1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 9.01.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ




П Р О Т О К О Л


На 28 януари 2015 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 9.01.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, мисля че имаме вече достатъчно членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и вносители, които ще представят законопроектите, затова откривам днешното заседание на комисията. Имаме кворум за заседание и можем да започнем.
Ще изчета предварително обявеният дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 9.01.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Има ли предложения по дневния ред. Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против - няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
Наши гости по тази точка са представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна
Калина Димитрова – директор на Дирекция Съобщения
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията
Веселин Божков – председател
Никола Колев – заместник председател
Ирина Романска – член
Андреана Атанасова – член
Константин Тилев – член
Неда Койчева – директор на Дирекция Правна
Степан Химук – главен юрисконсулт в Дирекция Правна
Представители на неправителствени организации
Христо Нихризов – адвокат
Анета Иванова – Сдружение за електронни комуникации
Емил Рангелов – старши мениджър Регулация и конкуренция, БТК ЕАД
Мирослава Якимова – юрисконсулт БТК ЕАД
Искра Кусева – Мобилтел
Павел Велчев – Мобилтел
Антони Славински – председател на УС на АСТЕЛ
Димитър Лазаров - Брандмедия България
Давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят законопроекта.
Господин Борисов, заповядайте да представите законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, две са основните направления на измененията в настоящият законопроект, който обсъждаме днес.
Едното е свързано с отстраняване на съмнения на Европейската комисия относно несъответствие с европейското право във връзка с налагане на ефективни и възпиращи санкции от националния регулаторен орган и осигуряване на изпълняемост на неговите решения.
Второто направление е въвеждане на санкционни норми, произтичащи от регламент /ЕС/ № 532/2012/ЕС относно роуминга в обществените мобилни съобщителни мрежи. Нарушение № 2185/2012 по описът на Еврокомисията се отнася до заключение за неправилно транспониране на разпоредбите, свързани с налагане на финансови санкции на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, съдържащи се в директива 2009/21 на Парламента и на Съвета от 2002 година .
Действащите текстове в Законът за електронните съобщения, а именно чл. 331 предвиждат санкции при неизпълнение на влезли в сила решения на регулатора, като например за налагане на специфични задължения на предприятия със значително въздействие върху пазара, санкции за налагане на временни задължения, с цел отстраняване на съществени последици за конкуренцията и други подобни.
По мнение на комисията посочената разпоредба не транспонира напълно изискванията на чл. 21а от рамковата директива и чл.10 от директивата за разрешението. Предвид това, че в периодът по обжалване на решението за налагане на санкции, предприятията продължават да осъществяват състава на нарушението.
С оглед на предприемане на действителни ефективни мерки по изпълнение целите на рамковата директива и на директивата за разрешение, предлагаме Законът за електронните съобщения като специален закон да не съдържа изискването решенията на регулатора да бъдат влезли в сила, за да има право регулаторния орган да изисква преустановяване на нарушението.
По този начин ще бъдат изпълнени задълженията на България, съгласно чл. 21 от рамковата директива, чл.10, § 3, буква „а” от директивата за разрешението и ще се опровергае заключението на комисията че не е предоставена в националното ни право ефективна система от подходящи пропорционални и възпиращи санкции и мерки за гарантиране спазване в случай на нарушения на регулаторните решения.
Законопроектът, който предоставен на вашето внимание предвижда Комисията за регулиране на съобщенията след получаване на становище от предприятието, с решение да изисква от него да преустанови изпълнението незабавно или в рамките на разумен срок.
С решението комисията дава задължителни указания за отстраняване на неизпълнението или неговите последици и привеждане на дейността на предприятието в съответствие с изискванията на актовете, посочени по-горе. Едновременно с това се предвижда периодична санкция ако предприятието не изпълни такова наложено задължение.
Второто направление на промените както казах се отнася за въвеждането на санкционни норми, произтичащи от регламент /EС/ 531/2012.
Член 18 от регламентът за роуминга изисква държавите членки да определят ефективни, пропорционални, възпиращи санкции, приложими при нарушаването на неговите разпоредби.
Размерът на предложените санкции в чл. 334б от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е определен с оглед осъществяване на целите на регламента, за да се постигне възпиращо нарушенията действие, предвид важността на поставените цели по отношение на развитието на общо мобилно пространство в Европа и защита на интересите на потребителите.
С предложената редакция на чл. 334б, ал.1 от проектът се предвиждат 3 групи имуществени санкции в диапазон от 400 000 лева до 2 млн. лева за нарушение на задълженията за предоставяне на роуминг достъп на едно, както и на задълженията за прилагане на максимални цени на едно за роуминг услуги в рамките на Европейския съюз.
В диапазон от 50 000 лева до 2 млн. лева за нарушение на задълженията за прилагане на максимални цени на дребно за роуминг услуги в рамките на Европейския съюз.
Третата група санкции в диапазон от 10 000 лева до 100 000 лева за нарушение на задължения, свързани с информиране на потребителите за техните права при ползване на роуминг услуги, на задължения за прозрачност на условията, при които се ползват услугите, както и на задължения за прилагане на защитни механизми при ползване на услугата роуминг на данни. Всяко постигане на възпиращ ефект и пропорционалност на предложените санкции , минималният и максималният им размер е съобразен с публикуваната в търговския регистър информация за постигнатата нетна печалба на съответните доставчици през 2013 година.
Определените минимум и максимум на размерът на имуществената санкция дават достатъчно гаранция за спазване принципа на пропорционалност, като за целта ще се съобразяват всички обстоятелства, включително и дали нарушението е засегнало много малък брой потребители или всички лица, ползващи роуминг при условията на евро тарифата.
Неизпълнението на останалите задължения по регламента, свързани с информиране на потребителите, границите на потреблението и други с по-ниска степен на обществена опасност, поради което размера на предложената имуществена санкция е съобразена с това обстоятелство.
Независимо от този факт всяко едно от посочените нарушения може да повлияе не само на икономическото поведение на крайните потребители, но и на възможността да бъде установена ефективна конкуренция на пазара на роуминг услугите.
Неспазването на задължението за прилагане на защитни механизми за услугата роуминг на данни директно например може да доведе до шокова сметка, която при определени условия да достигне в размер на няколко хиляди лева.
При определянето на размерът на имуществените санкции, предложени с чл.334б, ал.1 от проекта е съобразен и възприетия подход на законодател при приемане на първоначалната редакция на чл. 334б от Закона за електронните съобщения, както и на последващото му изменение от 2010 година, в сила от м. април 2010 година.
Искам да завърша своето изложение с припомнянето на фактът, че този закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения беше готов и предложен на вниманието на предишния Парламент. Просто времето не достигна той да мине през комисиите в Парламента и да влезе за гласуване в Пленарна зала. Няма нищо ново за тези народни представители, които са били в предишният Парламент, просто изпълняваме нашите ангажименти към Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Становища по този законопроект са внесли Комисията за регулиране на съобщенията, Мобилтел и Теленор.
Давам думата на представители на Комисията за регулиране на съобщенията. Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, аз ще бъда малко по-кратък по простата причина, че това ми е трети вариант на Народно събрание, където ние обсъждаме тези текстове и затова повечето от тук присъстващите народни представители са запознати в детайли с нашата позиция.
Напълно подкрепяме позицията на вносителят, единствено което ние за пореден път искаме да бъдат конкретизирани някои текстове. Ние изпратихме своевременно текстовете на председателят на комисията и на вносителя. Касае се за текстът в чл.331а, където ние предлагаме за неизпълнение на решенията по чл.78, ал. 1 председателят на комисията да налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 200 000 лева и/или второ комисията налага имуществена санкция в размер на 500 до 5 000 лева дневно.
Това прецизиране е необходимо, тъй като ако четем така както е внесен законопроектът, може да се получи едно объркване или да се получи колизията за едно и също нарушение да се налагат две санкции, което сами знаете че една от санкциите няма да бъде законосъобразна.
В този ред на мисли смятам, че този текст е по-прецизен и се надявам и искам да пожелая на този състав на Народното събрание и специално на този състав на комисията да прояви своето политическо мъжество и да приеме тези текстове, за да не вкара България в тежка инфрииджмънт процедура. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Сега идва ред на всички останали, които са тук в качеството си на гости. Може би преди да дам думата на операторите от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на редакцията на чл.331а ще изразите ли някакво становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Красимира Стоянова, директор на Дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Разбира се ние ще запознаем по-аналитично с предложението на колегите от Комисията за регулиране на съобщенията. Към настоящият момент, виждайки този текст предварително изказваме опасения, че може би той създава една допълнителна санкция към операторите, така че нека да имаме възможността да обсъдим допълнително и с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията този текст, за да може действително да постигнем най-добра разпоредба, която както каза господин Божков да не ни създава допълнителни проблеми със службите на Европейската комисия.
По наше мнение обаче текстът така, както е предложен от вносителят Министерски съвет напълно отговаря на изискванията на Европейската комисия и считаме, че не би създал допълнителни проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз също Ви благодаря, но така или иначе направете тези разяснявания само в рамките на времето между първо и второ четене, защото тази комисия няма да има възможност да изчака повече.
Имат думата представители на операторите от Мобилтел, Теленор.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, първи бих искала да благодаря за възможността да присъствам и да изявя нашата позиция на заседанието на комисията.
Мобилтел е представил подробно становище, така че аз не мисля да влизам в детайли. Считаме, че така предложеният законопроект въвежда не напълно и точно текстовете на директивата, като създава по-големи правомощия за комисията за налагане на санкции. Това, което нас ни притеснява особено е възможността да се налагат санкции за едно нарушение да се налагат няколко санкции, включително предвидената възможност да бъдат налагани санкции по реда на Закона за административните наказания и нарушения за решения на комисията, които не са влезнали в сила.
Считаме, че законопроектът така както е внесен е предвидил възможност за компенсиране на операторите, ако са наложени подневни санкции и след това решението бъде отменено от съда, но не е предвидена възможност за гарантиране правата на операторите в случаите, в които едно наказателно постановление е потвърдено от съда, санкцията е заплатена, а впоследствие Върховния административен съд е отменил решението на Комисията за регулиране на съобщенията. В тези случаи операторите ще бъдат изправени пред невъзможност да получат обратно незаконно платената санкция.
Също така моля да имате предвид, че в определени случаи те достигат до 1 млн. лева.
В този ред на мисли смятам, че между първо и второ четене би следвало да бъдат направени съответните подобрения и прецизиране на текстовете на така внесения законопроект, като изразяваме готовност ако прецените да участваме в работни групи и дискусии. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря за Вашето становище. Други оператори.
Г-Н ХРИСТО НИХРИЗОВ: Здравейте, Христо Нихризов, адвокат на Теленор България. Благодаря ви за възможността да изразим нашето становище. Напълно подкрепяме казаното от колегите от Мобилтел, като обръщаме внимание, че последиците за операторите и въобще за бизнесът от изпълнение на едно незаконосъобразно решение на регулатора не винаги се ограничава, даже в общият случай далеч надхвърля наложената санкция за неговото неизпълнение, в случай че бъде дадена възможност на регулатора да налага санкции за невлезли в сила решения. Защо? Защото се получава следното. Операторът е поставен под една дилема да обжалва един административен акт, с който на него са наложени задължения и счита, че е незаконосъобразен, бидейки уверен че е незаконосъобразен и обжалвайки го, той трябва да реши дали докато трае това дело, в общия случай Върховния административен съд отнема около две години окончателно решение, в тези две години оператора трябва или да изпълни, което в общия случай означава да си промени продукти, бизнес модели, бизнес процеси или да не изпълни и да получава санкции било седмични, било месечни, било по Закона за административните нарушения и наказания.
Очевидно е, че санкциите бидейки съществени в законопроектът, оператора най-вероятно ще изпълни. Какво ще се случи обаче, когато решението бъде отменено от Върховния административен съд и оператора вече е променил бизнес процесите си, загубил е клиенти, договорил е по-ниски цени, договорил е неизгодни условия? Тези вреди в момента по никакъв начин не подлежат на възстановяване. Не могат да бъдат възстановени и по реда на АПК, за което тук се загатва в ал.4 на чл.331а. В този смисъл е необходимо наистина да се измисли конкретен механизъм, по който такива вреди да бъдат обезщетявани, защото няма да има никаква пречка регулатора да издава постоянно незаконосъобразни решения, защото няма ефективен механизъм, по който операторите да се защитят.
Затова молбата ми е между първо и второ четене да бъде обърнато внимание на становището на операторите . Ние също сме готови да съдействаме за конкретизиране на текстовете, но просто да се изпълнява всички веднага под заплаха от седмични санкции, под заплаха от санкции от порядъка на милиони левове, просто това въобще не е добре за бизнеса. Не е добре и за хората, които работят в него. Не е добре и за държавата като събирач на данъци. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Останалите неправителствени организации. Заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Емил Рангелов, Виваком. Благодаря за поканата, господин председател.
Дами и господа народни представители действително както и господин Борисов каза фактически, че този законопроект беше внесен и в предишното Народно събрание. Тогава трите оператора излязохме с общо становище и Виваком поддържа заложеното в тоза становище.
Колегите казаха доста неща, аз не искам да ги повтарям. Няколко неща съм отбелязал тук, които считам за важни при гледането на този законопроект. Действително породи се мнение в Европейската комисия възникна през 2012 година. Става въпрос за за терминиране на международен трафик в България и това беше по жалба на един чужд оператор. Реално става въпрос за решение, свързано с цени за терминиране, които не се заплащат от българските абонати, а това са цени на услуги, които реално българските оператори продават в чужбина. Това са услугите за терминиране на международен трафик
В тази връзка искам да кажа, че това решение на Комисията за регулиране на съобщенията беше отменено в съда. Не може по никакъв начин според мен да се говори, че санкциите за изпълнение на такова решение са ниски, тъй като решението е отменено, реално не е имало какво да се изпълнява.
Освен това тогава имаше известни разминавания между директивата и закона и още през м. декември 41-то Народно събрание прие изменение на чл. 42в от Закона за електронните съобщения и това разминаване с директивата беше премахнато. Явно възможността за налагане тогава на временни мерки е съобразена напълно с директивата.
От тази гледна точка считаме, че въвеждането на допълнителни санкции и увеличаването на тези санкции може би е в известна степен и непропорционално на състоянието на пазара. Като потвърждение на това може да се види статистика затова как решенията на регулатора се изпълняват максимум в срок от един – два месеца, което е напълно в рамките на нормалния срок за изпълнение.
Не на последно място, както и господин Борисов каза миналият Парламент гледа закона, не остана време, но по внесения законопроект бяха направени и редица промени на второ четене, приети от комисията, които ние не ги виждаме в този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи има ли.
Г-ЖА АНЕТА ИВАНОВА: Добър ден, благодаря за поканата. Анета Иванова, представител съм на Сдружение за електронни комуникации. В нашето сдружение членуват малки и средни фирми. Искам да подкрепя мнението на колегите преди мен , включително и мнението на Комисията за регулиране на съобщенията, че текстовете които са предложени, във вида в който са предложени могат да доведат до налагане на санкции, за едно и също нарушение няколко вида санкции.
Другото, което ни притеснява в текстовете е това, че няма яснота. В този случай комисията по какви критерии ще изисква даване на становище, ще определя неясни срокове, дали да бъдат незабавно отстранявани нарушенията, в едномесечен, в едногодишен срок. При различните оператори могат да се получат различни виждания за нарушението и за съответните проблеми.
Смятаме, че тези текстове които са предложени от министерството би трябвало с помощ от страна на Комисията за регулиране на съобщенията и евентуално от бранша да бъдат прецизирани. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване. Няма.
Господин Божков, заповядайте за второ изказване. Моля за кратко изказване.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви.
Господин председател, само за новите членове на комисията искам да спомена две неща, защото след такива апокалипсистични изказвания на мобилните оператори човек може да получи стрес. Искам само да обърна внимание, че от 28 страни членки на Европейският съюз само в България тези разпореждания на закона не се изпълняват, а в останалите 27 се изпълняват и няма тези проблеми. Това е едното.
Второто. Искам да припомня едно от решенията на миналогодишната комисия. Тя ни задължи ние да направим разговори с Европейската комисия и с експерти на Европейската комисия, в които да уточним текстовете. Така че тези текстове, които се внасят от уважаемите вносители са съгласувани и с експерти на Европейската комисия и част от тук присъстващите господа предполагам че си спомнят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Сега идва времето в което всички заинтересовани страни са си казали становището и бих искал да ви дам думата на вас колеги, като преди това и за протокола искам да направя уговорката, че няма да вземам отношение по този конкретен законопроект , нито ще гласувам, поради възможност да изпадна в конфликт на интереси. Имал съм участие и продължавам да имам акционерно участие във фирма, която работи с мобилните оператори.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Костадинов.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости на днешното заседание, този дебат го водихме много задълбочено в рамките на предното заседание на Народното събрание и на комисията. От тук присъстващите може би петима от колегите са участвали в него. Наистина безусловно е необходимо да бъде направена някаква корекция на действащото законодателство, с оглед изискванията на Европейската комисия и висящата в момента наказателна процедура. Беше водена сериозна кореспонденция между тогавашното ръководство на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответните представители на комисията. Бяхме стигнали до някакво общо виждане, но за съжаление не ни стигна времето да го материализираме в правна норма. Затова аз по принцип намирам сериозна аргументация и в част от притесненията на операторите, на предприятията, но в тази връзка лично аз и моите колеги ще подкрепим на първо гласуване законопроекта със заявка за сериозен дебат, сериозно прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. Може би добрата практика показва, че трябва да бъде сформирана някаква работна група, в която представители на предприятията от една страна, на неправителствените организации от друга, народни представители които проявяват интерес, както разбира се администрацията и добрата експертиза на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Комисията за регулиране на съобщенията да стигнат до общоприемливи за страните текстове. Така че правя декларация за подкрепа и призовавам голяма част от дебатът да го прехвърлим между първо и второ гласуване, а днес да си го спестим. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз също ще бъда много кратък.
Подкрепям законопроектът на първо четене. Действително ако има нужда от някакво прецизиране имаме достатъчно време да го направим.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз за разлика от досега изказващите се колеги ще се въздържа от подкрепа на този законопроект поради следният факт. Аз бях един от вносителите в предишното Народно събрание именно на този законопроект, който сега ни го представя Министерски съвет и като вносител видях, че много от текстовете тогава възбудиха доста коментари, както сред мобилните оператори, така и от КРС, така и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се стигна именно до тази работна група , до тези срещи с бранша, до срещи с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Мисля, че в предният състав на комисията стигнахме до едни добри текстове, възприети от всички страни, приети от комисията, мисля, че даже с единодушие, ако не с болшинство. Действително не стигна времето да бъдат гледани в Пленарна зала. Сега не знам защо министерството или Министерски съвет или министър председателя Бойко Борисов, както се е подписал, внася нещо, за което ние сме извървели път, той ни връща в изходна позиция. Защо трябва да правим едно и също нещо по няколко пъти. Няма да коментирам притесненията на операторите, притесненията на КРС. Няма нищо лошо както тук каза един от операторите, че намалявайки цените, след две три години ще ви бъде паднало това решение в съда, ако сте успели да намалите цените и решението е паднало и вие сте оцелели, значи потребителите са печеливши. Така че това не е толкова страшно. По-страшното е обаче , тук виждам в предложението на КРС, как председателят ще определи глоба от 1000 до 100 000 лева, или до 200 000 лева. Това са от 1000 до 200 000 лева, какъв е критерия. Според мен тази голяма ножица дава предпоставки за други неща.
Това също е един аргумент, който ме кара да не подкрепя предложения законопроект. Имам един въпрос както към операторите, така и към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така и към КРС. Защитени ли са и гарантирани ли са правата на операторите от съдебен контрол върху актовете на администрацията по този законопроект. Този въпрос го отправям както към министерството, така и към КРС и операторите, ако могат да отговорят. Чувствате ли, че са защитени правата.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания или въпроси към вносителите.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Свиленски, много се радвам, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е приело предложението на господин Божков за тази санкция от 1000 до 200 000 лева, защото я няма отразена в предложението на Министерски съвет, но има хора които разсъждават. За тази ножица в целият закон сме говорили вече трети Парламент и това, че тази ножица е прекалено голяма.
Аз вече трети Парламент задавам въпрос на КРС колко пъти КРС е наложило максималната санкция – в пъти, в проценти, колко пъти тази санкция е била потвърдена от съда и колко пъти някои от мобилните оператори е платил.
Аз мога да ви отговоря преди КРС – нула пъти. Както искате, така го разбирайте. Какво правим? Определяме едни глоби, които първо не се налагат от КРС, втори път не се потвърждават от съда и трети път не се плащат от операторите, иначе на хартия ги имаме записани. За какво е тази ножица, за какво са тези големи санкции.
Апелът ми е към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като все пак и те са вносители. Наистина между първо и второ четене има текстове, които трябва да бъдат прецизирани и най-вече помислете веднъж завинаги тези санкции да бъдат уточнени, да бъдат реализирани и да не даваме възможност да има санкции, при които 10 пъти максималната санкция е по-голяма от минималната. Доколкото знам по редица европейски норми това не е позволено, да има 10 пъти разлика между минималната и максималната санкция.
Ако не ме лъже паметта, мисля че прагът беше около 3 до 5 пъти максимум. Защото ако имаме 10 пъти разлика създаваме предпоставки за субективно налагане на санкциите, да не използвам по-остра дума.
Затова ви предлагам между първо и второ четене да прецизирате наистина текстовете заедно.
Аз на първо четене ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: От уважение към народният представител трябва да кажа няколко думи.
Първо както винаги не е прав и конкретно в момента. Второ за Н-ти път самият той сигурно е гласувал тези санкции, които аз ги налагам и в момента, няма нищо ново . Трето събираме санкциите, около 7 млн. лева сме събрали само за миналата година. Размерът на санкциите, маржа, зависи от това, защото както виждате имаме представители на малки предприятия, на по-големи, има повтаряемост на наказанията и на извършените нарушения и пр., които човек ако малко седне да почете, ще разбере че всичко е отчетено в закона и аз смятам, че действително експертизата е работила добре и както виждате и с министерството нямаме разминавания. Действително ние сме си извървели целия път, спазвайки и вашите препоръки и на миналогодишното Народно събрание действително сме преговаряли за всеки текст с експерти от Европейската комисия. Така че няма повече какво да кажа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз доколкото си спомням моето изказване беше насочено към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Не знам защо някой се е почувствал засегнат. Вие казахте колко санкции са наложени, а аз попитах колко пъти е наложена максимална санкция и колко пъти има максимална събираемост на тази санкция. Аз вече този въпрос го задавам вече седма година, отговор няма. Мисля, че Вие като човек поканен от комисията, дължите обяснения.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие е трябвало да прочетете повече.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Кой колко е чел не е Ваша работа да го заявявате тук пред народните представители, най-малкото уважавайте институцията. Както ме посъветвахте, аз ще се постарая да чета малко повече от тук насетне и ще задам въпросите си точно както трябва по каналния ред.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Божков, призовавам ви да се съберете в материята, за която сме се събрали. В крайна сметка нито един от нас не е длъжен да е експерт. Тук народните представители са като представители, а не в експертно качество. Всеки народен представител си има по двама експерти и ако се водят експертни разговори, ще ги водят те.
Това е от моя страна, което мога да кажа, че не е много добре да се влиза в диалози, но ако е за изчерпване на темата си струва, въпросът е да не стават нападки.
Има ли други изказвания извън тази тема.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми колеги, и гости, аз смятам, че е необходимо да се върнем към Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който е изключително важен. Много правилно казахте във встъпителното си експозе, господин заместник министър, че това е вече трети път внасяне на този законопроект точно по тази директива, която е наложително да бъде приета. Аз смятам, че като изключим изказването на господин Свиленски, който ще се въздържи по причините, по които той обяви, всички други бяха съгласни с приемането на първо четене, включително и от страна на операторите с възраженията, които те направиха. Всички групи, които взеха отношение изразиха своето становище до момента, така че за първо четене аз смятам, че законопроекта наистина трябва да бъде приет и поради това, че имаме официално уведомително писмо, с което е задействана процедура, най-малко трябва да се приеме на първо четене, а след това да се даде максимален срок за изчистване на текстовете, по които имат претенции съответно операторите, а пък и от страна на Комисията за регулиране на съобщенията също има направени предложения.
Смятам, че там като народни представители ще можем да вземем отношение по направените предложения и съответно да бъдат гласувани текстове, които да удовлетворяват всички или поне да бъдат такива, с които да избегнем процедурата и да дадем възможност за по-голямо спокойствие от страна на бизнеса, тъй като виждаме че наистина бизнеса е обезпокоен от тези текстове.
Като представител на групата на народните представители от ГЕРБ ние ще подкрепим законопроекта в този му вид и между първо и второ четене ще направим съответно предложения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Вълков.
Има ли други изказвания от страна на народни представители.
Ако няма повече желаещи по тази точка предлагам да пристъпим към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за първо гласуване.
Който е съгласен с така представения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
С това законопроектът е приет на първо четене от нашата комисия.
Благодаря ви за участието и ви желая успешен ден.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 9.01.2015 г.
Гост по тази точка е г-жа Людмила Тренкова – началник отдел Международна дейност в Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
Заповядайте госпожо Тренкова като представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представите законопроекта.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам максимално кратко да представя това ясно досие. Това споразумение е част от външната транспортна политика на Европейският съюз и е второто, което е подписано между Европейския съюз тогава Европейската общност и нейните държави членки след споразумението със Съединените американски щати от 2007 година, което е ратифицирано в България.
В момента се водят преговори с Нова Зеландия, Австралия и Бразилия, като с Бразилия в доста напреднала фаза са преговорите между Европейския съюз и тези страни.
Това споразумение по своя характер не случайно е всеобхватно, тъй като то има за цел да създаде условия за опериране на въздушния пазар в една абсолютно либерализирана среда.
Това, което е важно , че то ще замени сега действащите двустранни споразумения. Между България и Канада няма действащо споразумение, макар че през 1991 година е бил парафиран текст, но той никога не е бил финализиран. Затова за България е от изключително важно значение и надявам се полза и за потребителите предвид голямата българска диаспора в Канада и надявам се да имат възможност и нашите превозвачи да се възползват от бонусите, от предимствата, които това споразумение предоставя, а те са , че основната цел е създаването на открито авиационно пространство, което да доведе до установяване на единен пазар за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада, т. е. както в рамките на Европейския съюз имаме напълно отворен либерализиран пазар.
Целта е след време, когато и Канада приключи с някои пречки в своето законодателство, които не допускат да речем пълна собственост и контрол от страна на чужди граждани върху авиокомпании, неща които в Европейския съюз са уредени, тогава при приключване на поетапното отваряне на пазара, вече няма да има абсолютно никакви ограничения при извършване на превози от Европейския съюз до Канада, включително и каботаж и предоставяне на пета свобода, на седма свобода за превоза на товари. Ние ще имаме на практика един напълно хармонизиран, с условията в които се извършват в рамките на Европейския съюз такъв отворен пазар и с Канада.
Готова съм ако имате въпроси да ви отговоря. Нарочно не навлязох в представяне на споразумението като структура, защото според мен ползите за нас са ясни. Само един факт накрая. До момента, по информация от Европейската комисия от преди няколко месеца, до момента 19 държави членки са ратифицирали споразумението и правителството на Канада. Очакват скоро и България да стори същото. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за представянето.
Мисля, че няма други заинтересовани организации по тази тема.
Моля колеги заповядайте за въпроси и мнения.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Аз исках само да Ви попитам самата ратификация тя засяга полетите, които ще са от България към Канада или просто тя трябва да бъде направена като страна членка на Европейския съюз. Свързано ли е с българските превозвачи, които да кажем искат да направят директен полет към Канада от България.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Свързана е, тъй като съгласно чл. 23 от Заключителните разпоредби, който определя начина на влизане в сила на споразумението, то влиза в сила след като и последната държава депозира своята нота за извършване на вътрешно държавните процедури.
Предвидено е временно прилагане, но то е в толкова малък технически срок, в рамките на няколко месеца, че на практика възползване от това споразумение в неговия вид, в неговата цялост би могло да стане едва когато бъде ратифицирано от всички държави, така че ние имаме интерес по-скоро това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други становища или въпроси има ли.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Факт е, че това е отнесено вече в Европейският съюз, толкова много държави са го сключили, да не говорим колко са предимствата. Вие тук много добре сте ги изразили. Ние ще ги подкрепим, защото това е много ценно за България.
Дефакто мотивите са изцяло само положителни и няма как да не вземем такова решение.
Аз ще гласувам „за”.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Аз също мисля, че са очевидни ползите за българските превозвачи, защото като пътници все пак България не е от най-големите страни в Европа, като брой население, но като карго превози може да превозва в резултат на това споразумение превози от всяка страна до Канада, както и от Канада до трети страни, доколкото разбрах, каботажите също се отправят. Това е нещо, което облагодетелства преди всичко малките страни. Големите страни са си решили въпросите вече в двустранни споразумения. Така че отваряме още една стопанска врата за нашите превозвачи.
Ако няма други становища да минаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 9.01.2015 г.
Който е съгласен с така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма
Приема се.
Тъй като по процедура имаме възможност на основание чл. 77, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в случаите, в които не са постъпили за изменение и допълнение на законопроекта предложения, какъвто е настоящия случай, да преминем и към второ гласуване.
Който е съгласен с това процедурно предложение, което направих, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроектът, като ще прочета текста на законопроекта, а именно:
Закон за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Законопроектът е приет от комисията на две четения.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред, именно:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са представители на Министерство на вътрешните работи:
Антон Антонов – заместник директор на Дирекция Опазване на обществения ред и контрол на движението към Главна дирекция Охранителна полиция на Министерство на вътрешните работи
Катерина Хаджиева – държавен експерт в Дирекция Правно-нормативна дейност на Министерство на вътрешните работи.
От името на вносителите преди да ви дам думата за становище, ще дам думата на Иван Вълков, който е съвносител, заедно с Цецка Цачева и останалите народни представители.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, аз и други мои колеги тук в комисията също са съвносители на този законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Основната цел е свързана с повишаване на безопасността на движението и намаляване на жертвите по пътищата и пътно транспортните произшествия. В последната година както всички знаете имаме завишение с около 8 % на жертвите по пътищата, като изключително важно е да кажем, че в този период основна част от пътно транспортните произшествия и основните причини за катастрофи са употребата на алкохол и наркотици. В периодът имаме средно годишно санкции на около 9 000 пияни шофьори. В крайна сметка започнахме след 2011 година един по-строг контрол върху водачите, употребили наркотични вещества. През 2011 година имаме 149 души, от там нататък всяка година се увеличава броя на тези водачи, които са употребили наркотици.
В тази насока са направените предложения. Тъй като от 1995 г. до 2002 година са направени предложения за завишаване на част от тези санкции, но явно това не е достатъчно. Те не са изиграли достатъчно своята превантивна роля и смятаме, че трябва да бъдат завишени.
Санкциите са основно в две направления – на водачи, които са употребили алкохол и наркотични вещества и другото направление е водачи на моторни превозни средства, които ползват моторните превозни средства без да имат такива документи или тези документи са им иззети и срещу тях има образувана наказателна процедура.
Държа да ви прочета, преди да завърша новата ал.4, която се предлага, а тя е следната:
„/4/ Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество или техни налози, установени по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието си по ал.3, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба от 1 000 до 1 500 лева”.
Това е едно от основните предложения, на което изключително много държим, тъй като в няколко от случаите, особено тежките пътно транспортни произшествия, които станаха в района на Пазарджик, такова имаме и в Бургас, в Плевен, имаме по над две жертви на пътя, те са от водачи на моторни превозни средства на които неколкократно са им отнемани свидетелствата за правоуправление и в настоящия момент са били без такива, когато се е случило това нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Вълков.
Моля и представители на Министерство на вътрешните работи да вземат отношение.
Г-Н АНТОН АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, от името на Министерство на вътрешните работи, предвид високата обществена значимост на проблема, искам да изразя положително становище. Държа да отбележа, че за миналата година 22 000 са санкциите на неправоспособни. Всяка седмица от три или четири от пътно транспортните произшествия водачът е неправоспособен. За миналата седмица са трима, при което има загинал и когато водача е неправоспособен.
По отношение на алкохолът всяка година се установяват между 14 000 и 20 000 нарушения. Не са редки случаите, въпреки че миналата година има спад на загиналите по причина алкохол, в които се установява употребата на алкохол и МВР счита, че изцяло подкрепя проекта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за становището.
Има ли други заинтересовани страни, които да изразят становище. Няма.
Колеги, заповядайте. Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също ще подкрепя този законопроект. Аз съм и съвносител на предлаганите промени. Това, което трябваше да се каже за този законопроект го каза господин Вълков, но искам да кажа че това е една поредица от мерки, които бяха взети от предишното управление на ПП ГЕРБ, които сега ние ще ги доразвием. Мерки, които наистина доведоха до намаляване на жертвите по пътищата. Мерки, които предотвратиха много порочни практики. С предишното изменение на НК и НПК, които бяха въведени в 41-то Народно събрание. Когато наистина съдът решаваше с виновния каква да бъде санкцията, затова не бяха информирани потърпевшите. Те научаваха по пощата, по неустановеният начин в съда да присъстват, без тяхното присъствие се вземаха решения. Много почернени родители и много хора, страдащи от това, което се случваше по пътищата, тази война, тогава се обърнаха към нас и ние направихме необходимите промени и наистина с това, което в момента правим мисля, че ще затегнем още повече санкциите, за да продължи намалението на жертвите по пътищата, което съществуваше до края на миналата година. Миналата година имаме увеличение, надяваме се това повече да не бъде допуснато и се надявам всички да подкрепим този законопроект, за да може да вървим към това наистина повече български граждани да си бъдат в къщи, а не да стават жертви на пътищата и да загиват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Други колеги.
Господин Ананиев, заповядайте.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Аз лично ще подкрепя законопроектът. Аз знам как беше иницииран самият законопроект, ако не се лъжа след инцидента в Луковит, където бяха помлени четири младежи, трима от които загинаха да съжаление. Трябва да има по-високи санкции, но има нещо друго, което съвсем скоро обсъждах с един експерт, което също трябва да бъде погледнато. Той ми каза, че в момента ако бъдеш блъснат на пешеходна пътека е много сурово наказанието, но ако някой се качи на тротоара и помете 5 – 6 човека, тогава не е толкова сурово. Всъщност има един дисбаланс в самите наказания, на което може би трябва да се обърне внимание, може би не от нашата комисия, може би Правната комисия или някоя друга, но точно за някои шофьори, които карат без книжки трябва да има много високи санкции и да се знае, че не може да се правят компромиси.
Аз ще подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви, господин Ананиев.
Мисля, че тези текстове по-скоро изглеждат като безспорни.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви.
Господин председател, уважаеми колеги, аз мисля че в тази зала няма човек, който да не подкрепи този законопроект, защото ние сме длъжници на нашето общество. Водим една война по пътищата, която ако трябва да се направи някаква статистика, ще видим че воюващи държави дават по-малко жертви, отколкото ние даваме в момента по пътищата. Така че аз мисля, че този законопроект трябва веднага да бъде подкрепен, веднага да влезе в действие, защото колкото по-рано, толкова по-добре. По отношение увеличението на санкциите вие знаете, че все пак на българинът трябва да му бръкнеш малко в джоба и да му създадеш по-високи санкции, за да може да се усети и да каже: „Чакай, това нещо не мога да го правя”. Демокрацията, която се разбира в момента като свободия трябва да престане. Хората трябва да имат някаква отговорност, защото има страшно много почернени семейства, много смърт. На кого е необходимо това нещо.
Аз ще подкрепя този законопроект и моите колеги от АБВ също. Говорихме днес именно по този законопроект, всички сме „за”, така че всички ще го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря и аз.
Други мнения. Няма.
Да пристъпим към гласуване на Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. – за първо гласуване.
Който е съгласен със законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” - 15, против - няма , въздържали се – няма.
Законопроектът се приема.
По точка Разни има ли предложения.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да помоля и Вас като председател на комисията и колегите от ПП ГЕРБ ако е възможно до края на тази седмица, не знам по каква процедура, но да разместим точките и да разгледаме Закона за движение по пътищата. Говорихме, че тази точка е важна, говорихме затова че е приоритетна. Приехме законопроектът единодушно и сме я сложили като последна точка, вероятно няма да стигне времето този петък, а гласуването ще отнеме може би 10 минути, може би няма да има и много изказвания. Молбата ми е да се направи някаква процедура, ако председателя има такава възможност.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: С господин Вълков ще направим необходимото още утре.
Има ли други изказвания и предложения по тази точка. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/