Стенограма от заседание на комисия, 12.11.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 33




На 12.11.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 28.09.2015 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. - първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Преди да пристъпя към прочитане на дневния ред искам да поздравя нашата колежка Султанка Петрова с нейния личен празник. Честит рожден ден! Да й пожелая здраве, успех във всяко начинание и много добри дела за доброто на българското здравеопазване и във всички сфери, в които се смята полезна. (Ръкопляскания).
Освен това искам да представя новите колеги в Комисията по здравеопазването. Това са:
- Доктор Иван Ибришимов – от БСП - Лява България, нов член на Комисията по здравеопазването;
- Доктор Катя Попова от ГЕРБ – нов член;
- Доктор Руслан Тошев – още не се е появил. Да се надяваме, че ще бъде по-дисциплиниран.
Сега ви предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 28.09.2015 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. - първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Уважаеми колеги, във връзка с амбициозната програма, която приехме, предлагам да нямаме краен час на заседанието, защото съгласно нашия правилник, ако определим краен час, час и половина преди финала трябва да пристъпим към така наречения блиц контрол.
Който е съгласен с моето предложение да работим до изчерпване на дневния ред, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 28.09.2015 г. – първо гласуване.
Във връзка с това, че подобна ратификация мина през комисията неотдавна и смятам, че принципите са едни и същи, ще се надявам, че вносителите ще проявят разбиране и ще предложат в две думи необходимостта от ратифициране на това споразумение на вниманието на народните представители.
За процедура има думата господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, мисля, че всички колеги сме запознати с текста. Ще помоля вносителите да си спестим това запознаване, тъй като наистина доста работа ни предстои. Едва ли има някой от колегите, който да не е запознат.
Затова ще предложа, ако нямате нищо против, направо да пристъпим към гласуване. Мисля, че никой няма нищо против.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Ако вносителите не се чувстват засегнати, добре?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Напълно подкрепяме предложението, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Тогава, ако няма изказвания, направо подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 28.09.2015 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“ между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 28.09.2015 г. се приема на първо гласуване.
С това точка първа от дневния ред е изчерпана.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. - първо гласуване.
От името на вносителите има думата министъра на здравеопазването може би? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще направя един кратък доклад – резюме на…..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С риск да бъдем не особено възпитани по отношение на вносителите, ще Ви дам думата на доктор Адемов, и ще прекъсна министъра.
Извинявайте, господин министър.
Имате думата за процедура, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Моята процедура е свързана с разпореждането на председателя на парламента и с решението на Министерския съвет, където е записано – без да имам някакви претенции към това, което ще каже господин министърът – Министерският съвет е решил в т. 3 министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1, а това е законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в Народното събрание.
Министърът на финансите тук ли е или го няма? Това исках да попитам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Каква е точно Вашата процедура, доктор Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ: Да извикаме министъра на финансите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже в момента тече паралелно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм, ще проверим дали там се намира министърът на финансите и дали може да присъства тук.
През това време ще дам възможност министър Москов все пак да представи законопроекта, защото съгласно Закона за здравното осигуряване той го внася в Министерския съвет за одобрение.
Имате думата, министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Адемов, сигурно имате своите формални основания. Само да кажа, за което и благодаря някак си, че Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм разместиха заседанието, за да може там точката за здравното осигуряване да мине първа, за да мога аз да съм тук, а министърът на финансите в момента докладва държавния бюджет. Това, ако по някакъв начин отговаря на Вашия въпрос, доктор Адемов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка за 2016 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
Предвидени са общо приходи и трансфери в размер на 3 402 749 хиляди лева. Стойността и разходите на трансферите е същата, тъй като законопроектът е предвиден с балансирано бюджетно салдо при запазен размер на здравноосигурителната вноска от 8 процента. Това означава нетно увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса със 129 млн. лв. в сравнение с тазгодишния или 4,2 процента.
За 2016 г. здравноосигурителните вноски са разчетени в размер на 2 121 млн. лв., като той е с 80 295 хиляди лева повече в сравнение със същите през 2015 г.
Разпределението на средствата за заплащане на медицинска помощ е следното:
- За здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 180 017 хил. лв.;
- За здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение – 201 542 хил. лв.;
- За здравноосигурителни плащания за дентална помощ – 123 млн. лв.;
- За здравноосигурителни плащания за медикодиагностична дейност – 70 441 хил. лева;
- За лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни със специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната или лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на медицинските дейности – 750 926 хил. лв.;
- За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 80 млн. лв.;
- За болнична медицинска помощ – 1 343 322 хил. лв.
Плюс всичко това има заложен в проекта, представен пред вас от правителството, резерв от 316 млн. лв.
С цел контрол върху ръста на разходите в законопроекта се запазва ролята на Националната здравноосигурителна каса при определяне на дейностите в регулация на изпълнителите на извънболнична помощ за назначените от тях специализирани медицински дейности, медикодиагностични дейности. Редът за прилагане на регулацията се определя в НРД за медицинските дейности за 2016 г., а, ако такъв няма – в решенията по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване.
Средствата за заплащане на лекарствени продукти и медицински изделия, както и на диетични храни за домашно лечение са формирани на базата на отчетената информация за стойностите по действащия през 2015 г. Позитивен лекарствен списък на прогнозната информация от проведеното централизирано договаряне на отстъпки на лекарствени продукти, както и на прогнозната стойност на нови лекарствени продукти и медицински изделия, както и на диетични храни за домашно лечение, които Националната здравноосигурителна каса ще заплаща през 2016 г.
Предлагат се ред промени в Преходните и заключителни разпоредби, свързани с промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с планирането, контрола, разходването на средствата от бюджета. Оптимизира се контролът на дейността по отношение на изпълнение на договорите с изпълнители на медицинска и дентална помощ и разширяване на правомощията на контролните органи.
Предвижда се националните рамкови договори да влизат в сила от 1 април на съответната година вместо от 1 януари, тъй като за ефективността на преговорния процес са необходими съответните ясни параметри.
Със законопроекта по същество се цели осигуряване на оптимални възможности за финансиране на здравеопазването през 2016 г., за да се подобрят механизмите за контрол върху разходите.
Сега вероятно ще има сериозна и задълбочена дискусия и затова да кажа, че изразявам предварително удовлетворението си от факта, че по същество в основната, в числовата част, тоест, в макрорамката на бюджета тези 3 204 749 хил. лв. има по същество пълно разбиране, че това е добра стъпка, че тя гарантира една балансираност и дава ясни възможности за развитие на системата в здравеопазването и за по-адекватно, дори отколкото тази година, финансиране на лечението на българските граждани.
По отношение на вътрешните разчети, на вътрешните разпределения между болнична, доболнична, лекарствена и други параграфи има разумни мнения, има смислени аргументи от страна и на съсловни организации, от страна на синдикати и работодателски организации и това мисля, че между първо и второ четене може да бъде изчистено.
Неслучайно остава на този етап един толкова значителен резерв от над 300 млн. лв., който всъщност при прилагането на всичките последващи нормативни актове от законите, които приехте – за лечебните заведения и за здравното осигуряване – за основния и допълнителния пакет, за диспансеризацията, за реда на заплащане на медикаментите, за цените – трябва да намерят своето най-адекватно приложение при тези различни параметри.
Относно – да не го наричаме конфликтно – но несъгласието, настъпило и публично изявено от съсловните организации във връзка с определени части от текстовото предложение, свързано с Преходните и заключителните разпоредби, аз мисля, че всички притеснения на съсловните организации, свързани с нуждата от запазване на договорното начало, с гаранцията за взаимно съблюдаване на правилата и неизлизане от рамките на договореното в рамковия договор, могат да бъде променени. Аз мисля, че ние имаме конструктивен диалог с представителите на съсловните организации в тази връзка.
Къде са евентуалните резерви, заложени в този бюджет?
Първо, резервите до голяма степен са в механизмите, които един по един влизат вече следзаконово, на подзаконово и на реално ниво на въвеждане в работата на Касата. Да кажем, че вече има избран изпълнител за електронната платформа за търгове с лекарства в болниците и заедно с процеса на формиране и тестване на тестова версия към месец март тази платформа ще бъде абсолютно активна и въведена на въоръжение в Касата и задължение на болниците да търгуват по този начин. Неведнъж сме си казвали до какви резултати е водило това за бюджетите на болниците, тоест, намалени разходи за медикаменти при осигурено най-малкото същото ниво на финансиране.
В процедура на работа по оформяне на заданието вече има избран изпълнител за извършване на заданието от страна на Националната здравноосигурителна каса за ЗОП за персоналния електронен идентификатор, който по тайминга, зададен съответно от оперативното ръководство и Надзорния съвет на Касата отново към месец март вече ще е минал тестовия си период и отново при влизането на рамковия договор през април ще може да бъде валиден и начин на отчитане, на валидиране на присъствието на здравноосигуреното лице и разрешено от негово име на здравноосигурително плащане.
Има много и различни мерки на контрол, част от които Касата извършва и в момента. Аз преди малко го казах и в Комисията по бюджет и финанси. И аз, и господин Ананиев, и оперативното ръководство на Касата примерно в процеса на договаряне на задължителните отстъпки на медикаментите на базата на гласувания от вас закон се натъкнахме на най-странни неща. Когато Касата заяви на определени фирми, че на базата на деветмесечието това, което е отчитало по определени позиции за оставащите четири месеца, в които е валидна наредбата, трябва да платят такава и такава сума като задължителна отстъпка, имаше компании, които с учудване казаха, че нещо не сме прави, защото те не са внасяли такъв медикамент въобще на територията на Република България тази година. А пък ние сме си го плащали и т.н.
Само този тип неща, които излязоха просто от процеса на договаряне, тоест, не целенасочено търсени, а просто при сверяване на данните на фирмите и на Касата за какво е плащано и какво предстои като отстъпка, излязоха някъде от порядъка на около 700 000 лв. Тоест, има възможност всичко това да се намали.
Рисковете пред финансовата рамка на бюджета! Основният риск, който и заедно с Надзорния съвет и с оперативното ръководство коментирахме, е от невъзможността наистина точно и с нужната степен на достоверност да се прецени, изчисли и бюджетира натискът върху бюджета, който би дошъл или ще дойде от въвеждането на цялата поредица от високотехнологични апаратури и методи на лечение, които ще бъдат на разположение на българските граждани от началото на следващата година. Говорим главно за модерните линейни ускорители, апарати за радиохирургия.
Казвам трудно за точно бюджетиране, защото само малка част от пациентите, на които досега им се налагаше в чужбина да извършват такова лечение, минаваха по линия на протоколи от Касата за други държави от Европейския съюз или пък по линия на Комисията за лечение в чужбина. Сериозна част от хората всъщност самофинансираха това си лечение било в Турция, било в други европейски държави. Затова евентуален риск върху баланса на бюджета би могъл да дойде от тази компонента.
Надяваме се, че първо Касата добре ще остойности всичко това и ще успеем да излезем от тази ситуация.
Няколко думи за възможността евентуален дефицит от тази година да бъде прехвърлен като тежест върху бюджета за следващата година на Касата. Ние тук някак си и с председателя на Надзорния съвет, с министъра на финансите, който сега ще дойде – надявам се – искаме да кажем следното: Тези 129 млн. лв. са номинално увеличение на бюджета на Касата за следващата година и няма по никакъв начин да бъдат афектнати, да бъдат намалени от изплащане на стари задължения, евентуален дефицит от 2015 г.
Да кажем какво се случва през 2015 г. до този момент. Към 30 септември най-тежкият, най-консервативният анализ на ръководството на Касата, който беше представен на Надзорния съвет и съответно на мен, беше за възможност Касата да завърши тази година с дефицит от порядъка на 65 млн. лв. Това, пак казвам, е най-тежката възможност, прогнозирана при най-лошия сценарий.
Да кажем тук, още веднъж сега го потвърдихме заедно с министъра на финансите в Комисията по бюджет и финанси – до края на годината от преизпълнение на приходите по здравни вноски, тоест, от увеличената събираемост на здравни вноски и т.н., отделно пък заради увеличението на определени стойности на работната заплата, които вие приехте и вече са в сила, минимумът, който допълнително ще влезе като възможност за приходи, съответно разплащане и намаляване на този дефицит, който – пак казвам – в най-лошия му сценарий към края на месец септември се очаква да бъде 65 млн. лв., е от порядъка на 20 млн. лв.
С мерките, които оперативното ръководство на Касата е приело, имаме основание да считаме, че окончателният дефицит на Касата за тази година би трябвало да се движи между 35 и 37 млн. лв. и той да бъде прехвърлен към следващата година. Дали е много или е малко това, аз не съм тук да споря. Вие можете да прецените. Но защо тези 35 или 37 млн. лв. няма да бъдат част, погасявана с номиналното увеличение от 129 млн.лв.? Защото в структурата на бюджета така, както ви е представена за следващата година, не са включени по чисто бюджетарски, по чисто счетоводни причини дали увеличение на приходи или намаление на разходите, свързани със задължителната отстъпка върху медикаментите.
Да припомня, че през тази година вече Касата и оперативното ръководство имат сключени договори за задължителни отстъпки на стойност близо 44 – 43,7 – млн. лв., а за следващата година самите очаквания, самите прогнози на фирмите, самите документи за сключване на договор с фирмите сочат минималната сума от порядъка на 65 млн. лв. Тоест, като увеличение на приходите или като намаление на разхода – това, как да кажа, е въпрос на счетоводна техника.
Тези пари не са разписани тук, в бюджета и с този намален разход или увеличен приход могат да бъдат посрещнати, че и да остане отгоре този очакван дефицит, който – пак казвам – очакваме да бъде между 35 и 37 млн. лв. Тоест, това е гаранцията, че с тези 129 млн. лв. няма да бъде купиран евентуален дефицит от 2015 г.
Друг възможен натиск върху бюджета за 2016 г. може да дойде от различна бройка, остойностяване, бюджетиране на нови молекули. Но аз мисля, че оперативното ръководство на Касата вследствие на приетите от вас закони и подзаконовите нормативни актове, които вече са факт, има оръжия, за да може да вложи достатъчно ясен и регламентиран контрол върху всичко това. Тоест, изискващите се от закона споразумения за влизане в позитивния лекарствен списък, споразумение за начало на реимбурсирането на Касата, споразумение за споделяне на риска и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Доктор Райнов, искахте да направите процедурно предложение. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, бих искал да направя процедурно предложение, понеже така или иначе, гледаме бюджета на Касата, заедно да се изложат мотивите и за втория бюджет, за да може заедно да върви дебатът после, защото, така или иначе, те вървят заедно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.
В такъв случай ще помоля, господин министър, да довършите своето изказване по отношение на бюджета на Министерството на здравеопазването, за да не Ви даваме втори път думата, и тогава ще чуем председателят на Надзорния съвет. Току-що решихме двата дебата да вървят едновременно.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: В бюджета на Министерството на здравеопазването няма особено сериозни разлики по пера. Единственото, което мога да кажа и това е част от разговорите и в Министерския съвет, и с Министерството на финансите, и тук ще моля за активното съдействие на народните представители в процедурите между първо и второ четене да се направи вътрешно разместване в перата на бюджета на Министерството на здравеопазването, което е свързано с увеличаване на перото, свързано с фонд „Работна заплата“, за да може да се гарантира 20-процентното увеличение на работещите в спешната помощ, което е ангажимент на правителството и имаме ясния ангажимент пък от страна на премиера и на министъра на финансите, че перата, от които тези пари ще бъдат взети за увеличение на заплащането на работещите в спешната помощ, ще бъдат гарантирани в хода на годината. Тоест, това няма да наруши баланса наистина на бюджета на Министерството на здравеопазването. Отново казвам, правителството ще изпълни ангажимента си към постепенно, поетапно всяка година увеличаване на заплащането на работещите в спешната помощ.
Иначе към края на тази година, доколкото все още текат сериозно количество разплащания по средносрочната инвестиционна програма, знаете, че от Комитета за наблюдение по програмата за регионално развитие бяха отпуснати допълнително средства към ресора на Министерството на здравеопазването за усвояване на допълнителна апаратура. Това са непредвидени в началото на годината разходи, които поетапно, реновиращо трябва да бъдат поети от бюджета, а след това върнати от финансиращия европейски орган. Но като цяло извън едни 2 млн. лв., с които беше актуализиран бюджетът на Министерството на здравеопазването и тези 2 млн. лв. се дължаха на забавянето на процеса по ликвидиране на вече изпразнените от съдържание и смисъл и от деца бивши ДМСГД-та в процеса на деинституционализацията.
Съжалявам, доктор Райнов, но нямаше как по-бързо да стане преди да приемем всички заедно в закона, който гласувахте, санкциониращият орган да спре съществуването на ДМСГД, тоест, да се изплаща заплата от бюджета на Министерството на здравеопазването на работещите вътре хора. До този момент, преди да гласувате закона, трябваше да има санкция на общината. В ситуация преди местни избори, практически нито една община не направи това нещо и ние в течение на повече от два месеца изплащахме заплати в по същество празни от деца ДМСГД, просто на персонал, който седеше там. Това оформи тези 2 млн. лв. дефицит в бюджета на Министерството на здравеопазването, които, разбира се, бяха планирани при актуализацията на бюджета. А иначе по всички пера ние имаме изпълнение, което гарантира балансираното използване на публичните средства. Нямаме дефицит, нямаме излишъци, така да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега вече можем да чуем и председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса – господин Ананиев, по бюджета на Касата, и, ако е възможно, от името на Министерството на финансите – и бюджета за здравеопазването.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Към възможните нови източници по бюджета на Касата за следващата година, което ще даде възможност да се направят допълнителни здравноосигурителни плащания, аз бих прибавил и още един факт. В последния момент бяха предложени увеличения на възнагражденията в няколко важни системи на публичния сектор. Това стана в системата на социалното осигуряване и подпомагане – трите агенции, които са към министъра на труда и социалната политика, Агенция „Митници“ и НАП, които имат много важна роля при осигуряване приходната част на бюджета.
Беше предвидено увеличение с 5,7 на сто на стандартите в средното образование, което дава възможност някъде около 7 – 7,5 процента да бъдат увеличени заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал. Беше предвидено увеличение в последния момент и на заплатите в НОИ и в Националната здравноосигурителна каса.
Всичко това го казвам, защото върху тези заплати ще има и здравноосигурителни вноски, които ще доведат до един допълнителен приход, по наша сметка – около 15 – 20 млн. лв. Срещу тези допълнителни приходи естествено Надзорният съвет на Касата ще може да финансира здравноосигурителни плащания.
Това исках да допълня като една нова, потенциална възможност за по-голяма стабилност на финансовата институция през следващата година.
Ще кажа само още няколко цифри, които са свързани с отрасъла здравеопазване. За следващата година функция „здравеопазване“ в консолидираната фискална програма е предложена да достигне 3 938 400 хил. лв., което представлява 4,5 процента от брутния вътрешен продукт или 11,9 процента от разходите по консолидираната фискална програма.
Понеже стана въпрос за ведомственото разпределение на тези пари освен Националната здравноосигурителна каса, разбира се, има и още няколко ведомства, в които се извършва дейност, свързана със здравеопазването. Тези няколко ведомства са Министерството на здравеопазването, за което говори министър Москов, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерският съвет и Министерството на младежта и спорта. По техните бюджети са предвидени 543 600 хил. лв. Ако искате, мога да кажа и самото разпределение по отделните министерства:
- На Министерството на здравеопазването – 429 700 хил. лв.;
- На Министерския съвет – 11,4 млн. лв.;
- На Министерството на отбраната – 84,2 млн. лв..;
- На Министерството на вътрешните работи – 13,5 млн. лв.;
- На Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 4,6 млн. лв.;
- На Министерството на физическото възпитание и спорта – 200 000 лв.
Освен това за ваша информация в централния бюджет са предвидени 26,5 млн. лв. разходи, които включват 20 млн. лв. за подпомагане дейността на Военномедицинска академия през 2016 г. и 4,1 млн. лв. субсидии – капиталов трансфер на Българския червен кръст.
С тези допълнения се получава вече общият облик на функция „ здравеопазване“ за 2016 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Ананиев.
Уважаеми колеги, да дадем думата на всички, които имат становища по традиция и да започнем със съсловните организации може би, а после – изказвания, ако не възразявате.
Има думата доктор Грозев, Българския лекарски съюз.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател за предоставената ми дума!
По отношение на предвидената приходна част в бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 3 204 740 хил. лв….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но тъй като народните представители разполагат с представените от Вас становища, Ви моля в резюме да ги представите.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Да, в резюме. Аз мислех това да бъде само встъпителното слово, но, разбира се, в резюме ще го предоставим.
Народните представители – членове на Комисията по здравеопазването, са получили становището на Българския лекарски съюз и там мисля, че ясно и категорично е заявено, че ако чрез промените в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, определено целящи промени в Закона за здравното осигуряване, от чиято промяна личи желанието Българският лекарски съюз едва ли не да бъде изваден от преговорите, а и не само Българският лекарски съюз, а и останалите съсловни организации, особено текстовете, залегнали в чл. 4 за бюджета на Касата и § 10 от Преходни и заключителни разпоредби, Българският лекарски съюз няма да подпише Национален рамков договор 2016 г. и ще използва всичките законови форми на протестни действия във връзка с така предложените промени през Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което считаме, че не е конституционосъобразно и законосъобразно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, доктор Грозев.
От Българския зъболекарски съюз доктор Димов, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! В резюме становището на Българския зъболекарски съюз в частта здравноосигурителни плащания за най-малкото увеличение, което има от 2,5 процента спрямо всички останали здравноосигурителни плащания, по никакъв начин не осигурява необходимите средства, които бяха нужни за достатъчност на броя дейности, отговарящи на здравните нужди на здравноосигурени лица. Това, по този въпрос.
Относно частта, в която се засяга промяна в Закона за здравното осигуряване през Преходни и заключителни разпоредби на закона, категорично и ние не сме съгласни с тези промени да минат точно през Преходни и заключителни разпоредби в § 10, а именно, защото се променя философията на самия закон в частта Национален рамков договор.
Този стремеж, заради който само преди три месеца беше върната финансовата рамка и текстовата част, за да бъдат в един закон, в този момент те се обезсмислят по всякакъв начин, защото в края на краищата никакво договаряне не може да има при положение, че едностранно Касата през Надзорния си съвет може да определя ежемесечно обеми и промяна на цените, регулация на цените.
В нашата специфичност сме доказали във всичките тези 15 години изрядността на нашата система в коректното изпълнение на бюджета. Точно заради това тази специфичност би трябвало да бъде оценена и между първо и второ четене по някакъв начин отразена в промените, защото ние никога с механизма, който имаме за контрол на изпълнение на бюджета, не сме били подлъгани. Това може да го потвърди и господин Ананиев, който много добре е запознат с нашите изпълнения във всички тези години.
Практически се ликвидира – може да се вижда силна дума – договорното начало, на което ние много държим. Петнадесет години всичко това беше градено и изведнъж, не знам защо, по този начин то бива ликвидирано.
Основното, с което също не можем да се съгласим, е, че не може такива промени в Закона за здравното осигуряване да бъдат без съгласувателното участие на съсловните организации или това е един съвсем отделен закона, на който не му е мястото и времето по този начин да бъде поднесен. Това е ролята на Комисията по здравеопазването в случая, независимо че говорим за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Ние държим наистина и по всякакъв начин настояваме да бъдат оттеглени всички предложения, касаещи промяната в Закона за здравното осигуряване в Преходните и заключителни разпоредби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димов.
От Българския фармацевтичен съюз проф. Гетов, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, управител и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса!
По отношение на цифровите данни, които са представени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. аз ще взема отношение само в частта за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти и няма да изреждам всичко поради необходимостта от спестяване на време, като искам да кажа, че в този параграф основното увеличение е само и единствено за лекарства за онкология, плащани в болничната помощ.
Справката показва, че бюджетът за 2015 г. е в размер на 544 млн. лв., а за 2016 г. са предвидени 541 млн. лв. И понеже говорим за пропорции и резерви, аз искам да дам само следните цифри. През 2014 г. 1 600 000 граждани на Република България са се обърнали към системата на Националната здравноосигурителна каса, като са получили поне един път частично платено или напълно платено лекарство. В сравнение с това бюджетът, отделен за амбулаторно лечение с лекарствени продукти, е в размер на 16,9 процента.
Тоест, нашето становище е, че тези средства трябва да бъдат разделени в отделни параграфи и съответно да не бъде надскачана цифрата от 210 млн. лв. за онкологична помощ, която по принцип е заложена със съответното завишение спрямо тази година.
Останалите ни предложения са свързани с доизчистване на текстове, свързани с използване на отстъпките, които фирмите ще връщат и, разбира се, технически пропуск по отношение на арбитражните комисии в частта на допълненията към Закона за здравното осигуряване.
Като цяло макрорамката на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в цифровия й вид според нас е балансирана и би трябвало да бъде одобрена от народните представители на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
От Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, имате думата, госпожо Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Като цяло подкрепяме макрорамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, разбира се, подкрепяме и становищата на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз.
Въпреки че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не е страна по договарянето, ние смятаме и държим, че договорното начало трябва да бъде запазено при всички случаи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
От останалите представители, които са внесли становища, кой иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Радославов, от КНСБ.
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм доктор Пламен Радославов, заместник-председател на Федерация на синдиката „ Здравеопазване“ в КНСБ.
Изразявам становището на КНСБ. Ние сме внесли писмените материали по темата. Критиките са вътре. Но като цяло, правейки анализ, виждайки, че има 129 млн. лв. в повече и че няма да бъдат прехвърлени за следващата година дефицитите от 2015 г., становището за бюджета е повече от положително. Все пак 130 млн. лв. повече е добре.
Относно бюджета на Министерството на здравеопазването. Там ние не виждаме политика по подобряване на доходите. Настояваме за 27 млн. лв. повече в бюджета на Министерството на здравеопазването, с които ще бъде възможно 20-процентното увеличение на възнагражденията на работещите в спешната медицинскa помощ и 10 процента на работещите в останалите лечебни и здравни заведения, пряко финансирани от Министерството на здравеопазването.
За нас е немислимо работещ в РЗИ здравен инспектор да бъде с 440 лв. работна заплата при положение, че е държавен служител без клас прослужено време. От 420 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2016 г. това означава, че чистачката с трудов стаж и клас прослужено време ще бъде с по-високо възнаграждение от здравния инспектор.
Второто нещо, за което искаме още 20 млн. лв., е за функция „здравеопазване“, разбирайте училищно и детско здравеопазването. Не може да остане по този начин стандартът за издръжка на държавните дейности. Смятам, че държавата може да намери 47 млн. лв. за всички тези хора, за да подобрим услугите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Радославов.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОБРИН ИВАНОВ: Аз съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък. Ние сме представили в деловодството нашето становище по отношение на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.
Като цяло подкрепяме законопроекта, като в становището сме изложили някои критики по отношение на разходите. Подкрепяме запазването на здравноосигурителната вноска на 8 процента. Подкрепяме липсата на трансфер от държавния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Подкрепяме промяна на подхода при извършване на разходите, промените, свързани с контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса и регионалните здравноосигурителни каси. Подкрепяме регламентирането на реда за прекратяване на договорите с изпълнители на медицинска и дентална помощ при отчитане на дейности, които не са извършени, както и въвеждането на минимални санкции на изпълнителите, тъй като до момента липсваше такава разпоредба в закона.
Това, което не ни харесва в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е, че отново се регистрира увеличение на бюджета със 129 млн. лв. Отбелязваме само, че за последните осем години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се е удвоил – от 1 700 млн. лв. през 2008 г. до 3 205 млн. лв. през 2016 г.
Само за справка ще кажа, че предвиденият ръст на брутния вътрешен продукт за 2016 г. в държавния бюджет е 2,1 процента, а разходите на Националната здравноосигурителна каса се повишават с 4,2 процента. Тоест, наблюдаваме един изпреварващ темп на разходите за здравеопазване.
Като цяло подкрепата ни е по отношение на правителството и на министъра на здравеопазването за реформиране на сектора. Несъмнено ние смятаме, че демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса и създаването на конкуренция в системата на здравното осигуряване е единственият и правилен път за решаване на проблемите в Касата.
Подкрепяме въвеждането на индивидуална електронна здравна карта, на централизирани търгове за закупуване на лекарства, уведомяване на здравноосигурени лица чрез SMS-и и засилен контрол на входа на болничните заведения. Смятаме, че това е едно добро начало за реформата в сектор „здравеопазване“.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Ако няма повече становища, не виждам желаещи, да дадем думата на народните представители да се изказват по двата законопроекта.
Иска ли някой думата?
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Първоначално, когато погледнах фасадните страници на двата бюджета – 2015 и 2016 г. – си рекох: всичко е наред, естествено, по еволюционен начин определени сектори получават повече средства. Тоест, нищо необичайно, поне в тенденцията, която следя от 2009 – 2010 г.
Ето заради това аз числата не искам да коментирам в този законопроект. Има си съответните корекции, има акцент по отношение на специализираната извънболнична помощ, по отношение на лекарствените продукти за злокачествени заболявания, естествено за болничната помощ.
Няма и да се стремим в тази посока да говорим – защо все още е едва 3,7 процента от брутния вътрешен продукт бюджетът за здравеопазване, защо не са увеличени достатъчно средствата, защото това би било политически популизъм. В тази посока аз не искам да участвам в дебата.
Но, този законопроект за съжаление е уникален от друга гледна точка от времето, от което се разпростира моят поглед при приемане на бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Уникалното постижение е, че почти всички становища, с едно – две изключения, които ние получихме, са негативни по отношение на констатацията, по отношение на оценката за този бюджет. Тук чухме и Българският лекарски съюз, и Българският зъболекарски съюз, и общопрактикуващите лекари имат негативно отношение, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Националното сдружение на частните болници и т.н. Чухме КНСБ. Само Националната здравноосигурителна каса е с позитивно становище в седем реда.
Аз искам да говоря в съдържателен план, а именно оценка от гледна точка на хармонизиране на бюджета с така наречената и инициирана вече здравна реформа, от гледна точка на стратегически цели, визия, поне в обозримото бъдеще от една година, а именно 2016 г.
На първо място, отново виждаме обичайната практика - този законопроект отново беше предложен без обществено обсъждане. Явно това вече е стил и заради това няма и да му обърна достатъчно внимание.
На второ място, обаче според нас няма обезпечение на тези предвиждани реформи, заради които приемахме и последните закони. Някой вижда ли акцент? Има ли число, което да казва: тук е реформата, това е маркерът, това е посоката. Има ли разчети за основен, допълнителен пакет, за прословутата комплексност на лечението? Аз не виждам. Но понеже и тези институции, за които казах, не виждат, заради това не го обяснявам това с евентуален дефицит в моята компетентност.
На второ място, наистина е много порочен, дори незаконен, начинът за корекция на Закона за здравното осигуряване с този § 10. Законът за здравното осигуряване беше първият закон, който мина през тази комисия и който беше екзистенциалният за реформата в българското здравеопазване.
Какво наложи три-четири месеца след неговото приемане 27 текста в този закон и то по неприемлив, порочен начин, да бъдат предложени за корекция. Точно 27 са текстовете. Ако на всеки три –четири месеца ние променяме 27 текста от този закон, горе – долу, за година и половина ние циклично ще имаме винаги нов и нов Закон за здравното осигуряване.
Не се спирам въобще на това, че противоречи на Закона за нормативните актове. Там са описани темите кой има право на законодателна инициатива, как може да се промени един закон - чрез законопроект за изменение и допълнение, а не чрез друг закон. Но не мога да не се спра на факта, че няма мотиви. Има хаотично изписани текстове без обосновка кое налага след три – четири месеца да има корекция в Закона за здравното осигуряване.
Още нещо, което е генерално обобщение, поне от наша гледна точка. Според нас, уважаеми господин министър, продължава тенденцията за налагане на този командно-административен стил, на този авторитарен подход, а също тук виждаме и ултимативни положения, които ако не взривят, то поне силно ще компрометират диалога между страните при сключване на Националния рамков договор.
Спирам се на аргументите на Българския лекарски съюз за едностранното повелително определяне на цени и обеми. В детайли няма да го правя, има го изписан.
На следващо място, което не е в Закона за здравното осигуряване, а в чл. 4 – прави впечатление факта, че разходите на Националната здравноосигурителна каса се разпределят между регионалните каси по здравни дейности. А според Закона за здравното осигуряване разпределянето трябва да е по видове дейност, а не по териториален принцип.
От това следва териториално обособяване на тези дейности, а това според нас е порочен пусков механизъм за компрометиране на цялата реформа. После ще има обособяване по изпълнители, а на финала – и на потребители. Тоест, нарушава се свободният избор според нас с така предложения чл. 4.
Следващият порочен момент в законопроекта са лимитите. След всичко, което преживяха болничните заведения с постановлението на Министерския съвет № 57, тук виждаме лимитите като грандиозен проблем, макар че тук – там чух, че важни фактори от Министерството на здравеопазването казват, че няма лимити.
Ограничава се свободният избор. Наказват се качествени, работещи болници чрез новите положения, които се повеляват. Дори има един пример на Националното сдружение на частните болници. При изчерпан лимит изпадаме в парадоксална ситуация. Ако се откаже прием в болница, това се санкционира, защото е отказан достъп до основния пакет. Но обратният, алтернативният вариант – има прием на пациент въпреки изчерпания лимит, се санкционира също с неплащане. Това вече ме удивява, ако това е истина.
Надявам се това да се дължи на факта, че не разбирам предложенията дори с риск да се компрометирам сам самия. Но това е недопустимо. Това не бива да се случва.
От тази гледна точка между първо и второ четене аз призовавам и колегите от управляващите партии да подкрепят предложенията. Ние ще имаме най-вероятно инициатива целият § 10 да отпадне, но тези текстове да се елиминират.
Още нещо, последно, с което приключвам, госпожо председател, извинявам се. Най-важната институция, която е партньор в договорните отношения – Българският лекарски съюз. Няма кой да ме опровергае като че ли, че Българският лекарски съюз категорично се елиминира от това да договаря контрола над това задължително здравно осигуряване, което го мислехме в последните месеци. Имам предвид онези членове 55в, чл. 6а и чл. 6б. Българският лекарски съюз се заобикаля, контролът и санкциите са описани в закона. Според методиката контрол ще се извършва само от Националната здравноосигурителна каса.
И последно изречение. Не искам да съм на мястото на уважаван професионалист от мен – на мястото на доктор Глинка Комитов. Чудя се как е реагирал той, като е видял тези текстове? Убеден съм, че и той дори не е съгласен с тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, оценявам положително това, с което започнахме – увеличението на бюджета с определените числа.
По моите изчисления заедно с бюджета на Министерството на здравеопазването сумата приблизително е 3,6 млрд. лв. Господин Ананиев, който определено е много по-компетентен, казва, че са 3,98 млрд. лв. Не знам къде се крият другите пари, но 3,6 млрд. лв. са 4 процента от брутния вътрешен продукт – мъничко по-малко. Но явно това са възможностите.
Но аз бих казал, че отново и отново трябва да повтаряме едно и също нещо. Фактът, че ако държавата не беше 55 процента, а 100 процента коректна, нямаше да има този бюджет. Както и да е, това са парите, с които ще разполага Националната здравноосигурителна каса. Все пак по-добре, отколкото нищо.
Но възникват няколко други въпроса, част от които доктор Кърджалиев засегна. Аз няма да ги повтарям, само ще ги маркирам.
Чудесно е, че господин министърът прие, че договорното начало ще бъде върнато. В никакъв случай ние не бихме подкрепили едностранното налагане на каквито и да е действия в областта на здравното осигуряване, без пълноправното участие на съсловните организации.
Не можем да приемем също така вариациите в Националния рамков договор, ако има такъв, да стават само и единствено по предложение на Надзорния съвет, през министъра на здравеопазването и Министерския съвет. Извинявайте, но по националния рамков договор министърът на здравеопазването, Министерството на здравеопазването и Министерският съвет не са договорна страна. Те няма как да определят, ако се стигне до договор, корекции на цените, корекции на обемите, без това да бъде съгласувано със съсловните организации.
Тоест, първото нещо, което според мен трябва да се промени, това е договорното начало да се върне.
Вторият момент, на който аз бих обърнал внимание, е, че разпределението на средствата по този бюджет по никакъв начин на мен не ми говори, че той е насочен да подкрепи тези реформи в здравеопазването, които бяха предложени от Министерството на здравеопазването и които бяха гласувани от парламента.
Как с този бюджет ще бъде осигурено широко прокламираното 100 – процентово безплатно обслужване на пациентите в основния пакет? Това никак не ми е ясно. Това също така рефлектира и върху лимитите на болниците. Примерът, който доктор Кърджалиев даде, е много точен и адекватен.
Идеята, която се лансираше непрекъснато, е намаляване тежестта върху болничните заведения и изнасяне на повечето от дейностите по възможност в доболничната помощ, обръщане особено внимание на профилактиката. Как със запазване на регулаторните стандарти доболничната помощ ще поеме част от това, което досега се извършваше в болниците? За мен тези лимити се явяват наказание за добрите болници, които са предпочитани и които поемат по-голяма част от функцията.
С право се наблегна на това, че надзор върху изпълнението на бюджета трябва да има и той трябва да бъде много строг. В този надзор трябва да участват задължително и съсловните организации, а не да се пренебрегват. Но крайно време е този надзор да бъде по отношение на ефективността на резултатите, а не формален – за точката, запетайката или подписа. За съжаление в момента това е практиката. Хората се наказват не за това, което не са свършили, а за това, което не са написали и което не са оформили според документите.
И последното, което бих искал, ако е възможно, господин Ананиев да ми отговори. Той каза за възможните допълнителни доходи в бюджета за здраве. Днес например гласувахме промени в акциза на цигарите, за който се каза, че ще отиде задължително в здравеопазването. Имаше предложение и за нездравословните храни, и за още други такива, които влияят на здравето.
Бих искал да знам някога влизали ли са тези допълнителни средства в бюджета на здравеопазването и дали ще влязат допълнително?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Искате ли да отговорите сега, господин Ананиев, или да се изкажат народните представители и на финала да отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По-добре да се поставят всички въпроси и тогава да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добре, така е по-разумно. Благодаря Ви.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, доктор Комитов, колеги! Аз първо искам да кажа няколко добри думи за бюджета. За съжаление обаче добрите думи не са в съществената част на бюджета, а са в мотивите. Мотивите са подробно разработени. Там е дадено и изпълнението на бюджета за 2015 г. към днешна дата и към края на годината, нещо, което дава възможност да се ориентираме за това какво се предлага за следващата година, дали е адекватно то.
Искам обаче да кажа категоричното си несъгласие с това, че бюджетът е балансиран. Той е балансиран, разписан като приходи 3 204 749 хил. лв. и толкова разходи. Само че преди малко господин Ананиев и господин министърът казаха за натиска върху бюджета от различни компоненти на бюджетната процедура и изобщо на здравното осигуряване и на системата „здравеопазване“ като такова.
Аз към тези 37 млн. лв. от тази година ще прибавя и няколко други милиони, които са записани в мотивите. Неслучайно започнах с това, че мотивите са подробно разписани. Там например е казано, че задължението към европейските клиники, най-общо казано, по системата за координация на системите за социална сигурност е един изключителен разход - до края на годината 67 млн. лв., а за следващата година – 74 млн. лв. още. Това е един разход, който го няма в бюджета или, ако го има, той покрива една много малка част от тези задължения, които има държавата България към нашите европейски партньори в европейски клиники.
На следващо място – задълженията на болниците. Ако задълженията на болниците са 420 млн. лв., как изобщо можем да ги изключим от дискусията за бюджета за следващата година? Не казвам, че всичките тези задължения са натрупани през последната година. Опазил ме господ, искам да бъда коректен.
Само че тези задължения ги има, тези задължения продължават да се трупат, въпреки взетите мерки, както се казва. Тоест, ето три, много важни момента, които са натиск върху бюджета за следващата година и които ме карат да си мисля, че още при приемането този бюджет не е балансиран, а е дебалансиран по тези причини.
Сега обаче ще продължа с това, което започна и много се радвам, че господин Ананиев е тук, защото той знае за всички тези неща, които ще кажа. Но според мен тези приходи от осигурителни вноски, от трансфери в размер на близо 130 млн. лв., са подценени.
Сега, както се казва в една народна поговорка или приказка – от девет кладенеца вода няма да ви нося, но ще ви кажа девет причини, поради които смятам, че тези приходи са занижени.
На първо място, ръстът на брутния вътрешен продукт за следващата година – 2,1 процент по вашите прогнози. Този ръст няма как да доведе до увеличаване на заетите лица. Написали сте го в проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Очакванията са с 9 500 или с 10 000 човека повече заети минимум. Казали сте, че безработицата ще бъде по-ниска, което означава по-високи приходи в осигурителната система от увеличаване броя на заетите. Не е така.
На следващо място, средният осигурителен доход се увеличава за следващата година с 30 лв. Това е средният за всички осигурени лица.
На следващо място, минималните осигурителни доходи, праговете, които са договорени и след административното разпределение на праговете в браншовете и професиите, в които не са договорени, е с 8,6 процента увеличение.
На следващо място, минималната работна заплата е увеличена от 380 лв. на 420 лв. Това също са приходи.
Минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли се увеличава, макар и с 3,94 лв., все пак се увеличава за 700 000 пенсионери – малко над 700 000, което означава, че и тук се очакват допълнителни приходи, защото увеличават средният размер на пенсията.
На следващо място, това, с което започна господин Ананиев – 5,7 процента увеличение на стандартите в образованието.
На следващо място, увеличението, макар и минимално, с 6 процента в системата на социално осигуряване, подпомагане и грижи – миналата година с 10 бяха намалени, тази година са увеличени с 6 процента. Абсолютно коректен съм – 3 200 хил. лв. в системата на държавното обществено осигуряване. Вчера имаше такава дискусия.
Тоест, всички тези девет причини ме карат да си мисля, че приходите са подценени. Аз съм последният човек, който ще претендира за някакви нереалистични допълнителни приходи. Дайте сега да увеличим с 500 млн., с 600 млн. лв. Няма такова нещо.
Ние с доктор Кърджалиев и колегите от нашата парламентарна група сме представители на либерална партия и държим не единствено и само на абсолютно увеличение и не дай си, Боже, да е неоправдано на фона на целия финансов ресурс, а държим на това средствата, които ги има, каквито и правителства да дойдат, те няма да бъдат по-различни от тези, които ги има. Въпросът е как ги разпределяме тези пари, защото тук става въпрос за разпределение, а в някои случаи и за преразпределение.
Категорично не съм съгласен с начина, по който – и с това приключвам – са разпределени вътре в рамките на разходната част парите за болнична помощ – 47,8 процента от парите, за извънболнична помощ – 20 процента. Казвам ви, че една голяма част от дейностите в болничната помощ или една прилична и поносима част от болничната помощ ще изведем в доболничната помощ. Къде е финансирането? Само с 11,5 млн. лв. има увеличение на парите за СИМП – специализирана извънболнична медицинска помощ, 2 млн. лв. увеличение за ПИМП. И то няма увеличение, ако видим изпълнението на бюджета за тази година.
Тоест, тази политика за съжаление не я виждаме и в този бюджет.
С тези аргументи ние няма как да подкрепим този бюджет и ще гласуваме против него, а не, защото сме единствено и само опозиция. Това са аргументи по същество. Казвали сме ги много пъти. Няма да говоря сега за регулативните стандарти, за лимити и т.н., неща, които сме ги говорили, когато сме били в управление, и когато сме били в опозиция. Тоест, в тази посока сме напълно последователни.
Завършвам с това, господин министър, обръщам се към Вас, че тези 430 млн. лв. е добре така, както примерно направи Министерството на труда и социалната политика – натуралните показатели по програмите, които ги има и доколкото ги има в разходите на бюджета, трябва да ги има бенефициентите, колко са, колко са програмите, какви са парите, как ще бъдат разпределени. Всички тези неща трябва да бъдат показани. Аз съм сигурен, че вие ги имате, но е добре, когато се обсъжда бюджетът на едно ведомство, което и да е то, натуралните показатели – господин Байрактаров ще го потвърди – много е важно да ги има, за да можем да се ориентираме как да гласуваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор
За изказване ли искате думата, господин Байрактаров?
Заповядайте, господин Байрактаров, за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Адемов, както винаги, сте екзактен и наистина това, което казахте, е коректно, защото е прясно в главите ни. Даже можете да продължите, че има 7,5 процента административно увеличаване на осигурителната тежест и т.н., и т.н.
Само че моята реплика е в следната посока. Между другото, да ви кажа, че господин Ананиев вероятно е забравил, но още лятото аз му поисках пълна разбивка с натуралните показатели, която така и не получих. Този път обаче ще Ви я поискам вече по официален път, защото щяхме по друг начин на водим разговора, ако бях получил тази информация.
Само че Вие, доктор Адемов, казахте, че бюджетът е дебалансиран. В икономиката бюджетът може да бъде дебалансиран само в една посока, всъщност в две посоки – ако в едната посока има излишък, а в другата посока има недостиг, тоест, дефицит.
Аз искам да Ви попитам в коя посока визирате дебалансирането на този бюджет, тъй като започнахте с изказването, че колкото са приходите – 3 204 млн. лв. – толкова са и разходите.
За мен конкретно искам да уточните в коя посока е дебалансиран бюджетът – в посока излишък или в посока недостиг.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли друга реплика? Не виждам
За дуплика има думата доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин Байрактаров. Числата са разписани като приходи и трансфери 3 200 млн. лв. и като разходи, което означава, че бюджетът е балансиран. Само че има скрити причини, които ги казах, които водят до дебалансиране, тоест, до увеличаване на разходите, които не са предвидени. Това имах предвид. Вие икономически по-добре се изразявате от мен. Съжалявам. Благодаря за репликата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, с риск да разсея народните представители моля да изпълня Вашето желание и от името на цялата зала да връча този букет на доктор Султанка Петрова понеже имаме рожденик днес. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега моля да се концентрираме и да продължим дебатите.
Доктор Райнов поиска думата.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги, гости! С риск да разваля доброто впечатление от букета искам да обърна внимание върху нещо, което министърът на здравеопазването каза и някак си потъна във всички вас. А министърът на здравеопазването каза, че заедно с председателя на Надзорния съвет са установили, че Касата е плащала за лекарства, които не са внасяни в България. Някак си много станаха практиките да се плаща за нещо, което не е внасяно, внася се нещо, което не е разрешено. Това за мен е углавно престъпление.
Надявам се, господин министър, думите Ви да не са напразни, а да бъдем уведомени за престъплението, за виновника и кой ще понесе съответно вината.
Дотук по това нещо. Нека да не се забравя, защото усетих как мина, заглъхна и всички се спотаихме. А това е нещо доста сериозно, господин министър.
Относно бюджета. Аз няма да се спирам на цифрите. Цифрите са такива, каквито са. Всички ги знаем. Цифрите винаги могат да бъдат и едни, и други. Важно е това, с което започнаха дебатите по бюджета – че трябва да се запази равнището на здравноосигурителните услуги и оттук нататък кои са политиките, които ние би трябвало да видим в този бюджет.
Дотук колегите го казаха. За пакетите – абсолютно нищо. Основни, допълнителни, разчети, как ще се случва във времето – няма го.
Другото нещо, което също беше един от важните „пирони“ в политиката и на министерството, и на Касата – как ще се изтеглят повече дейности от болничната помощ в извънболничната помощ – нещо чудесно. Но някак си това не го виждаме подкрепено със съответния финансов ресурс. Дори напротив.
Тук се отклонявам малко, защото гледаме и двата бюджета заедно. Мисля, че за промоция на здравето, контрол на общественото здраве в Министерството на здравеопазването са планирани половин милион надолу. Защо? Нали това щеше да бъде приоритет!?!
Оттам насетне – плановият прием. Как ще се сключват договорите, здравната карта – неща, за които само преди четири месеца сме водили бурни дебати тук, неща, за които именно тук пред нас на може би преди две или три заседания и управителят на Касата доктор Глинка Комитов, и заместник-министърът доктор Шарков казаха, че от 1 януари тези неща ще бъдат факт. За съжаление тук не ги виждаме.
Виждаме нещо ново – как районните каси ще купуват услуги по региони, което за мен, меко казано, е притеснително. Създава се предпоставка за едни доста порочни практики. Не виждам новите дейности. Предвидени ли са пари за тях? Новите медикаменти, новите медицински изделия - не ги виждам. Не виждам и прословутата наредба за оценка на здравни технологии и т.н., и т.н., как ще заработи.
Дефицитът за 2015 г. някак си много имагинерно с някакви обещания се прехвърля за следващата година, а дефицитът е доста сериозен. Това, че тук се прие постулатът, че парите в бюджета за 2016 г. ще бъдат само за неща от 2016 г., не решава проблема със задълженията, които остават от 2015 г.
Отново, въпреки всичките приказки как от 1 януари всеки един гражданин ще държи в себе си парите, ще плаща всичко, няма да има лимити, ние отново виждаме в бюджета лимити за болничната помощ, регулативни стандарти за извнболничната помощ. Какво става със заявеното за от 1 януари?
Виждаме нещо много интересно – как цялата тази реформа, която трябваше да бъде факт от 1 януари, се отлага за от 1 април. Не искам да изпадам в подробности за символиката на 1 април, но, честно казано, не виждам как ще се случи дори и тогава.
Почти накрая – изхвърлянето на Българския лекарски съюз от системата. Няма да се връщам кога бяха изхвърлени, по кое време. Всички приветствахме само преди четири месеца да се върнат отново. Същият този екип на министерството с министъра и заместник-министрите пледираха, ние единодушно гласувахме „за“ и сега, четири месеца по-късно, без законът да е влязъл в действие, някой тихомълком чрез Закона за бюджета подменя постулат от основния Закон на здравното осигуряване. Какво се промени за тези четири месеца? Не искам да изпадам в политически аргументи в това, че просто минаха изборите и сега вече можем да правим каквото си щем.
Колеги, това е несериозно.
Накрая, колеги, за да не отегчавам всички вас, ще кажа, че законът е Copy – Paste на много предишни закони. В закона няма нито една нова политика. Законът е закон на статуквото и пълен отказ от реформите. За съжаление, господин министър, ще го кажа. И този законопроект, който Вие сте подкрепили в Министерския съвет, е доказателство за Вашия провал в здравеопазването.
Ние в никакъв случай няма да подкрепим законопроекта, именно заради това, че не виждаме политики в него, не виждаме промяната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други изказвания?
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Щях да бъда страшно изненадан, ако опозицията беше казала, че ще подкрепи бюджета. Казвам го добронамерено.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Реплика ли ми правите?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, просто изразявам мнение, че щях да бъда изненадан, ако опозицията беше казала, че ще подкрепи бюджета. Такова чудо досега не съм виждал в българската политика.
Сега аз ще започна, като господин Адемов, също с положителните неща. Ще говоря като икономист, тъй като колегите-лекари изложиха по-голямата част от медицинската страна на бюджета, техните виждания.
Първото хубаво, положително нещо е, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е със 130 млн. лв. в повече. Ако гледаме числовите изражения, с 80 млн. лв. имаме увеличение на приходите от здравноосигурителни вноски, което изглежда също добре. С 200 млн. лв. има увеличаване на разходите за лекарства – от 544 млн. лв. през 2015 г. на 750 млн. за тази година.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, не, не.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Когато говорихте, аз не Ви прекъсвах. Мога да ви прочета: здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия – ще прочета точно параграфа – диетични храни и т.н. – всички знаете текста на параграфа – 750 926 хил. лева срещу 544 млн. лв. през 2015 г. Изглежда на пръв поглед също добре.
Има обаче едни други числа, които мен започват вече да ме притесняват, така да се каже, и да ме карат да си мисля, че усилията през тази една година за промяна на Закона за здравното осигуряване, на Закона за лечебните заведения сякаш някак си не са били това, към което сме се стремили. С 1,5 млн. лв. се увеличават административни разходи. Защо? На какво основание? Питам защо с 200 млн. лв. са увеличени тези разходи. Каква е логиката?
Неслучайно аз поисках разбивка с натурални показатели, господин Ананиев, от Вас през лятото, която Вие случайно забравихте, въпреки че след това се видяхме в парламента, подсетих Ви и Вие пак забравихте. Само че аз не забравям.
Пак ще повторя. Да не се окаже, че един пациент поема по една кофа лекарства, защото тук е много важно, когато залагаме тези неща, наистина ние да следим за правилното и ефективно разпределяне на публичния ресурс. Вие като Надзорен съвет сте този орган, който приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вие сте тези, които обаче ние не можем да контролираме като народни представители – една странна функция в закона.
На този въпрос аз ще държа да получа сега отговор. Ако с тези 200 млн. лв. се предвижда да се поеме една немалка част, за която говорехме – безплатни лекарства на възрастни хора, на пенсионери, на деца, аз ще го подкрепя с две ръце. Но ще искам да получа точна разбивка кои са тези групи, за кои заболявания, по възрастови групи и т.н. Ако аз не получа тази разбивка, аз ще пледирам пред моята парламентарна група да не подкрепим този бюджет, защото ние сме подкрепяли министерството безкористно, точно в тази посока. Но искаме да бъдем коректно информирани в същата тази посока.
С 80 млн. лв. има увеличение на приходите от здравноосигурителни вноски. Лично моята парламентарна група и аз също положихме много усилия да подкрепим Министерството на здравеопазването в посока въвеждане на текст, с който да осигурим по-висока събираемост на здравните осигуровки. Повярвайте ми, 80 млн. лв. на фона на всичките тези увеличения, които вчера коментирахме в Комисията по труда и социалната политика, е смешно ниска сума. Неслучайно аз зададох въпроса на доктор Адемов, защото, ако тази сума е занижена, това означава, че тук има един резерв, който обаче аз не виждам и не чух да бъде коментиран.
Вижте, увеличаването на всички осигурителни тежести през 2016 г., което е заложено през бюджета на Министерството на труда и социалната политика и на Държавното обществено осигуряване, което между другото, не беше приет вчера, означава, че вие трябваше да заложите поне 120 до 130 млн. лв. число като събираемост на здравноосигурителни вноски – имам предвид като планирано число, защото бюджетът е план. Според мен 50 млн. лв. тук са по-малко.
Ако това число е в тази посока, това означава, че някъде има загубена комуникация между Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и Националната агенция по приходите. Това означава и нещо друго, което за мен е неприятно – че ние сме приели текст в Закона за лечебните заведения, който ще се окаже, че не работи. Само че, сравнявайки всички показатели – намаляване на безработица, повишен ръст с 2 процента на брутния вътрешен продукт – всичко това ме опровергава. Аз тук не виждам този резерв.
Искам да продължа и с още нещо, което за мен е изключително смущаващо. Ние през цялата година говорихме, променихме основни положения в Закона за здравното осигуряване и особено много усилия и борба положихме за промяна на действието на Националната здравноосигурителна каса – да не заплаща Националната здравноосигурителна каса, а да закупува. Нали така беше, доктор Комитов? Идеята беше по този начин да развържем ръцете на Националната здравноосигурителна каса, тя да не бъде притискана, като й представи някое лечебно заведение или контрагент и т.н. фактурата и тя да бъде принудена да плаща, защото така беше в закона.
Какво обаче виждам аз в чл. 3? Виждам създаване на една нова корупционна среда, нарушаване на чл. 54 от Закона за здравното осигуряване, нарушаване на чл. 55, нарушаване на чл. 55а. Е, за какво приехме тогава тези членове, колеги, при положение, че вие самите, доктор Комитов, казвам го добронамерено, едва ли не като председател и Надзорния съвет се отказвате от вашите функции, както сме ги разписали в закона, и давате възможност на някакви си регионални здравноосигурителни каси на регионален принцип да разпределят бюджети. Извинявайте, такова нещо ние в закона не сме приели.
Ако това нещо не бъде коригирано между първо и второ четене, защото аз заявявам, че ще подкрепя бюджета заради усилията, които сме положили, днес, на първо гласуване.
Изразявам своите притеснения, защото това създава корупционна среда. Днес при мен дойдоха директори на болници – на държавни, на общински, на частни болници, включително някои от тях директно ми заявиха: този текст означава, че ние трябва да ходим с чантите. Какво ще има в чантите – не ги попитах. Мисля, че и вие се досещате. Сигурно документи, да, може и държавни ценни книжа да има, знам ли.
Повярвайте ми, това е неправилно. Това е в нарушение на закона, това е в противоречие на принципите, за които ние се борихме, заедно отстоявахме тук и не мисля, че трябва по този начин да правим нещата. Националната здравноосигурителна каса трябва да си поеме своите функции. Националната здравноосигурителна каса трябва да извършва своя контрол и най-важното – това противоречи и на принципа за регионална здравна карта, за национална здравна карта, за които ние толкова много настоявахме.
Няма да се спирам на принципа на свободен избор на лекар, на лечебно заведение, защото просто ще е смешно да ги коментирам точно аз тези неща.
Ще спра до тук, защото другите неща колегите ги казаха. Но пак казвам: аз държа да получа отговор за увеличението на тези 200 млн. лв., за увеличението на разходите за администрация – кое налага това. Ще ви припомня, че тази година, когато правихте, господин Ананиев, отчет за полугодието, аз Ви споменах, че Националната здравноосигурителна каса разполага със 721 души анализатори. Не усещам обаче работата на 721 анализатори. Така е записано в отчета, който сте дали. Аз се базирам на този бюджет. Не усещам работата на тези 721 души - експерти-анализатори като обща национална бройка.
Така че това са моите притеснения. Пак казвам, днес ние от Патриотичния фронт ще подкрепим на първо гласуване бюджета. Виждаме и немалко добри неща. Но предпочитам да кажа това, от което се притесняваме, коректно и честно, това, от което се притесняват и много български лекари и ние няма как да не се съобразим с тези притеснения, това, от което се притесняват и доста български пациенти.
Накрая, за да завърша и да не бъда достатъчно отегчителен, господин министър, между другото аз искам да Ви попитам следното: След като не заработи така наречената програма за чекиране с личните карти, първо, ще кажа, че аз ще подкрепя евентуалното въвеждане на биометричното регистриране.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само че може този въпрос да запазите за блиц контрола понеже няма отношение към бюджета.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, може. Права сте. Ще спра дотук.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви за разбирането, господин Байрактаров.
За реплика има думата доктор Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам много кратка реплика, но тя има изражение от 170 млн. лв. и заради това ще я поставя. Ето го бюджетът за 2015 г. на Националната здравноосигурителна каса. Тогава сме гласували 544 164 хил. лв. за лекарствени продукти за домашно лечение и отделно като рубрика 175 млн. лв. за онкологични лекарства. Тази година гласуваме, тоест, някои ще гласуват, други няма да гласуваме – 540 926 хил. лв. за лекарствени продукти за домашно лечение и 210 млн. лв. за онкологични лекарства, които са в общата рубрика, която е дадена тук, от 750 млн. лв.
Тоест, ръстът за лекарствени продукти не е 200 млн. лв., а е 31 млн. лв. и нещо. Това исках само да уточня.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли втора реплика? Не виждам.
За дуплика искате ли думата, господин Байрактаров? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Доктор Кърджалиев, аз също имам пред себе си двата бюджета. Предполагам, че всички ги имате. Ако искате, ще Ви прочета точно, както е записано за 2015 г. и ще ви прочета точно, както е записано и за 2016 г.
Това, че са разделени в някои отделни пера, не е мой проблем. Аз сравнявам двете пера така, както са дадени, и така, както следва да бъде, когато се прави бюджет. Това за мен е положението. За мен има разлика в посока увеличение от 200 млн. лв. За мен е 200, защото, като вкараш всичко в един кюп, не знаеш дали ще има за определено нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Сега за изказване давам думата на доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! От всички направени изказвания до момента е ясно и мога да обобщя и нашето становище, че, първо, по общата макрорамка на бюджета, имайки предвид финансовото състояние, всички я приемаме, защото това са възможностите на страната. Но във втората част – в детайлите – на бюджета и особено във връзка със становищата на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз трябва да бъдат направени корекции, защото становищата на съсловните организации показват действително желание за провеждане на реформата в здравеопазването. Те показват, че има огромно желание от всички колеги за изпълнение и подкрепа на промените, които направихме в здравното законодателство до момента.
В този вид бюджетът, който в момента ни е поднесен, говори за две неща – или спираме реформата, или законите, които сме приели, имат проблеми. Следователно трябва да настъпят корекции, които да удовлетворят напълно становищата на съсловните организации.
Нашата парламентарна група ще гласува бюджета на Националната здравноосигурителна каса, след като бъдат направени тези промени. В този вид ние ще се въздържим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги и гости!
Уважаеми господин министър, аз няма да започвам с доброто в бюджета, не защото не го виждам, а защото има кой да го казва доброто в бюджета. Аз ще започна с това, че състоянието на здравеопазването в България е катастрофално. Вие можете да не се съгласите с мен, но аз го казвам от собствен опит и от собствени наблюдения.
Затова с изключителен интерес очаквах да излезе бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да се запозная с него. За съжаление при внимателния прочит на бюджета установявам, че едва ли здравеопазването е някакъв приоритет за държавата според този бюджет. Той е като че ли бюджет на статуквото, в който липсват политики, които да водят до подобряване на това катастрофално положение.
Бюджетът беше достатъчно късно публикуван, може би заради изборите, но по този начин ловко избегнахте общественото обсъждане и основателните критики и възможността да бъде съобразен този бюджет с обществените нагласи и с обществените очаквания за този бюджет.
С този бюджет и с говоренето по него се прави опит за внушение на българите, че парите за здравеопазване, първо, са повече, второ, че реформите в здравеопазването продължават и че здравеопазването е приоритет за управляващите.
Сега ще започна с въпроса дали парите са повече. Общо взето, този бюджет повтаря приходите и разходите на миналогодишния с минимални, незначителни увеличения с изключение на разходите за лекарства. Дали е 3,6 млрд. лв. или пък е 3,9 млрд. лв. – няма значение. Това е горе – долу около 4 процента от брутния вътрешен продукт при средно за Европейския съюз над 5 процента.
Направих една сметка, съвсем груба сметка, разбира се, че около 500 лв. или около 250 евро се падат на човек за година за здравеопазване в България за разлика от други страни. Аз нямам статистика за целия Европейски съюз, но примерно за страни като Чехия, Словакия, Словения са 1000 – 1200 евро на човек за здравеопазване.
Разбира се, толкова малко разходи за здравеопазване води до увеличаване или пък несъразмерно високи частни разходи на лицата, които ползват здравеопазването и които са здравноосигурени, с почти 50 процента. Това, ако си спомняте, пък средно за Европейския съюз, това е средно под 28 процента и това няколко пъти ни го напомня, ако си спомняте, Световната банка в докладите си. Остават и лимитите за болничната и за извънболничната помощ. Отново ще важи принципа „колкото повече работиш, толкова повече задължения ще трупаш, а Националната здравноосигурителна каса ще ти е длъжник. И какво става? Имаш заболяване от основния пакет, но няма лимит. Болницата те връща и понася санкции или пък те лекува и задлъжнява. Ако основният пакет има лимит, то защо въобще има разделяне на заболяванията на основен и допълнителен пакет?
Това, че с този бюджет реформата в здравеопазването продължава, звучи направо заплашително, след като посоката, която бе дадена с приетите два закона – този за здравното осигуряване и за лечебните заведения, които са обжалвани в Конституционния съд и аз се надявам в скоро време да има развръзка.
В тази връзка с този бюджет не виждам разчети за разходите по така наречените основни и допълнителни пакети. Сигурно пак трябва да чакаме да видим визията на министъра и на неговия екип за това разпределение по-късно във времето.
Още от самото начало се направи опит за административно овладяване на една организация като здравната каса, която управлява публични средства. Не се получи. Сега обаче аз забелязвам, че Националната здравноосигурителна каса е превърната в зависима институция, в едно подразделение на Министерството на финансите и на Министерството на здравеопазването – по-малко, разбира се. Сега се прави разпределение на разходите, като гледам в бюджета, по районните здравноосигурителни каси, а не по медицински дейности, както би трябвало да бъде по закон. Това, освен всички други негативи, ще доведе до регионализация на медицинските дейности, а оттам и до регионализация на пациенти и на лекари.
Това, както казаха и колегите тук, е грубо нарушаване на принципите, заложени в Закона за здравното осигуряване за свободен избор на лечение, за избор на лекар и на здравно заведение.
И последното, което казвам, е, че по стара българска бюджетна традиция с Преходни и заключителни разпоредби правим съществени промени в скоро приет закон. Доктор Кърджалиев изброи 27 промени, и аз ги изброих толкова с § 10. Каквито ще да са мотивите за тези промени в основния закон, това е недопустимо само заради това поне, че преди два – три месеца се занимавахме с този закон и си казахме каквото имахме да казваме и решихме, че това е законът. Сега изведнъж пак го променяме.
Всичко това пък и още много други неща, които могат да се кажат по бюджета, ме карат твърдо да гласувам против предложения проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Много се радвам, че страстите при нас не са така нажежени, както в отсрещната комисия.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров – член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, в случая представител на Българска стопанска камара.
Имате думата, господин Димитров.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, по принцип ние от обществената квота винаги гласуваме против бюджета по една-единствена причина, че държавата не прави вноска, която се полага, както от всички останали. Прави три пъти по-ниска вноска.
Тази година обаче ние подкрепихме бюджета. Това се случва за първи път. Аз съм от седем – осем години в Касата. Защо подкрепихме бюджета?
Първо, подкрепихме го, защото в закона е записано, че ако няма утвърден бюджет, ние се връщаме към бюджет 2015 г. и се губят 129 млн. лв. Заедно с това обаче на няколко дискусии в Надзорния съвет ние променихме изцяло предложения проект и този проект не е този, който е предложил ръководството на управителя на Касата.
Кои са мотивите за това? Първо, ние считаме, че от 1 януари не можем да приемем бюджета, този бюджет не можем да приемем, тъй като, първо, Министерството на здравеопазването и ние като надзор не сме приели онези поднормативни документи, по които трябва да се направи бюджета. Ние не знаем какво представлява основният пакет, не сме го остойностили, не знаем критериите, по които ще отказваме или не отказваме. Това е първото.
Второто нещо. Въведени са много нови високоспециализирани дейности – четири киберножа, линейни ускорители и т.н. Тази нова техника, която е изключително добро за българския народ, ако няма специализирано и добро, надеждно финансиране, тя няма да заработи.
Третото нещо, което ни накара да подкрепим този бюджет, е, че по същество в Закона за здравното осигуряване има нов режим на работа. Вече няма разпределяне по стойности, а има разпределяне на обеми. И, разбира се, контролната дейност, която е принизена в Националната здравноосигурителна каса.
По тези причини ние предложихме Националният рамков договор да бъде подписан към дата 1 април, за да можем да имаме три месеца да подготвим всички тези поднормативни документи, да остойностим това, което е заложено, да видим как ще излезе сметката и тогава да пристъпим към бюджет, който, общо взето, го наричаме бюджет на реформата. Ние искаме да се направи реформа, но това, което се предлага, както ние го нарекохме, по-точно аз го нарекох на заседанието на тристранния съвет, това е бюджет на компромиса. Ние се съгласихме да го подкрепим, за да вървим напред.
ХАСАН АДЕМОВ: Е, как вървим напред, господин Димитров?
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Доктор Адемов, ще отговоря и на този въпрос. По-добре ли е да се провали нещо, отколкото да се направи необходимото да бъде въведено нещо по-реално? Това е нашето убеждение. У вас са правата. Ние казваме какво направихме и защо обществената квота подкрепи този бюджет.
Ние се надяваме, че за тези месеци – имаме четири месеца, не са три месеца, понеже и от тази година имаме време, наредбите започват да идват. Имаме заседания на Надзорния съвет по всяка наредба, която идва, за да можем да разберем смисъла и философията й и през тези месеци да подготвим един бюджет, който да бъде наистина бюджет.
Първо, имаше критика – съжалявам, че го няма уважаемият народен представител – аз съм проверявал всички данни от приходната част. Няма грешка. Но това, което се направи, се направи в последните месеци – увеличение на заплати, промени в пенсиите. Ние нямаше как да го вземем предвид. Иначе мога да ви кажа, че цифрите са коректни към момента, при който беше представен бюджетът. Имам предвид приходната част.
Това, че се реши въпросът с ДОО, е добро. Но ние можем да правим сметки за нещо, което е прието, а не нещо, за което има намерения.
Така че, уважаема госпожо председател, ние като Надзорен съвет ще направим всичко необходимо да се подготви един бюджет и да ви представим – надявам се – в първата половина на месец март едни цифри, които са реални цифри, които отразяват всички тези неща, които бяха казани. Имаме голям проблем с лекарствата. Уважаеми народни представители, имаме среден годишен ръст, вече става темп, на увеличение на лекарствата за онкология – 17,5. Никъде няма такова нещо. Ние имаме снижен ръст на болничната помощ повече от 5,5, до 5,5 стигаме. Това са 100 млн. лв.
Така че, без да съм упълномощен от колегите, ви уверявам, че като Надзорен съвет си знаем правата и отговорностите, въпреки че голяма част от нас – искам да кажа пред народните представители – въпреки че организациите, които представляваме, бяха ни дали мандат да гласуваме „против“, ние гласувахме „за“ бюджета, за да вървим напред.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Само да не настъпи някакво объркване сред народните представители, че ще приемаме някакъв друг бюджет в началото на годината. Бюджетната процедура приключва в рамките на тази година.
Сега има възможност господин заместник-министър Ананиев или министър Москов – някой да обобщи и да отговори на поставени въпроси. За съжаление, основните питащи ги няма, но няма как да ги изчакваме.
Така че да изслушаме доктор Москов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда наистина съвсем кратък, защото смисълът на тази процедура е дали определени философии, определени параметри се приемат по принцип от народните представители или не.
Първо, ще кажа абсолютно ясно. Благодаря на господин Димитров, защото и днес включително имахме съвместно неофициално заседание, но заедно с Надзорния съвет на Касата ежедневно обсъждаме всяка една възможна промяна, всеки един възможен параметър се променя. Всяка една подзаконова нормативна уредба, която произтича от приетите от вас закони – В2, които в рамките на десет дни ще бъдат качени на сайта – тоест, наредбата за критериите, по които Касата сключва договор там, където има излишък, и наредбата за диспансеризацията, която обаче не е публикувана не за нещо друго, а защото не е финализирана окончателната след публично обсъждане. Днес получихме от Българския лекарски съюз окончателното становище, свързано с много и в тях конструктивни предложения.
Тоест, цялата поднормативна база в рамките на две седмици може и ще бъде на разположение на партньорите, на надзора и на всички останали. Ако трябва да си доказваме нещо заради самото доказване, не е в това въпросът.
Тук има взаимно разбиране на съсловни организации, на надзор, на правителство, че тежки, големи промени, структурни промени като начин на финансиране, те изискват отговаряне, искат прецизиране. Вчера имахме подобен разговор, примерно, с председателя на Българския лекарски съюз, защото в проекта, който е дал Българският лекарски съюз, да кажем, има заложено точно число за увеличение на размера на заплащането в първичната помощ например. Аз изложих аргументи защо не можем да заложим това от сега. Защото ред други неща зависят от това – наредбата за диспансеризация, гаранцията за определени заболявания – какъв минимум има – това може да се окаже в повече, отколкото каза господин председателят, и повече, отколкото защитава Съюзът. Но затова трябват ясни и точни разчети, огромната част от които ги имаме.
Като говорите за липса на финансиране, на реформа, всъщност изключвате, че за разлика от миналата година, когато ние по същество разпределихме още в такова заседание, вие разпределихте практически целия бюджет между болниците, сега има заложен над 300 млн. лв. резерв. Това е резервът, с който ще се формира политика и ще бъдат натискани по определен, различен начин, финансирани и префинансирани определени пера. Този резерв нарочно стои там, а не е разпределен сега, както всички бихме искали и някак си някой ще види себе си в него.
Конкретно дали е малко или е много 4,2 процента увеличение или 130 млн. лв. Нека първо да кажем, че тези пари не идват някак си от въздуха или от това, че е откраднато от някой друг сектор. Става въпрос за ясно увеличение на базата на увеличена събираемост на здравните вноски и на базата на промените в голяма степен, които вие гласувахте в промяната на режима на връщане на здравноосигурителни права от началото на следващата година. И второ, на базата на ангажимента на държавата, който отново вие гласувахте, да увеличава с 5 процента.
Казва се „държавата е некоректна с 45 процента“. Не, това е първата държава от много време насам, която е по-коректна с 5 процента от която и да било друга, защото 40 и повече милиона влизат допълнително в бюджета на Касата за следващата година от увеличения ангажимент на държавата. Следващата година това ще бъде с още 5 процента и т.н., както е заложено в закона, който вие гласувахте.
Тоест, темповете са възможните. Може би на всички ни се иска да са различни, изведнъж да се събудим в различна държава, с различен икономически стандарт, с различен брутен вътрешен продукт. Но това някак си наистина не е възможно.
Сигурно сега при блиц контрола ще стане въпрос за конкретиката на много неща, за които ме питахте. Така че не искам да се спирам на това, а само да кажа, че има – и наистина аз ще си позволя оттук да отправя молба към всяка една от парламентарните групи в рамките още от началото на следващата седмица да изговорим конкретиките на всички тези въпроси.
За лекарствата нещата не седят точно така, господин Байрактаров, а иначе, ако има някаква заложена различна политика, тя е свързана с твърдия ангажимент на правителството – който иска намаляване на …. и плащането за лекарства. Тоест, намаляване на дела от стойността на лекарството, което пациентът плаща от джоба си.
В тази връзка нашите разчети са в следващия бюджет да се поема на 100 процента референта за всички кардиологични заболявания. Това има определена цена, има определени разчети. Има ясно определена цена за това какъв финансов трансфер ще доведе. Не забравяйте, че има много каси, които не плащат нищо друго освен референта. Това, че ние сме дали възможност това да бъде процент върху някакви различни лекарства – оригинални или други – това е досегашна политика. Но това е ангажимент, който ще бъде изпълнен и има финансиране за него.
Казвам, че има разчети, стотици разчети. За това по какъв начин амбулаторното проследяване на пациентите от допълнителните пакети, от отложената хоспитализация също ще доведе до допълнително финансиране на другите заболявания от основния пакет.
Мисля, че доктор Адемов беше задал въпроса за разчетите. Те ще бъдат между 40 и 70 млн. лв. Ако ме питате защо е 40 процентната разлика, ще ви кажа, че това е обърнато през 20 вида матрици във връзка с това дали една болница – да кажем малка общинска болница, която по функцията си, по структурата си всъщност е болница, която по-скоро се занимава със заболявания от допълнителния пакет - някакви хронични заболявания, които нещо там си лекува, и друг вид болница, тип голяма, мощна, многопрофилна болница, която лекува активно и тежки заболявания. Това, кроснато с параметрите на здравната карта, с всички тези неща, то изисква разбиране, ако щете, в различните партньори. Иначе сметките и разчетите ги има и аз съм готов да покажа на групата Ви, господин Адемов, ако Вие имате съмнение в това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега, господин Ананиев, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Аз искам да взема отношение по един въпрос, който в началото набираше много сериозна сила, но като че ли в изказванията накрая го нямаше. Това е за договорното начало.
Вече няколко дни подред по радио, по телевизии и т.н. слушаме разни изказвания, с които се внушава на нашето общество, че с предложения проект на закон и най-вече с измененията в Преходните и заключителни разпоредби договорното начало е прекъснато, Националната здравноосигурителна каса е поела всичко в ръцете си и ги няма нито Българският лекарски съюз, нито Българският зъболекарски съюз.
Бих искал да кажа, че сигурно съм един от хората, който най-много е участвал във воденето на тези разговори доста години. В повечето от тях сме стигали до разбирателство и сме подписвали рамков договор.
Ако погледнем исторически, а пък и това се отнасяше за миналата година, ние можехме да влезем в преговори с двата съюза в момента, в който има достатъчна сигурност по отношение приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това оставаше да се случи или след приемането на проектобюджета от Министерския съвет, или след приемането му на първо четене от Народното събрание.
Оттук нататък тези, които знаят как се провеждат такива преговори, мисля, че са убедени, че са необходими минимум два месеца, за да се изчистят всички въпроси, които са свързани с тези преговорни процеси.
Освен това всичките тези нормативни актове – аз няма да ги повтарям – наредби, които са ни абсолютно необходими, особено за следващата година с промяната, с основния и допълнителния пакет, с влизането на новите партньори, с влизането на високотехнологичната апаратура и ред, ред други въпроси, ако ние бяхме подходили стандартно и на 31 декември да си стиснем ръцете и да кажем, че имаме рамков договор, това означаваше, че този рамков договор щеше да носи всичките недостатъци на рамковите договори досега. Има един резерв, който стои в Националната здравноосигурителна каса, едно приемане и договаряне на цени и обеми, които нямат нищо общо с бюджета, защото ние резерва не го разпределяме и разбираме колко са истински и обемите, и цените, които сме договаряли, след като го приемем на 31 декември. И от 1 януари се чудим просто какво правим оттук нататък. Започваме да вадим от резерва при одобрени обеми и цени. Въобще беше една нездрава среда, в която се работеше.
Ние приехме другия подход, а мисля, че и самият Български лекарски съюз в многократни разговори с тях те самите са проявявали и желание, и искане да работим в една нормална среда, когато всички фактори, които влияят върху формирането на разпределението на обемите и цени, са ясни и те са поставяли въпроса: защо трябва на всяка цена на 1 януари да имаме рамков договор? А защо не на 1 април?
С това, което предлагаме сега, ние разделяме годината на две. Бюджетът е един, днес се приема. Но разделяме годината на две. До 31 март ние на базата на всичко това, което каза министърът, което ще бъде налице до една – две седмици, на базата на информацията, която ще имаме за новите договорни партньори, за обема на тяхната дейност, която се очаква, за старите, които ще разширяват своя обем на дейност, за новата апаратура, за която ще можем да установим какъв обем дейност ще върши и на каква цена ще бъде тази дейност, ние ще съберем необходимата информация, за да формираме цялостната картина по отношение на разпределението на бюджета. Нищо не пречи. Това е еднократно. Три месеца от началото на следващата година ще работим по старата методика, разбира се, без да създадем никакви проблеми по отношение финансирането на болниците. Ще работим на базата на средномесечни разходи от 2015 г. с възможност за маневреност, която ще уточним с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.
Оттук нататък къде се прекъсва връзката в договорното начало? Докато свършим тази работа, ние ще работим заедно с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Ще направим обеми, цени и регулации заедно. Ние няма да го правим сами.
ХАСАН АДЕМОВ: Какво ще гласуваме сега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което го гласувате, точно това означава, което разказвам. Само че не се прави връзката, четат се отделно новите текстове, без да се връзват с тези, които бяха приети лятото. Ако навържем промените през лятото и сега, ще видите, че точно това се изисква. Ние не нарушаваме тази съвместна работа и това договорно начало.
След като бъде приет бюджетът, ние с тях започваме да работим обеми, цени и разпределение с всички нови неща, които трябва да решаваме.
Нарочно не разпределяме този резерв, както каза и министърът на здравеопазването, защото, като направим обемите и цените, вече ще бъдат истинските обеми и цени, които остават за останалите девет месеца от годината. Но те ще бъдат реални и истински. Това ще е еднократно. Следващата година вече цялата ще си бъде на базата на обеми, както е записано в Закона за здравното осигуряване.
Освен това ние имаме една методика за остойностяване и заплащане на медицинската дейност. Ние заедно, съвместно с тях в тази методика ще запишем текстове, с които да можем да правим регулация между лечебни заведения и между районни здравноосигурителни каси на базата на изпълнението на обемите дейности. Тоест, няма да спрем никого, ако иска да отиде да се лекува в София, а не в Хасково. Тази регулация ще бъде на база ежемесечни, тримесечни наблюдения изпълнението на обемите. Когато видим, че една районна здравноосигурителна каса или една болница не си изпълнява обемите, а нейните пациенти се пренасочват другаде и това го виждаме от отчетната информация, ние ще създадем веднага механизма, с който Районната здравноосигурителна каса, в която не се изпълнява, да бъде намален обемът и да отиде там, където се изпълнява. Тоест, ще има свобода на пациенти и парите ще ходят след пациентите.
Единственото нещо, за което може да се каже, да речем, че има някакво нарушаване, макар че и то е частично, това е за промяната на цените. Макар че в текста е записано, че това става, след като се направи съгласуването с двата съюза и, ако те откажат, тогава тръгва процедурата. Но, ако не откажат и ние ги убедим, че при рязко отклонение на бюджета на Касата, само при рязко отклонение и при невъзможност да се справим с регулацията, която я правим месечно, тримесечно, и те не са съгласни, тогава предвиждахме да отидем към промяна на цените в Министерския съвет.
Не възразяваме. Днес обсъждахме с министъра на здравеопазването и с Надзорния съвет и се разбрахме да мислим върху механизъм, който да не минава през промяна на цените, а да минава през промяна на обемите, за които говорим сега за тази технология. Ще подготвим и ще вкараме един такъв текст, който хем да осигури навсякъде да бъде покрита потребността от съответната здравна помощ, хем ние да успеем това да стане в рамките на планирания бюджет, който е одобрен от Народното събрание.
Иначе си представете пък, ако няма такива текстове, какво става? Те се отказват да променим цените, ние какъв път можем да извървим? Ако мълчим и правим преразходи, ние правим нарушение на върховния законодателен орган, който е приел нашия бюджет. Значи това, което ние трябва да направим, е естествено да сигнализираме правителството, което има законодателна инициатива и то да каже: вие сте прави, в тази рамка трябва да завършите, приемаме вашето предложение за корекция на цените. Това е единият вариант.
Вторият вариант е да кажем: не, ние считаме, че този сектор е важен, вие сте положили всякакви оптимални грижи, явно този ресурс е необходим допълнително. Ние като Министерски съвет ще внесем актуализация в Народното събрание. Но това го решава друг орган. Ние не можем да го решим. Не можем да задържим и проблема при нас. Двата съюза могат да кажат: ние се отказваме, няма да водим преговори за национални рамкови договори, няма да подписваме, няма да променяме. Но ние сме на кръстопът като Надзорен съвет. Ние сме отговорни, като финансова институция по изпълнението на този бюджет.
От тази гледна точка мисля, че съвсем обикновено разказах целия път от 1 януари до 31 март какво правим и от 1 април какво правим до 31 декември. С цялостната ни комуникация, с това, че ние целият път ще го извървим заедно. Няма текст нито в този проект на закон, нито в стария, който да ни разделя. Няма такъв текст.
Затова аз през целите тези два – три дни, в които слушам по средствата за масова информация, си казах, че защо един от шефовете на тези два съюза не се обади и да каже: господин Ананиев, ето по тези и тези причини вие убивате договорното начало.
Нека сега, хайде да не се е сетил три дни по-рано, нека сега някой да каже с тези текстове къде точно се нарушава договорното начало. Ама не като констатация, а като процес, като причина, като поведение от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
Прощавайте, имаше още няколко въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, по конкретните параметри на бюджета.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, но първо за акциза от цигарите, мисля, че имаше въпрос.
В Закона за публичните финанси има текст, в който се казва, че приходите не са целеви и се използват за покриване на разходите по бюджета. Тоест, не може да се обвързва един конкретен приход с един конкретен разход. Това е принципна постановка в нашия органичен Закон за публичните финанси.
За задълженията на болниците. Извинявайте, но ние финансираме конкретна дейност. Затова ние определяме обеми и цени. Ние не можем да покриваме просрочия на болниците.
Освен това и по старата програма, и с новата програма, която е от новия програмен период, болниците имат един много сериозен шанс да участват в усвояването на средства, най-вече чрез апаратура и техника. Това ще освободи един сериозен ресурс от техните разходи, който може да бъде предоставен за покриване на неразплатените разходи, които имат те.
Няма как, минавайки на здравноосигурителния принцип на финансиране на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса да финансира задължения. Това е недопустимо. Това е абсолютно недопустимо.
(Реплика от залата) Ама как да им ги дадем? Да вдигнем цената? Ако е 10 лв., да я напишем 15 и от тях – 5 лв. за погасяване. Няма как да стане това, доктор Адемов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Другият въпрос беше за ръста за лекарства – остана спорен въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз ви предлагам така. Това е едно условно разпределение на здравноосигурителни плащания за 2016 г., защото всичко онова, за което разказах преди малко и след като се уточнят всички неща, които ще подредим до края на февруари месец, когато трябва да подпишем рамковия договор, тогава ние ще преразпределим на базата вече на този анализ потребности, обеми и цени, ние ще подредим целия бюджет заедно с резерва. Защото без резерва какви цени и обеми имаме?
ХАСАН АДЕМОВ: Сега какво гласуваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Как „какво гласуваме“? Гласуваме параметрите на бюджета за 2016 г.
Така че сега дали този вид здравноосигурително плащане е с 10 млн. лв. повече или с 15 млн. лв. по-малко, това ще бъде ясно окончателно, когато ние седнем и разпределим реални обеми и реални цени, които са в рамките на общия размер на здравноосигурителни плащания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания от някой, който не се е включил в дебата? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против"- 5, "въздържали се" -2.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г., се приема на първо гласуване.
Сега по т. 3 ще има две гласувания стандартно.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за"- 1, "против" – няма, "въздържали се" – 17.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2., не се приема на първо гласуване.
Сега подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" – 5, "въздържали се" - 1.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, се приема на първо гласуване.
Благодаря на всички, които участваха в дебатите по бюджета.
Сега предстои блиц контрол.
Давам пет минути почивка.





(след почивката)

Доктор Иванов, Вие ли ще зададете първия въпрос? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Във връзка с приемните, които имаме всички народни представители, бих искал да се обърна към Вас със следния въпрос на пациенти, които идваха при мен.
Става въпрос за проблема в ИСУЛ с онкологично болните и комплексното напускане на целия екип. Всъщност притеснението е това, че държавните болници няма как да задържат своите кадри, а всъщност пациентите страдат от това.
Бихте ли дали малко повече яснота около случая с колегите от ИСУЛ, тъй като там е засегната и радиологията, и други. Предполагам, че сте запознат със случая. Това доведе до напрежение сред пациентите.
Бих искал просто да чуя мнението на Министерството на здравеопазването по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя в пълната конкретика допълнително, ако трябва, още в утрешния ден да Ви дам конкретните разчети. Но понеже по принцип се интересувах от този въпрос във връзка с подобни публикации в медиите за това, за което Вас са Ви сезирали, ще кажа следното:
Наистина преди около два месеца е имало напускане на сериозна група от онколозите, които са работили там заедно с началника на клиниката. Причината за това е, че на територията на София има изградена нова онкологична частна болница и вероятно със съответното оборудване и начин на работа и т.н. и колегите са предпочели този вариант, който е въпрос на техен избор.
Но бързам да кажа, че буквално в следващите петнадесет дни екипът дори с по-голям брой онколози и съответно медицински сестри, които обезпечават работата на онкологията и главно на химиотерапията – за това става въпрос – са новопостъпили в ИСУЛ. Те пък идват от друга частна структура. Тоест, ИСУЛ е задържал екипа си и това, което знам от конкретната справка, защото ми я бяха представили, но не мога да ви кажа конкретните числа в момента – утре ще ги имате на разположение – че количеството, преминали пациенти за периода, откакто е новият екип, дори е увеличено в сравнение с предишния месец.
Тоест, няма проблем с гарантираното и обезпечено с кадри обслужване на химиотерапията в ИСУЛ. А конкретните числа ще ги получите буквално утре.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Иванов?
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър. Все пак трябва да се помисли действително за този тип специалисти, тъй като те, както знаем, в държавата са недостатъчни и е логично, когато се предложат по-високи възнаграждения, да се случва това. Въпросът е пациентите да не страдат. Тук адмирации за това, че не е имало проблем за пациентите.
Това, което аз попитах и зададох към ИСУЛ въпрос, не е имало пациенти, които да бъдат връщани и всъщност да бъде нарушен графикът в химиотерапията, в лъчетерапията, радиологията. Знаете, че там трябва да се спазват съответно графиците.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
От БСП - Лява България кой ще зададе въпрос?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно изречение, нямам въпрос.
Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, преди един месец обещахте да ни дадете един доклад за карето на Александровска болница. Надявам се, че не сте забравили. Само напомням.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще приемем, че е напомняне.
Има думата господин Гьоков за въпрос. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е свързан със специализираната болница за долекуване и продължително лечение на пневмофтизиатрични заболявания, рехабилитация – „Радунци“ ЕООД.
Имате ли представа какво се случва в тази болница? Известно ли Ви е състоянието на лечебното заведение, защото там в болницата от 8 юни 2015 г. няма ток. Останали са да работят само директорът, който е в пенсионна възраст, с двама охранители и отговарят за цялото имущество на болницата – за 300 дка земя и 500 дка гора, които са към тази болница. Там сега съдия-изпълнител я обявява за продажба. Не се явиха купувачи. Вие се опитвахте да назначите ликвидатор на тази болница. Не успяхте. Но този човек, който е останал там, в болницата, като директор с тези двама охранители, се притеснява. Това е в избирателния ми район и той постоянно идва в приемните ми и ми задава въпроса какво става с болницата. Защото не е нормално това положение.
Освен това да не казвам пък, че от три години не са получавали заплати – това е друг въпрос – и този човек продължава да стои там на пост и задава въпроса. Та, какво става с болницата в Радунци, господин министър.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гьоков, госпожи и господа народни представители!
Първо, извън контекста и проблема на човека, който го е поставил пред Вас като негов народен представител, първо, да кажем, че този комплекс в Радунци от отдавна е спрял приема на болни и всички пациенти с пневмофтизиатрични страдания са пренасочени. Има ясен анализ. Аз мисля, че е ставало въпрос и в комисията за това, че капацитетът на околните заведения – и в Стара Загора, и наоколо в другите бази, които са добри, тези пациенти са пренасочени там. Тоест, гарантирано е продължението на тяхното лечение, доколкото са имали нужда от него. Тоест, от това не следва проблем с лечението на болни, които до тогава са били там.
Иначе статутът на самата болница е в ликвидация. Има назначена ликвидационна комисия там. Кой какви заплати е получавал, не знам, но пък има направени сметки за GSM по 3000 лв.
Ако Вие считате, че има конкретен проблем, свързан със съдбата на определен човек там, аз съм готов да съдействам и още утре ще се поинтересувам на какъв етап е процесът на завършване на ликвидацията на болницата в Радунци. Имахме разговори с община Стара Загора във връзка с прехвърлянето на собствеността. Мисля, че сега, след учредяването на новия Общински съвет, това нещо може да бъде възобновено.
Кой ще стопанисва, чия собственост ще бъде - това няма значение. Община Мъглиж очевидно няма възможността и капацитета да реновира или да прави нещо от това, което е за нуждите на общината.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващ въпрос, господин Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин министър! Аз благодаря за отговора. Само ще Ви моля, наистина заемете се със случая Вие или някой от администрацията в министерството, да решат проблема на човека. Болницата има съвсем сериозни проблеми, които може би ще обсъждаме по-нататък. Болницата е в ликвидация, но има имоти.
Извън въпроса ми ще кажа, че тези 300 дка земя, плюс 500 дка гора да се продават за един милион лева, просто е смешно. Но това са други въпроси. Ще продължим по-нататък да ги разискваме. А сега проблемът на човека е, че той е оставен там да отговаря за това имущество и се притеснява.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност за допълнително уточнение, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само една реплика. Уварявам Ви, господин Гьоков, че наистина още утре – едва ли аз – но някой от РЗИ – Стара Загора или някой от екипа ми ще се поинтересува от персоналната съдба на човека. Разбирам. Иначе, ако имате някакви съмнения в процедурите по ликвидация, в начина, по който оттук нататък ще се стопанисва тази собственост, моят кабинет е абсолютно отворен да видите цялата документация по процедурата. Ако имате някакви съмнения, да ги споделите, аз ще бъда на разположение.
Но наистина не приемам дори и неволни внушения за възможна спекулация с имоти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин министър.
Сега наред е ДПС. Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с медицинската експертиза на работоспособността. Темата за инвалидните пенсии сега е актуална във връзка с бюджетната процедура. Ако беше тук господин Григор Димитров, щеше да ви каже, че всяка година за инвалидни пенсии се харчат 1,4 млрд. лв.
Знам, че въпросът е интердисциплинарен, не е само предмет на Министерството на здравеопазването. Но вчера този въпрос го зададох и на министър Ивайло Калфин. За какво точно става въпрос? Органите на медицинската експертиза издават актове – тук има чл. 110 на Кодекса за социално осигуряване – контролните органи на НОИ издават актове за начет за актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
На практика за какво става въпрос? Има издадено експертно решение на ТЕЛК. Във всяко регионално поделение на НОИ има по трима човека, така наречена медицинска комисия. Те обжалват това решение. Обжалването отива в НЕЛК, след това отива в Административния съд – последната инстанция. Ако решението на ТЕЛК бъде отменено, тоест, ако решението на надстоящите органи отмени решението, тоест, отмени пенсията, всичкия тези пари, които се трупат под формата на социална пенсия, която лицето е получавало до излизането на окончателното решение на съда или на НЕЛК, са за сметка на тези, които са издали експертното решение на ТЕЛК.
Затова тези хора сега напускат ТЕЛК. Този проблем не е от сега. Тук от НОИ ни дадоха една информация, която е следната. От 2013 г. до юни месец 2015 г. има такива съставени ревизионни актове за начет от органите на медицинската експертиза 134 на брой за цяла България. Размерът на начета е 137 хиляди лева. Броят обжалвани ревизионни актове, съставени от органите на медицинската експертиза – 70, отменени от съда – 29.
Нито един от тези актове не може да издържи в съда по причина на това, че, първо, трябва да има процесуален ред, по който трябва да има доказано виновно поведение на органите на медицинската експертиза. Те са физически лица, забележете, те са част от лечебните заведения, защото ТЕЛК-овете са към лечебните заведения.
Всички тези решения или по-голямата част от тях падат в съда, защото събраните суми от съставените ревизионни актове, които не са обжалвани, са 92 000 лв. За тези хора и за когото и да е 92 000 лв. не са малко пари, макар и в национален мащаб.
Поставям въпроса съвсем добронамерено, защото тези хора са притеснени да ходят по дела. Това означава допълнителни разходи и т.н. и те избират по-достойното поведение – напускат.
Това ще създаде сериозни проблеми на всички – и на тези, които имат нужда от експертиза, и на двете министерства, и на правителството, ако щете.
Въпросът ми е свързан с това. В хода на тази реформа, която я предвиждате, аз знам, че не е толкова лесна, знам, че има междуведомствена работна група. Докъде са стигнали? Можете ли да решите тези въпроси, свързани с този казус – това е чл. 110 от КСО, но има още един член – чл. 98, където е казано, че ако органите на медицинската експертиза – те са лекари към НОИ – обжалват решението на ТЕЛК, освидетелстваният, който има над 50 процента загубена работоспособност, един вид и степен на увреждане, има право на социална пенсия, която сега е около 115 лв. Тези пари той ги получава докато излезе решението на съда. Пак се връщам, ако решението на съда отмени първоначалното решение на ТЕЛК, тогава парите – тези 92 000 лв. – са за сметка на лекарите.
Това ми е въпросът и по-скоро молбата да седнете с министър Калфин, ако трябва, и ние ще помогнем, за да може да се реши този въпрос, тъй като там се изисква и политическа воля. Текстовете в случая са симетрични. Единият предпазва бюджета на ДОО, а другият предпазва правата на тези, които имат телкови решения.
Това ми е въпросът. Разберете ме, съвсем добронамерено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие, доктор Адемов, правилно казахте в последното изречение. Всъщност между тези две права – едното на човек, който е получил съответната пенсия, и прецизността на отпускане на публични пари от НОИ – всъщност остават хората от телковите комисии.
Знаете, че няма да разкрия тайна, че има немалка част от решенията на телкови комисии, които са, да кажем, противоречиви или будят съмнение в пълноценността, в достоверността и т.н. Самото число, което Вие цитирахте за инвалидни пенсии само по себе си доказва това нещо. Количеството на инвалидните пенсии – оставете размера им – само по себе си доказва, че това не е нормално. Всички знаем това.
Ще разделя отговора си на две части.
Първият. Заедно с министър Калфин и с управителя на НОИ ние ще имаме, надявам се, още следващата седмица среща, защото примерно в Пловдивския ТЕЛК е много тежко с приетото там такова решение. Може би там вероятно е ударила по-голяма част от спирането на горни нива и сума върху тях, но тук за такава законова промяна не може да говорим. Но да прецизираме по-ясно мотивите, с които горната инстанция може да спре решението на ТЕЛК. Тоест, да има много по-ясна система от критерии, с която не просто да се охранява бюджетът на НОИ, а да е ясно, че тези лекари, които са издали въпросното решение, трябва да подлежат на защита. Тоест, обективна система от критерии, което към момента невинаги е така.
Тоест, ако аз като член на горната комисия имам задача да охранявам бюджета на НОИ, аз ще правя доста често обжалване на решенията на телковата комисия. Но това е временно. Реалното решение наистина изисква промяна, първо, в Закона за здравето и последваща нормативна уредба от това нещо. Междуведомствената работна група е в много висока степен на готовност. Ние законовите промени можем да ги въведем, дето се вика, още следващата седмица. Знаем като консенсусни какви трябва да бъдат. Знаете, говорили сме неведнъж за философията на тези неща. Те практически са готови.
Промените в Закона за здравето в тайминга, в който и на председателски съвет се разглежда от гледна точка на възможностите на парламента, те няма да бъдат гледани тази година. Това, което Министерството на здравеопазването през Министерския съвет ще внесе до края на годината, е Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който от днес или от утре ще бъде на сайта на министерството и той вероятно също ще бъде гледан в началото на следващата година.
Но разделянето на експертизата на две – веднъж чисто медицинска част, от която не следват специфични социални придобивки и възможността тази експертиза да се извършва от работещи в лечебното заведение лекари, а не от специално назначени, единствено за това, което силно ограничава възможността и затормозява издаването на тези удостоверения и последващия контрол от една съвместна комисия, както сме го изговаряли много пъти, със специалист по трудова медицина, социален работник и представителя на осигурителя, би трябвало да доведе до решение. Поне такова е решението в системи, които вие дори по-добре от мен познавате.
Това е отговорът ми.
Ние с министър Калфин и с управителя на НОИ ще направим нужното усилие, за да прецизираме индикации, при които, да кажем, горните инстанции могат да спират решения и от това да следват някакъв тип финансови санкции върху комисиите на ТЕЛК.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Само едно изречение, доктор Добрев. Но идва и разбирането и за ангажираността, защото този проблем иска решение от спешен порядък.
Молбата ми е към тази работна група от Министерството на здравеопазването, НОИ, Министерството на труда и социалната политика да поканите и представителите на ТЕЛК. Доктор Райчев е запознат с тази проблематика, но отпадането на тези два текста при всички положения няма да реши въпроса нито със съхранението на бюджета на НОИ, нито на хората. Защото от НОИ твърдят, че тук става въпрос за отмяна на телкови решения, където има доказани по съдебен път, примерно, фалшиви рентгенови снимки, фалшиви медицински документи, най-общо казано – епикризи и т.н. Например има епикриза, че лицето е лежало в болницата на СМИ, а се оказва, че той въобще не е стъпвал там. За такива случаи твърдят от НОИ, че става въпрос.
Аз в никакъв случай не искам да обвиня хората. Аз имам друго мнение за инвалидните пенсии. Една голяма част от тези близо малко над милион пенсии са за така наречените социални инвалидни пенсии. Това какво означава? Пенсионер човек, който има над 71 процента – бившата втора група – телково решение, получава 25 процента от социалната пенсия. Те са най-голямата част. А другите, които получават инвалидни пенсии в трудоспособна възраст, те са много по-малко – около 350 – 400 хиляди човека.
Така че не можем да ги обвиняваме тези хора.
ПРЕДС. КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Но това е в глобалния аспект на реформата и проблемите в ТЕЛК, които са на много нива. Аз съм убеден, че ние сме готови да съдействаме по решението на проблема, който постави доктор Адемов, и за който е добре известен министърът.
Следващият, който има право да зададе въпрос на министъра, е от Патриотичния фронт.
Давам думата на господин Байрактаров. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, аз ще доразвия въпроса на колегата Адемов, защото той постави едната част, която ощетява лекарите, работещи в ТЕЛК. Но има една друга, по-сериозна част, за която говорим от една година - междуведомствена работна група, която е от експерти от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
Доктор Адемов правилно каза, че инвалидните пенсии са разделени на две групи. Изтича огромен ресурс. Той обаче не посочи първия сериозен проблем. Аз очаквах, защото вчера ме увериха, че до края на годината ще има готово, работещо решение по този въпрос. Нали така беше, доктор Адемов, ако не се лъжа.
Между другото, това беше една от причините да не подкрепя бюджета на държавното обществено осигуряване. Защо? Първо, така наречените социални инвалидни пенсии, които са 25 процента от социалната пенсия и са над 500 хиляди, забележете сега какъв е парадоксът. Ние натоварваме хората в ТЕЛК да оценяват хора, които са излезли от пазара на труда поради пенсионна възраст, с процент неработоспособност. Абе, Дявол да го вземе, извинявам се за този израз, но каква работоспособност ние ще определяме на човек, който вече е в пенсионна възраст?
ХАСАН АДЕМОВ: Не, това е степен на увреждане.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Момент, не е само степен на увреждане, а и работоспособност – 71 процента работоспособност.
Така че аз наистина Ви моля и моят въпрос е ще съберете ли най-после и да излезете с едно комплексно решение Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, защото тук изтича един изключително сериозен ресурс.
Освен всичко при направен анализ, защото аз се срещнах с представителите на ТЕЛК-овете, то се оказа, че една огромна част от тези, които са на възраст от 16 години нагоре, аз останах с впечатление, че България е на първо място в света по заболяване от астма според тези телкови решения, което е странно. Повярвайте ми, странно е. И тук наистина трябва да се търси в много спешен порядък решение.
Ние от Патриотичния фронт сме отворени. Предполагам, че и от другите политически сили са отворени. Ако трябва, в спешен порядък да правим промени в закона, но в крайна сметка ние сме оставили възможността вече една година двете министерства да намерят работещ механизъм, който да спре източването на този публичен ресурс – над 1 400 млн. лв. и за съжаление продължава и се увеличава тази бройка с неимоверни темпове. Септември месец бяха 906 000 души, сега са вече над милион. Със 100 000 увеличаваме броя инвалидни пенсии само в рамките на два месеца. Това наистина е уникално.
Моят въпрос е ще имат ли воля двете министерства в един спешен порядък, въпреки натоварването сега с бюджета и с всичките ангажименти, които имате до края на годината, наистина да се търси спешно решаване на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Байрактаров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, двете министерства и правителството имат волята и практически имаме и готовността да предложим определени текстове.
Моля да не ме разбирате погрешно. Аз съм последният човек, който, когато е убеден в нещо, не би го защитавал, най-малкото публично, поради някакви други причини.
Факт е всичко това, което казвате. Има определени места – села, махали и т.н. – в които има ендемичност на инвалидизациите. Очевидно е, че това не е процес, който е естествен или с някаква такава степен на заболеваемост и всичко останало. Има и нещо друго обаче. Аз дълбоко вярвам, защото тук разговорът е по-скоро философски, иначе отговорът ми към Вас е да, имаме тази готовност. Хайде да Ви обещая, че в рамките на следващата седмица ще ви кажа тайминга, в който съответно към Министерския съвет и респективно към Народното събрание да тръгне резултатът от тази работна група.
Разбирам това и благодаря за което. Аз дълбоко вярвам, че този тип законодателство, направена е и система за подпомагане на инвалидите, за ресоциализация, трябва да бъде използвано точно за това. Истината е, че в годините всички ние някак си сме допускали лошият социален статус на българите, на възрастните хора да може да бъде подпомаган някак си през този механизъм, който не е насочен към това. Защото пък истинските инвалиди не могат да получат в достатъчна степен и в достатъчно количество реалните неща, които НОИ би отделил за тези неща.
Тоест, тежката бедност на определени хора дотук някак си държавата е компенсирала през това, че си затворя очите за някои реалности. Нито ще променим тежката бедност на тези хора с това, за което говори доктор Адемов, нито пък ще си изпълним другата цел, че това сериозно количество пари всъщност не отива там, където му е мястото по предназначение – за ресоциализация и реинтеграция обратно на инвалидите.
Тоест, аз поемам ангажимента, госпожо председател, че в следващия четвъртък ще ви декларирам ясния тайминг на вкарване на тези текстове, касаещи трудово-лекарските експертизи в парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Ковачка, за следващия въпрос.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с обединението на филиал на спешна помощ – София – област със София – град.
Мотивите за обединението бяха ясни – да се намалят разходите от администрация. Това обединение целеше всъщност повишаване ефективността на работа на филиала и това да доведе със спестените финансови средства до увеличаване броя на екипите, които обслужват София – област, и медицински сестри и други специалисти, които бяха в администрацията, да се качат на линейките и да обслужват спешноболните.
С колко се увеличиха, ако можете да отговорите, тези екипи? Това доведе ли до увеличаване на работните заплати на работещите там? Имате ли впечатление, че има лечебни заведения, които продължават да насочват пациенти – визирам за коронарографии – само към определени болници и не се ли нарушава изборът на пациента, след като той е в спешно състояние?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Ковачка, уважаеми госпожи и господа! Ще започна отзад напред.
Що касае София, ако за това говорите, защото там много стриктно следим през GPS-системата и съответно фирмата, която прави това нещо, движението на линейките и отстояването на принципа за най-близката локация с възможности да лекува съответния пациент главно от гледна точка на тези заболявания, за които Вие говорите.
Да кажем, че през последните месеци инцидентни, по-скоро обясними случаи е имало на това, че линейката не е закарала спешния пациент до най-близкото място със съответната компетентност. Тоест, силно намаля цялата тази история. Толкова по втория Ви въпрос.
По първия въпрос. Едва миналия понеделник по същество приключи и беше ликвидиран, затворен и съответно персоналът пренасочен на РКЦ – София – област, в сградата на болница „Св. Анна“ в кв. „Младост“. В момента заплатите на работещи в бившия център София – област, се увеличиха. Средната лекарска заплата в новото обединение Спешен център – София, което включва бившия София – град, и София – област, е 2 400 лв. Ела да работиш, държавата дава тази възможност. Така че лекар в София взема средна работна заплата 2 400 лв.
Ще отворя един разговор тук, понеже и с доктор Радославов и с други ние водим този разговор в момента и със синдикатите и с представителите на Спешния център. Ще отворя една тема, по която може би вие не ме питате, но тя понеже в момента е предмет на обсъждане със синдикатите, надявам се ще стигнем до добро решение.
Ако имам две минути, да развия този въпрос, госпожо председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Разбира се. Слушаме Ви внимателно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Има два основни проблема. Единият е свързан с работното време. По наредбата на Министерството на труда и социалната политика за професиите, които са с намалено работно време, работещите в Спешна помощ трябва да бъдат на 7-часов работен ден. Това нещо е прието преди време поради настояването на единия от двата големи синдиката, като логиката общо взето – и това не се отрича – е била, че тогава заплатите са били изключително ниски и като няма възможност за добро финансиране, поне синдикатите са издействали някакъв вид социални права – намалено работно време, увеличена отпуска и т.н.
Сега в момента ситуацията, ако се прилага изцяло тази наредба, изисква работещите да имат 38 дни отпуска и 7-часов работен ден. Дотук София – град, и Русе – тези два центъра работеха на 8-часов работен ден. Осемчасовият работен ден дава възможността с определен състав, защото един екип е от шест човека, тоест, шест лекари осигуряват едно лекарско място на график „дневна – нощна – два дни почиват“.
При осемчасовия работен ден дават две дежурства в повече и съответно това осигурява насищане с екипи, което е целта на спешната помощ – да има определено количество екипи, логистично разположени.
Досега колегите от София – област, са работили на седемчасов работен ден. Сега в момента те имат джентълменско споразумение, което нека да кажем, че е на ръба на изпълнението на наредбата. Този месец всички те работят, както досега колегите им от София – град, на осемчасов работен ден. Някои от тях харесват това, други – далеч не. Общото решение, което някак си изговорихме и на браншови съвет заедно със синдикатите, накрая на този месец те сами да оценят. Защото в единия случай заплатата им е доста по-висока.
Пак казвам, заплатата е 2400 лв. за лекар с предстоящо увеличение в следващата година с още 20 процента. А заради натовареността на София – град, в това ЦСМП те няма да бъдат 20, а малко повече.
От друга страна, защо седем часа? Средната натовареност в последните два месеца на колегите от София – област, е било 1,5 повиквания на дежурство. Не казвам, че социални и синдикални права трябва да бъдат орязвани. Казвам просто, че трябва да се върви заедно със синдикатите на разумен разговор. Такова натоварване изисква ли това намалено работно време, тази продължителна отпуска и т.н., което да води до намаление на екипите или пък заедно със самите синдикати, заедно със самите работещи можем да намерим равновесната точка, при която да кажем, че при ясния ангажимент на държавата за увеличение на възнаграждението – защото тук хирурзи от областни болници се почудиха, може ли да стигнем до някакъв тип разумно, компромисно решение.
Екипите в София – град, продължават да са между 24 и 27 на смяна в момента, а екипите в София – област, предстои да бъдат увеличени с четири до края на годината, което е ангажиментът. Пак казвам, процесът по сливане, вливане – ще ме извините за конкретния термин, не съм много убеден в момента – продължаваше да тече буквално до края на миналата седмица.
Ако съм отговорил на въпроса Ви, доктор Ковачка, ще се радвам.
Ако искате някой ден, понеже Вие представлявате един от големите градове в София – област, мога да ви дам пък справката за начина, по който е управлявано ЦСМП – София – област. Ще видите чудеса. Ще видите работещите на линейките – шерпи, какво са взимали като допълнително материално стимулиране, какво е взимала администрацията, какви договори са сключвани за поддръжка. Ще ви се завие свят. Ако имате това желание, ще Ви го предоставя.
КРАСИМИР КОВАЧКА: Благодаря Ви, господин министър. Ако наистина екипите се увеличат с четири, това е достатъчно. Другото не искаме да го виждаме от Вас, защото сме го видели.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
За кратка реплика поиска думата доктор Петров.
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Освен да помоля всички в залата да пазят в тайна това, което съобщи министърът, да не предизвикваме паника на други места.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, вече е протоколирано.
Доц. Кючуков, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Извинявайте, госпожо председател, наистина в момента има тенденция и това е нещо, върху което се опитваме да работим и може би заедно трябва да намерим решение. Има тенденция във връзка с увеличените заплащания, да, средна лекарска заплата 2 400 лв. в ЦСМП – София – град, повтарям, ако не е записано още. Но искам да ви кажа, че заплащането и на лекарския, и на фелдшерския, и на сестринския персонал, както и на шофьорите, не в тези пропорции, за които говоря за София, защото това отчита методиката на разпределение на тези средно 20 процента, отчита натовареността. Един екип в София има средно 12 – 14 и повече повиквания на една смяна, за други това не е точно така. Но то е като пожарната, то трябва да бъде там, ако случайно нещо се случи.
Но като цяло увеличените възнаграждения в спешната помощ водят до обратния процес – хора от спешните приемни отделения на болниците предпочитат да отидат да работят в спешната помощ, което пък оголва спешните приемни отделения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доц. Кючуков, имате думата за въпрос.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с лечението на българските граждани извън страната. Преди малко говорихме за фондовете, които заминават в тази връзка, като там се харчат много средства не само от обществените фондове, но и от различни частни фондове, групи и т.н. Те се пращат – по мои сведения – по три начина. Единият е чрез Комисията за лечение в чужбина, другият е за лечението на децата в чужбина и третият е по частен път.
Доколкото ми е известно, разговарял съм с представителите на двете агенции, там има известно ограничение, макар и не съвсем ефективно, за определяне на подходящите за лечение извън страната пациенти. Тоест, там се спазва до голяма степен тенденцията за отказ от такова лечение, когато се провежда в страната.
Не така стои обаче въпросът с гражданите, които искат да се лекуват извън страната и които не попадат в тези групи. Получава се една неистова кампания, която петни цялото наше здравеопазване. Лекарите по отделните специалности се обвиняват като некадърници, като хора, които не си знаят професията и се просят – извинявам се за израза – пари от различни фондации, предприятия и т.н. за лечение извън страната.
Последният случай, във връзка с който Ви задавам този въпрос, е следният. По Нова телевизия се събират пари, обещания, че телевизията едва ли не ще си даде половината бюджет за провеждане на химиотерапия извън България – в Турция. Не съм чувал, все пак съм доста близо до химиотерапията, не съм чувал да има химиотерапевтична схема, която да не се прилага в България. Но това нещо никой, никъде и по никакъв начин не го дава да се разбере от българското общество. По този начин, освен хората, които действително имат нужда от дадено лечение и по някакви свои причини искат да не бъде проведено в България и събират пари по частни пътища, не бих ги укорил толкова много. Но по този начин се дава поле на действие и на маса шарлатани. Всеки, който пътува по влакове, самолети, автогари, ще види тази шарлатания.
Защо Министерството на здравеопазването при такива ситуации, при такива фрапантни ситуации не използва някаква разяснителна кампания в това отношение?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За отговор, министър Москов, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Кючуков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което би могло да направи министерството и това, което сме в процес да правим сега дори с вероятна промяна на устройствените правилници и на Фонда за лечение на деца в чужбина, и на Комисията за лечение в чужбина, е свързано наистина с прецизиране и доста по-ясна отчетност и прецизност на индикациите за това по какъв начин български граждани и особено дечица биват изпращани в чужбина.
Повярвайте ми, че това е тежък процес. Защото, когато министърът се изправи и каже, че има дете, изпращано за някаква експериментална терапия някъде и това не е добре, защото за същите тези пари дете би могло да бъде лекувано тук или изпратено за доказана терапия и излекувано, министърът, правителството не става най-симпатичният на земята, най-малкото пък на родителите, които ще търсят всякакъв начин да запазят живота и здравето на детето си. Тоест, влизаме в полето не на медицината, а на други категории.
Това, което прави министерството и във връзка с тези, как да кажа, те някак си се появиха публично и бяха изненада и за Надзорния съвет, че и за Оперативното ръководство, и за цялата държава тези истории с 20 млн. лв., които дължи българската Национална здравноосигурителна каса на различни изпълнители на лечебна дейност извън България, те не се появяват случайно. Те се появяват точно по тези линии – заради ясна липса на прецизност, на отчетност и на невъзможност да се каже „не“ там, където наистина това, което казвате, по медицински показания просто „не“-то е не. Трудно е, но това е част от длъжностната характеристика на някакви такива хора като мен.
В момента върви и заедно с директора на Фонда за лечение на деца доктор Александров, и с работата на комисията, и с начина за издаването на формуляри от Касата, вървим към промяна и обективизация на цялото това нещо.
Ангажиментът на мен като министър е да променим, да обективизираме и да прецизираме случаите, в които става въпрос за изразходване на публичен ресурс за лечението на български граждани.
Ако имате идеи във връзка с това как някаква информационна кампания на хора, които със собствени средства и за събиране на средства от близки и познати или състрадателни хора можем да прекратим това, аз съм скептично настроен. Опитвам се да си мисля, ако това е мой близък дали бих се вслушал във вашия медицински съвет.
С това да приключа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Едно допълващо изречение. Тук го обсъдихме с колегите. Става въпрос, че от 20.10.2015 г. във връзка с Европейска директива всички граждани, както знаем, се придвижват свободно в Европейския съюз. Но от тази дата нататък могат да се лекуват в страните от Европейския съюз.
Това, което каза доц. Кючуков, в допълнение ще кажа, че това може да бъде направено с мисъл към бюджета, тъй като тепърва ще започнат да идват сметки от много от страните от Европейския съюз. Но трябва да кажа, че това е една от другите форми – пътуваш в чужбина и случайно се разболяваш. Това е другият начин.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само да допълня, понеже бях поел този ангажимент пред Надзорния съвет на Касата в процеса на преговори по решението на Надзорния съвет да валидира бюджет, наистина вече съм провел такива разговори с германския и с френския посланик, защото там и на още две – три места са основните дестинации, където български граждани по линия на Касата са изпращани за лечение, което им е било прилагано, когато България не е имала възможността да им го осигури. Имах разговори за ясно прецизиране на конкретните суми към конкретните лечебни заведения и за възможности за един план за разсрочване на тези задължения, защото съвсем очевидно е, че ние тези пари, които, както каза и доктор Адемов при обсъждането на бюджета, няма да имаме възможността да ги платим в бюджета за следващата година.
Тоест, този процес върви. Как ще завърши? Като че ли в разговорите ни с посланиците, които, разбира се, не са страна, която може да вземе това решение, имаше разбиране за това, че би било добре да се договорим. Тоест, ако България представи един сравнително разумен план на разсрочено разплащане, бихме могли да постигнем разумно решение на този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За въпроси сега наред са колегите от ГЕРБ.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с последните избори, господин министър, имаме много нови общини, в които спечелиха кметове от ГЕРБ. Лошо в това няма. Излязоха едни проблеми, които ние не очаквахме. Едно от тях е разпределението на спешната помощ и линейките. Това е областта около Бургас, общо взето.
Интересното е следното и затова задавам въпроса. Ние не искаме да просим от министерството: дайте ни линейки, за да обслужваме нашите избиратели и т.н. или това да е награда за тези хора, защото са избрали кмет от ГЕРБ. Видяхме или по-точно нашите кметове видяха, че сега имат нелоши бюджети. Единият от тези кметове постави един много съществен въпрос. Досега бившият кмет – няма да кажа от коя политическа сила е бил - е давал 100 000 лв. на година на някакви частници да кръстосват там с един микробус, уж спешна помощ. Общо взето, стара схема, с която не ми се занимава.
Не е ли възможно тези пари, този кмет да ги преведе на министерството, а Вие вече да разпоредите на спешната помощ и цялата логистика реално да минава през вас. Тоест, кметът да знае, че като има проблем с населението, да вдигне телефона на отговорен човек – дали в РЗИ, дали в спешна помощ – и да се намери един механизъм, при който общината, която има финанси, да ги преведе на вас и вие съответно на служителите. Хем ще им се вдигнат заплатите и те ще са доволни, и населението доволно и т.н.
Това е първият въпрос.
Вторият е свързан с новата здравна карта, която се осъществява. Аз имам информация от Бургас и от някои други области, където се случва това. Всичко е теоретично, не казвам, че е реално. Но моята информация и от таблиците, които гледам, разбирам, че леглата, които се определят, са на база исторически принцип. Общо взето, вървят в тази посока.
Примерно община Бургас или град Бургас – да е по-точно – ние можем да се похвалим, че имаме най-добрите изборни резултати. Не е напразно това. Даже не правя и политическа реклама на кмета, но без да искам, то няма какво друго да кажа, но в интерес на истината общината има много сериозна политика за миграция към Бургас. Ние привличаме младежите по един или друг начин, кметът е пуснал хиляда проекта за инкубация, дори за бизнес и т.н.
Разрастването на община Бургас изобщо не е предвидено в това, което се предлага. Странното е, че примерно кардиологичните легла в момента са 107, предложението е да останат 107. Сега ще трябва да се карате на този, който е изпратил при нас това. Психиатричните легла са 132, предлагат ни 277. Просто няма как да се случи тази работа. Да не продължавам нататък.
Само нещо друго да кажа на народните представители. Примерно неща, които не са абсолютно справедливи, аз знам, че няма да се случат, но трябва и вие да ги знаете. Примерно, детска гастроентерология – в момента в Бургас няма, но и се предвижда и в бъдеще да няма. Детска ендокринология – в момента в Бургас няма. Но се предвижда и в бъдеще да няма и т.н., да не ви изреждам всичките дисциплини.
Това категорично няма как да се случи. Не го казвам от позицията на народен представител, а на гражданин, който живее в Бургас. Аз виждам какво става там. Посмъртно няма индикация, която да ги хване потребностите в момента. Защото областите, които имаха преразход за пациенти, където има много инвазивни кардиологии, неща, които ние си ги знаем, хубаво е, че в момента те могат да докажат потребности със стари, минали хоспитализации. Той е изпомпал бюджета на Касата пет или десет години назад, идва, хвърля една камара документи при министъра и му казва: гледай какво става. Аз имам 10 000 пациента на година. Но къде са тези пациенти?
Аз не искам да влизам в този разговор. Искам да има справедливо разпределение към Бургас и нищо повече.
За тази цел моля да ми дадете човек – връзка от министерството, техничар, човек, който се занимава с тези неща. Да седнем, да си направим една дискусия с него и да видим каква им е визията, ние да им кажем:това е визията на община Бургас, ние можем да ви кажем какво ще се случи в община Бургас в следващите пет години, даже може и до десет години. Така сме си планирали нещата. Мисля, че това е важно. Съгласни ли сте?
Благодаря Ви.
Доктор Адемов, не давайте лош пример със здравното заведение, което аз управлявах преди да стана народен представител.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, диалозите навън.
Господин министър, може ли да разясните процедурата, разписана в закона, за определяне на областните и националната здравни карти и ролята на народните представители в тази процедура.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Най-малкото ще се опитам. Аз наистина заради искреното ми уважение към господин Абу Мелих ще направя това, което той казва. Дори още утре. Трябва да видите цялата методология, която е дадена за изработване. Тя е публична, намира се на сайта на министерството. Методологията е свързана с това, което каза доктор Адемов. Тя е свързана с реални потребности по ясна методология. Ако имаме проблем с методологията, елате, кажете: проблемът е такъв и такъв.
Аз за първи път срещам проблем с методологията, защото тя наистина е много подробно разписана и много обективно направена.
Иначе количества кой хоспитализирал, какви болници имало и т.н., аз си позволявам тази вметка, госпожо председател, тя няма отношение към определяне на методиката на потребностите.
Освен това на ниво областна здравна карта, които вече са формирани, тоест, в Съветите по областна здравна карта задължително, ексофицио има представители на всяка една от общините в областта. И там е реалното място, където освен реалните нужди, реалната снимка, Съветът по областна здравна карта мотивирано – и ние го записахме в закона – прави мотивирано предложение за промяна. Тоест, казва, демографската характеристика е такава, очакванията са такива – тоест, това, което Вие казахте, господин Мелих.
Тоест, няма причина този диалог да не се случи институционално. Но аз съм готов да го направим и лично още утре в министерството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други въпроси? Много персонални са въпросите. Аз смятах, че може по-глобални въпроси да се зададат. Но отговорете за линейките.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз дори знам за кое едно и две населени места става въпрос. Проблемът не е в автомобилите и в линейките. Линейки това село може да получи и сега. Въпросът е в осигуреността на екипи. Ние имаме матрица, която навремето в битността ми на общински съветник заедно с уважаемата госпожа Фандъкова направихме възможно взаимодействие между общинска власт и център за спешна помощ – в случая Бургаския център за спешна помощ. Имам ангажимента да решим проблема наистина на това конкретно населено място.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За въпрос има думата доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, преди един месец на предходния блицконтрол почти сериозно казах, че повече въпроси към Вас няма да имам, защото решихте всички проблеми. Но признавам, че тогава на шега споменах проблема, че понеже сме решили въпроса с паралелния износ, вероятно вече в България имаме паралелен внос.
И понеже днес зачекнахте въпроса, дайте малко разяснение, защото това аз не мога да го проумея – Касата да плаща за медикаменти, които официално не са внасяни. Обяснете как така Касата е плащала за медикамент, който официално не е внасян. Това за мен е потресаващо. Разбира се, ако се позовете на следствена тайна, недейте. Но аз съм дълбоко притеснен при положение, че четири часа тук си късаме ризите за повече пари в бюджета на Касата, да установяваме, че Касата е плащала за медикамент, който официално не е внасян. Да не се окаже, че Касата е плащала за медикамент, който изобщо го няма в материалния свят.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Райнов.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Райнов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук ще разделя двете неща – това, за което говорих и го споменах като пример, на мен някак си ми е ясно, че това ще бъде по-скоро поантата на целия ни разговор за бюджета днес публично.
Тук не става въпрос за паралелен внос. Става въпрос за откровена измама, несвързана с паралелен внос. Става въпрос с невъзможността по начина, по който функционираше Касата досега, да регистрира, да отчита по електронен, по ясен път, първо, моето присъствие като пациент, когато получавам определен медикамент, второ, този медикамент защо е изписан, от кого е изписан и т.н. Има един протокол, аптеката го пуска нагоре, даден медикамент на пациента еди кой си.
Тоест, няма нищо общо с паралелния износ, а оттам нататък за резултатите от тази проверка аз Ви уверявам, че Оперативното ръководство на Касата работи и идентифицира всеки един от тези случаи. Крайният резултат, разбира се, ще бъде и публично оповестен и съответно ще бъде сезиран всеки един от правозащитните органи.
За паралелния износ. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина сме посветили цяла една глава на цялото това нещо. Но, доколкото имаме ясния ангажимент, поет предварително – приемете, че е джентълменско споразумение във Висшия съвет по фармация, първо да се направи окончателният вариант на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина преди качването му на сайта. Утре от 14,00 ч. е тази среща, след което, ако не възникне някакъв непреодолим проблем, въпреки че всичко вече е изговорено заедно със съсловните организации, с гилдията и т.н., още утре – и тук, за да не кажете, че имам симпатии само към Абу Мелих, специално за Вас един екземпляр, извън този, който е на сайта.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Много Ви благодаря, господин министър. Бяхте достатъчно изчерпателен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Смятам, че това е един добър завършек и финал или може би и начало на нещо повече.
Благодаря на всички за издържливостта.
Извинете, господин Байрактаров има въпрос. Моля да останете по местата си.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съжалявам, госпожо председател, но бях се зачел тук.
Господин министър, аз бях започнал да задавам въпроса. Знаете, че приключихме предизборна кампания, много срещи с много хора и страшно много притеснения у хората – според мен поради недобра осведоменост и информираност – относно въвеждането на биометричния идентификатор, който, доколкото се запознах, трябва да бъде въведен през месец април.
Това е свързано и с промените, които направихме в закона, с въвеждането на електронно досие.
Моят въпрос към Вас е в две посоки. Не мислите ли, че е редно още от сега да се започне една информационна кампания, защото аз се уморих да обяснявам на хората, че това е нещо полезно, че всеки, който си е извадил лична карта, всъщност е предоставил своите биометрични данни и т.н., че никой не третира хората като престъпници, няма да им взимат с мастило пръстови отпечатъци и т.н.
Второто нещо, което за мен е изключително важно, тъй като установих, тук е и колегата Семир Абу Мелих, с който ние поставяхме още тогава въпроса. Ако си спомняте, ние много настоявахме всеки български гражданин да получи по възможно най-бързия начин своя персонален код. Липсва всякаква информационна осведоменост на хората, особено, когато става въпрос за по-малките населени места. Те даже не знаят, че имат такъв персонален код.
Трябва да започне провеждането още от сега на информационни кампании, свързани със снабдяването с персонален код и полезността от въвеждането на биометричния идентификатор.
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Байрактаров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отговорът е да, наистина такава кампания е необходима.
Ще си позволя буквално две изречения да кажа, защото и доста се изговори. Мисля, че доста от притесненията отпаднаха. Имам предвид обективните притеснения, човешките. У някои хора, за които това ще създаде пък допълнителни притеснения, никога няма да отпадне и ще се борят срещу какъвто и да било идентификатор.
Ще кажа и още нещо с риск да сезирам отново чувството за справедливост и законност на господин Райнов. Съвсем скоро Икономическа полиция по друг повод в една болница наоколо намери едно чекмедже с лични карти.
Връзвам двата въпроса. Отговорът е да. От една страна, защо уникалният код, с който и в момента всеки български гражданин, здравноосигурен, може да разполага, не е на негово разположение. Защото начинът, по който системата, държавата – вие помните споровете дали джипитата да ги раздават, дали да не ги раздават, дали да им бъде плащано за това и т.н. – е такава, че ще изисква дори повече време за – купешкия израз е – пенетрация.
Затова казвам, че биометричният код, който носим в себе си, който не е снимка, копие, картина, снимка на вашия пръст, на отпечатъка ви, всъщност решава проблема. Няма идеално решение. Но въпросът с моменталната, практически стопроцентово разпространение, за да не повтарям другата дума на този уникален идентификатор, се решава едномоментно.
Затова сме приели и благодаря и на Касата, че възприе такъв подход. Това моментално решава всичко. Ти с присъствието си, със собствената си идентификация валидираш и разрешаваш здравноосигурително плащане от твое име. Тогава няма да има възможност някой да ми е изписал това лекарство, защото системата няма да го приеме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря и аз.
Надявам се да направя втори успешен опит да закрия заседанието. Никой не възразява.
Приятна вечер на всички.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)