Стенограма от заседание на комисия, 30.06.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 49




На 30.06.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
2. Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 часа и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо омбудсман, надявам се, че докато гласуваме дневния ред, ще влезете във възможност да си направите презентацията.
Уважаеми колеги, все пак да пристъпим към стандартната процедура.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да състои при следният дневен ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
2. Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
Давам думата на госпожа Мая Манолова да ни представи дейността на омбудсмана за 2015 година, ако е възможно – кратко, в частта и по отношение на сектор „здравеопазване“.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, благодаря за възможността да представя пред Комисията по здравеопазването доклада за работата на омбудсмана през 2015 година.
Искам да започна с това, че през миналата година беше отбелязана десетгодишнината на институцията. Една сравнително недълга история, в която моите предшественици – господин Гиньо Ганев и господин Константин Пенчев – направиха много за създаването, утвърждаването на институцията в лицето на господин Ганев и в придаването на стабилност и солидност, известност от страна на господин Пенчев.
Така че аз имам нелеката задача на тази високо вдигната летва да надграждам за засилване авторитета на институцията сред българските граждани в защита на техните права.
Съществува разбирането, насложено във времето, че от омбудсмана едва ли не не зависи нищо, че той има символични правомощия, че просто е една спирка, последната спирка, на която хората могат да отседнат, последната врата, на която да почукат, за да изложат своите проблеми, след като са загубили всякаква надежда те да бъдат решени и че омбудсманът, видите ли, не може да направи нищо повече от това да ги утеши, да ги подкрепи, но без реални последици от неговите усилия.
Това, което се опитвам да направя от първия момент, в който встъпих в длъжност като омбудсман, е да докажа, че това не е така, като за целта разширявам максимално уплътняването на правомощията, които Конституцията и законът дават на институцията омбудсман. И, ако при моите предшественици правомощията, проверки и отговори на жалби на граждани, препоръки, предложения, становища до различни органи, жалби до Конституционния съд, до ВКС, до Върховния административен съд са били широко застъпени, това, което разширявам и изпълвам със съдържание е възможността на омбудсмана да прави политики, да предлага политики, да обсъжда политики по важни за гражданите теми, правото на косвена законодателна инициатива чрез конкретни предложения пред парламента през председателя на парламента, правото да участва в работата на органи, които вземат важни за хората решения и в изработване на подзаконови нормативни актове, в организирането на специални дискусии по важни теми, с изготвянето на специални доклади, в извършване на посредничество между гражданите и между институциите.
Смятам, че за вас не е изненадващо, че първите теми и първите каузи, с които се ангажирах като омбудсман, бяха именно посветени на проблемите в здравеопазването. Естествено, от гледна точка на пациентите в контекста на ситуацията в България, през призмата на здравната реформа, която осъществява министерството и парламентът.
Всъщност за това говорят и самите числа. През миналатта година жалбите и сигналите, които са постъпили в институцията като цяло, са 6 202, което е с 5 процента повече в сравнение с 2014 г., като мога да кажа, че бумът на жалбите е в последните два месеца, след като встъпих в длъжност „омбудсман“ – 30 процента от общите жалби са именно през тези последни два месеца – ноември и декември на миналата година.
Това се вижда още по-ясно, ако се погледнат жалбите, които са свързани със здравеопазването, за правата на пациентите в здравеопазването. Всъщност техният брой се е увеличил през 2015 г. спрямо 2014 г. с цели 64 процента и това е през последните два месеца, след като встъпих в длъжност като омбудсман.
А тук съм извадила едни числа – какво се случва и в момента за цялата 2015 г. Правата на гражданите като пациенти са предмет на 272 жалби, а само за първите пет месеца на тази година правата на гражданите като пациенти са предмет на 221 жалби. А за седеммесечния период, в който съм омбудсман, броят на жалбите е много над тези две и е 322.
Тоест, очакванията от институцията са активно да се застъпва за пациентите и да се опитва да посредничи между институциите и между отделните граждани. Всъщност това е и предмет на моите приемни, които всяка седмица, всеки четвъртък са в институцията. Задължително един ден от седмицата са някъде в страната. Жалбите срещу отказан достъп, срещу скъпи лекарства, срещу лекарски грешки, срещу бавно пристигане на спешна помощ са повсеместни и са една сериозна част от оплакванията на хората във всяка една изнесена приемна в страната.
Всъщност нормално е и предполагам, че и вие сте го очаквали, че тъй като обсъждането на здравната реформа беше в своя пик в края на миналата година, то мина и през бюджета на Националната здравноосигурителна каса, че първите публични дискусии, които ще организирам в институцията, са посветени именно на темата здравеопазване. Това беше наистина така.
Благодаря на Комисията по здравеопазването, че се включи активно в първата дискусия – „Има ли болестта финансови, административни и географски граници“ – по време на която бяха обсъдени последните изменения в нормативната уредба, отнасяща се до сектор здравеопазване. Всъщност и тогава, и на последвалата дискусия с участието на премиера Бойко Борисов, когато беше подписан въпросният мемурандум за съгласие за реформата в здравеопазването, като омбудсман предупредих, че липсва съгласие по основните пунктове на тази реформа, а именно по въвежданите лимити, по регулативните стандарти, по разделянето на пакета на основен и на допълнителен, както и с изготвянето и прелагането на Националната здравна карта.
От днешна дата, седем месеца по-късно мога да кажа, че тогавашните опасения на институцията на омбудсмана са били основателни, защото макар и първоначалното напрежение в лекарското съсловие, свързано с прилагането и на лимитите, и на регулативните стандарти и особено на здравната карта, да отшумява в своята активна фаза, проблемите, като следя жалбите на граждани, не са преодолени. Става дума за това – и ще си го позволя да го кажа, след това ще минем формално и по пунктовете на моя доклад – че според сигналите на гражданите и моите наблюдения от моите обиколки в страната и в столицата цената на здравната реформа е изцяло поета и в буквален, и в преносен смисъл от пациента.
Самата здравна карта като лимит…
Аз просто мисля, че би било полезно да изкажа какви са моите опасения точно в този формат, не пред медии или на някакъв друг форум. Моето притеснение е, че като че ли предвид лимитирането на дейностите и ограниченията на договорите, които сключиха маса лечебни заведения със здравната каса, цялата надлимитна дейност, или, ако, образно казано, една болница е сключила договор за едно легло според здравната каса за лекуване на определено заболяване, става предмет гражданинът да бъде реално принуждаван да доплаща надплаща….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз съжалявам, че Ви прекъсвам, но нали докладът е за 2015 година? Ако е възможно, наистина да се концентрираме върху проблемите на 2015 г. А иначе ще бъдем винаги на Ваше разположение да обсъдим какво се случва през 2016 г.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Така че предупредихме, че притесненията на институцията са, че цената на реформите ще бъде платена от гражданите в качеството им на пациенти, за което със съжаление констатираме, че до този момент нашите опасения са били основателни.
Докладът е разделен според проблематиката на жалбите, които са постъпвали в институцията и най-сериозният дял, най-сериозното перо е свързано с жалбите на гражданите по отношение на достъпа до медицинска помощ и до здравно осигуряване.
На първо място са проблемите, които са свързани с работата на Спешна помощ. Има множество жалби, сигнали, оплаквания за несвоевременно отзовали се лекарски екипи, за отказ от това да бъдат обслужвани пациенти, в резултат на което моят предшественик е отправил съответни препоръки и повечето от лечебните заведения са взели необходимите мерки.
Има оплаквания също така, свързани с работата на личните лекари, като най-голямата част от тях са свързани с прилагането на регулативните стандарти, които и през миналата година създаваха същите проблеми, както и през тази, а именно невъзможността да получат необходимите им направления за лекар-специалист или за допълнителни изследвания се отразяват върху това, че гражданите трябва да го плащат от джоба си, проблем, който намери своето изражение в препоръките, които отправих в края на миналата година.
Но просто обръщам внимание, че това е един проблем, който стои и в момента и според мен в рамките на определения бюджет би могъл да бъде частично решен, като се направи един анализ с какво темпо се изчерпват лимитираните направления в различните региони, при различните лекари, за да може да се направи някакво вътрешно преразпределение, защото моето впечатление е, че има места, където по някакви причини хората имат много по-труден достъп до издаването на подобни медицински направления.
Сериозен проблем през миналата година представлява забавянето при възстановяването на здравноосигурителни права в страната на граждани, които са се осигурявали в страни-членки на Европейския съюз, в резултат на което и аз в края на миналата година отправих препоръки. Със същото се е занимавал и моят предшественик, тъй като за част от хората тази кореспонденция се бави в рамките на няколко години, през което време те се водят здравнонеосигурени.
Естествено, сериозен е броят и на жалбите, свързани с усложнения режим за възстановяване на здравноосигурителни права, с удължаването на срока, през който се броят невнесените осигурителни вноски и невъзможността една част от хората да получат здравна помощ поради невъзможност да си внесат здравните вноски.
Опитваме се да направим, каквото можем, като институция, защото в крайна сметка те тропат на нашата врата и идват в моята приемна.
Аз очаквам, че това ще бъде на вниманието и на Комисията по здравеопазването.
Вторият кръг от проблеми, с който гражданите сезират институцията, е свързан с лекарствените средства, с – както сме го озаглавили в доклада – право на лечение и достъп до иновации, но на практика става дума за възможността на хората да се лекуват адекватно с лекарствени средства, които максимално са съобразени с техните индивидуални потребности и с тяхното индивидуално здравно състояние.
Има сигнали в институцията през миналата година. Част от тях продължават и през тази, че гражданите доплащат все повече за лекарства, от които една голяма част се поема от здравната каса и че стойността на доплащането практически е съизмерима с цената на въпросните лекарствени средства на свободния пазар, във връзка с което сме изпратили препоръки и правим проверки.
Участвах – и това е тема, която е била на вниманието и на моя предшественик през миналата година – която е свързана с евентуалните възможности за намаляване на ДДС върху лекарствата или поне върху лекарствата, които се закупуват от здравната каса. Става дума за 200 млн. лв. на българските граждани, които те веднъж са внесли като здравни вноски, а втори път същите отиват в държавния бюджет като ДДС. Тоест, на гражданина му се събира ДДС върху здравните вноски, което също би могло да бъде една възможна опция, която да се разглежда през следващите години, което би освободило сериозен ресурс, който да се използва за повече лекарствени средства.
Проблемите в медицинската експертиза също са отдавна. Те са сложени на дневен ред и предполагам, че ще намерят своето решение. В най-неизгодна и несправедлива позиция са хората, които имат получен според тях недостатъчно висок процент неработоспособност, но които в момента, ако си позволят да обжалват съответните решения на лекарските комисии, на практика остават в един период изобщо без всякакъв документ, въз основа на който да могат да получат подпомагане, обезщетения и пенсии за инвалидност, което на практика ги спира от възможността да си търсят и да реализират правата като пациенти и като потребители на социално подпомагане.
В тази връзка също сме отправили редица предложения, включително към Министерството на здравеопазването за съответни промени, които да бъдат извършени в наредбата за ТЕЛК и НЕЛК, като очакването е промените в експертизата да се случат след изслушване на всички заинтересовани страни, на пациентските организации и в относително бързи срокове така, че гражданите да не страдат от бавното произнасяне и от невъзможността да търсят правата си.
Следващите по обем жалби са свързани с правото на гражданите на качествена медицинска помощ. За съжаление на практика във всяка моя приемна продължават и даже като че ли се увеличават жалбите, които са свързани с качеството на оказаната медицинска помощ, като немалко са случаите, в които хората твърдят, особено в случаите, в които става дума за фатален завършек на някакво заболяване, че в крайна сметка никой не е готов да обърне внимание, да окаже съдействие или да предприеме някакви действия в случаите на извършени лекарски грешки, небрежно отношение, които са се отразили пагубно върху здравето и живота на пациентите, което би могло да бъде решено със законодателни промени, които, надявам се, са на вниманието и на Комисията по здравеопазването. Няма да изпадам в подробности.
Проблем е също така продължителното лечение и палиативните грижи за терминално болни. Аз предполагам, че има жалби и в Комисията по здравеопазването. Използвам случая да ви обърна внимание за Центъра, в който се лекуват пациенти с безнадежни, образно казано, онкологични заболявания. Този център, който поради несъвършенства на нашата нормативна уредба и на подзаконовата нормативна база в момента…..
РЕПЛИКА: Той е почти незаконен!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ами да, незаконен е този център и това е може би третият опит той да бъде закрит, може би този път ще бъде успешен. Но наистина хората, които са в последните стадии на безнадеждни заболявания, трябва да имат едно място….сигурно може да се спори, могат да се намерят различни европейски практики. Аз разговарях с такива пациенти, те идваха при мен, аз разговарях с тях. Така или иначе, те нямат друга алтернатива и нямат друга възможност. Другият вариант е просто да си умрат вкъщи. А това се случва все пак в лекарска среда, под наблюдението и грижите на медицински персонал. Другият завършек е ясен. Не всички имат шанса навреме да са открили тежко заболяване и шанса да се излекуват от него. За тези, за които това се е случило по-късно, по най-различни причини и за които всички знаем какъв е изходът, би следвало подобни заведения за алтернативна медицина, за палиативни грижи наистина да бъдат регламентирани от закона така, че да не се превърнат в място, в което да има съмнение за източване на пари. Но, от друга страна, тези хора също имат право на шанс и на човешко отношение в тази фаза на тяхното заболяване. Просто ви обръщам внимание.
Аз подготвям такава препоръка към Министерството на здравеопазването. Би могло това да се направи достатъчно обосновано, грамотно, цивилизовано и в съответствие със съществуващите европейски практики в другите европейски държави.
Проблем са и правата на работещите в здравеопазването. Аз даже няма да ги излагам пред Комисията по здравеопазването, защото съм много наясно, че вие всички сте запознати. Фактът, че заплащането на лекарите, на младите лекари, особено на лекарите в някои специалности продължава да бъде проблем, който в крайна сметка е една от причините за изтичане на квалифицирани лекарски кадри от България. Тук също би могло да се мисли.
Правото на промоция и профилактика също е право на гражданите като пациенти в рамките на здравеопазването.
През цялата минала година темата с ваксините е била поставяна на вниманието на моя предшественик. От началото на миналата година във връзка с разгорелия се спор за задължителния характер на ваксините от различни сдружения, граждански сдружения на майки, които настояват за достатъчно информация във връзка с прилагането на различни ваксини, по който повод моят предшественик е отправил редица препоръки и в края на миналата година, когато и аз бях сезирана с казуса с вноса на ваксини, абсолютно с ясното съзнание за това до какво може да доведе намесата на институцията „омбудсман“ в тази тема, се въздържах от каквато и да е намеса. Но мисля, че всички в сектора са си направили съответните изводи, че по подобен начин не може да се дискредитира изобщо ваксинирането като изключително важно за българските деца.
Има и по-специфични жалби, свързани например с развитието на заболяването бруцелоза в изолиран район на община Рила, община Кочериново. В крайна сметка, ако ви интересува, аз се опитах да се намеся и да посреднича за получаването на адекватно лечение на разболелите се от тази рядка болест, но в крайна сметка хората намериха решение, като заминаха да се лекуват в Гърция.
Две от завършилите с относителен успех мои акции от края на миналата година са свързани с жалбите на родители на деца, които ползват кохлеарни импланти и с инсулиновите помпи, като и темата с кохлеарните импланти, която е предмет на нашето внимание и моето като народен представител поне от десет години, в крайна сметка беше решена частично. Надявам се през следващата година със следващия бюджет на Касата този проблем да бъде решен изцяло.
Отправила съм конкретни препоръки, които са изцяло от гледна точка на гражданите като пациенти, които можем да върнем на екран, за да не ви запознавам. Там естествено се засяга темата за това по какъв начин трябва да се правят важните реформи в България и особено тези в здравеопазването, а именно след постигането на широко обществено съгласие или поне след достатъчно задълбоченото обсъждане на всяка промяна, която се прави в достатъчно широк формат, препоръки, свързани с лимитите и в доболничната, и в болничната помощ, които са изцяло от гледна точка на гражданите като пациенти, което е единственият начин да им се осигури свободен избор на лекар и на лечебно заведение, за да се ограничат доплащанията в здравеопазването. Всички знаете по-добре от мен, че България е първенец в това гражданите да доплащат над 50 процента от стойността на лечението. Тоест, личните спрямо публичните разходи в най-бедната страна на Европа, са в най-неизгоден за пациента ракурс, в най-неизгодно съотношение, по което би трябвало да се търсят различни решения.
Останалите, тъй като мисля, че вече просрочих времето, са свързани с лекарствената политика, със здравнонеосигурените граждани, с реформите в медицинската експертиза, със спешната помощ, с имунизацията, с наредбата за удовлетвореността.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Може би ще има въпроси към Вас от народните представители.
Доктор Добрев, заповядайте. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, благодаря! Уважаема госпожо омбудсман, по-скоро искам да взема отношение към изложеното от Вас.
Първо, искам да заявя, че съм положително настроен към функциите на институцията на омбудсмана от самото му създаване. Това е една необходима институция, една работеща институция, един добър посредник между хората и институциите в държавата, най-вече за уреждане на неуредици.
Също така съм положително настроен към работата на новия омбудсман, защото една налична бушуваща енергия е впрегната в нещо полезно, което аз го намирам определено за положително.
Освен това неведнъж, когато при мен, пък и при мои колеги, дойдат граждани на прием с народните представители и когато за мен става въпрос за проблеми извън здравеопазването, които са чисто лични, чисто проблеми между граждани и институциите, аз също ги насочвам към локалния омбудсман и това е смисълът, това е функцията.
Полезно е да чуем от статистиката на омбудсмана, през погледа на омбудсмана проблемите на хората. Дали те са обективни или не, как ние ще ги възприемем и анализараме е съвсем отделен въпрос, но е добре да чуем за тези проблеми, за спецификата, на какви нива са. Това при всички случаи ни кара да размишляваме, да анализираме и това е един подтик за по-добро както за Комисията по здравеопазването, така и за Министерството на здравеопазването, така и за неправителствените организации.
Аз няма да се спирам на отделните пунктове и проблеми, които бяха разкрити. Не е и това задачата ми. Ние работим и ще работим по много от тези проблеми, надявам се и по тези на ТЕЛК-овете, което е предстоящо, тук са представителите на министерството. Част от нещата по моя преценка са необективни и това е логично, защото пациентът не може да бъде абсолютно обективен. То се пречупва и през съзнанието на една държавна личност, каквато е омбудсманът, но която не познава част от медицинската специфика.
Естествено, че при омбусмана ходят хора с проблеми. Затова няма да чуем за положителните страни в сферата на здравеопазването и аз няма да се ангажирам сега да говоря за институции, болници, лечебни заведения или за отделни екипи, които наистина изключително добре и безрезервно работят, и другаде, където се допускат грешки и където обективно има недоволство от пациентите.
Но само искам да обърна внимание както на омбудсмана, така и да се обърна към колегите в комисията. При всички случаи и съм твърдо убеден в това нещо и знам, че е така, тежестта на промените, тежестта на развитието, тежестта на реформите в сферата на здравеопазването в никакъв случай не са само за пациентите и на гърба на пациентите. Бъдете сигурни, те са както за пациентите, така и за работещите в сферата на здравеопазването. В едни случаи акцентът е повече към едната страна, в други случаи – към другата страна. Но тежестта, дискомфорта, задачите да бъдат решени едни нови постановки, нов тип организация, нов тип визия винаги обхваща както пациентите, така и работещите в сферата на здравеопазването – това са едни скачени съдове и ние винаги трябва да мислим на първо място за тези две страни от системата на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Други народни представители?
Аз ще си позволя само едно питане по отношение на технологията на изготвяне на доклада и отчитане на жалбите. Аз съм абсолютно убедена във функцията на омбудсмана като посредник между проблемите и интересите на гражданите, институциите и възможността за намиране на подходящо нормативно решение в случая. Но, когато получаваме жалби и в Комисията по здравеопазването, ние нямаме практическа възможност да ги проверяваме.
Доктор Добрев вече изтъкна, че голяма част от жалбите, разбира се, са пречупени през субективните проблеми на хората. Обективността им се проверява през съответните институции, които са отговорни за контрола на системата и Вие като бивш член на Комисията по здравеопазването много добре знаете, че съществуват такива органи като Изпълнителна агенция „Медицински одит“, като Министерството на здравеопазването, като всички други елементи в контрола на Касата, които могат да контролират качеството на системата.
Когато получим жалби в Комисията по здравеопазването, ние се допитваме до съответните институции. Дали във Вашия доклад жалбите са цитирани, след като е проверена тяхната достоверност и са цитирани като обективни проблеми при получаването на медицинската помощ или всъщност Вие цитирате всички получени жалби, без резултатът от жалбата да е очертан като такъв в представения ни доклад.
От друга страна, бих искала да подчертая, че е много важно наистина политиките в сектор здравеопазване да бъдат представени пред гражданите в една посока и аз искрено много се надявам позицята на омбудсмана да бъде в унисон със стратегията за развитие на сектора, която сме приели в Народното събрание, защото тя е с хоризонт 2020 г.
Да, превенцията, промоцията и профилактиката са изключително важни. Изключително важно е наистина да се подкрепя солидарното начало в здравната система. В такъв случай всички ние сме за мерки, които гарантират на всички български граждани и участие в солидарния модел със съответния финансов принос, и благодарение на това - възможности за получаване на медицинска помощ, задължително е здравното осигуряване.
Така че в този смисъл мисля, че трябва да сме единни в позицията си, че всички граждани трябва да правят всичко възможно да се осигуряват, за да може да подпомогнат общо функционирането на нашия национален фонд.
От друга страна е много важно в един такъв доклад да се избягва продуктово позициониране. Аз лично бих препоръчала тук да избягвате търговски наименования на лекарства, а да подхождате към международни непатентни наименования, защото иначе всеки малко предубеден би Ви обвинил в пристрастие към определени фармацевтични компании.
От друга страна, аз смятам, че достъпът на пациентите до лекарствени препарати е наш общ ангажимент и във всички случаи, когато се прави една или друга промяна в лекарствения списък, той е съобразен и със съответните национални консултанти, със съответните възможности и аналози, които могат да се използват за лечението на пациентите.
Бих препоръчала, от друга страна, наистина и когато се правят коментари по различни действащи лечебни заведения, разбира се, да се запознаете с цялата налична документация, защото е много важно да намерим точното решение за това как частните интереси на определени практикуващи лица, които целят основно финансовото им забогатяване, да не рефлектират върху гражданите, които задължително трябва да имат достъп до качествена, медицински доказана помощ, която в никакъв случай не уврежда тяхното здраве, още повече, че това касае пациентите, които са наистина с тежки заболявания, в повечето случаи в терминални стадии.
Това бяха моите въпроси и препоръки. Аз наистина смятам, че Вашата енергия може да бъде изключително позитивно използвана, особено в сектор като здравеопазването, в който сте доказали наистина, че имате и пристрастие, и възможности да търсим добрите решения заедно.
Други колеги имат ли желание за изказване?
Ако искате – кратък коментар и да пристъпваме към гласуване.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Може би в началото трябваше да направя две разяснения, тъй като Вашите забележки са съвсем основателни.
В качеството ми на омбудсман аз съм заела изцяло и на 100 процента страната на гражданите. Аз разбирам смисъла на институцията, че наистина гражданите имат нужда поне от един орган, от една институция, която да застане зад тях и да ги защитава. Може да звучи силно, но да ги защитава безрезервно. Има толкова много други институции, които ще им обяснят защо това не може да се случи, защо, въпреки че се чувстват ощетени несправедливо или смазани, това е правилно.
Мисля, че институцията на омбудсмана трябва да е поне едната институция, която да изслуша човека и да вземе неговата страна и естествено да се опита в рамките на закона с всички законни средства да помогне, поставяйки се на мястото на гражданина.
Така че безспорно и този доклад, и цялата ми дейност е пристрастна и тя е пристрастна в полза на гражданите.
Така че по първия въпрос – той беше, че никога цената не се плаща само от гражданите като пациенти. Да, и гражданите като лекари, като работещи в системата, също плащат цена. То е и нормално, когато се правят сериозни реформи.
Но това, което прави чест на българските лекари в момента, е, че те, даже тези, които идват в моята приемна, които ми пишат жалби, техните тревоги най-вече са свързани с това как се отразяват процесите върху пациентите, което им прави чест. Те много по-малко се оплакват от това какви пари получават, макар че наистина е абсурдно. Например в психиатриите за колко пари работят медицинските сестри и лекарите в супертрудни условия, а и в редица други специалности, вие ги знаете много по-добре от мен.
Аз мисля, че частично отговарям и на втория въпрос на доктор Дариткова. Не е работа на омбудсмана да обяснява на гражданите, че трябва да си плащат здравните вноски. Със сигурност те го знаят и със сигурност това им е обяснено. Да, и аз им го казвам. Тъй като приемната ми непрекъснато прелива от хора, от хора, които просто не са в състояние да си платят вноските, и от мен не се очаква да съм поредният….. Ясно е, спрени са им осигурителните права. Да, не могат да си позволят операция или друга интервенция. Не им помагам, като им обясня нещо, което те много добре знаят, вече идвайки при мен. Но там става дума за толкова изпаднали хора, в такова окаяно състояние, че наистина по-скоро моята работа е за това да намеря някакво решение. Много ми помага това, че ви познавам и вас всички, и маса други хора и институции в държавата. Просто 1/3 от работата ми в приемната е свързана с вдигане на телефони, с търсене на конкретно решение за конкретния човек.
Така че наистина не очаквайте от мен обективност. Очаквайте субективизъм в полза на гражданите. Аз ще ви представям нещата по начина, по който те изглеждат на хората. Пък вече вие имате достатъчно капацитет, опит, експертиза, за да го пречупите и през призмата на това какво трябва да се прави.
А колкото се отнася до въпросния Център за палиативни грижи, аз съм се занимавала с темата още през 2010 г., когато бях депутат, когато същият център беше пред закриване. Както и да е. И аз тогава имах своите съмнения. При мен идва и другата страна – хора, които са подмамени от подобни алтернативни – как им казват на тези методи – хора, които са се предоверили, на които близки са починали след такова лечение.
Има я и другата страна. Аз наистина също съм достатъчно отговорна и като човек, и като институция, да не си позволявам да предлагам някакви авангардни решения. Но си мисля, че може да се търси решение, тъй като това е проблем, който също касае много хора. Става дума за един оборот, който минава през този център и който не секва във времето. Ето, 2010 г. са били при мен, сега е 2016 г., проблемите са същите, човекопотокът през този център е същият. Би могло това да се регулира, да се регламентира някак си, да му се сложат правила.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Те трябва да спазват закона.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, и основният въпрос – всяка жалба се проверява. Благодаря на всички институции, включително и на тези в сектор здравеопазване, които своевременно отговарят. За да си сглобим пъзела около всеки конкретен случай, получаваме информаця от всички институции. Една голяма част от тях се отзовават, правят и нещо извън своите възможности, за да решат конкретния случай. Но това като цяло е анализът на жалбите. Естествено, повече от половината от тях са неоснователни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, някой има ли нещо още да добави към дискусията? Не виждам.
Тогава да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г., се приема.
Благодаря Ви, колеги. Благодаря и на госпожа Манолова.

Сега пристъпваме към точка втора от дневния ред:
2. Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
От името на Инициативния комитеп кой ще ни представи референдума? Заповядайте. Моля Ви да се представите на микрофона.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители. Казвам се Пламен Христов и съм член на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум.
Целта на моето присъствие тук е да изложа нашите аргументи във връзка със становището на министъра на здравеопазването с изх. № 02-01-94 от 21.06.2016 г. относно т. 2 от предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за провеждане на национален референдум.
В становището на министъра на здравеопазването е изразено съмнение дали въпросът, свързан с отпадане на забраната за откриване на повече от четири аптеки от едно лице е с национално значение. За да бъде един въпрос от национално значение, той не трябва да се ограничава до интересите на населението на отделна община или обособена част от държавата.
Както е добре известно, териториалният обхват на всеки един закон, когато в него не са изрично предвидени териториални ограничения, е пространството, върху което се разпростира суверинитета на Република България.
В този смисъл считаме, че разпоредбата на чл. 222 от ЗЛПХМ е с национално приложение и съответно предметът на регулация също е от значение за всички български граждани, спрямо които въпросното ограничение се прилага.
Доказателство за значимостта на дискутирания въпрос е огромният брой български граждани, подкрепили предложението за провеждане на национален референдум, а именно 397 356 души.
На следващо място, смятаме, че за въпрос от национално значение безспорно следва да се приеме противоконституционно ограничение, което нарушава принципа на свободната стопанска инициатива, уреден в чл. 19 от Конституцията на Република България.
Моля ви да вземете предвид изложеното в Решение № 5 от 10.07.2008 г. на Конституционния съд на Република България, а именно ограниченият кръг от стопански субекти, които могат да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти, като откриват аптека по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, защото еднакви правни условия за стопанска дейност означава равнопоставеност на всички икономически субекти, а не е оправдано те от гледна точка на защита на общественото здраве и гарантирането на интересите на потребителите да бъдат ограничавани.
Както е посочено в мотивите към предложението за провеждане на национален референдум, макар цитираното решение да се отнася до качеството на стопански субекти, които могат да открият аптека на територията на Република България, същото важи и за броя на аптеките, които едно лице може да открие. Конституционният съд е приел, че както всяка друга стопанска дейност, и продажбата на дребно на лекарствени продукти зависи от инициативата на отделните стопански субекти. Всеки гражданин и юридическо лице има право свободно да избира каква търговска дейност да извършва.
В тази връзка смятаме, че ограничението относно броя на аптеките, които едно лице може да открие на територията на страната, е в противоречие с Конституцията на Република България, от една страна, а, от друга, не води до положителни резултати за потребителите, а дори напротив, до по-високи цени на лекарствените продукти.
Доколкото здравеопазването без всякакво съмнение засяга интересите на всички български граждани, считаме, че народът като суверен следва да се произнесе по въпроса дали въпросното ограничение следва да отпадне, което със сигурност би довело до по-ниски цени на лекарствените продукти.
Каним министъра на здравеопазването да изрази своята позиция относно т. 1 от предложения референдум, а именно за въвеждане на регулацията на пазара на горива. Ако министърът не се чувства компетентен по въпроса да изрази принципна позиция относно въвеждането на регулация на пазара въобще, молим министъра при изразяване на позицията си да вземе предвид ограниченията, въведени с цел регулирането на пазара на лекарствени продукти посредством определяне на максимални продажни цени и пределни цени на лекарствените продукти съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране регистрирането на цените на лекарствените продукти и разпоредбите на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която след направените изменения с бр. 22 от "Държавен вестник", в сила от 01.04.2016 г., се разширява обхватът на разпоредбата на чл. 31. Правилата за определяне на максимална цена за избор на екип вече не се прилагат само за болници, а се разпростират върху лечебните заведения като цяло.
Ако министърът на здравеопазването изрази негативно мнение относно въвеждането на регулация на пазара, то тогава го молим да обясни защо, доколкото ни е известно, не е предприета инициатива, насочена към премахване на подобни регулации на пазара на лекарствените продукти и дори наскоро в рамките на мандата му се е разширил обхвата на регулацията за избор на екип и какво смята да направи министърът по тези въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, господин Христов, за четенето.
Всички мои колеги разполагат със становището на Инициативния комитет. Така че сега просто си го припомниха. Ако имате нещо после да добавите в дискусиите, ще Ви дам възможност.
От присъстващите гости и институции по традиция някой иска ли да вземе отношение, макар че пак казвам, колегите разполагат и със становището на Министерството на здравеопазването.
Доктор Пенков, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Днес получихме мнението на организаторите на референдума и на въпросите. Ние имаме мнение по това, което е записано в тяхното писмо, че относно принципния въпрос за определяне на регулации на пазара, считаме, че в системата на здравеопазването те следва да съществуват с оглед защита на здравето на хората.
Посочили сме пример за държавно регулираните цени на лекарства, както и максималните цени за избор на екип. Това е конституционно допустимо в системата на здравеопазването, което е видно от Решение № 8 от 20.06.2016 г. на Конституционния съд. В съответствие с това решение здравето на хората няма конкурентна природа. Пазарните сили не винаги осигуряват предоставяне на достатъчно публични блага, каквото е човешкото здраве, поради което се налага те да бъдат осигурени с други средства, включително и с държавна намеса предвид спецификата на пазара на медицински дейности.
Икономическата свобода не е абсолютна и тя отстъпва пред необходимостта да се осигури в условията на ограничен публичен ресурс. Постигането на приоритетна цел в здравеопазването е гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана.
Въпросът за пределите на съответните здравни регулации е въпрос на политики, които се предлагат от Министерството на здравеопазването в диалог с всички участници в системата.
А относно въвеждането на регулации в други сфери считаме, че Министерството на здравеопазването и министърът на здравеопазването не биха могли да вземат отношение, тъй като нормативно установяваните им отговорности са свързани само със здравната система.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Пенков.
Проф. Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители! Аз благодаря за възможността да изразя становище по отношение на предложението за провеждане на национален референдум от Инициативен комитет, начело с господин Веселин Марешки.
Ще се спра на три въпроса: как са събирани подписите. И отговорът на този въпрос е, че те са събирани незаконосъобразно и не по реда на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Предварително не са съгласувани местата, където тези подписи са събирани.
Вторият въпрос е къде са събирани. Те са събирани в аптеки. Аптеките са здравни заведения по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за здравето и са събирани от лица, които са зависими от предоставянето на съответните здравни услуги, което обуславя възможността те да бъдат манипулирани и подписите да бъдат, така да кажа, събирани насила. Да не говорим, че аптеките са администратори на лични данни по смисъла на българското законодателство, което още повече утежнява този факт.
Третият въпрос: какво се пита във втория въпрос. Въпросът съдържа недоказано, декларитивно и подвеждащо твърдение за участниците в референдума, а именно, че пазарът ще стане по-конкурентен и ще се намалят цените на лекарствените продукти. Подобна формулировка не е въпрос към гражданите, а съдържа необосновано твърдение, което не може да бъде подложено на допитване в този вид, тъй като участниците нямат възможност да изразят суверенна воля, а единствено да потвърдят тезата на Инициативния комитет.
В заключение, предложението за произвеждане на референдум считаме за недопустимо и се надяваме Народното събрание да отхвърли това предложение.
И второ, молим народните представители от Комисията по здравеопазването да проявят законодателна инициатива за промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като забранят събирането на подписи в лечебни и здравни заведения и въведат забрана за лица, притежаващи лечебни и здравни заведения да ръководят инициативни комитети за провеждането на национални и местни референдуми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Първо ще дам възможност на народните представители да се изкажат и после може Вие да вземете отношение.
Уважаеми колеги, кой иска да вземе думата?
Аз ще си позволя тогава да се изкажа.
Смятам наистина, че разразилата се напоследък и в България, а и в Европа, референдумания тепърва ще носи своите последици. Убедена съм, че референдумите трябва да решават конкретни проблеми, с ясни параметри и последици. Много опасно е, когато референдумът се превръща в заложник на лични битки и неясни политически проекти.
В този смисъл е много важно наистина, подхождайки към един референдум, да се спазват точно и ясно принципите на закона, разписани в момента, а именно, че е необходим определен брой подписи и това е първото, което ще изтъкна като проблем със събраните подписи от настоящия Инициативен комитет.
Всички народни представители разполагат с данните за събраните подписи, проверените, коригираните след възражението и в крайна сметка е ясно, че 2 644 подписа, изискуеми по закона, не достигат. Тоест, това първо условие по закон не е изпълнено. Оттам фактите, които бяха изложени от проф. Гетов, са известни на народните представители. Всички ние лично сме били свидетели на начина, по който бяха събирани тези подписи.
Непрекъснато изтъкваното решение на Конституционния съд - № 5 от 2008 г., се интерпретира неправилно от представителите на Инициативния комитет. Аз участвам в трето заседание, в което се поставя въпросът за референдума на обсъждане. Във всички случаи това решение касае текст, който вече е отменен. Действащият текст, който е на чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, си е абсолютно в рамките на конституционно допустимите текстове и той определя характера на дейността по отношение на достъпа до лекарствени продукти такава, каквато е предвидена от националната здравна система. А лекарствоснабдяването не е обект на свободна стопанска инициатива. Тук регулацията е задължителна в интерес на здравето на българските граждани.
От друга страна, за мен също е подвеждащ въпросът, че само промяната в броя аптеки, които имат един собственик, ще доведе до намаляване на цената на лекарствата. Надявам се, Инициативният комитет така достатъчно компетентно да се е запознал с цялата регулация на цените на лекарствените продукти, която е изключително сложна и произтича още от регистрацията на лекарствения продукт в България и минава през цялата система на различните видове търговци. Така че в крайна сметка наистина до пациентите достигат лекарства на определени цени. Амбицията на всички нас е наистина достъпът до качествени и ефективни лекарства да бъде достатъчно широк, но достъпът да се реализира чрез нашата национална система за социална сигурност, а именно Националната здравноосигурителна каса.
След всички тези изложени аргументи аз няма как да подкрепя провеждането на този референдум и очаквам наистина и моите колеги рационално и съвсем коректно да преценят необходимостта от допитване по така поставените въпроси.
Други колеги искат ли да се изкажат? Не виждам.
Давам Ви думата само за няколко уточнения, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросите, по които бих искал да взема отношение, станаха страшно много и определемо може много да се обсъжда. Не искам да си позволявам да губя времето на Комисията по здравеопазването.
По въпроса за проблема, който е обявен за противоконституционен. Той въвеждаше едно ограничение, което беше подобно на ограничението в момента - ….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колегите са запознати, не е точно така. Тогава ограничението е било от съвсем друг характер – магистър-фармацевт – единствено собственик на аптека. Така че дайте да не обсъждаме тази тема. Обсъждаме настоящите действащи текстове.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Да, не искам да навлизам в тези детайли, тъй като аз не съм юрист. Със сигурност не съм толкова компетентен.
По-скоро исках да се противопоставя твърдо на хвърлените обвинения от страна на представителя на Съюза на фармацевтите, които не са подкрепени …….
(Реплика извън микрофоните). Извинявам се.
…. които не са подкрепени с никакви доказателства. Това е поредното хвърляне в пространството на някакви обвинения.
Аз искрено се надявам, че становището на Българския фармацевтичен съюз ще бъде описано в някакъв документ, който да може да бъде официално достояние по начина, по който беше изказано тук, в залата.
Така че наистина оставам на уважаемите членове на комисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Христов. Уверявам Ви, че стенограмите на Комисията по здравеопазването са публично достояние и всичко казано тук, ще може да бъде прочетено после от всички граждани, които се интересуват. А имаме и становище от Българския фармацевтичен съюз, изпратено до парламентарните групи, не до комисията и затова не съм го представила на народните представители, защото то е до всички политически сили, които са представени в този парламент, придружен от снимков материал.
Благодаря на всички.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Един въпрос възникна от последните Ваши думи – обръща се към господин Христов. Вие твърдите, че това, което казват от Българския фармацевтичен съюз, не е вярно? Така ли е? И никой не е влизал в аптека, на която пише „Марешки“ и не се събират вътре подписи? Това ли твърдите Вие?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност да отговорите, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Аз не твърдя, че не са влизали, а твърдя, че начинът, по който са събирани подписите за референдума, е абсолютно легален и законен такъв и до момента никой все още не е представил доказателства за противното.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Всички имаме лични наблюдения и ще се позовем на нашите лични впечатления, съвест и познаване на законите такива, каквито са.
Ако няма други изказвания, предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - няма, "против" - 6, "въздържали се" - 5.
Предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 03.02.2016 г., не се приема.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по здравеопазване.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)