Стенограма от заседание на комисия, 23.06.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 48




На 23.06.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г
2. Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа, имаме нужния кворум от 10 присъстващи народни представители.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г
2. Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г
От името на вносителите кой ще представи доклада?
Заповядайте, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С Решение № 339 от 05.05.2016 г. Министерският съвет прие Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите.
Тъй като докладът обхваща информация за изпълнението по шестте приоритета, аз ще се фокусирам преди всичко върху методиката и структурата на доклада, след което ще дам думата на доктор Адам Персенски, който да фокусира вниманието конкретно върху приоритет „здравеопазване“.
Мониторинговият доклад отчита напредъка за 2015 г., както казах, по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите и е съставен от две части. Първата част съдържа информация, която е получена от институциите, които са отговорни за изпълнението на съответния приоритет, а втората част съдържа информация от изпълнението на областните стратегии и общинските планове за действия.
За разлика от миналата година, когато ви представихме един огромен труд от над 600 страници, тази година трудът е 900 страници, само че разделен на две. Ние предлагаме на вашето внимание административния доклад за изпълнение на институциите, тоест, на всички министерства и агенции, които имат отговорности по изпълнението на доклада, а в отделно приложение всеки от вас, който поиска, предполагам тук в деловодството се намират останалите много над 600 броя страници по всяка една област от 28-те административни области в България и около 168 общини – какво и как е изпълнено по съответните местни планове за действие.
Структурата, която представлявам, е национална контактна точка по изпълнение на тази стратегия и може би медиаторът между Европейската комисия и българското правителство по отношение на изпълнение на мерките, които са заложени на европейско ниво след комюникето от 2011 г., тогава, когато Европейската комисия задължи абсолютно всички държави-членки, да изработят стратегии, планове или стратегически документи до 2020 г. за развитие на интеграционна политика с фокус, насочена към ромите, предвид това, че в Европа живеят между 10 и 12 милиона роми.
Нещото, което искам да споделя и на което да обърна по-скоро внимание, е това, че всички знаем, че в България данни по етнически признак не се събират. В повечето от комисиите, в които представяме този доклад, не само тази година, а и в предходната година, най-често задаваните въпроса са защо няма в докладите бройки на хора, прегледани, на деца, обучени, на роми, експлицитно използвана думата „роми“ в съответните приоритети. Това няма как да се случи поради причината, която казах – че съгласно Конституцията на Република България данни по етнически признак не се събират.
В момента, отчитайки това, защото е логично да зададете въпроса, след като Европейската комисия отпуска толкова много средства експлицитно за роми, трябва да има и начин, по който да се отчита напредъка и оценката на въздействие върху тези мерки и дейности, които са заложени от съответните институции. България отново е сочена за държава, която на стратегическа рамка добре се справя с тези проблеми и към настоящия момент се изгражда система за мониторинг и контрол въз основа на индикаторен модел, по който могат да бъдат измервани точно тези детайли по отношение на роми и нероми, така че в следващата година, живи и здрави, ще можем в доста по-аналитични детайли да ви даваме съотношения и пропорции.
В доклада може да си направите изводите най-вече за тенденциите, защото въпреки че това е административен мониторингов доклад и технологията на неговото изработване е, че всяка институция предава своята информация и в Министерския съвет ние обобщаваме. Но в никакъв случай не трябва да се приема, че ние сме едни хора, които обобщават само едни данни и нямат абсолютно никакво отношение към цялата интеграционна политика.
Така че това, че се събират тези данни и се представят, сме се опитали да извадим основните изводи и тенденции и пречупване на трендовете така, че в определени сфери шестте приоритета, които се наблюдават в доклада, наистина да можем да видим накъде вървим.
След малко ще дам думата на доктор Персенски специално в частта по здравеопазване може да се видят изводи, че примерно, знаете, че проблем за хората от малцинствените общности са ранните бракове, съответно и ранните раждания. Така че са изведени тенденции. Ако през 2005 г. на 1000 раждания е имало 60 случая на малолетни, то опрез 2015 г. те са намалени вече на 46,4, въпреки че за изминалата година имаме над 3 100 раждания от малолетни и т.н., тенденции, които наистина и в обхвата на ваксинираните съгласно имунизационния календар се наблюдават и т.н.
Но, тъй като съм икономист, не съм лекар, ще дам специфичната медицинска част да я представи доктор Персенски.
Смятам да приключа с общата част, която касае структурата на доклада и да ви информирам, че информацията по този доклад ние сме длъжни да представяме всяка година и на Европейската комисия, която прави оценка за изпълнението на всичките 28 държави-членки, и на 27 юни, тоест, само след няколко дни ние ще получим оценката за България, сравнена къде сме сред всички останали държави-членки.
На последните две страници сме се постарали да отправим послания към политиците, защото изводите и анализите се правят, но съвсем чистосърдечно искам да кажа: и какво от това? Някой все пак трябва да чуе какво е изведено като изводи, какво е изведено като тенденции.
Така че мисля, че е добре да се обърне малко повече внимание на последните две страници на доклада.
Искам да завърша с една, ако не е прекалено нескромно, с персонална благодарност към доктор Дариткова, защото от 2010 г. тя съвсем персонално е привлечена към тази инициатива – говоря за интеграция. В доста от инициативите е съвсем лично ангажирана и мисля, че това е добър пример на абсолютно всички останали.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Доктор Персенски, от името на Министерството на здравеопазването имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Добър ден, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването като институция е отговорно за изпълнение на целите по приоритет „здравеопазване“ и подкрепя внесения мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г.
Министерството на здравеопазването поддържа устойчива политика, насочена към създаване на по-добри условия за осигуряване на равен достъп до качествени здравни услуги и превантивни програми на всички граждани на Република България независимо от техния пол, възраст, етническа и социална принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряване здравното обслужване на групите в неравностойно положение.
Основни дейности по изпълнение на приоритет „здравеопазване“, насочени към намаляване на детската смъртност за периода 2005 – 2015 г. – показатели: детска смъртност – брой умрели деца на възраст до 1 г. на хиляди живородени бележи трайна тенденция за намаляване – от 10,4 през 2005 г. на 7,6 през 2015 г.
Всички вие знаете, че въпреки това той е един от най-високите за Европейския съюз.
Ранна регистрация на бременните, наблюдение по време на бременността и своевременна хоспитализация на родилките от 2007 г. съгласно Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследване извън обхвата на задължително здравноосигуряване на деца и бременни, за всички здравнонеосигурени бременни жени е гарантирано предоставянето на медицински услуги.
Профилактика на вродени аномалии и наследствени заболявания през периода 2009 – 2013 г., реализиране на Национална програма за редки болести, в рамките на които остава Министерството на здравеопазването, са осигурени масови скрининги на новородените за ранно откриване на вродени аномалии – синдром на Даун, дефект на невралната тръба и други аномалии, както и за провеждане на генетични изследвания при висок ръст от раждане на дете с генетична болест.
След приключване на програмата дейността е продължена, като осигуряване на реактиви и консумативи, гарантирани по реда на Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължително здравно осигуряване на деца и бременни.
Със средства на Министерството на здравеопазването се осигуряват прегледи и изследвания, имунизации на здравнонеосигурени български граждани от ромски произход, като се използват получените по програма „ФАР“ 23 мобилни кабинета. Извършени са над 77 000 прегледа и изследвания. Проведени са повече от 45 000 имунизации на деца с непълен имунизационен статус.
Лицата с установени заболявания, нуждаещи се от лабораторни изследвания, са насочени към лечебни заведения за диагностично уточняване и лечение.
Реализираните дейности са насочени към заразни заболявания, предотвратени са заразни заболявания и сексуално предавани инфекции, осъществени и с външно финансиране от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария по програма „Превенция и контрол на ХИВ и СПИН“ и с програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България“, в резултат на което се забелязва тенденция към намаляване заболеваемостта от туберкулоза.
Има повишаване броя на роми, работещи в здравната система. Разгледани бяха различни форми на работа за и в обществеността. Съвместно със здравните медиатори се изпълняват дейности за повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация в махалите с ромско население. Осъществени са редица обучения и кампании по теми в областта на контрацепцията, половопредавани инфекции, рака на гърдата, рака на маточната шийка, здравословното хранене, имунизациите и други.
В периода 2005 – 2015 г. е създадена мрежа от здравни медиатори – пред проф. Търнев ми е неудобно даже да говоря за тази мрежа, той е много по-добре запознат от мен с нея – която се разширява с всяка изминала година. Ежегодно с до 20 здравни медиатори се организира 14-дневно обучение с преподаватели от Медицинския университет, като завършилите подготовката се реализират в общините с компактно ромско население.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Тъй като наистина за съжаление интересът към комисията може би заради промяната в състава й вече не е толкова голям, ще дам първо възможност на проф. Търнев като представител на Управителния съвет на системата на здравните медиатори да вземе отношение, а после, ако искат, и останалите гости.
Заповядайте, проф. Търнев.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители и колеги! През 2015 г. продължи разширяването на мрежата на здравните медиатори, така че през 2015 г. фактически 195 здравни медиатори работят в 110 общини. Бяха обучени 53 нови здравни медиатори, повечето, големият процент, може би 85 процента са по заявка на общините, на кметовете. Една малка част са по заявка на УНИЦЕФ за семейно-консултативните центрове и някои други неправителствени организации.
Аз искам да благодаря специално на доктор Дариткова, защото наистина съдейства това обучение да се случи във Факултета по обществено здраве през тази година и, разбира се, и на колегите от Факултета по обществено здраве, където вече доста години се прави това нещо.
Възниква един проблем. Може би след изтичането на здравната стратегия за лицата в неравностойно положение и принадлежащи на етническите малцинства знаете, че през 2015 г. изтече, така че една голяма част от дейностите по програмата са проектни дейности и са спонсорирани от различни донори. Смятам, че за устойчивостта на програмата е много важно държавата да осигури средствата за обучението, осигуряване на общежития по време на обучението и също за мониторинг. Защото има проблемни общини, където е необходимо представители както на Министерството на здравеопазването, на РЗИ, на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси и, разбира се, от Националната мрежа на здравните медиатори да посещават тези проблемни места и да се запознават с проблемите и да се опитват да ги решават.
Но като цяло съм много доволен, защото нашият модел – вече знаете – е пренесен в много държави, разбира се, възходящо и съм оптимистично настроен. Смятам, че досега сме имали подкрепата от няколко парламента, от няколко парламентарни комисии и разчитам на партньорството с всички вас, за да може тази програма наистина да стане напълно държавна и устойчива програма, да не бъде една проектна дейност, както в някои аспекти и в момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Търнев.
От гостите някой иска ли да вземе думата още? Не виждам.
Народните представители имате думата.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, запознах се подробно с частта, която касае здравеопазването, и ми направи впечатление, че там има много числа, много факти изложени, включително и това, което проф. Търнев каза. Но въпросът е кого касаят тези числа и тези факти?
Обяснението, което беше дадено в първата презентация, е убедително, но от това, което ни е представено, според мен не значи нищо. Защото тук се говори за здравнонеосигурени лица. Не всички роми са здравнонеосигурени и не всички здравнонеосигурени са роми. Така че това са едни числа, които дават, да кажем, някаква представа за хората в неравностойно положение, но те в никакъв случай не дават представа за това, за което е мониторинговият доклад – за интегриране на ромите.
Просто трябва да се направи някакъв опит за актуализиране на данните, за да отговарят те на заглавието на това, което ни е представено.
Освен това – няма да се впускам да хваля това, което е направено. Направено е много очевидно и за модераторите, и за медиаторите, и за профилактиката, макар че пак казвам, колко от него е насочено към ромите е отделен въпрос, но показвайки състоянието на тази група, която е обследвана, се вижда, че въпреки усилията навсякъде се отчита задържане на заболеваемостта от туберкулоза, задържане на ниското ниво на ХИВ/СПИН, задържане на броя на непълнолетните, които раждат. Аз някаква особена прогресия, въпреки всичките усилия – пак казвам, не ги подценявам – в целия този доклад аз не видях. Даже съвсем скромно там, където числата не са много лицеприятни, няма и особен анализ.
Няма да се впускам в подробности, но последното, което бих искал да кажа и с което проф. Търнев е много добре запознат, въпреки че не е финансирано от държавата, но също така смятам, че положителен ефект върху интегрирането на ромите играе изграждането на собствени кадри от тази общност в здравеопазването конкретно. Смятам, че там също така института на менторите на студентите от ромски произход има сериозно значение за успеха на това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви. Уважаема доктор Дариткова, господин заместник-министър, уважаеми колеги! И ние естествено прочетохме доклада много внимателно. Не, не целия, признавам, че само частта, която касае здравеопазването. Както винаги, и сега ми беше интересно как така се фокусират върху ромите някакви медициански действия, които поначало нямат никаква етническа специфика. Например не ми е ясно как се изчислява детската смъртност сред ромските новородени деца. По самоопределянето на майките ли? Как става това?
Възниква въпросът какво ще се прави с прословутите така наречени мобилни кабинети, за които имам спомен, че трябваше да бъдат в помощ на всички социално нуждаещите се. Отчитат се едни 45 000 профилактични прегледи сред ромите. Имайки предвид, че на последното преброяване в България се самоопределиха като роми близо 400 000 души, интересен ми е този брой. Да си го кажа правичко, тази цифра от 45 000 профилактични прегледа сред ромите буди леко съмнение дали пък не се дублират и осчетоводяват някои други прегледи, които са извършени без етническа обособеност.
По повод профилактиката сред ромските деца. Въпросът е как тя се осъществява разделно от общата профилактика, на която са подложени всички български деца и дали по този начин интеграция или дезинтеграция се цели с опитите да се изгражда някакво „самостоятелно“ ромско здравеопазване.
В доклада се споменават редица болести, примерно, и тук го чух заместник-министър Персенски – за болестта на Даун. Но нямам спомен и тя да има етническа специфика.
Като цяло проблемът е голям. Като цяло разговорът е много дълъг и по-скоро е за опазването на всички социално неравнопоставени.
Накрая само една лекичка закачка. Спомням си, че в началото на това управление едно от най-запомнящите се изказвания на сегашния здравен министър беше това, че в ромските махали бърза помощ няма да влиза. Как корелира всичко това с този мониторингов доклад и изобщо имаше ли някакво становище на правителството по този въпрос и, ако е имало, защо на нас не ни е известно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин заместник-министър, уважаеми колеги, ръководители! Изкушавам се да кажа няколко думи по този въпрос, защото имам в известна степен и пряк поглед върху работата по интеграция на ромите и имам сравнително положителна оценка за тази дейност както по отношение на това, че погледът ми в не една и две болници и в не един и два града показва, че няма роми и то здравнонеосигурени роми, на които да има категоричен отказ за хоспитализация, категоричен отказ за спешно лечение и изобщо за лечение.
В общи линии те се обслужват приемливо и в доболничната помощ, като част от тях също са здравнонеосигурени. Естествено, че идеята за интеграция води до това, че има известно размиване между ромско население, здравнонеосигурено население и социално слабо население. Не можем да работим активно за итгеграция и в същия момент да е много ясно и капсолирано, определено и предопределено тази общност от хора, която е част от нашата общност, българската общност.
Споменахте за образованието. Да, страшно добро впечатление прави и сме обсъждали с мои приятели, роднини, колеги, когато виждаме клинични лаборанти, рентгенови лаборанти, фелдшери, студенти по медицина от ромски произход, които по амбициозност, по достижение не само че не се отличават от останалите студенти, учащи се, но мисля, че това е начинът, от подхода, който трябва да имаме.
Трудно ми е да преценя. Аз сякаш съм склонен да мисля, че по отношение на социалната интеграция има повече проблеми, отколкото по отношение на интеграцията в областта на здравеопазването, профилактика, ваксини и прочее. Разбира се, това е един комплексен проблем.
Естествено, че имаме немалко забележки, пожелания за по-добро и че трябва да се стремим към една по-комплексна интеграция, която неизменно ще върви съвместно – социална, образователна и здравна. Но погледът ни върху скрининг, профилактика и лечение, издирване и лечение на туберкулозно болни, на болни от СПИН, активната ваксинация сигурно още доста усилия трябва да се положат по отношение на майчината просвета и избягване на забременяване на възраст под 18 години и ранното хващане пък на младите бременни жени, ранното хващане от акушеро-гинекологичната мрежа и там да се насочи превенцията на генетични заболявания и прочее, и прочее.
Но искам да споделя с вас, че аз съм положително настроен към ромската интеграционна програма и въпречи че има големи желания и аз лично имам желание и препоръки за усъвършенстване, за по-добра работа, за по-ефективна работа, моята оценка е по-скоро положителна.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли други народни представители?
Уважаеми колеги, ще ми позволите и аз да взема отношение, тъй като наистина темата за ромската интеграция смятам, че трябва да обединява амбицията на всички, независимо от политическите им пристрастия и политическите закачки смятам, че тук са неуместни затова, защото проблемът касае цялото общество и всеки национално отговорен политик би следвало да подхожда от позицията наистина на националния интерес.
Тук бих искала да подчертая, че системата на ромските медиатори, която беше създадена като една възможност за навлизане в тези общности с цел повишаване на обхвата от профилактични прегледи, подобряване здравното състояние, е един от малкото примери за приемственост в нашата политика. След епидемията от морбили през 2010 г. възникна тази идея. Започнахме наистина с много малко обучени представители на ромската общност. Чухте какви са цифрите сега и смятам, че това е нещо, с което може да се гордее всяко едно управление затова, защото достигането, от една страна, до компактните ромски общности и, от друга страна, обучаването на хора именно от тези общности е пътят, по който ние ще можем действително реално да ги интегрираме.
В доклада наистина са отчетени позитивни факти от сферата на здравеопазването. Може да имаме своите въпроси за това как те са диференцирани по отношение на етническата принадлежност. Аз самата работя в моята практика с роми и признавам, че тези простички решения, като въвеждането на специални документи – справка за имунизационния статус и преминаването на профилактични прегледи, помогнаха изключително много на общопрактикуващите лекари да обхванат реално децата с профилактични имунизации. А това е един много важен показател, който гарантира наистина по-добри показатели на заболеваемост и смъртност в тази категория.
Това би следвало да бъде подкрепено, потвърдено и да остане запазено като един административен акт, който е с голямо отражение върху общите показатели на здравето на децата.
От друга страна, аз смятам наистина, че основният проблем според мен наистина не е толкова в системата на здравното обслужване, където се намират варианти. Проблемът е в образованието и това го виждам на практика. Там наистина има какво да се желае още, защото по-доброто образование ще доведе впоследствие и до решение на всички други проблеми, тъй като добрата общообразователна култура води и до по-висока здравна култура, и до желание за интегриране в обществото, намерение за активно участие, за неизбягване на всички не само задължения, които имат гражданите, а и това да бъдат наистина със собствен принос към системата и икономиката на страната.
Така че аз наистина приветствам тези разговори, но те да бъдат в конструктивна посока, да посочим грешките, да търсим решенията затова, защото предизвикателството стои пред всички и ние не можем да си затворим очите пред него.
Ако имате въпроси, сега давам възможност наистина да отговорите. Мисля, че няма други въпроси от народните представители.
Госпожо Иванова, Вие можете да отговорите на част от поставените въпроси.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Започвам с отговорите по реда на тяхното задаване.
Както споменах в своето експозе, през 2011 г. Европейската комисия наложи на абсолютно всички държави-членки, да изработят свой стратегически документ по отношение на интеграция на роми.
Тъй като съществува конвенция за защита правата на малцинствата и България е ратифицирала тази конвенция, там много ясно е разграничено какво значи „национално малцинство“.
В голяма част от европейските държави, които са членки на Европейския съюз, имат припознати национални малцинства и там тогава, когато е такова законодателството, че има припознати национални малцинства, може да се изброи всяко едно национално малцинство. Такава държава е Румъния. Там всеки може да бъде преброен. България обаче не е припознала национални малцинства, тъй като това е тълкувателно решение на Конституционния съд. Тъй като няма общоевропейска норма „що е то национално малцинство“, ние сме припознали етнически малцинства.
Заради това така, както и доктор Райнов каза, по официални данни през последното преброяване са се самоопределили като роми малко повече от 350 000 души – казвам по официални данни. А навсякъде, във всички източници, които отворите, ще видите, че в следващото изречение по неофициални данни те са 800 000.
Това „по неофициални“ означава това, че не можем ние да определяме кой от какъв етнически признак е. По този начин тогава, когато през 2012 г. България изработи своята стратегия, прие от парламента експлицитно в експозето на самата стратегия долу е написано „роми“ какво касаят, че тази стратегия не е за роми, защото тя е в контекста на общото изискване на комюникето на Европейската комисия, но под роми ние разбираме роми, които са се самоопределили и такива, които живеят в сходна на ромите ситуация. Тоест, точно тази разлика от 350 000 до 800 000.
Така че в доклада няма как вие да видите роми – пристъпвам вече към втория въпрос – как е изчислена детската смъртност и т.н. – няма как да стане това нещо. Цифрите се базират на следното. Тъй като бяха доставени по програма „ФАР“ от 2006 до 2010 г. 23 мобилни кабинети, те бяха разполагани в различни области. Проф. Търнев каза, че има 195 здравни медиатори, които, общо взето, покриват всичките 28 административни области, тоест, ние имаме едно картографиране в кои части на държавата има компактно ромско население. Това е така наречената териториална сегрегация.
Тоест, ако една мобилна единица ние поставим във Филоповци, тогава всички, които ще се прегледат, можем на някакво процентно ниво да изчислим, че са от ромски произход.
Ето, по този начин са засечени данните и са заложени в доклада. Това са, разбира се, индикативни стойности, които ни дават, както казах, тренда на пречупване и с абсолютно голяма точност това нещо няма как да се случи.
И последно, завършвам с илюстрация на това, което се опитах да кажа, не знам доколко съм била убедителна в думите си, но, когато кажем Столипиново, каква е първата асоциация на всеки от нас? Че там живеят роми. Нали така? Е да, ама не, защото според последното преброяване - същото това, което цитира доктор Райнов, че има малко над 350 000 души, които са се самоопределили - там преобладаващото население се е определило от турски етнически произход.
Именно нашата стратегия е към такива, които са се определили като роми, и такива, които живеят в сходни на ромите ситуации. Така или иначе, ако през следващите седем или осем години, когато отново дойде ред за преброяване, ще бъде интересно поради какви причини това население се е определило тогава като турско, а сега може да се самоопредели изцяло, на 100 процента като ромско.
Опитах се да обясня за краткото време, с което разполагам, какви са механизмите и методиките наистина на боравене с данни, когато говорим за ромска интеграция.
И наистина последно изречение. Ние не правим ромска политика, защото тази стратегия е част от голямата стратегия за борбата с бедността и социалното изключване. Тоест, ние говорим тук за бедност и т.н.
Смятам дотук да спра. Дано съм ви убедила наистина, че сме се опитали един доста смилаем за всякакъв вид ползватели да направим този доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Проф. Търнев и заместник-министър Персенски.
Заповядайте, проф. Търнев.
ИВАЙЛО ТЪРНЕВ: Аз искам да кажа, че действително може би повече от ½ от ромите не се идентифицират в България като роми. Те имат друго самосъзнание – турско, влашко, българско някои от тях и т.н. Така че действително няма как да се събира на етнически принцип здравна информация и това е забранено от Конституцията.
Но повечето от тези уязвими малцинства живеят в гета, в гетоизирани квартали и ние разполагаме със здравна информация за кварталите. И от там тази информация, без да се акцентира върху определената групова или етническа принадлежност, ние можем да очертаем здравните показатели на един такъв квартал, на едно такова гето, което има смисъл, защото могат да се планират някакви адекватни здравни интервенции в този квартал.
Така че мисля, че е важно да се събира здравна информация за отделни такива квартали, особено където има висока заболеваемост. Ние разполагаме с такива данни.
По отношение на мобилните кабинети, аз искам да кажа, че ние имахме една хубава традиция в миналото, когато с представители на министерството и на неправителствения сектор обсъждахме местата, където има най-голяма необходимост от използването на тези мобилни кабинети и взимахме решение с консенсус къде да бъдат разположени.
Това в последните години го няма, но то е много важно, защото това не трябва да бъде на случаен принцип, а трябва да бъде адекватно планирано.
По отношение на ромските студенти – въпросът постави доц. Кючуков – аз съм съгласен, че трябва да се инвестира в млади хора и това е едно от най-смислените и най-вдъхновяващите неща. Трябва да ви кажа, че това беше програма, която беше тригодишна. Ние подготвихме тези млади хора с преподаватели по биология и по химия. Те станаха студенти на общо основание, както всички останали – явяваха се на конкурсни изпити по биология и по химия. Някои от тях влязоха от първия път в три университета – в София, Плевен и Варна. Тоест, на тези хора малко им трябва, както и на повечето деца от мнозинството – ходят на подготвителни курсове. Но това са хора от бедни семейства, много често от малки населени места. Те са много мотивирани, но са от бедни семейства и не могат да си го позволят.
За съжаление тези подготвителни курсове след приключване на тази програма на Ромския образователен фонд – Буда Пеща, не беше продължена. Въз основа на тази програма ние успяхме да подготвим 106 души. Някои от тях вече работят като лекари, имаме рентгенови лаборанти и в нашата болница, клинични лаборанти, медицински сестри, акушерки и т.н. Но тази програма не беше продължена и аз наистина смятам, че трябва държавата да намери сили да я подкрепи, защото действително само по този начин, когато създаваме кадри, хора от самата общност, можем да я променим. Иначе ще продължат проблемите да се възпроизвеждат.
Не поставих ведната този въпрос, защото той не е свързан само със здравеопазването и с образованието. Така че това може би трябва съвместно да се обсъди с Комисията по образование и наука този въпос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Търнев.
Заместник-министър Персенски, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Две – три изречения само искам да кажа, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Ние имаме една програма, предполагам, че може би проф. Търнев не е запознат с нея. Това е по проект на Норвежки финансов механизъм – инициатива за обществено здраве – БГ-07. Ние имаме 58 студенти от ромски произход, които получават стипендия.
За жалост там ние не можахме да се разберем с офиса на Норвежкия финансов механизъм, че те не трябва да попълват декларация, че са роми, което беше голям проблем за тях. Едно от изискванията беше те да подадат такава декларация.
Но въпреки всичко 58 деца получиха стипендии. Една част от тях продължават, тъй като това е с договор до тяхното завършване.
Освен това искам да кажа, че ние сме разкрили 28 кабинета „майчино и детско здраве“ към всички наши областни болници, където всеки – без значение кой е личният му лекар и дали има или няма направление или изобщо някаква поредност, каквато има – вие знаете – в Националния рамков договор, може по всяко време да посети и да получи квалифицирана помощ там. Разбира се, това в никакъв случай не става въпрос и не се касае само за ромско население.
Колкото до закачката на доктор Райнов, влизането с полиция в гета не е наш патент. Това не сме го измислили ние. Не го е измислил и българският министър на здравеопазването. Но все пак имаше значителен резултат и нападенията над екипи на Спешна медицинска помощ са вече значително по-малко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Уважаеми колеги, смятам, че дискусията по темата е изчерпана.
Искате нещо да добавите ли, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Да, това, което искам да добавя е, че сред парамедиците, които ние се опитваме да подготвим по различни варианти, има включително и представители на ромското общество.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 8, "против"- 3 "въздържали се" - няма.
Административният мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г., се приема.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.
От името на Министерството на здравеопазването кой ще представи доклада в частта му по темата „здравеопазване“?
Заместник-министър Персенски, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че трябва да ви представя доклада, ние имаме две забележки към доклада, които искам да споделя.
Тези от вас, които са се запознали с него, може би ще разберат защо аз искам да спомена тези две забележки. Мисля, че всеки от вас, който ги чуе, ще се съгласи с нас.
Аз буквално ще ви прочета:
„През последните години в Република България се наблюдават регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. Анализът на данните за основни здравни демографски показатели ясно показва, че в момента Република България в сравнение със страните от Европейския съюз, е изправена пред сериозни предизвикателства в националната сигурност, свързани с високо ниво на обща и преждевременна смъртност, високо ниво на майчина и детска смъртност, високо ниво на степен на увреждане и трайна неработоспособност и ниска продължителност на живота в годините, както и в години в добро здраве.
Основните причини за влошените здравни показатели са хроничните незаразни болести с най-голям относителен дял на сърдечно-съдови заблявания и злокачествени заболявания и състояния, възникващи в периода на бременността, раждането и послеродовия период.“
Имам странното усещане, че това нещо е преписано от наша национална здравна стратегия и „Цели за здраве 2020“. С изпълнението на програмата вие сте напълно запознати.
С една такава констатация аз няма причини да не се съглася, но това е констатация какво в тази 101 точка е състоянието, в което няма как да се дължи само на 2015 г.
Второто нещо, което нас ни притеснява:
„В сферата на здравеопазването усилията са насочени към провеждане на адекватни промени в системата, като обективно необходим и неотложен процес с цел да се преустановят негативните тенденции, като същевременно се минимализират медикосоциалните и медикоикономически рискове, така че да се постигне по-висока стабилност и устойчивост в развитие на националната здравна система и пълно удовлетворяване на здравните потребности на населението.“
Мисля, че всички вие ще се съгласите с една такава пожелателна констатация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Аз съжалявам, че няма представител на Министерството на вътрешните работи, въпреки че сме ги поканили, защото този доклад се изготвя именно във връзка със законодателното изискване от закона, приет миналата година, за такова наблюдение на състоянието на националната сигурност.
Бих започнала наистина с въпроси за това как Министерският съвет събира информацията за съставните части на доклада, защото би следвало политиките по здравеопазване да са изготвени от Министерството на здравеопазването.
В тази връзка, четейки всичко, което е посочено от предложения ни доклад на тема „здравеопазване“, аз оставам с впечатление, че най-вероятно този, който го е подготвил, не е съвсем реално запознат с текущата законодателна дейност през миналата година, защото, на първо място, в него откривам фактически грешки. Ние в Народното събрание ЗИД на Закона за лекарствените продукти в хуманната медина не сме приемали. А тук е посочено, че това се е случило. Да, променили сме текстове от закона, но в рамките на ЗИД за Закона за здравното осигуряване. Би следвало доклади, които се приемат в Народното събрание, да бъдат абсолютно коректни по отношение на фактите, които се заявяват в тях.
От друга страна, основното, върху което се насочват политиките, гарантиращи националната сигурност, описани в този доклад, касаят системата на здравното осигуряване. Да, ако се позовем на Стратегията за национална сигурност 2020, там е написано, че гарантирането на качествено здравеопазване е един от елементите на национална сигурност. Но пък, ако отворите тази стратегия, в подприоритет „Политика за социална сигурност“, в т. 87 е написано следното:
„87. Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове, епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряване на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве. Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявани сред уязвими и маргинализирани групи от населението.“
В този смисъл аз лично в „Политики в здравеопазването“ не намерих нищо по така поставените теми. В рамките на други дискусии, които сме провеждали в Комисията по здравеопазването беше изтъкнато, че миналата година имунизационният обхват значително е спаднал.
Това би следвало да тревожи както народните представители от Комисията по здравеопазването, така и Министерството на здравеопазването като ангажирано с всички процеси в системата на здравеопазване, а още повече от гледна точка на националната сигурност предвид сериозния емиграционен натиск, сложната обстановка, в която се намираме. Това задължително според мен трябваше да намери отражение в този доклад.
От друга страна, ние провеждахме специални изнесени заседания на Комисията по здравеопазването съвместно с Комисията по външна политика и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред във Военномедицинска академия, за да ни се покаже готовността именно за откликване на такива извънредни ситуации.
В рамките на тази дискусия ни бяха представени наистина възможностите на Военномедицинска академия. Но много важно е Министерството на здравеопазването като принципал на лечебните заведения, които всички популярно наричаме структуроопределящи, да е наясно със състоянието на тези болници и да ни ги представи, които в случай на криза биха могли да поемат и сериозен прием на пациенти от гледна точка на заразни заболявания, на различни кризи.
Всичко това би дало далеч по-голямо спокойствие на народните представители от гледна точка на състоянието на системата на здравеопазването.
Друга тема, която бих искала да бъде евентуално отразена в доклада, разбира се, е състоянието на спешната помощ, покритието с екипи. Аз смятам, че тук пък има с какво да се похвалите. Щеше да е изключително позитивно в този доклад да видим, че спешната помощ по един или друг начин е укрепена във времето.
От друга страна, миналата седмица на темата за скритата епидемия от хепитит С чухме какво е състоянието на Националната система по трансфузионна хемотология – един елемент на националната сигурност, който също би ни гарантирал сигурност в състояние на някаква криза.
Беше изтъкнато какви са проблемите. Разбира се, ние бихме искали да знаем дали запасите на кръв и биологични продукти са достатъчни. Беше подчертано, за съжаление, от доц. Андреев, че има известен проблем с технологиите, които гарантират сигурност на биопродуктите. Тоест, има ли Министерството на здравеопазването намерение наистина да въведе нови технологии, които в прозоречен период да гарантират сигурността на кръвните продукти, които се използват с лечебна или заместителна цел.
Всичко това би било много полезно и в бъдеще смятам, тъй като това е един първи доклад, че всички тези препоръки, ако се спазят, наистина ще се даде една по-всеобхватна картина за състоянието на здравеопазването като елемент на националната сигурност, защото е много важно не само да очертаем картината, но и оттук да намерим слабите места и да търсим възможностите за по-нататъшни решения.
Затова аз наистина оставам основно с въпроса как се изготвя този доклад? Министерството на вътрешните работи ли си определи тези отчети като елементи на политиките в системата на здравеопазването или Министерството на здравеопазването ги е подало в рамките на съгласувателната процедура, защото това, че е създаден списък за реимбурсиране на лекарствата, извинявайте, но е смешно да бъде посочено тук, защото не е новост. То фигурира откакто е създадена Националната здравноосигурителна каса и по никакъв начин не гарантира здравна сигурност.
В рамките на тази тема другото, което бих искала да посоча, е какво е състоянието на националните центрове, които контролират заболеваемостта. Националният център по заразни и паразитни заболявания – там непрекъснато сме алармирани за огромния дефицит на специалисти, защото не може да се осигури адекватно финансово осигуряване. Имаме ли достатъчно лаборатории, имаме ли достатъчно епидемиолози, които биха се справили в случай на кризи с масови и заразни заболявания.
Не знам дали изчерпах всички теми. Може и колегите ми да ме допълнят, но признавам, че съм изключително неудовлетворена от текстовете, които касаят системата на здравеопазване, защото, от една страна, те са размити, недостоверни, от друга страна, по никакъв начин не могат да покажат, че Министерството на здравеопазването действително в миналата година е вършило своите дейности именно в контекста на всичко това, което е като предизвикателство към общественото здраве и неговата връзка с националната сигурност.
Други народни представители искат ли думата?
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Естествено се присъединявам изцяло с мнението на доктор Дариткова. Няма как да не се солидаризирам с него. Но бих казал нещо, бих се опитал да отговоря нещо на въпросите, които тя зададе – защо се е получил този доклад.
Колеги, такива доклади ще се получават, когато администрацията се кара да работи и събота, и неделя без почивни дни, когато администрацията – цитирам – „се убива от работа“, резултатът са ето такива доклади. За съжаление, не само доклади.
Така че Кодексът на труда трябва да се спазва. Това с извънредния труд също трябва да се спазва. И както виждате, невинаги заплащането на извънредния труд води до положителен резултат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Някой по темата има ли нещо да добави?
Доктор Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз не мога да се съглася с тази констатация, която и доктор Персенски прочете, защото имаме прогрес, имаме положителна промяна както по отношение на резултатите от лечение на сърдечно-съдовите заболявания, така и по отношение на резултатите и лечението на онкологичните заболявания. Не бива да пренебрегваме ръста на продължителността на живота, който от 70 – 71 години се качи на 74 години.
И както доктор Дариткова вече изтъкна, инвестициите и положителните проблеми в спешната помощ също трябва да се отчетат. Така че съвсем не мога да се съглася с това нещо. Само вземете инвазивната кардиология, ранното и дефинитивното лечиение на инфаркта на миокарда и възстановяване на трудоспособността на тези хора.
Съвсем скоро тук в тази зала отново четохме за постиженията в онкологията, това, че се работи в България със световно известните схеми и традиционните лекарства и резултатите са повече от положителни. Неслучайно голяма част от парите, които идват от Националната здравноосигурителна каса за медикаментозно лечение, се инвестират в онкомедикаменти.
Така че в никакъв случай не мога да се съглася с такива мрачни и песимистични констатации. Първо, те не са обективни, и второ, не ни прави пък чест да бъдем чак толкова траурно насочени и настроени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Доц. Кючуков, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Ще бъда съвсем кратък. Това, че частта „здравеопазване“ е изключително „постна“, това го видяхме всички. Тя е от 17-та до 19-та страница. При 99 страници доклад – толкова се обръща внимание на здравеопазването.
Аз обаче искам една съвсем терминологична бележка да направя, която не е заяждане. Този доклад беше разглеждан в Комисията по външна политика и там се повдигна въпроса и представителите на Министерството на външните работи съвсем категорично подкрепиха становището, че има голяма разлика между бежанци и емигранти и че по Конвенцията на ООН за бежанците България бежанци не могат до дойдат, освен по някакъв начин, извозени със самолет от огнища на конфликт.
Въпреки всичко явно за МВР това – термините - са дребни подробности, защото навсякъде се говори за бежанци.
В момента, в който те по своя воля напуснат първата сигурна страна до конфликта, те престават да имат статута на бежанци. Тоест, ние се борим с мигрантски поток, но не и с бежански поток. Това е терминологично, но мисля, че трябва все пак в един такъв документ и това да се спази.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Още веднъж съжалявам, че няма никой от Министерството на вътрешните работи. И все пак Министерството на здравеопазването да ни сподели нещо от кухнята на изготвянето на доклада.
Заповядайте, господин заместник-министър Персенски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Това, което искам да споделя, е, че аз не съм убеден дали дори една от нашите забележки, които имаме ние по този доклад, е била взета под внимание. Ние имаме няколко забележки по доклада, които просто Министерството на вътрешните работи не е счело за необходимо да бъдат внесени в този доклад. Ние се придържаме към това, което и вие, и останалите народни представители споделиха. Така че не можем да носим отговорност за нещо, което…. Забележките, които ние сме имали, не са били взети предвид.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. в областта на здравеопазването, № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 8, "против"-3, "въздържали се" - няма.
Броя колегите, които напуснаха – доктор Адемов и доктор Петрова заявиха, че ще подкрепят проекта.
Проектът на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. в областта на здравеопазването, № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г., се приема.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)