1. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ




П Р О Т О К О Л

На 10 юни 2015 година от 14. 30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов..
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Дневният ред на днешното заседание е следния:
1. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни
Има и други предложения за промени в дневния ред. Няма.
Предлагам да гласуваме.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Гости по точка първа от дневния ред са:
Представителите на Министерството на труда и социалната политика:
Г-н Николай Николов – заместник министър на труда и социалната политика;
Г-жа Петя Милакова – държавен експерт в дирекция «Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд» в същото министерство и
Представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Антон Гинев – заместник министър;
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция «Правна» (не я виждам, сигурно ще дойде) и
Г-н Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция «Морска администрация».

Всички имате законопроекта, ще дам думата първо на представителя на вносителите г-н Кристиян Митев. Заповядайте г-н Митев.
КРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги. Уважаеми заместник министри и гости. Мотивите ще ви ги представя съвсем накратко.
Република България е ратифицирала Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г. Същата е в сила за Р България от 10 октомври 1962 г.
Съгласно чл.3 т.1 от Конвенция № 71, предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море при навършване на 55 или на 60 годишна възраст.
С чл.2 от същата Конвенция, се задължава всяка държава-членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, да въведе пенсионния режим на моряците, които се оттеглят от морска служба.
До този момент, моряците се пенсионират при условията на действащия &4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, с което се нарушават правилата на Конвенция № 71, тъй като изискванията за пол, възраст и стаж равен на 100, може да стане част от Конвенцията само след съгласуване на Международната организация на труда и останалите държави, които са я ратифицирали.
Р България може да предвижда изключение от правилата за пенсиониране, съдържащи се в Конвенцията, само по отношение на лица, работили на плавателни съдове, които не ги причисляват към категорията «моряк», които са описани подробно в чл.2, т. 2 от същата Конвенция. Поставянето на изискване за пол, възраст и стаж, фигуриращо в &4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, за да получи морякът пенсия, е в нарушение на чл. 4, т. 1 от Конвенцията, съгласно която пенсионният режим трябва да съдържа съответните разпоредби за запазване на правата, които са в процес на придобива от лицата, които престанат да попадат под действието на този режим.
При приемането на действащия Кодекс за социално осигуряване, незаконосъобразно не са въведени необходимите законодателни разпоредби за запазване правата на моряците съобразно изискванията на чл. 3, т. 1, от Конвенция № 71.
От приемането на Кодекса за социално осигуряване, до този момент, моряците са поставени в невъзможност да покрият изискванията на действащият &4 на същия Кодекс, трудовата дейност и трудово-правните отношения се определят както от изискванията на Кодекса за търговското корабоплаване, въпросната Конвенция № 71 и много други международни правни актове, предвид спецификата на извършваната от тях работа.
Всичко това ни мотивира да предложим на вашето внимание настоящият Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се въвеждат правилата на чл. 3 от Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г. Така, според нас, ще се създадат необходимите законодателни разпоредби, които, от една страна, ще защитят правата на моряците при пенсиониране съобразно предвиденото в Конвенцията, а от друга страна, ще се въведат изискванията на Конвенцията в действащото българско законодателство, с което България ще изпълни поетите с ратификацията на тази Конвенция задължения.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Митев.
Бих искал да дам думата на заместник министър Николов да изложите накратко становището на Министерството на труда и социалната политика.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект със следните съображения:
Както преди, така и след 2000-та година, трудът на моряците е определен за труд от първа или втора категория труд при пенсиониране. Това е било предвидено в отменения през 2000-та година Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, предвидено е и към действащата към момента Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране.
Съгласно чл. 1 т.т. 8 и 9 от Наредбата, от първа категория при пенсиониране е трудът на екипажите на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища и трудът на работещите в машинното отделение на плавателните съдове от морския флот, без тези от крайбрежния флот.
Според предвиденото в чл. 2-ри, т. 26 от същата Наредба, от втора категория труд при пенсиониране е трудът на екипажите на кораби от морския и речния флот, без тези, които изброих за работещи при условията на първа категория труд.
Условията за пенсиониране на всички лица, работили при условията на първа и втора категория труд, включително и на моряците, са уредени с разпоредбата на &4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, на основание на който се отпускат всички пенсии в Р България.
Съгласно цитираната разпоредба, до 31 декември 2015 г. вкл. лицата, които са работили 10 години – забележете, 10 години – при условията на първа категория, Конвенцията не казва, че трябва да се определи определен период, за първа категория – 10 години, за втора категория -15 години трябва да има прослужени като моряк. За втора категория могат да се пенсионират, да не изброявам на каква възраст, която е по-ниска и сега, а и за в бъдеще, тъй като се предвижда за първа категория крайната възраст да нараства от 52 г. и 8 месеца, която е сега, до 55 години, а за втора категория – до 60 години.
Т.е., в момента имаме изпълнени изискванията за стаж, имаме и изискванията за възраст, които предвиждат Конвенцията. Определили сме възраст, която не противоречи на Конвенцията и при всички случаи, възрастта и сега, и в бъдеще, няма да надхвърли 55 години за първа категория труд и 60 години за втора категория.
Поради това, ние считаме, че няма противоречие с Конвенцията. Конвенцията не е нарушена. Искам да ви прочета текста, в който се казва, че «предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море при навършването на 55 или 60- годишна възраст, съобразно предвиденото в пенсионния режим». Т.е., всяка страна може да пенсионира моряците въз основа на националното законодателство, а ние сме изпълнили конкретните изисквания за 55 години за първа категория и 60 години за втора категория труд при моряците.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър.
Бих искал да дам думата на заместник министър Гинев да представи Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и да поздравя с «добре дошъл» Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заповядайте, г-н Гинев.
АНТОН ГИНЕВ: Благодаря Ви. В нашето Становище, изпратено до Комисията, ние изказваме и подкрепа, по принцип, на предложението, с тази забележка, че в предложената с &1 от законопроекта относно придобиването право на пенсия, ще бъде приложимо и само по отношение на професията «моряк», упражнявана на борда на кораби, плаващи по море под българско знаме или под знамето и на друга държава-членка на Европейския съюз.
Считаме, че при подготовката на промените в законодателството по отношение на пенсионното осигуряване и придобиване правото на пенсия на моряците, следва да се отчетат всички особености, засягащи полагането и на труд от тях. Ще допълня това, че по данни от Морска администрация, че само около 20% от българските моряци плават на кораби под български флаг или под флаг на страна-членка на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Гинев.
Уважаеми колеги, заповядайте за въпроси и изказвания. Заповядайте госпожо Ганчева.
КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги. Аз съм с предоставените до момента становища. Единствено, искам да допълня, че в националното законодателство съществуват две определения за морски лица.
Първото определение, което е в Кодекса за социалното осигуряване, подробно беше обяснено от представителя на Министерството на труда и социалната политика. Господин Симеонов и групата народни представители, които са представили този законопроект за решение, са имали в предвид другото определение, което е по Наредба № 6 за компетентност на морските лица. Тази Наредба № 6, обаче, разширява изключително обхвата на морските лица, които могат да се възползват от това предложение. Една част от тях са лица, работещи на кораби от крайбрежно плаване и малки кораби. Де-факто, тези хора ползват трета категория труд и при условие, че това предложение бъде прието, то ще бъде дискриминационно спрямо другите хора, които упражняват трета категория труд.
Също така, ясно трябва да се направи разграничение на лицата, за които ще се отнася новото предложение, за кои категории труд също може да бъде приложима и как ще се внасят осигурителните вноски.
Към мотивите на предложението няма икономическа обосновка, не се знае колко работещи биха се пенсионирали по този начин и това, какви средства ще коства на Държавното обществено осигуряване.
В законопроекта не е изписано този 15 годишен стаж кога може да бъде положен – дали по време на целия трудов стаж на лицето, което съответно ще се пенсионира или преди пенсиониране той трябва да този вид трудов стаж.
Затова, ще се въздържа от гласуване по този законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо Ганчева. Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам два въпроса към вносителите на законопроекта.
Господин Митев, единият се отнася до чуждите работодатели, при които работят наши моряци или морски лица, по какъв начин те ще внасят тези вноски, тъй като ние по никакъв начин не можем да ги задължим. Нямаме механизъм, по който да го направим. Освен това, как ще се реши въпроса с моряците, които пътуват на кораби от трети страни, които не са членки на Европейския съюз, които също не можем да задължим. Освен това, страните в Европейския съюз, които са разписали тази Конвенция, ако не се лъжа, бяха 11 или 12 страни, което означава, че не всички участват в нея и това е един голям брой моряци, които и към настоящия момент са извън страната, т.е. законодателството частично ще обхване тази група хора.
Може ли, в тази насока, да ни кажете какви са вашите намерения и след това аз ще изразя мнението си за законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, колега Вълков.
Заповядайте г-н Митев да отговорите на въпроса.
КРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми г-н Вълков. нашият законопроект се отнася само и единствено до български моряци, които са работници и служители на кораб или на плавателен съд, плаващ под български флаг. Той не обхваща тези категории и лица, и тези хипотези, които Вие казахте. И, ако ми позволите, като едно уточнение към уважавания от мен Зам.–министър на труда и социалната политика, не знам доколко е така, но аз мога да Ви кажа това, което имам като данни и това, което вдъхнови написването на тези текстове, а това е воденето на дела именно от моряци, които попадат в обхвата на написаното в нашия законопроект.
Искам да обърна внимание, че това, което ние предвиждаме - шестдесетгодишна възраст и 15 години осигурителен стаж - се отнася само за моряци, които не попадат в обхвата на чл.2 т.2 от Конвенцията, която изброява много категории и лица, които работят на плавателни съдове, но нямат категорията „моряци” по смисъла на тези правила за облекчен ред за пенсиониране.
В тази връзка, именно, защото хора се налага да водят съдебни дела, за да защитават тези свои права с такива аргументи, въпреки че имат 15 и повече години осигурителен стаж, навършват 60-годишна възраст, по нашето законодателство им се отказва право на пенсия.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз г-н Митев. Има ли други? Заповядайте, г-н Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ако мога да отговоря на въпроса. На нас ние е известно само едно дело, което е водено в Бургаския съд, и което е загубено с мотивите, които ние току-що посочихме.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Николов. Заповядайте г-н Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Един много кратък въпрос към Зам.-министъра на труда и социалната политика.
Има ли някаква информация за колко души става въпрос - като бройка, като лица, които биха попаднали под този закон.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Нямам такава информация. За съжаление, на днешното заседание не е поканен Управителят на Националния осигурителен институт, които прилагат Кодекса за социално осигуряване и който можеше да даде много точна информация за броя на хората, които попадат в първа и втора категория труд.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Може ли и аз, господин Председател за кратка дуплика?
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Разбира се г-н Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Колегите, които са вносители на проектозакона ме увериха, че става въпрос за около 100 души и ако наистина е такава бройката, аз лично не виждам проблем да бъде подкрепен този законопроект, защото доколкото разбрах, става въпрос за моряците, които, първо, са на борда на кораба като моряци и второ, плават под български флаг.
Имайки предвид, колко е голям българският флот, корабите, които плават под български флаг, предполагам, че бройката може би е около 100-тина човека.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви г-н Михов. Само да Ви обърна внимание, че към разпространените материали, има становището на Националния осигурителен институт. Параграфът, който вероятно дава отговор на Вашия въпрос е следният: „Според цитираната разпоредба, до 31 декември 2015 година вкл., (вероятно са имали 2014 г.) лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 г. и осем месеца за жените, и 52 г. и осем месеца за мъжете при първа категория труд или 52 г. и осем месеца за жените, и 57 г. и осем месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете”. За бройка няма данни.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако разрешите, г-н Председател, малко разяснение, защото явно има разнобой.
Вие фиксирате във Вашето предложение лицата, които не попадат под тази хипотеза, която е в становището на Националния осигурителен институт, те реално се пенсионират много по-рано. Тук попадат лица, които са съвсем различни. Да го разясните малко, да стане ми стане ясно на мен, а предполагам и на колегите.
КРИСТИЯН МИТЕВ: Тук попадат всички лица, които са извън обхвата на член 2 т. 2 от Конвенцията, в смисъл, че те не се делят от това дали попадат в първа или във втора категория труд. Като основа в нашето предложение тук, е взето определението на Конвенцията за това, кои са морски лица, за които не е задължително да бъде прилаган облекчен режим за пенсиониране.
Що се отнася до бройката, това, което ние имаме като данни, че те действително не са повече от 100 човека, напротив, мисля че са по-малко.Няколко десетки души ще попаднат под това предложение.
Разбира се, готови сме за дебат дали тези стойности, които са посочени като възраст, като години осигурителен стаж са най-добрите и са най-коректните. Смятаме, че е добре, с оглед усъвършенстване на действащото законодателство и съобразяване точно с тези разпоредби на Конвенцията, които определят и кръга лица в чл. 2 и годините за пенсиониране в чл.3, да бъдат съобразени в Кодекса за социално осигуряване, а не да бъдат съобразявани в подзаконови нормативни актове.
Благодаря.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Колега, аз се опитвам да разбера, може би на мен не ми става ясно, но според сега действащият Закон за социалното осигуряване и това, което изчете г-н Караджов в становището на Националния осигурителен инситут, тези лица, които Вие предлагате да се пенсионират на 60 години, ако е водят първа или втора категория труд, те се пенсионират по-рано от 60 години. Това означава, че според вашия проектозакон, вие както сте го написали – на 60, ще стане разнобой със сега действащия закон, защото по сега действащият закон, те се осигуряват първа или втора категория труд и трябва да се пенсионират на 50 години, а същевременно, след тази поправка, трябва да се пенсионират на 60 години. Да не им направим лоша услуга на хората. Аз поне това разбрах от изчетено от г-н Караджов и от Вашето предложение. Има някакво противоречие, което аз лично не мога да го разбера.
КРИСТИЯН МИТЕВ: Не съм се запознавал подробно със Становището на НОИ, тук го научавам, в момента. Действително, ако това е така, както НОИ са го представили, аз се ангажирам да го прочета и евентуално, при необходимост, да оттеглим този законопроект, ако той действително ще влоши положението на моряците и да го съобразим с това становище. Не мога в този момент да Ви дам някаква информация, след като не съм се запознал със съответното становище. Няма как да изразя в момента позиция, след като не знам техните аргументи и тези данни, които те дават дали се отнасят за същите категории и лица, за които става въпрос в становището.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Митев. Заповядайте за процедура, г-н Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако ми позволите, г-н Председател. Аз правя процедура. Ако трябва да отложим обсъждането на законопроекта, до другата седмица, до следващото заседание, за да изчистим този момент, ако трябва да дойдат и представители на Националния осигурителен институт. Ако наистина става въпрос за такъв брой хора, знам колко е тежък този труд и, за да не им направим мечешка услуга, ако сте съгласни, да го отложим за следващото заседание, за да имаме по-пълна яснота.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм на същото мнение. Или да отложим гласуването на днешното заседание за следващия път, когато да имаме отговор на някои от въпросите, за да можем да вземем компетентно информирано решение. Освен това, мен ме притеснява факта, че български граждани, които като моряци са с една и съща компетентност, изпълняват едни и същи функции под различни флагове, ще бъдат третирани по различен начин у нас. Това беше, от началото, въпросът ми към Вас, г-н Митев от една страна и второ, ние не чухме нищо по отношение на моряците или тези, които пътуват по реката дали това се отнася и за тях, тъй като изрично е записано, че се отнася само за морски кораби. Това нещо също трябва да бъде изяснено, тъй като по смисъла на Кодекса по търговското корабоплаване имат една и съща компетентност. Смятам, че това също трябва да бъде изяснено.
Благодаря.
КРИСТИЯН МИТЕВ: От името на вносителите, възприемам изцяло направеното процедурно предложение от г-н Михов и от г-н Вълков. Поемам ангажимента да се запозная с това становище на Националния осигурителен институт, както и да Ви дам отговор на въпросите, г-н Вълков, по отношение, но с риск да се повторя, ще кажа че към този момент, това предложение се отнася само и единствено до моряци, пътуващи под български флаг. Ние няма как да наложим, да приложим този режим по отношение на моряци, които плават под чужд флаг, няма как да задължим друга държава, било то членка на Европейския съюз или подписала Конвенцията, било трета страна да спазва в този случай нашето законодателство.
По отношение на речните кораби, се наемам да го проверя и да изясня как стоят нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Митев. В този случай ще подложа на гласуване не само процедурното предложение на г-н Михов, което гласи „отлагане на точка 1 за последващо заседание”, но едва след като се изяснени кръга от въпроса, които днес бяха повдигнати, и на които не намерихме отговор.
Има ли други други предложения, обратни на така предложеното? Аз също изразих становище, че е по-добре сега да го гласуваме и ако се изяснят пък обстоятелствата между първо и второ четене в тази Комисия, няма проблем всеки да си промени вота според убежденията.
Нека да приемем, че имаме две различни процедурни предложения. Едното го правя формално аз, за да имаме две предложения, едното е на колегата Митов, който казва да не гласуваме днес и да отложим за последващи заседания.
Другото предложение е моето, което казва, че ако гласуваме днес, с това нищо не променяме, защото, така или иначе, ще влезе на второ четене и ако дотогава материята е изяснена, всеки ще може да гласува спрямо информацията, която ще я има тогава.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Възможно е да влезе в зала, без да има становище, т.е. ние ще имаме становище, където ще бъде казано, че е отложено и ще бъде прочетено в доклада защо е отложено и целият този дебат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Тогава аз оттеглям моето предложение. Гласуваме само процедурното предложение на колегата Михов.
Моля, който е съгласен с направеното предложение, да гласува.
„За” – 11; „против” – няма; „въздържали се” – 2.
Закривам дебатите по Точка 1.

Преминаваме към Точка 2: „Изслушване на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”.
Доколкото съм информиран, а и ги виждам, Антон Гинев, зам.-министър също участва, няма я Красимира Стоянова и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция «Морска администрация» (предполагам, че ще останете към екипа на министъра, за подкрепа).
Според утвърдената процедура, всяка парламентарна група има право на два въпроса като се започва по големината на всяка от парламентарните групи, така че, на първо място е парламентарната група на Политическа партия «ГЕРБ». Заповядайте г-н Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, уважаеми г-н зам.-министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости.
Въпросът ми към Вас, г-н Министър е свързан с усвояването на европейските средства в периода 2007-2013 г. От последните публикации в пресата стана ясно, че в пет от проектите по ОП «Транспорт», имаме сериозни проблеми по отношение на пълното усвояване на европейските средства. Ако можете да запознаете Комисията с основните проблеми и с мерките, които сте набелязали и смятате да вземете, за да можем да усвоим максимално тези европейски средства до края на годината.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте г-н Министър, да отговорите на въпроса на г-н Вълков.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми г-н Председател, добър ден. Уважаеми колеги.
Към днешна дата реалното усвояване на средствата по Оперативна програма „Транспорт” е малко над 76% от общия обем, разпределено в приоритетни оси „Пътна инфраструктура”, „Железопътна инфраструктура”, „Интермудалност” (където е проекта на Софийски метрополитен) и «Подобряване на корабоплаването». Проектите, свързани с водния сектор. Действително, както и г-н Вълков каза, отчита се, въпреки че е с малка скоба, дори този процент от 76 към момента, до края на годината имаме повече от половин година, все още допълнително да усвояваме, но дори този процент, средно изчислен за европейско ниво, се счита вече за висок. Разбира се, предизвикателство е пред нас и амбиция, която сме си поставили като екип на Управляващия орган, да достигнем до максимални стойности. Почти всеки от проектите се реализира със своите специфики и затруднения, няколкократно съм казвал – теми, които са извън субективния фактор, които са причини за бавенето на проектите, са няколкократната променяна на законодателството в частта си отчуждения си и, за мен е, доста лекомислено решение за разделяне на Министерството на регионалното развитие преди година и половина на две, и невъзможността почти една година, някъде си и повече, държавата да издава строителни разрешения, което е оказало съществено влияние върху темповете на изпълнение на проектите. През това време, компаниите със сключени договори, са стояли на обектите, без възможността да има строителни разрешителни.
Знаете, че се наложи и промяна на Закона за отчужденията, сега съществува възможност, в която много от старите случаи са вече на заварено положение, там не може много да се направи, там трябва докрай да се търси собственика и когато не може да бъде открит, да се минава през съдебна процедура за разрешение за предварително отчуждение. Към момента, тези функции са прехвърлени отново на областните управители и когато има оценка, вече може да се обезщети съответният собственик, дори да не бъде намерен към областта и това създава предпоставки след промяната на закона, проектите малко да се ускорят.
Основно това са причините. Към това бих добавил и съвсем обективни причини, свързани с последните, поне две години, доста неблагоприятни климатични условия. Знаете че имаше много наводнения, много свлачища – причини, които не даваха възможност да се работи.
На последно място, но не като последен по тежест проблем, е спицифка, вътре свързана с взаимоотношенията между самите консорциуми, които изпълняват строителните дейности, а бих могъл и в конкретика да изброя. Имаме случаи, където част от консорциума компания изпада в несъстоятелност, а от там започват вече проблемите, изключително на съдебно ниво за взаимоотношенията в консорциума.
Бяха идентицифирани проблеми, заложени в самото начало на тръжните процедури, допуснати са доста дъмпингови цени при оферирането, на практика, така са и сключени договорите. Впоследствие, разбира се, че всеки един от изпълнителите се стреми да и използва минимален претекст, свързан с някакви причини от страна на възложителя, които не е уредил стриктно в договора, за да анексира стойността на тези договори, което пак е процес, свързан основно с арбитражни, съдебни инстанции и това също е причина да се забавят.
Общо взето, това са основните причини, които са довели и някои продължават да водят до забавянето на проектите.
Пак подчертавам, процентът е сравнително висок, надявам се до края на годината, с усилията на всички бенефициенти, заедно с Управляващия орган, да се положат максимални усилия и този процент да бъде и максимално висок. Разбира се, аз не познавам случай, където на 100% да е изпълнен обема на ОП «Транспорт» в Европа. Така че, надявам се да се ние да се доближим до максималния резултат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви, г-н Министър.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: В Програмата на сега управляващото правителство, подкрепено от Декларация на почти всички политически сили в Народното събрание, беше поставен акцент за ускорено развитие и насочване на инвестиции в Северозападна България. Какви са, към този момент, перспективите за изграждане на скоростния път Ботевград - Видин като един от възможните лостове за привличане на инвестиции в тази част на България? Дали по някоя от оперативните програми, дали по някакъв друг способ, например имаше наскоро информация за проявен интерес от чужди компании, които да инвестират, да се търси въвеждане на тол-такси. Каква е перспективата пред изграждане на този път.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Г-н Министър.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, г-н Председател, г-н Костадинов. Изключително актуален е въпроса. Много е важен този път с оглед на това, че в най-слабо развития район на страната. Допълнително към аргументите за поставяне на този въпрос е и увеличения трафик по съоръжението Дунав мост 2, което налага ангажимент от страна на държавата за цялото направление Видин-София, не само за конкретните участъци. Към ОП „Транспорт” се изпълняват обходите на Монтана и Враца. На Враца са изпълнени, в момента се изпълняват на Монтана. Пътят Видин – Монтана и Мездра - Ботевград са част от списъка заложени проекти в ОП „Транспорт”, но във връзка с приоритизирането на проектите, за тях вероятно няма да се осигури финансиране през оперативната програма.
Доколкото аз съм запознат, от общия обем от необходими средства за реализиране на това направление около 500 млн.евро, колегите от Пътната агенция на Министерство на регионалното развитие, където се намира Пътната агенция, са включили тези проекти по Програмата „Транзитни пътища” за финансиране от Европейска инвестиционна банка. Проектната готовност е доста доста добра. Мисля, че са в крайна фаза на техническо проектиране и в момента, в който този заем бъде изтеглен, убеден съм, че ще започне реализацията.
В ОП „Транспорт” приоритетните проекти са подредени по друг начин и тези, които изброих, са част от списъка, почти съм убеден, че финансиране за тях през Оперативната програма няма да остане. А иначе, лично аз и Министерството на транспорта, информационни технологии и съобщения, имаме много позитивно отношение към привличането на частни инвестиции в транспортна инфраструктура.
Що се касае до секторите, които са ни на пряко подчинение, реализираме такива проекти за пътища, бихме подкрепили колегите от Министерството на регионалното развитие, ако поемат такава инициатива, За цялото направление е необходимо да се направят допълнителни анализи като трафик прогнози, като анализ на разходи, ползи, за да може да се предоставят съответно към частния бизнес. Имахме няколко срещи с различни инвеститори, включително от Китай, които проявяват инвестиционни намерения към определени намерения, по-скоро коридори.
Така че, каквото зависи от наша страна, ще подкрепим една такава инициатива, но персонално, вече за пътната инфраструктура нямаме и такива правомощия.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
От страна на Реформаторския блок, г-н Нестимир Ананиев. Заповядайте г-н Ананиев.
НЕСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми г-н Председател. Уважаеми г-н Министър.
Моят въпрос е свързан с една статия, която излезе в медиите миналата седмица и лично мен, като член на Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщения, ме притесни след като я прочетох.
Искам малко повече информация да ми дадете във връзка с летище София. Предполагам, че сте чели и сте запознат с нея, в големите ежедневници имаше доста обширен материал. Споменаваше се за доста големи задължения, които не могат да се съберат, за наложен запор та сметки, за кражба на кабели, които по някакъв начин подронват сигурността и всякакви такива неща, които лично ме притесниха. Затова, ако можете, да ни кажете малко повече информация за летището, каква е ситуацията там.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, г-н Министър.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Г-н Председател, чак толкова подробна информация, и за кабелите, не съм чел тази статия. Ще ще поинтересувам и ще възложа проверка, ако има написани такива сигнали.
Към днешна дата, летище София е в следната ситуация. От гледна точка на финансовите проблеми, които съществуваха в летището, те са няколко. Единият от тях, за моя радост, започна да се разрешава. Петдесет и няколко милиона дължеше операторът „България Еър” към летище София с едно уточнение, че допреди две години задълженията бяха под 20 млн. Преди около две седмици се подписа споразумение, при което те платиха сумата 10 млн. и преструктуриран погасителен план, който те към днешна дата спазват и аз искрено се надявам, че това ще продължи да бъде така. Летището има блокирани 27 млн. в Корпоративна търговска банка (колегата уточнява, че те са били от блокирана сметка), което не е позволило на ръководството да изтегли парите в момент, в който това е можело да стане. Вероятно съвсем скоро, може би до седмици или месеци, ще приключи процедурата по екзекватура, която е свързана с арбитражно дело с Кувейтски инвестиционен фонд, който 2005 или 2006 г. е финансирал изграждането на пистата. Летището е осъдено по това арбитражно дело, стойността която то дължи по това дело, мисля че е малко над 42 млн. долара е сумата, която трябва да заплати.
Общо взето, това е състоянието, а като политика на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в нашия план за консециониране, в момента има процедура, която да избере консултант, който да направи предконсеционните анализи. Искрено се надявам да се намери сериозен оператор и инвеститор, който да развива летището в правилната посока. Потенциал за развитие има, като изключа финансовите тежести, които летището понася и ще продължи да понася. Потенциал има, тъй като трафикът всяка година расте. Има и субективни фактори като ситуацията в Украйна, която е причина да има много силно добавен трафик през летище София, въобще през територията на страната, но така или иначе, нашата политика е такава, така сме я разписали, тя е включително и в предизборната ни платформа – летищна и пристанищна инфраструктура – ще търсим възможност да бъде концесионирана, да търсим частни инвестиции, за да се развива тази инфраструктура.
Това е моментното състояние на летище София, а като пътникопоток, мисля че над 3 млн. и половина е пътникопоток В момента не мога да ви кажа за товаропотока. Терминал 1 има нужда от инвестиции и развитие, и модернизация. Това сигурно ще бъде заложено като инвестиционни изисквания към бъдещ концесионер. Още повече, че доколкото аз имам информация, направлението към Турция е изключително натоварено и София би могла да играе ролята на един добър хъб за региона.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Министър.
Следващата подред е Парламентарната група на Патриотичен фронт.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми г-н Председател. Уважаеми г-н Министър.
Понеже стана дума за най-изостаналия район в България, да продължим в класацията за втория по изостаналост, става дума за Северен централен район. Неотдавна имаше една среща на министър председатели в Румъния, между Сърбия, Румъния и България, на която нашият премиер излезе открито с едно изявление за свързване с магистрален пръстен на трите балкански столици, което ние тук всички подкрепяме. Става дума за част от магистрала Хемус плюс магистралата Русе – Велико Търново, която тепърва е обявена за проектиране.
Моето питане към Вас е за това, работили се по този проект.Имаше някакви шансове за прехвърляне на средства от магистрала Струма към магистрала Хемус, на какъв етап е разрешаването на този въпрос. Като цяло, какви планове и срокове представя министерството в тази посока. Само един разширен въпрос, същото отнася ли се и за ж.п. инфраструктурата като акцент за развитие?
ИВАЙЛО МОСКОВ: Към днешна дата, още е много рано да кажем дали можем да реализираме това прехвърляне на средства от магистрала Струма. Така разписано в Оперативната програма, първи приоритет е дефилето на Струма и към днешна дата то стои във варианта си. Тежкият вариант - 11 километров тунел и дву-километров тунел, който е с индикативна стойност около 800 млн. евро.
Това, по което се работи в момента, предполагам, че ще са необходими поне няколко месеца още, е за алтернативно преминаване на дефилето, което да намали стойността поне на половина.
Доколкото съм информиран, основно съдействие там оказва Джаст тръст на Техническата помощ към Европейска инвестиционна банка. Обследват се две алтернативи, които ако не бъдат част от обхвата на сегашната Оценка за въздействие на околната среда (дано да са), ще се наложи нова. Ако са част от обхвата на сегашната Оценка за въздействие на околната среда, но това пак казвам, ще изкритализира вече като окончателно становище до края на годината, тогава ще успее да се наложи да се одобри от всички институции по-лекият вариант за преминаване през дефилето. Тогава, средствата, които ще бъдат спестени, ще бъдат прехвърлени за финансиране на магистрала Хемус. Към днешна дата, обаче, не пречи да се започнат дейности по магистрала Хемус, мисля че и търговете затам са готови за стартиране.
В момента, технически ние можем, в бъдещ период, когато се реши темата със Струма, да възстановим вече направени разходи по Хемус, така че, държавата би могла да започне изграждането на магистрала Хемус с бюджетни средства и когато ОП «Транспорт» бъде модифицирана с по-лекият вариант за преминаване през дефилето на Струма, със спестените пари да възстановим вече изразходените средства по магистрала Хемус в обема, в който са направени.
За Русе – Велико Търново и за другите участъци .- Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Пътната агенция – не са към мен.
За железницата. Като проектна готовност Мездра - Горна Оряховица е на идейна фаза, в смисъл, че проектът е на идейна фаза. Там бихме могли да го завършим като технически проект, но няма ресурс.
ОП «Транспорт» е запълнена с проектите, които свързват направления като Свиленград – Пловдив и Бургас – Пловдив – Септември, и Елин Пелин – София – Драгоман. Тези проекти използват на 100% ресурса, даже няма и да стигнат.
По ОП «Транспорт», за всичко, което трябва да правим в Северна България или паралелно, вървейки по трасето на магистрала Хемус, нямаме в момента ресурс и това е една добра тема, трябва да търсим.
Пропуснах да добавя, има готов технически проект за Русе – Варна и Синдел – Карнобат, мисля че той е готов. Така че, по Северна България, на практика има железопътна инфраструктура, по която да се стартира и да се работи, но няма финансиране затова.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако разреши г-н Председателя, аз няма да си позволя да изказвам неудовлетвореността си от диспропорцията в инвестициите между севера и юга, но имам един така прозаичен въпрос, който не знам дали е бил обект на Вашето внимание и съответно на ж.п. инфраструктура. Конкретно говоря пак за връзката между Букурещ и между София. Едно от мостовите съоръжения, между Гюргево и Букурещ, мисля че пета или шеста година е в ремонт и пътят става 3 часа от Букурещ до Русе вместо 1 час. Дали е коментирано или да може да се коментира това с румънските партньори, защото това прави изключително неатрактивен за ползване този вид транспорт.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Поемам ангажимента да проверя конкретно ситуацията. Доколкото съм информиран, румънците започнаха ремонт на Дунав мост на Русе – Гюргево, макар и със закъснение, но там ангажимента е за ремонт на железопътната част, този проект не е за рехабилитация. Не съм информиран, че имат такова намерение. Ще проверя в конкретика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Г-н Московски, не става дума за Дунав мост, става дума за някакво мостово съоръжение между Гюргево и Букурещ и прави изключително неатрактивен за направлението, за което говорим.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Министър.
Заповядайте, г-н Петров да развиете въпросите си.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър,
Една от най-важните стъпки в реформата на Български държавни железници е постигането на взаимно изгодно споразумение с банките-кредитори. На какъв етап са преговорите в момента и има ли опасност банковите институции да предприемат предсрочни действия по изискуемостта на кредитите?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ние проведохме среща с всички кредитори на Българските държавни железници. Резултатът от срещата беше, че ние представихме наше предложение. То е седемгодишно разсрочване на съществуващите задължения на дружеството. Към днешна дата нямаме официален отговор от кредиторите, Това наше предложение е част от Стратегията, с която сте запознати. Използвам случая да ви информирам, че Стратегията в момента се намира в Министерство на финансите, помолили сме по-бързо да я съгласуват, за да може по-бързо да я изпратим и към Европейската комисия и в нашия Парламент.
Към днешна дата нямаме окончателно становище от кредиторите. Разбира се, необходимо е време да се анализират всички процеси, нашето предложение и за 7- годишно разсрочване на задълженият Имам, обаче, писма с искания за допълнителни срещи, което ме кара да си мисля, че за тях това е отворена тема, т.е. има вариант, при който да се споразумеем това да се случи на база на нашето искане. Поемам ангажимент да ви държа в течение как продължават разговорите с кредиторите. Не крия, че разговорите бяха изключително тежки и те продължиха няколко часа, банките бяха изключително агресивни и в крайна сметка, имахме моменти, в които можеше нищо да не се случи. Считам, че разумът ще надделее и в крайна сметка, самите кредитори също нямат дружеството да бъде поставено в несъстоятелност. Самите те, също ще претърпят от това. Ние, така или иначе, не плащаме в обемите, които те искат, плащаме с доста голямо закъснение, но ние правим всичко възможно, за да наваксаме и да влезем в нормален ритъм, и колкото повече възможност имаме, ще се разплащаме към тях. Към днешна дата, няма железопътен оператор в Европа, който да се похвали с блестящо финансово състояние. Ние не сме изключение, по-различни от останалите. Да, нашата компания е изключително тежко финансово състояние, но се надявам искрено, че ще намерим пресечна точка с кредиторите, за да дадем необходимото спокойствие оператора.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Министър. От името на Парламентарната група на АБВ, г-н Кадиев, за отношение по темата.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Уважаеми господин Министър. Аз съм в такъв регион, в който няма железопътен превоз, няма и воден превоз, има един път, който като се затвори, хората се чудят откъде да минат.
Знам, че на този въпроса, който ще задам пак, няма да може да се отговори има ли или няма някаква възможност, то е повече към регионалното развитие, пътят Пловдив – Смолян да бъде три лентов път, ако имате някаква идея..
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Подкрепям Ви в искането. За съжаление, нямам компетенции да Ви реша темата. Ще изкажа лично мнение, самоцелно да се взема решение за габарит на някакво транспортно съоръжение, не е логично. Всичко трябва да се прави на база анализи, трафици, потенциал. Ако има такива данни, че имате необходимост да има три ленти, ако трябва да се взема решение на ниво правителство, бих Ви подкрепил. Колегите от Пътната агенция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са компетентните институции, които могат да кажат.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Така е, ясно е.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Може ли втори въпрос, защото трябва да отивам в друга комисия.
Понеже в медийното пространство много се шуми около тези магистрали, които в момента се строят и аз адмирирам, подобрява се пътната настилка, особено сега с магистрала Тракия и се шуми вече, че там тези ще бъдат дадени на концесия и там ще бъдат поставени някакви такси, както се прави в другите страни. Има ли някаква визия около този въпрос.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството има сключен договор със Световна банка, който сме финансирали през ОП «Транспорт» и Световна банка е органа в момента, който прави анализ потенциално за въвеждането на т. н. ТОЛ системи и то такси за ползването на пътна инфраструктура, в случая магистрали.
В какъвто и да е момент да бъдат въведени, трябва да са налице няколко други условия. Първо, ако една магистрала стане платено съоръжение, трябва задължително да съществува алтернативно друго такова трасе, което да е безплатно. Т.е., социалният ангажимент на хората, които не биха могли да си плащат, се запазва.
От друга страна, обаче, аз съм много голям привърженик това да се случи. Ние многократно сме говорили с Вас за драстичната разлика между таксуването на железопътния и на пътния транспорт. И нещо, ако към днешна дата, макар че това е правено дълги години, почти силово е изтласкало пътнико и товаро потока от железниците, това е именно неадекватното таксуване от страна на държавата на тези две инфраструктури. Не може един автобус, движейки се цяла година по пътната инфраструктура, да плаща 300 лв. за винетка, а един вагон на част от железопътна композиция, таксите, които плаща като инфраструктура, да са от порядъка на десетки хиляди левове.
Тежкотоварният трафик, задължително транзитния, трябва да бъде таксуван по по-справедлив начин. Няма как един тежкотоварен автомобил да премине през държавата за 10 евро, а да нанесе щети за в пъти повече, създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия, създават допълнителен трафик, екологични щети и е два пъти по-евтино от влака, който може да мине транзитно през територията на страната без всички тези утежняващи обстоятелства.
Моето мнение е, че държавата трябва да си промени политиката, трябва да подкрепи въвеждането на по-справедлив начин на таксуване и да се балансира малко или много различният вид транспорт, иначе защо правим такива големи инвестиции в железопътна инфраструктура в момента, Стратегия за железопътния транспорт, ако продължаваме да го убиваме по този начин.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, г-н Министър.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз. Сега започваме отзад напред: от страна на ГЕРБ – няма въпроси; от страна на БСП – те напуснаха заседанието. От страна на ДПС – заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми г-н Министър, започнахме да говорим за най-различни транспортни съоръжения, които биха могли да спомогнат за бъдещото развитие на отделните региони. Наскоро излезе информация за проявен интерес за водене на разговори по отношение на бъдещето на летище в Горна Оряховица. Бихте ли ни запознали с това, каква е ситуацията, има ли някои процедури в ход, има ли проявен интерес. Какво е отношение на министерството към тази тема.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: За летището в Горна Оряховица имаме инвестиционно намерение. За да е ясно, да обясня. Преди да започнем да подготвяме каквато и да е транспортна инфраструктура за концесия, всъщност се нуждаем, ако има желаещи, от инвестиционно намерение, да можем след това, респективно, да започнем да харчим средства за подготовка. За летище Горна Оряховица имаме инвестиционно намерение, компанията е американска. Основен ангажимент в концесията е запазване на функцията на действие на тази инфраструктура, в случая става въпрос за летище, а основното е да бъде запазена и развивана като летище, а в конкретния случай за Горна Оряховица, инвестиционното намерение е за създаване на допълнителна - не знам дали производствена можем да я наречем - база за рециклиране на самолети. Компанията притежава дългосрочни договори за този вид бизнес. Освен запазване и развитие на това съоръжение като летище, в инвестиционното намерение, са заявили от пет до шестстотин работни места, допълнително производствени мощности и устойчивост на този проект. Мисля, че съвсем скоро, може би до седмица, ще приключат предконсеционните анализи за летище Горна Оряховица. Следваме процедурата и може би, най-късно до месец, ще бъде разгледано на заседание на Министерски съвет и ще отворим състезателната процедура, където биха могли да се явяват освен кандидата, заявил инвестиционното намерение, и всеки друг желаещ.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря. Има ли някакви спорове по отношение на собствеността, тъй като в медиите е изтекла някаква такава информация.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Надявам се анализите да покажат това към момента, но аз към момента не съм информиран, защото те се правят освен финансов, икономически, социален и правен. Досега не съм информиран да има такива проблеми. Като излязат анализите и ако съществуват някакви проблеми, свързани с терени и имоти, ще гледаме да ги отстраним.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, г-н Министър.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви.
Тъй като е ред на Парламентарната група на Реформаторския блок, аз ще си позволя един въпрос, ако ми позволи Костадинов, към неговия въпрос. По-скоро, имаше информация, че една от фирмите-наемателки, които имат договорни отношения с летището, част от тези договорни отношения де-факто препятстват концесионирането.
Моят въпрос отново е по медийни публикации, които са свързани с таксите за роуминг при разговори, изпращането на SMS, за ползване на мобилен интернет на територията на Европейския съюз. Знаете че, има решение на Европейската комисия те да отпаднат и се появиха медийни съобщения, че България едва ли не е застанала на отрицателна позиция, т.е., че е против отпадането на тези такси. Дали това е така и, ако случайно е така, какво става с общия цифров пазар.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Съобщението, което се появи в медиите, беше на зам.-министър Борисов. Ние, като институция, не сме взели решения, но понеже разговарях с него по тази тема, исках да чуя неговите аргументи. Те са в посока, че за малки пазари, макар че в списъка има държави, които не са съгласни с идеята видях и Франция, аргументите му са, че отпадайки роуминга, респективно приходите на операторите ще бъдат коригирани надолу, което те ще компенсират или със завишаване на цената, или ако не вдигнат цената, ще намалят пакета услуги, които предлагат към днешна дата. Ние нямаме окончателно становище, аз съм готов да чуя всички аргументи. По-скоро, аз съм на същото мнение, което вероятно и Вие споделяте, ако това не се отрази на цената на потребителите, с две ръце подкрепям отпадането на всякакви различия. Не беше официално становище, а лично негово мнение, изразено в медиите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Въпросът е, че такива лични мнения от страна на институциите, пораждат доста сериозни притеснения, особено сред по-младите хора, които са за свободен цифров пазар, а това е и политиката на Европейската комисия от доста години насам. По отношение на регулацията на цените, от доста време има, за мен е неподходящо да влизам от страна на изпълнителната власт, независим регулатор.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това имах предвид и аз, че в някои от неговите аргументи, личеше идеята, че хипотетично те биха завишили цените. Това е някаква хипотеза, това не е доказано.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря. Това беше моята реплика и благодаря за коректния отговор. Следващият въпрос е на Патриотичния фронт. Имате ли втори въпрос?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Министър. Повод за този въпрос е предишният ми въпрос, тъй като се спомена Дунав мост като съоръжение, на какъв етап са разговорите с румънската страна за следващ Дунав мост, имаме ли уточнена локация и какво е становището на Министерството по този въпрос ако няма.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Имаме разписани в Меморандума с Румъния две съоръжения: Никопол – Турнумагуреле и Силистра –Калараш. Няма, като текст, дадено предимство на който и да е от двата моста. Разбрали сме се с румънците, че който има по-голяма готовност, той ще стартира. Към днешна дата, за самите съоръжения, идеята е да се търси или частна инвестиция ( със сигурност по ОП “Транспорт” няма такъв бюджет и няма как да бъдат включени), но респективно трябва да се знае, че освен самите мостови съоръжения, ангажимент на двете държави е да направят адекватна инфраструктурата от двете страни, което със сигурност означава и по-големи инвестиции. За Силистра - Калараш ние имаме започнати предпроектни проучвания от наша страна, не мога да кажа какво се прави от румънска страна. От предния мандат бяха започнати предпроектни проучвания. Дотолкова, доколкото те са част от коридори, ние бихме могли да продължим през ОП „Транспорт” по Техническа помощ, да оказваме съдействие и да финансираме тези предпроектни проучвания, но когато се стигне до ниво изпълнение, трябва да се търсят други ресурси. Доколкото аз знам, за Никопол – Турнумагуреле от румънска страна има проявен интерес, на концесиониране най-вероятно ще бъде, към самото съоръжение най-вероятно има частни компании, които проявяват интерес да го изградят.
Това е ситуацията към момента. Това са разписаните две съоръжения в съвместния меморандум. Търсят се възможности, разбира се, по ТГС, по Дунавска стратегия, по Свързана Европа и т.н. , но към момента не е точно фиксирано в кой вид фонд биха попаднали, ако се намери такова финансиране за тях.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, г-н Министър.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви. Последен въпрос от страна на Петър Петров, Български демократически център.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми, г-н Министър. Вторият ми въпрос е - ще продължи ли ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията политиката на инвестиции в интермодални терминали на територията на страната и обмисля ли изграждането на терминали на общите гранични гари с Турция и Сърбия.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря Ви, г-н Петров. Да, обмисляме. Ще кажа към момента какво е текущото състояние.
В процес на строителство е интермодален терминал Пловдив, трябва да завърши в края на годината. В края на годината трябва да завърши проектирането на интермодален терминал Русе и да започне неговото изграждане. Вероятно до средата на другата година, би трябвало да завърши проектирането на интермодален терминал Варна и да се търси начин за неговото изграждане. Допълнително започваме предпроектни действия и проектиране на интермодални терминали Свиленград, възложено е като задача на компания „Железопътна инфраструктура”, на Видин и вероятно ще има допълнение или разширение на терминала, който е на Драгоман, той е предвиден да може да бъдат прехвърляни стоки за железопътен към пътен или обратното транспорт, идеята ни е да дадем възможност там да бъдат обработвани контейнери.
Така че, на това, за което ме питате, отговорът ми е „да”. Започнати са подготвителни действия за: Свиленград, Драгоман – съществува, но ще го доразвием. Това, което се изгражда в момента би трябвало да се извърши в срок, защото към днешна дата строителните дейности вървят нормално.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, г-н Министър. С това се изчерпаха възможностите за въпроси към Вас, освен ако Вие, извън въпросите, искате да споделите.
Преминаваме към точка „Разни”. Имате ли въпроси, които желаете да поставите. Няма въпроси.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 16.00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Гроздан Караджов /