---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите



П Р О Т О К О Л
№ 1

На 12 януари 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2016 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията Станислав Иванов.

* * *

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден, колеги! Използвам възможността да Ви поздравя с настъпилата Нова година и Ви желая най-важното за всички – здраве и късмет. Дано да сме живи и здрави, да имаме късмет. Мисля, че това е най-важното.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание – обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
Който е съгласен с така приложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма. Приема се.
Присъстващи на днешното заседание от страна на Министерството на околната среда и водите е господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Първолета Лулева – директор на дирекция „Превантивна дейност“, Силвия Димитрова – началник отдел, Биляна Каменова – директор на дирекция, Иван Ангелов – директор на дирекция, Красимира Бръмчева – началник отдел „Контрол“, Христо Стоев – държавен експерт и Ивайло Петров – парламентарен секретар.
От други организации, имам предвид синдикални и други: Димитър Куманов – сдружение „Балканка“, Любомир Костадинов – ВЗС. (Реплики.)
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, предлагам да започваме.
Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Който е съгласен, нека да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев.
Имате ги текстовете пред Вас. Предлагаме да ги четем. Изказвания по предложението на господин Георгиев? Той ще дойде ли? Ако искате, господин Генов, може да направите процедура и да отложите този текст, когато дойде господин Георгиев. Добре.
МАНОЛ ГЕНОВ: Най-добре е. (Реплики.)
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: С оглед на това, че заседанието на Комисията беше преместено за по-ранен час, предлагам да го приемем това предложение – с гласуване, разбира се, защото наистина всеки един от нас си промени програмата, така че нека да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се – няма. Приема се.
Преминаваме към § 2. Текста го имате.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, преди това беше за § 1, който става § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Работната група по принцип подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Предлагам да спрем до тук, а след това ще ги изчетем другите.
Изказвания по така предложените параграфи? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
До тук. Изказвания по така предложените параграфи? Те са подкрепени изцяло. Благодаря.
Който е „за“, нека да гласува за така предложените параграфи.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Предложение от народните представители Иван Чолаков и Валентин Радев – предложението е пред Вас, текстът също.
Изказвания, колеги? Може да обосновете Вашите предложения, ако желаете.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Заместник-министър и гости. Ние с колегата Чолаков правим едно предложение, което сигурно всички сте го видели.
С мотива за това, че през последните години в държавата се случиха много случаи, когато предприятия, които се занимават с взривни вещества, боеприпаси или изделия, в които има взривни вещества, се случиха нещастни случаи, имаше жертви. Това е мотивът всъщност, който ме накара да направя едни (обещал съм на нашите избиратели) някакви ограничителни действия, включително законодателни инициативи, които да водят до намаляване на тези възможности.
И една от посоките е промените в Закона, който в момента разглеждате, където ние предлагаме в Приложение № 1 към чл. 92, т. 1, да се направят измененията, които са пред нас, тоест т. 38 да стане така:
„38. Предприятия/съоръжения с нисък или висок рисков потенциал за технологични дейности и/или съхраняване на боеприпаси и взривни вещества“.
Тоест да се добави в това Приложение и този текст. По този начин се ограничават възможностите, прави се ОВОС, пита се населението, те са запознати с това. Преведено – не че Вие не сте компетентни, напротив, но преведено за тези, които не са наясно за гражданството, това означава, че гражданите ще бъдат питани там, където някой се опитва да създава такива процеси и да възстановява такива, на които се е случила някаква авария, а преди това трябва да бъде питано населението дали е съгласно.
Защото имаме случаи, както поводът, който ни накара да го направим, е, че на едни има дълга разправия за една станция, на друго място, където има жп линия, на трето място е нещо друго. Всичко това да бъде огледано, да бъде вкарано в Правилата чрез това изменение в Законопроекта и по време на ОВОС хората да си казват мнението, без да се съобразявам с тях, а не както досега се е случвало – то да е било пренебрегвано и да се е стигало, както казах, до починали жертви. Това са нашите мотиви и ние го предлагаме този текст. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев и господин Чолаков.
Заповядайте, господин Генов.
Само нека да дадем право първо от Министерството да дадат своето становище и след това да задаваме въпроси, ако е възможно, поне така е редът. Заповядайте, господин Урумов, ако желаете да вземете становище по така направеното предложение.
АЛЕКСАНДЪР УРУМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, с изложените мотиви, представени от господа народните представители, с изложените мотиви, представени от Вас, сме напълно съгласни.
Единственото, което имаме да кажем, е, че намираме за по-подходящ алтернативен текст за въвеждане на тези изисквания и той е в Приложение № 2, т. 11з, който понастоящем гласи: „съоръжения за обезвреждане и унищожаване на взривни вещества“, със съответните допълнения в него и считаме, че на практика по-добре биха били защитени мотивите и духът на предложението на народните представители. Освен това считаме, че в това Приложение е задължително дейностите в тази точка да подлежат, да започват с процедура по преценка за необходимостта от ОВОС. Тази процедура предоставя еквивалентно ниво на достъп на обществеността в участието в процедурата във вземането на решения относно подходящата площадка, и каквато и възможност се предоставя в процедурите по задължителна ОВОС, дори e малко по-обширна като органа, на които се изпраща информацията.
Освен това има такива критерии при доставяне, а миналата година ги гласувахте заедно с предишното изменение на ОВОС – чл. 99б, който гарантира, че рисковете от големи аварии с опасни химични вещества са напълно отразени в процедурата по ОВОС. Ако има каквото и да е съмнение, че тази площадка би могла да окаже негативно въздействие най-вече върху здравето на хората, защото инцидентите – така, както е по нормативната уредба по околна среда най-вече, най-моментално се отразява върху здравето на хората, то тези аргументи биха били причина за задължително отиване на пълна процедура по ОВОС. Така че считаме, че с нашето предложение се покрива духът на предложението на народните представители и се прави по-практично, тъй като сключваме и нови дейности, които досега бяха изпуснати, а те наистина представляват риск за човешкото здраве от голяма авария и се гарантира участието на обществеността в процеса на взимане на решение, както после се предоставя възможност за обжалване на взетия от компетентния орган административен акт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложението да го изчетете, за да можете да го припознае колега народен представител.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Да, разбира се, предлагаме нова редакция на т. 11, буква „з“ в Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда, а именно: „предприятия/съоръжения за производство, съхраняване, обезвреждане или унищожаване на взривни вещества и изделия от тях.“ Правя предложение това да бъде промяната в Закона.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, въпроси? Господин Танев, Вие бяхте заявили желание да зададете своя въпрос. Няма да го направите, отказвате се от това право, благодаря.
Други въпроси, колеги? Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз просто съм задължен да добавя, че, тъй като те познават духа на Закона и имам предвид администрацията и изпълнителната власт, ние влязохме в разговор преди заседанието буквално, снощи по телефона си говорихме. Ние си мислихме, че нашето предложение – частта, където трябва да бъде поставен духът на това, което предлагаме е по-добро, но те ни увериха, че може би мястото е на друго място и то разширяват даже тези възможности за участие на обществото, така че ние сме напълно съгласни с това, което чухме преди малко.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Радев.
Колеги, предлагам да гласуваме по така направеното припознато предложение от господин Иванов.
Правно-технически ли искате? Добре, заповядайте.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Първо трябва да гласуваме предложението на господата Радев и Чолаков, а след това направеното предложение от господин Свилен Иванов.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Гласуваме предложението на господата Радев и Чолаков за Приложение № 1. Моля да гласуваме.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Председател, значи можем да приемем по принцип предложението, да го отразим в систематичното му място в Приложение № 2, за да не го отхвърлим това, пък да приемем другото. Приложение № 2 вече влиза в моето предложение, което и го подкрива.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Не е същото. (Реплики.)
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, гласуваме така направеното предложение. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Сега трябва да гласуваме направеното предложение и припознато от господин Иванов. Гласуваме текста на вносителя, който е „за“, нека да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
И сега, госпожо Емануилова…
АННА ЕМАНУИЛОВА: Преминаваме към следващия параграф на Приложение № 2 – § 14 по вносител.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 13, който става § 14 , току-що го гласувахме. Сега отиваме на § 14, който става § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Предложението на господин Иванов, който го припознава, добре.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Председател, § 14, който става § 15 – аз правя предложението по чл. 80, ал. 5, т. 2.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Значи направеното предложение е: в т. 11, буква „з“ на Приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения: „предприятия/съоръжения за производство, съхраняване, обезвреждане и/или унищожаване на взривни вещества и изделия от тях“. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – също няма.
Нека да гласуваме текста на вносителя с така направеното предложение за § 14, който става § 15. Моля, който е „за“ да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – също няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 16.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 17.
До тук, защото след това влизаме в нова глава.
Моля, текстовете са пред Вас. Има ли желания за изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Който е съгласен с така предложените параграфи, моля да гласува.
За– 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 22.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 23.
По принцип работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен като т. 11 в § 22.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага да бъде отхвърлен.
Гласуваме до § 22. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в т. 12, § 22. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен като т. 12 в § 22. Който е съгласен, моля нека да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 24, 25 и 26. Параграфите са пред Вас. Изказвания няма.
Който е „за“, нека да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Мартин Иванов в § 24 по вносител в Преходните и заключителните разпоредби. Текстът е пред Вас.
Работната група неподкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 27 и предлага следната редакция – редакцията е пред Вас.
Гласуваме § 24 – предложението на господин Мартин Иванов, първо. Който е съгласен, с така направеното предложение на господин Мартин Иванов, моля да гласува.
„За“ – 14, против и въздържали се – няма.
Господин Вълков току-що заяви, че своя глас го дава на мен и на господин Иванов.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага да бъде приет с новата номерация § 27.
Моля, който е „за“, нека да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
Който е съгласен, моля, нека да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Вече сме 15, тъй като господин Георгиев е тук.
Предложение от народния представител Станислав Иванов. Текстът е пред Вас.
Работната група по принцип подкрепя предложението.
Изказвания? Не виждам. Моля, който е съгласен, нека да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието от 15 народни представители.
Работната група предлага да се създаде § 29. Текстът е пред Вас.
Работната група предлага да се създаде § 30, като текстът отново е пред Вас.
Изказвания по § 29 и 30? Няма.
Моля, който е „за“, нека да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
С това е приет целият Законопроект с изключение на направеното предложение на господин Георгиев, което ние с гласуване бяхме отложили, за да може господин Георгиев, ако желае, да си мотивира предложението. (Реплики.) Ще го прегласуваме, ако се наложи.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, предлагам да приемем отделно решение точно за времето, когато влиза в Закона.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Генов. Абсолютно екзактен сте, така ще го променим, ако се наложи. (Реплики.) Каква дата?
АННА ЕМАНУИЛОВА: В Закона от 2015 г. в § 36, т. 1 думата „януари“ се заменя с „юли“ и тогава влиза в сила. Това исках да кажа.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, след като потвърдиха от Правна дирекция, че всичко е наред в нашата Комисия минаваме към направеното предложение на господин Чавдар Георгиев. Господин Георгиев, имате право да обосновете своето предложение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството, на основание чл.80, ал. 2, т. 4, ако се не лъжа, по-скоро правя чисто редакционно предложение, което отдавна се каня да го направя, но нямаше друг повод. Всъщност за какво иде реч?
Смисълът на Орхуската конвенция, от която очевидно са заимствани текстовете, е да се ограничава предоставянето на информация или разпространението, по това няма да споря, в определени хипотези, когато се засягат чужди интереси, ако мога най-общо така да кажа. Ние в действащия Закон сме възприели една редакция, която е малко абсурдна и която е по смисъл, или по-скоро по памет ще възпроизведа, особено точка 6. Там е казано: „информация, която ще се отрази неблагоприятно на компоненти на околната среда“. Информацията сама по себе си няма как да се отрази неблагоприятно на компоненти на околната среда, защото тя има някакъв идеален характер. Тя има идеален характер, но информацията има материални носители, които евентуално биха могли да въздействат по някакъв начин на компоненти на околната среда.
Смисълът на Орхуската конвенция за конкретния случай, откъдето е възпроизведена точката – имам предвид ал. 1 на чл. 20, т. 6, аналогично и за т. 5, затова аз съм си позволил там само да се доуточня, е, че когато информацията би могла да се използва за неблагоприятно въздействие върху компоненти на околната среда и по план, ако се каже, мисля, че там се дава примера с информация за местообитание на редки застрашени животни, тогава това може да бъде отказано или това да служи за основание за отказ.
Така че първите ми две предложения в т. 1, които се отнасят за ал. 1, т. 5 и т. 6 от действащия чл. 20 на Закона, са чисто редакционни и са в смисъл на изясняване на текста на Закона, и аз мисля, че ако така възприемем тази редакция, естествено ще се улесни неговото прилагане. Защото, както е сега действаща точката за информация, която ще се отрази неблагоприятно върху компоненти на околната среда, е малко нонсенс.
Предлагам също така и ал. 6 да се допълни на практика, тъй като – по памет казвам, мисля, че тя сега дава забрана за отказ на информация по отношение на емисиите на вредни вещества, изпускане в различни компоненти и се отнася само за емисиите, ако се наложи. Аз предлагам да спрем общия израз, който го има и в други текстове на Закона, фактори и компоненти по чл. 4 и 5, и мисля, че така ще дадем яснота за какво идва всъщност реч.
Състоянието на компонентите, както всички знаем, се определя от наличието на някакви вредни фактори в него – дали са вещества, дали енергии и така нататък, това вече е отделен въпрос. Емисиите се отнасят само за конкретни източници. И ако забраняваме да се дава отказ за емисиите е редно, няма основание да се отказва информация за състоянието на компонентите. Защото именно състоянието на компонентите определя жизнените условия, ако мога така да се изразя, и всъщност изискването на Конституцията за благоприятна и здравословна околна среда се отнася най-вече по отношение на състоянието на компонентите.
Колегите много добре знаят, че ние имаме норми за качество на компонентите и всъщност тези норми за качество на компонентите и информацията във връзка с това дали те се надвишават, или не се надвишават, няма основание да бъде отказана. Затова аз предлагам една малко по-широка редакция на ал. 6, а именно да се добави: „състоянието на компоненти по чл. 4 и факторите по чл. 5, взаимодействието между тях, включително информация „за“ и текстът върви.
Тоест, накратко казано, информацията за състоянието на компонентите, информацията за факторите на негативно въздействие да не може да бъде отказвана. Едното е свързано с конкретни източници и е свързано с емисиите, а другото е свързано с благоприятност на средата. Ние нормираме чрез нормите за качество на компонентите или дефинираме различни компоненти именно от гледна точка на нейната благоприятност и въздействие върху човешкия живот, върху биологичното разнообразие и така нататък. Нормите за това са създадени, а когато те се надвишават е очевидно, че има някакъв риск – било то за човешкото здраве, било то за биологичното разнообразие.
Затова аз предлагам също тази информация да няма възможност да бъде отказана. Ще Ви дам драстичния пример с Чернобил, когато такава информация беше скрита, а именно състоянието на компоненти на средата – радиационното въздействие, което беше получено от аварията там. Такава информация според мен не бива да се отказва и тя трябва да е с гарантиран достъп по отношение на всички физически и юридически лица. Това е моето предложение по същество.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Малинов, можете да вземете думата по така направеното предложение на господин Георгиев.
БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, господин Председател, уважаеми господа народни представители.
Напълно споделям мотивите на господин Георгиев по отношение на ал. 1 и ги подкрепям. И тъй като по предложението бяха разгледани т. 1 и т. 2, ако може по т. 2 да дадем думата на господин Стоев за по-конкретна аргументация, тъй като проблемът наистина е по-специфичен.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, господин Стоев.
ХРИСТО СТОЕВ: Благодаря Ви.
Ние не подкрепяме това предложение, тъй като да се даде такъв текст, ние на практика ще обясним разпоредбите на чл. 20, ал. 1, точки от 1 до 6 от Закона за опазване на околната среда, в които разпоредби са разгледани случаите, когато може да се наложи ограничение за достъп до информация. Възможни са случаи, в които информацията и състоянието на компонентите, на факторите, които влияят върху околната среда, да попаднат в категория информация, за които могат да се наложат ограничения. Например класифицирана информация и информация, която представлява производствена търговска тайна, информация, която представлява товарна собственост.
На практика, за да разберете какво точно имам предвид, мога да дам един пример – опасните химични вещества са фактор, който въздейства върху околната среда. Ако ние не въведем такава разпоредба тук и такъв допълнителен текст, мисля, че никаква информация, свързана с химичните вещества не може да бъде отказана за достъп, дори когато е класифицирана или когато представлява производствена търговска тайна. Възможни са такива случаи, в които имаме информация за околната среда за компоненти и за фактори, която същевременно е и класифицирана, е такава, която може да представлява тотална собственост, или пък да бъде търговска и производствена тайна.
Тоест, ние тук виждаме противоречие в разпоредбите. И тъй като вече стигаме до Орхуската конвенция и в нея имаме кореспондиращ текст, който гласи следното: „гореспоменатите основания за отказ за достъп до информация се тълкуват ограничително, като в случаите на обществения интерес за скриване на информацията и като се вземе предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда“. Тоест това напълно кореспондира с настоящата формулировка в Закона. Законодателят е преценил, че по никакви обстоятелства не може да се откаже достъп до информация, когато става дума за емисии, защото те имат пряко въздействие върху околната среда и върху човешкото здраве.
Във всички останали случаи, когато говорим за компоненти и за фактори ние имаме правото по силата на Орхуската конвенция и Директивата за достъпа до информация за околната среда, да въведем ограничения, когато става дума за класифицирана информация и такава, която касае лични данни и така нататък. Това са нашите съображения, благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с изразеното становище аз правя първо едно процедурно предложение - да ги гласуваме разделно по т. 1 и т. 2, и второ, няма да споря с колегата, той е прав в това, че това основание по ал. 6, което аз предлагам, ще игнорира и ще елиминира основанията за отказ. Точно това е моята идея. Колеги, няма логика, според мен, ние да отказваме информация за емисиите, а на някакви фактори, каквито и да са. В 90% от случаите – примерно вредни химични вещества, изпуснати от конкретен източник, защото емисиите винаги са с конкретен източник и да нямаме право да откажем такава информация, а след това да не казваме примерно колко е замърсяването в Стара Загора от серни или други окиси, които идват от ТЕЦ-те там. Няма логика в това.
Още повече, че, пак казвам, състоянието на околната среда е всъщност състояние на условията на живот. Имаме различни ценности. Едното е приоритет и най-висша ценност – животът и благоприятността на средата, така, както е обоснована и от Конституцията, и второ, са конкретните защити на определени интереси на други лица, когато е допустимо да бъде ограничавана информация.
Нещо повече, по стария Закон нямаше абсолютно никакви основания да се отказва информация за околната среда, дори класифицирана информация и лице, което я поиска, трябваше да му се дава в писмен вид със задължението да не я разпространява на други лица, а ние гарантирахме различните приоритети и различните социални ценности, които се защитаваха от закона. И точно този текст, който Вие прочетохте от Орхуската конвенция означава, че ако сме имали някакви норми, които гарантират по-облекчен и по-добър достъп до информацията за околната среда, тези норми могат да се запазят. Трябва да има пълно съответствие между текста на Орхуската конвенция и нашия Закон, свързан с информацията. Още повече знаете колко е чувствително обществото на тема информация за околната среда.
Нека да гласуваме, господин Председател, както се реши, но аз поддържам и двете становища. Моля всички колеги да ме подкрепят. Тук става въпрос за информация за наличие на вредни фактори в средата и, ако има такива фактори, е много важно да бъде не само давана на този, който се интересува, дори и служебно разпространявана. И ние, ако видим, че в другите текстове в Закона, мисля § 23 или следващите, там ще се види, че има дори задължение на лицата, които са установили надвишаване на нормите, да разпространяват тази информация, да предупреждават населението с оглед мерките за защита на неговото здраве, имущество и така нататък.
Така че аз поддържам моето становище, разбирам колегата и той е прав. Аз точно това искам – когато става въпрос за състояние на компоненти да няма възможност да се отказва информация, защото всъщност ние защитаваме човешкия живот и животът на всички организми изобщо. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Господин Малинов, желаете ли да вземете отново думата, или не? Добре. Поддържате си становището такова, каквото е.
Друго, колеги? Не виждам. Предлагам да гласуваме направеното предложение. Няма да се гласува, добре. Нямам нищо против да се гласува разделно.
Работната група подкрепя по принцип текста на предложенията по т. 1. Гласуваме точка 1.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група не подкрепя предложенията по т. 2 и предлага да се създаде нов § 1 по принцип, така че гласуваме предложението по т. 2 и създаването на нов § 1. Който е „за“, моля да гласува.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Трябва да отхвърлим т. 2 и тогава да гласуваме нов § 1.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, значи гласуваме само предложението по т. 2. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 1. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
С това е приет предложеният Законопроект за опазване на околната среда. Това ни е може би последния законопроект, уважаеми колеги. Благодаря на всички колеги за ползотворната работа, разбира се, и на Министерството, и на всички останали наши сътрудници. Следващата седмица предлагам, ако се приеме от Министерството на околната среда и водите, водил съм предварителен разговор с госпожа Ивелина Василева, да направим един блиц контрол, където госпожа Василева ще може да направи отчет на дейността, извършена от Министерството и по този начин най-вероятно да приключим нашите заседания. Благодаря.

(Закрито в 14,02 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станислав Иванов





Стенограф:
Мария Петрова