Стенограма от заседание на комисия, 03.12.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 35




На 03.12.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13.11.2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се състои при предварително оповестения дневен ред, а именно:
1. Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13.11.2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Национална здравна стратегия 2020, № 502-03-20, внесена от Министерския съвет на 13.11.2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За процедура, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, тъй като имам неотложен ангажимент, заявявам тук пред всички, че гласувам „за“ приемането на стратегията. Запознат съм с нея и моля да ме освободите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров. Благодаря, ще бъде отчетен Вашият глас при гласуването.
Преди да пристъпим към дневния ред искам да припомня на народните представители, че днес е Световният ден на хората с увреждания, който е обявен през 1992 г. от Генералната асамблея на ООН за международен ден на хората с увреждания.
Тъй като нашата комисия има отношение към това хората с увреждания да бъдат в среда, която наистина отчита тяхната лична индивидуалност и достойнство, а не толкова тяхното заболяване, смятам, че е редно да си припомним този ден и да заявим, че нашите ангажименти в тази посока ще бъдат винаги следвани в търсене наистина на най-добрите решения за тази категория хора.
Затова сега вече преминаваме и към стратегиите, които ще чертаем за бъдещото развитие на системата на здравеопазване, като давам възможност на министъра на здравеопазването да представи проекта за Национална здравна стратегия 2020.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък. Вие имахте възможността и сте се запознали със стратегията. Съжалявам за отсъствието ми миналата седмица. Извинете ме, но наистина документът е важен и изисква присъствието на титуляра.
Ще кажа няколко неща. Първо ви моля да гледаме на този документ като на една актуализация, осъвременяване и привеждане към реалностите на днешния ден на един труд, който е полаган много акуратно в годините от няколко последователни администрации. Тоест, в себе си тази стратегия съдържа приемственост на най-малко два управленски екипа на Министерството на здравеопазването, които са работили върху нея, разбира се, обновена, развита от гледна точка на стратегическите документи на Европейския съюз и на Световната здравна организация.
Начинът, по който е структурирана стратегията, отново казвам, с всички добри идеи, развивани във времето независимо от мнозинствата и от екипите на администрацията, първо, е съобразена с конкретните текстове и с целите на стратегията на Европейския съюз „Здраве за растеж“ и след това строго придържаща се и отговаряща на концепцията и стратегията на СЗО „Здраве 2020“.
На този документ може да се гледа, ние дори считаме, че на този документ може да се гледа и като на документ с по-сериозно отворена времева рамка. Не е задължително да бъде затворена до 2020 г.
Има три основни компонента, които са разгледани успоредно и хоризонтално и вертикално вътре в стратегията. Едното е акцент върху това да се развият във времето и да доведат до съответните резултати и интегрирани политики и то интегрирани политики за всяка възрастова група по начина, в който и в концепцията на правителството те са развити и съответните мерки и цели и индикатори, заложени през целия път от профилактика и превенция през развитие на дейностите по лечение и интеграция на здравните със социалните дейности. Не на последно място – интеграция и с различни мерки, свързани с условията на труд, специфични проблеми на различни както възрастови, така и със специфични заболявания групи – уязвими групи, групи инвалиди – вероятно в този ден е важно да се каже.
Второто основно направление в концепцията, за да може да се развие цялата тази работа и да бъде обоснована, съответно трябва да бъде направен стратегически план и съответно към него план за действие за развитие на самата здравна система, който е същностна част от начините и средствата за изпълнение на стратегията, като това гарантира развитието и модернизацията на целия лечебно-диагностичен процес. Това съдържа финансовата страна, условията и мерките, съдържащи финансова стабилност и устойчивост на системата, развитието на различните й компоненти, като се започне от спешната помощ и модернизацията на всичките звена нататък в общата система, изграждаща един единен лечебно-диагностичен процес.
Третият стълб или третото направление в концепцията е – неслучайно достатъчно време и важност е отделено в стратегията за това – това е развитието на всичко, свързано с общественото здраве -
дейностите по превенция и профилактика и дейностите по държавен здравен контрол, които, така или иначе, благодарение на това, че бягахме от определени неща, в годините отслабнаха като функция, като структура, като актуалност и модерност на предизвикателствата на съвременния свят.
В общи линии това е структурата на документа. Такива са целите.
Искам да припомня, че приемането на тази стратегия, ако, разбира се, Народното събрание е съгласно с това, тя е ангажимент, поет от България още като предварително условие още през 2007 г. при членството ни в Европейския съюз.
Наистина молбата ми е след каквито и да е дебати, съгласие или несъгласие, да стигнем до консенсус и да приемем такъв стратегически документ, защото с него е обвързано и цялостното отношение, както вербално, така и финансово на Европейската комисия и на Европейския съюз към България. Защото, ако ние нямаме на 31 декември приета от парламента такава стратегия, наистина почти невъзможно ще стане кандидатстването на България и усвояването на еврофондовете в областта на здравеопазването.
Благодаря. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имаме представени становища, с които народните представители разполагат. Някои от тях са съвсем конкретни, други са по-общи. Дали биха искали съсловните организации да представят своите становища?
Някой друг от присъстващите иска ли да вземе отношение по стратегията? Обръщам се и към гостите, а сега вече ще дам думата и на народните представители.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа! Имайки предвид обема на стратегията, всеки предполагам от Комисията по здравеопазването има много неща, които да каже. Тази стратегия, между впрочем е обсъждана и в предния парламент и то няколко пъти в Комисията по здравеопазването. Не се прие поради липса на време, но също – не крия – поради особеност на предния мандат, липсата на достатъчно воля, порив, а също и несъгласуваност, включително и в управляващите тогава партии.
Няма как констативната част и на тази стратегия да е драматично различна от предходната в предния мандат, защото обстоятелствата са едни и същи. Съвременните медицински стандарти повеляват в определена посока да се развива здравеопазването и от тази гледна точка целеполагането не може да е с контрастни цели.
Аз съм съгласен, трябва да има визия за обозримо бъдеще по отношение на здравните политики в една държава. Със съжаление обаче трябва да констатирам, че така и концептуално, надпартийно не се обединиха и утвърдиха през времето – тук не включвам само настоящия мандат, а и преди – онези експертни и визионерски усилия, ако не на консенсусно ниво, то поне в единна насока – трасе за здравни реформи по принцип, въобще в Република България.
Конфронтационният стил и високомерният подход беше валиден във времето и сега за съжаление не прави изключение и препятства диалога в основата на приемане на един такъв документ.
Ние подкрепихме „Цели за здраве 2020“ поради две причини. Заради тази констативна част, като това го аргументирахме тогава, по отношение на сегашното състояние на българското здравеопазване и поради втората причина – съгласни сме с целите, които трябва да следва всяко едно здравеопазване, а именно ние сме на твърдото мнение, че няма лошо и добро здравеопазване, здравеопазването е мисия, здравеопазването по презумпция е ползотворно, ефективно. Лошо здравеопазване за нас е оксиморон.
Настоящата стратегия има същите достойнства. Преглеждайки човек целия този материал и мерките накрая, разбира се, тук в мотивите помня, че пишеше, че е коригирана, че е актуализирана, макар че аз лично не виждам за една година кой знае какво не се е случило с изключение на приемането на два закона, които между впрочем са обаче и в Конституционния съд, но както и да е – настоящата стратегия си има своите достойнства и ние с повечето, с по-голямата част, да не кажа с огромна част от текста на стратегията сме съгласни. Съгласни сме и с трите приоритета, за които говори и министърът, а именно здраве за всички, устойчива и справедлива ефективна здравна система и не на последно място – темата за общественото здравеопазване и укрепването на капацитета на това здравеопазване.
С някои резерви, бихме подкрепили и мерките, които се предлагат във втората част на стратегията. Но защо няма да подкрепим ние стратегията? Главно върху това искам да обърна вниманието ви.
Това го направихме, между впрочем, и в предния мандат не по този начин, по друг начин, имайки предвид убедеността ни, че точно определен модел според нас би бил благотворен, имайки предвид последователната ни защита на тази концепция от далечната 2007 – 2008 г. и най-вече, че е разгърнат този модел в други държави, той е ефективен. Не сме съгласни с начина на разписване на приоритет 2, а именно този, касаещ здравната система, а също като следствие – и с плана за действие.
Моделът, за който ние говорим, много отдавна, а тук въобще и алюзия няма за него, се нарича демонополизация с всичките компоненти, които включва. На стр. 65 в стратегията се говори за друг модел – доброволно осигуряване чрез медицински застраховки – явно като развитие на идеята на един финансов министър с противоречива атестация от тогава насам. На стр. 67 в т. 2.1.4 Мерки – има тема пък, наречена „Стимули за развитие на доброволното здравно застраховане“.
Неведнъж сме казвали, че това не е най-удачният модел според нашите виждания, на нашата политическа сила, за развитие на българското здравеопазване. Заради това и гласувахме против, когато се сменяше тази визия в далечната 2011 г.
Както ви казах, ние сме убедени в целесъобразността, ефективността и благотворното въздействие на демонополизацията дори да е стартираща с надграждащ модел, а впоследствие – пълна демонополизация, това според нас е лекарство за системата, особено, когато се разгърне в по-далечна перспектива.
Това, разбира се, трябва да бъде съчетано със солидарния модел, със свободната конкуренция между лечебни заведения, със свободната конкуренция на изпълнителите на медицинска помощ, привличайки доверието на пациентите с качество, свободния избор на пациентите по отношение на здравна каса и/или изпълнители на медицинска помощ. При това положение здравните каси ще следват избора на пациента и имайки предвид една балансирана регулация от страна на държавата, която не надхвърля прага на конституционните задължения на държавата, имайки предвид и едно развито електронно здравеопазване с всички компоненти, на които няма да се спирам, това според нас би довело до една удачна здравеопазна система.
За финал само това ще кажа – не заради други, само заради аргументите, които каза министърът, а именно политически, институционална целесъобразност и инерционност, тази стратегия ще бъде приета. Националната стратегия се приема, ако се приеме, като фундамент на една здравна реформа. Самата реформа пак няма да е по силите на един – единствен субект в лицето на министъра на здравеопазването. Рано или късно, всеки в Министерството на здравеопазването съм забелязал, че разбира, че такава деликатна, консервативна обществена система, каквато е здравеопазването, не е по силите на нито един-единствен субект сам да свърши цялата работа по отношение на ефективна здравна реформа.
За съжаление трябват перманентни усилия за безпристрастен и, както казах в началото, надпартиен подход и постоянната цел да е, ако не максимален, то поне някакъв критичен праг, достатъчен консенсус между всички фактори, които са в сферата на здравеопазването.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания има ли?
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Това е документ като много други, които през изминалите години сме гледали с голямо въодушевление и практически с никакъв ефект. Това е поредният документ. В началото на годината го гледахме. Тогава всички заедно заявихме, че да, няма лекар, няма специалист, който да не е съгласен с целите, които поставя този документ. Но ние още тогава заявихме, че също имаме възражения към начините, по които да се достигнат тези цели.
Тези съображения в момента също стоят. С ясното съзнание сме, че този документ трябва да бъде факт до края на годината. Благодаря на министъра, че беше достатъчно ясен и откровен. Този документ е необходим заради европейското финансиране на проектите през следващата година.
Тайно се надявам все пак този документ да не остане и само с тази необходимост, рано или късно, когато се приеме.
Ние от БСП - Лява България имаме своите несъгласия с част от нещата. Запазваме си естествено правото в пленарна зала да ги заявим.
Затова ние днес няма да подкрепим и ще се въздържим от гласуването „за“ документа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми народни представители! Внимателно разгърнах стратегията. На мен ми е ясен принципът. Тук е важна голямата картина и ефектът от това еврофинансиране. То трябва да се случи, спор няма по тази тема.
Но за всеки случай на 56 стр. има изредени няколко - осем точки – които казват как ще се подобри финансирането на българската здравна система. Общо взето, за демонополизацията на касата и за втория стълб изобщо и помен няма. Тук се говори в старите дрехи да съберем порасналия човек или по-големия размер. Няма как да се случи тази случка. Колкото и да се съпротивляваме, колкото и някакви експерти да разправят, че „Бевъридж“ системата е по-подходяща за Република България, бъдете сигурни, че това рано или късно ще се отметне като идеология на мислене и вторият стълб, поне вторият стълб, частичното демонополизиране на касата е неизбежно.
От топ 10 здравни системи в света – току-що го проверих – осем от тях са с демонополизирани системи. Имат една основна, както нашата каса, и застрахователите подпомагат останалото. Няма да е лошо от вносителите, ако добавят една такава думичка, за да може съвестта ми да е чиста и да гласувам „за“, ама така с удоволствие да гласувам „за“.
Аз знам, че това не е закон. И на мен ми е ясно, че това е нужно за съвсем други цели. Но нищо лошо няма в това да се сложи тук алтернативно финансиране или каквото и да е. Вижте стр. 56. Иначе трябва да гласувам против. Обаче тук, като гледам, сме на ръба.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Първо, общо по мненията, становищата и въпросите на народните представители.
Първо да кажем, че аз наистина призовах за разбиране за приемане на стратегията от гледна точка на европейски ангажименти, които сме поели като време, а не като съдържание. Аз казвам, че каквото и съдържание да приемем, е добре това да се случи преди края на тази година, защото преди края на много други години това не се е случило.
Затова това мнозинство, това правителство не носи особена отговорност.
Но, пак казвам, не разбирам защо при положение, че още в началото заявих, че този документ стъпва наистина на приоритети, които са били предмет практически на всякакъв вид ляво, центристко, дясно и т.н. мнозинства в този парламент и излъчените от него съответно администрации, не разбирам защо трябва да влизаме в конфронтационен разговор. Но приемам, всеки има собствените си виждания.
Доколкото единственият рационализиран аргумент срещу това беше и от страна на две от изказванията, свързани с начина на здравноосигурителната система, нейното развитие, различни модели и т.н., аз още веднъж искам да припомня. Приетата от това мнозинство, излъчило това правителство, с тази програма, философия е надграждаща, а не на заместващ модел на здравното осигуряване и съответно застраховане.
В тази връзка, включително в този документ, който трябва да се позовава на волята на мнозинството, което към момента трябва да приведе в действие през закон и съответно администрацията, която е излъчила реализацията на тази стратегия, волята на това мнозинство е такава и тя не е, защото на някого така му е текнало рано сутрин, а защото на базата на наистина дълбоки анализи, които сме правили преди съставяне на правителството и съставяне на програмата за управление, всяка една от партиите в управляващото мнозинство е развивала собствените си програми, ние имаме много специфична, за разлика от голяма част, господин Мелих, от страните, за които Вие говорите, много специфична социална и демографска характеристика на населението.
Да не забравяме, че самият здравноосигурителен модел през средата на 2013 г. вече е счупен от финансова и логическа гледна точка, защото тогава разходите пресякоха приходите. А, за да бъде устойчива една система, тези неща трябва да се движат в един успореден порядък.
Връщането на осигурителната система към устойчивост – финансова, адекватна на осигуряването на причината, заради която съществува, именно гаранция на това, че поема здравните разноски на своите вложители и надграждането й, повтарям, надграждането й, което тук е записано. Ще си позволя да прочета текста, с което, госпожо председател, няма да натоварвам повече заседанието:
„Трябва да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволно здравно осигуряване и застраховане чрез медицински застраховки, които да позволяват на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и в чужбина, извън създадените механизми за финансиране с публични средства.“
Нека да кажа, че ние и с оперативното ръководство на Касата към този момент работим върху такъв механизъм и той ще бъде публично първо, разбира се, тук, на тази маса обсъден, приет или отхвърлен съответно от политическите сили.
Но, отново казвам, има философия, която мнозинството е приело за надграждащ модел. Аз включително лично стоя зад този модел и мога да го обоснова със здравнодемографските характеристики. Знам какво ще настъпи, ако отидем на другия модел, който също има своите добри страни.
Аз тук не искам да споря философски или принципно нито с доктор Кърджалиев, нито с господин Абу Мелих.
Това е, което мога да кажа по този въпрос.
Иначе наистина още веднъж моля народните представители. Много почтен труд, на много хора, не просто тази администрация или от този парламент е хвърлен върху изработването на тази стратегия. Тя е един завършен документ, който и нашите европейски партньори считат, че са очаквали от България.
Наистина моля да ценим труда на нашия собствен опит и да не казваме големи думи по този повод, защото, когато не можеш да полагаш собствен смислен труд, е редно поне да цениш възможността другите да го направят и заради теб.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, господин заместник-министър! Аз ще се опитам да направя един преглед на темата „национални стратегии“, защото тя не е от днес.
Първата национална здравна стратегия е от времето, когато министър беше доктор Илко Семерджиев, в края на неговия мандат. Може и преди това да е имало, но тази, която помня – със сините и със зелените корици – е тази национална здравна стратегия. Едната е планът за действие, а другата част е националната здравна стратегия.
Тогава целите, концепцията за развитие на здравеопазването бяха съвсем други. През годините се промениха. Членството ни в Европейския съюз предполага сега изготвянето на такъв стратегически документ, който да позволи на Европейската комисия да се ориентира кои приоритети в българското здравеопазване да финансира. Това е основната задача, основната цел и на този стратегически документ.
Аз в тази връзка искам да попитам и вносителите. Знам, че е най-лесно да се критикува каквато и да е стратегия. Няма стратегия, която да не подлежи на критичен анализ, включително и тази.
Но аз искам да попитам, понеже става въпрос за стратегически документ с визия до 2020 г., каква е връзката между Националната програма за реформи и тази стратегия? А и не само Националната програма за реформи, а и примерно Актуализираната стратегия за демографска политика, която е до 2030 г., защото тази стратегия би трябвало да бъде една изключително сериозна част от другата стратегия.
Тъй като политиките са интегрирани, взаимно свързани, според мен, и не само според мен, трябва да има връзка между отделните приоритети, между отделните стратегически цели, за да може очакваното финансиране от Европейската комисия да подплати с финансов ресурс възможността за реализирането на тези цели.
Аз знам и предполагам, че тази стратегия е консултирана с Европейската комисия и е изготвена в тясно сътрудничество с нея, защото, ако това не се е случило, аз съм сигурен, че Оперативната програма „Регионално развитие“ трудно ще бъде одобрена. Или, ако е одобрена, при всички положения ще има резерви относно финансирането.
Затова предполагам, че това вече е свършено. Но основната критика към предишни стратегии е била каква ще бъде структурата на системата на здравеопазване в България, как ще бъде разположена тя териториално, за да може да са ясни възможностите за финансиране на отделните компоненти на здравната система.
Това е един от възловите моменти за мен.
Вторият момент е по отношение на това, за което загатнаха колегите – по отношение на модела на здравеопазване в България. Виждате, че има различни идеи по това. Защо е така? Вероятно си давате сметка. Защото, ето, и във връзка с приключилите дискусии преди няколко дни, преди 1 – 2 дни, по отношение на финансирането на системата на здравеопазването в следващите години аз съм сигурен – до 2020 г. – едва ли ще има рязко подобряване в смисъл на увеличаване на средствата за здравеопазване.
За да не стигаме до 2020 г., нека да погледнем тригодишната прогноза на Министерството на финансите и там ще видим, че това, което се предвижда за следващата година, вероятно ще бъде и през 2017 и 2018 г. Няма да има кой знае какво завишаване на средствата за здраве. Но това не означава, че ние не трябва да мислим в стратегически план и за промяна в начините на финансиране. Една от възможностите за промяна начина на финансиране е търсене на възможности за конкуренция между финансиращите органи. А конкуренция между финансиращи органи може да има единствено и само, ако има няколко източника на финансиране, а не, както сега, да кажем: Националната здравноосигурителна каса и по-малко, да кажем, и доброволните здравни застрахователи.
Затова ми се струва, че трябва да се опитаме да намерим консенсус по този въпрос. Ако смятаме, че до 2020 г. с един източник на финансиране ще се справим, според нас това не е най-верният подход.
И още нещо. По отношение на индикаторите за оценка на отделните параметри. Разбирам, че на базата на тази стратегия ще се подготвят всяка година ежегодни доклади, в които трябва да има ясно измерими индикатори. Например в една друга стратегия, в Националната стратегия за заетост има много ясен индикатор. Казано е, че 2020 г. заетите в България ще бъдат 76 процента. Европа казва 75, ние сме казали 76 процента.
Тук не видях такива числа, които да дадат възможност да се оценяват индикаторите и не субективно да се оценяват на базата на обективни числа. Тъкмо затова си мисля, че – пак повтарям – тази стратегия трябва да бъде интегрирана, обединена. Имаше концепции, които казваха преди една – две години, че пациентът, човекът е този, който трябва да бъде в центъра на системата. Тази концепция променена ли е или не е променена? Аз знам какво пише в стратегията, разгледал съм я внимателно. Но искам да чуя и Вашето мнение по този въпрос. Ако това е така, очевидно е, че трябва да има акцент върху индивидуалното поведение на осигурените, на българските граждани, на неговите отговорности, ако щете, защото това за никого не е тайна, че е изключително важно.
Завършвам с това, че един стратегически документ може би ще бъде устойчив във времето, ако при подготовката на същия този документ се потърси предварително съгласие, а не, както сега – заповядайте стратегия, бъдете така добри да я подкрепите. Сигурно от съображения за потребността и необходимостта тази стратегия ще бъде подкрепена от колегите. Но това не означава, че тя ще бъде устойчива във времето. Затова моето разбиране е, че съгласие за основните моменти в един такъв стратегически документ трябва да се търси предварително в рамките не само на общественото обсъждане, а и в рамките на подготовката на самия документ.
Иначе идва всяко ново правителство, започва да пише стратегии, особено пък, когато се сменят програмните документи – тогава, хайде да отговорим на предварителните условия и нещата си вървят по един и същи начин. За съжаление!
Аз си спомням, че обсъждахме една стратегия през 2012 г. може би. Обсъждахме една такава стратегия, миналата година пак, сега – пак. Не знам кога ще бъде обсъждането на следващата стратегия. Дано да бъде след 2020 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За реплика има думата господин Абу Мелих.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! В интерес на истината аз търсих по ключови думи „демонополизация“, „други фондове“ и т.н. Но тук гледам, че в доклада е залегнало „застраховане“ на три места – на 58 стр., на 60 стр. и 100 стр.
Не е потъмнено, не е написано с едър шрифт, да се види, че има бъдеще. Малко е, дребно е, сложено е някъде там. Лошо в това няма. Застраховане, застраховане – въпросът е да има и алтернатива. Ако финансирането е от един източник, както е досега, поне да работим в бъдеще да има алтернатива. Ние всички се стараем, всички политически сили се стараем, отиваме на избори, за да докараме по-добро ниво на живот на българина, тоест, по-големи заплати, повече работни места. Това само по себе си отваря други врати. Хората искат по-добро обслужване, искат да живеят по-добре и т.н.
Затова трябва да има и алтернатива, която да насърчава това нещо. Като работиш повече, като печелиш повече, да можеш да си осигуриш по-добро здраве, в което нищо лошо няма и не е срамно. Както си купуваш по-добра кола, както си купуваш по-голяма къща и т.н. Такъв е животът. Не съм го измислил аз.
Но мисълта ми е, че има някакви малки наченки, което поне оправдава да гласувам „за“. Има, има наченки. На три места има наченки. Надявам се тази стратегия малко по малко да започне да влиза в закони и за тези застраховки да види българинът за какво става въпрос. Да го насърчаваш да си направи застраховка и да види, като отиде в една болница и си покаже застраховката, докторът става и го поздравява, сваля му палтото: седни, заповядай, защото знае, че той му носи средства.
Благодаря ви много. Ще гласувам „за“ стратегията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря и аз.
За дуплика има думата доктор Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Има обаче един принципен проблем. Аз се радвам и всеки може да намери няколко страници. Принципният проблем е следният.
Между осигуряване и застраховане има една принципна разлика и тя не е само принципна, а е много голяма разлика. Осигуряването покрива осигурителен риск. Осигурителният риск всъщност е ясен кой е. Застраховането покрива щета. Трябва да се справяме с тази разлика, ако решим да има различни източници на финансиране, защото, ако не решим този принципен въпрос, какво правим?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми колеги, с молба да се върнем към концепцията, а не към фундаментални теми на застраховането и осигуряването.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина и няма да е честно никога и в добрите, в по-лошите и в още по-лошите предложения, идеи или неща, с които се занимавам, никога не съм спекулирал на темата за това „а вие какво направихте?“.
Само че, извинете, наистина не е добре да отиваме по-далеч от определена доза. Аз много добре помня кога, заради какви причини. Мога да кажа, че те бяха неособено читави като причини и се случи така, че ние приехме определени искания, свързани с определени регламенти в европейското законодателство и транспониране на определени директиви и преминахме към доброволно здравно застраховане от осигуряване.
Аз също съм склонен да приема като Вас, че има разлика и съм по-голям почитател на осигурителния модел по много причини. Но не бива да се казва, че това нещо е избрано сега, защото то не е избрано сега. Вие, доктор Адемов, помните кога беше избрано и помните защо беше избрано. Има и конкретни хора, които виждаха собствената си бенефиция в това.
Искам да си спомните името на народния представител – дама – която изрови света тогава, за да се случи това нещо. Господин Лъчезар Иванов беше депутат в този парламент, но беше единственият депутат на ГЕРБ, ако не се лъжа, тогава и с това приключвам по този въпрос. Аз знам кога тръгнаха и кога позицията на България беше формирана. Много моля да не се спекулира с това. Но това не е проблем на концепцията.
По същностните въпроси! От гледна точка на хоризонталната интеграция на тази стратегия с другите социални и стратегически документи на държавата ще кажа, че по време на обсъждането вътре в Министерския съвет всички препоръки и моменти, които могат да създадат някакъв дисонанс, бяха изчистени в диалози между Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката. Мисля, че неслучайно е отделена сериозна част в този документ на интегрирани услуги, на концепция за изграждане, стабилизиране и устойчивост на интегрирани здравно-социални услуги, с което, надявам се, отговарям на Вашия въпрос.
Всъщност това беше по стратегията. Другото беше по демонополизацията. Нали, доктор Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ: Коя стратегия?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Добре, още веднъж тогава да кажа, че малко е странно, когато говорим за източник на финансиране, говорим за нов и различен източник, който да може да донесе от някъде другаде ново, различно количество финансиране в една система. Когато говорим за едно и също количество пари, освен, ако нямате предвид увеличаване на здравната вноска от гражданите, зад което това мнозинство не стои, дали това количество пари ще бъде подавано на здравната система, на изпълнителите на медицински дейности през един, два или три крана, не променя особено общата сума пари. Напротив, намалява я.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин министър.
Доц. Лъчезар Иванов има думата. Заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Тъй като използвахте и моето име, първо ще кажа, че съм участвал в изграждането на няколко стратегии. От това, което е написано до момента, мисля, че са пет до момента. Аз лично от тук присъстващите смятам, че това е най-доброто, което е написано. Не го казвам, за да правя по някакъв начин политически рейтинг на доктор Москов, а го казвам просто като човек, който се е занимавал доста дълго време с тези проблеми.
Що се отнася до това, за мен всички стратегии имат една основна слабост. Когато се правят стратегии, вие знаете, че една стратегия, за да е стратегия, тя трябва да бъде за повече от 10 – 15 години. Тоест, да имаме някаква визия напред, да го наречем визионерство. За да се случи това нещо, във всички стратегии има един основен пропуск, тъй като, както преди малко бе казано, здравеопазването е една консервативна система, една система, която много трудно може да бъде променена както от един министър на здравеопазването и като цяло, когато се правят реформи, трябва да бъде включен целият кабинет с целия политически ресурс, от една страна, и когато говорим за стратегии, трябва на масата на преговорите, преди да се зададе въпроса за стратегията, да седнат всички политически сили на масата, които в момента са с перспектива, с ясна визия за това, което ще се случва занапред.
Само при едно политическо съгласие би могла да бъде изградена една дългосрочна, една работеща бих казал дългосрочна стратегия.
Второто нещо, което искам да отбележа, това е, че тук доктор Адемов, по-късно неговият колега се появи, но доктор Адемов участваше през 2005 – 2006 г., когато се правеше стратегията от Йордан Цонев с доктор Първанова. Аз го казвам, защото аз съм присъствал и също съм дал своите критични бележки. Те седят и тук могат да бъдат видени.
Но какво искам да споделя? Когато се говори за алтернатива във финансирането, съвременното здравеопазване, както всички знаем, изисква много средства. Съвременните болести дори, това, което в момента се отчита от СЗО, съответно изискват една по-задълбочена, по-скъпа диагностика. По-бърза, но по-скъпа и съответно лечението е по-скъпо, но за по-кратко време.
Всичко това трябва да предизвика един по-голям ресурс и алтернативни ресурси в здравеопазването. Вариантите в различните страни, както знаете, няма аксиома, в дадени държави има различни видове каси, които помежду си се конкурират. В други държави има застраховане. Зависи коя държава какъв принцип е избрала.
Това, което тук засегнахте, имаше вариант за развитие - ето, аз го казвам пред Вас, с когото съм работил, беше изработен такъв документ, където да има доброволно здравно осигуряване – говоря за осигуряването, тук разликата между осигуряване и застраховане бе подчертана, огромна разлика, и когато настъпи застрахователен риск, тоест, болест, тогава се намесват застрахователите. Тоест, имаше алтернатива за това, че имаме допълнително – дали ще го наречем, както беше формулирано – задължително осигуряване и оттам застраховане.
Но всичко това, което аз изговорих до момента, би могло да стане по пътя на един диалог с всички политически партии и в консенсус. Тук присъстват много организации – пациентски организации – и само при достигането в една работна група на такъв консенсус, на един такъв за мен фундаментален документ, би получил цялостна подкрепа от обществото.
Аз лично ще подкрепя, тъй като, пак казвам, по-добро аз не съм прочел в България, по-добро не ми е предоставено. Считам, че като перспектива за развитието на здравеопазването това е един добър документ.
Тук завършвам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
Има ли други желаещи за изказвания? Коментари? Не виждам.
Смятам, че дебатът е изчерпан.
Подлагам на гласуване:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална здравна стратегия 2020
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето
Р Е Ш И:
Приема Национална здравна стратегия 2020 (приложение).“

Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против – няма, "въздържали се"- 4.
Отчетените 12 са заедно със заявилите писмено гласа си колеги.
Националната здравна стратегия 2020 се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове та Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Понеже доктор Райнов има неотложен ангажимент, ще отстъпя нашето първо място на тяхната парламентарна група, за да може първо той да зададе своя въпрос.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, нарушават правилника. Това е лошата новина. Добрата е, че имаме само един въпрос.
Само едно изречение да вметна. Все пак актуализирайте си информацията. Времето, когато се смени допълнително осигуряване със застраховане, не беше по времето, когато визирахте, че доктор Иванов беше единственият депутат от ГЕРБ. Беше след това. Тогава вече не беше единствен депутат.
Това е за историята. Да се знае, защото има и журналисти.
Господин министър, понеже на предишния блиц контрол казах, че след успехите все по-трудно ми е да задавам въпроси в сектора на здравеопазването, сега се сещам за един въпрос. Всъщност за това се напъвах от половин час насам, който въпрос, между другото, е свързан с първата точка – за стратегията.
Доколкото имам спомен, надявам се, че не греша, в Закона за здравето пише, че ежегодно трябва да се изготвя един доклад за здравето на нацията. На база на този доклад естествено се предприемат мерки. И понеже някъде ми се мерна в осъвременения вариант на стратегията, че се позовава на такъв доклад, а пък нямам спомен да сме гледали, има ли изготвен тази година такъв доклад?
Ако има, кога ще се запознаем с него? Ако не, защо не е изготвен?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Докладът за действията и състоянието на нацията, който да отразява състоянието на здравето на нацията през тази година трябва да бъде представен на вниманието на народните представители през следващата година и това ще бъде направено.
За тази година докладът трябва да бъде внесен догодина.
Дали и защо има подготвен доклад за здравето на нацията до този момент, в голяма част документи, включително и в тези стратегически документи, за които няколко пъти се спомена, …..е, добре де, така или иначе няма внесен до този момент в парламента – е чистият отговор, доктор Райнов. Ако срокът, който беше изискуем е пропуснат, уверявам Ви, че една стройна компилация от стратегическите документи, което всъщност ще представлява доста повече от стандартния доклад за здравето на нацията, може да бъде внесен съвсем скоро, ако нуждата е такава.
Отговорът ми е, не, не е внесен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос, доктор Райнов, ще зададете ли?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви. Не, нямам уточняващ въпрос. Отговорът беше малко по-пълен – не е внесен, ще бъде внесен догодина. Тайно се надявам, че може би пак на 1 април, заедно с всички останали неща.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Сега ще задам въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми господин министър, въпросът ми ще касае проекта на наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Като се абстрахираме от факта, че има конституционно дело по отношение на разделяне на пакетите, все пак такава наредба трябва да бъде изготвена, защото на нея трябва да стъпят преговорите между Българския лекарски съюз по отношение на дейностите и остойностяването и обемите, които ще залегнат в Националния рамков договор.
В Комисията по здравеопазването получихме писма от много специалисти, които алармират за различни проблеми, които са забелязали в проекта за наредба. Аз своевременно съм ги препратила към Вас.
Основното, върху което искам да акцентирам, е тревогата на онколозите за липса на клинична пътека за солидни тумори, защото това наистина и аз при сравнението, което правя между сега действащия пакет и новата наредба, няма такава. Има лимфоми, но другите видове карциноми, солидни тумори, не са застъпени.
Наистина Народното събрание няма пряко участие в процеса на формиране на подзаконовите нормативни актове. Но тъй като това е изключително отговорен ангажимент, ние бихме искали да споделим тази отговорност с Вас.
Дали можете да ни информирате на какъв етап е проектът на наредба, ще има ли възможности за корекции. Даже смятам, че наистина е добре всички тези становища, защото повечето от тях са на практикуващи специалисти, по някакъв начин ще намерят ли своето отражение в окончателния вариант?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина и то затова е някак си усещането за забавяне във времето, защото и голямо количество предложения на различни гилдии, на отделни специалисти, национални консултанти или просто практикуващи лекари, стоматолози, фармацевти и т.н.
До последния момент, на порции, на порции за всяка промяна, дори това се шегувахме сега и с доктор Грозев, че след два тура на разговори по основния и допълнителен пакет с Българския лекарски съюз, преди две седмици имаше едни нови, които той ни изпрати от 38 страници.
В понеделник наредбата ще бъде публикувана в окончателния си вариант. Защо в понеделник, а не вчера, днес или утре? Част от отговора на този въпрос се съдържа и във втората част на Вашия въпрос.
Вчера окончателно примерно с Дружеството на онколозите постигнахме консенсус около начина на формиране на не една, а две пътеки. Едната е пътеката за стадиране, а другата е пътеката при усложнения. Тоест, те приеха част от логиката на изработване, ние приехме част от тяхната логика. Тоест, такава пътека ще има и е залегнала вътре в основния пакет от дейности.
Има доста други подробности. Пак казвам, може би и степента на организираност на гилдиите да подават своевременно определените си нужди забави малко този документ. Но в понеделник документът ще бъде публичен, краен, окончателен. Възможности за поправяне само вие по закон сте дали веднъж годишно. Тоест, в рамките на следващите месеци на следващата година ние ще можем да направим промяна от гледна точка на възникнали в хода на действието, на обсъжданията, на преговорите за рамков договор и всичко останало.
Това е отговорът на въпроса Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Ако трябва да обобщя, следващата седмица ние ще видим окончателния вариант, който ще бъде безвъзвратен, тоест, няма да може в него да се нанасят корекции и оттук нататък ще тръгнат преговорите с Българския лекарски съюз.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да. Извинете, госпожо председател, пак казвам – безвъзвратен, безвъзвратен. Желанието е всяко едно мнение, всеки един гилдиен проблем да бъде обсъден и там, където има разум, да бъде отразен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега следва въпрос от името на парламентарната група на Движението за права и свободи.
Доктор Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа! Следейки здравната реформа, усилията по отношение на здравната реформа, мислейки за един от стълбовете на необходимата реформа, който стълб може би е консенсусен поне сред значимите политически сили в България в последните години, срещнах едно интервю от ноември 2014 г. и това интервю продиктува и моя въпрос към Вас.
Интервюто е с Вас. Вие казвате на един въпрос следния отговор: „В края на 2015 г. индивидуалният идентификатор ще бъде наличен, с него всеки един от нас ще може да ползва реализиралите се дотогава възможности за издаване на електронна рецепта, електронно досие, електронен фиш. Това всъщност ще намали кражбите, които в момента са от 18 до 20 процента на „нормалните“ европейски, които са около 3 процента.“
Ние знаем, че това изисква не само време, а и сериозен ресурс. Но напоследък по медиите наистина този въпрос за електронното здравеопазване не е широко обсъждан. Като че ли се позабрави.
Въпросът ми е: какво става наистина с електронното здравеопазване? В обозримо бъдеще виждате ли със срок, както миналата година, бихте ли се наели или пък поне в условен план да ни дадете отговор за намеренията и докъде сте стигнали на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Кърджалиев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се постарая да бъда абсолютно конкретен.
По въпроса – а то не е само за електронния идентификатор, а за цялата част електронно здравеопазване. Готовността на екипа на Министерството на здравеопазването с проектите, така прочетени от Вас в това интервю и заявени, разбира се, в плана за действие, който по стратегията за електронно здравеопазване и въобще за електронно управление, първите от които са електронният идентификатор, електронната рецепта и електронното направление, вървят. Има цялостно забавяне на цялостната програма „Добро управление“, която всъщност финансира, защото Вие сте прав, че това изисква сериозен финансов ресурс. Сега вече всички неща са изчистени. Ние имаме абсолютната готовност с проектите за електронната рецепта и за електронното направление. Очакваме всеки момент съответно програмата да бъде отворена, тоест, да бъде отворена процедурата по приемане на програми.
Планът за действие съответно е приет и одобрен от Европейската комисия в сферата му за здравеопазване.
От гледна точка на електронния идентификатор може би и затова ние тръгнахме по различен път от, да кажем, едно по-общо решение за цялата държава. Защото заради известно забавяне на Закона за електронния идентификатор, заради известно по-продължително търсене на консенсус в тази връзка, едно по-цялостно решение може би ще отнеме следващите две години. Това е поне впечатлението на екипа на Министерството на здравеопазването.
Затова от гледна точка на електронния идентификатор ние сме избрали друг път, който не противоречи нито на закона, който или приехте, или всеки момент ще приемете – не знам точно програмата на парламента как върви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не е въпрос до нашата комисия.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз не казвам „вие“, аз говоря за национална концепция. Тоест, не противоречи. Вие знаете дали противоречило, дали – не, ние сме се ориентирали и Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса взе такова решение. В момента, мисля, че на следващото заседание на Надзорния съвет, тоест, във вторник вече заданието, което е изготвено за обществената поръчка, ще бъде гледано и вървим към електронен идентификатор, съдържащ в себе си биометрия, което има своите предимства, има своите недостатъци. Но имаме готовност заедно с тестовия период, а това е към началото на новия рамков договор, живот и здраве, ако го сключим със съсловните организации, да бъде налично.
По същия начин считаме, че върви и тайминга. Поне имаме такова уверение от управляващия орган и от наша страна, който координира програма „ОПДУ“, доколкото ние сме готови с проектите – пак казвам – по същото време да стартира и съответно електронната рецепта и електронното направление, като пък изчисленията, начина, по който в масивите на касата трябва да настъпят определени промени, са завършени на теоретично ниво. Остава единствено стартирането на програмата и реализацията на този софтуер.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уточняващ въпрос имате ли, доктор Кърджалиев? Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбирам тогава, господин министър, че разгръщайки във времето този двугодишен период, който дадохте за реализиране на целия модул, целия пакет, че може би електронното здравеопазване го свързвате и с електронното правителство. Наистина така ли е?
Второ, имате ли яснота, щом има вече и готов законопроект, електронното здравеопазване до каква степен ще съдържа лични данни, степен на класифицираност, достъп, защита? В детайли да разбирам, че всичко е уточнено, след като имате готовност за закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Моля Ви, за отговор, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Най-висока степен на защита на всички лични данни относно здравната информация, съдържаща се в електронното здравно досие.
Само да поправя. Не целия блок на електронното здравеопазване. За следващата година наистина амбицията е въвеждането на електронната рецепта и електронното направление, следващият е електронният идентификатор.
Не искам в момента да се спирам подробно на плана за действие, но остават много и много системи, които в рамките на следващите две години ще бъдат развивани и разгръщани в рамката на цялостната програма „Добро управление“ и „Електронно здравеопазване“.
Електронното здравеопазване е част, то е елемент от общата концепция за електронно управление. Имали сме възможност да говорим и преди това по този въпрос и с Вас, и с другите колеги. То наистина е базирано на модерна концепция, при която клишето за намаляване на административна тежест върху хората и т.н., наистина е факт, базирано на решаване по електронен път на епизоди от нашия, от вашия, от живота ни. Защото лечението ни в болница, раждането ни, контакта ни с аптечно заведение и друго – това е епизод от живота, който касае не просто едно нещо.
Амбицията - и по това работи цялостната програма „Добро управление“ е тези неща да бъдат свързани и наистина реално електронизацията на това нещо да не доведе до състоянието, в което ние взимаме едно електронно досие от някъде и го носим на ръка до другаде, а това наистина да бъде реално облекчение и от друга страна – ефективна и прозрачна система за контрол, каквато безспорно трябва да бъде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос е от Реформаторския блок. Той се отказва.
Доц. Кючуков, Вие имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът ми е доста общ, но той се базира на много обаждания и много сигнали.
Как върви процесът на изработване на регионалните здравни карти? Получихме десетки оплаквания за начина на работа на регионалните комисии и почти всички говорят за изразен субективизъм, даже бих казал – сатрапщина – при изработване на здравните карти.
Докъде е стигнал този въпрос и как ще действа?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Кючуков, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Първо, конкретният отговор на първата конкретна част от въпроса Ви е следният: Практически всички областни комисии, работата на комисиите по областни здравни карти е приключила. Единствено сега помолих за уточнение. Само във Варна не е предала резултата от труда си. Това е формалната част на нещата. Надявам се, че в рамките още в петък ще стане, защото нашето желание е във вторник, най-късно в сряда да направим първото събиране на Националния съвет по здравната карта, за да може да се учреди, да се направи модел на работа, защото времето ни притиска.
Наистина не знам какво точно говорите, какво точно имате предвид, като казвате „сатрапщина“, но не мога да го свържа по никакъв начин със самия процес на изработване на областната здравна карта. Защото тя според закона, който гласувахте съвсем скоро, тя представлява снимка на наличното състояние, на наличния ресурс и съответно след това има втора част – предложения за това как според областния съвет по здравната карта това да се оптимизира.
Не виждам място за сатрапщина. Не разбирам въпроса Ви. Тоест, това е етапът, в който – може би да го обясним, защото тук има и медии – това, което се появи примерно в медиите „Областната здравна карта за София давала 700, 800, 900 някакви си по специалност легла.“ Това е, как да кажа, ако вземете една буца омесено тесто, което е половината от пътя на правене на баница или на мекици, да кажете, ето, вижте как изглеждат мекиците.
Областната здравна карта е първият елемент. Тоест, снимката. Реалността така, както изглежда, фотография на нуждите спрямо определени критерии и предложения как това да се развие от гледна точка също така на обективни критерии. А регионализирането на нуждите, защото има много региони – Варна е такъв – където има мощности, които имат регионално и национално значение. Това е допълнително надграждане. Това вече е предмет и дискреция на Комисията за националната здравна карта, защото тя има другия фокус върху цялата държава.
Така че не знам за каква сатрапщина говорите. Ако има нещо, което аз не разбирам, моля Ви, пояснете го.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, доц. Кючуков, за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Снимката я разбирам. Но Вие много добре знаете, че една снимка, една картина може да се ретушира по много различни начини и да бъде изкривена реалната ситуация. Това се случва на няколко места, господин министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли нещо да добавите към въпроса, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз бих бил благодарен, ако разполагате с някаква конкретика – не сега, разбира се – да ме информирате. Вчера примерно говорих със старозагорските колеги. Там процесът е приключил с някакъв квазиконсенсус – доколко и как, аз не знам.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Бих искал да вметна една реплика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Добрев. На микрофона само ще помоля.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Точно по отношение на изработване на областните здравни карти аз бях поканен на две заседания на областната комисия в Стара Загора и бях изключително приятно изненадан от добрата работа, която се извърши и с която приключиха колеги под дейната работа на РЗОК и РЗИ, защото те разполагат с голяма информация и могат да я преработят. В упорития труд по интерпретиране на възможности, коефициенти и съблюдаване с всички детайли, включително прием и лечение на пациенти от други области, други опции и затова бях изненадат, като прочетох за софийската здравна карта, защото не можеш при толкова водещи болници и елитни хирургии, където от цялата страна се лекуват пациенти, да робуваш само на коефициента 4,0. А има много други фактори, с които можеш да защитиш по-голям брой работещи и ефективни легла.
Разбира се, сигурно има проблеми с екипите в някои области, но аз по-скоро следващия път ще попитам на какво ниво е вече работата на Националната комисия по изработване на здравна карта и много ми се иска тя да се вслуша в защитата на тезите и на концепциите на областните комисии.
Извинявам се за нарушения ред.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Мисля, че това е добър финал на темата.
Сега се завъртаме с нов ред въпроси.
Има думата доц. Лъчезар Иванов от името на ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, господин министър! Първо ще започна с това, господин министър, да не се притеснявате, че не сте внесли доклада за здравното състояние на нацията, защото в последните десет години повече от три, максимум четири доклада не са внасяни. Така че това не е фатално. Казвам го за Ваше успокоение, да не си го слагате като дерт.
Сега конкретно към въпроса. Моят въпрос е във връзка с прилагането на наредбата и условията, правилата и реда за регулация и регистриране на цените на лекарствените продукти – Постановление № 323 от 20.11.2015 г.
Както всички присъстващи тук, така и медиите отразиха това, че с въвеждането на тази наредба настъпи един хаос, бих казал, в аптеките. Според различните медии са 400, според други са повече препаратите, които са широко употребявани като агапурин, ноотропил – да не изброявам още. Проблемът ви е ясен.
Конкретно на въпроса. Днес бях учуден, че на сайта на Съвета по цените вече е качен и ценови коридор в аптеките и всъщност е направено приложение за неефективно или по-малко ефективно приложение, което предизвиква един хаос в аптеките и по-точно сред пациентите при препарати, които са с от 25 до 50 процента реимбурсация.
Искам да ви попитам следното. Аз мисля, че сте запознат с този проблем. Той излезе, но той като че ли според мен се увеличава във времето.
Има още един въпрос. Хората, които изпълняват, тоест, аптекарите, които изпълняват тези рецепти, ще бъдат ли санкционирани при изпълнението на тези 25 или 50 процента реимбурсиране на лекарствата, които са широко употребявани. Нещо повече. Даже това, което достигна до мен и във вид на писма, това е, че част от пациентите се връщат при личните лекари за промяна на препарата, който е реимбурсиран.
Така че, ако може на този въпрос да ми отговорите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
Заповядайте, господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна отзад напред. Въпросът е сериозен и трябва да има яснота. Ако пациент се връща при личния си лекар с желание да му бъде изписан генеричен еквивалент на скъпо лекарство, това е добър процес и надявам се всички ще го подпомагаме.
А иначе по принцип нека да кажем, че всъщност наредбата гласи, че тя влиза в сила, тоест, започва да действа от 15 декември. Тук бързам да кажа, че ние в понеделник имаме вече формирана среща по взаимно искане с ръководството на Съюза на фармацевтите, обсъждаме дали това е достатъчно дългия, достатъчният период за логистика, не философията на това дали трябва да има такава мярка, а дали логистично до 15 декември колегите в аптеките ще бъдат подготвени и т.н.
Но да кажем, че хаос от нещо, което не е в сила, няма как да настъпи все още. Ние ще направим всичко възможно и, разбира се, заедно с работещите в аптеките да се даде достатъчно време за яснота, включително и за информиране на обществото. В едно съм абсолютно съгласен с вас, че начинът, по който на сайта на Съвета по цени и реимбурсиране са обяснени в опит да се обясни, да стане прегледно каква е допустимата сума върху цената на опаковката да бъде начислявана от джоба на пациента, те са допуснали известни неточности, заради което тази сутрин имахме разговори с по-друг тон. Това ще бъде оправено. Благодаря и на вас за тази забележка, защото тук наистина не става ясно точно частично реимбурсираните къде, как, защо и доколко се доплащат.
Нека да кажем още веднъж – общата философия е следната и тя не е измислена от мен или от екипа ми. За съжаление ние в нашата си българска история по-често вървим след събитията. В повечето държави регламентът е такъв. За влизането на нов медикамент в реимбурсен списък, в списък, който позволява финансирането му с публични средства, има предварително изискването да е не повече от определен процент повече от цената на генерика в тази група.
Доколкото ние в годините сме имали едно по-либерално – нали така, доктор Адемов – отношение към този проблем, сме допуснали една огромна ценова ножица поради различни маркетингови причини или привързаност към определен вид медикаменти. Ние сме допуснали сериозна част от реалния оборот на аптеките да бъде върху медикаменти, които са със стотици проценти по-висока стойност от референта, който – отново да подчертая в присъствието на професор по фармакология – е медикамент със същите качества, със същото количество активно вещество и със същата ефективност. Иначе би трябвало да има огромен проблем с всички европейски и български институции, които са легализирали този медикамент.
Тоест, това е ефективен, куовек е техническият термин - Вие го знаете по-добре от мен – за това отстъпките по хода на тази верига да бъдат обрани в полза на пациента. Няма да спра да казвам, че ред изследвания, включително и разследвания, част от тях сега са и в прокуратурата, за да се установи дали това е нещо различно от просто търговска практика или не е свързано и с някакви данъчни нарушения, но от изследвания, които направи Националният съвет с фактури, с ясно проследяване по веригата, има медикаменти, които в крайната си цена, която е над 100 лв., съдържат 98 процента отстъпка по веригата. Тоест, 2 процента е калкулираната, изявената цена на производителя от крайната цена над 100 лв. и 98 процента са отстъпка. Каква е съдбата на тази отстъпка, нас с вас не бива да ни интересува. Въпросът е, че това пък се начислява като крайна сума, която ние като – не дай, Боже, - потребители на това лекарство трябва да платим.
Тоест, ходът е принципен, той е добър, води навсякъде до намаляване на количеството пари, които пациентите доплащат. А това е един от основните проблеми, диагностицирани и от нас, и от консултантите ни от Европейската комисия и от Световната банка. Така че пътят е този. Нека да кажем, че в разговорите ни – защото ние не върви така просто, защото е добра идея, направени са сериозни анализи, в разговорите си с повечето от големите фирми, които са било търговци на едро, било производители, има разбиране, че това нещо е ход, който е нужен.
А иначе наистина още веднъж благодаря за напомнянето и вие сте забелязали проблема в тези ценови графи, който и ние сме забелязали. За щастие това все още е – как да кажа – информационен вариант, не носи след себе си конкретно последствие нито за пациентите, нито за фармацевтите, а ние наистина сме в диалог със Съюза и, ако има нужда, ясно обоснована от гледна точка на този софтуер, на подготовка на аптеките, ние бихме се съобразили с мнението на Българския фармацевтичен съюз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уточняващ въпрос ще зададете ли, доц. Иванов?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първо, да благодаря за отговора. На едно мнение сме, видели сте и Вие този проблем.
Второ, аз, доколкото съм запознат, на 27.11.2015 г. е публикувана наредбата и това, което сега чух, тоест, една седмица след това влиза – днес сме 3 декември – тя би трябвало да е влязла. Но това, което Вие казахте, че ще имате събиране на 15 декември, също внася според мен у всички тук присъстващи едно успокоение, защото ще се намери едно разумно разрешение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз обаче ще Ви помоля, понеже вече декларирах либералното си отношение към правилника днес и ще продължа в този дух, проф. Гетов, стори ми се, че искате да вземете думата? Давам Ви възможност за малко уточняващ коментар по темата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявам се за нарушението на парламентарния правилник.
Искам само да кажа, че не бихме могли да говорим за хаос, защото то на практика не е влязла в сила актуализацията на регистъра. Тук говорим по-скоро за притеснения относно прилагането на няколкото промени, които предстоят до края на годината, в това число и актуализацията на софтуера на Касата, новата система на регистъра на Съвета по цени и реимбурсиране, която ще бъде изключително удобна за ползване и беше представена пред медиите и пред обществото.
А що се отнася до ценовия коридор, той категорично изисква малко време за нагаждане на операторите в системата към новите изисквания, за което ние получихме покана и ще уточним периода, в който това ще влезе. Мисля, че никой няма да бъде санкциониран и тук не можем да говорим изобщо за такива действия от страна на компетентните институции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, професор Гетов.
Имате думата, господин министър. Извинявайте, че Ви прекъснах.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност казвам, че срещата е насрочена за 15-ти, защото тогава от гледна точка на тайминга всъщност фактически влиза в сила софтуерът на Касата. То е свързано с цялостна поредица от промени. Софтуерът и интерфейсът по-скоро на страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране наистина търпи развитие и наистина става смислена, надявам се, с тези забележки, които и вие направихте.
Но влизането на новия софтуер на Касата, който да отчита всички тези неща, беше планирано според нормите на наредбата на 15-ти декември. Отново казвам, аз поемам публично пред вас този ангажимент при ясно изразени аргументи, рационални, от страна на Съюза, бихме могли да дадем по-голям времеви прозорец за това, без по никакъв начин – надявам се и проф. Гетов ще потвърди – да подлагаме под съмнение нуждата от такава мярка.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря и аз.
Сега пак ще дам възможност доктор Ковачка да зададе своя въпрос, защото тя трябва да отиде на заседание на друга комисия.
Имате думата, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е във връзка със сигналите, които има от публичното пространство и сред изпълнителите и сред потребителите относно изпълнението на имунизационния календар и относно прилагането на ваксините, които са внесени от Турция и конкретно въпроса ми е следният:
След позицията на ИАЛ прилагат ли се ваксините в България? В кои райони и колко до момента? Обезпечен ли е напълно имунизационният календар? Има ли една ясна позиция от Министерството на здравеопазването, която да създаде едно спокойствие, за да може наистина да приключат тези теми относно внесените ваксини и проблемите, които могат да възникнат при децата, които са имунизирани. Визирам опасностите от мултиплена склероза и аутизъм, които са написани навсякъде.
Тук трябва да има една много ясна, според мен изключително спешна позиция на Министерството на здравеопазването, на ИАЛ с оглед европейските стандарти и противоречията, които се коментират.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема доктор Ковачка, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Знам, че добронамерено задавате този въпрос, защото има и трактовки, които са злонамерени. Те намериха своя израз в сезиране на прокуратурата.
Да кажем още веднъж. Наистина пред комисията може би не сме изговаряли в цялост поставения в медиите проблем. НТГ за ваксини, за осигуряване на задължителния имунизационен календар, който, както по време, така и по изискванията на ЗОП, така и с нужните финансови ресурси, планирани в бюджета на Министерството на здравеопазването, беше проведен там за определени позиции. Не се явиха кандидати. Това бяха позиции – част от задължителния имунизационен календар. Тече известно време кореспонденция между министерството и съответно фирмите – всъщност това са две фирми, които отговарят на изискванията. Бяха съобщени от тяхна страна времеви затруднения и деклариране на невъзможност от тяхна гледна точка да се явят и – пак казвам – при цялата готовност на държавата да закупи техния продукт, да гарантират имунизационния календар. Това ни принуди да търсим различни други решения и ние – още веднъж да го декларирам – с благодарност към здравния министър, към правителството на Република Турция намерихме частично решение на този въпрос с едни взаимни договори на дарения с Турция. Оттам получихме петвалентна ваксина, с която осигурихме и гарантирахме имунизация на новородените в различните й фази.
Това беше предметът на взаимодействията ни с Турция. От Турция е внесена по линията на това дарение абсолютно същата, от абсолютно същата фирма, от същия завод в Лион петвалентна ваксина. Разликата между нея и българската ваксина е, че върху турската има и надписи на турски, защото е произведена за Турция, но иначе е същата, от същия завод, със същите характеристики, еднакво изглежда, еднакво се прави.
Нека да кажа, че вследствие на една доста грозна кампанийка, която се разви дори от страна на турското здравно министерство, ние получихме официално запитване дали има наистина в България медии или пък инстанции, които твърдят, че Турция е дарила на България некачествена ваксина или опасна, или със съдържание на вещества, които не са изследвани и т.н. с абсолютната готовност от тяхна страна те да предявят собствени съдебни искове срещу тези хора и най-вероятно ще го направят. Защото това за тях е обидно. За нас може би е разбираемо да се чукаме по кокалчетата, но за тях е обидно да се каже, че те са дарили на България по хуманитарни причини, защото те наистина, ако не бяхме успели да договорим този вариант, щяхме да бъдем изправени пред криза за такава ваксина.
Отново казвам. Ваксината, внесена от Турция – петвалентна – е същата, която е договаряна на търгове в България в предишни години, когато фирмите са били така добри да се явят и да спечелят съответния търг.
Искам да продължа, защото въпросът на доктор Ковачка беше свързан и с осигуряването на имунизационния календар. Да кажем, че ние обявихме нова процедура сега, есента. На нея вече има фирми, които са се явили, има победител в тази процедура, има договорени количества и четиривалентна ваксина. На 12-ти е доставката на количества четиривалентна ваксина от вече спечелилия в България търг, с които ние, както сме обещали и пред вас включително, стартираме реимунизацията на шестгодишните деца, която да ви припомня е два набора за ваксина, грубо казано.
Надяваме се, че в следващата година, защото вече имаме един по-различен диалог с фирмите, имаме уверението на фирмите, че те ще се явят на тръжните процедури и ще осигурим имунизационния си календар. Ако отново поради някаква причина фирмите не успеят да направят това, нека да кажа, че ние имаме висока степен на готовност и договореност и добро отношение от страна на турската страна да продължим този процес – да може по линията на едни взаимни дарения да направим това.
И още веднъж, само, за да изчистя и пред вас, ако не сме го изговаряли, този въпрос. Настъпи и то не е несъзнателно, докторе, съвсем съзнателно бяха вплетени различни нишки, за да се създава напрежение. А това напрежение, когато се вплете у нас като родители да не би министерството да е внесло нещо, което съдържало нещо страшно и не било одобрено от Европейския съюз, това ще бъде основание ние да се попитаме: ще си имунизираме ли децата или не. Можем да стигнем до най-различни наши решения и никой не може да ни съди, защото публичната среда е казала, че нещо лошо се е случило.
Извън дозите пентаксим, които внесохме от Турция за нуждите на задължителния имунизационен календар, Турция дари на България още 100 000 дози моновалентна ваксина срещу хепатит В. Нека да кажем, че за нуждите на българския задължителен имунизационен календар ние си имаме гарантирана за нашите дечица ваксина за Хепатит В на фирма, която се е явила на търг и ние имаме осигурено гарантирано това нещо. Всички нужди от ваксина за Хепатит В са осигурени.
Защо приехме тези допълнителни 100 000 дози от Турция, които са моновалентна ваксина Хепатит В, която е одобрена от Световната здравна организация за използване, но не отговаря докрай на критериите да бъде използвана в рамките на Европейския съюз, което е малко спорна ситуация. Но така или иначе, тя е такава.
Тези 100 000 дози стоят на склад. Бяхме поканили медиите, за да ги снимат. Причината да ги вземем е следната. Когато финализирахме договорните отношения с Турция, ние бяхме на пика по същество на бежанска и миграционна вълна. Дали това е докрай разбираемо или не е, не знам, но аз съм убеден, че отговорно правителство трябва да може да пресрещне всякакви евентуални заплахи или проблеми, които могат да възникнат с наистина неовладяемия характер на една такава бежанска или миграционна вълна.
Не съм си позволил да поставям под риск възможността да компрометираме българския, на българските деца имунизационен календар с договорените количества ваксини, за да използваме тях, ако евентуално от неочаквано голямо количество миграционен натиск възникне някаква нужда или епидемия от Хепатит В – пак казвам, не дай, Боже.
Затова държим тези ваксини на склад. Те не са ни нужни за имунизационния календар. Няма да бъдат използвани никога и по никакъв начин за българския имунизационен календар, ако, не дай, Боже, във връзка с бежанска, миграционна вълна възникне нужда от тяхното използване, след разрешение от ИАЛ, бихме могли да ги използваме и да посрещнем нуждите на бежанците от ваксинация за такъв тип заболяване.
Едновременно с това, защото отново се породиха съмнения, ние сме изпратили до компетентните органи въпрос, тоест, до Междуведомствената комисия по бежанците, до МВР, до Министерството на външните работи дали се очаква нормализиране, намаляване, спиране на миграционния и бежанския натиск, който да засегне България. Ако получим отговор, защото те са компетентните органи – Министерството на здравеопазването няма тази компетентност – ако получим отговор, че тази криза е приключила или намалява, ние имаме цялата готовност да върнем на Турция тази ваксина с благодарност, че са ни я предоставили.
Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос, имате думата, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Господин министър, аз Ви благодаря.
Само последно да запитам за позицията на ИАЛ по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Позицията на ИАЛ по този въпрос е абсолютно ясна. В закона пише, че използването на територията на България на каквато и да било ваксина, трябва да бъде санкционирано от ИАЛ, защото той е регулаторът.
Доколкото ние нямаме никакво намерение да използваме тази ваксина на територията на Република България за нуждите на имунизационния календар, позиция на ИАЛ по този въпрос няма. Ако имаме нужда, ние ще сезираме ИАЛ. Уверявам Ви, ако има, не дай, Боже, нужда от овладяване на някаква епидемия, свързана с бежански поток, дето се казва, вие ще сте първите, които ще ме викнете - не само мен, но и целия Министерски съвет – за да се вземат спешни мерки. Тогава позиция на ИАЛ е първото нещо, което трябва да се направи.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Аз благодаря. Разбирам, че не е ползвана ваксината. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Имаме гарантирана за нашия имунизационен календар доставена през търг такава ваксина.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От колегите от следващите по големина парламентарни групи? БСП се отказва? Движението за права и свободи има ли въпрос към министъра? И доц. Кючуков трябва да попитаме. И той няма въпрос.
Доц. Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте, днес съм активен. Става въпрос за интра кохлеарните имплантанти. Майки имат конкретно питане към мен дали за следващата година са осигурени необходимия брой средства за интра кохлеарните имплантанти, които се правят на дечицата.
Ако можете да отговорите, отговаряте не само на мен, но и на майки, които са доста притеснени и загрижени за това. Този проблем преди около осем месеца беше актуален. Затова сега питам във връзка с изготвянето на финансите за новата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за кратък отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Консуматива всъщност към кохлеарните имплантанти е включен като процедура в Наредба № 40 и е включен като спецификация в Касата и съответно разчетен като такъв за следващата година.
Само при изричното условие, което сме поели и ръководството на министерството, и ръководството на Касата, защото има наистина сериозен натиск от страна на пациентските организации и на родителите на тези деца, при много видими и абсолютно ясно съпоставими с цените, на които такива консумативи се доставят и се закупуват в други държави.
Имам предположение, че изведнъж може да се окаже, че цената, която се предлага в България, е доста по-различна от тази, която се предлага в други държави. При това положение тези фирми трябва да обяснят не на мен и на вас, включително на мен и на вас, но на родителите на тези деца каква е причината за това. Вие не по-добре от мен знаете, че има различна ценова политика.
Тоест, това е някак си предусловието, за да е ясно. Но иначе, пак казвам, гарантиран е процесът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност, доктор Адемов, да доразвиете въпроса на доц. Иванов.
ХАСАН АДЕМОВ: Понеже този въпрос е важен, ще кажа, че това е само едната страна на проблема. Доставянето на кохлеарните импланти решава първата част от въпроса. Оттам нататък обаче идва другият проблем – не знам дали ще бъда точен в терминологията – но слуховата рехабилитация, обучението на тези деца, батерии, консумативи за тези импланти. Ако всичко това е осигурено, говорим за рехабилитацията. Така ли е? Защото те няколко часа на ден трябва да се рехабилитират. Тоест, ще се озовем в ситуацията, в която сме в момента. При мен са идвали родители на такива деца, които настояват точно за тази част. Вероятно тя не е и медицинска част. Но осигуряването на имплантите е само едната страна на проблема. Защото, ако са имплантирани кохлеарните ипланти, това още нищо не означава.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И заплащането на операцията – това също е част от проблема.
ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, трябва да има едни комплекс от мерки заедно с Министерството на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Абсолютно съм съгласен, че това трябва да бъде обаче интегрирано. В смисъл, наистина ви моля, защото вие сте Комисия по здравеопазването и в крайна сметка трябва по някакъв начин да браним бюджета, който вие сте гласували, от разходи, които не са здравни, а са по-скоро социални. Нека наистина заедно да ги отнасяме там, където им е мястото.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Аз искам да благодаря на всички за участието в това заседание и да пожелая приятна вечер.

Закривам заседанието.
(Закрито в 17,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)