Стенограма от заседание на комисия, 21.01.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 37




На 21.01.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Първо искам да пожелая на всички щастлива, здрава, успешна нова година, благополучие на вас и вашите семейства, с повече конструктивизъм, прагматизъм и по-малко политизиране да направим добри законодателни промени в системата на здравеопазването в интерес на българските пациенти.
Правилно ми подсказва заместник-председателя, че е редно да поздравим и всички, ангажирани с акушерската помощ в България на днешния Бабин ден за това наистина те да могат да посрещат повече здрави бебета, за да преборим демографската криза в България. Да е благословен трудът им и да разчитат на нашата подкрепа.
Сега вече да пристъпим към дневния ред, който предлагам да бъде от една-единствена точка:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували:„за” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Съгласно правилника преминаваме към въпрос от най-голямата парламентарно представена политическа сила – ГЕРБ.
От ГЕРБ въпрос ще зададе доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, искам да бъдем информирани за това на какъв етап е изработването на Национална здравна карта, как преминаха или преминават защитите на позициите и на становищата на областните комисии и как защитават те ситуацията по области във връзка с изработване на Националната здравна карта? Има ли сериозни проблеми?
Разчитам на информация по тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Добрев! Първо, за много години! Наистина желая много ползотворна и много смислена работа на комисията. Декларирам, че от името на екипа на Министерството на здравеопазването ние ще сътрудничим винаги, когато се изисква това от нас.
Относно конкретния въпрос! На експертно ниво, тоест, след събирането на Националната комисия, след обобщението и получаването на резултата от работата на всяка една от областните комисии се събра Националната комисия, както е по закон. Националната комисия разгледа в пълния си състав постъпилите документи. Излъчи се експертна работна група от различните представители, основно представители от страна на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, на Съюза на професионалистите по здравни грижи, на Сдружението на общините в Република България и т.н., които на експертно ниво, област по област, регион по планиране, разглеждаха и уеднаквяваха това вече на ниво от компетентността на Националната здравна карта. Тоест, на междуобластно, на регионално и на национално ниво – компетентност, нужди, покритие със съответната база, инфраструктура, апаратура и т.н.
За всеки един от тези региони този процес приключи и дори надявам се и за комисията, и за моя добра изненада той приключи с един много добър работен процес между различните групи. Не виждам представител от Българския лекарски съюз, който да го потвърди, но е така. Ето, тук е представител на асоциацията, който може да каже. Пълен – не, но практически много висок консенсус има относно целите, смисъла, отстояване на позициите там, където те са валидни, логични и аргументирани и са приемани от всички страни. Нашата позиция е във вторник, ако успеем, разбира се, от гледна точка на заетостта на членовете на Националната комисия по здравната карта, този вече консенсусен експертен материал от моя гледна точка просто официално и формално да бъде валидиран и, ако има нужда от някакво допълнение на самата официална комисия, да бъде допълнен и в рамките на следващата седмица да бъде пуснат за 14-дневния срок за публично обсъждане, където може да се дискутира. Ако искате, следващата седмица можем да направим и тук такава дискусия, ако считате, че е нужно.
Аз се притеснявам да няма някаква регионализация на тези неща. Но, каквото реши Комисията, това ще направим. А иначе аз съм отворен и на разположение на всеки от народните представители, който иска, който има някакво питане, някакъв въпрос или иска някакъв тип разяснение по въпроса, съм на разположение във всеки един момент било във вашите кабинети, било в министерството да направим справката, да покажем документацията там, където се интересува съответният народен представител какво е дереджето и докъде сме стигнали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър!
Имате думата за уточняващ въпрос, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря, господин министър и мисля, че наистина трябва да се възползваме от възможността след седмица или десет дни, когато вече е поставен на обсъждане, да разискваме някои от темите, които са от взаимен интерес и да видим някои от сътресенията, които в началото имаше сигнали, че се получават във връзка с броя хирургични легла в София – град, във връзка с броя на леглата за активно лечение в Пловдив и други места, да видим дали са преодолени кризисни ситуации, които не биха били в интерес на регионалното или националното здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нещо искате ли да допълните, господин министър? Благодаря.
Сега думата имат колегите от БСП – Лява България.
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, скъпи гости, и аз се присъединявам към поздравите и пожеланията за една по-мирна година, най-вече.
Оттук нататък, оценявайки чувството за хумор на министър Москов, още миналия път, при предишните задавания на блиц въпроси изкоментирах, че на мен ми става все по-трудно да задавам каквито и да било въпроси в сферата на здравеопазването, защото, както знаем, всичко е прекрасно. От 1 януари всеки носи пакета си в ръка, както министърът каза. Има лекарства, няма паралелен износ, всичко е чудесно, всичко е прекрасно – болниците стопиха своите задължения. Обединението на болниците дава своите ползотворни резултати.
Но, пак пустото ми любопитство не може да ме сдържи да не задам въпроса, за който самият министър загатна преди повече от два месеца – за онзи прословут случай в Касата, когато се оказа, че Касата е платила над 700 000 лв. за медикамент, който не е внасян в държавата. Оценявам, че в последните два дни беше много важно да се говори за антимикробната резистентност на медикаментите, беше много важно да се говори за лекаря „Х“, който оперирал гърчето „Х“, пък бил в градчето „У“. Но някак си повече ме интересуват тези, по-големите неща: какво стана с този случай, за който, господин министър, бяхте така добър да кажете, че съществува и бяхте така отзивчив да кажете, че след два месеца ще споделите какви са тези случаи Касата да заплаща за медикаменти, които не са внасяни в държавата и то за немалко пари.
Благодаря Ви предварително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Райнов! По този казус аз не съм се ангажирал със срок от два месеца, защото неговото окончателно разрешаване не е в моята компетентност. Той е в компетентността на следствените органи и нататък – прокурорска и съдебна власт. Фактът, който беше установен – отново да повторя случая – и то дори не при активна проверка на Касата във връзка с евентуална злоупотреба, а при договарянето на Касата на задължителните отстъпки, който процес вървеше – да припомня - по следния начин. В рамките на изминалата година фирмата „Х“ е реализирала продажби към Касата на стойност „У“ лева. На тази база еди какъв си процент от този оборот трябва да бъде върнат като задължителна отстъпка към Касата, което в крайна сметка се случи. Касата изчисляваше тези отстъпки – колко пари съответно е дала на дадената фирма и им даваше протоколи за предварително съгласие, за да уеднаквят обемите и цените.
Две фирми казаха, че има грешка и че два медикамента, а не един, не са продавали на територията на държавата в рамките на изминалата 2015 календарна година. Вследствие на това Касата взе своите мерки. Бяха сезирани следствени органи и всички органи, които е нужно по закон. Бяха идентифицирани аптеките, където това се е случвало. Оттам нататък как върви тази проверка аз наистина не бих могъл да бъда компетентен, но знам, че по това се работи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, имате думата, доктор Райнов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това, което ми казва доктор Пенков, е, че следствието заедно с Касата човек по човек и рецепта по рецепта, на която се води, че това лекарство е изписано, защото то няма как да не се води, ако не е продавано от фирмата на територията на България, се проследява дали има такива хора, какви са, защо са. Това е трудоемък процес, без да взимам ролята на адвокат на органите, които правят това. Просто казвам какъв е процесът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, да, прав сте! Грешката е моя. За тези два месеца обещахте не да ни запознаете с резултатите от този случай, а да ни запознаете с отчета на финансовото състояние на болниците, които влязоха в прословутото обединение. Тогава обещахте това да стане до два месеца.
Грешката е моя. Взимам си думите назад. Но продължавам да очаквам отчета на болниците в карето на „Александровска“ болница.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Сега е ред на доктор Хасан Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е свързан с една от Вашите идеи, господин министър. В края на миналата година Вие заявихте, че пристъпвате – и вече това е факт – към обединението на центровете за спешна помощ в София – град и София – област.
Моят въпрос е свързан с това какви са първите резултати, ако има такива резултати, от това обединение? На следващо място, бяхте обещали, че ще бъдат разкрити пет нови филиала. Случило ли се е това или кога ще се случи? На следващо място, пет нови екипа трябваше да има. Има ли ги тези нови екипи? Ако ги има, има ли лекари в тях или има само среден медицински персонал и шофьор?
Задавам съвършено добронамерено този въпрос, защото той е свързан с достъпа на хората от София – град, и София – област, до спешна медицинска помощ. Този въпрос е особено актуален, защото през зимния сезон достъпът е изключително затруднен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Адемов! Не съм убеден, че в пълната конкретика дали екипите са лекарски или фелдшерски. Това, което знам, е, че на територията на общото вече звено, спешния център, който обедини ЦСМП – София и София-област, има три нови екипа. Частта, която беше административна и регистрационният център на София – област, които очевидно бяха ненужни и имаше свръхперсонал, е преразпределен към различни части от качествените хора, защото те по Кодекса на труда се назначаваха изцяло на ново в новия център, съответно качествените хора или тези, които бяха подбрани след конкурсно начало за това, останаха в Кол-центъра на големия център, други бяха преразпределени.
Да Ви върна към причината за това. Не мога да кажа дали тези екипи са пълноценни, тоест, с лекар, медицинска сестра и допълнително лице, но, ако трябва, ще направя допълнително тази справка. Имаше много тежък дисбаланс между натовареността. Средната натовареност на един екип в София – област, като изключим зимния сезон в Самоков, беше между 0,8 и 1,2 на час. Тоест, на един такъв център, на един филиал това е натовареността за разлика от София, където това беше понякога по няколко десетки в рамките на един час, до 200 на смяна.
Това нещо даде възможност кадровият потенциал да бъде равномерно разположен. Свидетелство за правилността на това решение, ако щете, беше тази ужасна катастрофа на тунела на Витиня, когато този център с обединените си усилия всъщност успя да реагира наистина максимално бързо. Нашите хора – казвам „нашите“, защото това е Комисията по здравеопазването, бяха там, както се казва, преди всеки един друг държавен орган да отиде. И с гордост, и със съжаление го казвам, влизаха вътре с фенери там, където другите служби не влизаха, за да вадят хората отвътре.
Тоест, резултатът е добър. Заплатите в София – област са повишени. Ще излъжа, но мисля, че средната заплата на лекар в новия център трябваше да бъде с всички надбавки над 2000 лв., което касае вече и лекарите в София – област, където те са малко за съжаление. Там основно бяха фелдшерски екипи.
Предвиждаме и допълнителни разкривания и на филиали, и на изнесени екипи по картата за спешната помощ, която е част от общата карта, за която говори и доктор Добрев, и по стандарта, който вече е – как да кажа – действащи за това нещо.
Дали отговарям достатъчно конкретно на въпроса, доктор Адемов?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, доктор Адемов, за уточняващ въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът беше принципен – за какво обединение всъщност става въпрос. За функционално обединение, за обединение на ръководните екипи, на ръководството, какво всъщност прави това обединение?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това е обединение с единна структура, с единно управление и единен начин на реакция.
ХАСАН АДЕМОВ: Какви са икономиите от това, ако има такива? Не говоря за точни числа. Има ли такива икономии, това, първо. Второ, нали не става въпрос само за възможности за централизирано снабдяване с лекарствени продукти и с консумативи? Не става въпрос за това според вас? Има ли някаква икономическа полза от това обединение?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: От промяната на щатния състав, тоест, от две администрации, две звена за регистратура и кол-център, от промяната – след малко ще кажа няколко думи, ние с доктор Ковачка имахме такъв разговор – не съм готов с конкретни числа. Но, ако искате, ще ви ги представя на следващото заседание. Ще ви излъжа, но около 650 000 лв. на годишна база, на базата просто на оптимизацията на структурата за сметка на намаления административен разход и всичко останало, се преразпределят допълнително за реална работа, включително вероятно и за медикаменти, за гориво за автомобилите и за всичко останало.
Начинът на управление на спешния център в София – област, е бил изключително лош, първо, като мениджърски подход, свързан с това, че така нареченото допълнително материално стимулиране е получавано от ръководството и от административния състав за сметка на това, че хората, които са били на линейки, са получавали 30 лв. на тримесечие, ако не се лъжа, за сметка на стотици и на хиляди лева на другите.
ХАСАН АДЕМОВ: Минималната работна заплата е по-висока.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това е ДМС. Толкова са получавали ДМС за сметка на другите.
Тоест, от моя гледна точка като принципал на тези звена, това е неправилен подход – администрацията да разпределя големи допълнителни материални стимулирания, а хората от линейките – минимални и то на тримесечие. Това нещо се промени, те вече всеки месец взимат допълнително материално стимулиране. Заплатите им се увеличиха.
После ще говоря за начина, по който са се случвали различните обществени поръчки вътре в този център, пари, които са изразходвани за гориво, за сервиз, за всички тези неща – наистина кошмарна работа. Аз мога да ви представя обстоен доклад, който е направен при одита, защото преди сливането на двата центъра преди това изпратих инспектората, който да одитира състоянието и на двата центъра.
Тоест, споменът ми е за цифрата около 650 000 лв., които само на база оптимизиране на състава за сметка на администрацията, могат да бъдат използвани за реалните цели на спешна помощ на общия център.
Но по-подробно мога да ви кажа буквално утре.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър. Приключихме с темата.
Сега думата има Реформаторския блок. Ще имате ли въпроси? Не.
Заповядайте, господин Байрактаров от Патриотичния фронт.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, чак ми е чудно каква свенливост има днес в Комисията. Мисля, че е редно явно аз да Ви задам този въпрос, който е свързан с ескалиращата спекулация и нагнетяване на напрежение, което за съжаление напрежение рефлектира и върху нас. Няма как да го скрия. Всеки ден звънят майки, родители и ние се чудим също какво да им кажем. Аз съм убеден, че въпросните ваксини – Пентаксим – по никакъв начин не са вредни и опасни. Просто съм убеден в това нещо. Но аз Ви моля, уважаеми господин министър, да дадете информация в крайна сметка по случая „ваксини“, ако мога така да го кръстя, за да имаме и ние някаква информация. Нещо повече. Знам, че утре ще бъде предизвикан дебат по тази тема в Народното събрание. Колегите от опозицията уж и бившата тройна коалиция вече са заявили, че ще Ви искат вот на недоверие на правителството на тема „здравеопазване“.
Така че мисля, че е редно тези, които сме подкрепяли Вашите усилия, ние да Ви зададем този въпрос и аз Ви го задавам и моля за коректна информация от Ваша страна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров. В интерес на истината, аз не очаквах този въпрос от Вас, очаквах го от идейните подбудители на тази медийна атака. Но го казвам не заради вота на недоверие, не заради нещо друго, а защото наистина трябва да се изговори всичко, трябва да бъде сложено на масата, трябва у хората да има спокойствие.
Наистина молбата ми е, ако това е възможно, в политическите си атаки, в желанието си да постигнем политическа цел, да не спекулираме с инстинкта на майката, на родителя, на човека.
Може би ще бъда мъничко по-дълъг, госпожо председател, по тази тема. Ще започна първо от същностния въпрос, който е важен за хората – за сигурността, за качеството, за състава на ваксината „Пентаксим“, с която в последните месеци се ваксинираха новородените български деца. След това ще се спра и на процедурните въпроси, които бяха предмет на препоръки на прокуратура, на размяна на официална информация, на пресконференции и т.н. Но първият въпрос за мен е по-важен. Да изчистим въпроса с това какъв е съставът, каква е сигурността, какво е качеството на тази ваксина.
Първо, ваксината Пентаксим е произведена във всичките й части - както в четирите си компонента, които се произвеждат като неразлят продукт, тоест, като общо съдържание, и в петия си компонент, който се произвежда като краен пакетиран продукт – в завода в Лион, Франция, където се произвежда всяка една ваксина на фирмата „Пастьор“. Ако има друга мощност, аз не съм запознат с нея. За това свидетелства официалната кореспонденция между ИАЛ и фирмата „Санофи“. Датата е 27 ноември, когато ИАЛ е запитал това, защото пък са го питали други хора – кой е производител на компонентите и на крайния продукт. Производител на формулирания неразлят продукт е „Санофи – Пастьор“ – Франция. Формулираният неразлят продукт се доставя от Франция на Турция, където крайният продукт се пълни в предварително напълнени спринцовки и се опакова от „МЕФАР“ по силата на договор за възложено производство и съгласно лиценза на „Санофи – Пастьор“ като притежател на разрешение за употреба.
Тоест, всеки един от компонентите на тази ваксина се произвежда там, където са се произвеждали тези компоненти и когато българският представител на разрешително за употреба се е явил на търг. Тоест, какво е съдържанието и състава на тази ваксина, не би трябвало вследствие на този документ да има съмнение.
Оттам нататък – следващия етап, в който фирмата „Санофи – Пастьор“ изпраща в Турция единия компонент срещу хемофилус инфлуенце, който е крайно опакован, вече готов за приложение, и другите четири компонента в неразлят вид, където пак те го описват със специфична терминология, се пълни в предварително напълнени спринцовки. Това е процесът, който се извършва във фабриката „МЕФАР“ в Турция, която е лицензирана от фирмата „Санофи – Пастьор“ да направи това.
Тук е вторият въпрос: има ли някакъв проблем с технологичния процес в Турция? Тоест, в пълненето на вече доказаното съдържание – какво се пълни вътре в тези ваксини.
Фирмата „МЕФАР“ – тя е с малко по-дълго име – но там, където се извършва този процес, е сертифициран за добра производствена практика – GMP. GMP е европейски стандарт, който се дава на някой завод, на някой производител от орган, който е член на Европейския регулаторен орган по лекарствата – на ЕМА. В случая заводът „МЕФАР“ – Турция – аз съм извадил само няколко от тези сертификатори за добра производствена практика – GMP – които са от Англия, от Германия, от Румъния, има и други европейски държави, включително и много държави – вярвайте ми, много смислени държави – извън Европейския съюз. Но нас ни интересуват европейските държави.
Тоест, заводът „МЕФАР“ е сертифициран за добра производствена практика от държави като Германия и Англия. Тоест, те са приели, че производствената практика, начинът, по който се пълнят тези ампули в турския завод, е начинът, по който Англия и Германия приемат това пълнене за собственото си качество.
Между другото, този завод в Турция, работи с около 50 от най-големите фармацевтични компании и прави това – той прави опаковката, крайния продукт. Третично производство – казва фармацевтът. Това е сертификатът на този завод, който той получава.
Тоест, ако Англия и Германия са приели, че производствената практика в този процес е добра, за българската държава от моя гледна точка това е достатъчно добро основание да се облегнем на тези сертификати. Да кажем, че не всички български производствени мощности за лекарства имат такъв сертификат, далеч не всички или само отделни.
Тоест, така протича процесът. Как завършва този процес в Турция? С протоколи за освобождаване! Този процес завършва, когато в тези предварително напълнени спринцовки се пълнят заедно с петия продукт, който идва готов от Франция и по добра производствена практика се опакова, завършва с протоколи за освобождаване от този завод. Ето ги протоколите за освобождаване: за колагирана ваксина срещу тип В – обобщен протокол срещу хемофилус – ваксина – дифтерия, тетанус, коклюш, тоест, за различните компоненти. Протоколите за освобождаване са за различните партиди. Те са извършени, тоест, освободени са от турския завод от фирмата „Санофи – Пастьор“, тоест, от квалифициран служител на фирмата „Санофи – Пастьор“ – производител на това нещо, по същия начин, по който квалифициран служител на фирмата „Санофи – Пастьор“ ги освобождава от завода в Лион. Ето протоколите за това нещо.
Това, разбира се, е съпроводено и със сертификати съответно на турските здравни власти, които, да кажем, не са толкова интересни, но не са за подценяване в никакъв случай.
Оттам нататък тези ваксини се качват на камион. Тази добра производствена практика, този GMP – лиценз, включва и съхранението на тези неща, докато излязат от завода. Тоест, те са освободени със сертификата, който им дава за освобождаване „Санофи – Пастьор“.
Дотук не би трябвало да има някакво съмнение у вас. Ако се е породило, ще се опитам да го разсея. Тези документи са на ваше разположение. Оттам нататък следващият етап е транспортът им до България, при който от някакви русийски публикации разбирам, че може нещо да се е случило.
Транспортът до България става с наш камион, с който сме отишли там. Това са същите камиони, с които се доставя в България всеки един вид ваксина, която ние вкарваме. Това са хладилни камиони, специално оборудвани, лицензирани за превоз на медикаменти. При пристигането си в България в склада на Министерството на здравеопазването тази ваксина се приема от съответната комисия на Дирекция „Обществено здраве“ в министерството, която комисия приема всеки един вид ваксина, която постъпи, независимо по какъв начин е търгувана, дарена или еди какво си. Тя преглежда, разбира се, документите, с които идват ваксините, преглежда наличността като количество и преглежда данните от N броя датчици, които се намират в този камион – за температура, за други условия, които фигурират в предписанието за съхранение и пренасяне на този продукт. Тези датчици са със запис, мисля, че на 30 секунди отчита имало ли е промяна в температурата, в други показатели в течение на транспорта. Това са стандартни неща. Но ви казвам още веднъж точно по този малко ученически начин, за да може всички да разберат за какво става въпрос.
След това ваксините влизат в склада на Министерството на здравеопазването, където влизат и всички други ваксини и всички други медикаменти, които имат нужда от съхранение при съответните температурни и други условия, биват разпространени през РЗИ-тата по същия този начин, който е отработен за всеки един документ спрямо процедурата какво изисква: температура, влажност и т.н., и бива даван на джипитата, за да го поставят на децата съответно по имунизационния календар.
Така изглежда целият процес. Пак казвам, имате писмения документ за това, че всички тези неща са произведени в завода във Франция. Имате писмените сертификати за добра производствена практика на завода в Турция. Отново казвам, че той е даден от Англия и от Германия, ако Румъния не ни е достатъчно добра държава. Имаме протоколите за освобождаване от квалифициран служител на „Санофи – Пастьор“ на тези ваксини. Имате протокола на комисията на министерството, която е приела тези ваксини тук.
Толкова от гледна точка на сигурността, състава и приложимостта на тази ваксина. Тоест, това е важното, за да се убедим, че тук няма компромис с качеството и че това по същество е същата ваксина, която българските деца са получавали години наред назад, когато българският притежател на разрешение за употреба се е явил на търг. Само че този път е преминала не от Франция в България, а от Франция през Турция в България.
Няколко думи за другата страна. От гледна точка на процедурите, което не е маловажен въпрос, но за мен първото е важно - да изчистим сигурността на тази ваксина.
Ясно, че и благодаря на представителката на прокуратурата, която вчера изрично заяви, че техните предписания от гледна точка на процедурата по никакъв начин не касаят качеството, сигурността и годността на тази ваксина. Тоест, тук говорим за различни проверки, инициирани от медийни съобщения, от нещо друго в прокуратура, служби, свързани с процедурата, по която се е случило внасянето на тази ваксина.
Още веднъж да припомня. В началото на миналата година Министерството на здравеопазването обяви търг за ваксини, както това се прави всяка година. На него за част от позициите, тоест, за четири, за петвалентна и шествалентна ваксина не се явиха – и за други, но тези са важните в случая – играчи на търга. Тоест, никой не предложи ваксина. Това са ваксините, включени в задължителния български имунизационен календар, тоест, държавата е длъжна да ги осигури. Това означаваше, че държавата трябва да търси други механизми, за да гарантира на българските граждани, че децата им могат да бъдат имунизирани съобразно изискванията на закона. На тази база ние предприехме ред търсения. Практически го бяхме ударили на молба по цял свят – няма да крия от вас. Имаше възможности да получим от Канада 20 хиляди, не знам си къде няколко хиляди, през различни процедури – кой кого сертифицирал, кого не сертифицирал. Практически в последния възможен момент, преди да се изчерпат наличните количества и да стане буквално реална криза и да не могат да бъдат ваксинирани новородените, успяхме да договорим с турската държава всъщност дарението на Пентаксима. Срещу това дарение българската държава направи аналогично по стойност, да кажем, дарение на българска ваксина БЦЖ, което някак си приключи нещата.
Бързам да кажа на този етап, че стойността, защото това дарение има стойност от турска страна, има дарение на стойността, реципрочно от българска страна. Дарението от българска страна като стойност е адекватно на стойността на дарението на 100-те хиляди ваксини Пентаксим. Тоест, това е реципрочното дарение. Извън това реципрочно дарение Турция ни дари едни допълнителни 100 000 моновалентни ваксини срещу хепатит, за които ще говоря след малко. Но те не са предмет на реципрочно дарение от страна на България, защото тези ваксини срещу хепатит не са ни нужни за целите на имунизационния календар, защото за моновалентна ваксина срещу хепатит ние имаме спечелил на търга тук и календарът е осигурен и въобще нуждите на българското население са осигурени, защото има явил се на търг притежател на разрешение за употреба.
Оттам нататък през вчерашния ден имаше много спекулации на база на определено предложение на Административната прокуратура към ИАЛ и обратното – писмо на ИАЛ до Административната прокуратура. Нека да кажа, че нищо в писмото на Административната прокуратура не противоречи на това, което ние винаги сме твърдели. Ето го. В писмото на Административната прокуратура прокурорът Васил Христов предлага на ИАЛ да предприеме всички необходими мерки съобразно законовите си правомощия за напускане на територията на страната на ваксини, които са разрешени за употреба и изрично казва какви са случаите, при които лекарство може да бъде приемано на територията на България. Единият случай е, когато има разрешение за употреба. По българското законодателство разрешение за употреба е разрешение, за да можеш да търгуваш на територията на България с това лекарство. Неслучайно в закона вие като законодатели сте записали, че търговците с тези лекарства се наричат в закона „притежатели на разрешение за употреба“.
Тоест, той има специфична търговска, финансова страна. На територията на тази държава е определен представител, който е спечелил определена процедура, притежава разрешението за употреба да търгува с този медикамент. Но и самата прокуратура ясно казва, че изключение от това дава възможност чл. 59 от Закона за здравето и чл. 3 от Наредба № 10. Тоест, законодателят изрично е предвидил ситуация, в която, ако търговски интерес на фирмата, тоест, нежеланието да регистрира определен продукт на територията на България, невъзможността му или нежеланието му да се яви на търг и на процедура, обявена от държава или от лечебно заведение не съвпада с интереса на пациентите, какъвто е пар екселанс случая с ваксините, тогава законът е предвидил именно по линия на чл. 59 и Наредба № 10 възможността държавата да вземе нужните мерки и да внесе лекарство, което няма разрешение за употреба за търговия с него на територията на България.
За да не бъда голословен, ще кажа, че тук имам две, три папки, съвсем произволно взети, за N броя медикаменти, които са внесени в България, без да са разрешени за употреба. Повтарям, този термин в закона касае правото да търгуваш, да продаваш този медикамент. Изрично е написано в Наредба № 10, че вкараните по тази процедура лекарства, без разрешително да търгуваш на територията на България, не са предмет на продажба, а директно отиват в лечебното заведение, в болницата, там, където са нужни, и се прилагат на конкретния пациент, в случая на конкретните деца, които са кохортата за имунизиране.
Ето тук има документ, който съм подписал аз за 22 такива позиции. Ето документ, който е подписала госпожа Андреева, моят предшественик, за 20 такива позиции. Има и нататък. Това е нормална, ежедневна практика. Много медикаменти – вчера го казах в някаква медия – тиопенталът, фенобарбиталът във венозната си форма няма разрешение за употреба, защото търговецът не е решил да го регистрира като такова. Тоест, не желае да го търгува на територията на България. Държавата внася това нещо по линията на Наредба № 10.
Отново казвам: това ясно е аргументирано в становището на прокуратурата, която казва, че те без разрешение за употреба не могат да бъдат допуснати с изключение на случаите по Наредба № 10, какъвто е този случай, защото ние имаме точно такъв случай. Има очевидна, ясна нужда на пациента – дали е пациент детето, подлежащо на имунизация е отделен въпрос, но човек, който трябва да получи определено профилактично лекарство. Ясно е количеството на тези деца, защото епидемиолозите и педиатрите наблюдават кохортите, знае се числеността и т.н. Няма фирма по същество нерегистрирана, няма фирма, явила се на търга. Тоест, ние сме в невъзможност да осигурим нуждата, гарантирането на обективната нужда и прилагаме описаната в чл. 59 от ЗЛПХМ и Наредба № 10 процедура. Намираме начина да го направим през дарение и внасяме тази ваксина, която пък притежава характеристиките, описани от мен досега в опита ми да внеса още яснота от гледна точка на състава и сигурността на ваксината Пентаксим.
Да кажем още, че ваксината Пентаксим е ваксина, заложена вътре в българския имунизационен календар. Разполагам и със становището на ИАЛ от вчерашния ден, което е отговор на Административната прокуратура, в което пише: „Ваксината пентаксим – за тази ваксина става въпрос – внесена от Турция, е приложена съгласно имунизационния календар и законодателството на България. Както вече ви информирахме с наше становище от проверката, ваксината с търговско наименование „пентаксим“ е включена в имунизационния календар на Република България. Същата е с частично място на производствена операция Турция и е идентична по състав на освободената във Франция ваксина съгласно лицензионен договор.“
Мисля, че, ако съм приключил с изложението, съм готов да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпреки достатъчно обстоятелственото пояснение на министъра, имате уточняващ въпрос? Заповядате, господин Байрактаров. Категорично е важно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин министър, както и на колегите за търпението за този наистина така изчерпателен отговор, който беше много важно да го получим.
Аз все пак имам два уточняващи въпроса към Вас.
Първият уточняващ въпрос е това, което ще се опитам на разбираем език да кажа, въпреки че Вие го казахте, всъщност, че има забрана за търгуване на този продукт – ваксината пентаксим – в търговската мрежа. Да го уточним.
Вторият ми въпрос, който също е не по-малко важен според мен, защото освен, че е включена в задължителния календар, е редно да кажем, че тази ваксина като част от задължителния календар съществува и в чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца като задължително условие родителите да получават тези помощи за деца. Нещо, което малко хора знаят, но над 800 000 деца, ако не изпълнят това условие, губят тези помощи. Така че е хубаво да се знае.
Завършвам с последния уточняващ въпрос, който за мен и предполагам за много граждани и колеги е важен, за да се спрат всички тези спекулации, получено ли е в прокуратурата, респективно в Министерството на здравеопазването, сигнал, оплакване, че някое дете е пострадало вследствие на ваксинация от тази ваксина? В края на краищата, след като се вдига толкова „пушилка“, да се каже, защото аз не чух никъде да има такова оплакване. Вероятно пък може да е дошло в прокуратурата, респективно в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров! Ще започна отзад напред.
Всеки един медикамент, още повече ваксина, което е биологичен продукт, може да доведе до странични реакции. Те са описани и в кратката характеристика на тези медикаменти и т.н. Това не е свързано с това дали сме взели, закупили или сме получили дарение от българския представител на „Санофи – Пастьор“ или от турския представител на „Санофи – Пастьор“. То е свързано със специфичните характеристики. Както се казва, аспирин като взимаш, има опасност да получиш усложнения.
Казвам го, госпожо председател, за по-широката аудитория. Тоест, не бива да вървим по линията на това дали може да има някакво температурно състояние, някакво усложнение, свързано с вида и специално определената партида ваксина. Няма, няма, защото ние следим през РЗИ за такива сигнали. Няма такова нещо. Но дори и да има, има си ясни количествени пропорции, например на 100 000, на 1 000 000 самият продукт дава обективно някакво количество усложнения, в общия случай – леки. И това не е свързано с това дарената ваксина от Турция и закупената вече, с която - между другото тази ваксина, която е дарена от Турция, отдавна е използвана – върху новите кохорти се прилага ваксина, която сме закупили пък на търг тук, защото фирмата се яви през месец октомври и доставката всъщност е от декември. Ние използваме вече през българския притежател на разрешение за употреба на продукта на френската фирма „Санофи – Пастьор“ петвалентна ваксина. Да се похвалим, както обещах лично на Вас, госпожо председател, че сме започнали реимунизацията с четиривалентна ваксина, а от края на месец декември договаряме още допълнителни количества, които ще дойдат през следващия месец. Те вече са налични и – как да кажа – са запазени за България.
Дали отговорих на всичките Ви въпроси, господин Байрактаров?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не отговорихте дали има оплаквания.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не, няма оплаквания. Аз отново ви казвам да не свързваме определено оплакване с конкретната ваксина, защото наистина няма компромис нито със състава, нито със сигурността на едната или другата ваксина. Те са идентични.
Две думи може би, госпожо председател, за другата внесена от Турция ваксина – Еувакс В, за да изчистим докрай целия въпрос. Това е ваксина, която отново казвам, не е предмет на реципрочно дарение от страна на България на ваксина. Тя допълнително е дарена от Турция и ние благодарихме за това. Не сме имали нужда за българския имунизационен календар за нея, защото – отново казвам – ние имаме спечелил играч на търга, който е доставил ваксината срещу Хепатит В – не съм сигурен как се казва спечелилата фирма от България, но това няма значение. Мисля, че е фирма „Глаксо“. Но това да кажем, че е подробност.
Тази ваксина от момента на влизането й в България стои в склада на Министерството на здравеопазването. Стои под ясен контрол. Преди четири месеца поканихме, защото тогава започна да се нагнетява напрежението, поканихме всички медии да я видят. Медиите я броиха. След това я брои ИАЛ. След това по желание на проверяващия прокурор я брои, мисля, че отново ИАЛ, но по желание на прокуратурата. Всичките 100 000 ваксини са налице. Те са със срок на годност до втората половина на 2017 г. След това те ще бъдат унищожени по начина, по който се унищожава всеки един такъв продукт. Дотогава българската държава ще държи тези ваксини на склад и като резерв.
Приели сме от Турция това допълнително дарение със следните цели – аз съм го обяснявал на комисията. Това, между другото, е ваксина, одобрена от СЗО. Това, между другото, е ваксината, с която ние всички сме имунизирани срещу хепатит. Но тя няма да бъде използвана на територията на България за ваксиниране срещу хепатит и никога не е била предвидена за това, защото съдържа тиомерсал, което според новите европейски критерии не е добре. Но това също е друг въпрос. Ако докарам тук нашите национални консултанти по епидемиология и инфекциозни болести, те ще си разкъсат ризите, че такова нещо няма. Но така или иначе, приели сме я, тази ваксина стои на склад. Пак казвам, ние имаме нужната ваксина.
Ако във връзка с бежанската криза, с бедствия и аварии настъпи някакъв тип епидемиологична обстановка, ние сме пуснали при приемането на това дарение от Турция писмо, питане до Междуведомствената комисия за миграцията, за бежанците, съответно до нашите национални консултанти, които следят това, защото този социален процес на бежанско натрупване, на кризисни бежански лагери, той от гледна точка на епидемиологичната наука е свързан неминуемо с повишен риск от възникване на усложнена епидемиологична ситуация.
Тези бежанци, идвайки в България с цялото си нещастие, вероятно част от тях са с нарушен собствен имунизационен календар. Казах го и вчера, на някого с достатъчно либерално мислене може да му се вижда патриотарско, патриотично или нещо такова. Но ние имаме нужното количество ваксина за Хепатит В на фирмата „Глаксо“ по всички европейски критерии, за да задоволим нуждите на българчетата и на българите, които имат нужда от това. След като имаме тази възможност да осигурим на хората, на които сме дали временен подслон в бежанските лагери, ваксина, която – повярвайте ми – те не са имали достъп до нея в страните, от които идват, не са имали достъп до такъв тип ваксина, аз не бих отделил от ваксината, взета за имунизационния календар на България, за да тушираме епидемиологични ситуации, свързани с бежанците. Ако, не дай, Боже, настъпи такава епидемиологична ситуация, след уведомление на ИАЛ, след разрешение на ИАЛ ние бихме могли да приложим тази ваксина там. Тя стои и винаги ще стои на склад. Дай, Боже, да трябва да я унищожим непокътната във втората половина на 2017 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура има думата господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Във връзка с големия обществен интерес и изнесената информация правя процедурно предложение стенограмата от това заседание да може да бъде качена на страницата на Комисията по здравеопазване колкото може по-бързо, за да могат да се информират възможно по-голям брой хора. Мисля, че това трябва да стане в рамките на 24 часа или на 48 часа. Знам, че не е много лесно, но мисля, че дължим на обществото този вид информация като официален документ. Знаете, че стенограмите са официален документ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да кажа, че всички стенограми на Комисията по здравеопазване се качват на интернет-страницата и са обществено достояние. Всичко е въпрос на техническа процедура. Ние винаги сме давали гласност на важните въпроси, които интересуват обществото.
Много важно е и Министерството на здравеопазването да е имало ангажимента цялата тази информация своевременно да я качи на своята интернет-страница, за да се парират всички коментари, които водят по-скоро до психоза, отколкото за реалистично представяне на случая. Смятам, че комисията ще има своя принос в това отношение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Много благодаря. Извинявайте, че взимам за последен път думата по въпроса, госпожо председател! Много благодаря и за предоставената ми възможност още веднъж да разкажем всичко това. Отчитам като наша административна грешка това, че тези протоколи за освобождаване, за сертифициране и т.н., не бяха своевременно качени на страницата на Министерството на здравеопазването и дадоха възможност за ред спекулации.
И извън темата, наистина извън темата. Правете каквото искате, каквито искате вотове на доверие, не се шегувайте с чувствата на родителите, защото е недостойно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура има думата доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, аз леко съм притеснен от това качване на стенограмата на сайта на Комисията по здравеопазване, защото в тази стенограма ще се появи едно изречение, в което се твърди, че българските производители нямат GMP и в желанието си да успокоим българската общественост, се притеснявам, че вместо да я успокоим, ще я развълнуваме още повече.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Каква Ви е процедурата, доктор Райнов? Моля Ви да не злоупотребявате с процедурите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да се прецизира това, което се качва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За съжаление не правим редакция, а качваме всичко, което е изказано на микрофоните.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Тогава министърът да бъде подготвен да отговаря за GMP на турските фирми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да прекратим диалога. Може като втори въпрос да си зададете съответната тема.
Сега наред е Български демократичен център.
Доктор Ковачка, имате думата.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги и гости! Моят въпрос днес е провокиран от питане към мен от управители, прокуристи на общински болници и кметове във връзка с финансирането и статута на общинските болници през 2016 г.
Проблемът основно възниква с работните заплати на медицинските специалисти и лекарите в общинските болници, тъй като знаем, че от 1 януари минималната работна заплата вече е 420 лв. Разликата между работната заплата на един санитар в болница и медицинска сестра някъде е 10 лв., а някъде е под тази. Това създава напрежение, демотивира хората. Те пишат писма до прокуристите, до кметовете и там, където – пак ще напомня, и друг път съм казвала – има общини, а такива са много в България, където общинската болница е единствена, задържането на кадрите и медицинските специалисти и лекари е огромен проблем. Това в момента създава напрежение.
И тъй като този акт влиза от 1 януари 2016 г. и управителите на болниците трябва да реагират, за да си задържат кадрите, а договарянето с Националната здравноосигурителна каса ще бъде от 1 април, все още не е ясно какви ще бъдат точно изискванията и какъв ще бъде прогнозният лимит на общинските болници за 2016 г. Не е много разумно един управител да коригира работните заплати и ТРЗ за цялата болница, когато не знае какъв бюджет ще има до края на годината. Това създава напрежение и аз моля за позицията на Министерството на здравеопазването, за да се създаде спокойствие в общинските болници, уважаеми колеги, и трябва да разглеждаме болничната помощ така, както разглеждаме общопрактикуващите лекари в извънболничната помощ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка! Аз не мога да се ангажирам с конкретика, защото вероятно нямате конкретно предвид определени общински лечебни заведения. Мога да кажа само, че всеки пък, когато до министерството, било през народни представители, било по друг път – през управители на болници – е достигал сигнал за това – защото да припомня, че до сключване на новия рамков договор болниците се финансират по методиката от 2015 г. - че е имало изкривяване, което не е обективно, било на районно, било на национално ниво в Касата, ние винаги сме реагирали от името на представителите на държавата в Надзорния съвет. Дори днес в Надзорни съвет на четири такива места, едното от които е общинска болница в София – област, има необективно, различно раздаден лимит, това ще бъде поправено. Тоест, винаги, когато има конкретен случай, и аз, и Надзорният съвет на Касата и оперативното ръководство – съжалявам, те не са тук вероятно, защото тече заседание на Надзорния съвет успоредно с това заседание – съм на разположение, ако има обективни причини нещо да бъде променено и да бъде завишен или занижен съответно лимитът на съответната болница.
Иначе тук с радост ще кажа, че разговорите, преговорите между Касата и съсловните организации вървят с едно доста добро темпо и разбирателство. Ние правим едни съвместни срещи заедно с екипа на министерството, обсъждаме в рамките на деня или на седмицата проблеми, които са възникнали по преговорния процес. Опитваме се да ги решаваме там, където има възможност да си кажем защо не можем да ги решим там, където няма.
Но, така или иначе, през следващия рамков договор, който се надявам да достигнат Касата и съсловните организации, в случая – съсловната организация на лекарите, там ще говорим за обеми. И като начало на прегорите по сключване на рамков договор се прие историческото ниво на достигнатите обеми. Тоест, под него не би могло да падне договор на определен… Има много детайли, за които още не съм готов да коментирам. Има, хайде да не кажем революционни, но много различни неща за начина, по който Касата да заплаща. Но като обем, което е нужното като гаранция, че количеството пациенти, които са потърсили съответната общинска или държавна или частна болница през миналата година, ще бъде договорено със съответната болница. Това е гаранция, от която нагоре, не много нагоре, но нагоре, започва преговорният процес между Българския лекарски съюз и оперативното ръководство на Касата и то изхожда от общото съгласие на съсловните организации и на Касата, и на министерството, респективно на правителството, че е достигната равновесна точка. На национално ниво ние приемаме, че 2 милиона хоспитализации са равновесна точка, от която нагоре, повярвайте ми, представител на нито една съсловна организация, надявам се и нито един мениджър на болница няма да претендира, че има нужда. Защото 2 милиона хоспитализации, дами и господа, означава, че всеки трети, дори по-малко, на всеки два и половина български граждани един е лежал в болница. Приемаме, че това е равновесното ниво и договаряме такъв национален обем.
По такъв начин във връзка с Националната здравна карта да кажа, че от преди половин час, мисля, ако не в този момент, на сайта на министерството се качва наредбата за критериите, по които Касата при установен от здравната карта излишък на определени мощности, определя контрагенциите си.
Наистина ви моля за активно отношение по този въпрос. Стремили сме се тя да бъде максимално обективна и да не подлежи на никакъв тип възможност това да се изкриви, да отиде в лобизъм с една или друга цел – било в посока на определен частен интерес, било в посока на общински или на държавен интерес. Тоест, да има ясни и смислени критерии.
Моля, запознайте се и сме отворени за дебат.
Дали отговорих на въпросите Ви, доктор Ковачка?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тя има право на уточняващ въпрос. Така че сега ще стане ясно.
Доктор Ковачка, заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, да, това е така. И аз мисля по същия начин. Но въпросът ми е има ли позиция Министерството на здравеопазването за предложения за промени в законодателството, които касаят дофинансирането на тези болници чрез общините и кметствата, каквито в момента те могат да правят само за капиталови разходи, за медицинска апаратура, но не и за дейност. Защото, пак напомням, че има райони, в които общинските болници работят по малък брой клинични пътеки, по много ниски цени и задържането на лекари и медицински специалисти, а назначаването на млади лекари е почти невъзможно и в някои не се е случвало в последните десет години.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка. Аз, първо, да благодаря, защото за разлика от Вас, с други народни представители и с други кметове имаме спор дали въобще общинската болница трябва да бъде предмет на активна политика от страна на общината и Ви благодаря, че тук споделяме една и съща позиция. Защото аз съм го казвал и преди това, но то някак си се тълкуваше като предизборно. Но, ако сме свикнали, че това, което трябва да казва един кмет, е, че трябва да оправи паветата, водопровода и въздуха в града, за мен не по-малък ангажимент е да излезе и да каже, че той гарантира, че с ресурса на общината през местни данъци и такси, ако трябва да го каже, за да го изберат, нека да си преценяват хората, той гарантира кадрите, задържането на кадрите, наличието на болницата в неговия град, която е собственост на тази община.
Това, което ще Ви кажа в една по-стара моя битност на общински съветник в София, е, че има начин при съществуващото законодателство, без да го променяме, общините да изразят своето включително и финансово отношение към това. В София – тук и господин Иванов знае за това – това е направено като едно решение на Общинския съвет, в което общината финансира общинските лечебни заведения за неща, за които Националната здравноосигурителна каса не покрива.
Ако считате, че има нужда това да бъде прецизирано в закона, аз съм на разположение заедно да изработим такъв текст и да го дадем на комисията.
Доктор Ковачка, да кажа, защото и в града, който представлявате най-много, има звено за спешна помощ, тоест, в болницата има спешно приемно отделение. От тази година извън увеличението на заплатите в спешната помощ, допълнителното, което бяхме гарантирали, от тази година в спешните приемни отделения на всички болници – това са държавните и общинските, другите не си позволяват лукса – независимо от това какво са получавали досега, какво им е гарантирала, генерирала болницата като доход, за да ги задържа, за да има това спешно приемно отделение, през ресурса, който по линия на програмата на министерството върви от януари, тоест, със задна дата трябваше да излезе постановлението за бюджета и т.н., затова не сме готови още, но лекар в приемно отделение няма да получава по-малко от 1 500 лв., а медицинска сестра няма да получава по-малко от 900 лв.
По този начин се надяваме, че както обърнахме миналата година тенденцията в хората в линейките, в спешната помощ, тоест, миналата година за първи път броят на постъпващите е по-голям от броя на напускащите, надяваме се, че в течение на тази година с тази активна политика по задържане на хората да работят там, защото това е фронтът. Всички или голяма част от вас идвате от някоя болница и знаете, че там текучеството, кадрите е най-тежко, най-трудно. Надяваме се, че по този начин ще можем да обърнем този процес и в спешните приемни отделения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос е от господин Нотев.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, колеги! Бях предварително подготвен за въпрос и намирам, че с изслушването на последния Ви отговор, по-точно с отговора на въпроса, зададен от колегата Байрактаров, въпросът, който съм формирал, става наистина актуален.
Имам предвид, че аз съм от малкото членове на комисията, който не е с медицинско образование. Аз съм юрист по образование. Обръщам внимание на тази страна на вашата дейност.
Прави впечатление, че доста волно и широко боравите с възможността да се правят насрещни дарения в отношенията по доставка на въпросните ваксини и съответно върнат жест към Турция.
Две насрещни дарения правят сделката възмездна и тя се вписва в други правила или в други изисквания. Но защо казах, че въпросът ми има отношение към юридическите правила, на които така или иначе, се подчинява всяка човешка дейност, включително и медицинската практика. Намерението ми беше съвсем добронамерено, градивно да посоча с пръст въпрос, който би следвало да заслужава и вашето внимание.
Въпросът ми се отнася до зачестилите случаи на образуване на дела срещу ваши колеги в тесния смисъл, срещу лекари за лекарски грешки. Използва се текст, който съществува в Наказателния кодекс, текст, който дава основание да се търси отговорност тогава, когато се инициира производство срещу лекар с обвинение, че той е нарушил професионалните правила при упражняване на тази високорискова дейност.
Тогава лекарят е сам срещу системата. Обръщам вниманието ви, защото може би сте го видели отстрани, но аз съм го видял отвътре като участник в подобни процеси и наистина боли. Тогава всички се отдръпват и този достоен гражданин и висок професионалист става изведнъж престъпник тогава, когато срещу него са мобилизирани медии и общественост, както и близки на засегнатия пациент, който по своя преценка е неправомерно увреден.
Тези производства са затруднени от гледна точка на това, че в повечето случаи предпоставки за тях са условията в болниците, които вие всички знаете, организацията на дейността, неизяснените медицински критерии и стандарти, които би следвало да очертават задължението на лекаря и очевидната некомпетентност на тези, които разследват подобни деяния. Това са хора, мои колеги вече, юристи, те не са в състояние сами да вземат решение. Прави се с помощта на експерти, които обаче са съдебни лекари, забележете. Те не са от специалността на техния колега, чиито действия се разследват.
Та поставям въпрос. След като тези дела стават с все по-голям обществен интерес с оглед финансовите последици от тях – това е световна тенденция и вие го знаете по-добре от мен – защото е възможно да вземеш пари от болницата, да вземеш пари от конкретния лекар. Но предпоставка, за да стигнеш до тази цел, е осъждането и признаването на лекаря за виновен.
Пред очите ми през последните месеци само двама уважавани специалисти-лекари, напуснаха страната като последица от това, че те бяха признати за виновни, по мое дълбоко убеждение, осъдени ей така, колкото да има някакво основание за гражданска претенция – на една глоба и лишаване за една година да упражняват лекарска практика. Те вече практикуват в чужбина, не тук в България.
Питането ми към Вас като министър е има ли статистика във Вашето министерство за подобни случаи? Има ли реакция, има ли набелязани мерки за това да се водят на отчет подобни ситуации и лекари, изпаднали в подобно положение, наистина да имат гърба на съсловието, на гилдията, а не да бъдат медийно поругани и отстранени от достойно заетото си място в резултат на дълги години професионален стаж.
Какво може да предложи министерството, разбира се, и на други институции, и на други ведомства, за да се предотврати тази практика, която в крайна сметка води пак до един и същи резултат – оголване на този фронт с лекари, които емигрират по силата на тези случаи.
Задавам въпроса наистина най-добронамерено с очакването, че и оттук ще постъпят някакви предложения, по които бихме могли да работим заедно, за да може наистина да се избегне една тежка несправедливост, която напира под влияние на очаквани финансови облаги на недотам добронамерени хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нотев.
Към момента на ниво държавна институция такава статистика нямаме. Такава протостатистика има в съсловните организации. Но това, което сме заложили в плана си за тази година в ИАМО, в Агенция „Медицински одит“, там да започне да работи регистър – не мога да се ангажирам с конкретен месец, то е свързано с поръчка за софтуер и т.н., регистър – хайде да го кажем просто – на лекарски грешки, на такива случаи, свързани с лекарски грешки, което ще обективизира, ще даде история, ще даде нагласа, тенденция, ако щете, които да могат да бъдат обективни във времето.
А иначе въпросът, който поставяте, е наистина сериозен. Казвам го като всякакъв – като министър, като човек, като лекар. Аз не знам дали лекари, обвинени в лекарска грешка, защото между другото и българското законодателство е доста особено от гледна точка на тълкуването, на формулировката и на разбирането и на постановяването на решенията си.
В тази връзка ще кажа малко повече какво мислим да правим в следващите месеци. От медийния остракизъм и от разкъсването няма как да избягаме, господин Нотев. Казвам го откровено. Ако искате, да върна темата към разговора по въпроса на господин Байрактаров за ваксините. Спомняте ли си преди четири години министър на здравеопазването тогава беше господин Божидар Нанев. Всички си спомняте, че едни ваксини нещо бяха много лоши, бяха внесени много лошо, не знам си какво. Там пак се намеси прокуратура, пак едни будни медии, будна съвест народна и т.н. Той беше принуден да си подаде оставката. Всички го знаем това. Само че много малко от нас знаят, че след три години най-високата българска съдебна инстанция постанови, че такова нещо няма. Но този човек си тръгна обиден.
Между другото, нека да кажа, защото тогава господин Лъчезар Иванов помни, съдът каза, че всичко е спазено и всичко е наред. Не се отклонявам, но наистина позволете ми това нещо, защото малко ми се натрупа обида през последните дни. Почеркът е абсолютно сходен. Нека да кажа, доктор Иванов знае, тогава бяхме в едно сътрудничество на Синята коалиция тогава с ГЕРБ. Тогавашният министър Нанев беше стигнал до един етап, все още не е реализация, но до политическо обсъждане на електронна платформа за медикаменти. Изведнъж се случи тази работа с ваксините. Ние вече, благодарение на мнозинството, което гласува всички тези неща, вече пък сме готови с тази платформа. Тя през другия месец ще заработи реално в търговете за лекарствата. И пак сега едни ваксини!
А, ако не се лъжа, следващия месец – мисля, че те са контактували с уважаемата председателка на комисията, ако не, ще го направят скоро, аз го знам, защото имах среща по линия на надзора с тези хора – от неправителствени организации са готови и изискват от институциите съдействие за една такава институционална среща на юридически екипи от парламентарна комисия, от ИАМО, от ИАЛ, от Касата, от министерството, където да бъдат обсъдени, систематизирани точно практиките, свързани със съдебни решения, с лекарски грешки, въобще с юридическата част на тези взаимоотношения. Мисля, че такъв семинар ще бъде полезен и от страна на министерството то ще намери пълното съдействие.
Аз съм присъствал на подобно нещо. Мисля, че преди две години или кога беше, когато сегашният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов изнесе едни такива лекции по въпроса. Тоест, има такъв процес. Може би наистина те трябва да бъдат систематизирани и предложени, защо не и от Комисията по здравеопазване, от вашите колеги в юридическата комисия и т.н., за да претърпят някакви промени законите, ако това е нужно. Наистина нямам висока компетентност по въпроса. Готов съм да слушам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли уточняващ въпрос, господин Нотев? Заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Не, по-скоро се ползвам от становището, което министърът заяви и очакването или по-точно съгласието, че работата в тази посока трябва да бъде свършена.
Уверявам ви, че каквото и да е минало, то засега резултат няма. Казахте, че преди две години имало някакви опити. Въпросът наистина е остър и, ако имате същото виждане, че професионално трябва да бъдат защитени българските лекари и от тази гледна точка, защото те сега са абсолютно сами. Атаката от медиите е логична и тя е във всяка една област. Но наистина лекарите остават сами в тази битка. Те са в необяснимо и неоправдано слаба позиция, защото насреща пък няма и компетентно мнение, компетентно и обективно изследване, както се случва за други деяния, които са предмет на съдебно разглеждане.
Уверявам ви, че има място за такава дейност и ви призовавам да го направите, защото намирам, че това ще даде едно по-справедливо и полезно за обществото решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Аз искам да поема ангажимент от името на комисията, че съвместно с министерството и всички компетентни институции ще направим такава дискусия, за да може наистина да се реализира нещо практически, защото, да, имаше подобни срещи, но резултати засега признаваме, че не са се получили.
Така че това ще е съществен принос наистина и от наша страна трябва да го доведем до край.
Следващият въпрос е от АБВ – доц. Кючуков.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Миналото лято след доста усилия беше приет почти изцяло нов закон за лечебните заведения. В един от членовете му, по памет цитирам – чл. 19, беше описано задължението на лечебните заведения да оказват 24 часа помощ в рамките на своето разрешително, както по спешност, така и планово.
Тогава предложих в комисията и от парламентарната трибуна неизпълнението на това задължение да бъде свързано с недопускане на договор с Националната здравноосигурителна каса, тоест, недопускане ползване на обществени фондове от тези, които не спазват тези изисквания.
Министерството на здравеопазването отклони това предложение. То не беше прието. Вероятно съвсем добронамерено, господин министър, сте очаквали, че след като влезе този текст в закона, всички нередовни директори и собственици ще хукнат и ще разкрият спешни центрове и ще изпълнят това изискване на закона.
За съжаление аз поне не знам такъв случай. Може би Вие имате някакви такива данни. Но моят въпрос е свързан с това какво прави Министерството на здравеопазването, за да изисква спазването на този императивен член от Закона за лечебните заведения и всъщност не е ли това един от начините за отсяване на тези лечебни заведения, които действително са от полза за българските пациенти, а не от полза за собствениците им и на директорите им.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Само да припомня, че текстът от промяната в закона е още от 2010 г. Така че би следвало наистина да има опит в контрола над изпълнението на този член.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кючуков! Първо, на конкретния въпрос – какво сме предприели.
От края на месец ноември миналата година екипите на спешна помощ, защото това е институцията, с която можем да боравим, тоест, пациент, който със собствен транспорт или по собствено желание е преценил за спешно състоянието си и е отишъл в болница и не можем да контролираме някак си този процес, но екипите на спешна помощ са задължени при всеки един отказ от прием, тоест, закарват пациента в болница „Х“, там му казват: не щем, не можем или нещо друго. Задължени са да получат протокол, върху който дежурният лекар било в спешния център или еди къде си, да се разпише, след което докладва това в Националния координационен център. До този момент имаме четири или пет – последно преди две седмици гледах статистиката – такива случая. За всеки един от тези откази да бъде приет пациент съответно ние сме пуснали по линията на министерството, пуснали сме проверка от ИАМО, която при приключването си води до санкции за този отказ.
Освен тази ежедневна „гонка“ да кажем, която правим, защо ИАМО? Защото това е свързано не толкова с финансовия ресурс, колкото с правото на пациента да получи най-бързата и компетентна помощ, след като екипът на спешна помощ по линията на задължението да закара пациента на най-близкото място, където има съответната квалифицирана помощ и там му бъде отказано, това е нарушение на правото на пациента. При нарушение на правото на пациента аз като министър имам право да отнемам въобще разрешителното на тази болница.
А иначе в критериите за избор на Касата при наличие на излишни структури спрямо здравната карта това, което казвате, е ясно заложено като критерии. Помъчили сме се да бъде максимално обективизирано, точкувано, с абсолютната яснота за разликата между различните лечебни заведения, натовареността като спешност и т.н. Тоест, това е един от основните критерии, по които Касата ще отсява партньори при следващия договорен период, тоест, във връзка с новия рамков договор.
Направихме преди това и една много интересна статистика. Поисках от Касата да ми извади справка между 17,00 ч. и 8,00 ч. сутринта – да кажем, извънчиновническото работно време – какъв е приемът на пациенти и къде. Ако искате, ще ви го предоставя. Много е интересен. Той не е конфиденциален. Ако приемем там, че нивото на прием в тези часове на института „Пирогов“ е един таван на норма, защото трудно можем да кажем, че повече пациенти търсят помощ другаде, отколкото в института „Пирогов“ в нощните часове или в малките часове на нощта.
Там процентът на прием в тези часове беше под 30. Интересното е, че има лечебни заведения, които имат около 60 процента нощен прием. Разгледахме в дълбочина на какво се дължи това. Оказва се и в момента там текат други проверки – аз, докато не свършат проверките, няма да кажа нищо – оказа се следното в една от тези болници. Това е общинска, апропо, за съжаление, госпожо Ковачка. През деня лекарят, който се води на договор някъде другаде, отива там през нощта и тогава се приемат болни. Има, разбира се, и лечебни заведения, които имат нула спешни случаи. Между другото, много странно е във Варна, например, представител на който град сте Вие, в сравнение с две акушерогинекологични клиники, болници, едната има огромен прием нощно време, защото кога ще тръгне да ражда жената, когато Господ каже. А другата – нула. Това е между 5 часа следобяд и 8 ч. сутринта. Е, това критерий ли е, ако се окаже, че там има доста гинекологии във Варна? Защото вие не можете да кажете на жената да ражда във вашето работно време, а държавата не е длъжна да ги плаща само за работното ви време.
Надявам се, че съм бил изчерпателен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос има думата доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Господин министър, много убедително звучеше отговорът Ви. Само че не ме убеди в самата технология. Вие говорите за сведения за това къде ги кара „Бърза помощ“. Ами „Бърза помощ“ не са глупаци. Те знаят кои лечебни заведения, сключили договор с Касата, нямат друг специалист освен една медицинска сестра в най-добрия случай и никога няма да ги закарат там. Даже се изненадвам, че сте намерили четири, които са отказали. Защото „Бърза помощ“ кара пациентите там, където знае, че болният ще бъде приет. И аз, ако съм на тяхно място, и аз ще направя същото.
Изненадан съм, че това, което за мен е една от възможностите да направите всички лечебни заведения полезни за пациентите, не се използва. Ами нищо по-лесно няма от районните центрове по здравеопазване по някакъв начин да разпределят спешността. Примерно има четири ортопедични болници в един град. В зависимост от броя на леглата едната ще поеме една вечер, другата ще поеме две вечери, третата, която е най-голямата, ще поеме четири вечери. Но трябва всички да бъдат ангажирани с този процес, а не хитреците, които само източват Касата и които действително не получават пациенти от „Бърза помощ“, защото знаят, че там няма да бъдат приети, да действат по този начин.
Имам и един допълнителен въпрос, който доктор Петров ми подсказа. Ще има ли ретроградно някакъв анализ на начина, по който се приемат спешно болните?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Можем ли все пак да дадем думата на доктор Петров, че много иска да се включи по темата. Спешността знаем, че му е любима. Ще си позволя нарушение на правилника, но много кратко, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Ще се опитам този път да бъда по-малко емоционален, госпожо председател! Обещавам.
Уважаеми господин министър, колеги, първо, тази тема за спешността е много стара. С вас много пъти сме я обсъждали. Ние трябва да бъдем абсолютно наясно, че самите пациенти много добре знаят къде ще бъдат обслужени през нощта. Да си представите случайно здравнонеосигурено лице или пък представител на малцинство – няма да споменавам кое - да отиде в частна болница през нощта?!? Аз също не мога да си го представя.
Всички сте пределно наясно къде става реалната спешност, къде се оказва реалната спешност. Но тук искам да направя едно уточнение и към доц. Кючуков. Още, когато приемахме този текст, още тогава отбелязах, че под въпросното изискване всички болници да оказват спешност само в рамките на своето разрешително, по същество не е работещ. Моментално ще ви дам пример. Да, във Варна действително доц. Кючуков има няколко ортопедични отделения. Но можем ли една травма да я закараме в отделение, в което няма друг вид хирургия? Съвременната медицина изисква спешността да бъде действително на ниво, на което да има осигурена специализирана медицинска помощ поне по пет – шест специалности. Смешно е да очакваме болница, която има разрешение по една или по две специалности, да оказва спешност, освен, ако не става дума за нещо много, много специфично, да речем, очна болница.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Съвсем изпуснах правилника. Сега и доц. Шишков иска да се включи. Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Точно в тази връзка ще запитам какво значи МБАЛ? Многопрофилна болница за активно лечение. Ние това нещо не го изчистихме със закона. Онзи ден обаче моята жена, която е медицинска сестра, ме подсети, че преди години е учила какво значи многопрофилна болница за активно лечение.
Как ще ликвидираме този въпрос и как смятате да ликвидирате този проблем, като някъде, примерно, няма основни медицински специалности, но въпреки това е сложена отпред тази абревиатура МБАЛ и всички се кичат с нея.
По тази причина ние, мисля, че сме на първо място по брой на многопрофилни болници в Европа, да не и в света, ако не се лъжа. Те разчитат и на това, че благосклонността от страна на министерството и на Касата ще ги доведе до един договор от 1 април. Как ще решите този проблем точно? Говорим за комплексност, но те продължават да го правят.
А частните болници имат още един голям проблем. Големият проблем е, че те подбират и частния пациент – дали е перспективен или не. Спешния пациент! Това е факт, аз даже имах такова запитване и скоро министърът ми отговори. Отива се в 12 ч. с бъбречна колика – говоря конкретно за моята специалност – плащат се и венозните апликации, плаща се прегледа, плаща се рентгеновата снимка затова, защото е от следобеда и така е преценено – вече не е спешност, можеш да отидеш на следващия ден. Аз мога да дам много примери за това нещо с болници, които го правят за разлика от държавната болница, където не можеш да вземеш пари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже вече допуснах грубо нарушение на правилника, иска ли някой да допринесе към темата за спешността?
Доктор Адемов, заповядайте. Ангажирам се, че това ще бъде за последен път в рамките на тази парламентарна сесия.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В тази връзка ще кажа само едно изречение. Има историческа справка във връзка с това, което казаха колегите преди малко. Доктор Григор Шишков в 38-ия парламент предложи текст в Закона за здравето, който казва, че спешноболният се обслужва там, където попадне. Точка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, дали успяхте да обобщите всички проблеми във връзка със спешността?
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми народни представители, задали въпроси, първо, за да довърша отговора на доц. Кючуков, защото негов беше въпросът и темата.
Всъщност с допълнително прецизиране и с на седмична база изследване на GPS-устройства – всяка линейна има собствено GPS-устройство – ние се стремим спешната помощ навсякъде да спазва принципа, че те, както е записано в наредби, в закони, те трябва да закарат пациента в най-близкото лечебно заведение, което има съответната компетентност. По този начин се получават тези откази, защото спешна помощ не филтрира през това къде са свикнали. Филтрираме през GPS-устройствата по-скоро това къде някои хора в спешна помощ са свикнали да карат хора, да кажем, по различни от медицинските подбуди. Да не бъда по-конкретен.
Тук обаче възникна сериозен въпрос. Госпожо председател, аз ще кажа няколко неща повече, ще бъда мъничко по-дълъг. Наистина отварям тема, за която ви казах, че докато не завършим, не изчистим с експерти, някак си не бих искал, но може би това е мястото някак си да започне тази дискусия веднъж – отново казвам – през критериите за избор на Касата – там, където има излишък, това ще бъде строг критерий. Вижте критериите, ако ви се струва, че трябва да бъдат по-строги, нека заедно ги направим по-строги.
Но всъщност тук това, което доктор Петров каза, каква е разликата между едно нещо, което затваря в 14,00 ч., и едно нещо, което работи 24 часа седем дни в седмицата. Не, че може би услугата и лечението, което дава до 14,00 ч. далеч не е по-лошо от това в другата болница. Може би! Но една болница, примерно имам предвид болницата, в която работи – „Св. Анна“ във Варна – тя е длъжна да поддържа 24 часа екипи-специалисти, по 10, по 15, по 20 лекари на нощно дежурство, два пъти по толкова медицински сестри, санитари, лаборанти, рентгенови лаборанти и рентгенолози, апаратура, която трябва да работи, да се амортизира, с консумативи през цялото това време, лаборатория. Тоест, това е допълнителен разход на тази болница в сравнение с другата, която затваря в еди колко си часа.
Оттам в какъв процес на разговори сме с Българския лекарски съюз за новия рамков договор, за подмяна на философията, по която Касата започва да плаща. Говорим активно и имаме разбиране, не казвам съгласие, но разбиране за въвеждане на понятието „средно претеглена стойност на пациент за отделно лечебно заведение“. Това означа колко струва на едно лечебно заведение един пациент. Колко струва от гледна точка на присъщите за лечението му разходи, а не от гледна точка на това какво иска да си строи директорът на болницата на вилата, защото има и такива.
Това значи следното. Ако болница „Св. Анна“ във Варна има сключен договор по 10 клинични пътеки – спекулирам, за да опростя нещата – всяка една от тях има своята цена по Национален рамков договор такъв, какъвто е досега, и новата договорена по новия рамков договор от месец април, такава, каквато е записана – 500 лв., 1000 лв., 3000 лв., броя на пациентите, които са приети в течение на годината по тази клинична пътека, умножен по стойността на тази клинична пътека и всичкото това, разделено на общия прием на пациентите в болницата. Да кажем, 100 000 пациенти, преминали през тази болница. Това дава средната стойност на един пациент, който болницата е получила. Толкова пари е получила за преминал пациент.
Идеята е Касата да започне да плаща не цената на една клинична пътека, която е такава, защото доктор Москов е бил министър и е направил анестезиологичната пътека по-скъпа, пък доктор Петров не е бил.
РЕПЛИКА: Едва ли ще го направите така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не правя, защото имам друга философия. По-демократична е философията.
Няма значение каква е конкретната стойност на клиничната пътека. Ако средната претеглена стойност на преминалия пациент през болницата трябва да е примерно 1000 лв., за приет пациент съответно с алгоритъма на лечение, както го записахме в новата Наредба № 40 за приеми, за изписване и т.н. с повишените критерии, които Касата и Българският лекарски съюз ще договорят сега за изписване, болницата получава тази средно претеглена стойност за пациента независимо дали е дете с пневмония, за което Касата плаща досега 300 лв., или е някакъв ортопедичен пациент, за който поради някаква причина плаща 1000 лв.
Това нещо все още не е краят на разсъждението. Връщам се към проблема, който постави доктор Петров. Това трябва да има към себе си и своя коефициент. Тази средно претеглена стойност трябва да бъде умножена по коефициент – положителен и отрицателен – извинете. Там, където тези средно претеглени разходи на пациента са по-високи обективно, защото 20 човека дежурят нощно време и ме посрещат, когато имам нужда, има консумативи, има апаратура, има кръвен център, има хиляди неща, с които лекарите са запознати. Там коефициентът от тези 1000 лв. средно претеглена стойност става 1100 или 1200 лв. по коефициента. А на другото място, което може би лекува достатъчно добре, но всъщност от тази разлика печели, а голямата, структуроопределяща болница губи, се отнема с отрицателен коефициент. Това е начинът структуроопределящите болници да престанат да „гълтат вода“ за сметка на малки, бутикови места, които са много печеливши.
Казвам само философията, върху която работим. Казвам, че имаме първоначалния добър разговор със съсловните организации. Затова не казвам, че имаме съгласие. Но си мисля, че това е добрият път на поведение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър. Всички от питащите са удовлетворени, защото аз вече се обърках на кого да дам думата за уточняващ въпрос.
Благодаря.
Започваме втория кръг въпроси.
Уважаеми господин министър, от името на парламентарната група на ГЕРБ ще задам аз въпрос, свързан с така наречения персонален идентификатор. Той доби популярност в медиите от първоначално изтъкнатата идея за персонален пръстов отпечатък. Впоследствие чухме, че ще се генерира цифров код. Също така от медиите разбрахме, че Касата е започнала процедура, която да реализира проекта.
Затова бих искала да запознаете народните представители с намеренията, с процедурите, със стъпките и със същността на този идентификатор, защото, така или иначе, ние приехме Закона за електронната идентификация и там има възможност личната карта да бъде носител на такава информация. Ако не, кой именно ще е носителят на тази информация?
Чухме амбициозните Ви намерения по този начин да се прекратят много лоши практики в болниците, като например последните Ви изяви в медиите говореха за случаи, в които лекари уж присъстват на операции, а в същото време не са там. Дали такъв идентификатор ще се въведе и за лекарите, които правят процедурите?
Наистина медийните версии са разнопосочни, но аз много моля да запознаете народните представители, за да можем ние да се ориентираме налага ли се някаква допълнителна правна и законодателна регламентация на процедурите. Още повече изразявам и притеснението на голяма част от гражданите в малките населени места, за които е ясно и от сега, че при липса на аптеки си позволяват на човек с възможности за превоз да дадат своите рецептурни книжки и по този начин да се снабдят с лекарства.
Всички досега подобни идеи, че няма да може някой друг да получава лекарствата на възрастните пациенти, ни създават изключително голямо напрежение.
Моля ви наистина за повече подробности по темата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Дариткова! Първо, по процедурата.
Не от гледна точка на правния анализ на министерството и на това, което заедно с вицепремиера Бъчварова, която водеше тази група, която от името на правителството всъщност работеше по електронизацията, цялата група за електронно управление, текстовете, заложени в законите, приети от вас, всъщност дават нужната юридическа рамка. Тоест, не спорят с подхода, избран всъщност от Касата за това нещо.
Процедурата, етапът, в който се намираме, е обществена поръчка. Тоест, обявена е обществена поръчка за избор на изпълнител, който да направи софтуера. Днес разбрах, че всъщност са се явили две големи български фирми, консорциуми по IT. Някоя от тях ще спечели и ще изработи този софтуер. Мисля, че таванът, който е даден в обществената поръчка за изработване, ще ви излъжа, защото наистина не следя от близо детайлите на този процес, но мисля, че от порядъка на 400 000 лв. е тази задача. Това е пределната цена, на която трябва да се явят.
Заложено е също така, че този софтуер трябва да работи с всяко едно идентификационно устройство, което се намира на българския пазар, на цена до 100 лв., защото имаше спекулации какви скъпи устройства, защо, как и дали е възможно една аптека да си позволи такова устройство за 100 лв. Преценката на Касата е, че може.
Какво представлява самият процес. Да кажем още веднъж. Не става въпрос за снимка на структурата на кожата на пръста ви, която е уникална. Тя е уникална и като такава и тя при първия ви досег с тази система генерира, вследствие на вашата уникалност генерира пък уникален цифров код със съответните характеристики, което наистина го прави трудно или непробиваем или пък поне не си струва усилията да го пробиеш, за да можеш да влезеш в здравното досие, да кажем, на Бойко Пенков и да си купиш хапчета с него. Защото няма непробиваеми неща на света. Въпросът е: струва ли си?
Това нещо се свързва с вашия ЕГН в системата ЕСГРАОН и оттам нататък ви разпознава единствено и само вас като човек, който оторизира било през аптека, било през болница, Касата да направи здравноосигурително плащане от ваше име.
Тук е отговорът ми и на другия Ви въпрос. Първо, въпросът, който най-често се задава на сайт, на горещ телефон на министерството и на Касата, е свързан с децата. Тоест, децата, непълнолетните имат ли такова нещо и възрастни роднини, които са трудно подвижни или пък инвалиди, които не излизат от къщи или пък просто предпочитаме ние вместо тях да отидем и да вземем някакви лекарства и да свършим нещо.
В ЕСГРАОН системата има така нареченото дърво на свързаностите. Там е ясно, че лицето Петър Москов има дете под 18 години и възрастна майка. Там е свързано по техни си софтуерни причини. Системата оторизира лицето Петър Москов от името на възрастната си майка, ако тя има нужда, или от името на непълнолетното си дете да валидира здравноосигурително плащане.
Дали съм ясен?
Същото е възможно като функция и то със сигурност е заложено при изискванията на изпълнителя в случая, когато това е най-често в село, където кметът на отдалечено село, да кажем, събира рецептите на пет възрастни хора, които едвам ходят, отива в съседния град и получава техните лекарства. Тоест, при съответната оторизация за това, че това е човекът, който тези възрастни хора са избрали за това нещо, той ще има правото и системата ще му даде достъп от името на тези пет човека да валидира здравноосигурително плащане.
Отделно пък, като говорим за хапчета и за такива неща, всъщност ние до седмица ще сме готови със ЗЛПХМ, доктор Райнов има положителна нотификация за ЗЛПХМ за записаните в закона процедури, свързани с паралелната търговия, за което наистина Ви благодаря, защото Вие винаги сте бил част от този процес.
Но там предвиждаме – и тук сме говорили и с Българския фармацевтичен съюз, и с дистрибуторите – възможността за мобилни аптеки, които да могат да реализират това нещо. Това е интересно и за бизнеса, интересно е и за фармацевтиката.
Иначе да се върна на въпроса. Тоест, няма проблем при ясна процедура, която, разбира се, е предмет на нормативен акт на Касата, вие да заявите, че искате аз да ви представлявам през моя идентификатор по обективни причини, които са обективизирани – дали ще е личен лекар, дали ще е през РЗОК и т.н. – системата да ми даде допуск аз да го правя.
Опростявам и банализирам нещата, за да бъда максимално ясен за всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Аз все пак не разбрах. Остава пръстът да бъде носител? Така ли е? Процедурите оттук нататък ще бъдат изключително сложни. Пред кого ще се декларира, как ще се декларира, кой ще свързва…? Не е ли по-просто все пак да вървим към идеята за електронния идентификатор, като носител на този електронен идентификатор да бъде личната карта, документа, който приехме вече в Народното събрание и в закона, който ще дава уникален цифров код и той ще ни позволява да имаме достъп до всички социални системи, до системите на НАП.
Доколкото имам информация, така е в повечето европейски страни. Има ли аналог, отнякъде взели ли сте модела за точно този вид идентификация и какво целите? Аз лично смятам от моя практически опит пред кабинетите на общопрактикуващите лекари, че това ще създаде изключителни затруднения, ако Вие заложите в програмата пациентът да влиза на 10 или на 15 минути, точно фиксирано време, ще се формират огромни листи на чакащите. Понякога се налага пациентите да бъдат обслужвани по двама, защото е възможно да се преглежда един пациент, а в съседното помещение сестрата да пише рецепта. Всичко останало смятам, че няма да облекчи процеса, а напротив, ще го администрира излишно и ще го усложни.
Оттук нататък дали това не е по-оптималното – първо да се заложи в болниците, а въвеждайки и довършвайки най-после електронната рецепта, ние да можем да следим взаимоотношенията между общопрактикуващите лекари и аптеките – онлайн малко по-коректно. Всичко това смятам, че наистина трябва добре да се обмисли и анализира.
Виждам, че процедурата вече е в ход, но се надявам всички тези детайли наистина да сте ги прегледали преди да се решите именно на този механизъм на идентификация.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, първо, наистина първият етап на въвеждането на това нещо ще бъде в болничните заведения и в аптеките.
Иначе няма никакъв проблем и никакво забавяне. Въпросът е човекът, който идва при Вас като личен лекар, при мен като анестезиолог, при доцента като хирург, просто да идентифицира присъствието си в този момент при нас. Това е едномоментен режим. Оттам нататък какъв е режимът, в който кабинетът, болницата и т.н., си прави лечебния процес, той не се променя.
Дали с лична карта, дали пластика с чип, дали някакъв друг чип – това по никакъв начин не променя и не решава нито един от въпросите, които досега съвсем оправдано поставихте – за трудноподвижни хора и т.н. и за всичко останало. Най-важното, което не решава, е всъщност въпросът – на технологичен език на програмистите, тук мисля, че се смяхме с това нещо веднъж – това нещо се нарича процес на пенетрация. Тоест, бързината на процеса на разпространение на този ключ, на този идентификатор след хората. В много по-добре уредени от нашата държава този процес е отнемал две до три години. Например опитът на хърватите, които бяха тук и изнесоха презентация на тази тема, беше, че за две години и половина са достигнали около 75 процента пенетрация.
Още две думи и наистина ще приключа. Всеки технологичен метод има своите предимства и недостатъци. Основното предимство на това – те са две – е незабавното му разпространение, едномоментно. Няма нужда от разпространение на карта, от смяна на лична карта или каквото и да било. Евтино е. Не е свързано с изработка на пластмаса, на чипове, на каквото и да било. Има, знам и наистина ще отстоявам това нещо, има изключително много апетити. Колкото по-скъпо може да бъде това, колкото по-интересна изглежда пластмасата, с колкото по-голям информационен чип е натоварена, толкова щяла да бъде по-хубава. Няма причина държавата да се ангажира с такъв разход или пък да натоварва – защото това е другото решение – да натоварва хората, които е задължила да имат такъв идентификатор, с тази допълнителна сума. Това наистина гарантира вашето, а не на този, който е взел набора от лични карти, присъствие и персоналната ни воля да валидираме здравноосигурително плащане, защото лекарят ми е казал да постъпя в болница и аз имам нужда от това или защото лекарствата, за които доктор Райнов говори в началото, са изписвани на мое име, без аз да съм там.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Надявам се, че ще ни държите в течение на процесите, защото наистина тази информация, така представена комплексно, е за първи път в Комисията по здравеопазване. Но все пак остават много детайли, които са неясни още по отношение на практическото приложение.
Сега наред е БСП – Лява България.
Господин Гьоков, имате думата за въпрос.
ГЕОРГИ ГТЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители и гости! Моят въпрос на фона на тези глобални проблеми, които днес се обсъждат, е малко по-прозаичен. Той е свързан с информацията, която се появи по медиите преди Нова година, в края на миналата година за това, че майките, които придружават децата си, когато са хоспитализирани на лечение в някое лечебно заведение, са принудени да плащат такса между 50 и 150 лв. – поне такава е информацията в медиите – и то срещу тази такса без да получават абсолютно нищо като услуга или като лечение.
Това може би не е ново като факт, а от години е така. Но сега излезе тази информация. Сега обществото беше развълнувано от това и даже го нарекоха във форумите по интернет рекет и подигравка с майчинското чувство.
При тази беднотия в България съм сигурен, че малка част, да не кажа, че по-голямата част не могат да си платят такъв един престой в болниците на майката, когато придружава детето си. Цинично в случая е обяснението: тъжно е, но е законно. Майката като придружител се таксува като здравнонеосигурено лице и всяка болница може по свое усмотрение да въведе такса за нейния престой.
Има ли смисъл на фона на най-тежката демографска криза, в която се намира държавата ни, да превръщаме майчината грижа в непосилен лукс? Аз и заради призива Ви да не политизираме нещата и да не си играем с чувствата на хората, направо минавам директно към въпроса.
Той е в три посоки, въпреки че е един и същи въпрос.
Смятате ли, че е нормално съществуването въобще на такъв казус – майки да плащат такива такси в лечебните заведения, когато придружават децата си? На какво основание – закон, наредба – кое е законовото основание за това болниците да искат такси за майката-придружител и тя да се таксува като здравно неосигурено лице? Кое дава право на всяка болница пък по свое усмотрение да определя тази такса?
Господин министър, ако Вие споделяте обяснението, че е тъжно, но законно, давайте незабавно да променим този закон и да стане незаконно, за да не става още по-тъжно, защото най-малкото не е човешко това отношение към майките.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков!
На първия въпрос – одобрявам ли? О‘кей, аз разбирам, че това е мимиграма. Това е малко като въпроса: спряхте ли да пиете водка рано сутрин? Каквото и да отговоря, все – лошо.
Въпросът дали го одобрявам ще го оставя настрани, защото той не е еднозначен. Ще Ви кажа какво сме предприели по този въпрос. Това наистина е законно и няма как да стане незаконно.
Но след като се появиха тези съобщения в медиите, с моя заповед е създадена работна група, която работи по промяна на наредбата за достъпа на други, свързани с това неща, която да регламентира възможностите – кога е възможно едно лечебно заведение да потърси допълнителна такса за придружител.
Онзи ден проследих на какъв етап е това нещо. Дотук те са спрели, че трябва да има възрастово ограничение, под което въобще не може да има такава такса. Има спор дали да е 7 години, когато детето тръгва на училище и се приема, че един вид има някаква житейска самостоятелност в течение на деня или да е по-голямо от това – детайл, който може да бъде променен.
При какви състояния и защо – тоест, от болниците ще се иска предварително гаранцията, че има нужния персонал, който да осигури нуждите на това дете над определената възраст, за която казвам. Тоест, под седем години това ще бъде наистина невъзможно спрямо наредбата, защото наистина е нечовешко.
Ако болницата декларира, че нейният персонал – среден, низш, висш медицински персонал и т.н., колкото е нужно – отговаря на нуждите на едно дете, които са по-специфични от нуждите на един възрастен човек, тогава, ок. Тогава желанието на майката е просто желание на майката, което не е свързано с медицинската необходимост на детето над определена възраст. Ако болницата пък изисква присъствие, защото има и такива болници, на родители, това вече е друг казус. Трябва, разбира се, да има ясно фиксирана ставка за това нещо, доколкото това е възможно. Въпреки че там нашите юристи твърдят, че пък трябва да бъде законно, защото болниците били търговски дружества и не знам си какво още.
Тоест, моят отговор е: работим по промяна на съответните наредби. До този етап от това не мога да се ангажирам и да кажа, че следващата седмица ще бъде готова наредбата. Не мога. Но работим и ще Ви информирам своевременно.
А иначе, знаете ли, има и други неща. Има болници, в които приемат едно дете и неговите придружители са пет деца и двама родители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Гьоков, имате думата за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз не получих отговор на въпроса ми кое е законовото основание да се иска такава такса. Няма значение. Аз рових, търсих, не успях да го открия.
Аз искам да декларирам пред Вас, че по никакъв начин не приемам каквито и да е такси да се взимат от майките за деца до 7 години, когато е наложително тяхното присъствие в болниците и те срещу тази такса не получават абсолютно никакви услуги, дори са в помощ на персонала на болницата. Това, първо.
Второ. Радвам се, че бързо сте реагирали на въпроса и работите по тези проблеми. Надявам се в скоро време да има резултат от това. Аз Ви обещавам, че не очаквам да стане за две седмици, но след шест месеца ще Ви задам пак въпроса. Защото аз си спомням за един мой въпрос от първите блицконтроли, на който не ми отговорихте. Ставаше въпрос за директорите на болниците, които си държаха парите в КТБ и потънаха.
Това ми е репликата и уточняващ въпрос, както искате го разбирайте, но не е нормално да се взема такава такса при наложително присъствие на майките там.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно изречение: Това да се отнася не само за майките, а и за бащите, когато изпълняват тези функции.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин Гьоков, аз не виждам различие в това, което говорим. И аз казвам, че моята позиция и инструкциите дотук към хората, работещи по наредбата, наистина не приема и категорично ще забраним под седемгодишна възраст изискване на такси на майките, когато придружават децата си. Въпросът е, защото има мнение, че трябва да бъде вдигната тази възраст. Аз си мисля, че 7 години е добра възраст. Не виждам различие, а наистина си мисля, че не след шест месеца, а след две седмици тази наредба трябва да може да бъде поставена на публично обсъждане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Парламентарната група на ДПС ще зададе ли втори въпрос?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин министър, в Националния рамков договор, който е действащ в момента, има две клинични пътеки. Едната е, ако не бъркам, 258.3 – това е радиохирургия. Другата е 258.4 – роботизирана радиохирургия.
Понеже не е сключен новият рамков договор, за да могат да изпълняват тези високотехнологични дейности, лечебните заведения, които притежават такъв тип апаратура, трябва да сключат анекси към действащия Национален рамков договор, за да могат да упражнят тази дейност.
Понеже става въпрос за скъпи клинични пътеки, ако не бъркам, едната пътека е около 3 000 лв., а другата е около 8 000 лв., не съм много сигурен, въпросът ми е има ли лечебни заведения, понеже Вие обявихте съвсем официално, че има такава апаратура вече, с която се гордеем всички и българските пациенти ще се обслужват в България, има ли сключени договори и, ако има сключени договори, докога ще важат те? Вероятно до приемането на новия рамков договор? Имате ли представа за какви обеми, тоест, за колко случая са сключени такива договори.
По правилник нямам право да изисквам конкретика. Ако знаете какъв е обемът, за колко пациенти са сключени договори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Адемов. Ние в Наредба № 40 всъщност сляхме тези две пътеки в една – радиохирургия. Това има своите основания. Ако искате, ще вляза в обясненията си, ако това е част от въпроса Ви.
А иначе тече процесът по сключване на анекси към договорите на болниците в тази връзка. Знам със сигурност, че в „Св. Иван Рилски“ – София, такъв анекс вече беше сключен още в края на миналата година. В процедура са „Св. Марина“ и ИСУЛ. В Пловдив има известно забавяне във връзка с гарантирането и процедурите около осъществяването на радиохирургията, а и там има монтиран такъв апарат.
Идеята за това нещо не е свързана с лимити, а целта на заниманието ще бъде това да бъде част от централизирания ресурс на Касата, както направихме безлимитна цялата онкология, защото това ще бъде част от лечението на тези неща. Но пък има работна група, която ясно описва критериите, при които пациент със съответна локализация, със съответна големина – знаете го това – подлежи на това нещо и това ще бъде централизиран процес. Тоест, Касата максимално бързо ще прави това нещо.
Между другото, в момента върви и до месец ще бъде готова допълнителна функционалност към софтуера на Касата, когато при скъпи изследвания, консумативи и т.н., по електронен път, ако Вие като лекар ги изпишете, по електронен път в рамките на 48 часа трябва да върнат съгласието или несъгласието на Касата от гледна точка на обективността на състоянието.
Тоест, има протоколи за работа кога и къде. Болниците поетапно, всяка със собствената си степен на готовност главно човешки ресурс, защото апаратурата си е апаратура. Това изисква обучение на кадри и ние го имаме лимитирано. В „Св. Марина“ има такива кадри, в „Св. Иван Рилски“ има такива кадри. На другите места набират такива и са във висока степен на готовност. Тоест, всичко това върви.
Към момента цената на обединената клинична пътека и бившата ниска цена. Тоест, от 3800 лв. на 3000 лв. Не виждаме никаква причина цената да е по-висока, защото всеки един от тези апарати в тези болници, те са по същество - да не използвам думата „дарение“, защото господин Нотев ще ме репликира с основание – но всъщност те са по линията на европейските програми. Държавата осигури тези апарати за радиохирургия.
Тоест, едно от основанията да бъде осъществена трайността на проекта е от тази апаратура търговското дружество да няма печалба. Така че преценката е, че съответните консумативи, смисленото възнаграждение на работещите с тази апаратура хора влиза в тази цена от 3000 лв. за пътеката радиохирургия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос имате думата, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Министър, не знам дали ме разбрахте правилно. Тук въобще не става въпрос за цена. Тя се договаря. Да кажем, ние не се интересуваме от цената. Но понеже се чу в публичното пространство, че има такава апаратура в България, интересът е огромен. Обаждат се много хора. А от лечебните заведения аз имам една информация, че става въпрос за 20 човека сключен анекс в една от болниците. Не е толкова важно – може да са 20, може да са 200.
Въпросът е, че според мен трябва адекватно да отговорим на очакванията на хората, защото при положение, че имаме такава апаратура, да ги ограничаваме с такава бройка, пак казвам, не съм сигурен дали са 20 или не, но съм сигурен, че са 23 – хайде да не кажа точно. Ако ги ограничаваме с обем, някак си не се връзват нещата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Адемов! По никакъв начин, отново казвам, това няма да бъде предмет на лимити, ограничения или на конкретно действие. Между другото, една от неизвестните, когато ви представях проекта за бюджет на Касата, аз казах съвсем честно, че една от неизвестните в този бюджет е степента на натоварване с тази нова апаратура, с която ние наситихме страната. Защото до този момент това беше плащано или по линия на Фонда за лечение в чужбина, и на деца в чужбина, или по линия най-вече на парите от джоба на пациентите. Ходеха я в Турция, я в друга държава. Не можем да преценим финансовия обем. Е, гросо модо, можем. Но това ще бъде централизиран бюджет на Касата, който ще бъде отпускан кей бай кеш при доказано от тази комисия, че пациентът е подходящ за съответната радиохирургия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За следващ въпрос от Патриотичния фронт има думата господин Байрактаров. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, с промяната на чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване установихме начина за възстановяване на здравноосигурителни права.
Аз ще изразя своето възмущение, тъй като имам пряк принос в изработката на този текст. В края на 2015 г. станах свидетел на огромни опашки от хора, които чакаха да възстановят, въпреки очакванията на опозицията, своите здравноосигурителни права. Хиляди! Хиляди хора, които всъщност на практика разбиха на пух и прах демагогията на опозицията за това, че хората не желаят да си внасят здравноосигурителните си вноски.
Ако не сте видели, аз мога да ви пусна видеокадри от огромните опашки на такива хора в края на 2015 г. Аз изразявам своето възмущение.
Първо, на какво се дължи лошата организация, когато хиляди българи са се наредили, за да си дадат парите и да попълнят съответно касата на Националната здравноосигурителна каса с допълнителни средства и да възстановят своите здравноосигурителни права. Ако имате евентуално информация с колко се увеличи броят на здравноосигурените лица? Трето, защо продължава да битува погрешното, да не кажа, престъпно поведение – информация, че хората трябва да внесат за 60 месеца здравноосигурителни вноски, за да възстановят правата си, след като това не е така.
Припомням само и за стенограмата, че хората губят своите права, ако не са внесли три вноски и, че те възстановят тези вноски, които не са внесли. Да, за пет години назад, но през тези пет години назад даденият гражданин може да има невнесени четири вноски и той трябва да си внесе тези четири, а не 60, както се злоупотребява и по този начин се връщат хората и те се чувстват несправедливо засегнати. Лошото е, че и те не четат закона. Но в крайна сметка държавните служители са длъжни да бъдат коректни. А е факт, че имаше лоша организация по прибиране на милиони левове допълнителни средства вследствие на нашите законодателни усилия, които положихме тук с колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин министър, ще оставя на Вашата добра воля дали да решите да отговаряте на този въпрос, защото съм сигурна, че е известно на народните представители, че организацията по събирането на здравни вноски не е във Вашите правомощия и е ангажимент на друга структура – на НАП. Затова аз смятам, че Вашето становище по никакъв начин не може да бъде ангажирано с процесите.
Но все пак, ако прецените, можете да отговорите нещо.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Наистина в края на годината се отчете много висока събираемост. Министерството беше сезирано за това, което казвате – за опашките. Бяхме в непрекъснат диалог и с НАП, и с Министерството на финансите. Те наистина положиха сериозни собствени усилия в тази връзка. Направиха допълнителна организация. Дали е била достатъчна е отделен въпрос.
Тук има и другото нещо, че законът беше приет юни или юли, а пък ние с вас отидохме на 30 декември. И това го има. Но така или иначе, държавата може би трябваше да бъде по-подготвена да поеме този поток, защото това се очакваше.
Нямам конкретната информация. Днес имахме разговор с министъра на финансите. В понеделник имаме среща заедно с него и с неговите структури, за да видим всъщност как се е променил този тренд. Ще ви запозная, а това ще стане и публична информация в крайна сметка. То не е тайна. Наистина сте прав. За възстановяване на здравноосигурителни права трябва да заплатиш неплатените здравни вноски за пет години назад. Те могат да са повече от три, могат да са пет, шест, десет, но могат да бъдат и 60. Никой не знае.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин министър. Аз много добре знам каква е технологията и кой събира парите, къде се събират парите. Но припомням, че когато гледахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако сте пропуснали този тънък момент, аз изрично казах, че има огромен резерв в тази посока, който предстои да ескалира в последните дни на старата година. Просто предупредих, че трябва да се направи една по-добра организация, за да има наистина по-висока събираемост.
Всъщност за пореден път показвам, че когато някой работи съвестно - заедно с колегите работихме този текст – той показа своята ефективност. Тя можеше да бъде още по-голяма.
За да приключа, искам да кажа, че наистина е добре да се прави – не един и два пъти съм го казвал – информационна кампания, за да могат хората да знаят и нашите усилия като законотворци да имат максимален ефект. Така, както Ви поставих още преди Нова година въпроса за биометричните данни, ние като журналисти се потрудихме да дадем максимална информация, успокоихме обществото, че това не е нещо страшно, а напротив – нещо много добро, което много скоро ще придобие масово въвеждане в целия свят. Много скоро по всички летища ние ще се идентифицираме чрез биометрията. Пръстовият отпечатък е един от четирите неповторими неща в човешкия организъм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За последен въпрос, доктор Ковачка, заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е свързан, разбира се, с една общинска болница от София – област.
Въпросът е свързан с лимита на болниците. Това е една болница, която дисциплинирано е работила и не е излязла от лимита, определен обаче за цялата година. В първите три месеца на годината тя е над лимит с 40 000 лв. В последните три месеца на годината тя е на минус 55 000 лв., от което за първите три месеца не получава надлимитната дейност, за другите е лишена. По този начин губи 95 000 лв.
Въпросът е следният. Първо, тя е подала писмо до директора на Националната здравноосигурителна каса, респективно – РЗОК, защото в рамките на годишния лимит тя не го е нарушила. Второ, тя не може да определи кога да има повече приети пациенти и по-голям оборот на леглата. Естествено, че първите три месеца от годината, когато има грипни епидемии и други заболявания, болницата е по-натоварена. Ще си получи ли болницата тези финансови средства, тъй като до 1 април сме по старата методика?
Вторият въпрос, от който тя е обезпокоена, тъй като на исторически принцип се определят лимитите за следващата година, ще бъде ли тя лишена, тъй като е с минус 55 000 лв. за последната година. И тъй като преди малко Вие казахте, че сте се намесили за една болница в Софийска област чрез надзора, която несправедливо не си е получила финансовите средства, аз се надявам на Вашата подкрепа – да се намесите още един път.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: А Вие защо мислите, че не е същата болница?
За да не оставим съмнение, тук няма намеса в полза на една болница, защото, да кажем, ние с Вас имаме добро човешко отношение и на тази база държавата интервенира през представителите си в надзора. Става въпрос за изчистване на въпроса там, където обективно са нарушени критериите на самата методика. Винаги членовете на надзора са се намесвали и са оправяли това нещо.
Ако ме запознаете конкретно със случая и има такава ситуация, разбира се, че ще реагираме. Но, за да оправим терминологично най-малкото, защото аз нищо не разбирам какво казвате. През първите три месеца на миналата година там нямаше действаща методика. Тоест, болниците така или иначе, получиха всичко, което твърдяха, че са изработили. От март месец, когато влезе методиката, която гласеше, че болниците получават по 95 процента от годишната сума, в интерес на истината нека да кажа, че няма болница в България, която да е получила по-малко от 100 процента вследствие всичките промени в методиките, несъотвествията и т.н. Няма такава болница. Има болници, които получиха много над 100 процента от предишното си финансиране по обективни причини. Там, където е доказано, че има някаква нова дейност, която е специфична за района и т.н.
Всичко това е отчетено от нас по максимално обективен начин. Аз го казвах и друг път. Независимо от смислеността на работата в една болница, понятие „надлимитна дейност“ за държавата не би трябвало да съществува, защото това означава надзаконова дейност. Уверявам ви, че след като огромни държавни комплекси като „Пирогов“, като „Св. Анна“, като Пловдивската болница и всичко останало успяха да влязат в тези така наречени лимити, които, пак казвам, бяха гъвкави. Когато болницата внасяше обосновано предложение за промяна на лимити и то имаше своите основания, те бяха променяни. Няма причина едни хора да спазват дисциплината – повтарям, съжалявам, че излязоха господата Райнов и други, защото те имаха това нещо – това не беше свързано през тази година с увеличаване на задълженията на болниците, не беше свързано с намаляване на работните заплати и на работещите. Не беше в държавните и в университетските болници.
Ако едни болници могат, не би трябвало други – в случая не визирам тази, за която говорите – но имаше достатъчно хора, които считаха, че едни могат да спазват правила, а други могат да го карат както винаги и за пореден път държавата ще отговори на този тарикатлък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз разбирам, че това е някакъв пропуск и тази болница ще си получи финансовите средства за първото тримесечие.
Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не смея да споря с Вас, доктор Ковачка. Когато се запозная с конкретиката, ще решим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нотев, имате ли да зададете въпрос? Заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Няма да се възползвам от тази възможност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Доц. Кючуков, надявам се да сте последен задаващ въпрос при този блицконтрол.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Малко преди Нова година се появи съобщение, че Националната здравноосигурителна каса спира финансирането на 12 цитостатика за едни от най-тежките онкологични и хематологични заболявания. Онколозите и хематолозите, разбира се, реагираха и се получи едно изключително странно съобщение на сайта на Касата, касаещо точно тези два цитостатика – двата алкимиращи цитостатика – циклофосфамид и холоксан, които освен че са най-евтини и се срещат в почти всички химиотерапевтични схеми за солидни тумори.
Съобщението беше: два от цитираните лекарствени продукти по същество не са онкологични медикаменти и не са за основно лечение. Това е рядко прилагана имуностимулираща терапия, която не е свързана с конкретни заболявания и в скоби е казано за кои става въпрос – циклофосфамид и холоксан.
Моите питания всъщност са две. След това в публичното пространство започна да витае слухът, че тези медикаменти, които действително са жизнено важни за много онкологично и хематологично болни, ще бъдат поети от касата.
И като подвъпрос: как ще реагирате и как въобще Касата трябва да реагира на тази фрапантна медицинска неграмотност, на това, на което всички се подиграват, защото за един алкиниращ цитостатик да кажеш, че той е имуностимулиращ, при условие, че основната му функция е имуносупресия, за съжаление, аз не виждам какво по-голямо излагане на Касата може да има. Според мен това бие по реномето и на Касата, и на Министерството на здравеопазването, пък и на всички нас като лекари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Приключихте ли, доц. Кючуков?
Аз ще си позволя да допълня Вашия въпрос, защото съм получила две писма от водещи онколози във връзка с темата. Бих искала да попитам наистина ние като законодатели приехме решението, че фирмите, които не дават отстъпки, не бива техните препарати да бъдат реимбурсирани. Дали в резултат на това отпаднаха тези цитостатици и налага ли се ние да правим някаква промяна, за да не лишим пациентите от достъп до лекарства, които според мнението на онколозите наистина са основни в химиотерапията.
Заповядайте, слушам Ви, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Кючуков. Ще разделя въпроса на две части.
Това, което казвате, всъщност показва процеса, който тече в Касата с оценка на дейността й и с подготовка за нов устройствен правилник и е нещо безкрайно закъсняло. Аз го повтарям от много време. С Надзорния съвет на Касата, с който се виждахме по празниците, те са на същото това мнение и се надявам, че този процес ще бъде ускорен по различен начин – и с кадрови подбор и със структуриране, както на централното управление, така и на регионалните каси. Но моля, не ми вменявайте вина за съобщение на пресцентъра на друга институция, за която пък Вие ми вменявахте вина, че искам да одържавя.
От гледна точка на цитостатиците, първо, да кажа това, което е важно. За трите цитостатика, защото се появиха всевъзможни разкази за 10 000, за 1000, за 2000 медикамента, които Касата била спряла и т.н.
Истината е следната. Имаше проблем във времето. Той е свързан с преговорния процес по договаряне на отстъпки, както каза и госпожа председателката, с тези три цитостатика – ендоксан, холоксан и циклофосфамид, които са незаменими и са основна схема. Те между другото са и евтини – по 30, по 40, по 50 лв.
Да докладвам пред комисията – наистина може би това е някакъв вид съобщение, което за първи път ще чуете тук – че днес вече беше приключен – вчера беше за ендоксана и холоксана – с циклофосфамида и митомицин. Има вече договор за допълнителнителна отстъпка към договора, с което тези медикаменти се включват. Тоест, преговорният процес между, да кажем, оперативното ръководство на Касата и фирмите е завършил добре. Те включват тези медикаменти в портфолиото си, както е според закона, приет от Народното събрание. Те продължават да бъдат реимбурсирани от Касата. За останалите спекулации за хиляди медикаменти, извинете, в последните десет години наистина има хиляди медикаменти, които са заличени от позитивната листа. Има 61 броя лекарствени продукти, от които тези три са без аналог, част от основна терапевтична схема, модерно лечение. За тях е договорено това и те продължават да бъдат реимбурсирани от Касата и спира всякакъв проблем.
Правилна е забележката за тази липса на образователен ценз.
За другите лекарства има съответните ерзаци или не са вече част от съвременни схеми на лечение.
Тоест, няма причина за допълнителна законодателна промяна или изменение на нормативни актове, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващ въпрос, доц. Кючуков? Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Аз нямам уточняващ въпрос. Благодаря за отговора. Но искам да ви кажа, че все пак двама заместник-министри са в Надзорния съвет на Касата. Аз лично се чувствах унизен от това, че такава глупост може да се появи на сайта на Националната здравноосигурителна каса. Някак си подминаването на това нещо – ей, така, глупак бил, казал го – не ми звучи добре на мен. Това вече зависи от Надзорния съвет на Касата как ще реагира. Но това за мен е просто излагане, каквото аз не съм виждал много отдавна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате ли коментар? За последен коментар, заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само да кажа, че за мен основното е, че ръководството на Касата успя да договори законовите условия, при които те продължават да бъдат реимбурсирани от Касата и пациентите трябва да бъдат спокойни.
За другото сте прав, доц. Кючуков.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на всички за участието в работата на комисията и в днешния блицконтрол.
Пожелавам ви приятна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)