ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите

П Р О Т О К О Л
№ 4

Днес, 24.03.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите – Ивелина Василева, министър, Атанаска Николова и Бойко Малинов, заместник-министри, Марта Петрова, съветник на министъра на околната среда и водите и Ивайло Петков, парламентарен секретар; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Ирена Тодорова Борованска, Петър Викторов Ангелов и проф. Петьо Хаджиев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Добър ден, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър,
Предлагам дневния ред на заседанието да бъде от две точки:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на околната среда и водите г-жа Ивелина Василева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Други предложения има ли? Не виждам. Моля да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет единодушно с петнадесет гласа „за”.
Присъстват на днешното заседание г-жа Ивелина Василева, министър на околната среда и водите, г-жа Атанаска Николова, заместник-министър на околната среда и водите, г-н Бойко Малинов, заместник-министър на околната среда и водите и г-жа Марта Петрова, съветник на министъра на околната среда и водите и г-н Ивайло Петков, парламентарен секретар и от Движение „Защита на гражданите и държавата” – г-жа Ирена Тодорова Борованска и г-н Петър Викторов Ангелов, както и проф. Петьо Хаджиев.
По първа точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на околната среда и водите г-жа Ивелина Василева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, предлагам да пристъпим към въпросите. Първи са политическа партия ГЕРБ. Въпрос ще зададе г-н Танев.
Димитър Танев:
Уважаема г-жо Министър, преди около една година беше приет плана за управление на парк „Беласица”, за което искам да благодаря на г-н Малинов и на вашия екип за това, че се съобразиха доста от нещата, които се искаха и бяха възможни да се включат в него.
Наскоро беше приет плана за управление на Централен Балкан. А в обществото се дебатира все още нещата около парк „Пирин” и парк „Рила”. Бихте ли ни казали повече неща какво се включва в плана за управление за Централен Балкан и докъде стигнаха въпросите с парк Пирин и Национален парк Рила.
Предс. Станислав Иванов:
Уважаема г-жо Василева, право за отговор.
Ивелина Василева:
Благодаря. От името на г-н Малинов и от екипа благодаря за признанието за усилията, които се полагат. Действително в момента са в процес на разработване на редица планове за управление – 56 на брой, за резервати, поддържани резервати, природни паркове и национални паркове.
Планът за управление на природен парк „Беласица” премина целия процес на обществени консултации, утвърждаване, приемане от Висшия експертен екологичен съвет и беше приет от Министерски съвет и беше утвърден документ за развитието на територията за следващите 10 години от гледна точка на изискванията на законодателството – Закона за защитените територии, за полагане на грижи за тези територии от гледна точка на устойчивото развитие и запазване на ценните природни местообитания и екосистемите там.
Плановете за управление на националните паркове също са предмет на работа в процедура. Планът за управление на Национален парк Централен Балкан беше приет вчера официално от Министерски съвет, утвърден. Това мисля, че отново е един сериозен знак за усилията, които бяха положени. Държа да отбележа, беше приет с пълната подкрепа на местните общности. В цялата фаза на подготовката на този документ, обществените консултации, които бяха проведени с широка информационна кампания, бяха взети предвид становищата, впоследствие беше разгледат от Висшия експертен екологичен съвет и както казах, беше приет с решение на Министерски съвет във вчерашния ден.
За другите два национални парка - Пирин и Рила, техните планове за управление също се изготвят, за жалост със съществени притеснения, брожения, вълнения и далеч не толкова безконфликтни, както плана за управление на Централен Балкан. Знаете, че проектите и на двата плана бяха внесени в Министерството на околната среда и водите за разглеждане. Извинявайте, сбърках, плана за Национален парк Пирин беше внесен в Министерството на околната среда и водите и след преглед от експертите беше върнат за доработка, заради коментарите, които бяха свързани с несъответствие спрямо изискванията на законодателството и международните договорености, произтичащи от Конвенцията по ЮНЕСКО. Планът за управление на Националния парк Рила е внесен в Дирекцията на националния парк, но все още се работи по него и не е внасян за разглеждане в Министерството на околната среда и водите. Съгласно процедурата, след като проектът бъде внесен, той отново подлежи на преглед на експертно ниво за съответствие със заданието и изискванията на законодателството, изпращане на коментари и впоследствие подлежи на одобрение от страна на от Висшия експертен екологичен съвет, съответно след това се процедира към Министерски съвет.
Това е статусът на плановете за управление на националните паркове.
Планът за управление на Национален парк Централен Балкан изисква съгласно заложените в него разпоредби да се съобразяват режимите с определените зони, където има резервати, т.е. недопустима намеса, с ограничена човешка намеса, зони за туризъм, мултифункционални зони и зони за инфраструктура. Режимите са изцяло съобразени с изискванията на Закона за защита на защитените територии.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Допълнителен въпрос, г-н Танев.
Димитър Танев:
Благодаря. Само като допълнение искам да питам кога могат да очакват вече приетите планове да усвоят някакви средства по европейски програми за развитие на определени дейности.
Ивелина Василева:
Всъщност плановете за управление на защитените територии не са пряко обвързани с финансиране. В тях се залагат режими, норми, изисквания за допустимост на дейностите в рамките на териториите и в този смисъл различните финансови инструменти, които подпомагат опазването на околната среда или реализирането на екологосъобразен поминък на местното население биха могли да бъдат използвани. В този смисъл и към настоящия момент всички възможности, които са налични, биха могли да бъдат използвани.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Въпрос от групата на БСП. Г-н Божинов, заповядайте.
Георги Божинов:
Уважаема г-жо Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги,
Проблемът за кръговата икономика и привеждането на европейското и националното законодателство в съответствие с тази нова концепция ще поставя много въпроси на тази кръгла маса и в дневния ред на нашата комисия.
Аз ще поставя един въпрос относно постигането на целите на този етап за разделното събиране на отпадъците и ако точно така поставя въпроса, Вие ще ми отговорите едносрично, че ние изпълняваме тези цели и това ще бъде верен отговор. Но въпросът има своята качествена страна в светлината на новото разбиране на отпадъка – всеки отпадък като начало на ново производство, и в хода на производството и след завършване на мисията на продукта. Защото се оказва, че само 30% от онова, което влиза в производството, отива за потребление и 70% ражда ония 2.5 милиарда тона, които Европа вече трудно понася.
Какъв е моят въпрос? Вярно е, че постигаме целите. Обаче, за да постигнем качество, което да ни позволи по-нататък да оползотворим пълноценно тези суровини, ще трябва да променим и законодателството. И новият закон трябва да започне да решава тези проблеми.
Само с две думи. Вчера завършилата изключително интересна Конференция за отпадъци и енергийна ефективност в Шератон, организирана от Минната камара и Столична община при един от докладите на съветника към българския проект, стана пределно ясно въз основата на разчети, че от качеството на разделянето на отпадъка преди да влезе в завода и оттам към изгаряне, ще зависи и стойността на технологията и самите технологични разходи. За това при положение, че е дефазирало с 3.5 години специализираната инсталация за изгаряне и тя може да реши проблема, ако има живак и други елементи, но на по-висока цена, то сегашното решение за изгаряне в циментовите заводи, ако ги има тези елементи в RD горивото, те не могат.
Следователно трябва да предприемем спешни мерки за това ония компоненти, които се отделят, знаете как, и оползотворяващите организации ги придобиват и резултатът е добър, то разделното събиране трябва да бъде с такъв ефект, че опасните отпадъци да не попадат в технологичната верига. Иначе ще се повтори това, което стана с първия завод в Пловдив. Няма да развивам тази тема. Но вие сигурно сте мислили по тези въпроси. Първата крачка ви стопира общественото мнение и Вие съобщихте, че търсите друго решение. Но, ако не се въведат законови, крути мерки, този дефект на нашето разделно събиране ще продължи и ще плащаме цената на по-ниска използваемост на компонентите, които разделяме.
Най-добронамерено поставям въпроса, но решението трябва да го търсим заедно и със законовата промяна трябва да го решим.
И ако разрешите само една дума. Не виждам всички журналисти. Миналия път, когато приемахме закона, аз имах едно предложение, което не се прие по други причини, че когато определяме в преходните разпоредби що е „разделно събиране”, задължително трябва да бъде при източника. Защото изпуснем ли го при източника и влезе в общия поток, ние можем чрез сепариране да постигнем целите, но това вече е замърсена суровина и тя не може да отиде за ония технологични високо ефективни решения, а ще отива за изгарянето, което е по-ниско в йерархията.
Тоест, и без да ми отговаряте много конкретно, Вие разбирате, че съм готов да мислим в тази посока, защото ще ни изпреварят много тези, които са по-напред от нас.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Божинов. Г-жо Василева, заповядайте за отговор.
Ивелина Василева:
Съвсем накратко, тъй като изложението на г-н Божинов започна с темата за кръговата икономика, безспорно изключително актуална тема, изключително важна и тема, която стои на дневен ред не само в България, а и в европейските формати. Декември месец, миналата година, Европейската комисия публикува новия законодателен пакет, който предвижда изменение на 6 директиви в сектора „Управление на отпадъците” с основната концептуална цел действително да се възприеме идеята за кръговата икономика не само на финала по отношение на третиране на генерираните отпадъци, а още в самото начало на продуктовата верига и цялата икономика да бъде адаптирана така, че да се генерират възможно най-малко отпадъци и ако такива бъдат генерирани, те да бъдат лесно третирани и оползотворявани. И в този смисъл в самия законодателен пакет се съдържат предложения за доста амбициозни цели.
В европейски план този законодателен пакет предстои да бъде обсъждан. Законодателната инициатива е факт. Започнаха преговорите между държавите-членки на ниво работни формати, предстоят и обсъждания на Съвет на министрите, така че и ние като държава-членка участваме активно в тези разговори и се надявам, че в рамките на тази година ще се формулират общите заключения, така че да върви напред законодателния пакет и Европейският парламент трябва да се произнесе по него. В този смисъл посоката е тази, в която България върви със Закона за управление на отпадъците, който беше въведен 2011 г. Рамката е ясна, целта е ясна, както и Вие споменахте, към настоящия момент ние осъзнаваме важността на това да се поддържа темпото и да се изпълняват целите – и междинните, които са заложени в националното законодателство, и тези, които са валидни за 2020 г.
Така че всички проекти, които се реализират, се съобразяват с тези изисквания, съобразяват се и с Националния план за управление на отпадъците.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси, г-н Божинов, имате ли?
Георги Божинов:
Само искам да кажа, че и правителството и парламента могат да направят всичко, което зависи от тях в областта на нормативно уреждане по най-добрия начин на нещата. Но ние ще имаме две големи препятствия.
Едното е, ако не стигне до съзнанието на хората и те не станат съзнателни участници в този процес, няма да се получи.
И второто е, аз имам убеждение, че ние харчим повече пари за управление на отпадъците, отколкото са необходими за оптималното решение на тези процеси и това статукво ще противопостави на най-добрите решения много субекти от статуквото. Вие знаете вашата първа идея в закона по друг начин да става разделното събиране, като се сблъска с ония 300 000 българи, които живеят от това, че изваждат компонентите и ги продават на организации, събиращи отпадъци и така го реализираме. Може да не е лошо. Но те вземат това, което е ефективно и изгодно, а онова, което е опасно, остава. Тоест, трябва да търсим решение и да убеждаваме субектите, че е от техен и обществен интерес и да ги принуждаваме със закона. Тя не е лесна тази работа.
Ивелина Василева:
Благодаря. Безспорно, абсолютно съм съгласна с Вас, че заедно трябва да търсим решение и да вървим напред. И в този смисъл благодаря и на народните представители за подкрепата, тъй като управлението на отпадъците изисква ангажираността на цялото общество и ползите са за обществото. Безспорно много важна роля имат и общините по отношение въвеждането на ефективни системи за управление на отпадъците.
Що се отнася до необходимостта от провеждането на активни информационни кампании абсолютно съм съгласна с това и благодаря за подкрепата в тази посока. Тази година ние стартираме много мащабна кампания, насочена към младите хора, към децата. Мисля си, че това е една от целевите групи, с която много активно можем да работим, за да формираме съзнание, култура ,навици, които да водят към постигането на целите. Стартираме кампанията „Яко е да си еко” и се надяваме тя да получи широка подкрепа на обществеността. Благодаря.


Предс. Борис Ячев:
Благодаря, г-жо Василева. В отсъствието на председателя поемам ръководството на заседанието. Следващият въпрос е от парламентарната група на Движението за права и свободи – г-н Джевдет Чакъров.
Джевдет Чакъров:
Благодаря ви. Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги,
Ще задам въпрос, свързан с превенцията на наводненията, предвид сезона, в който се намираме и повишения риск, който дано не се случва.
Г-жо Министър, моля да ни информирате взети ли са мерки за превенция на наводненията. Има ли райони, където това ще се проследи с повишено внимание. Докъде стигна изграждането на Националната система за управление на водите в реално време. Очаква ли се и има ли възможности да се дадат реално средства на общините за превенция с оглед на бъдещи наводнения, активиране на свлачища и в каква рамка би било това. Докъде се стигна с процедурата за приемане на плановете за управление на риска от наводнение на ниво басейн в нов район. Има ли визия какви мерки се включват в това – горе-долу приблизителна финансова рамка. Какво ще бъде подсигурено като инвестиции, какви са възможностите и какво е индикативно като потребности с оглед на съответните мерки. Благодаря.
Предс. Борис Ячев:
Г-жо Василева, заповядайте.
Ивелина Василева:
Благодаря. Не знам дали ще успея в регламентираните времеви рамки да се вместя.
Знаете, че превенцията и управлението на риска от наводненията е много важна задача и е безспорен приоритет на правителството. Усилията, които полагаме всички институции, които са ангажирани с действия във връзка с превенцията дават своите резултати, защото работим в режим на непрекъсната координация и много добра стиковка. Всички ведомства, съгласно своите функции и ангажименти изключително отговорно се отнасят към предприемането на всички мерки и действия за осигуряване на превенцията.
Какво правим ние? Знаете законодателната инициатива. Благодаря за подкрепата от Народното събрание за промените в Закона за водите, за да се обезпечи засилването на контрола върху хидротехническите съоръжения чрез обособяването на единен национален орган за това. Функциите на министерството от гледна точка на наблюдаването на нивото на водите в речните басейни и предоставянето на актуална информация ежедневно се предоставя на всички институции и органи, в това число на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, експлоатационните дружества към секторните ведомства, съответно областните управители – информация за актуалния статус, както и предвижданията за следващите дни, съгласно прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология, така че в случаи на очаквания на по-обилни валежи да се предприемат превантивни мерки.
Другото, което безспорно е изключително важно, е изготвянето на плановете за управление на риска от наводнения, които са в много напреднала фаза и съгласно плановете ни ще бъдат приети до края на годината. Това са документи, които за първи път се разработват на европейско ниво и в България вече са преминати някои от най-важните етапи, а именно прегледа и определянето на зоните, където има риск от възникване на наводнения, картирането на тези зони, както и подготовката на проектите на плановете за управление на речните басейни. Във фаза на обществено обсъждане са вече три от плановете за управление на риска от наводнения за басейновите дирекции в Черноморския район, Западнобеломорския и Дунавския район. Очакваме много скоро да започне и общественото обсъждане на четвъртия документ, изготвен от Източнобеломорския район. Там имаше забавяне във връзка с обжалвания по обществена поръчка. Но работят изключително интензивно колегите. Обществените обсъждания се правят по места с отправени покани към всички заинтересовани страни, плановете са публикувани на страниците на басейновите дирекции и на министерството, а също така се провеждат срещи със секторните ведомства.
Така че осъзнаваме важността на тези документи и като стратегически важни и като документи, в които ще бъдат заложени мерките. А и не само това, те са и предварително условие по смисъла на партньорското споразумение.
Що се отнася до средствата, които са отделени. В приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища” близо 160 млн. лв. са средствата, които са отделени за обезпечаването на мерки за превенция, в т.ч. изграждане на Националната система за управление на водите в реално време, където има обявена покана за проектно предложение към конкретния бенефициент – дирекция „Управление на води” към министерството, за реализиране на първата фаза на проекта, а именно изграждане пилотната система по поречието на река Искър. До края на месеца е срокът за подаване на проектното предложение, което ще бъде предмет на оценка и утвърждаване в рамките на два до три месеца. Иначе колегите работят върху възлагането на дейностите, така че да вървят и тези процедури.
Що се отнася до останалите мерки, които ще бъдат реализирани с подкрепа от оперативната програма вече имаме приключила процедура по кандидатстване от страна на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Поканихме Главната дирекция като конкретен бенефициент да представи своето проектно предложение за изграждането на 6 регионални центъра за реакция при кризи и бедствия с обща стойност на поканата над 309 млн. лв. В момента тече оценка и предполагам в рамките на месец април ще можем да пристъпим към подписването на договор за безвъзмездно финансиране.
До края на годината ще бъде обявена покана за проектни предложения с бюджет 20 млн. лв., насочена към общините, където на принципа на конкурентния подбор ще могат да бъдат финансирани проекти, отново свързани с превенцията от възникване на наводнения. Отделно от това 56 млн. лв. ще бъдат налични по поканата, която ще бъде отправена към общини и Агенция „Пътна инфраструктура” за превенция, свързана с риска от активиране на свлачища.
Това е бюджет, с който оперативната програма разполага и съответно поканите, които ще бъдат отправени към бенефициентите, за да могат да се подпомогнат при реализирането на проекти, свързани с това.
Иначе мерките, които се разработват в плановете за управление на риска от наводнения, имат и други възможни финансови източници, в това число бюджети на общините, в това число Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, в това число други финансови инструменти, в това число и частни източници – частно финансиране. Така че работата е организирана с изключително интензивни темпове и както казах, до края на годината ние ще имаме и утвърдени планове за управление на риска от наводнения.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси, г-н Чакъров.
Джевдет Чакъров:
Благодаря. До голяма степен съм удовлетворен от отговора, който получаваме. Вижда се, че се полагат усилия. Няма как да не приветстваме и приемствеността, която е особено по отношение на звеното за 24-часово наблюдение в пикови ситуации от 2005 г. и досега. Тази практика трябва да продължи.
Бих искал само да ни информирате, ако имате такава информация в момента, надявам се, че с новата организация по отношение на техническото състояние на язовирите тогава, когато е необходимо има такива прогнози, техническото състояние на язовирите по отношение на изпускане на води, осигуряване на свободни обеми да е в много по-добра кондиция, образно казано, при тези възможности. Убеден съм, че има много по-добра координация, защото и потребностите и наводненията, които за съжаление не ни подминават и нас, налагат ние да бъдем много по-адекватни като държава, като организация в общини, въобще цялостната организационна структура. Моята информация е, че има вече такава по-добра техническа даденост и се надявам да е в експлоатационна готовност на базата на информацията, която постъпва, обработва се и естествено Министерството на околната среда и водите трябва да бъде водещият субект в това отношение. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Г-жо Василева.
Ивелина Василева:
Благодаря и аз. Безспорно това, което беше направено демонстрира ясната воля и приоритет на тази задача и е ангажимент на всички институции и действително мисля, че държавата полага изключително много усилия в тази посока. Що се отнася до Държавната агенция по метрология и технически надзор естествено с повече информация могат да ви снабдят колегите, но това, което имаме като информация за интензивните проверки, които се извършват вече планирани по региони за наблюдаване на техническото състояние, контрол и предприемане на действия, указания в случаите, когато се установява, че има някаква слабост или необходимост от временно извеждане от експлоатация на хидротехническите съоръжения. Специално постановление на Министерския съвет беше прието за обезпечаването, финансово и кадрово на Държавната агенция по метрология и технически надзор, за да се осигури необходимия административен капацитет за изпълнението на дейностите. Така че действително държавните институции полагат много грижи и усилия за това.
За Оперативното звено, безспорно, това е добра практика. Както споменах, ежедневно се предоставя информация чрез ежедневен бюлетин за състоянието. В случаите, когато има оповестени критични ситуации, или очаквания за екстремални явления се активира 24 часовата работа на звеното и безспорно това помага за добрата координация.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Следва въпрос от групата на Реформаторския блок. Г-н Великов, заповядайте.
Борислав Великов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Министър, за мен, а вероятно и за колегите, би било интересно накратко да информирате за най-важните задачи, които министерството предстои да решава през следващите месеци, примерно, до лятото и доколко някои от тях са свързани с някаква законодателна инициатива, било през Министерски съвет, било чрез колеги от Комисията, предвижда ли се и има ли нещо планирано, като законови нормативни актове, които биха подпомогнали дейността на министерството.
Предс. Станислав Иванов:
Заповядайте, г-жо Василева, за отговор.

Ивелина Василева:
Благодаря за зададения въпрос. Приоритетите са формулирани и чрез законодателната програма, която беше приета от Министерския съвет. Що се отнася до законодателната инициатива и работата по законодателството от страна на Министерството на околната среда и водите в най-кратко време предстои да бъде внесен за разглеждане Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. До края на годината ние ще предложим и актуализация – закони за изменение и допълнение на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Това са законодателните инициативи, които са най-важни в рамките на годината.
А що се отнася до приоритетите на министерството освен описаните до тук, знаете, че безспорен приоритет е и утвърждаването на плановете за управление на риска от наводнение, плановете за управление на речните басейни, които също са в интензивна фаза на подготовка. За тях очакваме да бъдат готови и приети от Министерски съвет през месец септември тази година. Много важно е да продължаваме интензивната работа по приключването на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” и съответно активно да се работи по новата Оперативна програма 2014-2020 г.
Това са нашите приоритети. А иначе задачите са много. Те са свързани и с международните ангажименти на министерството, участието в европейския законодателен процес и дебатите, които текат на европейско ниво в сферата на отпадъците, както коментирахме, а и в сферата на законодателството, което касае изменението на климата. Започнаха вече преговорите след приемане на споразумението в Париж миналата година по разписването на законодателството, което касае европейската схема за търговия с емисии.
Така че в пълна мобилизация сме целият екип и работим за реализирането на приоритетно заложените задачи. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси? (Нямам.) Благодаря. Следващият въпрос е от групата на Патриотичния фронт. Заповядайте, г-н Ячев.
Борис Ячев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър,
Министерството на околната среда и водите разработва пилотен проект за подпомагане на общините, които са получили за стопанисване минералните извори на своите територии. Макар че стана ясно, че този проект е в много ранен етап, очаква се схемата за финансиране да бъде допълнително разработена, може ли с няколко думи да представите все пак някои основни параметри за този проект. Благодаря.
Ивелина Василева:
Благодаря. Идеята възникна във връзка с осъзнатата необходимост да подпомогнем общините. Политиката на правителството, знаете, е да подкрепя общините и от това произтича възможността им чрез Закона за водите да получат правото за управление на държавните находища на минерални води за период от 25 години. Много общини вече се възползваха от това си право. Това, което сигнализират или оповестяват, е необходимостта от реализиране на проекти за рехабилитация на довеждащата и разпределителната мрежа или за изграждането на нова разпределителна мрежа, така че да може в пълна степен да бъде използван наличния ресурс – да се намалят загубите по трасето, да се даде възможност на повече потребители да ползват ресурса. Това е нещо, в което действително има много потенциал, като се има предвид, че в момента в България се ползват по-малко от 20% от ресурсите на минерална вода.
Програмата, която се разработва, лично г-жа Николова е ангажирана с това, чрез Националния доверителен еко фонд колегите работят по формулирането на една концепция, която да даде възможност за осигуряване на финансиране на общините, но не изцяло безвъзмездно. Това произтича от факта, че общините могат чрез общинските си наредби да събират такси за предоставения ресурс, т.е. генерират приходи от водата, която предоставят за ползване и в този смисъл дейността, като такава, е приходогенерираща. Това, което сме възложили като задача, е до месец юни да има готова концепция, за да може да се оповести програмата и да са наясно общините с критериите и възможностите за кандидатстване. Това, което сме коментирали е, че схемата, която ще бъде разработвана, ще бъде под формата на финансов инженеринг, т.е. облекчени финансови условия, но не пълно сто процентово безвъзмездно финансиране, като ще започнем с пилотна схема, т.е. да се тества тази програма и в случай ,че се окаже успешна ще се постараем и в следващите години да осигурим допълнителен финансов ресурс и да надградим програмата.
А иначе има интерес сред общините. Редица от тях вече заявиха желанието си да се включат в подобна програма.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси, г-н Ячев?
Борис Ячев:
Доста рано е да се говори за финансови параметри. Благодаря за отговора.
Предс. Станислав Иванов:
За групата на БДЦ няма представител. От групата на АБВ г-н Станков.

Иван Станков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, преди около 4 месеца в Париж се проведе най-големият световен форум, свързан с глобалното затопляне на планетата. Имаше и много съпътстващи инициативи някои от които мен ме интересуват и ме касаят като специалист, като професионалист, една от които е инициативата „Четири на хиляда” – това са почви, за продоволствена сигурност и климат, както и темата, която захванахте в отговор на въпроса на г-н Божинов за кръговата икономика – оползотворяването на емисиите, на биомасата. Бихте ли поразширили малко отговора на този въпрос за кръговата икономика и какви по-конкретни инициативи е предприело министерството във връзка с всички тези решения, които не знам дали се официализираха, но свързани с глобалното затопляне.
И доколкото ми е известно, към министерството има Обществен съвет с тематични групи. Работи ли, обсъжда ли ги тези въпроси то Обществен съвет и ползват ли се достатъчно специалистите, които са компетентни по тези въпроси. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов. Благодаря, г-н Станков. Уважаема г-жо Василева, заповядайте за отговор.
Ивелина Василева:
Започвам от проведения декември месец форум в Париж и постигнатото споразумение на държавите, които са страни по Конвенцията за изменение на климата към ООН. След като беше съгласувано споразумението от държавите, предстои формализирането, както Вие го нарекохте. Отправена е покана към всички държави да изпратят своите представители за подписване на споразумението на 22 април в Централата на ООН. България ще бъде представена от Президента г-н Плевнелиев.
Съгласно споразумението, което беше постигнато, е поставена общата цел да не се допусне превишение на средно годишната температура с повече от 2 градуса и ангажименти на развитите държави по отношение на осигуряването на подкрепа при финансирането. Що се отнася до детайлите тепърва предстои да се проведат преговорите между държавите-членки във връзка с ангажимента и позицията, която изрази Европейската комисия и Европейският съюз като цяло до 2030 г. с целите, които са поставени и редуциране на генерираните емисии на парникови газове с 40%.
Инициативите, които се провеждат в тази рамка, се съгласуват с много заинтересовани страни, защото по темите, които касаят изменението на климата знаете пряко участват и колегите от Министерството на енергетиката във връзка с пакета „Климат-енергетика”. И не само, а и останалите секторни ведомства, които по сектори отговарят за стратегическото планиране на различните индустрии или икономически отрасли. Ние работим тясно с тях. Сформираме координационна работна група вече с представители на министерствата за разработването на стратегията за адаптация към измененията на климата. Колегите вече работят по това и Световна банка ще подкрепя разработването на този документ чрез обезпечаването на експертни анализи.
За Консултативния съвет, сформиран съгласно Закона за климата, ние сме изключително благодарни на всички, които участват в Консултативния съвет. Събираме го, провеждаме заседания на съвета преди важни събития и формулирането на национални позиции. Така беше и преди провеждането на Конференцията за климата. Наистина много необходима ни е експертизата на участниците в този съвет. Там са представени и академичните, научните съсловия, представени са и бизнеса и неправителствени организации и тяхното мнение и отношение към тези теми е изключително важно.
В контекста на кръговата икономика също работим за оповестяването на тези инициативи, за формулирането на национална позиция. Наскоро проведохме и важен форум, според мен, с участието на много представители от обществеността, включително и членове на Европейския парламент, за да представим пакета когато беше оповестен от Европейската комисия, беше публикуван за обществено обсъждане и събиране на мнения от заинтересованите страни на страницата на Министерството на околната среда и водите. На базата на становищата, които бяха изразени, е формулирана и националната позиция, която ще отстояваме в преговорите. Имах възможност наскоро при срещата с комисаря по околна среда г-н Кармену Вела също да коментирам това.
Така че наистина разчитаме много на участието на всички, защото въпросите, които коментираме, свързани с измененията на климата и с кръговата икономика са хоризонтални въпроси.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси, г-н Станков?
Иван Станков:
Много Ви благодаря, г-жо Министър. Аз няма да поставям допълнителни въпроси, защото не малко въпроси ви поставих предварително.
Искам да ви кажа, че интересът в научните среди към тези проблеми е много голям. Може би като препоръка, която искам да направя, е да давате малко по-голяма гласност и популярност на това, което се прави, защото наистина интересът е голям. Да се ползват в максимална степен всички тези, които имат възможност да бъдат полезни по тези проблематики. Благодаря.

Ивелина Василева:
Проф. Станков, благодаря за препоръката и да ви осведомя, че и нашето мислене е в тази посока и за това отправихме официална покана към Комисаря по климата да посети България и да вземе участие във форум за среща със заинтересованите страни. Имаме принципно потвърждение за края на месец май. Така че и с Комисаря ще могат да бъдат обсъждани тези въпроси.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. От партия Атака няма представител.
Минаваме към втория кръг въпроси. Първи са политическа партия ГЕРБ. Г-н Мартинов, заповядайте.
Живко Мартинов:
Г-жо Министър, искам да ви задам следния въпрос.
Какъв е напредъкът по плановете за управление на речните басейни и на какъв етап са.
Ивелина Василева:
Важни стратегически документи, които накратко засегнах и в изказванията си до сега. Съгласно Закона за водите ние имаме ангажимент за изготвянето на тези планове. Това са вторите планове, разработвани от България, произтичащи от ангажиментите ни по европейското законодателство, като всички планове за управление на речните басейни от четирите басейнови дирекции са подготвени като проекти и оповестени за обществено обсъждане. Общественото обсъждане започна декември месец миналата година и ще продължи до месец юни. След утвърждаването на документите и провеждането на необходимите процедури по екологични оценки очакваме те да бъдат утвърдени септември месец. Така че отново паралелно с работата по плановете за управление на риска от наводнения, колегите от басейновите дирекции работят много активно. Провеждат се срещи отново не само по места в регионите с басейновите съвети, с представители на регионални структури на местните власти, провеждат се срещи и на централно ниво с другите ведомства, за да участват всички в процеса по формулирането на мерките и утвърждаването на мерките, които ще бъдат заложени в тези документи.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Г-н Мартинов, уточняващи въпроси? (Не, нямам.) Втори въпрос от БСП-лява България. Заповядайте, г-н Генов.
Манол Генов:
Уважаема г-жо Министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, моят въпрос е свързан малко и с интереса на проф. Станков.
Преди време обсъждахме тук измененията в Закона за опазване на атмосферния въздух. Аз тогава се пошегувах, че сме забравили един цял раздел на стационарни замърсители, каквито са битовите домакинства, използващи твърдо гориво – дърва и въглища. Тогава ми бе отговорено, че има една или две работни групи и някъде в началото на годината ще има някакъв резултат от работата на тези работни групи. Всички тогава се обединихме около констатацията, че този източник на отопление е един от основните замърсители на атмосферния въздух през зимните месеци. Съжалявам, че този комисар ще идва май месец, да вземем да го разходим някъде из провинцията, където хората се отопляват на дърва и въглища, да подиша малко и той от този въздух, за да види за какво става въпрос.
Това ми е въпросът. Има ли някакви резултати от работата на тези работни групи. Нова ли се сформира, старата ли ще даде някакви заключения и констатации? Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря на г-н Генов. Уважаема, г-жо Василева, заповядайте.
Ивелина Василева:
Благодаря за поставения въпрос, много значим, като се имат предвид и рисковете, които се проявяват за човешкото здраве при превишаването на допустимите норми за фини прахови частици във въздуха, като се има предвид и напредналата фаза на наказателната процедура от Европейския съюз. Това, което отчитаме и до края на месеца ние трябва да представим своето становище до Европейския съюз във връзка с процедурата е сериозен напредък на държавата. От 37-те пункта, където се наблюдава качеството на атмосферния въздух на територията на страната, в 51% няма превишаване на средно годишната норма през 2015 г., а в останалите пунктове се отчита намаляване на превишенията с 30%. Това, обаче, не може да бъде успокояващо, защото проблемът продължава да бъде факт и усилията трябва да продължават.
Коментирахме за двете междуведомствени работни групи, които бяха създадени в Министерството на околната среда и водите: едната, която включва представители на много ведомства, на общините, на бизнеса, а другата, която беше сформирана с колегите от Министерството на труда и социалната политика, но решихме да бъдат слети двете групи предвид задачите, които имат. А те са да намерят най-добрия вариант за стимулиране на населението да преминава към по екологосъобразни начини на отопление. За това отделихме и средства по оперативна програма „Околна среда”. Безспорно Вие като представител на лява партия знаете и трябва да се съгласите с мен, че не бихме могли да налагаме силово мерки на хората. Много добре се наясно с факта, че много хора не могат да си позволят това. За това трябва да бъдем изключително разумни и работата, която тази междуведомствена работна група извършва, е свързана с прецизирането на изискванията, които ще бъдат предложени за стандартизиране на отоплението, което ще може да бъде използвано за осигуряване на битовото отопление. Работната група излезе с препоръка да бъде възложено научно обоснованото анализиране на съдържанието на сяра и прах във въглищата ,които могат да бъдат използвани за битово отопление. Осигурихме средства, за да бъде извършена тази задача и на базата на това да продължи работата на междуведомствената работна група. Това е статусът към настоящия момент.
По оперативна програма „Околна среда” до края на годината ще представим поканата за кандидатстване на общините, за да могат да реализират проекти, които са свързани с прилагането на мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха и усилията, които полагаме заедно с другите ведомства при залагане на изискванията за интегриране политиките по околна среда в другите програми, надявам се ще доведат до реализирането на повече проекти, които в крайна сметка ще донесат положителен ефект. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, уважаема г-жо Василева. Следва въпрос от ДПС. Г-н Чакъров, заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, вторият ми въпрос е по темата за наказателните процедури, защото знаем, че сектор „Околна среда” е един от чувствителните сектори на европейско ниво, както и за нашата страна. В тази връзка моля да ни информирате колко наказателни процедури има срещу Република България – срещу държавата ни, в сектор Околна среда, на каква фаза са те, има ли такива вече в съдебна фаза, има ли процедури, по които да имаме притеснения.
Освен това, предполагам, че е направен обстоен анализ има ли наказателни процедури, които да изискват и законодателни промени, които ние народните представители трябва да реализираме.
Предс. Станислав Иванов:
Г-жо Василева, имате право на отговор.
Ивелина Василева:
Благодаря за въпроса. На 15 март имахме среща с комисаря Кармену Вела, който още в началото на срещата поздрави България за усилията, които полага, защото само през изминалата година – 2015 г., бяха закрити 6 наказателни процедури срещу държавата ни. Голяма част касаеха непълно или липса на транспониране на европейското законодателство. И в този смисъл принос за затварянето на тези наказателни процедури има и законодателният орган – Народното събрание. Към настоящия момент към България има действащи 10 наказателни процедури, като голяма част от тях касаят прилагането на екологичното законодателство.
Що се отнася до транспонирането на екологичното законодателство не мисля, че има такива наказателни процедури, които изискват промени на законодателството, а по-скоро очакванията ми са, че три от тези десет наказателни процедури много скоро ще бъдат закрити от Европейската комисия, защото ние, т.е. вие сте направили промените в законодателството чрез промените в Закона за климата, чрез промените в Закона за опазване на околната среда, за да докладваме, да нотифицираме комисията за изпълнението на ангажиментите. Три са наказателните процедури, които очакваме да бъдат закрити: едната е във връзка с необходимост от пълно транспониране в сферата на законодателството за изменение на климата, другата е свързана със законодателството за химикалите и третата с необходимостта от утвърждаването на национална наредба за мониторинга на приоритетните вещества във водите. Наредбата беше приета от Министерски съвет и вече е действаща, така че надявам се в скоро време тези процедури да бъдат закрити.
Що се отнася до останалите, те са стартирани във връзка с недобро прилагане на законодателството. Като най-критичните от тях бих определила процедурата, която приключи към настоящия момент с произнасяне на Европейския съд относно зоната на Калиакра. Знаете, че излезе решението на Европейския съд, като това, което имаме като ангажимент, е до 15 април да изпратим отговор на комисията относно решението, което беше взето и действията, които са предприети от държавата. Мисля, че имаме силни позиции, защото много беше направено, за да се отстранят недостатъците, свързани с издаваните разрешения за изграждането на ветропаркове в зоната на Калиакра.
Другата критична процедура, вече коментирахме, фактът, че Колежът на комисарите взе решение да инициира съдебно дело срещу България за нарушаване на законодателството, свързано с чистотата на атмосферния въздух. Не е стартирало още делото. Изпращаме информация и на Европейската комисия и на Европейския съд, като се надяваме, че действията, които са предприети на национално ниво няма да доведат до решения в отрицателна посока.
Другата процедура е свързана със законодателството за управление на отпадъците и закриването на старите сметища. Там също има произнасяне на съда, но както информирах народните представители по време на предишно изслушване, има решение на Европейската комисия за замразяване на делото. Тоест, няма движение, поради факта, че държавата предприема мерки и работи по изпълнение на декларираните ангажименти да закрие старите депа в рамките на сроковете, които докладваме и към които се придържаме.
Другите процедури са свързани отново със замърсяване на въздуха, но не бих казала, че имат такъв критичен характер. Това са най-критичните от наша гледна точка, но работим усилено, за да преодолеем тези наказателни процедури.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Г-н Чакъров, имате ли уточняващи въпроси? (Не.) Нямате. Благодаря. Следва групата на Реформаторския блок. Г-н Великов.
Борислав Великов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Министър, благодарение на добрата работа и на екипа ви миналата година беше доста ударна в усвояване на средства, свързани с В и К инфраструктурата в България, следствие на което на много места се направиха така наречените „водни цикли”. Един добър пример беше в Монтана. Но за следващия програмен период, който вече настъпва или е настъпил, като чели ще има пречки пред използването на европейски средства в някои области, един от които е Монтана, за съжаление, където има мънички общински В и К, които нямат одобрението на обществеността, на общинския съвет, на кмета да се присъединят към Асоциацията на В и К организациите и по този начин като чели има голям риск съответните области, примерно, община Лом или Берковица да не могат да използват средства по европейските програми, което много ни безпокои нас народните представители от Монтана. Примерно, с г-жа Десислава Атанасова и с други колеги се опитвахме да посредничим, но не сме особено успешни. Имате ли някаква идея това действително ли е сериозна пречка, може ли някак си да се преодолее. Очевидно това не може да стане чрез някакви много силови методи спрямо подобни общини и съответните В и К, но все пак има ли някакви идеи, можем ли нещо на правителствено равнище да направим. Разбира се, ние можем да подскажем, но ми е интересно, а вероятно и за други колеги, където има такива случаи, а мисля, че са поне 10 такива области, какво бихме могли да измислим. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Уважаема г-жо Василева, заповядайте.
Ивелина Василева:
Благодаря за зададения въпрос.
Оперативна програма „Околна среда” в новия програмен период е изцяло подчинена на националната политика, произтичаща от Стратегията за развитие и управление на В и К сектора. И не само това, реализирането на реформата във В и К сектора е предварително условие, съгласно текста на Партньорското споразумение, подписано между България и Европейската комисия. За това наистина е важно да върви напред процеса, защото в края на 2016 г. България трябва да докладва пред Европейската комисия напредъка, след което се извършва преглед на постигнатото и ако няма изпълнение на предварителното условия, това би означавало и невъзможност за ползване на средствата в този сектор в годините по-нататък през програмния период. Знаете, че Министерството на околната среда и водите е финансиращ орган и в този смисъл ние имаме ангажимента да отпускаме средства по програмата само, ако са изпълнени ангажиментите за регионализация, консолидация и не само това – подпомагаме и през миналия програмен период и през настоящия програмен период Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като принципал на В и К дружествата и министерство, което отговаря за провеждането на реформата във В и К сектора. Вече са подписани два договора за техническа помощ, които са предоставени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработването на регионалните прединвестиционни проучвания за осигуряването на подкрепа за провеждането на реформата, в това число разработването на нормативни документи, методически указания, наредби и т.н., работа с В и К дружествата, КЕВР, работа с В и К асоциациите за провеждането на реформата и всички стъпки, които са заложени в нея. Така че безспорно важно е да се върви напред.
Що се отнася до това дали да има други механизми за окрупняване не бих могла да коментирам. Това, което е заложено в законодателството е необходимостта от регионализация. Решенията, безспорно, се взимат на общинско ниво. Общинските съвети взимат своите решения относно това дали да се присъединят към регионалните В и К дружества или не. Но със сигурност Министерството на околната среда и водите, в ролята на финансиращ орган, ще подкрепя и ще подпомага всяко едно усилие за това да се реализира В и К реформата, тя да бъде факт, за да можем да оползотворим средствата, които са налични по програмата. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси?
Борислав Великов:
Да. Само няколко думи ще кажа по този въпрос, понеже ни се иска да помогнем да тези хора там. Да, ние ще разгласяваме, че е от полза за съответната община и те да се съгласят да се присъединят, защото те също не могат да си направят нито за отвеждане на отпадащите води колектори или каквото ще бъде, нито пречиствателна станция за отпадъчни води могат да си построят само с отчисленията, които биха могли да направят от собственото дружество. Но на мен ми се струва и ако трябва ще го поставя на Съвета за развитие този въпрос, защото дълги години ние говорихме, включително и в стратегията, която беше приета за развитие на В и К сектора преди две години, се говореше в предварителния вариант най-малкото, за така наречените „водни помощи”. И те бяха от порядъка на 11 милиона лева годишно за страната. Тогава така се преценяваше от Световната банка. Днес ратифицирахме трето споразумение с нея и вероятно пак ще бъдат дадени подобни препоръки и догодина ,тъй като такъв е срокът за финансовата част на стратегията, която те ще изготвят. Но все пак, ако няма разбиране, за което аз бих призовал и вас, ако споделяте, да можем да кажем на тези хора: Да, цената на водата ще трябва малко да се вдигне, защото вие имате гравитачно, макар и общо, включително и за тези инвестиции, вие няма откъде да ги вземете, но пък ще има водни помощи за най-слабите социални групи. Тогава може би един комплекс от мерки, водни помощи, информация за това, което ще се инвестира с помощта на европейските средства би могло да убеди там хората. Но за това трябва всички комплексно, даже без оглед на това кой от коя парламентарна група е. Ние в Монтана ми се струва, че имаме добро сътрудничество и петимата народни представители, но бихме имали и нужда от съдействие на високо ниво – от министър Василева, нагоре, бих казал. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Великов. Заповядайте, г-н Божинов.
Георги Божинов:
Само едно изречение, г-н Председател.
Този въпрос, който постави г-н Великов, е много актуален. Аз познавам категоричността на постигнатите договорености, като условие да бъдат финансирани тези обекти. Изречението, което искам да кажа е, че, ако има някой много малки изключения, които съвпадат с оптималните технически решения, трябва да намерим начин да ги подкрепим. Това изключение да го обясним, защото има случаи, в които административното връзване не съвпада с вододели и т.н. Има такива малки решения и за това, което е оптимално техническо решение, трябва да намери изключение от този ангажимент. Толкова, г-н Председател. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Божинов. Г-жо Василева, няма нужда да отговаряте. Няма въпроси. Заповядайте.
Ивелина Василева:
Само може да коментирам. Във вчерашния ден разговарях със заместник-министър Нанков от регионалното развитие и благоустройството и препоръчах да се проведе по-широка разяснителна кампания, включително и със срещи по места, защото действително провеждането на реформата във В и К сектора изисква поредица от стъпки и е хубаво да се разяснява повече.
Иначе безспорно, що се отнася до темата, повдигната от г-н Божинов, касаеща техническите решения и инженерните решения най-добрият поглед върху това имат В и К дружествата, съответно експертите, които работят върху регионалните прединвестиционни проучвания и Мастер плановете, така че може би е необходимо да бъдат въвлечени те отново в този процес и съответно колегите от МРРБ. Благодаря.
Манол Генов:
Г-н Председател, ще ми позволите ли 30 секунди? По отношение на въпроса на доц. Великов…
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Генов, може ли в т. Разни, да ги изясним тези въпроси?
Манол Генов:
Да довършим темата, защото много говорим за нея.
Г-н Великов, давам един пример с В и К Панагюрище. Средна заплата 2 200 лв. Цена на водата 76 ст. 10 В и К в област Пазарджик. Всеки с различна цена, повечето извън Пазарджик с гравитачна вода. Кой ще си даде тенджерата с кюфтетата на В и К Пазарджик? Отделно там са и дружества в ликвидация. Каквато и разяснителна работа да правим, агитпунктове да отворите и ние да дойдем да им говорим, няма да се съгласят, защото причините са икономически и това бърка на всеки в джоба.
Но наистина се солидаризирам с г-н Божинов. Вие няма да можете да говорите с комисията до края на 2016 г. по тези въпроси, защото трябва да отчетем какво сме направили. Това няма да го свършим. Нека да не бъдем оптимисти. Същото важи и за Благоевград.
Така че отсега отстоявайте схемата, за да не ни отрежат парите, а вероятно ще си останат тези 51 В и К общински, независимо от необратимостта на процеса, който върви законодателно, но много трудно това ще се случи.
Това беше, г-н Председател.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Генов. Следващият въпрос е от парламентарната група на Патриотичния фронт. Заповядайте, г-н Стоянов
Атанас Стоянов:
Уважаема г-жо Министър, моят въпрос е свързан с вече приетия бюджет, както на вашето ведомство, така и на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. И евентуално в този бюджет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда има ли заделени средства относно реализацията на довършването на проекти, свързани с отпадъците и по-конкретно и по-специално проекти за рекултивиране на сметища и особено на общини, които са в наказателни процедури. Доколкото знам такива са не малко – около 60 общини с наказателни процедури по отношение рекултивирането на съответните сметища в тези общини.
Моят въпрос е има ли средства в ПУДООС, заделени за решаване на този казус.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Стоянов. Уважаема г-жо Василева, заповядайте.
Ивелина Василева:
Във формата на предишни разисквания сме говорили по тази тема, но сега аз искам да я продължа. Действително има необходимост от осигуряването на средства за рекултивация на стари сметища. Ресурсът на ПУДООС е наличен за реализиране на проекти в сектор „Води” и в сектор „Отпадъци”. Безспорно в рамките на годината не е възможно да се реализират всички възможни проекти, но това, което ще бъде разисквано на заседанието на Управителния съвет, е възможността да се започне постепенно поетапно обезпечаването на средства приоритетно за тези общини, чиито депа попадат в списъка от наказателната процедура. Разбира се, важно е и каква е степента им на готовност. Важно е да се отбележи и факта, че общините от 2011 г. имат ангажимента да заделят отчисления по смисъла на закона за управление на отпадъците за рекултивиране, така че те могат да ползват тези си средства, които са събрани до този момент и да бъде осигурено допълващо финансиране от ПУДООС. Това е идеята, която имаме и в този смисъл имаме готовност да започнем поетапно да разглеждаме проектни предложения на общини за рекултивиране и приоритетно тези, които са в наказателната процедура.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-жо Василева. Уточняващи въпроси няма. От БДЦ няма представител. АБВ – г-н Станков, заповядайте.
Проф. Иван Станков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, аз имам един много кратък въпрос.
Екологичните проблеми са проблеми не само на Министерството на околната среда и водите, а на всички ведомства, на всички неправителствени организации и на всички граждани в България и всеки трябва да носи своята отговорност.
Отдавна стои един въпрос и аз искам да ви го поставя. Бихте ли се ангажирали с изграждането на надведомствен координационен съвет, който да се занимава с всички тия екологични и климатични промени, въвеждането на ниско въглеродни практики и устойчивото развитие на регионите. Защото много често ние си прехвърляме отговорностите. Замърсители много. Аз съм поставял многократно въпроса в Министерството на земеделието. Те казват не е наша работа. А пресищането с торове, пръскането и други неща? Мисля, че трябва да има един такъв орган.
Имате ли такава идея и какво ще кажете по този въпрос? Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Г-жо Василева, заповядайте за отговор.
Ивелина Василева:
Разбира се, аз имам готовност да обсъдим с вас тази идея.
Може би такива теми, защото Вие споменахте устойчивото развитие, ако реферираме към целите на устойчивото развитие, определени от ООН, там се засягат и социални въпроси, свързани с бедността, икономически въпроси, свързани с въвеждането на иновативни технологии и т.н., разбира се, и опазването на околната среда, като елемент от това, т.е. може би наистина на високо ниво като някаква форма на разисквания в Съвета за развитие или като някаква част от неговите ангажименти. Но, разбира се, имам готовност да обсъдим тази идея.
Иначе консултативните органи, които са определени със законодателството към министъра на околната среда и водите, знаете и в сферата на опазването на околната среда, различните формати на Експертния екологичен съвет, съответно Консултативния съвет по климата, Консултативния съвет по водите – има формирани такива органи, които да подпомагат работата на министерството. Но въпросите са доста по-хоризонтални. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Уточняващи въпроси нямате.
От Атака няма представител.
Благодаря, уважаема г-жо Василева, за днешното Ви участие в блиц контрола.
По втора точка – Разни.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси за т. Разни? Няма.
Закривам днешното заседание на комисията.
Благодаря на всички за участието.



Председател:
Станислав Иванов