Комисия по здравеопазването
Стенограма от заседание на комисия, 07.04.2016 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 07.04.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11.12.2015 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Преди да пристъпим към гласуването на предварително обявения дневен ред искам да припомня, че днес е Световният ден на здравето. Той се чества още от 1948 г. Той е определен от Световната здравна организация. В България честването му датира от 1964 г.
Всяка година Световната здравна организация фокусира проблем от здравето, който би следвало да ангажира всички заети със здравни политики, да провеждат дейности, които да се справят с проблеми от актуално естество.
Тази година мотото на кампанията е „Да победим диабета“. Повече от 400 милиона пациента в световен мащаб боледуват от диабет. В България те са над половин милион, като половината от тях все още не знаят за заболяването си и, като оставим настрана шегата, че здрав е само лошо диагностицираният пациент, трябва наистина да припомним, че по-важно е да налагаме политиките на профилактика и промоция на здравето, защото това е политика, която дава добър и висок дивидент в бъдещето.
Надявам се, че всички действия на ангажираните сектори и на Комисията по здравеопазването ще бъдат именно в тази посока – развитието на профилактичната медицина и утвърждаването на принципите на здравословен начин на живот, които наистина могат да ни спасят от епидемията на хронични незаразни заболявания.
Искам да поздравя всички, ангажирани в сектор „здравеопазване“ – лекари, зъболекари, медицински сестри, фармацевти, рехабилитатори, зъботехници, лаборанти, санитари – дано не пропусна някого, защото всички те дават своите сили, здраве и всичко, на което са се научили, за да даряват и спасяват човешки живот.
Благодаря им. Нека да са здрави и благословени. Всички вие да сте здрави.
Предварително обявеният дневен ред съдържа следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11.12.2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам да съобщя, че настъпи промяна в предварително обявения дневен ред. Поради заболяване на министъра на здравеопазването той ще се състои само от една точка.
Има ли коментари и предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11.12.2015 г.
Първо давам думата на вносителите.
Господин Гьоков, Вие ли ще представите законопроекта? Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри и гости! Първо, честит празник и поздрави за всички, свързани със здравеопазването. Наистина пожелавам от сърце здраве на всички.
Заточвам с мотивите, които ни накараха да внесем този законопроект.
През 2008 г. беше приет Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 и по този начин се осигури непрекъснат, бърз и безплатен достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, за да могат да получават те помощ при спешни нужди – при заплаха за живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Сега, осем години по-късно се оказва, че има сериозни проблеми с тел. 112. Но това е един друг въпрос. Още тогава с въвеждането му възможността за ползване на този тел. 112 беше само с гласово съобщение. Но това поставя в неравностойност една група от хора – хората с увреждания на слуха и говора.
Затова ние с този законопроект тогава изпълнихме една европейска директива, която през 2009 г. пък беше променена именно затова, за да могат и хората с увреждания – слухови и говорни – да могат да ползват тел. 112.
Крайният срок за транспониране на тази директива беше 2011 г. Този законопроект е внасян в три поредни Народни събрания, включително и в предходното, но не се стигна до приемането му по редица причини. По същество със законопроекта ние предлагаме да се въведе такава възможност, която да постави в равностойно положение тези хора.
Съществуват множество технически решения на проблема – SMS, паник-бутони и т.н. и поради това разнообразие от технически решения на проблеми ние в законопроекта сме записали съвсем общо, че тел. 112 трябва да бъде достъпен за ползване от хората със слухови и говорни увреждания, като оставяме възможност на Министерството на вътрешните работи, на експертите там да решат кой технически способ или който технически начин, метод ще въведат в тел. 112, за да могат да го ползват тези хора.
В законопроекта предвиждаме освен това едно отсрочване на задълженията на Министерството на вътрешните работи да се справят с проблема с шест месеца. По време на дискутирането на този законопроект се чуха мнения, че този срок е малък. Няма проблеми той да бъде и една година, но е крайно време ние да го приведем в съответствие с поправената европейска директива и не само заради това, че има поправка в директивата, а и затова, че оставяме близо 100 хиляди човека извън възможностите за ползване на този телефон. А пък те са хора, които може би се нуждаят много повече от този телефон, отколкото здравите хора.
Аз ще спра дотук с представянето на законопроекта. Мисля, че мотивите ни са ясни. Те са описани към законопроекта и всеки може да се запознае с тях по-подробно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков, за концентрираното представяне на законопроекта и мотивите към него.
Сега имат думата за становища представителите на двете министерства.
Господин Ципов, заповядайте. Имате думата за Вашето становище.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Позволете ми и аз да се присъединя към поздравленията във връзка с празника на всички, имащи общо със здравеопазването.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, Министерството на вътрешните работи предостави писмено становище по така внесения законопроект. Позволете ми съвсем накратко да го представя.
От страна на Министерството на вътрешните работи смятаме, че тематичното място на предложената редакция не следва да бъде в чл. 8, ал. 1 от действащия закон, тъй като тя касае функциите на Центровете 112, които са териториални звена в Дирекцията на Министерството на вътрешните работи и са част от националната система за спешни повиквания.
Предложеното изменение касае ограничен кръг, точно определени адресати, а именно граждани със слухови или говорни увреждания. Разпоредбата на чл. 2 от действащия закон посочва, че Националната система за спешни повиквания осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране, което прави относимо към всички граждани, включително и към тези с увреждания от всяко естество и не е нужно наличието на конкретизиращ текст по отношение на гражданите със слухови или говорни увреждания именно в това систематично място.
Смятаме, че намирането на решение по осигуряване на достъп на хората със слухови и говорни увреждания може да се постигне чрез изменение на т. 4 от Допълнителните разпоредби на действащия закон, а именно чрез по-прецизно дефиниране на понятието „спешно повикване“.
Предоставили сме един примерен текст, че „спешно повикване“ е сигнал, подаден при необходимост, от спешна помощ чрез гласово повикване към единния европейски номер 112 или чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания.
Смятаме, че по този начин ще бъде постигната целта, която се преследва от вносителите на законопроекта.
С оглед прецизиране на разпоредбите на действащия закон предлагаме навсякъде в закона да се уеднаквят използваните термини относно повиквания, а именно да се използва само понятието „спешно повикване“.
Считаме, че съответните помощни средства – технически апарати или софтуерни приложения, осигуряващи достъп до единния европейски номер 112 чрез способите, посочени в мотивите на законопроекта, могат да се предоставят на нуждаещите се лица чрез Агенцията за хората с увреждания, която поддържа регистър и следва да има относително точна информация за броя и данните им.
В допълнение на предоставеното ви становище искам да ви уведомя, че в Министерството на вътрешните работи се проведоха две срещи с представители на мобилните оператори. Позволете ми, ако смятате за необходимо, да навляза в някои технически детайли и подробности. След като проведохме разговор с тях, можем да предложим на вниманието на уважаемите членове на комисията следното техническо решение.
На първо място, да бъде създадено софтуерно приложение за така наречените смартфони, което се свързва с Центъра на 112 и обменя текстова информация със съответния оператор на смяна, приел заявка. Приложението ще бъде безплатно за ползвателите. Имаме съгласие от страна на мобилните оператори да участват в разработването на такова безплатно приложение.
На второ място, смятаме, че следва да се доработи системата на 112 така, че да е възможно приемането на заявка за текстова комуникация, отправена от това софтуерно приложение, разпределянето му към свободен оператор на смяна. По този начин ще бъде създадена възможност за включване на специалисти от службите в текстовата комуникация под формата на текстова конферентна връзка. Също така информацията от тази текстова комуникация ще може да се изпраща и до службите, които са компетентни да обслужват съответния сигнал.
На трето място, като преносна среда за осъществяване на комуникацията между софтуерното приложение и съответния център на 112 да се използва интернет чрез мрежата на съответния телекомуникационен оператор или чрез wi-fi.
На четвърто място, когато се ползва интернет достъп през мрежата на телеком, за да спазим един от принципите на услугата, заложена в европейското и националното ни законодателство, а именно, че повикванията към тел. 112 са безплатни, със съответните оператори уточнихме, че трафикът, генериран от комуникацията, може да бъде безплатен за съответните ползватели. За SIM-картите на съответния абонат всички оператори биха могли да активират един такъв безплатен трафик. От съответните оператори също са предоставили съответните възможности как може да се стигне дотам.
Когато се използва интернет чрез мрежата на телеком е задължително обаче да обърна внимание, че е необходимо да бъдат платени съответните сметки към телекомуникационния оператор. В противен случай е възможно при деактивиране на съответната SIM-карта, да не е възможно да се ползва и безплатен трафик през интернет, но ще бъде възможно, разбира се, да се ползва комуникация през wi-fi.
Контролът на достъпа до услугата би могъл да стане по следния начин: активиране на безплатен интернет-трафик чрез съответния телеком да се извършва чрез предоставяне на документ от съответната Лекарска консултативна комисия, която доказва слухова или гласова инвалидност. Първоначалната идея беше това да става чрез документ, издаден от Агенцията за хората с увреждания. Но след проведен разговор с представители на агенцията стана ясно, че агенцията не винаги може да предостави актуални данни за всички хора с увреждания. Поради тази причина бихме предоставили на вниманието ви да обсъдите една такава подобна възможност.
Код за достъп – е на второ място – който ще се съхранява в базата данни на Център 112. По този начин всеки ще може да си изтегли и инсталира софтуерното приложение, но ще може да активира само този, който има този код за достъп, ако трябва да бъда по-прецизен в изказа си.
На последно място, ако прецените, искаме да поставим на вниманието ви възможността с една специфична наредба – ако прецените, по възможност да бъде съвместна наредба на представителите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на здравеопазването – да бъдат уредени всичките тези технически детайли и подробности.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
От Министерството на здравеопазването? Заповядайте, доктор Бенишев.
ИВИАН БЕНИШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването е внесло писмено становище по предложения законопроект.
Ако ми позволите, ще го обобщя накратко, тъй като колегите от Министерството на вътрешните работи доста подробно се спряха върху различните технически решения.
Министерството на здравеопазването счита, че осигуряването на достъп за лица с посочените или с друг тип увреждания следва да бъде подкрепено, тъй като то осигурява по-добро покритие на такъв тип услуга за всички граждани на държавата, със забележката, че такова едно покритие може да бъде осигурено с помощта на многообразни и различни по своята специфика и характеристика технологични решения, които в повечето случаи включват както приемането на тези спешни повиквания от страна на центровете 112, така и възможността за генерирането на такъв тип повиквания от самите потребители.
Тоест, Центровете 112 могат да бъдат натоварени и са отговорни за технологичното решение и за приемане на такъв тип повиквания от страна на телекомите.
Считаме, че многообразието от технически средства обуславя готовност както на публичната далекосъобщителна мрежа, така и готовност на системата 112 за приемане на тези повиквания и следва да бъдат прецизирани текстовете по отношение на тази част – отговорностите на центровете 112 към частта на достъпа на хората с увреждания.
Отделно от това намираме, че изборът и внедряването на технологичните решения за осигуряване на условията за прием от националната система изисква един по-продължителен период от посочения шестмесечен период, тъй като самите тези поредици от действия биха могли да обхванат продължителен период на стиковане и усъвършенстване на технологичните решения.
Не на последно място, следва да бъде оценена и необходимостта от промяна и възможността за предприемане на изменения на други законови актове, които уреждат дейността на предприятията, предоставящи обществени услуги във връзка със задълженията за предоставяне на услугата 112 за безплатни повиквания към службите за спешно реагиране.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Бенишев.
Господин Ципов, нещо искате да добавите ли към своето експозе?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете ми и аз да се присъединя към становището, изразено от доктор Бенишев. Смятаме, че е необходимо и от страна на Министерството на вътрешните работи удължаване на срока за въвеждане на това техническо решение, за което стана дума преди малко. Смятаме, че бихме могли да се справим най-много в срок до една година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
От името на съсловните организации някой иска ли да изрази становище, макар че ние сме получили становищата. Благодаря ви за това.
Да дадем възможност, уважаеми колеги, първо на представители на асоциациите на хората със слухов дефицит.
Заповядайте, господин Нинов.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Председател съм на Съюза на глухите в България.
Преди всичко искам да честитя празника на всички. За мен е много емоционално и едновременно с този прекрасен празник е много ангажиращо да се съживи въпросът, свързан с тел. 112 и за неговия достъп до хората със слухови и говорни увреждания.
Бих искал да подчертая, че това е тема, която е поставяна многократно към абсолютно всички държавни институции, без никакви изключения. Темата за достъпа е обсъждана от 2009 г. насам и е поставяна основно от Съюза на глухите в България, като ние сме я повдигали на основата на Европейската декларация от Брюксел, където се упоменава, че абсолютно всички граждани на една държава-членка на Европейския съюз, трябва да имат равноправен достъп до тел. 112.
Малко разочароващо ще се изкажа, тъй като дълги години бих казал, защото 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 – това са шест години, в които хората със слухови и говорни дефекти по една или по друга причина не са могли да получат адекватен достъп и да могат да ползват услугите на тел. 112.
В целия този период от време ние като институция, която представлява хората с увреден слух, сме изпитвали изключително големи трудности и големи премеждия и преживявания, което е крайно неприятно. Затова искрено се надявам в позитивна насока да започнат да се развиват вече нещата.
Много съм благодарен на Министерството на вътрешните работи, тъй като те показаха един много сериозен дух, сериозна отговорност и се захванаха много сериозно да търсят решението на този проблем. Техническият способ, който са споменали тук, ние от Съюза на глухите в България изцяло подкрепяме. Ние лично сме присъствали на тези работни групи, които са били организирани съвместно с мобилните оператори и сме изразили изцяло готовността си и от наша страна да съдействаме и да помагаме за всичко, което е необходимо.
Понеже тук стана въпрос за дебат дали шест месеца, дали една година да се даде срок за решаване на проблема, бих искал да кажа, че вече живеем в съвсем други времена, където мобилните устройства и смарт приложенията вече са на изключително много високо ниво. Така че услугата може да бъде предоставена на хората със слухови и говорни увреждания без никакъв проблем. Има различни технически решения и въпрос на избор е как да бъдат преодолени и решени.
Бих искал да подчертая, че така внесеният законопроект има няколко процедури, които трябва да бъдат подкрепени от страна на Министерството на вътрешните работи, от страна на Министерството на здравеопазването, от страна на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е към Министерството на труда и социалната политика, и накрая да се гласува от парламента и чак след обнародването му в „Държавен вестник“ трябва да се преведе в действие в срок от шест месеца.
Ако се гласува в законопроекта в период от една година след обнародването му в „Държавен вестник“, това ще означава да минат всички решения през комисиите, да се гласува в парламента, през това време Министерството на вътрешните работи работят по тези въпроси и накрая гласуването му и от парламента – това предполага, че поне с една година и половина ние ще го отложим още във времето, което аз го приемам за много дълъг период от време.
Аз бих подкрепил законопроекта така, както е предложен, шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ да се приведе в действие.
Считам, че ще бъде едно разумно решение и е в рамките на нормалното време, в което може да се изпълни, като се има предвид, че вече шест години се работи по въпроса, ако мога така да се изразя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Нинов.
Искат ли други представители на сдружения да вземат отношение?
Заповядайте. Моля ви наистина за краткост на изложенията. Вашето становище съм го предоставила на всички народни представители и те разполагат с него.
ИЛИЯНА ВЪЛЧЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! В качеството си на изпълнителен директор на Асоциация на гражданите с увреден слух в България искам да кажа, че този проблем на хората с увреждане на слуха и говорния апарат е много, много жизнено важен. Крайно време е да се разбере това.
Приветствам съвместните усилия между всички министерства. Приветствам работата на Комисията по здравеопазването. Приветствам утвърждаването на Конвенцията за защита на хората с увреждания.
Но за голямо съжаление в действие все още нищо не е направено. Апелирам към вас, дами и господа, за следното: Въпросът за вас няма цена, той е просто облекчение. Това продължава от 2009 г., както Вие го казахте. Ние бяхме първите, които представихме това предложение заедно със Съюза на глухите в България и до днес няма никакъв резултат. Колко домове са изгорели, колко хора са се разболели, починали, колко безпомощни хора с говорни и слухови увреждания не са могли да потърсят помощ – няма да ги изброявам. Това е въпрос на статистиката.
Но тук ще бъда конкретна и кратка. След обменен опит с много организации от Европа и от Америка, организации на хора с увреден слух, с говорни увреждания стигнахме до извода, един общ извод за индивидуалната комуникация на хората с увреден слух и говорно увреждане. Както виждате в момента, това става с жестов превод и отнема време, оскъпява. Това е много ценно време, през което трябва да се спаси един човек, един дом.
Затова приветствам решението да се разработи софтуер за тел. 112 на принципа на иконите. Без да се пише текст, както се предлага от Министерството на вътрешните работи. Ето, тук в момента ви представям една картинка, опция без текст. Например тук има „бърза помощ“. Икона за бърза помощ. Когато човекът с увреждане натиска бутона за „бърза помощ“, ще се явява едно човешко тяло. Човекът с увреждане например натиска сърцето, което показва, че има проблем със сърцето. Няма да се губи време да се обяснява на оператора ама какво, ама как. Просто веднага, моментално се действа. Има и други икони. Например опцията „полиция“. Също така могат да се направят допълнителни икони, което едновременно да дава информация на оператора от спешна помощ. Защо?
При съвместна работа с мобилните оператори всеки мобилен оператор може да представи картотека на хората с увреден слух и говорни увреждани срещу представяне на решение на ТЕЛК. Това решение на ТЕЛК ще бъде един вид личен паспорт на човека. В този мобилен оператор – Виваком, Теленор, Мтел – без значение кой е – номерът на съответния човек си става ПИН-код, който е известен само на оператора. Този ПИН-код има за цел да се избегнат злоупотребите.
Ако евентуално някакво лице с увреден слух или говор направи някаква злоупотреба, може да се налага някаква санкция във времето. Не препоръчваме SMS-и, както споменаха някои хора поради губене на време за уточняване, възникване на недоразумения и поради това, че голям брой лица са с ниска грамотност. За съжаление е така.
Не препоръчваме жив превод. За този телефон става въпрос, за таблет и т.н. Само чрез икони да става комуникацията, тъй като иначе става оскъпяване на услугата. Това е спешен телефон и трябва просто да се намира някаква опция, за да може да се действа бързо, да се оказва някаква помощ на пострадалия.
Също така във връзка с този спешен телефон апелираме за кой ли път на основание на Конвенцията за защита на хората с увреждания към ООН, която е ратифицирана тук, да се вземе в най-кратък период решение да се разработи този софтуер и да бъдете полезни на хората не само с увреждания.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Поздравявам всички, които са ангажирани с българското здравеопазване и със здравето на хората. Честит празник, много здраве и успехи в реформата пожелавам на всички за по-доброто здраве на всички българи.
Уважаеми господин Ципов, този тип приложения са много разпространени точно за такъв тип хора, когато комуникират, поради следната причина. Не му даваш възможност да разсъждава много около темата как да я напише, защото, като говориш, е лесно. Като започнеш да пишеш, става много по-трудно. А сега ти казва: имам нужда от бърза помощ и би трябвало това приложение да изпрати GPS-координатите на човека. Дори и телефонът да няма вградена GPS-система, те могат по клетката общо взето да се ориентират къде е мястото му.
Щом телефонните оператори имат ангажимент да направят това, те могат също така много лесно при подаване на молба за такъв код за достъп до апликацията, да питат човека: ти на кои адреси се намираш през повечето време. Той казва: аз се намирам повече на този, този, този и този адрес. Като натисне това копче, че му е нужда спешна помощ, дори му излиза избор: на кой адрес си в момента. Ако той е на един от тези адреси, направо го натиска него.
Тоест, ти минимализираш до максимум писането. Това са успешните начини на работа с такива типове апликации. Аз съм виждал много такива. Тези, които пишат SMS-и, водят до голяма бъркотия- къде, какво написал, какво недонаписал, онзи, който го получава, какво разбрал, какво не разбрал, най-накрая пак нищо не се случва. А така е ясна комуникацията.
Ако бърза помощ или пожарната отидат на един адрес в годината погрешка, защото се е случило нещо, това нищо не е в сравнение с живота на хората и тяхното здраве.
Но по принцип апелирам, че сте тръгнали към такъв тип решение и действително, като виждам как комуникират и с нас, една година е много. Да знаете. Има IT-компании в България даже и пари няма да ви искат за това нещо, ще го направят като дарение за хората. Това не са някакви големи философии. Вече тук не измисляме нещо кой знае какво.
Направете един конкурс и за един месец ще ви го направят това. Дори в момента на територията на Европа почти във всички държави има такива апликации. В Холандия „бърза помощ“ – аз съм го показвал на госпожа председателката – „Бърза помощ“ имат апликация. Като я натиснеш, ти изпраща координати и идва един дрон с дефибрилатор там, на място, за да спасиш човека.
Хайде, като падне монополът на Касата, и при нас ще стане това. Но още е рано. Засега поне тази апликация я пуснете по-бързо да се случи всичко това.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин Абу Мелих!
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Честит празник на медицинските лица. Пожелавам им да имат по-малко работа.
Ние ще подкрепим този законопроект, тъй като мисля, че не е нужно да повтарям неща, които са публично известни, че и политици, и държава, изпълнителна власт, и всякакъв вид институции са огромни длъжници на хората с увреждания.
Всъщност това е най-слабо защитената част от българското общество.
Няма да се впускам да давам съвети нито на Министерството на здравеопазването, нито на Министерството на вътрешните работи кой начин да бъде подбран, тъй като считам, че не сме достатъчно компетентни тук всички как функционира системата 112, а освен, че трябва чрез нея да се оказва помощ, чрез нея може и да се злоупотребява. Затова нека да оставим експертите да споделят световен, европейски опит в тази насока. Такъв за радост вече съществува. Но той трябва да бъде пригоден и към българските условия, което според мен е по-голямата трудност, защото в България, при нашите условия винаги се указва, че е много трудно да се направи нещо, което да е в полза особено на този вид хора с увреждания, на които наистина е по-трудно.
Тук обаче искам да обърна внимание на нещо много важно, което може би ще трябва именно организациите на хората с увреждания да помогнат, същото важи и за законодателите, другите институции, че в България, доколкото ми е известно, все още не съществува официално регистриран – не знам кое е по-правилното като термин да употребя – език на глухонемите или жестомимичен, език на жестовете и т.н., но мисля, че такъв език все още не съществува официално регистриран, по който тези хора да започнат да се обучават и да се ограмотяват, тъй като това също е един сериозен проблем. Дори и да направим най-елементарното, както предлага госпожата, със символи, един неграмотен човек няма да може да различи и символите.
Затова ние ще подкрепим законопроекта, но пак казвам: нека да оставим експертите и съответните сдружения, институции наистина да се ангажират, за да може най-после да се реши този наистина сериозен проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г., се приема на първо гласуване.
С това дневният ред на Комисията по здравеопазването е изчерпан.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)