Стенограма от заседание на комисия, 19.05.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 47




На 19.05.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Проект на решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
2. Обсъждане на държавната имунизационна политика.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Проект на решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „ Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
2. Обсъждане на държавната имунизационна политика.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Проект на решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „ Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
Искам да подчертая, че поставихме основите на една нова практика Комисията по здравеопазването да се възползва от законодателната възможност да предлага до Президента на Република България видни наши учени в областта на медицинската наука за отличия. Смятам, че това е изключително позитивно, защото е много важно добрият опит, добрите постижения да бъдат поощрявани по подобаващ начин и Комисията по здравеопазването да бъде ангажирана с това. Това поражда и доверие, и утвърждава авторитета на българската медицинска наука.
В Комисията по здравеопазването е постъпило предложение от Академичния съвет на Медицинския университет – Пловдив, за награждаването на академик член-кореспондент проф. д-р Николай Иванов Попов за големите му заслуги в областта на денталната медицина в България.
От името на вносителите това предложение ще ни бъде представено от акад. Богдан Петрунов.
Заповядайте, господин акад. Петрунов, да ни представите аргументите си за това защо Комисията по здравеопазването трябва да предложи подобно решение на Народното събрание.
Имате думата, акад. Петрунов.
БОГДАН ПЕТРУНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, като председател на Отделението по медицински науки към Българска академия на науките имам удоволствието и приятното задължение да представя на вашето внимание акад. Николай Попов за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Аз няма да ви губя много времето, съвсем кратко ще представя част от нашето изложение, което даде основание на нашите колеги от Българска академия на науките и от Академичния съвет към Медицинския университет – Пловдив, да предложат неговата кандидатура.
Акад. Попов е дългогодишен преподавател и ръководител на образованието и науката във факултетите по дентална медицина в София и Пловдив. Автор е на стотици публикации у нас и в чужбина, на 12 монографии и учебници. Той е основоположник на зъбната имплантация в България. Учител е на стотици дентални лекари по зъбопротезиране и имплантология, като е създател на българската школа по имплантология. Разработил е редица оригинални методи и инструменти за зъбопротезиране, утвърдени с изобретения и патенти. Той се ползва с огромното уважение и авторитет сред медицинската общност и като единственият академик – подчертавам – дентален лекар е достоен представител на Българската академия на науките, на хиляди стоматолози в страната.
Аз мисля, че тази кратка характеристика достатъчно добре очертава акад. Николай Попов като основател на тази наистина съвсем най-модерна дисциплина в областта на стоматологичната практика – имплантологията – и наистина имплантологията той я създаде в България и трябва да кажем, че ние в това отношение сме на едно от водещите места в Европа. Това си позволявам да кажа.
Така че във връзка с неговата 80-годишнина с дълбоко убеждение и с удоволствие предлагам на вашето внимание неговата кандидатура да бъде одобрена и да бъде представена на вниманието на Президента на Република България за удостояването му с този висок орден.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, акад. Петрунов.
От присъстващите представители на съсловни организации и Министерството на здравеопазването първо ще дам думата на заместник-министър Персенски и след това – на Българския зъболекарски съюз.
Заповядайте, господин заместник-министър Персенски, за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя проекта с предложение за награждаване на акад. Николай Попов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Български зъболекарски съюз, доктор Гачев, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Българският зъболекарски съюз е горд, че акад. Попов е предложен за това високо отличие. Далеч сме от мисълта сега отново да изтъкнем всички негови качества. Факт е, че може би няколко десетки поколения зъболекари, лекари по дентална медицина са плод на неговата преподавателска и научна дейност.
Още в 2003 г., преди 13 години девет хиляди души чрез техните представители в Конгреса на Българския зъболекарски съюз го удостоиха с най-високото отличие на Българския зъболекарски съюз – почетен член на Българския зъболекарски съюз.
Искам само да кажа още две думи, които са – така да се каже, по поръчение на нашия председател доктор Миланов, който в момента е в чужбина и не може да вземе участие в това заседание, а това е сериозната креативност, която има акад. Николай Попов, мога да кажа младежката му креативност.
Преди две години успя благодарение на него с помощта и, разбира се, в група с наши видни академични представители да формират специалността „дентална имплантология“, благодарение на което сега в момента от последната година във всичките три факултета по дентална медицина – София, Пловдив и Варна – бяха формирани звена, които ще произведат вече сериозни специалисти по дентална имплантология. Денталната имплантология това е настоящото, въпиющата нужда на българската дентална медицина от протетика, от истинска протетика. В противен случай застоят е страшен, няма да ви говоря за примитивните подробности, които биха се реализирали без имплантологията.
В крайна сметка от всичкото това нещо ще спечели българският народ, българските пациенти, защото ще имаме вече сериозни, добре подготвени лекари по дентална медицина със специалност дентална имплантология.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, доктор Гачев.
От народните представители някой иска ли думата?
Доктор Ибришимов, заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изключително съм радостен, че имам възможността да подкрепя една такава инициатива. Това наистина е едно отличие, което акад. Попов категорично заслужава. Той изгради поколения зъболекари. Той е бил преподавател на моя баща, бил е мой преподавател и освен, че е основоположник на имплантологията в България, наука, без която съвременната дентална медицина не може, той е изградил и редица поколения колеги зъболекари, които сега работят успешно не само в България, но и в Европа и в света.
Така че призовавам да подкрепим това отличие за акад. Попов.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, доктор Ибришимов.
Доц. Шишков, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! За мен е чест да подкрепя това предложение и смятам, че това е един наш виден учен, един добър човек, който е успял да съчетае нещо, което не често се среща в науката – да съчетае и науката, и практиката и да даде нещо, което наистина малко хора дават и оставят след себе си.
Така че аз наистина с голямо удоволствие и с чест ще подкрепя това предложение и призовавам наистина всички да подкрепим това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване проекта за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Единодушно е подкрепен този проект.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Обсъждане на държавната имунизационна политика.
Уважаеми колеги, Комисията по здравеопазването винаги е била ангажирана с внедряването на профилактиката в по-мащабния й размер в българското здравеопазване, защото общо е убеждението на всички, че това е пътят за постигане на по-добри показатели на общественото здраве.
Във връзка с темата за ваксинопрофилактика, която беше особено актуална в последните месеци във връзка с европейската имунизационна седмица, която за съжаление поради големите ангажименти в работата на комисията не можахме да отразим своевременно, тя се проведе в края на месец април, смятам, че днес това обсъждане ще бъде изключително полезно, от една страна, за да отчетем актуалното състояние на ваксинопрофилактиката в България, от друга страна, да видим какви перспективи за развитие има тази сфера затова, защото е изключително важно да не забравяме, обществото да не забравя, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на прилагането на мащабна имунопрофилактика през последните 50 и повече години.
Затова от 2006 г. по препоръка на Световната здравна организация се честват подобни имунизационни седмици. В Европа вече десет години се отправят различни послания всяка година, които могат да преодолеят и да посочат нови и иновативни подходи за това как може основните предизвикателства за внедряването на имунопрофилактиката да бъдат решени.
Важно е наистина да имаме нови политики и инициативи за справяне с основните фактори, които влияят върху решенията за провеждане на имунизация, а именно удовлетвореност, доверие, възможност, достъп. Много важна е и нашата политическа ангажираност с тези процеси.
Трябва да припомним, че наистина в годините постигнахме добри резултати в Европа, зона, свободна от полиомиелит, амбицията да бъде свободна от морбили и рубеола. За всичко това днес ще ни говорят специалистите. Всички ние знаем, че има повече от 20 ваксинопредотвратими заболявания. България има изключително съвременен имунизационен календар. Но има още какво да се желае. Има родители, които имат предложения за това да бъде разширена препоръчителната възможност за имунизации.
Смятам, че е важно държавата да се ангажира, защото това е фокус върху по-доброто здраве на децата. В последните години ние наистина сме постигнали едно значимо понижаване на детската смъртност, а всъщност заразните заболявания в световен мащаб са едни от най-сериозните фактори, които влияят върху показателите на този фактор.
Аз смятам, че ние като Комисия по здравеопазването можем да дадем една трибуна на всички проблеми, които касаят съвременното състояние на имунопрофилактиката в България и да очертаем перспективите, като, разбира се, дадем нашата подкрепа за всяко едно начинание, което би подобрило детското здраве.
В рамките на тази дискусия първо ще си позволя да дам думата на доктор Ангел Кунчев и след това на всички специалисти тук, които сме поканили, народните представители могат да вземат отношение така, че разговорът да бъде, от една страна, експертен, от друга страна, наистина насочен към нормативни промени, които да обединят нашите усилия за по-ефективна имунопрофилактика.
Доктор Кунчев, имате думата. Заповядайте.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо, ми позволете да изразя нашата удовлетвореност, на министерството и моята лична, на колегите, че Комисията по здравеопазването наистина толкова присърце взема въпросите на имунизационната политика. То е нормално, така и би следвало да бъде. Истината е, че досега ние винаги сме срещали политическа подкрепа на най-високо ниво, а това е ключово, за да можем да развиваме календара и занапред.
За имунизациите и за значението им, за развитието на календара може да се говори и много, и малко. Аз ще предпочета втория вариант – да е малко, първо, защото голяма част от вас не за пръв път чуват проблемите и предложенията ни по отношение на развитието на календара. Аз само искам да припомня, че преди пет – шест години бяха направени ключови стъпки за осъвременяване на българския имунизационен календар с въвеждането на многокомпонентните ваксини, с въвеждането на самоблокиращите се спринцовки, с въвеждането на нови антигени, каквито бяха хемофилус инфлуенция, PLM коковата компонента във ваксините, с това, че преминахме към коклюшна компонента – ацелуларна, която значително облекчи прилагането на ваксината, намали страничните реакции, от които се плашат и родителите.
Това са едни изключителни стъпки, които действително издигнаха календара на нивото на средните европейски, ако такъв изобщо има. В края на краищата всяка страна решава сама за себе си. Но истината е, че големи разлики няма.
В тази насока активността на родителските организации и на неправителствения сектор много ни радва, защото е нормално всеки един родител да се интересува, да се вълнува и да знае какво се прави на неговото дете. Не бягаме изобщо от диалог и с тези, които подкрепят ваксините, и с тези, които по някаква причина са срещу тях, защото сериозни научни аргументи за вторите няма. По-скоро е незнание, по-скоро е липса на достатъчно информация, невъзможност на лекаря да обърне достатъчно внимание и да обясни. Винаги, когато подходим положително, общо взето, срещаме разбиране.
Това обаче, че сме направили преди пет-шест години значителни стъпки, няма как да ни осигури за дълъг период от време перфектния календар. Нещата се развиват, светът върви напред, навлизат и нови възможности, нови антигени. Така че, ако искаме да продължим в тази насока, трябва да предприемем някои следващи стъпки. Едно от предложенията, които видях, че е внесено за обсъждане, е също в тази посока, макар и не в задължителния календар, по модела на нещо, което вече приехме и работи – ваксината срещу човешки папиломен вирус – много добро предложение според мен, оправдано, още повече по този път минаха почти всички страни в Централна и Западна Европа.
Не само по този път обаче може да се върви, в смисъл, че не трябва да разбираме осъвременяването на календара само като прибавяне на нови и нови антигени. Отнемането на тях също е добра стъпка. Ние например вече в Експертния съвет обсъдихме и ще предложим такава промяна. Вярвам, че тя няма да срещне никакъв негативизъм. Да премахнем изпълнението на проба манту и евентуалната имунизация на 17 години срещу туберкулоза, тъй като България продължава да бъде страната в Европа с най-тежко натоварен по отношение на туберкулозата календар, нещо, което от наша гледна точка няма да има никакви странични ефекти, няма да доведе до риск за увеличаване на това заболяване.
Така че това ще бъде напълно оправдана стъпка.
Защо го казвам това? За да е ясно, че няма нищо статично. Това, че сме направили нещо добро преди пет – шест години, е чудесно. Ако продължаваме да работим в тази насока, ще е още по-чудесно. Имаме подкрепата на националните консултанти, които са тук, на Сдружението на педиатрите, които пък са най-сериозно ангажирани, на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Трябва да ви кажа, че ние работим винаги ръка за ръка с тях, защото ни е ясно, че ние можем да си обсъждаме всичко, но човекът, който се среща с родителя, с майката и поема тежестта да обясни нещата, това е общопрактикуващият лекар. Неминуемо гледаме да ги приобщим към всички решения, които вземаме.
Накратко това е, което исках да кажа.
Само да споделя нещо, вероятно то ще е интересно и за членовете на Комисията по здравеопазването. Рядко се случват такива оптимистични дни като днешния. От сутринта е тръгнало на едни такива събития, които дават малко оптимизъм в нашата работа. Това не е често срещано.
Сигурно знаете, че в момента точно отсреща, в хотел „Радисън Блу“ се провежда едно обучение, организирано от Европейския център за контрол на заболяванията, разбира се, съвместно с Министерството на здравеопазването, на 96 експерта от 26 страни – това са страните от цяла Северна Африка, целият Кавказки регион, Балканският регион, Централна Европа и то е точно по изпълняване на симулационно учение – как се реагира в случай на възникване на епидемия от зика-вирус, нещо, което е много подходящо, много навременно и аз смятам, че цялата система ще има нужда от него.
Отбелязахме и 60-годишнината на една важна структура, каквато е Центърът по военна епидемиология и хигиена във Военномедицинска академия и завършекът на деня е пък тази дискусия на толкова високо политическо ниво и вярвам, че действително това е една добра посока и ще разчитаме на вашата подкрепа и за в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Смятам, че в хода на изказванията е много важно да чуем мнението на педиатрите, които основно практически реализират националната ваксинална програма на България.
От името на Българската педиатрична асоциация, проф. Переновска, можем ли да чуем Вашето становище? Заповядайте.
ПЕНКА ПЕРЕНОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз много благодаря за поканата и тъй като председателят на Българската педиатрична асоциация не присъства, ще говоря не само като национален консултант по педиатрия, но и като заместник-председател на Българската педиатрична асоциация.
Ще се опитам да бъда кратка.
Вярно е това, че педиатрите са най-близко до имунизациите и тъй като ние така сме възпитани, че нашата специалност – педиатрия – има превантивна част, която е за каляване, ваксинации. Тоест, ние сме свикнали още от началото на нашето обучение и не случайно голяма част от общопрактикуващите лекари, които сега правят имунизациите, са педиатри. Те преминаха в групата на общопрактикуващите лекари.
Именно по тази причина Българската педиатрична асоциация вече за втори път организира експертни срещи. Последната, за която искам да кажа няколко думи, беше преди само няколко месеца и с участие на много голям кръг специалисти, участници от балканските страни, председатели на педиатричните асоциации, където фактически разгледахме основните проблеми.
Нямам никакво намерение подробно да се спирам, тъй като мисля, че всички са запознати, но няколко проблема вълнуват педиатрите. Там е основният проблем, че педиатърът трябва да отговори конкретно на майката и на всички наоколо – и на учители, ако щете, и на майки какво се случва. За да може да отговори, именно заради това правим тези срещи. Отговорът понякога е много сложен.
Първото нещо, което се разисква от педиатрите и което ние разгледахме на срещата, това е изпълнението на задължителния наш календар. Аз искам тук да вмъкна по повод на това, което се каза за европейските страни, че Световната здравна организация е излязла с един абзац наскоро, в който казва, че пълна синхронизация на европейските календари не е възможна. Но има общи правила, които се повтарят, но редица икономически, етнически, социални, географски даже условия не дават възможност и не е нужно даже да бъдат напълно еднакви. Така че това винаги трябва да го имаме предвид.
От втора страна, Световната здравна организация прие една програма – генерален план за ваксините, в която казва, че редица деца в света нямат възможност за ваксини и призова към изпълнение на максимална програма за ваксинация в света въобще, включително и у нас.
Така че това, което беше първа точка на събирането, само с две изречения, е ваксиналното покритие за 2015 г. Вие знаете, че тя беше много трудна година за педиатрите, говоря в практически план. Кое да обясним, какво да правим, няма ваксини, кога ще дойдат, какво да правим с реимунизацията и т.н.
Така че по отношение на основното до едногодишна възраст покритието е добро, то се движи някъде до 90 – 94 процента. Но веднага искам да вмъкна, че това, което смятам, че ние трябва с общи усилия да решим система, сигурно, регистър, който точно да каже действително кои са имунизирани, с какво са имунизирани и т.н. Вие видяхте при морбили – ето тук срещу мен е проф. Тихолова, доц. Мангъров, нашата клиника също беше трансформирана в инфекциозна. Деца, на които в календара пише, че са имунизирани, дойдоха с тежки усложнения на морбили и се оказа, че те са имунизирани по документ.
Така че покритието за миналата година е добро, но то не е добро за реимунизациите – около 60 процента е за тези, които са на 1,5 годинка, и около 49 процента за 6-годишните. Проблемите с ваксините се отразиха на това, че имаме спад – вижте, почти от 85, което беше през предните години, сега е 49 за обхвата на шестгодишните.
Така че проблемът с доставката на ваксините е изключително важен. И тук възниква един проблем, за който вие трябва да ни помогнете. Една ваксина, за да излезе на пазара, й трябват 18 – 36 месеца. Фирмите могат да подкрепят това. Тоест, ние не можем сега да поискаме и те ни я дават след два три месеца. Тоест, трябва да се намери законов порядък, и това е единодушното мнение на Българската педиатрична асоциация и мое като национален консултант по педиатрия, такъв порядък, в който ние да можем да направим заявките поне в този срок, който е необходим за излизане на ваксината на пазара – около две години. Тоест, такъв законов ред и друг, в който да се реагира при ситуации, когато няма ваксини, когато има епидемия, когато има взрив от нежелани реакции.
Вторият проблем, който засегна тук и доктор Кунчев, това са националните програми. В действителност в много страни, ние се върнахме сега от Европейския конгрес по инфекциозни болести само преди два дни и там се разисква този въпрос. Има много национални програми. Едната от нашите, която работи, е за рака на маточната шийка. За съжаление виждате какви са резултатите. Ние се зарадвахме много през първата година, когато влезе тази ваксина. От 24 процента след това започна спад и сега сме вече на съвсем нисък процент за миналата година.
Най-вероятно – моето обяснение като педиатър, защото познавам и детето – родителите, които коментираха рака на маточната шийка, това е ситуацията, която на всички е известна – смъртта на едно момиче, което беше ваксинирано против рак на маточната шийка. След това, това се разпространи масово в медиите. Аз познавам това дете, защото при мен бяха изследвани дихателните функции. След това имах със заповедта на министъра тежестта да събера 15 национални консултанти, които да вземат решение по въпроса, защото след всички разговори, даже лекари казаха: моля ти се сега, как да ги караме да ваксинират децата си срещу рака на маточната шийка, след като това дете умря.
Единодушното мнение на 15 човека от съвсем различни специалности – само аз съм там педиатър – от всички други, свързани с инфекции, с гинекология и т.н., становището е, че има само по време съвпадение, но няма причинно-следствена връзка. Независимо от това и вчера аз водих разговори и в училищата, този случай остава неразбран и може би неуточнен. Това е една от причините за спада.
Втората програма, за която също стана дума, е за ротавируса, която всъщност е изработена – тук е председателят на комисията проф. Тихолова – през 2014 г. Не знам какво се случи по веригата. Може би тя знае, но тогава имаше 53 държави с такава програма, сега са вече 80 държави. Аз мисля, че това е един проблем. Разисква се и на нашата експертна среща също, както и проблема с профилактиката на сезонния грип.
Ние също там, като бях на конгреса, направо ме досрамя, като видях какви са цифрите за ваксиналното покритие. За рака на маточната шийка при нас сега е 6 – 7 процента, а там е 85 – 90 процента в редица страни, включително и момчета вече се покриват. За ротавируса и за грипа сме просто на едно от последните места.
Така че другият въпрос, който стои, това е за националните програми. Аз няма да се спирам на подробности за регистъра и т.н.
Само с една дума ще кажа за антиваксиналните явления. Такива сме имали и още Шекспир е казал: и като започнаха ваксините, започнаха антиваксиналните и той даже сам пише няколко условия, които трябва да се спазват, за да няма такива. Това е нормално да има. Аз мисля, че ние трябва да приемем този факт, че те ще съществуват. Въпросът е какво да бъде нашето отношение към тях. Ние трябва да си изработим поведение такова, че те да бъдат информирани достатъчно. Защото липсата на информация понякога се тълкува: има нещо скрито, нещо има ненормално. Тоест, да говорим с тях откровено. Да се дава информация, а не от „БГ мама“ една жена каза или една леля ми предаде. Тоест, информацията да е ясна.
Тези държави, които имат високо ваксинално покритие, имат прекрасни училищни програми.
Аз съжалявам, че ние загубихме училищните лекари. Така или иначе, шведите, които водихме преди години в училищата, казаха: защо ги махнахте, това е най-доброто, защото те щяха да изиграят много важна роля. Училищните програми са в Шотландия, Франция, в Австрия и т.н. и там има голямо ваксинално покритие.
Тоест, информация действително реална.
И по отношение на желаните ефекти, понеже с тях непрекъснато се злоупотребява в България. Вижте, ние сме длъжни да обявяваме всичко. Излизат по телевизията, ето, доц. Мангъров е до мен, той най-често излиза, аз не обичам, честно казано, да давам интервюта по принцип, и казва: много са наблюдаваните …. и, ако проверите в ИАЛ, на същия лекар, който е наблюдавал много нежелани реакции след ваксинация, той не е обявил нито една, при положение, че ние сме задължени да ги обявим. За 2015 г. са обявени 44 нежелани явления, повечето от които са болка на мястото. Това за мен си е нормална реакция.
В кратката характеристика на продуктите, ето, и за това, за което непрекъснато се говори за рака на маточната шийка как припадат, как умират, фирмата си е казала: да, възможни са синкопи, изчакайте 15 минути и т.н.
Така че, като се говори за нежелано явление, то трябва да бъде според законите на всички държави в Европейския съюз, официално обявен в ИАЛ. В противен случай това е пак в „БГ мама каза“.
Аз ви благодаря за вниманието.
Мисля, че има от колегите такива, които са съвсем компетентни в тяхната област, взели отношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз много Ви благодаря, проф. Переновска.
Сега предлагам да чуем проф. Майда Тихолова, националният консултант по инфекциозни болести и във връзка с темите, поставени тук, със скоро проведения конгрес, с програмата, за която спомена и проф. Переновска.
Имате думата, проф. Тихолова. Заповядайте.
МАЙДА ТИХОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Много благодаря за честта, че съм поканена на този висок форум във връзка с една тема, която е от изключителна важност, всички лекари, които работим с това, знаем, че профилактиката, а в областта на заразните болести тя е изключително възможна и тя е всъщност първата профилактика в света, която се е провеждала, да вземем отношение по този проблем.
Аз приветствам факта, че в лицето на Народното събрание, в лицето на Министерството на здравеопазването лекарите винаги сме виждали подкрепа в нашите усилия да предотвратяваме заразните болести и то именно масовите заразни заболявания. Това рефлектира в пълнотата на нашия имунизационен календар, който е и досега. Той е, както каза доктор Кунчев, един от много добрите имунизационни календари. Възможността, която е предоставила държавата да имунизираме нашите деца с едни действително перфектни ваксини, такива, каквито се използват в целия съвременен свят и във връзка с това, което казва проф. Переновска, нашата огромна загриженост за относително неблагоприятното положение по отношение на ваксиналния обхват на процент от децата над 6-годишна възраст и то с такива изключително важни ваксини за тежки и животозастрашаващи заболявания като дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит, ни кара да обединим всичките си усилия и по някакъв начин да преодолеем тази инерция в населението, която е или от невнимание и неглижиране на въпроса, или от някакви негативни нагласи – за мен категорично – свързани с нечистоплътни подбуди, кара много родители да отказват да имунизират децата си.
Видяхме последиците от такива реакции. Видяхме една чудовищна епидемия от морбили, заболяване, за което вече ваксината съществува повече от 40 години и не само съществува, но и масово се прилага в целия свят. Шест хиляди деца заболяват едномоментно, едногодишно, в разстояние на един месец в центъра на Европа – в Берлин – от морбили. Това е чудовищно.
Ще дам тук примера как обаче реагират германците. В Германия имунизационният календар има една-единствена задължителна ваксина срещу полиомиелит. След това, което се случи през 2014 – 2015 г. в Германия, те направиха две стъпки. Първата беше да свалят възрастта на имунизация на децата – ето, бърза реакция и то на държавата реакция – с един месец. Сега в техния имунизационен календар ваксината се прави на 11 месеца. И втора стъпка, да направят втора реимунизация след 11-месечна възраст между 15 и 23 месеца. Към момента по данни на тяхната ЩИКО – комисия, която се занимава и отчита имунизацията – 95 процента от германските деца, подлежащи на имунизация, са ваксинирани с двете дози.
Аз мисля, че това е в сила на всички онези организации, всички тези представителни групи и най-вече в лицето на държавата да направим и за нашите деца и да ги защитим от едни такива заболявания, каквито изброих и където процентът, който съобщи доктор Кунчев – под 90 процента, включително и полиомиелит, заболяване с най-голяма смъртност и няма в инфекциозната патология по-инвалидизиращо от него, нашите деца от тази заплаха.
Във връзка с това, че нашият имунизационен календар непрекъснато се развива, както каза доктор Кунчев, за съжаление от пет-шест години той не е бил обогатяван с нови антигени, а масовите инфекциозни болести, особено тези сред децата, са множество, като мога да изброя ротавирусите, за които специално съм поканена да говоря. Сезонният грип например, хепатит А например, варицелата например. Има съставени – с изключение на варицелата – национални програми, които могат да масовизират въвеждането на имунизации и да разширят обхвата на профилактика на тези заболявания.
По отношение на ротавирусната инфекция, която смятам е едно от най-масовите заболявания, може би след острите респираторни заболявания, детските диарии са най-масовите заболявания в ранната детска възраст. Още през април 2014 г. е изработена национална програма за борба и контрол на ротавирусните гастроентерити.
Кои бяха причините, за да бъде тя изработена? Причините са фактът, че в целия свят, включително и у нас, има такива данни, които са представени, повече от 95 процента от всички деца от 0 до 24 месечна възраст се заразяват с ротавируси, като голяма част от тях на възраст от 6 месеца до 24 месеца боледуват от гастроентерите – остри диарии.
В страната – за информация на хората тук, които не са запознати с този факт – ежегодно през последните 10 – 15 години се регистрират по данни на епидемиологичния бюлетин на НЦЗПБ между 18 000 и 20 000 случая на остри гастроентерити, като огромната част от тях се дължат на детската възраст.
Пак по данни на Националния център по заразни и паразитни болести 12 процента от тези 20 000 души са деца, които боледуват от ротавирусни гастроентерити. Тук искам да обясня, че това са само лабораторно доказаните, а възможностите на съвременната лаборатория в никакъв случай не са 100 процента да докажат етиологията на някой причинител, тоест, вида на причинителя, довел до диария в детската възраст.
По данни на Националната здравноосигурителна каса, която в 2011 г. прие в клиничната пътека, по която се лекуват повечето деца с остри диарийни заболявания в България, задължително тези от 0 до 5 години да се изследват за ротавируси, ежегодно между 25 и 27 процента са с доказани ротавирусни гастроентерити. Това, пресметнато по отношение на средствата, които държавата отделя за лечението чрез Националната здравноосигурителна каса на болните с остри диарии, ежегодно варира между 10 и 12 млн. лв.
Ако ние все пак осигурим профилактиката на единственото ваксинопредотвратимо диарийно заболяване, тоест, ротавирусите, ние ще можем да бъдем ефективни и ресурсно много ефективни.
Другото, което искам да спомена в полза на факта, че ротавирусната имунизация е ефективна и ефикасна от ресурсна гледна точка, са данните на страните, които масово са въвели имунизацията срещу ротавирусите. Тя беше въведена още в края на 90-те години първо в латиноамериканските страни, където смъртността от това заболяване е изключително висока и драстично намали броя на заболелите от остри диарийни заболявания деца и броя на смъртните случаи.
След това през 2006 – 2007 г. беше въведена в редица европейски страни. Както спомена проф. Переновска, за момента 87 страни в света са въвели масовата имунизация срещу ротавируси. За европейските страни, страните са 21, като в 7 от тези европейски страни тя е влязла в имунизационните календари. Данните от редица страни, които са въвели масово ваксината, например Белгия, която е една от първите европейски страни, въвела ваксината, през 2007 г. чрез частично реимбурсиране показва, че още в края на първата година – 2008 г. – броят на случаите с деца под една година, заболели с ротавирусни гастроентерити, намалява с 81 процента, а на тези до 2-годишна възраст намалява със 70 процента.
Австрия е една прекрасна страна, пример за ефективността на ротавирусната ваксина. Те също въвеждат масово ваксината през 2007 г. и искам нещо много важно да изтъкна, че във всички страни, които давам за пример, ваксиналното покритие, тоест, процентът на децата, подлежащи на ваксиналия, е над 70 – 80 до 90 процента. Само при такъв ваксинален обхват ние можем да очакваме ефективност на дадена ваксина и данните на Австрия още през първата година при ваксинален обхват 89 процента намаляват случаите с ротавирусни гастроентерити със 75 процента за децата, които са обхванати от имунизации.
Тук обръщам внимание на един изключителен ефект от тази ваксина – че деца над 2-годишна възраст, които поради възрастови ограничения не са приели ваксината, при тях с 22 процента намаляват заболяванията от остри гастроентерити. Тоест, това е един социален дефект, един колективен имунитет. Имаме намаляване на броя на ротавирусните гастроентерити, но и на общия брой гастроентерите, причинени от всякакви други микроорганизми.
Последният пример, с който ще си позволя да ви занимая, това е в Англия, която въведе през юни 2013 г. ротавирусната ваксинация. Тя не е задължителна в нито една от страните, пак подчертавам, и за осем месеца – до март 2014 г. бяха обхванати 93 процента от подлежащите деца. Вижте при незадължителност, доверие към лекарите, съзнание, култура, здравна култура на населението. Това са 560 млн. деца, обхванати от незадължителна ваксинация. Резултати: 78 процента намаляване броя на ротавирусните гастроентерити.
Аз мисля, зная, банално е да го кажа. Фактите говорят, боговете мълчат. Няма по-убедителни аргументи от това, което ни представят данните от световната практика в страните, в които масово е въведена имунизацията.
И последно, за което искам да информирам аудиторията, е една публикация във ВЕКСИМ, която излезе в края на 2015 година и която обобщава опита на страните, европейския опит, които са въвели масово ваксината срещу ротавируси между 2006 и до края на 2014 г. Изводите от това обобщение е, че към момента 21 европейски страни са въвели масово ваксината срещу ротавируси, 7 от тях са я вкарали в имунизационните си календари. Ефективността на ротавирусната ваксина срещу заболявания от гастроентерит варира за тези 21 страни между 68 и 98 процента за Европа. Вижте, до 100 процента – това е Швеция – но броят на хоспитализациите е намалял вследствие на тази ваксинация в тези 21 страни и се движи между 65 и 84 процента в Холандия. Резултатите от обобщените данни потвърждават ползата от ротавирусната ваксинация за общественото здравеопазване, включително и нейната икономическа рентабилност и всички участници в тези проучвания, които дават резултатите, подкрепят въвеждането на масова ваксинация срещу ротавирусите на всички деца в Европа, още повече, че в последните препоръки на Световната здравна организация към европейските деца е всички бебета над 6-седмична възраст в Европа да бъдат обхванати до 2015 г. от ротавирусната ваксина.
Аз съжалявам, но понеже този въпрос ме вълнува и работя много дълги години, ако съм отегчила много от присъстващите, но мога да кажа, че смятам за този проблем с масовата заболеваемост ние сме в дълг на децата да ги предпазим от това чудовищно заболяване – разболява се дете и за няколко часа поради диария, повръщане и обезводняване става на парцал. Това е трагедия за детето, драма за семейството и да не говорим вече за непреките последици за здравеопазването и обществото.
И понеже проф. Слънчева е до мен, нещо, което пропуснах да кажа, ротавирусите са най-честата причина за вътреболнична инфекция, която има особено драматични последици в неонаталогичното отделение. Мисля, че това е така, всички го знаем.
Смятам, че все пак в условията, когато нашите усилия във ваксинопрофилактиката през последните шест месеца или колко – колегите епидемиолози ще кажат точно – се успокои атмосферата във връзка с ритмична доставка на ваксини, във връзка с тези непрекъснати проблеми, които изтъкна и проф. Переновска – има, няма, такива, онакива ваксини. Сега е моментът една ваксина, нова за нас, но отдавна позната на света и на обществото, да бъде внесена под формата на една национална програма, която предвижда – само с две думи – ваксината да бъде незадължителна, да бъде препоръчителна и да бъде заплатена от държавата на децата, чийто майки имат желание да ги ваксинират.
И последно като стар даскал ще си позволя да кажа: аз се чувствам в дълг към лекарите, обществото, че не съм ги обучила, но да вярват във ваксинопрофилактиката, да познават нейната потребност, нейната ефективност и смятам, че с общи усилия трябва да преодолеем това и да изпълним дълга си към обществото.
Благодаря много за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Тихолова.
Аз смятам, че има още много експерти, които биха искали да изкажат своето мнение. Но, за да стане диалог и да се включат и други представители, освен на медицинската наука, ние бяхме сезирани от една организация – Асоциация „Родители“ с писмо до Комисията по здравеопазването с предложение именно в контекста на това, което проф. Тихолова говори. Дали от тази пациентска организация има някой представител?
Заповядайте, моля Ви за кратко отношение и след това ще дам възможност и на институциите, и на други експерти да се изкажат по темата.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Казвам се Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“. Само едно уточнение, ние не сме пациентска организация, ние сме неправителствена организация.
Всъщност това, което казаха специалистите до този момент, изцяло е в синхрон с нещата, които ние искаме да представим на Комисията по здравеопазването.
На първо място, за нас е изключително важно да се работи по посока на информираността на родителите, защото родителите имат нужда от спокойствието, че когато се съгласяват детето им да бъде ваксинирано, това е доброто решение. Знайте, че за всеки родител тази стъпка е въпрос на избор, който той трябва да направи. Той е пълен със страхове за бъдещето на детето си и за възможните рискове и когато у него остава усещането, че не получава пълната информация или получава едностранчива информация, той е много по-склонен да вярва на слухове, на случайни или преднамерени информации, които стигат до него.
Така че смятаме, че изключително важно е да се работи в посока на подобряване на уменията на общопрактикуващите лекари, на педиатрите да работят с родителите за тяхната по-добра информираност, като имаме предвид, че родителите са изключително широка категория. Това са хора с различни степени на образование, култура, информираност и е изключително трудно да се стигне до всеки един от тях. Да предполагаме, че те по презумпция са подготвени да получат информацията от лекарите, означава да няма успех в тази посока.
Така че това е едното, за което ние апелираме – родителите да могат да направят информиран избор и да са спокойни в този избор.
Другото, което и проф. Тихолова повдигна като въпрос, е достъпността на препоръчителните ваксини и специално тази, която е за ротавирусните инфекции, защото знаем, че курсът на такава ваксина е около 200 лв. в момента, а в същото време по данни, които ние имаме, 29 процента от децата в България живеят в бедност и 50 процента са в риск от бедност. Това означава, че повече от половината деца в България на практика живеят в условия, в които родителите им нямат възможност да им осигурят дори адекватно здравословно хранене, адекватни хигиенни условия, в които да живеят, и оттам нататък тези деца са значително по-застрашени от всякакви инфекции, включително и ротавирусната, а родителите им нямат възможност да заплатят тази ваксина, дори да имат желанието да я поставят.
Така че, от една страна, е информираността, от друга страна е финансовата възможност родителите, когато направят този избор, да го реализират.
Затова нашето предложение е тази ваксина да бъде препоръчителна и да се покрива по програмата, а не от родителите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Брестничка.
Уважаеми госпожи и господа, аз виждам, че заместник-министър Персенски излезе, защото е време да чуем институциите, но може би, докато той все пак се върне в залата, някой друг желае ли думата?
Заповядайте, доц. Мангъров, имате думата.
АТАНАС МАНГЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз искам да кажа само, че ако тази ваксина за ротавируси се въвежда, тя трябва да бъде задължителна. Тоест, нашата държава трябва да даде сигнал, че тя стои зад нея, защото иначе ще се получи същото, каквото стана с ваксината за рака на шийката на матката, която струва някъде около 400 лв. и си я поставят само някъде около 6 – 7 на сто от децата. Тоест, нищо и половина.
Ако нашата държава не може да накара на всяко дете да му се накапят по 7 – 8 капки в устата, значи тя за нищо не става.
Другото нещо, един малко по-различен проблем, тук става дума за чудовищната епидемия от морбили преди 6 години, при което се засегнаха 24 хиляди деца. Всяка година в нашата страна заболяват между 28 и 30 и няколко хиляди деца от варицела, която с нищо не отстъпва на морбилите. Въпреки това ние сме единствената страна в Европейския съюз, в която ваксината за варицела даже не е регистрирана. А защо не е регистрирана? По чисто бюрократични причини. Защото, когато е трябвало да бъде регистрирана през 1997 – 1998 г., ние се занимавахме с други неща.
За момента, за да се регистрира тя тук, трябва да се пререгистрира в целия Европейски съюз, нещо, чисто бюрократично. Тоест, ако нашата държава не се заеме с това да вкара тази ваксина тук, няма да се получи нищо. Защото, замислете се. Всяка варицела е 10 дни карантина. 38 000 по 10, умножете ги, ще получите болнични на майки и на татковци, тоест, получават се много сериозни цифри.
Тоест, би трябвало да се направи нещо. Не е задължително тази ваксина да бъде задължителна, но най-малкото тя трябва да бъде достъпна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Мангъров.
Заповядайте. Моля да се представите.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Аз съм доц. Околийски, представител на Световната здравна организация за България. Искам да взема отношение по последната тема, която беше засегната от госпожа Брестничка от неправителствената организация – за нивото на информираност на родителите. Всъщност това е една от целите на европейската имунизационна седмица, която приключи в последната седмица на месец април, инициатива на Световната здравна организация.
Основният таргет всъщност на тази кампания са родителите. На второ място са здравните работници и на трето място – политиците. Всъщност точно по този начин, по който ние днес сме се събрали и се надявам тази информация да бъде отразена от медиите, ще бъдат постигнати целите на СЗО - информацията за важността на имунизациите да стигне до максимален брой хора.
Тази година - това също съм длъжен да кажа – основното послание и цел е информация относно елиминацията на морбили и рубеола в европейския регион. От ключово значение според Световната здравна организация е имунизациите и имунизационният календар да бъдат един от приоритетите на националната здравна стратегия. Това е факт. Тя беше приета през миналата година от правителството и Министерството на здравеопазването. Световната здравна организация подкрепи този процес, като темата за ваксинациите и техническата подкрепа от СЗО е гарантирана и чрез двугодишното споразумение за сътрудничество с правителството на Република България, което очакваме да бъде подписано всеки момент.
Аз лично мога да кажа, че една от целите на европейския екшън-план, план за действие по отношение на ваксините 2015 – 2020 г., цел № 6 е постигането на финансовата осигуреност на националните имунизационни програми. Аз не съм експерт в областта, но го знам от моите колеги, че е важно Министерството на здравеопазването и правителството да заделят необходимия финансов ресурс за осигуряване на финансирането на приетите вече национални програми. Ако бъдат приети и други национални програми, за което в момента има искане, както разбирам, също този финансов ресурс трябва да бъде осигурен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Околийски.
Аз смятам, че е време да чуем институциите – Министерството на здравеопазването – за това как върви изпълнението на Националната програма за ваксинопрофилактика, какви са предизвикателствата в момента.
Искам да припомня, че темата за своевременно набавяне на препарати за ваксинопрофилактика беше обект на дискусия и в пленарна зала на Народното събрание. В тази връзка през следващите месеци очакваме доклада на министъра на здравеопазването по темата съгласно решението на Народното събрание. Но е наистина важно да чуем как върви в момента снабдяването с препарати, как върви Националната програма за ваксинопрофилактика и Министерството на здравеопазването какви предизвикателства вижда и какви намерения във връзка с темите, които бяха засегнати и от родителите, и от медицинските специалисти.
Имате думата, господин заместник-министър Персенски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще започна малко по-отдалече по темата.
Разбира се, докладът на министъра на здравеопазването за ваксинопрофилактиката в България вие ще го получите. Но за първи път от доста години след едни много лесно протекли кратки преговори, ние имаме договори, сключени за всички имуноваксини, задължителни за имунизационния календар на Република България.
Това се случва за първи път – няма да кажа от колко – години, но това е един успех, който предполагам, че никой в тази зала няма да отрече.
Колкото до изпълнението на Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка, както колегите, които са значително по-добре подготвени от мен, по-добри специалисти, обявиха самия обхват, че е притеснителен за нас. Гласуваните средства са в размер на 2 700 000 лв. не са използвани. През 2014 г. са използвани 1 170 хиляди, през 2015 г. – 1 750 хиляди и от началото на 2016 г. – 107 000 лв., което говори – да не кажа – провал, защото ще изглежда доста тежка тази дума, но наистина заради един неуспех на тази програма.
Колкото до задължителния имунизационен календар, това, което доц. Околийски каза, че държавата е длъжна до осигури необходимия финансов ресурс, ние в бюджета на Министерството на здравеопазването имаме заделени средства. Договорите, които сме сключили за ваксини и за продукти от задължителния имунизационен календар, са в размер на 28 млн. лв. Те са осигурени и ще бъдат доставени в срок и са налични.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Националната здравноосигурителна каса също мисля, че трябва да е ангажирана с процеса, защото част от Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка се реализира чрез общопрактикуващите лекари и всъщност се плаща от бюджета на Министерството на здравеопазването.
В същото време много важно сравнение между разходите, които биха били необходими за профилактична имунизация и разходите за лечение, ако разполагате с такива данни – много важен въпрос за мен е защо наистина няма възможност да се представи регистър на имунизациите при условие, че всеки общопрактикуващ лекар, поставяйки имунизация, задължително отчита в електронния отчет към Касата с дата, със сериен номер и вид на ваксината и всичко това като информация съществува в масивите на Касата и смятам, че е лесно IT-решение да се направи наистина такъв регистър, който може да бъде използван впоследствие успешно и за целите на статистиката, и за целите на планирането.
Имате думата, госпожо Кръстева. Заповядайте.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Действително аз сега узнавам за това, че Националната здравноосигурителна каса е казала, че не може да има регистър. Дори и на мен ми звучи като лесно IT-решение това ежедневно отчитаната информация и извършените прегледи на деца при общопрактикуващите лекари да се обобщи във формат, който би бил полезен на лекарите-специалисти, и същата информация да бъде предоставена за ползване.
Така че бих се радвала, ако още в края на днешната среща ми бъде обяснено точно в какъв формат следва да бъде изготвена справката, за да може тя да бъде еднакво качествена и пълноценно използвана от всички педиатри.
По отношение на това как върви изпълнението на програмата на Министерството на здравеопазването, както заместник-министър Персенски току-що каза, през 2015 г. сме използвали 1 млн. лв. от предвидените бюджетирани средства, а към момента от 2 712 000 лв., предвидени в Закона за бюджета, са усвоени само 107 330 лв.
По отношение на лечението на ротавирусните инфекции Националната здравноосигурителна каса заплаща две клинични пътеки. Едната е за възрастни, а другата е за лица до 18 години. Това е клинична пътека 227 – остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром при лица под 18 години.
По тази клинична пътека в годините – през 2013 г. – Националната здравноосигурителна каса за 16 425 пациента е заплатила 8 541 000 лв. През 2014 г. за 18 314 пациента е заплатила 9 523 280 лв. и през 2015 г. за 16 531 пациента е заплатила 9 386 364 лв.
Националната здравноосигурителна каса, както всички знаем, е институцията, която изпълнява политиките, приети от Министерството на здравеопазването. В този ред на мисли в случай, че Министерството на здравеопазването предвиди ред, по който да бъде утвърдена нова национална програма за допълване на допълнителен имунизационен календар, ние нямаме пречка да изпълним това, тъй като и в момента имаме средства, които са в икономия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Сега народни представители искат да се изкажат.
Заповядайте, доктор Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, колеги, господин заместник-министър и всички други колеги, които присъстват.
Първо, искам да кажа благодаря, госпожо председател, на всички, които са отделили време днес да бъдем тук заедно, защото наистина за мен беше много интересно и поучително, разбира се, да чуя мнението на нашите експерти, национални консултанти, които се занимават с тези проблеми.
Но на мен не ми вършат работа тези сухи цифри. На мен ми върши работа това какъв ангажимент поема Министерството на здравеопазването, за да сложим в релси нуждите на хората, на родителите, на децата от профилактика и нужната ваксинация, която трябва да се направи.
Тук много силно впечатление ми направиха думите на проф. Тихолова, че ние имаме дълг към нашите деца. Колеги, ако ние мислим отговорно за това, че наистина децата имат нужда от едно достъпно здравеопазване, от отговорност, от това, че ние непрекъснато говорим за демографска криза, от това, че непрекъснато говорим за това, че хората в България – голяма част, както каза тук госпожа Цвета Брестничка от неправителствената организация – сме изключително бедни, ние трябва наистина да бъдем отговорни към това.
Обръщам се към Министерството на здравеопазването. Колеги, много отдавна говоря, че трябва да правим информационни кампании, кампании, с които тези хора да имат изключително голяма информираност за това защо се налага имунопрофилактика, защо трябва да се правят тези ваксини, какво постигаме с това. Дори и този ефект, за който говорим, когато лекуваме едно дете, даваме много повече средства от това, когато ние трябва да сложим някакви имунизации, за да го предпазим.
Аз винаги съм казвала, че профилактиката е в основата на медицината. Затова просто наистина ви моля. Дайте да започнем да действаме. Регионалните здравни инспекции имат цели отдели. Тези хора трябва да се размърдат по някакъв начин, трябва да се говори, трябва всички неправителствени организации, които се занимават с проблемите на децата, хванете ги тях, направете една координация. Нека да работим в екип. Всичко, което в момента правим на парче, просто не ни носи абсолютно нищо.
Ако тази профилактична програма бъде разработена и се изпълнява по някакъв начин, аз мисля, че ако се видим след една година, тук ще видим много по-добри резултати.
Другото. Защо липсва регистър? Защо липсва? Искам да ви кажа, че всяка една система, при която липсва координация, при която липсват регистри, при която няма анализи за заболявания, няма как да получим някакъв ефект. Ако ние искаме наистина да имаме някакъв ефект във всичко това, което правим, задължително трябва да се направи този регистър. Според мен това са много важни неща.
Тук се спомена и за промяна на закона за планиране на ваксините, защото наистина всяка година се планират. Мисля, че това бихме могли да го направим като законодателна промяна.
За националните програми. Аз между другото наистина мисля, че на този етап е хубаво специално за ротавируса ваксината да бъде препоръчителна. Докато направим тази кампания, докато хората свикнат, докато те добият доверие, разберете, ние трябва да върнем доверието на родителите и на българските граждани в българското здравеопазване. Това трябва да бъде приоритет в нашата работа. А вие сте част от нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имаме един въпрос към ръководството на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса. Не държа да получа сега отговор, мога да го получа и следващия четвъртък на заседание на комисията.
Искам да зная има ли финансовата възможност да въведем ваксиниране за ротавирусните гастроентерити като задължителна ваксинация и имаме ли финансовата възможност като ваксина по желание да финансираме ваксинирането за варицела и папилома вирус.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Доц. Иванов, имате думата.
Предлагам Министерството на здравеопазването да си записва въпросите и да отговори на финала.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз се радвам, че тук, на тази маса днес се обединихме за това, че нашият имунизационен календар трябва да бъде усъвършенстван спрямо изискванията на нашата нация.
Искам тук да кажа нещо много важно. Чух авторитетните изказвания на доктор Кунчев, на проф. Тихолова, на доц. Мангъров и, ако някой съм пропуснал, да ме извини. Аз се радвам, че се изнесоха точни данни за броя на децата от 6 месеца до 24 месеца, които са заболели в страната и парите, които са разходвани за този период. Средно може да се каже, че годишно от порядъка на 9 200 000 – 9 500 000 лв. Касата дава за лечение на тези заболявания.
Но тук искам да отворя една скоба. Тук проф. Тихолова каза много точно, че дали умишлено или поради липса на достатъчно изследване, голяма част от ротавирусните инфекции не са точно отдиференцирани от общите гастроентерични заболявания.
Това е изключително важно и искам да заостря вниманието на професионалистите, присъстващи тук. Нещо повече. Тук никой от колегите, аз очаквах, че ще се изкажат, но никой не каза, че имунитетът на едно такова дете след прекарана ротавирусна инфекция спада. Може да се направи справка, че има деца, които са загинали поради неадекватно лечение и от усложнения. Това също не трябва да бъде пропускано.
В заключение, за да не ставам многословен, аз се присъединявам към думите на доктор Добрев, аз също щях да помоля, но аз съм си направил усилието да видя какви пари са разходвани за ваксинопрофилактика по задължителния имунизационен календар, тъй като навремето, когато ставаше въпрос за рака на шийката на матката, също беше казано, че пари няма. Аз след това направих една проверка и тези, които се занимават с това, знаят, че намерихме едни 5 млн. лв., които бяха абсолютно достатъчни, за да се стартира профилактиката на рака на шийката на матката.
Така че в заключение аз бих искал да се обърна към Министерството на здравеопазването и да видим какви са възможностите първоначално тази ваксина да бъде препоръчителна по програмата. Тоест, всички онези родители, които са достатъчно добре информирани, които достатъчно добре са запознати с именно този вид ваксинопрофилактика, да могат а я получат по програма, тъй като аз се присъединявам 100 процента към представителя на Асоциацията „Родители“ и ще разчитам, за да не го правим в писмено питане към министъра за здравеопазването, просто от министерството да бъдат така добри да подготвят за следващата седмица един кратък отговор за финансовите възможности. Аз смятам, че е по-добре това да бъде вкарано като препоръчителна ваксина към имунизационния календар, тъй като все пак вие виждате, че – без да имам нищо против – различните сайтове, медии изразяват „за“ и „против“ ваксините. Знаете, че сред обществото трябва да надделее мнението на професионалистите и на всички тук – според мен – които формират мнението на държавата, а би трябвало да формират и мнението на родителите. Да бъдем по-активни и да се помисли също – аз имам конкретно предложение и ще го дам – как да се направи една информационна кампания, която пък да не струва пари на Министерството на здравеопазването, а тези пари всъщност да бъдат разходени конкретно за ваксината. А пък съответно хората, които ще доставят тази ваксина – нещата са свързани – да имат готовността и да бъдат така добри да разгърнат една информационна програма.
Мисля, че тук хората, които присъстват, ме разбраха. Тоест, това да не коства пари на Министерството на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, скъпи гости! След като предварително казвам, че съм съгласен с всичко, което казаха колегите, изразявам и аз своето задоволство от това, което казаха специалистите.
Без да съм специалист по темата, аз ще подскажа един малко по-различен прочит на нещата, започвайки от думите на доктор Кунчев, който се похвали, че от няколко години ние сме осъвременили нашия календар с нови антигени и т.н. Но си спомням, че само преди два месеца министърът изрази недоволство от това осъвременяване на ваксиналния календар, който допринесъл за невъзможност да се осигурят съответните ваксини.
Моят прочит е следният. Съгласен съм с всичко, което казахте. Но все пак някъде в първите изказвания прозвуча, че в момента нашата имунопрофилактика е пробита отвсякъде. Казаха го по различен начин колегите. Без да осигурим дори елементарната ваксинопрофилактика, без да гарантираме един процент от 90 – 95 процента ваксинирани деца за базови неща, ние къде сме се втурнали?
Защото изпадаме пак в ситуацията с папилома-вируса. Програмата, резултатът какъв е? Тоест, тичайки за нови антигени, за едни нови ваксини, ние забравяме базови нещица и после се чудим защо има епидемия от морбили, защо забравяме туберкулозата?
Разбирате ли, с всичко това ние не решаваме кардиналните проблеми, а проблемите ги има. Доктор Кунчев, нали ги има проблемите? Има ги.
Така че дайте да видим какво ще правим цялостно с имунопрофилактиката. Иначе, ако сме на това равнище, което е като в Германия – с една задължителна ваксина, а всичко друго по програми – не мисля, че в България това върви. Това го доказваме ежедневно на фона – това всички го споменахте – че вървят едни антиваксинални движения, които само търсят за какво да се хванат. Има ги и в Германия, у нас също вървят и всякакви такива неблагополучия дават храна на тези антиваксинални движения.
Така че може би понеже днес точката от дневния ред е обсъждане на държавната имунизационна политика, наистина е време за един по-сериозен разговор, защото заболявания, които в миналото бяха изчезнали, започват да се връщат. Започват да се връщат!
Така че, колеги, разберете ме правилно. Нека започнем оттам. Иначе ние препускаме напред – нови антигени, нови антигени, нови антигени – а отзад какво се случва? Отзад измерението сочи, че се издънваме и то много жестоко. Не е точен термин. Проблемът не е до парите. Средства се намират. За такова нещо, когато се каже, нито един народен представител, нито Министерството на здравеопазването, нито от Касата ще откажат да платят такова нещо. Но в края на краищата нали трябва да има резултат и резултатът не да бъде на хартия, че детето е ваксинирано, а после да се окаже, че не е ваксинирано.
Така че малко повече отговорност към този процес. Естествено, ние ще очакваме подробния доклад на министъра, който вече е задължен от Народното събрание, именно да ни информира за това какво се случва с ваксинациите в България.
Въпросът за доставките на ваксините – да, въпросът стои, макар че много отдавна има Закон за обществени поръчки, Рамково споразумение. Тоест, това не е проблем и този проблем се решава. Проблемът е да ангажираме, да мотивираме майките, родителите да бъдат ангажирани с процеса на ваксинирането. Но в никакъв случай това няма да мине само с един разговор. Тук колежката подсказа, трябва да има цялостна информационна кампания. В никакъв случай не вървят тези аргументи, които всеки един от нас на даден етап е вадил – понеже в осем държави го има, понеже в десет държави го има. Това са изцяло наши решения. Ние какво правим? Но пак ви казвам, втурваме се към новите антигени, но пропускаме това, което беше „а“ и „б“ само до преди 20 – 30 години.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
За реплика има думата доц. Иванов. Заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще си позволя една реплика на изказването на доктор Райнов. Аз мисля, че тук проблема с намирането на ваксините знаете, че беше сериозен. Аз смятам, че трябва да се отдаде заслуженото на това, че сега безапелационно ще могат всички общопрактикуващи лекари да реализират имунизационния календар.
Аз искам да кажа нещо и репликата ми е следната. Що се отнася до държавата, държавата трябва да провежда една продължителна, постоянна информационна разяснителна кампания и това мисля, че тук всички, които се изказахме, сме съгласни. Това, че съществуват движения против имунизациите, които успяват добре да проникнат във всички медии, да изказват на висок глас своето мнение, не смятам, че доктор Кунчев или някой от тук присъстващите има вина. По-скоро това трябва да бъде грижа за една постоянна информационна кампания на всички заедно, тоест, една национална политика. Едно време всички ги задължаваха да се ваксинират. Ако си спомняте, всички задължително под строй преди 10 ноември трябваше да бъдат имунизирани. Иначе няма прием нито в детски градини, нито в някакви други детски заведения.
Така че, пак казвам, с единодействието на всички организации това не е проблем. Смятам, че не е само проблем на Министерството на здравеопазването. Това е проблем на нашето общество, тъй като започнаха да се неглижират мненията на професионалистите, а да се вслушват в мненията на шамани и на някакви самозванци.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Иванов.
За дуплика имате възможност, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В рамките на шегата ще кажа, че в общества, които са в криза, се появяват и шаманите. Надявам се, че не сме стигнали до там.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
За изказване има думата господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Може би на някои от колегите ще им се стори странно, но все пак аз съм вътре в темата. Ще призная, че днес съм водил разговори с доктор Иванов и с доктор Ковачка, които бяха много искрени разговори, и ще кажа, че категорично подкрепям това, което ми е казал и доктор Иванов, предполагам, и доктор Ковачка, докато бях в другата комисия.
Подкрепям го поради няколко причини и тук изразявам несъгласие с колегата доктор Райнов. Няма нищо лошо да се чуват различните мнения от гледна точка на това, че има движения, които са антиваксинално настроени. Даже, ако трябва да ви призная, самият аз съм антиваксинално настроен като потърпевш спрямо двете ми деца. Но това не означава, че нямам глава на раменете си и не мога да разсъждавам прагматично, да отсея ползите, тоест, плюсовете и негативите.
Тук и доктор Иванов, а и всички ние, колегите от Патриотичния фронт сме заявявали и сме настоявали за една по-агресивна кампания по информираност, но ще добавя, че само кампанията по информираност не е достатъчна. Тук трябва да има вече едно по-сериозно отношение и обучение, ако щете, на общопрактикуващите лекари, без да искам да засегна когото и да било.
По моя преценка и като журналист, и като народен представител съм стигнал до изводите, че не всички общопрактикуващи лекари са толкова добре запознати и по отношение на съхранението на съответните ваксини, и по отношение на приложенията. Но това е все пак – отварям скоба – чисто индивидуално за съответния общопрактикуващ лекар. Затова не мога да ги сложа всички под общ знаменател – че едва ли не всички са недобросъвестни и т.н., да не навлизам в подробности.
Това, с което не съм съгласен с доктор Райнов, е следното: Необходими са нови антигени, доктор Райнов, защото вече живеем в една по-друга, по-динамична среда, която за огромно съжаление е продиктувана и от бежанския наплив от хора, които живеят и са живели при други условия, носят със себе си дори непознати вируси, непознати дори заболявания за нас.
Между другото, пресен пример – подсещаме доктор Иванов – е така нареченият вирус зика. Ние наистина за него сме неподготвени може би. Дай, Боже, да ме опровергаят от Министерството на здравеопазването, но това също е един аргумент в полза на това, което е казал доктор Иванов.
Така че в тази посока наистина трябва да се замислим. Даже бих казал, ще приложа и казаното в разговора ни с доктор Ковачка, че тук може би трябва да се помисли вече за едно усъвършенстване и на законодателството от гледна точка на всички тези нови факти и обстоятелства, които идват. И ще добавя нещо, на което вие, колеги, бяхте съвсем на скоро свидетели. Не бива да пропускаме и така наречените опасности от биологичен и химически тероризъм, които също са част от всичко това, което видяхте и във Военномедицинска академия, където за съжаление се оказа, че също не сме чак толкова подготвени, имайки предвид, че медиците разполагат там – ако си спомням, доктор Дариткова – само с една специална количка. Така ли беше? Представете си за какво става въпрос.
Така че в тази посока разсъжденията на доктор Иванов са правилни, на доктор Ковачка – също, и аз ги подкрепям.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има думата доктор Ковачка за изказване. Заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, доктор Кунчев, колеги! Първо, искам да благодаря на националните консултанти, на всички колеги за прекрасните становища, които чухме, за достатъчните аргументи в полза наистина да има промени в имунизационния календар, за това, което трябва да свършим.
Аз просто прикрепям се, разбира се, и към становищата на колегите от комисията. Но искам да задам един въпрос, който касае клинична пътека № 227. Това е една клинична пътека, по която работеха не само инфекциозните и областните болници, където има разкрити инфекциозни отделения, но имаше разрешение по нея да се работи в по-малките болници, в педиатрични отделения, в стаи-изолатори.
Поставям въпроса, защото с повишаване на изискванията по клиничната пътека, което, разбира се, върви в унисон с европейските стандарти, се наложи и тази пътека отпадна, тъй като ние не можем да отговорим на изискванията. Всички знаем за дефицита на кадри, особено на инфекционисти. И тъй като не отговорихме на тези изисквания на Националната здравноосигурителна каса, те отпаднаха и болниците бяха лишени да работят по клинична пътека 227.
Споделям го, защото като управител на болницата в Самоков, когато беше епидемията от морбили, ми се наложи да транспортираме на ден деца, които пътуваха няколкократно до София, до Окръжна болница, където е единственото инфекциозно отделение за София – област, с 25 легла, а все пак София – област, е 250 000 човека. Наложи се линейката да пътува до София и когато свършиха леглата там, но имаше, разбира се, безотказно приемане навсякъде и благодаря и на проф. Тихолова, защото и с нея сме коментирали, и с проф. Переновска – навсякъде сме изпращали болни, където е било необходимо, но при една такава епидемия, все пак ние сме в един нов етап на развитие, достатъчни ли са тези легла, съобразено ли е всичко това в здравната ни карта? Има ли недостиг на легла, защото аз определено казвам, че районът, който обслужваме – говоря за 45 000 души население – когато се наложи това е проблем не само за болницата, а основно проблемът е при общопрактикуващите лекари, които трябва да осигурят чрез спешната помощ транспорта до определеното място. Те трябва да се обадят по телефона, за да проверят има ли легло. Ако няма, да намерят на друго място, след това да ходят в спешната помощ, да търсят линейки и създават проблем. Даже проблемът в момента от болницата се прехвърли върху общопрактикуващите лекари.
Моят въпрос е след закриването и прекратяването на дейността по клинична пътека 227 в малките болници това отрази ли се и каква е позицията на Министерството на здравеопазването и на националните консултанти по този въпрос.
И още един въпрос, който господин Байрактаров постави. В Регионалните здравни инспекции има ли достатъчно епидемиолози?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Ковачка.
За да вървим към финал на днешната дискусия, има ли от специалистите някой, който иска да се изкаже преди да дадем окончателно думата на заместник-министър Персенски.
Давам думата, госпожо Кръстева, от името на Националната здравноосигурителна каса да отговорите на последния въпрос. Слушаме Ви.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема доктор Ковачка! Във връзка с поставения въпрос по отношение на променените изисквания за клинична пътека 227 аз искам да Ви уверя в следното: Тъй като съм от 2002 г. в системата, през 2010 г. имахме подобен казус в Кюстендил, където Кюстендилската болница не отговаряше на изискванията за приемане на възрастни болни обаче, също свързано с инфекциозни заболявания. Тогава с оглед обезпечаване нуждите на населението и нетранспортирането им из цялата страна, а там, където могат или не могат, ние по изключение допуснахме Кюстендилската болница да сключи договор. Естествено, този договор се сключи в средата на годината и всички приети пациенти бяха заплатени. Тогава беше в една кризисна ситуация с оглед възникнала епидемия.
Аз като представител на Националната здравноосигурителна каса смятам, че при възникнали епидемии не би следвало нито една от болниците в страната да бъде възпрепятствана да обслужи пациентите така, както би следвало да повелява добрата медицинска практика. Тоест, ако те следва бързо да бъдат обслужени, приети и лекувани, може да се направи.
За съжаление ние можем да проявим творчество по отношение на алгоритъма на клиничната пътека само дотам, докъдето ние влизаме в описаните в наредбата медицински стандарти и кодове, което не е малко, разбира се. Аз благодаря, защото тази година наистина освен отделенията и кодовете Касата така или иначе съобрази до максимална степен алгоритмите, по които лечебните заведения работиха през 2015 г., за да няма сътресения, за да няма негативен отзвук в лечебните заведения.
Ако имате конкретни предложения за изход от тази ситуация и разполагате с някаква статистика колко лечебни заведения в страната са били ощетени, аз съм на разположение да го обсъдим и, ако това не би довело до злоупотреби, тоест, да излезем извън казуса „епидемия“, извън казуса „конкретна заболеваемост в конкретен район“, аз съм готова да дискутираме темата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Министерството на здравеопазването, много въпроси имаше към вас. Моля Ви, господин заместник-министър Персенски, да отговорите на тези въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Явно добрата новина не е новина. Всички ваксини са осигурени, но явно никой не ме чу.
Основната дейност на всички регионални здравни инспекции е промоция и профилактика на здравето. Във всички здравни инспекции има разкрити имунизационни кабинети за безплатна имунизация – профилактична или от задължителния имунизационен календар, въпреки че това е задължение на общопрактикуващите лекари.
Колкото до броя на епидемиолозите в страната, наистина той не е достатъчен. Но това е общ проблем, който трудно можем да разрешим.
Що се отнася до регистъра на всички имунизации, които се извършват, и колегите, които ги извършват, в момента искам да ви уверя, че в Националния център за заразни и паразитни болести се изпълнява проект по норвежкия финансов механизъм, който до края на годината ще бъде приключен и всички колеги, които имат желание, могат да ползват този регистър, в който подробно ще бъдат описани всички направени имунизации и по-нататък той ще служи общо за всички, които желаят да го ползват.
Що се отнася до възможността за въвеждане на национална програма за имунизации – незадължителни, с ротавирусни инфекции, ние ще се съобразим със становището на Националния експертен съвет по имунопрофилактика и, разбира се, с възможностите, които в момента държавата има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Уважаеми колеги, гости, има ли някой, който иска още нещо да отбележи по темите, които вече подробно разисквахме? Не виждам.
Искам да благодаря на всички за участието в днешната дискусия. Смятам, че беше изключително полезна и разчитам на последното заявление от името на Министерството на здравеопазването, като отправям призив наистина, от една страна, да подкрепим ваксинопрофилактиката, от друга страна, да я разширим в посока на нови антигени в интерес на българските пациенти.
Благодаря ви.
Приятна вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)