1. Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р О Т О К О Л

На 03 декември 2014 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.
3. Разни.

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието. Аз имах идеята заседанието да бъде по-спокойно, да се запознаем и да приемем правилата, но вчера след обяд , всички сте информирани, че възникна идеята за експедитивното приемане на Законът за бюджета 2015 година и затова го съчетахме. Предлагам за около 30 минути да се представим много накратко и да преминем към разглеждане на вътрешните правила, след което да поканим всички останали колеги от Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, които да работят заедно с нас по проектобюджета 2015 година.
Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.
3. Разни.
Господин Кадиев, имате думата за процедура.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз съм срещу това да се гледа бюджета като втора точка и въобще на днешното заседание, поради простата причина, че въпреки че имаме неприети правила за работа на комисията, имаме приет Правилник за работа на Народното събрание и както казахте Вие, че вчера сте разбрали, а ние днес, няма как това нещо да го гледаме, освен ако искате както казахте само да бъде представен, но да очаквате гласуване в днешния ден в каквато и да е посока, мисля че не е редно. Даже и за вносителите няма да бъде полезно, за да чуят различни гледни точки, така че съм против това да бъде включен бюджета в дневния ред.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Има ли други мнения по този въпрос.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Обратна процедура. Аз съм бил член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 41-то и 42-то Народно събрание. С повечето колеги се познаваме.
Уважаеми колеги, наистина ситуацията е малко така да се каже спешна, поради това че изборите бяха извънредни, нямаше време да се състави бюджет и да се мине през една актуализация, сега трябва в края на годината да се гледа този бюджет, който ни е предоставен, но уважаеми колеги, има едно изключително важно нещо. Нека да не забравяме, че ние ще го гледаме на първо четене. Между първо и второ четене всеки един от нас може да направи своите предложения, които да бъдат предоставени на водещата Комисия по бюджет и финанси и тази комисия да ги подложи на процедурите, които са съпътстващи за всяко едно предложение. Затова мисля, че нямаме проблем в момента да гледаме бюджета и след това между първо и второ четене, ако се наложи пак казвам всеки един от нас може да си направи предложенията. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Има ли други мнения по този въпрос.
Други предложения не виждам. Съгласно Правилникът на Народното събрание това предложение трябва да го подложим на гласуване – точка втора да отпадне от дневния ред.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, няма как точка втора да отпадне от дневния ред. Вие сте свикал комисията и сте определил дневният ред, от там нататък това вече е друга процедура. Няма как председателят да предложи дневен ред, различен от този, по който е свикана комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Бихте ли формулирали Вашето предложение.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да подложите на гласуване дневния ред, по който сте свикал комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз още в самото начало казах, че предвид създалата се ситуация с бюджетът, внасянето на това предложение и решението в спешен порядък да се гледа, предвид че имаме вече свикана комисия и с още един аргумент – да не свикваме утре още едно заседание, защото това е другия вариант, и той няма как според мен да бъде спрян, затова предлагам той да се гледа като точка втора – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 година № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 година. Това беше моето предложение, което ще подложа на гласуване.
Предлагам целият дневен ред, във вида в който го предложих от три точки, да бъде гласуван.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 3, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Вътрешните правила са раздадени.
Предлагам преди това да помоля за кратко представяне на всеки един от нас, защото има народни представители, които са за първи път в комисията и бих искал да се запознаем помежду си.
Да започнем от мен. Казвам се Гроздан Караджов, на 47 години, скоро ще навърша 48 години. Роден съм в Стара Загора, живея в София. Бил съм главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията 4 години, от периода 1997 – 2001 година. През останалото време съм работил в частният бизнес. Това е накратко за мен. По-разширена биография мога да ви дам и писмено.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Приятно ми е, казвам се Иван Вълков, на 49 години съм, по професия съм машинен инженер, имам допълнителна магистратура публична администрация, 19 години съм работил в системата на транспорта – държавния и частния. Бил съм в Общински съвет в Бургас, в Комисията по транспорт като общински съветник. В Народното събрание съм бил в 41-то и 42-то Народно събрание, също в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. В 42-то Народно събрание бях и председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Георги Свиленски се казвам, на 44 години, по образование съм инженер, два мандата съм бил общински съветник в Столичен общински съвет, през двата мандата съм бил член на Комисията по транспорт към Столична община, единият съм бил заместник председател. Народен представител съм в 42-то Народно събрание, бях член на тази комисия и сега в настоящото Народно събрание съм отново член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Благодаря.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добър ден, благодаря. Георги Кадиев, народен представител трети мандат, с кратки мандати. Първо през 2005 година за няколко месеца, преди да отида в Министерство на финансите, миналата година в 42-то Народно събрание и сега. Предните пъти съм бил в Комисията по бюджет и финанси, сега в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Бил съм също като колегата Свиленски два мандата общински съветник. Благодаря.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз съм Петър Кадиев, от 22-ри Смолянски многомандатен район, 10 години работя в далекосъобщенията и затова избрах тази комисия. На 62 години съм, с две деца и трима внука.
За първи път съм в Народното събрание и очаквам да свърша нещо. Благодаря.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Здравейте, Настимир Ананиев се казвам, Реформаторски блок. За първи път съм в Народното събрание, идвам от частния сектор. Благодаря.
Г-ЖА МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Аз съм Миглена Александрова, от Атака. Бакалавър от Техническия университет, Транспортна техника и технологии. Магистърът ми е Управление на проекти, за първи път съм в тази комисия.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Приятно ми е, Клавдия Ганчева се казвам, машинен инженер съм по професия, специалност Подвижен железопътен състав, 14 години съм работила в Български държавни железници, 4 години съм била секретар на община Горна Оряховица.
Г-ЖА ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА: Казвам се Галя Георгиева. Два мандата съм била кмет на община Елин Пелин, от 2007 година досега, а преди това 16 години съм работила в Български пощи.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз съм Петър Петров от Български демократичен център. За първи път съм депутат, бил съм изпълнителен директор на ТЕЦ Бобов дол.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Казвам се Павел Христов от ГЕРБ, втори мандат съм народен представител, по образование бакалавър информатика, магистър Управление на международни бизнес проекти. Преди да стана народен представител съм бил консултант в областта на ИТ услугите.
Г-Н АТАНАС ТАШКОВ: Здравейте и от мен, Атанас Иванов Ташков, на 38 години, от 16-ти МИР Пловдив – град, от групата на ГЕРБ, пътен инженер съм, транспортно строителство, пътища и жп линии. През 2009 – 2013 година съм бил директор на Областно пътно управление Пловдив, след това съм бил народен представител в 42-то Народно събрание и сега в 43-то Народно събрание. Миналият мандат също бях член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Благодаря.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Казвам се Цветомир Михов, 7-ми многомандатен избирателен район Габрово, народен представител съм в 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание, и в трите съм бил член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, от групата на ГЕРБ.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В началото на заседанието аз се представих.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Точка първа от дневният ред е обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Вътрешните правила са ви раздадени предварително, вие сте се запознали с тях. Те изцяло са в съответствие с Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Предложението е да се гласува така както и в предишни години –амблок. Ако има текстове, които се внасят за изменение или за допълнение, то да гласуваме само тях и след това измененията ще бъдат нанесени от сътрудниците на комисията.
Отварям дискусия по предложения за изменение и допълнение на правилника.
Аз искам да насоча вниманието ви към три момента.
На първо място в чл. 2, ал. 1. Според решението на Народното събрание комисията се състои от 20 члена, но когато получихме извлечението от Държавен вестник, там те са 19 и ние реално сме 19 човека. Доколкото мога да разбера от Патриотичен фронт в зала са гласували за 2 души, но реално са подали само един, т.е. най-вероятно не са имали човек за 2 член на комисията. Предполагам, че това ще бъде въпрос, който ще се реши на Председателски съвет и после в зала. Обявявам го само, за да го знаете.
В чл. 5, ал. 1 сме записали: „чл. 5 /1/ Редовните заседания на комисията се провеждат веднъж седмично.... „. Ако искате провеждането на заседанията да остане в сряда.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Искам да попитам каква е възможността заседанията да се провеждат в четвъртък или в по-късен час, тъй като аз участвам в друга комисия.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Голяма част от комисиите провеждат заседанията си в четвъртък и фактически по-добрият вариант е заседанията да се провеждат в сряда, но ако колегите решат да направим промяна, аз нямам нищо против.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, в който и от двата дни да провеждаме заседанията, всеки от нас ще изпадне в подобна ситуация. В сряда и четвъртък провеждат заседания 23 комисии и няма как всеки един от нас да може да присъства на заседанията на всичките си комисии.
Аз имам предложение по чл.7, ал.3. в която се казва: „Чл.7 /3/ При отсъствие от заседание членовете на Комисията могат да декларират своя вот по разглежданите законопроекти пред председателя или упълномощения заместник-председател”.
Аз предлагам текстът да не бъде „При отсъствие от заседание...”, а да стане : „При напускане на заседание...”, защото няма как даден колега да бъде болнични, в командировка или каквото и да е и в същото време да участва в гласуването. По-нататък е записано: „/4/ Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите”, т.е. ако 3 човека са тук, а 6 човека ги няма, мнозинството от тези присъстващи е двама. Струва ми се, че не е редно аз примерно ако съм болен и съм в къщи , да гласувам по даден законопроект, но както винаги сме го правили ако от едната комисия отиваш в друга комисия, заявяваш по коя точка как гласуваш, това се представя от ръководството и съответно се отчита гласуването. Това сме го правили досега и мисля, че така е редно.
По чл.8, ал.2 имам също предложение, където се казва: „Чл.8, /2/ За заседанията на Комисията по законопроектите, по които е водеща се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на Комисията и от водещия протокола...”.
Аз предлагам да се добави „и от един от присъстващите заместник председатели”, т.е. стенографският протокол се подписва от председателя, един от присъстващите заместник председатели и ...”. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Имаме направени досега три предложения. Едното е за промяна на деня на провеждане на заседанието и на часа.
Аз предлагам да подложим на гласуване предложенията. Едното предложение е да остане текстът така, както е записан. Другото предложение е на колегата Ананиев за промяна на деня или часа на провеждане на заседанията.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че в чл.2 трябва да бъде записано: „Чл.2 /1/. Комисията се състои от 20 народни представители...”, тъй като това е гласувано в Пленарна зала и просто не подлежи на коментар. Същото нещо се отнася и за тримата заместник председатели. Дали има избрани такива хора или няма, те могат да бъдат допълнение в течение на работата и не пречат на работата на комисията.
По отношение на чл.5 – дали заседанията да се провеждат в сряда или четвъртък, смятам че това можем да го подложим на гласуване и тогава ще се разбере кои колеги са затова заседанията да се провеждат в сряда и кои в четвъртък. Повечето от нас участват в две комисии, така че това ще стане ясно веднага.
По отношение обаче на чл. 7, там според мен текстът е интересен и въпроса е дали да има отсъстващи, които да си дават правото на глас или да се възприеме само тези, които са били в началото или по време на заседанието и след това са излезли, за да отидат в друга комисия, което е практика.
Ако трябва да бъдем честни, наистина е имало различни практики и въпросът е наистина веднъж да вземем едно решение, независимо от това кой от коя парламентарна група е, но това решение да не ни влияе на работата, защото има една друга опасност. Голяма част от нас да започнат да си дават писмено заявленията , че няма да участват в работата на комисията в определен ден и че ще гласуват и тогава ще изпаднем в положение, при което да има 5 – 6 човека на заседанието и 7 заявления. Въпросът е принципен и трябва ние да вземем това решение, защото по-редно е да си дошъл на заседание и от там нататък да започнеш да си даваш гласа, така както е в Пленарна зала.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз също така като прочетох този текст също реагирах пред колегите по подобен начин, защото в един момент може от всяка група по един да остане и заседанията ще станат невалидни.
Предлагам да започнем с гласуването. На първо място да гласуваме чл. 2, ал. 1. „ Чл. 2 /1/. Комисията се състои от 20 народни представители, в това число председателя и трима заместник председатели, избрани от Народното събрание”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на чл.5, ал.1: „ Чл.5 /1/. Редовните заседания на комисията се провеждат веднъж седмично, в сряда от 14.30 часа. При необходимост могат да се провеждат и извънредни заседания”.
Това е първото предложение.
Който е съгласен с прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се.
Отпада второто предложение.
Направено беше предложение по чл.7, ал.3, както следва:
„ Чл.7, /3/. При напускане на заседание членовете на Комисията могат да декларират своя вот по разглежданите законопроекти пред председателя или упълномощения заместник председател”.
Който е съгласен с така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 8. Има предложение стенографските протоколи да се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола.
Второто предложение е стенографският протокол да се подписва от председателя на комисията, от един от присъстващите заместник председателите и от водещия протокола.
Имате думата за изказвания.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, мисля че няма такава практика досега стенографските протоколи да се подписват от заместник председател, тъй като всеки един от заместник председателите става председател в момента, когато се провежда заседанието и когато той е упълномощен от председателя, поради това че отсъства или няма възможност да води заседанието, дори и да присъства. Той е вече председател на комисията на заседанието.
Ако е определен този, който ще подпише протокола като заместник председател, тъй като се е наложила на председателя например да излезе извънредно, протокола може да стане невалиден или пък да оставим трима човека да спорят кой точно да го подпише.
Няма такава практика и мисля, че текстът трябва да остане така, както е записан.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Има едно неразбиране на този въпрос и искам да го уточня. В ал. 1 се казва: „Чл. 8 /1/. За заседанията на Комисията се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения”. Той не се подписва.
В ал.2 вече става дума за стенографският протокол. Той се води от стенограф и отделно се записва на записващо устройство, т.е. възможността тук председателя да се занимава с този протокол или да го променя е изключена, т.е. невъзможна защото той е подписан от стенографа, а председателя го разписва за представяне в счетоводството.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми позволите да разгледаме този въпрос от две различни гледни точки.
Първото е, че страшно много ще затормозим работата на комисията. Това е една от най-работещите комисии, с най-много законодателни промени, протоколите излизат след около една седмица, те имат срокове за качване на сайта. Това означава да могат да се четат от двама души, евентуално може да има някакви спорове за дребни неща, които изключително утежняват работата, освен това размиват и отговорността. Тук много ясно е казано кой е стенограф, кой разписва от страна на комисията. Така че моето лично мнение е да си остане така, както е бил досегашния ред, плюс това такава е практиката досега във всички комисии и не е нарушавана до този момент доколкото знам.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, аз съм склонен да си оттегля предложението, искам само да направя една реплика на господин Иванов. Ако това е така, тогава председателят ако не е бил на заседанието, защото тук пише председателя на комисията, а заседанието е водено от заместник председател, кой подписва този стенографски протокол, отново ли председателя.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вие оттегляте първоначалното си предложение.
Има ли други предложения за изменение и допълнение на вътрешните правила.
Искам да ви обърна внимание на чл. 5, ал. 4. аз си позволих малко творчество – да се изпращат на електронната поща всички материали, т. е. само на електронна поща, вярвайки че ние сме комисия, която е ИТ и комуникации. С други думи да намалим хартията.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, аз съм съгласен с Вас, че трябва да се пести хартия, но по време на заседанието на комисията да има по едно копие на хартиен носител, защото не всеки от нас си носи таблета или компютъра. Практиката показва, че колегите имат нужда разглежданият законопроект да бъде на хартиен носител.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вие като го получите на е-маil, можете да напишете едно кратко изречение “моля да имам разпечатка за мен” и ще я получите при влизане в залата. Да се допълни: „освен при изрично заявяване на писмено копие”.
Ще ви прочета текстът на член 5, ал. 4: „Чл. 5 /4/. Материалите за заседанията се предоставят на членовете на Комисията като се пускат в пощенските им кутии...”.
Новият текст на чл. 5, ал. 4 е както следва: „Чл. 5 /4/ Материалите за заседанията се предоставят на членовете на Комисията на електронната им поща / е- меil/ или се предоставят на самото заседание на хартиен носител при изрично предварително поискване”.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз предлагам следният текст:
„Чл. 5 /4/ . Материалите на заседанията се предоставят на членовете на Комисията, като се изпращат на електронната им поща , а на заявилите желание се предоставят на хартиен носител в деня на заседанието”.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предлагам да гласуваме последната редакция, която направи колегата Свиленски.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 15, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме амлок Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с направените промени в тях.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – 1, въздържали се – няма.
Вътрешните правила се приемат.
Добър ден на всички новодошли в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.
В заседанието на комисията ще вземат участие представители на:
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Марков – главен секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна и и.д. началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Ваньо Тодоров – парламентарен секретар на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Иванов – директор на дирекция Финанси в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Диана Благоева – началник на отдел Бюджет в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция Координация на програми и проекти в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Катя Атанасова – държавен експерт в дирекция Координация на програми и проекти в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Нели Бенева – държавен експерт в дирекция Координация на програми и проекти в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Милчо Ламбрев – генерален директор на Национална компания Железопътна инфраструктура
Красимира Михайлова – финансов директор в Национална компания Железопътна инфраструктура
Деян Дънешки – Изпълнителен директор на Български пощи ЕАД
Анна Желева – финансов директор на Български пощи ЕАД
Владимир Владимиров – изпълнителен директор на Холдинг Български държавни железници ЕАД
Филип Алексиев – финансов директор на Холдинг Български държавни железници ЕАД
Ангел Забуртов – генерален директор на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура
Представители на Министерство на финансите:
Мария Веселинова – началник отдел в дирекция Финансиране на реалния сектор
Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция Държавни разходи
Представители на Министерство на регионалното развитие:
Таня Милева – началник кабинет
Лазарина Стоичкова - съветник Политически кабинет
Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет Агенция Пътна инфраструктура
Димитър Петков – директор на дирекция Бюджет, финанси и разплащания на проекти, Агенция Пътна инфраструктура
Асен Антов – изпълнителен директор на Национална компания Стратегически инфраструктурни проекти
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Никола Колев – заместник председател
Константин Тилев – член
Андреана Атанасова – член
Искра Симеонова – директор дирекция Финанси
Неда Койчева – директор дирекция Правна
Ако някой е тук и сме го поканили, но не сме го прочели може да се представи.
Започваме разискванията по приложеният към тази точка бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първо бих искал да дам думата на представителите на Министерство на финансите, които да представят проекта за държавен бюджет за 2015 година.
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: По процедура. Уважаеми господин председател, ако правилни си спомням, съгласно Законът за публичните финанси, който влезе в сила от 01 януари 2014 година представянето на бюджета се прави от ресорния министър в съответната комисия, т.е. тук трябва да е министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Аз тук виждам около 30 човека, всички останали, но не и министъра на транспорта.
В този смисъл представянето на проектобюджетът от Министерство на финансите е нарушение на закона. Ние имаме от тук нататък два варианта – или чакаме министъра на транспорта да дойде да си представи бюджета или започваме нашата работа с нарушение на закона и приемаме бюджета след представяне, по начин по който не е регламентирано в закона.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз имах среща с министърът вчера точно във връзка с идването му днес тук, но той днес в 5.00 часа замина за Брюксел. Вариантът в който той трябва да ни представи бюджета е възможен, но примерно утре в късния следобед или в петък. Доколкото се отнася до Законът за публичните финанси , на този въпрос може би трябва да отговорят заместник министрите и Министерство на финансите дали това е така по закон.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви господин Караджов че направихте това уточнение. Министър Московски в момента участва в работата на Съветът по транспорт в Брюксел. Датата е фиксирана доста отдавна, важно е неговото присъствие там. Това е единствената причина той да отсъства днес при обсъждането на бюджета. Главният секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упълномощен по надлежен ред, със заповед, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Така че това е което аз мога да кажа. Вие преценете дали ще продължат обсъжданията.
Аз съм упълномощен да замествам министър Московски по време на неговото отсъствие от страната отново със заповед, така че както прецените.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря , господин председател.
Господин Кадиев, аз разбирам Вашето желание да се заяждате още от самото начало, но нали не си представяте ако изпаднем в хипотеза, в която министърът е болничен 3 месеца и ние 3 месеца няма да приемем бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията или ако председателя на комисията е болнични или в чужбина, няма да има заседание на комисията. По надлежният ред министъра има право да упълномощи в негово отсъствие дали поради това, че е в чужбина, в болничен или поради някаква друга причина съответния заместник министър, който да го представлява. Той има всички права като министър, включително и да подписва документи за нормалната работа и функциите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Така че не виждам коя е причината, освен една с която започнах. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз също смятам, че при универсалното упълномощаване дори министър председателят, когато отсъства той си има заместник, който води заседанията на Министерски съвет и това не прави заседанията на Министерски съвет по никакъв начин нищожни или недействителни. В случаят имаме надлежно упълномощаване. Смятам, че всички трябва да се обединим около това.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз искам да отговоря на колегата, тъй като според мен се изказа неподготвен. Първо изобщо не знаех, че съществува такова изискване в закона. Второ всички ние не знаехме къде е министъра. Когато аз зададох този въпрос изобщо не знаех къде е и дали той не е дошъл, тъй като си има някаква друга работа, което е неуважение към комисията или има някаква извинителна причина, което в момента стана ясно. Аз съм напълно съгласен след като е упълномощил заместник министър, естествено е той да поема неговите функции и няма проблем, само че това нещо трябваше да го чуем, никой не ни го каза преди това. Ако го бяха съобщили преди това, нямаше да се обадя изобщо и никакво заяждане не е . Аз прекрасно знам, че колегите ще свършат по-добра работа от министъра, който трябва да дойде и да представи законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, грешката е моя, извинявам се, трябваше да съобщя още в самото начало, че министърът отсъства от страната, но има упълномощени лица, които ще поемат неговата функция.
Предлагам да продължим нашата работа и да започнем с Министерство на финансите, а след което да чуем и представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ако не възразявате.
Заповядайте.
Г-ЖА МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Уважаеми дами и господа, искам да ви представя общата част на Закона за бюджета. Рамката на бюджет 2015 година е изготвена на база консервативна прогноза на основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите.
Макроикономическите показатели са следните:
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2015 година е в размер на 82 406 млн. лева, като се предвижда икономически растеж от 0.8 % в реално изражение, след което през периода 2016 – 2017 година се очаква плавно възстановяване на икономиката на страната и икономически растеж съответно 1.5 % през 2016 година и 2.3 % през 2017 година, с основен принос на вътрешното търсене.
Средногодишната инфлация през 2015 година се очаква да бъде 0.1 %.
Фискалните цели на правителството за периодът 2015 – 2017 година съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция през 2014 година и завръщане още с бюджет 2015 година на този показател в границата до 3 % от брутния вътрешен продукт.
Салдото по консолидираната фискална програма през периодът 2015 – 2017 година е дефицит съответно в размер на 3 % от брутния вътрешен продукт за 2015 година, 2.5 % от брутния вътрешен продукт за 2016 година и 2 % от брутния вътрешен продукт за 2017 година.
В средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0.5 %. Това ще бъде добър сигнал за намаленията на правителството да смекчи негативният ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 година и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция. За да стане възможно постигането на целта за свиване на дефицитът още с бюджета за 2015 година е следван консервативен подход при планиране на приходите, с оглед намаляване на рисковете при изпълнението на приходната част на бюджета.
По отношение на разходите е направен анализ на ефектът от допълнително ограничаване на разходите в отделните бюджетни системи.
Приходите по консолидираната фискална програма за 2015 година са планирани в размер на 30 335 200 000 лева, или 36.8 % от брутни вътрешен продукт.
Поради необходимостта от запазване на фискалната стабилност, мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации, администриращи данъчно осигурителните приходи и разширяване на базата за облагане, при запазване на плоското облагане на доходите на физическите лица и създаване на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване ниските нива на данъчно облагане.
Данъчно осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическият растеж, в подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Предвижда се достигане на минималните нива на акцизните ставки в общността, в съответствие с договореният преходен период, като за периода 2015 – 2017 година е разчетено повишаване на акцизната ставка на цигарите.
По отношение на социално и здравно осигурителната политика през 2015 година се предвижда запазване на размерите и съотношението към осигурителните вноски за фондовете на ДОО и участието на държавата в осигуряването за фонд Пенсии чрез трансфер на нивата от 2014 година, както и на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 година.
За 2015 година се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер съответно на 2 600 лева, който се предвижда да бъде запазен до 2017 година включително.
От 01 януари 2015 година, това всичко го знаем, но все пак да прочета, се предвижда увеличаване на минималният осигурителен доход за земеделските производители до размерът на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица, т.е. от 240 лева на 420 лева.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е предвидено увеличаване на размерът на минималната работна заплата на два пъти през 2015 година, съответно от 01 януари 360 лева и от 01 юли 380 лева. Следващото увеличение на размерът на минималната работна заплата се предвижда да стане от 01 януари 2016 година на 420 лева и от 01 януари 2017 година на 460 лева.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 година да нарасне до 24.5 млрд.лева, като съотношението държавен дълг – брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29.7 %.
През 2015 година се планира поемането на нов държавен дълг от 8.1 млрд.лева, с оглед осигуряване на буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв, финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2015 година, за дълга в обръщение, който следва да бъде рефинансиран, както и за нов заем от Европейската инвестиционна банка за осигуряване на средствата за съфинансиране на проектите от оперативните програми от структурните фондове на ЕС през програмния период 2014 – 2020 година.
Съвсем накратко, очакваният размер на разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската в бюджета на ЕС е 32 824 100 000 лева или 39.08 % от брутния вътрешен продукт за 2015 година при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и при реалистична оценка за изпълнение на програмите, съфинансирани със средствата от тези и други договори.
Планираната вноска в бюджетът на ЕС е в размер на 979 900 000 лева. Разходите по основните функции на държавният бюджет за 2015 година като процент от вътрешния вътрешен продукт се разпределят както следва:
- Социално осигуряване и подпомагане и грижи – 13.7 % от БВП;
- Икономически дейности и услуги – 5.6 % от БВП;
- Здравеопазване – 4.7 % от БВП;
- Образование – 3.7 % от БВП;
- Отбрана и сигурност – 3.6 % от БВП;
- Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 3.4 % от БВП;
- Общи държавни служби – 2.2 % от БВП;
- Почивно дело, култура, религиозни дейности – 0.7 % от БВП.
Това е общо като цяло по Законът за държавния бюджет.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за краткото, но изчерпателно експозе. Аз бих искал да Ви помоля това, което изчетохте в краткият му вариант ще е полезно за членовете на комисията и работата им с бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията , ако може да го предоставите в електронен вид и в този, в който е сега, за да го имаме в комисията.
А сега искам да дам думата на заместник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, който да ни представи работата по бюджетът на министерството за 2015 година на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да благодаря за поканата и за възможността да представя пред вас основните акценти в проекта за бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2015 година. Този документ е изработен в изпълнение на решение № 57 на Министерския съвет от 04 февруари 2014 година за откриване на бюджетната процедура за 2015 година. Съобразен е с основните допускания и параметри, посочени в решение № 791 на Министерския съвет от 01 декември 2014 година.
Концепцията на проектът се изгражда върху следните задължителни правила:
Одобрените от Министерски съвет тавани на разходите са рамка за разработване на проектобюджетите за периода 2015 – 2017 година.
Средствата от фондове на Европейският съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на държавни инвестиционни заеми, включително и за заеми с краен бенефициент търговски дружества се планират от централния бюджет.
По отношение политиката на доходите, средствата за заплати са намалени с 10 %.
Здравноосигурителната вноска запазва размерът си от 8 %.
Що се отнася до идеологията на изготвяне на бюджетът на министерството за 2015 година, искам да обърна внимание върху следното:
Програмната структура за 2015 година е променена, като е формирана от две политики и 5 програми: политика в областта на транспорта и политика в областта на съобщенията, електронното управление и информационните технологии.
Петте програми са както следва:
Развитие и поддръжка на транспортна инфраструктура.
Организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност.
Развитие и поддържане на електронна и съобщителна инфраструктура за държавното управление.
Развитие на съобщенията, електронното управление и информационните технологии.
Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза.
По отношение на конкретните параметри на приходната и разходната част на бюджетът на министерството за 2015 година може да отбележим следното:
Приходи. Предвидените собствени приходи по бюджетът на министерството за следващата година, които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са в размер на 53 млн. лева. Голяма част от тях или някъде около 42 % се генерират предимно от държавни такси, събрани по тарифа № 5. Съществен дял имат и събраните глоби- над 12 %.
Съществен елемент за приходната част са приходите от концесии, като очакванията са общият им обем да бъде почти 23 млн. лева или около 43 % от общо предвидените разходи.
Общите разходи по бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2015 година възлизат на 229 292 000 лева, като по основни направления те се разпределят както следва: за персонал – 31 569 000 лева; за текуща издръжка – 173 158 000 лева; за капиталови разходи – 24 465 000 лева.
Накратко искам да ви запозная с предвидените субсидии, компенсации, капиталови трансфери за държавните предприятия и търговските дружества, които са залегнали в бюджетът на министерството за 2015 година.
В този бюджет са включени следните предоставени субсидии и капиталови трансфери:
За БДЖ Пътнически превози в предложената бюджетна рамка от Министерство на финансите са планирани средства за БДЖ в размер на 192 млн. лева, разпределени както следва: капиталов трансфер в размер на 30 млн. лева за доставка на нови вагони; субсидия за пътнически превози – 140 млн. лева и компенсации за някои категории пътници – 22 млн. лева. Тук искам да ви обърна внимание, че декларираните очаквания на БДЖ по отношение на отделните посочени по-горе компоненти сериозно се различават от дефинираната от Министерство на финансите рамка с над 60 млн. лева, а именно капиталовия трансфер е в размер на 50 млн. лева, за сравнение рамката от Министерство на финансите е 30 млн. лева. Субсидията за пътнически превози според очакванията на БДЖ е 182 400 000 лева, Министерство на финансите казва – 140 млн. лева. Компенсацията за някои категории пътници съвпада в очакванията на БДЖ и Министерство на финансите.
Държавно предприятие Национална компания ЖП инфраструктура. Осигурени са 220 млн. лева, разпределени по направления както следва: капиталов трансфер в размер на 105 млн. лева; за ремонт, модернизация и строителство на съоръжения по жп инфраструктурата и субсидия от 135 млн. лева за текущо поддържане и експлоатация. ДП НКЖИ обяви очакванията си за 150 млн. лева субсидия, отново разминаване между очакванията на предприятието и рамката, поставена от Министерство на финансите. Капиталов трансфер в размер на 353 млн. лева. Искам да ви информирам, че 10 млн. лева не са осигурени за отчуждителни процедури.
Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. В съответствие с предложената от Министерството на финансите рамка е предвиден капиталов трансфер в размер на 11 млн. лева за рехабилитация и модернизация на пристанищни терминали през 2015 година. Тук разминаването между очакванията на Държавното предприятие Пристанищна инфраструктура и Министерство на финансите възлизат само на 5 млн. лева. Колегите от ДП Пристанищна инфраструктура очакват 16 млн. лева при 11 млн. лева рамка от Министерство на финансите.
Автомобилен транспорт. Предвидена е обща субсидия, която е в размер на 52.3 млн. лева, разпределена както следва:
Субсидия за вътрешноградски между селищни пътнически превози в слабо населени планински и гранични райони в размер на 14.5 млн. лева и компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания за граждани в страната в размер на 37.8 млн. лева.
Предложението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е за сума от 64.7 млн. лева, в т.ч. субсидия 21.7 млн. лева и компенсация 43 млн. лева.
Накрая завършвам с Български пощи ЕАД. В бюджетната рамка за 2015 година са предвидени компенсации за Български пощи ЕАД в размер на 12.5 млн. лева. Обявените очаквания на дружеството са за 20.5 млн. лева
Накрая искам да ви уверя, че с така предоставеният финансов ресурс служителите на министерството и на държавните предприятия ще положат всички необходими усилия, за да изпълним в пълен обем планираните цели през 2015 година и поставените задачи.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси готови сме да отговаряме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря и аз. Въпросите ще бъдат поставени след като дадем думата на Министерството на регионалното развитие.
Г-ЖА ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден. Господин председател, дами и господа народни представители, колеги, ние отчитайки реалностите от финансова рамка, която колегите от Министерство на финансите представиха, по отношение разбира се на Агенция Пътна инфраструктура и на Националната компания Стратегически и инфраструктурни проекти подкрепяме така предложения бюджет и се надяваме при добро изпълнение на повече средства от Министерство на финансите, с оглед довършването на важните ни приоритетни проекти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на народните представители за въпроси, становища и коментари по това, което беше изнесено пред нас. Заповядайте.
Нормално е да няма, все пак сме на първо четене. Ако няма въпроси да продължим нататък.
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е нормално на първо гласуване по най-важният документ на държавата, в случая Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да няма въпроси. Проблемът е, че това нещо което ние го чуваме сега ние го видяхме преди 1 час и няма как да има въпроси. Не може да очаквате от нас въпроси по неща, по които ни се дават 1 час преди заседанието и това искам да стане ясно на присъстващите защо няма въпроси, не че няма какво да питаме, просто няма как да ги зададем, преди да сме се запознали с материала. А иначе че трябват пари за пощите, че трябват пари за БДЖ, това е безспорно, но сега да си говорим приказки неподготвени от наша страна, няма смисъл. Затова няма въпроси и затова колеги не можем да зададем въпроси към вас. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Този документ постъпи в Народното събрание в понеделник. Друг е въпросът, че повечето от нас го видяхме едва вчера, защото беше раздаден само по електронен път, без да се оповести и остана в пощенските кутии без да бъде видян от мнозина.
Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз имам един въпрос към уважаемият заместник министър. В приходната част – наказателни санкции, сте дали 6 169 000 лева. На база на предходни години ли е дадена тази цифра. Това е на стр.19 – приходи, общо описание на приходите за 2015, 2016 и 2017 година са дадени равни цифри като глоби санкции и наказателни лихви. На база на предходни години ли е получена тази цифра.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Цифрата 6 169 000 лева, която е записана в приходната част се базира на предходни години както Вие предположихте и на анализите, които ние сме направили, като планираме известно увеличение поради завишаване на контрола, който смятаме да упражним през 2015 година.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Други въпроси.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми колеги, в приложението има една таблица, която се казва Бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Разходи за персонал 31 669.2 лева за следващите три години. Тези проценти са около 3% някъде, защо така се получава, бихте ли ми казали. Както виждам Авиоотряд 28 е включен за 9 месеца за 2014 година, а за 2015 година е включен изцяло.
Г-ЖА ДИАНА БЛАГОЕВА: За 2015 година е включен с целият си бюджет.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Три месеца не могат да правят 7 % от бюджетът за персонала, това е абсурд, разликата между двете е 3 месеца.
Г-ЖА ДИАНА БЛАГОЕВА: Принципно има промяна в сумата за персонал 2014 година спрямо 2015 година, заради едни допълнителни средства, които са за ГВА и които се планираха в централния бюджет, но за 2015 година са в бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това също е довело до едно завишаване на разходите за персонал. Те са част от таксите, които се събират от Летище София и РВД. Всъщност това е довело до увеличаване на разхода за персонал и след това на тази база са намалени точно 10 % и така е изчислено. Спрямо разходният таван за 2015 година има намаление 10 % на разходите за персонала и това точно е изчислено.
Г-Н ИВАН МАРКОВ: Тъй като тези разходи, които са за Главна дирекция Въздухоплавателна администрация се получават на база предвидените приходи от РВД и от Летище София, затова че те са национален надзорен орган. Бюджетната процедура е такава, че след като постъпят прави се корекция с отделно ПМС и се добавят към бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно на Главна дирекция Въздухоплавателна администрация. За 2014 година бюджетът е показан с включените вътре, а за 2015 година не е включен, защото все още нямаме корекция. Това ще бъде включено евентуално след първото тримесечие като се направи корекцията.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Разбрахме, че има 10 % съкращение на заплатите чрез различни структурни промени, това не се вижда някак си в числата, но приемаме че ви вярваме.
На стр. 28, най-долу. Необходими средства от капиталов трансфер за Летище София – 8 128 571,30 лева. Тези средства не са предвидени в проекта на Закона за бюджета за 2015 година. Какво правим като не са предвидени?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Българската страна е осъдена и тази сума е дължима от летище София. Летище София искат тези суми фактически от държавния бюджет.
Г-Н ИВАН МАРКОВ: Няма логика, то е търговско дружество, но след като е изпратено при нас, ние сме задължени в общи линии като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме задължени да обединим всички искания на второстепенните изпълнители и да ги изпратим на Министерство на финансите. Това е една процедура, при която тези суми фактически от 5 – 6 години се изпращат и се искат от Министерство на финансите и те казват, че нямаме основание, обаче Летище София смята, че има основание и продължава да си ги иска.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Има ли други въпроси.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам един въпрос във връзка с това, което постави като проблем и господин Кадиев и това, което господин Марков отговори, че тези пари ще бъдат платени от Летище София. Вие знаете ли какво е финансовото състояние на Летище София. Знаете ли, че Летище София има несъбрани може би бяха до преди 6 месеца над 60 млн. лева и че Летище София не прави нищо, за да си ги събере и че част от парите, които трябва да си ги съберат вече започват да падат по давност. Това нещо в министерството говори ли се, някой поставя ли го като проблем, защото това са държавни пари, това не са моите и твоите и на господин Михов лични пари, това са общи пари. Седим си, снишаваме се, пишем тук с червено 8 млн. лева не достигат, а никой не отива да каже на това Летище София , на този директор да си поиска тези 58 млн. лева или 60 млн. лева. В министерството знаят колко са тези суми, но нищо не се прави ето 60 млн. лева от къде ще дойдат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз мисля, че точно от Вашата коалиция не ви прилича да задавате този въпрос. Вие бяхте заместник председател през миналото Народно събрание заместник председател на комисията и точно вашата управленска коалиция внесе един проектозакон в нашата комисия. Не знам на кого да благодаря че го отхвърлихме с общи усилия. Този проектозакон , който внесохте целеше точно такива оператори, които имат задължения, тогава не разбрахме какви са задълженията, говореше се за над 100 млн. лева да могат да оперират, без да им бъде забранено да оперират на съответното летище. Вие тогава бяхте съвносители на този законопроект.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Михов, вносител беше Министерски съвет. Нека да не заблуждаваме колегите, ние сме гласували против това нещо. На парламентарно питане съм поставял този въпрос .
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Представителите на министерството чуха Вашият въпрос, заповядайте за отговор.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Да, действително задълженията, за които говори господин Свиленски към Летище София са в голям размер. Няма да съм точна в цифрите, може би са някъде около 48 млн. лева. Да, не са малко парите, но не е точна информацията, че Летище София не предприема действия за събиране на тези вземания. За посочените вземания се съставят актове за установяване на вземания, за да не бъдат погасени по давност. По една част от вземанията актовете в момента се обжалват в съда, но към настоящият момент ръководството на Летище София не е допуснало да бъдат погасени по давност вземания. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря за този отговор. Други въпроси и коментари.
Заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като двете основни програми на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са свързани, едната е с развитието на транспортната инфраструктура, а другата е с екологията, организацията на транспорта, безопасността. Двете програми са свързани с Оперативна програма Транспорт и без нея няма да има възможност за никакво надграждане към настоящия момент.
Използвам възможността, че тук е ръководителят на това звено, свързано с европейските проекти и ние вероятно ще направим отделно разглеждане в комисията на какъв етап се намират проектите и какви са възможностите да завършим успешно тази Оперативна програма Транспорт, тъй като това е една от най-успешните програми, но тук чухме и два обезпокояващи факта.
Първият е по отношение на това, че няма да достигнат средствата, мисля че беше споменато за ДП НКЖИ.
Г-Н МИЛЧО ЛАМБРЕВ: Необходими са 353 млн. лева, от 5 години този сектор не е съфинансиран.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Вие не ми чухте въпросът и решихте да отговорите. Два са моите въпроси. Единият е по отношение на отчуждителни процедури. Такъв проблем вероятно съществува и към Агенция Пътна инфраструктура. Другият е по отношение на съфинансирането на Оперативна програма Транспорт.
Въпросът ми е от къде смятате да се намерят средства и има ли такъв сериозен недостиг към настоящият момент, защото това е изключително важно за развитието и успешното приключване на Оперативна програма Транспорт.
Имам въпрос и към госпожа Василева по отношение на следващият програмен период. Имаме ли готовност през следващата година за проекти, които може така да се каже в движение да бъдат пуснати през втората половина на годината по отношение на ДП НКЖИ, ДП Пристанищна инфраструктура, РВД, които са свързани с безопасността и организацията на транспорта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков. Кой ще вземе отношение?
Заповядайте господин Ламбрев.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Накратко по първият въпрос на господин Вълков. Генералният директор на Националната компания господин Милчо Ламбрев повтори още веднъж дефицитът от 353 млн. лева поради неосигурено съфинансиране от страна на държавата. На Вашият въпрос откъде пари за съфинансиране съвсем откровено отговарям – разчитаме на някакви резерви в държавния бюджет.
Сега искам да дам думата на госпожа Галина Василева, за да отговори на Вашият втори въпрос.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, съвсем накратко по отношение на новата Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура за периода 2014 – 2020 година. Тя е изпратена в Брюксел. Ние се надяваме тя да има скорошно одобрение, ако не в края на годината, поне в началото на следващата година, което ще ни даде възможност наистина вече да използваме наличният финансов ресурс, колкото и да е ограничен той, предвид на големите инфраструктурни проекти, които са заложени в програмата за следващия програмен период.
Независимо от това подготовката за този програмен период и конкретно на проектите, които мисля че много пъти са дискутирани, тяхната подготовка е започнала още през 2012 година със средства от миналата оперативна програма 2007 – 2013 година, така че мога да ви кажа, че за една част от тях вече са стартирали тръжните процедури, не се е чакал този период. Веднага след одобрение на програмата наистина ние ще имаме възможност да усвояваме средства през 2015 година.
Бюджетът, който е заложен по новата програма за 2015 година е 313 млн. лева. Такава е и цифрата, която сме подали и е записана в споразумението за партньорство. Сумата е доста голяма, но разбира се ще направим всичко възможно да я достигнем, така и през следващите 2016 и 2017 година. През 2015 година за проектите, които ще могат да усвояват средства ще започне реалното изпълнение. По тях са няколко, те са включени в индикативната работна програма за Оперативна програма Транспорт, която беше приета от Министерски съвет.
В железопътният сектор това е Пловдив – Бургас, втора фаза. Понеже всички наши проекти са големи, той ще бъде разделен на няколко ЛОТ или участъка и ще могат да стартират тръжните процедури в началото на годината на тези участъци, именно Пловдив – Оризово и железопътен възел Бургас, които имат най-голяма проектна готовност.
В пътната инфраструктура ще стартира строителството, всъщност вече са стартирали тръжните процедури за 3.1 и 3.3 на Автомагистрала Струма и понеже се двуетапни търговете първия етап предквалификация, в началото на годината ще стартира истинския търг за строителство, така че се очаква в средата на 2015 година или втората половина на 2015 година да започне истинското строителство и да се акумулират средства по програмата, безспорно и разширението на трети етап на метрото, за което всички знаем, което е в тръжна процедура и ще приключи през м. април – м. май, заедно със завършване на участъците, които в момента се строят по 2007 – 2013 година и строителството и строителството може да започне на третият метродиаметър или частта от третия метродиаметър, която е средната част и която ще се финансира по Оперативната програма в средата на 2015 година. Така че ние още през 2015 година ще стартираме с проекти с бюджет малко повече от половината, близо 2/3 предвид на това, че проектите наистина са големи, продължителни за изпълнение. Междувременно се извършва подготовка за стартиране и на следващите проекти. През 2016 година и останалите ще стартират.
Вие споменахте за иновационните проекти, които са по-малки. Мисля, че всички които са бенефициенти по програмата на тези иновативни проекти също ги подготвят и догодина в началото, след като вече имаме одобрена програма и съответно бюджетът е ясен, мисля че ще получим и проектни предложения за по-малките проекти. Благодаря.
ПРЕДС.ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.

Заповядайте.
Г-Н МИЛЧО ЛАМБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, държа да отбележа това пояснение, то е много важно. Тъй като ежегодно разходите за капиталовите ремонти на Национална компания Железопътна инфраструктура гравитират около цифрата 105 – 110 млн. лева много е важно да знаете, че това са необходимостите на компанията за текущите ремонти, които изисква железопътната инфраструктура, различни от проектите за Оперативна програма Транспорт. Пета година поред средствата, необходими за съфинансиране на Оперативна програма Транспорт се изискват от компанията и се изпращат до Министерство на финансите и за пета поредна година тези средства не се отпускат. За съжаление това е самата истина и поради тази причина разликата е толкова драстична между исканите 353 млн. лева в капиталовата сфера и отпуснатите 105 млн. лева за 2015 година. Ние няма как да съфинансираме проектите, които трябва да приключат през 2015 година за цялото натрупване от 2007 година до 2014 година. Ако тези пари не се осигурят, компанията няма как да развива своята дейност, т.е. ние трябва да спрем всички видове ремонти по железопътната инфраструктура или драстично да намалим още скорости във връзка със сигурността и безопасността, за да може да гарантираме движението на возилата по железопътната инфраструктура. Тези 6 000 км железопътни линии и стрелки няма как да се поддържат, ако няма финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз. Има ли други въпроси и становища от страна на народните представители.
Ако няма аз бих искал да помоля Комисията за регулиране на съобщенията накрая да представи бюджета. Кой ще представи бюджета от вас и ако може да засегнете и този на Български пощи ЕАД в изложението си?
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз не мисля, че някой от тук присъстващите е участвал в съставянето на бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията. Както виждам господин Божков отсъства.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вчера имах среща с господин Божков. Той днес също е в чужбина.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Предлагам да отложим разглеждането на бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията. Като дойде господин Божков да го разгледаме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Не можем да отложим разглеждането на бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като господин Божков е оставил свой заместник председател и по същата логика той ще ни представи бюджета.
Заповядайте господин Колев съвсем накратко да представите бюджетът на КРС за 2015 година.
Г-Н НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Благодаря , господин председател.
Аз съм Никола Колев, заместник председател на КРС.
Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган, така че всеки от нас би могъл да представлява комисията след съответното пълномощно.
Аз ще бъда съвсем кратък. Тук има и екип от комисията, финансисти и юристи. Ако имате въпроси след това може да ги задавате.
Ние сме подготвили материал, който няма да чета, само изводите ще прочета, те са няколко изречения.
При тези разходи, предвидени в бюджетът на КРС за 2015 година комисията няма да има възможност да изпълнява двете си основни функции, т.е. регулаторна дейност и извършване на ефективен контрол на мониторинг на разпределение на гражданските нужди на радиочестотния спектър. Това създава предпоставки за откриване на нова наказателна процедура от страна на Европейският съюз, както се случи през 2007 година и ще ви прочета числата от 2007 година, които предизвикаха тази наказателна процедура. Тогава приходната част е била 34 800 000 лева, през 2015 година е 81 500 000 приходна част. Приходната част през 2007 година е била 10 215 000 лева, разходната част е 7 596 000 лева. Бъдете сигурни, че това ще стане известно на Европейската комисия, не го пожелавам, но няма как да се избегне тази наказателна процедура.
Има доста числа, които бих могъл да прочета, но надявам се при дискусията въпросите ще станат ясни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз. Въпроси имате ли.
Допълнение от страна на г-н Константин Тилев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам много накратко един пример за дейността. Имаме специална система за мониторинг на радиочестотния спектър, така наречената АРГОС. Ние работим в момента със системата АРГОС-4. Компютрите, с които ние работим са на 8.5 години. Сега в момента Родeшварц е на АРГОС-6. Не можем да ползваме повече дейтинг. Две години последователно отлагаме закупуването на новата радиомониторингова система. Миналата година го отложихме за тази, тази година ще го отложим за следващата. Ако не си позволим тази инвестиция в размер на 3 800 000 лева, просто ние трябва да вдигнем ръце и да прекратим тази дейност. Няма кой друг да ни даде тази система. Просто абдейтите спират и поддръжката на системата спира. Прощавайте че ви занимавам с такива технически подробности, но това е част от органиката на нещата, с които ние се занимаваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря и аз, господин Тилев.
Заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз ще бъда съвсем кратък. Аз няма да коментирам разходната част или капиталовите разходи защо има такова несъответствие с предвиденото и с това, което вие сте дали. Разликата е от 1 725 000 лева.
Искам да коментирам приходната част. Това, което имате към 31 октомври 2010 година е 116 млн. лева. В предвиденият ви бюджет за 2015 година тази сума е 81 млн. лева или близо с 36 млн. лева по-малко от това, което сте изпълнили, а вие залагате 41 млн. лева, три пъти по-малко от това което сте изпълнили тази година. Към 01.01.2014 г. имате изпълнение 116 млн. лева.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Кой ще отговори на поставения въпрос? Представете се.
Г-ЖА МАРИАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател. Мариана Атанасова, член на комисията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително за тази година планираните средства в приходната част са 85 млн. лева. В момента имаме преизпълнение от 23 %, около 117 млн. лева. Тези допълнителни средства,които имаме, ние сме заложили 41 млн. лева, тези допълнителни 71 млн. лева са в резултат на еднократни такси, които бяха получени от удължаване разрешението на запазване на радиочестотния спектър на МТел, както и допълнителен ресурс, предоставен на МакТелеком. Отделно имаме събрани приходи в размер на 7 млн. лева от глоби. Така че тази част, която ние в момента имаме надвнесена, тя не е била планирана и е в резултат на еднократни действия. Тези суми, които в момента залагаме са в размер на 40 млн. лева, а се иска да бъдат направени 81 млн. лева. При положение, че ние не можем да предоставим спектър, тъй като спектър 800 – 2.6 гхц в момента са все още блокиран от Министерство на отбраната и Национална служба за охрана , ние няма как да планираме по-голям размер на приходите, които в момента се искат от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
За мен отговорът е приемлив.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Би могло да се очаква нещо от спектър 1 800 където има интерес от операторите, но все още нищо не може да се каже с положителност. Също така водим и едно дело, от което можем да вземем средства, но то още не е приключило.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: С това закриваме дискусията по бюджета и преминаваме към гласуване.
Колеги, моля всеки от комисията, който подкрепя държавния бюджет на Република България за 2015 година под № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 година, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 3, въздържали се – няма.
С този резултат Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията подкрепя законопроектът за държавен бюджет за 2015 година.
Преминаваме към точка Разни.
Аз бих предложил като наше решение на днешното заседание да поканим на следващото ни заседание министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията, който да ни даде по-подробни разяснения по това на какво ниво на изпълнение е Оперативна програма Транспорт.
Ако няма други предложения да гласуваме това решение.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” 14, против – няма , въздържали се – няма.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/