Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
15/07/2015
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, №502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 15 юли 2015 година от 14. 30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, №502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщени, тъй като вече има кворум.
Представям на вашето внимание дневният ред, с който всички сте запознати.
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, № 502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
2. Разни.
По процедура има ли някакви други предложения. Няма.
Който е съгласен с така представеният дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, № 502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
Представители от страна на Комисията за регулиране на съобщенията са:
Д-р Веселин Божков – председател
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-жа Андреана Атанасова – член на комисията
Доц. д-р Ирина Романска – член на комисията
Г-н Константин Тилев – член на комисията
Г-жа Детелина Кръстева- директор на дирекция „Пазарно регулиране“
Г-жа Мария Бончева – началник отдел „Правно регулиране и общо правно обслужване“
Представители от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Представители от страна на неправителствените организации:
Г-жа Искра Кусева – Мобилтел
Г-н Станислав Атанасова – Мобилтел
Г-жа Галя Маринова – БАККО
Г-н Валентин Колев – Асоциация Телекомуникации
Г-н Мехти Меликов – АБРО
Г-н Ивайло Бурков – АБРО
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Г-н Димитър Нойков – Тера Про
Г-жа Десислава Матева – Тера Про
Г-жа Георгина Гайтанджиева – Мюзикаутор
Г-жа Христина Стоянова – Мюзикаутор
Съгласно текстът на чл. 87 на ПОДНС предстои да изслушаме отчет за дейността на органа по прилагането на Закона за електронните съобщения през периода 2014 година за проблемите и трудностите, които среща сектора, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния период.
В този случай първо давам думата на вносителите, а именно на председателя.
Заповядайте, господин Божков.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели на комисията, уважаеми членове на комисията, уважаеми господин заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, уважаеми дами и господа, колеги, имам приятното удоволствие да представя в синтезиран вид съдържанието на годишният доклад. Извинявам се още веднъж за техническият проблем, който възникна на предното заседание и сега се надявам, че всички своевременно сте успели да получите и да се запознаете с материала.
По отношение на обемът и структурата на пазара на електронните съобщения в България искам да подчертая няколко основни неща.
Първо общият обем на пазара възлиза на 2 526 млн. лева и той е формиран на базата на 90.92 % от предприятията, които работят в този сектор и са отговорили на въпросниците, а останалите 9 % са на базата на нашите експертни оценки, говоря за размера на общия обем.
Една от препоръките на последната защита на докладът от миналата година беше да се отбележат и тенденциите и проблемите. Необходимо е да отбележим и което е радостно, че за първи път от няколко години трендът на намаляването на общия обем е преодолян и в момента той е на същото ниво, каквото е било миналата година. Броят на предприятията, които работят в този сектор възлиза на 855, което също бележи едно незначително намаление в рамките на 0.8 %
Относителният дял на отделните пазарни сегменти в общия обем на пазара през 2014 година е както следва:
Гласови телефонни услуги, които включват както знаете мобилни и фиксирани телефонни услуги е в размер на 54.3 %.
Пакетните услуги виждате как бележат един съществен ръст, вече възлизат на 16.8 %.
Услугите за пренос на данни или достъп до интернет – на 15 % приблизително.
Услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми – 10.5 %.
Услуги по предоставянето на линии под наем и други услуги – 3.6%.
През 2014 година 516 предприятия са направили съответните инвестиции и което е хубаво и смятам, че това е вторият положителен сигнал за развитието на пазара е, че общия обем на инвестициите приближава 600 млн. лева. Това са за нас двата основни признака, които показват че негативният тренд е преодолян и може би има симптоми на растеж.
Както винаги ние се спираме по отделните сегменти. Първо разглеждаме винаги пазара на фиксирани телефонни услуги.
Какво е характерно за този пазар? Разбира се , че те са част от пазарният сегмент гласови телефонни услуги. Знаете, че в цял свят трендът на относителния им дял намалява. Същото се забелязва и на нашият пазар.
Общ брой на фиксирани телефонни постове имаме 1743 000 поста, което за годината показва тренд надолу 7.8 %
Общият размер на приходите е в размер малко над 200 милиона, което показва приблизително 10 % намаление в сравнение с предидущия период.
Двадесет и шест предприятия предоставят фиксирана телефонна услуга, като общият дял на фиксираната телефонна услуга възлиза на 8.1 % от пазара на електронните съобщения. Вие знаете, че характерното тук е силното присъствие на историческото предприятие.
Пазарният дял на историческото предприятие относително с годините намалява, но все още е изключително висок. На база брой на постовете е 66.2 %, по отношение на база приходи 86.9 %.
Другото, което е интересно е следващият сегмент, а именно мобилните телефонни услуги. Знаете, че те представляват най- съществен процент, около 45 % от общия дял, а заедно с фиксираните представляват 64 %. Основните играчи както знаете са представителите на големите предприятия Мобилтел, Теленор, БТК. Знаете че в средата на миналата година стартираха и услугите, които се предоставят от Макс Телеком и което е хубаво, че новият участник на пазара декларира предоставянето на мобилен интернет по стандарт ЛТ, което е добър сигнал за българския пазар.
Покритието по стандарт GSM по територията на страната е около 99.5 %, говорим по територия и по население 99 %. Това е декларирано от операторите.
По отношение на активните СИМ карти , тенденцията е, че има леко намаление на броя – 9 870 000 карти, което е с приблизително 6 % по-малко в сравнение с 2 013 година. Сега една от причините, защото ние трябва да говорим и за причините, това е по-строгото прилагане на дефиницията за показател във връзка с необходимостта за уеднаквяването му по отношение на международните институции, тъй като спрямо този критерии изискването е на всеки 3 месеца да се отразяват всички карти, които имат поне едно повикване входящо или изходящо.
В този ред на мисли показателят мобилна телефонна плътност възлиза на 137 %.
Другото важно, което искам да отбележа характерно за 2014 година е, че в сегментът се наблюдава и лек спад на общите приходи от предоставянето на мобилни телефонни услуги, които спрямо предходната година намаляват със 7.5 % и съставляват 1 157 млн. лева.
По отношение на пазарните дялове с най-висок пазарен дял остава Мобилтел – 38.8 %, което е все пак с 2 % намаление спрямо разглежданият предидущ период. Леко увеличение за сметка на БТК е 1 % и 23 % от пазарен дял. Теленор бележи лек ръст с 0.8 % или 38 % пазарен дял.
Знаете, че винаги и особено българската общественост се интересува от цените за терминиране в мобилни фиксирани мрежи. Ние също държим на особено внимание този процес. Радостното е, както отбелязаха и в международен аспект, а и нашите оператори, говоря преди всичко за българския потребител, че услугите се разнообразяват, повишава се качеството и това е единственият сектор, който ако го разглеждаме в динамика от 2009 година досега в цената за терминиране на мобилни услуги са намалени цените 12.5 пъти, а по отношение на фиксираните намалението възлиза на 8.8, почти 9 пъти.
Освен това вие знаете, че с наше решение от 2013 година заложихме и наложихме решение за разходоориентираност на цените за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи. Така че в този аспект ако се сравняваме с Европа ние трайно вече сме под средно претеглените цени за Европа, които по отношение на терминирането в мобилни мрежи са 1.55 евроцента, докато в България е 0.9 евроцента, виждате колко сме по-ниско и по отношение на фиксираните е 0.72 евроцента спрямо 0.26 евроцента в България.
Вие си спомняте, че до неотдавна ние имахме 3 пъти по-високи цени, отколкото в Европа.
Следващият момент, на който искаме да акцентираме вашето внимание това е по отношение на сегмента пренос на данни и достъп до интернет.
Смятаме, че разглеждането на динамиката на процесите, които протичат за 2014 година се характеризират преди всичко с усилване на инфраструктурната конкуренция, като основен принос затова има именно този сегмент и преноса на данни и особено достъпа до интернет и той продължава тази възходяща посока. Броят на абонатите на услугите за достъп до интернет в страната отбелязва съществен ръст и общият брой на абонатите на интернет услугите , включваме и фиксиран и мобилен интернет, възлиза на 4 600 000, съответно спрямо 2013 година това е ръст с 21 %.
По отношение на мобилният достъп до интернет нарастването е още по-голямо – 31 %, а по отношение на фиксирания достъп до интернет с 4.3%, което представлява 1.4 абоната, а по отношение на мобилния вече абонатите са над 3 милиона. Радващото е, че от средата на 2014 година, както отбелязах и преди това, започна търговското предлагане на услуги за мобилен достъп до интернет, предоставени посредством ЛТ технологиите.
Към 31 декември 2014 година преобладаващата част от абонатите на интернет услугите в България, около 59 % ползват достъп чрез влакнесто оптични мрежи за пренос на данни (FTTх), като за последните две години 2013 – 2014 година те бележат над 18 пункта ръст.
На второ място по брой на абонатите се нарежда достъпът до мрежите за пренос или разпространение на радио и телевизионни програми, кабелни телевизии, който ръст е около 7.6 спрямо предходната година и така заема 16 % от общият брой на абонатите на интернет достъп.
Характерното тук е, че се засилва и използването на преносът на данни чрез хибридни кабелни мрежи DOCSIS 3, което позволява от своя страна максималната скорост към абоната да достигне 180 MB/s.
Тенденцията за спад на абонатите в ADSL също се забелязва. Ясно забележима е тенденцията за миграция на абонатите към мрежа за достъп от следващо поколение, така нареченото Ен Джи Ей, които определят и водещата позиция, която страната им сред останалите държави членки на Европейския съюз по показателя дял на абонатите за разширен широколентов достъп до интернет , реализиран чрез Ен Джи ей мрежите и за изминалата година той се повишава с 4.8 % и достига 63.6.
Искам да отбележа, че на тазгодишната среща на световно равнище в Женева ние бяхме посочени като една от страните примери не само в Европа, но и в света по този показател.
Възходящо е и развитието на широколентовият достъп до интернет, реализиран чрез Ен Джи ей мрежите, който оказва от своя страна положителен аспект върху скоростта на предлаганите интернет услуги и съчетано с FTTB и FTTE кабелния протокол за достъп до DOCSIS 3 в края на 2014 година 45.3 от потребителите на широколентов достъп до интернет ползват високоскоростен достъп със скорост на международното пространство над 30 МВ/s. Най-голям ръст се наблюдава при абонатите на високоскоростен интернет, т.е. над 100 МВ/s, което е изключително добре. Спрямо 2012 година 4 пъти имаме ръст по този показател.
Сега малко по-обща статистика. Приходите от сегмент Пренос на данни и достъп до интернет достигна 372 млн. лева, което има увеличение с 2.5 % за 2013 година.
Приходите от услуги на дребно заемат 89 % от общият обем на сегментът, в сравнение с 2013 година са повишават с 3 %, докато приходите от услуга на едро заемат 11 %.
Проникването на широколентовият достъп до интернет сред домакинствата, говорим за фиксиран достъп, достигна 45 %. По отношение на населението е 21 пункта, което за двугодишният период показва един съществен ръст, има прогрес.
По отношение на мобилното проникване на интернет ние достигнахме 18.2 % и пункта, което достига ръст както отбелязах вече 65.8 % от населението на страната.
Пренос на данни и достъп до интернет се предоставят реално от 640 предприятия, което показва една добра конкурентна среда и благодарение на тези конкурентна среда смеем да твърдим, че имаме едни от най-високите скорости. Вие ходите често в чужбина и мисля, че се радвате на добрите услуги, които имаме в България, т.е. имаме и с какво да се гордеем в България, тъй като обикновено повечето от казусите са, че се дава за отрицателен пример.
Следващият сегмент, който искаме да разгледаме това е преносът или разпространението на радио и телевизионни програми.
Общият размер на приходите от този сегмент възлизат на 265 млн. лева, което бележи ръст с 3 % приблизително. Най-висок относителен дял около 75 % се формира от услугите на дребно, 312 предприятия участват на този пазар, 10.5 % е дела на преноса и разпространението на радио и телевизионни програми в общия пазарен дял на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Какво можем да отбележим? От тези 75 % услуги на дребно за първи път отбелязваме, че първо място заемат сателитните телевизионни услуги, които имат относителен дял 45 %. Кабелните телевизионни услуги са 44.6 % и АРТВ са над 10 %. Общо броят на абонатите е 1.8 милиона абонати.
Разгледани в динамика най-висок ръст бележи изменението по отношение на броят на абонатите. С най-висок ръст са АРТВ услугите с 30 % ръст за годината. Сателитната телевизия бележи ръст със 7.1 % и кабелната почти 2 %.
Това е което е характерно по отношение на този сегмент.
Другият важен локомотив, който движи прогреса ако може така да се каже , бележи динамиката за 2014 година, това са пакетните услуги. Продължава възходящата тенденция на потреблението на пакетни услуги за 2014 година, което е характерно и за Европа и за световните тенденции. Искам да кажа другото, което е положително за нашия пазар е, че те следват световните тенденции, а в някои аспекти сме и водещи.
Към 2014 година предприятията, предлагащи тези пакетни услуги възлизат на 112 броя, като най-предлаганата двойна пакетна услуга това е телевизия и фиксиран достъп до интернет, който се предлага от над 100 предприятия.
Приходите генерират общ размер на над 425 млн. лева, което е ръст с 21.2 % спрямо предидущата година.
По данни на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения към 2014 година броят на абонатите на пакетните услуги възлиза на 2 620 000, което представлява увеличение с 30 %.
Вече разглеждаме по отделните най-типични услуги, това са трите пакетни услуги – мобилна гласова услуга и мобилен достъп до интернет, който е малко над половината - 55%, телевизия и фиксиран достъп до интернет заема 20 % и фиксирана гласова услуга и мобилна гласова услуга – 14 %.
Като тенденция пазарът на пакетни услуги в България продължава да се развива благодарение на разнообразното и качествено предлагане на различните пакети и една от основните движещи сили и предполагам че и за следващата година ще бъде по отношение развитието на пазара на електронни съобщения в България.
За какви перспективи и основни тенденции можем да говорим.
Смятаме, че предлагането на фиксирани и мобилни гласови услуги м пакет с другите електронни съобщения и услуги ще нараства. Продължаването на тенденцията на миграция към хибридни и оптични мрежи за достъп до интернет също ще продължава, което е положително, защото това ще предложи нови скорости и нови качества на предлаганите услуги.
Друг положителен тренд, който отбелязваме е ръст на абонатите на мобилен широколентов достъп. Развитие на услугите, базирани на ЛТ мрежите също очакваме, в този аспект има интереси от всички участници на пазара. Запазване на тенденцията на миграция към алтернативни линии под наем и поетапното намаляване на броя на традиционните линии под наем.
Последното, което отбелязваме като основна тенденция е запазване на тенденцията за окрупняване на сегмента пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, увеличаване броя на абонатите на сателитните и базираните телевизии за сметка на тези на кабелната.
Това е уважаеми народни представители накратко представен пазарният анализ за 2014 година. Комисията е на разположение за въпроси и отговори.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, доктор Божков.
Други членове на комисията искат ли да вземат отношение на този етап.
Господин Валери Борисов заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията има думата.
Заповядайте, ако желаете да вземете първоначално отношение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Четейки годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията на мен ми направи впечатление нещо, което и господин Божков представи пред вас, а това е увеличаване на делът на мобилните гласови съобщения за сметка на фиксираните гласови съобщения.
Очевидно в динамиката на 21-ви век мобилните комуникации по принцип изместват фиксираните такива. От това място бих се обърнал към трите големи мобилни оператори в качеството си на потребител на мобилна гласова услуга. Тук много се надяваме, че трите оператори ще отговорят на очакванията за по-добро качество и покритие на техните мрежи, така че да посрещат очевидно все по-растящите нужди на българското население.
Второто нещо, което на мен ми направи впечатление, то е тенденция, но си струва да го отбележим, това е челното място, което нашата държава заема в световен план относно достъп на българските граждани до широколентов достъп до интернет.
Господин Божков скромно премълча, но аз няма да премълча и ще ви кажа, че България е сред първите пет в света по скорост на услугата Достъп до интернет. Това нещо в името на истината трябва да си го кажем е валидно за големите градове, въобще за градската част от територията на държавата и не е вярно за слабо населените райони. Отчитайки този дисбаланс, държавата в лицето на правителството инвестира през европейските фондове в изграждане на мрежа за широколентов достъп до интернет . проектът приключва през есента на тази година и вече в настоящият програмен период има предвидени средства за довършване на тази мрежа за широколентов достъп до интернет, което ми дава увереност, че България ще запази водещото си място в това отношение в световен план. Както каза господин Божков всички ние, които пътуваме в чужбина не без основание можем да се гордеем с качеството и бързината на услугата Достъп до интернет у нас.
Това е, благодаря Ви господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник министър.
Сега бих искал да поканя за становища и за въпроси представителите на неправителственият сектор, т.е. операторите, нестопанските организации.
Г-ЖА ГАЛЯ МАРИНОВА: Добър ден. Галя Маринова, изпълнителен директор на БАККО. БАККО е Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, доктор Божков, уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, госпи и колеги, във връзка с публикуваният годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година БАККО изразява следното становище.
Първо като преки участници на пазара за разпространение на платена телевизия членовете на БАККО възприемат годишните доклади на комисията като изключително важен документ, даващ представа не само за състоянието и развитието на електронно съобщителните услуги, но и посочващ тенденциите в развитието на този пазар.
Този маркетингов анализ по своята същност би трябвало да дава най-достоверната и пълна картина на развитието на електронно съобщителните услуги в България и да служи като основа на всички други видове изследвания и анализи както за нашите, така и за чуждите инвеститори.
В този смисъл БАККО подкрепя усилията на комисията да обобщава и анализира всяка година данните, подадени от операторите.
Обезпокоени сме обаче от разминаването между официалният държавен анализ на пазара и реалното му състояние и това, че това разминаване става все по-осезаемо. Без съмнение това се дължи на некоректните изходни данни от страна на една голяма част от предприятията най-вече относно броя на абонатите и това вече е онагледено с изнасянето на декларираните данни на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с чл. 33 ал. 2, т. 6 от Закона за електронните съобщения.
Въпросът за така нареченият ъндър репортинг не е нов за нас и е част от големия проблем за наличието на един сив сектор в нашия бизнес. Некоректните играчи както виждаме не само подкопават всички усилия на коректно ориентираните компании да се конкурират на полето на нивото на качеството и разнообразието на услуги, но те водят ето до такова изкривяване на основните данни в годишния доклад. В частност разделът, който нас ни интересува е разпространение на радио и телевизионни програми.
Така въведени изначално тези редуцирани данни, водят до значителни разминавания. Например данните за степента на проникване на услугата Платена телевизия българските домакинства според докладът на комисията е около 60 %. Имайки предвид слабото проникване на цифровата ефирна телевизия, едва около 10 %. Всички тези факти, съотнесени един към друг се получава, че има около 30 % от домакинствата в България, които не гледат телевизия. Сравнени с данни от други маркетингови проучвания, степента на проникване измерена от комисията е по-ниска с повече от 20 %.
Некоректните изходни данни дават системни грешки и в други, потвърдени от самата практика несъответствия. Например ако се опитаме да изчислим средната цена на абонат при различните платформи се получават разлики от 50 % и повече, нещо което фактически не съществува на нашият силно фрегментиран и конкурентен пазар.
Проблемът излиза извън рамките на нашата индустрия. Той се мултиплицира и във всички вертикални отношения на операторите от абонатите до доставчиците на телевизионно съдържание.
Не е тайна, че основният мотив, с който телевизионните програми оправдават непрозрачността на собствените си условия към нас е липсата на достоверни и легитимни данни за участниците на пазара на разпространение на платената телевизия.
Какви са нашите конкретни предложения?
Първо искам да кажа, че ние осъзнаваме сериозността на всичко това, което говорим, както и собствената си отговорност към този проблем.
На първо място искам да кажа, че нашият Управителен съвет ще отправи покана към комисията, за да проведем една среща и да обсъдим практически мерки, които да доведат до преодоляване на тези практики, но в същото време смятаме, че има няколко неща, които бихме могли и тук да предложим като решение.
Комисията за регулиране на съобщенията би могла да засили контролните си функции, в съответствие с всички дадени от закона функции, правомощия, в т. ч. и редовни проверки на електронно съобщителни предприятия на случаен принцип, както и взаимодействие с други финансови институции.
Другото ни предложение, което мисля че заслужава внимание, това е да се предвиди и финансира провеждането на едно успоредно маркетингово проучване на пазара на разпространение на платената телевизия, което да служи като отправна точка за реалностите на пазара. Тук това е една идея, която бихме искали да обсъдим и с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото тя касае едни средства, които са свързани с чл. 20, ал. 1, т. 7 от Закона за електронните съобщения. Бихме могли да поговорим, така че бизнесът, Комисията за регулиране на съобщенията и министерството наистина да направи едно представително проучване на нашия пазар. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за Вашето участие, госпожо Маринова.
Заповядайте за други мнения и становища.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, Мехти Меликов АБРО.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги от Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми господин заместник министър, АБРО за да спести време и да ви информира предварително за позицията си го направи писмено. Всеки от вас има повод и възможност да се запознае с нея.
Искам само да припомня, че по този казус със сивият сектор при разпространението с платформените оператори говорим на един език, което е много ценно, полезно и изразява очевидни проблеми на сектора, а не проблеми на една от индустриите.
Искам само да акцентирам върху това, че когато индустрията търси държавата, както се случва сега, то е защото с пазарни средства не могат да се борят пазарни феномени, какъвто е сивия сектор, той си е пазарен феномен, действа по силата на пазарните сили и липса на контрол в този случай. За нас декларирането на броят на абонатите на разпространителските предприятия не е самоцел. То първо е основа за провеждане на държавната политика в секторът, а след последните изменения в Закона за електронните съобщения, които направиха тези данни публични в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията, то е един важен инструмент за изсветляването на пазара, което цялата индустрия ползва.
Последно ще кажа, че в тази връзка за нас е важно кой и как осигурява контрол, кой установява разликата в тези данни, така че колегите които проверяват от БАККО за ежегодни проучвания, успоредни на комисията , което да се опита реалността да я вкара по някакъв начин в статистиката. Комисията за регулиране на съобщенията не може да носи непосредствена вина за порочното деклариране, но трябва начинът, по който да се контролира ако е необходимо тази информация. За нас дефектите във функционирането на пазара изкривяват свързаните пазари, т.е. страдат много свързани индустрии. Това е и нашият призив да се вземат спешни мерки в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Меликов.
Други становища. Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
Добър ден. Уважаеми членове на комисията, уважаеми гости, аз съвсем накратко ще взема отношение. Само по два въпроса искам да акцентирам.
Първият е, че наред с положителните тенденции за развитие, които бяха цитирани от господин Божков, представяйки доклада, това което искам да посоча като положително развитие в телеком секторът е също така трайното намаляване на цените на дребно за мобилни услуги, което редом с примерът, който беше посочен за цените на едно за намаляване, в крайна сметка за крайния потребител от съществено значение е намаляване на цените на дребно, което за този период е някъде около 10 %. Това нарежда този сектор не само по отношение на цените на дребно, но и по отношение на цените на едро в един от секторите, в които се забелязва трайна тенденция за намаляване на цените, независимо че цените на дребно не са регулирани, т. е. това е резултат на добрата конкуренция на пазара.
Вторият акцент, на който искам да обърна внимание е във връзка с изказването на господин Борисов за мобилните оператори, с оглед развитие на мрежите и посрещане на нуждите на секторът и увеличаване на капацитета, особено и преноса на данни. От съществено значение е осигуряване от страна на държавата на необходимият ресурс радиочестотен спектър, както в обхват 1 800, така и освобождаване в максимално кратки срокове на спектъра в обхват 800, за да може да се осъществи развитие на ЛТ услугите и навлизане на тези услуги в пазара. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо Кусева.
Други мнения и становища. Заповядайте.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА МАТЕВА: Уважаеми членове на комисията, казвам се Десислава Матева и съм адвокат на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми Тера Про и за да не губя вашето време с настоящото си кратко изказване искам изцяло да подкрепя колегите и изказаните техни мнения от страна на БАККО и АБРО по отношение на техните конструктивни критики, забележки и практически предложения, най-общо сведени до две основни групи.
Това е разширяване на контролните функции на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на всички предвидени в законът текстове, в т.ч. и по отношение на разминаванията между официално декларираните и реалностите на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Г-ЖА ГЕРГАНА ГАЙДАДЖИЕВА: Добър ден. Казвам се Гергана Гайдаджиева и съм тук като представител на Мюзикаутор, организация за колективно управление на авторски права върху музика.
Тук съм действително в качеството си на представител на музикалният сектор и да подкрепя изцяло изложеното от колегите от БАККО и от АБРО, също така от Тера Про. Поводът всъщност ние да имаме интерес да се изсветли пазара е следния. След близо 3-годишни много тежки преговори с представителната за секторът организация БАККО ние успяхме да договорим тарифа за авторските възнаграждения, които се дължат за препредаване на музикални произведения. Един от изходните параметри естествено е броят абонати. В момента ние работим на база текущо отчитане на този брой абонати, като след изнасянето на информацията в Комисията за регулиране на съобщенията стана ясно, че има големи разминавания, които естествено рефлектират върху авторските възнаграждения, които ние събираме, затова за нас е важно да има контрол, текущ, адекватен контрол върху всички.
Предлаганите от БАККО мерки намираме за абсолютно адекватни. Надяваме се, че ще намерят някакво развитие на нивото, на което ги предложи госпожа Маринова, защото в крайна сметка това е от интерес за всички участници на пазара. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо Гайдаджиева.
Други изказвания. Няма.
Време е да дам думата на народните представители.
Уважаеми дами и господа, заповядайте за въпроси и становища към Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на техния годишен доклад за 2014 година.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, запознат съм с докладът и трябва да призная, че съм умерен оптимист за данните, които са изнесени в него.
Особено добро впечатление ми направи частта, която касае услугите за пренос на данни и доставка на интернет и ръстът, особено в частта на пакетните услуги, в частта с инвестициите, в увеличението броя на предприятията, които се занимават с доставка на мрежа за достъп от следващо поколение, но да не повтарям данните, които бяха изнесени.
Интересно за мен беше също така увеличаването на услугата АР телефония, която въпреки малкият си пазарен дял се е увеличила с 30 % на база данните, които бяха изнесени от комисията.
Генерално смятам, че браншът се развива в положителна посока и както казах съм умерен оптимист за това, което предстои напред.
Естествено сега слушайки и становището на неправителственият сектор за частта му в радио и телевизионните услуги е притеснително това, което се съобщава относно официално декларираните данни от операторите и съответно независимите проучвания, които са проведени и разликата в това, което се отчита по двете проучвания е сериозно притеснителна, но така или иначе вече са предложени насоки в изсветляване на тази част от сектора. Мисля, че в бъдеще ще се намерят и нови инструменти и нови механизми, по които тези разлики да бъдат намалявани с цел изсветляване на секторът и справяне с нелоялната конкуренция. Като цяло както казах съм удовлетворен от доклада и ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други въпроси, мнения, становища от страна на народните представители.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да благодаря на господин Христов и на всички останали участници в дебатът, които повдигнаха тези въпроси. Тази болка не е от днес, не е от вчера. Ние от преди две години разглеждаме този въпрос и вземаме активно участие не само по време на срещите, които ги правим тук при отчитане на годишния доклад, а ние правим и срещи с всички заинтересовани страни.
Ако си спомняте специално за сивият сектор направихме една среща по инициатива на Комисия за регулиране на съобщенията, на която бяха поканени освен всички участници тук, които взеха отношение и представителите на законодателните органи и на изпълнителната власт. Тогава също търсехме по какъв начин ние действително да изсветлим този сектор.
Първо генерално искам да кажа, че ние не сме новатори, не сме някаква черна овца в света. Винаги сивият сектор се движи между 20 и 45 %, така че колкото и да искаме да го премахнем, дефакто той ще си съществува. Въпросът е да го минимизираме.
Вторият момент е как да се реши въпроса. Тогава аз доколкото знам ние се обединихме върху една идея да се подготвят съответните законодателни инициативи, за да се реши този проблем. Мисля, че едно от решенията беше да се използват възможностите и практиките в други сектори. Давам пример с Националната агенция по приходите, както се отчита и регистрира всяка една покупко продажба в рамките на нефтопродукти и пр. същото да стане и със съответните оператори по отношение на съответните договори .
Аз искам да кажа нещо и всички присъстващи тук колеги професионалисти знаят истината, защото доста от дълго съм в този сектор, за да знам тези неща. Ние имаме случаи, когато членове на борда на тези неправителствени организации също крият данни. Имахме парадокси с по 25 000 абоната регистрирани 100 абоната и пр. Аз няма да навлизам в детайли, в сектора се знаят. Така че винаги е хубаво да се даде личен пример.
За мен принципиалното е, че по закон ние нямаме тези правомощия. Ние имаме деклариране и единствено ако те не декларират , ние имаме съответните правомощия да ги санкционираме и затова когато те не предоставят съгласно въпросниците техните данни ние правим тази експертна оценка. Аз ви казах, че в момента този доклад е направен в рамките на 9 % непредоставена информация по отношение на операторите. Радостното е, че големите играчи на пазара разбраха, че трябва да си изсветлят секторите и големите играчи на пазара смея да твърдя, че вече играят чисто, по принципът на честната конкуренция и това се чувства и по качеството на услугите, които се предоставят.
Аз още веднъж благодаря на всички колеги. Само мога да апелирам действително да направим и една среща, ако трябва ние пак ще бъдем инициатори, но да се предприемат конкретни действия. Смятам, че решаването на този въпрос ще опре до други институции, за да бъде контролиран този процес с цел максимално изсветляване на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Божков.
Призовавам ви към конкретност, защото може би поради самият факт , че си премълчаваме имената на нарушителите е част от този проблем. Може би точно от тази грешно разбрана колегиалност тръгват проблемите. Тук не става въпрос за частно стопанство, става въпрос за деклариране на абонати, които са база за изчисление на много неща след това, включително и на данъци, т.е. нещата изобщо не са безобидни.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз имам само един въпрос във връзка с това, което допълни господин Божков.
Вие казахте, че те само декларират и вие сте длъжни да използвате тази информация, която се предоставя и нямате право на проверка, на корекция на санкция ако има невярно деклариране. Така ли да го разбираме.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, ние правим проверки когато имаме сигнали, но ние проверяваме и те ни дават декларираните договори. Аз не случайно ви казах. Всички знаят, че има много повече абонати, те ни дават само 100, да не правя реклама на телевизията. Ние не сме Прокуратура. Аз затова искам да кажа, че този въпрос не стои само за нашият сегмент, вие знаете как стоят нещата и в останалите сектори. За мен може би част от решението е да бъде въвлечена в процесът на контрол Националната агенция по приходите, но не е коректно да прехвърлям вината и отговорностите на други хора, които ги няма в залата. Това е моят отговор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Тилев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги, ще ви припомня дискусията в тази зала, в която гласувахме законовите изменения. Тогава аз се обърнах към АБРО, към БАККО и към всички останали организации, които се занимават от едната страна на процеса. Самият модел е сбъркан и тогава господин Караджов председателя на комисията много хубаво репликира. Приемаме една мярка, която на практика е чисто формална и ако искате по-голяма прозрачност действително да си повишите приходите и нещата дая излязат на чисто и наясно просто променете подхода си към проблема. Не е това подхода. Обичайно при подобен тип спорове между страни се търси икономическо решаване на този проблем, а не статистическо както подхождате вие. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Тилев.
Други въпроси и становища.
Заповядайте, господин Вълков.
Благодаря, господин председател. Уважаеми господин заместник министър, уважаеми господин председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми гости, господа и дами народни представители, аз лично ще гласувам за така представеният ни доклад и смятам, че моите колеги от всички политически сили ще го подкрепят по принцип, тъй като той отразява вярно състоянието, което е в момента и в крайна сметка това е едно от задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията, което е изпълнено за предходната година.
Аз обаче имам един друг въпрос, който се отнася и е точно за този сектор, който е изключително важен и който към настоящият момент аз не знам да е получил отговор. Става дума за нарушението, което е съгласно съдът на Европейския съюз по решението С -376/13. Всички знаете за какво става дума.
Въпросът ми е и към Комисията за регулиране на съобщенията, използвам възможността че тук е и ресорният заместник министър на същия сектор за наземното цифрово радио и телевизионно разпръскване. Конкретно искам да знам вашите мнения по това как и кога ще бъде изготвена официалната държавна позиция по тази тема, защото сроковете, които имаме са кратки, те ни притискат и ние просто трябва да знаем по какъв път ще поемем в тази насока. Съществуват няколко възможности, сложни са нещата, вероятно ще има и промени в законодателството, преди това има и други възможности. Искам просто да чуя тези две основни институции, които имат отношение по въпросът преди да се вземе решение на Министерски съвет и да се гласуват евентуално някакви промени в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Кой ще вземе отношение първи?
Заповядайте, господин Божков.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Тъй като все пак разглеждаме годишният доклад, затова си позволявам първо аз да отговоря преди господин заместник министъра. Този въпрос за моделът вие го знаете, ние го поставяме от няколко години.
Второ има вече определено произнасяне на Европейският съд и междувременно не бездействаме. Съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприехме съответните стъпки. Ние ако си спомняте преди две или три седмици имаше инициирана среща с Комисията по културата и медиите, на която присъстваха и представители на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в лицето на господин Караджов и господин Костадинов. Там всички страни си казахме нашите виждания по този въпрос. Обединихме се ако може така да се каже да бъдат подготвени съответните предложения, включително и предложение за законодателни изменения във връзка с това процедурата да бъде спряна и да бъде намалена санкцията. В този ред на мисли бяха обобщени всички предложения и доколкото знам са изпратени в Министерски съвет. Отделно от Министерски съвет, от кабинета на министър председателят ние получихме писмо да дадем нашите предложения.
Отделно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме предприели съответни действия по отношение на вариантност на излизане от ситуацията, като разбира се е хубаво изпълнителната власт да си каже тежката дума, защото това е позиция на държавата за излизането, така че ние в този аспект може да се каже, че това което зависеше от нас ние сме си го свършили, съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме си дали нашите виждания и вече очакваме решение на Министерски съвет, за да предприемем съответните конкретни действия , с цел избягване на инфрииджмънт процедурата.
Това е което имам да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте ,господин Борисов.
Моля да разясните по-подробно как стои точно този въпрос. Доколкото разбирам все още не сме навлезли в наказателната фаза.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам да отговоря на вашите очаквания.
След като Европейският съд излезе със свое решение относно нарушенията, които нашата държава е допуснала по време на конкурсите за мултиплексите, екипа в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвсем съзнателно и целенасочено започна да търси контакти с експертите от Европейската комисия. Разбира се това не ставаше тайно от колегите от Комисията за регулиране на съобщенията.
В резултат на тези усилия организирахме среща в Брюксел, на която моите колеги на експертно ниво заедно с представител на Комисията за регулиране на съобщенията отидоха и представиха нашето виждане, говоря за виждането на България затова какво ние разбираме, че трябва да се случи в резултат на това съдебно решение.
Целта на тази инициатива, пак подчертавам тя е българска инициатива, целта на тази инициатива беше да демонстрираме пред Европейската комисия готовността на държавата да реши честно този проблем, възникнал назад във времето и не по-малко важно да предотвратим началото на санкционно производство. Вие абсолютно правилно отбелязахте, господин Караджов, че Европейският съд констатира едни нарушения и в решението на съда единственото финансово отражение, което има върху нашата държава е, че ние трябва да платим адвокатските разходи, нищо повече, т.е. към днешна дата няма стартирано санкционно производство и всичките ни усилия са насочени да не стигаме дотам.
По време на тази среща в Брюксел, за която ви казах, моите колеги представиха българската позиция, която преди това беше преминала през заседание на Министерски съвет, т. е. те имаха мандат от Министерски съвет да я представят.
В резултат на тези разговори стана ясно за българската страна, че държавата трябва да реагира максимално бързо, като проблемът само го припомням и той е, че решенията които са издадени през 2009 година са със срок на валидност 15 години и следващите промени в Закона за електронните съобщения, които бяха направени и бяха консултирани и съгласувани с представители на Европейската комисия не бяха отчетени по време на хода на това съдебно дело. Така че на нас ни беше дадено ясно да разберем в Брюксел, че трябва да вървим в посока или отнемане на тези разрешения или съкращаване на срока на тези разрешения.
Конкретният подход към решаването на задачата, както каза и господин Божков е въпрос на държавническо решение как точно трябва да изпълним това, което ясно ни беше дадено да разберем, че трябва да свършим.
Понеже миналата седмица в пресата бяха публикувани някои неверни неща, искам пак да подчертая, че този случай засяга само и единствено търговските мултиплекси. Този случай няма нищо общо с общественият мултиплекс, върху който се разпространяват програмите на БНТ и на Българското национално радио. Включително стигнахме дотам, че миналата седмица ми се обаждаха и народни представители и журналисти да ме питат защо мислим в посока обединяване на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Декларирам такива мисли в изпълнителната власт няма. Не знам от къде тръгна това нещо.
Пропуснах да спомена само, че н резултат на разговорът, който българската страна проведе в Брюксел ние сме изпратили на колегите в комисията буквално петия или на шестия ден след срещата един примерен въпросник за така наречените обществени консултации, които трябва да проведем относно интереса към потенциално освободения честотен спектър, ако се премине към отнемане на разрешенията на мултиплекс операторите.
Странното е, че както комисията бързаше , до днес ние нямаме обратна връзка от тях затова какво те мислят относно въпросите, които възнамеряваме да зададем по време на това обществено обсъждане. Още една много важна теза, която българската страна защитаваше така съвсем сериозно защитаваше по време на този разговор, това е темата с непрекъсваемостта на цифровия ефирен телевизионен сигнал, защото каквото и да се прави като последствие от това решение на Европейския съд не бива да допускаме прекъсване на този сигнал. Колегите от комисията много ясно осъзнаха потенциалната опасност от това да прекъсне сигналът, ако се премине много бързо към изпълнение решенията на Европейския съд и се съгласиха, че ние трябва да отстраняваме тези несъответствия поетапно. Ключовата дума е поетапно.
Това е което мога да кажа. Ако не съм бил достатъчно ясен съм готов да обяснявам.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Борисов. Бяхте много изчерпателен и аз и колегата Вълков сме изключително удовлетворени от Вашия отговор.
Моля за други въпроси или становища от страна на народните представители.
Ако няма други въпроси да преминем към гласуване на доклада. Прекратяваме дискусията.
Съгласно чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще подложим на гласуване доклада, като проекторешението гласи следното:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за електронните съобщения,
РЕШИ:
Приема годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година в областта на електронните съобщения.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували „за“ – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – Разни.
Има ли предложения по точка Разни, уважаеми колеги. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Гроздан Караджов/
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 15 юли 2015 година от 14. 30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, №502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщени, тъй като вече има кворум.
Представям на вашето внимание дневният ред, с който всички сте запознати.
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, № 502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
2. Разни.
По процедура има ли някакви други предложения. Няма.
Който е съгласен с така представеният дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
1. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, № 502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
Представители от страна на Комисията за регулиране на съобщенията са:
Д-р Веселин Божков – председател
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-жа Андреана Атанасова – член на комисията
Доц. д-р Ирина Романска – член на комисията
Г-н Константин Тилев – член на комисията
Г-жа Детелина Кръстева- директор на дирекция „Пазарно регулиране“
Г-жа Мария Бончева – началник отдел „Правно регулиране и общо правно обслужване“
Представители от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Представители от страна на неправителствените организации:
Г-жа Искра Кусева – Мобилтел
Г-н Станислав Атанасова – Мобилтел
Г-жа Галя Маринова – БАККО
Г-н Валентин Колев – Асоциация Телекомуникации
Г-н Мехти Меликов – АБРО
Г-н Ивайло Бурков – АБРО
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Г-н Димитър Нойков – Тера Про
Г-жа Десислава Матева – Тера Про
Г-жа Георгина Гайтанджиева – Мюзикаутор
Г-жа Христина Стоянова – Мюзикаутор
Съгласно текстът на чл. 87 на ПОДНС предстои да изслушаме отчет за дейността на органа по прилагането на Закона за електронните съобщения през периода 2014 година за проблемите и трудностите, които среща сектора, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния период.
В този случай първо давам думата на вносителите, а именно на председателя.
Заповядайте, господин Божков.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели на комисията, уважаеми членове на комисията, уважаеми господин заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, уважаеми дами и господа, колеги, имам приятното удоволствие да представя в синтезиран вид съдържанието на годишният доклад. Извинявам се още веднъж за техническият проблем, който възникна на предното заседание и сега се надявам, че всички своевременно сте успели да получите и да се запознаете с материала.
По отношение на обемът и структурата на пазара на електронните съобщения в България искам да подчертая няколко основни неща.
Първо общият обем на пазара възлиза на 2 526 млн. лева и той е формиран на базата на 90.92 % от предприятията, които работят в този сектор и са отговорили на въпросниците, а останалите 9 % са на базата на нашите експертни оценки, говоря за размера на общия обем.
Една от препоръките на последната защита на докладът от миналата година беше да се отбележат и тенденциите и проблемите. Необходимо е да отбележим и което е радостно, че за първи път от няколко години трендът на намаляването на общия обем е преодолян и в момента той е на същото ниво, каквото е било миналата година. Броят на предприятията, които работят в този сектор възлиза на 855, което също бележи едно незначително намаление в рамките на 0.8 %
Относителният дял на отделните пазарни сегменти в общия обем на пазара през 2014 година е както следва:
Гласови телефонни услуги, които включват както знаете мобилни и фиксирани телефонни услуги е в размер на 54.3 %.
Пакетните услуги виждате как бележат един съществен ръст, вече възлизат на 16.8 %.
Услугите за пренос на данни или достъп до интернет – на 15 % приблизително.
Услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми – 10.5 %.
Услуги по предоставянето на линии под наем и други услуги – 3.6%.
През 2014 година 516 предприятия са направили съответните инвестиции и което е хубаво и смятам, че това е вторият положителен сигнал за развитието на пазара е, че общия обем на инвестициите приближава 600 млн. лева. Това са за нас двата основни признака, които показват че негативният тренд е преодолян и може би има симптоми на растеж.
Както винаги ние се спираме по отделните сегменти. Първо разглеждаме винаги пазара на фиксирани телефонни услуги.
Какво е характерно за този пазар? Разбира се , че те са част от пазарният сегмент гласови телефонни услуги. Знаете, че в цял свят трендът на относителния им дял намалява. Същото се забелязва и на нашият пазар.
Общ брой на фиксирани телефонни постове имаме 1743 000 поста, което за годината показва тренд надолу 7.8 %
Общият размер на приходите е в размер малко над 200 милиона, което показва приблизително 10 % намаление в сравнение с предидущия период.
Двадесет и шест предприятия предоставят фиксирана телефонна услуга, като общият дял на фиксираната телефонна услуга възлиза на 8.1 % от пазара на електронните съобщения. Вие знаете, че характерното тук е силното присъствие на историческото предприятие.
Пазарният дял на историческото предприятие относително с годините намалява, но все още е изключително висок. На база брой на постовете е 66.2 %, по отношение на база приходи 86.9 %.
Другото, което е интересно е следващият сегмент, а именно мобилните телефонни услуги. Знаете, че те представляват най- съществен процент, около 45 % от общия дял, а заедно с фиксираните представляват 64 %. Основните играчи както знаете са представителите на големите предприятия Мобилтел, Теленор, БТК. Знаете че в средата на миналата година стартираха и услугите, които се предоставят от Макс Телеком и което е хубаво, че новият участник на пазара декларира предоставянето на мобилен интернет по стандарт ЛТ, което е добър сигнал за българския пазар.
Покритието по стандарт GSM по територията на страната е около 99.5 %, говорим по територия и по население 99 %. Това е декларирано от операторите.
По отношение на активните СИМ карти , тенденцията е, че има леко намаление на броя – 9 870 000 карти, което е с приблизително 6 % по-малко в сравнение с 2 013 година. Сега една от причините, защото ние трябва да говорим и за причините, това е по-строгото прилагане на дефиницията за показател във връзка с необходимостта за уеднаквяването му по отношение на международните институции, тъй като спрямо този критерии изискването е на всеки 3 месеца да се отразяват всички карти, които имат поне едно повикване входящо или изходящо.
В този ред на мисли показателят мобилна телефонна плътност възлиза на 137 %.
Другото важно, което искам да отбележа характерно за 2014 година е, че в сегментът се наблюдава и лек спад на общите приходи от предоставянето на мобилни телефонни услуги, които спрямо предходната година намаляват със 7.5 % и съставляват 1 157 млн. лева.
По отношение на пазарните дялове с най-висок пазарен дял остава Мобилтел – 38.8 %, което е все пак с 2 % намаление спрямо разглежданият предидущ период. Леко увеличение за сметка на БТК е 1 % и 23 % от пазарен дял. Теленор бележи лек ръст с 0.8 % или 38 % пазарен дял.
Знаете, че винаги и особено българската общественост се интересува от цените за терминиране в мобилни фиксирани мрежи. Ние също държим на особено внимание този процес. Радостното е, както отбелязаха и в международен аспект, а и нашите оператори, говоря преди всичко за българския потребител, че услугите се разнообразяват, повишава се качеството и това е единственият сектор, който ако го разглеждаме в динамика от 2009 година досега в цената за терминиране на мобилни услуги са намалени цените 12.5 пъти, а по отношение на фиксираните намалението възлиза на 8.8, почти 9 пъти.
Освен това вие знаете, че с наше решение от 2013 година заложихме и наложихме решение за разходоориентираност на цените за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи. Така че в този аспект ако се сравняваме с Европа ние трайно вече сме под средно претеглените цени за Европа, които по отношение на терминирането в мобилни мрежи са 1.55 евроцента, докато в България е 0.9 евроцента, виждате колко сме по-ниско и по отношение на фиксираните е 0.72 евроцента спрямо 0.26 евроцента в България.
Вие си спомняте, че до неотдавна ние имахме 3 пъти по-високи цени, отколкото в Европа.
Следващият момент, на който искаме да акцентираме вашето внимание това е по отношение на сегмента пренос на данни и достъп до интернет.
Смятаме, че разглеждането на динамиката на процесите, които протичат за 2014 година се характеризират преди всичко с усилване на инфраструктурната конкуренция, като основен принос затова има именно този сегмент и преноса на данни и особено достъпа до интернет и той продължава тази възходяща посока. Броят на абонатите на услугите за достъп до интернет в страната отбелязва съществен ръст и общият брой на абонатите на интернет услугите , включваме и фиксиран и мобилен интернет, възлиза на 4 600 000, съответно спрямо 2013 година това е ръст с 21 %.
По отношение на мобилният достъп до интернет нарастването е още по-голямо – 31 %, а по отношение на фиксирания достъп до интернет с 4.3%, което представлява 1.4 абоната, а по отношение на мобилния вече абонатите са над 3 милиона. Радващото е, че от средата на 2014 година, както отбелязах и преди това, започна търговското предлагане на услуги за мобилен достъп до интернет, предоставени посредством ЛТ технологиите.
Към 31 декември 2014 година преобладаващата част от абонатите на интернет услугите в България, около 59 % ползват достъп чрез влакнесто оптични мрежи за пренос на данни (FTTх), като за последните две години 2013 – 2014 година те бележат над 18 пункта ръст.
На второ място по брой на абонатите се нарежда достъпът до мрежите за пренос или разпространение на радио и телевизионни програми, кабелни телевизии, който ръст е около 7.6 спрямо предходната година и така заема 16 % от общият брой на абонатите на интернет достъп.
Характерното тук е, че се засилва и използването на преносът на данни чрез хибридни кабелни мрежи DOCSIS 3, което позволява от своя страна максималната скорост към абоната да достигне 180 MB/s.
Тенденцията за спад на абонатите в ADSL също се забелязва. Ясно забележима е тенденцията за миграция на абонатите към мрежа за достъп от следващо поколение, така нареченото Ен Джи Ей, които определят и водещата позиция, която страната им сред останалите държави членки на Европейския съюз по показателя дял на абонатите за разширен широколентов достъп до интернет , реализиран чрез Ен Джи ей мрежите и за изминалата година той се повишава с 4.8 % и достига 63.6.
Искам да отбележа, че на тазгодишната среща на световно равнище в Женева ние бяхме посочени като една от страните примери не само в Европа, но и в света по този показател.
Възходящо е и развитието на широколентовият достъп до интернет, реализиран чрез Ен Джи ей мрежите, който оказва от своя страна положителен аспект върху скоростта на предлаганите интернет услуги и съчетано с FTTB и FTTE кабелния протокол за достъп до DOCSIS 3 в края на 2014 година 45.3 от потребителите на широколентов достъп до интернет ползват високоскоростен достъп със скорост на международното пространство над 30 МВ/s. Най-голям ръст се наблюдава при абонатите на високоскоростен интернет, т.е. над 100 МВ/s, което е изключително добре. Спрямо 2012 година 4 пъти имаме ръст по този показател.
Сега малко по-обща статистика. Приходите от сегмент Пренос на данни и достъп до интернет достигна 372 млн. лева, което има увеличение с 2.5 % за 2013 година.
Приходите от услуги на дребно заемат 89 % от общият обем на сегментът, в сравнение с 2013 година са повишават с 3 %, докато приходите от услуга на едро заемат 11 %.
Проникването на широколентовият достъп до интернет сред домакинствата, говорим за фиксиран достъп, достигна 45 %. По отношение на населението е 21 пункта, което за двугодишният период показва един съществен ръст, има прогрес.
По отношение на мобилното проникване на интернет ние достигнахме 18.2 % и пункта, което достига ръст както отбелязах вече 65.8 % от населението на страната.
Пренос на данни и достъп до интернет се предоставят реално от 640 предприятия, което показва една добра конкурентна среда и благодарение на тези конкурентна среда смеем да твърдим, че имаме едни от най-високите скорости. Вие ходите често в чужбина и мисля, че се радвате на добрите услуги, които имаме в България, т.е. имаме и с какво да се гордеем в България, тъй като обикновено повечето от казусите са, че се дава за отрицателен пример.
Следващият сегмент, който искаме да разгледаме това е преносът или разпространението на радио и телевизионни програми.
Общият размер на приходите от този сегмент възлизат на 265 млн. лева, което бележи ръст с 3 % приблизително. Най-висок относителен дял около 75 % се формира от услугите на дребно, 312 предприятия участват на този пазар, 10.5 % е дела на преноса и разпространението на радио и телевизионни програми в общия пазарен дял на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Какво можем да отбележим? От тези 75 % услуги на дребно за първи път отбелязваме, че първо място заемат сателитните телевизионни услуги, които имат относителен дял 45 %. Кабелните телевизионни услуги са 44.6 % и АРТВ са над 10 %. Общо броят на абонатите е 1.8 милиона абонати.
Разгледани в динамика най-висок ръст бележи изменението по отношение на броят на абонатите. С най-висок ръст са АРТВ услугите с 30 % ръст за годината. Сателитната телевизия бележи ръст със 7.1 % и кабелната почти 2 %.
Това е което е характерно по отношение на този сегмент.
Другият важен локомотив, който движи прогреса ако може така да се каже , бележи динамиката за 2014 година, това са пакетните услуги. Продължава възходящата тенденция на потреблението на пакетни услуги за 2014 година, което е характерно и за Европа и за световните тенденции. Искам да кажа другото, което е положително за нашия пазар е, че те следват световните тенденции, а в някои аспекти сме и водещи.
Към 2014 година предприятията, предлагащи тези пакетни услуги възлизат на 112 броя, като най-предлаганата двойна пакетна услуга това е телевизия и фиксиран достъп до интернет, който се предлага от над 100 предприятия.
Приходите генерират общ размер на над 425 млн. лева, което е ръст с 21.2 % спрямо предидущата година.
По данни на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения към 2014 година броят на абонатите на пакетните услуги възлиза на 2 620 000, което представлява увеличение с 30 %.
Вече разглеждаме по отделните най-типични услуги, това са трите пакетни услуги – мобилна гласова услуга и мобилен достъп до интернет, който е малко над половината - 55%, телевизия и фиксиран достъп до интернет заема 20 % и фиксирана гласова услуга и мобилна гласова услуга – 14 %.
Като тенденция пазарът на пакетни услуги в България продължава да се развива благодарение на разнообразното и качествено предлагане на различните пакети и една от основните движещи сили и предполагам че и за следващата година ще бъде по отношение развитието на пазара на електронни съобщения в България.
За какви перспективи и основни тенденции можем да говорим.
Смятаме, че предлагането на фиксирани и мобилни гласови услуги м пакет с другите електронни съобщения и услуги ще нараства. Продължаването на тенденцията на миграция към хибридни и оптични мрежи за достъп до интернет също ще продължава, което е положително, защото това ще предложи нови скорости и нови качества на предлаганите услуги.
Друг положителен тренд, който отбелязваме е ръст на абонатите на мобилен широколентов достъп. Развитие на услугите, базирани на ЛТ мрежите също очакваме, в този аспект има интереси от всички участници на пазара. Запазване на тенденцията на миграция към алтернативни линии под наем и поетапното намаляване на броя на традиционните линии под наем.
Последното, което отбелязваме като основна тенденция е запазване на тенденцията за окрупняване на сегмента пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, увеличаване броя на абонатите на сателитните и базираните телевизии за сметка на тези на кабелната.
Това е уважаеми народни представители накратко представен пазарният анализ за 2014 година. Комисията е на разположение за въпроси и отговори.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, доктор Божков.
Други членове на комисията искат ли да вземат отношение на този етап.
Господин Валери Борисов заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията има думата.
Заповядайте, ако желаете да вземете първоначално отношение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Четейки годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията на мен ми направи впечатление нещо, което и господин Божков представи пред вас, а това е увеличаване на делът на мобилните гласови съобщения за сметка на фиксираните гласови съобщения.
Очевидно в динамиката на 21-ви век мобилните комуникации по принцип изместват фиксираните такива. От това място бих се обърнал към трите големи мобилни оператори в качеството си на потребител на мобилна гласова услуга. Тук много се надяваме, че трите оператори ще отговорят на очакванията за по-добро качество и покритие на техните мрежи, така че да посрещат очевидно все по-растящите нужди на българското население.
Второто нещо, което на мен ми направи впечатление, то е тенденция, но си струва да го отбележим, това е челното място, което нашата държава заема в световен план относно достъп на българските граждани до широколентов достъп до интернет.
Господин Божков скромно премълча, но аз няма да премълча и ще ви кажа, че България е сред първите пет в света по скорост на услугата Достъп до интернет. Това нещо в името на истината трябва да си го кажем е валидно за големите градове, въобще за градската част от територията на държавата и не е вярно за слабо населените райони. Отчитайки този дисбаланс, държавата в лицето на правителството инвестира през европейските фондове в изграждане на мрежа за широколентов достъп до интернет . проектът приключва през есента на тази година и вече в настоящият програмен период има предвидени средства за довършване на тази мрежа за широколентов достъп до интернет, което ми дава увереност, че България ще запази водещото си място в това отношение в световен план. Както каза господин Божков всички ние, които пътуваме в чужбина не без основание можем да се гордеем с качеството и бързината на услугата Достъп до интернет у нас.
Това е, благодаря Ви господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник министър.
Сега бих искал да поканя за становища и за въпроси представителите на неправителственият сектор, т.е. операторите, нестопанските организации.
Г-ЖА ГАЛЯ МАРИНОВА: Добър ден. Галя Маринова, изпълнителен директор на БАККО. БАККО е Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, доктор Божков, уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, госпи и колеги, във връзка с публикуваният годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година БАККО изразява следното становище.
Първо като преки участници на пазара за разпространение на платена телевизия членовете на БАККО възприемат годишните доклади на комисията като изключително важен документ, даващ представа не само за състоянието и развитието на електронно съобщителните услуги, но и посочващ тенденциите в развитието на този пазар.
Този маркетингов анализ по своята същност би трябвало да дава най-достоверната и пълна картина на развитието на електронно съобщителните услуги в България и да служи като основа на всички други видове изследвания и анализи както за нашите, така и за чуждите инвеститори.
В този смисъл БАККО подкрепя усилията на комисията да обобщава и анализира всяка година данните, подадени от операторите.
Обезпокоени сме обаче от разминаването между официалният държавен анализ на пазара и реалното му състояние и това, че това разминаване става все по-осезаемо. Без съмнение това се дължи на некоректните изходни данни от страна на една голяма част от предприятията най-вече относно броя на абонатите и това вече е онагледено с изнасянето на декларираните данни на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с чл. 33 ал. 2, т. 6 от Закона за електронните съобщения.
Въпросът за така нареченият ъндър репортинг не е нов за нас и е част от големия проблем за наличието на един сив сектор в нашия бизнес. Некоректните играчи както виждаме не само подкопават всички усилия на коректно ориентираните компании да се конкурират на полето на нивото на качеството и разнообразието на услуги, но те водят ето до такова изкривяване на основните данни в годишния доклад. В частност разделът, който нас ни интересува е разпространение на радио и телевизионни програми.
Така въведени изначално тези редуцирани данни, водят до значителни разминавания. Например данните за степента на проникване на услугата Платена телевизия българските домакинства според докладът на комисията е около 60 %. Имайки предвид слабото проникване на цифровата ефирна телевизия, едва около 10 %. Всички тези факти, съотнесени един към друг се получава, че има около 30 % от домакинствата в България, които не гледат телевизия. Сравнени с данни от други маркетингови проучвания, степента на проникване измерена от комисията е по-ниска с повече от 20 %.
Некоректните изходни данни дават системни грешки и в други, потвърдени от самата практика несъответствия. Например ако се опитаме да изчислим средната цена на абонат при различните платформи се получават разлики от 50 % и повече, нещо което фактически не съществува на нашият силно фрегментиран и конкурентен пазар.
Проблемът излиза извън рамките на нашата индустрия. Той се мултиплицира и във всички вертикални отношения на операторите от абонатите до доставчиците на телевизионно съдържание.
Не е тайна, че основният мотив, с който телевизионните програми оправдават непрозрачността на собствените си условия към нас е липсата на достоверни и легитимни данни за участниците на пазара на разпространение на платената телевизия.
Какви са нашите конкретни предложения?
Първо искам да кажа, че ние осъзнаваме сериозността на всичко това, което говорим, както и собствената си отговорност към този проблем.
На първо място искам да кажа, че нашият Управителен съвет ще отправи покана към комисията, за да проведем една среща и да обсъдим практически мерки, които да доведат до преодоляване на тези практики, но в същото време смятаме, че има няколко неща, които бихме могли и тук да предложим като решение.
Комисията за регулиране на съобщенията би могла да засили контролните си функции, в съответствие с всички дадени от закона функции, правомощия, в т. ч. и редовни проверки на електронно съобщителни предприятия на случаен принцип, както и взаимодействие с други финансови институции.
Другото ни предложение, което мисля че заслужава внимание, това е да се предвиди и финансира провеждането на едно успоредно маркетингово проучване на пазара на разпространение на платената телевизия, което да служи като отправна точка за реалностите на пазара. Тук това е една идея, която бихме искали да обсъдим и с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото тя касае едни средства, които са свързани с чл. 20, ал. 1, т. 7 от Закона за електронните съобщения. Бихме могли да поговорим, така че бизнесът, Комисията за регулиране на съобщенията и министерството наистина да направи едно представително проучване на нашия пазар. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за Вашето участие, госпожо Маринова.
Заповядайте за други мнения и становища.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, Мехти Меликов АБРО.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги от Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми господин заместник министър, АБРО за да спести време и да ви информира предварително за позицията си го направи писмено. Всеки от вас има повод и възможност да се запознае с нея.
Искам само да припомня, че по този казус със сивият сектор при разпространението с платформените оператори говорим на един език, което е много ценно, полезно и изразява очевидни проблеми на сектора, а не проблеми на една от индустриите.
Искам само да акцентирам върху това, че когато индустрията търси държавата, както се случва сега, то е защото с пазарни средства не могат да се борят пазарни феномени, какъвто е сивия сектор, той си е пазарен феномен, действа по силата на пазарните сили и липса на контрол в този случай. За нас декларирането на броят на абонатите на разпространителските предприятия не е самоцел. То първо е основа за провеждане на държавната политика в секторът, а след последните изменения в Закона за електронните съобщения, които направиха тези данни публични в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията, то е един важен инструмент за изсветляването на пазара, което цялата индустрия ползва.
Последно ще кажа, че в тази връзка за нас е важно кой и как осигурява контрол, кой установява разликата в тези данни, така че колегите които проверяват от БАККО за ежегодни проучвания, успоредни на комисията , което да се опита реалността да я вкара по някакъв начин в статистиката. Комисията за регулиране на съобщенията не може да носи непосредствена вина за порочното деклариране, но трябва начинът, по който да се контролира ако е необходимо тази информация. За нас дефектите във функционирането на пазара изкривяват свързаните пазари, т.е. страдат много свързани индустрии. Това е и нашият призив да се вземат спешни мерки в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Меликов.
Други становища. Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
Добър ден. Уважаеми членове на комисията, уважаеми гости, аз съвсем накратко ще взема отношение. Само по два въпроса искам да акцентирам.
Първият е, че наред с положителните тенденции за развитие, които бяха цитирани от господин Божков, представяйки доклада, това което искам да посоча като положително развитие в телеком секторът е също така трайното намаляване на цените на дребно за мобилни услуги, което редом с примерът, който беше посочен за цените на едно за намаляване, в крайна сметка за крайния потребител от съществено значение е намаляване на цените на дребно, което за този период е някъде около 10 %. Това нарежда този сектор не само по отношение на цените на дребно, но и по отношение на цените на едро в един от секторите, в които се забелязва трайна тенденция за намаляване на цените, независимо че цените на дребно не са регулирани, т. е. това е резултат на добрата конкуренция на пазара.
Вторият акцент, на който искам да обърна внимание е във връзка с изказването на господин Борисов за мобилните оператори, с оглед развитие на мрежите и посрещане на нуждите на секторът и увеличаване на капацитета, особено и преноса на данни. От съществено значение е осигуряване от страна на държавата на необходимият ресурс радиочестотен спектър, както в обхват 1 800, така и освобождаване в максимално кратки срокове на спектъра в обхват 800, за да може да се осъществи развитие на ЛТ услугите и навлизане на тези услуги в пазара. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо Кусева.
Други мнения и становища. Заповядайте.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА МАТЕВА: Уважаеми членове на комисията, казвам се Десислава Матева и съм адвокат на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми Тера Про и за да не губя вашето време с настоящото си кратко изказване искам изцяло да подкрепя колегите и изказаните техни мнения от страна на БАККО и АБРО по отношение на техните конструктивни критики, забележки и практически предложения, най-общо сведени до две основни групи.
Това е разширяване на контролните функции на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на всички предвидени в законът текстове, в т.ч. и по отношение на разминаванията между официално декларираните и реалностите на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Г-ЖА ГЕРГАНА ГАЙДАДЖИЕВА: Добър ден. Казвам се Гергана Гайдаджиева и съм тук като представител на Мюзикаутор, организация за колективно управление на авторски права върху музика.
Тук съм действително в качеството си на представител на музикалният сектор и да подкрепя изцяло изложеното от колегите от БАККО и от АБРО, също така от Тера Про. Поводът всъщност ние да имаме интерес да се изсветли пазара е следния. След близо 3-годишни много тежки преговори с представителната за секторът организация БАККО ние успяхме да договорим тарифа за авторските възнаграждения, които се дължат за препредаване на музикални произведения. Един от изходните параметри естествено е броят абонати. В момента ние работим на база текущо отчитане на този брой абонати, като след изнасянето на информацията в Комисията за регулиране на съобщенията стана ясно, че има големи разминавания, които естествено рефлектират върху авторските възнаграждения, които ние събираме, затова за нас е важно да има контрол, текущ, адекватен контрол върху всички.
Предлаганите от БАККО мерки намираме за абсолютно адекватни. Надяваме се, че ще намерят някакво развитие на нивото, на което ги предложи госпожа Маринова, защото в крайна сметка това е от интерес за всички участници на пазара. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо Гайдаджиева.
Други изказвания. Няма.
Време е да дам думата на народните представители.
Уважаеми дами и господа, заповядайте за въпроси и становища към Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на техния годишен доклад за 2014 година.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, запознат съм с докладът и трябва да призная, че съм умерен оптимист за данните, които са изнесени в него.
Особено добро впечатление ми направи частта, която касае услугите за пренос на данни и доставка на интернет и ръстът, особено в частта на пакетните услуги, в частта с инвестициите, в увеличението броя на предприятията, които се занимават с доставка на мрежа за достъп от следващо поколение, но да не повтарям данните, които бяха изнесени.
Интересно за мен беше също така увеличаването на услугата АР телефония, която въпреки малкият си пазарен дял се е увеличила с 30 % на база данните, които бяха изнесени от комисията.
Генерално смятам, че браншът се развива в положителна посока и както казах съм умерен оптимист за това, което предстои напред.
Естествено сега слушайки и становището на неправителственият сектор за частта му в радио и телевизионните услуги е притеснително това, което се съобщава относно официално декларираните данни от операторите и съответно независимите проучвания, които са проведени и разликата в това, което се отчита по двете проучвания е сериозно притеснителна, но така или иначе вече са предложени насоки в изсветляване на тази част от сектора. Мисля, че в бъдеще ще се намерят и нови инструменти и нови механизми, по които тези разлики да бъдат намалявани с цел изсветляване на секторът и справяне с нелоялната конкуренция. Като цяло както казах съм удовлетворен от доклада и ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други въпроси, мнения, становища от страна на народните представители.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да благодаря на господин Христов и на всички останали участници в дебатът, които повдигнаха тези въпроси. Тази болка не е от днес, не е от вчера. Ние от преди две години разглеждаме този въпрос и вземаме активно участие не само по време на срещите, които ги правим тук при отчитане на годишния доклад, а ние правим и срещи с всички заинтересовани страни.
Ако си спомняте специално за сивият сектор направихме една среща по инициатива на Комисия за регулиране на съобщенията, на която бяха поканени освен всички участници тук, които взеха отношение и представителите на законодателните органи и на изпълнителната власт. Тогава също търсехме по какъв начин ние действително да изсветлим този сектор.
Първо генерално искам да кажа, че ние не сме новатори, не сме някаква черна овца в света. Винаги сивият сектор се движи между 20 и 45 %, така че колкото и да искаме да го премахнем, дефакто той ще си съществува. Въпросът е да го минимизираме.
Вторият момент е как да се реши въпроса. Тогава аз доколкото знам ние се обединихме върху една идея да се подготвят съответните законодателни инициативи, за да се реши този проблем. Мисля, че едно от решенията беше да се използват възможностите и практиките в други сектори. Давам пример с Националната агенция по приходите, както се отчита и регистрира всяка една покупко продажба в рамките на нефтопродукти и пр. същото да стане и със съответните оператори по отношение на съответните договори .
Аз искам да кажа нещо и всички присъстващи тук колеги професионалисти знаят истината, защото доста от дълго съм в този сектор, за да знам тези неща. Ние имаме случаи, когато членове на борда на тези неправителствени организации също крият данни. Имахме парадокси с по 25 000 абоната регистрирани 100 абоната и пр. Аз няма да навлизам в детайли, в сектора се знаят. Така че винаги е хубаво да се даде личен пример.
За мен принципиалното е, че по закон ние нямаме тези правомощия. Ние имаме деклариране и единствено ако те не декларират , ние имаме съответните правомощия да ги санкционираме и затова когато те не предоставят съгласно въпросниците техните данни ние правим тази експертна оценка. Аз ви казах, че в момента този доклад е направен в рамките на 9 % непредоставена информация по отношение на операторите. Радостното е, че големите играчи на пазара разбраха, че трябва да си изсветлят секторите и големите играчи на пазара смея да твърдя, че вече играят чисто, по принципът на честната конкуренция и това се чувства и по качеството на услугите, които се предоставят.
Аз още веднъж благодаря на всички колеги. Само мога да апелирам действително да направим и една среща, ако трябва ние пак ще бъдем инициатори, но да се предприемат конкретни действия. Смятам, че решаването на този въпрос ще опре до други институции, за да бъде контролиран този процес с цел максимално изсветляване на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз, господин Божков.
Призовавам ви към конкретност, защото може би поради самият факт , че си премълчаваме имената на нарушителите е част от този проблем. Може би точно от тази грешно разбрана колегиалност тръгват проблемите. Тук не става въпрос за частно стопанство, става въпрос за деклариране на абонати, които са база за изчисление на много неща след това, включително и на данъци, т.е. нещата изобщо не са безобидни.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз имам само един въпрос във връзка с това, което допълни господин Божков.
Вие казахте, че те само декларират и вие сте длъжни да използвате тази информация, която се предоставя и нямате право на проверка, на корекция на санкция ако има невярно деклариране. Така ли да го разбираме.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, ние правим проверки когато имаме сигнали, но ние проверяваме и те ни дават декларираните договори. Аз не случайно ви казах. Всички знаят, че има много повече абонати, те ни дават само 100, да не правя реклама на телевизията. Ние не сме Прокуратура. Аз затова искам да кажа, че този въпрос не стои само за нашият сегмент, вие знаете как стоят нещата и в останалите сектори. За мен може би част от решението е да бъде въвлечена в процесът на контрол Националната агенция по приходите, но не е коректно да прехвърлям вината и отговорностите на други хора, които ги няма в залата. Това е моят отговор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Тилев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги, ще ви припомня дискусията в тази зала, в която гласувахме законовите изменения. Тогава аз се обърнах към АБРО, към БАККО и към всички останали организации, които се занимават от едната страна на процеса. Самият модел е сбъркан и тогава господин Караджов председателя на комисията много хубаво репликира. Приемаме една мярка, която на практика е чисто формална и ако искате по-голяма прозрачност действително да си повишите приходите и нещата дая излязат на чисто и наясно просто променете подхода си към проблема. Не е това подхода. Обичайно при подобен тип спорове между страни се търси икономическо решаване на този проблем, а не статистическо както подхождате вие. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Тилев.
Други въпроси и становища.
Заповядайте, господин Вълков.
Благодаря, господин председател. Уважаеми господин заместник министър, уважаеми господин председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми гости, господа и дами народни представители, аз лично ще гласувам за така представеният ни доклад и смятам, че моите колеги от всички политически сили ще го подкрепят по принцип, тъй като той отразява вярно състоянието, което е в момента и в крайна сметка това е едно от задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията, което е изпълнено за предходната година.
Аз обаче имам един друг въпрос, който се отнася и е точно за този сектор, който е изключително важен и който към настоящият момент аз не знам да е получил отговор. Става дума за нарушението, което е съгласно съдът на Европейския съюз по решението С -376/13. Всички знаете за какво става дума.
Въпросът ми е и към Комисията за регулиране на съобщенията, използвам възможността че тук е и ресорният заместник министър на същия сектор за наземното цифрово радио и телевизионно разпръскване. Конкретно искам да знам вашите мнения по това как и кога ще бъде изготвена официалната държавна позиция по тази тема, защото сроковете, които имаме са кратки, те ни притискат и ние просто трябва да знаем по какъв път ще поемем в тази насока. Съществуват няколко възможности, сложни са нещата, вероятно ще има и промени в законодателството, преди това има и други възможности. Искам просто да чуя тези две основни институции, които имат отношение по въпросът преди да се вземе решение на Министерски съвет и да се гласуват евентуално някакви промени в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Кой ще вземе отношение първи?
Заповядайте, господин Божков.
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Тъй като все пак разглеждаме годишният доклад, затова си позволявам първо аз да отговоря преди господин заместник министъра. Този въпрос за моделът вие го знаете, ние го поставяме от няколко години.
Второ има вече определено произнасяне на Европейският съд и междувременно не бездействаме. Съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприехме съответните стъпки. Ние ако си спомняте преди две или три седмици имаше инициирана среща с Комисията по културата и медиите, на която присъстваха и представители на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в лицето на господин Караджов и господин Костадинов. Там всички страни си казахме нашите виждания по този въпрос. Обединихме се ако може така да се каже да бъдат подготвени съответните предложения, включително и предложение за законодателни изменения във връзка с това процедурата да бъде спряна и да бъде намалена санкцията. В този ред на мисли бяха обобщени всички предложения и доколкото знам са изпратени в Министерски съвет. Отделно от Министерски съвет, от кабинета на министър председателят ние получихме писмо да дадем нашите предложения.
Отделно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме предприели съответни действия по отношение на вариантност на излизане от ситуацията, като разбира се е хубаво изпълнителната власт да си каже тежката дума, защото това е позиция на държавата за излизането, така че ние в този аспект може да се каже, че това което зависеше от нас ние сме си го свършили, съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме си дали нашите виждания и вече очакваме решение на Министерски съвет, за да предприемем съответните конкретни действия , с цел избягване на инфрииджмънт процедурата.
Това е което имам да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте ,господин Борисов.
Моля да разясните по-подробно как стои точно този въпрос. Доколкото разбирам все още не сме навлезли в наказателната фаза.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам да отговоря на вашите очаквания.
След като Европейският съд излезе със свое решение относно нарушенията, които нашата държава е допуснала по време на конкурсите за мултиплексите, екипа в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвсем съзнателно и целенасочено започна да търси контакти с експертите от Европейската комисия. Разбира се това не ставаше тайно от колегите от Комисията за регулиране на съобщенията.
В резултат на тези усилия организирахме среща в Брюксел, на която моите колеги на експертно ниво заедно с представител на Комисията за регулиране на съобщенията отидоха и представиха нашето виждане, говоря за виждането на България затова какво ние разбираме, че трябва да се случи в резултат на това съдебно решение.
Целта на тази инициатива, пак подчертавам тя е българска инициатива, целта на тази инициатива беше да демонстрираме пред Европейската комисия готовността на държавата да реши честно този проблем, възникнал назад във времето и не по-малко важно да предотвратим началото на санкционно производство. Вие абсолютно правилно отбелязахте, господин Караджов, че Европейският съд констатира едни нарушения и в решението на съда единственото финансово отражение, което има върху нашата държава е, че ние трябва да платим адвокатските разходи, нищо повече, т.е. към днешна дата няма стартирано санкционно производство и всичките ни усилия са насочени да не стигаме дотам.
По време на тази среща в Брюксел, за която ви казах, моите колеги представиха българската позиция, която преди това беше преминала през заседание на Министерски съвет, т. е. те имаха мандат от Министерски съвет да я представят.
В резултат на тези разговори стана ясно за българската страна, че държавата трябва да реагира максимално бързо, като проблемът само го припомням и той е, че решенията които са издадени през 2009 година са със срок на валидност 15 години и следващите промени в Закона за електронните съобщения, които бяха направени и бяха консултирани и съгласувани с представители на Европейската комисия не бяха отчетени по време на хода на това съдебно дело. Така че на нас ни беше дадено ясно да разберем в Брюксел, че трябва да вървим в посока или отнемане на тези разрешения или съкращаване на срока на тези разрешения.
Конкретният подход към решаването на задачата, както каза и господин Божков е въпрос на държавническо решение как точно трябва да изпълним това, което ясно ни беше дадено да разберем, че трябва да свършим.
Понеже миналата седмица в пресата бяха публикувани някои неверни неща, искам пак да подчертая, че този случай засяга само и единствено търговските мултиплекси. Този случай няма нищо общо с общественият мултиплекс, върху който се разпространяват програмите на БНТ и на Българското национално радио. Включително стигнахме дотам, че миналата седмица ми се обаждаха и народни представители и журналисти да ме питат защо мислим в посока обединяване на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Декларирам такива мисли в изпълнителната власт няма. Не знам от къде тръгна това нещо.
Пропуснах да спомена само, че н резултат на разговорът, който българската страна проведе в Брюксел ние сме изпратили на колегите в комисията буквално петия или на шестия ден след срещата един примерен въпросник за така наречените обществени консултации, които трябва да проведем относно интереса към потенциално освободения честотен спектър, ако се премине към отнемане на разрешенията на мултиплекс операторите.
Странното е, че както комисията бързаше , до днес ние нямаме обратна връзка от тях затова какво те мислят относно въпросите, които възнамеряваме да зададем по време на това обществено обсъждане. Още една много важна теза, която българската страна защитаваше така съвсем сериозно защитаваше по време на този разговор, това е темата с непрекъсваемостта на цифровия ефирен телевизионен сигнал, защото каквото и да се прави като последствие от това решение на Европейския съд не бива да допускаме прекъсване на този сигнал. Колегите от комисията много ясно осъзнаха потенциалната опасност от това да прекъсне сигналът, ако се премине много бързо към изпълнение решенията на Европейския съд и се съгласиха, че ние трябва да отстраняваме тези несъответствия поетапно. Ключовата дума е поетапно.
Това е което мога да кажа. Ако не съм бил достатъчно ясен съм готов да обяснявам.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Борисов. Бяхте много изчерпателен и аз и колегата Вълков сме изключително удовлетворени от Вашия отговор.
Моля за други въпроси или становища от страна на народните представители.
Ако няма други въпроси да преминем към гласуване на доклада. Прекратяваме дискусията.
Съгласно чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще подложим на гласуване доклада, като проекторешението гласи следното:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за електронните съобщения,
РЕШИ:
Приема годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година в областта на електронните съобщения.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували „за“ – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – Разни.
Има ли предложения по точка Разни, уважаеми колеги. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Гроздан Караджов/
