Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
17/06/2015
    1. Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от Цветомир Михов и Иван Вълков на 04.06.2015 г. – за първо гласуване.

    2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на актове.

    3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.

    4. Разни.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ



    П Р О Т О К О Л


    На 17 юни 2015 година се проведе редовно, заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    Заседанието беше открито в 14.35 часа и ръководено от председателя на комисията господин Гроздан Караджов при следния


    Дневен ред:


    1. Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от Цветомир Михов и Иван Вълков на 04.06.2015 г. – за първо гласуване.

    2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на актове.

    3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.

    4. Разни.


    Гости и докладчици на заседанието бяха:

    Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията::
    -Антон Гинев, заместник-министър

    Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
    -Людмила Тренкова, началник на отдел „Международна дейност“

    Държавно предприятие „РВД“:
    -Иван Илиев, началник на отдел „Програмиране и стратегии”

    Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“:
    -Красимир Калайджиев, заместник-изпълнителен директор

    Представители на неправителствения сектор:
    -Кирил Ризов, председател на Съюз „Такси“
    -Найден Москов, Българска асоциация на пенсионерите


    Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


    Председател Гроздан Караджов: Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
    Откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на 17 юни 2015 година.
    Предварително раздадения дневен ред на заседанието е точка първа – Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от Цветомир Михов и Иван Вълков на 04 юни 2015 година за първо гласуване.
    Точка втора – Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 година, както и проекта на актове.
    Точка три – Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 година, както и проекта на акта.
    Точка четири – Разни.
    Има ли други предложения или промени в дневния ред? Няма. Моля, който е съгласен с така предложения ред, да гласува. 13 – „за“, 0 – „против“ и 0 – „въздържали се“. Дневният ред е приет.
    Тогава преминаваме към точка първа от дневния ред. Моля вносителите да дадат разяснения по него.

    1. Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-110, внесен от Цветомир Михов и Иван Вълков на 04.06.2015 г. – за първо гласуване.

    Господин Цветомир Михов: Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да бъда и кратък и точен.
    Първо искам да направя едно уточнение, че призовавам всички колеги и сега и в зала по никакъв начин да не политизираме така внесения законопроект с колегата Иван Вълков.
    Зная, че времената са такива с оглед на предстоящите избори, но не бива да използваме проблеми в един бранш за някаква политическа изгода. Затова нито аз, нито колегата Вълков ще си позволим в нашите изказвания да направим какъвто и да било намек за нещо свързано с политиката.
    Промяната е чисто прагматична и е наложена от практиката. Ние с него и с други колеги доста отдавна обмисляхме тази промяна, още в предишни народни събрания, но мисля, че моментът е назрял, затова и внесохме тази промяна.
    Основната промяна, която виждаме е свързана с чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 12 и § 3 общо-взето са съпътстващи на основната промяна.
    Най-общо, за да придобият и колегите представа за какво става въпрос, в момента, по сега действащия Закон за автомобилните превози имаме два субекта, които изпълняват така наречения „таксиметров превоз“. От една страна това са превозвачите, които имат издаден лиценз, а от друга страна това са така наречените „водачи“. И в двата случая, по закон, двата субекта имат право да изпълняват таксиметрова дейност.
    Но, тук идва голямото НО, че при два субекта има неясно носене на отговорност. От една страна превозвачът, който е лицензиран, който трябва да отговаря на определени критерии, за да бъде лицензиран като такъв и с управителя, и с наетите лица, и с професионалната компетентност, и с изискванията за липса на задължения, финансови стабилности и така нататък, за благонадеждност, докато водачът при него този род изисквания отпадат. Или така наречените „водачи“ в момента практиката показва, че те са самоосигуряващи се лица и имат взаимоотношения с превозвачите по различни начини. Единият от тях е чрез отдаване на лизинг на автомобил, другият вариант е чрез представителство, чрез посредничество. Всъщност, на практика се получава, че превозвачът, който е носителят на лиценза преотстъпва своя лиценз срещу заплащане, което заплащане е по лични начини и неясно как се отразяват чисто счетоводно. И когато един водач е спрян за проверка от контролните органи, единствената вина я носи превозвачът, тъй като най-често оправданието е, че общо-взето превозвачът заявява, че той не е негов служител, всъщност шофьорът на таксиметровия автомобил не е негов служител и той не носи вина за неговите проблеми.
    От няколко месеца изисквам справки от различни институции и се стремя да ги обединявам и от Автомобилна администрация, и от НАП, и общо-взето от справките, които получавам е видно, че основни виновници за повечето нарушения са винаги самите водачи, а санкциите към превозвачите са десет пъти по-малки отколкото за водачите. Но се съгласете, че когато отговорността е на превозвача, той трябва да отговаря и за пътните книжки, и за пътните листове, и за пътните прегледи, и за техническата изправност на МПС-тата. Това най-често е вина, която не може да бъде доказана, че е на превозвача, защото превозвачът казва: „Аз нямам нищо общо с водача, той е самонаето лице“ и така отговорността се прехвърля между двата субекта.
    Та с нашето предложение ние предлагаме този субект, така наречения „водач“, който е самоосигуряващо се лице да отпадне. И единствената възможност, тя не е единствената, а възможността да се осъществява таксиметрова дейност е само от юридически или физически лица чрез еднолични търговци, които имат право да се лицензират, да си извадят лиценз за таксиметрова дейност, а като имат повече автомобили, имат право да наемат, както всички други нормални фирми, шофьори, които ще бъдат на трудов договор към фирмата, която е носител на лиценза. Когато вече имаш трудови правоотношения между превозвача, който е лицензиант и водача на автомобила, тогава и контролът и отговорността се споделя между двамата, а не да казваме: „Аз спирам на стоянката на Градския транспорт, където ми е забранено“, обаче видите ли, превозвачът няма отговорност, само водачът има отговорност. И редица други нарушения.
    Прави впечатление от документи, които съм изискал, че по-голямата част от нарушенията, които са предвидени като санкции за превозвача, всъщност не могат да бъдат налагани на превозвача, а се налагат на водача, защото те нямат връзка по между си никаква. Нито имат трудови правоотношения, нито имат някакви други законови правоотношения. Общо-взето таксиметровите компании са се превърнали в лизингови такова – везат автомобили, дават ги на лизинг на шофьорите, шофьорите се осигуряват, самоосигуряват, те си плащат осигуровките, вадят си Булстат по ЕГН от вписванията. Нито едните плащат данъци, нито другите плащат данъци. За справка мога да Ви кажа само, автомобилна фирма със 120 автомобила плаща корпоративен данък в размер на 40 – 50 лева на година, което общо-взето звучи несериозно.
    Готов съм на всякакви дебати и всякакви отговори, тъй като виждам, че има и браншови организации и от колегите, но нашата амбиция наистина е да се сложи ред в бранша и да има споделена отговорност както между превозвача, така и от водача. А не да има превозвачи, които единствено и само държат квотите като лицензии, никой друг не може да си вземе лиценз и се изнудват определени водачи: „Ще ми плащаш еди колко си пари за наем и за лизинг, и за станция, и ще ти преотстъпвам лицензия“. Няма друг бранш, при който да се позволява преотстъпване на лиценз, още-повече в транспорта. Носителят на лиценза трябва да носи пълната отговорност. Не може да си измиваме ръцете с водача, този, който е на улицата, той да е виновен за всичко. Откъде на къде водачът ще е виновен, че МПС-то не е минало преглед или не му е попълнен предпътния медицински или друг вид преглед и така нататък? Не е редно. Това са ангажименти на превозвача, на лицензианта. Ще си назначи водачите на трудови договори, ще упражнява контрол върху тях и тогава отговорността ще е ясна на кого е.
    Знаете, че в закона има предвидени санкции за повторяемост. Когато има определена повторяемост, има възможност за отнемане на лиценз. Такъв случай няма, защото няма как да бъде наложена санкция на превозвача, защото той казва: „Аз съм само превозвач. Преотстъпил съм си лиценза, шофьорът действа от мое име, но за своя сметка, той е виновен за всичко. Той отговаря за касовия апарат, той отговаря за техническото състояние, той отговаря за лизинга“ и в крайна сметка за какво отговаря превозвачът? За това само, че се е добрал да си вземе лиценз.
    Това е най-кратко това, което имах да кажа. От тук насетне съм готов на всякакви разговори, диалог, въпроси и така нататък.
    Благодаря Ви, господин председател.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Михов. Господин Вълков, имате ли нещо да добавите?

    Заместник-председател Иван Вълков: Не, господин председател. Господин Михов представи много добре законопроекта. Аз ще се изкажа по-нататък.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви. Давам думата на заместник-министъра на транспорта, господин Гинев.

    Заместник-министър Антон Гинев: Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа.
    Становището на министерството е положително по така внесения законопроект, като считаме, че предложенията са обосновани и целят упражняването на таксиметровата дейност да се извършва при спазване на регистрационния режим, който е предвиден в закона и без възможност за преотстъпване на правата по регистрация, както и улесняването на контрола върху тази дейност.
    Готови сме да отговаряме на допълнителни въпроси относно работата по контрола на таксиметровата дейност. Благодаря Ви.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Гинев. Използвам да съобщя гостите по точка първа – Антон Гинев, заместник-министър, Красимир Калайджев, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. И от страна на неправителствения сектор – Кирил Ризов, председател на Съюз „Такси“.
    Сега давам думата на народните представители за мнения, становища. Господин Михов.

    Господин Цветомир Михов: С оглед коректността на дебата, бих желал когато има изказвания от неправителствени организации и съюзи, първо да се представят те каква част от бранша представляват, кого представляват и след това да си изкажат мнението.

    Господин Искрен Веселинов: И аз съм в процедура. Ако разрешите, господин председател, да дадем думата на тези организации, които са депозирали становище по силата на нашия правилник. Става дума за становища от неправителствени организации и след това да пристъпим към изказвания на народните представители.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви. Точно така ще направим. Няма как да задължа да се обосновава някакво числово представителство, но предполагам те Ви чуха и при добра воля, а винаги тук в тази комисия е имало такава, всеки ще се представи по най-добрия възможен начин. И така, заповядайте, господин Ризов.

    Господин Кирил Ризов: Добър ден на всички. Поздрави от бранша – Таксиметров превоз леки автомобили и специално обръщение към господата вносителите – господин Цветомир Михов и господин Иван Вълков. Поздравяваме Ви, но ще си кажем мнението си, което след това ще го представим и в писмен вид.
    Първо, на молбата на колегата Искрен Веселинов. Значи в момента, тъй като и двамата бяхме ангажирани, успях да дойда само аз и представлявам и Румен Крумов, тоест Националния съюз на превозвачите – Румен Крумов, а аз съм председател на Съюз „Такси“. Общо в София представляваме около 5 000 таксита от 6 000 и по-голямата част в провинцията. Нашето мнение е следното:
    Първо. Уважаемите господа вносители по най-бързия начин, когато ни кажат, ние ще заповядаме при Вас между първо и второ четене по така предложения Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, ще дискутираме по това, което сега ще го кажа устно, а след това ще го внеса писмено до деловодството, така щото да стигне до всеки от членовете на Транспортната комисия в писмен вид. Става въпрос за следното:
    Ние сме съгласни с така предложения законопроект при следните условия. Подусловие го приемаме. Съгласни да стане реалност само ако първо, се въведе еднократен годишен данък в размер не повече от 500 лева за автомобил. В страната има между 20 и 30 000 автомобила. Господин Калайджиев може да цитира точната бройка. Това ще означава между 10 и 15 милиона гарантиран приход в полза на държавата.
    Второ. Изменение на наредба номер 35 така, щото от фискално устройство таксиметровият апарат се превръща в измерително устройство, с което данъчно задължените лица няма да се натоварват по отношение на ДДС, корпоративен и всякакъв друг данък. Ако всичкото това се приеме във вида, в който го казвам и сега и смятам и в този порядък да дискутираме най-малко с господата Цветомир Михов и Иван Вълков от този момент нататък когато ни поканят, даже аз оставам да ми кажете кога, ние сме съгласни да бъде приет този закон и той ще изиграе своята положителна роля.
    Мотивите ни. Във вида, в който е внесен, ако се приеме, няма да има никакъв ефект. Ще Ви кажа, защо. В момента, а Вие познавате от години нашата борба срещу кухите фирми, кухите ДЗВ. Те са завладели нашия бранш. И не само. Да си го кажем направо, почти навсякъде. Поне за браншовете към които има отношение Транспортната комисия. Ние се борим с тях. Ако внесеният законопроект стане реалност в този вид, особено се обръщам към господата Цветомир Михов и Вълков, кухите ДЗВ автоматично стават кухи превозвачи – никакъв ефект. Пак няма да има данъци, няма да има нищо в хазната.
    Единственият вариант, при който всичкото това може да се осъществи е с тези двете подусловия, за които споменах и предмет на дискусия, да доуточняваме подробности и всичко останало. И по към края искам да кажа, че ако законопроектът бъде приет с тези подусловия след дискусия, ние сме абсолютно на 100 % съгласни. В противен случай предлагаме да си остане старият текст, като „водачът“ бъде заменен с „данъчно задължени лица“. Поне да знаем, че всеки таксиметров апарат е свързан с конкретно данъчно задължение, там вървят данъци, там вървят осигуровки и всичко останало в този аспект. Едно от двете неща предлагаме – или, или. И това да бъде предмет на дискусията.
    Аз се постарах всичко да Ви го кажа в най-кратък вид, имайки предвид, че Вие сте достатъчно ангажирани като народни представители и смятам, че в дискусията, за която аз ще остана до края тук, за да ми кажат господата Михов и Вълков и всички останали, които искат да дискутираме по този въпрос, сме готови да се включим.
    Благодаря.

    Председател Гроздан Караджов: Смятате, че Ви е задал въпрос ли?

    Господин Цветомир Михов: Едно уточнение.

    Председател Гроздан Караджов: Добре, да го наречем процедура.

    Господин Цветомир Михов: Само едно уточнение към господина. Това, което Вие казвате като подусловие предполагам визирате патентния данък?

    Господин Кирил Ризов: Някога то се наричаше патентен данък, това понятие не е добре прието и е добре да се въведе под формата на еднократен годишен данък. Прав сте.

    Господин Цветомир Михов: То и сега се нарича така. В смисъл единствената възможност по закона е така наречения патентен данък.

    Господин Кирил Ризов: За това става въпрос. Прав сте.

    Председател Гроздан Караджов: Давам думата за уточнение, точно така като процедура, а ще спазваме сега правилника и традицията тук в комисията, тоест ще изслушаме всички, които са дошли на заседанието като представители на неправителствения сектор или дори на стопански субекти от този сектор и чак тогава вече народните представители ще могат да задават въпроси или пък да се влезе в по-диалогова форма, за да стане дискусия.
    Така, уточнихме тази процедура. Има ли други представители на сектора, таксиметровия сектор тук сред нас? Няма, само Вие сте. Някой друг да иска да вземе отношение по въпроса, извън народните представители? Няма. В такъв случай народните представители имате право на думата за становища и въпроси. Заповядайте, господин Иванов.

    Господин Станислав Иванов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ясно е, че става въпрос за патент, това което каза господин Ризов или поне нещо от сорта. Но аз чух от Вас за 500 лева, господин Ризов, което Ви съветвам да не го правите, да не го коментирате в този вид. Имаме идея за такъв данък, но идеята е да се даде правото на общинските съвети да определят размера на този данък, примерно от 400 до 1 000 лева, или нещо такова, защото в различните градове е различно.

    Господин Кирил Ризов: Точно така.

    Господин Станислав Иванов: Така, това е едното. Хубаво е, че това предложение излиза, господин председател, от браншови организации за патентния данък. Имаме готовност, аз самия бях готов да го внеса този законопроект в края на миналата година за патентния данък, но поради това, че гледахме бюджета тогава и така нататък, решихме че не е моментът да се прави това тогава. Ако наистина има единомислие сред нас и сред браншовиците, това нещо може да бъде направено. По този начин ще се изчисти пазарът наистина от фирми, които са така наречените „кухи фирми“, от една страна. От друга страна ще подобри събираемостта и донякъде този данък ще бъде използван като достъп до професията – след като го платите, тогава Вие ще може да работите и така нататък. Така, че благодаря на господин Ризов за това, което каза. Наистина конструктивно е предложението от негова страна. Както казвах, вече мислим по този въпрос.

    Господин Кирил Ризов: И аз много Ви благодаря. Точно така е – първо се плаща, после се кара, точно както го казахте.

    Председател Гроздан Караджов: Добре, благодаря Ви. Заповядайте, господин Веселинов.

    Господин Искрен Веселинов: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
    По принцип аз уважавам доброто намерение на вносителите от гледна точка на повишаване на контрола и доколкото разбирам това е реакция на определени случаи на злоупотреба на шофьори с дадените им права да осъществяват таксиметрова дейност.
    Същевременно, ние тук в дискусията се разгръща на малко по-широк фронт, което може би е нормално в такава ситуация, защото действително не трябва да създаваме някакви ограничения преди да сме дали комплексното решение, което чувам, че поне част от бранша заявява в някаква посока.
    В този дух, аз по принцип бих подкрепил, особено след становището на браншовата организация тези текстове. Бих искал обаче те наистина да вървят в комплект със съответните промени за патентния данък и съответно срокът им на влизането в сила на тези разпоредби да започва със следващата данъчна година когато евентуално би действал този нов данък.
    Общо-взето трябва да се предпазваме от прекомерната, как да кажа, строгост към малкото браншове, което дават заетост – свободна, така да се каже и в този дух трябва да бъдем особено предпазливи в действията си в тази посока.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Веселинов. Заповядайте, господин Вълков.

    Господин Иван Вълков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин заместник-министър. Уважаеми гости. Колеги народни представители.
    Аз като един от вносителите искам да обърна внимание на няколко момента по отношение на направените предложения с колегата Михов.
    Първо, това предложение през последните 5 – 6 години влиза за трети път, влиза по този начин официално. Два пъти е влизало между първо и второ четене при разглеждането на законопроекта и не е стигало до гласуване в зала по редица обстоятелства. Но така или иначе в момента сме внесли законопроекта и съгласно правилата за работа на Народното събрание то ще бъде гласувано в зала, независимо какъв ще бъде изходът, а аз се надявам, че ще бъде прието.
    Защо? Защото по своята същност то ще внесе едно равноправие на пазара. Не може на един и същи пазар да има участници, които една част от участниците да отговарят на определени изисквания, които са тежки изисквания, които са изисквания, на които би трябвало да отговаря целия бранш. И това е една така, бих казал, регистрация, която не е толкова сложна като регистрация, но за нея има определени изисквания, които трябва да се изпълняват от всички, които притежават това удостоверение за регистрация. И ние да допуснем в същия този сектор да съществува друга част, която не притежава тези качества.
    И е много важно ние тук в комисията като народни представители да сме убедени какви са тези качества. Защото този закон не се прави само за браншовата организация. Той се прави и за контролните органи, които прилагат законодателството, а и за ползвателите. И всички категории трябва да бъдат защитени. И от тази гледна точка ние сме оставали една възможност за една група да може да извършва дадена дейност, без да отговаря на условията, които сме задължили друга група. И аз смятам, че това трябва да бъде премахнато и точно затова е направено и нашето предложение.
    И все пак искам да Ви запозная, че условията, на които трябва да отговарят тези, които притежават регистрацията за извършване на таксиметров превоз са две. Те бяха четири, отпаднаха в предишните години и останаха две. Едната е благонадеждност, другата е професионална компетентност, които дават отговор и на други неща. Те пазят както самите ползватели, те пазят по този начин и фирмите и дават възможност на контролния орган да прилага еднакво закона към всички, не само към самите водачи, но и към самите собственици на фирмите. Разграничават се дейностите и на самата фирма и на дейността на този, който извършва тази дейност. В този смисъл благонадеждност по смисъла на чл. 4, т. 1 е превозвачът, чийто ръководител на транспортна дейност не е осъждан, забележете, за умишлено престъпление от общ характер и не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.
    Спомняте си на една от последните сериозни проверки на Изпълнителната агенция бяха открити превозвачи на таксита, които бяха с влязла в сила присъда. Това е много важно, защото тези хора ни предлагат една дейност, която е свързана с превоз на пътници, които можем да бъдем ние самите, нашите деца или нашите близки. Затова аз смятам, че е изключително важно да поставим едно справедливо за целия бранш решение на въпроса, а то е всички да притежават такова удостоверение.
    По отношение на въпросите, които бяха зададени от страна на браншовата организация аз съм напълно съгласен и готов, смятам че колегите също няма да имат нищо напротив, както и всички колеги в комисията да седнем на един разговор и да видим кое е най-доброто за браншовата организация, това нещо да се предложи да се говори, съответно с Министерството на финансите. Както каза и колегата, едно такова начинание сега трябва да бъде направено, за да може да влезе в сила за следващата година. Съответно трябва да бъде дадено като предложение и на Организацията на общините, Сдружението на общините, тъй като също в нашия Закон за автомобилните превози имат възможност пряко да влияят на тази дейност и са засегнати в този вид. Наистина смятам, че това като стойност – 500 лева може само да се говори за препоръчително, но всеки общински съвет, това е мое лично мнение, трябва всеки там самостоятелно да реши кое е най-удачната цифра като данък, така наречения едногодишен данък.
    По отношение на една Ваша фраза обаче не съм много съгласен, това че този ЗИД не е удачен, защото кухите превозвачи или водачи ще останат кухи фирми. Извинявайте обаче целта е да можем еднакво да прилагаме закона или административният орган, който се явява и контролен – Автомобилна администрация, когато наложи някаква санкция или наказание тя да не важи само за водача, който е на съответното превозно средство, а тя да важи и за съответната фирма, което в момента за тази категория, за която говорим не може да бъде прилагана. И аз смятам, че по този начин няма да има кухи фирми.
    Това ми е изказването в този вид и призовавам народните представители да гласуват за така направените промени. Благодаря Ви.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря, господин Вълков. Настимир Ананиев, заповядайте, имате думата.

    Господин Настимир Ананиев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги.
    Само да попитам, Вие сте браншовата камара на таксиметровите превозвачи?

    Господин Кирил Ризов: Не, аз съм от Съюз „Такси“.

    Господин Настимир Ананиев: Добре, просто не чух в началото, извинявам се. Защото имаме становище, което не подкрепя.
    Аз исках само да попитам няколко неща. Предполагам, че поправката всъщност е свързана с така наречената „Uber услуга“ или не е?

    Господин Цветомир Михов: Няма нищо общо.

    Господин Настимир Ананиев: В мотивите така е написано, че все едно е свързана с нея.

    Председател Гроздан Караджов: Заповядайте, господин Михов, понеже Вие сте вносител, заповядайте да отговорите.

    Господин Цветомир Михов: Аз доколкото знам за първи път чувам, аз даже незнаех, че в България вече има развита мрежа на упер, либер или така нататък. Аз доколкото съм запознат, поне ние нямаме закон, който по някакъв начин да ги регламентира или да ги отхвърля. Тук говорим за таксиметрови превози. Закон за автомобилните превози и таксиметрови превози. Нямам си на идея, доколкото знам тази услуга не е обвързана със закон по никакъв начин. Доколкото аз знам няма такива апарати, проверки. Съвсем различно е, тук говорим за таксиметрова дейност.
    Понеже искам да довърша, господин Караджов, ако ми позволите, беше засегната темата с така наречения патентен данък, която е тема за разговор на последващи наши действия. От известно време разговарям с колегите и най-вероятно Вие изпреварихте действията, щеше да е следваща наша стъпка след влизането на този закон.
    Само една яснота да внеса. Патентният данък по смисъла на закона се внася в бюджетите на общините, на съответната община. Което означава, че органът, който ще определя и събира патентния данък това е съответната община, респективно общинския съвет. И най-лесното е следният вариант – общинският съвет взема решение таксата, патентният данък да бъде примерно 500 лева. Знаете, че съответната община дава стикерче, което се лепи на автомобила. Това стикерче се получава след документ за платен патентен данък – чисто, просто, ясно. Като според мен най-правилно ще бъде изискването патентният данък да се плаща на лиценз, а не на такси, не на автомобил, за да избегнем това, което Вие казахте с кухите фирми. Защото ако той е куха фирма, обаче има изваден лиценз и насреща няма автомобили, той може да си ги държи. А когато си плаща, имаш 30 патента примерно, плащаш върху тях по 500 лева, които се внасят за брой автомобили.

    Господин Кирил Ризов: Точно за това иде реч. Както го казахте, точно така.

    Господин Цветомир Михов: Аз лично още една идея имам, която ще си позволя да споделя с Вас, за да можете да я обсъждате с колегите е, че има вариант, в който този патент да се плаща на два пъти от гледна точка на …

    Господин Кирил Ризов: И това подкрепям.

    Господин Цветомир Михов: … представете си автомобилен превозвач, който си регистрира автомобила.

    Председател Гроздан Караджов: Извинявайте, господин Михов, може ли за момент само да Ви прекъсна?

    Господин Цветомир Михов: Само последно и приключвам.

    Председател Гроздан Караджов: Не, не. Чисто процедурно, изключете си микрофона и можете да го включвате както и самия Вие да се включвате само след като поискате думата с вдигане на ръка и единствено ако Ви разреша това нещо. Така правят всички останали в залата. Благодаря Ви.

    Господин Цветомир Михов: Само да продължа мисълта си. Представете си превозвач, който си пуска автомобила в средата на годината, примерно юни месец си го е закупил, не е необходимо да плаща целия патентен данък за годината, ще плати половината.
    Така, че това са нашите виждания с колегите. Това възнамеряваме да внесем като вариант, което означава автоматично, че Ви отпада ангажиментът за плащане на корпоративен данък. Апаратите ще отчитат, за да покажат разхода на клиента. Вие данъка си го плащате във вид на патент. Корпоративният данък Ви отпада като ангажимент.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Михов- Заповядайте, господин Иванов.

    Господин Станислав Иванов: Благодаря, господин председател. Колеги.
    Аз преди малко споделих, законът е готов, съгласуван е за патентния данък, има одобрение, просто не е внесен. Но това не е целта да го дискутираме в момента. В момента мисля, че говорим за нещо друго. Иначе господин Михов това, което казахте, предложението ми е превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, само те да могат да си го плащат патентния данък, на които е издадено разрешение за таксиметров превоз. За това говорите Вие. Обаче дайте да се върнем на дебата, който е тук. Патентният данък не е в момента предмет на дискусия.
    Това ми е процедурата. Благодаря.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря. Наистина молбата ми е да се ограничим. Сега аз също процедурно искам да кажа, че тук законотворчеството не е територия за поставяне на условия. Тук не е възможно да си поставяме възможно да си поставяме такива условия. Ясно е, че тази комисия работи в условия на интегритет, и че същите хора биха разгледали и следващо предложение в тази връзка. Но отсега да поставяме условия да се кълнем и с извинение, тук да си обещаваме, няма смисъл.
    Става дума за санкции. И дотолкова доколкото става дума за санкции става ясно от мотивите на вносителите, че има фирми, които са намерили вратичка в закона. Ето толкова е просто. И те са се превърнали от гледна точка на всички останали потребители, от гледна точка на държавата са се превърнали в сив сектор, защото след като не може да бъде упражнена санкцията на държавата, в случая на Автомобилна администрация, очевидно е, че това не е белият сектор. И затова е текстът, който предлагат господата Михов и Вълков.
    В този смисъл пазарене за това как после ще се случват нещата не може да има и молбата ми е да запазим приличие по между си, каквото имаме и до момента. Така, че моля в следващите изказвания по предмета.
    Заповядайте, господин Свиленски.

    Господин Георги Свиленски: Благодаря Ви, господин председател. Аз се присъединявам към Вашия апел за това да си поставяме условия, тъй като все пак законодателството се извършва в диалогов режим и не под условия. Аз искам да се изкажа по направеното предложение от колегите.
    Господин Михов, няма нищо лошо в политическото говорене когато то е в една посока. Факт е, че различни мнозинства през различните години са стигали до този извод, че трябва да бъде променен този параграф показва, че това е вероятно правилното нещо и ние ще подкрепим тази промяна без абсолютно никакви условия, като искам да обърна обаче внимание на колегите да не бъркат финансовото действие спрямо таксиметровата дейност с регламентирането на дейността. Дали ще бъде патент, дали ще бъде корпоративен данък или каквото и да е, това няма нищо общо с параграфа, който коментираме в момента. Тук говорим за правото, кой има право да извършва такава дейност. А как ще си плаща данъците, това е регламентирано на съвсем друго място. Разбира се, патентът е един вариант, корпоративното облагане си е друг вариант, никой не може да спре, според мен дадена фирма ако иска да си плаща 10-процентен данък, ние да ги задължим да работят на патент. Така, че ние според мен, в бъдеще ще трябва да предложим и двата варианта, но това като му дойде времето да го обсъждаме.
    Само да кажа, че събираемостта обаче на патентните данъци е много ниска в общините – някъде под 10 % мисля, че е. Така, че това трябва да се дискутира много със Сдружението на общините да видим дали те са готови да администрират този данък и да го събират. Така, че по направените предложения го подкрепяме и за следващите стъпки относно облагането, мисля че ще има допълнителен данък. И на друга дискусия, вероятно и на други комисии.
    Благодаря Ви.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Свиленски. Господин Кадиев, извинявам се, че Ви изпреварих. Заповядайте.

    Господин Петър Кадиев: Благодаря Ви, господин председател. Аз първо искам два уточняващи въпроса във връзка с браншовата камара, която тук е дала становище. Наистина ли ще се увеличи с 20 % цената на таксито? Може ли някой да отговори на това нещо? Цената на таксито ще се увеличи с 20 %.

    Председател Гроздан Караджов: Заповядайте, господин Вълков.

    Господин Иван Вълков: Не, моето мнение е, че няма да се увеличи цената на таксиметровата услуга с 20 %. Категорично го казвам. Тук има и браншова организация и тя може да Ви каже.

    Господин Петър Кадиев: Аз също ще подкрепя това нещо, защото то е много необходимо и ще Ви кажа, защо смятам, че е така. Навлизането в регистрационния режим е нещо важно, което не само ще бъде добре за тези водачи, които са примерни и тези, които наистина си изпълняват закона. То ще бъде добре. Аз предполагам, че това ще го вкарате в електронен регистър и така, че всеки един от проверяващите да има такава възможност да знае дали това такси в момента има съответната регистрация или няма. Така си мисля. Поне това ще бъде правилният подход, наистина за осъществяването на тази регистрация.
    И най-важното нещо, което е, просто ще отпаднат тези в момента, които най-малкото не са равнопоставените пред закона. Така, че абсолютно ще го подкрепя. Но факт е, че няма да се вдига цената на такситата, защото това в момента върви по медиите. Това е нещо, което веднага се излъчи и се каза: „Такситата от еди коя си дата скачат 20 %“, преди още да сме вкарали в зала, преди да е минало през комисии, преди да е минало през пленарна зала вече се говори за увеличение.
    Благодаря. Така, че ще го подкрепя.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви ,господин Кадиев. Мисля, че господин Вълков даде отговор на първия въпрос. Ще помоля, за да сме изрядни към господин Кадиев от Изпълнителната агенция за регистъра ако може да кажете няколко думи. Има ли електронен регистър? Замисля ли се електронен регистър?

    Господин Красимир Калайджиев: Ние и в момента имаме такъв регистър откогато съществува разрешителният режим има такъв регистър, който е налице. Аз искам само да дам едно пояснение ако считате, че това ще е необходимо.
    Министерство на транспорта, респективно Автомобилна администрация осъществява допуска до професията. А допускат до пазара се осъществява от самите общини, тъй като съгласно закона общините имат това право да определят броя на таксиметровите автомобили, които оперират на тяхна територия.
    И в тази връзка може би това, което се коментираше преди малко за така наречения патентен данък там нещата като техника могат много леко да се приложат. Който си е платил патентния данък, съответно получава от общината. Така, че тази регулация, ако мога така да я нарека, с регистър, респективно, който осъществява, пак казвам, допуска до професията и респективно допуска до пазара, който се осъществява от общините, в момента те дават тези така наречени стикери, които се облепват на автомобилите. Всеки автомобил, който няма такъв стикер, той е извън нормалната икономика, той е в сивата икономика.
    Това не знам дали е достатъчно. Ако считате, че още нещо трябва да изясним, на Ваше разположение съм.

    Председател Гроздан Караджов: Мисля, че е абсолютно достатъчно. Господин Свиленски искаше да даде становище.

    Господин Георги Свиленски: Благодаря Ви, господин председател. Аз във връзка със становището на камарата ме подсеща за нещо, което трябва да го помислим като комисия относно глобите на таксиметровите автомобили по различни нарушения. И според тях, а и според мен, действително, те са по наредбите на министерството, това за по 500 лева за липса на документи и така нататък и затова казвам, че може би ще трябва да направим и тази промяна, тъй като в двата закона за автомобилните превози и за движение по пътищата за едно и също нарушение се налагат различни глоби, нали така? Така, че ако не възразявате и ако имаме готовност може би е хубаво когато между първо и второ четене ако няма нещо между колегите несъгласие, до го впишем.

    Господин Цветомир Михов: Не е в предмета на поправката.

    Господин Георги Свиленски: По принцип да, аз затова казвам, че може бе не му е мястото, но ако има някакво мислене по този въпрос, да отговорим и на него.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Свиленски. Господин Ризов, аз Ви видях, но си записвайте всичко, което е реакция на колегите. След като приключат народните представители се дават думата на гостите, които също имат право да вземат отношение. Няма да бъдете лишен от правото си. Заповядайте, господин Вълков.

    Господин Иван Вълков: Благодаря Ви, господин председател. Исках да взема отношение по изказването на колегите преди малко.
    Първо. За електронния регистър, той съществува отдавна и има такъв регистър, но там не съществуват точно тези, за които в момента правим тази промяна. Същото нещо се отнася и за глобите, за липсата на тези глоби в момента се налагат на тези, които имат такива удостоверения. Който няма такова удостоверение не получава такава глоба. Разбирате ли? И той е изключително внимателен и съвестен данъкоплатец и от страна на превозвач, изпълняващ съответната дейност.Ние говорим за тези, които не влизат в тази категория.
    А по отношение на това, ако има някакво разминаване, аз съм за това нещо да бъде изчистено. Но това са различни документи, не са едни и същи.
    Благодаря Ви.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви, господин Вълков. Някой друг от народните представители? Ако няма, заповядайте, господин Ризов, може да вземете отношение по всички изразени становища на народните представители.

    Господин Кирил Ризов: Много Ви благодаря. Първо се извинявам, че наруших процедурата, няма да се повтаря. След това, безкрайно съм очарован от начина, по който стана дискусията тук по този законопроект. Бил съм и друг път, но за първи път съм очарован. Искрено го казвам. Ще Ви бъда безкрайно благодарен обаче, първото нещо обръщам се към вносителите, господата Михов и Вълков. Нека да направим тази дискусия във възможно най-близък план, за което стана въпрос.
    Следващо нещо. Господин Вълков, едно нещо, мисля че почти всеки разбра всичко, за което иде реч, както и това, че се налага да се гледат, според мен, паралелно двата закона – патентния и този, за да станат нещата.
    Има едно нещо, което господин Вълков ви се струва, че и другите народни представители неможаха да го разберат, защото няма как да го разберат от раз, тъй като е предмет на бранша, а не всеки от Вас може да знае всичко задълбочено за всеки бранш. Става въпрос за кухите фирми. Това са кухи данъчно задължени лица. Да речем те са 90 % от бранша. Затова тези 10 – 15 милиона не влизат, при положение, че 500 лева е патента като горна граница, примерно казвам, ако го приемете.
    Затова, кухите данъчно задължени лица ако го приемем закона в този вид директно, а ние сме на 100 % за това да стане, затова си позволих да използвам думата „условие“. Много ме извинявайте, господин Караджов, нямам нищо лошо вложено в това. Но нали трябва да предпазим и да запознаем господата народни представители, всички Вас – Транспортната комисия. Все пак Вие сте тези, които ще го гласуват, а не ние. Ние сме тук да изразим мнение.
    От тази гледна точка, защо кухото ДЗЛ веднага става кух превозвач? Значи, първо той трябва да е търговец, тоест данъчно задължено лице. Второ, по смисъла на закона и на внесения законопроект той трябва да стане превозвач. До тук всичко е ок. Кухият данъчно задължен, кухият търговец, веднага става кух превозвач, тоест през него нищо няма да влиза в хазната. Затова се налага това и в този вид, в който господин Михов казва – стикерчето за определен период и всичко останало.
    Ще Ви бъда благодарен в най-скоро време да организираме дискусията по въпроса.

    Председател Гроздан Караджов: В такъв случай сме на едно общо мнение, че ако първо се плати патентът, след това се издаде разрешението за превозвач тогава кухите ще отпаднат от пазара поради простата причина, че няма да са си платили и няма да са получили правото на превозвач. Всеки заловен, че работи без право за извършване на такава дейност ще бъде санкциониран от Изпълнителната агенция или от общината.
    Така, че ако няма други становища или въпроси, предлагам да преминем към гласуване. Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене изменението на Закона за автомобилните превози под номер 554-01-110, внесен от Цветомир Михов и Иван Вълков, моля да гласува. 14 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“.
    Сега по втора точка от дневния ред. По тази точка гости на заседанието са отново заместник-министър Антон Гинев, Иван Илиев, началник на отдел „Програмиране и стратегии“ в Държавно предприятие „РВД“, Людмила Тренкова, началник на отдел „Международна дейност“ в Главна агенция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. И от страна на неправителствения сектор господин Найден Москов от Българска асоциация на пенсионерите ако е дошъл. Той е изявил такова желание, но очевидно го няма.
    Така, рамковата позиция е изготвена и постъпила на основание чл. 116, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2015 година. Давам думата на вносителите да представят Рамковата позиция. Господин Гинев, Вие ли ще представите Рамковата позиция?

    Заместник-министър Антон Гинев: Ще помоля госпожа Тренкова.

    Председател Гроздан Караджов: Госпожа Тренкова, ще Ви помоля да представите Рамковата позиция, но Ви моля да не ни четете мотивите, които ние вече сме прочели, запознали сме се, нещо много по-кратко и синтезирано ни кажете, с което да изясним сърцевината на документа.

    2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на актове.

    Госпожа Людмила Тренкова: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа нарони представители.
    Рамковата позиция по пакета Единно европейско небе две плюс, така наречен, съдържащ няколко предложения за регламент. По всяко от това предложение имаше изработена рамкова позиция и те бяха приети вкупом на 9 септември 2013 година.
    Бих искала да Ви информирам, че по едното от законодателните предложения относно предприятието СЕЗАР работата приключи. Остава да се работи още по другите две предложения – едното за изменение на базисния регламент 216, базисен за въздухоплаването и изработването на консолидирана версия на един регламент, който да обхване цялото законодателство в областта на единното европейско небе. Това е инициатива от 2004 година с цел да се оптимизира използването на въздушното пространство над Европа така щото европейският пазар на тези услуги да бъде по-конкурентоспособен, тоест да бъде намален ефектът върху околната среда от емисиите газове. И много други икономически и социални аспекти.
    Това предложение е приоритетно за България в продължение вече на две години. През този период обаче единствено през втората половина на 2014 година италианското председателство работи много активно по регламента като в резултат през декември миналата година Съветът прие общ подход, тоест първото решение, което прие по това сложно и с доста страст и противоречия разглеждано законодателно предложение.
    Да Ви информирам, че Европейският парламент през март миналата година, преди Съвета също гласува на първо четене своята позиция. Ако желаете още нещо да добавя или имате въпроси по отношение на българското участие в работата по това досие и българския интерес, моля заповядайте.
    Благодаря.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви и аз. Сега ще стане ясно дали колегите имат въпроси. Има ли представители на неправителствени организации, които искат да вземат отношение или някой от експертите? Няма. Заповядайте колеги за въпроси, становища. Господин Иванов, заповядайте.

    Господин Станислав Иванов: Благодаря. Уважаеми колеги, то не е във връзка точно с това, което предлагате Вие, но господин Гинев знае за този случай и господин Илиев и към Вас се обръщам, тъй като България е държава-членка на Европейския съюз, а Румъния имаме невероятно проблеми с наши авиокомпании, които искат да работят на румънския пазар. По никакъв начин техния Закон за обществени поръчки не ги спира те да кандидатстват и да участват в поръчки. В момента, в който обаче те спечелят обществена поръчка на територията на Румъния им се казва, че те не могат да работят, догодина вече ще имат право, но тази година нямат право да работят на територията на Румъния и поради тази причина се налага и на нашите фирми направо им се казва: „Или наемате румънска фирма на мокър лизинг, или не работите“. Общо-взето друг вариант няма.
    Господин Гинев и Министерство на транспорта се опитаха да защитят българските превозвачи, направиха всичко възможно, но отсрещната страна не иска да съдейства по никакъв начин. Какво правим в този случай, защото това е наистина доста скандално – страни-членки, с горе-долу сходно законодателство да не могат да работят и да упражняват професията? Говоря за лицензирани в България превозвачи, разбира се.
    На господин Гинев мнението му го знам, за което му благодаря за това, което досега той и Министерство на транспорта са направили, но просто искам да чуя другите две страни евентуално имате ли някакви други такива случаи и може ли нещо да се направи по този въпрос?
    Извинявам се предварително, казвам, че това не е по отношение на законопроекта и ако искате, може и да не отговорите, разбира се.

    Госпожа Людмила Тренкова: Благодаря Ви. Съжалявам, но не очаквах такъв въпрос. Да, действително аз съм в течение, запозната съм в един такъв случай, нямам информация за други случаи. В течение съм на цялата кореспонденция. Може би има още какво да се изясни и евентуално в подходящ момент да се потърсят двустранни разговори. Това е моето лично мнение.

    Председател Гроздан Караджов: Добре. В този смисъл ако може и аз да Ви задам един въпрос, по-скоро се касае със страница шеста от приложението, което е в Рамкова позиция. Значи, там където има оценка на въздействието се казва, че според заинтересованите страни в България новото законодателно предложение на комисията пакет Единно европейско небе две плюс цели подобряване състоянието на големите европейски авиокомпании, но не би оказал съществен положителен ефект върху българските превозвачи, които нямат такива размери. И има становища, които дори по-скоро подкрепят обратно становище. И в тази връзка, специално за това РВД какво смята по този въпрос, дали социалните последствия от предвижданите промени ще бъдат негативни за РВД и дали финансовото въздействие ще бъде в посока намаляване на приходите на предприятието? Заповядайте.

    Господин Иван Илиев: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители. Дами и господа.
    Наистина тази инициатива на Европейската комисия да обедини четирите базови регламента по единното европейско небе с цел опростяване и изясняване и да ги направи един регламент в себе си внесе много различни промени, които не бяха очаквани. В тази връзка идеите на комисията надхвърлиха това, което тя първоначално декларира.
    Основен елемент за доставчиците на аеронавигационно обслужване, това е разделянето на поддържащите дейности от основните дейности, тоест управлението на въздушното движение като основна дейност да бъде разделено от всички останали услуги, които доставчикът на аеронавигационното обслужване предоставя.
    Нещо повече, чл. 10 казва, че те трябва да бъдат предоставени от различни ен ти тита, тоест от различни тела. Доставчикът на аеронавигационно обслужване да се занимава само с управление на въздушното движение, а пък да има други доставчици, които да доставят различните услуги – комуникация, навигация, обзор, аеронавигационно, информационно обслужване и така нататък.
    В тази връзка това би означавало свиване дейността на РВД единствено до оперативна дейност и оперативни въпроси и останалата част от дейността да бъде предоставена на пазарен принцип по съответното законодателство на съюза за провеждане на обществени поръчки, съответно който даде по-изгодна оферта или най-добра цена да предоставят тези услуги, като никъде не се третира въпросът за безопасността, за националната сигурност, която също би могла да се окаже проблем.
    В тази връзка социалният аспект на този чл. 10 е значим, тъй като никой не може да каже как ще се развият събитията и до каква степен РВД би могло да запази останалата част от услугите. Това би означавало намаляване на дейността РВД в един сериозен порядък, което ще има и социален ефект. И затова са и тези позиции на синдикатите, които са цитирани тук, които по същество се изказват негативно. Така или иначе позицията на РВД още от самото начало е последователна. Ние следим внимателно процеса и поддържаме това, което и Министерствата на транспорта на Германия и Франция заявиха, че е твърде рано да се прилага такъв подход, че законодателството на единното европейско небе има достатъчно неизразходвани резерви така, че да се постигне нужната ефективност на този сектор и заради това смятаме, че един такъв регламент в тази му част е твърде прибързан и ненавременен.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви. Отговорът Ви беше изчерпателен. В този смисъл ако няма други мнения или въпроси, предлагам да гласуване и моля, който е „за“ Рамковата позиция относно Предложение на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст), под номер 502-00-28, внесен от Министерски съвет на 30 април 2015 година, както и проекта на актове, моля да гласува. 16 – „за“, 0 – „против“ и 0 – „въздържали се“.
    И така, преминаваме към точка трета от дневния ред. Гостите по тази точка отново са Антон Гинев, заместник-министър и Людмила Тренкова, началник на отдел „Международна дейност“ в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
    Рамковата позиция е изготвена и постъпила на основание чл. 116, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2015 година.
    Давам думата на вносителите да представят Рамковата позиция. Имате думата.

    3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.

    Госпожа Людмила Тренкова: Благодаря, господин председател. Това е изключително важно законодателно предложение от много широк обществен интерес. Практически всеки гражданин на Европейския съюз, хайде да не е всеки, но преобладаващото мнозинство от гражданите на Европейския съюз ползват въздушен транспорт и са чувствителни към тази тема.
    Целта на предложението е осъвременяването на действащите в момента правила. Тук бих искала да поясня, че регламента, да го наречем за правата на пътниците във въздушния транспорт е от 2004 година, отпреди 11 години. Междувременно, следвайки политиката, цялостната политика на Европейския съюз за защита правата на пътниците, специално, през 2007 година беше приет регламентът за права на пътниците в железопътния транспорт, последван през 2010 година от права на пътниците в автомобилния и морския транспорт. Така се затвори цялата палитра от видовете транспорт и защитата на гражданите на Европейския съюз, които ползват всички видове транспорт е гарантирана в по-голяма степен.
    Изменението на регламента от 2004 година за правата на пътниците във въздушния транспорт се налага преди всичко заради това, че той създава изключително много проблеми при неговото прилагате, така защото от 2004 година целите са били да се постигне една рамка – уеднаквяване на прилагане на правилата като самите текстове на регламента не са много ясни, позволява се различно тълкуване. Поради тази причина например един факт, който е интересен, има страшно много адвокатски кантори в Европа, в европейските държави, които благодарение на неяснотите на регламента, практически се възползват.
    Та целта е да се постигне максимална възможна яснота. На първо място да бъде въведено определение за извънредни ситуации, които са най-честите причини, посочвани от въздушните превозвачи, когато пътниците се жалват – за закъснял полет, за отменен полет.
    Нещо повече, предложението на комисията съдържа приложение към регламента където в непълен списък да бъдат изброени случаите, които се считат за извънредни ситуации, което изключително много ще облекчи както пътниците потенциални жалбоподатели, така въздушните превозвачи, така също и националния правоприлагащ орган – ГД ГВА когато в ролята си на посредник между авиокомпанията и жалбоподателя трябва да прецени дали случаят се отнася до извънредни обстоятелства. Това е ключово изменение в регламента.
    Само с две думи бих искала да Ви информирам, че в рамките на Съвета се работи изключително интензивно по това досие. Единствено по време на италианското председателство не беше проведено нито едно заседание, но като цяло за двете години работа върху него има проведени над 40 заседания на работна група. Досието влиза в три Съвета на министрите и последно миналата седмица на 11 юни на Съвета на министрите беше приет поредният доклад за напредъка.
    От една страна е жалко, че бавно се напредва, но от друга страна е изключително сложна материя. Така, че по-добре е крайният резултат да бъде добър. Затова работата продължава. Само още нещо, което бих могла да Ви информирам, през март миналата година Европейският парламент прие на първо четене своята позиция. Засега не можем да дадем прогнози как ще се развиват нещата. Единственото ясно е, че държавите-членки настояват този регламент да се случи.
    Благодаря Ви.

    Председател Гроздан Караджов: Благодаря Ви за изчерпателното становище. Уважаеми колеги, имате думата. Мисля, че по този проект няма никакви спорове, че е полезен и позитивен за пасажерите, тоест за пътниците и по-скоро се натоварват авиокомпаниите и за първи път летищата. В този смисъл няма някакви негативни последици, които да произтекат от Рамковата позиция. Така, че ако нямате мнения или въпроси, да преминем към гласуване.

    Господин Георги Свиленски: Господин председател, имаме мнение, но нямаме въпросни.

    Председател Гроздан Караджов: Добре, гласуваме Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 година, както и проекта на акта. Моля, който е „за“, да гласува. 16 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“, също няма.
    С това преминаваме към следващата точка от дневния ред. Моля, уважаеми колеги, ако имате нещо да споделите.


    4. Разни.

    Господин Георги Свиленски: Къде е министърът?

    Председател Гроздан Караджов: Къде е министърът? На 24-ти, използвам възможността да кажа, че на 24-ти е съгласувана дата между двамата министри – на вътрешните работи и на транспорта. Мисля, че написах нещо в този дух до комисията, но го напомням, че на 24-ти ще се проведе тази среща на нашата комисия, съвместно с министрите на транспорта и на вътрешните работи по въпросите на безопасността. Тоест, идеи и предложения свързани с изменения на закони за повишаване безопасността на движението. Това ще стане в сряда по време на нашето редовно заседание. Просто няма да поемаме други ангажименти, ще говорим само за безопасността и може би ще се наложи да свършим малко по-късно, но темата е изключително сериозна и актуална медийно, така че трябва да платим този данък на обществото.
    Ако няма друго, благодаря на всички Ви за участието. Закривам заседанието.

    Заседанието беше закрито в 15:50 часа.


    Председател на
    Комисията по транспорт, информационни
    технологии и съобщения:

    Гроздан Караджов
    Форма за търсене
    Ключова дума