1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за второ четене.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни

---

На 11 март 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за второ четене.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, тъй като имаме вече кворум и часът е 14.30, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, като представям на вашето внимание дневния ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г. – за второ четене.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред. Няма
Моля тези от вас, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Предлагам да съобщя гостите на днешното заседание на комисията по точка 1 от дневния ред.
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Г-н Ивайло Московски – министър, надявам се че ще дойде всеки момент
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и и. д. началник на Кабинета на министъра
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията
Г-н Веселин Божков – председател на КРС
Г-н Никола Колев – зам. председател на КРС
Г-жа Адреана Атанасова – член на КРС
Г-жа Ирина Романска – член на КРС
Г-н Константин Тилев – член на КРС
Г-жа Цветелина Севлиевска – директор на Дирекция Технологично регулиране и електронен подпис
Г-жа Неда Койчева - директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Г-н Степан Химук – главен юрисконсулт в Дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Представители на неправителствени организации от бранша:
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-н Христо Нихризов – Теленор
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Г-жа Магдалена Лякова - Теленор
Г-н Мехти Меликов – АБРО
Г-н Ивайло Бурков – АБРО
Г-жа Галя Маринова – БАККО
Г-н Димитър Радев – БАККО
Г-жа Искра Кусева – МТел
Г-н Първан Русинов – МТел
Г-жа Ефросина Саракинова – Музикаутор
Г-н Валентин Вътов – БТК
Г-жа Мирослава Якимова – БТК

При така прочетените гости предлагам да преминем към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
Чета заглавието на проектът за нормативен акт:
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
Моля, който е съгласен с наименованието, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Прима се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов , Павел Христов и Станислав Иванов за нов § 1.
Предлагам някой от вносителите да представи предложението си.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър, уважаеми гости, предложението, което сме направили с колегите касае бих казал осветляване на сивият сектор или даване на по-голяма яснота затова какъв е пълния брой на абонатите. В частност тази информация я има и тя е в Комисията за регулиране на съобщенията. Смятаме, че няма нищо лошо в това да бъде дадена и в отчетът, който се прави от предприятията за своята дейност през съответната година.
Това са ни основните мотиви, поради които сме направили това предложение. Освен това съществува, в скоби бих казал съмнение при определени изследвания, че този брой абонати, които се подават не е точния, тъй като в голяма част в някои от докладите по европейските въпроси, като например Евробарометър на тази тема има голямо разминаване в броя на абонатите.
Поради тази причина смятаме, че би било добре от гледна точка на прозрачността броят на абонатите да бъде обявяван в годишните отчети. Това е представянето.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин председател.
Давам думата на представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин Караджов.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да извиня господин Московски затова, че все още не може да се присъедини към нас, но поради дълго продължилите дебати в Парламента заседанието на Министерски съвет беше отложено. Това е причината все още да не е сред нас и аз се надявам, че ще успее да дойде.
Що се отнася до предложението на уважаемите народни представители, направено от господин Вълков, министерството подкрепя това предложение, тъй като тук става дума за прозрачност и изсветляванне, не че сектор Телекомуникации е на тъмно, но колкото повече прозрачност има в който и да е сектор в българското общество, толкова по-добре, така че подкрепяме това предложение на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Думата има председателят на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели, народни представители, колеги, ние също се присъединяваме към предложението, което е направено от групата народни представители. Смятаме, че и от гледна точка на прозрачност, и от гледна точка на информираност на българската общество това ще бъде полезно. Това ще бъде и едно задължение като самоконтрол на самите предприятия да подават обективни данни. Последното, което е и единствено, може би ще има един финансов проблем, защото това ще бъде натоварено с изработването на допълнителни модули, за да могат да се отчетат и да се обработват. Надяваме се, че при гласуването на следващият бюджет ще бъде отчетено това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Божков, това несъмнено ще бъде отчетено.
Давам думата на операторите и на неправителствените организации.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори /АБРО/. С изключително задоволство, освен че изразихме подкрепа по направените предложения със становище до комисията, с изключително задоволство забелязваме и отношението на държавата, която от години е въвлечена в този проблем, обещават се мерки. Ето, някакви мерки вече са налице. Дори да има нужда от по-комплексни мерки, от допълнителни мерки предполагам, че могат да бъдат предмет на обсъждане. Абсолютно съм съгласен с господин Борисов, че предложения насочени към прозрачност и изсветляване трябва да бъдат подкрепени със сигурност, имате и нашата подкрепа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Мобилтел. По така направените предложения като цяло принципно ги подкрепяме, имаме проблем обаче с § 2.
Подкрепяме направените предложения за изменение на § 1.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за подкрепата.
Други становища по § 1.
Г-ЖА ЕФРОСИНА САРАКИНОВА: Добър ден, казвам се Ефросина Саракинова и представлявам Сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор, а днес представлявам и Сдружението Филмаутор . Ние искаме също да изразим подкрепа за предложението броят на абонатите на различните предприятия, включително на кабелни и сателитни да бъде публичен. Смятаме, че това ще бъде полезно както за нас като хора, които договарят използването на своите права, така и за останалите оператори, което ще допринесе за повече прозрачност и равнопоставеност в техния сектор, а отделно ще доведе и до по-добро прилагане и на Закона за авторското право. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания по § 1. Заповядайте.
Г-ЖА АНЕТА ИВАНОВА: Добър ден, Анета Иванова, Сдружение за електронни комуникации.
Аз не съм съгласна с преждеговорящите. Аз съм представител на сдружение за малки и средни предприятия, където тази бройка абонати представлява доста чувствителна информация по повод и без това конкурентният натиск от големите монополни предприятия.
По прилагането преждеговорящите казаха, че тази информация за бройките абонати ще бъде полезна за изсветляване на сектора. Същевременно господин Вълков съобщи, че разликата между данните, които се подават в Комисията за регулиране на съобщенията и тези, които се получават от статистиката е доста голяма, така че не смятаме, че ако данните които са подадени в Комисията за регулиране на съобщенията бъдат публични, съответно ще се окажа различни от тези, които са по статистика.
Разликата между статистиката и данните, които се подават в Комисията за регулиране на съобщенията е в терминологията и начина на събиране на данните. Когато един абонат ползва дадена телевизия и го интервюират на улицата, той съобщава, че е абонат на кабелна телевизия, но това, че е абонат на кабелна телевизия не означава, че този същия абонат се подава като брой абонат при господин Божков. Примерно давам пример с Булсатком. Булсатком дава 4 приемника на един абонат. Тези четири приемника могат да бъдат разпределени в четири семейства, които са на една площадка в блока. Булсатком отчита един абонат, същевременно четири семейства отчитат, че са на кабелна телевизия. Това може да стане и с други оператори. По принцип е така, договорът е един, но може да ползват 4 приемника. Тези 4 приемника не е ясно къде са разположени, няма обвързване между четирите приемника. Публична тайна е, че Булсатком се гледа по цяла Европа. Те са регистрирани в България като абонати, имат адресна регистрация в България, но същевременно приемника се намира в Европа. Мога да кажа, че има много такива случаи.
Другото което е, абонатите които са към Комисията за регулиране на съобщенията са към дата 31 декември на определена година. За заплащането на права трябва всеки месец да се попълват бройки абонати. Тази бройка абонати е динамична величина. Тя не може да се съотнася към 31 декември, т.е. при една цифра която се вижда към една определена дата, впоследствие прилагането на допълнителни мерки спрямо нея те ще бъдат пак изкривени. За малките абонати бройката е единствената чувствителна информация. Големите оператори, както всички знаете, изкупуват мрежи. Обявени в този регистър, тези оператори ще бъдат подлагани на непосилен натиск, за да бъдат изкупени. Както всички знаете когато в България се повиши регулацията, изведнъж фирмите отиват в сивия сектор. В момента в България в сектор Телекомуникации има много малко сив сектор. Ако се приложи тази регулация, в следващият момент просто част от малките фирми вече няма да са регистрирани в Комисията за регулиране на съобщенията, просто ще си предоставят услугата от съсед на съсед и пак ще се увеличи сивия сектор.
Ние по принцип сме затова да има някакви правила, да има някакъв ред. Ние не сме против, напротив когато има правила и ред сивият сектор ще се изсветли и малките и средните оператори ще могат да продължат да работят спокойно, ще могат да правят инвестиции в мрежите си. В България интернетът е толкова добър, защото няма в момента регулация, защото малките оператори бутат сектора, което си е самата истина. Съжалявам, но както всичко в държавата се борим с монополите, в този случай ние се опитваме да монополизиране сектора, т. е. малките оператори да отидат към големите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря. Моля ви в рамките на определените 3 минути да правите своите изказвания, така както е определено в нашата комисия по традиция.
Г-Н ДИМИТЪР РАДЕВ: Председател съм на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори. Нашата асоциация представлява над 60 % от пазара на платено разпространение на телевизионни услуги и в този смисъл сме най-представителната организация в бранша.
Нямах намерение да се изказвам по същество, но тъй като тук колегите от Сдружението за електронни комуникации първо отправиха директни упреци към бизнес практиките на един от нашите водещи членове на компанията Булсатком и второ защото виждам в тяхното изказване един отчаян опит да се съхрани едно статукво, което не е в унисон нито с европейската практика, а също така и световна, нито със здравите практики за развитие на един пазар, какъвто е наистина пазара за разпространение на телевизионни услуги и интернет е в България към днешна дата, но не поради липсата на регулация, а поради липсата на умна регулация и на добре организирана регулация, в която има едно слабо звено и поправката, която се прилага днес ми се струва като експерт в сектора, че затваря вече кръга на необходимата минимална регулация, за да може тази пазар да функционира.
Друг е въпросът, че ще трябва след тази промяна да се направят и някои последващи промени, защото същата тази информация все още е с гриф търговска тайна, примерно в отчетите, които се подават от предприятията към Комисията за регулиране на съобщенията, т.е. ще трябва да има и последващи, фини настройки в регулаторната рамка, за да се завърши този процес. Като принципна позиция това е правилно, а що се отнася до приемниците на Булсатком уверявам ви те са описани както в търговските условия, така и в отношенията, които Булсатком и всички други легитимни, опериращи по нормални търговски и бизнес модели оператори на пазара използват, за разлика от така наречените малки оператори, които не просто разпространяват приемници и използват модерните технологии за пренос на телевизионно и други, дори защитени от Закона за защита на авторското право продукти, без да има никаква компенсация нито за авторите, нито пък да се спазват елементарните правила на конкурентно поведение в един пазар, какъвто се явява разпространението на телевизионни програми, като сегмент от общия телекомуникационен пазар в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи.
Колеги народни представители, имате думата за мнения и изказвания.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като голяма част от изказващите се организации подкрепиха така направените предложения с колегите, които имаме. Единствено Съветът за електронни комуникации изказа различно мнение. Аз си спомням навремето, когато тази комисия в предишно Народно събрание, след поредната промяна, когато забранихме въздушните кабели, тогава пак имаше доста сериозен отпор. От тогава досега минаха 5 години. Виждам, че дружествата които вие представлявате така или иначе са направили нужното и продължават да функционират на пазара. Тогава мисля, че вие имахте доста сериозни обструкции относно премахването на въздушните кабели. Сега при поредната промяна вие пак имате обструкции с един единствен мотив, че видиш ли по този начин се дава рамо на големите за сметка на малките.
Мисля, че никой от нас колегите не е имал намерение да прави такова нещо. Единственото намерение, което имаме е за по-голяма прозрачност. Поправете ме, но доколкото аз съм запознат всички авторски права на излъчваните програми по телевизии и т. н. се плащат на брой абонати и не виждам каква е причината, когато тези данни се посочват така или иначе в Комисията за регулиране на съобщенията да не бъдат и публично достояние. Вие така или иначе, съгласно действащият към момента закон сте длъжни да ги предоставите на Комисията за регулиране на съобщенията. Нали не си представяте, че ако някой реши да има достъп до тези данни не може да ги получи. Има варианти много и ако някой иска, може да се сдобие с тях. Не мисля, че са някаква тайна и че трябва да ги крием от обществото. Така че не виждам причина за тази по-голяма прозрачност, която ние сме искали с колегите да постигнем – освен информацията да се съдържа в регистрите на Комисията за регулиране на съобщенията, тя да бъде и публична. Пак казвам, мотивът ни е един единствен, да има публичност и прозрачност относно това всеки един оператор с какви абонати разполага, те да са публично достояние и наистина авторски права и всички други съпътстващи такси да бъдат реално абонати, а не да бъдат абонати, които съответния оператор е посочил.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Михов. Други народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще бъда изключително кратък, за да не повтарям всички мнения, които бяха изложени в последните минути. Действително аз не мисля, че комисията трябва да се превръща в арбитър между малки и големи оператори. Има конкретен текст предложение към закона. Целта е публичност и прозрачност в сектора, нещо при което ползите са безспорно повече отколкото може би недостатъци, които бяха изразени преди малко. Така че аз съм на мнение да вървим напред и да ги приемем тези текстове, защото в крайна сметка публичността и прозрачността са много по-важни в този сектор и в действителност разликите в големите цифри, които се получават между статистиката и реално отчетените информации е доста притеснителна, така че ние трябва да се справим с този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други колеги имат ли мнение по този въпрос.
От страна на вносителите няма друго какво да бъде добавено.
Заповядайте, г-жо Емануилова.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: За по-голяма прецизност на текстът думата „според” да се замени с думата „съгласно”.
„6. Брой на абонатите на предприятието, диференцирани съгласно предоставяните от предприятието услуги ...”.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ще ви прочета текстът, който имате пред вас:
Създава се нов § 1:
§ 1. В чл. 33, ал. 2 се създава т. 6.
„6. брой на абонатите на предприятието, диференцирани съгласно предоставяните от предприятието услуги, въз основа на данните от ежегодния отчет за дейността, предоставян от предприятието във връзка с чл. 38, ал. 1”.
Моля който е съгласен с така прочетения текст, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Продължаваме с § 2.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Текстът се намира пред вас.
Заповядайте господин Вълков за разяснение.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, предложението е във връзка с гласуваният преди малко параграф и той се състои в това, че предприятията имат задължението да публикуват информацията, за която ставаше дума в предходния текст по чл. 33, ал. 2, т. 6. в годишният финансов отчет, както и на страницата си в интернет, когато има такава.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за становище.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме това предложение на народните представители.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Божков, от страна на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Комисията за регулиране на съобщенията също не възразява върху този текст, напротив подкрепя го.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Думата имат представителите на операторите и на неправителствените организации.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Една редакционна поправка искам да направя, за да могат тези, които се изказват да я разгледат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Имаме раздаден текст. Редакционните поправки ще ги направим накрая. Благодаря.
Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, Искра Кусева от името на Мобилтел.
Проблемите, които ние виждаме с този текста са от чисто практическа гледна точка.
Телеком Аустрия Груп, от която е част и Мобилтел се търгува на Виенската фондова борса от 2000-та година, като ние подаваме данни в нашите годишни финансови отчети, всички дружества, които са част от тази група, изготвени съгласно международните счетоводни стандарти.
В тези годишни финансови отчети има данни за абонати, но тези данни за абонатите всъщност се подават по различни критерии от дефиниции, които важат за групата и които се подават както към акционерите на дружеството, така и към инвеститорите.
Ще посоча пример затова. Например предплатени абонати, съгласно дефиницията на Комисията за регулиране на съобщенията до миналата година на въпросника, това са абонати които през последните 12 месеца са осъществили повикване и са били активни, съгласно нашите вътрешни изисквания на групата, която подаваме към акционери и инвеститори на Телеком Аустрия Груп, това са предплатени абонати които са били активни през последните 3 месеца.
В тази връзка това, което ни притеснява е, че ако бъде приет текстът във вида, в който е, ние ще трябва да публикуваме или два различни броя абонати или ще имаме проблеми вече с международните ни инвеститори и с акционерите на дружеството.
Също така считаме, че публикуването на тази информация няма да допринесе с нищо в повече и § 1 така както е предложен , ако бъде приет той би постигнал целта, която е заложена или целта на предложението, затова бихме искали да предложим да обсъдите възможността за отпадането от годишните финансови отчети, тъй като публикуването на тази информация няма да допринесе за публичност, а по-скоро може да доведе до някакви обърквания при публикуване на различни бройки абонати, защото ние все пак трябва да отговорим и на изискванията на нашите инвеститори. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вие сте за отпадане на целият § 2. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи.
Г-ЖА АНЕТА ИВАНОВА: Подкрепям колежката Кусева в изказването си. Искам също да добавя, че малките фирми са със стандартни по Законът за счетоводството отчети за приходи и разходи и там абонати по услуги не е ясно къде точно трябва да бъдат попълнени, защото там има отчети за приходи и разходи, приходи от услуги на абонати. Не е ясно къде точно трябва да бъдат. Може би трябва чрез някакъв допълнителен акт да се предвиди, където да се регламентира как точно да бъде вързано това с формите на годишното счетоводно приключване с тези текстове, които желаете да бъдат включени.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Други мнения няма.
Колеги народни представители, заповядайте сега да изкажете своите становища.
Господин Веселинов, имате думата.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз следих дебатът и изказванията на двата оператора. Аз отчитам фактът, че наистина във финансовия отчет не е дефинирано къде трябва да излезе тази информация. Може би има основание в това да не присъства тази информация в годишният финансов отчет, като няма пречка обаче тя да присъства на страниците на самия оператор в интернет. Така че аз предлагам да отпадне всъщност изразът „годишния финансов отчет”.
„/2/ Предприятието има задължение да публикува информацията по чл. 33, ал. 2, т. е на страницата си в интернет, когато има такава”.
Може също така да отпадне и текстът „когато има такава”.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Имаме направено предложение от страна на господин Веселинов.
Други мнения и предложения.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията за регулиране на съобщенията да направи едно пояснение относно данните, които получават те от операторите, тъй като стана дума, че тези данни операторите не могат да кажат в настоящия момент в коя графа ще бъдат в годишните финансови отчети и като какви да ги определят.
Искам да разберем какви данни ви подават на вас в такъв случай и не могат ли тези данни да бъдат оповестявани и да имаме някакво съответствие между данните все пак, които съществуват реално на абонатите на всеки един оператор.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви.
Ние не сме специалисти по годишните финансови отчети, а работим по въпросниците, които ни изпраща Европейската комисия.
Аз мисля че тук въпросът, който засегна госпожа Иванова беше кои абонати да отчитаме. Комисията за регулиране на съобщенията, както и европейската практика е това да става в рамката на разглеждания период, т. е. в рамките на 12 месеца, докато при тях, това което тя спомена е на 3 месеца, когато един абонат е активен. Така че може би там е противоречието, а не в този казус, за който вие говорите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други мнения.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Част от луфтът, който се получава е, че всъщност по договори абонатите са едни, а колко са активни от тях, вече е друга история. На бройката от 100 абонати, 70 може да са активни, а 30 просто да не си плащат и да им е спрян сигнала. Това е също нещо, което би трябвало да се уреди по някакъв начин.
Г-Н ДИМИТЪР РАДЕВ: Искам да поясня нещо, което е свързано с абонатите. Първо в годишните отчети те се подават по услуги, т. е. няма колебание че има вече наложена практика в пазара да се подават данни по услуги. Те се подават същевременно към дата 31 декември на съответната година, за съответният 12-годишен период, така че те винаги са един така да се каже динамичен брой, но това не е спирало никого да рапортува досега абонати. Що се отнася до мястото им във финансовият отчет може би не е достатъчно прецизна тази формулировка, както е дадена. Без да изземвам функциите на комисията, може би публично и след това в някакъв последващ акт да се прецени как да бъде публичното оповестяване на тези числа. Това би решило този казус, който се създава сега с прекалената специфика с финансовите отчети, защото наистина там международните групи имат проблем с техните стандарти на рапортуване. Малките субекти пък имат проблем, че въобще дали изобщо публикуват финансови отчети не е ясно. Интернет сайтът и всички други форми на публично публикуване може би са добрата форма. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря за даденото разяснение.
Заповядайте, господин Ананиев.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин председател, аз съм съгласен, че изразът „годишния финансов отчет” може би трябва да отпадне, но тогава всъщност ще остане само „както и на страницата си в интернет” и може би трябва да кажем „на главната си страница в интернет”, защото страницата в интернет може да има 2 000 страници. Тази информация трябва да е на някакво видно място, ако търсим прозрачност все пак трябва да е на главната страница като информация.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Само една реплика. Аз съм съгласен, че трябва да е в интернет въпросният отчет, като да отпадне от текста израза „когато има такава”. Презумцията е, че няма компания, която да не поддържа интернет страница. Не съм съгласен, че трябва да е главната страница, тъй като информацията е в интернет, вече е въпрос на начина по който хората я търсят и достъпна. Когато някой не знае как да намери някоя информация, това не означава, че тя не е там. Тук вече е въпрос на дизайн и на много други усложнения, които биха произтекли, ако дефинираме точно главната страница на съответното предприятие. „Официалната страница” е формулировка, която приемам вече.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Създава се алинея 2:
„/2/ Предприятието има задължение да публикува информацията по чл. 33, ал. 2, т. 6 на официалната си страница в интернет”.
Това е редакцията, която предлагам.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Заповядайте, госпожо Емануилова.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да обърна внимание, че в Законът за електронните съобщения, чл. 188, ал. 1 е записано:
„Чл. 188 /1/ Предприятията са задължени да предоставят универсална услуга, публикуват на страницата си в интернет и предоставят на комисията актуална информация ...”.
Няма официална или неофициална страница. Същото е записано и в чл. 216 от същия закон, където се касае за предприятията, предоставящи обществени или други услуги.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Колеги, да оттеглим идеята за официална страница на интернет и да остане само „на страниците си”.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Ще бъда много кратък, господин председател.
Уважаеми народни избраници, като експерт ще ви кажа, че се опитваме да обхванем необятното. Като човек, който произлиза от тази сфера мога да ви кажа, че броят на абонати и т.н. , всичко това подлежи на манипулация. Подходът според мен лично е по-различен. Навремето тази тенденция беше наложена от защитниците на авторските права. Нямам нищо против, но тогава, тъй като бях член на АБРО им предложихме един много по-чист модел. Този модел се основава на оборота на предприятието. Този оборот той е длъжен да публикува в годишния си отчет и този оборот се декларира пред НАП. Определя се процент от оборотът, който служи за начин на договаряне между страните в този процес. От тук нататък отпадат всички въпросителни за брой абонати, за видове пакети, за активни абонати и неактивни абонати и нещата се решават по прост финансов инструмент. От тази гледна точка просто виждам, че стигаме до някакво мислене, но то е с толкова много подробности, които е много трудно да бъдат вкарани в законова материя.
Европейската практика по принцип препоръчва при липсата на инструментариум да се обхване процесът, да се търси друга методика. Извинявайте за дългото изказване.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Тилев.
Аз също ще си позволя да кажа нещо. По този смисъл, по който Вие стриктно го разглеждате според мен и финансовите отчети не са толкова обективни или опит да се обхване необхватното. Защото ако беше наистина толкова стриктно, мисля че след 2008 година сте наясно, че всичко което сме чели дотогава като финансови отчети всъщност е била една пожелателна кросекция. Сега същото важи и за абонатите. Нека поне нещо да се публикува, нека то да е приблизително. Затова законодателството все пак е нещо, което се променя. След една – две години отново ще помислим за корекция.
Благодаря Ви за изразеното становище.
Ако няма други мнения да изчета текста.
Създава се нов § 2.
§2. В чл.74 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става алинея 1;
2. Създава се алинея 2:
”/2/ Предприятието има задължение да публикува информацията по чл. 33, ал. 2, т. 6 на страницата си в интернет”.
Моля, който е съгласен с така изчетения текст, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Комисията подкрепя това предложение.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с приетият нов § 2 е необходимо да се създадат още параграфи в закона, тъй като чл. 74 става с две алинеи. На много места в закона е цитиран чл. 74, така че моля при крайното оформяне на законопроекта да се има предвид това, че дирекцията ще създаде нови параграфи, където е необходимо, чл. 74 да си остане в ал. 1. Може би поправките ще бъдат на две или три места.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Това е правно техническа работа, с която ние ще се запознаем в зала на второ четене, не е мястото сега да го обсъждаме. Благодаря за уточнението.
Продължаваме с обсъждане на § 1 по вносител.
Уважаеми господин Борисов, като вносител имате думата да дадете разяснения по § 1. Става дума за чл. 78, ал. 1, ал. 5 и ал. 6.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме отново предложението, което е направено от Министерски съвет и нямаме допълнения към него.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви. Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ние също подкрепяме така предложените текстове. Те са в съответствие и с европейските директиви и регулации. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Думата имат представителите на операторите и на неправителствените организации.
Г-ЖА АНГЕЛИНА ЛЯКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, Ангелина Лякова от името на Теленор.
Аз бих искала да помоля народните представители да обсъдят възможността за отпадане на ал. 6 на чл. 78 поради особеността от това, че с тази алинея, когато тя се чете в съответствие с § 2 , където се правят изменения в чл. 331 и § 3 практически се създават дублиращи се санкции за операторите при неизпълнение на специфични задължения.
Тези текстове са обсъждани и с Европейската комисия и с Комисията за регулиране на съобщенията в продължение на половин година. Ние знаем, че те са инициирани от Европейската комисия във връзка с това, че е необходимо да има възпиращи санкции, с които Комисията за регулиране на съобщенията да разполага, но начинът по който са разписани текстовете според нас създава опасност от дублиране на санкциите. Тъй като с чл. 78 и във връзка с § 3 се създават подневни санкции, които се прилагат независимо от обжалването на решението на Комисията за регулиране на съобщенията и едновременно с това в § 2 също се придава предварително изпълнение на санкционни разпоредби и по този начин практически се получава така, че за едно и също нарушение операторите ще бъдат наказани с еднократна санкция, заедно с подневни санкции.
Ние като цяло не протестираме срещу това да има възпиращи санкции, но това което ни притеснява е, че те се дублират в случая и това ще влезе в противоречие както с българското законодателство, така и с европейското. Няма да навлизам в повече детайли. Това е, което ни притеснява. Поради това предлагам да отпадне ал. 6.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат по § 1 по вносител.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Съвсем накратко уважаеми дами и господа народни представители. Подкрепям казаното от колежката от Теленор. Мобилтел също счита, че алинея с би следвало да отпадне, тъй като създава опасност от дублиране и налагане за едно и също нарушение на няколко санкции на предприятията, което е в нарушение на българското и европейското законодателство.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания. Ще помоля господин Божков да вземе отношение. Очевидно се повдига един и същи въпрос – има ли нарушение на конституционното правило, че за едно нарушение се налага едно наказание и че единственото изключение от това са принудителните административни мерки. Моля за отговор.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважавам и двете колежки, те са добри юристки, но за съжаление в случая не са прави, защото проектозаконът предвижда двете санкции – административно наказателната и така наречената изпълнителна санкция, дневната санкция, да могат да се налагат заедно, значи няма дублиране и с това се постига целеният ефект за възпиращи, ефективни и разубеждаващи санкции.
Аз подкрепям и репликата на господин Михов, защото същите тези предприятия Теленор и Тимобайл в техните държави изпълняват това законодателство, което е европейско законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Очевидно всичко е ясно, затова можем да преминем към гласуване на текста на § 1 по вносител.
В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„/1/ В случай че се установи неизпълнение на задължения, противоречащи от приложимите общи изисквания, на условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, комисията: .........”
Вие го имате този текст, няма да го чета.
§ 1 по вносител ще стане § 3, но това е правно технически въпрос.
Моля, който е съгласен с така предложения текст да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Постъпило е предложение от народния представител Камен Костадинов.
Уважаеми господин Костадинов, заповядайте да разясните Вашето предложение.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин председател.
Предложените от мен изменения на сега съществуващият закон касаят случаите на предоставяне на информация за идентификация на линията на викащия. Към настоящият момент наличието на техническа възможност според сега действащият текст е една пожелателна хипотеза и от тук нататък всъщност остава въпросът единствено добра воля на предприятията дали ще осъществят такава техническа възможност или не, докато в предложените от мен изменения липсата на техническа възможност се предвижда единствено като изключение и то в лимитиран срок от време.
Няма да скрия от вас, че идеята за подаване на текст се роди в мен на едно заседание на Комисията за контрол на службите за сигурност и използване на данните по Закона за електронните съобщения
Целта е да се ограничи максимално възможността за генериране на трафик, при който предприятието в чиято мрежа се генерира трафика да отказва предоставяне на информация за идентификация на линията на викащия.
Няма да скрия в духът на коректността разбира се, че преди да внеса това предложение съм се опитал да го съгласувам с играч на пазара и с хора, които технически разбират това, както и с хора, които са наясно с проблемите на националната сигурност по отношение на телекомуникационните измерения и в тази връзка е направено моето предложение. Учуден съм на трактовката, която получихме от колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, че това което предлагам е в противоречие с директиви от европейското законодателство. Разбира се готов съм да чуя техните аргументи, като ще бъда доволен и съм в очакване да чуя становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на представителите на предприятията, които присъстват в залата в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: На този етап бих искал да предложа на комисията да разгледаме съвместно с това предложение на народният представител Камен Костадинов и предложението от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов, което е почти идентично с това на господин Камен Костадинов.
Затова давам думата на вносителите.
Господин Вълков, заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, нашето предложение наистина е подобно, а не е идентично, затова бих желал точно да го прочета.
Става дума за чл. 257, алинея 1, която се изменя по следния начин:
„/1/ Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа „тонално номеронабиране”, „идентификация на линията на викащия” и „идентификация на свързаната линия”. Изключение от задължението по предходното изречение може да бъде допуснато от Комисията поради липса на техническа възможност за срок не по-дълъг от 3 месеца”.
След това се създава нова ал. 8, в която са близки нещата, така че бихме искали да чуем мнението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложението, както и на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Използвам възможността да приветствам с „Добре дошъл” многоуважемият министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Московски, който имаше изморително заседание в Народното събрание, след това в Министерския съвет, а сега след няколко минути надявам се го очакват и вашите въпроси.
В тази връзка искам да внеса едно процедурно предложение.
В този час трябваше да започне по предварително обявения дневен ред така наречения блиц контрол.
Предлагам ви в рамките на 15 – 20 минути да приключим с обсъждането и гласуването на текстовете по този законопроект и ако министъра има търпението да ни изчака да продължим след около 20 минути с неговото изслушване.
Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме с мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предложението направено от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов се подкрепя от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения дотолкова, доколкото то не противоречи на европейските норми.
Посочената информация е от особено значение за гарантиране възможността на компетентните органи да работят ефективно в посока осигуряване на националната сигурност.
От тази гледна точка смятам, че ще се съгласите с мен, че е абсолютно резонно да подкрепим едно такова искане. Липсата на адекватна информация за идентификация на линията на викащия например силно ограничава или дори може да направи невъзможно провеждането на разследване в случай на престъпление и превенция на такова. Така че направеното предложение, пак повтарям дотолкова доколкото не противоречи на европейската правна рамка се подкрепя от министерството. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Борисов, да разбирам че вие подкрепяте предложението. Да кажем, че по принцип се приема концепцията и на двете, те са почти идентични, а вече накрая ще прецените вие с гласуването.
Господин Божков, заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да започна с предварителното условие, че ние ще изпълняваме като регулатор законът такъв, какъвто вие го приемете. Позволете ми да направя няколко бележки.
Първата бележка е, че този текст е напълно транспониран на европейската регулаторна рамка. В случаят ние правим отстъпление. По една или друга причина ние бяхме поканени и бяхме изслушани в Комисията по сигурност и мисля, че на всички останали колеги стана ясно каква е целената мярка и чрез клик или без клик ние няма да подобрим сигурността на страната. Как ще проследите един разговор, ако ние не го допуснем? Друг е въпросът, че ако вкараме това техническо изискване, това ще повлияе изключително отрицателно и това е имала предвид Европейската комисия на конкуренцията на този пазар. Не случайно операторите недоволстват. Съответният оператор ще има правото субективно да допуска или да не допуска даден друг оператор до мрежата си и това довежда до ограничаване на конкуренцията.
Вторият момент. На базата на международният трафик могат да се слагат цени, различни от наложените цени и от цените, на които се осъществява мониторинг и на европейско ниво и на национално ниво. Там е болката и затова предполагам, че някой иска да направи отстъпление от това, което вече ние сме го приели като закон и в това искам да бъдете изключително внимателни. Подкрепям още веднъж позицията на комисията. Пак казвам, каквото гласувате, така ще го изпълняваме, но ние влизаме в противоречие с изброените директиви. Как може в 27 държави да няма проблем със сигурността на страната, защото това е малко страничен ефект, а в 28-та държава България изведнъж възниква този специфичен проблем?
Аз предполагам, че внимателно сте се запознали с текстовете и с изразените становища. Ние на 100 процента повтаряме това, което сме изложили като ви заостряме вниманието. Пак казвам, както решите, така го гласувайте.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Костадинов за реплика.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Божков, ще си позволя да не се съглася с Вас, особено със заключението, че това не влияе на националната сигурност. Да, когато няма възможност за предоставяне на информация за идентификация на линията на викащия, няма да бъде допуснато и няма да се осъществи този разговор. По този начин няма да бъде поставена националната сигурност под заплаха, няма да се осъществи разговора.
Аз съм водил подробни дебати през 2008 година с операторите тогава, когато по моя инициатива бяха забранени така наречените предплатени анонимни карти. Тогава също ми обясняваха как ще се наруши конкуренцията. Да, има ограничения, които в името на националната сигурност ние сме длъжни да понесем и да им платим цената. Другите държави по какъв начин го правят. Аз мисля, че всяко едно предприятие може да осигури такава техническа възможност и в този случай то ще има нормален достъп и никой не го поставя в неизгодна позиция.
Въпросът е, че в момента са в неизгодна позиция спрямо предприятията, които осигуряват идентификация, друг е въпросът че по този начин може да се манипулират данните за трафика и т. н. Аз няма да навлизам в тези детайли. Моят водещ мотив е проблемът, свързан с националната сигурност. Аз съм убеден, че ако това не представлява някакво нарушение, за което може да ни бъде наложена санкция, всяка една държава решава по какъв начин да си охранява националната сигурност. България се намира на особено място. Част от предприятията, които в момента терминират трафик, без да осигуряват това, не е ясно от къде произхождат, какво се случва с този трафик, какво се превежда през този тип комуникации, така че според мен аргументите, че нарушаваме конкуренцията първо не са верни и второ не са относими към разговора.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да направя едно пояснение, защото с цялото ми уважение към господин Костадинов аз казах какъв е претекста. Под благовидният претекст – защита на националната сигурност се създават условия затова, което беше проблем и тук всички оператори могат да го потвърдят, както и моите колеги. Един сгрешен номер, една неиндикация по технически причини дава основания на оператора да не допуска друг оператор до неговата мрежа и тогава волантарично се допускат определени оператори за сметка на други. Това е истината.
Вторият момент. Онзи ден имаше обаждане от една специализирана служба, в която беше подаден един манипулиран номер. Какво правят с манипулираните номера? Има едни устройства, вие ги знаете много добре, на които излизат тези номера.
Г-ЖА АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Член на Комисията за регулиране на съобщенията. Целените мерки, които в момента предлагат народните представители за идентификацията на линията на викащия ние така или иначе в Комисията за регулиране на съобщенията сме ги уредили с правилата, които приети още през 2008 година.
Също така искам да ви обърна внимание на следния факт.
С тези разпоредби, които в момента се предлагат като решение, операторите в случай че получат повикване, което няма идентификация на линията, те могат да преустановят връзката. Тъй като съм имала практиката в моята професионална кариера да работя много често с повиквания с колеги от Европейската комисия, искам да ви кажа, че 80 % от повикванията и към настоящият момент, които идват от Европейска комисия, от тяхната централа, минават през интернет протокол, при който не изважда линията на викащия, така че реално ние можем да се окажем в ситуация да не получаваме изобщо повикване от Европейската комисия в нашите институции. Това ви го казвам като практика, която съществува. От тук нататък в правото на народните представители е да преценят как да регламентират този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Госпожи и господа народни представители, имате думата.
Господин Михов
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз като един от вносителите с колегата Вълков и другите колеги бях провокиран от изказването на господин Божков. Тъй като спомена, че другите 27 държави нямат този проблем, сигурно другите 27 държави няма и проблем с телефонните измами от скрит телефон. Сигурно в другите 27 държави комисиите им за регулиране на съобщенията работят по-добре и затова нямат този проблем. Докато нашата комисия явно заработи по-добре ще се наложи да променяме закона постоянно по начин, по който могат да бъдат защитени здравето, живота и интересите на българските граждани. Това е моят кратък и лаконичен коментар, господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Михов. Други изказвания.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще помоля някой от вносителите да поясни разликата на едното и на другото предложение, за да стане ясно на колегите, които са в залата.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Няма разлика.
Ще гласуваме единият текст, а другият ще го подкрепим по принцип, защото те на практика са еднакви. Ще изберем един от текстовете, върху който ще се спрем. Сега дебатираме върху същината на нещата.
Използвам че съм взел думата да кажа едно лично становище. Този текст влиза малко извън общият ред на нещата, т.е. влиза малко накрая на процеса и за мен не е много убедителен от гледна точка на това, че не е проведен необходимия по-задълбочен дебат. Аз лично не съм разговарял с експерти и не се чувствам убеден, че това нещо трябва да влезе.
Второто, което ме притеснява е, че то наистина влиза под общият знаменател на националната сигурност, но ако до такава степен националната сигурност чувства засегнат този въпрос, то той нека да се уреди в специалния им закон и засягайки нашата материя. Опитът да се сложи различна, чужда шапка на тази комисия не ми се струва много удачен поне по този начин. Ако влезе нормално и бъде съгласувано така както другите текстове консенсусно се съгласуват досега и от министерства, и от всички останали заинтересовани, бих се съгласил, но на този етап лично аз бих гласувал с „въздържал се”, за да отложим по някакъв начин неговото приемане при следващи промени. Благодаря ви.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин председател, няма специален закон за националната сигурност. Законът за електронните съобщения е законът, който е специален по отношение на трафичните данни, достъпа до тях и използването им за нуждите на националната сигурност. Всъщност големият проблем е, по който и днес беше дебатът в зала, че голяма част от службите опазващи националната сигурност нямат и устройствени закони, няма координиращ закон, но така или иначе Закона за електронните съобщения е специален закон по отношение на достъпа до данни, които са по този закон необходими за националната сигурност.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други мнения и становища.
Имат думата представителите на операторите и неправителствените организации.
Г-Н ХРИСТО НИХРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Адвокат съм на Теленор. Подкрепяме така направените предложения. Запознати сме със становището на уважаемата комисия. Твърденията за несъответствие с европейските изисквания поне по начинът, изложен доста общо в становището, не мисля че са правилни. В целият Европейски съюз действа европейската рамка и тя изисква обажданията в Европейския съюз да имат клик, т. е. идентификация на линията на викащия и ако по някаква причина Европейската комисия това не го спазва, не знам какво е оправданието, но така или иначе на европейско ниво има изискване всяко обаждане да има клик, то е точно заради сигурността, това не е само изискване на Европейския съюз, изискване е на стандартите на ITU /Международен съюз по далекосъобщения/ и т.н.
Теленор подкрепя направените предложения и молим и вие да ги подкрепите. Благодаря ви.
Г-ЖА МИРОСЛАВА ЯКИМОВА: БТК.
Искам само да посоча, че ние също подкрепяме така направеното предложение. Бих искала в допълнение на казаното от колегите просто да коментирам обструкциите, направени тук.
Първо регулаторната рамка съдържа изричен текст, който казва че регулаторните органи трябва да могат да изискват от операторите да предоставят идентификация на линията на викащия. В ситуация на липса на техническа възможност, разбира се обективно може да има, но това не означава в никакъв случай освобождаване от задължение. Такива хипотези за липса на техническа възможност са засегнати и от законопроекта и всъщност се дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията като един независим орган, специализиран орган, да обсъди каква е ситуацията и да даде срок на съответното предприятие да въведе съответните изисквания.
Реферираше се в момента към правилата, които уреждат въпросът за идентификация на линията на викащия. За момента там инициативата да се стартира процедурата е оставена в ръцете на предприятието, което не изпълнява изискванията за предаване един вид на идентификация на линията на викащия и в този смисъл до известна степен наистина е пожелателна. В този смисъл ние считаме, че няма несъответствие с регулаторна рамка.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин председател, аз все пак бих помолил когато се изказват предприятията, те все пак са специализирани юридически, отделни дирекции и т.н., да дадат експертно становище по отношение на осигуряване на замисъл върху това, което говорим с колегите, дали ал. 1 предложена от колегите Вълков, Михов, Христов и Иванов е по-добрия текст, или предложения от мен текст. Аз не споря, не настоявам да бъде текст, който предлагам. Подкрепям текстът на колегите, въпроса е малко по-специализиран, така че ако може да чуем становище и в тази посока.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАЖОВ: Благодаря Ви за предложението, макар че все пак те са експертни дотолкова, доколкото представят интереса на предприятията. Ние имаме експертно становище от страна на министерството и на Комисията за регулиране на съобщенията.
Предлагам вие сами да си изберете кое от всички експертни становища ще приемете за себе си. За мен становището на операторите не може да бъде прието за експертно.
Други становища от страна на операторите и неправителствените организации.
Думата има господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние вече заявихме, че ще изпълним законът такъв, какъвто го приемете. Казахме нашите съображения. Аз смятам, че това което Вие изразихте като Ваше лично становище има основания. Тъй като господин Михов лаконично се изрази за нещо искам да кажа две неща.
Във всички останали държави има телефонни измами, но тъй като той това го свърза и с работата на комисията, искам да кажа и да дам гласност на оценката на Европейската комисия.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Това не е по темата, която разискваме. Говорим за национална сигурност, което не е свързано с криминални действия.
С това приключиха ли всички желаещи за изказвания.
Господин Борисов, госпожо Стоянова, кой от двата текста според вас може да послужи като основа за гласуване, така да се каже.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз не мога да кажа кой е по-точният текст по същество, но като че ли по-подробния и по-добре структурирания текст е на народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов. Двата текста по същество казват едно и също нещо.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Всъщност разликата е в ал.1 и мисля, че предложената ал. 1 от н. п. Камен Костадинов е по-подробна.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Става въпрос за правно технически разлики по отношение на предложените алинеи. Ще помоля госпожа Стоянова да ги коментира. Предложенията по ал. 1 нямат разлика по същество.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предлагам да затворим дебатите по тази точка. Да оставим разглеждането на тази точка накрая, когато господин Вълков и господин Костадинов ще ни предложат конкретен текст на ал. 1.
Преминаваме към разглеждане на § 2 по вносител. Имате текстът пред себе си. Моля за кратки изказвания.
Подлагам на дебат §2, §3 и § 4 по вносител на обща дискусия.
Има думата представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин Караджов.
Подкрепяме предложението по вносител.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
От Комисията за регулиране на съобщенията, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние също подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Имат думата представителите на операторите и неправителствените организации.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Мобилтел. Ние сме представили подробно становище по предложението за изменение на чл.331. Нашите притеснения са, че с така предложените изменения се създава възможност за налагане на административни наказания преди влизане в сила на решението на съответния орган. Не са създадени в законопроектът в тази връзка механизми за защита и не е ясно какво става, ако впоследствие това решение, за което е наложена санкция бъде отменено от компетентния съд. Санкцията междувременно е заплатена. В момента в българското законодателство не съществува правен механизъм в Закона за административните нарушения и наказания, АПК не е приложим в конкретния случай за възстановяване на платената санкция. Моля да имате предвид, че тази санкция може да бъде в размер до 1 млн. лева в случаите, когато става въпрос за нарушаване на специфични задължения, което на практика ни лишава от правото на съдебна защита и е в нарушение на действащото към момента законодателство в България, където няма аналог към момента в друг закон да се налагат санкции, преди да е потвърдено решението, за чието нарушение се налага санкцията.
В тази връзка предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Имате предложение да отпадне § 2.
В тази връзка и аз правя уточнение, че дебатираме върху §2, §3 , §4 и §5. Предполагам, че министерството и КРС нямат възражение и към § 5.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Нямаме възражения и по § 5.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Следващите, които желаят да се изкажат.
Г-Н ХРИСТО НИХРИЗОВ: Теленор.
Комисията прие предложението за изменение на чл.78, с който се въвеждат по думите на самата комисия и на министерството достатъчно възпиращи санкции. Едва ли е необходимо тези санкции допълнително да бъдат засилвани с възможността административни наказания и огромни глоби да бъдат налагани преди решенията на регулатора да влязат в сила, в случай че бъдат обжалвани разбира се. Отделно от това те се ползват и с незабавно изпълнение.
Молим § 2 относно измененията на чл. 331 да не бъде приет.
По отношение на следващите текстове, най-вече тези по § 4 във връзка с предложените санкции мисля, че твърде големите диапазони на някои от санкциите ще създадат много сериозни трудности при прилагането им и при обективността на случаите, в които ще бъде наложена санкция в минимум или в максимален размер. Така че предложението ни е да бъде свит диапазонът, естествено към минимума. Можем да минем към обсъждане на някои от текстовете, но не знам дали от процедурна гледна точка това е добър вариант. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други мнения и становища. Няма.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за становища.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, тъй като ставаше въпрос за това когато е голям диапазонът между долната и горната граница, това създава условия и за обжалване, примерно за различни хипотези по прилагането, свързани с наказания в различните случаи. Във връзка с това бих искал да чуя какво е мнението на господин Божков. Господин Божков, ако имаме възможност за налагане на глоби между 10 000 и 100 000 лева те в много случаи не само по този закон, а и по други закони когато има възможност за субективна преценка има и обжалвания след това, които понякога осе печелят и няма възможност за прилагане на тези глоби. Затова искам да ви попитам Вашето мнение като човек, който е работил в тази сфера и е запознат с проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря, господин председател. Благодаря Ви господин Иванов за зададения въпрос.
Все пак когато се налагат глобите, те се съобразяват с продължителност на нарушението, с големина на предприятието, с повтаряемост. Има критерии, по които се определят санкциите.
Другият момент е, че няколко пъти се поставя въпроса, че ние не сме дали информация по отношение на санкции, на глоби, колко са наложените такива. Ние сме ви информирали неколкократно, включително и преди 1 месец също изпратихме една подробна информация и за радост, и за щастие българския съд многократно потвърждаваше глобите на комисията, включително и на максимален размер, благодарение на което ние сега в момента нямаме проблем примерно с практиката преносимост на номерата, защото в началото вие знаете операторите са тук, мисля че ще се съгласят с мен, се опитаха да не изпълняват тези предписания. Когато заваляха тези максимални глоби, те в един момент разбраха, че по-добре е да не нарушават изискването, отколкото да плащат тези високи глоби и затова Европейската комисия говори за възпираща глоба. В противен случай практиката е плащаш си глобата и си продължаваш нарушението.
Предполагам, че това което е предложено има съответните обективни основания, вече вие преценете. Благодаря ви.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Считате, че в случаят не можем да бъдем упрекнати в субективизъм в смисъл, че щом се налагат глобите има ясно разписани критерии.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията има ли ясни критерии.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз ви казах за тях – предприятие, повтаряемост, тежест на самото нарушение и т.н. Те са общоприети и са така да се каже европейска практика.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря.
Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, в края на Вашето изказване споменахте за европейската практика. Европейската практика, или по-скоро това е препоръка от Европейската комисия казва, че налагането на имуществени санкции или глоби, в които ножицата е повече от 10 пъти е неприемлива. Няма как да имате глоба от 10 000 до 100 000 лева и от 400 000 до 2 млн. лева. Имаме ножица, която се отваря 10 пъти, което създава предпоставка за субективизъм при вземането на решения за налагане на санкции, още повече че досега практиката беше председателят еднолично да налага тези санкции, което още повече засилва съмнението в мен и в колегите относно ножицата на налагането на тези санкции.
Затова аз лично няма да подкрепя санкции, в които има разтвор на ножицата по-голям от 5 пъти, защото от 10 000 до 100 000 лева и от 400 000 до 2 млн. лева това е много голяма разлика.
Аз все пак ви давам възможност ако искате заедно тук да определим някакви размери на санкциите, които от една страна да бъдат поносими, да имат възпиращ ефект и от друга страна наистина да не дават възможност за субективизъм при вземането на тези решения. Защото наистина съгласете се, че при такава голяма разлика между минималната и максималната глоба, ето виждате от 50 000 до 2 млн. лева, това са 40 – 50 пъти разлика от минималната до максималната санкция. Съгласете се, че такова нещо в нито един закон няма. Няма такъв закон, в който да има 40 пъти разлика между минималната и максималната глоба.
Представете си какво би станало, ако в Законът за движение по пътищата има санкция от 10 до 10 000 лева. Тук можем да ви дадем определено време, за да обсъдите с експертите този въпрос, след което да вземем решение.
Аз лично в зала ще призова този вид санкции да не бъдат подкрепени. Четиридесет пъти разлика, няма как да има такава санкция, това е недопустимо. Аз започнах моето изложение с препоръките от Европейската комисия, защото Вие много обичате да цитирате Европейската комисия. Препоръките са, че такива санкции не може да има, няма как да има такава ножица.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз имам един въпрос, господин Божков. Всъщност в предложеният текст, който вие сте подкрепили се казва, че се налагат имуществени санкции. Кой е органът налагащ тези санкции?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тук 90 % от присъстващите народни представители, включително и господин Михов е гласувал този закон и тези текстове. Същите санкции ние просто сме ги взели от стария закон, така че нищо ново няма. Може би господин Михов е забравил, аз мога да му ги цитирам ако иска. Член 334 б, т. 1 „за нарушение по чл. 3 от регламента в размер от 400 000 до 2 млн. лева”. По-надолу: „за нарушение на чл.4, §2 от 50 000 до 2 млн. лева....; за нарушение на чл. 4, ; 3, ал.1 и 2 от 10 000 до 100 000 лева”. Това вие сте го гласували. Така че пак казвам както го гласувате, така ще го изпълним, само че не си противоречете в един момент с аргументите, които сте гласували един път, а сега примерно поради някакви антипатии и пр. да се вкара този елемент. Нищо не е изменено в закона и в подхода.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, предполагам че ще ми дадете думата за дуплика, тъй като репликата беше насочена срещу мен. Не знам Вие какви спомени имате, но мен все още не ме лъже паметта и много добре знаете, че всеки път когато са гласувани тук санкции на тази комисия откакто съм аз, съм изказвал такова становище относно санкциите. Изказвал съм и отрицателно становище, че председателят не би трябвало да има право да налага еднолично санкциите, тъй като това е колективен орган и може да бъде проверено в стенограмата всеки път, когато се е гледал закон, свързан с КРС, всички които са присъствали могат да потвърдят, аз винаги съм бил против от една страна за налагане на санкции еднолично от председателя и втори път да има една такава голяма ножица. Това, че Народното събрание така е решило, това е воля на мнозинството, но моето лично мнение винаги е било такова. Този път, за да бъда по-категоричен, ще настоявам пред моите колеги, такова ще ми бъде изказването в зала, за да не бъда обвинен следващия път от Вас, този път ще настоявам ножицата да не бъде толкова голяма, това веднъж и втори път Вие като председател да нямате право да налагате еднолично санкции. Санкциите да бъдат налагани от колективният орган, защото Вие сте пръв сред равни.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Михов.
Законът оказва, така че малко по-сложно стои този въпрос, но аз пак се връщам към въпроса. На коя от тези точки налага санкции председателят като едноличен орган и кои точки са прерогатив на комисията. Тук имате и експерти, много ви моля бързо да информирате народните представители.
Г-Н СТЕПАН ХИМУК: Уважаеми народни представители, казвам се Степан Химук и съм юрисконсулт в Комисията за регулиране на съобщенията. Към настоящият момент в Закона за електронните съобщения е казано следното: „ ... При установяване на съответните нарушения председателят на комисията налага санкцията, предвидена в съответните разпоредби”, в случая в чл. 334б. Така че към настоящият момент съгласно Закона за електронните съобщения административно наказващия орган е председателя на комисията. Тук няма неяснота кой ще налага санкцията. Става дума за чл. 337, ал. 2 от законът, който в момента действа и ако не ме лъже паметта така звучи от 2007 година.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Член 337, ал.2 гласи така:
„Чл.337 (2) Въз основа на актовете по ал.1 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице, член на комисията издава наказателни постановления или мотивира резолюции за прекратяване на административно наказателното производство”.
С други думи всички тези имуществени санкции ще явяват прерогатив на председателя еднолично.
Г-Н СТЕПАН ХИМУК: В чл. 334, ал. 1 е казано: „... за нарушения от чл. 324 до чл. 335 се съставят актове”. В този диапазон влиза чл. 334б, който в момента подлежи на обсъждане от вас. Когато се съставя акт по чл. 334б на основание на чл. 337, ал. 2, въз основа на този акт ще бъде издадено наказателно постановление от председателя на комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Вълков, имате думата за предложение.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с направеното предложение от господин Михов, тъй като няма достатъчно яснота, т.е. препраща ни към други текстове на закона, за да се получи по-чист текст предлагаме да бъде създадена ал. 2 към чл. 334б, която да гласи:
„ Чл. 334б (2) Санкциите по ал. 1 се налагат от комисията”.
По този текст искам да си кажат мнението и колегите от Правна дирекция.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ако ние приемем предложението на господин Вълков, след това в чл. 337 можем да запишем, че председателя на комисията, в изпълнение на решенията на комисията издава наказателни постановления”. Преди издаването на наказателното постановление е предхождащо решението на комисията. Председателят само издава акта.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Става въпрос за санкциите по чл.334б. Повдигнат е въпросът и дебата е върху следната територия: дали и доколко тези санкции трябва да бъдат едноличен прерогатив на председателя или те трябва да са колективно решение на комисията, а председателя да е този, който издава наказателните постановления на основание решенията на комисията. Това е територията на разговорът, който е започнат.
Заповядайте, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин председател, процедурен въпрос.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да изпълним препоръките на нашият правилник и да преминем към блиц контрол. По тези текстове дебатът е задълбочен и трябва да бъде такъв, но да отложим разискването след блиц контрола.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Моля парламентарните групи в рамките на една минута да си направят консултации и да гласуваме дали ги решаваме или ги отлагаме двата текста.
Уважаеми дами и господа народни представители, консултациите приключиха.
Правя процедурно предложение да прекъснем дебатите по законопроекта, да преминем към блиц контрол, след което да ги продължим отново, като се удължи заседанието до приключване на дебатите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, господин министър че бяхте толкова търпелив. Както виждате, всичко се прави с желание да отразим по-добре общественият интерес в този закон.
По процедура имаме блиц контрол, който ще започне с най-голямата парламентарна група, в случая ГЕРБ.
Моля ако имате предвидени въпроси да ги зададете.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Господин председател, ако ни позволите отстъпваме правото на г-н Искрен Веселинов, тъй като му предстои участие и в друга комисия.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за жестът на колегите от ГЕРБ. Всъщност основният ми въпрос е свързан с нивото на готовност по отношение на стратегията за БДЖ. В края на м. февруари беше един реперен момент. На какво ниво е изготвянето на документът, тече ли някакъв дебат със синдикатите и с други обществени структури. Това е основният въпрос, който искам да задам.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Веселинов, почти сме готови, буквално броени дни ни трябват, за да приключим. Благодаря ви още един път за предоставената възможност да удължим малко срока. Стратегията е в размер на 200 – 300 страници. Разбира се ние ще я презентираме пред вас и пред обществото в много по-събран вид. Надявам се в края на следващата седмица да имаме готовност да ви представим стратегията на ваше редовно или извънредно заседание. В стратегията сме включили мерки, касаещи освен операторът Български държавни железници и Национална компания Железопътна инфраструктура, Железопътна администрация. Считам, че ако се подкрепи тази стратегия и се вземе решение на ниво Парламент ще предоставим устойчиво развитие през следващите 7 до 10 години на сектора.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Думата имат от Парламентарната група на БСП Нова България.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, колеги, аз ще направя само един малък коментар по въпросът на колегата и отговора, който Вие дадохте и ще задам въпрос след това.
Молбата ми господин министър първо е документът, който ще ни представите да имаме достатъчно време като народни представители да се запознаем с него, да го обсъдим, ако трябва и ние като политически сили да си направим нашите обсъждания.
Другата ми молба е, ако действително обемът е 200 – 300 или 400 страници, аз предполагам че това са и анализи през годините, счетоводни, финансови и т.н. , просто да има и един по-съкратен вариант за народните представители който да казва ясно какво се предвижда и какво се очаква от железницата.
В медиите от един – два дни върви някакъв одитен доклад на Министерство на транспорта, подписан от министър Ангелкова и даден на Прокуратурата. Въпросът ми е Вие запознат ли сте, нужно ли е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да вземе отношение и изобщо доколко ви позволява информацията в този доклад ако може да ни информирате.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз не съм чел одитният доклад, но имах разговор с директора на дирекция „Вътрешен одит” на министерството. От моята практика знам, че когато има одитни доклади, те накрая завършват с едно последно изречение, което е препоръка и в доклади, които съм получавал има препоръка съответно да бъдат сезирани компетентните органи Прокуратура или следствие. В този доклад не е имало такава препоръка, т.е. предполага се, че вътре ако има констатирани някакви нарушения, те не са в такава степен сериозни, че да изискват сезиране на допълнителни компетентни органи. Колежката Ангелкова е преценила вероятно, че има наличие на такива нарушения и е сезирала съответните органи, не знам дали точно става въпрос за Прокуратурата. Мисля, че в момента Икономическа полиция работи по въпроса. Аз не се притеснявам от пълна проверка по този казус. Разговарял съм с колегите. Става въпрос за процедурата за застраховки на БДЖ в предния мандат. Има едно допълнение, което трябва да кажа, че разговаряйки помежду си колегите от БДЖ и одита на министерството, в ниво на разговор стигнаха до констатацията, че одита е правен не върху пълния обем информация, а върху избирателно малък обем информация. Така че аз съм сигурен, че в хода на проверката това ще се изясни. Пак казвам, аз нямам притеснения, нека да бъде извършена пълна и цялостна проверка. Колегите са на разположение, оказваме пълно съдействие.
Аз лично нямам притеснение. Колегите от министерството също са в течение, също са на мнение, че има някакви пропуски вътре в процедурата, които са от чисто административен, формален характер , което не е някаква сериозна тема.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз втори въпрос няма да задавам. Благодаря на господин Московски за отговора. Молбата ми е действително, тъй като в медиите когато излизат такива материали срещу Българските държавни железници, разбира се това не влияе добре на общественото настроение срещу тази фирма, затова молбата ми е когато има такива неща, ако може по-своевременно или да се опровергаят или да се изясняват, за да няма такива тълкувания на който и да било, запознати, незапознати. Благодаря Ви. Надявам се това, което казахте да е така и да няма проблеми.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Свиленски. Естествено, че това че има някакви обвинения, ние предварително слагаме етикет. По същият начин въпреки, че имаме свален имунитет на българският евродепутат днес, не бива да му лепим етикета предварително, т.е. трябва да проявим разбиране до окончателното финализиране на процеса. Нека да видим крайният резултат.
Следващият по ред е Реформаторския блок.
Аз имам един въпрос господин министър във връзка с зачестилите напоследък, може би и по случайност, аварии и дерайлиране на влакове поради причини на свлачища или на падащи камъни. В този смисъл, въпреки че отчитам влиянието на природните фактори, не мога да прескоча, че това е стриктен ангажимент на НК Железопътна инфраструктура. На второ място под ваше управление се намира едно предприятие с много близки функции ДП Транспортно строителство и възстановяване. Не е ли време да бъдат активирани. Доколкото съм информиран те не са получавали за две години така наречената субсидия и не е ли време да се мине от субсидия към държавна поръчка, защото очевидно през зимата или по време на наводнения, има нужда от такова предприятие, с такива огромни мощности с каквито то разполага, а в същото време го субсидираме за заплати, заплащане на наеми за складове, за еленергия и т.н. На практика ние го субсидираме, за да стои консервирано, извинявам се че по този начин представям нещата, но на мен точно така ми изглеждат.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Абсолютно сте прав, господин председател. ДП Транспортно строителство и възстановяване е на първа линия при всяко едно подобно бедствие или природна стихия, рушаща или нанасяща щети върху транспортната инфраструктура. За голямо съжаление и към днешна дата нямаме разбиране от Министерство на финансите за задачите, които са му разпределени като държавно предприятие и то трябва да получи субсидията, която му се полага. Към днешна дата сме изпратили многобройни писма и дебат по време на самият бюджет за средствата за транспортно строителство и възстановяване. Всъщност те са две теми, другото е подобно предприятие Съобщително строителство и възстановяване. Не правим за него в момента коментар, защото значително по-ниска е сумата, която бюджетът трябва да субсидира там, но въпреки това то също има своите функции. Така че темата е много коректна, актуална, абсолютно сте прав и отговорът ми е, че многократно сме сезирали Министерство на финансите за тези две предприятия и нямаме за съжаление позитивно становище или решаване на казуса в каквато и да е посока.
Относно състоянието на инфраструктурата в тези последни няколко дни, ако ми позволите ще дам думата на господин Ламбрев и на г-н Констадинов да кажат и те от гледна точка на инфраструктура и на оператор състоянието и мерките, които трябва да се вземат. Ще направя един общ коментар, който дадох като пример преди няколко седмици пак пред вас. Държавата отделя 90 млн. лева за Национална компания Железопътна инфраструктура на година именно за поддържане, те са разпределени по дейности – за железен път, за контактна мрежа, за сигнализация, комуникация, съответно за такива превенции , насипи, свлачища и т.н. Само сравнено с подобен на нашият тип държави с подобен километраж железопътна инфраструктура и железопътна мрежа, трябва да отбележим, че това е десетократно по-малка сума от това, което се дава в други държави като Словакия, Чехия, Унгария и т.н. Така че разбира се би могло винаги да се прави повече, съответно догодина дай боже да имаме по-друг дебат по време на бюджета, за да може в перспектива да се заложат и повече средства в Национална компания Железопътна инфраструктура, за да могат да извършват тези превантивни действия. Например сега в Петрич имаме много голяма щета, става въпрос за цяло мостово съоръжение, което не може да се използва и сумата за възстановяване ще бъде много голяма.
Г-Н МИЛЧО ЛАМБРЕВ:
Уважаеми народни представители, Милчо Ламбрев, Генерален директор на Национална компания Железопътна инфраструктура.
В унисон с думите на господин министъра, искам да ви споделя малко по-точни данни, за да сте наясно за какво става дума.
Железопътната мрежа на Република България е с приведена дължина около 6 481 км. В момента имаме картотекирани така наречени слаби места, които са 269 на брой, следим ги непрекъснато. За тях непрекъснато се грижат 808 кантонера и 58 охранители, които денонощно седят на тези места.
Вие в последните дни сте чули и сте видели чрез медиите за тези три случая. При нас те са над 20 и за другите, за които вие не знаете сме се преборили и не сме показали по никакъв начин, че можем да спрем движението или да нарушим сигурността на влаковете и техния график. Затова през цялото денонощие нашите хора са на поста си и продължават да работят.
Не искам да се оправдавам по никакъв начин за трите случая, те са факт, за радост нямаме контузени граждани. В момента, както сподели и господин министъра, линията между Генерал Тодоров и Петрич е прекъсната, тъй като е подкопана основата между двете мостови конструкции на река Сталийска. Неприятно е, изследвали сме всичко, отдолу има плоча с постамент, който няма пилотно фондиране, разликата между единия и други край на отвора е 8 см и конструкциите са подали, пътя е изрутен. Няма да пуснем скоро движението, докато не сме сигурни че няма да се случи нещо с живота на хората.
Другият проблем в момента е по 16-та линия, това е Септември – Добринище. В момента с помощта на БДЖ Пътнически превози, тъй като ние не разполагаме с техника за такова междурелсие, с помощта на техния локомотив и нашите хора вървим и се борим с всички преспи и дървета, които са нападали по линията, до момента сме стигнали до Велинград и продължаваме да вървим напред, да стигнем до Цветино и след това да стигнем до Разлог. Мисля, че до утре ще пуснем движението до Септември и Велинград, а след това ще продължим и нататък.
Наистина условията, при които работим през последните няколко години са доста тежки и всички ресурси, които държавата ни отпуска са единствено и само за такива ситуации, които са в крайно аварийно и тежко състояние. Над 30 % от железопътната мрежа е с просрочени ремонти, а другите очакват това да се случи когато има възможност и те постепенно влизат в такива.
Надявам се да овладеем ситуацията за пореден път и ако има възможност, както сподели и господин министъра, необходими са доста финансови средства за този вид железопътен транспорт и неговото осигуряване. Дано да се намерят средства при следващите бюджети. Много е дълга темата .Аз ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Следващата по големина парламентарна група е на БДЦ и след това на АБВ.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз идвам от Смолянски район, знаете каква е ситуацията там. Преди известно време поставих въпросът. Имаше населени места, където нямат мобилно покритие и това създава възможности за смъртни случаи. Оказа се, че този въпрос ние няма как да го решим. В момента и пътищата не са отворени до съответните населени места. Ние трябва съвместно да обсъдим тези неща, да намерим някакъв начин, със законови мерки да наложим на мобилните оператори да си поставят съответните клетки, защото в крайна сметка голяма част от тази територия остава без покритие.
Също така трябва да ви кажа, че още на първия ден паднаха всички клетки. Това означава, че тези клетки не са подсигурени със съответните юпиеси и други устройства, които да дадат възможност за връзка при една такава обстановка. Върху това нещо също трябва да се помисли и просто ви умолявам в най-скоро време да се вземат някакви решения, защото тези бедствия ще продължават, те няма да спрат. Благодаря Ви, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, ако позволите да отговоря. Всъщност ние в съботният и в неделният ден си бяхме по работните места и първо от гледна точка на железопътната инфраструктура смея да твърдя, че където е било необходимо хората действително даваха всичко от себе си, за да се възстанови движението по най-бързия начин.
Респективно по другото направление и колегата Борисов беше ангажиран. Случи се следното. Клетките на мобилните оператори, които останаха без електричество трябваше да бъдат захранени през генератори, само че генераторите нямаха гориво. Те обясняват, че това е поради фактът, че се краде горивото и затова не ги държат пълни генераторите с гориво. Всъщност след нашето обаждане областните управители оказаха пълно съдействие, започна регулярно да се доставя гориво по генераторите на съоръженията. Всъщност не успяха всички в адекватен период да бъдат пуснати, но това е причината. Вероятно в компетенциите на господин Божков е да задължи по някакъв начин операторите да си поддържат тези генератори в нормално работно състояние, за да може именно при такива метеорологични условия или каквато и да е кризисна ситуация там да има осигурена комуникация на хората.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да повторим въпросът на господин Кадиев. Става въпрос, че при сегашната бедствена ситуация много рязко са изпопадали клетките на мобилните оператори, които иначе би трябвало да ги поддържат в готовност. Каква е вашата политика, какво прави Комисията за регулиране на съобщенията в тази връзка? Каква е политиката и на министерството в тази посока?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие знаете, че по закон нямаме такива вменени задължения, но тъй като са налице форсмажорни обстоятелства и се яви този проблем за покритието, ние предприехме конкретни действия, за да подпомогнем усилията на изпълнителната власт. Влязохме в постоянен контакт с операторите. В началото имаше голям проблем, имаше по 200, 300, 400 сайта, които бяха излезли извън контрол. Да, единият проблем беше, така се позоваха и мобилните оператори, в резултат на много кражби. Държаха генераторите, които захранват съответните сайтове да работят примерно от 3 до 5 часа, впоследствие когато стана тази криза, общо взето се предприеха адекватни мерки. Пак казвам, това не са мои задължения, но ние изискваме тази информация, по 150 екипа работят за възстановяването на връзките.
В началото имаше бедстващи райони Видин, Монтана, Враца. Мисля, че и господин Борисов може да каже какво е положението в този аспект. Най-тежко беше положението в Смолян, Кърджалийско – Черноочене, Ардино, Мадан, Рудозем, Велинград и още няколко общини. За щастие сега общо взето сега има под 80 или 60 сайта, които нямат покритие, предприети са действия, включени са и мобилни генератори, там където има възможност. Ние сме се обърнали към Гражданска защита, към Червения кръст да съдействат на нашите оператори и доколкото знам поне за Смолян и Кърджали операторите със съответните екипи работят и са влезли като членове на съответните кризисни щабове.
Ние по закон нямаме тези правомощия, това го правим като медиатори и като институция, която съдейства на изпълнението на политиката на правителството. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Борисов поиска думата. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
В такава екстрена ситуация, в която се намира районът на Смолян и Кърджали от събота насам, искам да ви уверя, че се работеше в много тясна координация между мобилните оператори и областните администрации. И двете страни координираха действията си първо помежду си и след това респективно с министъра бяхме информирани за проблемите, които срещат. Беше осъществена директна връзка между сервизните екипи на мобилните оператори и кризисните щабове, това което и господин Божков току що каза пред вас, мога само да го потвърдя. Но дотолкова доколкото става дума за зареждане на генератори в трудно достъпни местности, там където са клетките и охраната на така зареденият генератор, разбирате че и мобилните оператори са изпитвали определени затруднения.
В крайна сметка тук нещата опират и до моралът на хората, които живеят в този район. В такава ситуация всички се оплакват от липса на комуникации, но сигурно на местно ниво един на друг си предават информация кога са заредили генератори да ходят да източат нафтата.
Вземам повод от началото на Вашето изказване, за да Ви информирам, че мрежата на държавната администрация, която се поддържа от Изпълнителна агенция Електронно съобщителни мрежи и информационни системи, която е към нашето министерство в тези тежки условия, в тези райони не е спряла да работи и за една секунда и това ми дава повод само да припомня, че тази мрежа е в състояние да осъществява наземна комуникация. Представете си фиксираните линии на БТК, само че всички ние отвикнахме да говорим по стационарни телефони и когато станат такива неща и паднат клетките, всеки казва: „Нямам връзка”, а не се сеща да вдигне телефона и дори да се сети и той да работи, не знае номера на човека отсреща на когото би трябвало да се обади и да влезе в контакт, за да решават някакъв конкретен случай.
В тази връзка излагам пред вас възможността мрежата, която се поддържа от изпълнителната агенция да бъде използвана и за телефония в такива случаи, с уговорката, че тази мрежа все още не е достигнала до всички общински центрове. Това е важно да се отбележи. Всички областни градове категорично са свързани, част от бедстващите общини в Смолянска област категорично са свързани, но пак казвам забравили сме да общуваме по стационарни телефони.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Кадиев имаше реплика.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря затова, което казахте господин министър, господин заместник министър и господин Божков.
Аз абсолютно съм съгласен с вас, идвам от там и се борих с цялата тази стихия и видях за какво става въпрос. Аз съм на 62 години и няма такъв аналог на масирано падане на толкова тежък сняг в рамките на два дни. Учудвам се на това, че още първата вечер мобилните оператори спряха да работят. Тук не става въпрос за генератори, тук става въпрос за юпиеси, те трябва да бъдат подсигурени с юпиеси. Господин Божков е много прав, че няма как да наложи някакви санкции. Аз мисля, че ние трябва да измислим такъв вариант, че да задължим тези оператори да си подсигурят и поне да работят един или два дни без да имат проблеми. На сутринта нямаше никаква комуникация и никой не знаеше къде какво се случва. Много се радвам, че ще има такава система, за която говорихте вие, но в нашите населени места я няма. Например село Горово и още няколко села вече три – четири години нямат никаква комуникация.
Аз съм поставил въпросът и мисля, че до господин Божков е пристигнало едно такова писмо с искане някой мобилен оператор там да сложи клетка, защото там са четири села, които нямат никаква комуникация, дори в най-нормални условия, не говоря за тези екстремни условия сега. Това е повече препоръчително, което ние трябва да го вземем като решение, защото сега пътищата ще се отворят, мисля че това ще стане максимум до 5 дни и тогава вече става страшно, защото никой не знае какво е положението в тези села. В момента се дава, че няма никакви смъртни случаи, това е добре, ще се радваме да няма, но ако има, какво правим. Това е нещо, за което трябва да вземем мерки, защото то е в наши ръце в крайна сметка. Аз съм сигурен, че всички тук от комисията ще ви подкрепят. Трябва да намерим някакво решение просто за да може при една такава екстремна ситуация да можем да реагираме, да спасяваме човешки животи, в това е смисъла. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Ако нямате нещо към господин Кадиев, ще си позволя и аз една реплика.
Аз не съм съвсем съгласен с това, което казахте господин Божков, че Вие не контролирате този аспект на дейността на мобилните оператори и ще се обоснова. Доколкото ми е известно Комисията за регулиране на съобщенията контролира условията по издадените лицензи на операторите, а в условията на тези лицензи ясно е записано на какво отговаря и тук говоря за покритието на тяхната мрежа. Ще се опитам да разширя въпроса. Не знам до каква степен Комисията за регулиране на съобщенията изобщо използва подвижните си лаборатории и други толкитове, които има, но има цели територии на страната, най-вече котловини, дефилета и т.н. с труден релеф, където операторите поради икономическа незаинтересованост не са поставили нито една клетка. По същият начин ще дам пример, както господин Кадиев, ние пътувахме от Сърница за Велинград, където в разстояние на над 20 км няма нито един оператор. Двадесет километри, при които падат дървета. При такава ситуация, при която много трудно изобщо се изрива снегът, т. е. ако има болен човек и той трябва да бъде спасен или пък не дай боже дърво удари кола и има хора в тежко състояние, на практика не могат да се ползват от една услуга, чиито лиценз е даден за покритие на процент от територията, а не на процент от населението.
В тази връзка разширявам въпросът на господин Кадиев, защото там освен форсмажора естествено, не съществува никакво друго ограничение те да си изпълняват лицензията. Ако вие не сте изпълнителният чук на държавната политика в тази област, то моля кажете го ясно, за да предвидим в закон кой ще бъде това нещо, тъй като населението на България на практика е разделено на анклави. Можеш да говориш докато си в населеното място или наблизо до него и излизайки по второкласен или третокласен път, губиш каквото и да е покритие. Смятам, че това е много тежко неизпълнение на лицензиите на мобилните оператори и в същото време е прегрешение на Комисията за регулиране на съобщенията, която пи никакъв начин не виждам да ги е притеснила по този въпрос за неизпълнение на лицензията. Тук гласуваме за глоби както виждате, които макар че са за роуминг, би трябвало да има и други, които да са за неизпълнение на лицензията.
Второ по отношение на така нареченото поддържане на базовите станции. За щастие опитът ми в тази област е много по-сериозен, отколкото във всичко останало. Операторите трябва да поддържат не просто гориво, независимо дали се краде или не, но дали чрез фирми подизпълнители или самите те да поддържат мобилни такива резервоари с които се качват с малки ратраци и почти всички фирми, които са наети, понеже аз ги познавам на този пазар са с такива възможности и тогава целия този въпрос защо по време на бедствия не работят съобщенията е на практика за мен безсмислен въпрос, с изключение на онези базови станции, където качването на тези ратраци представлява опасност за живота по Кодекса на труда на хората, всички останали би трябвало да работят.
Г-ЖА ВАСЕЛИН БОЖКОВ: Вашите бележи и хода на разсъжденията са правилни, друг въпрос е покритието, което ние сме им дали с решението те го поддържат. Именно във форсмажорните обстоятелства сриват това покритие. В този ред на мисли абсолютно сте прав и за мобилните станции и за допълнителния алтернативен начин на подсигуряване на сигнал и пр., но по отношение на измерването, на покритието по територия даже ние задължихме ако си спомняте и то миналата година именно водени от тези съображения, че те крият и казват: „Тук нямаме покритие, имаме много оплаквания, правим проверки” и т. н. Ние ги задължихме на интернет страницата си да дадат карта на България с покритието по населени места, защото нямаме друг начин, аз нямам тези законови основания. Там където те казват: „Имаме 96 % покритие”, 4 % от територията на България не е покрита. Когато са го посочили на територията на България и когато там има бяло петно, да, ние знаем че там влизат тези 4 %, но там където те са го посочили като покритие, това е основанието ни да бъдат санкционирани.
Хубаво беше тези мисли, които сега изразихте да ги чуят операторите и всеки от тях да стане и да каже какво е направил. Те са обществено отговорни и аз напълно подкрепям тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Представителите на ГЕРБ имат право на два въпроса.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Ще задам само един въпрос. Става въпрос за Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Тъй като миналата седмица Народното събрание гласува един закон по отношение на замразяване на дърводобива в следващите три месеца, в тази насока в нашия югоизточен район контролните функции, които извършва Изпълнителна агенция Автомобилна администрация по неофициални данни за 2014 година има съставени от порядъка на около 20 акта, което е неколкократно по-малко от 2013 година и за съжаление нито един от тези актове не е във връзка с претоварване на товарните автомобили от дърводобив. Става дума за целият югоизточен скат на Стара планина, за Странджа планина и част от Сакар планина. Въпросът ми е в тази насока какви мерки ще се вземат от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, за да се пресече тази дейност, тъй като има много сигнали подадени в тази насока, в т.ч. и писмени. Благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Директно отговарям. Там където има и минимален шанс да не се изпълни взетото решение на Народното събрание буквално ще дублираме екипите. Има един проблем обаче, че в момента има 10 % съкращение. Ще се опитам да направя екипи от места, където не съществува риск от нарушаване на това решение, взето от Парламента. Поемам ангажимент поне в следващите 3 месеца, където са рискови зони на територията на страната да дублирам екипите. Ако прецените, можем да вземем и някакви други мерки.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Костадинов, заповядайте.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Отчитайки сериозните грижи, които полагате господин министър за развитието и за спасяването на, макар че може би на някой думата може да му се стори силна, за състоянието на железопътния транспорт в България, правя това като оценка, все пак искам да ви задам въпрос по отношение на Национална компания Железопътна инфраструктура. Чух че господин Ламбрев говори по тази тема. Като че ли се създава едно впечатление в обществото, че Национална компания Железопътна инфраструктура е лошото дете, а доброто дете е БДЖ. БДЖ постоянно като че ли трупа задължения, просрочва ги към националната компания и може би като едно семейство обръщаме внимание повече на лошите деца, а добрите сами се справят.
Какво е в момента актуалното състояние на задлъжнялостта на една компания към другата? Имате ли виждане за конкретни мерки, тъй като аз съм дълбоко убеден, познавайки работата на НК ЖИ и на състоянието на железопътната инфраструктура в голяма степен, че без осигуряване на свеж финансов ресурс, който за съжаление ди състоянието на държавата не може да гарантира достатъчен обем през бюджета не е възможно да бъде подобрено, да бъде постигнато това, което и вие и целия екип около вас полагате като усилия за модернизиране и обновяване на железопътната инфраструктура. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз току що попитах г-н Ламбрев за актуалното състояние на задълженията. Те преди бяха около 120 млн. лева от БДЖ към НКЖИ за инфраструктурни такси. Да от Компанията Товарни превози сега са на ниво около 90 млн. лева.
Ние започнахме една процедура в предишният мандат, разбира се тя продължи и през мандатът на управление на господин Папазов, продължаваме я и сега. Тя е една схема дълг срещу собственост, която позволява на БДЖ да изчиства част от задълженията си към НКЖИ, прехвърляйки активи. Само не е коректно това да става много публично поради една проста причина, че освен НКЖИ кредитор на БДЖ има още доста банки и компании. Тук ще възникне въпросът дълг срещу собственост с НКЖИ дали не е некоректно и не изпреварва другите кредитори. Аз съм застанал зад тази практика, стартирали сме я, тя до момента позволява на едната компания да намалява в значителна част задълженията, иначе актуалното състояние е известно – 560 млн. лева са общите задължения, на НКЖИ са 90 млн. лева.
Разбира се трябва да се намери механизъм, при който да се възстановят или поне в някакви нормални граници да ги има тези задължения за инфраструктурни такси. Аз не случайно и преди, когато възникна спорът дали ДП Товарни превози са на печалба или не са, всъщност точно това казах, че не плащайки инфраструктурните такси, чисто счетоводно нещата изглеждат в някакъв позитивен план за ДП Товарни превози, но на практика ако започнат да си плащат задълженията за инфраструктурни такси естествено излизат на сериозна загуба.
Голяма част от мерките със сигурност ще бъдат в този план стратегия, който ще представим до края на другата седмица. Знаете че ДП Товарни превози са в Агенцията за приватизация. Надяваме се да има успешна приватизация, ако не колегите разработват алтернативен вариант, при който действително ще има много радикални действия вътре в себе си, за да може действително компанията да има някакво пазарно развитие. Ще го съгласуваме със синдикати, с всички вас разбира се, ще попитаме дали и вие сте съгласни да реализираме такъв план, но от сега казвам че той ще бъде свързан с много голяма оптимизация, съкращения, изчистване на подвижен състав и т.н., всичко което е неоперативен актив разбира се. За нас НКЖИ не е галеното дете на министерството. Напротив, това е може би една от най-сериозните държавни компании в държавата и ние сме длъжни да гарантираме устойчивост на тази компания. Може би ще дойде време, когато ще водим дебат дали в това състояние на тази държава е необходима такава железопътна мрежа. Аз имам едно мнение, вие вероятно имате различно от моето. В крайна сметка по-добре е да се опитаме да развиваме железопътната инфраструктура и да я направим много добра или поне на средно европейско ниво със средствата, с които разполагаме, дори по-малък обем отколкото да наливаме постоянно по-малко средства, с които разполагаме да ги наливаме в по-голяма жп мрежа. Виждате, че не се получава такъв бърз ефект и много видимо подобрение. Това е може би тема за бъдещ разговор. Нека сега да се опитаме да стабилизираме компаниите и да им дадем гаранция за средносрочен план за устойчивост и след това разбира се можем да водим дебатите как да ги развиваме в бъдеще.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да се възползваме от това, че операторите дойдоха да зададем въпросът доколко все пак държавната политика и как Вие като министър смятате да я осъществите така, че операторите да покриват над 90 % от територията на страната. Мисля че по лиценз беше 95% това покритие. Както разбирам покритието трябва да бъде 75%, но може да достигне до 95 % както е в другите страни, защото точно в най-неблагоприятните райони в които има нужда от връзка наблюдаваме, че там абсолютно са лишени десетки километри и ние нямаме никаква връзка, когато пътуваме. Хората се оплакват от това нещо защото се касае здравето и живота им. Освен това политиката на държавата не може да бъде такава, че операторите да се възползват от икономическото благосъстояние на населените места, а в същото време абсолютно да неглижират тези райони, които не са им от икономическа полза. Доколкото си спомням навремето, когато издавахме първите лицензи, точно затова бяха предвидени доста преходни периоди, в които те сами определяха ценовите си нива за да могат да инвестират в тази инфраструктура и тази инфраструктура да бъде на разположение на цялата територия на страната, а не само вътре в така приятните градове и се надявам, че Вие като министър ще упражните правото си да формулирате държавната политика пред Министерски съвет към Комисията за регулиране на съобщенията, която по някакъв начин да я възвести на операторите.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Заместник министър Валери Борисов дава една работеща идея, която може да се реализира. Така или иначе министерството реализира в момента проект за достъп до широколентов интернет в идентифицирани около 30 района в държавата, които се считат за слабо населени и изолирани населени места. Именно според мен абсолютно точно ще съвпаднат и тези райони със зоните, където мобилните оператори нямат покритие, така че включително и те, както и много други услуги разбира се могат да бъдат предоставени през мрежата и през широколентовия достъп. Бързо работещ вариант, примерно трябва да се направи един анализ дали действително тези 30 района съвпадат с местата, където нямат покритие операторите.
Ако ми позволите една препоръка да отправя към тях във връзка с другата тема. Оказа се, че сега по време на бедствията клетките ви, съоръженията всъщност не можаха да изпълняват функциите си, защото генераторите които ги зареждат не са били заредени с гориво. Всъщност нас не ни интересува дали имат гориво и кой как ги поддържа, въпросът е в такива дни и седмици на бедствия да създадете нормални условия за алтернативен достъп на хората и както искате така си го решете въпроса, но примерно да не се стига до положение, в което с дни да нямат хората комуникация. Приемете го като препоръка.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър. Наистина ако може чрез вас да го отнесете до най-висшият си мениджмънт, че тази комисия няма да толерира подобно разпределение на територията на България. Разбирам, че в тежки времена се правят икономии в инвестиционната политика, аз по-добре от всеки друг всъщност го разбирам и въпреки това няма как да не може човек, който изпада в бедствие в продължение на 20 км да не може да се обади. Такова нещо не може да се случи в 21-ви век, в някаква страна която е дала твърде дълъг преходен период на мобилните си оператори, през което време те са печелили доста добре, погледнете си справките за минали години.
Господин министър, наистина Ви изпращаме с думите ако може да подготвите заедно с екипът на господин Божков текстове, операторите също да участват, но по някакъв начин територията на България да бъде обследвана. Има твърде много райони, в които няма сигнал, не може да се говори. Не става дума за нас, народните представители, става дума за живеещите там, които при някаква нужда на пътя няма да могат да се свържат дори с полиция или с телефон 112. Бихме искали да се промени нормативната база ако е необходимо, с участието разбира се на операторите, неправителствените организации, така че те да не бъдат засегнати като действащи на пазара. Има масово недоволство на хората от обслужването на големите градове, на апетитните хапки и тоталното изключване на междуселищните райони.

Продължаваме с §2, §3, §4, § 5 и § 6 по вносител, по които проведохме дебати. Предстои да се довършат дебатите и да се гласуват.
Моля, ако има желаещи да вземат думата, да заповядат.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз не разбрах по какъв начин Вие господин Божков налагате наказанията. Вие, който представлявате комисията еднолично ли ги налагате. Кой Ви дава това право, регламентирано ли е някъде?
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Единият въпрос е кой е органа? Органът е председателят, а другият въпрос беше за критериите. Имате ли разписани критерии като председател, съгласно които можете ясно да вървите по скалата и да кажете: малко предприятие съответства на какво, голямо предприятие съответства на каква глоба. Какви са другите такива критерии?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпросите, господин председател. Нека да започнем от втората част. Не оставайте с впечатлението, че това е изключение. Всички останали регулатори, които вие сте избрали също действат и функционират на този принцип. Административно наказващият орган е председателя.
Аз обаче искам да дам едно изявление, за да няма някакви притеснения, че някой има личен интерес. Аз съм готов всички задължения и всички санкции да ги гласува комисията, намерете правен път и правно основание. Това е едното.
Второ. Позволете ми да внеса малко яснота и да отговоря на първата част на Вашия въпрос. Затова ще дам думата на моят директор от Правна дирекция.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Добър ден.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Неда Койчева, директор на Правна дирекция в Комисията за регулиране на съобщенията.
Бих искала да направя едно уточнение от правна страна, тъй като преди малко въпросите бяха повдигнати и са от такъв характер.
Когато говорим за нарушението на регламентът за роуминг, става въпрос за административни нарушения. Законът, който урежда редът за установяването на административните нарушения и за налагането на санкциите за тези нарушения е Законът за административните нарушения и наказания и в чл.47, ал.1, буква „б” по този закон е предвидено, че административните наказания се налагат от длъжностни лица или органи овластени от съответния закон или указ. Това овластяване е направено в Законът за електронните съобщения в чл.337, ал.2, който предвижда че председателя е административно наказващ орган. Като такъв той издава наказателни постановления.
Редът за издаването на наказателните постановления, реквизитите, са предвидени в Закона за административните наказания. С наказателното постановление се установява дали е извършено нарушение и се налага санкция и то се мотивира.
Много бих искала все пак да допълня, че наказателните постановления подлежат на съдебен контрол и когато съдът разглежда наказателно постановление, което се обжалва, то преценява налице ли е извършено нарушение и ако има такова нарушение дали наложената санкция е съразмерна и преценява всички факти и обстоятелства, събрани поотделно. Такава преценка между другото на фактите и обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение прави и самият административен наказващ орган.
При издаването на наказателното постановление административно наказващият орган гледа всички факти и обстоятелства, събрани по случая и ги преценява в тяхната съвкупност.
Това, което казахте – големина на предприятието, тежест на извършеното нарушение, други обстоятелства. Дали имаме повтаряемост, някакъв рецидив и много други обстоятелства, които се гледат в съвкупност и се описват по този начин и след това има възможност да се направи преценка дали административно наказателното производство е протекло законосъобразно. Благодаря ви.
Аз може наистина да потвърдя, че всички колегиални органи действат по отношение на административно наказателното производство по този начин, тъй като процедурата го изисква.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Костадинов, заповядайте.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз ще се съглася с госпожа Койчева затова, което ни каза във връзка със Закона за административните нарушения и наказания, но няма да се съглася единствено по отношение на обобщението за всички. Доколкото аз имам информация Съветът за електронни медии действа по друг начин, но така или иначе Законът за административните нарушения и наказания дава възможност съответните закони, които регламентират съответния тип регулиране на отношения, в случая това е Закона за електронните съобщения да запишат: „за оправомощени лица или органи”. Тук бихме могли да имаме два подхода, за да материализираме това, което господин Михов и господин Вълков предложиха.
Единият вариант е в изпълнение на това, което господин Божков каза да вменим на комисията като колегиален орган дискрецията всички наказания да ги налага тя със свои решения, а председателя да издава съответно наказателно постановления в изпълнение на решението на комисията. Другият подход е специално нарушенията по чл. 334б да бъдат като изключение от общото правило. Всички останали наказания да бъдат налагани от председателя, доколко в чл. 334б санкциите са по-големи, ножицата както каза господин Михов е по-голяма, дискрецията да бъде на комисията, а председателя в изпълнение на решенията на комисията да издава съответното наказателно постановление.
Това вече е въпрос на техника, може би госпожата от Правна дирекция ще ни даде необходимата експертиза как по-правилно да бъде записано. Въпросът е каква е волята на народните представители и какво е решението, другото е въпрос на техника. Затова има референти, затова има и експерти. Не е необходимо да променяме някакви други текстове, други закони.
Аз самият направих една консултация и мисля, че е достатъчно надеждна, така че ние в този закон може да разпишем това, което счетем като необходимо. Тук е въпросът дали правим изключение и всички наказания не ги възлагаме на комисията.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В почивката ние прегледахме действащото законодателство и искам да възразя, че в Законът за радиото и телевизията в чл. 127, ал. 2 изрично е казано, че наказателните постановления се издават от председателя на Съвета за електронни медии.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Самото наказателно постановление може да го подпише един човек, не може цялата комисия да подписва самото постановление. Въпросът е чия е дискрецията дали да бъде наказанието 50 000 лева, 500 000 лева, 2 млн. лева. Въпросът към Вас е да ни помогнете да запишем каква техника да използваме, за да запишем това, което народното представителство реши.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: По отношение на вземането на решения за размерът на санкцията от комисията и последствие издаване на наказателно постановление от председателя, така може би при една обжалваемост ще се постави въпроса чии акт се обжалва в край на сметка, което в момента не бих могла да определя, трябва ни малко време, за да може такъв прецедент и казус да бъде разгледан, защото в случая ще има решение на комисията, която ще определи размера, а паралелно с това ще има и наказателно постановление, което е издадено от председателя, въз основа на решение на комисията, която го е определила и когато се обжалва размера на санкцията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Вълков, заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, аз искам да задам следният въпрос. Защо този въпрос не се дискутира при създаването на чл. 331а? В т. 1 е казано, че председателят налага санкциите и след това имаме точка 2 – комисията налага имуществени санкции. Там може комисията да налага имуществени санкции, а в другия случай не може комисията да налага имуществени санкции. На какво се дължи това разграничение и в единият случай да може, а в другият случай да не може.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Нека да дадем възможност на Комисията за регулиране на съобщенията да отговори.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви. Това са две абсолютно различни санкции. В първият случай, който цитирахте по т. 1 на чл. 331а става въпрос отново за тази административна наказателна санкция, която се налага по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Във втората точка, когато комисията налага дневна санкция в размер от 500 до 5 000 лева, това е санкция, която се налага по реда на АПК и там се налага от колегиалния орган. Обжалването и цялата процедура е по реда на АПК, а когато председателят налага административното наказание, това е по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Пред различни съдилища, по различен ред, това е причината. Предполагам, че колегите от министерството ще ме подкрепят в това.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз не ви разбирам съвсем. Имате санкция, точно каква е няма много голямо значение, защото санкцията си е санкция.
Г-Н КАМЕН КОНСТАНТИНОВ: Госпожо Койчева, понеже нямам пред себе си Законът за административните нарушения и наказания, бихте ли прочели отново текста, който препраща към органа и как се налагат въобще съответните административни наказания.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Член 67, ал. 1, буква „б” гласи:
„Административните наказания се налагат от длъжностните лица или органи, овластени от съответния закон или указ”.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ще ви задам въпросите един по един. Имаме санкция. Второ. Органите биват еднолични и колективни. Въпрос на трактовка на законът е колективния или едноличния орган ще наложи наказанието.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: В случаят в Закона за електронните съобщения председателя се явява единствен орган. Съгласно Законът за електронните съобщения Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган. Председателят е единствено административно наказващ орган, в случая по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Той налага административна санкция.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: На нас тук ни липсва като народни представители елементът на колективното вземане на решението. Тук съгласявате ли се с мен. С други думи ако тръгнем сега от обратната посока пак по стълбицата надолу е работа на Народното събрание в закон да определи кой е наказващия орган, да определи кой взема решението за определено наказание.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Говорим за административно нарушение и административно наказание, тогава административно наказващия орган може да е едноличен, едно лице или колективен орган. Законът за електронните съобщения е преценил, че административно наказващия орган е председателя и той издава наказателните постановления. Това е абсолютна процедура по Закона за административните наказания. Това което се спомена, за санкцията която Комисията за регулиране на съобщенията може да налага в размер от 500 до 5 000 лева, това е по друг закон и това е Административно процесуалния кодекс. Там комисията като колегиален орган взема решение, което прави и към момента. Има много такива наказания, наложени на тук присъстващите оператори, голяма част от тях си ги заплащат, за които комисията е взела решение да наложи санкция, тя по-скоро се казва изпълнителна санкция и там комисията взема решение, само че реда е по Административно процесуалния кодекс.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, разбрах Ви. С други думи Вие казвате така. В законът ние като законодатели сме предвидили два реда, в които за едни неща се вземат едни решения колективно и по тях също могат да има решения за санкции, а за други които са от 50 000 до 2 млн. лева примерно сме предвидили друг ред, което е по реда на Закона за административните нарушения и наказания, по които еднолично наказващия орган в смисъла на административно наказващ орган е председателя.
Това е всъщност което искахме да знаем, защото ние като народни представители бихме искали да поразсъждаваме по въпроса в кои от случаите всъщност да бъде по единия ред и в кои по другия ред.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Всъщност аз разбирам колега Койчева, че към този момент законът разделя наказанията, налагани по Административно процесуалния кодекс да се вземат от комисията, а наказанията които се налагат по реда на Закона за административните нарушения и наказания административно наказващ орган да бъде председателя.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Да, точно така.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Няма пречка наказанията, налагани по Закона за административните нарушения и наказания част от тях да се налагат от председателя и част от тях да се налагат от комисията. Тук не става дума за прецедент, а въпросът е дали това е възможно или не.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще направя изказване по всички параграфи 2, 3 , 4, 5 и 6, които обсъждаме. Аз благодаря на операторите , че отговориха на въпросът, който поставих на първо гласуване дали е гарантирана съдебната защита на актовете на Комисията за регулиране на съобщенията и те днес отговориха, че не е гарантирана.
Аз продължавам да твърдя, че не трябва да влиза това предложение в чл. 331, то не трябва да бъде приемано, т.е. актовете да се прилагат преди да са влезли в сила, а трябва да бъдат подложени на съответния съдебен контрол.
Относно размерът на санкциите. Напълно подкрепям колегата Михов, че не може да има 40 – 50 пъти разтваряне на ножицата и действително тук в рамките на тези текстове и на това гласуване мисля, че можем да направим съответните корекции.
Въпросът, който се дискутира през последния половин час, мисля че не сме в състояние да го решим сега, тъй като както виждам и от комисията не могат да изтълкуват точно правно нещата, и при нас има несигурно мнение. Юристът тук също казва, че трябва по-задълбочен анализ.
Да не направим някаква грешка, процедурното ми предложение е да отложим гласуването по този закон, тъй като ми се струва, че гласувайки го може да направим някоя друга, по-голяма беля, да се окаже след това че или ще падат актове на председателя, или на самата комисия.
Моето мнение също е, че по-добре е решенията да бъдат вземани от комисията за размерът на глобите, а председателя да си издава актовете, както е по закон. Това всичко е политика, нали разбирате че ние трябва да го решим, а юристите чисто експертно да ни кажат как да го разпишем в текстовете, тъй като сега само в рамките на чл. 334б аз не виждам къде ще напишем, че председателя няма право.
Ако Правната дирекция ни гарантира, че няма да направим някаква грешка , аз съм съгласен да се подложи на гласуване предложения текст, но като слушам дебата, се опасявам, че няма да вземем правилното решение в този момент.
Другото, което казах е във връзка с чл. 331 и ако въпреки всичко бъде прието това нещо, аз моля господин Божков като председател на комисията да гарантира, че действително комисията няма да бъде използвана, както имаше съмнения, за намеса в свободата на медиите, словото и т.н. Говореше се за чук и за какво ли не друго относно действието на Комисията за регулиране на съобщенията спрямо операторите, спрямо медии и спрямо свободното слово в България. Надявам се още веднъж да го опровергаете и да потвърдите, че няма да бъде използвано, тъй като закона си е закон, но всичко зависи от изпълнителите.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин председател, аз мисля че и тук са представителите на операторите и досега за тези 8 години, откакто аз възглавявам тази комисия, няма такива случаи. Имаше едно лице, което обикаляше телевизиите и което говореше за някои неща, аз друг човек да се е оплаквал не знам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз предлагам наистина да се ориентираме или към гласуване или към приключване на днешното заседание.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Мисля, че ние предприехме малко порочна практика, защото в края на краищата ние като законодатели между първо и второ четене да чакаме юристът на Комисията за регулиране на съобщенията да ни каже как да го направим, не е коректно. Нормално е тя да си защитава комисията, работодателя в лицето на господин Божков, така че по-скоро нашата Правна дирекция да ни помогне да запишем с думи как трябва да овластим цялата комисия, а не само председателя.
В този ред на мисли, тъй като налагането на санкции от гледна точка на колективния орган и на председателя аз имам притеснение по отношение на размерите. Аз се опитвам да разбера кой е първоизточникът на предявяването размера на наказанието. Хората, които са седнали и са решили глобите да бъдат от 50 000 до 2 млн. лева. Всъщност трябва да има човек, който да ги е написал тези размери и съответно да ги обоснове и да каже: „Предложил съм минималната глоба да бъде 50 000 лева защото ...., а максималната да бъде 2 млн. лева защото ...”. Аз не виждам каква е логиката, някой да ми обясни защо трябва да бъдат точно такива санкциите. Защо да не бъде минималната 100 000 лева , а максималната 1 млн. лева примерно? Защо сте решили да бъде 50 000 лева и 2 млн. лева? Аз на първо четене четох предложение, което е излязло от името на Комисията за регулиране на съобщенията. То беше подписано от Вас като председател. Понеже вече доста години се занимавам с тази материя и затова предположих, че нещата са тръгнали от вас, през министерството, Министерски съвет и в Народното събрание.
Ако наистина е така, бих желал да ми отговорите каква е причината за тези санкции, в смисъл как сте ги определили – минимална, максимална, размер, ножица и т. н. Какво сте имали предвид или гледайки тава, решавате минималната санкция да е 50 000 лева, а максималната санкция да е 2 млн. лева?
Аз като законодател решавам примерно минималната санкция да е 100 000 лева, минималната санкция да е 1 млн. лева. Ако вие не ми дадете обосновка защо сте решили този размер, аз по същия начин не би трябвало да дам обосновка и просто решавам, предлагам го, гласуваме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Давам думата на Камен Костадинов за процедура.
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Първо ще си позволя една реплика, ако ми позволите господин председател по отношение на колегата Михов.
Господин Михов, госпожа Койчева е принципен, добър юрист и аз не мисля, че тя прави своите изявления в защита на своя работодател, по-скоро може би това е нейната гледна точка. Това беше репликата.
Процедурата ми е да отложим дебатът по тази тема, може би на база на това, че много колеги упълномощиха нас, присъстващите да гласуваме. Ние ще дадем необходимите гласове, но както каза господин Свиленски това е въпрос на политика и нека на следващото заседание да довършим този дебат, защото е важно дали дискрецията е в Комисията за регулиране на съобщенията за налагане на размерът на санкциите или това е еднолично в ръцете на председателя.
Правя допълнително уточнение. Аз лично ще подкрепя колективната дискреция, но правя уточнението, че нямам никакви съмнения в добронамереността на господин Божков. Считам, че той си върши добре работата, че добронамерено прилага законът, но на него ще му отпадне един голям товар от плещите ако това бъде решение на колективния орган.
Предлагам процедурно да подложите на гласуване да отложим дебатът за следващото заседание по тези два текста, както и по следващата точка и да прекратим заседанието, тъй като вече е 17.47 часа, всички сме достатъчно изморени, голяма част от нас имаме ангажименти извън комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Благодаря Ви, господин Костадинов.
Господин Борисов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ще се върна на една реплика на господин Михов от преди два часа по повод ножицата.
Ножицата е регламентирана в действащият закон, чл.334б от Закона за електронните съобщения. Последното изменение на този член е от 09 април 2010 година. Това е по повод размерът на санкциите.
Що се отнася до чл. 337, ал. 2 каквото реши уважаемото народно представителство това ще бъде, така че абсолютно подкрепям това, което каза току що господин Костадинов, че на господин Божков ще му падне огромен товар от плещите, ако народното представителство реши комисията да взема решения, а той да подписва административния акт.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Постарайте се когато има такъв диалог да разсъждавате малко и да отчитате това, което мисли отсрещната страна. Тук не се прилага аршинът спрямо човека и закона или обратното, т.е. в позитивен или в негативен смисъл, а по-скоро се търси логиката, на която е построен този закон. Понеже аз също съзирам някакъв дисбаланс. От една страна се появяват глоби, които по размер надвишават останалите, които се вземат пък от колективния орган, някак си се губи консистентността на закона, т.е. неща които са имуществено по-строги се вземат от едноличен орган на базата на констативен акт, направен от някого, от един или от двама служители, а за онези които са за много по-малки наказания се събира колективния орган, обсъжда ги, претегля и т.н.
В този смисъл трябваше еднолично председателят на комисията тук да си ги гласува сам, а за някакви по-маловажни въпроси да се събира комисията, например по точка Разни. Тази консистентност наистина се губи и е хубаво да бъде обсъдена през тези 4 – 5 дни.
Законът само може да спечели от това. Господин Борисов и към Вас ми е забележката. Тук има добронамерено отношение, идеята не е да орежем едно или друго правомощие, повярвайте ми.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Камен Костадинов за прекратяване на днешното заседание и довършване на параграфите от Закона за електронните съобщения, както и точка втора от днешния дневен ред на следващото ни заседание.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/