Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
25/03/2015
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 25 март 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни.
3аседанието беше открито и ръководено от заместник председателят на комисията Иван Вълков.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми заместник министър, уважаеми гости, тъй като имаме необходимия кворум откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни
Имате ли предложения към така направения дневен ред. Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ПЪРВА точка от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Георги Пеев – директор на РВД
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна и и.д. началник на кабинета на министъра.
Г-н Димитър Стоянов – председател на Български институт по метрология
Г-н Сашо Недялков – Главен директор на ГД Национален център по метрология
Предлагам да преминем към докладът за второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Има ли някакви предложения относно наименованието на закона. Не виждам вдигнати ръце.
Който е съгласен с така прочетеното наименование на закона , моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият §1.
По § 1 няма направени предложения.
Има ли изказвания по този параграф. Не виждам вдигнати ръце. При това положение предлагам да преминем към гласуване.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 2.
Има ли предложения или изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, На първото гласуване на този законопроект поставих въпросът за отпадането на ал. 2, т. 6 на чл. 53, касаещ метрологичната лаборатория на РДВ. Тогава доколкото си спомням, а и вие които тук присъствате, изпълнителният директор на РВД ни каза, че има дублиране на дейността и и поради тази причина тази лаборатория трябва да бъде извадена от РВД и това бяха мотивите, други мотиви нямаше.
Предполагам всички вие сте се запознали със становището на Българския институт по метрология, за който се твърдеше, че ще поеме метрологичното обслужване на РВД и ще ви прочета само заключението на това становище:
„ Във връзка с гореизложеното, нашето становище е, че Българският институт по метрология няма възможност да извършва метрологичното обслужване, свързано с дейността на Държавното предприятие Ръководство въздушно движение.
Няма установена практика националните метрологични институти на страните да извършват подобни дейности и не може да се говори за дублиране на дейността по метрологичното обслужване с предмета на дейност на Българския институт по метрология. .
Единственото, което мога да кажа е, че искрено се надявам изпълнителният директор е бил подведен от тези, които са му представили този закон. Всичко друго е подиграване с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и българския Парламент, тъй като на първо гласуване това беше вкарано по този начин, имаше представител, който не стана в залата да каже какво е реалната ситуация и ако не беше активността на част от народните представители ние днес може би щяхме да извадим тази лаборатория и не знам кой щеше да извършва тази дейност в РВД.
Аз апелирам този параграф да не бъде подкрепен, текстът няма как да бъде изтеглен, но да не бъде подкрепен и в зала разчитам всички парламентарни групи също да не подкрепят този параграф. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Пеев.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за уточнението. На предходното заседание на комисията ставаше въпрос за метрологичното обслужване, а не ставаше въпрос за метрологичната лаборатория на ДП РВД.
Да, говорим за метрологичното обслужване, при което лабораторията е само една малка част от метрологичното обслужване, което се извършва в предприятието.
Метрологичното обслужване, което извършва РВД ,лабораторията с която разполага държавното предприятие е само малка част от метрологичното обслужване, което се извършва в предприятието. Мотивите са заложени в законопроектът. Да, може би сте прави, че конкретното споменаване само на този казус, че би бил поет от Националния институт, може би са неточни и непълни. Ставаше въпрос че метрологичното обслужване е залегнало да бъде част от основния предмет на дейност на предприятието.
Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение е доставчик на аеронавигационно обслужване. Има конкретна дефиниция в европейските регламенти и в самият Закон за гражданското въздухоплаване какво значи аеронавигационно обслужване.
Аеронавигационно обслужване означава управление на въздушното движение, комуникационно, навигационно и обзорно обслужване, аеронавигационно метеорологично обслужване, което значи метеорология – науката за времето и аеронавигационно информационно обслужване.
Единственият мотив, с който ние искаме метрологичното обслужване да бъде извадено като част от основната дейност, която ни е вменена е това, че то е спомагателно обслужване, че то помага комуникационно навигационно обзорното обслужване да бъде извършено в РВД и ние по същество не може да извършваме метрологично обслужване в неговата цялост. Няма как да извършваме тези дейности, защото лабораторията ни е стара. Не става въпрос да вадим лабораторията от РВД. Тя ще продължава да съществува. Ако хипотетично предположим, че вие одобрите така направената промяна в закона, положението което имаме днес и това, което ще бъде утре разлика няма да има.
Ако мотивите не са пълни, да Вие сте напълно прав, че може би така заложените мотиви не са напълно ясни и пълни и просто фокусират вниманието точно в една конкретна част. Истината е, че основното което е важно тук е, че по дефиниция това не е основна дейност. По същата логика автотранспорт или финанси биха могли да бъдат част от основаната дейност на предприятието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Пеев, моите уважения към Вас като директор и като специалист. Когато се внася промяна, няма значение в кой закон, основното нещо са мотивите. Вие, по-точно Министерски съвет, защото той го е внесъл, ни представяте едни мотиви, които два месеца след това или един месец след това ни казвате, че това не са мотивите, за които става въпрос. Казвате ни, че и да се приеме и да не се приеме, не се променя нищо.
Аз питам защо правим тази промяна, след като няма да се промени нищо. Аз истинските мотиви ги знам. Аз знам и какво ще се промени, но тогава този разговор, който ще трябва да си го водим, това звено ще бъде извадено, това звено някой друг ще го управлява и Вие като директор ще плащате на това звено. Ако в момента плащате 300 000 лева на година за това обслужване, тогава ще плащате 500 000 лева за същата работа, със същите хора със същата стара лаборатория както вие твърдите, въпреки че тя не е толкова стара.
Тъй като колкото и малка част това да ви е работата, в България няма кой да го прави друг, освен това звено , така ли е, и ще ги пращате тези уреди в чужбина. Предполагам, че в България е доста по-евтино да се прави това обслужване, отколкото в чужбина и като време и като цена. Така че не виждам аргументи. Разбирам че сте вкаран в един коловоз. Между другото това нещо се опитвахте и в предния Парламент да го прокарате. Винаги когато влиза Закон за гражданско въздухоплаване с нещо хубаво, се вкарва и чл. 53, т. 6, ако може и това нещо да мине. Този път затова светвам лампата на всички колеги да знаят за какво става въпрос. Всеки сам носи отговорност при гласуването, но поне Вие като директор, за който аз пак казвам, имам добри отзиви за Вас, не влизайте в това, в което се опитват да ви вкарат, ще загубите. Нямате полза Вие, а и дружеството от това нещо. Приключвам по тази тема.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз ще се обърна към Вас, господин Свиленски. Ако не е част от основната им дейност да извършват контрол върху тези измервания и т.н., защо трябва наистина да се утежняват с това нещо. Господин Свиленски, между другото ако ще се получи като с язовирите, да не се знае кой за какво отговаря и какво прави. Тук си влиза държавата в ролята да го вмени на някой като задължение. От метрологията не искат да обследват и язовирите, казват че това не е тяхна работа, че ДНСК отговаряло за стените, еди кой си отговарял за еди какво си. Точно поради това, че нямаше кой да изпълнява своите задължения и нямаше вменена задължителна функция към нито едно от учрежденията, се стигна до това да има 268 язовира, на които не се знае чии е собственика. Държавата се намеси, вмени задължения на метрологията . Може да не искате, започвате да го правите, точка и нещата приключват. След като има основна дейност, защо трябва да ги задължаваме те да го вършат. Аз доколкото разбирам техниката им е стара. Ако наистина е така, те трябва да инвестират в нова техника, да работят и т.н. при положение, че може някой друг да го поеме и не само за нуждите на РВД да го извършва, а да го извършва за нуждите на всички останали, които се нуждаят от някаква такава информация. Ако бъркам нещо поправете ме, но поне моето разбиране е такова. Говорим затова държавата да си навлезе малко в ролята, а не затова какво се прави, къде сме , кой какво може да направи и т.н. Винаги някой ще се оплаква и ще каже, че това не му е работа и че не иска да го прави и после не се знае кой носи отговорността. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, бъркате. Прочетете цялото становище. Не е въпросът да вменим на някого, на БИМ не му е това работа. Тази лаборатория е създадена именно, за да обслужва РВД, тя няма друг да обслужва. Обяснете ми логично ли е нещо, което работи ние да го извадим и да го дадем на някой друг. Аз питам какво пречи да си бъде там, не казвам защо трябва да се махне. Разходи, един аргумент. Този аргумент, който го имаше отпадна.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, съгласен съм, обаче пак Ви казвам. Според БИМ не можело, с поред РВД обаче е обратното. Тук държавата си влиза във функцията, решава си и започва да се изпълнява. Вижда се, че единият нямал техника, другият не иска. Ако така стоим кой ще отговаря за ситуацията, която не дай си боже може да се случи.
Г-Н С. НЕДЯЛКОВ: Тук има едно неразбиране. Тук не става въпрос за желание или нежелание на една или друга институция. Тук става въпрос за дейности, които са много строго разпределени. Има Закон за измерванията, има други нормативни документи.
Българският институт по метрология има една строга инфраструктура по качеството, има йерархична схема според Закона за измерванията и всичко това е съобразено разбира се с всички останали страни в тази област.
Националният метрологичен институт е най-високото ниво и е длъжен да осигури проследимост за измерванията в страната. Не може Националният метрологичен институт да замести и да извършва дейности в една лаборатория, в друга лаборатория, в едно държавно или някакво друго предприятие. Просто това са две различни дейности и няма как това да се поеме като дейност от Националния метрологичен институт, няма такава практика, това не е нормално. Не е наша работа разбира се ние да се намесваме в работата в случая на държавно предприятие. Те сами трябва да си решат имат ли нужда от такава лаборатория, какво точно ще прави тя, това не е наша работа.
От друга страна тази дейност, специално по-голяма част от техните видове измервания, те са радиотехнически и високочестотни измервания. Тогава вече ако конкретно погледнем на въпросът в Националният метрологичен институт няма такава област. Ние не можем да развием всички области на измерване и да поемем така да се каже цялата тази работа за страната, това не е нормално и няма такава практика. В Законът за измерванията е регламентирано и според мен казуса е съвсем ясен. Така че много категорично можем да кажем, че това не е въпрос на желание на метрологията в България дали да извършва тази дейност. Това искам да уточня. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Няколко думи само. Разбира се колегите от Българският институт по метрология са компетентни в своята област и изразяват своето становище, само че е необходимо да направим едно известно уточнение. Никъде в Законът за гражданското въздухоплаване не се споменава въпросната лаборатория. Тя няма и как да бъде спомената. В законът се говори за основния предмет на дейност на Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение.
Основният предмет на дейност се състои от 10 точки, които ако забележите прегледът на тях, всяка една от тях е изключително и само свързана с дейността на държавното предприятие като доставчик забележете на аеронавигационно обслужване. Това е ние като вносители правим със законът, да махнем забележете от основния предмет на дейност на предприятието това, което не му е основен предмет на дейност, защото основния предмет на дейност на РВД е доставчик на аеронавигационно обслужване, така както е във всички държави членки на Европейския съюз . Така че метрологичното обслужване с премахването му от основния предмет на дейност на предприятието, текстът гласи: „Основния предмет на дейност на РВД е ...”, не означава премахване на лаборатория, закриване на лаборатория, преустановяване на тази дейност, защото като законодателство ние трябва да сме достатъчно прецизни така че закона да дава ясна представа за основния предмет на дейност на което и да е предприятие, а не за дейности, които са спомагателни или които по някакъв начин тангират с основния предмет на дейност на съответното държавно предприятие.
Целта на нас като вносители на законопроектът не е била, отново казвам, премахване на лаборатория, уволняване на хора, които работят в тази лаборатория. Целта е когато който и да е отвори законът, съвсем простичко го казвам, да може да види, че това с което се занимава Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение е аеронавигационно обслужване. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател. Един много кратък въпрос. Приемаме законът днес, през другата седмица го гледаме в Народното събрание, след две седмици е обнародван в Държавен вестник. Това означава ли, че на следващият ден няма кой да прави тези измервания, защото аз разбрах че Българския институт по метрология не може да ги прави. Може би има други организации, които биха могли да ги правят, защото никъде в закона не пише, че това трябва да се вмени на Българския институт по метрология. Моят въпрос е как ние ще процедираме в деня, в който закона влезе в сила и на следващия ден трябва да прави тези измервания. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Въпросът е към Вас, господин Пеев.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпроса. Мисля, че това е ключовият въпрос относно цялата тема за която говорим. Искам да кажа съвсем отговорно, че приемам донякъде критиката за непълните мотиви, но ако приемем че закона е факт, Държавното предприятие Ръководство въздушно движение ще продължи да извършва дейностите, които извършва и сега и които самата лаборатория като такава е възможно да извършва, защото тя има оборудване, което е специализирано и което е предназначено за конкретни измервания. Ние и сега имаме сложни системи, които не можем да ги измерваме и калибрираме в нашата лаборатория, не можем да ги измерваме дори и в Националния институт по метрология, те самите казаха: „Те са много по-големи от нас”, самите те не могат да обхванат цялата дейност и спектър на метрологичното обслужване. Ние и дори сега използваме специализирани компании, аз съм го описал в материала, който обещах и който изпратих, дори и сега правим такива измервания и калибрирания с външни изпълнители, защото нашата лаборатория не може на практика да обхване целия спектър. Така че конкретно на Вашият въпрос нищо няма да се промени, хората ще продължат да си правят измерванията на съответните уреди, които и сега ползват. Ако ние преценим, че на даден етап трябва да закупим ново оборудване, което е важно за някои от дейностите, ние чрез така наречения кост бенефит анализ ще го направим. Мисля, че така отговарям на въпроса. Не става въпрос за механично изваждане на лабораторията от предприятието. Тя ще продължи да бъде там и тези двама човека ще продължат работят, дори тяхната дейност ще се разшири, защото не искаме от обслужване да минем на осигуряване, което значи че те ще отговарят за цялостните дейности в предприятието, които се отнасят до организацията и осигуряването на това метрологично обслужване.
Приемам критиката на господин Свиленски, че мотивите не са точни.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз съм удовлетворен от отговорът, тъй като преди този отговор в голяма част от колегите имаше едно неразбиране затова точно какво правим и неразбирането дойде точно от мотивите на Българския институт по метрология, тъй като никъде в закона те не са визирани за каквото и да било. Не знам поради каква причина им е поискано становище, но те са изказали такова, че не могат да го правят. В края на краищата РВД преценяват най-добре какво ще те, кое ще аутсорстват, кое ще дават в чужбина и т.н.
Аз лично ще подкрепя тази промяна в закона. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Михов каза какво ще се случи. Аутсорстване. Спомняте си в предишният Парламент беше внесено доста по-широко предложение в тази посока. Тогава в почти цяла Европа осе вдигнаха всички служители в РВД и имаха стачка доколкото си спомням. Голяма европейска стачка, точно в този ден на нас ни беше предложено да го гледаме този закон. Колеги, аз пак не разбрах защо трябва. Разбрах, че не пречи да се извади, но не разбрах защо трябва да се извади. Когато е основна дейност е едно, вникнете в това какво значи да бъде основна дейност и какво значи да не бъде основна дейност. Ако не е основна дейност се случва това, което казва господин Михов – аутсорстване, вземане и т.н., сега го няма. Сега се издържа от РВД, обслужва си РВД, тогава плащаш навън, 500 000 лева на година. Това ще стане. Казахме, че мотивите не са точни и те си го признаха и пак не разбрахме защо, върви се в тази посока. Вървите към аутсорстване, защото след тази поправка ще дойдат и други, т.е. ние няма да спрем само с това нещо, да може средствата да се отчитат по друг начин, на едни други места. Дотук ще спра, не искам да говоря повече.
Колеги, оттеглете това предложение. Госпожо Стоянова, Вие сте добър юрист, подвеждат Ви, ще стане това, от което нямате никаква полза никой тук, нито в Парламента. Една част от обществото, вероятно много малка ще има, но не ни правете на хора, които не разбираме за какво става въпрос. Признайте си защо го правите и това е. Който иска да ви подкрепя, аз сам не мога да се боря с цялата тази машина, но поне ще бъда чист пред съвестта си че съм ви казал за какво става въпрос, а вие ако искате го направете. Не става въпрос за двамата служители, не става въпрос за обслужването. Това е вратичката, след което ще бъде отворена другата врата и след която може би след години няма да има и РВД, а от някъде другаде ще ни управляват самолетите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, има ли други изказвания.
Господин Кадиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
За да ми се изясни напълно картината, аз все още не знам каква позиция ще заема при гласуването, аз имам един въпрос. Доколкото разбрах част от тези измервания не могат да ги правят и ги дават на други фирми. Има ли такава вероятност вие да закупите техниката и това нещо да се прави при вас.
Аз видях, че тук е вече и господин Божков, понеже става въпрос за високочестотни измервания има ли възможност да се направи едно цялостно окомплектоване, защото ако се дават 200 000 лева за чужди измервания по-добре е да си купим апаратурата и тук да ги правим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Кадиеев. Господин Пеев, Вие отговорихте частично на въпросите. Ако може сега да дадете по-пълен отговор.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпросът, мисля че е изключително важен и сега предприятието използва външни услуги както споменах и както обясних на предната комисия, за да прави определени измервания. Те не са в никакъв случай само високочестотни такива. Не става въпрос за 500 000 лева, а по статистиката, която аз съм извадил става въпрос за около 30 000 лева на година, които даваме за допълнителни такива измервания, статистиката е за 2013 и 2014 година. Изключително е трудно да отговоря на втората част на въпросът Ви да идентифицираме какъв е пълният спектър на метрологичното обслужване и осигуряване, за да може въобще да остойностим какъв вид и какво количество апаратура да купим, така че да обхванем целия този спектър. Новото оборудване, което закупуваме е 90 % с вградени системи за мониторинг и контрол и то въобще не се нуждае от калибриране, измерване и т.н. Така че ние постоянно купуваме нови системи, развиваме ги технологично, така че е изключително трудно да поставим рамка в която да кажем: „Да, ако купим това оборудване в този му вид и обем ние ще покрием тези дейности”. Не вярвам някой да може да го направи , включително и Националния метрологичен институт.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Колеги други изказвания.
Ако ми позволите и аз ще взема думата в тази насока. Това, което е проблем в предложеният законопроект за изменение и допълнение на закона са мотивите, които сте вкарали, господин Пеев. Те са написани от вас и от там това възбуди тази полемика между народните представители. Защото тук това, което чувам и с това, което се запознах допълнително по темата, с доклада който е изпратен, със становищата които са изпратени се разбра средното.
Първо в Европа, а и не само в Европа няма никъде такава лаборатория, която да действа по начина, по който действа у нас в РВД, което не е лошо, но просто няма такава практика. Всички оборудвания действително в последните 7 – 8 години идват калибровани, те са направени. Изследванията, които се правят са допълнителни, сумите са около 30 000 лева годишно и това можеше да бъде направено по целесъобразност и това не към основния предмет на дейност на ръководството на РВД. Крайно време е когато се подава това изменение и допълнение на законът по-подробно да се подават мотивите за промяната в законодателството. Това възбуди съответно сериозна полемика в народните представители. По същият начин ще се работи, но след промяната ще остане едно съмнение, че тази комисия може да бъде аутсорствана или нещо от този род затворена или да бъде предадена тази дейност на външен източник.
Затова в тази насока аз бих Ви помолил да кажете категорично пред уважаемите народни представители какво е вашето мнение в тази насока. Също така и заместник министърът да изкаже мнението си. Благодаря.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря.
Искам да кажа на всички, че аз съм действащ ръководител на полети, който притежава валидно свидетелство за правоспособност и който влиза в залата и работи наравно с другите колеги.
Искам пред вас съвсем отговорно да кажа, че приемам критиката относно непълните мотиви и че това е основната причина, за да има такава дискусия.
Искам съвсем отговорно да заявя, че Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение няма намерение да разпродава, продава, отдава и всичко друго, което си помислим на лабораторията, която съществува в момента. Напротив, при определени обстоятелства , ако това се налага, може би това трябва да бъде допълнена с някакво оборудване, ако то предполага, че е необходимо за извършване на някакви специализирани измервания. Докато това зависи от мен, не виждам причина да бъде по друг начин
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: При това положение спокойно може да декларирате чисто политически, че няма да бъдат аутсорствани тези дейности на външни изпълнители.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Законът, който господин Свиленски спомена и в Европа разбуни духовете и имаше и стачки, така наречения Сесто + за аутсорстване на спомагателни дейности, но не на метрологичното обслужване, а тук става въпрос за доста по-големи дейности. Искам да кажа, че транспортното аташе на Република България имаше основна роля, за да бъде стопиран този закон и да бъде предложен във вид, в който беше представен. Тя се казва Христина Велинова и основна роля в нейната подготовка със становище и защити беше на експертите от Ръководство въздушно движение и в мое лично лице.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
В чл. 53 от същият закон, в ал. 2, точка 2 е записано, че трябва да се извършва планирано осигуряване, внедряване в експлоатация, поддържане на съоръжения, системи и оборудване, комуникационно, навигационно, обзорно и метрологично осигуряване.
След като това е отразено тук, аз не виждам смисъл да има т.6, защото системите, поддържането, калиброването и т.н. те влизат в задълженията малко по-нагоре и може би съвсем умишлено метрологичното обслужване не е записано тук.
Има ли някаква логика в това, което казвам. Вие имате задължението да поддържате системите, оборудването и т.н. и в един момент с т. 6 казвате отново, че го имате това задължение. Наистина смисълът на т. 6 не е ли в т. 2, а по-надолу просто дори не виждам смисъл тя да се споменава, защото вие вече имате задължение в т. 2 да ги поддържате тези системи. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпросът, абсолютно сте прав. Комуникационното , навигационното и обзорното обслужване са предмет от основната дейност на ДП РВД и те трябва да бъдат предоставени в неговата цялост, т. е. освен закупуването и поддържането, това включва и тяхното калибриране, измерване и т.н. Затова в материалът, който се опитахме на по-късен етап да разпространим и да допълним не дотам добре разписаните мотиви, още веднъж приемам критиката, там ясно е казано, че метрологичното обслужване е спомагателно обслужване към тези видове обслужване, за които споменахте, т.е. ние сме длъжни да го правим и ако не можем да го правим самостоятелно, трябва да търсим други външни източници, които да ни помогнат да го правим.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, благодаря Ви че ми давате за пореден път думата, явно вървим към приключване и вероятно към подкрепа на така предложената промяна. Аз искам само да помоля заместник министър Борисов като политическо лице да гарантира, да обещае поне, не пред нас, пред комисията, че в Държавно предприятие РВД няма да се пристъпва към дейности по аутсорстване, няма да се изнасят дейности на външни изпълнители и дейността ще продължи да работи така, както е работила в интерес на сигурността на полетите. Това е, ако получим тази гаранция, аз мисля че поне за тези четири години или колкото изкара мандата, може да бъдат спокойни колегите. Искам политическа гаранция от заместник министър Борисов.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин заместник министър.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Свиленски, абсолютно отговорно гарантирам, че ДП РВД докато го има ще изпълнява своите функции по такъв начин, че да осигури максималната безопасност на въздушния трафик на територията на държавата България и дотолкова доколкото основния предмет на дейност на дружеството е такъв, какъвто е вписан в закона. Метрологичното обслужване се явява една съпътстваща дейност, която е необходима за изпълнението на функциите на Ръководство въздушно движение. Както каза господин Пеев те ще запазят тази структура с целият персонал, с цялото си техническо обезпечение в РВД, отново всичко подчинено на сигурността на въздушния трафик над територията на България. Вие не искате сега пред вас да гарантирам, че РВД ще спре своето технологично развитие на настоящия си етап и от тук нататък те няма да мръднат и на йота в технологичното си развитие. Ако утре РВД си купи супер ново и добро технологично оборудване, което не налага калибрирани, което не налага такива допълнителни измервания, на кого е нужно това. РВД днес използва услугите на външни компании, за да може да си изпълнява задълженията по такъв начин, че да осигурява надежден трафик на България.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Уважаеми колеги, моля ви да си съберете мислите, защото предстои гласуване.
Гласуваме § 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 2, въздържали се – 1.
Параграф 2 е приет.
Преминаваме към следващият § 3.
Тъй като нямаме направени предложения по § 3, §4 и §5, предлагам да ги гласуваме амблок.
Има ли предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфи 3, 4 и 5 са приети.
Преминаваме към § 6.
По § 6 има правно технически бележки.
Заповядайте, госпожо Емануилова.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Административно наказателната разпоредба на чл.143а е прецизирана във връзка с конкретизиране на лицата по чл.1, § 3 от Регламент (ЕС) № 255/2010 година, като предлагаме накрая на текста да бъдат думите: „както и всеки, който разпореди или допусне това” да отпаднат.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
От страна на вносителя имате ли възражения.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата евентуално за мнения, предложения или изказване на становища. Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на § 6.
Ще ви прочета текста на § 6.
§6. Създава се чл. 143а:
„Чл.143а. Наказват се с глоба от 3 000 до 10 000 лева или се налага имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лева на лицата по чл.1, § 3 от Регламент (ЕС) № 255/2010 година на комисията от 25 март 2010 година за определяне на общите правила за управление на потоците въздушно движение, които не изпълняват или забавят изпълнението на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на този регламент”.
Има ли предложения. Не виждам вдигнати ръце.
Моля да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 е приет.
Преминаваме към § 7.
По § 7 няма направени предложения.
Имаме Заключителна разпоредба. Това е наименованието на подразделението и смятам, че можем да преминем към общо гласуване.
Има ли някакви предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет.
Преминаваме към § 8, по който има правно техническа промяна.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Посочили сме , че ал. 4, 5 и 6 на чл. 141а, които влизат в сила от 1 януари 2016 година касаят разпоредбата на § 4.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Имате ли предложение по така направеното уточнение от Правна дирекция. Няма.
Ще ви прочета текста.
§ 8. Разпоредбата на § 4 относно чл. 141а, ал. 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2016 година.
Предлагам да преминем към гласуване на § 8.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 8 е приет.
С това е приема и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
Уважаеми колеги това е продължение на законопроекта. На предишното заседание бяха обсъждани всички членове, бяха направени някои предложения в движение, освен това имахме да доизчистваме текстове по направени предложения от народни представители.
Готови сме с текстовете.
Представям гостите:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Калина Димитрова – директор дирекция Съобщения
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна и и.д. началник на кабинета на министъра
Представители на Комисия за регулиране на съобщенията
Г-н Веселин Божков – председател на КРС
Г-н Никола Колев – заместник председател на КРС
Г-жа Андреана Атанасова – член на КРС
Г-жа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция Техническо регулиране и електронен подпис
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Г-н Степан Химук – главен юрисконсулт в дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Представители на неправителствени организации от бранша:
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-н Христо Нихризов – Теленор
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Г-жа Ангелина Лякова – Теленор
Г-жа Искра Кусева – Мтел
Г-н Първан Русинов – Мтел
Г-н Валентин Вътов – БТК
Г-жа Мирослава Якимова – БТК
Г-н Бойко Харлов – Мултимедия АД
Г-н Валентин Георгиев – ТВ клуб 2000
Колеги, бяхме стигнали до § 1, в който има предложение на народния представител Камен Костадинов и народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Предложението, около което се е обединила комисията е следното:
Създава се § 1а.
В чл.257 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1, в изречението 1. изразът „при наличието на техническа възможност” се премахва.
2. В края на алинеята се добавя ново изречение със следното съдържание:
„1.Изключение от задължението по предходното изречение може да бъде допуснато от комисията единствено поради липса на техническа възможност за срок не по-дълъг от три месеца.
1. Създава се нова алинея 8:
(8) Предприятията предоставящи обществени телефонни услуги могат да откажат или да ограничат осигуряването на взаимно свързване в случаите, когато дадено предприятие не осигурява функцията предоставяне на идентификация на линията на викащия за повиквания, произхождащи от неговата мрежа.
Възможността по предходното изречение не се прилага само ако комисията е допуснала изключение поради липса на техническа възможност в срока по ал.1”.
Това е текстът около който се е обединила комисията.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин Вълков.
По така прочетеното предложение в частта т.1 – не възразяваме срещу него.
Относно създадената нова ал.8 смятаме, че е необходимо да се намери балансът между националната сигурност, това което вече беше обсъждано на предното заседание и недопускането на възможността за ограничаване на трафика , от което могат да бъдат потърпевши определени предприятия.
Към този въпрос трябва да подходим всички много внимателно в рамките на съответните директиви, за да не се възпрепятства и взаимното свързване на мрежите.
Водещата роля на регулаторът тук е в осигуряване на техническата възможност за идентификация на линия на викащия, идентификация на свързаната линия и тоналното набиране и тя трябва да бъде запазена, така както е предвидено в съответните секторни директиви.
Това е нашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласни сте с първата част на предложението, а имате резерви по отношение на ал. 8. Така ли е.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Така както е променен текстът на ал.8, защото първоначално беше : „предприятия предоставящи телефонни услуги са длъжни да откажат”, сега текста е променен на „могат да откажат” и задължението по предходното изречение” не се прилага само ако комисията ..... „ е заменено с „възможността по предходното изречение”. В смисъл приемливо е това.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да обърна внимание още веднъж на уважаемата комисия, че това за което ние коментираме в момента ние вече сме го постигнали и така е в цяла Европа.
В момента въвеждането на тези текстове под влияние на национална сигурност мисля, че прозират другите неща, а те са: създаването на възможност на операторите за селектиране на подход по отношение на оператори, които искат да имат достъп до тяхната мрежа. По този начин се ограничава конкуренцията и с това влизаме в противоречие с европейските директиви и със секторните директиви, както каза господин Борисов.
Вторият момент, което не е тайна ,тази дискусия ние я водихме преди две години, защото другото което прозира, това дава възможност на операторите да налагат цени различни от тези, които вече са наложени и са постигнати и това ще бъде в ущърб на българските потребители и аз затова апелирам към всички вносители да имат предвид, че когато се допусне това нещо, мисля че българския потребител няма да е доволен. Това е което имам да кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Операторите изразиха своето мнение на предното заседание.
Г-ЖА АНГЕЛИНА ЛЯКОВА: Главен директор Регулация на Теленор
Аз искам да изкажа подкрепата си към така прочетеният текст от господин Вълков и само две уточнения.
Първо ние считаме, че цената е регулирана, детерминирана в нашите мрежи и друга цена няма как да бъде наложена. Второто нещо е това, че липсата на филтриране на трафик, т.е. приемането на всякакъв вид трафик, включително и без идентификация на линията на викащия практически увеличава приходите на нашата компания, т.е. ние всъщност от финансова гледна точка бихме имали интерес да няма идентификация на линия на викащите и всеки вид трафик да бъде терминиран в нашата мрежа, тъй като ние печелим от това. Просто го имайте предвид , когато обмисляте предложението ми. Финансово ние всъщност нямаме интерес да бъде въвеждан този текст. Единственото, което ние смятаме че просто не е редно да бъде така е че ние не искаме да има непрозрачен трафик в нашите мрежи и също според нас потребителя именно би бил недоволен, ако не може да се проследи от къде идва обаждането. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други. Заповядайте.
Г-ЖА МИРОСЛАВА ЯКИМОВА: Виваком.
Цените са регулирани и изобщо тук дума не може да става затова. Идентификация на линията на викащия е стандартизирана функция на мрежата, която трябва да се осигурява от всяко предприятие и всъщност не трябва да се допуска дадени предприятия самоволно да се освобождават от този ангажимент. Трябва да има обективни критерии и стимули за инициатива във всяко предприятие да осигури тази функция.
В този смисъл подкрепям текста.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Мобилтел. Нашата позиция е, че така предложения текст в днешното заседание считаме за приемлив. Бих искала също така да подкрепя колегите , че не е налице възможност за увеличаване на цените и само да обърна внимание на уважаемите народни представители, че подобен текст и в момента съществува в правилата на Комисията за регулиране на съобщенията и ако това беше вярно, че бихме могли да вдигнем цените, ние и сега бихме го направили. Тези цени са регулирани, детерминирани в нашите мрежи и няма възможност да бъдат променяни на тази база. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги. Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Свиленски преди малко попита заместник министъра дали може да поеме някакви гаранции. Знам, че това с гаранциите е много трудно постижимо и по-скоро морален акт, отколкото каквото и да било друго, но тъй като имаше такива нюанси в хода на обсъждането на предложенията и трите оператора изказаха мнение, че тази промяна по никакъв начин не би довела до промяна в цените.
Аз, предполагам че и голяма част от колегите, го приемам като един вид гаранция. Да не изпаднем в хипотеза, в която след месец, два или три трябва да променяме закона, така че в обратния смисъл да си намалите цените. Да не изпаднем в хипотеза, когато това би довело до някакво финансово изражение и да кажете, че се правят допълнителни разходи и т.н., да използвате такъв мотив. Приемам го като потвърждение на трите оператора. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Други колеги. Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с текста, както беше прочетен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текста .
Преминаваме към следващия параграф.
§ 2.
По параграф 2 има правно технически изменения. Няма други предложения.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Просто за икономия са обединени петте точки в един текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, поправките са технически. Ще ви изчета текста.
§ 2. В чл.331 ал.3, 4 , 5, 7 и 8 думите „влязло в сила” се заличават.
Има ли някакви предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3 по вносител, отнася се за чл.331а.
Няма направени предложения по този параграф.
Има ли някой от вас, който иска допълнително да вземе думата. Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 4 по вносител.
По § 4 има направено предложение по време на обсъждането.
Оттеглям предложението си след консултация с колегите. При следващото внасяне на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще направим предложение, което смятаме че трябва да бъде издържано юридически, тъй като между първо и второ четене не беше направено такова предложение затова го оттеглям.
Остава текстът, който е към настоящия момент.
Има ли към него някакви допълнителни предложения или изказване на становища от страна на народните представители. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 5 по вносител. Няма направени предложения.
По следващият § 6. Допълнителна разпоредба. Няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
С това се приема и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения на второ четене.
Колеги, преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА – Разни.
Имате думата за въпроси. Не виждам вдигнати ръце.
Закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Гроздан Караджов/
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 25 март 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни.
3аседанието беше открито и ръководено от заместник председателят на комисията Иван Вълков.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми заместник министър, уважаеми гости, тъй като имаме необходимия кворум откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
3. Разни
Имате ли предложения към така направения дневен ред. Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ПЪРВА точка от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерски съвет на 2.02.2015 г. – за второ четене.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Георги Пеев – директор на РВД
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна и и.д. началник на кабинета на министъра.
Г-н Димитър Стоянов – председател на Български институт по метрология
Г-н Сашо Недялков – Главен директор на ГД Национален център по метрология
Предлагам да преминем към докладът за второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Има ли някакви предложения относно наименованието на закона. Не виждам вдигнати ръце.
Който е съгласен с така прочетеното наименование на закона , моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият §1.
По § 1 няма направени предложения.
Има ли изказвания по този параграф. Не виждам вдигнати ръце. При това положение предлагам да преминем към гласуване.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 2.
Има ли предложения или изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, На първото гласуване на този законопроект поставих въпросът за отпадането на ал. 2, т. 6 на чл. 53, касаещ метрологичната лаборатория на РДВ. Тогава доколкото си спомням, а и вие които тук присъствате, изпълнителният директор на РВД ни каза, че има дублиране на дейността и и поради тази причина тази лаборатория трябва да бъде извадена от РВД и това бяха мотивите, други мотиви нямаше.
Предполагам всички вие сте се запознали със становището на Българския институт по метрология, за който се твърдеше, че ще поеме метрологичното обслужване на РВД и ще ви прочета само заключението на това становище:
„ Във връзка с гореизложеното, нашето становище е, че Българският институт по метрология няма възможност да извършва метрологичното обслужване, свързано с дейността на Държавното предприятие Ръководство въздушно движение.
Няма установена практика националните метрологични институти на страните да извършват подобни дейности и не може да се говори за дублиране на дейността по метрологичното обслужване с предмета на дейност на Българския институт по метрология. .
Единственото, което мога да кажа е, че искрено се надявам изпълнителният директор е бил подведен от тези, които са му представили този закон. Всичко друго е подиграване с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и българския Парламент, тъй като на първо гласуване това беше вкарано по този начин, имаше представител, който не стана в залата да каже какво е реалната ситуация и ако не беше активността на част от народните представители ние днес може би щяхме да извадим тази лаборатория и не знам кой щеше да извършва тази дейност в РВД.
Аз апелирам този параграф да не бъде подкрепен, текстът няма как да бъде изтеглен, но да не бъде подкрепен и в зала разчитам всички парламентарни групи също да не подкрепят този параграф. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Пеев.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за уточнението. На предходното заседание на комисията ставаше въпрос за метрологичното обслужване, а не ставаше въпрос за метрологичната лаборатория на ДП РВД.
Да, говорим за метрологичното обслужване, при което лабораторията е само една малка част от метрологичното обслужване, което се извършва в предприятието.
Метрологичното обслужване, което извършва РВД ,лабораторията с която разполага държавното предприятие е само малка част от метрологичното обслужване, което се извършва в предприятието. Мотивите са заложени в законопроектът. Да, може би сте прави, че конкретното споменаване само на този казус, че би бил поет от Националния институт, може би са неточни и непълни. Ставаше въпрос че метрологичното обслужване е залегнало да бъде част от основния предмет на дейност на предприятието.
Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение е доставчик на аеронавигационно обслужване. Има конкретна дефиниция в европейските регламенти и в самият Закон за гражданското въздухоплаване какво значи аеронавигационно обслужване.
Аеронавигационно обслужване означава управление на въздушното движение, комуникационно, навигационно и обзорно обслужване, аеронавигационно метеорологично обслужване, което значи метеорология – науката за времето и аеронавигационно информационно обслужване.
Единственият мотив, с който ние искаме метрологичното обслужване да бъде извадено като част от основната дейност, която ни е вменена е това, че то е спомагателно обслужване, че то помага комуникационно навигационно обзорното обслужване да бъде извършено в РВД и ние по същество не може да извършваме метрологично обслужване в неговата цялост. Няма как да извършваме тези дейности, защото лабораторията ни е стара. Не става въпрос да вадим лабораторията от РВД. Тя ще продължава да съществува. Ако хипотетично предположим, че вие одобрите така направената промяна в закона, положението което имаме днес и това, което ще бъде утре разлика няма да има.
Ако мотивите не са пълни, да Вие сте напълно прав, че може би така заложените мотиви не са напълно ясни и пълни и просто фокусират вниманието точно в една конкретна част. Истината е, че основното което е важно тук е, че по дефиниция това не е основна дейност. По същата логика автотранспорт или финанси биха могли да бъдат част от основаната дейност на предприятието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Пеев, моите уважения към Вас като директор и като специалист. Когато се внася промяна, няма значение в кой закон, основното нещо са мотивите. Вие, по-точно Министерски съвет, защото той го е внесъл, ни представяте едни мотиви, които два месеца след това или един месец след това ни казвате, че това не са мотивите, за които става въпрос. Казвате ни, че и да се приеме и да не се приеме, не се променя нищо.
Аз питам защо правим тази промяна, след като няма да се промени нищо. Аз истинските мотиви ги знам. Аз знам и какво ще се промени, но тогава този разговор, който ще трябва да си го водим, това звено ще бъде извадено, това звено някой друг ще го управлява и Вие като директор ще плащате на това звено. Ако в момента плащате 300 000 лева на година за това обслужване, тогава ще плащате 500 000 лева за същата работа, със същите хора със същата стара лаборатория както вие твърдите, въпреки че тя не е толкова стара.
Тъй като колкото и малка част това да ви е работата, в България няма кой да го прави друг, освен това звено , така ли е, и ще ги пращате тези уреди в чужбина. Предполагам, че в България е доста по-евтино да се прави това обслужване, отколкото в чужбина и като време и като цена. Така че не виждам аргументи. Разбирам че сте вкаран в един коловоз. Между другото това нещо се опитвахте и в предния Парламент да го прокарате. Винаги когато влиза Закон за гражданско въздухоплаване с нещо хубаво, се вкарва и чл. 53, т. 6, ако може и това нещо да мине. Този път затова светвам лампата на всички колеги да знаят за какво става въпрос. Всеки сам носи отговорност при гласуването, но поне Вие като директор, за който аз пак казвам, имам добри отзиви за Вас, не влизайте в това, в което се опитват да ви вкарат, ще загубите. Нямате полза Вие, а и дружеството от това нещо. Приключвам по тази тема.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз ще се обърна към Вас, господин Свиленски. Ако не е част от основната им дейност да извършват контрол върху тези измервания и т.н., защо трябва наистина да се утежняват с това нещо. Господин Свиленски, между другото ако ще се получи като с язовирите, да не се знае кой за какво отговаря и какво прави. Тук си влиза държавата в ролята да го вмени на някой като задължение. От метрологията не искат да обследват и язовирите, казват че това не е тяхна работа, че ДНСК отговаряло за стените, еди кой си отговарял за еди какво си. Точно поради това, че нямаше кой да изпълнява своите задължения и нямаше вменена задължителна функция към нито едно от учрежденията, се стигна до това да има 268 язовира, на които не се знае чии е собственика. Държавата се намеси, вмени задължения на метрологията . Може да не искате, започвате да го правите, точка и нещата приключват. След като има основна дейност, защо трябва да ги задължаваме те да го вършат. Аз доколкото разбирам техниката им е стара. Ако наистина е така, те трябва да инвестират в нова техника, да работят и т.н. при положение, че може някой друг да го поеме и не само за нуждите на РВД да го извършва, а да го извършва за нуждите на всички останали, които се нуждаят от някаква такава информация. Ако бъркам нещо поправете ме, но поне моето разбиране е такова. Говорим затова държавата да си навлезе малко в ролята, а не затова какво се прави, къде сме , кой какво може да направи и т.н. Винаги някой ще се оплаква и ще каже, че това не му е работа и че не иска да го прави и после не се знае кой носи отговорността. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, бъркате. Прочетете цялото становище. Не е въпросът да вменим на някого, на БИМ не му е това работа. Тази лаборатория е създадена именно, за да обслужва РВД, тя няма друг да обслужва. Обяснете ми логично ли е нещо, което работи ние да го извадим и да го дадем на някой друг. Аз питам какво пречи да си бъде там, не казвам защо трябва да се махне. Разходи, един аргумент. Този аргумент, който го имаше отпадна.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, съгласен съм, обаче пак Ви казвам. Според БИМ не можело, с поред РВД обаче е обратното. Тук държавата си влиза във функцията, решава си и започва да се изпълнява. Вижда се, че единият нямал техника, другият не иска. Ако така стоим кой ще отговаря за ситуацията, която не дай си боже може да се случи.
Г-Н С. НЕДЯЛКОВ: Тук има едно неразбиране. Тук не става въпрос за желание или нежелание на една или друга институция. Тук става въпрос за дейности, които са много строго разпределени. Има Закон за измерванията, има други нормативни документи.
Българският институт по метрология има една строга инфраструктура по качеството, има йерархична схема според Закона за измерванията и всичко това е съобразено разбира се с всички останали страни в тази област.
Националният метрологичен институт е най-високото ниво и е длъжен да осигури проследимост за измерванията в страната. Не може Националният метрологичен институт да замести и да извършва дейности в една лаборатория, в друга лаборатория, в едно държавно или някакво друго предприятие. Просто това са две различни дейности и няма как това да се поеме като дейност от Националния метрологичен институт, няма такава практика, това не е нормално. Не е наша работа разбира се ние да се намесваме в работата в случая на държавно предприятие. Те сами трябва да си решат имат ли нужда от такава лаборатория, какво точно ще прави тя, това не е наша работа.
От друга страна тази дейност, специално по-голяма част от техните видове измервания, те са радиотехнически и високочестотни измервания. Тогава вече ако конкретно погледнем на въпросът в Националният метрологичен институт няма такава област. Ние не можем да развием всички области на измерване и да поемем така да се каже цялата тази работа за страната, това не е нормално и няма такава практика. В Законът за измерванията е регламентирано и според мен казуса е съвсем ясен. Така че много категорично можем да кажем, че това не е въпрос на желание на метрологията в България дали да извършва тази дейност. Това искам да уточня. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Няколко думи само. Разбира се колегите от Българският институт по метрология са компетентни в своята област и изразяват своето становище, само че е необходимо да направим едно известно уточнение. Никъде в Законът за гражданското въздухоплаване не се споменава въпросната лаборатория. Тя няма и как да бъде спомената. В законът се говори за основния предмет на дейност на Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение.
Основният предмет на дейност се състои от 10 точки, които ако забележите прегледът на тях, всяка една от тях е изключително и само свързана с дейността на държавното предприятие като доставчик забележете на аеронавигационно обслужване. Това е ние като вносители правим със законът, да махнем забележете от основния предмет на дейност на предприятието това, което не му е основен предмет на дейност, защото основния предмет на дейност на РВД е доставчик на аеронавигационно обслужване, така както е във всички държави членки на Европейския съюз . Така че метрологичното обслужване с премахването му от основния предмет на дейност на предприятието, текстът гласи: „Основния предмет на дейност на РВД е ...”, не означава премахване на лаборатория, закриване на лаборатория, преустановяване на тази дейност, защото като законодателство ние трябва да сме достатъчно прецизни така че закона да дава ясна представа за основния предмет на дейност на което и да е предприятие, а не за дейности, които са спомагателни или които по някакъв начин тангират с основния предмет на дейност на съответното държавно предприятие.
Целта на нас като вносители на законопроектът не е била, отново казвам, премахване на лаборатория, уволняване на хора, които работят в тази лаборатория. Целта е когато който и да е отвори законът, съвсем простичко го казвам, да може да види, че това с което се занимава Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение е аеронавигационно обслужване. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател. Един много кратък въпрос. Приемаме законът днес, през другата седмица го гледаме в Народното събрание, след две седмици е обнародван в Държавен вестник. Това означава ли, че на следващият ден няма кой да прави тези измервания, защото аз разбрах че Българския институт по метрология не може да ги прави. Може би има други организации, които биха могли да ги правят, защото никъде в закона не пише, че това трябва да се вмени на Българския институт по метрология. Моят въпрос е как ние ще процедираме в деня, в който закона влезе в сила и на следващия ден трябва да прави тези измервания. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Въпросът е към Вас, господин Пеев.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпроса. Мисля, че това е ключовият въпрос относно цялата тема за която говорим. Искам да кажа съвсем отговорно, че приемам донякъде критиката за непълните мотиви, но ако приемем че закона е факт, Държавното предприятие Ръководство въздушно движение ще продължи да извършва дейностите, които извършва и сега и които самата лаборатория като такава е възможно да извършва, защото тя има оборудване, което е специализирано и което е предназначено за конкретни измервания. Ние и сега имаме сложни системи, които не можем да ги измерваме и калибрираме в нашата лаборатория, не можем да ги измерваме дори и в Националния институт по метрология, те самите казаха: „Те са много по-големи от нас”, самите те не могат да обхванат цялата дейност и спектър на метрологичното обслужване. Ние и дори сега използваме специализирани компании, аз съм го описал в материала, който обещах и който изпратих, дори и сега правим такива измервания и калибрирания с външни изпълнители, защото нашата лаборатория не може на практика да обхване целия спектър. Така че конкретно на Вашият въпрос нищо няма да се промени, хората ще продължат да си правят измерванията на съответните уреди, които и сега ползват. Ако ние преценим, че на даден етап трябва да закупим ново оборудване, което е важно за някои от дейностите, ние чрез така наречения кост бенефит анализ ще го направим. Мисля, че така отговарям на въпроса. Не става въпрос за механично изваждане на лабораторията от предприятието. Тя ще продължи да бъде там и тези двама човека ще продължат работят, дори тяхната дейност ще се разшири, защото не искаме от обслужване да минем на осигуряване, което значи че те ще отговарят за цялостните дейности в предприятието, които се отнасят до организацията и осигуряването на това метрологично обслужване.
Приемам критиката на господин Свиленски, че мотивите не са точни.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз съм удовлетворен от отговорът, тъй като преди този отговор в голяма част от колегите имаше едно неразбиране затова точно какво правим и неразбирането дойде точно от мотивите на Българския институт по метрология, тъй като никъде в закона те не са визирани за каквото и да било. Не знам поради каква причина им е поискано становище, но те са изказали такова, че не могат да го правят. В края на краищата РВД преценяват най-добре какво ще те, кое ще аутсорстват, кое ще дават в чужбина и т.н.
Аз лично ще подкрепя тази промяна в закона. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Михов каза какво ще се случи. Аутсорстване. Спомняте си в предишният Парламент беше внесено доста по-широко предложение в тази посока. Тогава в почти цяла Европа осе вдигнаха всички служители в РВД и имаха стачка доколкото си спомням. Голяма европейска стачка, точно в този ден на нас ни беше предложено да го гледаме този закон. Колеги, аз пак не разбрах защо трябва. Разбрах, че не пречи да се извади, но не разбрах защо трябва да се извади. Когато е основна дейност е едно, вникнете в това какво значи да бъде основна дейност и какво значи да не бъде основна дейност. Ако не е основна дейност се случва това, което казва господин Михов – аутсорстване, вземане и т.н., сега го няма. Сега се издържа от РВД, обслужва си РВД, тогава плащаш навън, 500 000 лева на година. Това ще стане. Казахме, че мотивите не са точни и те си го признаха и пак не разбрахме защо, върви се в тази посока. Вървите към аутсорстване, защото след тази поправка ще дойдат и други, т.е. ние няма да спрем само с това нещо, да може средствата да се отчитат по друг начин, на едни други места. Дотук ще спра, не искам да говоря повече.
Колеги, оттеглете това предложение. Госпожо Стоянова, Вие сте добър юрист, подвеждат Ви, ще стане това, от което нямате никаква полза никой тук, нито в Парламента. Една част от обществото, вероятно много малка ще има, но не ни правете на хора, които не разбираме за какво става въпрос. Признайте си защо го правите и това е. Който иска да ви подкрепя, аз сам не мога да се боря с цялата тази машина, но поне ще бъда чист пред съвестта си че съм ви казал за какво става въпрос, а вие ако искате го направете. Не става въпрос за двамата служители, не става въпрос за обслужването. Това е вратичката, след което ще бъде отворена другата врата и след която може би след години няма да има и РВД, а от някъде другаде ще ни управляват самолетите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, има ли други изказвания.
Господин Кадиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
За да ми се изясни напълно картината, аз все още не знам каква позиция ще заема при гласуването, аз имам един въпрос. Доколкото разбрах част от тези измервания не могат да ги правят и ги дават на други фирми. Има ли такава вероятност вие да закупите техниката и това нещо да се прави при вас.
Аз видях, че тук е вече и господин Божков, понеже става въпрос за високочестотни измервания има ли възможност да се направи едно цялостно окомплектоване, защото ако се дават 200 000 лева за чужди измервания по-добре е да си купим апаратурата и тук да ги правим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Кадиеев. Господин Пеев, Вие отговорихте частично на въпросите. Ако може сега да дадете по-пълен отговор.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпросът, мисля че е изключително важен и сега предприятието използва външни услуги както споменах и както обясних на предната комисия, за да прави определени измервания. Те не са в никакъв случай само високочестотни такива. Не става въпрос за 500 000 лева, а по статистиката, която аз съм извадил става въпрос за около 30 000 лева на година, които даваме за допълнителни такива измервания, статистиката е за 2013 и 2014 година. Изключително е трудно да отговоря на втората част на въпросът Ви да идентифицираме какъв е пълният спектър на метрологичното обслужване и осигуряване, за да може въобще да остойностим какъв вид и какво количество апаратура да купим, така че да обхванем целия този спектър. Новото оборудване, което закупуваме е 90 % с вградени системи за мониторинг и контрол и то въобще не се нуждае от калибриране, измерване и т.н. Така че ние постоянно купуваме нови системи, развиваме ги технологично, така че е изключително трудно да поставим рамка в която да кажем: „Да, ако купим това оборудване в този му вид и обем ние ще покрием тези дейности”. Не вярвам някой да може да го направи , включително и Националния метрологичен институт.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Колеги други изказвания.
Ако ми позволите и аз ще взема думата в тази насока. Това, което е проблем в предложеният законопроект за изменение и допълнение на закона са мотивите, които сте вкарали, господин Пеев. Те са написани от вас и от там това възбуди тази полемика между народните представители. Защото тук това, което чувам и с това, което се запознах допълнително по темата, с доклада който е изпратен, със становищата които са изпратени се разбра средното.
Първо в Европа, а и не само в Европа няма никъде такава лаборатория, която да действа по начина, по който действа у нас в РВД, което не е лошо, но просто няма такава практика. Всички оборудвания действително в последните 7 – 8 години идват калибровани, те са направени. Изследванията, които се правят са допълнителни, сумите са около 30 000 лева годишно и това можеше да бъде направено по целесъобразност и това не към основния предмет на дейност на ръководството на РВД. Крайно време е когато се подава това изменение и допълнение на законът по-подробно да се подават мотивите за промяната в законодателството. Това възбуди съответно сериозна полемика в народните представители. По същият начин ще се работи, но след промяната ще остане едно съмнение, че тази комисия може да бъде аутсорствана или нещо от този род затворена или да бъде предадена тази дейност на външен източник.
Затова в тази насока аз бих Ви помолил да кажете категорично пред уважаемите народни представители какво е вашето мнение в тази насока. Също така и заместник министърът да изкаже мнението си. Благодаря.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря.
Искам да кажа на всички, че аз съм действащ ръководител на полети, който притежава валидно свидетелство за правоспособност и който влиза в залата и работи наравно с другите колеги.
Искам пред вас съвсем отговорно да кажа, че приемам критиката относно непълните мотиви и че това е основната причина, за да има такава дискусия.
Искам съвсем отговорно да заявя, че Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение няма намерение да разпродава, продава, отдава и всичко друго, което си помислим на лабораторията, която съществува в момента. Напротив, при определени обстоятелства , ако това се налага, може би това трябва да бъде допълнена с някакво оборудване, ако то предполага, че е необходимо за извършване на някакви специализирани измервания. Докато това зависи от мен, не виждам причина да бъде по друг начин
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: При това положение спокойно може да декларирате чисто политически, че няма да бъдат аутсорствани тези дейности на външни изпълнители.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Законът, който господин Свиленски спомена и в Европа разбуни духовете и имаше и стачки, така наречения Сесто + за аутсорстване на спомагателни дейности, но не на метрологичното обслужване, а тук става въпрос за доста по-големи дейности. Искам да кажа, че транспортното аташе на Република България имаше основна роля, за да бъде стопиран този закон и да бъде предложен във вид, в който беше представен. Тя се казва Христина Велинова и основна роля в нейната подготовка със становище и защити беше на експертите от Ръководство въздушно движение и в мое лично лице.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
В чл. 53 от същият закон, в ал. 2, точка 2 е записано, че трябва да се извършва планирано осигуряване, внедряване в експлоатация, поддържане на съоръжения, системи и оборудване, комуникационно, навигационно, обзорно и метрологично осигуряване.
След като това е отразено тук, аз не виждам смисъл да има т.6, защото системите, поддържането, калиброването и т.н. те влизат в задълженията малко по-нагоре и може би съвсем умишлено метрологичното обслужване не е записано тук.
Има ли някаква логика в това, което казвам. Вие имате задължението да поддържате системите, оборудването и т.н. и в един момент с т. 6 казвате отново, че го имате това задължение. Наистина смисълът на т. 6 не е ли в т. 2, а по-надолу просто дори не виждам смисъл тя да се споменава, защото вие вече имате задължение в т. 2 да ги поддържате тези системи. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за въпросът, абсолютно сте прав. Комуникационното , навигационното и обзорното обслужване са предмет от основната дейност на ДП РВД и те трябва да бъдат предоставени в неговата цялост, т. е. освен закупуването и поддържането, това включва и тяхното калибриране, измерване и т.н. Затова в материалът, който се опитахме на по-късен етап да разпространим и да допълним не дотам добре разписаните мотиви, още веднъж приемам критиката, там ясно е казано, че метрологичното обслужване е спомагателно обслужване към тези видове обслужване, за които споменахте, т.е. ние сме длъжни да го правим и ако не можем да го правим самостоятелно, трябва да търсим други външни източници, които да ни помогнат да го правим.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, благодаря Ви че ми давате за пореден път думата, явно вървим към приключване и вероятно към подкрепа на така предложената промяна. Аз искам само да помоля заместник министър Борисов като политическо лице да гарантира, да обещае поне, не пред нас, пред комисията, че в Държавно предприятие РВД няма да се пристъпва към дейности по аутсорстване, няма да се изнасят дейности на външни изпълнители и дейността ще продължи да работи така, както е работила в интерес на сигурността на полетите. Това е, ако получим тази гаранция, аз мисля че поне за тези четири години или колкото изкара мандата, може да бъдат спокойни колегите. Искам политическа гаранция от заместник министър Борисов.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин заместник министър.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Свиленски, абсолютно отговорно гарантирам, че ДП РВД докато го има ще изпълнява своите функции по такъв начин, че да осигури максималната безопасност на въздушния трафик на територията на държавата България и дотолкова доколкото основния предмет на дейност на дружеството е такъв, какъвто е вписан в закона. Метрологичното обслужване се явява една съпътстваща дейност, която е необходима за изпълнението на функциите на Ръководство въздушно движение. Както каза господин Пеев те ще запазят тази структура с целият персонал, с цялото си техническо обезпечение в РВД, отново всичко подчинено на сигурността на въздушния трафик над територията на България. Вие не искате сега пред вас да гарантирам, че РВД ще спре своето технологично развитие на настоящия си етап и от тук нататък те няма да мръднат и на йота в технологичното си развитие. Ако утре РВД си купи супер ново и добро технологично оборудване, което не налага калибрирани, което не налага такива допълнителни измервания, на кого е нужно това. РВД днес използва услугите на външни компании, за да може да си изпълнява задълженията по такъв начин, че да осигурява надежден трафик на България.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Уважаеми колеги, моля ви да си съберете мислите, защото предстои гласуване.
Гласуваме § 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 2, въздържали се – 1.
Параграф 2 е приет.
Преминаваме към следващият § 3.
Тъй като нямаме направени предложения по § 3, §4 и §5, предлагам да ги гласуваме амблок.
Има ли предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфи 3, 4 и 5 са приети.
Преминаваме към § 6.
По § 6 има правно технически бележки.
Заповядайте, госпожо Емануилова.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Административно наказателната разпоредба на чл.143а е прецизирана във връзка с конкретизиране на лицата по чл.1, § 3 от Регламент (ЕС) № 255/2010 година, като предлагаме накрая на текста да бъдат думите: „както и всеки, който разпореди или допусне това” да отпаднат.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
От страна на вносителя имате ли възражения.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата евентуално за мнения, предложения или изказване на становища. Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на § 6.
Ще ви прочета текста на § 6.
§6. Създава се чл. 143а:
„Чл.143а. Наказват се с глоба от 3 000 до 10 000 лева или се налага имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лева на лицата по чл.1, § 3 от Регламент (ЕС) № 255/2010 година на комисията от 25 март 2010 година за определяне на общите правила за управление на потоците въздушно движение, които не изпълняват или забавят изпълнението на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на този регламент”.
Има ли предложения. Не виждам вдигнати ръце.
Моля да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 е приет.
Преминаваме към § 7.
По § 7 няма направени предложения.
Имаме Заключителна разпоредба. Това е наименованието на подразделението и смятам, че можем да преминем към общо гласуване.
Има ли някакви предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет.
Преминаваме към § 8, по който има правно техническа промяна.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Посочили сме , че ал. 4, 5 и 6 на чл. 141а, които влизат в сила от 1 януари 2016 година касаят разпоредбата на § 4.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Имате ли предложение по така направеното уточнение от Правна дирекция. Няма.
Ще ви прочета текста.
§ 8. Разпоредбата на § 4 относно чл. 141а, ал. 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2016 година.
Предлагам да преминем към гласуване на § 8.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 8 е приет.
С това е приема и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №502-01-3, внесен от Министерски съвет на 8.01.2015 г. – за второ четене.
Уважаеми колеги това е продължение на законопроекта. На предишното заседание бяха обсъждани всички членове, бяха направени някои предложения в движение, освен това имахме да доизчистваме текстове по направени предложения от народни представители.
Готови сме с текстовете.
Представям гостите:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Калина Димитрова – директор дирекция Съобщения
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна и и.д. началник на кабинета на министъра
Представители на Комисия за регулиране на съобщенията
Г-н Веселин Божков – председател на КРС
Г-н Никола Колев – заместник председател на КРС
Г-жа Андреана Атанасова – член на КРС
Г-жа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция Техническо регулиране и електронен подпис
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Г-н Степан Химук – главен юрисконсулт в дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Представители на неправителствени организации от бранша:
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-н Христо Нихризов – Теленор
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Г-жа Ангелина Лякова – Теленор
Г-жа Искра Кусева – Мтел
Г-н Първан Русинов – Мтел
Г-н Валентин Вътов – БТК
Г-жа Мирослава Якимова – БТК
Г-н Бойко Харлов – Мултимедия АД
Г-н Валентин Георгиев – ТВ клуб 2000
Колеги, бяхме стигнали до § 1, в който има предложение на народния представител Камен Костадинов и народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Предложението, около което се е обединила комисията е следното:
Създава се § 1а.
В чл.257 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1, в изречението 1. изразът „при наличието на техническа възможност” се премахва.
2. В края на алинеята се добавя ново изречение със следното съдържание:
„1.Изключение от задължението по предходното изречение може да бъде допуснато от комисията единствено поради липса на техническа възможност за срок не по-дълъг от три месеца.
1. Създава се нова алинея 8:
(8) Предприятията предоставящи обществени телефонни услуги могат да откажат или да ограничат осигуряването на взаимно свързване в случаите, когато дадено предприятие не осигурява функцията предоставяне на идентификация на линията на викащия за повиквания, произхождащи от неговата мрежа.
Възможността по предходното изречение не се прилага само ако комисията е допуснала изключение поради липса на техническа възможност в срока по ал.1”.
Това е текстът около който се е обединила комисията.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин Вълков.
По така прочетеното предложение в частта т.1 – не възразяваме срещу него.
Относно създадената нова ал.8 смятаме, че е необходимо да се намери балансът между националната сигурност, това което вече беше обсъждано на предното заседание и недопускането на възможността за ограничаване на трафика , от което могат да бъдат потърпевши определени предприятия.
Към този въпрос трябва да подходим всички много внимателно в рамките на съответните директиви, за да не се възпрепятства и взаимното свързване на мрежите.
Водещата роля на регулаторът тук е в осигуряване на техническата възможност за идентификация на линия на викащия, идентификация на свързаната линия и тоналното набиране и тя трябва да бъде запазена, така както е предвидено в съответните секторни директиви.
Това е нашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласни сте с първата част на предложението, а имате резерви по отношение на ал. 8. Така ли е.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Така както е променен текстът на ал.8, защото първоначално беше : „предприятия предоставящи телефонни услуги са длъжни да откажат”, сега текста е променен на „могат да откажат” и задължението по предходното изречение” не се прилага само ако комисията ..... „ е заменено с „възможността по предходното изречение”. В смисъл приемливо е това.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да обърна внимание още веднъж на уважаемата комисия, че това за което ние коментираме в момента ние вече сме го постигнали и така е в цяла Европа.
В момента въвеждането на тези текстове под влияние на национална сигурност мисля, че прозират другите неща, а те са: създаването на възможност на операторите за селектиране на подход по отношение на оператори, които искат да имат достъп до тяхната мрежа. По този начин се ограничава конкуренцията и с това влизаме в противоречие с европейските директиви и със секторните директиви, както каза господин Борисов.
Вторият момент, което не е тайна ,тази дискусия ние я водихме преди две години, защото другото което прозира, това дава възможност на операторите да налагат цени различни от тези, които вече са наложени и са постигнати и това ще бъде в ущърб на българските потребители и аз затова апелирам към всички вносители да имат предвид, че когато се допусне това нещо, мисля че българския потребител няма да е доволен. Това е което имам да кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Операторите изразиха своето мнение на предното заседание.
Г-ЖА АНГЕЛИНА ЛЯКОВА: Главен директор Регулация на Теленор
Аз искам да изкажа подкрепата си към така прочетеният текст от господин Вълков и само две уточнения.
Първо ние считаме, че цената е регулирана, детерминирана в нашите мрежи и друга цена няма как да бъде наложена. Второто нещо е това, че липсата на филтриране на трафик, т.е. приемането на всякакъв вид трафик, включително и без идентификация на линията на викащия практически увеличава приходите на нашата компания, т.е. ние всъщност от финансова гледна точка бихме имали интерес да няма идентификация на линия на викащите и всеки вид трафик да бъде терминиран в нашата мрежа, тъй като ние печелим от това. Просто го имайте предвид , когато обмисляте предложението ми. Финансово ние всъщност нямаме интерес да бъде въвеждан този текст. Единственото, което ние смятаме че просто не е редно да бъде така е че ние не искаме да има непрозрачен трафик в нашите мрежи и също според нас потребителя именно би бил недоволен, ако не може да се проследи от къде идва обаждането. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други. Заповядайте.
Г-ЖА МИРОСЛАВА ЯКИМОВА: Виваком.
Цените са регулирани и изобщо тук дума не може да става затова. Идентификация на линията на викащия е стандартизирана функция на мрежата, която трябва да се осигурява от всяко предприятие и всъщност не трябва да се допуска дадени предприятия самоволно да се освобождават от този ангажимент. Трябва да има обективни критерии и стимули за инициатива във всяко предприятие да осигури тази функция.
В този смисъл подкрепям текста.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Мобилтел. Нашата позиция е, че така предложения текст в днешното заседание считаме за приемлив. Бих искала също така да подкрепя колегите , че не е налице възможност за увеличаване на цените и само да обърна внимание на уважаемите народни представители, че подобен текст и в момента съществува в правилата на Комисията за регулиране на съобщенията и ако това беше вярно, че бихме могли да вдигнем цените, ние и сега бихме го направили. Тези цени са регулирани, детерминирани в нашите мрежи и няма възможност да бъдат променяни на тази база. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги. Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Свиленски преди малко попита заместник министъра дали може да поеме някакви гаранции. Знам, че това с гаранциите е много трудно постижимо и по-скоро морален акт, отколкото каквото и да било друго, но тъй като имаше такива нюанси в хода на обсъждането на предложенията и трите оператора изказаха мнение, че тази промяна по никакъв начин не би довела до промяна в цените.
Аз, предполагам че и голяма част от колегите, го приемам като един вид гаранция. Да не изпаднем в хипотеза, в която след месец, два или три трябва да променяме закона, така че в обратния смисъл да си намалите цените. Да не изпаднем в хипотеза, когато това би довело до някакво финансово изражение и да кажете, че се правят допълнителни разходи и т.н., да използвате такъв мотив. Приемам го като потвърждение на трите оператора. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Други колеги. Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с текста, както беше прочетен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текста .
Преминаваме към следващия параграф.
§ 2.
По параграф 2 има правно технически изменения. Няма други предложения.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Просто за икономия са обединени петте точки в един текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, поправките са технически. Ще ви изчета текста.
§ 2. В чл.331 ал.3, 4 , 5, 7 и 8 думите „влязло в сила” се заличават.
Има ли някакви предложения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3 по вносител, отнася се за чл.331а.
Няма направени предложения по този параграф.
Има ли някой от вас, който иска допълнително да вземе думата. Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 4 по вносител.
По § 4 има направено предложение по време на обсъждането.
Оттеглям предложението си след консултация с колегите. При следващото внасяне на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще направим предложение, което смятаме че трябва да бъде издържано юридически, тъй като между първо и второ четене не беше направено такова предложение затова го оттеглям.
Остава текстът, който е към настоящия момент.
Има ли към него някакви допълнителни предложения или изказване на становища от страна на народните представители. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 5 по вносител. Няма направени предложения.
По следващият § 6. Допълнителна разпоредба. Няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
С това се приема и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения на второ четене.
Колеги, преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА – Разни.
Имате думата за въпроси. Не виждам вдигнати ръце.
Закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Гроздан Караджов/
