Стенограма от заседание на комисия, 28.01.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 38




На 28.01.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разпореждане на председателя на Народното събрание, № 650-01-20/21.01.2016 г., относно определение на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2015 г., образувано по искане на 57 народни представители от 43-то Народно събрание.
2. Анализ на системата на психиатрично обслужване в България, изготвен от Национален център по обществено здраве и анализи.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Анализ на системата на психиатрично обслужване в България, изготвен от Национален център по обществено здраве и анализи.
2. Разпореждане на председателя на Народното събрание, № 650-01-20/21.01.2016 г., относно определение на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2015 г., образувано по искане на 57 народни представители от 43-то Народно събрание.
Предлагам обаче преди гласуване на този дневен ред разместване на точките за по-голяма оперативност. Предлагам т. 2 да стане т. 1 и съответно т. 1 да стане т. 2.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Без да изпадаме в процедурни крайности, подлагам на гласуване дневния ред – предполагам с моето процедурно предложение за разместване на точките.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Разпореждане на председателя на Народното събрание, № 650-01-20/21.01.2016 г., относно определение на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2015 г., образувано по искане на 57 народни представители от 43-то Народно събрание.
Уважаеми колеги, бих искала да ви уведомя, че Народното събрание е конституирано като заинтересована страна по конституционно дело № 9/2015 г. за установяване на противоконституционност – несъответствие с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна, на чл. 34а и чл. 37а от Закона за лечебните заведения.
В чл. 90, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предвидена възможност, а не задължение, за съответната водеща комисия да приеме становища до Конституционния съд по образуваното конституционно дело.
В случая законодателят вече е изразил своята воля с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Народното събрание формира волята си при разглеждане на законопроектите във водещата комисия и при тяхното обсъждане и приемане на две гласувания в пленарна зала.
Аргументите и съображенията „за“ или „против“ оспорените разпоредби на Закона за лечебните заведения се съдържат в стенографските протоколи от заседанията на водещата комисия и от пленарните заседания, които са на разположение на Конституционния съд.
В тази връзка предлагам Комисията по здравеопазването да не изготвя становище по конституционно дело № 9 от 2015 г.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Анализ на системата на психиатрично обслужване в България, изготвен от Национален център по обществено здраве и анализи.
3. Предоставям думата на доц. Христо Хинков – директор на Националния център по обществено здраве и анализи, който ще ни запознае с материала.
Заповядайте, доц. Хинков.
ХРИСТО ХИНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда максимално кратък и да ви представя нещо, което вие имате в текстови вариант – система на сегашната психиатрична помощ в България, анализ на тази система от гледна точка на събирането на информация в Националния център по обществено здраве и анализи.
Опитали сме се с този анализ да направим цялостен преглед на това, което в момента системата за психиатрично обслужване предоставя на гражданите, нейните недостатъци, възможностите за нейното реформиране така, че пациентите да бъдат максимално задоволени.
Направени са предложения за отстраняването на тези недостатъци и структурни и нормативни промени, които да продължат реформата.
Стационарната психиатрична помощ се състои от 12 психиатрични болници с 2393 легла, както виждате, 12 центъра за психично здраве, 5 психиатрични клиники към университетски болници и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници. Тук се вижда само това, че има доста неравномерно разположение на леглата в различните области в страната.
Важно е да се знае, че леглата в психиатричните заведения, общо взето, за тригодишен период нарастват от 4 735 на 4 848. Не е голяма тенденцията на нарастване, но тя е показателна за общите тенденции в системата.
Тук е направена разбивка на тези легла, което не е толкова съществено. Психиатричните болници също така имат различен брой легла и те до голяма степен са наследство и от предишни десетилетия, когато са имали малко по-различни функции, отколкото сега.
В психиатричните болници предимно се обслужват болни с тежка психична болест. Това е шизофренията, активни разстройства, зависимост към алкохол, субстанции и т.н.
В университетските болници това са предимно болни със соматична коморбидност и тежки психични заболявания. Това открай време е така, тъй като там възможностите за консултация са по-големи, отколкото в държавните психиатрични болници в страната. В Центровете за психично здраве – предимно остри психиатрични разстройства и екзацербация на хронични психози, като една голяма част от тези болни се самонасочват. Това го има в доклада от националния консултант по психиатрия още от 2013 г.
Проблемите в обслужването на пациентите в държавните психиатрични болници:
На първо място, липсва достатъчно квалифициран персонал. Контролните и пропускателните режими са занижени – виждате това, аз няма да чета, вие виждате на слайда, можете да го прочетете, но като цяло тези проблеми се задълбочават, най-малкото защото квалифицираният персонал – после ще видим на графиките – намалява, намалява също така и средният персонал, който е особено важен за държавните психиатрични болници, които не могат да поемат тежки случаи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С голямо извинение към доц. Хинков, но един народен представител има процедурна идея.
Слушаме Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Моите уважения към доц. Хинков, но все пак ние сме се запознали с Вашия доклад, който в презентацията го преразказвате. Но с цел да спестим време от тази гледна точка предлагам направо да минем към разисквания, ако има такива, към анализа, защото няма смисъл да го преразказваме наново, да го препрочитате и Вие да се затруднявате.
Просто това е моето предложение – да минем по същество към анализа. В крайна сметка в Комисията по здравеопазването той ни беше разпратен предварително. Той не е обемен – 34 страници.
Ако има нещо извън анализа да кажете, тогава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За да се опитам да изтрия впечатлението, че представителите на Комисията по здравеопазването нямат търпение да изслушат представителите на Националния център по обществено здраве и анализи и психиатричната общност, аз смятам, че наистина доц. Хинков ще положи усилия да бъде малко по-кратък в своето изложение. Но в същото време е изключително важно и присъстващите и работещи психиатри да чуят тази презентация, за да можем накрая да изслушаме и тяхното мнение, защото по-скоро идеята на това изслушване е не комисията да се произнесе, а да се възползваме от експертността на присъстващите тук специалисти във всяко едно отношение, в което имаме нужда, и да можем наистина да си създадем впечатление за настоящата картина и в същото време абсолютно прозрачно да се постигнат донякъде консенсусни решения и за бъдещото развитие на сектора.
Така че аз призовавам да бъдете малко по-кратък, но в същото време можете да изложите всичко, което в първоначалната презентация вече сте представили на комисията.
ХРИСТО ХИНКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
За максимална краткост мога да обобщя целия този анализ в няколко изречения и това ще се опитам да направя. Ще стигна и до препоръките и може би там вече ще започне дискусията.
Като цяло психиатричната система в България е нереформирана и през последните десетина години се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване на стационарните психиатрични услуги за сметка на извънболничната помощ.
Всички колеги-психиатри тук знаят много добре, че тежката психична болест изисква временно настаняване в стационар, за да се реши кризата, която настъпва, след което продължителната грижа се осъществява в извънболнични условия.
Тези методики за лечение на хронично болните в психиатрията са свързани с така наречената психо-социална рехабилитация с различните видове атерапия, социотерапия и прочее, които поддържат едно ниво на социално функциониране или възстановява, реинтегрира тези болни обратно в общността.
За съжаление по ред причини, една от които е свързана и с начина на финансиране на тези заведения, които са призвани да осъществяват тази дейност, все повече и повече те се превръщат в малки болници. Това са центровете за психично здраве у нас и в този анализ аз съм се опитал да покажа ясно каква е тенденцията и какви са причините за това.
Моите препоръки са свързани с това да се направи цялостна система, цялостна програма за реформа в психиатричната област, това, което гилдията отдавна настоява и до която сме стигнали всички консенсусно, като в тази програма за реформа в психиатричната област ще залегнат всички тези принципи, които в момента Европейският съюз, колегите ни от европейските страни, членове на Европейския съюз, споделят, които са заложени в Пакта за психично здраве на Европейската комисия, които са заложени в плана за действие на Световната здравна организация по психично здраве. Тези принципи би трябвало да спазваме и ние и това трябва да бъде отразено в нашата дейност.
Ето защо аз ще стигна направо до заключенията.
Те са, на първо място – това са известни неща – неравномерност в териториалното разполагане на психиатричните служби в страната, което води до намаляване на достъпа; концентрация в големите градове на високоспециализираните дейности в психиатрията; тенденция на разширяване на стационарната помощ за сметка на амбулаторните прегледи, особено в Центровете за психично здраве и в по-малка степен в клиниките и в отделенията за психиатрична помощ; фрагментираност на предлаганите услуги. Липсва континуитет на грижата от стационара в извънболничната помощ. Липсва информационна система, която да дава информация за движението на този пациент, липсва цялостна концепция за така наречения кейс минджмънт или управление на случая, което в психиатрията е изключително важно нещо. Това е направо нова професия, която аз предлагам в тази програма, която ще предложим, ще бъде изложена, за да се включи в номенклатурата на професиите.
Съществува голяма диспропорция между финансирането на извънболничната амбулаторна и стационарна психиатрична помощ, включително при центровете за психично здраве при обратно съотношение с направените прегледи и преминали болни. Все повече пари отиват там, все по-малко прегледи и преминали болни. Но това е доказано в нашите анализи.
Относителният дял на средствата на центровете за психично здраве от държавния бюджет по методиката за финансиране, която е разработена от нашето Министерство на здравеопазването, все повече нараства за сметка на общинските бюджети. Има много сериозни диспропорции в това финансиране, макар че центровете за психично здраве са общински структури, както знаем.
Липсата на комплексност и приемственост на грижите - това вече го казахме. Сегашната методика за субсидиране на лечебните заведения предполага тенденция за задържане на болните в стационара, особено в центровете за психично здраве и психиатричните клиники. Налице е тенденцията към намаляване на легловия фонд в психиатричните отделения. Психиатричните отделения към многопрофилните болници са тези структури, които най-добре отразяват интеграцията на психиатричната помощ в общата медицина, защото една многопрофилна болница, лекувайки едновременно и психиатрични случаи, сваля стигмата от тези хора и служи наистина за развитие на процеса на деинституционализация.
Методиката на финансиране предполага също така и удължаване престоя – това е един парадокс – поради неуспех в терапията и продължаване на финансирането след първия месец. Но няма механизъм за контрол върху броя на неуспешните случаи, които изискват удължаване на престоя. Това са конкретики в самата методика и това сме представили и на министъра.
Има голяма диспропорция в предлаганата социална рехабилитация, трудотерапията е най-развита. Това е стара традиционна форма на психорехабилитация в болниците, която и сега се възстановява до известна степен, но не на това ниво, на което е била, първо, и второ – без целта тази трудотерапия да възстанови социалните умения на хората, за да могат те да излязат от болницата, а не да бъдат нещо като работещи постоянно в това затворено пространство, което представят на улицата.
Липса на регламентирано взаимодействие на психиатричните и социални служби води до неефективност на разходите от държавния бюджет. Има дублиране на дейност. В центрове за психично здраве се разкриват дневни центрове, които се финансират по Закона за социално подпомагане от Агенцията за социално подпомагане и в същото време в центровете за психично здраве има дневни стационари, които извършват почти същата дейност по отношение на психо-социалната рехабилитация. Липсва такава интерсекторна връзка между ведомства. В този смисъл държавният бюджет плаща за едни и същи дейности два пъти.
Какви са препоръките, които си позволяваме да дадем? –
- Промени в методиката на субсидиране на лечебните заведения с оглед преодоляване на тези описани недостатъци.
- Въвеждане на нови извънстационарни форми на обслужване на пациентите – кризисни интервенции с мобилни екипи, водене на случаи, спешна психиатрична помощ;
- Разнообразяване на формите на рехабилитацията в амбулаторните условия;
- Изграждане на трайно сътрудничество със службите и структурите, разкривани от Агенцията за социално подпомагане и общините – социален асистент, домашна грижа, дневни центрове, защитена дейност. На много места службите работят в териториално съседство едни до други – например в Севлиево – и такива нямат никаква регулативна връзка, никаква нормативна връзка помежду си;
- Укрепване на съдебната психиатрия в България с цел изграждане на катедра по съдебна психиатрия в столицата, каквато липсва;
- Разделяне на стационарната дейност в центровете за психично здраве от амбулаторните и спешните функции и прехвърляне на леглата от тези стационари към многопрофилни болници за активно лечение. В ЦПЗ предлагаме да останат пет – десет до двадесет легла за 24-часова грижа при остро настъпили състояния и необходимост от първична оценка;
- Преформулиране на ролята на центровете за психично здраве като структура с предимно амбулаторни функции – това, което ви казах, те се превръщат напоследък в малки болници;
- Сключване на договори на Националната здравноосигурителна каса с центровете за психично здраве за амбулаторна помощ. Няма такива договори и това е една от причините за всичките тези изкривявания през годините;
- Промяна на досегашните начини на финансиране на психиатричните стационари и въвеждане на единни методи за финансиране с възможности за сключване на договор с Касата.
- Увеличаване на щата за социални работници и психолози в центровете за психично здраве за сметка на незаетите места от психиатри;
- Въвеждане на райони за обслужване на лицата с тежки психични разстройства.
В този последен слайд представям основните секции на бъдещата Национална програма за психично здраве, която аз с моите колеги съм се ангажирал да представим на министъра, разбира се, и за обществено обсъждане сред гилдията и въобще сред всички заинтересовани кръгове. Тя ще включва на първо място: оценка на съществуващите психичноздравни дейности и на територията на страната; оценка на потребностите на населението от психичноздравни грижи; разработване на програми за превенция и ранни интервенции при продроми на психоза, което в момента няма у нас, не се прави; въвеждане на програми за водене на случаи и осигуряване на психосоциални интервенции в общността; създаване на условия за интегриране на психиатричната помощ към лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ; сваляне на стигмата от психиатричната служба; разработване на план за разкриване на специализирани психиатрични практики в близост до населението; разработване на конкретни мерки за създаване на хоризонтални връзки със съществуващите центрове за дневни грижи, които са по Закона за социалното подпомагане за лицата със социална дисфункция и съществуващите психиатрични служби; разкриване на психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ съобразно оценката на регионалните служби; оценка, реформулиране и развитие на профила на специализираните психиатрични болници; разработване на план-програма за закриване на тези от тях, които нямат бъдеще, защото няма какво да се лъжем, колеги, уважаеми народни представители, съществуват такива болници, които са от приютен тип от 19-ти век и нещата в тях не са променени особено много, колкото да се опитваме да ги променим. Трябва да кажем тази истина.
На следващо място: планиране и провеждане на обучителна работа с лекарите от амбулаториите за първична медицинска помощ, включваща специфични компоненти, които ще повишат чувствителността им към психичноздравната проблематика, усъвършенстване на стандартите за работа с психично болни, извънболничната първична и специализирана помощ, пътя на пациента в извънболнични и болнични условия трябва да се регламентира, трябва да има приемственост на грижата, да се усъвършенстват стандартите за стационарна психиатрична помощ и разработване на нормативна база за правата на психиатричния пациент като част от бъдеща харта за правата на пациента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Хинков.
Уважаеми колеги, предлагам да чуем и становището на националния консултант проф. Вихра Миланова или може би първо на доц. Христо Кожухаров, председателят на Българска психиатрична асоциация – както вие прецените.
Доц. Кужухаров, имате думата.
ХРИСТО КОЖУХАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа – членове на Комисията по здравеопазването. Аз съм доц. Кожухаров, както ме представиха. Работя в Университетска клиника – уточнявам заради различните видове психиатрични служби – но говоря като председател на Психиатричната асоциация.
Аз ще бъда кратък. Нашата идея е следната: да кажем националният консултант също какво мисли, също сме поканили и колеги, които са представители на най-различни служби.
Всъщност за първи път ние чухме за този анализ. Той бе представен на нашата висша конференция, която беше в началото на октомври в Пловдив. Анализът – казвам го честно – породи у голяма част от членовете – може би над 70 – 80 процента – голямо безпокойство и ние написахме едно писмо до министъра и до председателя на Комисията по здравеопазването доктор Дариткова. След това получихме отговор, но всъщност от доц. Хинков.
Кои са основните насоки, които ни притесняват? Аз не мога да отрека, че има много верни неща, категорично. На две неща ще наблегна от верните според мен. Първото са различните начини на финансиране и различните форми на обгрижване. Има държавни психиатрични болници, има центрове за психично здраве, има университетски клиники, има амбулаторни служби с работещи амбулаторно психиатри, има отделения към многопрофилните болници за активно лечение. Това поражда наистина може би в някаква степен неяснота.
Какво ни притеснява обаче? Първо, притеснява ни това, че доц. Хинков и неговият екип са получили задача да направят този анализ. Но аз поне като председател на Асоциацията, включително и колегите, с които говорих, чухме за първи път за този анализ на нашата конференция. Тоест, някаква обратна връзка от изпълнителите според мен не е потърсена. Също – поне ние - не знаем да има обратна връзка и от потребителите – от пациентите, от близките им.
Пак казвам, има верни неща, но като че ли от едната крайност, която съществува в момента, наистина в някаква степен е неглижирана и аз ви го казвам честно. Аз съм човек, който е специализирал в Швейцария и психотерапевтично съм ориентиран. Но в момента това го няма в България. Обаче в новия анализ като че ли прекалено е погледнат психосоциалният подход.
Нашите страхове са в следната посока. Психичното здраве и психиатричните служби са нещо, изключително ранимо, изключително фино. Според нас, ако се прави някаква промяна, категорично тя трябва да започне само на едно място. Да се избере едно място, да се апробира и по този начин може и в този вид да е, проблем няма, но да видим как ще се отрази на другите структури.
В момента – за добро или за лошо – ЦПЗ-тата са структурите, които изнасят – вижте прегледите, които е дал доц. Хинков – основата на работата. В друг смисъл те не са и конкуренти според нас толкова с амбулаторните, защото те са ситуирани вече.
При това изключително изместване в посока соматичните болници, според нас ще има две големи щети. Соматичните болници няма да са готови да поемат психиатрично болните, тъй като това са пациенти, където има изключително много агресия. Екипите автоматично няма как да отидат там и цялостният комплексен подход, който всъщност ние гоним в психиатрията, ако го има някъде, може би не в пълния психосоциален и рехабилитационен вид, го има в центровете за психично здраве. Такова рязко изместване в другата посока при неподготвени ДПБ-та, при неподготвени соматични болници и университетски клиники – колко ни е заетостта, проф. Миланова, над 85 процента – ние няма да сме готови да приемем всички тези пациенти. Аз не знам дали автоматично те ще отидат в соматичните болници. Това е нещото, което ни притеснява. Затова и колегите, които са от основните центрове за психично здраве са тук и ще кажат. Има наистина голяма специфика по места.
Според нас случаят, който е цитиран във Враца, е по-скоро изключение, той не е пример. Но това не е толкова важно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Проф. Миланова, заповядайте.
ВИХРА МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазването, колеги! Аз като едно продължение на това, което каза доц. Кожухаров, съвсем накратичко обаче ще се върна върху доклада, който беше разпространен. Всъщност и аз сега детайлно се запознах с него. След представянето през месец октомври, всъщност сега имах възможност да прочета целия доклад и мога да ви кажа, че, първо, данните не са абсолютно точни. Даже на моменти има доста голямо разминаване както като брой легла, така и някои други, въпреки че в самия доклад има много, много информация.
По отношение по-нататък на аналитичната част според мен липсват причините, анализа на всички по-нататъшни препоръки, които се отправят. Например, чухме, че психиатричните отделения към МБАЛ са 17 на брой, но показва тенденция към намаляване броя на леглата, а се увеличава броят на леглата в ЦПЗ. Не знам дали е точно така, но вероятно има някаква такава тенденция. Значи ЦПЗ по-добре се справят отколкото отделенията.
Освен това, ако погледнем малко по-внимателно и разпределението на леглата, се вижда, че над 50 процента от психиатричните легла са разположени в държавните психиатрични болници. Около 30 процента са центровете за психично здраве и по около 10 процента са в МБАЛ и университетските клиники.
Като разгледаме пък какъв е контингентът на тези легла, ще се види, че всъщност центровете за психично здраве са гръбнакът на болничната психиатрична помощ. Трябва да ви кажа, че аз като един практикуващ психиатър имам директно впечатление. Там, където няма ЦПЗ, там, където няма такава услуга, трябва да ви кажа, че потокът на болни, които търсят помощ, е много по-голям. Аз тук даже съм си позволила и съм извадила нашата университетска клиника, която действително е една много търсена клиника и ще видите, че в местата, където няма такава комплексна услуга, хората търсят начин да дойдат да се лекуват.
Тоест, това са едни работещи структури. Аз това мога да го заявя. Преди да предприемем каквато и да е промяна, нека да създадем другите структури и тогава тези – центровете за психично здраве - да ги променяме. А това, че имаме нужда от реформа, няма никакво съмнение. Това е абсолютно сигурно.
Това, за което стана дума – за доболничната помощ, за извънболничната, за спешната помощ – тя е в много плачевно състояние, особено на някои места. Едно от местата това е в София и всеки, който се е допирал до нашата помощ, го е усетил.
Аз отново искам да кажа, че там, където работят и действително това нещо заслужава да се отбележи, особено някои от центровете за психично здраве, те предоставят пълна услуга, като започнете от болничната, извънболничната, доболничната и т.н., включително мога да дам пример. Ето, тук са колегите, които са от центровете за психично здраве и мисля, че те също така ще добавят към това, което казах.
И аз бих предложила, както каза и доц. Кожухаров, ако се тръгне към такава една реформа, например би могло да бъде един пилотен проект, защо не и в София, защото всички знаем каква тежест е да тръгнеш да настаниш болен, тежко болен, в София.
И още нещо искам да кажа. Ако трябва, действително да се обърнем за незабавна помощ и едва ли не като акцент ми се струва, в болничната помощ това са държавните психиатрични болници.
За голямо съжаление в последните години, въпреки че на някои от тях им беше направен добър ремонт, всъщност контингентът болни и начинът на обслужване, извинявайте, ама много изостават. Затова е ставало дума многократно. Аз само ще дам един пример. Наш колега неотдавна защити дисертация. Направи едно голямо изследване за услугите, които се предоставят в психиатричните заведения и най-вече в държавните психиатрични болници. Трябва да ви кажа, че такива неща излизат, които заслужават да се чуят. Всъщност държавните психиатрични болници, които имат повече от 50 процента от леглата, имат много голяма нужда от промяна, не само от финансиране, а бих казала и от кадрово подпомагане, защото това са едни наистина обезлюдени от страна на професионалисти болници за разлика от всички останали заведения. Ето например в ЦПЗ-тата няма такъв недостиг на персонал, както в държавните психиатрични болници. И не само заплащането е причина, там нещата всъщност са много по-комплексни.
Аз пак ще се върна на тази дисертация. Просто само ще дам един пример. Това, което всъщност се съдържа в оценката на колегата, е оценката на самите болни към услугата. Трябва да ви кажа, че се оказа, че над 70 процента от болните в държавните психиатрични болници нямат водещ, лекуващ лекар. Това, което най-малко удовлетворява тези хора, е липсата на психосоциални услуги, липсата на това как да мине тяхното време, докато стоят в тези болници и ред други неща, които също така заслужават да се отбележат.
Така че аз смятам, че наистина има нужда от една много сериозна реформа. Тя вероятно трябва да бъде и комплексна. Но отново ще кажа: ако една структура работи, не си заслужава да започваме да изграждаме нова или, ако изграждаме, нека тогава тя да бъде равностойна на това, което действително можем да използваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Миланова.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, изказвания? Първо ще дам думата на народните представители и после на останалите представители на гилдията. Има едновременно няколко вдигнати ръце.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
СУТАНКА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми гости! Аз се запознах изключително подробно с анализа, който ни беше предоставен в Комисията по здравеопазването и според мен всички реформи, които трябва да се правят, независимо къде – говоря специално за Министерството на здравеопазването – трябва да бъдат единствено и само в полза на пациентите.
Затова аз смятам, че анализът, направен от кабинет, защото гледах накрая какво е описано, откъде са взети тези статистически данни – на базата на статистики, на базата на данни от Българския Хелзински Комитет, на Плана за действие и реформа в психиатричната система от 2006 г. – аз просто не мога да се съглася, че по този начин трябва да правим анализ.
Промените се правят след задълбочен анализ на потребителите, на точни данни от Националната здравноосигурителна каса – вече имаме такива – от оценка на качеството на предоставената на място услуга.
Моите уважения, доц. Хинков, към Вас, но имам няколко забележки, които са свързани с този анализ, който Вие сте направили.
Другото – деинституционализацията в България започна през 2010 г. Заедно с това държавата беше лично ангажирана за процесите, които трябва да се случат в тази посока. Така че трябваше да бъдат създадени съпътстващи структури, които да подпомагат всъщност основните дейности. Аз мисля, че тези дневни центрове и центровете за настаняване от семеен тип, защитените жилища са именно точно това, което всъщност допълва функциите на тези заведения.
Аз тук виждам нещо много добро, което е създадено – че е създадена една възможност да се допълват или да работят заедно както здравните, така и социалните услуги.
Не мога обаче да приема това, че няма осигурена комплексна лечебна дейност. Поне с колегите, с които съм говорила, те казват, че имат сключени такива договори с МБАЛ-те и всъщност по този начин се осигурява комплексност на обслужването.
Но тук бих искала да ви обърна внимание на детската психиатрия. Такава имаме само на три места в България, което според мен е изключително недостатъчно. Тъй като съм изключително ангажирана с проблемите на децата, аз съм направила посещения в много градове, където има центрове за настаняване от семеен тип. За съжаление в по-голямата част от тези центрове няма медицински персонал. Попаднах в Центъра за настаняване от семеен тип – примерно – в Плевен, където едно дете имаше изключително тежки психични проблеми и директорката сподели с мен, че една седмица не може да намери болница, където да бъде прието детето.
В Плевен в болницата са отказали приема, защото няма детска психиатрия. Оттам директорката се обажда във Варна. От Варна й казват, че нямат свободни места. Всъщност хората се чудят какво да правят.
Може би това са и акцентите, върху които ние трябва да помислим – че хората трябва да имат достъп до нужното здравеопазване.
Тук искам включително да кажа и на моите колеги, те може би знаят, аз преди известно време – мисля, че беше в средата на миналата година – направих една „кръгла маса“ точно по проблемите на психичното здраве. Там се обединихме около това, че наистина България има нужда от национална здравна програма и мисля, че грижата за психичното здраве е един много съществен елемент за опазването на българската нация и ние трябва да бъдем изключително отговорни към това.
Анализът и тези предложения, които предложи колегата, за мен специално, тъй като съм посещавала и центрове за психично здраве, мисля, че те се явяват като едно незаменимо звено, в което има възможност и да се върши профилактика, и лечение, и разбира се, и социални услуги и социални дейности.
Затова, когато имаме някаква работеща структура, нека да не се опитваме да я унищожим по някакъв начин, а наистина има нужда от реформа, но нека да я направим след един задълбочен анализ, който да бъде базиран на конкретни данни, цифри, но не от кабинетите. За мен това е нещото, което не е добро. Ако трябва реално да свършим работа, нека да я свършим по най-добрия начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петрова.
Аз искрено се надявам, че експертната програма ще бъде предложена не от народните представители, а от специалистите и ние ще имаме възможност наистина да бъдем само средата, тоест, ще дадем възможност наистина тук, на тази маса да се постигне консенсусът.
Иска ли някой нещо да отговори или да обобщим въпросите и накрая да се направят коментарите, ако не възразявате? Добре.
Да чуем господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не бих си позволил да обвиня доц. Хинков. Първо, ще кажа, че аз не мога да приема този доклад - неслучайно аз няколко пъти казах, че това е доклад, а не анализ поради простата причина, че в него липсват елементарните позиции, които би следвало да го определят като анализ.
На първо място липсва сравнителният анализ и затова не Ви обвинявам, защото Вие няма как да направите сравнителния анализ, имайки предвид, че всичко това, което се случва по отношение на психичното – да бъда по-разбираем – касаещ душевно болни хора или хора с душевно разстройство, защото коренът е в древногръцката дума „психи“, която означава „душа“, след като трябва да бъдем разбираеми за аудиторията.
В 2001 г. първо се закриха диспансерите. За да бъдеа по-разбираем, прекрати се удостоверяването или изваждането на жълта книжка. Тоест, тук обръщам внимание на колегите – народни представители, на един протекъл, но незавършен за съжаление и нереализиран дебат, на първо място, трябва ли да има регистър, от който ние трябва да стъпим на база – всъщност колко са гражданите, жителите, а след това вече да изходим колко от тези хора са пациенти, които имат различните степени на душевни разстройства, заболявания. Неслучайно казвам „разстройства и заболявания“.
Тъй като тази информация за огромно съжаление години наред не се създава, народните представители, изключвам себе си от това число, тъй като аз бях единственият, който подкрепяше идеята за създаване на такъв национален регистър и се вижда, че той е все по-нужно да го има. Първо, ние не знаем колко са тези хора. Някаква хвърчаща статистика, която варира между 144 000 души и 384 000 души. Нали разбирате за какъв диапазон става въпрос. Едва ли не в България – извинявайте – 10 процента от населението е за жълти книжки. Извинявам се за израза, но предполагам, че никой от вас няма да се съгласи, че това е така.
Вторият момент, който не засягате във Вашия доклад. Всъщност 4848 легла. Ако трябва да разсъждавам като икономист, това са над 1 700 000 леглодни. Вие представяте ли си за какво става въпрос? Вие давате една информация като натурален показател, че в сравнение с 2013 г. от 71 дни средно заети легла от пациент сме постигнали великолепното намаляване на 53 дни.
За какво става въпрос? Първо, огромна част от тези центрове за психично здраве, от така наречените отделения по общини и т.н. чисто и просто са се превърнали в приюти за хора с нисък социален статус – бездомници. Ако обърнете внимание, ще видите, че рязко се увеличават тези леглодни и уж лечение на такива хора точно в зимния период, когато тези хора поради атмосферните условия просто няма къде да отидат и лекарят, който и да е той, просто го приютява, защото какво да направи?
Значи, тотална липса на координация между това звено, касаещо душевно болни, душевно разстроени хора и съответните центрове за социално подпомагане. Това е първи проблем, който, така или иначе, никъде не го видях да е отразен. Дори не видях и някакви постъпки за някакви координирани действия – нещо, което се мъчим от една година да създадем по отношение на работната група, която най-после за една година излезе между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика по отношение на ТЕЛК-овете и инвалидните пенсии, за да бъда по-разбираем.
Същият проблем съществува и тук, нищо не се предприема. Тоест, ако видите този доклад, наречен анализ, вие няма да видите изводите, които трябва да съдържа един анализ. Каква законодателна промяна трябва да бъде направена? Как трябва да бъде регулирана нормативната рамка в тази посока, за да бъде тя наистина ефективна и да не си заравяме главите като щрауси и да се правим, че такива хора не съществуват. Не, съществуват и те стават все повече и е права колежката Султанка Петрова, че точно в детска възраст ние наблюдаваме вече ескалация на агресия, на разстройство на децата по отношение на неправилна работа, по отношение дори и на това, което децата са длъжни да гледат всяка вечер или всеки ден по телевизиите дори. Ето ви един пример. Може би експертите ще бъдат много по-обстойни и по-аргументирани от мен, но това е истината. Иначе казано, ние имаме един доклад, изпълнен със статистическа информация, но без предлагане на изводи, решения и в крайна сметка не почиващ на точна информация, от която трябва да тръгнем.
Така че първото важно нещо, което стои пред нас като народни представители, е да се върнем на онзи дебат за изготвяне на национален регистър, защото той е основата на всички по-нататъшни действия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Байрактаров, за Вашия анализ. Надявам се, че са се формулирали някакви въпроси от него в компетентните на тази маса представители на институциите и психиатричната общност.
Има ли други колеги, които искат да зададат въпроси?
Доц. Кючуков, имате думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, колеги и гости! Тридесет години съм си изкарвал хляба с работа върху централната нервна система и висшите корови функции. Но не се чувствам подготвен да анализирам психиатричната помощ и затова съм дошъл тук да слушам основно.
Имам два съвсем елементарни въпроса към доц. Хинков.
Първият въпрос е следният. Казахте за трудотерапията като един от основните елементи на интеграция на психично болните. Има ли редукция на възможности за трудотерапия като цяло в страната, защото моето впечатление е такова.
Вторият въпрос. Казахте за съдебната психиатрия. Напълно съм съгласен, че тя е доста дефицитна поне от ходенията ми по съда знам, че трудно се намират съдебни психиатри. Но по какъв механизъм можете да накарате някои от Софийските висши учебни заведения, защото Вие казахте в София да бъде разкрита катедра, по какъв начин можете да повлияете на софийско висше медицинско учебно заведение да разкрие катедра по съдебна психиатрия и защо да не бъде примерно в Стара Загора или в Плевен? Не виждам логиката в това, което предлагате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доктор Добрев, имате думата за въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще си позволя да направя някои разсъждения по темата, защото имам някои познания върху част от проблемите в психиатрията, в психиатричната помощ и психиатричните проблеми в страната и да отбележа някои неща, които считам, че са важни.
Първо, основната база, върху която би трябвало да стъпим, за да направим една работеща и добра стратегия за развитие на психиатричната помощ, трябва да бъде мнението, концепцията, становищата, осмислените становища на колегите, които работят в тази област – на научното дружество, на катедрите, на хората от практическата психиатрия, от центровете за психиатрична помощ, от психиатричните болници. Не от екипите на Министерството на здравеопазването, не от Комисията по здравеопазването в Народното събрание. Ние ще осмислим, ще обсъдим тези предложения и ще се опитаме под ръководството на експертите в Министерството на здравеопазването в началото, а след това и с нашите експерти да ги облечем в необходимите законови и регламентирани норми. Не се ли вслушаме в техния опит и техните нужди, за пореден път ще направим поредна грешка. Това е много важно.
Второто нещо, което се чу тук от специалистите, и аз искам най-добронамерено да обърна внимание на доктор Персенски, представител на ръководството на Министерството на здравеопазването. Една от причините да има известна резистентност и малко повече критики към екипа на Министерството на здравеопазването е, че се поемат, наемат, започват много промени в доста области и на доста нива едновременно. Това е опасно, това е рисково. Много пъти казваме, че здравеопазването е една твърде крехка и твърде консервативна и ранима система. И както преди това чухме от специалистите да казват, нека да караме ред по ред и не всичко наведнъж. И нека – това е също старо работещо правило не само в медицината – едно нещо върви ли добре или що-годе добре, не тръгвай да го променяш. Рискуваш да го развалиш. Надграждай, коригирай, но внимателно и не драстично.
Моят поглед върху нещата като лекар-клиницист, а и анестезиолог-реаниматор съм и съм посещавал различни психиатрични структури във връзка с пациенти в по-критично състояние, е че наистина центровете за психично здраве са дългогодишно утвърдени едни добри структури, които поемат както дневна спешна психиатрична помощ, така и леглова терапевтична помощ, така и доста добре интегрираха трудо-социалната рехабилитация на част от тези пациенти.
Доколкото виждам от колегите-специалисти, тези структури би трябвало да се съхраняват и да се поддържат. Удачно е и аз лично приемам тенденцията за разкриване – тази тенденция започна – на отделения и клиники по психиатрия в многопрофилните болници и в университетските болници и те биха били особено полезни при остри случаи по всяко време на денонощието, особено тези, които могат за кратко време, за броени дни, за десет дни да могат да бъдат купирани, третирани. В противен случай те си отиват след това по предназначение или в държавната психиатрична болница или при стабилизиране към дневните стационари и амбулатории.
Много внимателно трябва да се обмисли. Аз нямам готова рецепта или идея за финансиране на всички тези структури. Но зная добре, че държавните психиатрични болници са недофинансирани, а може би и нерационално финансирани.
Проблем там са пациентите, които или много често правят рецидиви, или повече от месец не могат да бъдат изведени от тежкото болестно състояние. Те не могат да бъдат допуснати нито на амбулаторно лечение, още по-малко в дома си. За тези хора наистина трябва да се осигури необходимото финансиране, за да живеят и да се лекуват при малко по-прилични условия, а да не говорим, че финансовият проблем е причината за изключително ниския брой медицински сестри, санитари в тези болници и лекари-специалисти психиатри, които поставят допълнителни рискове, както за лечението, така и за обгрижването на хората, да не говорим за психотерапия и социална рехабилитация.
За да не бъда прекалено многословен, два от основните ми апели са, първо, да се вслушаме добре, внимателно в професионалистите в тази област и тази дисциплина и техните становища да залегнат като база за развитие на една работеща рационална стратегия. И второ, Министерството на здравеопазването нека внимателно и бавно да реформира нещата, без сътресения, което може да бъде рисково в противен случай.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Доктор Райнов, Вие имате думата. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще бъда още по-кратък.
Изцяло се присъединявам към това, което каза доктор Добрев. Малко да се пошегуваме. Даже в първата част от изказването ще си позволя да цитирам бъдещия вот на недоверие – това в рамките на шегата.
Колеги, сблъсквали сме се нееднократно в този чувствителен сектор здравеопазване с проба – грешка, проба – грешка, проба – грешка и така по няколко пъти, винаги очаквайки различен резултат. Наистина системата е много чувствителна. Наистина и специално темата, която днес разглеждаме тук, е още по-чувствителна. От една страна, все по-малко колеги-специалисти има, от друга страна, се увеличават пациентите. Всъщност за увеличението на пациентите виждаме и ежедневно, отваряйки пресата, какво се случва.
Така че аз също се присъединявам към апела. Трябва да се пипне нещо по системата. Но нека поне този път го направим както трябва. Имаме специалисти, натрупали огромен опит, които всъщност всеки един от вас знае как е в България, какъв е нашият опит, какво се случва и навън. Така че могат да се вземат добрите практики. Да го направим както трябва, та дори и някой го цитира – ако трябва, първоначално и някакъв пилотен проект да направим, да видим как ще тръгне. Но нека поне този път не сме като слон в стъкларски магазин, защото нямаме време.
Така че декларирам пълна съпричастност към проблема и декларирам, че всъщност няма тук колега, който да не е настроен положително за нещо, което си заслужава.
Толкова от мен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Понеже в момента коментираме анализ на системата на психиатричното обслужване в България, според мен трябва да оценим този анализ като опит да бъдат дефинирани проблемите в сектора, а отделна точка на това е да се вземат правилните решения.
Специалистите казаха техните бележки. Очевидно е, че трябва да има по-голяма възможност за съгласуване, да се чуят повече мнения. Самият факт, че този анализ се разглежда в Комисията по здравеопазването за мен е показателен за това, че тези, които са изготвили този анализ, търсят различни мнения, за да може той да бъде обогатен.
Дали ще се върви към концепция за реформа или към някаква платформа за психично здраве или както да се оцени този документ, според мен важно е да се облегнем поне на три компонента. На първо място, това ли е адекватната структура на психиатричната помощ в България? Това ли са лечебните заведения, които да реализират политиките в областта на психичното здраве?
Разбира се, тук могат да влязат всички компоненти – проследяване, продължителна грижа, диспансеризация и т.н., и т.н., защото това са хора, които изискват постоянно наблюдение.
От друга страна, това ли са функционалните характеристики, на които трябва да отговарят лечебните заведения или трябва да бъдат променени по някакъв начин, адекватни ли са те на потребностите на бенефициента на психиатричната помощ. Не на последно място, това, което каза и доктор Добрев – начина на финансиране. Това ли е адекватният начин или трябва да има някакви промени?
На базата на тези три компонента според мен трябва да бъдат изведени основните предложения – дали да бъдат законодателни промени, дали трябва да има промени в подзаконовата нормативна уредба или ще трябва да изчакаме бюджетната процедура, за да търсим други възможности за финансиране, защото явно е, че в началото на годината трудно бихме променили параметри. Но всички заедно бихме коментирали възможностите за промяна на финансирането, да кажем, през следващата бюджетна година, защото сега, на този етап Министерството на финансите при приет бюджет трудно може да направи някакъв тип промени.
Това е основното според мен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други народни представители искат ли думата за въпроси? Не виждам.
Аз ще си позволя два кратки въпроса. Аз се радвам, че темата за психичното здраве ангажира толкова много народни представители и показва наистина нашата грижа за това реформите в този сектор да стават внимателно, премерено и с добър предварителен замисъл.
Аз бих искала да поставя първо темата към Министерството на здравеопазването с актуалното своевременно приемане на методиката за финансиране, защото всяка година в този сезон и в началото на годината имаме драми с утвърждаването на тази методика и своевременното финансиране на центровете за психично здраве. А единственият им източник на средства е именно Министерството на здравеопазването и тази методика.
Така че първият ми апел към Вас е наистина тази година да можем да спестим психическото натоварване на ръководителите на тези лечебни заведения, за да може те да изпълняват своите функции спокойно.
На второ място бих искала да повдигна темата – съжалявам, че господин Байрактаров излезе – за регистъра и за информационното осигуряване, който е регламентиран в Закона за лечебните заведения. В чл. 26, т. 7 се предвижда създаването и поддържането на регионална информационна система на лица с психични разстройства за нуждите на регистъра по чл. 147а от Закона за здравето.
По предложение на Министерството на здравеопазването се предвиждаше това да отпадне като необходимост и да се прави един централен регистър. Да, наистина ние тогава от Комисията по здравеопазването с изключение на господин Байрактаров, отхвърлихме това предложение, защото смятаме, че системата в момента функционира на базата на регионалните регистри и съгласно Закона за здравето се предвижда подаване на такава информация към централния регистър. Но никой не ни запозна с проблемите на този начин на функциониране на информационно осигуряване на системата по отношение на лицата, които са регистрирани в този регистър.
Така че за мен ще бъде полезно да чуя сега тук специалистите, за да може след това, когато се предлагат някакви законодателни промени, ние да бъдем достатъчно експертно подсигурени, за да вземем най-точното и правилно решение.
Има ли проблеми във функционирането на регистрите, които се попълват от регионалните центрове за психично здраве и тяхната комуникация с централния регистър и какво се налага да се промени в тази комуникация от гледна точка на законодателната рамка?
Благодаря.
Сега вече, ако няма въпроси от други народни представители, натрупаха се много въпроси, имаше и още желания за изказвания от представители на центровете за психично здраве. Но може би първо да се отговори на въпросите и след това да продължим с новите. Как предлагате?
Да чуем доктор Матева, която искаше думата и накрая ще дам думата за отговори на въпросите.
Заповядайте, доктор Матева.
ТЕМЕНУЖКА МАТЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа! Аз съм доктор Матева, управител на Центъра за психично здраве в гр. Русе.
Аз, разбира се, съм свидетел, тъй като от 18 години съм управител, на това ежегодно да ни махат или да ни развалят, да ни провалят. Но напоследък това се случва два пъти по два или три пъти годишно.
И така, с доста недоумение погледнах предложенията в анализа за преструктуриране на центровете за психично здраве и за оставането им само като амбулаторни служби. С един анализ и едни предложения за преструктуриране се правят предложения, ако има нужда, законодателни промени, ако има нужда от законови реално проблеми, ако има натиск от потребителите, от пациентите, от техните близки, от обществото или от местната общност. Аз в случая не знам дали има натиск отнякъде за законови промени от Министерството на здравеопазването, от потребители. Аз не знам дали има хора, които са се лекували в центрове по психично здраве и които реално искат те да бъдат премахнати и оставени като амбулаторни функции.
Според всички нас, когато се правят такива предложения, анализът трябва да е много задълбочен и той винаги трябва да се прави, след като се съберат данни от самите пациенти, от техните близки, от местната общност, от самите колеги, които работят пряко и ежедневно, защото ние сме на така наречената фронтова линия и ние знаем какво приемаме и какво изписваме всеки ден.
Досега искам да ви кажа, че не е имало една комисия, експертна група или както искате го кажете, освен от чужбина, която да дойде и да говори със самите пациенти, с техните близки и да попита тези хора доволни ли са, не са ли доволни, имат ли нужда от промяна, какво желаят. За разлика от всичко друго ние хората в ЦПЗ-тата говорим със самите пациенти. Ние говорим с потребителите и затова в продължение на времето ние направихме амбулаторна рехабилитация, която в едната си част е трудова, но в по-голямата си част е арт-терапия. Тя не се отчита. Нея просто никой не я знае, защото тя не се отчита.
Искам да ви кажа, че всичко това, което сме направили, е само под влияние на болните хора, те казват какво искат. Те казват как да се направи и когато го опитаме и видим, че има полза, съответно ние го правим. Всичко функционира много успешно. Никой не знае какъв е пътят на болния човек при нас, как идват ежедневно хора с полиция, докарани със спешна помощ, какво се случва в нашите отделения.
Аз просто не мога да разбера защо има такава тенденция непрекъснато да искат да ни преместят в болницата или да бъдем отделения към болницата или да станем друга структура, а не такава, каквато сме в момента. Това са структури, които са доказали във времето какво се случва в тях.
Освен това искам да направя една забележка, че дневният център е социална дейност. Той е към Министерството на труда и социалната политика и обслужва социалните нужди на хората. Ние го имаме от осем години. Дневният стационар е лечебно заведение. В него хората се лекуват. При нас двете служби си помагат. Имаме много социални служби, имаме и много лечебни отделения. Но те само са във взаимна помощ.
Готова съм във всеки един момент, даже няма значение дали аз ще знам, да дойдат хора, които са упълномощени от министъра или от друг орган, да дойдат и да говорят със самите болни, с техните близки и да ги питат какво желаят. Също е важно да се води диалог с колегите, защото колегите работят това и знаят какво се случва и как трябва да се променят нещата в полза на самите болни. Ние не сме създадени за друго нещо, ние сме създадени, за да обслужваме тези хора, които идват ежедневно при нас.
Проблем на самата система е, че не се отчитат доста от нещата, които ние извършваме. Това може да се промени много лесно, като се искат такива статистически показатели или данни.
Специално аз искам да направя едно предложение. Да се направи един задълбочен анализ, като се направи оценка и се води диалог с колегите и със самите пациенти и наистина да се изградят структури и служби, като аз винаги – съвсем нескромно смятам – че ние сме буквално модел. Действително смятам, че трябва да се направят служби, които да осигуряват комплексно обслужване на болните, каквито в момента се явяват центровете за психично здраве.
Нека, когато действително става въпрос за сериозни преструктурирания, за закривания, нека това да се извършва в диалог с колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Матева.
Заповядайте, но само моля наистина да бъдете по-концентрирани в изказванията.
ГЪЛЪБИНА ТАРАШОЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм управител на Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми членове на Комисията по здравеопазването. Ще се опитам да бъда кратка.
Две неща основно искам да кажа. В този анализ аз виждам констатации, не виждам анализ на причините. Констатира се, че се е увеличила стационарната помощ в ЦПЗ-тата и това е за сметка на намалена амбулаторна или обратно. Но защо? Не се казва защо.
Аз не мисля, че е увеличена много стационарната помощ и че е за сметка на намалената амбулаторна. Намалената амбулаторна помощ е затова, че тя не е финансирана. Просто, докато имаше финансиране, имаше достатъчно голяма, широка амбулаторна дейност. Сега се финансира едно комплексно диспансерно наблюдение, което е символично финансирано и което е поставено в зависимост от това да ни бъдат насочени болни от СИМП-ове, което противоречи на техния икономически интерес.
Така че амбулаторната дейност е намалява не, защото ние не искаме да я вършим, а защото тя не е финансирана.
Това, което аз искам да кажа, тъй като освен психиатър, съм и дипломиран психотерапевт, приветствам това да се засили, увеличи, да се финансира реално извънболничната, амбулаторната психиатрична помощ, да се увеличат психолози – социални работници, да има възможност за психотерапия, за психо-социална рехабилитация – това е чудесно, прекрасно. Но защо то трябва да се противопоставя на стационарната помощ в ЦПЗ? Те не си противоречат, те са именно това нещо, което ние правим комплексно.
Предложението в ЦПЗ да се прави спешна помощ и амбулаторна помощ, а стационарната да отиде в МБАЛ-овете, това точно ще разкъса тази комплексност, която ние сега правим.
Защо говорим за комплексност и приемственост, а това, че ние я правим, се омаловажава, неглижира и всъщност с предложението стационарната помощ да отиде в отделение в МБАЛ, а при нас да остане спешната помощ и амбулаторната, които, между другото, са най-недофинансирани. Що-годе финансирана е стационарната и тя ще отиде в МБАЛ-овете, на нас ще ни се остави тежко недофинансираната. Тоест, ние ще бъдем обречени на фалит и на практика се разкъсва тази комплексност и приемственост. Това е нещо, което недоумявам. Не разбирам как можем да говорим за комплексност и да искате да я разкъсате. Тя се осъществява точно при нас.
А това за регистъра мисля, че е една голяма тема, тема за отделна работна среща, за задължителното лечение, което прави продължителните хоспитализации, също е голяма тема. Има много дълги и големи теми, а кратко време за изказване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Тарашоева.
Заповядайте, имате думата, доктор Желязкова.
НАДЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Аз съм управител на Центъра за психично здраве в град Бургас.
Благодаря за възможността, която имам, да изкажа едно много кратко мнение. Колегите преди мен казаха почти всичко важно. Аз бих искала да кажа нещо допълнително.
Хубава или лоша, тази помощ, тази психичноздравна услуга, която предлагат центровете за психично здраве, към момента в България окапацитява всичко онова, от което пациентите имат нужда – от диагностика, от лечение, което е стационарно, полустационарно, дневен стационар, рехабилитация, социална реинтеграция, трудотерапия, психотерапия, медицинска експертиза, административна и т.н. Всичко това се случва в центровете за психично здраве и никъде другаде.
На срещата с министъра, която осъществихме миналата година – мисля, че беше някъде около Великден – стана въпрос и за нещо друго. Не са еднакви нещата в цяла България. Смело ви заявявам, че в Бургаска област от 442 000 души регион психично-здравната помощ се крепи на раменете на 19 лекари психиатри. Те, за да могат да си свършат работата адекватно, за да могат да задоволят потребностите на психиатричния пациент, ако щете, на клиента, който е дошъл не с душевното си заболяване, а защото просто има психологически проблем, няма как тези хора да бъдат пръснати на 15 места. Когато тези 19 човека – 19 с мен – са на едно място, в една структура, те съумяват да свършат всичко онова, което е необходимо.
Така че, пак казвам, хубаво или лошо, това е възможно най-доброто. То няма как да работи по друг начин. Какви 5 до 10 легла? За какво говорим?
Искам да ви кажа, че ако получавате верни статистически данни, всяка година броят на пациентите, докарани с наша линейка и две полицейски коли, с преписка на Районна прокуратура, с постановление на съда са около 400. И тази бройка стои устойчиво в последните пет години там някъде – 398, 402. Това са само пациентите с преписки и това са агресивни пациенти. Това са страшно непредвидими пациенти.
Освен всичко друго, не знам дали сте виждали как изглежда отделение, в което се лекуват такъв вид пациенти. Там се изисква наблюдение, което е специфично, изискват се камери, там се изисква специално обучен персонал 24 часа в денонощието, специална система за имобилизация на пациентите. Никъде няма стандарт, който да каже за колко време един пациент ще стане добре, ще се излекува, ще стане кротък. Няма такъв стандарт. При някои се случва за два дни, при други – за двадесет и два.
Няма как това, което предлагате, да се случи по този начин. Да, много добре сте го казал в доклада си, че в центъра за психично здраве пациентите се чувстват защитени, обгрижени, получават всичко, от което имат нужда. Извън центъра за психично здраве обаче там не знам защо аз си мисля, че на този етап на джентълменско споразумение със социалните служби работим заедно, в дневните центрове работим заедно, в защитените жилища също. Пак казвам, благодарение на етиката на колегите, които работят тази тежка специалност. Деветнадесет лекари на възраст над 50 години за регион от 442 000 души. Нека да не си говорим просто празни приказки, а да отчитаме сериозни неща. Това нещо, изтърве ли се веднъж, връщането му обратно в някакъв коловоз е безнадеждно.
Тоест, никаква полза не би могло да има за пациентите и колегата – мисля, че беше доктор Добрев – го каза много внимателно. Експерименти тук не може да има, защото последиците ще бъдат страшни. Това е една много сложна система, в която ние участваме заедно с прокуратура, със следствие, с полиция, с дознание, със съд. Няма как да се случи толкова лесно. С едно щракване нещо променяме, нещо друго създаваме.
Най-малкото лично аз съм безкрайно възмутена, че никой никъде не ни покани да участваме в някакво обсъждане, в някакъв форум, на който да си дадем мнението, защото както каза и доктор Матева, ние сме на фронтовата линия. Ние сме до леглото на пациента, нищо, че сме на изчезване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желязкова.
Аз мисля, че Комисията по здравеопазването в Народното събрание е най-високият форум и трибуна, на която можете да изкажете своите становища. Така че, смятайте, че това е…..
НАДЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Аз говоря по отношение на анализа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Категорично, разбира се, затова поставяме въпроса сега и ви каним, за да чуем вашето мнение и смятам, че това е правилният начин за провеждане на реформи. Надявам се, че и Вие така мислите.
Моля ви наистина за кратки последни изказвания.
Заповядайте, доктор Борисова.
НАТАЛИЯ БОРИСОВА: Аз съм от Център за психично здраве – гр. Добрич.
Искам да кажа само няколко думи, защото цяла нощ съм пътувала от почти края на тази държава. Искам да кажа, че региона, в който работят 13 психиатъра, има население от 182 800 души. Това са 4 797 кв. км., обслужвани от 13 психиатри. Смея да твърдя, че лично досега аз работих – преди да стана управител, няма още една година – във всички звена в психиатрията и познавам психиатрията от държавната психиатрична болница до центъра за психично здраве.
Няма да твърдя кои звена работят по-добре или по-лошо, но всички звена работят в много затруднен режим. За тези високи легла, за които чухме за 53 дни, това са болници с хронично болни, които обслужват специфичен контингент. Това няма никакво отношение към центровете за психично здраве, където средният престой е до 17 дни. В кратки срокове ние излекуваме пациентите и при условие, че говорим за реформа – всички сте разбрали неруския акцент – да правим реформа по български, а не да я правим по европейски модели, по западноевропейски, които имат съвсем други стартове. Ние имаме български реалности и трябва да правим реформи, които са съобразени с нашата народопсихология, с нашите финансови ресурси и така, както само ние можем да я направим и тя да бъде уникално наша.
Наистина имаме нужда от реформа и не толкова в психиатрията. В психиатрията има реформа от 2001 г. Ние вече не сме тази психиатрия, която бяхме по времето преди 2001 г. Тя постепенно, бавно се реформира и то успешно, но много бавно, защото такива са реалностите. Ние вече не сме затворническа психиатрия, ние не сме обслужващи политически интереси. Ние единствено обслужваме психичното здраве на нацията.
Въпросът с психичното здраве на нацията е стратегически въпрос и така леко, в кабинета, да бъде създадена някаква реформа, която категорично не съм разбрала, че предлага някакви други модели, освен някакви социални структури и т.н. Да, имаме реформа, но тя не е реформа в здравеопазването, тя е реформа в социалния сектор. Социалният сектор не може да приеме нашите пациенти при условие, че имат огромен финансов ресурс. И когато това се случи, ние ще предаваме, както в Германия, когато докторът изписва един пациент, идва социален асистент и казва: аз съм социален асистент с еди какво си немско име, аз приемам вашия пациент. Тогава реформата в психиатрията ще се случи.
Иначе, дотогава, това е несериозно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Борисова.
Предполагам, че това е последното изказване.
Сега давам възможност за обобщаващи изказвания и отговори на въпросите.
Заповядайте, доц. Кожухаров.
ХРИСТО КОЖУХАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда съвсем кратък, само с едно изречение. Не знам дали не го знае доц. Хинков или друга е причината. И мен това ме учуди, както и доц. Кючуков, за съдебната психиатрия. Аз мисля, че доц. Хинков знае, че във Варна имаме към катедрата съдебен психиатър – доц. Войнов, който дойде от София, извършват се изпити за съдебна психиатрия. Аз не знам дали е толкова важно да се прави и в София тази катедра, след като я има във Варна.
Аз се присъединявам абсолютно към народния представител Султанка Петрова. Голям проблем е с детската психиатрия. Наистина много неравномерно е разпределена. Между другото, и съдебната психиатрия също е неравномерно разпределена. Може би там трябва да има някаква държавна централизация, защото детските психиатрии са разпределени предимно в Североизточна България и в София. Примерно в Пловдив, един такъв регион, няма датски психиатрии.
Така че има места, където ние виждаме слабостите, но по някаква причина анализът не е насочен натам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кожухаров.
Заповядайте, проф. Миланова.
ВИХРА МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! И аз искам да добавя специално за тези двете нови специалности – едната нова специалност е „детска психиатрия“ и слава Богу, че тя се отдели, защото тя има много специфичности. Трябва да ви кажа, че с много бързи крачки започна да набира нови специалисти по детска психиатрия, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите.
Мисля, че някъде около 25 са общо хората със специалност детска психиатрия. За да могат да функционират подобни структури, е необходимо да има хора, работещи с такава специалност. Бяха направени много усилия, даже със съкратена специализация, за да могат да се вместят в тези срокове.
По отношение на съдебната психиатрия, тя също е сравнително нова специалност. Но, за да се открие една катедра, доц. Хинков, каквато и да е, трябва да има достатъчно преподаватели – минимум 6 души, които да бъдат преподаватели. А аз мисля, че общо в специалността „съдебна психиатрия“ има не повече от 7 – 8 души, като една голяма част от тях са пенсионери вече.
Самата специалност няма да дискутираме, защото има много различни коментари – трябваше ли, не трябваше ли да има отделна специалност, до каква степен тя е различна и т.н., но това е друг въпрос.
Така че не мисля, че липсата на катедра по съдебна психиатрия е причина за всички тези недоразумения и трудности, които ние срещаме с тези пациенти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Миланова.
Сега наистина давам думата за обобщение от доц. Хинков. Надявам се да бъде стегнато и кратко.
ХРИСТО ХИНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Ще бъда много кратък. По отношение на процедурата за публичност на този анализ. Още през месец август той беше представен на министъра, след разглеждане от ръководството на министерството беше представен на гилдията по време на Конгреса на Българската психиатрична асоциация в Пловдив. За съжаление голяма част от колегите тогава предпочетоха да отидат на представяне на фармацевтична компания в съседната зала и може би не са чули този анализ и затова смятат, че той няма никаква публичност. Но това не е така, още повече, че той е качен на сайта на Националния център за обществено здраве и анализи.
По отношение на самите данни. Данните в анализа са взети от националната статистика, от данните, които идват от районните здравни инспекции и се интегрират в нашия център, като заедно с това тези данни са сравнявани със статистически данни от ЕВРОСТАТ и данни, които ние получаваме по други линии.
Така че за достоверността на данните мога да гарантирам. Те не са данни, събирани от едно лечебно заведение, което може да направи някакъв разрез на ситуацията, а са всъщност интегрирани данни от цялата страна, доколкото и другите данни, с които разполагаме, служат за политики, дотолкова и този анализ е стъпил на тях. Там няма данни от Националната здравноосигурителна каса, защото лечебните заведения за психиатрична помощ не сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, те не се финансират от Националната здравноосигурителна каса, няма пътеки. Това е един друг голям въпрос в нашата психиатрия, която не съм засегнал въобще в анализа.
По същия начин центровете за психично здраве нямат договори с Националната здравноосигурителна каса и също така данните от Националната здравноосигурителна каса ние не можем да получим.
(Реплика от залата, която не се разбира) А кой да прави оценка? Оценката се прави от хората, които са натоварени да предоставят на политиците, които изработват здравната политика, здравната стратегия и която се одобрява от комисията в случая по здравеопазване, след това от парламента. Това е методиката. Ние можем да предоставим анализи, правени от неправителствени организации, които са стъпили на сондажи сред пациентите и такива анализи има и там става ясно, че всъщност удовлетвореността на пациентите не е толкова висока, колкото ние сме отчели. Защото има доклади от Хелзинския комитет, има доклади от други неправителствени и правозащитни организации, които показват, че условията, които предоставяме в нашата страна в стационарните служби, са далеч от изискванията в Европейския съюз.
По отношение на самите центрове за психично здраве. Аз мисля, че анализът не е разбран добре и мисля, че препоръките, които ние сме си позволили да направим, не са решение, не са взети като окончателни и тепърва предстои именно в такива дискусии да се реши какво точно да се прави. Но във всички случаи центровете за психично здраве имат основно амбулаторни функции, защото това е тяхната идея от самото начало. Няма закриване на диспансерите, имаше само преименуването им през 2011 г., ако не се лъжа, и всъщност проблемите, които ние имаме там, са с това, че диспансерната помощ не се финансира достатъчно, че няма информационна система, която да води до проследяване пътя на пациента, след като излезе от съответното лечебно заведение или център за психично здраве.
Договорите с Националната здравноосигурителна каса са изключително важни, за да може да се осигури тази комплексна грижа. Но, когато ние предлагаме да се прехвърлят част от стационарните легла към многопрофилните болници, ние го казваме, защото многопрофилните болници дават възможност за допълнителна комплексна грижа, която е свързана със соматичното състояние на пациентите. В центровете за психично здраве се знае много добре, че много често има проблеми със соматичната консултация, защото част от тези болни са болни соматично и всъщност трябва да бъдат превеждани в друга болници и т.н.
Това се знае. Това е част от общата стратегия за развитие на модерната психиатрична служба – с разкриването на психиатрични отделения в многопрофилните болници. Но, разбира се, този проблем е сериозен и едва ли може толкова лесно да се реши. Аз съм съгласен, че е въпрос на обсъждане това колко легла могат да бъдат прехвърлени или могат да останат. Принципът обаче е нарушен, защото центровете за психично здраве все повече и повече – повтарям – се превръщат в малки болници, за което не са виновни хората, които работят там, не са виновни професионалистите. Виновен е начинът на финансиране, виновни са – не мога да говоря за вина, разбира се – но причините за това са свързани именно с методиката на финансиране и липсата на договори с Националната здравноосигурителна каса, повтарям. До този момент няма договори за амбулаторна помощ.
(Реплика от залата) Имате? По пътека ли имате или по какво?
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Днес говорих с доктор Глинка Комитов, той каза, че имате някакви договори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви само наистина да не нарушаваме правилника. Може би сега, днес ще се обмени достатъчно информация между всички страни, за да се изяснят всички детайли.
Слушаме Ви, доц. Хинков.
ХРИСТО ХИНКОВ: Амбулаторните кабинети, които са разкрити към центровете за психично здраве, нямат договори с Националната здравноосигурителна каса за лечебна дейност, за извънболнична лечебна дейност. Това е факт. Те имат само за диспансерно наблюдение и то е крайно недостатъчно.
По отношение на регистъра. Мога да кажа само, че регистърът за психично болни е проблем, изключително трудна задача, защото в Закона за здравето е казано, че се прави регистър на хората с психични разстройства. По епидемиологични данни в България още от 2006 г., което е национално представително изследване, 19,5 процента от населението на страната някога е страдало от психични разстройства. По логиката на текста от закона, който в момента съществува в този му вид, би трябвало всичките тези хора да бъдат регистрирани, още повече, че този текст на закона не обслужва медицински цели и това хората от нашата колегия го знаят много добре, защото сме участвали в работни групи и сме се опитвали да решим този проблем.
Тук е мястото да кажа, че може би, ако трябва да има регистър, трябва да се промени задължително текстът на закона, за да може да стане. Ние имаме доклади по този въпрос, можем да ги предоставим. Тогава вече ще стане ясно какво обслужва този регистър, какъв контингент, как точно ще стане това, ще има ли нарушаване на права и прочее.
По отношение на психо-социалната рехабилитация само една дума. Трудово-лечебните стопанства през 1990 г. съществуваха, имаше даже кооператив в София и те постепенно бяха закрити. Има места в момента, където има страхотна трудотерапия и това е именно в Русе в Центъра за психично здраве. Има и други места, където се развива трудотерапията. Но като цяло трудотерапията е само част от психо-социалната рехабилитация и, разбира се, трябва да се обогатява и това вече зависи от конкретния център за психично здраве. Но труд сам по себе си, самоцелен, не е достатъчен.
По отношение на съдебната психиатрия и катедрата по съдебна психиатрия. Колеги, в София имаше катедра по съдебна психиатрия, която беше закрита.
РЕПЛИКА: Не е имало никога. Няма.
ХРИСТО ХИНКОВ: Имаше клиника по съдебна психиатрия. Извинявам се, имаше клиника по съдебна психиатрия. Имаше такава, когато имаше хабилитирани лица и с пенсионирането на някои хора тя беше закрита.
Клиника по съдебна психиатрия в София е необходима. Аз мисля, че ако смятате, че само във Варна е достатъчна една такава клиника за целите и за всичко това, което се случва, включително това събитие – новото убийство – което също ще изисква съдебнопсихиатрична експертиза, това е един голям проблем. Той трябва да бъде решен. Ние почти нямаме съдебнопсихиатрична експертиза в България. Това е страшен проблем.
Последно – докладът на Световната здравна организация по отношение – аз се връщам на първата тема за данните и за референциите в анализа, за който казахте, че има остарели референции от 2006 г. – план и т.н. Този план беше осъществен с помощта на финландски експерти и въобще не се стигна до неговото реализиране. Аз затова го цитирам, защото принципите, заложени там, са едни и същи. Последният доклад на регионалния съветник към Световната здравна организация за Европа доктор Мат Мюджън от миналата година от месец декември ясно показва проблемите, които ние сме отразили в нашия доклад. Ако искате, аз мога да ви представя и този негов кратък анализ.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Хинков.
За кратка реплика думата поиска доц. Кючуков и наистина да вървим към финал.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Хинков! Опитах се преди малко с въпроса си да Ви подскажа, че Националният център за обществено здраве и анализи може да прави анализи, но не може да разкрива катедри и клиники. Сега Вие във Вашия отговор прехвърлихте десетина легла на многопрофилните болници, които са търговски дружества.
На какво законово основание Центърът за обществено здраве ще разкрива и ще прехвърля легла? Това са неща, които просто законово са невъзможни. Вие не можете да наредите на един директор на МБАЛ или на университетска болница: разкрий 10 легла! Това са неща, които не могат да станат по този начин, който Вие казвате. Да, може би има логика във Вашите разсъждения, но това е анализът, който правите в тази връзка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Заместник-министър Персенски иска да вземе отношение от името на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин заместник-министър Персенски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! Нямах намерение да вземам думата, просто бях провокиран и се налага да я взема.
Искам да кажа, че от тази дискусия стана ясно, че е необходима промяна, реформа не искам да кажа, защото думата е достатъчно стряскаща. Това, което само искам да споделя накратко, няма да ви ангажирам дълго, че средствата, които се заделят за психиатрична помощ в България от бюджета на Министерството на здравеопазването, тоест, от всички нас, от държавния бюджет, са повече за миналата година спрямо 2014 г. и тази година ще бъдат повече спрямо 2015 г. Възможностите на държавата са такива. На мен също ми се иска – ако използвам един термин на министър Москов – държавните психиатрични болници да не бъдат коптори, всеки би искал – и колегите, и пациентите – биха искали да работят и да бъдат в условия, много по-близки до европейските, отколкото това е в момента. Но нека да се съобразим, че това са възможностите на държавата.
Винаги в изработването на методиката за субсидиране на психиатричната помощ ние сме се допитвали до колеги. Проф. Миланова също е участвала в тази работна група. Така че резки движения – слон в стъкларски магазин, както чухме – никой няма да се опитва да прави. Надяваме се тази дискусия да продължи.
Преди да приключа искам да ви благодаря за вашата всеотдайност и за желанието ви да работите. Аз като един хирург никога не бих могъл да си представя да работя това нещо. Така че се радвам, че все още има хора в България, които могат да се грижат за нашето психично здраве.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Аз мисля, че това е финалът на днешното заседание на Комисията по здравеопазването. Не можахме да изчерпим всички теми, но поставихме дискусията на достатъчно широка експертна основа и оттук нататък се надявам, че тази добра комуникация ще продължи в името на по-доброто психично здраве на нацията.
Благодаря на всички за усилието и активното участие в днешната дискусия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)