Стенограма от заседание на комисията, 01.10.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 32




На 01.10.2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 19.08.2015 г.

2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър. Уважаеми господа заместник-министри. Представители на съсловните организации, на Националната здравноосигурителна каса. Уважаеми гости. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
Точка първа – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 19 август 2015 година.
И точка втора – Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за точки в дневния ред? Не виждам. Подлагам на гласуване предложения дневен ред. Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“, без „против“ и „въздържали се“. Приема се.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред. Давам възможност от името на вносителите да се представи закона. Заповядайте, доктор Персенски.

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 19 август 2015 година.

Адам Персенски: Уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители.
На Вашето внимание предлагам проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, като в самия законопроект има пет групи мерки, които основно въвеждат, транспонират европейските директиви в нашето законодателство.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси въвежда мерки за прилагане на регламенти на Европейския съюз.
Първо, мерки за прилагане на Регламент № 528 от 2012 година на Европейския парламент и на Съвета от 2012 година относно предоставяне на пазара и употребата на биоциди и Регламент № 334 от 2014 година на Европейския парламент и на Съвета от 2014-та за изменение на Регламент 528.
С предложените промени се усъвършенства прилагането на регулаторната рамка за издаване на разрешение за биоциди и предоставянето им на пазара, без да се намалява високото равнище на защита за околната среда, здравето на хората и животните. Опростяват се правилата за защита на данните и се предотвратява дублирането на изпитване върху гръбначни животни посредством задължителен обмен на данни. Установяват се правила за паралелна търговия с биоциди, включително с изделия или материали третирани с биоциди.
С прилагането на регламента също така се улеснява предоставянето на пазара в целия Европейски съюз на определени биоциди със сходни условия на употреба във всички държави-членки. За тези продукти е предвидено издаване на разрешение на Европейския съюз, така нареченото „разрешение на Съюза“, като целта е да се насърчи употребата на продукти с по-благоприятен профил от гледна точка на околната среда, здравето на човека и животните.
Втората група мерки са за прилагане на делегиран Регламент № 492 от 2014 година на Комисията за допълнение на Регламент № 528 от 2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за подновяване на разрешение за биоциди, които са предмет на взаимно признаване.
С прилагането на регламента ще се установят допълнителни правила за подновяване на национални разрешения, които са били предмет на взаимно признаване, както в държавите-членки където е издадено първото разрешение, така и в държавите-членки, които са издали разрешение по линия на взаимно признаване на първоначалните разрешения.
Третите група мерки за прилагане са за прилагане на Регламент № 98 от 2013 година на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества. Регламент № 98 от 2013 година е нова европейска законодателна уредба, която се прилага от всички държави-членки на Европейския съюз от 2 септември 2014 година. Регламентът установява хармонизирани правила на ниво Европейски съюз по отношение предлагането на пазара на химични вещества и смеси, с които може да се злоупотреби за незаконно производство на взривни вещества, така наречени прекурсори. Целта е да се ограничи достъпа на масовия производител на прекурсорите на експлозиви и да се ограничи възможността за изработване на взривни вещества в домашни условия.
С проекта се определят контролни правомощия на министъра на здравеопазването във връзка с прилагане на регламента по отношение на забраната за предоставяне на прекурсори на взривни вещества на масовия потребител и по изпълнението задълженията за етикетиране и от министъра на вътрешните работи по отношение на задълженията за докладване на подозрителни транзакции, липси и кражби.
Въвежда се забрана за предоставяне, въвеждане, притежаване и използване от масовия производител на определени прекурсори на взривни вещества когато са в концентрации по-високи от посочените в регламента. Въвежда се и задължение за икономическите оператори, свързани с етикетиране на прекурсори на взривни вещества и докладване на всяка подозрителна транзакция, кражба и установена липса на прекурсори.
Предлага се Министерството на вътрешните работи да функционира като национална точка за контакт по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Регламент № 98 от 2013 година на Европейския съюз. За осигуряване прилагането на този регламент е предвидено и допълнение на Наказателния кодекс, с което се криминализират действията по предоставяне, въвеждане и притежаване или използване на прекурсори с цел незаконно производство на взривни вещества.
Четвъртата група мерки за прилагане на Регламент № 649 от 2012 година на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година са относно износа и вноса на опасни химикали.
Мерките за прилагане на този регламент осигуряват прилагането на Ротердамската конвенция относно процедура за предварително обосновано съгласие при международна търговия с определени опасни материали и пестициди в Европейския съюз. Въвежда се балансиран механизъм за разрешаване на износ на химикали по части 2 и 3 от Приложение I на Регламент № 649 при липса на отговор за внос от страна на компетентните органи на държавите вносители. Прецизира се процедурата, при която се осъществява износа на опасни химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия.
В изпълнение на задълженията по уведомяване на компетентния орган – МОСВ, износителите получават възможност за отдалечен електронен достъп чрез база данни на Европейската агенция по химикали.
По този начин се оптимизира дейността на икономическите оператори и компетентните органи при изпълнение на задължението им по уведомяване на износ съгласно изискванията на регламента.
Петата група мерки за прилагане на Регламент № 259 от 2012-та на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година са за изменение на Регламент № 648 от 2004 година по отношение употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перални детрагенти и потребителски детрагенти за автоматични съдомиялни машини.
С предложените мерки се цели ограничаване употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителски перални детрагенти и потребителски детрагенти за автоматични съдомиялни машини свързани с безопасността на хората и/или околната среда. Предлагат се промени в административно-наказателните разпоредби на закона с цел въвеждане на санкции, свързани с нарушаване на изискванията на Регламент № 528, Регламент № 649, Регламент № 259 от 2012 година и на Регламент № 98 от 2013 година.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Персенски. Дали от Министерството на околната среда и водите искат да вземат отношение по предложения законопроект? Не искат. Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи за изказвания. В този смисъл приключихме дебатите, така че подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 19 август 2015 година.
Който е „за“, моля да гласува. 12 – „за“, без „против“ и „въздържали се“. Приема се. Благодаря.
Сега преминаваме към втора точка от дневния ред. Първи въпрос ще зададем представителите от политическа партия ГЕРБ.

2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, в деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от ръководството на Българския лекарски съюз, изразяващо безпокойство по отношение на възможността за изплащане на надлимитна дейност, извършена от лечебните заведения за болнична помощ през месеците на 2015 година.
Във връзка с постановлението на Министерски съвет, което регламентира ясни параметри за изплащането на дейността на болниците във връзка с утвърждаването на прогнозните бюджети, но все пак болниците продължават да приемат пациенти и всичко това се отразява на финансовото им състояние, както са изразили в писмото си и колегите от Лекарския съюз безпокойство, трябва наистина да сме наясно какво ще се случва с тази извършена дейност, която вече е довела до разходи на лечебните заведения, преминали са пациенти, те са били обслужени и в същото време тя остава неразплатена.
Въпросът ми към Вас е и може би, съжалявам, тук беше и новият подуправител на Националната здравноосигурителна каса – госпожа Иванка Кръстева, която сега ще бъде възможно и да я представим на колегите народни представители, да може наистина да ни отговорите каква е политиката на министерството, респективно на касата по отношение на надлимитната дейност за 2015 година на лечебните заведения за болнична помощ.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Грозев.
Само към Вас се обръщам, защото Вие задавате въпроса. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Това е дискусия, която разбира се, ще продължава и в следващите седмици и месеци.
Аз като министър, като член на правителството, дълбоко не разбирам понятието „надлимитна дейност“. За мен то е равнопоставено на понятието „надбюджетна дейност“, което означава надзаконова дейност, защото бюджетът е закон.
Ще се аргументирам съвсем накратко на какво стъпвам, за да изразя това твърдение. Първо, всяка една болница има договор. Към всеки един от тези договори с болниците има така нареченото „Приложение 2“, което всъщност е бюджетирането на болниците. И всяка една болница, и ръководството й, и факторите в болниците, които взимат тези решения са се подписали под този договор, тоест са приели това нещо.
Вторият ми аргумент, не по важност, по сила, просто ги изброявам, е Законът за бюджета на НЗОК. И разбира се свързания с него Правилник, утвърден първо от Надзора, а след това съгласуван и от Лекарския съюз. За първи път имаме тази година от много време насам, под методиката за цени и обеми имаме подписите и на двете договарящи се страни – и на Касата, и на Лекарския съюз.
Да припомня, че всяка една до тук констатирана по обективни причини, несъвършенства, несъответствия, непълноти или грешки в методиката, на два пъти беше променяна от Надзора на касата, с изглаждане на несъответствия свързани с нови дейности, започнали едва в края на миналата година или в началото на тази година, които нямат историческия принцип в тази болница за предишна дейност, бюджетите на съответните болници бяха актуализирани с обемите и с финансите, които предвижда тази нова дейност.
Да не забравяме, че от методиката и от всякакъв вид лимитиране и бюджетиране бяха извадени дейности свързани с онкология, с детско и майчино, с АГ, главно с ражданията, интензивните грижи и хемодиализата.
На два пъти бяха актуализирани принципите на методиката. Във връзка с това големите болници, които упражняват спешност и затова има ясни данни от потока пациенти, данни от Спешна помощ, те получаваха, по методика на касата, по два, по три процента на два пъти увеличение на средствата. Тоест, анекси към договорите си.
На тази база аз наистина не считам, че какъвто и да било разговор за надлимитна дейност би трябвало да се толерира, защото това означава едностранно, от страна на болница, нарушаване на този договор. И извън юридическите въпроси, които вероятно касата е по-веща и от мен, да кажа следното:
Аз разбирам доктор Грозев, разбирам Лекарския съюз, защото това е някакъв тип защита на гилдия и на позиция. Едва ли обаче такава стъпка би защитила лекарите. Не влизам в конфликт и не влизам в диалог, доктор Грозев, но искам дами и господа народни представители да отчетете следното, при положение, че болници като Пирогов, като Света Анна, като Света Екатерина, като Света Марина, като Свети Георги, тоест огромни структуроопределящи болници, като МБАЛ Русе, МБАЛ Габрово, МБАЛ Велико Търново, МБАЛ Хасково, въобще големите структуроопределящи областните болници влизат в така преизчислените, с двойни актуализации, отново казвам – за спешност и за нови дейности, които са развили лимити, дори част от тях не ги достигат. А определени, нека да кажем много ясно, аз съм последният човек, който ще прави разлика между формата на собственост, но определени частни лечебни заведения, претендират за това, че при тях потокът от пациенти е повече от Пирогов или?
Аз имам писмо от директорите на големите областни университетски болници. Повтарям, всяка една от тях или квази всяка една от тях където не се е случило, това е по някакви обективни причини и може да бъде предмет на допълнително решение на Надзорния съвет, но спрямо конкретен случай, конкретно несъответствие, конкретно несъвършенство на методиката. Но всичките управляващи, големите университетски и областни болници са на мнение, че правилата трябва да бъдат валидни за всички. Не може в големите структуроопределящи болници, които освен медицинската изпълняват и социална функция, които са натоварени, в крайна сметка и с най-тежката патология, правилата и договорите да действат, болниците да влизат в тези рамки, дори и да им е тежко, а да има определени други структури, за които някак си нито законодателство, нито постановления на Министерски съвет, апропо постановления на Министерски съвет, валидирани от Съда като правилно и неоспоримо от съдебна гледна точка, да не действа.
В тази връзка аз бих подкрепил усилие на Надзорния съвет на касата и на оперативното ръководство за това определени несъответствия, определени недостиг и недофинансирания, свързани със спешност, както примерно е в Плевенската университетска болница, да бъдат коригирани по метода, по който и досега Надзора на касата работи. Но да говорим за надлимитна дейност означава всъщност отново да се върнем във философията, в която някой има бизнес план, а ние като представители на държавата, на парламента, на правителството, трябва да го финансираме.
Благодаря, госпожо председател.

Председател д-р Даниела Дариткова: И аз Ви благодаря. В рамките на възможността за уточняващ въпрос ще повдигна темата за това, че в момента тече бюджетна процедура. Така или иначе всички тук сме убедени в несъвършенството на механизма на определяне на прогнозни бюджети на болниците и рамките, защото този механизъм основан на исторически принцип натрупа много изкривявания. Очаква се така наречената надлимитна дейност, за тази година, от гледна точка на Българския лекарски съюз да бъде 66 – 70 милиона лева до края на годината, а всичко това дали ще влезе в съображение когато се предлагат за следващата година параметрите на бюджета?
Освен това ние ще имаме коренно нов момент при формирането на бюджета на касата – един основен пакет, който трябва да бъде на 100 % гарантиран. Така че, в този смисъл как тук ще определим рамките на бюджета с ясна и точна статистика на случаите, които ще влязат в този основен пакет? И все пак трябва да са наясно лечебните заведения, които се затрудняват със спазването на бюджетната дисциплина, ще работят само до определения за рамките на месеца бюджет и след това преустановяват приема на пациенти?
Всичко това са въпроси, на които трябва сега да си отговорим, за да можем да бъдем готови за обсъждането на бюджета, защото всички ние тук в Здравна комисия ще бъдем изключително щастливи, ако наистина и касата, от гледна точка на новото й ръководство предложи нови механизми за определяне на рамките и методиките, по които ще се определят бюджетите на болниците за следващите години, защото наистина изкривяванията и проблемите, основно са натрупани в тази област.

Министър Петър Москов: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Няма методика, която да има претенция за съвършенство, още по-малко тази. Използвам възможността заради характера на уточняващия Ви въпрос да направя и две други уточнения.
Първото уточнение е свързано с това, че този екип и на Здравната комисия и на министерството завари в средата на ноември миналата година, когато по същество се формира Министерският съвет, завари едни започнали преговори между Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса.
Искам да напомня, то не за присъстващите тук, а по-скоро за гостите на комисията, доктор Грозев знае безкрайно добре това, че всъщност предложението за 95 % на исторически принцип беше предложение, с което Лекарският съюз влезе в преговорите. Екипът на министерството и Здравна комисия ги завари на един вече достатъчно напреднал етап във формирана бюджетна процедура. Не съм особено горд като част от екипа, който е валидирал тази методика. Предполагам, че и в Лекарския съюз имат своите резерви и в Касата също.
Методика за разпределение на финансирането без какъвто и да било лимит не би могло да има. Но разбира се трябва да бъдат отчетени и много други неща. И използвам възможността да кажа, че сме в един доста напреднал етап, ще спазим съответните законови срокове за оповестяването на основния и допълнителния пакет. В момента те са на разглеждане на бордовете на Лекарския съюз и ще имаме възможността, надявам се в рамките на този месец да ги представим и на Здравна комисия. Трябва да обсъдим формата, в който да направим това нещо.
Имаше и още нещо, което исках да кажа по Вашия въпрос, може би съм изпуснал част от него, имаше още нещо, което се съдържаше във въпроса Ви?

Председател д-р Даниела Дариткова: Как ще се балансират пакетите, които са гарантирани с лимитирането в рамките на бюджет 2016?

Министър Петър Москов: Ако искате сега да не навлизаме в цялата философия на нещата. По принципната рамка на разделянето на пакетите имаме едно относително съгласие с Лекарския съюз, мисля, че и доктор Грозев може да го потвърди. Разбира се, дяволът винаги е в детайла.
Наистина моля да извървим още пътя и със съсловните организации и с касата по постигане на един квази завършен документ, който разбира се след това ще бъде и на разположение на комисията за предложения. А иначе нека да кажа, всъщност ролята на касата не е да финансира лечебни заведения, ролята на касата е да финансира лечението на гражданите, а какво ще бъде количеството лечебни заведения, какво ще бъде количеството легла и така нататък в тях, това не би трябвало да бъде проблем при формирането на бюджета.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Следваща група въпроси, заповядайте, доктор Райнов.

Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги.
Господин министър, първо искам да Ви приветствам, че отделихте от ценното си време и дойдохте тук при нас.
Сега, малко съм затруднен с въпроса, който да задам, поради следните причини. Доколкото разбрах от Ваше изказване, дефицит на касата няма да има за пръв път от 2009 година. Вероятно с отстъпките за лекарства Касата за пръв път от 2009 година ще натрупа и резерв.
Доколкото разбрах пациентите вече няма да бъдат лекувани епизодично, а ще ги вкараме във филм, надявам се не в сериал. Доколкото разбираме вече има достатъчно лекарства в България, което се дължи на броенето на опаковки, или може би вече вместо паралелен износ имаме паралелен внос?
Забелязвам, че вече Спешна помощ не се занимава с несвойствена дейност да вози гардеробчета и шкафчета, а вече вози пациентите и своевременно се отзовава на повикванията. Да не изброяваме успехите, които постигнахте, господин министър. Видно е и пакетите вече са готови. Изненадан съм, че при наличие на административен капацитет Вие изобщо взехте и външна фирма, но няма нищо лошо в това.
Мен ме гложди едно нездраво любопитство, по-точно определено чисто любопитство, бихте ли могли да кажете, четири месеца по-късно какъв е ефектът от прословутото обединение в карето на Александровска болница? Защото за мен това е едничкият нерешен проблем, който остана, всичко останало е решено. Разбрахме, миналия петък, че дори има за всеки ваксина, за някои може би и по две. Но какво се случи с Александровска болница? Какъв беше ефектът от обединението? Може би вече и болниците стопиха и своите задължения? Алекандровска болница, господин Министър, в карето на Александровска болница, обединението?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Райнов.
Аз сезирам една възхитителна ирония в начина, по който говорите. Сигурно тя има собствените си основания. Екипът на министерството, правителството и мнозинството правят определени стъпки и наистина във всяка една от изброените от Вас сфери има напредък и има различно ниво на постижение.
Аз съм последният човек, който ще каже, че някъде има нещо завършено като краен резултат, като крайно ново ниво на подобрение, но наистина сте прав, че и в Спешната помощ, и в лекарствената политика, и в начина на харчене на публичните пари от касата има сериозно различие, да кажем, в сравнение с миналата година, за което някак си хората от мнозинството и от екипа на министерството тук не носят отговорност. Нали така?
От гледна точка на карето на Александровска болница. Отново не искам да бъда частично голословен, но всъщност от изготвения от ръководството на административното сдружение анализ всъщност излязоха сериозно количество допълнителни факти и данни. И, за да не бъда голословен, защото началният доклад не е пред мен, той ще бъде оформен окончателно до средата на месец октомври от ръководството на административното сдружение, ще бъде представен на мен, след което аз поемам ангажимента да информирам комисията.
Доколкото става въпрос все пак за търговски дружества и за всичко останало, не знам дали в отворен формат или в неотворен формат, аз нямам проблеми с това, това трябва да бъде решение на комисията, но в рамките на месец октомври аз поемам ангажимента да отговоря на Вашето питане с конкретни данни от анализа, с конкретни мерки, които са предприети и бъдещи мерки, които произтичат от анлиза на натовареност, на количество тежка техника, нейната използваемост, целесъобразност и всичко останало. Аз бях стреснат при първоначалния анализ, който беше направен за това, по какъв начин всъщност нерационално, и непълноценно и не с най-добър ефект за здравето и за лечението на хората се изразходват тези неща. По какъв начин едни болници, които практически от 305 клинични пътеки имат договор всички заедно по 296 от тях, а практически не са си разменили нито един пациент вътре в рамките на логистичната си възможност.
Тоест, хайде така да кажа, това, което започнахме като желание, наистина за подобряване на административните разходи, към момента от гледна точка на анализа изглежда като нужда от допълнителни мерки от гледна точка на обединяване на ресурса и търсене на по-голяма ефективност.
Ако ми позволите такъв отговор, доктор Райнов, и тук аз госпожо председател, в удобен за комисията момент до края на месец октомври, поемам ангажимента да представя доклада на директора на административното дружество и да го обсъдим.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Райнов.

Емил Райнов: Благодаря Ви, госпожо председател. Няма нужда от уточняващ въпрос. Отговорът ме устройва и с удоволствие ще изчакам когато валидирате окончателния доклад, анализ, да ни запознаете.
Благодаря Ви, господин министър.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Павлов, имате ли въпрос? Не. Патриотичният фронт, въпрос към министъра. Заповядайте, госпожо Петрова.

Султанка Петрова: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Заместник-министри. Колеги.
Тъй като имам много въпроси се чудих кой въпрос да Ви задам, но тук съм си измислила един много интересен.
Към мен се обърнаха родители, чийто деца имат проблеми със слуха. Искам да говорим за кохлеарни импланти. От осем години този проблем, господин министър, все още не е решен. Топката се прехвърля непрекъснато от Министерството на здравеопазването към Министерството на труда и социалната политика. Говорим за това, че тези хора са принудени, поддържайки живота и здравето на децата си да плащат изключително високи суми и средства за резервни части и за поддръжка на тези апарати.
Много моля, била е създадена работна група, която се е водила от Държавната агенция за закрила на детето. Тази група преди около няколко месеца, може би три месеца е спряна от председателката Ева Жечева. Не мога да разбера как може осем години да се води един диалог и да не може да се стигне до някакво решение. Мисля, че трябва да проявите мъжество и достойнство в името на българските деца, защото за мен това е дискриминация, чиста дискриминация спрямо тях.
Още повече, че тези хора, не стига, че имат такъв проблем, а вместо да ги подпомагаме по някакъв начин, де факто, ние осем години караме тези родители да ходят по мъките и да се чудат как да се справят в тази тежка и трудна ситуация.
Моят въпрос е какво Вие ще направите и поемате ли ангажимента да направите лична среща с министър Калфин и този проблем да се реши веднъж и завинаги в името на бъдещето на България – това са нашите деца?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Петрова. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Първо по конкретиката на въпроса Ви, всъщност кохлеарните импланти се заплащат от касата. Това, което не се заплаща са батериите за замяна на това нещо, защото това касата няма право да направи по линия на това, че това не е медицинско изделие.
Разбира се, готов съм да се срещна с Асоциацията на родителите, за които говорите и да търсим решение по този въпрос. Сега ще кажа още нещо, което не знам как ще бъде интерпретирано, защото още е във фаза намерения, но това е от разговорите ни с министър Калфин, защото ние водим такива разговори и по тази тема. Така, в момента екипи от двете министерства имат задачата да изследват начина – и юридически, и финансов за прехвърляне на цялата тази система на медицински изделия, помощни средства, които Министерството на труда и социалната политика е в техния патримониум, мисля че към АСП, се водят в момента и това да бъде предмет на дейност, на разработена методика и отговорност на Министерство на здравеопазването. Наистина и двете министерства считат, че по-подходящото място е в Министерство на здравеопазването. Въпрос на изчисления, на юридически аргументи е дали можем да направим това още за следващата година.
А иначе съм отворен за среща с въпросната асоциация. Разбира се и Касата, която е аргумент, в смисъл тя е платецът на тези неща, би трябвало да присъства на тази среща. Ако имате конкретни решения, ние сме готови да обсъждаме.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте госпожо Петрова за уточняващ въпрос.

Султанка Петрова: Тъй като аз миналия път, когато беше тук господин Глинка Комитов проведох един разговор, той каза, че има възможности наистина да се подпомагат тези хора. Аз съм наясно, че операциите наистина са много скъпи и Националната здравноосигурителна каса ги поема. Но бях изключително изненадана от това, че и тези поддръжки, които са за тези апарати, те също са много скъпи. Те варират от 5 до 15 000 лева, което наистина не за всички родители е възможно да се прави.
Благодаря Ви все пак за поетия ангажимент.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате думата.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Петрова.
Приветствам готовността на ръководството на Касата, само че аз винаги съм бил, може би как да кажа, неразумно честен, когато говоря публично. Не мога да поема в момента такъв ангажимент от името на правителството. И от гледна точка на бюджетирането за следващата година, за което говори и госпожа председателката, има параметри, в които трябва да се събере бюджетът на здравеопазването, бюджетът на касата, той трябва да се приоритизира. Въпрос на конкретни разговори е дали имаме такава възможност, но не мога да поема такъв ангажимент в момента пред Вас.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Заповядайте, доктор Ковачка да зададете Вашия въпрос.

Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Заместник-министри. Колеги, народни представители.
Моят въпрос, доктор Москов е за това на какъв етап се намира подготовката на Министерството на здравеопазването във връзка с обслужването на бежанците, което е проблем не само за нашата област, а е европейски проблем. Аз не се съмнявам в наличието на работен план и подготовка, но се интересувам на какъв етап е той? Въпросът ми е и към Здравната каса, и към министерството – кой ще заплати лечението на тези пациенти – Касата, министерството, Агенция за бежанците? И направено ли е проучване, епидемиологично, защото от тези райони могат да дойдат хора и да се появят редки за нашата страна заболявания и каква е подготовката ни за това? Знаем, че в момента за ебола корона вирусът, които са заболявания в тези райони, протичащи с респираторен синдром има подготовка, видяхме я когато имаше суспекция за такъв случай. Слава Богу, че засега това се наблюдава само от пътуващи, лекари и медицински сестри, но все пак каква е превенцията, профилактиката, подготовката и има ли направено такова проучване за тези райони, от които очакваме и готови ли сме да реагираме и в какъв мащаб и обем?

Председател д-р Даниела Дариткова: Доктор Москов, имате думата за отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаема доктор Ковачка.
Аз ще кажа само две изречения, след което ще помоля доктор Шарков, който е част от междуведомствената комисия, която се занимава с този проблем да влезе в конкретика.
Това, което бих могъл да Ви уверя е, че от гледна точка на координацията на различните ведомства, които наистина действат синхронизирано по този въпрос, сега не ми се връща малко назад във времето, най-малкото, за да не влизаме в спор с доктор Райнов, да кажа, че всички нужни действия от гледна точка на превенция, на пробовзимания за различни заболявания, които са характерни, ендемични за районите, от които тези бежанци или мигранти идват, в лагерите – било във вътрешните лагери на МВР, било в лагерите на Агенцията по бежанците, докато се установи техният статус, се правят и имахме един-единствен досега случай за възникнала инфекция в такъв лагер, той беше в един затворен тип лагер на МВР, мисля че в Елхово беше, където двама души, те бяха дошли вече с развит хепатит, бяха хоспитализирани в болницата, РЗИ и медицинските власти под юрисдикцията на МВР взеха нужните мерки, бяха имунизирани хората, всичко, което беше нужно беше дадено, по предписанията на епидемиолозите.
Засега нямаме други данни за наличие или за открита, на базата на активното действие на РЗИ, но доктор Шарков може да каже подробности.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, доктор Шарков.

Ваньо Шарков: Уважаема госпожо председател. Уважаема доктор Ковачка.
На всички нива екипите на Министерството на здравеопазването работят и с Агенцията за бежанците, и с органите на МВР. Сериозен проблем са незаконно преминаващите границата, които ги задържат органите на МВР, защото те ангажират дейността на екипите на Спешна медицинска помощ, особено тези в Драгоман, в София и другите райони, които са погранични на страната. Всички тези пациенти се преглеждат от дежурните екипи на Спешна медицинска помощ. След това необходимите пробовземания се правят от районните здравни инспекции. Там където е необходимо и бъдат изолирани патогенни микроорганизми се предприемат съответните мерки от страна на нашите районни здравни инспекции.
Тези центрове от затворен тип, в тях РЗИ не влизат, там те се обслужват изцяло и само от екипи на МВР болница. Има проблеми. РЗИ-тата издават съответно и предписания по отношение на хигиенната обстановка в центровете за настаняване на бежанците. Допълнително доктор Персенски беше на заседание, имаме отпуснати 480 000 лева за заплащане на дейности по работата с бежанците от РЗИ-тата, Центровете за спешна медицинска помощ, лечебните заведения, когато там са настанявани такива и тези дейности ще бъдат разплатени до края на годината.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Шарков. Уточняващ въпрос? Не искате. Заповядайте, доцент Кючуков да зададете Вашия въпрос.

Георги Кючуков: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър.
Всяка година лечебните заведения по една или друга причина получават актуализация на бюджета си. Последната актуализация, която е пред мен е доста интересна. Актуализирането на бюджета за първите 20 лечебни заведения, имам предвид, варира между 380 % и 72 %. Говоря за първите 20.
Сега, това е исторически. Това не сте го правили Вие, господин министър. Но това ме кара да задам въпроса, каква е методиката, по която се определя тази актуализация на бюджета, защото очевидно тук вече историческият принцип не играе и каква би могла да бъде причината например за 2014 година от първите 20 лечебни заведения, които имат процентно най-висока актуализация на бюджета да има едно ДКЦ и един комплексен онкологичен център? Всичко останало са частни лечебни заведения, а Вие преди малко сам в отговора си казахте за специалното внимание, което се отделя на структуроопределящите болници. За структуроопределящи лечебни заведения максималното увеличение на бюджета е 5 %, нормалните са около 4 или 3 процента?

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни председатели. Уважаеми доцент Кючуков.
Ако правилно Ви чух, Вие цитирате справка за начина, по който е вървяло 2014 година. Ами така е вървяло 2014 година.
Така. Това, за което мога да кажа и може би и представители на касата биха могли да кажат, че всъщност двете актуализации, това беше част и от въпроса, който доктор Дариткова зададе във връзка с питането на Лекарския съюз, всъщност през тази година от Надзора на касата бяха одобрени две актуализации. Или ако смятаме и централизацията на определени дейности, може и три да ги кръстим. И те бяха базирани, отново да припомня, на две неща. Веднъж на повишаване, съответно с два и с три процента двукратно заради изпълнена спешност, но по ясни критерии и по ясни показатели, от кои болници защо, как и така нататък. Там и болницата, в която и Вие работите получи съответно, мисля че половин милион увеличение на бюджета си.
Вторият показател, вторите критерии, по които беше осъществявана тази двукратна актуализация беше свързана с наличие на несъответствия. Тоест, това което се опитах да обясня преди малко – дейности, които са получили своето разрешение в края на 2014 година, но как да кажа, историческият принцип на базата, на който са формирани лимитите не може да го отчете. Тоест, октомври, ноември, декември някаква дейност допълнително е разкрита в определена болница, тя няма как да бъде адекватно остойностена без да се вземе предвид, че не е правена през цялата предишна година.
Беше направена методика от Надзора на касата, тя може да бъде на Ваше разположение от ръководството на касата, ако Вие получите това. Беше взето средно, на месечна база, последните три месеца какво се е случвало и на тази база беше получена и новата цифра за актуализация срещу която нямаше брожение поне по принцип справедливост, по какъв начин са раздадени нещата. Мисля, че повече от 5 % никъде няма актуализиран бюджет. Това разбира се в абсолютни числа изглежда различно, защото различните изходни цифри са други, но такива са правилата за всички.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос искате ли? Не искате. Благодаря.

Министър Петър Москов: Само да кажа, че наистина има странности, които заварихме. Аз ще се придържам към духа, който госпожа председателя изисква в работата на комисията, няма да влизам в разговор кой за какво е бил виновен в предишното мнозинство, в предишното управление. Количеството разрешени нови дейности през 2014-та и всичко останало, това са неща, с които нито аз, нито предполагам, представители на мнозинството са съгласни и сега се опитваме да ги променяме, доколкото можем. Не, че постигаме някаква особено голяма справедливост, но мисля, че поне можем да аргументираме защо едно нещо е увеличено по определен начин.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Колеги от ГЕРБ, кой ще зададе следващия въпрос. Доцент Иванов, заповядайте.

Лъчезар Иванов: Уважаеми господин министър, аз ще задам моя въпрос във връзка с Наредба № 10 от 24 март. Това е Наредбата за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти. Става въпрос по-конкретно за преговорите, които започнаха за така наречените за последните 4 месеца за 20 % отстъпка за 2015-та и 10 % за 2016 година.
Постъпи писмо в Народното събрание и затова въпросът ми се основава на него. По данните на това, което ние имаме като информация, 85 % от притежателите на разрешение за употреба, процентите, които са посочени в Наредба № 10, между 10 и 15 % са избрали споразумението. Това е официално писмо.
И в тази връзка искам да попитам, тъй като Наредба № 10, по писмото цитирам, едностранно са налагани задължителни отстъпки, въведени с промените с Наредба 10 от 14 август 2015 година, влизат в противоречие с норми на българското и международното законодателство. И от тук това, което ни информират, че ще бъдат заведени дела.
Това от своя страна води до сериозни проблеми, а именно поисканите отстъпки могат да доведат до изтегляне от пазара на основни медикаменти и то на големи фирми. Така че, това би затруднило изключително много здравната система. Нещо повече, тук се упоменава, че голяма част от големите вносители на лекарства са съобразили своите цени и ценообразуването с дванадесетте референтни страни и те не биха могли да направят отстъпка.
В тази връзка въпросите са два. Първо, дали ще може тези пари, които са предвидени за финансиране съответно на лекарствата да бъдат покрити с рамките, които Вие сте казали? И вторият въпрос, дали това няма да доведе в следващата година до изтегляне на медикаменти и преди да влязат генерици да настъпи един такъв период пациентите да не могат да получават нужните медикаменти?
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Имате думата за отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Иванов.
Винаги темата за достъпа на гражданите до качествено, до модерно лечение е важна и затова благодаря и за въпроса, за да имам възможност да дам определени разяснения, защото в публичното пространство има различни трактовки.
Първо, може би не по хронология на подвъпросите, които зададохте, но ще се опитам да отговоря на всичките. Да кажем, че към настоящия етап, като процедурата все още не е завършила, има заявени от фирмите за задължителна отстъпка медикаменти и въобще суми, до този момент, за 40 милиона, като очакваме до края на тази и в началото на следващата седмица да се финализира този процес във връзка с определено количество фирми, които не бяха влезли в своя избор, дали по Наредба 10, дали не бяха решили, има допълнителен период на договаряне на касата. Сериозна част от тях вече влизат в параметрите на Наредба 10. Така, че наистина очакваме изчисленията, с които ръководството на касата и съответно правителството влезе във философията на Наредба 10. Тоест, таргета, който ние гоним и на базата на обективни числа, на база на разходите, които касата прави за съответните тримесечия да достигнем това, което сме предвидили, сума от порядъка на 45 милиона.
След това. Възможността това да се отрази по някакъв начин на референцията с другите държави и това да даде проблем на фирмите. Да Ви припомня, че ние и в закона, и в наредбата след това изрично записахме, че десетте процента се дължат върху медикаментите, които са изброени в закона, тоест, които се реферират сами в група, но дадохме възможност на фирмите да достигнат тези 10 % средно върху всички тези медикаменти, които са сами в група, които представляват около 460 милиона от тазгодишния бюджет на касата като разход, като те сами моделират процента. Тоест, върху един медикамент те могат да дадат 0,1 %, в друг могат да дадат 30, 40, 100 %, колкото намерят за добре. Тоест, по никакъв начин тази отстъпка не става видима и не става предмет на рефериране в други европейски държави.
От гледна точка на възможността някои от фирмите да изтеглят медикаментите си във връзка с невъзможност или с несъгласие с политиката на касата и на правителството, да кажа, че всъщност всяка една от големите фирми, които са влезли във въпросната Наредба 10. Разбира се, това не е приятно на индустрията да върнеш пари, които тази година са 45 милиона, догодина, по наши изчисления ще бъдат между 60 и 70, ще видим как върви и маржът на тези лекарства. Не е приятно. Ние някак си убедено вярваме, че начинът на изработка на наредбата, аргументите свързани със законовото фиксиране на задължението няма да доведат до правен резултат събарящ наредбата или събарящ наредбата във важните й текстове.
От гледна точка на възможността някой да изтегли своя медикамент, ако има някакви такива единични случаи, нека да декларирам пред комисията абсолютната готовност, в администрацията сме направили нужното, защото тук го няма доктор Райнов, който с основание винаги повдига въпроса за паралелния износ, но освен паралелен износ може да има паралелен внос. Така, че ние сме абсолютно готови да реагираме и при положение, че някоя от фирмите декларира, че не желае повече при тези условия да оперира, ние ще осигурим съответното количество дози на българските граждани.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос? Заповядайте.

Лъчезар Иванов: Аз благодаря за Вашия отговор, тъй като по този начин се разсеяха съмненията, както за мен, така и за доста от хората, които се интересуват от тази тема. А това беше и във връзка с официално писмо. Аз благодаря за изчерпателния отговор. Единственото ми притеснение беше да не се получи както с ривотрила, в рамките на шест месеца да няма медикаменти от групи медикаменти и да се получи проблем с пациентите.
Благодаря Ви за отговора.

Председател д-р Даниела Дариткова: Да продължим. Имате думата.

Министър Петър Москов: Госпожо председател, само да кажа. Господа от опозицията, моля да не ми се сърдите, но ще трябва да го кажа. Предупреждението за изтегляне на ривотрила идва в ноември 2013 година. След това има една година, в която да може да може да се вземат мерки, да се реагира, да се прави нещо, което надявам се с общи усилия сега ще успеем да направим при някакви кризисни моменти, защото отново казвам, възможността на това, че парламентът, мнозинството, държавата стъпва твърдо и казва, че подобен разход за медикаменти и подобен марж на печалба на фармацевтичната индустрия няма да бъде толериран повече за сметка на публичния ресурс. Той не е приятен за индустрията, вероятно някой от тях ще търсят нещо.
Тук използвам и трибуната на парламента, за да кажа, че наистина благодаря на представителите на фармацевтичната индустрия, защото те до този момент много коректно осъзнават нуждата от водене на различен тип политика.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Заповядайте, господин Гьоков да зададете въпрос от БСП.

Георги Гьоков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господин министър. Заместник-министри. Гости.
Медицината се развива и все повече броя на нуждаещите се от кръв се увеличава. В момента броят на хората, които се нуждаят от кръвопреливане в България е около 600. Без да претендирам за точност на информацията 600 човека на ден.
Наскоро в публичното пространство се появи информация, че в България се е създала практика хора да продават кръвта си. То не е новина това, но това изплува като новина от едно интервю на председателя на Българската организация за доброволно кръводаряване. Тя в прав текст задава въпроса може ли да бъде нормална държава, в която кръвните центрове са обсадени от хора, които продават кръвта си на черно?
Аз четейки тази информация, коментирайки я с колегите си задавам въпроса в България кръводаряването високо хуманен акт ли е, или се основава на комерсиални подбуди?
И още един паралелен въпрос. Всичко наред ли е в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането? Или продажбата на кръв е в нарушение на българското законодателство и трябва да бъде подсъдимо. Хората, които изпадат в ситуация да търсят кръв и са се сблъсквали с проблема остават с впечатление, че държавата нехае за това. Разбира се, че независимо кой дарява кръвта – дали е платена или е дарена кръв, тя се изследва и винаги има гаранция, че заразена кръв няма да стигне до пациентите. Но има едно но, няма как да се установи наличието на остатъци от алкохол, лекарства и така нататък. Вие ги знаете, няма какво да ги изреждам. И затова дарителите трябва да се доброволци, това е и думата „дарител“, за да нямат интерес да премълчават показания за даване на кръв.
И в тази връзка ми е въпросът, господин министър, запознат ли сте с проблемите на кръводаряването в България и има ли виждания за законови промени, които да го гарантират като истински хуманен акт?

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, заповядайте.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Гьоков.
Запознат съм. Наистина, ако трябва да си говорим едно към едно, това са неща, които някак си наистина не са от вчера, както казва господин Пенков, това си е от десетилетия. Наистина съществува пазар, те не са кръводарители, а хора, които дават кръвта си. Този пазар е породен не поради друго, а поради обективния дефицит на количество кръводарители и съответно повишаващи се нужди. Вие сам казахте, и самата медицинска наука с развитието си, все по-големи по обем оперативни интервенции и нови методи на лечение изискват количества кръв.
Сега, има едно твърдение, че през последните години има увеличаване на кръводарителите. Това едва ли решава проблема. Това, което мога да кажа, че новото ръководство на Националния център всъщност е разработило една оперативна програма, тя не е за законодателни промени, но е свързана с оптимизирането на използването на ресурсите, информационна система между отделните трансфузионни центрове, където стават и се съхраняват съответно кръвните продукти, защото има случаи, в които в центъра в Стара Загора има определени количества кръв. Тя кръвта има определен срок на годност. След изтичането й приключва, а примерно в Бургас имат нужда от точно такъв тип кръв.
Ясното обвързване на всички тези центрове в информационна система, логистиката със съответния санитарен транспорт за пренасянето на тази кръв е нещо, което е залегнало в програмата на ръководството на центъра, ще има съответната финансова подкрепа от министерството за реализацията му.
А иначе какво да Ви кажа, много е деликатна границата, защото ако говорим за законодателство, ние трябва да говорим за някакъв тип стимул, някой да дава кръв, което пък влиза в противоречие със самия смисъл и със самата идея. Тоест, ако отидем към идеята държавата да плаща, а не пациента или близкия на пациента, то е същото. Всъщност решението е и в широка пропагандна кампания, която от много центрове възнамеряват да правят по модерен начин. Трябва да започнем да кръводаряваме. Това е начинът, защото утре ще ни се наложи на нас.
Но нека да кажа, че този процес той не е специфичен за България. Навсякъде и в европейските държави, и в цял свят има дефицит на кръв и този дефицит на кръв се попълва от хора, които възмездно дават кръвта си.
Абсолютно сте прав в заключенията си и в притесненията си, но бързо и радикално решение на това нещо, пак казвам, извън процеса по оптимизация на разпределяне и използване на наличните кръвни продукти, не мога да предложа в момента.

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате ли уточняващ въпрос? Заповядайте.

Георги Гьоков: Аз искам да благодаря на министъра за отговора. Аз се радвам, че сте запознат, работите по проблема и имате виждане по проблема. Наистина, той не е от вчера, но ако така ще я караме, той ще се задълбочава този проблем. И аз си мисля, че дори това с плащането от държавата и така нататък, веднъж комерсиализираме ли този акт на даряване, просто връщане назад няма. Това опитът го показва в редица други сфери. И затова не знам какво трябва да правим, но и така не може да продължава.

Министър Петър Москов: Господин Гьоков, нека да кажа само едно. Извинявайте, госпожо председател. Сега, може да считате дори, че това, което ще кажа е на ръба на закона или на ръба на доброто възпитание, но аз за себе си предпочитам да гарантирам на работещите болници възможност да имат кръв за големи оперативни интервенции, за спешност, дори и по този начин, тоест несанкционирайки нещо, което е само по себе си за санкция, пред това изрично да наложим, както се казва, със силата на закона и на полицията да тръгнем да разгонваме хората, които правят това, защото сигурно е възможно, ако предприемем такава акция да се изловят тези хора. Това означава да умират хората. Към този момент, аз не бих предприел такъв акт и Ви моля да ме разберете като законодател.

Георги Гьоков: Може ли само две думи да кажа, госпожо председател?

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте. После ще дам думата и на доктор Добрев.

Георги Гьоков: Разбирам Ви напълно и разбира се, че нито едното е допустимо, нито другото и трябва да се работи в някаква посока взаимно да стигнем до някакви резултати. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Въпреки процедурните ограничения ще си позволя да дам думата на заместник-председателя доктор Добрев.

Кирил Добрев: Уважаема госпожо председател, с риск да наруша правилата, искам само да се вмъкна, но откъм страна на отговора по отношение на въпроса на господин Гьоков. Три неща искам да кажа.
Първо, че когато става дума за пациенти, които се нуждаят от кръвопреливане, винаги лекарят се обръща към близките, към роднините на пациента и моли да бъдат осигурени кръводарители от рода и никога лекарят не праща за купуване на биопродукти. Най-вече по време на планови интервенции, дори по спешност.
Второ. Еволюцията на медицината, значи това е през моя поглед, 25 години, който работи с операции, кръвопреливания, анестезия и хирургия. За 25 години така е еволюирала хирургичната техника, че за операции, за които задължително бяха необходими преди 10 – 15години 4 – 5 сака кръв, в момента те се извършват безкръвно. В неврохирургия, в хирургията на гръбначния стълб и със съхраняването на собствената кръв на пациента в съдовата хирургия.
И трето. Много активно се работи в момента в цял свят по заместители на кръвта. Дойдоха макромолекулните разтвори, дойде контролираната дилуционна хемодилуция, а се работи по продукти, които могат да заместят пренасянето на кислорода с изкуствена кръв. И по-скоро това е близката алтернатива на осигуряване на кръводарители.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Следващ въпрос. Заповядайте, доктор Ковачка.

Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Заместник-министри. Колеги.
Моят въпрос е свързан с готовността за изработване и създаване на основния пакет и етапа, на който се намира изработването на Националната здравна карта, тъй като имаше изявления от министерството, че срокът ще бъде намален на половината, а наличието и решаването на тези две неща ще покаже ефекта от реформата и мисля, че е доста важно за бюджета за 2016 година.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър да отговорите.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаема доктор Ковачка.
Няма да съкращаваме каквото и да било на половината. Ние и дори сега със Здравната карта предприехме в последния момент определени промени свързани със Закона за местното самоуправление и така нататък.
Да кажа първо по изработването на пакетите. Аз преди малко имах възможността, при отговор на предишен въпрос да кажа, в момента така изработената матрица, така изработената концепция и конкретика за пакетите е предоставена на бордовете на Лекарския съюз за становища. Още в рамките на десетина дни ще имаме допълнителни срещи, в които окончателно да уточним детайлите, да видим контрапредложенията – съгласие, несъгласие на съсловните организации. Минало е вече през националните консултанти и научните дружества. Имаме един добър напредък по отношение на остойностяването, за което ползваме сериозни консултанти с опит от налагането на такива практики в различни европейски държави.
Така че срокът, който е даден по закон ще бъде спазен и мисля, че вървим в едно добро темпо. Ако може доктор Грозев да потвърди, ще бъда благодарен.
От гледна точка на здравната карта, в момента вече базата данни, които РЗИ-тата събират е практически събрана. В ход е формирането на областните комисии по здравната карта. Разбирате, че във връзка с изборния процес за местна власт има известни затруднения, но мисля, че до този момент вървим добре и по график.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос? Заповядайте, доктор Ковачка.

Красимира Ковачка: Последно, доктор Москов. До края на годината ще бъдем ли готови?

Министър Петър Москов: Категорично. Не просто до края на годината. С едното ще бъдем готови до октомври, когато е срокът, с другото до момента на сключване на договори със съответните лечебни заведения. При всички положения ще бъдат ясни количеството, начинът и критериите, по които касата ще прави своите избори на базата на здравната карта. Категорично да.
Отново казвам, ако Ви се струва, че има някакво забавяне, то е свързано с един задължителен аналитичен и подготвителен процес, който повярвайте ми, местните избори не улесняват, защото по ЗМСМА е общински съвет, за което благодаря, че приехте тази поправка или представител на съответната община, съответно кметът. В момента върви процеса на оформяне. Ако уважаемите народни представители имат конкретен интерес за развитието, доктор Ковачка заповядайте, конкретни данни ще Ви бъдат представени.

Красимира Ковачка: Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Заповядайте, доцент Кючуков.

Георги Кючуков: Моят втори въпрос е със съвсем практична насоченост. Всички знаем, че едно от основните пера на министерството, това е за лекарствата и то основно скъпоструващите лекарства в онкологията.

Председател д-р Даниела Дариткова: На Касата.

Георги Кючуков: На Касата, на бюджета, имах предвид въобще за здравеопазването. И очевидно след като се хвърлят толкова много пари в тези лекарства, трябва да има и много добра отчетност. Затова смятам, че съвсем основателно, съвсем правилно отчетността на лечебните заведения, които получават скъпоструващи лекарствени средства не е само количествена, но тя е и персонална, с имената, ЕГН-тата, заболяването на съответните пациенти.
Много странно обаче звучи фактът, че за да се планира за един следващ период, също трябва да бъдат представени имената, ЕГН-тата и всичките лични данни за пациентите. Това, ако вникнете в подробностите, вероятно ще Ви се стори смешно, защото никой не може да знае кой точно пациент от региона на това лечебно заведение ще се разболее, за да бъде включен в тези медикаменти.
Какъв е смисълът от това допълнително формализиране, при условие, че отчетността за използваните медикаменти трябва да бъде много строга, много жестока, бих казал? Това само кара тези, които планират да опитват разни дребни хитрости, за да могат да имат някакъв медикамент, който би им послужил за един новодиагностициран пациент.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате възможност да отговорите.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми доцент Кючуков.
Аз може би не мога да разбера точно причината заради, която ми задавате този въпрос, но нека да припомня, че всъщност онкологичните медикаменти с една от актуализациите всъщност бяха извадени от регулация. И наистина на мен не ми е известен нормативен акт на базата, на който предварително лечебно заведение или лекар трябва да планира определен конкретен пациент, още повече пък с конкретни лични данни.
На базата на какво, извинете? Кой го изисква това нещо?

Георги Кючуков: Във всеки случай не го изискват лекарите, които са длъжни да правят тези формални заявки. Това се изисква и аз го говоря от гледна точка на колегите, които трябва да правят тези заявки. Това се изисква, за да може да бъдат отпускани тези медикаменти. На базата на какъв нормативен документ, аз не знам, но без тези данни не се приемат.


Министър Петър Москов: Понеже тук кратката ни консултация с колегите, ако говорим за това, има разбира се едно Приложение 3 за редки болести, където трябва да бъде пратено ЕГН-то, характеристиките и заявка за това нещо?

Лъчезар Иванов: Не, не. Това е за скъпоструващите, където съответно има наредба за скъпоструващите лекарства, а доцент Кючуков говореше за онкологичните.

Георги Кючуков: Те са извън регулацията, доктор Шарков, но за да се планират се искат данните.

Председател д-р Даниела Дариткова: Може би това е нещо от вътрешните разпоредби на лечебното заведение, за да се формира позицията при поръчките.

Министър Петър Москов: Аз Ви моля, ако знаете конкретно лечебно заведение, в което има такова някакво гадателство как ще се нарича пациентът, който ще се разболее от еди какво си заболяване след малко, моля да ми го предоставите и на мен, и на ръководството на касата и ще Ви информирам в най-бърз порядък.

Георги Кючуков: Ще Ви го предоставя.

Министър Петър Москов: А иначе наистина не разбирам. И пак отново да повторя, онкологичните медикаменти са освободени от лимит и регулация. Отделен е въпросът дали касата до този момент упражняваше ясни механизми за контрол върху начина, по който се изразходват тези неща. Две различни неща са.

Георги Кючуков: Извинявайте, но аз тук не говоря за контрол. Това ми е ясно. Само, че това, което се получава, не ми е ясно на каква база се получава.

Министър Петър Москов: Наистина ще Ви помоля за конкретика и ще реагираме веднага, защото и на мен ми се струва нелогично.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли някой друг от народните представители, който да поиска да постави въпрос? Не виждам.
Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господин министър. Господа заместник-министри. Уважаеми гости. Благодаря Ви за участието в днешната комисия. Пожелавам приятна вечер на всички.

Закривам заседанието.
(Закрито в 17,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)