Стенограма от заседание на комисия, 27.10.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 55


На 27 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерския съвет на 4 август 2016 г.
3. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министъра на здравеопазването и на компетентни длъжностни лица от Министерството на здравеопазването относно: „Актуално състояние и етап на предпроектно проучване по големия инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014 – 2020 г., по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.“, по който бенефициент е Министерството на здравеопазването.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители и гости, моля да заемете местата си в залата.
Преди да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазването, искам да поздравим за рождения й ден д-р Катя Попова. (Ръкопляскания.) Да й пожелаем много здраве, професионални успехи и в политическото, и в лечебното й битие! От всички нас с най-добри пожелания! (Народният представител Георги Кючуков поднася букет цветя. Ръкопляскания.) На доц. Кючуков се падна честта.
Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се проведе при следния дневен ред, който беше предварително оповестен:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерския съвет на 4 август 2016 г.
3. Изслушване по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министъра на здравеопазването и на компетентни длъжностни лица от Министерството на здравеопазването относно: „Актуално състояние и етап на предпроектно проучване по големия инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014 – 2020 г., по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.“, по който бенефициент е Министерството на здравеопазването.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 10, без против и въздържали се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, № 602-01-58, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ОКТОМВРИ 2016 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Очакваме някой от Министерството на здравеопазването да ни представи Законопроекта от името на вносителите. (Влиза заместник-министър Ваньо Шарков.)
Добър ден, д-р Шарков. Надявам се, че сте регулирали дишането си, защото веднага трябва да се включите в дискусията и да ни представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предложеното изменение в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти цели да регламентира професионалното развитие на специалистите по здравни грижи. То следва да гарантира поддържането, повишаването и разширяването на теоретичните знания и практическите умения, необходими за осигуряване на качествени здравни грижи. Ще се отразява в квалификационни нива, определени в квалификационна рамка, приета от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Квалификационните нива ще удостоверяват придобити знания, умения и компетентности, усвоени в рамките на продължаващото медицинско обучение, или придобита специалност в системата на здравеопазването за период пет години. Със Законопроекта се предлага прецизиране на понятието „добра медицинска практика“ в областта на здравните грижи. Уточняването цели да изясни, че правилата за добра медицинска практика са по отношение на здравните грижи, предоставяни от медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Въвеждането на квалификационните нива ще създаде условия за реализация на целите и мерките, предвидени в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. и в Концепцията „Цели за здраве 2020“. В резултат от регламентирането им ще се отговори на високите изисквания към квалификацията на медицинските специалисти и така ще се гарантира сигурността и безопасността на пациентите. Качеството на здравните грижи е от ключово значение за гарантиране на високо ниво на защита на здравето и безопасността на гражданите и за доверието в системата на здравеопазването.
Това предложение отразява в максимална степен структурата и верифицирането на продължаващото обучение, което Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи провежда. То е в съответствие със стратегическите документи на правителството: Програмата за стабилно развитие и Концепцията „Цели за здраве 2020“.
В Програмата на правителството са предвидени конкретни мерки за подкрепа на системата на продължаващото обучение в системата на здравеопазването.
Съгласно чл. 182 от Закона за здравето Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи организира, координира, провежда и регистрира продължаващото обучение на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. С настоящия Проект се предлага съсловните организации да упражняват и контрол върху провеждането на продължаващото медицинско обучение. Резултатите от продължаващото медицинско обучение обаче не са обвързани с професионалното развитие. На този етап участието в продължаващото обучение е единствено в зависимост от стремежа и желанието на професионалистите по здравни грижи за лично и професионално усъвършенстване. Предлагат се и промени в чл. 178, ал. 1 от Закона за здравето, които отразяват промените в характера на продължаващото медицинско обучение, предлагани с настоящия Законопроект.
Развитието на медицинската наука и технологии поставя високи изисквания към квалификацията на медицинските специалисти, което налага непрекъснатото й поддържане и повишаване. Сигурността и безопасността на пациентите е в пряка зависимост от квалификацията на всички медицински специалисти и затова качеството на здравните грижи е от ключово значение за гарантиране на високо ниво на защита на здравето и безопасността на хората и за доверието в системата. Това е водещата причина за предлаганото изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
В регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи към момента са вписани 23 433 медицински сестри, 3232 акушерки, 918 рехабилитатори, 2515 медицински лаборанти, 991 рентгенови лаборанти, 1912 фелдшери, един ортопедичен техник и 30 масажисти в работоспособна възраст и те са потенциални участници в продължаващото обучение.
За реализация на предлаганите със Законопроекта мерки не са необходими средства от държавния бюджет и не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Шарков.
Сега от името на нашите гости – може би ще започнем със Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи.
Госпожо Василева, имате думата за становище по Законопроекта.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д р Шарков! Позволете ми от името на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи да изкажа нашето задоволство от предложения Законопроект. Ние сме убедени, че този Законопроект ще подпомогне желанието на професионалистите по здравни грижи да усъвършенстват своята квалификация непрекъснато, тъй като се регламентира професионалното израстване чрез професионалната рамка, компетентно изработена от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Единият от мотивиращите фактори за оставане на професионалистите по здравни грижи в България е именно професионалното развитие, възможността за кариерно израстване. Поради тази причина сме убедени, че именно този Законопроект ще допринесе това да се случи по-скоро в медицинската професия, за да може професионалистите по здравни грижи да оказват наистина качествени здравни грижи, базирани на науката и доказателствата, като, разбира се, в основния център е пациентът с неговата безопасност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От съсловните организации дали желае някой да вземе думата?
Заповядайте, д-р Грозев.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да изкажа становището и на Българския лекарски съюз във връзка със Законопроекта, представен пред Комисията по здравеопазването.
Българският лекарски съюз подкрепя идеята на Законопроекта за въвеждане на регламентация на професионалното развитие на специалистите по здравни грижи с оглед гарантиране поддържането, повишаването и разширяването на теоретичните знания и практическите умения на съсловието на специалистите по здравни грижи.
Считаме, че предложението отразява в максимална степен структурата и верифицирането на продължаващото обучение, както, разбира се, това нещо кореспондира и със стратегическите документи на правителството и Програмата за стабилно развитие в Република България 2014 – 2018 г. и „Цели за здраве 2020“.
Позволете ми само една реплика, ако е възможно, разбира се. Българският лекарски съюз винаги е подкрепял повишаването на професионалните качества и умения на всички лица, заети в дейността и системата на здравеопазването. Тук в случая просто искам да напомня на уважаемите народни представители, че преди повече от две години подобен законопроект е влязъл в Министерството на здравеопазването, и за нас лично е необяснимо отлежаването му повече от две години. Именно във връзка с продължаване на професионалните умения и теоретични знания Българският лекарски съюз е внесъл такова предложение за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Ние буквално сме инициатори на такова изменение в Закона за съсловните организации.
В никакъв случай не сме против това, което специалисти по здравни грижи са внесли и отстояват, ние сме зад една такава история, но мисля, че е крайно време да помислим и за лекарското съсловие и за това че, как да кажа, трябва да направим така нещата, че продължаващото медицинско обучение и квалификацията на лекарските кадри да заеме своето място, да се изпълни със съдържание това, което по силата на Закона е вменено във функциите на Българския лекарски съюз относно продължаващо обучение и повишаване на квалификацията.
Хубаво е, че специалисти по здравни грижи се равняват заедно с останалите членове на съсловната ни организация. Това е чудесно. Ние сме зад тази история, подкрепяме я и ще продължаваме да подкрепяме едно такова начинание, но мисля, че е разумно и правилно да се обърнем с достатъчно внимание и към проблема, който касае лекарското съсловие, защото лечебно диагностичният процес в неговата огромна цялост се извършва от това съсловие. Хубаво е, чудесно е това, което специалисти по здравни грижи са предприели като начинание. Естествено и нормално е ние да го подкрепим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Грозев.
Професор Гетов, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър! От името на Българския фармацевтичен съюз адмирираме промените в Закона и поставеното начало на засилване ролята на продължаващото обучение чрез промените в Закона за професионалистите по здравни грижи. Считаме, че подобен и последователен трябва да бъде подходът в останалите съсловни закони, както д-р Грозев каза, на Лекарския съюз, Зъболекарския съюз и Фармацевтичния съюз, като ние сме готови да съдействаме в тази посока.
Тук обаче искам на Вашето внимание да поставя две предложения, които се надявам между първо и второ четене да бъдат припознати от някои от народните представители и внесени по съответния ред, свързани с Преходни и заключителни разпоредби, които променят Закона за здравето.
На първо място, това е чл. 182, ал. 3, където са изброени организациите, участващи в провеждането на продължаващото медицинско обучение на медицинските специалисти, съвместно със съсловните организации. Изчерпателното им изброяване би трябвало да бъде допълнено с Българското научно дружество по фармация, което е единствено научно дружество обединяващо всички работещи в сферата на фармацията, независимо дали те се занимават със създаването на нови лекарства, тестването и така нататък.
И още едно предложение, което имаме в нашето становище. То е свързано с чл. 186 от Закона за здравето. Какъв е казусът? В българските висши медицински училища се провежда обучение на магистър-фармацевти на английски език, които са граждани на Европейския съюз и трети страни. Цялото обучение се провежда на английски език, след което дипломата, която те получават, е на български език, без никаква индикация, че обучението е на английски. Те придобиват професионална квалификация автоматично по нашето законодателство и отиват и се записват в регионалните фармацевтични колегии. Това води до голям проблем при комуникацията с пациентите. Ние вече имаме оплакване от района на РФК – Добрич, където човек, който е с (няма да казвам с какво гражданство), вече се е зачислил, има сключен договор по Здравна каса, но, за съжаление, не може да комуникира на български език с пациентите.
Поради тази причина предлагаме в ал. 8 на чл. 186 – нещо, което Вие променихте юли месец поради хармонизирането на Закона за признаване на професионални квалификации с Директива 2013/55 – да бъдат добавени думите „както и познанията по български език на чужди граждани, чието обучение в български висши училища е проведено на чужд език“. Това ще реши проблема, тъй като в Министерството на образованието и науката има специална комисия по наредба, съвместна между МОН и Министерството на здравеопазването, където всички тези граждани минават на проверка на знанията по български език, и нещата са регулирани за останалите, включително граждани на страни – членки на Европейския съюз, но завършили в друга държава.
Предварително Ви благодаря и сме готови да съдействаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, проф. Гетов.
Добър ден на министъра на здравеопазването.
Сега предстои да чуем евентуално мнения и становища на народни представители.
Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и ръководители! Аз наистина приветствам този Проектозакон и това решение, което предстои да обсъдим. Изключително държа на продължаващото обучение и поддържащата квалификация на специалистите по здравни грижи, може би просто защото моята специалност на анестезиолог и интензивен терапевт е такава, че аз повече от 25 години работя най-вече в екип със сестри, акушерки, също така лаборанти и физиотерапевти. (Реплика от министър Петър Москов.)
Тях ние ги обучаваме, д-р Москов. (Оживление.)
Много важно нещо е системното и продължително обучение на нашите кадри по здравни грижи. Това го проумях преди повече от 20 години, когато специализирах във Франция и когато видях, че сестрите, анестезиологичните сестри използват всяко свободно време, дори в операционната, дори на нощно дежурство да бъдат със своите учебници, със своите ръководства. Те се явяват всяка година, на всеки три години, на всеки пет години на квалификационни изпити, колоквиуми и от успеваемостта им зависи и възнаграждението. По никакъв начин специалистите по здравни грижи не бива да отстъпват на лекарите по отношение на продължителното обучение и поддържане на квалификацията. Това е нещо много добро и мисля, че всички колеги биха го приветствали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Добрев.
Има ли други изказвания, колеги?
Аз смятам, че и становищата, и изказаната тук подкрепа беше в една посока, затова предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И МЕРКИТЕ ЗА ПОДКРЕПА, № 602-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 АВГУСТ 2016 Г.
По т. 2 Комисията по здравеопазването не е водеща.
(Продължава съкратен протокол.)

Разглеждането на 2 т. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016 г. започна в 16:00 часа.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-жа Вергиния Мичева. Тя изтъкна, че той е съобразен с ратифицираната в началото на 2012 г. от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и е в отговор на осъдителните срещу България решения на Европейския съд по правата на човека („Станев срещу България” и „Станков срещу България”).
С този законопроект се поставят две по-конкретни цели:
- Развиване на мерки за подкрепа, гарантиращи, че лицата, които имат затруднения при извършване на конкретни правни действия, ще получат необходимата подкрепа за упражняване самостоятелно на правата си, според своите желания и предпочитания, без заместване на волята им;
- Предвиждане на гаранции и предпазни мерки, за да бъде едновременно постигнато зачитане на желанието и личния избор на всяко лице, предпазването му в ситуации на сериозен риск от необратимо увреждане и защита на интересите на третите лица.
Предлагат се нови за българското законодателство институти: на подкрепата при извършване на конкретни правни действия, на подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, на съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. Уредени са и правомощията на органа по подкрепеното вземане на решения, който е кметът на общината. По същество се предлага отмяната на института на запрещението (ограничаване на дееспособността) и замяната му с комплекс от мерки, чрез които се оказва подкрепа на лица със затруднения (увреждания) да упражняват правата си самостоятелно.
Много съществен момент в законопроекта е регламентацията, че по отношение на упражняването на личните права – сключване на брак, прекратяване на брак, съставяне на завещание, сдружаване по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и репродуктивните права, се изключват формите на подкрепа, а тези права се упражняват самостоятелно след подходящо консултиране.
В последвалата дискусия се изказаха мнения в подкрепа на законопроекта от представители на следните неправителствени организации: г-жа Миряна Сирийска - Фондация „Светът на Мария”, г-н Владимир Сотиров – Фондация „Глобална инициатива в психиатрията - София”, г-жа Соня Владимирова - Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения „Бализ”.
Изразиха се отрицателни становища от страна на народните представители г-жа Султанка Петрова и г-н Георги Гьоков. Те смятат, че внесеният законопроект не урежда правата на всички лица с увреждания и голяма част от тях остава извън обхвата на закона. Неудовлетворение от представения законопроект беше изразено и от родител на лице с увреждания.
Заявена бе позиция, че законопроектът ще бъде подкрепен на първо гласуване, като някои от народните представители имат забележки и очакват текстовете на законопроекта да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване.
След проведено гласуване с резултати „За“ – 9 гласа, „Против‘ – няма, „Въздържал се“ – 3 гласа, Комисията по здравеопазването прие на първо гласуване законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016 г.
Разглеждането на т. 2 от дневния ред приключи в 16:40 часа.
(Продължава стенографският протокол.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега пристъпваме към точка трета от дневния ред, а именно:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО РЕДА НА ГЛАВА ДЕСЕТА ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И НА КОМПЕТЕНТНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТНОСНО: „АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ И ЕТАП НА ПРЕДПРОЕКТНО ПРОУЧВАНЕ ПО ГОЛЕМИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ ЗА ПОДКРЕПА НА СПЕШНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ОПРР 2014 – 2020 Г., ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 4 „РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНФРАСТРУКТУРА“ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014 – 2020 Г.“, ПО КОЙТО БЕНЕФИЦИЕНТ Е МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
От името на вносителя на това предложение давам думата за изказване на д-р Ковачка.
Имате думата.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Мотивите относно изслушването по реда на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министъра на здравеопазването и на компетентните длъжностни лица от Министерството на здравеопазването по Проекта за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. са свързани с необходимостта от допълнителна информация относно етапа, на който се намира подготовката на Министерството на здравеопазването по него.
Без съвременна спешна медицинска помощ не може да има съвременно здравеопазване. Спешната медицинска помощ е от изключително значение за всяка една здравна система. Не само защото спешната медицинска помощ е първата линия на здравеопазване и защото през нея минават огромен брой пациенти, често в тежко състояние, но защото това е лицето на една здравна система и защото качеството на получената спешна помощ в голяма степен предопределя резултата от цялостния лечебен процес. Поради непланирания характер на пациентите, които постъпват с широк спектър на заболявания, често в животозастрашаващо състояние, дейността на спешната помощ е сложна и високоотговорна. За да бъде спешната медицинска помощ ефективна и достъпна, тя трябва да бъде с добра организация, да разполага с добре обучен персонал, с ясни алгоритми за работа, да притежава модерна техника, включително и нови технологии, като например телемедицина, както и сигурен транспорт, средства за комуникация и собствена инфраструктура.
Всичко това изисква не малко средства, които невинаги могат да се осигурят от бюджета. Поради това ние приветстваме усилията на ръководството на Министерството за привличане на допълнителен ресурс по Проекта за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. Необходимо е да бъдат финансирани инвестиции в здравната инфраструктура с цел подобряване на условията за адекватна спешна медицинска помощ в съответствие с Националната здравна стратегия 2020, Плана за действие към нея и Концепцията за развитие на спешна медицинска помощ.
Едновременно с това ние разполагаме с много малка информация за дизайна, принципите и параметрите на този Проект, и затова бихме искали да получим повече яснота по тях. Тъй като Проектът вероятно е обширен и голям, даваме акцент на няколко въпроса, на които конкретно да получим отговор, защото това са запитвания от различни кметове, общини и наши колеги в провинцията.
Първо, как ще бъдат разпределени финансовите средства за строителство, реконструкция, медицинска апаратура и санитарен транспорт за областни градове, извънобластни градове и спешните отделения в областните градове от общата сума в размер на 83 млн. 597 хил. 313 евро?
Направен ли е предварителен оглед по предложенията на принципалите – Министерството на здравеопазването за областните болници и общинските съвети за филиалите извън областните градове, за съответствие по изискванията на Проекта?
Какви са критериите, по които ще бъдат определени центровете, спешните филиали, спешните отделения, които ще участват в Проекта, и на какъв етап се намира разглеждането на техните предложения?
Колко спешни отделения, спешни центрове и филиали ще имат възможност и ще имат достъп до тези финансови средства по Проекта? Как са определени изискванията за площ и медицинска апаратура на спешните отделения, след като стандартът е в съда?
Уважаеми господин Министър, възникнаха въпроси и за спешните отделения, които знаем в момента, че са само към областните болници. Въпреки досега действащия стандарт за Спешна помощ, имаше болници извън областите, някои общински в страната, които отговаряха на критериите, но поради липса на финансови средства такива договори от Министерството са отказани. Сега ще имат ли тези шансове по този Проект, или не?
И един основен въпрос възникна относно собствеността при изграждането на тези центрове, тъй като там, където принципал е Министерството на здравеопазването, то е собственик и може да го разположи, където желае, но там, където принципал са общинските съвети, това променя собствеността и възниква проблем. Тук въпросите са: дали може в рамките на този Проект, съобразено с изискванията, за които няма яснота, малко индивидуално да се подходи, защото има общини, където има цели блокове от болниците затворени и не работят? Но това е свързано с безвъзмездно прехвърляне на собственост към Министерството на здравеопазването и оттук нататък съсобственост с прилежащите болници. От друга страна, има добре работещи болници, които не могат да си позволят това и при тях ще трябва да се изградят изцяло такива центрове. Тоест финансирането за реконструкция и строителство на тези места са различни. Ще има ли приоритетно разпределение на средствата, които изглеждат много, но разпределени за цялата страна, а тъй като отвсякъде са постъпили такива решения на общинските съвети, едва ли ще бъдат достатъчни?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Ковачка!
Господин Министър, имате възможност да развиете отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема д-р Ковачка, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо ще опитам съвсем накратко да Ви запозная със степента на развитие на Проекта, както е въпросът, и след това да отговоря на всички конкретни въпроси, които имате.
Министерството на здравеопазването е определено за конкретен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“. Предвиденият общ размер на безвъзмездната финансова помощ е в размер на 83 млн. 597 хил. 313 евро.
С писмо с рег. № еди-кой си от 23 юли 2015 г., изпратено до МРРБ, Министерството на здравеопазването информира за стартиране на дейностите по подготовка на въпросния голям инвестиционен проект и решението за използване на помощта на Програмата „Джаспърс“, което представлява попълнен проектен фиш за обхвата и техническата подкрепа.
С цел постигане на съответствие с изискванията, заложени в Оперативната програма, а именно интервенциите да бъдат реализирани в държавна собственост на Министерството на здравеопазването – такива са изискванията на Комисията, с писмо от 26 юни 2015 г. МЗ е отправило искане до всички областни управители относно предоставянето на свободни терени държавна собственост за изграждане помещения за центрове за спешна медицинска помощ и филиали за спешна медицинска помощ.
Българското законодателство задължава държавата да финансира ЦСМП и спешна помощ в болниците със средства от държавния бюджет, управляван от Министерството на здравеопазването. Тъй като тези лечебни заведения оказват базови услуги за населението, броят, предметът на дейност и начинът на тяхното финансиране остават непроменени последните 25 години и много преди това. Този продължителен ангажимент на държавата е гаранция за съществуването на тази система и в бъдеще, и аз не мисля, че има смислени различни идеи в тази насока. Той е потвърден и от приетата през 2014 г. от Министерския съвет Концепция за развитие на спешната медицинска помощ 2014 – 2020, като стратегически документ, определящ националната политика в тази област, със съответни ясни ангажименти от страна на държавата и времеви план за действие.
Във връзка със стартирането на дейности, свързани с подготовката на Проекта, е назначена работна група на 30 юли 2015 г. за изготвяне на условия за обявяване на обществена поръчка, определяне на критерии за допустимост, техническа спецификация, техническо задание и методика за оценка на избор на изпълнител за етапа Подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“. Изготвянето на документация за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за подготовка на Проекта бе предоставена на управляващия орган, както и на експерти от „Джаспърс“ за коментари и предложения. Бележки бяха получени от всички страни във връзка с получените коментари и препоръки от „Джаспърс“, който е мониторингът на Европейската комисия за прозрачността на процеса. По предоставената документация за възлагане на обществена поръчка беше проведена работна среща в края на 2015 г. с управителния орган, съответно МРРБ и МЗ, и след проведената дискусия и взети бележки от страните, координираната документация бе предоставена на Агенцията по обществени поръчки. След полученото становище по изискванията на ЗОП за проекта за документи за откриване на процедура за възлагане на въпросната поръчка, същата с Решение от 5 януари 2016 г. е публикувана на страниците на Агенцията по обществени поръчки и Министерството на здравеопазването.
Изреждам процедурите, за да проследим чистота на всичко това. За провеждане на съответната поръчка е назначена комисия със заповед на министъра на здравеопазването от 15 март 2016 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз се извинявам, обаче имаше конкретни въпроси, дали не е възможно? Процедурите сме сигурни, че сте ги направили юридически абсолютно коректно, нямаме съмнения. Затова, моля Ви, въпросите, които бяха поставени. Доктор Ковачка е готова и писмено да Ви ги предостави, ако желаете, за да се ориентирате, но наистина конкретика по Проекта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само още веднъж да кажа – нещо, което вероятно ще бъде важна информация за народните представители. Следва целият етап до обявяване на обществената поръчка реално за строителство и реално за закупуване на транспортни автомобили да завърши не по-късно от 14 декември 2016 г., тоест в средата на декември месец. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да продължите с цялостната картина, без да слушате многото въпроси. А може да повторим част от въпросите, ако наистина не ги помните.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: До 15 януари 2017 г. е срокът, в който окончателното… Но тук народните представители, ако искат, после ще обясня какви са документите, които окончателно трябва да предоставим пред Европейската комисия до 15 януари, като това малко или повече, пак казвам, е задължителен, но формален акт, защото „Джаспърс“ ежедневно мониторира действията. Оттам нататък сроковете до реализация, което вероятно интересува народните представители, още през януари съответно Министерството може да обяви обществена поръчка. Като обществената поръчка ще бъде открит избор. Това е най-дългата, но и най-прозрачната, и най-проследимата от публична гледна точка, ако не говорим за срокове на обжалване. Това означава 50 дни, тоест през месец март може да има избран изпълнител по различните параметри.
Нека да кажем, че в документацията, която подготвяме, специално за строителните и ремонтните работи предвиждаме 27 отделни лота, тоест за всяка област, на областно ниво, където може да има 4, 5, 7 или 8 ЦСМП и ФСМП-та, отделен лот. Правим това първо, от гледна точка на максималната бързина на процедурата, защото знаете, ако обявим една голяма рамкова поръчка за цялата държава, и понеже в българското законодателство има специфики, които позволяват, да кажем, фирма за производство на бельо, държали тази поръчка, това означава, че за цялата държава ние блокираме Проекта. Двадесет и седем области ще могат да получат 27 възможности да придобият най-добрия строител, най-добрия инвеститор, който да направи това. Това си мисля, че ще бъде възможност и за местни строителни компании от съответната област да поемат строителството като най-добра оферта, защото там и мощностите им са базирани на това място.
Не предвиждаме възможността за строителство, тоест от началото – спечелване на съответната обществена поръчка по съответния лот, процесът на строителство да надвишава една година. Тоест от момента на спечелването на обществената поръчка до момента, в който тези сгради трябва да бъдат или ремонтирани, или построени наново. Ще Ви кажа и каква е конкретиката, свързана с работата на Министерството и на консултанта ни. Това означава, че през пролетта на 2018 г., а дотогава вече може да има и готови неща, би трябвало строителната част да бъде финализирана.
Това, без срокове за евентуално обжалване на определена поръчка, за което ние можем да направим така, че процедурите да бъдат максимално чисти, обжалването да бъде неуважено от съответните органи, защото да бъдем сигурни в поръчката си. Но при установените законови срокове за обявяване на поръчка, за изчакване, за съставяне на комисии по тези процедури, финалът на строителството по тези обекти би трябвало да завърши в късната пролет на 2018 г. окончателно.
На конкретните въпроси – всеки един съществуващ Център за спешна медицинска помощ или Филиал за спешна медицинска помощ е в обхвата на Проекта.
Аз ще помоля после, ако не съм запомнил някой конкретен въпрос, д-р Ковачка да ми…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Процедурата позволя после всяка от парламентарните групи да прецизира въпросите, така че направете изложението.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Всеки един съществуващ център или филиал за спешна медицинска помощ, и всяко едно съществуващо спешно приемно отделение е предмет на Проекта.
Като говорим само за строителство, после може да говорим и за другите неща, ако кажете. От тези 27 ЦСМП-та, 178 ФСМП-та и 34 спешни приемни отделения, 155 ще подлежат на преустройство и ремонт. Следват шест обекта, които подлежат на дострояване – било допълнителен етаж, било разширяване на площта, и 75 обекта с изцяло ново строителство. Нека да кажем, че това е изключително прецизен анализ. Не знам дали носим конкретно тези папки, но за всеки един обект са такива. Това е изискване на Европейската комисия и на „Джаспърс“. За всяко едно място е доказвана ефективността на разходите – ако бъде ремонтирано, обновено на съществуващо място, или там, където е било ФСМП-то или ЦСМП-то, или бъде построено на ново място. Ние трябва да доказваме за всяко място колко е по-рентабилно, за да може Европейската комисия да одобри тези неща. Всяко едно от тези неща, по критериите по които се прави, е доказано. Едва ли бих могъл да отговоря в момента за конкретно място, но за всеки един от Вас тези документи са на разположение в сградата на Министерството. Можем да Ви покажем схемите. Можем да Ви ги раздадем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може би по-скоро принципите на Проекта, нека да не изпадаме в конкретика – какво се цели като крайна цел на Проекта? Какви са основните параметри във финансовите разходи, строителство, оборудване?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: А, крайната цел като финансови разходи и оборудване. Аз мислех, че ме питате за крайна цел на Проекта. Крайната цел на Проекта ще бъде, че при завършването на този Проект всеки български гражданин ще има възможността в рамките на 30 минути да има достъп до лечебно заведение. Това е крайната цел на Проекта, другото е средство. Нали така?
Това са, пак казвам, предварителни оценки. Това подлежи на допълнителен контрол и на тръжна процедура, и на всичко останало.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз смятам, че е по-рационално да преминем в диалог и конкретни въпроси, ако не възразявате, господин Министър, защото явно и Вашите съветници Ви объркват с непрекъснатата информация, която Ви предоставят от всички страни.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз се чувствам комфортно, но ако създавам това впечатление, извинете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако имате нещо обобщаващо за Проекта още да изложите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Много неща, госпожо Председател, но понеже Вие казахте да бъдем така… За изграждане и ремонт на сграден фонд на ФСМП извън областен град – 178, съответно са предвидени 38 млн. 250 хиляди.
РЕПЛИКА: За?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: За ФСМП, за филиалите, са 178.
А за оборудване, включително с медицинска апаратура на това ФСМП, са предвидени 17 милиона. За изграждане на сграден фонд на ЦСМП-тата – 27 на брой, съответно 9 млн. 800 хиляди. За оборудване на централите в областните градове – 2 млн. 800 хиляди. За болнична помощ, тоест за преоборудване на спешните приемни отделения съответно 34 млн. 677 хиляди. Пак казвам, това са прогнозните числа, които биха ни стигнали за цялата тази работа. За закупуване на линейки – 56 милиона.
Ако съм се опитал да отговоря поне на част от конкретиката, д-р Ковачка, моля, кажете друг конкретен въпрос, ние разполагаме с много данни. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Води се и стенографски запис, надявам се ясно да е било артикулирано.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Още веднъж да кажа: сумите са големи, стряскащи са за българското здравеопазване. Тук благодаря и на народните представители, защото това беше обща битка. Извоювахме, гарантирахме си тези 83 млн. евро, или над 160 млн. лв., с които във всяко място, където в момента съществуват едни неща, които ей така изглеждат (показва), ще започнат да изглеждат като най-модерните български болници. Резултатът от реализацията на този Проект, отново казвам, ще бъде, че българските граждани ще имат достъп в рамките на 30 минути до лечебно заведение.
Философията, за която казвате, какво съдържат филиалите за спешна медицинска помощ – там се съдържа и стационарна част, съдържа се и оборудване. Целта на това занимание – в момента филиалите са изпразнени от съдържание. В момента там има място, където спи екипът, и в общия случай (всеки от нас е бил на това място) една кушетка с евентуално зелен чаршаф върху нея. Може би някакво метално шкафче, останало от 60-те години, с три ампули в него, или нещо там, което си имат хората. Това нещо ще се превърне апаратурно оборудвано с телемедицина и възможност да бъде първият досег на пациента, когато го закара линейката, или когато той отиде сам в неговото населено място.
Има места, където това е вече или ще бъде, защото начинът на развитие на здравеопазването и на болничното здравеопазване в по-малките населени места след 10 или 15 години, да не сме врачки, да кажем как ще се развие. Смисълът е болничните структури да стават все по-уедрени, все по-модерни и все по-малко като брой, и да бъдат заместени от наистина равнопоставена, абсолютно еднакъв достъп до всички, мрежа от ето такива лечебни заведения. Това по същество са малки медицински центрове – вътре има апаратура, има оборудване за телемедицина, ако искате, можем да говорим и за евентуалното кадрово обезпечаване на тези неща. Смисълът е хората да имат първи досег, бърз, в състояния, които са в спешност – възможност за наблюдение вътре до 24 часа, ако трябва след това да бъде закаран отново с модерните автомобили, които ще купим. Всеки един от тези автомобили по проект е оборудван с устройство за телемедицина. Ако има колеги народни представители, които не са лекари, това означава устройство, което при леглото на лекаря, да кажем, някъде в балкана, човекът от Спешна помощ, който няма тази компетенция, изпраща данните от кардиограмата или от пулса, или от изследването, което е направено на пациента, и лекар-специалист в голямата болница диагностицира, предава инструкции за лечение на място, или пък нарежда хоспитализация. Тоест както това е уредено в един смислен свят, какъвто, надявам се, все повече сме и ние.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Министър.
Ще минем по Правилник в процедура на конкретни въпроси.
Ще си позволя от Парламентарната група на ГЕРБ да задам първия въпрос. Започваме със строителството. Вероятно е много важно да се подобрят условията, при които работят екипите на спешна помощ. Вероятно е много важно наистина да се вземат решения за това – стандартът да бъде еднакъв за всички тези и центрове, и филиали, само че в момента моите впечатления от обиколките ми и в региона, който представлявам, и в страната е, че няма ясни указания към съответните общински съвети какво им предстои. Някои от тях са взели решения за терени, които да се предоставят. При условие че виждаме, че съответното ФСМП разполага със сграда, която е в отлично състояние – не говоря за Смолянска област, защото там вече имахме възможност да водим този диалог и спор, и в същото време общинският съвет е решил, че е чудесно да се строи при него, защото е логично всяко общинско ръководство да иска инвестиции. Затова смятам, че има дефицит в указанията, които са дадени на съответните общини.
Оттук нататък тръгват и споровете, които тепърва ще възникнат. За мен лично е много важна крайната цел. Да, строителството е изключително полезно, но с какво новата обстановка ще подобри медицинската помощ, защото е много важно кадровото обезпечаване, а всички ние, които работим в широката мрежа, знаем, че основният проблем са кадрите. Затова моят въпрос е, първо, общите принципи, това, което се цели, стандартите дали са съобразени с населението и са достатъчно гъвкави според регионите, дали това наистина във времето ще позволи по-доброто развитие на медицинската грижа, а не просто да похарчим едни пари, да имаме сградите, а след това да не можем да поддържаме съдържанието в тях? Факт е, особено във филиалите, че много често там освен фелдшери и медицински сестри няма лекарски екипи. Това е моят въпрос. Може би е много общ, но е изключително важна философията на това, което искаме да постигнем с тези 83 милиона.
Заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, аз ще започна, след което ще помоля и д-р Шарков да довърши за взаимоотношенията с общините и с общинските съвети, и с местната власт. Въпросът Ви е всъщност в целта, в корена на проблема. Ако гледаме сегашното състояние – и кадрово, и инфраструктурно, и всичко, дори да не е само на спешната помощ, вероятно няма причина да кажем, че има нужда да променим нещо. Но, ако, както, надявам се, е общото ни мнение, ние искаме да подредим и да построим света, както считаме, че трябва да бъде удобен, достъпен и полезен за гражданите, това означава да се промени работната среда, да се промени апаратурната среда и да се промени човешката среда, която идва заедно с това.
По въпроса по какъв начин са направени спецификациите. Не знам, ако искате, може да ги гледат народните представители, там ги пуснете, ако трябва да видите плановете за спешните приемни отделения, за ЦСМП-тата и за ФСМП-тата. Първо, това е изискване, което трябва да представим. Ние трябва да кажем какво има в една структура. Но ако Ви учудва, че в една структура или Филиал за спешна медицинска помощ има зала с легла, има планирано медицинско оборудване, има човешки условия за работещите в това ФСМП, то това е учудване от гледна точка на сегашната реалност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Единственото ми учудване е, че в момента спешна помощ е на колела, тя не разполага – само спешните приемни отделения разполагат с легла. Това означава ли, че ще има цялостна промяна на философията? Едното е в структурите на спешна помощ, които са по-скоро в дома и транспорта до съответното спешно отделение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Централният филиал за спешна медицинска помощ ще бъде и сега това, което е, тоест административната част на всичко, което е в рамките на областта, която обслужва. Основната промяна от гледна точка на това какво ще видят хората, което е и Вашият въпрос, е първо, разбира се, в броя и качеството на медицинските автомобили, и второ, в начина, по който ще започнат да функционират филиалите за спешна помощ. И в момента те би трябвало да изпълняват определени медицински функции на място, само че нито апаратурно, нито инфраструктурно, нито кадрово могат да го правят. Да изнесем там, където хората имат нужда от възможността да имат първи досег с компетентна и модерна медицинска помощ, е цел, която никой от нас не подлага под съмнение, и промяната за хората ще бъде там на първо време. Башка това, че спешните приемни отделения на болницата наистина ще бъдат, как да кажа на жаргон, изтърбушени и преоборудвани наново.
Това, за което казвам – мрежата, която логистично е изградена и която някак си сме успели да защитим пред много корави партньори на България, които дават парите, наистина гарантира 30 минути до достъпа до медицинското заведение, където има дискрецията, има апаратурата, има комфорта да бъде правено каквото и да било.
Дали отговарям на въпроса Ви в тази част, госпожо Председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, благодаря.
Колеги от БСП, имате ли въпрос към министъра по темата?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само да допълня, че имаше и други части от въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добре, довършете.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: От гледна точка на това как протече разговорът с общините, аз не искам тук да влизам в детайл. Голяма част от общините имаха собственото си желание това да бъде строителство на ново място, нещо ново, да кажат: ето, тук имаме нова инвестиция. Единствено и само там, където би било много по-скъпо, неефективно или невъзможно от инженерна, от конструкторска гледна точка моментната инфраструктура да бъде реновирана, се пристъпва към ново строителство, защото иначе никой няма да одобри нашите изисквания. Смея да кажа, че достатъчно ясно общинските съвети знаеха това. Може би някои от тях държат докрай да опитат, пък може да се получи.
Искам да кажа още нещо в тази връзка – не са много, но има общински съвети, на които като че ли не им е интересно дали на тяхната територия този проект ще може да реализира било иновация, било ново строителство. Държа да кажа пред Комисията, ако има конкретни народни представители, които искат да се запознаят, ще видят, че има кошмарни неща, които са предоставени от общините. Това не е заради неразбиране, а заради не знам какво. Ако не е важно, има съседна община, която може да поеме това нещо в крайна сметка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам да си изясня някои неща, които все още, за съжаление, не са ми ясни. Ясно е, че транспортът ще бъде така организиран и екипиран, че за 30 минути най-много ще се отиде до спешно приемно отделение с капацитет, или до филиала с капацитет. Ясно е, че в спешните приемни отделения ще бъдат вложени строително-монтажни работи и оборудване и те ще бъдат съвсем нов тип, стил и екипировка. Искам много накратко да ми кажете: какво ще се промени във филиала? Филиали имаме в някои малки общински болници, филиали имаме и в някои малки градове и общини, където няма болници.
Към момента филиалът има обикновено екип от фелдшери и сестри, има един кабинет – манипулационна с една или две кушетки, кислород, рядко апарат за изкуствено дишане, ЕКГ апарат монитор, и горе-долу е това. Прави се първа помощ, идва транспортен екип, преди това може би консултанти тръгват към спешно приемно отделение, когато има сложност на случая. Кажете ми: след този проект във филиала какво ще се промени, как ще бъде структуриран, как ще изглежда? По възможност съвсем кратко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Първо, няма да изглежда така, както изглежда в момента.
Второ, ако видите схемата за Филиал за спешна медицинска помощ, която е пред Вас, ще видите, че там има определена бройка легла, монитори, апаратура – животоподдържаща и животоспасяваща, която ще бъде налице във всеки един филиал. Това в момента, това че на теория в някой документ на държавата съществува, докторе, и Вие, и аз знаем, че просто не е така. Това ще бъде мястото, където пациентът може да остане. Той може да не се нуждае от по-нататъшен контакт с други по-високоспециализирани или квалифицирани нива на системата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Ясно е, но Вие добре осъзнавате, както и аз, че този филиал с легла не може да направи кой знае какви неща в диагнозата и ориентацията, ако няма малка клинична лаборатория и рентгенов апарат. Тогава за какво Ви са тези легла, когато ние не можем да диагностицираме и да се ориентираме дали този човек може да остане до 24 часа за наблюдение, или трябва веднага да бъде транспортиран към болница и спешно приемно отделение?! Без лаборатория и рентген, и базален скрининг няма как да имаме диагностика и ориентация.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Напротив, ако видите структурата на пациентите, които в момента пълнят спешните приемни отделения на болниците, или пък изчакват нощта и след това отиват до по-далечната болница, ако няма в техния град, Вие ще видите, че голяма част от тях нямат нужда от нищо повече от преглед, от кардиограма, от мерене на кръвно налягане, в най-добрия случай от поставяне на монитор и някаква медикация в тази връзка. Това е структурата на приема на спешните приемни отделения в големите болници в момента – пациенти, които не са намерили личния си лекар, намерили са, или е през нощта, или е нещо друго.
Целта на заниманието е във всяко едно от тези населени места да свети 24 часа, седем дни в седмицата място, където пациентът знае, че там може да получи медицинска помощ. Ако не е от компетентността на филиала, ако не е от компетентността на лекаря и на фелдшера, който е там, той вече системно го праща на следващото място, защото е преценил нуждата от тази компетентност.
Тук отваряме въпроса за кадровото обезпечаване на тези филиали. Към момента можем да декларираме – следващата година ще бъде третата, откакто това мнозинство и това правителство реализира политика в областта на спешната помощ, че следващата година заплатите в спешната медицинска помощ ще бъдат увеличени с над 50%, като това е върху щатното разписание, върху реално заетите, които, за съжаление, не са щатното разписание. Всъщност фактическото увеличение на възнаграждението е доста повече.
Тенденцията, която, пак казвам, допреди това мнозинство да приеме тази програма и тези стъпки, беше отрицателна. Тоест там имаше отрицателен отбор и количеството на постъпващите беше много по малко от количеството на напускащите. Сега в момента тази тенденция е обърната – количеството на постъпващите в спешна помощ е по-малко от количеството на излизащите от спешна помощ. От гледна точка на лекарите в спешните приемни отделения знаете, че по програма на Министерството вече на лекар в спешно приемно отделение, извън това, което болницата му дава, са му гарантирани 1500 лв., а на сестра са гарантирани 900 лв. – работещи в спешно приемно отделение.
Вчера съм издал заповед до всяка една областна болница и част от тях ей тук, сега ми препотвърждават за изпълнението на това нещо. Тоест на въпроса ми, а иначе какво съдържа това нещо, Ивелина може в конкретика по квадратура да Ви каже във всеки един Филиал за спешна помощ какво ще има като оборудване, като помещения и така нататък, плюс телемедицинското устройство.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз исках само принципи, в детайли не искам точно на този форум да се впускаме. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: А иначе от гледна точка, госпожо Председател, ето, вижте, като казвате: вземам първата област Благоевград. Да кажем, че на територията на област Благоевград ще бъде по един или друг начин преустроено ЦСМП-то в Благоевград, ФСМП-тата в Сандански, Петрич, Разлог, Якоруда, Гоце Делчев, Симитли, Кресна, Банско, Сатовча. И тук срещу всяко едно от тези неща е ясно ново СМР. Примерно в Благоевград и в Сандански ще се прави ново строителство, защото такива са предпоставките, а преустройство и ремонт ще има в Петрич, в Разлог, в Якоруда, в Сатовча ще има ново СМР и така нататък. За всяко едно от тези неща може да разполагате с конкретната информация и конкретните причини, поради които Комисията е взела това решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
От БСП имат ли въпроси? Не.
Реформаторският блок? Не.
Доктор Ковачка, доц. Кючуков?
Доктор Ковачка, заповядайте за въпрос.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми д-р Москов, господин Министър, благодаря за тази информация, но препоръчвам всичко, което казвате, за да бъдат всички колеги и местните власти спокойни и съпричастни, и да помагат за този проект, това да бъде предоставено, хората да бъдат информирани. Когато те не са информирани, им става много лошо настроението. Затова е хубаво да бъдат информирани, да се знае във всяка област къде ще има ново строителство, къде няма да има, да са спокойни, че това ще се случи, да бъдат съпричастни и да Ви съдействат.
Аз само искам да попитам: смущава ли Ви, тъй като вече виждаме скици, всичко готово за строителството, това че стандартът е в съда, а все пак в него са включени и определени квадратури на помещения, апаратура, а Вие вече правите технически спецификации и за двете? Това смущава ли Ви, защото може да бъде облекчен стандартът и да бъдем в посока да се купува нещо, което няма да ни е нужно?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема д-р Ковачка, отзад напред – отговорът е „не“, защото, първо, в стандарта в частта, която специфицира квадратура, оборудване и така нататък в спешни приемни отделения и в центрове за спешна помощ, там нещата са „до“. Уверявам Ви, че в проектите, които имате пред Вас като проектна готовност, е отчетена реалната нужда, ще кажа и как, не от министъра, и тя се разминава, тоест е доста надолу от критериите, които са записани в един стандарт – бил той в съда, или не.
Дали е в съда, или не, този стандарт е писан от масивни специалисти в тази област. Той е в съда понеже, видите ли, мотиви няма. Както и да е, добре. Но иначе при стартирането още – кога започнахме да говорим за този проект? – когато се сбихме с Европейската комисия, наистина беше тежък процесът. Тогава в Министерството събрахме освен консултантите по спешна медицина, анестезиолози, хора, които работят това нещо, събрахме и цвета на хората, работещи на терен в спешна помощ, в спешните приемни отделения. Решенията от тази работна група всъщност са от хората, които реално работят това, работят в спешна помощ и в спешните приемни отделения.
Може би на някой му се струва разточително в спешното приемно отделение да има отделна стая за гардеробчета и за почивка за мъже и за жени, и две отделни бани с душ, но си мисля, че това е смислено и е добре. Нали никой от нас като народни представители или администратори няма да се противопостави? Тоест създаване на условия за работа за хората там. Постепенно повишаване, колкото са в рамките на възможностите ни, а заплащането на тези хора всъщност дава възможността за кадрово обезпечаване на нещо, което апаратурно ще бъде гарантирано през тези пари. Дали отговорих на тази част на въпроса? А иначе, ако това не е достатъчно добре оповестено, взел съм си бележка и се опитвам при извървяна стъпка, тогава да я оповестявам, тоест да не казвам хоп, преди да се е случила.
Сега, в средата на декември, когато всъщност преминем целия този процес и вече сме на територията на Европейската комисия, мащабно с пресконференция, то ще бъде и част от нужното, ще оповестим. Аз Ви благодаря, че ни давате възможност да кажем докъде сме стигнали и да си вземем бележка от препоръките или мненията, които изразявате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, имате ли други въпроси?
Ще ми позволите в края на дискусията по Правилник да изкажа становище и отношение. Идеята на Комисията беше наистина да бъде от полза на Министерството при изграждането на визията за спешна помощ, защото тези пари ще са инвестицията в бъдещето години наред на облика, който искаме да има спешната помощ.
Ще изкажа моите притеснения, които лично съм Ви изказвала. Аз смятам, че най-важното е да се концентрират усилията при един относителен кадрови дефицит, който във времето няма толкова бързо да се реши. Мен лично ме притеснява идеята да се организират филиалите с нещо като стационар, защото знам какво е в широката мрежа и че там стои един фелдшер, който примерно няма право, освен спешно състояние, да преглежда дете, съгласно правомощията които има по наредба. Всичко това във времето може да създаде затруднения и ние да не можем тези, снабдени с техника, филиали да ги изпълним със съдържание и транспортът на пациентите пак да е в посока спешните приемни отделения.
Много внимателно трябва това да се обмисли, защото идеята е наистина спешната помощ да бъде чисто спешна – това, което във времето не се беше случило. Тя се търси за мерене на кръвно и температура, това е факт сега. Ако искаме да имаме спешна помощ и помощ именно за хората, които са в състояние, застрашаващо живота им, трябва да се пестят силите и организацията, трябва да се прави така, че да се гарантира на специалистите, че отиват именно на такива повиквания. Това е логиката парамедици да се включат в спешността, а иначе неотложната помощ все още е обект на дейност на общопрактикуващите лекари и се организира от тях, или по друг начин чрез медицински центрове. И всичко това е в относителен разрез, което Вие разказвате, с представата ни и състоянието в момента.
Надявам се Министерството много добре да е обмислило своята визия, защото инвестицията в строителство и в апаратура е важна, но от тук нататък стандартът мен също леко ме озадачи, защото спорихме за това защо в Смолян – град, който е останал 30 хиляди, е бил обслужван с определена територия на спешното приемно отделение, тоест сега е 30 хиляди, преди е било два пъти повече, тази територия е стигала и лекарските екипи са били два пъти повече, сега искате да има две помещения с по осем легла, че още едно с шест легла. Всичко това смятам, че трябва гъвкаво да бъде преценено и прецизирано, защото не това прави качеството на медицинската помощ. Убедена съм, че добрата техника е помощник в ръцете на добрите медицински специалисти и всичко това трябва да го съобразяваме, за да не похарчим просто едни пари, а резултатът в крайна сметка да не бъде в интерес на българските пациенти.
Надявам се този диалог да продължи. Благодаря Ви, и да отчетете искрената загриженост на Комисията по здравеопазването.
Нека да чуем д-р Добрев, а Вие, господин Министър, заключителните думи.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Само още едно съждение да изкажа, защото мисля, че можем да споделим мисли. Не е ли пътят, за който говорихте, и организацията на филиалите начин в малки общини, където има малки общински болници – имам директен поглед в Чирпан, Раднево, Гълъбово и далеч по-голямата болница в Казанлък, там да изградим точно такива филиали, за които Вие говорите? Това да бъде стъпка към преструктуриране на малките болници: Раднево, Гълъбово, Чирпан, в един добре развит медицински център, пак ще кажа, с читава лаборатория – рентгенова и клинична, и с десетина легла, които да поемат патология и да изместят една ненужна и харчеща пари, намаляваща като функция общинска болница, с някакви указания за коопериране, за съвместна работа на филиала и болницата, за да се използва кадровият и лабораторният капацитет на тази болница. Тогава ще бъде по-полезно и много по-малко пациенти ще трябва да ходят към областния град и към спешното приемно отделение на голямата университетска или областна болница. Аз лично така го виждам, вероятно и Вие имате тези идеи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Мисля, че вече вървим към обобщение.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Добрев, благодаря Ви. Това, което Вие казахте, е това, което и аз мисля, което е и залегнало в Концепцията, която всички ние тук заедно гледахме преди две години, ако си спомняте. Това в крайна сметка е целта на заниманието. Освен това държавата е длъжна да гарантира присъствието на медицинска грижа на тези места, примерно тези, които Вие изброихте.
Каква ще бъде политиката на общинския съвет, какво ще бъде състоянието и възможността на общината да поддържа някаква здравна инфраструктура там, ние не можем и не бива да гадаем. Въпросът е от гледна точка на държавното задължение да осигури именно такава равно достъпна помощ, държавата да има стъпка във всяко едно от тези населени места и да може през това да гарантира тази помощ.
А иначе, почитаема госпожо Председател, съгласен съм с много от нещата, които казахте. От друга страна, съгласен съм с това, че добрата апаратура в ръцете на добрия медик прави чудеса. В момента нашите добри медици в спешните приемни отделения нямат добра апаратура. Именно защото няма добра апаратура и инфраструктура на територията на самото спешно приемно отделение, пътят на пациента е от вратата на спешното приемно отделение, при най-малкото съмнение за нещо, различно от това, че е препил предната вечер, той се хоспитализира. И това е ежедневие в болниците, никой не спори с това. Възможността качествен лекар с качествена апаратура и качествено оборудване да проследи час, два, 24 часа този пациент в рамките на спешното приемно отделение, аз мога да Ви покажа начина, по който защитавахме това нещо и пред Комисията – това са български болници, в които тази процедура вече е въведена. Наистина добре разгърнато, смислено, работещо, може би на ръба на разума. Вие тук сте права от гледна точка на намаляващо население на определени места.
Така изглежда (показва) повишаването година по година на приема в спешното приемно отделение. Ето така изглежда (показва) пък намаляването на хоспитализациите на пациенти на фона на това работещо спешно приемно отделение. Тоест това отбременява нуждата лекарят да е задължен да приеме пациента и някъде по етажите на болницата той да бъде изследван, да бъде правена рентгенова снимка или друго нещо, или трето, или четвърто. Оборудване на спешните приемни отделения, така както трябва да бъдат оборудвани, модерно и апаратурно, и с нужната леглова възможност, за да може там лекарят по медицинската си преценка да има времето пациент на легло, мониториран, изследван, да отсее този пациент трябва ли да влезе в лечебното заведение, или състоянието му е копирано и трябва да бъде насочен към личния си лекар, или трябва да бъде насочен към болница с по-висока компетентност. Като, пак казвам, това са нещата, които всички заедно одобрихме в Стратегията за развитието на тази помощ.
А иначе благодаря за всяка една от бележките, госпожо Председател. Наистина много, много разум и много смисъл имаше в тази дискусия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Предполагам, че финализирахме дискусията.
Благодаря на всички за участието.
Пожелавам Ви приятна вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова





Стенограф:
Валентина Меченова


Изготвил съкратен протокол:
Анастасия Димитрова