Стенограма от заседание на комисия, 11.02.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 40




На 11.02.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет на 15.01.2016 г. – първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Надявам се, че днес ще имаме добра звукова комуникация, защото разполагаме с нова система, ако забелязвате. Така че се надявам наистина да има по-добра чуваемост.
Предлагам днешното заседание да се състои при следния предварително обявен дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет на 15.01.2016 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на кодекса за социално осигуряване, № 654-01-3, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 20.01.2016 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване на дневния ред, ще направя едно процедурно предложение.
Становищата по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се получиха едва днес от Министерството на финансите. Нямаме становища от Тристранния съвет за сътрудничество. Водещата комисия все още не е разглеждала този законопроект, а ние сме придружаваща комисия. Така че няма спешност в нашето гледане.
Предлагам, за да можем всички да се запознаем обстойно със становищата, да получим и липсващите мнения от институциите и неправителствения сектор и тогава чак да оформим своето мнение.
Затова предлагам тази точка да отпадне от днешния дневен ред и да остане за следващо заседание на комисията.
Има ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз предлагам тази точка да не отпада от дневния ред, защото тези становища, за които говорите, ги нямаше постъпили в комисията, когато се насрочваше дневния ред, така че Вие сте знаели, че ги няма. А тези становища вече ги има. Така че няма никакъв проблем. Да прочетем за пет минути едно становище – какъв е проблемът?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин Байрактаров също има процедурно предложение. Слушам Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също предлагам точката да не отпада. Нещо повече. Експертният съвет на Националния съвет за тристранно сътрудничество разгледа законопроекта. Аз лично присъствах на това заседание. Така че няма пречки законопроектът да бъде разгледан, още повече той касае Комисията по здравеопазването единствено и само по отношение на вноските за здравно осигуряване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Подлагам на гласуване направеното от мен процедурно предложение за отпадане на точка втора от дневния ред на днешното заседание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” – 9, „против” – 2, „въздържали се” –3.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред от две точки.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 11, "против" – няма, "въздържали се"- 2.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет на 15.01.2016 г. – първо гласуване.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите предлагаме промени в следните основни насоки:
- Намаляване на регулаторната тежест за бизнеса и облекчаване на административните режими в областта на наркотичните вещества;
- Оптимизиране на контрола върху дейностите с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.
В областта на облекчаване на административната тежест за бизнеса по-конкретните промени са в следните насоки:
1. Предвижда се при лицензирането на дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, да отпадне изискването за предоставяне на документи, свързани с обстоятелствата, вписани в Търговския регистър, тъй като те са публично достъпни и не се налага да се изискват от заявителите. За целта заявителят ще посочва единствено единния си идентификационен код, въз основа на който администрацията ще извършва последваща служебна проверка на всички обстоятелства, записани в Търговския регистър.
Отпада изискването за представяне на документ за липса на повдигнати обвинения за умишлено престъпление от общ характер при издаване на лицензии. От значение е обстоятелството дали е налице влязла в сила присъда за такова престъпление, което се доказва със свидетелство за съдимост от съответното лице с оглед стриктното съобразяване с конституционната презумпция за невинност.
Предлага се да отпаднат изискванията за предоставяне на документи, които могат да бъдат разгледани служебно от администрацията на Министерството на здравеопазването, тъй като са налични в Изпълнителната агенция по лекарства като разрешение за производство, разрешение за употреба, разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.
Отпадането на изискването за предоставяне на документи, издавани от други държавни органи и осигуряването им по служебен път е етап от процеса на въвеждане на комплексното административно обслужване и част от задълженията, които сме поели. По този начин се поставят нормативните основи за изпълнение на принципа за еднократно събиране и създаване на данни и служебно уведомяване, регламентиран в Административнопроцесуалния кодекс и в Закона за електронното управление.
Проектът предвижда намаляване на сроковете за издаване, подновяване и промяна на лицензии за дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, от 60 на 50 дни, въвежда се изискване за водене на публични регистри за издаваните лицензии и разрешения по реда на ЗКНВП в съответствие с изискванията на Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Намаляването на регулаторната тежест за бизнеса чрез оптимизиране на регулаторните режими в областта на наркотичните вещества е в съответствие с Националната програма за развитие 2020, Приоритет 6 „Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса“, Подприоритет 6.4 „Администрация, ориентирана към потребителите“ и Националната програма за реформи на Република България. Специфична за страната препоръка 5, т. 3.5.1 „Намаляване на бюрокрацията“.
В областта на контрола се предлага следното:
Специализираният контрол на лечебната дейност в програмите за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, се възлага на Изпълнителната агенция „Медицински одит“, тъй като се касае за лечебна дейност.
Необходимо е да има законова възможност за налагане на административни наказания при нарушения от компетентния контролен орган. Затова в системата на здравеопазването:
- Регламентира се изричен срок за валидност на разрешенията за пренасяне през граница за лична употреба на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества за лечение с цел предотвратяване на злоупотреби;
- Въвежда се изискване за мандатност и се допълва съставът на Експертния съвет по лечение на зависимости с цел оптимизиране на дейността му;
- Въвежда се административно-наказателна отговорност за нарушаване условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди;
- Прецизира се разрешаването на дейности с наркотични вещества за медицински цели с оглед създаване на пълна яснота, че тези дейности се извършват с лицензии, издавани по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП.
В резултат от прилагането на законопроекта се очаква облекчение на потребителите на административни услуги, уредени в закона, съкращаване на времето и разходите за работа на администрацията и създаване на предпоставки за поетапно въвеждане на комплексно административно обслужване. Ще се постигне и оптимизиране на контрола при използването на наркотични вещества, в резултат на което се очаква да се предотвратят и да намалеят случаите на нарушения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, разполагате със становищата на Българската академия на науките, на редица организации от неправителствения сектор, както и на съсловни организации.
По традиция давам думата за становища на тези, които вече са ги представили, ако искат да ги изкажат устно. Иначе имам списък с желаещи да вземат участие, който не е толкова дълъг, разбира се, при строг регламент от три минути за изказване.
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Ние сме представили нашето становище. Аз само устно искам да потвърдя, че подкрепяме предлаганите промени в закона, още повече че те отразяват направените от нас предложения до Министерството на здравеопазването в хода на публичното обсъждане на закона в рамките на 14-дневния срок, за което благодаря.
С това няма повече какво да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Има ли други желаещи за становища? Да пристъпя към списъка, с който разполагам. Първо ще дам думата на проф. Владимир Димитров от Българската академия на науките.
Заповядайте, проф. Димитров. Моля Ви наистина да бъдем дисциплинирани и да се вместите в триминутното изложение.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин министър! Становището на Българската академия на науките, подписано от академик Воденичаров, е известно.
От моя страна – аз съм от Института по органична химия с Център по фитохимия – е постъпило становище, което вероятно също сте прочели. Бих искал само с няколко думи да обоснова още веднъж същината на нашите предложени за изменение в чл. 28 и чл. 39, а именно затова, че индустриалният коноп е суровина с бъдеще и с потенциал за поминък, както за селски стопани, така и за преработвателната промишленост и не бива да се третира като източник на наркотични вещества по простата причина, че в индустриалния коноп съдържанието на единственото психоактивно вещество е под 0,2 процента, а съдържанието на горе – долу 80 други вещества преобладава, а те са полезни, както от гледна точка на здравословните им ефекти, така и от гледна точка на развитие на бъдещи технологии.
Така че от гледна точка на учените в БАН, които работим по проекти за оползотворяване на индустриалния коноп, не си заслужава да се налагат рестрикции за саденето му и за преработването му. Може да бъде контролиран, разбира се.
И, за да завърша, не бива да се поставя равенство между индустриалния коноп и марихуаната, защото говорим за две съвършено различни понятия. Едното е свързано с използването му като наркотично вещество.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви за коректността, проф. Димитров.
Давам думата на господин Васил Харалампиев от „Рестарт - пациенти и експерти за медицински коноп“.
След индустриалния коноп ще засегнем темата за медицинския коноп вероятно.
ВАСИЛ ХАРАЛАМПИЕВ: Дами и господа народни представители, членове на Комисията по здравеопазването, уважаеми господин министър, уважаеми приятели, пациенти и хора с мнение, различно – най-вероятно – от моето, граждани!
Много се радвам, че имам възможност да адресирам темата специално пред вас като хора, които са ангажирани със здравния аспект на въпроса. За съжаление в нашия диалог, по-скоро монолог, който водим с Министерството на здравеопазването при три различни правителства, така че няма да говорим кой и защо носи вина или не носи такава, българската пациентска коалиция, която включва „Рестарт“, Националната пациентска организация, Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и редица други по-малки, но не по-малко важни асоциации на български пациенти, са адресирали темата за подсъдния характер, който избора на една билка, която помага и лекува, води до една стигма в нашето общество върху тях. Не само стигма, но имаме и две осъдителни присъди.
Ние говорим от пет години по въпроса. От не по-малко години в България се извършва медицинско тестване на продукт, който е екстракт от цялото конопено растение и съдържа активната съставка тетрахидроканабинол, която е криминализирана. Резултати от тези изследвания ние като пациенти и граждани не сме получили, нито отговор какво са постановили те върху български граждани. Не говорим за едно, говорим за най-малко две изследвания, които са извършвани в България.
Надявам се вие като народни представители да можете да се доберете до някаква информация, която, вярвайте ми, интересува публиката живо, най-малкото защото говорим за диагнози и заболявания, за които за съжаление Националната здравноосигурителна каса към този момент не може да даде адекватна терапия в страната по една или друга причина.
Третото нещо, което искам да отбележа, е, че нашето знание за конопеното растение – било то канабис индика или канабис актива, коноп – полезен, и коноп – индийски – идва от последната българска публикация по темата от 1988 г. доктор Гео Нешев, доктор Илия Ланджер в справочника за българските билки под названието коноп, гръсти, матренка, чернойка, канап, които са все българските наименования на това митично растение марихуана, за което аз не знам защо ние говорим и от каква позиция се използват едни лингвистични безумици.
Конопеното растение съдържа канабиноиди, така, както и БАН постановиха, които доказано с над 120 хиляди изследвания, публикувани в научните бази данни, които могат да бъдат проверени, носят облекчаване на симптоматиката, а в някои от случаите, добре научно мотивирано и изследвано, подобряване на общото състояние, дори лекуване на някои от състоянията.
Ще се радвам, ако успеем да намерим глас ние пациентите, тези, които се опитваме да се борим с проблеми малко повече от тези, които са нашите братя – малко по-здрави, в България се борят, да намерим място да изговорим, да изговорим истината за едно растение, което по неясни мотиви без ясна мотивация – пак повтарям, пет години ние комуникираме и с Националния съвет за наркотични вещества - нито едно от становищата не беше подкрепено с цитати или нещо, което да бъде публикувано научно някъде.
Бих искал нашите становища, подкрепени от всичките пациентски организации, които изброих и най-вероятно още повече, които идват в дните пред нас, да бъдат цитирани и нашият глас да бъде чут в изграждането на една пациентски фокусирана, а не фокусирана върху вносители, производители или в най-малкия случай – въпросният тестван продукт, реимбурсирането му през Националната здравноосигурителна каса.
Относно …..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Харалампиев. Моля да бъдете точно толкова коректен, колкото и представителя на БАН.
ВАСИЛ ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Има много да говорим, ще се радвам да имаме отново тази възможност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сигурно. Аз само моля всеки, който взима становище, да се концентрира върху предложения законопроект, а не върху темата по принцип, защото ние сега на първо четене разглеждаме това, което е внесено.
(Реплики от господин Васил Харалампиев извън микрофона.)
Моля Ви, да не си взимате думата сам. Отнемам Ви думата. Моля Ви, не можете втори път да взимате думата. Моля Ви. Няма да дам на никого повече думата след Вас от Вашите организации, ако не спазвате регламента на комисията.
Давам думата на господин Димитър Карагегов – Българско либертарианско общество. Заповядайте, господин Карагегов.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по здравеопазването! Тук съм от името на Българско либертарианско общество, за да изразя опасението си от начина, по който се движат законовите промени в областта на наркотиците. Ние сме хората, които ежедневно се срещаме с деца в опитите ни да ги предпазим от вредите на наркотичната употреба.
Искам тук да ви уверя, че има много по-страшни неща от канабиса, които се предлагат на нашите деца и внуци и те са заместители на канабиса и основната причина да са в България, е фактът, че канабисът бива преследван толкова сурово от закона. Това е изследване на редица държави, които са предприемали различни по вид репресивни мерки, каквито вие в момента искате да приемете в нашето законодателство и всички са стигнали до провал.
В момента, в който пишех становището си към вас, няма нужда да го преразказвам, предрекох, че ще има увеличаване на тези случаи в България и тази сутрин излезе новината за 18 деца, които са хоспитализирани в Русе в психиатрична клиника заради нещо, което са им продали като канабис.
Причината неморални хора да продават наркотици на нашите деца е нашето рестриктивно законодателство и съм готов да посветя достатъчно време, за да ви убедя в това нещо, когато срещна желание от ваша страна. Имате моите контакти в становището, което е пред вас и ще се радвам да установя контакт с всеки един от вас, който смята, че това, което казвам, си заслужава неговото внимание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Карагегов.
Давам думата на господин Юлиян Караджов от Движение „Промена“.
ЮЛИЯН КАРАДЖОВ: Уважаеми дами и господа, госпожо председател, господин министър! Аз няма да преразказвам нашето становище, което е на седем страници. То в някакъв смисъл е посветено и може би най-важното в него е въпросът защо чл. 73 се променя така, че медицинско приложение се превръща само в изследвания и това се случва точно в момента, в който в цял свят имаме резки промени към медикализация и регулация на медицинската употреба на канабис.
Аз неслучайно съм сложил тази вратовръзка. Купих си я преди един месец в Кнесет в Израел, където бях поканен на една конференция по повод готвените там промени в закона за медицинския канабис. Хората ми казаха: ела да видиш как се прави.
Конференцията беше организирана от депутатите от управляващата партия. Там имаше хора от Комисията по наркотици, имаше хора от пациентските организации, имаше шест – седем лекари с най-различни специалности. Нямаше нужда да знам иврит, за да знам, че когато онкологът примерно повтаря „морфин, канабис“, „морфин, канабис“, той просто сравнява двете средства, които използва в практиката си и буквално седмица – две след това заваляха новини за промени в закона, за наредбите и т.н.
Доколкото разбрах, новият закон ще влезе някъде след около две седмици. Естествено, едни предлагат едно, други – друго, намира се някакъв компромис, но за мен беше много приятно да видя една страна, която е по-напред от нас в това отношение, по-рано са започнали да въвеждат някакъв ред в медицинската употреба на канабис, как политици, лекари, пациенти сядат на една маса и се разбират.
Иска ми се и при нас това нещо да стане в този мащаб, тоест, не да се чува някъде как някой пет минути казва нещо, а да седнем, да съберем лекари, защото в България вече, както се оказа, има достатъчно лекари, които са чели или даже някои са говорили с пациентите си, които нелегално използват канабис, за да облекчат страданията си.
Васил Харалампиев спомена за двама осъдени. Мога да ви кажа, че всъщност вече са пет осъдените пациенти в България. Разбирате ли, някак не върви. Израел е една много консервативна страна като България, с нашия размер. Само че там имате 22 хиляди пациенти, имате някаква регулация, която се променя, която се дискутира, но във всеки случай е измислена. В други страни е направено малко по по-друг начин, в трета страна ще е по друг начин.
Мисълта ми е, че няма какво да измисляме велосипеда. Да се огледаме какво се прави сред развитите страни и да се опитаме след това да спретнем нещо, което да върши работа за нас, защото истината е, че хората използват канабис, за да облекчават страданията си и го използват, не защото е модерно, а защото им върши работа. След като милион пациенти по света го правят и никой не ги тормози, не виждам защо трябва да правим това тук.
Завършвайки, ще кажа, че ние приветстваме идеята да се работи по ЗКНВП. В крайна сметка всеки закон се нуждае от време на време от ъпдейти, но просто призоваваме това да се прави наистина малко по-сериозно и задълбочено, вземайки предвид мнението на засегнатите, тоест, на пациентите и на техните лекари.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Караджов.
Сега ще чуем господин Калоян Кирилов Янков, който се е представил като пациент.
Заповядайте, господин Янков.
КАЛОЯН ЯНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Здравейте всички, дами и господа! Господин министър, госпожо председател, няма да ви отнемем много от времето. Аз съм в качеството си на пациент, но парадоксалното е, че съм и престъпник в същото време, тъй като нормалната медицина не ми предостави възможност да си излекувам левкемията. Аз съм с миелоидна левкемия и когато бях задал въпроса си към докторите как да си облекча болките и т.н., те ми казаха: взимай каквото искаш, ние не можем да ти помогнем по никакъв друг път вече, изчерпахме нашите възможности.
Това го виждам в много пациенти и аз като потърпевш искам да ви кажа, че единственото нещо, което ми помогна, това е конопът. Разбирате ли? Не искам да правя никаква пропаганда, нито да ви отнемам от времето, но в края на краищата аз съм бил в Германия, в Англия, в Хърватско, ако щете, и в Турция. Навсякъде докторите са прекрасни по отношение на прием на коноп за медицински цели, както е при мен, защото симптоматиката ми с абсолютно нищо не се повлияваше. Аз имам мускулни спазми – за хората, които не разбират от моята болест – от които аз не бях спал 21 дни. Опитайте някой от вас да не спи три дни и ще го видим какъв човек се чувства после.
Затова животът ми беше до тези 21 дни и след тази 21 дни. В момента, в който взех първия път олио от канабис – така да го кажем – тъй като ми е невъзможно да пуша, органически не ми го приема организмът цигарите и тютюневия дим, аз съм живял 14 години в Белгия, в Антверпен, достатъчно съм наясно какво може медицинската марихуана. Не ме интересуват младите хора, които пушат и се напушват и т.н. Говоря от името на пациентите, които имат нужда да си оправят най-малко симптоматиката, която съпътства болестите, да не говорим, че и лекува. Мога да ви представя доста случаи, при които хората взимат марихуана. Но в края на краищата, както и аз взимам, аз съм потенциално следващият престъпник, за втори път осъден за това, че съм решил да се лекувам с олио от канабис. Следващия път, може би следващото интервю ще бъде от затвора.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Уважаеми колеги, има ли народни представители, които искат да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз първо искам да кажа, че няма да подкрепя законопроекта поради няколко важни съображения. Хубаво е, че тук хората си казват мнението. Аз съм изчел всички становища много подробно. Само че представеният на нашето внимание законопроект не отговаря на това, което обществото очаква и аз лично като баща на три деца.
Първо, така и остана за мен неразбираемо защо не се засяга първо чл. 10 и чл.11, които засягат дейността на Националния съвет по наркотичните вещества. Този Национален съвет по наркотичните вещества, уважаеми колеги и гости, е всъщност един Национален съвет, който е само на книга, който трябва да приложи националната стратегия и в същото време той е без собствен бюджет, той няма никакъв шанс да изпълни тази стратегия. Направих си труда да извърша проверка. Оказа се, че от предвидени 3 млн. лв. през 2015 г. на този Национален съвет са му отпуснати едва 160 хиляди лева. Тоест, той е с вързани ръце.
Ако искаме един закон да работи, ако искаме да приемем вашите хуманни предложения, той трябва да има орган, който да извършва всички дейности по този закон.
Ще продължа по-нататък, тъй като си направих труда две вечери да описвам с червено къде, какво и що е правено. Стратегията, както казах, е приета. Няма пари, дават се само пари за заплати на 27 общински съвета по наркотични вещества, тоест, на драги зрители, които стоят и получават едни заплати, без да имат никаква възможност да свършат каквото и да е. Да не говорим, че според закона липсва контрол над изпълнението на одобрените средства, което бе редно при тази законодателна инициатива да бъде направено.
Ще продължа по-нататък. Много интересен е, уважаеми колеги и гости, чл. 27 и, ако аз бих бил склонен де приема всички тези становища на неправителствените организации, като народен представител няма как да си затворя очите пред недействащия чл. 27 и по-точно ще ви прочета, за да знаете за какво става въпрос:
„Забранява се засяването, отглеждането на територията на Република България растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис) освен в случаите по чл. 29, ал. .1“
Сега обърнете внимание.
„Собственикът или ползвателят на земя със земеделско или друго предназначение е длъжен да унищожи посочените в ал. 1 растения, които са на нея.“
Какво следва обаче, ако не ги унищожи? Едно голямо нищо! Дори няма текст, с който да се налага глоба, защото, ако тук примерно изключим канабиса и конопа – аз съм живял в града, в който беше най-голямата конопена фабрика в България, която беше закрита – но, ако става въпрос за кокаинов храст, за опиев мак, от които се произвежда хероин, какво се случва с този производител? Нищо, освен, ако органите на полицията на доброволни начала не решат да запретнат ръкави и да изкоренят тези растения. Никаква думичка по отношение на тези текстове.
Даже и ние сега като народни представители, тъй като те не попадат в обхвата на законопроекта, в момента ние не можем дори да внесем и предложения.
Но най-обезпокоителна, за да не губя времето, за мен остава поправката в чл. 41, която поправка, колеги, вече е известна в публичното пространство като поправката „Донев“. Без да искам, разбрах от други хора. Питам аз: на кого пречи този чл. 41, ал. 1, т. 5, ако не ме лъже паметта, където е предвидено, че хора, на които има повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, не могат да получават лицензия. Как така досега на никого не е пречил този текст, че изведнъж взе да пречи, пък някой реши, че била и противоконституционна? Няма решение на Конституционния съд, който да е обявил този текст, действащ и към момента в закон, освен на тези, на които са им повдигнати обвинения за разпространение на наркотици или пък за някакви други престъпления, свързани с наркотрафика. И в един момент вече няма да се отнемат лицензии, защото ще отменим този текст в закона.
Така че, ако говорим, че някой трябва да подхожда сериозно, аз считам, че съм подходил сериозно. Потърсих мнение на редица експерти в тази област, благодаря им за което, и свеждам това мнение през мен на всички вас, колеги.
Аз няма да подкрепя този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли други народни представители, които искат да се изкажат? Не виждам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители и всеки един от уважаемите гости на заседанието, които се изказаха.
От гледна точка на становището на БАН да кажа, че в законопроекта изрично е казано, че това е под патримониума на Министерството на земеделието и храните, защото то се занимава с разрешителни за отглеждане, за засяване и т.н. и там ясно е казано, че за вносни семена и т.н. трябва да има доказателство, че съдържанието на съответното вещество в съответния сорт е под 0,2 процента и покрива изискванията. Тоест, там е дадена някаква норма, на базата на която може да бъде ясно, че това не може да има двойна употреба извън някаква индустриална, за която вие с основание вероятно пледирате.
Второ, предлаганите промени в този законопроект, те наистина нямат нищо общо и не касаят тезата за и против медицинската употреба на канабис и производните му и няма за цел да променя режима и не го променя.
Тези дискусии, които тук участниците развиха, те бяха части от едни дългоседмични обсъждания в Националния съвет по наркотичните вещества, който в крайна сметка с абсолютно единодушие прие, че не може и не бива да санкционира използването на марихуана за медицински цели в България.
Аз като председател на този Съвет съм се подписал под това единно експертно становище. Тук аз абсолютно разбирам позицията на – извинете, не запомних името на господина – на господин Харалампиев и на другите хора, които се изказаха. Разликата и въпросът дали употребата на наркотично вещество било с медицинска цел, било неговата употреба, то трябва да бъде по този начин криминализирано. Това е друг разговор, който в момента в Националния съвет по наркотичните вещества, в който има представители на Министерството на правосъдието, на МВР, това наистина е държавен орган, за който тук не мога да се съглася, че не е функциониращ, защото той има своите резултати като продукция. Разбира се, всеки орган може да функционира по-добре, по-качествено и по-пълноценно. Но там тече дискусия за възможността като практика, която има в други държави, при наличие на пръв досег с органите на правосъдието, свързани с наличие или употреба на определен наркотик, да няма криминална присъда, да има някакъв тип терапия.
Знам, че това не е вашият въпрос в момента, но пък аз отново казвам: легализацията или не на марихуаната за медицински цели наистина не е предмет на промените, които внасяме. Знам борбата ви, знам целите ви, казвам какво е становището на Националния съвет по наркотичните вещества, което е категорично в тази връзка.
От гледна точка на това, което господин Байрактаров казва, първо, за текстовете, касаещи посевите и т.н., това е изцяло наистина в патримониума на Министерството на земеделието и храните. Ние там внасяме, съгласуваме с целия Министерски съвет промени, на базата на които в това се внася обективизация, порядък, невъзможност да има двоен режим.
А пък пенелизацията на това нещо е в Наказателния кодекс, не е в този кодекс, ако съответно неразрешено за отглеждане вещество или растение, го отглеждаш.
От гледна точка на това дали можеш да имаш възможност да произвеждаш някакви прекурсори и наркотични вещества, това за мен е много естествено. Не знам защо се спираме на това. Престъпление от общ характер не е да убиеш някого или да пренесеш кило наркотик. Престъпление от общ характер – ще ме прощавате – нещо, също толкова грозно, е да набиеш жена си. Ако това се докаже в съда, ти имаш влязла в сила присъда, разбира се, че никой не би трябвало да има съмнение, че ти не трябва да имаш такъв лиценз или нещо такова. Но, ако такова нещо е повдигнато като обвинение, а няма влязла в сила присъда, тук за мен презумпцията за невинност е някак си валидна и не разбирам другата логика. Разбира се, народните представители
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други народни представители, които да искат да се изкажат по законопроекта, предложен от Министерския съвет?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По-скоро имам процедура, госпожо председател. Уважаеми господин министър, госпожо председател, аз си мислех, като идвах насам и като гледах законопроекта, че ще гласувам един наистина нормален законопроект, който е предложен като такъв. А пък сега влязохме в някакъв дебат, при който едва ли не отиваме до това да кажем дали сме за медицинското използване на наркотични вещества или не.
Затова аз ви предлагам или да внесем някакъв ред в това какво гласуваме, или да отложим гласуването за друг път.
Така че това ми е процедурата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз правя обратна процедура.
Уважаеми госпожи и господа, предлагайки ни законопроект с подписа на министър-председателя Бойко Борисов, смятам, че Министерският съвет е поел цялата отговорност, която му вменява Конституцията да бъде законотворец и е съгласувал приетите предложения с цялата регулаторна рамка, която пък ни ангажира и като страна-членка на Европейския съюз.
Ние днес с този законопроект не можем да разрешим всички проблеми, изложени тук като страничен елемент на идеята за това да се използва ли медицинската марихуана, има ли приложение, кое трябва да се инкриминира. Все пак искам да кажа, че употребата – донякъде – не е инкриминирана. По-скоро разпространението и търговията подлежат на наказателно преследване.
Освен това текстовете, които бяха визирани от някои от изказващите се, изобщо не са обект на промяна на този законопроект. Надявам се, че всички народни представители са се запознали със становищата, които касаят законопроекта, и които са положителни в по-голямата своя част. Има варианти наистина да бъдат прецизирани текстовете между първо и второ четене.
Така че аз апелирам, всички вие разполагате с всички материали, имали сте възможност да се запознаете с тях, да пристъпим към гласуване и всеки по съвест да отрази своя глас.
Има още една процедура.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, не Ви прави чест да пускате такива некоректни реплики, защото „от някой от изказващите се“ беше единствено моето изказване. Изрично, изрично подчертах, че тези текстове, за които аз говоря, не са предмет на законопроекта и ние дори не можем да внесем поправки между първо и второ четене.
Тъй че, слушайте внимателно преди да пускате такива реплики. Между другото, още веднъж ще повторя, настоявам да гласуваме този път, колеги, стенограмите от Комисията по здравеопазването в рамките на 48 часа да бъдат публикувани. Тъй като стенограмата от 21 януари, за която изрично поисках процедура, не беше публикувана в определения срок, а беше публикувана онзи ден в 10,30 ч. Тук има трима свидетели – членове на Комисията по здравеопазването – зад моите думи.
А Вие си позволихте дори от трибуната да излъжете, което не Ви прави чест и дори в момента обмисляме дали да Ви поискаме оставката като председател на тази комисия, тъй като това не Ви е за първи път – да не публикувате стенограми, да забавяте тяхното публикуване и обществеността да не може да се запознае с това, което се случва в тази комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Съжалявам, ако съм наранила Вашите чувства, но наистина в изказванията имаше засегнати теми, които не са обект на днешната дискусия. Бях достатъчно толерантна да оставя всички изказващи се да коментират темите, които ги интересуват. Като народен представител знаете, че имате право на законодателна активност. Може да внесете промените, които смятате, че ще направят закона по-съвършен. Имате такава възможност.
Искам да ви прочета само чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Чл. 34. За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения. За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в седемдневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет-страницата на Народното събрание, но преди разглеждане на доклада в пленарна зала.
Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“
Така че, няма как да нарушим правилника и да подложа на гласуване Вашето предложение за двудневно публикуване на стенограмата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Тъй като взимате изказване, аз Ви взимам реплика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Освен това ще допълня, че когато не сме водеща комисия, не сме длъжни да имаме и стенографски протокол.
Моля Ви да не вземате своеволно думата, защото все още съм председател на тази комисия. Когато ми поискате оставката и тя бъде надлежно приета, може да си взимате думата, когато искате. Но сега държа да се спазват правилата.
За процедура по начина на водене на заседанието, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо председател, тъй като си изказахте монолога, което така и не разбрах под коя форма го изнесохте, ние не нарушаваме правилника. В правилника е записано „до седем дена“, което означава, че ние можем да вземем решение тези седем дена да бъдат 48 часа и те не нарушават правилника.
А това, че Вие сте нарушили дори с Вашето изказване, показахте, че сте нарушили правилника, защото не седем дена, а 21 дена по-късно беше публикувана тази стенограма.
Така че поне кажете едно извинявайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз вече Ви се извиних мисля с изказването си.
Затова сега предлагам да преминем към гласуване, първо, на процедурата, предложена от господин Гьоков – да се отложи гласуването по законопроекта.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването по този законопроект.
Гласували: "за" - 3, "против"- 8, "въздържали се" - 2.
Процедурното предложение не се приема.
Няма други изказвания.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз също направих процедурно предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз няма да го подложа на гласуване. Има определен ред, по който можете да направите предложение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където пише „седемдневен срок“ и то, когато сме водеща комисия. В случая ставаше въпрос, между другото, за протокол от блиц контрол.
Така че, уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет на 15.01.2016 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 8, "против"- няма , "въздържали се" - 7.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет на 15.01.2016 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От името на най-голямата парламентарна група – ПП ГЕРБ – ще задам аз въпрос към министъра на здравеопазването.
Уважаеми господин министър, съгласно наредба, публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане, се предвижда Националния раков регистър да бъде преместен от онкологичната болница за активно лечение – така добре известното СБАЛ по онкология – в Националния център по здравна информация и анализи.
Във връзка с това намерение получихме в Комисията по здравеопазването становище от проф. Здравка Валерианова, която изразява своето безпокойство от начина, по който ще се осъществи това преместване и начина, по който ще се оперира с този регистър.
Факт е, че Националният раков регистър функционира в този вид години наред предвид на това, че имаме изисквания и дори адмирации от европейските институции за начина, по който става регистрацията и отчитането на онкоболните и тяхното проследяване, бих искала да разбера какви са аргументите, с които искате преместването на този регистър.
Ние сме наясно, че след преструктурирането на онкологичните диспансери и превръщането им в така наречените комплексни онкологични центрове, има известни проблеми с набирането на информация по отношение на онкологично болните. Но, от друга страна, съзнаваме колко важно е тази информация да бъде адекватно набирана и в този регистър да има информационни данни за проследяването на пациентите. Това ще помогне, от една страна, за правилното планиране на ресурсите за развитието на онкологичната помощ, която е едно сериозно предизвикателство за всяка здравна система, а от друга страна, за адекватен анализ на разходите. Защото не е лъжа, че разходите за онкологични медикаменти са едни от най-бързо нарастващите през последните години съгласно отчетите на Касата.
Затова моят въпрос към Вас е във връзка и с кратките срокове, в които трябва да бъде подложена на обществено обсъждане тази наредба, какви са вашите аргументи и какво смятате, че ще се постигне като по-ефективно наблюдение, регистрация и контрол на онкоболните с прехвърлянето на този регистър.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.

МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, всъщност създаването на конкретно звено, конкретен отдел в Националния център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА – то е част от общия процес на централизиране, уеднаквяване на електронно ниво и пълноценност на водене на медицинските регистри. Тоест, говорим за прехвърляне там не само на така наречения регистър на онкологичните болни или раковия регистър, регистър на онкологичните заболявания, на новородените, на редките заболявания, които заедно на говорим, на електронен език и съответно с единен интерфейс и единен начин на употреба не могат да бъдат централизирани именно като база за анализи – веднъж, втори път като отправна точка за управленски решения на базата на това, което казвате. И трето, да можем да гарантираме тяхната пълнота и пълноценност на водене.
В тази връзка нека да кажа, че част от файловете в досегашния регистър са по ДОС – това е една стара машинна версия на системата. Иначе онкологичният регистър, както и всеки друг регистър, освен аналитичната информация, освен научната информация, която съдържа в себе си, той е и един от инструментите на държавата, на публичния фонд, на консултантите на Касата и на държавата да могат да взимат мотивирани и базирани на реалните следствия и реалните показатели решения.
В случая едното е точно това, което казвате. Ние много години наред нямаме възможност за ясна, обективна, точна информация и на базата на това тези много, много пари за онкология, които безспорно са нужни и безспорно са достояние на българската държава, на българското здравеопазване – хората да имат достъп до модерни медикаменти – но всъщност резултатът, ефективността на тези вложени средства, това, ако щете, и оръжие на държавата и на касата, в преговорите с индустрията за ценовите нива, за нивата на обемите, при които се сключват договорите и на базата на реални факти, говоря за медицински факти, а не на базата на друг вид неща.
Твърдото ми убеждение – персонално – освен това, което изразих, е, че такъв един национален регистър не може да се намира на територията на търговско дружество – било и реномирано, било и държавно, което е част от процеса на съответно лечение или изписване на медикаменти. Това от гледна точка на чистата обективност, без да казвам, че в едно или друго лечебно заведение някой може да си позволява, да кажем, да дава необективна информация. Но заради това, че в това трябва да има безспорно доверие какво съдържа и по какъв начин се попълва този регистър и т.н., то трябва да бъде на разположение на държавна институция. Тя от наша гледна точка, както сме предложили в тази наредба, мястото й е в Националния център за обществено здраве и анализи.
Много голяма част от информацията, която се съдържа някъде в регистрите, трябва да бъде преоценена именно от съответните специалисти. Да кажем, на теория в този онкологичен регистър се съдържат над 150 вида данни, позиции – медицински и не само медицински. Те трябва да бъдат систематизирани по един начин, трябва да гарантираме, че всеки един пациент, който е попаднал в съответната група заболявания, трябва да бъде регистриран и трябва да бъде регистриран по един и същи порядък, по един и същи начин. Тоест, това след това да може да бъдат данни за анализи и за решения. В други, да кажем като регистъра на инвазивните кардиолози, там от самите тях има предложения, когато внесем това нещо също в НЦОЗА, да кажем, там сега има изискване записите по време на коронарографията да бъдат пазени. Тоест, цялата общественост и никой не се съмнява, че това е ненужна информация, която е огромно количество.
Целта е пълноценност, адекватност, яснота и ясен достъп на институциите, които могат да ползват това – било за научни цели, тоест, от медицинската общност, било за целите на управлението от държавата, било за целите на менажиране на оптималното разпределение на ресурсите и оптимално сключване на договори – именно Касата.
Оттук нататък предложението, което има, е след базирането в НЦОЗА, защото и в самата НЦОЗА уважаемият директор имаше притеснения от гледна точка на това, че самата НЦОЗА не разполага с медицинската експертиза, за да може да дава оценка. Но не е това целта. Тя трябва да администрира регистрите, въобще всичките регистри.
Получаването, тоест, вписването на определен човек в този регистър по определен ред, с определените атрибути на това нещо, което е предмет всъщност на сформиране на цялостен нов регистър, в който да прелее, да мигрира информацията от досега съществуващия регистър, началото трябва да бъде Онкологичната комисия, за която знаете, че формирахме нова процедура и това трябва да бъде обвързано със задължение на тази комисия.
Сега, малко или повече, формирането на базата данни, набирането на тези данни, е доброволно. Няма ответна санкция. Тоест, ако оттук нататък след мигрирането на този регистър съответната онкологична комисия едното от нещата, които трябва да направи, е да впише данните по определен протокол в определени полета на съответния пациент с всичките му атрибути, съответно това не се води като причина за заплащане на дейността на тази комисия. Тоест, и да обхванем всички лечебни заведения, в които това нещо се случва. Сега това главно е базирано в системата от бившите диспансери, тоест, КОЦ-овете, за които говорих и там наистина на доброволен принцип лекарите от КОЦ-оевете събират информация от болници и т.н. Тоест, малко на ръка е преходът.
Тоест, съвсем добронамерено, с цялата отвореност за научните цели на медицинската общност, каквато е и безспорно онкологичната общност от СБАЛО. Но като общ център на държавата, в който регистрите като база данни и като аналитична база да могат да бъдат по един начин съхранявани, по един начин администрирани и да бъдат на разположение на заинтересованите институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Аз единствено ще изкажа препоръката си това намерение да бъде много внимателно прецизирано. Аз съм препратила това становище и към Вас, защото всичко трябва да бъде именно в интерес на адекватната статистика и наблюдение, което пък ни дава възможност добре да планираме нашите услуги и усилия, защото прехвърлянето крие рискове от сътресения. Много важно е да се прецизира дали Националният център по обществено здраве и анализ има достатъчно капацитет в момента и всичко това да бъде внимателно обмислено, за да не провалим една дейност, която все пак за момента е получила положителни оценки и функционира абсолютно адекватно на всички европейски изисквания.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само две думи, госпожо председател. Абсолютно съм съгласен с Вас и процедурите ще бъдат стриктни. А финансирането на целия този проект, който е част от системата на електронното здравеопазване по програма „Добро управление“ и там са заложени параметрите на сигурност на финансиране и на обезпечаване на нещата, за които Вие сте безспорно права, че трябва да се следят.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на БСП – Лява България, господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте, господин Гьоков.
Заповядайте за процедура, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, ще Ви моля, когато провеждаме блиц контрола, да спазваме правилника, защото в него е казано, че задаващият въпрос има право на две минути, този, който отговаря, има право на три минути. Имате право на реплика в рамките на две минути, съответно дуплика в рамките на две минути.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Ще се старая да контролирам изказващите се.
Сега думата има господин Гьоков. Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз ще се опитам да се вместя в двете минути, които ми дава правилникът, и започвам с това, че през последните месеци и дни се говори много за този вирус „ЗИКА“, който се превръща в необичайно голяма заплаха, особено за Южна Америка. Даже този вирус е обявен от Световната здравна организация за глобална заплаха. Даже генералният директор на Световната здравна организация коментира, че нивото на тревога е изключително високо.
За мен обезпокоителните причини се очертават като четири, пък то не само за мен. Първата причина е възможна връзка на инфекцията с вродени малформации и неврологични синдроми. Втората причина е потенциал за бъдещо международно разпространение предвид широкото географско разпространение на комарите. Третата причина е липса на имунитет сред хората. Четвъртата причина е липсата на ваксини за тази цел.
Досега вирусът е разпространен в 22 страни в Латинска Америка. Европа не е застрахована срещу разпространението му. Оценката на българското министерство на здравеопазването е, че на този етап рискът от пренасочване на вируса към Европа и към България е твърде минимален. Това обаче не е успокояващо, защото все още не е настъпил сезонът на комарите.
В тази връзка е въпросът ми. Какви превантивни мерки за следене и контрол на процесите около вируса ще вземе Министерството на здравеопазването? Какво правите за борбата с популацията на комарите от страна на Министерството на здравеопазването, защото това не е основно задължение на Министерството на здравеопазването? Ще проведете ли информационна кампания, за да избегнете създаването на паника и страхове сред българите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Съвсем набързо ще Ви отговоря, а после в рамките на реплика, ако имате други въпроси, ще отговоря.
Така е. Всъщност оценката за ниското ниво на риска не е просто на българското министерство на здравеопазването и органите на санитарните власти, а е всъщност на европейския клон на СЗО. Наистина е така.
Предприетите мерки са свързани със система от уведомления, качени на сайта на Министерството на здравеопазването, на Министерството на външните работи. Това са определени препоръки към хора, особено бременни жени, пътуващи от или за Латинска или Южна Америка, при определени симптоми да потърсят контакт с лекар, за да може да се превантира това нещо.
Основното нещо – бързам, за да вляза във времето – основният проблем тук е свързан с наличността на популациите от така наречения тигров комар. За добро или за лошо, в България си го имаме от няколко години това удоволствие.
Това, което сме предприели, че през системата от РЗИ-та на базата на заседанието на министерството и данните и доклада на главния санитарен инспектор, РЗИ-тата са уведомили и са дали предписания на общините за навременно и ранно пръскане срещу комари.
В тази връзка да кажа, че съм изпратил писмо до румънския си колега от гледна точка на това да синхронизираме максимално рано пръскането по една от най-тежките от гледна точка на популации на комари от двете страни на Дунава, защото, ако ние пръскаме по едно време, а те – по друго, нищо няма да стане. Тоест, въпросът е максимално рано да се напръска и от двете страни на реката. Имаме вече дори възможни общи технологични решения – с хеликоптери и т.н., но това са детайли, които едва ли ви интересуват.
Има разговори, знам за такива разговори между сдружението на общините и съответно Министерството на финансите наистина за гаранция на финансирането на това пръскане. Общините не трябва да забавят тези свои процедури обаче, защото част от забавянето на пръскането винаги е била свързана с някакво продължение на процедурите по обществена поръчка – коя фирма, защо…, като отново казвам, че мерките са взети, следят се. Не само на българско, но и на световно ниво се следи разпространението. Всяка информация ще бъде надлежно давана на обществото.
Наистина още веднъж да кажа, че към момента на територията на Република България, на територията на цяла Европа няма причина нито за паника, нито за притеснения у гражданите за разпространение на тази инфекция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос има думата господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора ми, защото трябва да стои на вниманието Ви проблемът. Искам при отговора си да ми отговорите и на въпроса за информационната кампания, която смятате или не смятате да проведем.
Защо задавам въпроса? Задавам го основно заради това да насочим вниманието на Министерството на здравеопазването към проблема, който явно стои. Това, от една страна.
От друга страна, задавам го, за да не се получи като при редица други глобални заплахи като птичия грип и т.н., където вложихме много енергия в това нещо и много пари. Да не стане така, че някой поради слабата информация или поради бездействие на министерството да се наложи в последния момент пак да поръчваме някакви лекарства или ваксини, въпреки че в случая няма. Но някой да извлече полза от цялата работа. Същото и за информационната кампания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
За кратък отговор, имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, аз не в защита на моя колега, който се сблъска с тази ситуация тогава, ще кажа, че там проблемите възникнаха не от бездействие, а от действия на министерството и отново в нарушение на бизнес интереси.
А иначе информационна кампания, масирана, някаква във връзка с информация не планираме, докато не се вдигне нивото на заплаха, свързано с нашия район.
На сайта на Министерството на здравеопазването има относително пълна – по наше мнение – информация и процедури, и мерки, които са взети, и за информация на населението, и за характеристиката на съответното заболяване.
На сайта на Министерството на външните работи всъщност има информацията, за която говорих. Иначе още веднъж да кажа, че причина за сериозни притеснения на територията на Република България няма.
Ако във въпроса Ви съзрях подозрение, че предишни някакви такива инфекции, които истеризираха света и обществото, може би впоследствие се оказаха не точно това, за което бяха представени, мога да дам човешкото си мнение, но не и мнение на министъра.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Движението за права и свободи? Няма да има въпрос.
От Реформаторския блок няма да има въпрос.
От Патриотичния фронт, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, господин министър! Моят въпрос е много кратък. Миналата година, мисля, че беше някъде около месец юни, Вие казахте, че ще съберете екип от консултанти, професионалисти, хора, които ще извършват остойностяване на медицинските дейности.
Аз бих искала да попитам докъде сме стигнали! Мога ли някъде да намеря информация, защото мисля, че това е много важно, както за моите колеги, така и за обществото.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петрова.
Господин министър, надявам се също толкова експедитивно да отговорите..
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, да, такъв екип работи, ползваме различни публични източници и конкретни консултантски услуги. Процесът върви.
Публична информация затова едва ли, но, ако Ви интересува, информацията винаги е на разположение в министерството. Всичко, което Ви интересува за процеса, да кажем, че сме доста напреднали, да не кажа - завършили, по отстойностяването, защото изкривяването в остойностяването главно на болничните и в другите медицински дейности и услуги, то е натрупано в години и е предмет на определени стереотипи и ние с Българския лекарски съюз имаме разговори по този въпрос, те самите работят по собствен модел за това. Ще съединим в един момент тезите, за да видим дали се чупи някъде философията.
Това, което към момента сме в практическа готовност, е с клиничните пътеки, които бяха преобразувани в клинични процедури, тоест, тези, които досега изискваха дву-тридневен престой, а сега са в рамките на един ден, да кажем като гастроскопиите, като част от точните операции и други неща, наистина, както би трябвало да се остойностява едно нещо с всеки един присъщ разход – режиен, стопански, кадрови, като консумативи, медикаменти, амортизация на апаратура, отчисления за болницата и т.н., да бъде ясно до стотинка отчетено като реална стойност на това нещо, която хем задоволява труда, в смисъл остойностява смислено труда на хората, които работят там, хем отчита всеки един присъщ разход и така да вървим нагоре в системата, докъдето успяваме във времето.
Към момента с априлските събития – рамков договор и т.н. – ще можем да въведем остойностяването на тези клинични процедури. За всяка една от другите клинични пътеки това ще отнеме повече време, а и може би системата трябва наистина да търпи промени плавно, защото тя е нагодена – не защото е лоша, а защото системата на финансиране е лоша и медицинската система, лекарите са се нагодили към тази очевидно несмислена и необяснима система на финансиране. Полека, полека, надявам се заедно със съсловието ще преодоляваме това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Петрова, имате ли уточняващ въпрос? Не! Благодаря.
За следващ въпрос на ход е госпожа Красимира Ковачка, Български демократичен център. Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър. Моят въпрос е свързан с решението на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса пет болници да получат допълнителни финансови средства за надлимитната дейност.
За какви финансови средства става дума, какви финансови средства остават за останалите болници, какъв е принципът и каква ще е тяхната съдба.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, уважаема доктор Ковачка. Аз едва ли мога да говоря от името на Касата. Но все пак, понеже заедно сме работили, аз вчера бях на заседанието на Надзорния съвет на Касата, моята информация, стига да не греша, е, че тази точка не е приета.
Ако е възможно доктор Пенков, който е член на Надзорния съвет, да ни информира по-подробно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, има възможност да ни информира член на Надзорния съвет.
Заповядайте, доктор Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително става дума за едно решение на Надзорния съвет от началото на годината. То е на базата на преди това взето решение по повод искане на болници за финансиране от страна на районни каси и касае само спешната помощ. След направена проверка на Касата и след срещи се реши, че от всичките, които са много малка част, само за тях Надзорният съвет взе решение за заплащане на тези средства. Беше предложена корекция на проектите на сегашните бюджети на 55 болници. Тя беше отложена във времето, за да могат да се съберат всички допълнителни доказателства и да бъде подкрепена.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
За уточняващ въпрос има думата доктор Ковачка.
Само да обясня за колегите народни представители, тъй като въпросът не беше към министъра на здравеопазването конкретно, трябваше да го отклоня. За да дам възможност все пак да се чуе информация, затова позволих да отговори членът на Надзорния съвет. Смятам, че за прозрачността на действията на надзора на Касата е полезно.
Доктор Ковачка, имате възможност за уточняващ въпрос.
КРАСИМИРА КОВАЧКА:Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър! Аз благодаря. Искам просто да уточня, тъй като се касае за спешност, такава спешност има във всички болници, частично от надлимитната дейност. И тъй като имаше едно решение, че е само за онкологични болници, но там има и общинска болница, примерно болницата в Дулово, аз затова попитах, тъй като имаше въпроси от колеги в болниците. Надявам се, че ще има някакъв принцип, общ за всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка! Уверявам Ви, че ще поискам среща с Оперативното ръководство на Касата и персонално, ако трябва на комисия, ще докладвам. Но аз първо ще се убедя за себе си, а след това, а след това ще го коментирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин министър.
Давам думата за процедура на доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Прощавайте, уважаеми колеги. Доктор Адемов, не сте прав. Когато министърът е тук с екипа си и когато по дадена тема по-компетентен е негов заместник от екипа, в повечето комисии се практикува така и членът на политическото ръководство на министерството има право да допълни министъра. Аз преди да дойда тук, в Комисията по здравеопазването, бях в Комисията по култура и медии. Там отговорите на министър Вежди Рашидов адекватно бяха допълвани от ресорния заместник-министър Боил Банов.
Ако искаме да работим, ако искаме да има смисъл от работата, аз ви предлагам, колеги, да не играем на дребно и на заяждане, а да уточняваме въпросите, от които всички се вълнуваме и които отиват при нашите избиратели.
Нямам нищо против Вашата личност, доктор Адемов, но не сте прав.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
За реплика има думата доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Нямам никакво намерение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за лично обяснение, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще се възползвам от това, когато задавам въпроса си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доктор Добрев, сега е ред на нашата парламентарна група. Вие ще формулирате следващия въпрос. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, имам един много кратък, конкретен въпрос, на който Ви моля практически, ако можете, конкретно да ми отговорите. Той е във връзка с Приложение № 34 от Националната здравна карта. Приложение № 34 е една таблица и в един от редовете на тази таблица се говори за ендоваскуларно лечение на екстракраниални съдове, тоест, ангеографии на коронарни и други съдове освен мозъчните, където се препоръчва да има 28 такива ангеографски апарата – Югозападен район – 8, Южен централен – 6, Югоизточен – 4 и пр., и пр.
Искам да Ви попитам, тъй като в страната има повече такива ангеографи и във всеки един от тези райони, които цитирах, има повече ангеографи от тези цифри – 8, 6, 4 – как на практика ще се приложи зададеното в тази таблица? Ще спират работа ангеографи? Няма да сключват договор с Касата кардиологии трети нива по клинични пътеки, касаещи коронарография или ще се запази клиничното функциниране на ангеографите?
Ако можете, конкретно да ми дадете информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Добрев! Аз мисля, че конкретно казах и на миналото заседание, когато коментирахме Националната здравна карта, но още веднъж да повторя за всички, не просто за членовете на комисията.
Да, има установено свръхпредлагане на тази група апаратура, особено на определени места. Но примерно има съответно определени болници, където пък няма нито един такъв апарат. Предложението в рамките на публичното обсъждане на Националната комисия по здравната карта беше в този случай да не се съобразяват с това, че нивата на осигуреност са над нужните, гарантиращи на българските граждани средноевропейска осигуреност от тези неща, да не препоръчват съответно на Касата действия по изключване или избирателно сключване на договори с Касата. Тоест, претенцията на Комисията след дълга дискусия беше, че тази апаратура е тежка, скъпоструваща, голяма инвестиция и е свързана все пак с пътеки на много места там, където има максимално близо логистична такава. Нещо повече, комисията взе такова решение: там, където специално, когато става дума за такава високотехнологична, тежка апаратура, както е в случая за инвазивна кардиология, картата ще каже ясно, че на територията на определени райони оттук нататък, примерно в София, примерно в Пловдив, примерно във Варна, там следваше седмият или десетият ангеограф да не получи договор с Касата. Но има цели райони или региони в България, където няма такава апаратура и независимо от националната свръхосигуреност комисията си запазва правото специално за тези места, ако някъде в някои логистично откъснати места има желание такава апаратура да бъде монтирана, тя да бъде предмет на специфично разглеждане не просто от гледна точка на достатъчност или недостатъчност, а на достъпност и на осигуреност в конкретния район с отдалечено селище и т.н.
Надявам се да съм отговорил на въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Добрев, имате думата за уточняващ въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Аз разбрах с примерите за градове, където изобщо няма такава апаратура и където ще се стимулира разкриването на коронарографски центрове.
Но, ако в един град има три или четири ангеографа, а картата препоръчва с един по-малко, значи ли, че Касата няма да сключи договор с един от тях? Стана ми ясно. Извинявайте за времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
За следващ въпрос, заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Близо 211 хиляди българи са лишени от спешна помощ поради това, че живеят в отдалечени, труднодостъпни високопланински места и са далеч от обсега на лекарите. Това не е мое твърдение. Това го пише в доклада на Сметната палата за одита за 2010 – 2014 г.
Вие представихте съвсем наскоро пред нас концепция за развитие на спешната помощ до 2020 г. Аз няма да развивам нататък въпроса, за да не губим и време, Вие знаете за какво Ви питам. Въпросът ми е какви краткосрочни мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването за осигуряване на такава спешна помощ за тези 211 хиляди души, защото сега, две години по-късно, нещата никак не са се променили, а пък 2020 г. е много далеч. Като стара българска традиция, когато е правена една стратегия, една концепция, когато е правена, винаги крайните цели, ако въобще ги постигнем, ги постигаме в края на посочения период.
Така че въпросът ми е за краткосрочните мерки, с които ще осигурим на тези 211 хиляди граждани или 200 хиляди човека спешна медицинска помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Конкретно на въпроса Ви.
Част от файловете на Националната здравна карта е картата за спешна помощ, където на базата на отчитането на логистичните, не просто измерени разстояния, не просто от типа логистична възможност да се стигне до определено населено място, са отчетени ясно съществуващите, бъдещите изнесени екипи, бъдещите разкрити филиали на центровете за спешна помощ.
Променихме начина, по който досега работеше спешната помощ. Тя работеше на базата на район. Тоест, ако си в района на Благоевград, ЦСМП – Благоевград, действа на територията, която е базирана в района. Независимо, че повикването може да е много по-близко до населено място от другия район, отколкото до центъра на този район, досега това не можеше да стане. Сега на място, по чисто обективен принцип - най-бързо и най-качествено - това нещо е променено. Явно тази промяна, изграждането на тези центрове всъщност ще се случи с парите от европейското финансиране.
Това, което ние сме направили в рамките на досегашното финансиране, е осигуряването на 56 нови линейки, част от които са именно в тези труднодостъпни места. Бяха закупени агрегати….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само че още не сте дали линейката, която обещахте тогава. Съжалявам, че нарушавам правилника.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това беше моят отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Гьоков, имате думата за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, аз в общи линии не съм очаквал и друг отговор в случая. Само че нали има един стандарт или една препоръка спешната медицинска помощ да достига до човека за 8 минути. Тя не е въведена като стандарт в България, разбира се, но такива са препоръките из Европа, да не говоря за света, защото не знам кой знае колко много за света.
Аз си задавам въпроса как с това, което казвате Вие, защото четох например за липсата на такава помощ и въобще за обезпеченост с лекари в с. Мугла, как ще спазим този стандарт за тези хора, които живеят там, за 8 минути, или хайде – за 20 минути или за половин час? Такъв ми е въпросът – какво правим за тези хора, защото те също са хора и голяма част от тях си плащат и здравните осигуровки, пък за спешната помощ дори не е задължително и здравни осигуровки да плащаш.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Както и да се спекулира с това, което ще кажа, но наистина никъде по света, в най-големите държави хора, живеещи наистина в отдалечените и труднодостъпни места, нямат същия, абсолютно същия достъп до спешната помощ, както в големия град с болници, с осигуреност и т.н.
Целта на развитието на спешната помощ и на здравната карта е тази неравнопоставеност да бъде минимизирана. Ако ви кажа, че достъпът на хората от с. Мугла от спешна помощ ще бъде абсолютно еднаква като този за хората от Пловдив и София, ще излъжа и Вие ще знаете, че ще излъжа. Няма да е така. Това е въпрос на развитие на системата и това е въпрос на осигуреност с хеликоптери за местата, които са отдалечени или труднодостъпни и т.н. Сега върви процес и колкото и да е бавен този процес на реално обединяване на центровете, той започва да работи успешно. Може би ще отнеме повече време, отколкото ни се иска на всички, но така е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз предоставям възможността аз да задам въпрос на доктор Мичева, която е пропътувала 400 км с надеждата да зададе своя въпрос. Надявам се, че няма да ми откажете, след като не отказахте в интерес на изясняване на обстоятелствата, да дадете възможност на доктор Пенков да участва в дискусията.
Ако искате да спазваме правилника, ще го спазваме. Аз съм последният човек, който има нещо против истината да стане известна и ясна, още повече че чухме прелюбопитна информация, че на общинската болница в Дулово са платени надлимитни средства. Нямам нищо против това доктор Пенков и който и да е да участва в дискусията. Но за съжаление в чл. 27 на правилника е разписана процедура. А демокрацията какво представлява? Процедури и правила! Или ще ги спазваме, или не.
За да бъдем чисти пред съвестта си и пред правилника, нека дадем възможност на доктор Мичева да зададе своя въпрос, тъй като тя няма възможност пред такава аудитория да си изрази тезата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, уважаема доктор Мичева.
Надявам се обаче това да не стане практика при наличието на над 400 болници в България – всеки управител да идва и да се възползва от нашата кооперативност.
ХАСАН АДЕМОВ: Едно изключение само, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Разбира се, доктор Адемов. Аз се надявам наистина да цари дух на прозрачност и партньорство в комисията, без да бъдем педанти по отношение на правилника.
Моля Ви наистина в рамките на две минути да зададете своя въпрос.
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Искрено Ви благодаря за възможността, която ми се дава. Аз съм от Далиормана и съм управител повече от 10 години на болницата в Кубрат.
Болницата е в прекрасно състояние, оборудвана с прекрасна апаратура. Няма никакви дългове и се оказва, че след публикуване на Наредба № 11 на 9 декември 2015 г., от 1 април 2016 г. ние трябва да затворим врати. Защо? Защото сме първо ниво и не можем да работим същите пътеки, които работим до 31 март 2016 г.
Второ, като влезе Националната здравна карта се оказа, че в Приложение № 17 ние имаме 80 легла нервно отделение – говоря за Разградска област – а се оказва, че в Приложение № 30 имаме 40 легла за цялата Разградска област.
Аз съм второ ниво неврология. Имам шест невролога – трима специалисти и трима неспециалисти. А на мен, на моята болница ми се падат 6 легла по Приложение № 30. Шест доктора, шест легла. За да работя от 1 април по същите пътеки, които сме работили до 31 март 2016 г., аз трябва да направя реанимация, за да стана второ ниво акушерство, гинекология и хирургия. Но, като направя реанимация с 6 реанимационни легла, по новата здравна карта, Приложение 30, аз имам пет хирургични легла. Кого ще сложа в тази реанимация?
Съответно имам три предложения за решаване на този проблем, ако мога да ги кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Разбира се, кажете ги. Заповядайте. Довършете изказването си с предложенията, разбира се. Слушаме Ви.
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Предлагам по Наредба № 11 да се даде възможност на болници, които работят първо ниво до 31 март, да продължат с първо ниво и от 1 април да се направи изключение. Говоря за болници, които са в добро финансово състояние и имат добри показатели.
Освен това по въпроса за оценка на избор на лечебно заведение няма изобщо критерии за общински болници. Да се намали разстоянието от 60 км на 35 км и тогава ще могат и общинските болници да лягат в рамките за определяне критерий на лечебно заведение. Малко набързо го казвам.
И трето, по отношение на проекта за Национална здравна карта. Предлагам за болници, на територията на които в последните десет години няма разкрити други лечебни заведения, към Приложение № 30 да се вземе предвид Приложение № 17, което всъщност е снимка на сегашното състояние на болниците.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Мичева.
Господин министър, имате възможност за коментар по поставените въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нали мога да вляза в диалог с доктор Мичева?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Разбира се. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Първо, да кажа ясно. Нито една, отново повтарям, нито една общинска болница няма да пострада, да бъде закрита, както се разправя от много хора, вследствие на Националната здравна карта и прилагането й.
Един съвсем добронамерен въпрос: защо решихте, че ще имате пет легла?
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Това е проектът от Приложение № 30.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: По което и да било приложение на Националната здравна карта Националната здравна карта не разпределя легла по болници. Нито едно от тях!
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Дава рамката за областта – 40 неврологични легла за цялата Разградска област. В момента Разградска област има три болници и работят 80 неврологични легла. Значи от 40 легла 25 са на Разградската болница, и на мен се падат седем легла или шест – зависи вече от баланса между Исперих и Кубрат.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: 1:34:10 Вие казвате, че в голямата Разградска болница и в другата по-голяма болница ще отидат еди колко си легла и за вас остава остатъкът. Това ли ми казвате?
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Това е, което направих коментар със специалисти по този въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Кои са тези специалисти?
ПАВЛИНА МИЧЕВА: От Здравната каса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: От Здравната каса ли? Ако някой специалист от Националната здравноосигурителна каса Ви е казал това нещо, този човек е бил лъжец. Чувате ли ме какво Ви казвам, доктор Мичева? Нека да Ви кажа следното. Ако искате, елате утре, не, сега…
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Да, с удоволствие.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще наложим матрицата на масата за тези, където има излишък, ще видите използваемостта на леглата и специално за Разградската болница, вероятно в Дулово и Исперих.
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Исперих, Кубрат и Разград!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да, Исперих, Кубрат и Разград. Да, ще видите разликата в използваемостта на леглата, ще видите, че всяко едно активно легло във Вашата болница, което досега е било ползвано от пациенти, то ще бъде защитено и ще има задължителен договор със здравната каса.
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Бих искала да е така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Тогава ще дойдете с мен в министерството и ще Ви покажа всичко.
ПАВЛИНА МИЧЕВА: Искрено благодаря, защото имам честта!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
След доктор Адемов, доктор Петрова, Вие искате думата? Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, благодаря Ви за разбирането и за възможността да чуем тази дискусия. Мисля, че беше много полезна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, категорично е полезна заради различната интерпретация и възможностите за недобросъвестна употреба на темата.
Има ли други въпроси от народни представители?
Аз ще си позволя един кратък въпрос, коментар и препоръка.
Уважаеми господин министър, много дълго се дебатира в общественото пространство, а и на „кръгли маси“ сме поели ангажимент да регламентираме дейностите, които се осъществяват в здравните кабинети в училищата и в детските градини.
В тази връзка искам да припомня един поет ангажимент. Тъй като има дефицит на законовата уредба и се оказва, че би следвало да се направи промяна в чл. 120, ал. 1 от Закона за здравето, за да бъдем по-експедитивни в своята законодателна дейност, да не чакаме промяната на закона, ние сме предложили неофициално такъв текст, но е по-оперативно, когато процедурата мине през Министерския съвет, в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е в най-висока степен на готовност, да се включи тази промяна, за да може наистина да отговорим на питанията на всички родители на деца с хронични заболявания, които имат нужда медицинските специалисти в детските градини и училищата да се грижат за тях.
Ще прочета на народните представители какво предлагаме и смятаме, че ще реши проблема.
„В чл. 120, ал. 1 от Закона за здравето да се създаде нова точка със следното съдържание. Това е към ангажиментите на медицинските специалисти. Казвам го, за да е ясно:
„Подпомагане процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение, което осъществява диспансерно наблюдение на съответното хронично заболяване, посочено в наредбата по чл. 30, ал. 3.“
Смятаме, че това ще даде възможност в последващата наредба за ясна регламентация на ангажимента на тези специалисти, те да получат възможност да извършват и манипулации – примерно инсулинови инжекции и даване на медикаменти през устата – защото това съответства на цялата професионална и длъжностна характеристика на медицинските сестри по принцип.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз имах възможността мисля на въпрос на господин Гьоков да отговоря преди време в рамките на парламентарния контрол по въпроса за наредбите. Аз съм изцяло за това, което казахте. Тази наредба наистина малко прекалено дълго се работи в министерството. Не мога да се ангажирам с конкретни срокове за излизане на наредбата. Ако трябва да променим закона, нека първо да направим това и след това различните подзаконовите промени.
Само още две думи във връзка с клиничните нива. Като говорим за нива, това е другата – как да кажа – другата мантра. Никога до сега определени клинични пътеки …. се правят на първо ниво. Винаги се правят. В сключването на индивидуалните договори между Касата и болниците е имало анекс, че по изключение в рамковия договор, когато отговаря на еди какво си, еди какво си, те могат да бъдат направени от второ ниво. Отново казвам, че това става там, където това се синхронизира с….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други народни представители, желаещи да зададат въпроси? Не виждам.
Благодаря на всички за участието в работата на днешното заседание на Комисията по здравеопазване. Приятна вечер.

Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)