---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




ПРОТОКОЛ
№10

На 4 юни 2015 г. от 14.30 часа в зала 3 – Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от МС на 01.06.2015 г.
3. Разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между ЕС и неговите държави членки, от една страна,и Исландия, от друга страна,относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на ЕС, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от МС на 01.06.2015 г.
4. Разни.

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум, необходимо за започване на заседанието, така че ще представя на вниманието ви проекта за дневен ред: 1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г.; 2. Разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от МС на 01.06.2015 г.; 3. Разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между ЕС и неговите държави членки, от една страна,и Исландия, от друга страна,относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на ЕС, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от МС на 01.06.2015 г.; 4. Разни.
Моля който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласуване: за – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
На заседанието наши гости от страна на Министерство на околната среда и водите са: госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, господин Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично модифицирани организми, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“ и госпожа Диана Тодорова – старши експерт по „Политика по изменение на климата“.
От Министерството на земеделието и храните наши гости са: господин Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“, госпожа Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „“Координация и международни отношения“, господин Тенчо Тенев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, госпожа Любина Донкова – главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните.
От „България свободна от ГМО“: Марияна Христова.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г.

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Давам думата на Министерство на земеделието и храните за представяне на законопроекта за разглеждане и приемане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г. Заповядайте.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз няма да чета текста на Рамковата позиция, но искам само да внеса някои разяснения. Преди назначаване на Европейската комисия пред Европейския парламент тя пие някои ангажименти. Един от тях беше да направи преглед на законодателството, свързано с ГМО. В тази връзка през тази година излезе директива 412, с която всъщност се разрешава на страни членки да правят ограничения по разрешени генномодифицирани култури за отглеждане в европейски и да възлага забрани. В този контекст Европейската комисия предлага да се направи и промяна в Регламент 1829 чрез друг регламент, с която да се даде възможност на страните в Европейския съюз да ограничават производството и продажбата на храни и фуражи, които съдържат в себе си ГМО, но са разрешени от Европейската комисия. Затова в нашата позиция в началото ние всъщност приветстваме инициативата да се въведат допълнителни рестриктивни мерки.
В същото време ние сме изключително предпазливи в своята рамкова позиция, тъй като считаме, че такива ограничения ще доведат до затруднения с междуобщностната търговия и това всъщност ще доведе до някои неблагоприятни последици в страните в Европейския съюз и затова заявяваме, че това е нашата предварителна позиция, а нашата окончателна позиция ще бъде след като получим някои отговори на въпроси от Правната служба на Европейската комисия.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. От Министерство на околната среда и водите искате ли да вземете думата по разглеждания законопроект? Вие не сте вносители, така че ако имате становище, ще се радвам да го чуем.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви. Като цяло идеята на това предложение е в съответствие с националната политика по ГМО на страната ни, поради което ние я приветстваме. В допълнение, предложението на Комисията не е много ясно как би могло да се приложи, ако влезе в сила в този вариант, защото реално то е много общо, абстрактно и всяка една държава, която би подела инициатива за въвеждане на такава забрана, няма никаква гаранция, че тази забрана ще издържи юридически в съда. Както всички знаем, практиката на Съда на Европейския съюз е прецедент. Тя става законодателство на Европейския съюз и създаването на една такава процедура означава, че предложението на Комисията за въвеждане на забрани няма да има абсолютно никаква приложимост в държавите-членки, защото ще бъде блокирана от съдебната практика. В тази връзка е изключително важно какво ще каже Правната служба на Съвета и юридически накъде биха могли да се раздвижат нещата. Затова всичко би зависело от бъдещите преговори, но едно такова абстрактно предложение, въпреки идеята, която то има, би било доста неприложимо.
Благодаря Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние се намираме в малко деликатна ситуация, господин председател, какво подкрепяме и какво не подкрепяме и оттук нататък какво произтича. Още повече, това в контекста на позицията, която е доминираща в нагласите на гражданското общество и на нашата страна, тоест подходът е изключително рестриктивен и темата е много чувствителна по отношение на ГМО и аз също съм затруднен каква позиция да имаме в случая. Може би да чуем експертна гледна точка. Не знам дали се споделя от колегите, но ситуацията е деликатна. Във всички случаи аз споделям нагласите в страната и аз самият – тук е и доцент Великов – още от 2001 г. при приеманет на първия Закон за ГМО – и господин Дончев е тук – ние, съобразно нагласите в страната и в обществото, сме претворили всичко това и в законодателството е имплементирано като позиция. естествено, в корелация и в хармонизация с европейските служби. Такава е нашата позиция, така че в този контекст бих искал да ни насочите допълнително как да се процедира и занапред.
Имам и още един въпрос към Министерството на земеделието и храните по отношение на Директива 412 за хармонизация. Трябва да се внесе Закон за изменение и допълнение в Закона за ГМО. Внесено ли е, подготвено ли е, кога ще се процедира, защото иначе следват наказателни процедури. В такива процедури лично аз не бих искал страната ни навлиза.
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря на господин Чакъров. Колеги? Дебатите са открити. Господин Великов, конкретен въпрос ли искате да зададете, или да се съберат няколко? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател. Хубавото на Народното събрание е и това, че има приемственост през годините. Доктор Чакъров беше председател на Комисията от 2001 до 2005 г., мисля, че и доцент Георги Божинов беше също председател. Ние приемахме заедно обаче един доста ограничаващ генетично модифицираните организми в нашата страна закон на времето. Вярно, той малко се поразхлаби след това, но съвсем малко. В този смисъл това, което тук колегите са подготвили като рамкова позиция, независимо че тя изглежда действително доста предпазливо определена и дефинирана, но все пак ми се струва, че тук изразяваме опасения дали мярката съответства на принципа на свободното движение на стоки, или по-надолу дали предвидените в този проект промени няма да имат отрицателно влияние върху конкурентоспособността на икономическите оператори. Но всъщност нас като че ли повече ни безпокои това, което загатна и д-р Чакъров, така че бих искал особено Министерство на околната среда и водите да вземат отношение. Вярно е, че уважаемият господин Тенев каза също няколко думи, но все пак за нас и в текста включително би било добре да се включат опасения, че това, което ние сме приели в нашето законодателство, не би трябвало по някакъв начин да се атакува чрез някакви промени в регламента или по някакъв друг начин. Ние бихме искали нашата страна да остане по възможност защитена и това го казвам даже без кавички – от навлизането на генетично модифицирани организми, знаете, когато „Монсанто“ ни беше натиснал и удържахме тогава на „Монсанто“, при цялото ми уважение към тази голяма фирма, а и някъде в текста се говореше (не знам в кой от текстовете, които имаме тук), че всъщност едва ли не трябва ние да доказваме, че няма риск: „Ако те са в състояние да докажат, че въпросният … може да представлява риск за здравето на хората и на околната среда.“ По-скоро тези, които и скат да бъдат разрешени ГМО, трябва да доказват, че не представлява риск, а не обратното. Тук има някакви такива неща, които будят недоумение донякъде, но вероятно специалистите които работят, ще изяснят.
Благодаря.в
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов. Заповядайте.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Вчера в Комисията по земеделие също сме взели такова становище – да се въздържим, да бъдем против тези генно модифицирани продукти, тъй като ще пречат и на нашето производство. Би трябвало да толерираме нашето производство, а не чуждото производство. Това е становището на Комисията по земеделие. Просто оставихме да го формулират юридически това становище, а не че сме против това, което предлагат, но ние просто говорим за рамките на нашата държава – да се въздържи.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако го отхвърлим напълно, според мен е по-добре да се приеме и да се търси защита на нашата позиция, защото ако иначе го отхвърлим в момента и след това бъде прието на ниво Европейски съюз, ще стане задължително за всички страни членки и тогава вече няма да можем да говорим каквото и да било. Затова - точно това, което казва колегата - да мине на първо четене в момента както е и да търсим защита на нашите позиции, а не след това да сме длъжни да изпълняваме европейския регламент такъв, какъвто е приет от Европейския парламент.
Имаше много въпроси. Заповядайте.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Първо, бих искала да направя следното уточнение. Тази позиция е рамкова, а рамкова позиция, съгласно координационния механизъм в България за участие в процеса на вземане на решение се прави непосредствено след като излезе ново законодателно предложение от Европейската комисия, каквото е това предложение за регламент. Идеята на рамковата позиция е да очертае основните линии и общо взето в самото начало да се набележат основните моменти които будят притеснение, като с тази позиция стартира участието в дебата. Тоест, дебатът тепърва започва. Това предложение за регламент дори още на работна група на експертно ниво не е обсъждано, тепърва ще се обсъжда. Затова и в самата рамкова позиция сме изразили опасенията си и сме написали, че с оглед формиране на окончателната позиция на България по това досие ни е необходимо становище на Правната служба. Именно след като получим отговора, становището на Правната служба на Съвета, тогава вече ние ще можем да си формираме позицията така, че максимално да защитим националния интерес, тоест това е началото. Обсъждането по това решение реално не е започнало.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Правилно е това, което казва младата експертка, но все пак ние бихме искали да го видим и в текстовете, които още сега съществуват. Това не се вижда, извинявайте.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Точно в текста на рамковата позиция е написано, че предвид опасенията, които са изразени и с оглед формиране на окончателната позиция на България ще поискаме становището на Правната служба.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Великов, колеги, мога ли, ако позволите, да Ви прочета едно предложение за становище по отношение на разглеждания законопроект, който може би донякъде ще внесе възможна яснота за това какво се случва.
„Становище
Комисията приема така представената рамкова позиция относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г., като подкрепя искането на България Европейската комисия да предостави гаранции, че предвижданите промени няма да имат отрицателно въздействие върху конкурентността на икономическите оператори от страните със забрана спрямо тези с разрешена употреба на генномодифицирани храни и фуражи. Произнасяне по проекта на регламент може да се извърши само след получаване на поисканата допълнителна информация от Европейската комисия и оценка на положителните и отрицателните въздействия от неговото приложение.“
Мисля, че горе-долу даваме възможност оттук нататък да прочете дебат по тази тема. Ако считате, че това, което прочетох, донякъде (разбира се, ако имате забележки, може да го дискутираме) може да залегне в нашето окончателно становище на Комисията, оттук нататък, разбира се, ще предстои дебатът, няма смисъл сега да го водим. Ако го подкрепяте, може да го гласуваме така и вече оттук нататък този законопроект да си следва процедурата?
Заповядайте. Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на двете министерства, това становище, което току що прочетохте, ние предварително не сме се запознали с него и аз Ви моля процедурно да го раздадете на членовете на комисията, за да може да го видим и да може да се произнесем информирано по това становище.
Що се отнася до текста на рамковата позиция, аз малко съм объркан и считам, че тя е слаба рамкова позиция. Ние изразяваме някакви опасения, но те преди всичко не са във връзка с предмета на тази комисия. Ние говорим за движение на стоки и т.н., правилата на Световната търговска организация.
Аз искам да задам един простичък въпрос. Този регламент дава ли ни по-голяма възможност да имаме рестрективна и консервативна позиция – такава, каквато нашата държава винаги е имала досега по отношение на използване на ГМО – било то за нуждите на селското стопанство, било то за научни изследвания и т.н., или дава възможност европейските институции да налагат на държавите-членки едно или друго използване на генетично модифицирани организми? Съжалявам, че закъснях, но чух последната част на изказването на д-р Чакъров. Наистина ние досега винаги сме имали консервативна позиция. предполагам, че и той, а и аз съм имал възможност – вие знаете, че в Европейската комисия изрично да подчертаваме, че България поради това, че има изключително биоразнообразие, че голяма част от територията е защитена зона и други защитени територии, ние ще водим и ще продължаваме да водим консервативна политика по отношение на пускане на ГМО в околната среда. Затова моят простичък въпрос е: Все пак, тъй като тази рамкова позиция просто казва: „Приветстваме инициативата на Европейската комисия“ – добре – „… за преглед…“ и т.н. и след това има аргументи, които много не са в предмета на дейност на нашата комисия. Аз задавам простичкия въпрос възможно ли е в рамковата позиция да споменем едно изречение, че България е имала досега консервативна позиция по отношение на ГМО и ще продължи да отстоява тази позиция и това, което попитах, по този регламент каква е вашата оценка - либерален ли е по отношение на използване на ГМО, или ни дава възможност като страна да запазим тази консервативна политика?
Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев. Пак казвам, ако греша, да ме поправи който и да е в залата: ако го отхвърлим, ще останем извън дебата на европейската сцена, така да се каже. Затова това, което предлагаме, е за произнасянето. Ние сега няма да вземем каквото и да е решение, каквото и да било то; всичко ще предстои оттук нататък. България ще се произнесе по проекта на регламент, след като се извърши проучване и се получи поисканата допълнителна информация от Европейската комисия за оценка на въздействието. Чак тогава ние ще водим този дебат по същество и този дебат ще бъде на дневен ред вече в детайли.
В момента предлагаме това – приемаме така представената рамкова позиция, нанасяме си нашата забележка, че ще поискаме допълнителна информация и това нещо ще бъде дебатирано вече в своята същност по пера, след като получим допълнителната информация, която ще бъде поискана от Европейската комисия. Ние не сме водеща комисия, господин Георгиев; водеща комисия са Комисията по европейските въпроси. Там ще бъде и останалата част от дебата.
Благодаря.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Аз исках също така да кажа, че освен, че това сега е началото на дебата по това предложение за регламент, практиката показва – колегите от МОСВ ще ме подкрепят, - че дебатът по тази тема прочита доста време. Преговорите по директивата бяха около четири години. Тоест това предложение за регламент, което сега гледаме, първоначалното по което сме изготвили първоначалната рамкова позиция с нуждите от уточнения от страна на Комисията, то ще се измени, тоест то ще претърпи в хода на обсъжданията на всички нива. Докато стигне от най-ниското ниво до ниво съвет на министри, ще претърпи промени. Така че, общо взето, тази рамкова позиция ни дава възможност ние да започнем участието си в дискусията.
По отношение на второто, което казахте, за рестрективната политика, този текст го има в рамковата позиция в частта „Значение за разглеждания въпрос за България“. Там е посочено, че проектът за регламент е изключително важен за нас, тъй като сме страна, която води рестрективна политика по отношение на ГМО. (На страница 2 – „Обща информация“, „Значение на разглеждания въпрос за България“, там е посочено това.)
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това, че трябва да бъде записано и тази позиция ще се отстоява, това не подлежи на съмнение, не го дискутираме. Въпросът е как да го направим, за да може да сме на европейската сцена при обсъждане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, вчера се състоя многочасов дебат в Комисията по земеделие. Мисля, че той беше полезен и конструктивен. Водеше се със съзнанието, че имаме действащ регламент, имаме предложение за изменение на регламента и че нашата страна има предварителна рамкова позиция по тези два материала, в които предлага на нашето внимание онези ключови въпроси, по които има опасение и иска своеобразен мандат, с който да акцентира и отстоява позицията на България. Това е много важно, защото вчерашните различия с някои мои колеги от моята парламентарна група бяха точно за това – дали е това изходната позиция, или имаме един готов текст, който можем само да подкрепим или да го отхвърлим. Благодаря Ви, че Вие днес потвърдихте този изключително важен процедурен момент.
Една предварителна бележка само. Смятам, че този дебат, който се води в Европейската комисия, е иманентно присъщ на големия предстоя дебат за съдържанието на голямото споразумение между САЩ и Европа за търговия и инвестиции. Много хора ни уверяват, че няма да се говори конкретно за ГМО, за определени технологии, които са приемливи или не. Да, там няма да се говори, но ще се говори за стандарти, които се различават и в каква посока трябва да се доближават между двете общности. Това е един от кардиналните въпроси. Аз и вчера похвалих вносителите на материала за това, че са ни захранили с най-важните документи, от които можем да формираме своята позиция.
Имаме възможност да прочетем в материала, който са ни дали, какви въпроси решава съществуващият Регламент 1829. Той се отнася до ГМО храните и фуражите, обхваща храните, хранителните съставки и фуражите, съдържащи, състоящи се от или произведени от ГМО. Забележете, че приложното му поле обхваща и ГМО предназначено за други приложения, като например отглеждането. Тоест ако в нашето законодателство имаме три закона, в които сме регламентирали този кръг отношения, единият е Законът за храните, другият е Законът за фуражите, третият е Законът за околната среда. И сме регламентирали условията, при които се пуска на пазара, пуска се в околната среда и онези ограничения и регламентирани условия, по които могат да се водят научни изследвания.
Вярно е, че нашето законодателство е рестрективно и колегата Великов подчерта как бидейки политически различни, ние стигнахме до едно общоприемливо законодателство. Това рестрективно законодателство отговаря на обществените настроения и нагласи, които доминират в нашето общество, а, сме да кажа, и отговарят в голяма степен на интересите на страната и на нейните икономически измерения.
Какво можем да прочетем и то е вярно? Че след приемането на този регламент, който казва, че по разрешението да се пуснат на пазара тези продукти, които цитирах преди малко, има процедура. Вижте и забележете, че вследствие на излизането на този регламент досега нито веднъж процедурите, които са предвидени не са довели до вземане на решение в комисията. Тоест, този механизъм не работи. Преминава се към друг вариант. Този вариант е да се даде на националните държави възможност да подкрепят или да отклонят предложението за пускането на пазара на даден продукт.
Вижте първото опасение. Аз и вчера предложих на Комисията да адмирираме основателността на тези опасения, които са положени в краткото становище. Вижте какво опасение ни предлагат вносителите. Те се съмняват дали е осигурена необходимата солидна юридическа база за налагане на забрана на употребата на генномодифицирани храни и фуражи на национално ниво. Това е първият въпрос, по който ние ви адмирираме, че като сте видели чл. 34, който когато е разрешено на европейско ниво, дава възможност на страната, която е констатирала проблем за живота и здравето, да приложи процедура. Сега в чл. 34а на изменението вие виждате онези основания, които може да пусне, но да запишете тези опасения, няма ги разписани формалните основания, които държавата може да посочи и да каже: „Въз основа на това, това и това ние искаме да приложим този механизъм“. И аз адмирирам, че вие сте го откроили и ние ви даваме този мандат като водите преговори, да търсите други страни със сходни интереси на нашите и това, както сте попитали по-долу Правната служба да ви отговори какви са възможните основания за налагане на национална забрана. Когато те ви отговорят, тогава да търсим други страни, които ги приемат и други, които се опасяват, за да го имат този инструментариум.
Тук е сблъсъкът между двете регламентации от двете страни на Атлантика, което ще се решава в TPT:
Европа казва: пускам, когато въз основата на научни аргументи институциите – европейската и националните са казали, че е безопасно и го пускам и когато се появи опасност, търсим механизъм да го спрем по спешен характер.
Оттатък океана е: „Пускам го, и когато някой се опасява, той почва да работи за забраната.
Ето ги двата диаметрално различни подходи. Затова при тези скромни разговори за Tипитито се говори къде ще отидем на европейските стандарти, в които имаш гаранции, че научно осигурено е, че това, което е проверено, което знаем, дава основание да го пуснем, от другата страна е: „Пускаме го и ако стане нещо… Накъде ще се движим? Това е много сложен момент в преговорите по споразумението. Затова аз ви апелирах и го казах и вчера, и днес, че в това становище, което е първоначално и на този етап не е нужно може би в реален вид да го запишем, но това е вашият мандат и тези които представляват България, тези два пункта да ги искат да дават реална възможност. Иначе ще трябва да признаем, че общият механизъм не работи, ще го прехвърлим формално държавите да решават, че забраняват, нямат механизъм да забраняват, значи отваряме другата тенденция. Това е изключително важен въпрос.
Второто опасение, за което ви адмирирах вчера е, че вие не се притеснявате да кажете, че има опасения, свързани с извършването на вътрешнообщностна търговия на живи животни, хранени с ГМО суровини и храни, добити от такива животни и ГМО храни между държави, в които е разрешено това и от държави, в които не е разрешено. За какво става дума? Една съседна държава прави по-ефективно своето земеделско производство, защото допуска такива ГМО фуражи, бърз растеж, по-евтина себестойност и влиза благодарение на свободното движение на стоки на територията на друга страна, прелива, образно казано, нейното производство, което е рестриктивно, по-скъпо, но по-здравословно и т.н. Тоест, извеждането на този въпрос също прави чест на тия, които го внасят, защото той е реален, защото са го видели и искате от нас мандат. Ние казваме, че щом ще можеш в рамките на общите правила да защитиш своята територия и твоят пазар, примерно, сключваме с арабска държава за износ точно на български агнета и на българско сирене и те го искат затова и на тая цена, защото ние сме с такъв режим. Но когато отворим свободното движение за тия, които произвеждат генномодифицирани фуражи, нашите агнета вече няма да бъдат те. Проблемът не е само за вътрешнообщностния пазар, а въобще за международната търговия, тоест, за осъзнаване на националните интереси и за хора, които ще ги защитят.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Божинов, ще Ви помоля само да кажете какво предлагате, защото много изчерпателно обяснихте всичко, аз Ви разбирам, за мен беше изключително важно да чуя, защото го обяснихте много подробно. Знам, че е имало дебат. За нас е важно да чуем какво предлагате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз предлагам нашето становище да запишем, че основанията, които се съдържат в позицията, която приемаме, са основателни. Около тях могат да се формират националните интереси на страната.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това е записано.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам ние в този европейски дебат да търсим страни със сходни на нашите интереси – Чехия, Румъния и т.н.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това предлагаме ние – че България ще се произнесе, след като получим информация, след като приключи цялостният дебат и т.н. В момента въпросът е, тъй като имаше въпроси дали да се приеме или не – ние трябва да го приемем, за да останем на сцената и да можем да водим преговорите. Всичко останало следва оттук нататък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Колега от Патриотичния фронт направи политическо изявление, че те са против ГМО, че ако ние заявим тази категорична позиция и се дистанцираме, ще бъде формиран регламент, който ще отнесе нашите интереси като лавина.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това се надявах да го кажете накрая.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Затова, колкото и да изглежда неудовлетворително, краткото становище за някои хора, които искат да бъде заявено по тези въпроси ние какво искаме. Ако е вярно това, което Вие твърдите, че започва равностоен дебат, по тия въпроси ние Ви даваме мандат да се отстоява българската позиция.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Да чуем неправителствените. Ако има други, които желаят да се изкажат, нека да заявят това свое желание.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Конкретно по текста, позицията – в нея казваме така: „Изразяваме опасения дали осигурява необходимата солидарна юридическа база за налагане на забрана за употреба на генетично модифицирани храни и фуражи на национално ниво. Може ли да ни дадете малко разяснение откъде ни идват опасенията, че тази мярка, този регламент няма да ни даде достатъчната солидарна юридическа база за налагане на забраната?
ТОДОР ТОДОРОВ: По притеснението на господин георгиев, опасенията идват от това, че в регламента е формиран следният текст. В чл. 34а е записано, че тези мерки трябва да бъдат, от една страна, мотивирани и оправдани с неопровержимо основание да не противоречат на правото на Европейския съюз, да не противоречат на оценката на риска, която се извършва във фазата на разрешителния процес. Освен това, тази забрана трябва да е пропорционална и недискриминационна. По този начин България иска да е наясно дали остава приложно поле за забраната. Това е идеята й и затова е отправен въпросът.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Защото може да се окаже, че нямаме основание.
ТОДОР ТОДОРОВ: Точно това искаме да разберем.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други изказвания и въпроси? Няма.
Заповядайте господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз бих предложил Министерският съвет след получаване на информация от страна на службата на Европейската комисия, респективно колегите да информират Комисията по околната среда и водите и окончателното произнасяне да стане след това. Да бъде записано в становището на комисията.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Произнасянето ще бъде едно – след като получим необходимата искана информация.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По-скоро идеята ми е, че днес не се произнасяме окончателно, но може и така, може и така.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това, което господин Божинов каза. Иначе ще се елиминираме сами от сецната на разговорите.
Заповядайте.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: След като и вчера присъствах на заседанието, видях, че има затруднения точно с формирането на текста, който да замине. Нашето притеснение е, че когато става въпрос за регламент, то е с пряко действие, влиза в сила незабавно, след като се гласува в Европейския парламент и трябва още предварително да направите юридическа консултация с нашата Правна комисия към Народното събрание, нещо, което не беше предвидено. Тоест тя трябваше да ви даде становище как се разбира този текст с нашето локално законодателство в момента и дали веднага след приемането му в този вид, не дай Боже, няма да влезе моментално в противоречие.
Това, което аз мога да ви кажа е, че като неправителствени организации разгледахме всички възможни начини, по които би могло да протече една забрана и такива не открихме. Те са забранили всички възможни причини – може би единствено и само религиозната остана като вариант, но както се сещате, България е мултирелигиозна вътре, така че даже тя не може да служи за основание – по която този член въобще да сработи. Съответно на практика не остава възможно основание, на което държавите локално да забранят даден вид или хибрид, без да влязат в противоречие с европейските препоръки. Просто тествахме този механизъм и там вратичка не намерихме.
Вие задавате въпроса към Европейската комисия в момента, но тя предварително ви е дала една информация, че не иска да го дискутира - ако искате, прочетете си по-внимателно текста, в смисъл, че няма да ви каже какъв е начинът за получите забрана за нещо.
Другото нещо е, че регулации и практическо приложение на евентуално локална забрана е технологично невъзможно да се осъществят поради липсата на междуобщностни граници. За да заработи подобен текст като цяло, след него трябва да е разписан цял допълнителен механизъм, който да разрешава това приложение. Не може с един единствен член, който виси ей така във въздуха и който единственото което прави, е да освобождава компаниите да получат повече одобрение за ГМО хибриди, това нещо да зависне, защото – това, което спомена и господин Божинов – получава се конфликт, когато имаме в една страна забранено, в друга – разрешено, един път икономически, втори път чисто географски, защото не съществува пункт, на който ние да спрем или да проверим това, което локално сме забранили, освен ако не сложим оператор до всеки краен потребител. Както се сещате, това технически е невъзможно и никой не може да си го позволи дори богатите държави. Ние и сега имаме проблеми със съдържанието на храните, специално за източния блок. Само като пример ще ви дам компанията „Кока Кола“, която влага тук захар, производна от ГМО царевица, в Западна Европа не си позволяват това удоволствие. Съответно ние дори нямаме финансовата възможност да изследваме това върху нашето здраве поради простата причина, че говорим за бедния източен блок. Не разполагаме с лаборатории, не разполагаме с права да изследваме влияние върху човешко здраве и това е ограничено още в самите наши патенти правно. Няма хибрид, който да допуска лаборатория да извършва повече от три месеца проучване, каквото и да било. Това нещо е заложено в патента. Така че всички легенди за това, че ГМО е тествано години наред, са си само легенди. Единствените разрешения за изследване са получили лаборатории които обикновено са собственост на компанията.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Министерство на околната среда и водите?
НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ: Само да направя едно уточнение. Както този проект за регламент, така и директива 412 от тази година за възможност за забрана на национално ниво на отглеждането на ГМО, спада към една по-особена група правни актове. Тя създава права на държавата, но не поражда задължения. Така че това дали държавата ще се възползва от правото си да забранява на национално ниво, зависи от самата нея. Тя може да се възползва, може и да не се възползва. Тоест няма опасение, че тъй като това е регламент, причината това да е регламентът да имаме директива, Правната служба на Съвета се позовава на принципа на формалното подобие. Тъй като в единия случай променяме директива, в другия случай променяме регламент. Тоест, ние можем да се възползваме от това право, но не сме длъжни да се възползваме като държава. Мисля, че всичките опасения са доста ясно казани в позицията. Нещата, които ни притесняват, са именно това, какви са възможностите да се наложи национална забрана, как тя ще се спазва и как може да устои на евентуална съдебна атака. Именно затова ние не се обръщаме към Европейската комисия, а се обръщаме към Правната служба на Съвета, тъй като Европейската комисия е подготвила документа и се предполага, че тя в известен смисъл е съгласна с него. Правната служба на Съвета е съвсем отделна от Европейската комисия. тя работи за Съвета. Поради това искаме тяхното становище.
Много вероятно е преговорите да тръгнат по същия начин, както бяха преговорите за директивата – от един доста общ, практически неприложим текст до един текст, който дава добри възможности при наличие на сериозни аргументи каквито имаме в нашата държава, които са различни от становището на Европейския орган по безопасност на храните за забрана на отглеждането, да наложим забрана.
Това, което искаме, ако решим да налагаме забрана, така да бъде формулиран документът, че ние да имаме възможност да наложим забрана, която да не падне при най-малкото съдебно предизвикателство. На практика ние казваме много ясно във въпросите, които искаме да зададем, какви са нашите опасения. Така че смятам, че позицията е много разумна от тази гледна точка и си струва да бъде подкрепена.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други желаещи, колеги, някой да се включи?
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Няма да се изказвам по същество, защото ще е малко несериозно да го правя, тъй като не съм експерт по казуса, но ще ви помоля все пак да използваме това, което се е случило във водещата комисия – Комисията по земеделието и храните, което господин Божинов изказа тук заедно с колегата Мартинов, да следваме тази логика, след като те дълго и обстойно са обсъждали да гласуваме така, както са гласували те. Това е моята процедура.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Точно това ще предложа, госпожо Хубенова, ние да приемем така представената рамкова позиция, като ще чакаме след това допълнителна информация. Това ще бъде записано и в становището. Становището на нашата комисия няма да се различава от становището, което вчера е било дискутирано и прието в Комисията по земеделието и храните. Така че това е позицията, която и господин Божинов защити. Заповядайте – за процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз се извинявам, но не знам какво е приела Комисията по земеделие и храни предходния ден. Затова ви моля или още веднъж прочетете какво становище ние ще одобрим, или ни дайте становището на другата комисия да го прочетем, за да знаем какво ще одобрим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Становищата на всички комисии са достъпни в системата. Който желае, може да се запознае с всяко едно становище.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Щяха да се запозная, ако знаех, че Вие така щяхте да формулирате проекта за решение.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тъй като господин Георгиев има добра комуникация между комисиите и експертите към комисиите, това становище е съгласувано. Аз ще ви го прочета още веднъж. Няма как да го раздавам предварително, защото становището се формира след като има дебати. Предлагаме:
„Да се приеме така представената рамкова позиция относно предложението за Регламент на Европейския съвет и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г., като подкрепя искането на България Европейската комисия да предостави гаранции, че предвижданите промени няма да имат отрицателно въздействие върху конкурентността на икономическите оператори от страни със забана спрямо тези с разрешена употреба на генетично модифицирани храни и фуражи.“
Второто: „Произнасяне по проекта на Регламент може да се извърши само след получаване на поисканите допълнителни информации от Европейската комисия и оценка на положителните и отрицателните въздействия от неговото прилагане.“
Единствено само тогава ще има произнасяне. Преди това искаме гаранции, че ако някой го приеме и няма да пречи на икономическите субекти в нашата държава, това ще е преди произнасянето, а ще се произнесем единствено и само след като получим тази искана информация. По този начин, както и господин Божинов ни запозна - за което му благодаря, че коректно ни запозна с вчерашния дебат в Комисията по земеделие и храни, - ние оставаме на сцената на разговорите, а не да бъдем запознати пост фактум с това, какво е решено на ниво Европейската комисия. Това е предложението. Това е стикованото предложение на всички комисии, които ще защитят интереса на България, който по принцип със закон забранява ГМО на нашата територия. В момента ние просто не можем да дебатираме по същество за самите текстове, защото сме на първо четене така да се каже, на предлагания регламент.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Понеже председателят ме помоли да погледна текста, първата точка е обща, втората е, че Комисията смята за основателни опасенията в рамковата конвенция. Продължава: „възлага на водещите преговори да отстояват в хода на преговорите националните интереси на страната и да търсят сходство с позицията на други страни, чиито интереси съвпадат с нашите“. Това е като мандат на тези, които ще водят преговори. Това е горе-долу становището на Комисията по земеделие и храни – да търси сходство и подкрепа в позицията на страни, които имат сходни интереси.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Едно предложение. Предвид на това, че се изразяват сериозни опасения относно съдържанието на акта, има възможност по чл. 116 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поискаме да се произнесе Народното събрание. Затова аз правя формалното предложение и моля то да бъде гласувано по този проект за акт, имам предвид предлагания регламент, ние да наложим парламентарна резерва по чл. 116, ал. 2, за да се даде възможност Народното събрание да разгледа въпроса и да реши подкрепата на рамковата ни позиция с акт на Народното събрание, а не само със становище на Комисията.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В момента тече дебат точно за това, Народното събрание разглежда точно този законопроект. Комисията по европейски въпроси е водеща, тя ще изготви доклад, ще съгласува всичко със съответните правни комисии към Народното събрание и те ще се произнесат по това какво ще се случи оттук нататък. Разбирам желанието да защитите или по някакъв начин да препотвърдите, господин Георгиев, но това, че няма да има ГМО в България аз го разглеждам единствено в тази насока, не бих си помислил нещо друго, но в случая ви моля наистина да пристъпим към гласуване. Нека експертите си свършат работата и оттук нататък когато получим цялата информация, тя ще бъде отново дебатирана и т.н.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не получих отговор за ЗИД
ТОДОР ТОДОРОВ: По Вашия въпрос за транспонирането на директива 20015/412, работи се по нея и в най-скоро време проектът ще бъде представен. За директивата ли питате? Не мога да Ви кажа точен срок. Става въпрос за отглеждането.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, колеги, само за протокола ако е възможно все пак да отбележим, че ако в тези текстове, които са ни предложени като рамкова позиция е възможно да се добавят някои неща, понеже това са конкретните текстове. Това, което сте подготвили, ще го приемем по принцип, не е лошо, но тук например където е оценка на въздействието, на страница 3, специално абзаца, започващ с „Необходимия преглед и последващото изменение на Закона за генетично модифицираните организми на съответните подзаконови актове, с оглед осигуряване прилагането на Регламента, запазването на наложените и въвеждането на евентуални нови забрани на национално ниво.“, защото все пак тук имаме някакви забрани. Това е нашата воля и мисля, че вие я споделяте до голяма степен последно господин Цветков го изрази доста ясно. Ние вече имаме Закон за генетично модифицираните организми, където има наложени забрани; ние бихме искали тях да си ги запазим. Така разбрах и председателя Иванов.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Великов. Уважаеми колеги, оттук нататък ние не знаем какво ще съдържа този регламент Ако този регламент води до някаква промяна, разбира се, трябва да се промени Законът за генномодифицираните организми, който действа на територията на България, в смисъл, да се промени забраната за ГМО в България. Но в момента не гледаме текст по текст. Ние не знаем до какво ще доведе. Може да доведе до наистина пълна забрана, но може след обсъждане, след допълнителната информация и всичко следващо да се разреши нещо определено, ако това нещо определено евентуално бъде разрешено и се докаже, че няма вредно въздействие и цялата информация, която е необходима, ни бъде предоставена и бъде прието, тогава ще се пристъпи към промяна на законодателството. Не може ние в нашето решение да кажем, че забраняваме, защото не знаем какво ще пише в самия текст, който ще дебатираме допълнително, след като колегите си свършат работата на друго ниво. Затова пак казвам, колеги: ако в момента въведем каквато и да било рестрикция, каквото и да направим оттук нататък ние се ограничаваме и слизаме от европейската сцена на този дебат. Подкрепата по принцип, както я предлагаме, ние гарантира възможността ние да бъдем на тази сцена и да водим преговори наравно с всички останали страни членки, а не да се информираме за решенията на Европейската комисия, след като ни спуснат вече регламентите за изпълнение. Това е.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Допускам, че е лапсус това, което казахте, защото Вие поставихте нещата по точно обратния начин: ние да чакаме какво ще се случи и после доброзорно да си променим законодателството. Ако съм ви разбрал грешно? Аз говоря за друго: въз основа на тези притеснения ние казваме по кои въпроси ще имаме активна позиция, ще търсим съюзници и ако това не стане, ние ще трябва да вземем генерални решения, защото иначе това ще има много тежки последствия за България.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Божинов, благодаря за това, че ме коригирахте. Наистина лапсус е. Аз исках да кажа следното: нека си запазим възможността да дебатираме да защитаваме нашите позиции. Когато имаме финален текст, тогава вече може да водим дебат по текстовете. Дотогава не бива да забраняваме, изключваме и каквото и да било друго.
Благодаря. Други?
Колеги, да се ориентираме към приключване и гласуване на така предложената рамкова позиция по отношение на Регламента на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) №1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, № 502-00-38, внесен от МС на 29.05.2015 г., като подкрепим искането на България Европейската комисия да предостави гаранции, че предвижданите промени няма да имат отрицателно въздействие върху конкурентността на икономическите оператори от страни със забрана спрямо тези с разрешена употреба на генномодифицирани храни и фуражи – това, от една страна, и ще има произнасяне по проекта на Регламента, което ще се извърши само след получаване на поисканите допълнителни информации от Европейската комисия и оценка на положителните и отрицателните въздействия от неговото прилагане.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 6.
Предложението е прието.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, направих формално предложение нашата комисия да направи предложение до Комисията по европейски въпроси да наложим парламентарна резерва. Комисията ще си реши. Моля да се гласува.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние не можем да гласуваме това нещо. Как да гласуваме това предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: То не е наше решение, то е решение на тяхната комисия.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, точно така, но ние не можем с наше гласуване да ги задължим тях.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ние само предлагаме.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, Вие го предложихте. Госпожа Хубенова е заместник-председател, тя ще го вземе предвид.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не, не мога да го подложа на гласуване, защото няма такава процедура. Господин Георгиев, аз казах, надявам се, че всичко това, което предлагате, е с оглед доброто или с оглед на това, да достигнем до по-точни решения. Не бих си помислил нищо друго, но вече малко…
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Георгиев, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове все още не е гледала този казус. Ще кажа на господин Светлин Танчев, който е председател на комисията, че съгласно чл. 116 от нашия правилник по предложение на Комисията по околна среда и води, разбира се, ако колегите се съгласят, желаете да бъде наложен парламентарен резерв по проекта на акт за институция на Европейския съюз. Така че мисля, че това, че аз поемам ангажимента, е достатъчно, няма нужда постоянно да се връщаме към тази тема вече половин час.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние не може с наше решение, което е и гласувано, което няма как да се случи, да наложим задължение на определена комисия да извършва.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, това е предложение на нашата комисия само, то не е задължение.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: То е Ваше предложение.

ПО ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от МС на 01.06.2015 г.

БОРЯНА КАМЕНОВА /Директор на дирекция „Политика по изменение на климата в Министерство на околната среда и водите/: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, с изменението от ДОХ, прието на 18-ата конференция на страните на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Доха, Катар, през декември 2012 г. се установява вторият период на задължения по протокола от Киото. Той започва през 2013 г. на 1 януари и приключва на 31 декември 2020 година. С това изменение се въвеждат правнообвързващи задължения за намаляване на емисиите на парникови газове на страните, които са изброени в приложение Б на протокола. Това са основно държавите-членки на Европейския съюз Норвегия, Швейцария, Австралия, Украйна, Хърватска, Монако, Лихтенщай, Исландия, Беларус и Казахстан.
На международно равнище това изменение ще влезе в сила, когато бъде ратифицирано от три четвърти от страните по протокола, тоест от 144 държави от общо 192. За държавите-членки на Европейския съюз, включително България, задълженията по втория период от протокола от Киото са същите, които страната ни вече изпълнява в рамките на пакета „Климат – енергетика“ на ЕС за периода 2013-2020 г. и това е изрично заложено в решение на Европейския съвет от март 2012 година. Не се въвеждат нови задължения и ангажименти на национално и европейско ниво, като посочената цел от 20% намаление на емисиите на парникови газове 2020 г. в сравнение с 1990 г. ще се изпълнява съвместно от държавите-членки на Европейския съюз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз. Някой желае ли да вземе думата по точка 2?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз имам уточняващ въпрос. Какво означава, че ще се изпълнява съвместно? Еднакво ли ще е задължението на отделните държави-членки?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Георгиев, не бих искал да влизам в дебат с Вас, но въпросът Ви не е сериозен, защото има международни споразумения, където е записано. Съжалявам, просто исках да направя съвсем малък коментар, но имате право да зададете своя въпрос.
Заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Съгласно чл. 4 от Протокола от Киото, държавите имат право да изпълняват целите си индивидуално или в група от държави. Държавите от Европейския съюз се възползват от това право и през първия от протокола от Киото. Тогава беше заявена обща цел на Европейския съюз. Сега през втория период на Протокола от Киото по същия начин. това се дължи на една особеност, която е въведена през втория период на Протокола от Киото във връзка с изпълненията на европейското законодателство. Понеже целите на международно и на европейско ниво са едни и същи. В рамките на пакета „Климат – енергетика“ за секторите, които са покрити от Европейската схема за търговия с емисии, няма индивидуални цели за държавите-членки. За да не се отваря тепърва дебат, който ще бъде много противоречив – има редица технически трудности за определяне на индивидуални цели за държавите по този въпрос и при наличието на механизъм, който вече е утвърден и в момента се изпълнява така или иначе от държавите-членки на Европейския съюз, който осигурява на ниво отделни инсталации изпълнението на този ангажимент. Така че автоматично да се стигна до изпълнението на целта от 20%. От тази гледна точка Европейският съюз заяви, че ще изпълнява като група държави тези задължения.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Други въпроси? Няма. Минаваме към гласуване на точка 2, именно, разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от МС на 01.06.2015 г. Моля който е за, да гласува.;
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 1.
Благодаря.

ПО ТОЧКА 3 - разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на ЕС, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от МС на 01.06.2015 г.

БОРЯНА КАМЕНОВА: Споразумението с Исландия е част от предложения от Европейската комисия законодателен пакет от документи за ратификация на изменението от Доха и в него се определят условията, уреждащи участието на Исландия в това съвместно изпълнение. Направено е по искане на Исландия от юни 2009 година. Това не поражда нови задължения за държавите-членки на Европейския съюз, в това число и в България, в допълнение към вече поетите през 2009 г. цели по действащия в момента законодателен пакет „Климат – енергетика“. Официално упълномощеният представител на Република България към Европейския съюз в Брюксел подписа споразумението с Исландия от името на Република България на 26 февруари 2015 година. Само ще кажа, че ратификацията на двата акта е необходимо условие за последваща ратификация на тези законодателни актове от страна на Европейския съюз.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Желаещи за изказване и становище? Няма. Благодаря.
Който е за, моля да гласува - разглеждане, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна,
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
Уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по околната среда и водите предлага да бъде приет и на второ гласуване законът, тъй като нямаше становища, нямаше дебати, нямаше предложения за промени, а именно, Закон за ратифициране изменението от Дока на Протокола от Киото към рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата. Член Единствен. „Ратифицира изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата“.
Заключителна разпоредба, параграф Единствен. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Моля който е за да бъде приет на второ четене така предложеният текст, да гласува.
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
Благодаря.
На същото основание предлагам Закон за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави-членки и Исландия за втория период на задължения по протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата. Член Единствен: „Ратифицира споразумението между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместно изпълнение на задълженията на Европейския съюз. Неговите държави-членки и Исландия за втория период на задължения от протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата, подписано на 26 февр 2015 година.“
Заключителна разпоредба, параграф Единствен. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Моля който е за така предложения текст на законопроекта, да гласува.
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА „РАЗНИ“:
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По точка „Разни“, колеги? Няма.
Благодаря за участието на всички.
/Заседанието беше закрито – в 15.45 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИ:

/Станислав Иванов/