---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 09.07.2015 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите – Ивелина Василева, министър, Павел Гуджеров, заместник-министър, Красимир Живков, заместник-министър, Бойко Малинов, заместник-министър, Мирела Тотева, началник на политическия кабинет на министъра на околната среда и водите, Росица Петрова, държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни”; от Министерството на земеделието и храните – Ивайло Симеонов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство”, Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Руслан Кенаров, директор на дирекция „Хридромелиорации”, Георги Тинчев, главен експерт в Изпълнителна агенция по горите, Албена Бобева, главен експерт в Изпълнителна агенция по горите; от Асоциацията на рециклиращата индустрия – Владимир Димитров и Румяна Илиева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Добър ден, колеги. Предлагам да започваме, тъй като вече имаме наличния кворум.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния проект за дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на текстове от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г., Допълнителен доклад към Доклад, № 553-11-19/29.06.2015 г.
2. Актуални въпроси към министъра на околната среда и водите – г-жа Ивелина Василева на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на текстове от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г., Допълнителен доклад към Доклад, № 553-11-19/29.06.2015 г.
Има направени предложения, които са нанесени и са пред вас.
Може би първо ще вземе думата г-н Чакъров, тъй като първото предложение е негово. Г-н Чакъров предпочита аз да представя предложението.
Предложение от н.пр. Джевдет Чакъров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„В § 6 относно създадения чл. 50а, ал. 3 да се редактира, като се уредят случаите, в които с измененията на разрешителните не могат да се постигнат целите за опазване на околната среда или изпълнени условията по чл. 156а-156ж – тяхното прекратяване и включване в проекта на план за управление на речните басейни, като директорът на басейновата дирекция уведомява титулярите на разрешителните и изпълнява действията по чл. 74, ал. 1, т. 1.”
Работната група подкрепя по принцип предложението. Направили сме редакция на целия параграф.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. Създава се чл. 50а:
„Чл. 50а. (1) Разрешителните по чл. 50, ал. 1 се преразглеждат относно съответствието с целите за опазване на околната среда по чл. 156а, когато:
1. данните от мониторинга или друга информация и оценки показват, че целите за опазване на околната среда, установени за водно тяло, не се постигат или съществува риск от влошаване на състоянието на водното тяло или потенциала на изкуствено или силно модифицирано водно тяло;
2. са констатирани несъответствия между хидроморфологичните условия и екологичното състояние на водното тяло или добрия екологичен потенциал на изкуствено или силно модифицирано водно тяло;
3. за водното тяло са обосновани изключения по чл. 156б-156ж, изискващи изпълнение на определени условия.
(2) Разрешителните по чл. 50, ал. 1 се преразглеждат при всяка актуализация на характеризирането на района за басейново управление на водите по чл. 156з.
(3) Когато упражняването на правата по разрешително по чл. 50, ал. 1 представлява натиск върху състоянието на водите, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите за опазване на околната среда или за неизпълнение на условията по чл. 156б-156ж, директорът на басейнова дирекция планира изменение на разрешителното, а когато с изменение не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията – неговото прекратяване, като уведомява титулярят на разрешителното и изпълнява действията по чл. 74, ал. 1, т. 1.
(4) Изменението или прекратяването на разрешителното по чл. 50, ал. 1 се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни.”
Това е по предложението на г-н Чакъров.
Уважаеми колеги, имате думата за дебати. Г-н Чакъров, коректно ли беше отразено предложението?
Джевдет Чакъров:
Да, благодаря за което.
Предс. Станислав Иванов:
От министерството има ли бележки? Няма. Колеги, вие? Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Г-н Председател, аз бих предложил, когато нашите сътрудници подготвят такива допълнителни доклади, може би да отбелязват с подчертаване или нещо друго само изменените части, за да ни е по-лесно. Може би трябва да се изчете сега целият текст и да се приеме, но все пак да виждаме новото при сравняване на текстовете, в случая е в ал. 3. Но за в бъдеще, когато има такива последни отметки, те да бъдат по някакъв начин отделени, за да е по-лесно за нас.
Предс. Станислав Иванов:
Добре. Ще го вземем това предвид. Благодаря, г-н Великов.
Колеги, други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на г-н Чакъров и редактирания от комисията текст по § 6, който става § 8 по редакцията на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против? Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
Второто предложение отново е от Джевдет Чакъров, което е във връзка с изменение на § 39, чл. 156е, в ал. 9 след думата „методика” се добавя „за прилагане на изключенията по чл. 156б-156е”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 42 и предлага следната редакция:
Колеги, ако нямате нищо против да не четем цялата редакция. В доклада е отразено. Добавените текстове не променят по принцип текста.
Имате думата за изказвания. Г-н Чакъров.
Джевдет Чакъров:
Г-н Председател, поддържаме предложението. Искам да благодаря и на експертите от министерството за това, което се предлага. Те също имат тяхната експертна позиция.
Г-жо Министър, да благодаря на заместник-министър Гуджеров, с когото сме били в диалог, за да уточним всички тези позиции. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Чакъров. Колеги, гласуваме така направените предложения за редакция на § 42. Който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря. Приема се единодушно.
Има направени предложения за редакция в § 48 от Живко Мартинов.
Г-н Мартинов, Вие ли ще ги представите? Заповядайте.
Живко Мартинов:
Предложение, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„В § 48, чл. 194 относно ал. 7, която става ал. 11.”
Предс. Станислав Иванов:
Момент, това е друго, за което говорите.
Направеното предложение от Вас, което е записано в доклада е по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както казахте, но е относно ал. 1, а не ал. 7, буква „б”. Това е първото, което бяхте входирали и което е отразено в доклада. Предлагам първо това да изчетем.
„1.В чл. 194 относно ал. 1 буква „б” се изменя така:
б) в т. 3 се създава буква „в”.
„в) дифузни източници от селското стопанство, като тази такса не се заплаща, ако се заплаща такса по буква „а” или „б”.”
2.В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. По буква „в” – с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, с която се определят размерът, редът и начина за изчисляване и заплащане на таксите.”
б) точки 4 и 5 отпадат.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Таксата по ал. 5:
1.Точка 1:
а) буква „а” се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на В и К операторите;
б) буква „г” не се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на В и К операторите, а се заплаща индивидуално от потребителите чрез В и К оператора, предоставящ услугата „отвеждане на отпадъчни води”;
2. Точка 3 се заплаща индивидуално от собственика или ползвателя на стопанството или лицето, което пуска на пазара продукти за растителна защита.”
А Вие имате допълнение към него?
Живко Мартинов:
Да. Чета предложението:
„В § 48, чл. 194 относно ал. 7, която става ал. 11, т. 6 се изменя така:
„6. Замърсяване от дифузни източници от селското стопанство при:
а) отглеждане на животни за задоволяване на собствени потребности на домакинството, при брой на различните животни, посочени в наредбата по чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
б) биологично отглеждане на животни, пчели и аквакултури;”
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Това е направеното ново предложение.
Имате думата за изказвания. Г-н Чакъров.
Джевдет Чакъров:
По скоро въпрос, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, с уважение към това, което колегата предлага, но аз искам да се обърна към Вас и към екипа ви, г-жо Министър, в случая аз не съм сигурен, тъй като това го виждам сега, дали се спазва принципът замърсителят плаща. Аз имам резерви в това отношение. И ако този принцип се наруши, знаете, че това е един от принципите в екологията. Нека да си отговорим на този въпрос.
Това е въпросът ми, на който трябва да имаме отговор и ако трябва да прецизираме това, което колегата представи пред нас в момента. Благодаря ви.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Великов, заповядайте.
Борислав Великов:
Г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър, очевидно е, че тук навлизат някои сигурно важни текстове, свързани с Министерството на земеделието и храните. И към това, което г-н Чакъров запита, още малко да ни разяснят кое налага да се вкарват тези нови дифузни източници, растителна защита и т.н. Сигурно са важни неща и ще трябва да ги подкрепим, но малко да ги разискваме и да видим какви са причините. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря за въпросите, г-н Чакъров и г-н Великов. Г-н Мартинов ще отговори, тъй като той е вносител.
Живко Мартинов:
Имаше някои проблемни текстове на базата на земеделски производители, които наистина повдигнаха някои проблемни за тях предложения от Комисията по околна среда и води. Понеже аз съм в Комисията по земеделие се наложи да направим работна среща между Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните. На работната среща беше и г-н Гуджеров заедно с Цветан Димитров и може да даде повече подробности относно тия промени.
Павел Гуджеров:
Уважаеми колеги, действително такава среща се състоя, макар и преминалите процедури. В последствие това изникна като казус. Държа да отбележа, че не е възникнало във фазата на междуведомствено съгласуване, а сега и за това се наложи сега извънредно да се правят тези срещи и работни групи.
Общо взето в предходния текст, който бяхме заложили, идеята беше да бъде заложена минимална такса за всички земеделски стопани, както знаете, за животновъдство, за аквакултури, за препарати и торове за растителна защита. Колегите от Министерството на земеделието и храните, които са компетентния орган в сектор, имаха малко по-различна идея. Постарахме се да я доразвием, като се добави технология на отглеждане, за да стане тази такса, макар и малка, диференцирана, за да има някакъв елемент на стимул за развитие на по-екологично стопанство, следствие на което, обаче, този текст не даваше достатъчно възможност да се доразвие в пълнота, за това предпочетохме да бъде изведено като наредба, която да бъде издадена 6 месеца след влизане в сила на закона, където подробно да бъде описано и да бъде направена подробна методика за тези такси.
Колегите от Министерството на земеделието също са тук и ако желаят и те да добавят нещо, с разрешението на г-н Председателя, да го направят.
Предс. Станислав Иванов:
Разбира се. Благодаря, г-н Гуджеров. Министерството на земеделието, заповядайте.
Слави Кралев:
Директор съм на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”.
Всъщност нашите аргументи бяха свързани именно с основния принцип „замърсителят плаща”. Има земеделски производители, които наистина полагат големи усилия за опазване, както на водите, така и на другите елементи на околната среда. Правят значителни инвестиции. Техните стопанства са модерни и т.н. Всичко това трябва да бъде стимулирано. В същото време има земеделски производители, които имат друг подход към производството. За това държахме на тази диференциация.
Освен това, има някои елементи, примерно, свързани с продуктите за растителна защита, при които тази такса всъщност няма да се заплаща от самия земеделски производител, а от производителя на препарата, което е един по-удачен икономически механизъм за събирането й.
Накрая стигнахме до въпроса за биологичното производство. Това е тази част от земеделието, наистина насочена към опазване на околната среда и за която европейските фондове дават не малко пари за финансиране. Смятаме, че в тази връзка няма логика ние да стимулираме биологичното производство по всякакъв начин, да заплащаме големи суми, а тези производители в същото време да ги санкционираме именно защото произвеждат по този екологичен, нека го наречем, начин, защото биологичното производство в крайна сметка е най-екологичният тип земеделие.
Това са в общи линии нашите съображения. Ако се интересувате от някои детайли, ще продължим.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря Ви, г-н Кралев.
Г-н Кралев, надявам се оттук нататък нашата работа да продължи, но на друга плоскост, защото наистина това, което в момента се получава - след няколко работни групи, съгласуване, уточняване на текстовете, ние правим извънредно заседание за неща, които вие сте ги виждали и е трябвало да бъдат коментирани още на съгласувателната процедура, която е била преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет, а не на второ заседание на комисията с допълнителен доклад да изменяме текстове, които са били по принцип заложени. На това искаме да ви обърнем внимание оттук нататък. Не е коректно спрямо нашата комисия, Министерството на околната среда и водите да правим тези изменения в последния момент. За това и колегите в момента задават въпроси, защото Вие казахте, г-н Кралев, че не бива да санкционираме тези производители, извинявайте з терминологията, но не ми е позната вашата, тези, които произвеждат по биологичен начин и отглеждат животни. Аз съм съгласен с това нещо, но имаме европейски директиви, в които ясно и точно се казва, че замърсителят плаща, независимо какво отглежда той. За това тук колегите Чакъров и Великов поставят въпроса съвсем резонно какво се случва.
Молбата ми оттук нататък, а предполагам и на всички, когато имаме толкова съществени изменения, те да бъдат правени в съгласувателната процедура или между първо и второ четене да бъдат припознати от депутати, а не в последния момент, за да върви работата и да продължават нещата в добрия колегиален тон.
Г-н Великов, заповядайте.

Борислав Великов:
Понеже г-н Кралев спомена, че бихме могли да попитаме за някои детайли или подробност н български, като споделям това, което казахте като обща забележка, аз бих помолил да разясни защо са изключени растенията. Все пак нашето правителство подкрепя растениевъдството, животновъдството, пчеларството, аквакултурите. Но растенията ги няма. Някакви специални съображения ли имате? Благодаря.
Слави Кралев:
Веднага отговарям. Защо само биологично производство на животни Защото при биологичното производство на растение има абсолютна забрана да се употребяват каквито и да било химически торове и препарати. Тоест, ако се употребяват препарати, за които се плаща такса, то няма да е биологично производство.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Други въпроси, колеги? Заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Аз имам един въпрос по отношение на това, че г-н Кралев спомена, че ще прехвърлят плащанията да станат за сметка на производителите на торове. Как ще стане контрола на вносителите на торове? Защото в България имаме само три завода, които реално произвеждат торове, а голям част от торовете са внос.
Павел Гуджеров:
Мога да направя уточнение. Както виждате текста пред вас, казва се „които пускат на пазара” което обхваща вносители, търговци, производители, на които е разрешено да пускат на пазара.
Джевдет Чакъров:
В самите разрешителни, които издавате за внос, ще бъдат упоменати евентуално тези такси. Така ли да разбирам?
Предс. Станислав Иванов:
Преди да бъдат пуснати на пазара съответните продукти, трябва да бъдат упоменати.
Слави Кралев:
Още малко пояснение. Пускането на пазара на продукти за растителна защита е на разрешителен режим. Агенцията по безопасност на храните контролира всяко пускане на пазара, така че в този случай, независимо дали е местен производител или от друг държава-членка на Европейския съюз, това подлежи на контрол.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Кралев. Други въпроси, колеги? Г-н Чакъров.
Джевдет Чакъров:
Аз ще помоля МОСВ да отговорят спазваме ли принципа или не го спазваме, след това което казаха.
Росица Петрова:
Ние смятаме, че ще бъде спазен принципът „замърсителят плаща”, като в закона в бившата ал. 7, която сега става ал. 11 са регламентирани някои изключения, включително и това изключение за отглеждане на животни за собствени потребности и случаите на биологично земеделие. Това са само двата случая, в които ще бъде спестена таксата, т.е. няма да се заплаща такса.
Предс. Станислав Иванов:
Да разбирам ли, че няма други въпроси. Не виждам желание за други въпроси.
Уважаеми колеги, ще прочета редакцията, която придобива § 48, който става § 52.
„§ 52. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1:
а) в т. 2:
аа) в буква „а” думите „повърхностните води” се заменят с „река Дунав и водохранилища”;
бб) създава се буква „г”:
„г) нарушаване на непрекъснатостта на река от съоръженията по чл. 156и, ал. 2, т. 4”;
б) в т. 3 се създава буква „в”:
„в) дифузни източници от селското стопанство; тази такса не се заплаща, ако се заплаща такса по буква „а” или „б”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Таксата по ал. 1, т. 1, букви „а” и „б” се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а”.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Таксата по ал. 1, т. 2 се определя на базата на:
1.разрешен обем на изземване – в случаите по буква „а”;
2. височината на преградното съоръжение – в случаите по буква „г”.
(5) Таксите по ал. 1, т. 3 се определят:
1.по буква „а” за замърсяване от:
а) канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадни води” в куб.м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване;
б) промишлени предприятия, формиращи биоразградими промишлени отпадъчни води и от други обекти, формиращи отпадъчни води само с битов характер – въз основа на годишното количество зауствани отпадъчни води в повърхностния воден обект, с корекционните коефициенти по буква „а”;
в) промишлените предприятия, извън случаите по буква „б” – като сума от:
аа) таксата, определена въз основа на годишния товар по химична потребност от кислород за промишлените отпадъчни води, зауствани в повърхностния воден обект, с корекционни коефициенти в зависимост от броя на приоритетно опасните приоритетните и специфичните вещества, и
бб) таксата за битовите отпадъчни води, определена въз основа на годишното количество зауствани битови отпадъчни води в повърхностния воден обект;
г) производствени отпадъчни води, които нямат битов характер и са заустени в канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на количеството, веществата и показателите на отпадъчните води, съгласно писмен договор с В и К оператор с корекционните коефициенти по буква „в”, подбуква „аа”;
2. по буква „б” – въз основа на годишното количество на отвежданите води и концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени максимално допустими стойности;
3. по буква „в” – с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, с която се определят размерът, редът и начина за изчисляване и заплащане на таксите.”
4. Създават се нови ал. 7, 8, 9 и ал. 10:
(7) Таксата по ал. 5:
1.точка 1:
а) буква „а” се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на В и К операторите;
б) буква „г” не се включва в признатите годишни разходи, формиращи необходимите годишни приходи на В и К операторите, а се заплаща индивидуално от потребителите чрез В и К оператора, предоставящ услугата „отвеждане на отпадъчни води”;
2. точка 3 се заплаща индивидуално от собственика или ползвателя на стопанството, или лицето, което пуска на пазара продукти за растителна защита.
(8) Ако титулярят на разрешителното изгради и експлоатира система за непрекъснат автоматизиран мониторинг и когато показанията на системата са валидирани от контролиращия орган, таксата по ал 1, т. 3, буква „а” се определя на базата на реалните товари на замърсяващите вещества.
(9) За възстановяването на разходите за околната среда и ресурсните разходи се определя корекционен коефициент за завишаване на таксата:
1. за водовземане – при самостоятелно водоснабдяване ( чрез собствени водовземни съоръжения);
2. за замърсяване:
а) във водни тела, химичното или екологичното състояние на които е по-ниско от добро;
б) в зони за защита на водите;
в) при заустване в пресъхващите, карстовите и пониращите реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9.
(10) Таксата по ал. 1, т. 2, буква „г” се дължи до въвеждане в експлоатация на съоръжение, осигуряващо непрекъснатостта на реката.”
5. Досегашната ал. 7 става ал. 11 и в нея:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„Такса по ал. 1 не се заплаща в случаите:”;
б) създават се т. 6-8:
„6. Замърсяване от дифузни източници от селското стопанство при:
а) отглеждане на животни за задоволяване на собствени потребности на домакинството, при брой на различните видове животни, съгласно наредбата по чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
б) биологично отглеждане на животни, пчели и аквакултури;
7. за водовземане с цел създаване на нови, възстановяване и/или поддържане на местообитания и/или местообитания на видове, включително влажни зони в територии – част от Националната екологична врежа по смисъла на чл. 3 от Закона за биологичното разнообразие, в които поддържането и/или подобряването на водния режим е важен фактор за тяхното опазване; в тези случаи не се допуска използването на иззетата вода за дейност, насочена към упражняване на професия или занаят и реализиране на печалба;
8. за изземване на наносни отложения в случаите по чл. 140.”
6. Досегашните ал. 8 и 9 става съответно ал. 12 и 13.”
Това е текстът след съответната редакция по доклада на комисията.
Предлагам да преминем към гласуване, тъй като дебатите вече преминаха. Който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Има предложение от г-н Живко Мартинов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника, което е във връзка с § 52, което след това комисията ще редактира.
„В § 1, ал. 1 се създава т. 99:
„ 99. „замърсяване от дифузен източник” е замърсяване в резултат на човешка дейност, което не е заустване в повърхностни води и/или отвеждане на замърсители в подземни води, концентрирано в определена точка.”
Работната група подкрепя предложението на г-н Мартинов. Изказвания? Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Уважаеми г-н Председател, аз мисля, че тук не е съвсем точно това, което е записано, „замърсяване от дифузен източник” е замърсяване в резултат на човешка дейност, което не е заустване” и тук да добавим „на отпадъчни води”, тъй като така излиза, че не е заустване на замърсители от повърхностни води или нещо от този род.
На мен ми се струва, че трябва да има редакция, но нека инж. Росица Петрова или Министърът да прецени кой, но да кажат как е по-добре да стане. Има такива текстове и в други закони и наредби. Мисля, че бихме могли да се съобразим.
Предс. Станислав Иванов:
От министерството по направеното предложение на г-н Великов.
Г-н Мартинов, Вие ще кажете ли нещо по това, което каза г-н Великов.
Живко Мартинов:
Съгласен съм с г-н Великов.
Предс. Станислав Иванов:
В такъв случай ще прочета предложението за редакция, за да сме сигурни какво ще влезе в протокола.
По предложението на г-н Мартинов за т. 99, което е по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание т. 99 придобива следната редакция:
„ 99. „замърсяване от дифузен източник” е замърсяване в резултат на човешка дейност, което не е заустване на отпадъчни води в повърхностни води и/или отвеждане на замърсители в подземни води, концентрирано в определена точка.”
Изказвания? Няма. Благодаря. Това е текстът, който ще залегне в доклада за второ четене в зала на този параграф. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
И последно предложение на г-н Мартинов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника.
Живко Мартинов:
В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:
„§ … Такса за замърсяване от дифузни източници от селското стопанство се дължи от 1 януари 2017 г.”
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря на г-н Мартинов.
Уважаеми колеги, оттук насетне след 6 месеца ще се направи наредбата. Докато влезе в сила, така или иначе тя трябва да влезе в сила от следващата година от 1 януари, така че това нещо дали ще го пише, в случая няма абсолютно никакво значение.
Ерджан Ебатин:
Дифузен източник на замърсяване може ли да бъде по-голям примерно селскостопански производител на нещо, който не зауства по някакъв начин и се възползва от тази вратичка. И е уточнено, че става въпрос само за дребните земеделски производители, т.е. за домакинствата. Ако е необходимо това да се коригира по някакъв начин. Защото по този начин на освобождаване от такса от гледна точка на това, че не концентрира замърсяване в определена точка, което включва приоритета на дифузното замърсяване, възможно ли е някой по-голям селскостопански производител. Да се даде по-ясна дефиниция от гледна точка на даване на приоритет, на освобождаване на такса само на домакинствата и да не могат да се измъкват някои селскостопански производители. Това имах предвид.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Г-н Гуджеров, Вие искахте думата.
Павел Гуджеров:
Като цяло тук не правим разлика между малки, големи и какъвто и да е вид обекти. При положение, че не зауства, съответно той е дифузен източник на замърсяване и всички влизат в тази категория.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Гуджеров. Министерството на земеделието има ли бележки? Няма. Това е нещо, което го подкрепяте. Благодаря.
Други въпроси, колеги? Да го гласуваме.
Гласуваме направеното предложение. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
С това изчерпваме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към т. 2 от гласувания и приет дневен ред.
По втора точка - Актуални въпроси към министъра на околната среда и водите – г-жа Ивелина Василева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно правилника първи задават въпроси колегите от най-голямата парламентарна група. Имате думата за въпрос към министър Василева от парламентарната група на ГЕРБ. Г-н Вълков, заповядайте.
Иван Вълков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми народни представители, уважаеми гости,
Въпросът ми е свързан с разливите от нефтопродукти и други опасни вещества, тъй като преди двайсетина дни в района на Горно Езерово –Бургаско, имаше много сериозен разлив, който нанесе сериозни щети на териториите и тогава разбрахме, че санкциите, които се налагат и глобите са ниски. Към настоящия момент те бяха от порядъка на около 100 000 лв. Това, което видяхме като нанесени щети, смятаме, че е една много сериозна територия и тези глоби трябва да бъдат увеличени.
В тази насока ще предприемем промени в Закона за опазване на околната среда в посока на увеличаване на глобите. Смятаме, че трябва да станат по-сериозни – от порядъка на около 500 000 лв.
Днес въпросът ми е какъв е самият механизъм за налагане на глобите и къде се акумулират тези средства – дали отиват в държавната хазна или се използват от Министерството на околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Вълков. Уважаема г-жо Василева, заповядайте.
Ивелина Василева:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Да, както и г-н Вълков спомена събитието, което е повод за преразглеждане на таваните на налаганите глоби по смисъла на Закона за опазване на околната среда беше разлив на нефтопродукти в района на Бургас, където се появи сериозен риск за защитена зона, защитена местност. Хубавото е, че не беше допуснато да се разпространи разливът в предвид на това, че бяха взети успешни адекватни мерки от спасително-аварийните екипи. След като се допусна тази авария, беше наложена максималната глоба по Закона за опазван на околната среда и тя е 100 000 лв. на оператора на съоръженията, защото той носи отговорност за това да не бъдат допускани подобни щети. Това, което още тогава заедно с народните представители коментирахме и поехме като ангажимент е да бъде направено предложени за увеличаване на размерите на глобите и санкциите, които се налагат, като това според нас ще осигури механизма да бъде прилагана тази мярка в случаите, когато се допусне изпускане на опасни химични вещества или смеси, когато се допусне замърсяване, причинено от опасни отпадъци, включително и когато се допусне теч от складово или транспортно съоръжение или инсталация, в това число и тръбопровод. Това са конкретиките, които смятаме, че трябва да бъдат част от закона и съответно да бъде вдигната санкцията, която може да бъде наложена, както за операторите на съоръженията, които имат комплексни разрешителни, така и за други случаи волно или неволно, умишлено или не допускане на замърсяване и щета върху околната среда.
По принцип глобите, които се налагат от компетентните органи в общия случай това са регионалните инспекции по околна среда и води, се изплащат по сметка в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, след което те могат да бъдат ползвани само и единствено за дейности, които са свързани с опазване на околната среда.
Това е механизмът, който работи и се надяваме, че разговорите, които проведохме по текстовете, които бяха изготвени от колегите в министерството за вдигането на летвата на налаганите глоби ще дадат гаранция и ще осигурят този механизъм, който ще има и превантивната роля и респектиращата роля, и съответно ще осигури адекватност при допускането на сериозни щети от такъв характер, които водят до вреди за околната среда и създават рискове за човешкото здраве.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Допълнителни въпроси, г-н Вълков? Нямате. Парламентарната група на БСП-лява България. Въпрос. Г-н Генов.
Манол Генов:
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги, имаме неофициална информация, че министерството планира преструктуриране на лабораториите към Изпълнителната агенция по околна среда и евентуалната тяхна бъдеща приватизация. Обсъжда ли се такова нещо при вас, има ли такава идея или просто в ефира се движи това нещо.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря за въпроса. Г-жо Министър.
Ивелина Василева:
Г-н Генов, информацията е не само неофициална, а тя е невярна. Това е краткият ми отговор на въпроса, който ми зададохте.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Г-н Генов, други въпроси? Нямате. Г-н Чакъров, заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър, вчера пътувайки сутринта, чух едно изказване на г-н Иван Иванов, директор на Българската асоциация по водите в предаването Хоризонт по БНР и трябва да ви кажа, че доста бях притеснен от това, което чух – за това, че В и К операторите ще бъдат бенефициенти, чухме и от Вас, но не се радваме особено на това, което ще стане и ще кажа защо. И вчера е съобщено, че това ще стане така. С оглед на изградения административен капацитет в общините в предходния период – 2013 г. общините тъкмо изградиха административен капацитет, сега ще правим реорганизация. В и К секторът не знам дали има този административен капацитет, по какъв начин ще се използва този потенциал – от позитивен – негативен, който е на ниво общини.
Но от друго още повече се притесних, като чух, че следващите три години ще има прединвестиционни проучвания, т.е. това ще бъде време, когато се изключва работата и едва ли не остават 5-6 проекта или колко, Вие ще кажете, Вие имате по-екзактна информация и актуална, големи проекти, които са одобрени, доколкото разбирам, на ниво правителство с оглед на положените усилия от страна на Министерството и Европейската комисия, да стартират тези проекти, тяхната реализация.
И с оглед на това, че вече се намираме в средата на 2015 г., това важи и за другите оперативни програми, не само за ОПОС, все пак трябва да бъдем коректни. Да бъдем ли притеснени или ще тръгне нормално и ще има нормална реализация на Оперативна програма „Околна среда”, имайки предвид потребността от тези средства по всички направления, където се работи и най-вече по първа ос за В и К инфраструктура, която е потребна, за да се подобри качеството на водната услуга.
Каква е ситуацията в този аспект? Благодаря ви.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря Ви, г-н Чакъров. Заповядайте, г-жо Василева, за отговор.
Ивелина Василева:
Уважаеми г-н Чакъров,
Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът, който задавате, нееднократно е бил обсъждан и нееднократно сме коментирали какво беше направено в хода на преговорите с Европейската комисия към ноември месец 2014 г. На фаза към онзи момент представени предложения към комисията за съдържанието на оперативната програма изцяло бяха изключени възможностите на общините да участват в инвестиционния процес по Приоритетна ос 1: Води. Точно, осъзнавайки важността на това да се съхрани капацитета, който е създаден, да се надгради, да се обедини с усилията на В и К операторите да се приведат в съответствие с изискванията на Стратегията за развитие и управление на В и К сектора ние изрично настоявахме в разговорите с Европейската комисия да има силно участие на общините, като реален партньор в хода на изпълнение на проектите. Знаете, че изискването на Европейската комисия още при договарянето на споразумението за партньорство и одобряването му в началото на 2014 г. и в целия процес на преговори са били за това да бъдат прилагани принципите на Ви К реформата и съответно В и К дружествата да бъдат водещи, предвид на това, че бизнес логиката на процеса изисква това.
Но това, което сме договорили, участието на общините в хода, както на взимането на решения по инвестиционните мерки, които ще бъдат подкрепяни, всички документи – планови и технически, които ще бъдат изготвяни, както и в хода на изпълнение на проектите. За това разчитаме, че ще бъде използван изграденият капацитет и той ще бъде надграждан, имайки предвид, че общините са част от В и К асоциациите и са наистина органите, които ще взимат решеният в този процес.
Що се отнася до другото притеснение, което изразихте, това беше друг важен елемент от преговорите, а именно знаете, че предстои изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания. За това колегите от МРРБ имат готовност да стартират с възлагането на тази дейност, за да се подготвят документите, следвайки принципа за регионализация на В и К сектора. Докато тече този процес по изготвяне на тези документи и подготовка на регионалните проекти, ние успяхме в хода на преговорите да защитим позицията, че е необходимо да се подсигури този преходен период с достатъчно сериозни дейности, които да осигурят плавност на инвестиционния процес. Това ще бъде осигурено съгласно окончателните одобрени текстове на програма и договореностите с Европейската комисия чрез реализацията на четирите големи проекта, изготвени през предходния програмен период - проектите за Пловдив, Добрич, Асеновград и Плевен, следвайки всички правила и принципи, които бяха валидни през предходния програмен период, а именно общините да бъдат бенефициенти и да стартират възможно най-бързо дейностите по изпълнение.
Договорихме също така изпълнението на още пет проекта, които са в много висока степен на готовност, отново следвайки този принцип – проекти, които са изготвени в предния програмен период и са в зряла фаза на изпълнение и отговарят на условията и принципите на В и К стратегията и съответно на изискванията и приоритизацията на екологичното законодателство, ще могат да бъдат изпълнявани и проекти, които са фазирани между стария и новия програмен период и в този смисъл ще бъде осигурен преходът между старата и новата оперативна програма. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, уважаема г-жо Василева. Уточняващи въпроси? Заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Уточняващ въпрос. Всички тук знаем, че в предходния програмен период са пуснати и това може да се види, а предполагам, че Вие имате тази статистика, ако не в момента, можем допълнително да я видим, има едно сериозно перо „Техническа помощ”, което е използвано да се направят и тези проучвания – прединвестиционните, със съответните анализи, но да не влизам в подробности, за да не дотягаме на колегите.
Освен това се подготвиха и на заседание на комисията в предходния парламент беше представена работата на субекти, които подготвят Мастер плановете и генералните планове за всички В и К дружества, както и за асоциациите. Така че е извършена една не малка по обем работа. Идеята ми е, че се надявам това да бъде използвано, а не да се връщаме отново на нулата и да губим време. Целта е да усвоим тези средства. Това е идеята на въпроса ми и това искам да изясним и надявам се, че всички мислим в еднаква посока – да има реализация, даже да приключим с усвояването на средствата, да се реализират ефективно, с ясна цел В и К сектора, даже предварително и да не чакаме края на програмни период и ако има излишни средства, да можем да кандидатстваме за тях. Това е нашето желание и в това отношение законодателите бихме подкрепили всякакви инициативи и идеи.
Доколкото разбирам, тези проекти, които са одобрени, са част от одобрените проекти. Може и други да се включат, така че да се стартира в малко по-широк аспект, още повече проекти да се включат, а не само тези четири. Ако е така, би било чудесно. Благодаря ви.
Ивелина Василева:
Благодаря за въпросите. Всъщност повече от 500 млн. лв. е ресурсът, който ще може да бъде използван до изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания за регионалните проекти в обособените територии, където съоръженията се експлоатират от В и К оператори. Те включват 4-те големи проекта на обща стойност около 300 млн. лв. плюс около 100 млн. лв. допълнителни за още пет проекта, които ще бъдат разгледани и одобрени от „Джаспърс”, както и допълнителни средства в размер на около 100 млн. лв. за фазираните проекти. Освен това се подсигуряват и средства за подпомагане на работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като водещо в политиката за управление на В и К сектора и точно в този контекст, това, което и Вие коментирахте, а именно възможността да бъдат използвани всички проекти, които са изготвени в предходния програмен период е нашата цел, от една страна, чрез осигуряването на реализацията на тези, които цитирах, от друга страна, изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания да бъдат инкорпорирани всички анализи и проекти, които са изготвени, така че да се подсигури бързият им старт. Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството имат грижа за това да бъде част от заданието към екипите, които ще изготвят регионалните прединвестиционни проучвания. Ние като финансиращ орган, подкрепящ усилията за реализиране на реформата, разбира се, насърчаваме това и подкрепяме това, защото сме наясно, че е изключително важно да се реализират инвестиции във В и К сектора. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, уважаема г-жо Василева.
Следващият въпрос е от парламентарната група на Реформаторския блок. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър, въпросът ми е предвижда ли се предоставяне на средства от Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на предприятие за подготовка за повторна употреба на опаковки или за реализиране на депозитна система за опаковките в Бургас.
Предс. Станислав Иванов:
Заповядайте, г-жо Министър.
Ивелина Василева:
Отговорът отново е кратък. Не!
Борислав Великов:
Уточняващият въпрос е свързан с това, че по неофициална информация от нашите избиратели Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда е отпуснало 19 млн. лв. на община Бургас за експериментална иновативна технология за обработка на битови отпадъци. В това да ли има нещо вярно?
Ивелина Василева:
Мисля, че не е коректна тази информация. Има решение на Управителния съвет на ПУДОС за отпускане на средства от държавния бюджет за реализирането на този проект, но сумата, която Вие цитирахте, не е коректна. 9 млн. лв. са отпуснати на община Бургас за реализиране на този проект от държавния бюджет, а не по Оперативна програма „Околна среда”.
Предс. Станислав Иванов:
Уважаема г-жо Василева, съгласно правилника, можете да не отговаряте, когато въпросът съдържа цифри или искане на информация за точни твърдения, суми и т.н. В случая, благодарим Ви за отговора, но по принцип можехте да не отговорите.
Следващият въпрос е от парламентарната група на Патриотичния фронт. (Нямаме въпроси.) Нямате. Благодаря.
Парламентарната група на Български демократичен център няма въпрос.
Парламентарната група на АБВ. Заповядайте, г-н Станков.
Иван Станков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, може би този въпрос е поставян многократно за компостирането на битовите отпадъци, но аз отново ще го поставя.
През 2012 г. България пое ангажимент, мисля че за около 3% от битовите отпадъци, за компостиране. Как се решава този въпрос сега в България? Има ли изградена акредитирана лаборатория, чрез която да се осъществява контролът. Благодаря ви.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Василева.
Ивелина Василева:
Г-н Председател, може би ще има нужда от уточняване на въпроса. За какъв контрол става въпрос? За качеството на компоста или за това дали се реализират някакви дейности на място от общините за изграждане на компостиращи инсталации.
Що се отнася до качеството на компоста, това не е в компетенциите на Министерството на околната среда и водите, а по-скоро в компетенциите на Министерството на земеделието и храните.
По отношение на това какво се прави да се подпомогне изграждането на компостиращите инсталации по проектите, които се реализират в стария програмен период има включени като елементи в част от проектите е изграждане на компостиращи инсталации, като по новата оперативна програма отново сме предвидили възможност общините да кандидатстват за изграждане на такива съоръжения за компостиране на биоразградими и зелени отпадъци. Като това ще бъде и първата покана за проектопредложения, която ще отправим към общините на обща стойност около 100 млн. лв. ще бъдат възможности на общините да кандидатстват и да получат подкрепа. Критериите за поканата бяха обсъждани и от Комитета за наблюдение на Оперативната програма и след одобрението им ще оповестена поканата към общините.
Целите са много амбициозни. Те са заложени и в законодателството. Ние имаме ангажимент да третираме минимум 35% от генерираните биоразградими отпадъци. В този смисъл стимулираме инициативите на общините за това.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси няма. Следва парламентарната група на партия Атака. Няма представител. Отново парламентарната група на ГЕРБ. Няма въпроси.
Парламентарната група на БСП-лява България. Заповядайте.
Манол Генов:
Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, всички знаем, че България е на едно от първите места по използване на полиетиленови и подобни опаковки в търговската мрежа.
И моят въпрос е набелязали ли сте някакви мерки и има ли министерството идея по какъв начин да се намали това потребление от гражданите и какъв контрол упражняваме всички, за да се плаща продуктовата такса, която знаем, че се събира. За полиетилена е индексирана, а когато се използва друг вид материал, се плаща пълен размер.

Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Заповядайте, уважаема г-жо Василева.
Ивелина Василева:
Благодаря, г-н Генов, за зададения въпрос. Това наистина е тема, която е много актуална предвид на това, че наскоро беше прието и европейско законодателство за ограничаване употребата на полиетиленови торбички, трудно разградими. Мисля, че в тази посока България може да се гордее с това, че е една от държавите-пионери – още 2012 г бяха наложени ограничения чрез въвеждането на тези продуктови такси, за които и Вие споменахте. По този начин се ограничава използването на торбички, които са трудно разградими, като се дава превес на използването на биоразградимите – тези за повторна употреба.
Как се извършва контролът? Контролът е доста тежък от гледна точка на това, че трудно могат да бъдат проследявани всички търговски обекти, особено по-малките, особено пазарите, където се използват торбички. Организират се регулярно проверки от регионалните инспекции по околна среда и води за недопускането на използването на такива торбички, за които няма заплатена дължима такса. Тези проверки се подпомагат и от други органи, защото това е контрол, който трябва и се упражнява от органите, включително и от Националната агенция по приходите, органите, които следят за търговската дейност на обектите.
Безспорно усилията в тази посока трябва да бъдат продължени.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Г-н Генов.
Манол Генов:
Благодаря, г-жо Василева за отговора и имам два уточняващи въпроса.
Казахте, че се правят такива проверки. Има ли констатирани нарушения, има ли направени актове за такива търговци, които не са платили тази такса.
Вторият ми уточняващ въпрос е следният. Понеже при сепарирането, както редно би било да се прави, именно този материал е труден за сепариране и отделяне за рециклиране и обикновено се превръща в така наречения „RDF”. Имаме ли някакви насоки, някакви идеи. По принцип, когато след сепарирането на отпадъците, отделим желязото, отделим стъклото, отделим биомасата, която ще иде за компостирана, този RDF как ще го преработваме, защото той е голям процент от обема след сепариране на отпадъците. Зависи каква е инсталацията, но имате ли някакви идеи в това отношение какво ще се случва? Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Генов. Уважаема г-жо Василева, заповядайте.

Ивелина Василева:
Що се отнася до първия въпрос, към настоящия момент не мога да ви дам информация. Мога да помоля колегите да изготвят и да ви представим информация.
А що се отнася до въпроса за RDF, то това е алтернативно гориво и използването на това алтернативно гориво попада в обхвата на всички изискуеми процедури, които са свързани с работа на инсталациите, допустими норми на емисии, комплексни норми, които са заложени в комплексни разрешителни. Тоест, това е елемент от екологичните процедури.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря Ви, г-жо Василева. Г-н Чакъров.
Джевдет Чакъров:
Уважаема г-жо Министър, на предишното заседание на комисията разгледахме и приехме измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух, където се повдига въпросът за фините прахови частици. Както ни е известно, в Европа около 40% от населението живее в райони със завишени норми. При нас този процент е по-висок и нашата страна е на едно от водещите места в това отношение – близо 90% от населението живее в такава среда.
В тази връзка моите въпроси към Вас са какви мерки се предприемат от страна на Министерството, миналия път дискутирахме, предполагам съвместно с общините, какъв е контролът за реализация на тези мерки, какви резултати са постигнати.
Въпросите ми са в контекста на наказателната процедура, която е стартирала към нашата страна. Надявам се, че с предприетите мерки и с резултатите, които постигаме и ще постигаме да преодолеем наказателната процедура, както и с измененията в законодателството. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Чакъров. Уважаема г-жо Василева.
Ивелина Василева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Чакъров, както коментирахме при предходното заседание на комисията ние смятаме, че комплексни трябва да бъдат мерките. Това, което се отчита в хода на годините до сега е положителна тенденция и мисля, че това е индикатор за усилията, полагани, както на местно ниво, така и на централно ниво. В 37-те пункта за наблюдение и за отчитане на качеството на атмосферния въздух има отчетена положителна тенденция и тя се движи от 4 до 56% подобрение спрямо предходния период, което означава, че наистина инвестициите, които се извършват на местно ниво, имам предвид доста усилия за подобряване на градската среда, проекти за енергийна ефективност, проекти за подобряване на градския транспорт, както и усилията за използване на алтернативни начини на мобилност в градовете, дават своя резултат. Разбира се, мерките са комплексни предвид на това, че ние смятаме, че законодателната инициатива, която беше предприета с текстовете, които бяха предложени ще доведат също до подобряване на ситуацията. От друга страна, паралелните инвестиции по новия програмен период и по оперативна програма „Околна среда”, и по оперативна програма „Региони в растеж”, оперативна програма „Транспорт”, както и бюджетите на общините – всички тези дейности могат да бъдат подкрепени. Да не говорим, че националната програма за саниране и за енергийна ефективност също се надяваме да даде своя положителен ефект.
Паралелно с това и други действия, които са предприети на между институционално ниво с работните групи, чиято задача е да излязат с предложения за промяна на нормативната база, ако е необходимо това, с цел да се ограничи използването на твърдо битово гориво с високо съдържание на замърсяващи компоненти, за да се ограничи замърсяването от отопление на жилищата. Също така и преминаването на друг тип горивна база в местата, където това е основният източник на замърсяване. Безспорно сериозна задача в дългосрочен план на мерки, които сме убедени, че ще дадат положителен резултат. Безспорно, както и Вие казахте, сериозно предизвикателство за държавите-членки, имайки предвид, че 18 от 28-те държави-членки са в нарушение на Директивата и в наказателна процедура.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Следва въпрос от Реформаторския блок. Нямате въпроси. Благодаря.
Следва въпрос от Патриотичния фронт. Също нямате въпроси. Благодаря.
Парламентарната група на БДЦ нямат представител. АБВ също. Атака също.
Благодаря, г-жо Министър, за днешното ви участие.
Ивелина Василева:
Благодаря за вниманието и за дискусията.
Предс. Станислав Иванов:
Колеги, за т. Разни имате ли въпроси? Няма.
Закривам заседанието.

Председател:
Станислав Иванов

Стенограф:
Д. Христова