1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на спиране от движение на пътнически влакове и на съкращаване на маршрута на други.
2. Изслушване на г-н Владимир Владимиров – Изпълнителен директор на холдинг „БДЖ“ ЕАД относно финансовото състояние на дружеството.
3. Разни.

---

На 14 януари 2015 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на спиране от движение на пътнически влакове и на съкращаване на маршрута на други.
2. Изслушване на г-н Владимир Владимиров – Изпълнителен директор на холдинг „БДЖ“ ЕАД относно финансовото състояние на дружеството.
3. Разни.

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Московски, уважаеми гости, информираха ме, че имаме вече кворум, затова ви предлагам да започваме.
Бих искал да открия днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, което е извънредно заседание, свикано по моя инициатива вчера. Към момента имаме над 7 души кворум, така че можем да заседаваме и да вземаме решения.
Бих искал да ви съобщя, че сред нас са представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министър Ивайло Московски, благодаря Ви господин министър за бързата реакция.
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Ваньо Тодоров – парламентарен секретар
От страна на БДЖ:
Г-н Владимир Владимиров – изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД, който очакваме всеки момент да влезе в залата
Г-н Димитър Костадинов – управител на БДЖ – Пътнически превози, който също очакваме всеки момент
Имаме сериозно присъствие от страна на синдикатите:
Президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България г-н Пламен Димитров
Г-н Валентин Николов – вицепрезидент на КНСБ
Г-н Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ
Г-Н Росен Зарков – председател на Федерацията на транспортните работници от КТ Подкрепа
Г-жа Искра Иванова – от Федерацията на транспортните работници от КТ Подкрепа
Г-н Петър Бунев – Председател на Железничарския синдикат към КНСБ
Г-н Ивайло Пенчев – заместник председател на КНСБ
Г-н Симеон Симеонов – Съюз на транспортните работници в България
Г-жа Екатерина Йорданова – председател на Съюза на транспортните синдикати в България
Г-жа Даниела Златкова – Съюз на транспортните синдикати в България
От страна на Българската стопанска камара
Г-н Кирил Желязков
От страна на две общини:
Г-н Николай Сираков – областен управител на Габрово
Г-н Пенчо Пенев – областен управител на Велико Търново
Дневният ред обявен за днес е по строго конкретна тема, а именно:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на спиране от движение на пътнически влакове и на съкращаване на маршрута на други.
2. Изслушване на г-н Владимир Владимиров – Изпълнителен директор на Холдинг „БДЖ“ ЕАД относно финансовото състояние на дружеството.
3. Разни.
Съгласни ли сте с така предложения дневен ред.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, аз ще си позволя да не се съглася донякъде с дневния ред по две причини.
Първо вие знаете, че всяка първа сряда на месеца, когато е нашето заседание съгласно Правилника на Народното събрание и Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения има изслушване, или блиц контрол, както искате го наречете на министъра по актуални теми.
Аз не виждам какво е наложило това да отпадне, защото може би има и други теми. Така формулираните първа и втора точка от дневния ред, които са предоставени на нашето внимание са свързани с разписанието на влаковете, за което ще ни докладва господин Московски , а господин Владимиров ще ни докладва за финансовото състояние на дружеството.
Вариантите от тук насетне са два – или да остане първа точка за блиц контрола на министъра, съгласно приетия правилник, при което колегите ако имат въпроси извън темата БДЖ да ги зададат или просто първа и втора точка да бъдат обединени, за да можем да задаваме въпроси и на господин Владимиров, свързани с разписанията на влаковете и т. н. В момента по начинът, по който сте записали ще изслушаме г-н Владимир Владимиров по финансовото състояние на дружеството.
Аз не мисля, че в момента има някаква причина точките да са две отделни.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вашето предложение е да се обединят двете точки.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Моето предложение е при консенсус от страна на колегите първа точка да остане блиц контрол към господин Московски, свързан с тези извън БДЖ или да обединим двете точки и изслушването за БДЖ да бъде едновременно към министъра и към представителите на БДЖ, защото при така записания текст ние ще конкретизираме въпросите си единствено към министъра само за разписанията и ще конкретизираме въпросите си към господин Владимиров само за финансовото състояние на дружеството.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Добре, разбирам предложението Ви.
Предлагате две възможности. Едната е да преминем към изслушване на господин Владимиров като първа точка и последният час и половина по Правилник ще имаме възможност за блиц контрол на министъра. Това е единият вариант.
Вторият вариант, както разбирам е да обединим текстовете на първа и втора точка и да обединим и лицата, които изслушваме.
Благодаря за това предложение. Дебати.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Първо искам да Ви благодаря от името на колегите от БСП Лява България затова, че откликнахте на нашата молба и на нашето заявление за провеждане на извънредна комисия, внесено вчера в деловодството на Народното събрание. Надявам се с това да дам част от отговорът защо няма блиц контрол в днешния ден, тъй като нямаше комисия днес, свикана по надлежния ред, а я свикваме по реда на чл. 28, ал. 3. Правото е на председателят да свика извънредна комисия. Проблемът е достатъчно належащ и аз още един път благодаря на ръководството, че откликна на това наше предложение и свика комисията още на следващия ден, както и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на ръководството на БДЖ, които присъстват тук.
Мисля, че на днешната комисия ние трябва да се занимаваме единствено само с БДЖ. Сигурно има и други проблеми, за които министър Московски може да отговаря, но фактът че присъстват представители и на изцяло засегнатите региони, на синдикатите и на колегите народни представители, представящи тези региони, смятам че е нужно да продължим. Как ще формулираме точката, господин председател, няма никакво значение – кой ще изслушваме първи или втори, важното е да проведем разговор за БДЖ, да успокоим хората, министъра ако може да поеме този ангажимент да спре отмяната на разписанията и да видим от тук нататък какво ще правим с това дружество. Мисля, че това е правилното, а иначе дискусията може да тръгне в друга посока и да си говорим примерно за Български пощи ЕАД. Колегите тук очакват, а също така и обществеността очаква от нас да вземем решения, свързани с БДЖ. Благодаря ви.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз ще се съглася донякъде с колегата. Предлагам записът на дневния ред да бъде точка единствена: Изслушване на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Ивайло Московски и г-н Владимир Владимиров и останалите представители по въпроси, свързани с БДЖ, без да конкретизираме кой за какво ще го изслушваме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Има ли други мнения, други предложения. Няма.
В такъв случай бих искал да подложа на гласуване промяна в дневният ред по следния начин:
Точка единствена: Изслушване на господин Ивайло Московски, г-н Владимир Владимиров и г-н Димитър Костадинов по отношение на финансовото състояние на Холдинг БДЖ ЕАД и на спирането от движение на пътнически влакове и съкращаване на маршрута на други.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
В този смисъл дневния ред е приет.
Точка Разни ще стане точка втора.
Току що ви бяха раздадени материали, предоставени от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Бих искал да дам думата на господин Ивайло Московски да направи някакво предварително встъпление по вече общата тема за финансовото състояние на Холдинг БДЖ ЕАД и на предстоящото спиране на жп линии.
Заповядайте, господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на синдикатите и на всички асоциации, браншови организации, които сте днес в тази зала, уважаеми журналисти текущото към момента състояние на Български държавни железници е 565 млн. лева задължения, от които 109 млн. лева са на БДЖ Товарни превози, останалите са на БДЖ Пътнически превози. Оперативна загуба за миналата година, макар и некоректно и точно изчислена, но с приблизителни цифри – за БДЖ Товарни превози около 12 млн. лева. За БДЖ Пътнически превози оперативната загуба ще надмине вероятно 15 млн. лева, ще бъда по-точен може би следващите месеци като станат ясни разчетите.
На 10 декември 2014 г. бях на заседание на комисията тук и беше предложена 3-годишна бюджетна рамка от колегите от Министерство на финансите, между другото беше хубаво сега да присъстват представители на това министерство. На това заседание казах, че това което днес се случва ще се случи. В обемите, в които са заложени субсидия и разпределение бюджетно като видове капиталови трансфери за БДЖ нещата стоят така, че ние щем или не щем трябва да влезем в обема 140 млн. лева. Твърди се, че общият пакет от средства, който се предоставя на железниците е по-голям. Тук съм готов да споря с всеки, твърди се че сумата е 180 млн. лева, това не е вярно. Ако е такава, тъй като се казва че 140 млн. лева са субсидия плюс 40 млн. лева целеви капиталов трансфер под условие разбира се за погасяване на задълженията към кредиторите, тогава бих желал ако може още днес тези 40 млн. лева да бъдат трансферирани към БДЖ. Очевидно е и очевадно е, че това не може да стане поради няколко причини.
Първо това е държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от Брюксел. Тя няма да бъде нотифицирана от Брюксел толкова скоро, колкото на всички нас ни се иска, тъй като от Брюксел искат да представим финансово оздравителен план такъв в Брюксел, че тя да бъде нотифицирана и да не се налага да ходим всяка година и да молим да ни разрешат държавна помощ за дружеството. Тези 40 млн. лева аз ги забравям, те са имагинерни и не съществуват дотолкова, доколкото не могат реално да бъдат ползвани. Хипотетично някога те биха могли след ред изпълнени условия.
Другият капиталов трансфер е от 30 млн. лева, който е предвиден за закупуване на подвижен състав, който пак няма да бъде използван за това предназначение. Той ще бъде предназначен за плащане на старите задължения към кредиторите, така че ние оставаме с една сума от 140 млн. лева, в които трябва да се вместим и за да се вместим в тази сума ръководството на дружеството предприе стъпките и мерките, които всички вие виждате днес. Затова имаме оптимизация през разреждане графика на движение на влаковете и съответно съкращение на персонала.
Това е встъпителното ми слово. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Колегите са тук. При различна рамка можем да подходим по различен начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, заповядайте за въпроси
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам само да добавя, че изискването на Брюксел е да се даде устойчив финансово оздравителен план в минимум 5 – 7 годишен порядък, който да бъде институционализиран по някакъв начин в нашата държава. Тук вече ще ви моля за съдействие, за да го институционализираме и да се спазва, без значение кое правителство е на власт, да мине под някаква форма през Парламента за одобрение. Да одобрим такъв план, който да се изпълнява от всяко едно правителство, което и да е то.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин начин, по какъв начин ще започнем с изказванията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Тъй като не сме по блиц процедурата, смятам че ще започнем така да се каже по парламентарни групи спрямо представителството, т.е. ако има въпроси от страна на ГЕРБ, БСП Лява България и т.н.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Предлагам да изслушаме и представителите на БДЖ, след което да преценим какви въпроси допълнително да задаваме.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам само едно нещо още да добавя, за да изпреваря вероятно някакъв въпрос. Как в рамките на миналата година на се побрали в рамките на 140 млн. лева. Отговарям, с оперативна загуба в дружеството в размер на 15 млн. лева, а може да бъде надмината тази сума със сигурност, неизвършване, неизвършване на ремонти в размер на 25 млн. лева, което налага и спирането на определена серия от локомотиви в момента за неизвършване на тези ремонти.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Владимиров.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, направихме усилия да представим пред всички вас по две папки с информация, която би била добра база за първоначална дискусия. Аз ще мина ретроспективно по двете папки, за да ви ориентиран къде какво да бъде гледано.
В първата папка, която е с логото на БДЖ, първият документ съдържа отчетите на БДЖ Пътнически превози за годините от 2011 до 2014 година, като отчетът за 2014 година е предварителен отчет, а това са първите четири колони.
Следващите две колони съдържат поисканите средства от БДЖ за субсидия, официално поискани, включително и с аргументация в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, а втората колона отразява какво е сегашното състояние при субсидия 140 млн. лева за 2015 година.
Последната колона е допълнителен разчет, който показва как би изглеждало финансовото състояние на дружеството, ако се запази субсидията от 140 млн. лева и през следващата година.
За да ви ориентирам по-добре, може да погледнете оцветените редове. Оцветеният ред показва каква е субсидията, която БДЖ е получавала през годините, включително и субсидията, която ще получи през 2015 година и 2016 година.
Надолу оцветеният ред на печалба и загуба показва какви са били финансовите резултати.
Ако погледнем предпоследната колона при 140 млн. лева субсидия, финансовият резултат на БДЖ през тази година ще бъде почти 45 млн. лева на загуба.
Ако субсидията се запази през 2016 година отново загубата ще бъде в същия размер.
Ако ви прави впечатление разликата между третата отзад – напред колона и предпоследната колона е единствено в размера на субсидията. Така ние сме се постарали да покажем как се отразява намаляването на субсидията върху финансовия резултат на дружеството.
Следващият документ показва паричният поток, т.е. с какви средства като кешови пари дружеството реално ще разполага през 2015 година.
Виждате, че ако субсидията се запази в размер на 140 млн. лева, ще има недостиг от 12, 5 млн. лева за извършване на най-наложителните ремонти. При това ако имаме ремонтна програма от минимум 25 млн. лева, това по мнението на всички специалисти от БДЖ е абсолютния санитарен минимум за ремонт на локомотиви и вагони.
Малко по-долу са показани и сумите за капиталовият трансфер – 30 млн. лева в БДЖ Пътнически превози и 40 млн. лева към Холдинг БДЖ ЕАД.
В следващата таблица е показана разбивка на разходите, за да може да се ориентират всички народни представители, членове на комисията и експерти как се разпределят тези разходи.
В следващата таблица е показана разбивка на приходите, която е по-маловажна, но тя също би могла да послужи за сведение.
Следващата таблица показва ефектът от мерките по спирането на влаковете и намаляването на персонала.
Това, което искам да отбележа е, че ако ние започнем изпълнението на тези мерки, които обявихме за спирането на определен брой влакове и освобождаване на служители, тези мерки няма да могат да дадат реално проявление през тази година в пълния си ефект, тъй като всички знаем, че има Колективен трудов договор, и синдикатите са тук, който изисква от нас да спазваме определена процедура, т.е. и при най-добрата воля ние спазвайки закона и тази процедура няма да можем да реализираме тези мерки за по-кратък период от 6 – 7 месеца. След това на тези служители, които трябва да бъдат освободени, трябва да бъдат платени средно около 6 работни заплати, т.е. през цялата тази година ефектът ще бъде много малък. Това, с което ние сме се съобразили е, че бюджетната прогноза е 140 млн. лева и то не само за 2015 година, а за 2006 година и 2017 година и тогава ефектът през 2016 година от всички тези мерки, които предприемаме би се проявил и тогава загубата няма да бъде 44 600 000 лева, а би била нула лева.
Това е логиката на действията, които искаме да предприемем.
Последната страница от предоставеният ви материал е от Държавен вестник, Закона за бюджета, в която се казва, че за да получи 40 млн. лева Холдинг Български държавни железници ЕАД, трябва да има положително становище на Европейската комисия. Това е изключително важно. Както спомена министърът една такава нотификация продължава доста дълго време, но много съществено е да се знае, че едно дружество, което е на загуба и което не покаже как ще излезе от тази загуба в много близко бъдеще, трудно би могло да получи нотификация. Аз бих казал, три години работейки с европейските институции по този въпрос, че практически това е невъзможно, т.е. дружеството трябва да покаже начин, по който вече няма да генерира загуби, а ще бъде поне на нула и ще има по-дългосрочна визия за неговото съществуване.
Това е накратко по първата папка.
Във втората папка са показани влаковете, които БДЖ планира да спре. На първият етап бяха спрени 38 влака, на вторият етап се предвижда да бъдат спрени още 81 влака. Посочена е и аргументацията по спирането на тези влакове.
С това въведение мисля, че ориентирах в най-общ аспект народните представители за сегашната ситуация, в която се намира БДЖ Пътнически превози.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз пак ще се намеся. Наистина залата е малка да побере всички гости и участници, но предлагам да въведем все пак някаква система. Изказаха се представители на министерството, на БДЖ, да чуем синдикатите и всички заинтересовани страни. Да им определите лимит от 2, 3, 5 или 10 минути и след това народните представители за минат към дискусия. Такава е била практиката винаги в комисията. Определете някакъв лимит от време, в рамките на който ще се изкажат всички заинтересовани страни – потърпевши, синдикати, представители, областните управители /най-потърпевшите са тук/. В рамките на това време да си изкажат позицията и след това вече да преминем към дискусия от страна на народните представители.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря за предложението, то наистина е резонно. Като заинтересовани освен министерството и БДЖ, сме поканили и синдикатите, Българска стопанска камара, КНСБ, КТ Подкрепа. Както разбирам по един представител ще се изкаже, така че 3 минути са достатъчни. Кой ще вземе първи думата?
Господин Димитров, заповядайте.
Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, като честитя Новата година на всички, за първи път се виждам с повечето от вас, аз се радвам че имам възможност да споделя в тази наистина тежка ситуация мнението на най-големия синдикат в страната.
Ще се опитам да се вместя в тези няколко минути. Иска ми се много неща да споделя, но ще се огранича в най-важните.
Ще припомня само, че в тези години в „реформи” или без кавички в системата на железниците, от 80 000 работещи, останаха 22 000 в двете дружества, говоря за БДЖ и НКЖИ, като 4 пъти намаление на персонала не доведе до 4 пъти по-добра услуга за населението, нито пък 4 пъти по-добро финансово състояние на компаниите. Ще припомня, че товарите от 50 млн. тона годишно паднаха на почти 8 млн. тона, съгласно последната справка. Пътникопотокът от 98 млн. пътници падна на 22 млн. – 25 милиона.
Очевидно е, че въпреки всичко, тези мерки къде негативни, къде с много страдания на работещите и на тези, които ползват железопътния транспорт, а това са най-бедните части от населението, не доведоха до оздравяване особено на БДЖ. Ние видяхме вече някои от числата, дали са 11 млн. лева загуба или 15 млн. лева на БДЖ Пътнически превози за миналата година, но така или иначе е на минус, но това със сигурност ще доведе до нови и нови предизвикателства.
В същото време трябва да кажем, че през последните няколко години усилията, които бяха вложени от няколко ръководства на компанията, доведоха до намаляване на близо 150 млн. лева задълженията на БДЖ и това не е само заради 5 000 съкратени пред последните 4 години работещи в компанията, даже си мисля, че най-малко заради това е.
В същото време ние виждаме средствата, които се дават от бюджета и те годишно перманентно не стигат. Как можеше БДЖ да бъде квалифициран като бенефициент едва ли трябва да говоря в момента за подвижният състав, но така или иначе ние не успяхме да направим това, не знам какви са причините, сигурно Парламентарната комисия би трябвало да обърне внимание и на този въпрос.
За нас очевидно бъдещето не минава през подобни мерки за съкращаване на влакове, днес 30, утре 90, след това оставащите 480 до 600 общо, докато затворим компанията като цяло. Това няма да подобри очевидно и доказано вече състоянието както споменах и припомних, няма да подобри състоянието на компанията, ако няма дългосрочна визия напред за инвестиции.
Аз апелирам отново да се търси конкретен и дългосрочен механизъм и тук ще имате нашето партньорство, за 5, 7 и повече годишен хоризонт за развитие на железниците, в частност на БДЖ, тъй като към НКЖИ има огромни ресурси, които ще бъдат усвоени от оперативната програма през следващите 7 години. Към БДЖ няма такива средства, извън ежегодните им субсидии и капиталови трансфери, които се отпускат от бюджета. Да, в някаква степен се поставя под съмнение дали това, което се прави в НКЖИ ще има смисъл, ако нямаме български национален оператор, естествено ще има други оператори по нашите хубави железопътни пътища.
Това, което казвам всъщност, уважаеми дами и господа, е да търсим съгласие за нов инвестиционен заем за железницата. Взаимното споразумение със Световната банка, което беше дори публикувано в Държавен вестник /ще припомня преди 3 или 4 години/, беше един добър подход как да се търсят наистина възможни канали за дългосрочно инвестиране. Сега изядохме жилото без меда. Всъщност всички мерки бяха предприети, без да имаме финансовите възможности за дългосрочни инвестиции в компанията. Очевидно е, че става дума за много средства. Припомням ви, че в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в няколко предишни парламента беше направен сериозен разчет, естествено става дума за милиарди левове. Очевидно е, че някаква стъпка към БДЖ поне в порядъка на 500 млн. лева или до 1 млрд. лева би трябвало да бъде направена в този хоризонт, за който говорим.
Конкретно по въпросът, по който ще кажа нашата позиция много ясно, ние не виждаме първо причини да няма решение между Министерство на финансите и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ще търсим такава среща буквално до края на седмицата с наше участие, тези 40 млн. лева гласувани по един начин да не бъдат предложени, ако трябва и на Парламента за корекции, да бъдат възможни целево естествено за изплащане на дълговете на компанията в рамките на бюджета на БДЖ Пътнически превози.
Ще припомня, че от тези 171 млн. лева, които виждате тук че са получени през миналата година от БДЖ Пътнически превози са изплатени 74 млн. лева задължения към облигационери и банки. Не виждам никаква причина, ако в рамките на 180 млн. лева бъде възстановен финансовият поток и приходите като цяло от субсидия на БДЖ Пътнически превози да не могат да направят необходимото плащане и през тази година в подобен размер към всички тези, които чакат своите задължения, без да се съкращава нито един влак и нито един работник в компанията. Така че това е за нас решението и то наистина трябва да бъде подкрепено от максимално широк кръг депутати и оперативни служби там, където това се налага.
За мен обаче има нещо неясно в това, което ни е предложено от ръководството на БДЖ и може би тук господин Владимиров трябва да даде обяснение за реда за услуги. Аз не разбирам защо спрямо оперативният отчет за 2014 година, който е 18 млн. лева, разчета за 2015 година става 28 млн. лева и защо 10 млн. лева повече разходи ще направим за външни услуги, при положение че твърдим, че едва ли не връзваме с всеки лев разходната част на бюджета.
Смятам, че има нужда от преразглеждане на всички тези разчети и апелирам наистина за време през тези няколко дни, без да се действа за спиране на нови влакове, да се преразгледат старите решения и да намерим оптималния вариант, в т.ч. и с решение на финансите, ако трябва и на Парламента, ако трябва да се коригира част от Закона за бюджета, който тук беше вече цитиран, за да могат да се успокоят както работещите, така и всички граждани, които вярвайте в следващите дни, без да плаша никой, просто имаме информация и в Мездра, и в Карлово и по други гари и региони готвят своите протестни действия, а предстои естествено и ние да вземем своите решения, ако не виждаме воля и съгласие в една посока да вървим. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви, господин Димитров.
Кой ще вземе втори думата от страна на КТ Подкрепа? Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА ИВАНОВА: Добър ден на всички.
Господин Зарков има проблеми с гласа, затова аз ще кажа две думи. От Федерацията на транспортните работници към КТ Подкрепа.
Нашето мнение е, че Български държавни железници трябва да бъдат приоритет на държавата. Те все още са държавни железници. За нас тези мерки няма да допринесат за подобряването на състоянието на железопътния транспорт и още повече за пътническите превози. Напротив, те още повече ще отблъснат клиентите и не мислим, че по този начин ще се подобри състоянието с тези мерки, които се предлагат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
От Българска стопанска камара някой желае ли да вземе думата.
Заповядайте.
Г-Н КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, Кирил Желязков от Българска стопанска камара. Три думи само господин председател ще кажа. Ние не сме още окончателно завършили нашата експертиза по проблемът, това предстои в близките няколко дни, но три думи искам да кажа по повод на това, което става.
Първо. Бихме искали наистина това, което каза и председателят на КНСБ, господин Димитров, все пак да погледнем няколко години напред да видим визията, да видим европейския модел и тогава да търсим назад решенията, които в една или друга степен биха били неизбежни за развитието на нашата транспортна инфраструктура.
Второ. Очевидно такъв подход, който има своята палеативност, води до една дискусия, която едва ли е най-полезна в момента и в този смисъл ние призоваваме към една наистина работна оперативна дискусия в близките няколко дни.
В този смисъл и третата ми дума е , че ние сме готови с нашите колеги от браншовите организации да участваме в тази дискусия, да дадем принос към търсенето на решения, което да бъде благоприятно и за индустрията и за населението. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
От страна на гостите ни, областният управител на Габрово.
Заповядайте.
Г-Н НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Николай Сираков, областен управител на област Габрово.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, вземам думата от името на населението, което е засегнато от спирането на влаковете, но в същото време отчитаме и как се отразява това на останалите заинтересовани страни именно състоянието на компанията, служителите, които евентуално биха били съкратени ако се въведе в изпълнение, а то вече е факт това съкращение. Това, че всички ние като данъкоплатци плащаме онези неефективни влакове, които продължават да пътуват. Всъщност съкращаването на тези влакове ние отчитаме и знаем, че е нерентабилно. Да, това е факт и е видно и от документа, който току що получихме, но всъщност това е социална дейност, социална услуга. Специално за нашият район това е единствен транспорт , за Дряново по посока Трявна и Горна Оряховица. На Горна Оряховица е разпределението за Цяла България за ползващите жп транспорт. Това е и единствената възможност за достъп към Южна България, до населените места в Плачковци и за някои от населените места, пак казвам с малко население са, но това е единственият транспорт. Затова ние влизайки в положението на всички заинтересовани страни, мислим че бихме могли отчасти да решим въпроса така, че да бъдат удовлетворени жителите на област Габрово, както и останалите заинтересовани страни, като нашето настояване е 4 от влаковете да се върнат и на един да се промени разписанието, което ще създаде възможност работещите, студентите и учениците да пътуват, а това са основно хората, които ползват този транспорт.
Подготвили сме предложение, ще го внесем в БДЖ Пътнически превози. Надявам се да срещнем разбиране. Готови сме на разговори. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви. Някой друг от нашите гости желае ли да вземе думата. Областният управител на Велико Търново желае ли да вземе отношение.
Г-Н ПЕНЧО ПЕНЕВ: Ние сме внесли съвместно предложение с господин Сираков. Той изложи и нашите виждания.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Имат думата членовете на комисията.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин председател. Аз няма да правя изказване в момента, само един въпрос към господин Владимиров, а може би и към господин министъра. Господин Владимиров, наясно ли сте от тези 14.8 млн. лева колко за са еленергия, колко са инфраструктурни такси и към господин министъра намалените инфраструктурни такси как ще се отразят на състоянието на НКЖИ.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Извинявам се, колеги, да допълня въпроса. Господин Владимиров, предполагам че ще отговорите на колегата. С оглед намаляване цената на горивата , знаете че много от мотрисите са дизелови, има ли някаква преценка как намалените цени на горивата с близо 20 % биха се отразили чисто ценово на приходите и разходите, които ще се променят при всички положения, при положение че цената на горивото е паднала с 30 %.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Знаем, че около 30 млн. лева са таксите за инфраструктура, които плащат БДЖ Пътнически превози. Не е ли възможно с оглед социалното значение на този вид транспорт БДЖ Пътнически превози да бъдат освободени от тези такси, което до голяма степен ще реши проблема на населението.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ако искате да спрем дотук с този пакет въпроси.
Заповядайте, господин Владимиров.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря за въпросите. Извинявам се, че няма да ги следва по реда, по който бяха зададени. Има един ефект от 9 млн. лева, даден в таблицата за ефект от мерките по спиране и намаляване на персонала. В тези 9 млн. лева са отчетени всички други ефекти, включително и от това, че ще има спад на цената на горивата. Ние тук не сме сложили ефект, а сме сложили намаляване на загубата до нула, но отчитаме че вътре ще има 1 млн. – 1.5 млн. лева намаление на ефекта от цената на горивата, както и други такива ефекти, които наслагват сумата до около 9 млн. лева.
По отношение на тези 14 млн. лева. Сега в момента ми е трудно да дам конкретен отговор, но по-късно с писмен вид ще го представим, със сигурност знаем какво е съотношението, но не мога да взема цялата информация с мен. Ще ви отговоря и на този въпрос.
По отношение на 171 млн. лева субсидия от миналата година, с които са платени над 70 млн. лева задължения. Бих казал, че от БДЖ Пътнически превози през субсидията миналата година по тази линия са платени 44 млн. лева плюс 30 млн. лева капиталов трансфер, т. е. само за БДЖ Пътнически превози сумата е 44 млн. лева, но това е било едно насилване на дружеството от гледна точка на това, че прекалено много тежестта е паднала върху погасяване на задълженията и прекалено малко върху ремонтите.
Миналата година за цялата година са ремонтирани локомотиви и вагони за не повече от 10 млн. лева, а разчета е бил за 40 млн. лева. Да кажем, че малко са надценили разчетът за ремонтите за миналата година, да кажем че и обществените поръчки текат по-бавно, но поне 25 млн. лева трябваше да се изразходват, това е задължителния санитарен минимум при днешното състояние на дружеството. Така че ситуацията е малко по-различна.
Освен това ако погледнете паричният поток за тази година, там при субсидия 140 млн. лева отново остават 13 млн. лева, които ние трябва да насочим към ремонтите. Ако насочим всички тези 13 млн. лева към ремонтите, дружеството остава без някакви резерви за извънредни ситуации, но 13 млн. лева пак повтарям са абсолютно недостатъчни за поддръжката на локомотивите и вагоните в движение, особено в този обем на работа, който има до 2014 година.
По отношение на единственият транспорт за Дряново, Габрово и т. н. искам да кажа, че проблемът не е лесен за решаване защото на различни места, в различни общини възникват подобни проблеми.
Основният проблем тук според мен е това, че на БДЖ се пада задачата в такава ситуация да бъде като разпределител и балансьор, а ние практически не можем да го направим това, не би трябвало да е наша работа, защото иначе така влизаме в конфликти между различните общини. По- правилното нещо е, и аз го казах вече по телевизията е да се търси друга схема на финансирането. Общините да получават парите и тогава да се възлага услугата. Ние не можем да знаем в общината как се балансира транспортната схема между транспорта по релси и автобусния транспорт, просто трябва да има друг начин на работа. Освен това графикът в БДЖ се прави през м. февруари – м. март, което също е един голям проблем. Субсидията, решенията се вземат през м. декември, както беше и тази година и тогава тази субсидия се различава от това, което е дало БДЖ, започва едно пренареждане, пренареждане на влакове и графици.
По отношение на по-големият размер на услугите. В този по-голям размер на услугите се включват допълнителни застраховки и текуща поддръжка на АМВ-та , като текущата поддръжка се прави на определени периоди и тя е външна услуга и затова има такова увеличаване на разходите.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз ще вземам често думата, тъй като съм народен представител в един от най-засегнатите райони, от първата вълна както се казва – накуп 50 % съкращение на влаковете.
Господин Владимиров, аз се развълнувах от Вашето изказване, мислех да се изпадам чак в такива детайли, но ще си позволя да не се съглася с Вас на 90 % от това, което казахте. Аз бих желал ако имате възможност в момента да ми кажете какъв процент от преките разходи, говорим за електроенергия и горива са като процент общи разходи за дейността – 40 %, 50 % , 60 % и т.н.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е част от въпросът, който беше зададен за електроенергия и инфраструктурни такси и ще ви го кажа в цифри. БДЖ Пътнически превози плащат годишно 36 млн. лева за електричество и 30 млн. лева за инфраструктурни такси. При оптимизацията, която се предлага 7 200 000 лева ще платят по-малко към Електроразпределителното дружество за електроенергия, но респективно път това дружество ще купи по-малко енергия от тази гледна точка, така че това няма да се отрази драматично. Инфраструктурните такси са около 6 млн. лева, които няма да постъпят в НКЖИ, което респективно ще свие възможността на НКЖИ да ползва тези 6 млн. лева за съответни ремонти.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин министър, аз исках да направя това уточнение поради причина, че господин Владимиров каза, че разликата в горивата щяла да се усети през 2016 година. Аз не си представям как БДЖ в момента имат на склад Н на брой хиляди литри гориво и ще ги ползват тази година, а евтината нафта ще я зареждат след една година.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Едно уточнение, повечето са електрифицирани, няма на склад такива количества. Подвижният състав е електрифициран 80 % , така че не съществува такава тема. Относно падането на цените на горивата БДЖ не е в състояние да прави дори политика по завишаване цените на билетите, тъй като от пазара ще получи допълнителен натиск от превозвачите в автобусния транспорт. Самите те най-вероятно ще тръгнат да свалят цените в момента заради ниските цени на петрола. Как в тази ситуация БДЖ ще тръгне да вдига цените на билетите, това е невъзможно?
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин министър, аз ще спра наистина с въпросите и ще изразя моята позиция ако ми позволите, господин председател. Както казах аз съм народен представител в един от най-засегнатите райони. Ще се опитам да не формулирам моето изказване като политик популист, даже по-скоро не и като политик, защото ако бях политик популист, както биха направили някои мои колеги от опозицията щях да скоча, да вдигам протести, да правя подписки, да обикалям от врата на врата. Да казвам как тези душмани, новите на власт, искат да закрият БДЖ и да оставят града без транспорт, което не е така. Факт е, че в габровска област и прилежащите територии от 20 влака се съкращават 10, което е 50 % от услугата. Факт е, че тези влакове са едни от най-губещите в България. Само ако погледнете справката, ще ви стане ясно , че има влакове, в които средната населеност е от 5 човека. Сами си представяте, че влакова композиция с мотриса, с два вагона, които ще возят 5 човека, от които 5 човека аз подозирам, че трима са служители на БДЖ и отиват към работното си място и се движат безплатно. Не знам между другото господин Владимиров дали не е време да се изчисти моментът към безплатно пътуващите от НКЖИ. Знаете, че този въпрос сме го дискутирали преди години, защото тогава 15 000 работници пътуваха безплатно по линиите на БДЖ и не плащаха нищо. Подозирам, че част от тези 5 души, които пътуват по линията всеки ден 3 –ма са служители на БДЖ, единия сигурно е служител на НКЖИ и един има, който ползва реално услугата. Затова не искам да правя своето изказване популистки.
Факт е, че дружеството е в тежко положение, има сериозни проблеми, но не бих се съгласил и с това, което казвате че ще има намаление от преките разходи и т.н., защото не можем да балансираме и трябва да има друг начин на финансиране през общините. Не мога да се съглася поради една причина. Знаете, че услугата на БДЖ Пътнически превози до голяма степен е и социална услуга и голяма част от субсидията, която се дава на БДЖ от страна на държавата, а това е чисто държавна помощ е заради финансирането на губещите линии. Ако всички линии бяха печеливши, ако дружеството беше на печалба, нямаше да има нужда от финансиране от държавата. Затова е редно, както и в транспорта в общините, държавата да превежда средства, които се насочват към губещите линии, към села, махали и т.н., където се обслужват с какъвто и да е транспорт, той е губещ. Затова може би субсидията или част от субсидията е точно за тези губещи линии.
Аз бих насочил моето изказване към нещо друго. Съгласен съм, че трябва да се направят промени и че трябва да има съкращение на влаковете, цифрите го показват, няма съмнение, но бих изразил своето несъгласие по начина и по отношение на периода, в който беше направено това, защото вие пуснахте искането към общините, към областните управители на 06 януари, а от 12 януари преминахте към съкращаване на влаковете. Всъщност вие не дадохте възможност на заинтересованите страни, общините и областните управители да дадат своите мнения, и то мнения дали да бъдат съкратени или да не бъдат съкратени тези влакове, а най-малкото за разписанието.
Знаете, че в момента обсъждаме едни влакове, които така или иначе може би 2 години не работеха, бяха пуснати за някакъв период, по неясно какви причини сега пак се налага спирането и т.н. Много е важно когато се уточнява разписанието. Знаете че тази тема сме я коментирали с вас и с господин Костадинов точно преди две или три години. Вие давате разписанията спрямо връзките, които имате по-нататък: Габрово – Царева ливада, Велико Търново – Горна Оряховица, ги вържете с влака Русе – Стара Загора, но не забравяйте, че тези влакове за голяма част от хората са така наречените крайградски влакове, с които ходят на работа. Те ходят на работа и сутрин трябва да са на работното си място сутрин в 8.00 часа и вечер примерно 17.00 часа или 17.30 часа свършват работа и се прибират Няма как учениците да ги задължим да свършат училище в 12.00 часа и да си хванат влака, при положение че свършват училище в 13.00 часа. Няма кой да им пише бележки за извинени отсъствия всеки ден и да не присъстват в последния час. Затова много ви моля, преразгледайте разписанията, не ги съобразявайте само с вашата рамка, съобразена с по-нататъшните връзки на влаковете, а ги разглеждайте като инструмент или средство, с което хората ходят на работа, много важно е да съобразим часовете. Голяма част от протестите в нашата област бяха насочени точно към разписанията, затова че разписанията не отговарят на нуждите на работещите и на учащите се. Да не се получи така, че тези влакове които са останали и които не са чак толкова малко на брой, да не могат да удовлетворят исканията на потребителите, да бъдат съобразени с техния часови график.
В противен случай рискуваме тези влакове да не бъдат с населеност 5 човека, а да станат с населеност от 3 човека, да ги ползват само служителите от БДЖ и от НКЖИ, даже не знам дали и на тях ще им свършат работа.
Един от последните въпроси, които искам да задам е следния. За краткото време аз успях само да прегледам финансовите разчети на дружеството. Знаете, че има една счетоводна загуба, която всички знаем как се получава след начисляване на амортизационните такси за недвижимо имущество и движимо имущество и когато говорим за счетоводна загуба от 9 млн. лева, трябва да отчетем, че голяма част от тези 9 млн. лева са счетоводна загуба, а не са пряка загуба от дейността. Ако имате начислени примерно амортизации от 20 % на движимият състав, примерно на новите мотриси, това ще доведе до 1 млн. лева счетоводна загуба, която се натрупва, но тя не е пряка загуба от дейността. Само това да уточним ако е възможно към момента Благодаря ви.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: С удоволствие бих отговорил първо на последният въпрос, тъй като той е най-злободневния през последните дни. Възможно ли е едно дружество да прави загуби и да пренебрегне амортизацията, да натрупва загубите за някакъв период от време. Практически това е невъзможно и затова има отчети за приходите и разходите или за доходите, затова има паричен поток , затова има баланс.
В отчетът за доходите или приходите и разходите се виждат именно тези загуби, но те имат пряко отношение към капитала на дружеството. Ако загубите се натрупват, дружеството започва да се декапитализира. Това е казано в последният ред на първата таблица, която ви раздадох, това е собствения капитал. Вижда се, че собственият капитал към края на 2014 година е 71 млн. лева. Ако ние направим загуба от 44 млн. лева следващата година, както се очертава при 140 млн. лева субсидия, остават 26 млн. лева собствен капитал. Ако още една година направим загуба от 44 млн. лева, т.е. след година и половина, ние ще имаме отрицателен собствен капитал и тогава ние по закон трябва да обявим дружеството във фалит. Това е изключително неблагоприятен сценарии.
По отношение на паричният поток, да остават пари, свободни от амортизацията, само че ние сме дали в страничката , която е озаглавена Паричен поток само това, което се случва на база кеш, на база пари и се вижда, че от постъпленията и текущите плащания има един остатък от 9 млн. лева След това идва продажба на ДМВ-та, за която ние сме умерени оптимисти около 7 млн. лева и плащане на лихви около 4 млн. лева. В крайна сметка от цялата тази аритметика остават 12 млн. лева. Минималната сума за ремонти, която е необходима е в размер на 25 млн. лева, т.е. при субсидия от 140 млн. лева, ние имаме поне 12.5 млн. лева недостиг за ремонти, при положение че не остава никакъв резерв в дружеството, а в едно дружество като БДЖ Пътнически превози, за да започне следващия месец, когато има някакви извънредни ситуации е необходимо да има поне 3 – 4 млн. лева резерв. Виждате каква е ситуацията, без резерв и с ремонти, които наполовината ще направим. Това означава, че ако през следващата година това продължи така, ние ще имаме все по-малко вагони и локомотиви, а това е темата по която всички политически партии говорят през последните 3 – 4 години, поне откакто аз съм в дружеството, че трябва да се правят ремонти.
Погледнете в крайна сметка какво се случва. Ние сме ново ръководство, в средата на м. ноември м.г. влязохме в дружеството. Веднага разбрахме, че субсидията става 140 млн. лева, направихме всички усилия да остане в този размер, в който беше и крайния резултат го разбрахме преди Нова година с публикуването на държавния бюджет. Ние нямахме нито технологичното време да го направим, нито хората които работеха по графиците да работят толкова бързо. Тук има представители на синдикатите и те поне затова могат да ме подкрепят, че много трудно се прави график, изисква се много дълго време, за да може да се направят тези разчети. Тези хора работеха денонощно.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Моля народните представители от тук нататък да спазват определените 3 минути за изказвания.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, в крайна сметка ние сме се събрали днес тук не да гледаме според мен таблици с финансови резултати на дружеството, защото нормално е изпълнителният директор, когато са му казали това ти е субсидията – 140 млн. лева той сяда и започва да мисли от къде да върже бюджета за тези 140 млн. лева.
Аз задавам въпросът към колегите от управляващото мнозинство. Защо субсидията стана от 180 млн. лева на 140 млн. лева? Защо не подкрепиха нашето предложение по време на гледане на бюджета да се увеличи с 40 млн. лева? Аз ще ви кажа. Ако господин Владимиров съкрати не 150 влака, а 300 влака ефектът ще е не 17 млн. лева, а 30 млн. лева. Ако закриете БДЖ ефектът ще е сигурно 300 млн. лева, но това ли е целта и ние като политически орган като Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения трябва да кажем искаме ли това дружество да го развиваме, не искаме и не в контекста само на БДЖ Пътнически превози, нека да говорим и за БДЖ Товарни превози. БДЖ Товарни превози е печелившото дружество, ако не се лъжа или поне е било до няколко години. Ние това трябва да кажем, какво правим с БДЖ Пътнически превози, с БДЖ Товарни превози и в контекста с НКЖИ. Правилно поставяте въпроса с таксите. Намаляват влаковете, намаляват таксите. На следващото заседание на комисията ще гледаме проблемът с НКЖИ вероятно. Така че нека това да го имаме за информация, това да служи в бъдеще за нашата подготовка относно бъдещето и плана за развитие на това дружество, а сега всяка политическа сила да си каже мнението по това изпълнителния директор, респективно министъра да си отменят заповедта за спиране на влаковете, защото прав сте господин Михов не може 5 дни преди влизането в действие на това разписание хората да бъдат изненадани, и ако в някои влакове е имало по 5 човека, аз не вярвам че протестите, които ги има в момента, без намесата на БСП, щяха да бъдат толкова активни, ако пътуваха по двама човека. Вероятно повече хора пътуват, това също е спорно, но това не е тема за разговор сега. Сега въпросът е да дадем ние политически гръб като комисия на министъра, да поиска тези 40 млн. лева, мисля че това е чисто технически, не е нужно и промяна в бюджета, те могат да бъдат прехвърлени с Постановление на Министерски съвет.
Да гласуваме ние като комисия, за да може министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да внесе предложение, да се разгледа, да се възстановят тези 40 млн. лева и тогава да седнем на спокойствие следващите два, три, пет месеца да обсъдим бъдещето на железопътния транспорт.
Искам само да напомня, че през последната година и половина са платени 150 млн. лева. Господин Московски, ако трябва ще ви подкрепим и за актуализация на бюджета. Това ще го получите, но нека да видим че България ще има Български държавни железници.
Господин председател, ще Ви помоля в рамките на моето време колегата Кирил Добрев да вземе думата. Той е представител на един от засегнатите райони.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Добрев.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Ще бъда много кратък.
Включвам се в този разговор, за да подкрепя аргументите на господин Михов и да подкрепя областният управител на Габрово, защото в Габрово от 4 общини 3 са засегнати. Освен това всяка една община, предполагам че сте наясно, си прави транспортна схема спрямо разписанието на влаковете, а не си ги измисля ей така, сяда кмета и си мисли кога да тръгва рейса. Той го съобразява с движението на влаковете. Две от общините в Габрово са туристическа дестинация, следователно вие си гледате само така до носа. Движението на влаковете има и друг икономически ефект за тези общини и затова говоря в подкрепа на колегите, защото с това намаляваме и туристическия поток и намаляваме приходите, които имат общините. Защото всяка една брънка от веригата в нашата държава е свързана икономически и ако всеки си гледа образно казано само собствената фирма или ведомство, нищо няма да се получи. Какъв икономически ефект ще има в община Трявна спирането на влаковете? Никой не се е замислял защо северната част на България е по-изостанала от южната. Именно заради липсата на комуникация и връзка между двете образно казано Северна и Южна България. Вие нарушавате част от връзките, които са осъществявани в момента, затова и областният управител на Габрово, и областния управител на Велико Търново са дали едно предложение до вас.
Мисля, че то е много разумно и е една добра стъпка в правилна посока. Да успеем да възстановим влаковете, няма да ги казвам сега в момента, имате го писмото, става въпрос за 4 от тези влакове.
Дайте да видим колко струва пускането или оставането на тези влакове и да търсим такъв ресурс. Защото пак казвам, ние обричаме общини на икономически упадък. Не може да искаш да развиваш туризъм и да няма транспорт, да няма връзка. Казвам още веднъж, колегите от ГЕРБ са направили много добро предложение и ние сме съгласни да го подкрепим, стига вие да може да го вместите във вашите възможности. Ако се търси икономически ресурс, ще намерим решение. Имате нашата подкрепа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Няколко думи и аз да кажа. На господин Кирил Добрев ще му отговоря моментално. Още в петък ще предложа на финансовият министър да децентрализираме субсидията или част от нея, или колкото прецени, да се раздаде на общините или на областните управители, да си направят транспортните схеми. Дали ще возят пътниците с железници, дали ще ги возят с автобуси или с каруци , с коне, това те ще преценят . да вземат да си направят транспортни схеми и да си возят пътниците. Аз няма да нося отговорност за общините защо не са си направили транспортните схеми.
Още в петък ще го предложа, ако финансите се съгласят ние сме готови да се децентрализира тази субсидия и да се решават въпросите, за да не причиняваме такова напрежение и щети в общините.
Няколко пъти се споменават думите социален транспорт.
Колеги, ако това е социален транспорт, дайте в закона да посочим, че БДЖ е социално БДЖ и по този начин да работим. Никъде, в нито един стратегически базов или законов документ не пише социален транспорт, пише транспортна услуга. Ако този транспорт ще е социален, добре, да го покрием през социалното министерство. На мен никой не ми казва вози социално, всеки ми вика вози пазарно. Благодаря ви. Ако вие ме подкрепите затова, което ви казах до средата на м. февруари т.г. колегите ще изготвят финансово стабилизационен план за хоризонт от 5 – 7 години, както го искат от Европейската комисия. Подкрепете ме, в този план да се заложат средства, които да се изпълняват без значение за следващите 6 – 7 години кой е на власт, да се знае, че Парламента ще одобри този план и той ще се спазва, защото и сега като кажа примерно на министър Горанов да ме подкрепи, той ми казва: „Аз не мога да нося отговорност за следващите 6 – 7 години, да те подкрепя, защото не знам какво ще е финансирането за следващите години извън мандата”. Затова е необходимо да мине през Парламента. Дайте си вие вашите предложения , ще ги заложим такива, каквито ще гарантират стабилност на компанията и нормално развитие. Да го направим, от тук нататък както днес се възмущават от Трявна, Габрово или Карлово, утре ще се възмути някой друг. Аз не мога да обвиня колегите, защото те гледат справката, ние за финансите представляваме една кутийка с финансови параметри. Никой от финансите не ми казва, че това е социален транспорт, те гледат цифрите. Колегите това правят, гледат кои са най-неефективните влакове и тях спират. Съжалявам, че са концентрирани толкова неефективни влакове в тези места. Ще кажа на колегите да направят един търг да микробуси и ще започнем да возим пътниците с тях, ще се направи една автобусна фирма към БДЖ , да си вози като маршрутки и да покрием тези 5 – 6 човека, които се возят на влаковете. Безумие е локомотив да тегли няколко вагона и да има 5 – 6 човека вътре. Разходите са десетки милиони, по-добре е да купим един микробус като маршрутка и да си ги вози в някакво направление като довеждащ транспорт.
Това е реалността. Вие сте длъжни да реагирате и да защитите интересите на тези хора, но поставете се и вие на мое място. Тук всеки говори за социален транспорт. Да го напишем в закона че е такъв, това да искаме от социалното министерство. В пакетите, които се правят за социално слабите граждани да се включат и ваучери за транспортна услуга.
От мен се търсят пазарни механизми за развитие на компанията и Брюксел няма да ми даде държавна помощ ако не докажа, че тази компания ще се развива пазарно. Извинявайте, но нито в предния мандат, нито в този мандат съм дал един лиценз . осем лиценза са дадени на БДЖ Товарни превози за частни превозвачи, аз ли им ги дадох. Те съсипаха БДЖ Товарни превози, късат „живо место” от товарите. Не съм дал нито един лиценз. Дадени са осем лиценза, кой либерализира този пазар. В пощите и в железниците, и на двете места има съсипани компании заради изкуствено даден бизнес на частните компании, няма добавена стойност там. Синдикатите са го проспали целият този процес, запазили са мълчание. Една стачка не видях да има затова , че са дадени 8 лиценза за превозване на товари от частни компании. С какви аргументи, защото либерализираме пазара и БДЖ е конкурентно способна да вози и да се конкурира. Това е положението.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Свиленски, заповядайте за кратко изказване.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие добре започнахте, но не свършихте добре Вашето изказване. Аз ще Ви кажа къде е записано, че БДЖ трябва да предлага социална услуга. Записано е в Конституцията че България е социална държава и когато България е социална държава, няма как държавните дружества да бъдат несоциални дружества. Освен всичко останало, вие много добре знаете, че инвалиди и хора с увреждания , студенти, учащи, пенсионери, народни представители също имат това право да ползват такива услуги.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Каква е репликата?
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Репликата ми е, че никъде не е записано според министъра, че трябва да извършва социална услуга.
Това ми е първата реплика.
Горещата ми молба, господин министър е не правете грешката да спирате влакове и да пускате маршрутки. Примерът е София. Преди 10 – 15 години в София бяха спрени автобусните линии и на тяхно място бяха пуснати маршрутки по 70 линии и стигнахме до положение, когато маршрутките не искат да возят, но Столична община няма пари да си купи автобуси. Не правете тази грешка.
Имате нашата подкрепа, господин министър, да си отмените заповедта и да прехвърлите 40 млн. лева в субсидията и да говорим за бъдещето на железниците. Какво повече искате от нас?
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, господин Владимиров ,аз ще задам някои въпроси. Първо ако тези 40 млн. лева не бъдат извадени в момента от субсидията , възможно ли е БДЖ да продължи да работи по начина, по който е работило досега. Вие ще кажете да, и всеки ще каже да. Обаче ако тези 40 млн. лева не бъдат изразходвани целево както е предвидено сега с държавния бюджет за покриване на определени разходи, това означава ли, че европейските кредитори на БДЖ ще преглътнат този хап и ние ще можем да продължим да работим. В момента с тези 40 млн. лева плащаме едни дългове на едни другари тук, които преди години съсипаха БДЖ. Господин Борисов между другото каза, че са закупени едни влакове, които не са платени и ние ги плащаме в момента, така ли е. И нещо друго, имаше закупени едни спални вагони, питам ви след като не ремонтирате вагоните в момента, защо не експлоатирате тези вагони, които са купени от преди 2009 година. Защото ги няма , господа. Защото в момента плащаме за грешките и недалновидното управление от преди години. Това трябва да стане ясно на всички, а не колегите от БСП тук да седят и да казват: „Ние предлагаме в бъдеще какво да правите”. Нямате право да предлагате.
Първо хората не ви дадоха това право на изборите.
Второ, вие показахте какво може да направите с БДЖ. Мислихте ли тогава за социалната политика на Български държавни железници, когато заграбвахте Български държавни железници с тези договори за тези влакове , локомотиви и вагони, които така и не ги видяхме. Мислехте ли , не сте мислили господа. Затова популизмът, който тук налагате, не е това, което ще оздрави Български държавни железници. Недейте да говорите, че от тук нататък ние предлагаме, а къде бяхте досега при управлението на държавата, уважаеми господа. Защо се постигнаха тези резултати? Защото имахте вие министри, вие управлявахте държавата. Затова се получи. Какво обяснявате тук затова какви влакове били съкращавани. Нека ви каже господин Владимиров, че рентабилността, възвращаемостта на тези влакове е 4 %, на 100 лева вложени от държавата само 4 лева се връщат, това ли е рентабилността или просто тук имаме микрофони и сега ще се надприказваме всички, това ли правим. Нищо не казахте, нищо смислено не казахте. Казахте само, че вие предлагате да не се съкращават влаковете. Добре, предложете от къде да вземем пари да ви покрием задълженията, които сте натрупали и няма да съкращаваме влакове, даже предполагам че министъра ще ги увеличи, нищо че не са рентабилни. Затова нека да се върнем малко към експертното говорене.
С това ще приключа, но ще ви моля да ми обясните само едно. Дали може да работите, ако тези пари не бъдат платени от държавата.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако трябва да изброяваме кой е от засегнатите райони и аз се смятам от засегнат район, едва ли има някой, който не е, защото в края на краищата това е е ¼ от разписанията. За мен беше поразяващо примерно, че е под въпрос съществуването дори на линията Русе – Варна, която е първата линия в страната. Не знам в този последен списък каква е ситуацията, защото нямахме време да го проучим. Наистина се получава едно раздробяване на територията на страната, липса на транспортна свързаност, нещо за което говори колегата и което според мен е една сериозна национална задача, която не можем просто да я загърбим.
Ние инвестираме от години предимно в Южна България и предимно в София, в резултат на което малкото инвестиции дори в подвижния състав на железниците са поне на едно десетилетие. Всъщност ние се опитваме да приложим стратегията да научим магарето да не яде, за да ни се върже сметката.
Аз лично абсолютно бих подкрепил всяка една концепция, която е дългосрочна, в която се мисли за разширяване на пазарния дял на тези железници, което е 5 % от обслужваните пътници, доколкото помня. В края на краищата хоризонт в бъдеще на някакъв растеж, а не ни трябва свиване, свиване и свиване, просто защото в резултат на тези 25 % примерно орязани разходи аз съм сигурен, че 40 % ще намалеят приходите, просто ще има един такъв отказ от ползването на железниците, поради множеството прекачвания, които се появяват в опита да стигнем от едно място до друго и крайния ефект няма да е позитивен.
В този дух аз доста неща си бях подготвил. Едно от нещата, които казах е тази субсидия, която получават в края на краищата НКЖИ и доколкото знам не е държавна помощ и не се третира по този начин. От субсидията си БДЖ Пътнически превози плащат около 30 млн. лева годишно като такса за ползване на железопътната инфраструктура. Тук много пъти се каза, че услугата е социална. Може да не е регламентирано че е социална, ако трябва да го регламентираме, да ги освободим примерно от плащането на тази такса, това са 30 млн. лева. Това е също опит за търсене на решение.
Господин министър, Вие на предишното заседание, когато се приемаше бюджетът казахте: „Аз ще търся вашата подкрепа за БДЖ”. Досега не я потърсихте. Имате я, потърсете я и ние ще подкрепим всяко смислено нещо. Надявам се, че на 01 февруари т.г. няма да бъдат приложени тези разписания, посочени в списъка, защото тогава ще бъде безсмислено да обсъждаме каквото и да било. Дайте концепцията и тогава да режем каквото ще режем.

Това е позицията на Патриотичният фронт като цяло, не само моя лична.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Госпожа Александрова има думата.
Г-ЖА МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Аз абсолютно ви подкрепям по отношение на инфраструктурните такси, защото от таблиците които ни раздадоха стана ясно, че това е най-големия разход. Ако не да бъдат напълно премахнати, то поне да бъдат намалени ако има такава възможност. Това би било нещо доста добро.
По отношение на предложението общините да разпределят бюджета. Вие давате ли си сметка какви предпоставки дава това за корупционни схеми и въобще за какво ще става въпрос. Отива при областният управител шефа на транспортната фирма в региона, дава му едни пари и край с БДЖ. Това е повече от ясно.
Другият ми въпрос е кои ще са транспортните фирми и по-скоро чии ще са тези транспортни фирми, които ще осигурят автобусния транспорт до населените и от населените места, до които в момента вече няма влакове. Български държавни железници са знакови за националната сигурност на държавата. Освен това знаете, че няма губещи товарни превози в света, не знам как така в България БДЖ Товарни превози са губещи. В Европейският съюз също няма частни железници никъде, така че очевидно е ваша кауза да закриете БДЖ.
Искам също така да попитам по Оперативна програма Транспорт защо няма никакви пари отпуснати по отношение на БДЖ Подвижен състав.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Давам думата на господин Петър Петров, който се е записал за изказване.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на комисията, уважаеми колеги, новата 2015 година както по всичко личи започваме с проблеми от неотложен характер, които обаче не са непреодолими.
На първо място искам да припомня, че Парламентарната група на Български демократичен център гласува против бюджет 2015 година, който беше определен като единствен възможен.
Коректността изисква да отбележим, че за казусът който разискваме днес членовете на комисията бяха предупредени от министър Московски по време на изслушването му на 10 декември. Само след месец последствията са налице. Типично за българската политика започваме дебати кой крив и кой прав. Реалните ни задължения като народни представители е не да правим заключения, а да даваме решения на обществеността и тъй като още с началото на работата си 43-то Народно събрание декларира готовност да работи в дух на споделена отговорност, считам за необходимо да инициирам изслушване на финансовия министър господин Владислав Горанов. Все пак говорим за финансови измерения на един проблем в изключителна важност за обществеността и тук е ролята на принципала на ресорното ведомство.
Длъжни сме заедно да дадем адекватни отговори на въпросите за нуждите на хората, които остават без работа, на тези които остават без транспорт и на останалите, които са застрашени от същата съдба в близко бъдеще.
Ескалиращото напрежение относно спирането на влаковете и съкращенията на служителите в БДЖ и готовността на синдикатите за стачни действия изправя държавата в ситуация на дестабилизация още в първите дни на годината.
Българският демократичен център счита, че трябва да се използват всички възможни средства на диалог, да се търси участието, мнението и конструктивните предложения на всички засегнати в случая страни, за да бъде намерено решение на проблема преди неговото превръщане от ресорен в национален такъв.
В тази насока колеги моля да гласуваме предложението ми във възможно най-кратки срокове да поканим на изслушване в Пленарна зала господин Владислав Горанов – министър на финансите, който заедно с министър Московски да ни запознаят детайлно със ситуацията и да ни информират какви са възможните решения и компромиси, които биха могли да се реализират.
Затова моля колегите да прогласуваме това мое предложение.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин министър, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще отговоря на въпросът защо БДЖ не е бенефициент по Оперативна програма Транспорт. Всъщност БДЖ Пътнически превози по време на предния ни мандат беше ситуирана като бенефициент и имахме потвърждение, друг е въпроса че в последствие не се разви тази теза. От първият служебен кабинет беше прекратена още. В крайна сметка при тези финансови показатели БДЖ няма как да получи европейско финансиране. Компанията финансово не отговаря на условията за допустимост на финансиране през Оперативна програма Транспорт. Тя трябва да бъде оздравена, да има положителен или поне не отрицателен финансов резултат и ще ви кажа каква е логиката. Защото когато се финансира с безвъзмездни европейски средства един проект за колегите от Брюксел е важно той да е устойчив и във времето съответно да има разходи – ползи, как този проект възстановява своята първоначална инвестиция. Така че комисията има интерес да финансира устойчиви проекти, който доказват дългосрочно своята ефективност и не желаят да финансират проекти, които след няколко години могат да бъдат обявени във фалит. Компанията теоретично може да бъде обявен във фалит, тя и сега може да бъде обявена във фалит, което означава, че там напразно ще бъдат похарчени едни средства, без да имат абсолютно никаква добавена стойност и ефективност. Това е причината, поради която няма как в момента да финансираме подвижен състав в БДЖ. Между другото готвим изменение на закона, което да даде право на Национална компания Железопътна инфраструктура да бъде превозвач, ако ни подкрепите ще ви бъда благодарен. Това отваря една врата, аз не знам дали ще ползвам тази опция, дали е възможно да я ползвам, но отваря една врата. Например ако НКЖИ отговаря на такива условия, би могла правейки инфраструктурата, в случая модернизация и рехабилитация по определени участъци, респективно да закупи и подвижен състав, ако разбира се останат и средства.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Владимиров, моля да отговорите на останалите въпроси, които бяха зададени.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз ще се опитам да отговоря на онези въпроси, които успях да подредя по някакъв начин.
Беше повдигнат един въпрос за децентрализацията на средствата. Ние направихме предложение от страна на министерството и на БДЖ по дискусията, твърди се че това не е възможно. Аз само искам да кажа, че по отношение на децентрализацията това е практика в развитите държави. Всички регионални влакове получават субсидия директно от регионите. Единствено дългите отсечки като например София – Варна се финансират директно от държавата. Така че това е реализуемо и такава е добрата практика в това отношение.
По отношение на множеството прекачвания. Да, множеството прекачвания са един сериозен проблем. От множеството прекачвания се губят наистина клиенти и това е един от критериите, по които работят хората, които правят графиците, т.е. нарежда се един голям набор от критерии, по които те трябва да работят, за да балансират схемата и накрая като се погледне всичко това има критерии, които са напълно взаимно изключващи се. Това е сериозен проблем, но той няма как така просто да бъде решен, винаги ще има някой ощетен.
По отношение на това дали може да се работи без да се платят кредитите. Няма как да се работи, без да се платят кредитите. Истината е, че в БДЖ трябва да текат няколко процеса едновременно и те трябва да бъдат включени в този план за финансово стабилизиране, трябва да има оздравяване на компанията, включително и намаляване на нерентабилните дейности. В същото време трябва да има погасяване на задълженията към кредиторите и в същото време трябва да се мисли за дългосрочната инвестиционна програма задължително. Тук имаме единно мнение със синдикатите. Без дългосрочна инвестиция в железниците каквото и да правим, дори да изплатим задълженията железницата ще си отиде.
При нас има разработен план какво би се случило след като скоростите вече са по-големи в отсечките между София и Бургас. Там сме направили разчет, че за 7 години ако получаваме капиталов трансфер от 30 млн. лева, това са 210 млн. лева. Направили сме разчет какво може да се закупи с тези средства и очакваме да получим тази инвестиция, но трябва да знаем че за 7 години тези средства ще ги имаме, а не да правим малки инвестиции. Да имаме една по-сериозна, по-голяма инвестиция и ако това го направим, някъде с над 30 млн. лева ще увеличим собствените приходи, което за БДЖ ще бъде едно много сериозно постижение. Така че без такава дългосрочна визия фактически ние няма как да работим.
Ние в момента сме неконкурентно способни на пазара, защото скоростите са бавни, активите са остарели и единственото, с което можем да се конкурираме е цената.
Искам да кажа още нещо, което го повтарям още когато за първи път съм влязъл в БДЖ. БДЖ Товарни превози не е на печалба. Това го повтарям. БДЖ Товарни превози винаги е било на загуба откакто е отделено като самостоятелно дружество.
Ако ми дадете вашите е-мейли ще ви изпратя отчетите за целият период на БДЖ Товарни превози. Едно нещо също така е много важно, че има товарни превози и в други държави, които са губещи. За пример ще дам Рено Карго Австрия. Цивилизована държава, с изключително развит железопътен транспорт.Те също са на загуба. Така че по принцип този сектор има проблем. Там трябва да има дълги влакове, да се возят товарите на определени индустрии, колкото по-дълги влакове, колкото повече влакове, толкова по-добре.
Един от сериозните проблеми на БДЖ Товарни превози, за да бъде на загуба е това, че возим единични товари. Ние сме поели този социален ефект, който не е сигурно дали едно търговско дружество трябва да го прави, возим единични товари, един локомотив – един вагон. Абсолютно нерентабилно, трябва да са поне 3 – 5 вагона и да са на около 200 км разстояние, за да има някакъв смисъл, но така или иначе БДЖ Товарни превози винаги е било губещо дружество.
Имаме идея как това да бъде променено, по това се работи, но там трябва да се елиминират абсолютно всички неефективности, включително и това, за което говоря – един локомотив – един вагон.
Това са въпросите, които аз успях да си запиша.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Има думата г-жа Йорданова от КНСБ.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми дами и господа, аз нямаше да си позволявам да взема думата след председателят на КНСБ господин Димитров, но струва ми се че тук се изправяме пред два сериозни риска и затова си позволявам да взема думата.
Първият риск е да превърнем темата БДЖ, за която говорим всички ние в различни формати, че е приоритет, да я превърнем в една сцена за политически боричкания и да правим анализи на минали грешки, което не работи в подкрепа на решенията, които ние очакваме да вземете днес.
Вторият риск е да противопоставим държава и общини, което също смятам, че не е добра идея.
Съюзът на транспортните синдикати в България, организацията която аз оглавявам, е организация която представлява различните видове транспорт и нашата амбиция винаги е била да постигаме баланс в решенията така, че всички заинтересовани страни да бъдат максимално доволни и равно недоволни. В тази връзка ще кажа, че нашите управителни органи в системата на железницата заседаваха много детайлно и в рамките на вчерашния ден имахме една много дълга среща, в която изолирахме много въпроси, които ще поставим на ръководството, защото ние имаме все пак доста тежко минало с ръководството. Имахме доста трудни и незабравими спомени по отношение на диалога и в момента нашите претенции към тях сме ги адресирали в писмо, така че няма да ви занимавам с това. Но това, което смятам че е важно да чуете от нас е, че ние смятаме че вие предпоставихте днешната среща с решението което взехте, подкрепяйки бюджет с 40 млн. лева по-малко за БДЖ Пътнически превози, защото договора за обществената услуга почива на влаккилометри.
Така че тук ще простя единствено само това, че няма какво едно ръководство да направи като това да предложи съкращения, няма да простя това, че разбира се се плъзга по най-леката плоскост – тръгват да търсят съкращенията по отношение оптимизиране на влаковете, но разбира се и на персонала, което беше преглътнато на една предишна среща, не беше споменато. Сериозните ни забележки са по отношение на процеса. Нямаше дискусия, нямаше анализ и нямаше съгласуване със синдикатите в компанията точно по отношение на вида, на конкретните влакове и на сроковете, а така също и на броя.
По отношение на това, което слушахте че казва господин Владимиров в медиите. Ние участвахме, имаме меморандуми за сътрудничество в различни формати на различни правителства, спомняте си всички за стачката през която минахме, след която имаше болезнени решения, които ние преглътнахме, съкратени много наши служители и наши членове, минахме и през това.
Имаме меморандум, имаше и споразумение със Световната банка. Това, което обаче ми прави впечатление е, че като чели ние някак си не искаме да си спомняме, или не си спомняме за част от тези неща и за част от това, през което минахме.
Обществената услуга, уважаеми дами и господа народни представители е подкрепена от регламент на Европейският съюз, който е достатъчно висок по ранг документ. Регламент /EО/ № 1370/2007 оказва ангажиментите на държавата по отношение на това каква обществена услуга трябва да осигурява и какви са ангажиментите на държавата.
Очаквам от вас, с цялата ми симпатия към всички вас, загърбете политическите си пристрастия и дайте на железницата достойното място, защото цяла Европа подкрепя железниците си, защото това е екологичния транспорт, евтиния транспорт, достъпния транспорт и ние всички сме в дълг на българската държавна железница
Да се обединим, да изработим нашата дългосрочна визия, която да бъде пакетирана в един стратегически документ, изготвен с всички партньори. Вие да гарантирате неговото изпълнение през 5 – 7 годишна рамка , да се подпишете под него заедно с всичките си политически сили зад вас, за да знаем, че независимо от това кой ще дойде след 5 – 7 години утре или когато и да е, този документ, под който ще се подпишете ще ни даде на нас спокойствие и на което и да е ръководство, че ще развиваме железницата, че ще я подкрепим и че няма да изправяме в такива сътресения както гражданите, така и работещите в компанията.
Последно към обществеността. Ако искаме да си подкрепим железопътният транспорт, градския транспорт, трябва всички да престанем да толерираме или да упражняваме така наречения гратис във всички видове транспорт и всички имаме какво да дадем.
Призовавам ви да вземате решения, които да отговарят наистина на очакванията, защото минахме през изключително много сътресения и нямаме време вече за губене нито в национален, нито в секторен план за дребни боричкания. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, госпожо Йорданова. Заповядайте, господин Горов.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Уважаеми колеги, за мое огромно съжаление имам чувството, че днес присъствам на дебат от преди няколко години. Защо казвам това? Защото и тогава с почти същият патос ни обясняваха как железниците са във фалит, как железниците фалират от утре, буквално от утре и единственият вариант, който можеше да спаси тогава железниците беше да се направят едни тежки съкращения, като се започне от 3000 – 4000 работника и накрая се стигна до 2000 работника, които бяха съкратени.
Резултатът обаче, уважаеми дами и господа беше следният: съкратени 2000 работника тогава и никакъв последващ ефект от цялата тази работа. Колкото до това дали е социална услуга транспортирането в БДЖ, ще кажа следното. Извинявайте, ако половината от цената на билета се плаща от държавата, сиреч от данъците, няма как да е друга, уважаеми господа. Щом като половината от цената, която се плаща за влизането на всеки един човек, независимо дали е пенсионер, дали е студент или който и да било друг, се плаща от държавата това е услуга, която се субсидира и това е оценката на държавата, че този транспорт трябва да обслужва и тази част от българските граждани. Така че от тази гледна точка мисля, че този спор каква услуга е БДЖ не трябва да се води и да отпадне като тема, разбира се има и пазарен момент в нея.
Сега ни се предлага подобно решение като преди две, три или повече години, не си спомням точно кога. Аз обаче искам да попитам едно нещо колегите. Ако след 6 месеца това хапче, което ни предлагате днес не доведе до ефектът, който ни предлагате, кой носи отговорност затова и кого оставката седи тук, защото онова което ни предложихте преди известно време доведе до нищо.
Аз имам още един въпрос, ако това хапче не свърши работа.
С какво ние караме тези, които не са социално слаби, тези които биха платили и по-висока цена, пазарна цена на тези услуги, да ползват този транспорт, като им прекъсваме връзките, като ги караме да чакат по гарите връзки, които няма как да изчакват такъв тип хора. Така че от тази гледна точка има още какво да правим.
По отношение на това дали е възможно да бъдат плащани кредитите. Щом като през предишният период е могло да бъдат изплатени 150 млн. лева не виждам основателна причина това да не се случва и сега. Чух изпълнителният директор на БДЖ да каже, че е било насилено дружеството и по този начин са били заделени тези средства, за да бъдат плащани тези кредити.
Не е ли насилване на дружеството уволнението на толкова хора и спиране на влаковете в тази ситуация.
Последно само един въпрос. Можем ли да получим информация колко струва един километър на празен влак с два вагона.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Камен Костадинов има думата.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз ще бъда много кратък.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Владимиров, аз съм съгласен с аргументите на колегите от тези райони, където са основно засегнати от предстоящите редукции. Аз също представлявам една област Велико Търново, където редукцията е сериозна, но считам че в този дебат ние трябва да загърбим регионалните си пристрастия. Всеки един от нас преди да бъде регионален представител, трябва да бъде национален такъв и би трябвало да участва в дебата, разбира се ако можем да надскочим регионалните измерения на проблема.
Аз съм съгласен с голяма част от аргументите, които министър Московски сподели с нас.
Единствено ми се струва, че този дебат трябваше да бъде воден за редукцията, трябваше да бъде воден заедно с дебата за дългосрочната визия, която министъра каза, че ще ни предложи съвсем скоро.
В тази връзка въпросът ми конкретно е може ли дебатът за дългосрочната визия, която третира бъдещето на пътническите превози, съответно бъдещето на НКЖИ с намалената сума от инфраструктурните такси. Целият комплект от въпроси да се проведе в рамките на една обща дискусия, да имаме една обща визия какво се случва с железопътния транспорт и аз мисля, че тогава вероятността да се получи подкрепа за визията на министъра и за политиката, която той предвижда и която той предлага е много по-голяма.
Аз също считам, че моята Парламентарна група ще даде тази подкрепа, защото съм запознат до голяма степен с визията на министъра и считам, че тя е добра, тя може да бъде в момента болезнена, но е необходима.
Въпросът ми е конкретен, може ли редукцията да бъде отложена до момента, в който бъде предложена цялостна управленска дългосрочна програма и нещата да бъдат обсъждани в комплект.
Правя процедурно предложение за удължаване на работното време, тъй като видях, че има и други колеги, които имат желание да се изкажат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Който е съгласен с направеното предложение за удължаване на работното време до приключване на дискусията, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Има думата г-жа Бояджиева.
Г-ЖА МАРИАНА БОЯДЖИЕВА:
Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа, благодаря за предоставената ми възможност. Аз не съм член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Народен представител съм от Великотърновски избирателен район.
Искам накратко да взема отношение по вече обсъжданите линии, които се закриват и които преминават на територията на няколко области Русе, Велико Търново, Габрово и Стара Загора.
Аз искам да се обърна към господин министъра и към господин Владимиров. Предложението, което беше направено от областният управител на област Габрово и чухме, че то се подкрепя и от областния управител на Велико Търново проф. Пенчев предлагам да бъде разгледано. Моят аргумент е, че хората събират вече няколко дни подписка във Великотърновска област. Доколкото ми е известно обаче общо Велико Търново, Габрово, Русе вече имат събрани над 6 000 подписа. Това са подписи от граждани, които не всички са пътуващи, но членове на техните семейства, работещи, ученици студент са поставили този въпрос.
Аз зная, че разбира се с подписки не се решава този въпрос, но областният управител на Габрово представи пред вас едно предложение, което се подкрепя от останалите общини , защото това са основни влакове. Ще дам един пример. Само влакът, който тръгва от Бяла и стига до Стара Загора вози в ранните сутрешни часове хора, които отиват на работа, ученици които отиват на училище и студени. И на само той. И другите, които са посочени в това предложение.
Все пак, аз мисля че задължително без финансиране няма как да се решат тези въпроси, но ще лишим наистина от възможност хората, които са ползвали години наред възможността да пътуват чрез Български държавни железници, изцяло да бъдат лишени сега от удобен и достъпен транспорт.
На второ място. В избирателният район, в който аз работя е Горна Оряховица. Това е голям железопътен център. Искам да ви кажа, че ще бъдат засегнати стотици семейства, които работят в този регион. Аз също смятам, че бързото решение само за няколко дни, невъзможността хората да реагират, трябва да се има предвид и затова ние , народните представители от тези региони, сме се обърнали към вас господин министър с въпрос към Вас още веднъж да се преразгледа решението. Даваме си сметка, че е трудно и че няма възможност да бъдат възстановени всички влакове, но да се направи необходимото да се отговори и на молбата на хората и да се отчете ефекта , който ще има в нашите региони. Благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Подписките са прекрасни, просто дайте ги в Министерство на финансите, да ни развържат тези 40 млн. лева в петък на срещата, която имаме.
Благодаря на г-н Камен Костадинов за конструктивното предложение, ще се съобразим точно с него. Ще отложим всички останали мерки ако ни развържат в петък тези 40 млн. лева. Ще отложа всички репресивни мерки, които виждам че всички приемате че са такива до момента, в който не приемем една обща дългосрочна стратегия за финансово стабилизиране и нормално развитие на тези железница. Ще се съобразя и ще го направя, ако министър Горанов ми предостави тези 40 млн. лева, да не ги държи във въздуха като целева субсидия. Така или иначе те са „мъртви” пари в момента, те не са активни защото няма потвърждение от Брюксел за одобряване на държавна помощ . Има ги записани в бюджета, да ни ги развържат, да започнем да си работим нормално и всички останали мерки ще ги отложим. Разбира се, че ще прегледаме основно разписанията на влаковете, ако искате и вие участвайте в това.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин министър, предлагам хора от Вашият екип да формулират един текст, за да може да има позитивен изход, подпомагащ вашите усилия.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Моето предложение е следното.
Тъй като първата вълна на съкращения беше на 12 януари, втората е на 01 февруари т. г. , аз се опасявам от следното. В момента има тук много камери и много колеги се стремят да натрупат лични политически дивиденти. Не бива БДЖ да става заложник на нечии политически амбиции.
Моето предложение е другата седмица в сряда да направим извънредно заседание на комисията по въпросите само на БДЖ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Това не може да се случи, защото ние имаме вече повече от 6 законопроекта, които трябва да бъдат разгледани.
Тук не става дума за популизъм. Става дума за средства, които така или иначе ги има, но ще ги чакаме за нотификация от Европейската комисия някъде поне до средата на годината.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това са целеви средства. С едно Постановление финансовият министър може да ги направи като част от общата субсидия, след което ще отложа всички други мерки до приемане на дългосрочна стратегия.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, когато човек прави конкретна процедура, съгласно правилника вие сте длъжни да я изслушате и да я подложите на гласуване.
Аз предлагам другата седмица в сряда в 14.30 часа да направим закрито заседание, за да не изпадат колегите в ситуация, в която заради собствените си избиратели или заради наличието на камери да се опитват да говорят неща, които или не са правилни или не са точно по темата, защото това политизиране виждаме до какво води. Всеки защитава регионът си, всеки гледа да бъде най-добър пред избирателите си и т.н. Да направим наистина едно заседание, на което да бъдат представители от БДЖ, представители от министерството, народните представители от комисията, представители на Министерство на финансите да бъдат поканени и наистина да излезем с някаква категорична позиция, а не да правим на прима виста някакви решения.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам обратно предложение.
Казусът не е толкова сложен и аз не виждам какъв е смисъла, аз първо не представлявам регион, който е засегнат на този етап от съкращенията, така че не може да ме обвините в конфликт на интереси.
Аз смятам, че няма смисъл следващата седмица да правим извънредна комисия. Сега можем да вземем решение за подкрепа на предложението, което направи министъра, което направих и аз в началото, което направи господин Костадинов за спиране на действията, разпореждане на министъра на финансите за отблокиране на тези средства до приемане на план за развитие на железниците.
Ако искате допълнително в петък можем да поканим министъра на финансите, това което предложи колегата, не на заседание на Парламента, а в някоя от залите да проведем една среща в почивката.
До петък ние проблемът можем да го решим без излишни нови заседания.
Относно това да бъдат закрити, мисля че проблемът БДЖ трябва да се коментира публично. Естествено ние като народни представители трябва да се съобразяваме с камерите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
По реда на постъпване на предложенията подлагам на гласуване предложението на господин Михов следващото заседание да бъде в сряда , 14.30 часа да бъде закрито.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 3, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Михов.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – 3, въздържали се – 4.
Не се приема.
Аз също като председател на комисията бих предпочел заседанията ни да се публични, освен ако няма някакъв секретен материал.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес всички вие сте се събрали по един инцидентен въпрос, който засяга една част от българските граждани, което възбуди така да се каже обществените духове.
Мисля, че именно с този дебат за съкратените влакове в разписанието поставя един много важен въпрос, за който пожелах да говоря. Това е способни ли сме всички ние да изработим една дългосрочна консенсусна програма за развитие на железниците.
Аз мисля, че България разполага с експертният потенциал, който да създаде основна база за развитието на железницата за дългосрочен период. Лично моето мнение е, че трябва да бъде минимум 10 години и това да бъде ангажимент на всички нас.
Аз мисля, че оправданията с предишни управления и взаимните обвинения, които се хвърлят няма да помогнат за развитието на железницата. Всички сме се мъчили да направим нещо, кой повече, кой по-малко и всички не сме успели да си свършим работата, затова защото мандатите ни все не стигат. Ние от Националният съвет на БСП сме склонни да седнем на масата, но за да направим това нещо, на нас ни е необходимо спокойствие. Това няма да стане, когато има обществено напрежение, когато има събиране на подписки от страна на гражданите, на работещите в железниците и т.н.
Затова аз ви предлагам следното. Средствата, които е отделила държавата са достатъчни и пак ще кажа плюс тези 40 млн. лева. Дайте да решим този технически въпрос. Съжалявам, че министъра на финансите не е тук. Защо е необходимо да правим връзка на едни средства, които са дадени на железниците да ги извадим, да ги сложим в общия бюджет и постоянно да поставяме условия като казваме – с тези пари трябва да върнете кредита. Нека да се възложи на г-н Владимиров като управител на БДЖ, в договора за управление да се каже – ваше задължение е г-н Владимиров да връщате кредитите по падежите, те са 42 млн. лева доколкото знам и тези пари да се върнат обратно в субсидията на БДЖ и аз мисля тогава, че всички ще бъдат удовлетворени. Ако има проблеми с кредитите пак да се събере комисията и да види какво може да реши.
Затова аз ви предлагам вземете едно такова решение, че е необходимо успокояване на обстановката, необходимо е да се даде глътка въздух на ръководството да подготви до края на м. февруари необходимите материали, да събере експертен потенциал и да спрем с тези спорове. В противен случай наистина железница няма да има.
Само едно ще ви кажа, защото съм го изпитал на гърба си. Съкращаваме влакове, съкращаваме хора. В един момент като съкратим влаковете и като оставим по една линия два влака, ще дойде Световната банка от която ще вземаме кредит и ще каже: тази линия не е ефективна, за да ви дадем кредит, трябва да закриете линиите. Да се пазим от това и да знаем предварително колко линии остават, колко влакове ще возят пътниците, това да го кажем и да престанем вече да водим безсмислени спорове.
По основните неща за развитието на железниците да се разберем и да сложим край вече на тези спорове. Ние сме готови да седнем на един такъв разговор, но нека да успокоим обществото и то да види, че все пак има политическа воля в този Парламент и че политическите сили, представени в него са готови да седнат консенсусно да решат проблема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте.
Г-Н РУСИ СТАТКОВ: Член съм на Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Ще се спра на три въпроса.
Първо. В Законът за железопътния транспорт, чл. 5 и чл. 27 има изискване за 10 – годишна програма за развитие на железопътния транспорт, т. е. длъжно е правителството да има такава програма.
Аз смятам, че такава програма няма. Днес говорите за програма със срок 5 – 7 години.
Второ. По отношение на приватизацията. Не може да се работи „на парче”. Ние спряхме през 2013 година процедурата, защото дойде писмо, че банките са наложили възбрана и ние всъщност няма какво да продаваме.
Предложението ми е нека да се внесе програмата, тъй като дружеството е в забранителния списък. Аз съм представител на Монтана и хората там са безкрайно удивени и възмутени, защото ние сме най-зле икономически, а се съкращават няколко важни влака. Според мен трябва да се работи отговорно, възможности затова има.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще взема отношение по това, което каза господин Статков. Ако забелязахте аз добавих една дума към тази програма, която трябва да се направи, извън това казахте че сме длъжни да направим. Изискването на Европейската комисия е да се институционализира тази програма, т.е. те да имат гаранцията, че институция представляваща държавата ни, дали това ще бъде Министерски съвет, ще гарантира тази програма и тя ще се изпълнява, без значение кое правителство управлява.
Г-Н РУСИ СТАТКОВ: Има закон затова и той трябва да се спазва от всички, но във връзка със Законът за държавните помощи и това, което говорите за Европейската комисия, тъй като съм го анализирал този въпрос, когато трябваше да вземаме решение. Имаме висока безработица. Законът за държавните помощи и европейските документи позволяват да се реши цялостно този проблем с проект за модернизация на железниците чрез държавна помощ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз се опитвах през цялото време на дискусията да следя изказванията, исках да чуя голяма част от колегите, да чуя плюсовете и минусите на това решение което сте взели.
Сега ще се опитам да систематизирам минусите и след това ще мина и на минусите.
На първо място съкращаване на 160 влака, като се имат предвид и частичните промени. Общата средната населеност прави около 8 000 души на всички тези влакове на ден, за цял месец 250 000 пътници са засегнати от това нещо. Ще бъдат съкратени 1 500 железничари от работа, това е втори минус. Вие сте записали намаляване на приходите с 10.7 млн. лева за следващата година. Намаляване на влак километри с 20 %. Свивате компанията, свивате приходите, свивате работната сила, свивате услугата която предлагате, страдат минимум 250 000 пътници и това са само пътници, както вие сте казали, които пътуват по целия маршрут.
Плюсът е 6.5 млн. лева за 2015 година при 500 млн. лева задължения. Абсолютно минимален за всички тези минуси, които казахме.
През 2016 година вече отивате на 44. 6 млн. лева, което всъщност е загубата, която вие сте предвидили тук, т.е. вие се опитвате да спестите загубата.
Това което искам да ви кажа е, че според мен при тези 6.5 млн. лева не си струва това, което правите и затова е съвсем нормално и ние ще ви подкрепим изцяло да поискаме тези 40 млн. лева. Не само, ако министърът на финансите не се съгласи, аз ще предложа на групата на БСП да внесем предложение за актуализация на бюджета с 40 млн. лева, което предложение за актуализация между другото министерството трябва само да внесе по съвсем други причини, защото бюджета е смятан на приходи от петрол на 91.6 долара на барел, в момента са 46 долара на барел и ако останат такива загубата да бюджета ще бъде около 600 млн. лева и аз зададох въпрос на министъра на финансите какви мерки предприемат, но това е отделен въпрос.
Ние не искаме реформите да се случват защото сте притиснати с тези 40 млн. лева, ние искаме реформите да се случват, защото има смисъл от тях. Това, което вие сте направили е просто спасяване на ситуацията поради липса на 40 млн. лева, но не е добър начин, защото в краткосрочен план печелите някакви средства, а в дългосрочен губите приходи, губите клиенти.
Аз пак повтарям и можете спокойно да го кажете на срещата с финансовият министър ако той не се съгласи, ние просто ще бъдем принудени да поискаме актуализация на бюджета, използвайки целия арсен политически, за да я постигнем, включително подписки, бунтове, протести и всичко останало, което можете да си представите. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви господин Кадиев.
Господин Петър Кадиев има думата.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, аз искам да направя едно предложение, понеже виждам че всички колеги искат да подкрепят железниците. Аз също ще подкрепя всяко едно предложение, за да може железниците да съществуват.
Моето предложение е ако има някаква готовност да се даде текст, който ние да прогласуваме, за да може в петък да се развържат ръцете на министъра. Ако няма готов текст, комисията винаги може да се събере и да приеме това решение.
Предлагам да приключим с дебатите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Въпросът стои в момента по следният начин, господин министър. По едно щастливо стечение на обстоятелствата аз лично виждам 100 % от членовете на комисията подкрепят посоката, по която вие сте тръгнали, т.е. ние бихме искали да се развържат вашите ръце, за да може да се стигне по-безпроблемно до решаването на въпроси и дори и да има някакво съкращение в бъдеще, то да не стане сега отведнъж.
За тази цел ми трябва прецизен текст.
Ако сега няма такъв, другият вариант е да се събере комисията още веднъж преди заседанието, така че в петък вие да разполагате с това наше решение, включително някой от нас да дойде на това заседание, за да изрази тази подкрепа по ясен начин.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ние преценихме, че е добре да се напише: След провеждането на извънредно заседание на комисията и при 100 % подкрепа от членовете на комисията предлагаме на министъра на финансите да процедира със сумите както преценихме тук, в смисъл: 40 млн. лева предвидени за целеви капиталов трансфер за погасяване на кредити на дружеството да бъдат приобщени към общата сума на бюджета на дружеството.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Едно допълнение.
Първото решение да бъде това, което каза министъра.
Второто решение да бъде, че препоръчва този целеви капиталов трансфер да бъде преобразуван в субсидия.
Следващото решение да бъде , че препоръчваме съответно на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и БДЖ да преустановят редуцирането на разписания до приемане на стратегия за развитието на пътническите превози или някакъв такъв документ.
Г-Н ПЕТЪР БУНЕВ: Аз съм председател на Съвета на железничарите в България.
Аз ще ви благодаря първо на всички и ще кажа: БДЖ е преди всичко на държавата. Днес съм малко по-голям оптимист отколкото бях вчера. Ако изключим политическите нюанси, аз не видях политическа партия, която да не иска да има железница.
Аз бях на протестите. Много пъти обвиняват синдикатите че са против реформите. Ще кажа пред всички, спрете това което в момента е безумие. Да направим план, който да бъде със срок не по-малък от 10 години. Трябва да ви кажа, че БДЖ си изкарваха парите когато имахме редовен график те си изкарваха парите, а смисъла беше държавата да подкрепя само тези, които докарват другите пътници и обслужват общините. Тогава със закриването на нерентабилните влакове, ние унищожихме рентабилните влакове.
Смисълът е да станем конкурентно способни.
Предлагам този дългосрочен план да бъде приет от Парламента.
Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че срещата която ние поискахме с финансовият министър ще даде резултати и се надявам, че след тази среща в рамките на тези 180 млн. лева с ваша подкрепа ще намерим спешните решения.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Други предложения няма.
Господин Веселинов, моля да формулирате текста.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения препоръчва на Министерство на финансите да преобразува целевия капиталов трансфер за плащане на кредиторите на БДЖ в субсидия на БДЖ Пътнически превози.
Второ. Комисията по транспорт , информационни технологии и съобщения препоръчва на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на БДЖ Пътнически превози да преустановят редуцирането на разписанията до приемане на стратегически документ за развитие на железопътните превози от Народното събрание.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Текстът да бъде: да отмени досега взетите решения, тъй като към момента имаме вече спрени линии.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз смятам, че няма депутат който да се съгласи със съкращаването на линии. В този ред на мисли аз смятам, че е хубаво да се кажем как стоят нещата не просто пред медиите, а чисто прагматично. Всички сме наясно , че състоянието на БДЖ е тежко и че там трябва да има реформи. Крайно време е политиците да спрат да се месят в БДЖ. Там трябва да има експерти.
Аз имам конкретно предложение по т. 2 към тази декларация, която касае най-вече моя регион. Не знам дали е възможно отменянето на едно решение, което е влязло в сила и какво би коствало това на ръководството на БДЖ.
Продължавам да твърдя, че проблемът не е в броя на влаковете, а в разписанието. Аз лично като икономист не бих подкрепил оставането на влакове, които возят 5 пътници.
Моят призив към областните управители на Габрово и Велико Търново е ако е необходимо още сега разговаряйте и оправете разписанията.
Пак ви моля не партизирайте темата, затова помолих да останем малко без камери.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предстои гласуване по текста, моля за кратки изказвания.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Има технически въпроси за решаване, специално за област Габрово и затова заповядайте на среща в БДЖ да го обсъдим.
Г-Н НЕСТИМИР АНАНИЕВ: Възможно ли е да се гласуват двете точки поотделно. Аз лично не подкрепям точка втора за редуцирането, тъй като смятам, че трябва да се направи по-голям анализ.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, явно някой от нас през тези три часа, през които дискутирахме не разбра за какво сме тук. Ние имаме проблем, в момента са спрени 38 влака и решение за спиране от 01 февруари т. г. още 90 влака. Добре, нали се обединихме около решението, че подкрепяме министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да му бъдат прехвърлени парите, да се отменят към момента взетите решения до приемане на Стратегията, която ще бъде внесена след няколко месеца. Ние сега като спрем тези 120 влака каква стратегия ще правим след 2 месеца. Нека да стане ясно защо спираме това, за да може да се направи Стратегия без такива странични напрежения – стачки, протести, подписки и т. н. Целта е да успокоим обстановката.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Камен Костадинов има думата.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Нека подходим малко по-прагматично. Говорим за две неща.
С първата част от гласуването ние целим да дадем сила и аргументи на министър Московски в разговора му с министъра на финансите. Целевият капиталов трансфер от 40 млн. лева да бъде прехвърлен в бюджета на компанията като по този начин да бъдат отложени въпросните редукции, корекции до момента, в който министерството ни предложи цялостна Стратегия, където ще бъде видно в дългосрочен план какви цели гоним, каква цена плащаме – социална като съкратени служители, социална като намаляване на обслужваните пътници, какво ще вдигнем като оптимизация на финансовите резултати и ако ние се убедим, че този продукт, който ни предлага министерството е изработен експертно от неговия експертен потенциал, от ръководството на компанията и подкрепим този стратегически документ, в него ще бъде записано какво се съкращава, от това какво се съкрати какъв ще бъде резултата и т.н.
Сега да тръгнем да говорим за разписания, да тръгнем да говорим за неща, които нито са наша работа, нито ги разбираме, не е правилно. Затова ви призовавам нека да гласуваме първата част консенсусно. Министър Московски като отиде на срещата с финансов министър да знае, че зад него стои цялата транспортна комисия и това, което ние искаме е аргумент в подкрепа на неговата теза и от там нататък да дадем един разумен срок от 4 месеца, който смятам че е разумен срок, в който той да излезе с една цялостна концепция какво се случва с Пътнически превози, какво се случва с НКЖИ, какво режем, какво печелим, какво ще се случи след 10 години, какво ще получим като аргумент, т.е. той какво ще получи като аргумент пред Европейската комисия.
В момента всеки има желание да говори, да застъпи някаква регионална тема, за някаква партийна теза. Това според мен е преливане от пусто в празно.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Аз също бих предложил на този етап да прекратим дебатът по тази точка с един последен опит да постигнем консенсус и по втора точка.
Смятате ли, че ако добавим в изречението срок от 4 месеца това ще реши проблемът и всеки от членовете на комисията би дал глас за текста в този вид.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Владимиров, Вие имате заповед за отменяне на 38 влака.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Да, има заповед за отмяна на 38 влака.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В такъв случай да запишем, че се отменя заповедта, или по-точно да препоръчаме да я отмените.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ако искате думата „преустанови”, която е залегнала тук, е достатъчно възможна за тълкуване след петъчната среща. Нашата комисия ще се събере пак в сряда. Нека да не изчерпваме 101 % всичко. Дайте да го оставим така. Според мен ще объркаме хората, тук са всички медии. Някой ще каже : „Пуснали са пак влаковете”.
Господин Ананиев, съгласен ли сте точка втора да бъде с краен срок втората точка, за да постигнем консенсус и да дадем по-голяма възможност на министъра.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, искам да предложа точка трета:
Препоръчва на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да възстанови спрените влакове с решение нр №486/19.12.2014 г. Да ги гласуваме поотделно, като в нея запишем: „до приемането на Стратегия”, както е записано в точка втора.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, ще ги гласуваме поотделно.
Първа точка по отношение на преобразуване на целевия капитал в трансфер в субсидия на БДЖ Пътнически превози ЕАД.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се с пълен консенсус.
Точка втора. Комисията препоръчва на министерството да преустанови по-нататъшно редуциране на разписанието на БДЖ Пътнически превози ЕАД до приемане в срок до 4 месеца на стратегически документ за развитието на БДЖ.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се с консенсус.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Моля господин Владимиров да каже какво произтича след такова решение по отношение дейността на БДЖ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Очевидно министър Московски ще му каже след срещата в петък.
По Конституция законодателната власт, каквато сме ние, по никакъв начин не може да се намесва на изпълнителната власт пряко.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам само да кажа. Това, което правим в момента хипотетично, ако се приеме в петък, ние печелим единствено време, ние не решаваме темата, защото така или иначе е предвидено тези пари да се дадат на кредиторите, но поне сега ще спечелим малко време докато дойде тази нотификация.
В крайна сметка ще спечелим време. Така или иначе ние ще трябва да плащаме на кредиторите и парите пак няма да стигат.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Има един технически въпрос, свързан с това, че ние трябва да дадем нова заявка на НКЖИ и в зависимост от тази нова заявка е необходим определен срок.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Точка трета. Предложение за решение:
Препоръчва на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да възстанови спрените влакове.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да гласуваме следното решение: Препоръчва на управителят на БДЖ Пътнически превози да отмени заповедта за спиране на 38 влака от 12 януари 2015 година.
Всъщност предложението ми е да препоръчаме на министъра да отмени тази заповед, а той ще намери начин на кого да възложи изпълнението.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Добре, дайте формулировката.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Препоръчваме на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да възстанови разписанието, отменено със заповед № 486/19.01. 2015 година на изпълнителния директор на БДЖ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Разписанието действа съответно до 11 януари 2015 година.
Гласуваме точка трета със следния текст:
Препоръчва на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да възстанови разписанието на БДЖ Пътнически превози, действало до 11.01.2015 година.
Подлагам на гласуване това предложение.
Който е съгласен с така прочетеният текст на точка трета, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
С това смятам, че изчерпахме точка първа от дневния ред.
По точка Разни има ли предложения. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Край на заседанието:17.30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Гроздан Караджов /