Стенограма от заседание на комисия, 17.03.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 42




На 17.03.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет - Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
2. Изслушване по реда на глава десета от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК във връзка с прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на НЗОК по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.

3. Изслушване по реда на глава десета от ПОДНС на министъра на здравеопазването във връзка с публикувана за обществено обсъждане на 10 март тази година Наредба за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и съответствието й с разпоредбите на чл. 54, ал. 8, 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, господин управител на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния предварително обявен дневен ред:
1. Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет - Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
2. Изслушване по реда на Глава десета от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК във връзка с прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.
3. Изслушване по реда на Глава десета от ПОДНС на министъра на здравеопазването във връзка с публикуваната за обществено обсъждане на 10 март тази година Наредба за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и съответствието й с разпоредбите на чл. 54, ал. 8, 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като дневният ред е доста богат, а по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така нареченият блиц контрол трябва да започне час и половина преди приключване на работата на комисията, в тази връзка, ако колегите-членове на Комисията по здравеопазването, искат да се изчерпи целият дневен ред, би следвало да определим час, в който да приключат точките. Така е по правилник.
Така че правя предложение в тази връзка разискванията по основните точки, предхождащи блиц контрола или задаване на устни въпроси към министъра, да приключат в 18,00 ч., защото мисля, че са доста обемни като изслушване и като въпроси.
Ако смятате, че не можем да се справим за два часа и половина, тогава би следвало някой да предложи по-късен час, ако въобще смятаме да задаваме въпроси на министъра.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, но имаме и процедурната възможност да не определяме краен час на заседанието, да работим до изчерпване на дневния ред.
Така че, ако народните представители не възразяват, можем да работим и в тази хипотеза.
Има ли други предложения? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Едното предложение е до 18,00 ч. да разискваме по точките до блиц контрола и след това да започне блиц контролът. Дали народните представители ще приемат решението да работим до изчерпване на дневния ред? Надявам се, че и министърът на здравеопазването ще бъде на наше разположение.
Виждам общо съгласие, така че разчитам, господин Байрактаров, да го оттеглите за процедурата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: След като народните представители и членовете на комисията са съгласни да се работи до изчерпване на дневния ред, аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.

Тогава да преминем експедитивно към точка първа от дневния ред:
1. Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет - Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
От Министерството на образованието и науката, проф. Денков, имате думата да представите проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, господин министър! Всички процедури, които следват от Закона за висшето образование и Правилника на Националната агенция по оценяване и акредитация са изпълнени. Пред мен е докладът на оценителната комисия. В него се подкрепя откриването на този факултет като основно структурно звено. Дадени са и някои препоръки. Те са съвсем нормални на този етап на развитие на факултета и от тази гледна точка Министерството на образованието и науката е подкрепило и със съответното решение Министерският съвет е внесло това предложение в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Денков.
Министерството на здравеопазването може ли да вземе отношение по проекта за решение? Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, подкрепяме проекта за решение с мотивите, които са предложени от нас и от заместник-министър Денков.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Проф. Томов – ректор на Медицинския университет – Плевен, има думата, за да представи накратко какви са бъдещите намерения за развитие на дейностите в Медицинския университет – Плевен, и защо е важно това решение за тях.
Заповядайте, проф. Томов.
СЛАВЧО ТОМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! За мен е чест да представя академичната общност на Медицинския университет – Плевен, по този изключително важен за висшето училище, но и не само за висшето училище, проект. Това е единственото висше медицинско училище в Централна и Северозападна България.
В този ред на мисли искам да споделя, че основните мотиви, които произтичат от това да стартираме този проект, всъщност касаят развитието на региона и то точно в това направление, точно в тази специалност – фармация.
Изключителен недостиг на магистър-фармацевти има в региона не само за аптечната и дистрибуторската мрежа, но и за фармацевтичната индустрия.
Ние си позволихме да направим едно анкетно проучване сред магистър-фармацевтите и то даде своя резултат в подкрепа на това, че в Медицинския университет – Плевен, има капацитета, има необходимостта от това да създаде такава структура и такова основно звено. Какво сме достигнали до момента? Имаме две успешни акредитационни процедури в Националната агенция за оценка и акредитация. Едната е за разкриване на основно звено – положителна оценка, другата е за разкриване на специалност от регулираните професии.
Нещо повече, което бих желал да изтъкна, е, че ние сме осигурили и материалната база. Благодарение на целево финансиране ние успяхме и сме пред финализиране на проекта за изграждане на нов учебен корпус, изключително и само за нуждите на обучение по фармация.
Един факт още бих желал да изтъкна. Това е, че имаме заявени инвестиционни намерения от фармацевтичен производител за региона, което пък на нас ни дава още по-сериозни мотиви за това, че ние няма да произвеждаме напразно магистър-фармацевти, а те ще имат своята успешна реализация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Томов.
Народните представители искат ли да вземат отношение по проекта за решение.
Доц. Кючуков, имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда съвсем кратък. По една или друга причина съм свързан с Медицинския университет – Плевен, от самото му основаване и мога да кажа, че той е едно от най-бързо развиващите се учебни медицински заведения в България. Смятам, че има пълния капацитет и възможности да разкрие този факултет и призовавам всички колеги да подкрепят решението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Има ли други народни представители?
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Групата на Патриотичния фронт ще подкрепи предложението за създаване на факултет към Плевенския университет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Доц. Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние, разбира се, този въпрос сигурно ще го зададем и в Комисията по образование и наука. Но би ли казал проф. Томов това, което е най-трудното обикновено с тези факултети, какъв е научно-преподавателския състав. Как вървят там нещата. Вероятно част от препоръките са били свързани с тези въпроси.
Моля съвсем накратко да ни осведоми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, проф. Томов, да отговорите на въпроса на народния представител Великов.
СЛАВЧО ТОМОВ: Да, наистина научно-преподавателския състав е изключително важен и там имаме най-големи трудности. Но според изискванията на Националната агенция за оценяване и акредитация, ние, за да стартира обучението, трябва да осигурим академичен състав за първите две години и ние го имаме осигурен този академичен състав, а в момента текат процедури по набиране на хабилитирани и нехабилитирани преподаватели и за следващите години, когато ще започнат по-специализираните дисциплини за обучение по фармация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Томов.
Други въпроси или коментари? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет - Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет - Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г., се приема.
С това точка първа е изчерпана. Успех на новия факултет!

Уважаеми колеги, пристъпваме към изслушването, което се осъществява по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тъй като двете теми, които са поставени на изслушване, касаят всичко, което ще се случва в системата на здравеопазване след 1 април 2016 г., моето предложение е да бъдат обсъждани едновременно, тоест, последователно да формулирам причините за това изслушване и последователно Надзорният съвет на Касата и министърът на здравеопазването да изложат своите аргументи, а впоследствие народните представители и гостите да поставят своите въпроси.
Ако няма възражения, ще пристъпя направо към изложението, без да подлагам на гласуване тази процедура. Смятам, че логиката е понятна на всички.
Съгласно чл. 110, ал 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постоянните комисии могат да правят изслушвания по въпроси, които засягат важни държавни и обществени интереси, като нормативното определяне на отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, представлявани от Българския лекарски съюз, както и определянето на пакета от здравни дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, категорично са въпроси от такъв обществен интерес.
В тази връзка предложенията за изслушване са свързани с въпросите, които касаят, първо, прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.
Тази правна норма произтече от решението на Събора на Българския лекарски съюз да не участва в подписването на рамковия договор и да прекрати своето участие в преговорите. В тази връзка е и решението, предложено от Надзорния съвет на Касата за обществено обсъждане и в рамките на този срок за обществено обсъждане ние правим и това изслушване в комисията, за да се даде достатъчна гласност и прозрачност на всички процедури, които се осъществяват от Надзорния съвет.
Въпросите, по които ще бъде изслушан министърът на здравеопазването, са: проект на наредба за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на 10 март тази година и съответствието на наредбата с разпоредбите на чл. 54, ал. 8, 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.
Това решение за нов проект за наредба произтече от решението на Конституционния съд съгласно чл. 90, ал. 4. Възникналите правни последствия от решението на Конституционния съд следва да се уредят в срок от два месеца след публикуване на решението. Решението е публикувано на 15 март 2016 г. и влиза в сила в 0 ч. на 19 март тази година. Тоест, ние имаме срок до 18 май 2016 г. да реализираме последиците от посочените мотиви в решението на Конституционния съд като противоконституционни текстове от Закона за здравното осигуряване. Всъщност това касае една алинея от Закона за здравното осигуряване.
Какви са хипотезите, които дават възможност да се реши след решението на Конституционния съд правно проблемът с пакета дейности? От една страна, ние имаме възможност съгласно друго решение на Конституционния съд от 1995 г. – Решение № 22 по Конституционно дело № 25 – да остане действащият текст преди изменението на текста, който вече е отхвърлен от Конституционния съд и в тази хипотеза Министерството на здравеопазването отменя Наредба № 11 и прави предложение за нова наредба, която да определи пакета дейности, по които ще се работи след 1 април 2016 г.
Втората хипотеза е да се прецизират текстовете съгласно мотивите. Вече казах, че в срок до 18 май ние имаме възможност да влезем и във втората хипотеза. Но, така или иначе, не трябва да има правен вакуум, още повече вакуум в предоставянето на медицински услуги и в дейностите, които получават здравноосигурените лица след 1 април, както и да няма правен вакуум в това, което ще изпълняват всички участващи или не участващи в договорния процес, но работещи по договори с Националната здравноосигурителна каса. В тази връзка ще направим обсъждане и на проекта на наредба, която също е в период на обществено обсъждане, но предвид това, че сроковете са много кратки, аз разчитам на активно участие от страна на всички медицински специалисти, които са видели проблеми в предложените текстове.
Затова и в рамките на днешната процедура аз ще позволя не само народни представители да поставят своите въпроси, но и всички присъстващи, които са изпратили вече и писмени становища до Комисията по здравеопазването, до Надзорния съвет на Касата и до министъра на здравеопазването, в кратко съдържание да изложат своите притеснения по отношение на текстовете както на наредбата, така и на решението.
Сега съгласно нашия правилник първо ще дам думата за изложение по точка първа на господин Ананиев – председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, а после – на господин министъра.
Имате думата, господин Ананиев.
Искам да припомня, че лимитът Ви за изказване е 10 минути.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми членове на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, уважаеми дами и господа!
Наистина въпросът, който днес ни е събрал, е от изключителна важност, както каза председателят на комисията. Затова още в самото начало искам да благодаря, че ми давате възможност да ви представя действията, които предприема Надзорният съвет и Оперативното ръководство на Касата в изпълнение на законовите изисквания и най-вече на Закона за здравното осигуряване.
Сигурно десет минути няма да ми стигнат, тъй като проблемът е много голям. Има много неща, които искаме да споделим с вас. Но, така или иначе, ще се старая да бъда възможно най-кратък.
Още в началото на 2016 г., когато вече бяха приети промените в Закона за здравното осигуряване и беше приет бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., Надзорният съвет на Касата и Оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса осигуриха всички условия за започване на работа по подготовката и подписването на двата национални рамкови договора – за дентална дейност и за медицинска дейност.
Вие знаете, че единият договор вече е факт – за денталната дейност. По отношение на медицинските дейности извървяхме един много дълъг път, създадохме всички необходими условия съгласно изискванията на нормативната уредба. Проведохме и необходимия брой заседания, разговори, дебати с оторизираните от Българския лекарски съюз хора, които да водят преговорите.
Искам да ви кажа, че в една голяма и значителна степен ние се приближихме в нашите виждания, в това число не само по тестовете, но и по финансовата рамка. За съжаление обаче Националният събор на лекарското съсловие не даде мандат на ръководството, на Управителния съвет на Българския лекарски съюз да подпише този договор.
Естествено, в такава ситуация Надзорният съвет трябваше да предприеме крачките, които предвижда законодателството в нашата страна, а то е следното: Когато не се подпише нов рамков договор, продължава да действа старият рамков договор, но в ал. 9 на чл. 54 е записано, че когато има законодателни помени, Надзорният съвет по предложение на управителя на Националната здравноосигурителна каса приема решение, с което отразява всички тези неща, които ни задължава приетото законодателство.
В този смисъл ние направихме нашето заседание на Надзорния съвет, даже няколко заседания направихме, на които разглеждахме проект на решение, тъй като решението ще стане факт по-късно, и този проект на решение вече от 15 март е качен на сайта на Националната здравноосигурителна каса за обсъждане. След като приключи двеседмичният срок за обществено обсъждане, ние ще се съберем, ще разгледаме абсолютно всички предложения, които са постъпили, и Надзорният съвет ще вземе своите решения.
Процедурата след това е такава, че след като се гласува решението, се предоставя на министъра на здравеопазването за съгласуване и оттам тръгва към „Държавен вестник“ за публикуване.
Ние сме създали необходимата организация и считаме, че до края на месеца това ще бъде факт.
По-конкретно за самия проект на решение.
Естествено, че след като остава да действа Националният рамков договор за 2015 г., остават да действат и през тази година условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на договори с тях, а също така отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, условията и реда за оказване на самата медицинска помощ, документацията и документооборотът, задълженията на страните по информационното осигуряване и обменът на информация.
Безспорно в тях има направени някои промени, но те са само тези, които произтичат от промяната в законодателството. По-важното е в самия проект на решение, който сме качили на сайта на Националната здравноосигурителна каса, да кажем кои са чисто новите неща. На първо място, това са обемите, цените и методиката за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, условията и редът за контрол по изпълнение на договорите и санкциите при неизпълнението на тези договори.
На второ място, медицинските дейности във връзка с промяна в действащото законодателство, като имаме предвид наредбата за определяне на пакета основни дейности, гарантиран с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която ще отмени Наредба № 40, която действа в момента от 2004 г.
Вие знаете, че тя в момента е качена на сайта на Министерството на здравеопазването. Има съответните предложения. С тази процедура, която ние ще проведем по-късно по нашия проект на решение, ние ще следваме приемането на наредбата за основния пакет на Министерството на здравеопазването. Така че е създаден синхрон това, което ще влезе в нашето решение, да отговаря на това, което ще бъде прието от министъра на здравеопазването, респективно от Министерския съвет за наредбата.
На трето място, има и някои други промени в действащи наредби. Това е Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори, Наредба № 10 за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса, Наредба № 7 за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, условията и реда за съставяне на уникален идентификационен номер на здравноосигурените лица - това е УИН на здравноосигурените лица – и Наредбата за достъпа, приета от Министерския съвет тази седмица.
С решението се урежда механизмът на договориране с изпълнителите на медицинска помощ. С тези, които до този момент изпълняват медицинска дейност по НРД – 2015, с тях ще сключим анекс, а с тези, които за първи път ще изпълняват такава дейност, след 31 март 2016 г. с тях ще сключим договор.
С разпоредбите на решението се спазва изискването за равнопоставено отношение на българските здравноосигурени лица, осигурени в държавите от Европейския съюз и държавите, с които имаме сключени спогодби за социално осигуряване, в това число и за здравно осигуряване.
В решенията са дефинирани за първи път и подробно критериите за качество и достъпност на медицинската извънболнична помощ, с конкретни индикатори за тяхното измерване и определяне. Същото с акцент върху профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, на които се дължат в най-голяма степен причините за инвалидизация и за смъртност на населението. Целта е всяка година тези индикатори да се разширяват и с други групи заболяванията.
Очакваните резултати са свързани с разширяване обхвата на здравно-информационните и профилактичните дейности с насоченост към утвърждаване на здравословен стил, на живот и ранно откриване на заболяванията. Допълнителен принос за това ще има и извеждането на дейности от болничната помощ към предоставянето им в амбулаторни условия.
В раздел „Контрол и санкции на проекта на решението, в съответствие на изискванията на Закона за здравното осигуряване са регламентирани и договорените текстове в хода на подготовката на НРД с Българския лекарски съюз, правила за работа на възстановените арбитражни комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, изпълнители на медицинска помощ в случай на констатирани нарушения на договорите, сключени с Националната здравноосигурителна каса.
Чрез участието на представители на съответните РЗОК и на Районните колегии на Българския лекарски съюз в арбитражните комисии случаите ще се обсъждат от практикуващите специалисти в съответните области, което ще доведе до реални резултати от проверките на качеството на медицинската дейност.
Създадената регламентация за извършване на проверки има за цел да повиши качеството на контролната дейност и да регламентира правилата за нейното реализиране. На всеки етап от оказването на медицинската помощ.
Това ще даде възможност за по-добра съгласуваност на дейността на контролните органи. Регламентиран е редът за прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, когато тази дейност не е извършена и не е отчетена.
Какви са финансовите параметри на здравноосигурителните плащания? Съгласно проекта на решението Националната здравноосигурителна каса планира и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите дейност и в рамките на гласувания от Народното събрание бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Решението включва методиката за остойностяване и заплащане на медицински дейности, обемите и цените на тези дейности.
Годишният размер на средствата за здравноосигурителни плащания за медицински дейности съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., е на обща стойност 1 705 322 хиляди лева, разпределени както следва:
- За първична извънболнична медицинска помощ - 180 017 хиляди лева;
- За специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно амбулаторно наблюдение – 201 542 хиляди лева;
- Медико-диагностични дейности – 70 441 хиляди лева;
- Болнична медицинска помощ – 1 343 322 хиляди лева.
Годишният размер на средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти и медицински изделия съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на Касата за 2016 г., е на обща стойност 830 926 хиляди лева за следните видове дейности:
- Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги – 750 926 хиляди лева, в това число от тях – лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги – е 210 млн. лв.
На второ място, медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, са 80 млн. лв. Националната здравноосигурителна каса заплаща и за пациенти, финансирани от Министерството на здравеопазването и на Агенцията за социално подпомагане и по реда на системата за координация на социална сигурност съгласно Закона за бюджета за 2016 г.
Финансовата рамка обхваща плащания за дейност, отчетена за периода декември – 31 март, а проектът на решение на Надзорния съвет ще обхване периода от 1 април до края на годината. Размерът на средствата за здравноосигурителни плащания, може да се променя със средства от резерва за непредвидени неотложни разходи в размер на 316 620 хил. лв. или чрез вътрешно компенсирани промени по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година.
В съответствие с чл. 55а от Закона за здравното осигуряване Националната здравноосигурителна каса ще закупува медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите на решението и в съответствие на параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В изпълнение на чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 3 от Закона за бюджета на Касата за 2016 г. проектът на решението предвижда текущо наблюдение и анализ на изпълнението на обемите и на параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за здровноосигурителните плащания като цяло.
В случай, че при анализа се установи превишаване или неизпълнение на обемите и/или неусвояване или преразходване на средства по определени здравноосигурителни плащания в извънболничната медицинска помощ, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса може да приема решения за коригиране на цени и обеми в рамките на оставащите средства по съответните бюджетни параграфи на здравноосигурителните плащания, което създава основания за промяна на сключените договори с изпълнителите на медицинска дейност.
С проекта на решение се допуска и са разчетени допълнителни средства от резерва, които да бъдат насочени в хода на годината съответно към извънболничната и болничната медицинска помощ.
Общият размер на допълнителните средства в извънболничната медицинска помощ, които ще бъдат осигурени за сметка на резерва на Касата, възлиза на 27 691 685 лв. В рамките на периода на действие на решението ще се осигурят и са разчетени над 28 млн. броя прегледи в първичната медицинска помощ по програма „детско здравеопазване“ и дейност по диспансерно наблюдение, първични и вторични прегледи в специализираната медицинска помощ и изследвания от обхвата на медико-диагностичните дейности.
Увеличението на профилактичните прегледи при деца при общопрактикуващ лекар и на първичните и вторичните посещения по повод на остри състояния при специалист и на изследвания в лаборатория е с над 30 948 хиляди броя повече през периода на действие на решението на Надзорния съвет от 2016 г. спрямо тези от 2015 г. По-подробно по направления в извънболничната помощ се очертават следните сравнения:
Първична медицинска помощ:
- Увеличаване на цените на дейностите по програма „детско здравеопазване“ с 1 лв. спрямо тези по НРД за 2015 г., а именно за децата от 0 до 1 г. – от 9 на 10, от 1 до 2 години, от 2 до 7 и от 7 до 18 – от 8 на 9, запазване на цените за останалите дейности на нивото на 2015 г., увеличаване на броя на прегледите със 158 хиляди за периода на действие на решението през 2016 г. за програма „детско здравеопазване“ спрямо същия период на 2015 г.
- Гарантиране на 2 229 153 прегледа по тази програма през осемте месеца на 2016 г. и на 2 668 284 дейности по диспансерно наблюдение.
- Осигуряване на задължителни 12 прегледа на деца от 0 до 1 г., на 4 прегледа на деца от 1 до 2 години, на 2 прегледа на деца от 2 до 7 години, и на 1 преглед на деца от 7 до 18 години.
- Запазване на достигнатите през последните месеци на 2015 г. обеми на останалите дейности.
Всичко това, за което споменах, за тези дейности са осигурени допълнителни средства в размер на 8 481 234 лв.
В специализираната медицинска помощ:
При нея запазваме цените на видовете медицинска помощ. Увеличаваме броя на първичните прегледи, съответно на вторичните прегледи, респективно увеличаване броя на направленията. Първичните прегледи по повод на остри състояния през осемте месеца на 2016 г. сме предвидили да достигнат 4 212 548 броя или ръст от 458 хиляди броя прегледи, а вторичните посещения достигат 1 684 299 случая за 2016 г. или увеличение на годишна база спрямо 2015 г. с над 183 хиляди прегледа.
За това увеличаване обема на дейности за български граждани и пациенти сме предвидили допълнително средства в размер на 10 096 923 лв.
В медико-диагностичните дейности:
Запазваме цените на изследванията на нивото на НРД 2015, но увеличаваме обема на дейности с над 3 149 000 броя за периода на действие на решението през 2016 г. Предлага се промяна на следните обеми, които са най-масови и свързани с профилактиката и скрининга на най-разпространените заболявания. Това са сърдечно-съдовите заболявания, диабет, най-разпространените онкологични заболявания – рак на простатата, рак на маточната шийка, рак на гърдата – 600 хиляди повече пълни кръвни картини, по 500 000 изследвания повече за холестерол, 400 000 изследвания повече за кръвна захар, скринингови изследвания за рак на простатата – 95 155 повече, за мамография над 50 000 изследвания повече и други, разбира се. Допълнителните средства, преразпределени за сметка на резерва за МДД, възлизат на 9 113 528 лв.
Кои са новите моменти в обхвата на болничната медицинска помощ? За подобряване достъпа до медицинска помощ се запазва допълнителното заплащане на лекари за работа в населени места, неблагоприятни райони за практика. На второ място, разширен е списъкът на заболяванията, за които здравноосигурените лица – деца и възрастни – подлежат на диспансерно наблюдение. Това са ревматологичните заболявания при възрастни, ендокринни заболявания, вродени аномалии на сърдечно-съдовата система при деца.
В съответствие с измененията и допълненията за Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията при извършване на профилактичен преглед на лица над 18 години се извършва определяне на сърдечно-съдов риск по SCORE системата. Това е международно призната система за оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания. Включва се ново изследване – LDL – холестерол за диспансерно наблюдение и профилактични прегледи на лица със сърдечно-съдови заболявания.
При диспансерното наблюдение на деца и възрастни с инсулино-зависим захарен диабет се увеличава честотата на изследванията на гликиран хемоглобин от 2 на 4 пъти годишно при деца, което е необходимо условие за осъществяване на по-добър гликемичен контрол и предотвратяване на по-нататъшни усложнения за това значимо социално заболяване.
Дистанционното отчитане на извънболничната медицинска дейност и на финансово-отчетните документи на лекарите през портала на Националната здравноосигурителна каса или чрез уеб-услуга се въвежда като задължително през 2016 г. С реализирането на новата функционалност се постига следното:
Аз много се извинявам, ако започнах последното с кои са новостите в болничната помощ, говоря за извънболничната помощ. Още не съм стигнал до болничната. Просто грешка на езика е това.
С реализиране на новата функционалност се постига следното:
- Отпада необходимостта от представяне на отчети и документи в РЗОК, с което се пести време и средства на самите лекари. Скъсяват се сроковете за комуникация между Националната здравноосигурителна каса и договорните партньори;
- Предоставяне на договорните партньори чрез портала на НЗОК на информация за обработените електронни отчетни документи и одобрената за закупуване медицинска дейност и отхвърлянията с причините за нейното отхвърляне;
- Предоставяне в кратки срокове на лекарите на информацията за оказаната помощ през календарната година с цел контрол на обемите на извършените дейности;
- Коректност на данните чрез осъществяване на контрол към номенклатури и регистри в момента на дистанционното отчитане;
- Сигурност на отчитаната информация чрез подписването й с класифициран електронен подпис;
- Контрол от страна на здравноосигурените лица на постъпилите данни в здравното им досие и незаплащане на неправомерно отчетена дейност в случай, че тя не е извършена.
Кои са новите моменти в болничната помощ?
- Осигуряване на допълнителен ресурс от резерва на Националната здравноосигурителна каса в размер на 211 млн. лв.;
- Осигуряване на 2 208 хиляди броя хоспитализации по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури на годишна база през 2016 г. в болничната медицинска помощ при 2 207 000 броя през 2015 г.;
- Цените на клиничните пътеки са увеличени за около 13 процента от клиничните пътеки въз основа на постигнатите разговори в диалог с Българския лекарски съюз по време на преговорите и направленията са увеличени в областта на социално значими тежки заболявания, основно във възрастта до 18 години, включително и за рехабилитация на детска церебрална парализа.
Съгласно проекта на Наредбата за основен пакет със здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса в проекта на решение на Надзорния съвет на Касата са включени 266 клинични пътеки, 39 амбулаторни процедури и 4 клинични процедури.
В клиничните пътеки са предвидени 3 нови клинични пътеки за продължително лечение и една нова – за радиохирургия.
В броя на клиничните пътеки е включена една универсална, която се прилага при необходимост при усложнения, възникнали в хода на всяка амбулаторна процедура.
В броя амбулаторни процедури е включена и една универсална процедура, която се прилага при отчитане на случаи по клинични пътеки, при които всички изисквания по диагностично-лечебния алгоритъм са изпълнени предсрочно.
Основният акцент в пакета здравни дейности в болничната помощ, респективно в решението, са клиничните пътеки, свързани с:
- детско и майчино здравеопазване - бременност, раждане, грижи за новороденото дете;
- заболявания, определени като социално-значими – кардиологични, онкологични, неврологични, на дихателната система, на храносмилателната система и други;
- заболявания и състояния, които предполагат спешен или непосредствен прием;
- животозастрашаващи състояния, остри заболявания, травматични, инфекциозни, изострени хронични заболявания и други;
- физикална терапия и рехабилитация след остри заболявания – инсулт, инфаркт и други травми и оперативни интервенции.
С особено внимание е изграден подходът за комплексно лечение при онкологично болни, болни с муковисцидоза, като лечебните заведения, обслужващи тези болни, е необходимо да отговарят на определени критерии за комплексност на медицинските услуги, които предлагат за тях.
В решението е включена възможността договори да се сключат с лечебни заведения и техните обединения.
В областта на медицинската онкология са предвидени четири амбулаторни процедури и две клинични пътеки вместо досегашната една клинична пътека и три амбулаторни процедури. В клиничната пътека за диагностика на онкологични заболявания са включени ценови нива в зависимост от реално извършените изследвания. По този начин за онкологично болните се гарантира извършването на необходимите медико-диагностични изследвания съгласно фармако-терапевтичното ръководство по медицинска онкология и диагностично-лечебните алгоритми на съответните клинични пътеки и амбулаторни процедури.
За първи път се включват три клинични пътеки за продължително лечение, а именно № 254 – продължително лечение и ранна рехабилитация след остър стадий на исхемичен и хеморагичен мозъчен инсулт с остатъчни проблеми за здравето; клинична пътека № 255 – продължително лечение и ранна рехабилитация след инфаркт….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вече говорите повече от 20 минути. Мога ли да Ви помоля да се ориентирате към приключване. Предполагам, че после, в хода на дискусията ще има много детайлно въпроси, на които ще се наложи да отговаряте.
Благодаря Ви.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че доста работа свършихме заедно с Българския лекарски съюз и можем да се похвалим с това, разбира се, и с помощта на Министерството на здравеопазването.
Истината е, че до последния момент работихме заедно. Аз искам да благодаря на колегите от Българския лекарски съюз. Искам да кажа, че и оттук-нататък ние ще работим заедно независимо, че подписът на Българския лекарски съюз го няма под Националния рамков договор. Разчитаме много на тях, на техния професионализъм и отговорно отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Ананиев.
Сега да изслушаме министъра на здравеопазването и после да пристъпим към процедурата на коментари и въпроси.
Господин министър, имате думата по точка трета от дневния ред.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Само две думи в допълнение на двадесетминутното експозе на господин Ананиев. Всъщност виждате, че ако има акценти, които от моя гледна точка, в смисъл като министър, който ръководи политиката на държавата в сферата на здравеопазването, като те са имплементирани много ясно като две основни линии в новите неща, които представя председателят на Надзорния съвет, те са всъщност особеното внимание и като увеличени обеми и като увеличено финансиране за детско и майчино здравеопазване, и второ, това е политиката на мнозинството – за втора година увеличение на дела както като финансиране, така и като обем дейности на доболничната помощ.
Нека да кажем, че след миналогодишното увеличение на финансирането на доболничната помощ с това, което е заложено в параметрите на решението на Надзорния съвет за тази година, тоест, за периода до следващия април, всъщност имаме увеличение на финансирането в доболничната помощ с над 56 млн. лв., което е малко по-малко от 15 процента в рамките на две години и това е последователна политика на това мнозинство, на това правителство и респективно на Надзорния съвет на Касата, който приема тези дейности.
Иначе аз няма да говоря много. По-скоро вероятно трябва да отговарям на въпроси. Нека да кажа, че цялата нормативна уредба, която е свързана и изисква работата на Касата да бъде нормативно регулирана, решението да бъде подплатено със съответните документи, е и ще бъде готова, първо, наредбата за пакета дейности, която е на сайта на Министерството на здравеопазването – тя ще бъде готова и публикувана в „Държавен вестник“ в следващия четвъртък, което дава възможността след това Касата да вземе решение на базата на това нещо.
Нека да припомня, че Наредба № 49 и Наредбата за достъпа, които са също част от начина, по който Касата трябва да процедира и трябва да взима решенията си, вече са приети и ще бъдат публикувани сега във вторник в броя на „Държавен вестник“. Наредбата за диспансеризация – изброявам всички наредби, които са необходими за работата на Касата от гледна точка на действията на Министерството на здравеопазването – Наредбата за диспансеризацията е готова отдавна.
Днес да кажа, ако имаме малко забавяне в информацията, днес Националната комисия по здравната карта одобри окончателния вариант на Националната здравна карта с 11 гласа „за“ и 2 „против“, което наистина е едно дългогодишно усилие, което държавата, обществото, всички ние по един или друг начин, независимо от политическите ни разлики полагаме и в сряда то ще бъде съответно прието от Министерския съвет и става част от начина, по който се урежда българското законодателство.
Относно наредбата – самата наредба за пакетите не минава през Министерския съвет, просто трябва да бъде публикувана в „Държавен вестник“. Слава Богу, че самият текст на Националната здравна карта не трябва да излиза в „Държавен вестник“, защото иначе ще натовари бюджета на „Държавен вестник“ и на Народното събрание по много тежък начин.
Тоест, гарантирам и казвам как стоят във времето нещата. Всеки един от нормативните актове, които са нужни за работата на Касата, за взимането на обоснованото решение на Касата, чиито детайли господин Ананиев каза току-що, са вече или ще бъдат съставени в срок.
Що се отнася до другия въпрос, който Вие повдигнахте, всъщност Вие казахте, госпожо председател, цялата последователност на нещата. На базата на решението на Конституционния съд, с което ние сме задължени да се съобразим, всъщност буквално на следващия ден след излизането на решението ние качихме за публично обсъждане наредбата за пакета в хипотезата на това, че отмяната на текста от Конституционния съд всъщност връща стария текст от закона.
Държим да направим това, да не оставяме на старата Наредба № 40, защото всички тези неща, за които господин Ананиев говори, за които – пак казвам – независимо от разликите – политически или личните ни отношения – те са добри и хората трябва да имат възможността да ги получат и като нови обеми дейности, и като финансирани, и като възможности неща, които сега се правят в болницата, да се правят в амбулаторни условия, което е добре както за лекарите, така и да не натоварва финансово болниците, така е добре и за пациентите. Отново казвам, това ще бъде дадено в срок.
Нека да кажем, че самата наредба е отворена в рамките на публичното обсъждане и предложения по нея могат да настъпват. Вие помните, че когато тя беше наредба за основен и допълнителен пакет, имаше вече натрупани предложения. С всяко едно от тях се съобразяваме. Между другото, и по решението на Касата, публикувано, тече публичното обсъждане. Миналата седмица имахме среща например с господин Ананиев с цялото общество на онколозите. Има разписан протокол и постигнато съгласие за начина, по който да променим тези неща. За всяка една гилдия се процедира по този начин.
Тоест, отново още веднъж потвърждавам, че цялата нормативна уредба, нужна, за да няма вакуум, да няма правен луфт, да няма трудности във функционирането на Касата и съответно на договорните партньори на Касата, Министерството на здравеопазването ще отговори на тези изисквания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим по установения от правилника ред за задаване на въпроси от името на парламентарни групи ще предоставя възможност на всички представители на медицинската гилдия, които са отправили писмени становища по решението и по проекта за наредба и които не са предоставили такива, да вземат участие в дискусията.
Може би първо трябва да чуем Българския лекарски съюз.
Доктор Грозев, имате думата наистина за кратко изложение.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, колеги! На вчерашното заседание на Управителния съвет на Българския лекарски съюз се стигна до следното решение. Действително, за да не губя времето в и така гъстата програма на Комисията по здравеопазването, ще си позволя да го прочета, за да може да стане и по-бързичко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз Ви моля да го пресъздадете с думи кратки, защото аз съм го раздала вече на всички народни представители.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Да, да.
Единственото, което ние атакуваме и което считаме за неправилно, е, че се нарушава основен принцип в § 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване във връзка и с чл. 54, ал. 8 и считаме, че е необходимо и нормално по-силното законодателство и това, което законодателят е предвидил в своята работа, да се продължи договорът от 2015 г. с възможност за неговото анексиране, а не да предоставяме на възможността чрез това решение за изработването на един цялостен на практика нов рамков договор, чрез което се нарушава и договорното начало в дадения случай.
Разбира се, позволили сме си да запознаем и народните представители от Комисията по здравеопазването с предложенията, които ние имаме. Точно в този дух са те и считаме, че това е правилното решение, което можем и бихме желали да се постигне чрез решението на Комисията по здравеопазването, за да можем да запазим и договорното начало, и да можем чрез анекси да постигнем действително неща, които са определено и в положителна насока.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Има ли желаещи от присъстващите в залата представители на медицински дружества, на сдружения да вземат думата по отношение на съдържанието на предложените решения и пакет дейности?
Искам само да уточним процедурата. Сега ще дам възможност за изказвания на всички, които имат желание за отношение, а после народните представители имат право по процедура да задават въпроси и Вие да отговаряте.
Сега просто ще чуем кратки становища, които предполагам, че ще бъдат съответно и писмено изпратени по надлежния нормативен ред с надеждата да бъдат взети предвид.
Доц. Киров, имате думата. Наистина моля за краткост на коментарите.
ЛЮБОМИР КИРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Договорно начало отдавна няма. Това е игра на думи, защото важните неща бяха оставени в наредби и закони. Тоест, не са обект на договаряне, а там никой не ни чува думата.
По отношение на новите пари, които се спрягат. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е ясен. Нека да се знае, че удобният термин „извънболнична помощ“, уважаеми депутати, е димна завеса. В нея съществуват две части – това е първична извънболнична помощ, където са общопрактикуващите лекари, и специализирана. И като ви се говори за едни 20, 15, не знам си колко, 50 милиона, трябва да знаете, че увеличението в първичната извънболнична помощ за общопрактикуващите лекари тази година според Закона за бюджета е 2 млн. лв., а за миналата година беше един или два също. Това е увеличението, макар че ние сме заработили малко повече отгоре.
А колко се обещава, някакъв резерв – това са обещания. Погледнете двете таблички, които са в решението на Касата, и вижте за какви обеми става дума. Ако тези обеми при децата са умножени по 2,4, при профилактичните прегледи – горе-долу толкова – 2 пъти, и т.н. за възрастни и деца.
За да се реализира всичко това в пълен обем, трябват около 35 – 40 млн. лв. Къде са предвидени? Не знам.
Дотук приключвам с коментара за бюджетите.
По отношение на наредбата за пакета. Как обсъждаме нещо, което е отменено със закон? Тоест, решено е, че това произтича от някакъв член от закона, който вече не е валиден. Не трябва ли първо законът да се уреди и след това да се мисли за наредбите? Това е като въпрос.
По отношение на пакета за първична помощ. Опитват се да ни превърнат в информационна агенция. Ние си говорим с пациентите, съобщаваме каквото е необходимо. Но хайде да няма такива разписания точни, които не водят до нищо полезно.
Точка IV. Диспансерна дейност – наблюдаването на пациенти с хронични заболявания. Там има т. 2, която казва, че трябва да се прави оценка на резултатите от диспансерната дейност при сърдечно-съдови заболявания и диабет. Кой ще прави тази оценка? Това медицинска дейност ли е – питам! Защото това е вкарано в пакета медицински дейности, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Кой ще плаща за това? От парите на здравноосигурените лица ли, за да си правим статистика? Ако някой го прави или, ако ние го правим, има ли го това отбелязано като някаква нова дейност? Не!
Другото, което е важно. Беше изведен, въпреки че в мотивите към наредбата на министерството фигурира, че извън работния график покриването с медицинска дейност се осъществява по няколко начина. В мотивите към наредбата е записано, че – едната опция е – може да се осъществява самостоятелно чрез консултации по телефона или в дома на пациента по преценка на лекаря. Вътре в самата наредба това е премахнато. Тоест, този текст съществуваше.
По този начин лекарите се лишават от една възможност, особено в малките населени места, където те нямат друг избор, пациентите също се лишават от тази възможност и биваме принудени да правим един предопределен избор.
Второ, тази „неотложна“ помощ - в кавички, защото няма такава дефиниция – е оценена на 0,11 лв. на човек на месец. След като е оценена толкова, хайде да създадат някакви структури и срещу тези пари да вършат тази работа. Да не говорим за критериите за качество, заложени в решението.
Уважаеми дами и господа, това не са критерии, това са целеви стойности и то не всички сме длъжни да сме в тази граница, към които ние трябва да се стремим в дейността си. А тук се поставят императивно. Ако кръвното е толкова, ти работиш добре, ако не – работиш зле.
Това не може да бъде обективен критерий за оценка. Критерият е дали си направил възможното, за да доближиш този човек до тези стойности.
Но всичко това ние го говорим, но явно няма чуваемост.
Има, разбира се, и други неща, които могат да се коментират. Но по наредбата за пакета това беше важното. Да, добре е, че в момента е премахнато това недоразумение в нашия пакет да има основен и допълнителен, което просто не подлежи на коментар.
Пак ви заявявам. Ние не сме съгласни с много неща, включително в Наредба № 39 за профилактичните дейности, където се намаляват прегледите, например на хипертониците с есенциална хипертония от 4 стават 2. Е, това увеличаване на дейността, подобряване на качеството ли е? Ние ще бъдем единствената страна в света, в която ще се окаже, че няма един болен с есенциална хипертония по обясними причини.
Да не говорим, че няма нищо ново в профилактиката, нито в диспансеризацията. Напротив, при диабетиците нещата ще стават още по-трудни. Нищо ново няма. Аз съм ги чел, доктор Комитов, можем да спорим надълго и нашироко.
И тук съм донесъл, уважаеми дами и господа, после ще помоля доктор Дариткова, като приключи заседанието може би, отпечатан интерфейсът как изглежда така наречената анкетна карта, която ние предложихме и въведохме в 2009 г. и работи през 2009 и 2010 г., в която има – не в SCORE системата, тогава „ФРАМИНГАМ“ се използваше. Събираха се данни за кръвна захар, за рискови фактори, формираха се рискови групи и през тези прегледи преминаха 2,5 милиона българи и никой до момента не си даде труда да направи анализ, да види какво се случва с тези българи и какво е добре да се направи. Тепърва голяма работа, че ще вкараме SCORE-системата. Ние вече сме го направили.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Киров.
Проф. Михайлов – национален консултант по клинична хематология. Наистина Ви моля за краткост на изказванията.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като случайно преди заседанието на комисията се срещнах в коридорите с доктор Москов и с госпожа Кръстева и проблемите, които бяха налице, се решиха в някаква степен.
Повод за моето изказване – сега мога да го кажа спокойно на професионален език – е острото изказване на доц. Киров.
Струва ми се, госпожо председател, че ако днес тук обсъждаме проблеми в здравеопазването, те трябва да бъдат решавани в един малко по-конструктивен дух. И понеже ми се струва, че има чуваемост между нашите институции – и между Комисията по здравеопазването и нас, и ръководството на Министерството на здравеопазването – в доста аспекти мога да дам конкретни примери.
Например по отношение на препрограмирането на плащането на трансплантационната дейност, която е една много високотехнологична дейност и много скъпа. Сега ние очакваме това препрограмиране да бъде в ход и то ще бъде в ход.
Единственото нещо, което мога да спомена и то е адресирано към господин Ананиев, е следното: Ние направихме много внимателен преглед на цените, които сте прецизирали в това Ваше предложение в решението на Надзорния съвет. Изненадани сме от това, че нашите цени в областта на направление „клинична хематология“ са променени. Имам уверението на ръководството на Касата, че това ще бъде предоговорено, тъй като това представлява много малък обем от онкоболните в страната, които обаче много добре технологично и терапевтично се обработват.
Но по отношение на наредбата за диспансеризацията – тук е доктор Георгиева – имаме много сериозни срещи с Министерството на здравеопазването в нейно лице като директор на Дирекцията. Действително там са необходими много сериозни прецизирания, тъй като става дума за много голям обем от болни. Говоря за онкоболни, които подлежат на проследяване след спиране на лечението.
В наредбата има някои неточности, които създават напрежение у самите пациенти, тъй като в интервала за проследяване, който е световно детерминиран в онкологията, там не може да се прави изключение в рамките на първата, втората, третата, четвъртата и пета година от проследяването на пациентите, са необходими набор от изследвания, които са абсолютно задължителни. Цената обаче, която е определена, не може да удовлетвори обема от изследвания и това би трябвало да се има предвид от ръководството на Надзорния съвет при по-нататъшното прецизиране на това решение специално по отношение на диспансерното наблюдение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, проф. Михайлов.
Други медицински специалисти, които желаят да вземат думата, има ли?
Проф. Тимчева, имате думата. Заповядайте.
КОНСТАНТА ТИМЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Добър ден на всички. Доктор Тимчева съм, завеждам клиника по медицинска онкология в болница „Надежда“.
Тъй като се спомена „медицинска онкология“ и че проблеми в онкологията няма, не съм на това мнение. Има много подробно становище, внесено както в Министерството на здравеопазването, така и в Националната здравноосигурителна каса. В това становище много подробно са разгледани всички предлагани клинични процедури, нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и т.н. Има доста несъобразени неща, които се разминават по смисъла и по законосъобразност с други съществуващи наредби.
Така че нашето предложение – аз няма да влизам в детайли, дано имате време все пак да се запознаете, защото документът е доста подробен – нашето предложение е да работим по стария рамков договор. Там също има много несъвършени неща в смисъла на пътеки и процедури. Да не променяме нищо, защото промяната е единствено в номера, добавя се една амбулаторна процедура, която е обсъждането на болния. Аз съм съгласна, че това е най-жестокият професионализъм, който трябва да бъде оценен, а досега не беше оценяван. Но там също има много неясноти, което ще затрудни нашата дейност.
С две думи. Молбата ми е да се запазят условията, по които сме работили досега. Недофинансирани са всички наши дейности. Това е обществена тайна. Много неща, плюс консумативите, за които се надявахме тази година да има заплащане, отново няма да има. Всички неща се поемат от пациентите.
Това е моята молба.
Всъщност като заключение искам да кажа, че никак не е спокойна онкологичната общност – както лекари, така и пациенти. Притеснени са и с основание от това, което се случва, от неяснотите, от тази наредба, която се обсъжда все още. Недоразумение е и това увеличаване на престоя – 2 дни по клиничната пътека, при положение, че това е минималният престой наистина, но ние ги държим 5 – 8 и колкото трябва, дни. Но при недостига на легла, който имаме, това е излишен лукс и ще затрудни определено работата на лечебните заведения.
Пак казвам, много детайлно е това становище. Детайлно са отбелязани абсолютно всички корекции, които би трябвало да се направят, а смятам, че нямаме време за това. Много ви моля, съдействайте на онкологичната общност, на онкологично болните, които никак не са малко, никак не са малко.
Аз бих помолила тези от вас, които имат време, знам, че сте много заети хора, елате в едно онкологично отделение и само два часа постойте, да видите атмосферата, да се потопите в атмосферата и тогава да разберете за какво става дума.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Тимчева.
Доктор Величкова, заповядайте.
Моля наистина за съвсем кратки и конкретни изказвания.
ВИОЛЕТА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Добър ден на всички. Доктор Костадинова съм, болница „Здраве“ – Банкя.
Аз също бих искала да задам два въпроса. Първият. Ние имаме листа на чакащи за два месеца напред, защото спазваме стриктно лимита, който ни е определен от Касата. Условията са по рамков договор 2015 г.
Условията за прием по клинични пътеки е по рамков договор 2015 г.и работим по него до момента, до който не влезе в сила новата наредба, която се готви от министерството. Имаме листа на чакащи за два месеца напред с изискванията на рамков договор 2015 г. Какво ще направим с тези пациенти, които имат дати и чакат два месеца, като от 1 април започват най-вероятно да действат новите условия за прием по новите клинични пътеки.
Второ. Трите нови пътеки за продължително лечение. Искам да попитам защо са определени кои болници специално в тази за продължително лечение след емболичен и хеморагичен инсулт. Защо е определено точно, че трябва да се сключва договор с МБАЛ? Има го, ще ви го покажа.
Ако четем клиничните пътеки, които са качени на сайта, там има основен и допълнителен пакет, а в наредбата има само основен пакет. Има ги, ще ви ги покажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Костадинова. Надявам се, че писмено ще го представите или после с министъра ще уточните проблемите.
ВИОЛЕТА КОСТАДИНОВА: Голям проблем е това с плановия прием, защото ние наистина сме затруднени. Те са по НРД – 2015 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Костадинова, но този диалог не е полезен в момента.
Има ли други изказвания?
Проф. Александрова, имате думата.
ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Добър ден на всички колеги, ръководители на Министерството на здравеопазването. Ще бъда съвсем кратка.
Първо, искам да кажа, че критиците са много. Аз няма да коментирам финансови параметри, защото не се чувствам компетентна и силна, но бих искала да говорим съвсем кратко за политики.
Представлявам най-голямата онкологична болница в страната. Тридесет и пет години работя там и съм поласкана от това, че този екип на Министерството на здравеопазването и главно министър Москов ни забелязаха като онкологична общност. Затова ще бъда кратка.
Има напрежение и тревога. Тези тревоги са от 30 години, от 20 години. Накратко! Само да се критикува, мисля, че не е конструктивно, а трябва да се дават предложения.
Първо, най-големият бич за тези половин милион онкологичноболни – и повече вече – е това, че от 30 години ние говорим за скрининг. Говоря за моята област. Няма такъв. Ефективно действащ скрининг няма. Има разни програми, от които някой някъде взима някакви пари, които са без ефект.
Крайно време е, за да спестим пари на Касата, не да използваме такива сложни механизми, а да вкараме скрининг, за да можем да лекуваме ранни случаи, които са с много малко заплащане от страна на държавата в лицето засега на Касата.
Освен това в сферата на онкологията надяваме се много, ако прояви министърът желание или вие, в писмен вид, за да не губим време на аудиторията, имам известни предложения, които биха помогнали страшно много на много, стотици хиляди жени у нас – говоря за жените, защото аз там работя, пак подчертавам – затова, защото трябва да знаете едно. Очакваме да вкарате критерии към болниците – частни, общински, държавни. Всички да отговаряме на тези критерии. Щом като искаме да се занимаваме с онкологични заболявания, от тези заболявания хората живеят по 30 години и повече. Някои умират дори от съвсем други заболявания, не от това. Но, това е, когато тези болни са правилно лекувани.
Погрешно е, абсолютно погрешно е, считам, да се закрие специалността „онкология“, да се явяват лекарите, които искат да лекуват тези болни, на изпит, както не сме се явявали като втора специалност, за да осигурим на нашите пациенти компетентно, сигурно и европейско лечение. Не може в Европа, където ние ходим на собствени разноски и се обучаваме, да правят едно в сферата на рака на гърдата, а ние да не можем да го направим тук, независимо, че технически сме способни да правим това. Имам предвид, че не се въвеждат реконструктивните операции. Те са задължителна част от лечението. Дадохте ни апарат за еднократно облъчване, за което благодарим. В Европейската болница по онкология в Милано се плаща допълнително по 10 хиляди евро за тази процедура. Няма параметри. Хирурзите правят тази процедура. Вярно е, че е обособена в отделна пътека. Но трябваше малко експертно да го подебатираме, за да видим можем ли и ние да си позволим това и как трябва да го направим.
Второ. Това, което искам да кажа, е, че тежките проблеми, които са наслоени, и на които тези хора „се пържат“, те са не от вчера и не от днес. Аз мисля, че когато говорим за медицина навън – по конгреси – разбираме, че проблемът е със сърдечно-съдови, онкологични заболявания. Никой не се интересува от апендектомиите, от други такива. За онкологично болните трябва да има заведения за болни, които се нуждаят от много сериозни грижи.
Когато дойде министърът, аз се зарадвах. Той се насочи към диспансерите. Искам да кажа, че онкологичната диспансерна мрежа е най-старата, съществуваща в страната.
Предложението ми към вас е да върнете диспансерите към техните изначални функции. Тоест, диагностика, скрининг, проследяване на болните. Какво се получи у нас през последните 10 години? Всички диспансери, благодарение не без лобистка дейност, се превърнаха в конкурентни онкологични болници. В Италия има осем големи центъра и всяка държава, като стане, казва: National cancer center. Ние нашият център го превърнахме в търговско дружество. Извинявайте, но аз лично се чувствам зле и некомфортно да бъда търговец на здраве, когато говорим за онкологично болни.
Там е науката, там са публикациите, там е методологията. Трябва да се положи усилие в тази посока – диспансерите да бъдат диспансери, а не конкурентни болници. Не може общинските власти да наливат пари в диспансера, да го правят онкологична болница, вместо с тези пари министърът да разполага и да направи една силна болница такава, че нашите болни да получат същото лечение, каквото ще получат в Италия.
Мисля, че ако се въведе скринингът, ако се въведат тези неща, много пари ще се икономисат, защото Касата сега плаща по два пъти, по три пъти за лечението на една жена. Защо, като можем да излекуваме с едно?!? Аз не знам кой е заинтересован от това и най-вече, за да могат да живеят тези хора и да им гарантираме едно безопасно и компетентно лечение, нека да се направят тези промени. Те не искат пари. Те просто искат едно разпореждане. Ако министър Москов прояви някакво знание по този въпрос, ние можем в писмен вид една подкрепа да дадем, а вече той ще си реши какво да прави. Но считам, че засега диспергирането на потока, упражнението върху жените, тяхното осакатяване, падането на възрастовата граница, появата на 26-годишни студенти, трябва да бъде прекратено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Александрова.
Сега вече смятам, че можем да дадем думата на народните представители.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе доктор Кирил Добрев.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри и ръководители на Националната здравноосигурителна каса и Надзорния съвет! Въпросът от името на групата колеги от ГЕРБ е: още веднъж да кажете ясно и конкретно какви са мерките и действията на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването за изнасяне на медицински дейности от болничната в извънболничната дейност? Какво е финансовото им обезпечаване в извънболничната сфера.
Искам да споделя с Вас притесненията на колеги-гастроентеролози, уролози във връзка с ендоскопски изследвания и амбулаторни процедури, за което се счита, че те не са нито финансово обезпечени, нито има достатъчно условия в медицинските центрове да бъдат извършвани, както и офталмологични интервенции като амбулаторни процедури.
В този дух е нашият въпрос и бихме искали кратко, но конкретно да чуем Вашите отговори.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, доктор Добрев.
Очаквам едновременно да отговарят представителите и на Касата, и министърът или само единият, ако изчерпа въпроса.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Добрев, ще започна аз, а после ще отстъпя думата на представителите на Касата, разбира се, за конкретиката, която Ви интересува.
Амбулаторните процедури, ако си спомняте при дискусиите тук на блиц контрола и при други дискусии по обсъждане на нормативните актове, ние ясно приехме и то така е разписано, че това, че тя е амбулаторна процедура, тоест, не е клинична пътека, заради която досега лежиш три дни, пет дни и т.н., тя може и на този етап очевидно ще бъде извършвана в ДКБ-та на болниците. Тоест, на същото място, където е правена гастроскопията в многопрофилната болница в Стара Загора, примерно или в която и да било от болниците, тя ще продължи да се прави там.
Въпросът е, че за тази цел не е нужно пациентът да прекарва ден, два или три в болница, и това е съвсем разумно. Навсякъде по света тези неща са еднодневни процедури.
Смисълът на това да могат да бъдат правени в ДКБ-тата на болниците е точно общата ни оценка, ако си спомняте, че доболничната помощ – тоест, медицински центрове, ДКЦ-тата – не са готови да поемат това нещо.
От друга страна, като говоря за увеличено финансиране – тук не искам да навлизам в начина, по който се разказва увеличението на финансирането в доболничната помощ, още веднъж да кажа: 20 млн. миналата година, 36 млн. лв. тази година. Това, защото такава е моята философия и знам, че на всеки, здраво стъпил на земята, човек трябва да има финансов механизъм, заради който и лекари, и инвестиции, и всичко останало да отива в доболничната помощ повече, както досега отиваше само в болниците. Това правим като политика и държава, и Касата.
Колкото повече се засилва съответно финансирането на Касата за дейности в извънболничната помощ, толкова повече интересът и готовността на доболничните структури да правят все повече неща, ще бъде налице във времето. И това са част от стъпките, по които всички вървим. Във всяка една от програмите на политическите партии тук го има по един или друг начин.
От гледна точка на конкретното остойностяване, това, което знам – не мога да ви кажа докъде е достигнал този процес окончателно – че общото ни решение, заедно с ръководството на министерството и на Надзорния съвет, беше, че реалното остойностяване въобще на дейностите в здравеопазването, защото в болничното е малко по-сложно, трябва да започва от тези неща, които по същество са нови.
Специално за гастроскопията знам, че имаше комисия от Касата, която обиколи пет такива центъра. Отговарям на въпроса Ви, доколкото съм компетентен - Касата ще Ви отговори в конкретиката – където всяка една съставна част на разхода за извършване на гастроскопията, като сложите амортизация на апаратура, осветление, ток, помещение, отчисления за болницата, възнаграждение на работещия лекар-гастроентеролог, лекар-анестезиолог и медицинска сестра – всичко беше калкулирано в такава цена. Разбира се, крайната цена ще стане ясна, когато излезе окончателното решение на Надзорния съвет, но целта е тази – за тези неща да има ясна структура на това какво съдържа в себе си като разход и тя да бъде реално остойностена, за да можем да започваме нагоре да пълним нещата по този начин.
Надявам се, че поне на част от въпроса отговорих.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви,
Дали искат представителите на Касата нещо да допълнят?
Заповядайте, доктор Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Може би само това да допълня, че преминаването от клинична пътека в амбулаторна процедура договорихме с Българския лекарски съюз и независимо, че не се подписа национален рамков договор, а и беше предложено 40 процента да бъде платена от стойността на клиничната пътека извършващите се амбулаторни процедури в диагностично-консултативния блок на съответната болница, ги повишихме на 60 процента и това сме го написали в проекто-решението, което вероятно след излизането на цялата нормативна база до сроковете, за които каза министърът, за да можем да „легнем“ на тях, ще бъде записано и в решението.
Това е за ендоскопската гастроентерологична дейност. Това е вярно, което каза министърът. Там бяха отчетени както преките, непреките разходи, амортизационните отчисления и трудът. Но още не сме калкулирали точно каква ще бъде цената, защото това ще бъде изписано вече в самото решение, което предстои да бъде готово.
Трябва да стане ясно на всички, че въпреки че някои говориха за решение, ние в момента имаме само едно проекто-решение. Тоест, предстои да го обсъждаме и да се приеме от Надзорния съвет на Касата. То ще бъде готово, разбира се, и от 1 април да започне да действа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов. Това е и логиката на това изслушване, защото разчитаме в рамките на проекто-решенията да се нанесат съответните разумни корекции.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само едно доуточнение. Доктор Добрев, конкретика да кажа, защото помня наистина две изречения. От тези с различна характеристика болнични центрове, където се правят гастроскопиите, където се изследва структурата на стойността, между 138 и 147 лв., ако не се лъжа, излизаха в различните ПЦДБ – било огромна болница, било по-малка болница – без остойностяване на лекарския труд, тоест, реално всички консумативи, медикаменти, режийни, стопански, преки и непреки разходи. Нека да припомним, че касата до този момент за клинична пътека плащаше 800 или 850 лв. – ще Ви излъжа.
Кое, защо, кое е правилното, отделен въпрос. Но казвам, че ясното изчисление е на Ваше разположение, предполагам и на всички народни представители и гласи, че без да прибавим към това възнаграждението на работещите, толкова е стойността на тази процедура, която гарантира, че всички разходи са остойностени.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви за отговора, господин министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Припомням, че всяка парламентарна група има право на два въпроса.
Сега са на ход БСП – Лява България. Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаемо ръководство на Касата, уважаеми екип на министерството, скъпи колеги, уважаеми гости! Упълномощен съм от парламентарната група от БСП – Лява България, заедно с колегите да заявя, че ние нямаме въпроси по темата поради простата причина, че това, което се случва в момента, е резултат от целенасочената политика в изминалата година и половина. За всичко това ви предупреждавахме, говорехме, особено силно в последните два месеца.
Така че за пореден път да участваме в снизяване долу на конкретните проблеми, да се вторачваме в отделните дървета, а да не виждаме гората, да не виждаме цялостната политика, да не виждаме провала на цялостната политика и да не виждаме виновните за този провал, това мисля, че е обидно за всички нас.
Така че ние нямаме въпроси. Очакваме 1 април. Тайно се надяваме това, което очакваме на 1 април, да не се случи, а то е все пак лекарите да знаят как ще лекуват, пациентите да знаят къде ще се лекуват, директорите на болниците да знаят как ще сключват договорите и естествено да се знае кой как ще заплаща тази дейност.
Така че ние въпроси нямаме. Пожелаваме успех. Естествено, няма да имаме въпроси и за блиц контрола, защото въпроси към човек, на който не само ние не вярваме……
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
От ДПС, доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа …. ...
РЕПЛИКА: Какво става? Напускат! (Доктор Райнов и негови колеги напускат залата.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да не се вълнувате толкова. Имаме необходимия кворум, по-скоро да се концентрираме върху здравеопазването, а не върху политическите реакции.
ХАСАН АДЕМОВ: ….заместник-министри, уважаеми членове на Надзорния съвет, които всъщност предлагате това решение.
Госпожо председател, не бива да се учудвате, че гостите на това заседание се обръщат към министъра и към Надзорния съвет, защото те са хората, които решават, те са хората, които предлагат. Защо да се обръщат към народните представители? Ако трябваше да се обърнат към народните представители, трябваше министър Москов, министър Горанов, когато ние правехме предложения в хода на бюджетната процедура, тези неща, които сега ги предлага Надзорният съвет, можеха спокойно да ги приемат тогава, а не да се налага сега да ги коментираме.
Защо казвам това? Казвам го, защото не е вярна тезата, че се дават повече пари. Това – категорично! Всички пари, които се раздават, господин министър, са в рамките на бюджета, в рамките на онези 3,204 млрд. лв. Един лев в повече няма. Може да има, само ако има преизпълнение.
На следващо място. Тези 8 млн. лв. за извънболнична помощ, 11 млн. лв. за специализираната и т.н., да не ги изброявам всичките, са част от резерва на Касата, който по закон е предвиден не за това, което казвате Вие, а е предвиден за неотложни и непредвидени разходи. Такъв е текстът в Закона за здравното осигуряване.
Така че в момента Вие да ни представяте, че давате нещо допълнително, че давате нещо чрезвичайно, тази теза е измислена, съшита с бели конци, защото това са част от парите на бюджета, който е гласуван от Народното събрание.
И сега преминавам към въпроса. Имам два въпроса. Единият въпрос е свързан с наредбата и подразделение IX, ако не ме лъже паметта. Става въпрос за осигуряването – цитирам по памет – на дежурства в извънработно време на специалистите от извънболничната помощ.
Уважаеми колеги, аз мога да ви дам един пример. Помолиха ме общопрактикуващи лекари от Разградска област. В Разградска област например от седемте общини само в две има възможност за сключване на такива договори със структурите, които вие сте изброили. Вие ги знаете, да не ги изброявам. Не могат да сключат договори с филиалите на спешна помощ, защото в тези филиали съгласно изискванията на Националната здравноосигурителна каса, за да може да се сключи договор, трябва да има поне петима специалисти. Иначе вие не им плащате тези допълнителни стотинки – 11 стотинки на човек.
Тоест, завърта се един порочен кръг. От една страна, тези хора трябва да сключат договор за обслужване на пациентите в извънработно време, от друга страна, нямат с кого, защото нямат групови практики, регистрирани на територията на тази област, за която говоря. Няма групови практики, няма ДКЦ-та, няма центрове, има само в Разград. Но областният център от тези пет общини е отдалечен на повече от 35 км – това, което вие поставяте като изискване.
Тоест, тук трябва да се помисли. Казвам го съвършено добронамерено, защото тези хора няма как, като дойдат проверяващи от Националната здравноосигурителна каса - сега мерките за контрол са засилени – те ще констатират, че нямат възможност да отговорят на това изискване.
Вторият ми въпрос е много конкретен и е свързан със следното: Вие знаете, че има едно изискване лечебните заведения, които за първи път сключват договори с Касата, трябва да направят това до 31 март. Става въпрос и за новите дейности. Само че в хронологията, която Вие ни представихте, такава възможност като че ли няма.
Моля Ви, по какъв начин ще сключват договори новите лечебни заведения, които за първи път сключват договори, и новите дейности, които за първи път са регистрирани като ангажимент за изпълнение от лечебните заведения?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За отговор, доктор Комитов, господин министър, разберете се кой ще е първи.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само няколко думи да кажа по изложението и може би по първия въпрос.
Вижте, аз не казвам, че е нещо извънредно в това държавата, Касата, мнозинството да прави така, че в извънболничната помощ да има увеличен достъп, по-голямо количество прегледи. Казвам просто, че тази държава, това мнозинство и тази Каса го прави за разлика от минали периоди, когато това не се е случвало. Нали така?
ХАСАН АДЕМОВ: Това беше моето предложение по-рано.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог и отговаряйте конкретно на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Вашите предложения, извинете, съвпадат с философията на мнозинството и това е добре. Означава, че философията е правилна и набира привърженици.
Но наистина това е факт. Начинът на презразпределение – и ние сме спорили за това тук с Вас, доктор Адемов, в Комисията, като Вие сте казвали, че усилията не са достатъчни. Аз съм съгласен, че още трябва да продължи процесът по преструктуриране на финансирането и съответно дейностите в полза на доболничната помощ. Но нали и всички ще се съгласим, че за две години това усилие и като финансиране, и като количество и обеми, това е постъпателна и ясна тенденция, която ще се засилва.
Не съм убеден, че мога да отговоря на втория въпрос – за март месец – защото такова изискване аз не познавам. Ако Касата знае за нещо такова, ще Ви каже. А иначе за личните лекари, доколкото това е в наредбата и касае по-скоро компетенцията на министерството. Нека да кажем. Ние отменихме невъзможния текст, че личният лекар трябва да бъде 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата на разположение на болния, защото, като го пише, и какво? Тоест, махнахме го този текст.
Всичките възможности за сключване на допълнителни договори във времето, когато личният лекар е болен, на море или просто иска да прави нещо друго, за Бога, като всеки един друг човек, те са уредени както досега. Сега дадохме възможността да сключват такъв договор и с филиалите на спешна помощ, което е, общо взето, една най-добре логистично разположена мрежа дори и в по-малките населени места. Това е, което може да се направи на този етап.
Дали тези 11 ст. са достатъчни – тук и с доц. Киров съм съгласен, не са. Но те не са били достатъчни и в предишните години. Постепенно това заплащане ще се увеличава.
Иначе на конкретния въпрос, ако можете да ми помогнете с уточнение къде пише за март месец, ще бъда благодарен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нека Касата уточни как ще се сключват договори с новите лечебни заведения и за новите дейности и в какви срокове.
Заповядайте, доктор Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: И по двата въпроса има какво да допълня. По първия освен това, което каза министърът, направихме и нещо повече. При договарянето с Българския лекарски съюз, а вече, както казах, много голям процент, много по-голям, близо до 100 процента, с изключение може би на няколко текста, ние ги вкарахме в проекторешението. Един от тях касае това, за което основателно говори доктор Хасан Адемов.
Договорихме се и това влезе в решението, че е достатъчно общопрактикуващите лекари в цялата страна, в частност и тези, за които Вие говорите, да покажат на проверяващия заселен контрол, както казахте, на Касата, че са подали заявление в спешния център за сключване на договор. А дали те са отказали, отговорността вече на общопрактикуващите отпада и те няма да бъдат санкционирани. Това е договорено и това така ще бъде.
Това е по първия въпрос.
По втория – що се отнася до договорите. От 1 април, след като влезе в сила това, за което говорихме, включително и решението на Надзорния съвет, един месец, тоест, през целия месец април ще се приемат документите за сключване на договори с лечебните заведения. Тук господин Кирил Ананиев каза още в експозето си, че когато договорните партньори са досегашни, действащи и досега, с тях договорите ще бъдат сключени от дата 1 април, а новите, за които Вие питате – но при тях има едно допълнително обстоятелство, което пък е записано, аз и друг път съм казвал, че ние очакваме всички чрез Закона за здравето, чрез Закона за здравното осигуряване – да не изреждам всички основни закони – но, така или иначе за Касата – Конституцията в сектор „здравеопазване“ е Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където в Преходните и заключителни разпоредби е записано, че ако някое лечебно заведение, независимо дали е стар договорен партньор или нов, е получил съответно разрешение за нова дейност или пък иска да сключи договор, но е получил разрешението си след 31 декември 2015 г., те просто нямат право на това.
Следователно те вече имат тези разрешения и трябва да подават документите си заедно със сега съществуващите. Единствената разлика – и това също го каза господин Ананиев – че с досегашните партньори договорите ще бъдат сключени от 1 април, а с новите от момента на сключване на договора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Въпроси от групата на Реформаторския блок има ли?
Заповядайте, доктор Павлов. Имате думата.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! От групата на Реформаторския блок няма да имаме въпроси към министерството, към Националната здравноосигурителна каса и Надзорния съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Павлов.
От групата на Патриотичния фронт?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моят въпрос ще бъде към доктор Глинка Комитов и едновременно към Българския лекарски съюз.
Преди да задам въпроса си обаче искам да припомня, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се изготвя от Надзорния съвет, след което по съответния ред се внася за обсъждане, приемане и гласуване от Народното събрание.
Доктор Комитов и доктор Грозев, в приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, доколкото съм участвал в неговото приемане, имаше само един спорен текст, ако не ме лъже паметта. Нали така, доктор Грозев?
За да не повтарям текста, който беше спорен, но който в крайна сметка беше до някаква степен консенсусно приет, искам да попитам. Доктор Комитов, 3,200 млрд. лв. е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Шестстотин милиона лева беше бюджетът на тази каса, когато тя стартира своята дейност. Тоест, в момента този бюджет е почти 6,5 пъти по-висок.
Само искам да ме поправите, ако бъркам. При 600 млн. лв. бюджет Касата задоволяваше нуждите на 415 лечебни заведения. Ако бъркам, ме поправете. В момента Касата би следвало да обслужва около 372 лечебни заведения. Ако бъркам, ме поправете. Как така с 600 млн. лв. можеха да бъдат обслужени 415 лечебни заведения, а с 3,2 млрд. лв. не могат да бъдат посрещани нуждите на тези лечебни заведения при положение, че броят на пациентите по официални статистически данни е намалял с около милион и половина.
Тоест – затова казах, че въпросът го задавам и към доктор Комитов, и към доктор Грозев – аз за себе си не мога да открия къде се къса връзката, след като има правопропорционални зависимости, които показват, че нещо някъде се бърка. Чий интерес постоянно не може да бъде удовлетворен, че при намаляване на броя на пациентите, парите все не стигат.
Така и не получих от председателя на Надзорния съвет поискания от мен отчет в натурални показатели. Аз не съм забравил, юли месец го исках. Не знам защо не го получих. Но задавам въпроса едновременно и към вас, и към доктор Грозев, за да можем накрая ние като законотворци, ако сме сбъркали някъде, пък да вземем някакво законодателно решение, с което да постигнем най-после баланс, защото здравната система няма полза от това да работи в някакъв непрекъснат конфликт, който според мен се предизвиква от различни лобита, чийто интереси постоянно са засегнати. Само че аз като пациент и всички пациенти, които представлявам по Конституция, а те са целия български народ, мисля, че не би следвало да стават заложници на такова разногласие.
Така че много Ви моля, отговорете ми как тези право пропорционални зависимости – увеличаване 5,5 пъти на бюджета, намаляване с 1,5 милиона на пациентите, водят до тези раздори. Каква е причината?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин Байрактаров.
За отговор, доктор Глинка Комитов, имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Байрактаров, това, което току-що казахте, както и логиката Ви, е брилянтно чисто. За съжаление тази икономико-финансова логика е, без да се вкара елементът на медицинската целесъобразност
Какво имам предвид? Наистина в началото бюджетът на Касата беше 600 млн. лв. Сега е 3,204 млрд. лв. В началото обаче с 6-процентната вноска ние финансирахме само извънболничната помощ. По-късно се прибави много малка част от болничната помощ, като това се изразяваше в размера на 80 клинични пътеки. Първо бяха 40, малко след това – 80, след това те станаха 120, след това станаха 210, след това 298, сега са 311.
Защо казвам, че медицинската логика не е точна при Вашето разсъждение? Защото не, че пациентите намаляват. Напротив, едно хубаво нещо, което се случва в цял свят и в България в случая, е удължаването на продължителността на живота, което води след себе си допълнителни хронични и придружаващи заболявания, които изискват съответния по-голям ресурс.
Второ, знаете високите технологии с какви темпове се развиват. Само примерът от тази година: въпреки, че бюджетът е увеличен спрямо миналата година със 129 млн. лв., в него много трудно бихме удържали – още от сега ви казвам, че съм много скептично и песимистично настроен за изпълнението на бюджета на Касата поради това, че трябва да докараме нови, скъпи молекули като лекарства, но лекарства, които са ефективни, които лекуват 99 процента от смъртоносните заболявания, какъвто е хепатит С, радиохирургия, която води до изключителна диагностика, а оттам и лечение, което изисква също да го съобразим.
От друга страна, искам да кажа следното: 2006 г. беше една много важна година, когато министър беше Радослав Гайдарски. Цялата болнична помощ изведнъж при същите 6 процента се хвърли да се финансира от Касата. Да, имаше един момент, когато с 2 процента нарасна вноската, която от 6 стана 8 процента, но тези два процента бяха предвидени за този момент, когато ще се влеят и развият допълнителните – тогава бяха здравноосигурителни – сега застрахователни фондове. По едно време тези пари изчезнаха, но това вече е друга тема.
Въпросът е, че ето това е причината, за да не достигат парите – високите технологии, многото заболявания, защото почти е константно – в закона е записано „обеми“ – но пациентите са 2 млн. души средно. Вие чухте експозето на господин Ананиев. Миналата година бяха близо до 2 милиона, 2 милиона и нещо. Това е отговорът на този въпрос и по този начин трябва да разсъждаваме. Ние не произвеждаме четири кутии цигари за 600 млн. лв. през 1999 г. и пак сега произвеждаме четири кутии за 3,204 млн. лв.
Това е моят отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Български демократичен център задава своя въпрос.
Доктор Ковачка, имате думата.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е повече към Националната здравноосигурителна каса и към Надзорния съвет на Касата.
Предстои ни сключване на нови договори, анекси, явно, не е подписан рамковият договор. Тоест, там, където имаме такива, ще има анекси. Но преди това трябва да приключим предходната финансова година.
Лечебните заведения имат неизплатена дейност, която е над определения лимит. С решение на Надзорния съвет на Касата тя е изплатена на някои болници, на други остана неизплатена. Принципът, по който е изплатена, не може да бъде, че те са онкологични, защото има и общински болници, на които е изплатена.
Второ, преразпределението на допълнителните финансови средства и актуализирането на бюджетите на някои болници остана неясно. Има конкретни примери и справки, които можем да дадем.
Ние не достигнахме до правилата. Но има болници в Софийска област, които получиха в пъти повече актуализиране на бюджета в сравнение с двете големи общински болници на територията на София – област. Ако използваме ясните правила, че има територии и население, което се обслужва, това правило е нарушено. Мога да дам и конкретен пример, че бюджетът на болницата в с. Доганово е увеличен няколкократно в сравнение с болницата в Ботевград, примерно. Разликата в двете болници е, че едната е частна, другата – общинска. Все пак това са многопрофилни болници, извършват хирургична дейност, но трябва да е ясно точно каква хирургична дейност се извършва, осъществява и заплаща с публичните средства от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Аз се надявам, че ще отговорите, макар че признавам, че последните два въпроса излизат малко от рамките на конкретиката по изслушването за решението и навлизаме полека – лека в блиц контрола. Но мисля, че няма да възразите да отговорите на тази тема, за да може да приключат по-бързо процедурите.
Доктор Комитов, Вие ли ще отговорите? Не, господин министърът.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка!
Мога да кажа следното: Понеже Вие поставихте сходен въпрос – мисля – на един от последните блиц контроли. Тогава за мен беше изненада, аз и такъв отговор Ви дадох, не можах да отговоря с конкретика. Но ясно поставих на представителите на министерството в Надзорния съвет на Касата въпроса дали има отделен, някакъв прецедент, излизащ от общата рамка, защото има актуализации и решения за промяна на лимитите на болницата, които обаче следват общата логика, където има спешност, спешност в университетските болници. Тоест, има си логики, приети от Надзорния съвет, които са свързани с това.
Ако приемате за нарушение, но то не е нарушение, то трябва да бъде част от правилото, че когато – казвам отговора, който съм получил до този момент – но, ако имате конкретика в тази връзка, аз Ви потвърждавам, че представителите на Министерството на здравеопазването в Надзора, ще изискат промяна на такова решение и ще изискват санкция, следваща тази промяна нататък.
Но това, което беше променено и, ако това е част от въпроса Ви – когато декларирахме тук в средата на миналата година, че се централизира цялото финансиране за онкологията, там хирургията, свързана с онкологията не беше включена в това нещо. Преценката на Надзора е била, че онкологичната хирургия трябва да влезе на централизирано ниво и с тази разлика в бюджетите са дофинансирани или са увеличени лимитите на болниците, които са правили това. Това е единственото нещо, което е имало легитимно основание. Ако някъде е имало някакво друго изключение и то не може да почива на общата логика, то трябва да бъде преразгледано и това е твърдото ми мнение и ще бъде така, вярвайте ми.
Ако имате конкретика, моля, знаете, че винаги можете да дойдете и да разговаряме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин заместник-министър Шарков, като член на Надзорния съвет винаги можете да вземете думата. Имате думата. Все пак да чуем нещо от името на Касата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Само две изречения, госпожо председател, освен това, което каза министър Москов. Имаше увеличение, актуализиране на бюджетите на лечебните заведения, които осъществяват реална спешна помощ. Мисля, че това засягаше и тези, които са университетските болници, като данните за това кои са тези лечебни заведения, бяха взети от реалити центровете за спешна медицинска помощ – там, където са транспортирани пациенти с нашите екипи, както и от районните здравни инспекции по лечебни заведения, с конкретен брой пациенти, които са хоспитализирани по спешност. На тази база бяха актуализирани бюджетите. А допълнително в края на годината - там, където имаше онкохирургична дейност, както каза министърът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От АБВ, доц. Кючуков, имате думата за въпрос по отношение на изслушването. Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин Комитов! Моят въпрос е малко по-общ, защото от всичките критерии за сключване или несключване на договор с Националната здравноосигурителна каса през следващата година, аз видях доста неща, които са чисто количествени: брой преминали болни, брой население и т.н.
Да, това са важни неща, разбира се. Не може да се отрече. Но в градовете, където обективно, очевидно, очевадно има повече лечебни заведения от необходимите, дори и при условие, че Националната здравна карта остане в този си вариант и без промени, без отменяне, къде са критериите, които включват – нека да използвам Вашия израз – комплексността на услугите. Тоест, по какъв начин се разграничават лечебните заведения за болнична помощ, които оказват цялостна, безотказна и за най-тежките клинични заболявания, от тези, които си избират патологията и които, разбира се, имат много голям оборот, които имат много голяма използваемост, но които на практика оказват една малка част от медицинските услуги на населението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Надявам се, че чухте въпроса. Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Кючуков! Само да уточним. Вие всъщност визирате наредбата за критериите, на базата на които Касата сключва договор в условията на свръх….? Възможно е, разбира се, във времето тази наредба и тези критерии да се развият. Но там има, ако не се лъжа, десет показателя, които отчитат и комплексността, и приема, отчитат веднъж общата характеристика на болницата, тоест, многопрофилността й, втори път – спецификите на съответната структура – примерно неврологична или хирургична – за която има условия на излишък по картата.
Аз не казвам, че какъвто и да било критерий може да бъде изчерпателен. Но има общи и специални условия, с които се рамкират тези болници. Не казвам, че тези критерии са максимално изчерпателни. Но сме търсили, защото пък обратното на това, което казвате, другата теза е възможността за субективизъм. Ако влезем в нещо различно от обективните критерии – тук мисля, че доктор Адемов е развивал дълго време тази теза – има възможност за субективизъм.
Аз имам претенцията, че наредбата за критериите ги прави максимално обективни. Всяко прекрачване на границата, в която можем да подадем съмнение за субективизъм, тоест, например това, което каза доктор Ковачка – някой е получил нещо в сравнение с друго, което е по-голямо. Ако това е дискреция, тоест, наредбата, критерият не е точен, не може да бъде ясно количествено опредметен, той става дискреция на министъра, на Районната здравноосигурителна каса, на РЗИ-то да избира по критерии, които не могат да бъдат изцяло обосновани.
Но аз съм абсолютно отворен, ако има допълнителни предложения от народни представители за ъпгрейд, в смисъл за следващо издание на наредбата за критериите, ще ги направим заедно. Нека да видим как ще тръгне. Дотук наистина не съм чул не обвинения, но как да кажа – мнение, че има субективност в критериите, което беше първият търсен ефект.
А иначе съм съгласен с Вас, че тя може да се развие, може да се детайлизира, може да отиде по посока на качество, на комплексност още повече. Съгласен съм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов, имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само да допълня. В наредбата, за която стана дума в момента, аз разбирам Вашето притеснение, доц. Кючуков. Общите специални условия като приоритет имат общите условия. Тоест, Вашите притеснения трябва да отпаднат, които касаят цялото лечебно заведение, включително комплексността, за която Вие питате.
А специфичните касаят съответната медицинска дейност. Само и единствено в случаите, когато две лечебни заведения – примерно от гр. Варна – имат еднакви критерии за сключване на договор, тогава се появява следващата стъпка. Това са вече индикаторите за качество – но чак тогава – по които едното от двете лечебни заведения при превишаване само на леглата като потребности, би могло да сключи договор с Касата, а другото да не сключи. Но това ще бъдат сигурно много малко случая, включително и като вземем предвид и Националната здравна карта, която въпреки че Вие казахте, че може би не е съобразена, не е променена, но вчера и днес беше завършена. Тя е променена по начина, по който сме говорили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Вторият кръг от въпроси – доц. Иванов, имате думата от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги от Надзорния съвет, уважаеми гости! Моят въпрос – първият въпрос – който е към Вас, е съвсем прагматичен и касае лечебните заведения.
Въпросът ми е следният: Всяко лечебно заведение има така наречения прогнозен бюджет, който е направен на базата на разходите, които са извършени на исторически принцип. Въпросът ми е следният: Лечебни заведения, които не са усвоили в рамките на тримесечие от своя бюджет, вие всички знаете, че той трябва да бъде върнат. Тоест, парите, които не са усвоени, се връщат в Националната здравноосигурителна каса.
Оттук следва едно предложение. Предлагам да бъде променена наредбата, която беше издадена през месец април 2015 г. и приета от Министерския съвет с постановление. Ако е възможно, предлагам тази наредба да бъде променена, за да се даде една по-голяма гъвкавост и оперативност както на Касата, така и за лечебните заведения, защото директорите на лечебните заведения, да кажем, първото тримесечие не са успели да усвоят парите, но примерно в следващото тримесечие те са надвишили бюджета си за извършена извънболнична дейност. По този начин вече шефовете на лечебните заведения не могат да правят своите прогнози за разходване на бюджета.
Така че това е нещо, по което смятам, че може да се помисли.
Втората част, която искам да кажа, е във връзка със спешността на лечебните заведения, които са извършили своята дейност от месец март до месец ноември 2015 г. Това са извършени дейности в областта на спешността на лечебните заведения, като техният брой е 39. Тоест, 39 лечебни заведения са извършили и съответно дейност, която е призната от Националната здравноосигурителна каса, но не е била съответно заплатена, като сумата е 23,8 млн. лв.
Искам да попитам в лицето на министъра и на Надзора, тъй като това нещо е било отправяно няколкократно към Надзора, съответно и към Касата – ще бъде ли направено това разплащане, тъй като голяма част, бих казал ¾ от тези лечебни заведения са държавни и те са извършили тази услуга. Имам точния списък на лечебните заведения. Те са извършили тази надлимитна дейност и са натрупали съответно задължения. Тоест, трупат задължения при извършена дейност. Да, надлимитна, но по спешност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
Аз много моля за отговор, но по-скоро да се концентрирате върху определянето на бюджетите за предстоящата година, защото там са тревогите и това е обектът на изследване. Това не е блиц контролът, а е изслушване. След това в точката за блиц контрола можете още веднъж да зададете същия въпрос.
В момента слушаме министъра на здравеопазването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Иванов!
Наистина кратко по призива на госпожа председателката да кажа. Аз съм поддържал пред вас заедно с председателя на Надзорния съвет и с хората от Надзорния съвет едно-единствено мнение относно така наречената надлимитна дейност, че от законова гледна точка ние не можем да приемем такова понятие. Това означава надбюджетна, тоест, надзаконова дейност.
Отново да припомня само, наистина само с още едно изречение, госпожо председател, и ще отида напред по темата на днешната дискусия. Няма нито едно лечебно заведение през 2015 г., с изключение на може би един или два от центровете, които се занимават с рехабилитация – СБР-та и т.н. – които да са получили по-малко от 100 – 105 - 120 процента от това, което са получили като финансиране в рамките на 2014 г. Тоест, Касата с последващите свои решения по същество надграждаше методиката, която изискваше до 95 процента да получават тези лечебни заведения.
Тоест, въпросът за надлимитната дейност за мен наистина изглежда по този начин, независимо дали приемате моя отговор или не. Но наистина от законова гледна точка нито аз, нито Надзорният съвет на Касата може да приеме друго.
А иначе това, което е същината на въпроса Ви, всъщност е отправка към начина, по който да се разглеждат нещата напред. Философията на начина, по който Касата – тук може би и Касата ще се намеси след това, да не обяснявам аз – но Касата разглежда обемите, разглежда договорния процес.
Това е свързано с това, че, първо, Касата ще гарантира и гарантира на всяко едно лечебно заведение, че за достигнатите през 2015 г. обеми Касата ще сключи договор със съответната структура както по специалности, така и по нива и съответното финансиране за тези обеми ще бъде гарантирано. Но при положение, че болницата изпълни тези обеми. Тоест, това, че и аз, и Вие сме свикнали на директори на болници да отговаряме по този начин и т.н., трябва да продължаваме с тази философия. Всъщност Касата гарантира на нейните пациенти, че ако пак изберат тази болница, ще има възможност в рамките на този обем те да бъдат лекувани. Но, ако пациентите изберат друга болница, Касата вече предвижда на месечна база за следващата година, ако, да кажем, обемът е свързан с финансиране от 100 лв., гарантирани на болницата, и болницата направи брой приеми за 80 лв. – тук говоря със спекулативни числа – тези 20 лв. не отиват в друг месец за същата болница, а отиват в другата болница, която е направила повече приеми, която е привлякла пациенти.
Тоест, парите наистина следват пациента, каквато е мантрата, която следваме малко противоречиво в годините.
Тук обаче сте абсолютно прав и това е ангажимент, който Оперативното ръководство пое пред Надзорния съвет. Начинът, по който се случват тези месечни обеми, защото хайде да не си кривим душата, но има случаи, когато в най-слабия месец – август или нещо такова – болницата получава най-големия си лимит до сега. Очевидно е, че тя няма да го изхарчи и по някакъв начин той ще бъде преразпределен. Тоест, има ангажимент на Оперативното ръководство, поет пред председателя на Надзорния съвет, че тези нива ще бъдат абсолютно ясно отчетени и съобразени и със средногодишната, и с флуктуацията на приема – сезонност или има места по морето, по планините, които пък са свързани с друга сезонност, увеличен прием в друго време.
Тоест, това ще бъде променено. Иначе това е стъпка наистина парите да следват пациента. Те не са на болницата. Ако болницата е избрана от пациента, тя ще ги получи. Нещо повече. Ако сте изчели добре проекта за решение на Надзорния съвет, там е казано следното.
Малко съм по-обстоятелствен, госпожо председател, но мисля, че това е важно.
Ако сте изчели решението на Надзорния съвет, ще видите, че там има отговори или поне Надзорният съвет се е опитал да даде един смислен начален отговор на въпроса какво се случва, ако болницата повиши обема си в сравнение с миналата година. Първо, за да се повиши обемът – тук не говорим за единични случаи, един отишъл тук, друг се върнал там и да кажем, че има в едното отделение повече – а, когато имаш драстично увеличение на обема си спрямо същия период на миналата година, причините могат да бъдат или нови лекари, които си привлякъл в болницата с тези условия или нова апаратура, нов метод на лечение, който хората са избрали вместо другия. Тогава там ясно и подробно е разписано, надявам се, че всички го знаете, но нека да го кажем още веднъж. Болницата подава пред Районната каса съответно искане за това нещо. Тя казва: имам нови лекари, имам нова апаратура и т.н. Те идват отнякъде. Те идват от съседната болница. Ако идват в твоята болница, те са излезли от моята и това означава, че в моята болница нещата вече не изглеждат по този начин, както в твоята. И когато има увеличение на обема в сравнение с миналия април, тогава в рамките на РЗОК, където има пък излишък другаде, той се разпределя за тази болница. Нещо повече. На тримесечие това нещо се презразглежда на национално ниво – не само в рамките на РЗОК-то, а където има неусвоени от болниците обеми и съответното финансиране, те се разпределят, разбира се, със справедливи механизми по решение на Надзорния съвет на Касата и наистина по този начин вървим към тезата парите да следват пациента и мисля, че това са разумни решения.
А иначе един месец преди това, ако ние с вас в нашата болница привлечем нови специалисти или доставим нова апаратура, която привлича пациенти и пациентите се лекуват на нея, уведомяваме Касата, на базата на което може да се вземе решение за увеличаване съответно на обема, който Касата ви гарантира като финансиране. Но този обем ще дойде от общия обем. Това, че ние имаме нова апаратура и болните са се преместили от едно място на друго, не означава, че болните са се увеличили.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Дали от Касата искат нещо да допълнят? Не. Благодаря.
Сега думата имат колегите от Движението за права и свободи.
Доктор Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин министър, уважаеми колеги! Аз бих искал да благодаря на господин Ананиев за подробното изложение, което той направи. Видно е, че са положени сериозни усилия с колегите от Българския лекарски съюз. Но същевременно искам да кажа и да посоча, че това е в рамките на възможното, така както е определено в рамките на бюджета и господин Ананиев и господин министърът много добре го знаят, а и колегите от Надзорния съвет на Касата и всички, които сме тук.
Това е така с оглед на това, че финансовата рамка – бюджетът – е определен за годината и всичко това, което говорим, като че ли се разминава с целите, които ние си поставяме, и амбициите, които имаме да постигаме. Казвам това с оглед на това, че колегите от Сдружението на общопрактикуващите лекари, след като чуха тук подробното изложение, в никакъв случай не одобряват и не приемат това, което виждам. Всички сме притеснени за това и с оглед на това, че структурата на бюджета е такава, че в извънболничната помощ са разпределени – знаем пропорциите какви са - в извънболнична, доболнична помощ, болнична помощ и за лекарствата. За лекарствата има повишение, като за доболничната помощ – няма да се спирам на отделните компоненти – увеличението е само с 1 – 2 млн. лв. Постигаме ли целите?
Като цяло идеята за прехвърляне на дейности в доболничната помощ наистина предполага едно много сериозно преструктуриране на бюджета. Това имам предвид. Това направено ли е? За тази година е видно, че това не е сторено. Но за следващата година поне? Дотогава има още много време, но мисли ли се в тази посока? Това е идеята, защото иначе се получава разминаване между цели и начин на финансиране. Знаем, че финансите и бюджетът са тези, които определят и изпълват със съдържание съответните политики.
Това имах предвид.
Друго. Направено ли е необходимото за майчиното здравеопазване, за детското здравеопазване, за профилактиката? Всички тези компоненти по какъв начин са заложени и обезпечени финансово? Направен ли е анализ, който да ни представите?
С оглед на конкретната ситуация какво допълнително се прави, за да се постигнат тези цели с финансова обезпеченост.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Чакъров!
Целите са целите на този кабинет, на тази администрация и съответно са заложени в стратегията и респективно в концепцията за реформа в здравеопазването. Там са заложени целите с индикатори – смъртност, заболеваемост и т.н.
Дали в рамките на тази година ние можем да достигнем целите! Едва ли и тук съм съвсем съгласен с Вас. Въпросът е да е ясно, че има стъпки в тази посока и аз мисля, че те са такива.
Аз в началото се обърках откъде може да идва това, което казвате за 2 млн. лв. Нека да кажем още веднъж ясно. Конкретните цифри ги знаех наизуст, но господин Ананиев може да ги повтори. Над 8 млн. лв. са за ПИМП, тоест, за личните лекари, като в сравнение с миналата година са повече.
ХАСАН АДЕМОВ: Сега се предвижда с 8 млн. лв. повече, а не че са повече. По Закона за бюджета са 2 млн. лв. в повече.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, това имах предвид.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: В сравнение с изпълнението – повтарям – касовото изпълнение, което е различно от заложеното в бюджета за миналата година, в проекта за бюджет сега се отчита увеличението спрямо бюджета на касовото изпълнение и над него има увеличени обеми: за ПИМП това е съответно – тук отговарям и на двата Ви въпроса – за детското здравеопазване и за майчиното здравеопазване - гаранция за изпълнението на програмата за детско здравеопазване, която, ако не се лъжа, имате пряко участие в нейното създаване, която казва какво количество профилактични прегледи трябва да бъдат осигурени на децата в различните възрастови групи. Досега за това нямаше заделен финансов ресурс. Сега има гарантиран финансов ресурс за това, плюс увеличението, както каза господин Ананиев, с 1 лв. за цената на преглед за това нещо.
Има увеличение на стойността на ражданията, има увеличение в областта на неонатологията, ако мина гросо модо през темата „детско и майчино здравеопазване“, тоест, това е усилие в тази посока. Дали може да бъде по-голямо? Сигурно! Но тази година тези са възможностите. А увеличението на количеството направления – над 650 хиляди общо, като вземем първични и вторични за острите заболявания. Това е сериозно увеличение в рамките на една година. Към тях, разбира се, освен възможността да бъде финансиран безплатно за здравноосигурения гражданин прегледът при специалист в доболничната помощ – това, което е най-голямата мъка на хората, направленията – съответно са предвидени наистина огромен брой нови финансирани изследвания – образни изследвания, лабораторни изследвания, изследвания, свързани ….
Вие търсите анализ. Ако искате, Касата го има. Но този анализ е такъв, това са приоритетите, това са целите. Там удряме – детско и майчино здравеопазване – където показателите ни са изключително ниски в сравнение със средноевропейските. Основните таргетни групи, които водят до това структурата на заболеваемост и смъртност да е лоша и в изпълнение на тези цели атакуваме там, където трябва.
Тоест, всички неща, свързани с развитието, изследването на хипертоничната болест, на холестерола, диабета, огромно количество увеличение на направленията за глюкоза, кръвна захар – профил гликиран хемоглобин. Касата вдига количеството платени прегледи, първо, за PSA – специфичен антиген за простатата, защото пак в национални програми сме записвали, че на пет години мъжкото население от определена възраст трябва да мине през изследване. По този начин ние превъртаме кохортата в рамките на пет години.
За жените за мамография – също увеличеваме количеството на безплатните мамографски прегледи на двете млечни жлези, за да може отново да се впишем в записаното във времето изискване за пет години отново жените на определена възраст да минат на преглед.
Тоест, това са все неща в тази посока. А иначе, ако оттам идва разминаването, така съм си помислил. Когато казваме, че част от нещата се вадят като амбулаторни процедури, които могат да се изпълняват и в доболничната помощ, това не се финансира обаче от бюджета за доболнична помощ, тоест, от ПИМП, СИМП и МРЗ-тата. То е част от параграфа, перото за болнична помощ.
Ако оттам идва разминаването в числата, които ние с господин Ананиев представяме пред вас, е разбираемо и обяснявам, че е така. Тоест, то като разходно перо е в бюджета за болнична помощ, но ще се извършва включително някъде и в доболничната помощ при всички положения. Но нашите очаквания са, че то в момента ще запази изпълнението си в ДКБ-тата на болниците, защото там ще бъде по-сигурно за лекарите и за пациентите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Комитов, имате думата. Заповядайте.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само да допълня. Тъй като сме финансова институция, да ви кажа числата. Разчетени са допълнителни средства, а не общо, както се твърдеше преди малко, за първичната извънболнична помощ – 8 480 хиляди лева, в специализираната извънболнична помощ са разчетени допълнителни средства в размер на 10 106 хиляди лева, за медикодиагностична дейност допълнителни средства – 9 113 хиляди лева, и за болничната – 211 млн. лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Въпрос от Патриотичния фронт. Доктор Петрова, имате думата.
После ще се уточните какви са параметрите за бюджета, какви са решенията, които приехме в Закона за бюджета и които позволяват това разпределение.
Заповядайте, доктор Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри.
Господин министър, моят въпрос е към Вас. Направихте ли някаква според Вас добра крачка за среща с Българския лекарски съюз? Да седнете на една маса, да говорите, да си разясните нещата, защото според мен има някакъв проблем, който би трябвало да решите заедно. Отговорите, които давате, са доста мотивирани от страна на Вашия екип, от страна на Националната здравноосигурителна каса и мисля, че липсва комуникация. Липсва нещо. Но моля Ви, кажете Вие какво липсва, за да се стигне до един консенсус и наистина българските граждани да бъдат спокойни, че ние работим в добра посока.
Това, което Вие правите, аз съм го казвала неведнъж и Вие много добре знаете, че парламентарната група на Патриотичния фронт подкрепя Вашите предложения и мислим, че те на този етап са в правилната посока. Но наистина ние си задаваме въпроса защо точно в този момент се получава такъв разрив. Де факто в момента лекарското съсловие се настройва срещу министерството. Аз чувам изключително много негативи и срещу Националната здравноосигурителна каса.
Бихме ли могли по някакъв начин да направим така, че наистина да се стигне до едно разумно решение, до един компромис и от двете страни, за да може да се работи ползотворно. Както каза колегата, можем да станем медиатори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Ананиев. Той първи вдигна ръка. Да му дадем възможност да обясни.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Петрова, аз участвах в разговорите от първия ден до последния ден, в който ги водихме. Искам да кажа, че направихме десетки заседания. Създадохме работни групи. Изчиствахме непрекъснато проблемни въпроси и теми, които едната или другата страна смяташе да се решат по един или по друг начин. Накрая, буквално накрая на периода ние по принцип нямахме никакви противоречия по отношение на Националния рамков договор – нито по финансовата рамка, нито по текстове. Имаше един проблем, който аз сега не искам да третирам, заради който не беше приет за подписване рамковият договор.
Така че ние не сме имали никакви противоречия накрая, при финализирането на преговорите. Аз мисля, че доктор Грозев ще го потвърди. Нямаше политическа намеса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин министър, имате думата Вие да допълните този отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Аз да потвърдя това, което каза господин Ананиев. Мисля, че и всеки един от тук присъстващите представители на съсловната организация няма да може да си изкриви душата и да каже, че и екипът на Надзорния съвет на Касата, и Оперативното ръководство, и екипът на министерството положиха достатъчно усилия, за да има диалог. Той, повярвайте ми, беше ежедневен, еженощен включително, стояли сме до късно заради конкретни детайли. В крайна сметка не се е стигнало до съгласие на Българския лекарски съюз да участва в подписването на рамковия договор. От това, нека да кажа, не произтича нещо страшно за системата. По-добре беше да има рамков договор.
От друга страна, смисълът на рамковия договор е следният. Този процес ние някак си сме забравили какво представлява. От едната страна е Касата, която защитава интереса на пациентите. От другата страна е съсловната организация, която би трябвало да защитава съсловните интереси по условие, и министърът като трета подписваща страна, който трябва да координира, да коригира, да делегира и да установява дали условията и параметрите на договора съответстват на здравната политика на държавата.
Ако при тази теоретична конструкция излизаме с това, че няма подписан рамков договор, защото Българският лекарски съюз е отказал това нещо, означава, че Касата е постигнала целите си в защита на интересите на вложителите си. За всеки един от параметрите, повтарям, изисквани от Българския лекарски съюз, беше постигнат консенсус. Има неща, които с времето ще отминат и ще си дадем сметка кой е бил крив и кой е бил прав.
Аз още веднъж искам да благодаря на всеки един от експертите и на ръководството на Българския лекарски съюз, които наистина с много желание участваха в работата по подготовката на договора и декларирам от името на министерството и, надявам се, господин Ананиев може да го каже от името на Касата, че се надяваме да продължим в един смислен, разумен и ползотворен диалог.
Благодаря Ви още веднъж, доктор Грозев, за положените усилия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Само да приключа с въпросите на народните представители, ако имат такива другите парламентарни групи. Няма!
Доктор Грозев, имате думата. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Петрова, благодаря за това, което Вие взехте като отношение.
Действително процесът на договаряне беше диалогичен процес в продължение на няколко месеца. Относно неподписването на рамковия договор аз имам и много какво да кажа по така наречените решения на Надзорния съвет на Касата. Но, разбира се, нито сега сигурно му е мястото тук, нито има достатъчно време. Ние си запазваме нашето право да дадем нашето становище и аз оттук насетне благодаря за подадената ръка и почти на шега, но аз го приемам насериозно казаното за медиаторна роля на парламентарно представените партии. Ние ще си направим нашите постъпки и към Вас, уважаеми дами и господа народни представители.
Надяваме се да бъдем чути и приети. Имаме основания да се надяваме за това, защото това беше осъществено и миналата година, за което благодаря. Дума да не става за това нещо.
Ние имаме ясна декларация на Събора защо се получи това нещо и тя е оповестена и качена навсякъде. Не бяха само финансите. И както виждате, аз имам доста резерви във финансово отношение. С господин Ананиев вярно е, че постигнахме от исканите от нас около 62 – 63 млн. лв. увеличение в извънболничната помощ, предварителните данни бяха около 57 – 58 млн. лв., ако не се лъжа. Сега в момента, ако започнем да говорим за касово изпълнение и за дадените 8 млн. лв. от резерва на Касата, действително реалното увеличение в сравнение с 2015 г. е около 2,5 – 3 млн. лв. Говоря за ПИМП-а. Реалното увеличение при касово изпълнение за 2015 г. е 185 млн. лв. Това е касово изпълнение. Но тук е съвсем друга работа.
Въпросът не бяха само парите. Голямото притеснение на хората и аз пак искам добре да бъдем разбрани, не става дума за някакъв негативизъм, не става дума за някаква страхотна опортюнистична дейност от страна на колегите и на Събора. Ставаше дума за неяснота в нормативната база.
Аз искам да попитам във ваше лице, хора, изключително разумни и доказали себе си и в професионално, и в политическо отношение до голяма степен. Бихте ли приели договор с мен и аз след това да ви сложа нормативната база за изпълнение на този договор?
Ето това беше причината. Това беше причината. Имаше и сигурно има и добри неща. Ето, и сега в момента, извинявайте, но предложението за решение от страна на Надзорния съвет на Касата на базата на съществуващото законодателство….. На кое? По коя нормативна база става?
Затова ние настоявахме и аз съвсем в кратце ви помолих, но пропуснах факта, че госпожа председателката си изпълни изключително етично поетия ангажимент и раздаде материалите предварително. Може би съвсем за малко акцентирах вниманието ви върху тях, а пък вие ги имате и в писмен вид.
Така че това е, което мога да кажа по въпроса за националния рамков договор.
Благодаря ви и съжалявам и се извинявам, ако съм повишил малко тона. Но такъв е самият ми глас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз още веднъж да кажа в отговор и на доктор Петрова. От това, че всъщност не се стигна до договаряне на условията заедно с Българския лекарски съюз и Касата ще издаде решение, което да ни служи за рамков договор. От това не произтичат по никакъв начин проблеми за системата от гледна точка на финансирането, от гледна точка на правилата за финансирането, а още по-малко за начина, по който пациентите да бъдат обслужвани, защото всичко това, което и аз, и господин Ананиев, и ръководството на Касата казахме, това са различни неща. Можем да спорим колко са нови, защо са нови, дали са в рамките на бюджета, но това са наистина неща, които българските граждани ще получат за първи път било в такъв обем, било въобще като вид и качество на услугата.
Наистина се надявам, че диалогът ни с Българския лекарски съюз ще продължи в конструктивен план.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това смятам, че изчерпахме разискванията по тези две точки.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Разбира се, преминаваме към блиц контрола, ако народните представители смятат, че има теми, които не са засегнати в разискванията.
Разбирам, че господин Абу Мелих има въпрос към министъра на здравеопазването.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, относно надлимитните дейности.
Използвам момента, че тук е цялото ръководство на Националната здравноосигурителна каса. Първо, поздравявам Ви за тази решителност, защото една реформа трябва да се случи, когато рамката се заключи, първо, и тогава се сменя картината вътре. Така е. Финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса тази година, господин министър, беше постигната благодарение на народните представители – ето тези хора тук, които гласуваха закона, който Ви дава възможност да не плащате надлимитните дейности. Така ли е или не е така? Така е.
Какво се случва обаче? И това е за сметка на народните представители, защото ние, като се върнем в нашите райони, се случват чудесии. Хората стоят и чакат там и питат: защо това е така? Защо онова е еди къде си? Започваш да се обясняваш. Обясняваш се от името на някого, който не е до теб в момента и изведнъж през годината някои болници, по някакви причини получават надлимитно финансиране и ни вкарвате в режим на обяснение.
Лично аз мисля, че трябва надлимитните дейности на никого да не се платят, защото това е законът и така трябва да бъде.
Първият ми въпрос. Защо изобщо нарушихте закона? Дали е, защото са онкоболни и ще ви дават по телевизиите и започвате да треперите от тази работа или е друга причината? Това, първо.
Второ, надлитната дейност, която е осъществена, e на българи, платили си здравните осигуровки. На тези хора лично аз искам да им върнете осигуровките, защото не може Националната здравноосигурителна каса, държавна институция да прибере на някого осигуровките, той да си упражни правото да отиде в една болница да се лекува и да не му платиш сметките!!! Не става така.
Трябваше да си направите организация, да предупредите вашите потребители, вашите клиенти, че тази, тази и тази болница не може да използвате с вашите осигуровки. Или да направите механизъм. Вие сте оперативното ръководство. Но вкарахте в колизия болниците с пациентите. И в момента вие тук щракате с пръсти и се хвалите, че направихте някакъв балансиран бюджет, който докарахте на Касата. Евала, да сте живи и здрави. Но това не е благодарение на Вас, а благодарение на тези хора, които ви гласуваха законите. Вие изпълнихте този закон, но по време на изпълнение на закона ни вкарахте сега в един обяснителен режим. Аз самият не мога да изляза от него. Това е първото.
Второто. Имате някаква странна система за определяне на лимитите на болниците. Странна! Странна! Странна! На четири очи ще Ви кажа какво значи „странна“. Резултатът от тази странност е, че Бургаска област винаги е била ощетена. Ощетена област, няма достатъчно пари за Бургаска област. Хубаво, разбрахме го. Дойде нашето правителство, искаме правда. Пак няма. Добре, съгласни сме.
Какво се случи обаче? МБАЛ – Бургас, нашата, държавната болница в началото на годината човекът не може да си усвои бюджета. Не може, няма толкова работа, няма толкова клиенти при него. Връща ви 1 млн. лв. Идва лятото, прави 2 млн. лв. надлимитна дейност и сега не знае как да си върже бюджета. Кой е виновен? Прибрахте парите в София и ни оставихте в Бургас да се чудим сега има ли пари или няма пари. Това не е справедливо и не е честно и не трябва да е така.
Тези финанси трябва да се върнат в РЗОК или както искате ги разпределете. Но важното е този човек да знае, този район да знае, че разполага с тези средства, а не да се прибират централно и после не знам къде да отиват. Така ли е или не е така? Така е.
Тоест, имам два въпроса. Едното е за надлимитната дейност – ще върнете ли парите на здравноосигурените българи – това е първият въпрос, а не дали ще платите на болниците. Не трябва да им плащате, но върнете парите на българите, които им взехте, защото не си изпълнихте ангажимента към тях. Това е първо.
Второ, направете си нова организация догодина, за да не се случват такива неща. Не е правилно да стоите вие в София, да въртите синджира, а хората из цяла България да се чудят как да си вържат бюджетите, защото сте на исторически принцип, който вие много добре знаете, че не е правилно структуриран. Той е базиран на всички измами, които досега се правеха в системата. Бъркам ли някъде? Не бъркам!
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Абу Мелих.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще се опитам кротко и аргументирано да отговоря на уважаемия господин Абу Мелих.
Първо, наистина аз искам да сваля от Вас отговорността за лимитите на болниците, защото това е отговорност, свързана с решение на Надзорния съвет и отговорност на министъра на здравеопазването и съответно на Министерския съвет, който е приел това решение. Моля, не се чувствайте отговорни за това решение, защото наистина не е Ваша отговорност.
Второ, опитах се в отговор на доц. Иванов, мисля, да кажа какво ново, по какъв начин е част от решението на това, което казвате. Защото в това, че в историческия принцип има несправедливост, има неотчитане на фрогове и всичко, за което говорите, това е така. Но е принцип, някакъв. Другото е наистина плаващи пясъци. Ако тръгнем отнякъде, трябва да кажем: за всички от този момент е различно и да се обосновем в първия момент за нещо, което няма как да е различно от историческата база.
В рамките на този договорен период – договорен от гледна точка с лечебните заведения – Касата отново казва: ще прави на ниво РЗОК и на ниво НЗОК тези неща, за които Вие говорите – пари от РЗОК няма да излизат. А историческият принцип все повече и все повече ще се изчиства.
Нека да не влизаме във фючер вижън, защото аз спрях да говоря за неща, които ще бъдат направени, говоря само за неща, които са направени. Но оттам нататък с реалното остойностяване, с още доста други неща, с контролните механизми, които Касата в течение на годината ще вкара, всъщност историческите отклонения ще бъдат минимализирани.
Пак казвам, Вие говорите за спешност. Извинете, господин Абу Мелих, но, ако болница „Пирогов“ може да влезе в лимита си за спешност, това означава, че всяка друга българска болница може да влезе в лимита си за спешност. Извинете, но наистина е така. Това е темата, защото Вие казахте, че за спешност не се плащало на болниците. Това не е така.
Странна е ситуацията, в която една болница – Вие помните тук в една презентация имаше структура на различни болници от трето ниво, … знаете за какво говоря, приема прочутата диагноза перианално пространство до 20-ти, докогато е изчерпан лимитът от Касата, след което изведнъж започва да формира спешност. До тогава всичко е планово. Това е лошо менажиране на болницата, господин Абу Мелих и за това трябва да има последствия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин министър.
За уточняващ въпрос има думата господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, за да се направи реформа, наистина трябва да се удари здравата и да тръгне реформата. Спор няма по тази тема. Аз не споря около това. Вече ми дойде до гуша от организационни глупави и дребни проблеми, които водят след себе си огромни негативни последствия и се губи смисълът на реформата, като започнем да се занимаваме със странични ефекти на реформата, които можеше много лесно или много елементарно да бъдат избегнати. Много лесно и много елементарно!
Господа от Националната здравноосигурителна каса, вие сте хората, които плащате в тази държава. Знам, че сте монополисти и това ви тежи – това е друга тема. Обаче засега сте само вие. Като сте само вие и като цялата система зависи от вас – миналата година сте направили 35 милиона прегледа, 2 милиона хоспитализации – това е огромен труд. За да се случи то, то трябва да се обърка. То по презумпция трябва да се обърка и да стане хаос. Вие трябва постоянно да поддържате ясни параметри за работата на тази система, като ни предупредите ясно, като направите ясен механизъм. Като не си изпипате дребните неща, какво се случва с надлимитните? Оттам нататък какво се случва? Ако една болница заведе дело срещу един пациент, който е здравноосигурен, но вие не сте му платили сметката, Здравната каса какво се явява? Измамник! Пирамида! Взел парите, не платил сметката. Точка по въпроса.
Разберете, ние сме хората, които сме ви гласували доверие и ние искаме вие да успеете. Ние не искаме вие да се провалите, в никакъв случай. Но не трябва, не трябва, не трябва да забравяте дребните неща. Дребните неща са нещата, които могат да ви провалят. Гледайте подробно, изслушвайте се. Много интереси има в тази система. Всеки гледа да те захване за някъде. Защо? По каква причина?
Тези болници, които миналата година, в някой период през бюджета им не са усвоили тези пари, ами направете нещо по тази тема. МБАЛ – Бургас, нито е измамил, нито е взел от някого, просто първите три месеца в Бургас няма никой, всеки е хукнал някъде да работи и болницата не си е усвоила бюджета. После, като дойде лятото и като дойдоха всички софиянци, пловдивчани кой ли не още, сега болницата е виновна. Е, това бива ли? И сега ще оставим историческия принцип? Защо? Защо? От кого е взел? От никого. Това е неговият исторически бюджет, малък исторически бюджет и му отрязахме половината средства. Не, половината, хайде една трета, за да съм по-точен. Честно ли е това? Ама честно ли е? Някой чиновник някъде го е измислил. Онзи си върти ушите и не може да си върже бюджета. Честно ли е това? Не е честно.
Ето за това ви говоря. Никой не говори за голямата концепция на реформата. Правилна е. Трябва да стане и след това трябва да падне вашият монопол, за да тръгнем както трябва. Но ето, тези дребни работи пречат. Категорично монополът е проблемът на здравната каса. Друг проблем нямат.
Молбата ми, господин министър, е следната: През 2015 г. има болници в страната, които по някое време през годината не можаха да си усвоят бюджета, нямаха достатъчно клиенти, които да ги търсят. После изведнъж идват клиенти. Ако са измамници и са надписвали, хванете ги и ги вкарайте в затвора. Ако не са, обърнете се към тях с уважение за техния труд и им го платете. Ако и това не искате да направите, хванете българина, който ви е дал парите, и му ги върнете тогава. Може да ви излезе по-евтино.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Аму Мелих.
Има ли други въпроси в рамките на блиц контрола?
ДПС? Не? Благодаря.
Да дадем думата на госпожа Петрова, ако не сте го измислили още.
Заповядайте, доктор Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Моят въпрос е много кратък. Аз получих няколко писма от дами, които имат едно доста коварно заболяване. Те отправят въпрос във връзка с финансирането на ендоваскуларните мозъчни операции. Не знам дали ще можете сега да ми отговорите, господин министър, но според това, което те са ми написали, те са доста скъпи – между 20 и 30 хиляди лева, понякога се налага да се прави и втора такава операция и голяма част от тези млади жени нямат възможност да поемат разходите.
Дали имате готовност да отговорите може ли – може би и Националната здравноосигурителна каса – да се осигурят средства. Касае се за редки заболявания, за млади жени – между 30 и 35 години – просто трогателно писмо получих, което искам да споделя с вас и наистина да направим нещо за живота и здравето на хората в България, които искат да се лекуват тук.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Ако говорим за едно и също нещо, за мозъчната аневризма, която може да има ендоваскуларно лечение, тя не е рядко заболяване. Тя е с честота 10 процента. Тоест, от нас на статистически принцип двама имат аневризма в главата. Десет процента, което може да е безсимптомно, може да е всичко.
Въпросът дали ендоваскуларното лечение на тези неща струва толкова, е също друг въпрос. Казвам това, макар че не е част от въпроса Ви, но това, което правим, то не е през Касата, то минава като част от методиката за спешна терапия. Определени болнични центрове, където има нужният капацитет, нужната апаратура, вече вървят обществените поръчки за доставянето на консумативите и всъщност ще започнем да правим същото, което с течение на времето стана като златен стандарт в България при острите сърдечни заболявания – да се катетализира коронарният съд и да се постави там нужният стент, нужното устройство, за да може да функционира. Това ще правим за инсултите за мозъчните съдове.
А иначе отговорът на Вашият въпрос ще стане много дълъг, но бърз отговор не мога да Ви дам. Тоест, не мога да Ви кажа, че това нещо може бързо да бъде решено, веднага. Отговор на Вашият въпрос се крие в друго нещо и то се крие във философията на основния и допълнителния пакет, за който съвсем скоро пак ще си говорим и то е такова. Ако това нещо, за което говорите, безспорно е важно, защото от него следва смърт или инвалидизация, има още други Х – У броя неща, които са важни, от които следва смърт или инвалидизация, следва живот в хронифицирана болест в нелечим стадии и т.н. Имаш точно толкова пари, колкото имаш. Тук съм абсолютно съгласен с колегата Чакъров – парите са толкова, бюджетът на Касата и бюджетът на министерството е толкова. Тогава приоритизираш и казваш: за тези неща трябва да има, като трябва да има и устройството, трябва да има и консуматива, трябва да има и за лекаря. А другите неща отлагаш във времето там, където терапевтичният алгоритъм не уврежда здравето.
Това беше и продължава да бъде философията на базовия пакет – от тежки заболявания да няма нужда от доплащане. Тоест, като се разболеем от нещо такова, за което Вие говорите, да няма значение дали аз мога да си платя или Вие не или обратното. А защото сме здравноосигурени, всички да имаме тази възможност и съответно да приемем, че с този ресурс Касата не може да плаща всичко и на всички, защото това е философия, която споделят нашите колеги от БСП, които излязоха – с чужди пари те искат да дадат всичко на всички и веднага. Но това не става.
Единият начин е предложеният и заложен в програмата на правителството – разделяне на основен и допълнителен пакет, другият начин е с вдигане на здравноосигурителната вноска, ценови субсидии в голям процент и т.н. Знаете, че вече болниците дават своите оферти за централизирани търгове за медикаменти. Следващия месец това започва реално да се търгува в болниците през електронен търг. Опитваме да направим максимално скоро това нещо и за консумативите, какъвто е този случай, а в момента и за медицинските изделия. В момента, в който успеем, защото пък трябва да има регистър, да е списък – дълго е, ако искате, после ще го говорим – да направим такава централизирана процедура и за тези неща. Цената на това ще падне и вероятно ще стигнем до момент, в който Касата ще може да купува тези неща и те да бъдат с ниска стойност или напълно безплатни. Към момента аз не мога да Ви дам отговор, че това нещо може да бъде поето сега от Касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, доктор Ковачка. Имате думата.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е свързан с механизма на контрол в болниците, които Вие искате да замените от личната карта с идентификатора.
Въпросът ми е свързан с това какъв анализ, какви резултати и каква прогноза имате от неговото въвеждане? Има ли страна-членка на Европейския съюз, която да ползва този механизъм на контрол в болниците и, ако не, откъде ползвате този опит или ще бъдем първата страна такава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка. Отзад напред ще отговоря на въпросите Ви.
Има безспорно такива прецеденти в страните от Европейския съюз, има такива примери в Италия, има такива примери във Франция, в Дания, където предвиждаме дори конкретният опит да бъде ползван. Там около 20 процента от болничните хоспитализации се извършват по този начин.
Тоест, на тази част от въпроса Ви, отговорът е да, има. В момента американското правителство дава грант за такъв тип система за контрол и за верификация на тези неща. Аз се шегувам, но къде на шега, къде наистина нашата каса да вземе да участва, защото механизмът е добър и изчистен.
А иначе първо да кажем каква е базата. Касата има свое задължение, гласувано в Закона за здравното осигуряване – 2007 г., ако не се лъжа – да въведе електронен уникален идентификационен код на своите потребители и с това си решение тя го изпълнява. Тя избира такова технологично решение за въвеждането на този код. Дълъг е процесът на автентификация, идентификация и т.н. – имаме едно много дълго становище, ако искате, после ще Ви го предоставя. То е от Комисията за защита на личните данни.
Тоест, цялата законова рамка, цялата защита на личните данни – всичко е спазено. Анализът е следният: Международните организации, които се занимават с това, казват, че фроговете, тоест, измамите, безконтролните злоупотреби или неефективно харчене на средства в Европейския съюз са между 3 и 5 процента. За България същите тези хора казват, че това е между 13 и 15 процента. Целта на това, но то не е само на това, а и на другите механизми на контрол и на изсветляване на процедурите е да сведем максимално до средноевропейското ниво, защото навсякъде има злоупотреба, недостатъчно ефективно използване на тези неща.
И отново да кажа. Това няма нищо общо с технологичното решение, което е избрала Касата. Няма нищо общо с вземане на отпечатъци по начина, по който това се случва в полицията, а е свързано с едностранна, еднопосочна възможност за транскрипция на ваши данни в код, който обратно не може да се върне във вашата биометрия.
Да използвам възможността да кажа тук, защото аз бях помолил и говорихме с председателя на Надзорния съвет за изключително строг анализ на резултатите от тръжната процедура, от ЗОП-а, който беше за изпълнител на форма и мисля, че тук и колегите могат да потвърдят, защото имаше медийни данни за това, че по-скъпата оферта е спечелила.
Използвам възможността да отговоря на повече въпроси, свързани с въпроса на доктор Ковачка. Всички представители на Надзорния съвет са били абсолютно убедени, че всъщност другата оферта е съдържала в себе си много по-висока степен на сигурност, на качество, на гаранция за технологията, за конфиденциалност, за пълнота на системата и затова целият надзор е бил убеден в правилността на решението на тази комисия.
Иначе господин Ананиев имаше готовността буквално да спре тази процедура при минимални съмнения.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако трябва да допълня министъра на здравеопазването, аз свиках извънредно заседание, като събрах хората в рамките на два часа и проведохме дебат от седем часа по тази обществена поръчка. И наистина това, което каза министърът, е точно така.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По-скоро въпросът на колежката е за ефекта върху системата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това се опитах да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Поръчката не е обект на контрол. Има други органи, които я разследват.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз се опитвам да отговоря цялостно на въпроса. Целим тези 10 процента, които в България са повече от средноевропейското ниво на неефективно използвани средства, да го кажем по-меко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос има думата доктор Ковачка. Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът ми беше точно какво очаквате като прогноза. А другите процедури се наблюдават от други институции и аз нямам въпрос към тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Сега, доц. Чакъров, имате думата. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Има ли вече анализ на постигнатите ефекти от извършеното обединение на деветте университетски болници в карето на Медицинска академия. Една от целите, която обявихте тогава, беше оптимизиране на администрацията, подобряване на провеждането на обществените поръчки и старт на комплексното лечение.
Видно от писмо, което беше цитирано от народен представител от трибуната на Народното събрание по време на дебатите по вота на недоверие, Вие не отрекохте, че не е стартирало още комплексното лечение. Вече може би има организация това да е стартирало.
Та въпросите ми са има ли вече отчетени и анализирани ефекти? Надяваме се това да е така, да чуем каква е ситуацията към днешно време.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Чакъров! Има вече много ясен и подробен анализ, това, което административното сдружение успя да направи. Този анализ дава…… Аз не знам дали специално изслушване в комисията по въпрос за няколко болници, едва ли е най-доброто, но аз имам ангажимент в рамките на следващата седмица да ви предоставя пълнотата на анализа за дублирането на структурите, за неефективното използване на тежка и скъпа апаратура, за наличие на повтаряща се апаратура на територията буквално на 1 кв. км. и ефектът от това нещо как би могъл да бъде подобрен.
Окончателният предварителен анализ, тоест, това, което трябва да бъде представено на мен и на Административното сдружение, всъщност гласи, че от тази стъпка, тоест, от предприетата от Административното сдружение стъпка трябва да бъде развита в допълнителни механизми на хомогенизиране на дейността, на обединение на дейността и затова са нужни следващи стъпки по отношение на юридическия статут вътре в рамките на карето.
Не искам повече да говоря, защото ще има много спекулации, ако кажа една дума повече. Ако искате на среща, ако искате по пощата ще ви изпратя този анализ и вие ще видите всички тези данни. Наистина това доказва по какъв начин в рамките на възможното може и трябва да бъде оптимизирано едно нещо. Една лаборатория е използвана на 30 процента, друга лаборатория е използвана на 40 процента, но разноските й се плащат на 100 процента. Пет или колко са скенерите, използвани на Х процента. Има дублирани структури и звена с един и същи предмет на дейности, използвани непълноценно от гледна точка на кадрови потенциал, на възможности. Тоест, там трябва наистина дълбоко да се пипне. А това може и трябва да се превърне в болницата на България, защото там освен ортопедична дейност, цялата друга палитра на човешката патология е застъпена като възможност да бъде лекувана и това ще стане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос имате думата, доц. Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин министър, водещата дама, не може да няма ревност. Аз се радвам, че ще има възможност, че след като се отчита от това, което чувам по отношение на апаратурата, и към другите университети, които аз представлявам – Пловдивския медицински университет, а тук има и други колеги, които искат и там да има хубава апаратура.
Добре е да чуем и аз очаквам да видим какви са финансовите параметри, дали наистина има оптимизация на администрацията, да има по-голяма ефективност, по-висока използваемост на апаратурата, както казахте. Определено в такъв аспект – да.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз искам и да благодаря на хората от сдружението, които извършиха много работа. Административното сдружение извърши много работа и много тежък анализ се направи, наистина хубав.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Очакваме и за комплексното лечение, защото наистина особено за онкологично болни това, което чувам и днес, това трябва да го видим реално да стартира някъде, за да могат да се насочват болните. Там всички знаем каква сериозна е драмата и даже и лекари като нас, като влязат, казват: да знаем за какво става въпрос, а какво остава за обикновените хора. Така че има какво да се подобри.
Добре, очаквам да видим резултати.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, доц. Чакъров.
Има ли други въпроси, колеги!
Господин Байрактаров, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Радвам се, че ще закрия заседанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, има още един въпрос. Няма да имате тази чест.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Значи има желание за работа. Сега – сериозно.
Господин министър, аз очаквах тук от болшинството колеги – членове на Комисията по здравеопазването, които са лекари, да Ви зададат два по-важни въпроса, които касаят пациентите, а не лекарите, без да се обиждат естествено българските лекари. Но ние тук повече от вече три часа водим разговори за проблеми, свързани с лекарства, дейности и т.н.
Аз очаквах да чуя, защото някой, ако не вярва, горе имам един огромен плик с около 2 хиляди писма – мога да ви го покажа – в които постоянно се задават въпроси от българските граждани всъщност как и по какъв начин най-после се организира така наречената превантивна дейност и политиката на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, касаеща профилактиката на българските граждани.
За да ви припомня, в парламента предстои да се разглежда един много интересен доклад от 626 страници, който съм сигурен, че тук освен мен никой друг не го е чел, това е за така наречената ромска интеграция. В този доклад има едни много интересни данни. Примерно, че 23 мобилни болници, ако мога така да ги нарека, са се разхождали наляво – надясно. Питам: защо пък тези болници, 23 на брой, ако ги има наистина, не се разхождат така и не обиколят малките населени места, българските села, където живеят преобладаващо възрастни хора, които са именно контингентът с тези заболявания, да проведат една профилактична дейност сред тези хора. Имате ангажимент да започнат движение и така наречените мобилни аптеки.
Аз искам да получа един конкретен отговор как и по какъв начин ще бъде организирана профилактичната дейност. Само не ми казвайте, че тя се осъществява от така наречените джипита, защото вчера водих моето дете на така наречен джипи и след четиричасово чакане си го заведох в къщи и реших, че аз трябва да си му проведа лечението, защото просто трябваше да го върна или мъртво след четиричасово чакане, или… Точно така е. Аз ви казвам факти от вчера. Не, че обвинявам лекаря. Но той, какъвто и да е, просто не е в състояние да поеме 68 деца, които аз преброих в чакалнята. Ето, това са фактите. А за тези неща някак си Съборът на Българския лекарски съюз мълчи. Но аз съм потърпевш и сигурно милиони български граждани, родители, са потърпевши. Защото представете си едно тригодишно дете, като го заведете на студа болно с 39 градуса температура и то стои четири часа, как ще го върнете.
Така е и аз говоря сериозно тези неща.
Така че, първо, профилактиката. Стига с тези книги. Ако трябва, тази комисия един път да седне, да вземе да обиколи така наречените общопрактикуващи лекари, които в огромната си част все още някак си заобикалят и това изискване да си положат изпитите за общопрактикуващи лекари. Защо това се забравя – питам аз. Като останат без работа, много здраве. Само че аз не съм длъжен да чакам по пет часа личният ми лекар да ми обърне внимание, при положение, че съм редовен платец на здравноосигурителни вноски, цялото ми семейство е здравноосигурено, а такива са 2,2 милиона осигурени български граждани.
Така че вместо тук да си говорим тези неща, ето, аз ще вляза в тона на колегата Семир Абу Мелих. Дайте пък да обиколим един път в една изнесена комисия страната и да видим как се работи, как чакат хората. Е, каква е тази организация и как така един общопрактикуващ лекар поема по две – три хиляди души пациенти. Той вълшебник да е няма как да смогне.
Тоест, първо, да конкретизирам. Политика по една нормална профилактика, която общопрактикуващите лекари не могат да осъществят, това е факт вече. Второ, облекчаване работата на общопрактикуващите лекари, с което ще се разтовари бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, защото не искам да се връщам на така наречения универсален код, с който трябваше да имаме непрекъснат онлайн достъп до здравното си досие…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли да се концентрирате върху въпроса. Въпросът е един и да не разпростирате мисълта си върху цялата система.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, но те са важни неща, уважаема госпожо председател. Вие сте също общопрактикуващ лекар.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Абсолютно ще си позволя да Ви отговоря от името на така наречените общопрактикуващи лекари.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Когато ви задам на Вас въпрос, тогава ще ми отговаряте. Сега задавам въпрос към министъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Байрактаров, в рамките на процедурата Ви моля да приключвате въпроса си.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, приключвам ги въпросите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Един въпрос трябваше да зададете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е един въпрос с няколко подвъпроса. Няма да искам уточняващ въпрос в рамките на процедурата. Бъдете спокойна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, за което.
Господин министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров. Че усилието трябва да се измества в доболничната помощ и освен това в доболничната помощ в системата на профилактичната доболнична помощ, това е така.
Това, което успяха Касата и държавата да гарантират за следващия договорен период, е гаранцията за профилактичните прегледи на децата. Това можем да финансираме пълноценно. Аз казвам какво като финансово усилие може на този етап да бъде променено за добро в сферата на профилактиката.
На подвъпроса Ви да кажа, че тези мобилни кабинети и лаборатории са по една програма. Наистина изискванията на програмата са изисквали специфика на населението, което да обслужват. Само че тази програма приключва сега, тази година и те могат да бъдат използвани не просто за нуждите на определени групи хора, а за нуждите на тези, които наистина имат нужда от гледна точка на регионалния канал на здравна политика.
Решението на това, което казвате за опашките пред кабинетите на личните лекари, вижте, с Българския лекарски съюз имахме разговори, ние дори и да се караме, говорим, защото сме разумни хора и знаем за какво говорим – за законност и незаконност. Самата капитация няма особено законово основание да съществува, но, така или иначе, е така.
Друг е въпросът дейността на личните лекари все повече да бъде заплащана за дейност и все по-малко за това, че са лични лекари на определено количество хора. Но това също е процес – дълго е за разказ - който не може да се случи веднъж. Мисля, че и като говорим с общопрактикуващите лекари, и те не са готови на тази стъпка, защото пък капитацията им дава някаква гаранция за един базов доход, под който не могат да паднат.
Аз съм абсолютно убеден, че лекарите в тази държава, а и не само в тази държава, трябва да бъдат богати хора, които да могат да се грижат за пациентите си. Аз знам, че за лекарите е особено важно те да бъдат стабилни и самостоятелни хора, надвили над ежедневния си интерес, защото така и пациентите ще бъдат много по-добре. Въпросът е, че това се постига, когато се спрат кражбите и парите биват насочени към тях.
А иначе за профилактиката това е, което мога да кажа. За децата профилактичните прегледи, така, както са заложени по националната програма, са финансирани. Не мога да кажа, че в рамките на тази година по линия на Касата, по линия на министерството разработваме профилактични програми, разбира се, но те нямат такъв голям обхват и мащаб, защото и финансирането съответно е много редуцирано. Но не мога с друго нещо да докладвам пред вас, че ще бъде променено от гледна точка на финансирането от Касата като профилактика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За кратък въпрос има думата доктор Ковачка.
Преди това ще си позволя като представител на така наречените общопрактикуващи лекари и педиатър да Ви поканя всеки понеделник в моята практика от 8,00 ч. до 17,00 ч., заповядайте, за да видите как се създава организация при налична регистратура, при предварително запазване на часове, как се справя общопрактикуващият лекар в такава ситуация. Ще бъде прекрасно, ако не се заплаща по капитация, защото се случва на ден да минат 50 – 60 човека. Как ще оцените този труд на лекарите? За остра заболеваемост, за остри случаи не се заплаща на общопрактикуващите лекари. Само за профилактичните прегледи се заплаща. Всичко това трябва наистина да се познава изначално и тогава да се коментира.
Разбира се, има и лоши практики. Но аз отправям поканата си, защото наистина смятам, че имам добре организирана практика.
Не Ви давам думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И на Вас никой не Ви е дал думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз давам думата, господин Байрактаров. Моля Ви, не разваляйте добрия тон в комисята.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие сте първа между равни и не заблуждавайте, че не се заплащат тези дейности.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви се, аз работя от 15 години в тази система.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: За разлика от Вас аз познавам добре закона и зная за какво се заплаща.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли някой от Касата да ме подкрепи, че острите случаи не се заплащат на общопрактикуващите лекари. Аз разбирам, че не е образователна целта на тази комисия, но…
Благодаря Ви, доктор Комитов, за подкрепата.
Доктор Ковачка, имате думата за последен въпрос.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Всички знаем, че един от елементите на здравната реформа беше изготвянето на Националната здравна карта, която беше направена в срока от един голям екип и много работа от Министерството на здравеопазването и другите институции, които участваха съгласно създадените правила.
Моят въпрос, господин министър, към Вас е: след като за един чисто технически момент, че методиката за изработването на Национална здравна карта не беше публикувана в „Държавен вестник“, Вие какви административни мерки взехте, защото това стопира един елемент на здравната реформа и сега в момента всичко това щеше да бъде приключило, ако не беше тази причина. Всъщност, от 1 април трябва да е валидна здравната карта, защото оттам нататък произхождат други елементи – с кои болници ще сключи договори Националната здравноосигурителна каса. Има вече готови други допълнителни подзаконови документи. Как ще процедирате и какви са административните мерки, които Вие предприехте за този пропуск в институцията, която управлявате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Москов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка! Това е Вашето виждане – че това е пропуск. Аз поддържам тезата, че това някак си не е така. Да Ви припомня, че има такова съдебно дело, заведено от една неправителствена организация и съдът отказа да спре действието на методиката и съответно на действията по Националната здравна карта във връзка с аргументи, които са от порядъка на тези, които Вие излагате.
Иначе става въпрос за методиката за областните здравни карти. Вие помните, ние считаме, че това е вътрешен административен акт и поддържаме тази си теза и ще я поддържаме на различните съдебни нива.
Нека да кажа на народните представители, защото една неправителствена организация – лобистка – въведе обществото в заблуда. Няма такова определение на съда, няма. Има определение за отказ от спиране на методиката и действието на здравната карта. Всичко друго е заблуда, публична заблуда, а не сте Вие тези, които трябва да проверяват в аналите на съда какво се е случило и какво не. Уверявам ви. Ако искате, сега ще ви извадим решението. Очаква се решение на първа инстанция. Разбира се, това са юридически дебри, тоест, няма проблем, свързан с това.
Аз за пакетите съм казал следното…..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, конкретно за картата. Хайде да не се разпростираме в диалог с народните представители, които са си изчерпали възможността за задаване на въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Нека да отговоря на доктор Адемов за пакетите.
По въпроса с картата – Националната здравна карта днес окончателно е приета и в сряда ще бъде приета от Министерския съвет и с това тя влиза в сила.
Да ви припомня, че освен това, че всички ние, независимо от това какво говорим на различни места, сме убедени, че това е нужно, независимо от това какви са официалните становища на Българския лекарски съюз, всеки един от тях знае, че това е така. Защото през следващата година, ако няма здравна карта, през тази година, ако няма здравна карта и в района на Плевенската болница, да кажем, от която идва председателят на Българския лекарски съюз или болницата в Разград, от която идва доктор Адемов, или в София, от която идвам аз, новата 25-та или 32-ра болница няма да получи допълнително финансиране, а тя ще получи част от финансирането на досега съществуващите болници, защото няма друга логика.
Това означава, че ако няма здравна карта, университетската болница в Плевен ще трябва да даде част от обема си, респективно част от финансирането си на новата структура. Навсякъде картата е механизъм за регулация, с който гилдията сама регулира възможността нейните интереси да бъдат защитени. Тук, незнайно защо картата се счита от гилдията за нещо лошо. Може би, защото част от гилдията всъщност не представлява интереса на професията, а представлява интереса на бъдещи инвеститори и собственици на определени лечебни заведения. Но това е съвсем друг разговор, доктор Ковачка, и не е за сега.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря на всички за участието в работата на днешното заседание на комисията. Приятна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)