1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23.06.2015 г. - за първо четене.
2. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.“, №502-00-27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29.06.2015 г.
3. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, №502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р О Т О К О Л

На 08 юли 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23.06.2015 г. - за първо четене.
2. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.“, №502-00-27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29.06.2015 г.
3. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, №502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, тъй като вече има кворум.
Имам удоволствието да ви представя дневният ред, така както е изпратен на всички народни представители и така както е публикуван на страницата на Народното събрание в интернет:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23.06.2015 г. - за първо четене.
2. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.“, № 502-00-27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29.06.2015 г.
3. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, № 502-00-28, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 02.07.2015 г.
4. Разни.
Има ли процедурни изказвания по дневния ред.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като по т. 3 нямаме раздаден материал, нямаме изпратен на електронните пощи този материал, както е по правилата за работа на нашата комисия, предлагам тази точка да отпадне от дневния ред и да бъде гледана тогава, когато тук всички сме запознати и имаме възможност да бъдем подготвени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз мисля, че беше изпратен линк към документът на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, аз мисля че няма смисъл да коментирам това нещо изпратен линк. Това първо е неуважение към комисията, да не говоря вече за Парламента като институция.
Мисля, че е редно този доклад да бъде изпратен на пощата на всички народни представители и да го има на хартиен носител тук в комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, така е, по принцип сте прав, просто исках да го изясня този момент.
В този смисъл Вашето предложение е точка Трета да остане за следващото заседание, когато бъде раздаден надлежно такъв материал.
Заповядайте, второ процедурно предложение.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията ще прецени съобразно гласуването, но ако все пак точката остане за днешното заседание, мисля че има време докато минем другите точки от дневния ред, Комисията за регулиране на съобщенията да си направят труда и да разпечатат няколко екземпляра, които да предоставят на комисията. Аз прегледах линкът на отчета, но там датата на която е отпечатан той е сгрешена, това е най-малкото неуважение, няма подпис, печат, кой го е изготвил и т.н.
Процедурата ми допълва тази на господин Свиленски.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние сме изпратили годишният доклад на председателят на Народното събрание, на министър председателят, на председателят на комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вторият доклад е в такъв обем, че на практика не минава през електронните пощи. Вие също живеете в този век и много добре знаете, че има един пределен обем, след който те просто не преминават. Предполагах, че ще бъде изпратен поне на флаш драйв или по друг начин.
Аз също ще се присъединя към колегите ми тази точка да се гледа на следващото заседание, предвид неразборията с обемния доклад. Спомням си, че стратегията на НКЖИ беше изпратена на всеки един народен представител на флашка.
Въпросът е, че сега нямаме годишният доклад, очевидно народните представители не са се подготвили и затова предлагам да преминем към гласуване на процедурното предложение, с което точка Трета да бъде отложена за следващото заседание, на което народните представители ще са се запознали с доклада.
Който е съгласен с предложението на господин Свиленски, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Дневният ред е променен както следва:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 23.06.2015 г. - за първо четене.
2. Представяне на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.“, № 502-00-27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29.06.2015 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така представеният дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-00-27, внесен от Министерски съвет на 29.06.2015 г. – за първо четене.
Гости по точка първа от дневния ред са:
Представители на Министерство на околната среда и водите
Г-н Бойко Малинов – заместник министър
Г-н Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“
Г-н Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично модифицирани организми“
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Павлинка Ковачева – главен експерт в дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“
Вносител на законопроектът е Министерски съвет чрез Министерството на околната среда и водите.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по околната среда и водите.
Давам думата на господин Малинов да представи законопроекта.
Заповядайте, имате думата.
Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, предложените изменения и допълнения в Законът за чистотата на атмосферния въздух имат за цел транспониране на част от изискванията на директива 2012/33/ЕС за изменение на директива 9932 на Европейската общност на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива. Останалите изисквания на директивата са транспонирани чрез Постановление на Министерският съвет за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива.
Второ. Осигуряване на прилагането и контролът на изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент за флуоросъдържащите парникови газове и за отмяна на регламент (ЕО) №842/2006, в т.ч. идентифициране на отговорните лица за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване и актуализиране на принудителните административни мерки, глобите и имуществените санкции.
Също така изпълнение на мерки 5658 от Плана за действие за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателство, което съдържа национални и въведени европейски изисквания за периода 2012 – 2014 година, които се отнасят до отпадане на законово изискване за даване на различна по вид информация във връзка с регистрацията на местните снабдители с корабно гориво, съгласно чл. 30 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С приемането на проектът ще бъде изпълнен ангажимента към Европейската комисия за транспониране на директива 2012/33/ЕС за неизпълнението, при което на 22 юли 2014 година е стартирана процедура за нарушение срещу Република България по чл.258 от Договора за функционирането на съюза.
Допълнително с приемането на проектът ще бъдат въведени национални мерки, с оглед осигуряване прилагането на Регламент (ЕО) № 517/2014, ще бъде актуализирано законодателството и намалена административната тежест чрез отпадане на досега действащи законови изисквания.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение се предлагат и изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с въвеждане на изискващите се национални мерки по прилагане на два нови регламента на Европейския съюз, а именно Регламент (ЕО) № 511/2014 относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в съюза.
Регламент (ЕС) № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове, мярка 220 от Плана за действие през 2015 година, с мерките произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието. Завърших.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Откривам дебатите.
Преди да вземат думата народните представители, ако има представители на неправителствените организации или външни за комисията експерти, които искат да вземат отношение по този законопроект. Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, този законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е една нова крачка към това да запазим чиста околната среда около нас.
Предвиждат се редица мерки, които ще доведат до това да дишаме един по-чист въздух и наистина да гарантираме здравословна среда за всички нас.
Въвеждат се изисквания и разпоредби към кметовете на различни градове, които могат да прилагат вече практики към намаляване на чистотата на атмосферния въздух. Това, което е практика отдавна в Европа досега не се прилагаше. Както знаете има градове, където примерно кметовете затварят центъра на града поради това, че има превишаване на пределно допустимите норми на твърди частици във въздуха. Тези мерки, създаването на една по-добра подзаконова нормативна база, въвеждането на допустими стойности на емисиите на замърсяване на въздуха с различни частици и елементи наистина считам, че ще бъде нещо добро. Така че молбата ми е наистина да бъде подкрепен този законопроект.
Ако някой има бележки, може да направи своите предложения между първо и второ четене, но тъй като на първо четене по принцип се говори за политиката, за философията на предлагания ЗИД на законопроект, основното което трябваше да бъде казано, както подчертаха и колегите от министерството, аз си позволих да добавя две думи.
Мисля, че философията, политиката на законът за подобряване на чистотата на атмосферния въздух е нещо, към което всички трябва да се стремим и трябва да го подкрепим. Пак казвам, ако някой има предложения, след това има процедура, по която може да направи своите предложения между първо и второ четене.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Пропуснал съм да представя г-н Живко Петров, който е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Морска администрация.
Заповядайте, господин Петров да вземете отношение по законопроекта.
Г-Н ЖИВКО ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, Изпълнителна агенция Морска администрация е участвала в подготовката на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Работили сме с колегите от Министерството на околната среда и водите. Ние подкрепяме продуктът, който е внесен за разглеждане от вас. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания.
Ако няма други изказвания предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен на първо гласуване със законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502- 01 – 51, внесен от Министерски съвет на 23.06.2015 г., моля да гласува.
Гласували „за“ – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това точка първа от дневния ред се приключена. Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Представяне на годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 година“, № 502 – 00 – 27, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 29.06.2015 г.
Припомням, че съгласно разписаният текст на чл. 87 на ПОДНС предстои да изслушаме отчет за дейността на органа по прилагането на Закона за пощенските услуги през съответния период, проблемите и трудностите, които среща включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждане на предходния период.
Представители от страна Комисията за регулиране на съобщенията са:
Г-н Веселин Божков – председател на КРС
Г-н Никола Колев – заместник председател на КРС
Г-жа Андреана Атанасова – член на КРС
Г-жа Ирина Романска – член на КРС
Г-н Константин Тилев – член на КРС
Г-жа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране“
Г-жа Боряна Стоева – началник отдел „Регулиране на пощенските услуги“ към дирекция „Пазарно регулиране“
Г-жа Мария Бончева – началник отдел „Правно регулиране и общо правно обслужване“
Представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД
Г-жа Анна Желева – директор на дирекция „Финанси и икономика“ на „Български пощи“ ЕАД.
Представители на неправителствения сектор:
Г-н Павел Пенчев – Еконт Експрес
Г-жа Жана Тороманова – Ин Тайм
Г-н Георги Стоев – Ди Ейч Ел
Първо давам думата на председателят на Комисията за регулиране на съобщенията господин Веселин Божков като вносители на този доклад.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, уважаеми господа заместник председатели, уважаеми членове на комисията, дами и господа, колеги, имам удоволствието да ви представя годишният доклад за работата на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги.
Предварително се извинявам за получената колизия по отношение на доклада за електронните съобщителни мрежи и услуги и се надявам да ви изпратим на дискове или на флаш материалът още до края на работния ден.
Съдържанието на доклада. Ще бъда кратък, тъй като съм убеден, че всички вие внимателно сте се запознали с него.
Първо. Състоянието на пощенският пазар в България.
Второ. Разглеждаме проблемът с универсалната пощенска услуга.
Третият казус, който засяга работата на комисията е по прилагането на Законът за пощенските услуги, неуниверсалната пощенска услуга.
Регулиране на пазарът на пощенски услуги.
Перспективи за развитието на пощенския сектор.
Преди всичко искам да обърна внимание за състоянието на пазара на пощенски услуги през 2014 година. В структурата на пазарът на пощенски услуги най-голям дял имат куриерските услуги – 69 %, хибридната поща има 8 % пазарен дял, паричните преводи имат 3 %, но ще видите впоследствие, че те търпят силна динамика.
Пощенските пратки в страната и чужбина имат относителен дял 14 %. Колетните пратки за страната и чужбина - 5 %. Пряката пощенска реклама – 1 %.
В този ред на мисли трябва да подчертаем, че към днешна дата това е структурата на пазара.
За 2014 година общият обем на приходите, които са реализирани в областта на пощенските услуги възлиза на 301 милиона, което показва динамика от 16 % в посока на положително развитие. Броят на пратките възлиза на 180 милиона пратки, което също показва относителен ръст с 3 %, спрямо 2013 година.
По отношение на обхватът на пазара, както знаете той се състои от универсална пощенска услуга, която включва пощенски пратки, вътрешни и международни, а също така пощенски колети до 20 кг, вътрешни и международни, неуниверсалната пощенска услуга, куриерски услуги, хибридната поща, която е изключително модерна в последно време, пряката пощенска реклама и пощенски парични преводи.
В областта на пощенските услуги, които обхващат универсалната пощенска услуга и неуниверсалните пощенски услуги общо функционират 146 броя оператори, от които 7 броя оператори са лицензирани за извършването на универсалната пощенска услуга или услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга.
Сто тридесет и осем броя оператори са регистрирани за извършването на куриерски услуги и хибридна поща и 15 броя оператори са лицензирани за извършване на пощенски парични преводи.
По отношение на универсалната пощенска услуга трябва да отбележим няколко момента за състоянието през 2014 година. Както знаете комисията е възложила задължението за предоставяне на универсалната пощенска услуга на Български пощи ЕАД. Оператори, които предоставят услуги в обхватът на универсалната пощенска услуга са Еконт Експрес, Тип Топ куриер ЕАД, М&МВ Експрес ООД, Стар Пост , Спиди и Терапост Сървисис.
Пазарните дялове на пощенските оператори по отношение на универсалната пощенска услуга. Разбира се най-голям е пазарният дял на Български пощи ЕАД, който през 2012 година е бил приблизително 90 %, до 2014 година е 66 %. Силен ръст така да се каже и относителна пазарна сила придобива Еконт Експрес , който през 2012 година има само 5 % относителна тежест, през 2013 година 19 % и през 2014 година 30 %.
Третият по големина пощенски оператор е М&МВ Експрес ООД, който има съответно 1 %, 7 % и през 2014 година 3 % относителен дял.
По отношение на структурата на универсалната пощенска услуга, най-голям относителен дял в рамките на 74 % имат пощенските пратки, а по отношение на колетните пратки относителният дял е 26 %, но те бележат, ако видите динамиката 26 % ръст по отношение на предишната година.
По отношение на пратките в рамките на универсалната пощенска услуга ние имаме 36 млн. броя пратки, което показва ръст със 6 % спрямо 2013 година.
По отношение на приходите от универсалната пощенска услуга те са в размер, в стойностно изражение 56 млн. лева, което е равнозначно на 12 % ръст за съответния период.
По отношение на неуниверсалните пощенски услуги.
Първо по отношение на обхватът на неуниверсалните пощенски услуги. Както казах те включват куриерски услуги, хибридна поща, която е изключително модерна в последно време, не само в България, но и в Европа и в света и пряката пощенска реклама.
Броят на пратките тук възлиза на 138 млн. броя, което показва ръст с 2 % спрямо предшестващия период, приходите възлизат на 235 млн. лева или съответно 17 % ръст за предшестващия период.
Като относителен дял хибридната поща заема 11 %, пряката пощенска реклама 1 % и куриерските услуги заемат най-голям относителен дял – 88 % от обхвата на универсалните пощенски, услуги.
Пратките по паричните преводи възлизат на 6.3 млн. броя или бележат ръст с 37 % спрямо 2013 година, а приходите в стойностно изражение са приблизително 10 млн. лева, което е равнозначно на 16 % ръст в този сегмент.
По отношение на пазарните дялове отново водещи са Български пощи ЕАД, които през 2013 година са имали съответно 67 % пазарен дял, през 2014 година стават 54 % и отново имаме ръст на останалите участници на пазара, съответно 2013 година са имали 33 %, а през 2014 година вече 46 %.
Пак основни играчи от останалите участници са Еконт Експрес, Спиди, М&MB Експрес и други.
Знаете, регулирането на пазарът на пощенските услуги е важна задача, вменена в работата на комисията. Основната ни задача преди всичко е оценка на наличието на справедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвянето на предложение за размера на компенсациите. Знаете, че всяка година винаги голяма част от дискусията я концентрираме в тази област.
Второ. Измерване и отчет на нормативите за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване.
Третият момент е пощенската сигурност, контролната дейност и защита правата на потребителите.
По отношение на регулиране на пазарът на пощенските услуги и оценка на наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвянето на предложение за размерът на компенсациите.
Съответно размер на компенсациите, поискани от Български пощи ЕАД, през 2011 година са поискани 22 750 000 лева, през 2012 година – 18 767 000 лева и през 2013 година – 20 463 000 лева.
Искам да отбележа, че всичко което е одобрено в резултат на извършеният одит от съответната фирма по отношение на размерът на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга за съответните години са намерили адекватна оценка и по отношение на решението на комисията за предоставянето на тази сума в съответния размер - 22 750 000 лева за 2011 година, 14 815 000 лева за 2012 година и 16 645 000 лева за 2013 година.
По отношение на 2014 година както знаете в момента тече съответния одит и се надявам, че ще влезем в графика, който е приела комисията и се надявам и колегите от Български пощи ЕАД да подават своевременно информацията на съответните одитори, за да могат сумите, които се искат от страна на Български пощи ЕАД да бъдат оценени от съответния одиторски екип.
По отношение на измерването и отчетът на изпълнението на нормативите и за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване знаете, че важен показател това е времето за пренасянето на вътрешните непрепоръчани пощенски пратки с предимство и тук основния показател е срока на доставка, т.е. на първия ден, на вторият ден, дали това се доставя 5 дни в седмицата, както е прието в България и т.н.
Нормативите за качеството на услугата, съгласно първият критерии ден плюс един е не по-малко от 80 % от кореспондентските пратки. Резултатите в динамика ще ви ги кажа. По отношение 2012 година са 48 %, 2013 година 51 % и 2014 година – 67 %. Така че въпреки че все още Български пощи ЕАД не успяват да влязат в норматива виждате един положителен тренд в рамките на 17 % в посока положителност и аз смятам, че догодина те ще изпълнят изискването за 80 % на кореспондентските пратки.
По отношение на вторият критерии ден плюс две. Критерият е не по- малко от 95 % от кореспондентските пратки да се доставят до втория ден. Тук трендът е също положителен, 73 % през 2012 година, за 2014 година вече е 90.3 %. Така че тук почти е изпълнен този критерии.
По отношение на времето на пренасяне на вътрешни непрепоръчани пратки без предимство критериите са отново ден плюс два и ден плюс три.
Нормативите за качеството на услугата са съответно 80 % и 95 % както и при предишните и тук за щастие трябва да кажа, че ние вече имаме по-добри показатели отколкото са наложените нормативи, тъй като по отношение на първия показател имаме достигнат процент 87.3 спрямо 80 %. По отношение на вторият показател имаме 95 %, което е равно на изискваното.
По отношение на пощенска сигурност. Контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията и защита на потребителите се извършва посредством планови проверки и проверки във връзка с постъпили писма и сигнали. За 2013 година броят на постъпилите писма и сигнали е 54, за 2014 година те са 60, което посочва 11 % ръст на сигналите.
Броят на разглежданите жалби и даването на становища относно направените рекламации от потребителите. Имаме 127 жалби от потребителите за 2013 година и съответно 117 броя жалби за 2014 година, което показва регрес в рамките на 8 %.
По отношение на рекламациите. Имаме 17 578 броя рекламации спрямо 19 370 броя рекламации за 2014 година, което показва ръст на рекламациите с 10 %.
По отношение на съгласуване на общите условия на договорът с потребителите на пощенските услуги и на пощенските оператори. Имаме 19 броя за 2013 година и съответно 12 броя за 2014 година.
Тъй като в предишните години, когато сме отчитали работата на Комисията за регулиране на съобщенията беше акцентирано и върху това какви перспективи виждаме ние и тенденции за развитието на съответния пазар, ние сме извели няколко такива.
Първо намалява делът на задълженията на пощенския оператор на пазара на универсалната пощенска услуга. Този процес не е лош, това е част от демократизацията на този процес, част от тенденцията историческото предприятие да му се намалява неговия брой, но не целесъобразно и целенасочено, а в резултат на пазарната конюктура, създаването на ефективни условия за ефективна конкуренция.
Второ нарастване на делът на колетните пратки до 20 кг за страната и чужбина от общият размер на приходите на пощенските услуги. Това също е една европейска тенденция.
Третият тренд, който ние го извеждаме като важен, това е увеличаване на броя на операторите, лицензирани за предоставянето на услуга от обхватът на универсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи, повече конкуренция, по-добро качество и по-разнообразни услуги.
Другият момент, който отбелязваме е нарастване на пратките и приходите на пощенските оператори, генерирани от електронна търговия. Искам да кажа, че и на световният пощенски орган и по отношение на Ир Джи Пи, приоритети които се дават това са основните тенденции и за щастие българските оператори адекватно реагират на тези съвременни тенденции.
Друго, което е необходимо да отбележим това е увеличаване на броят на пощенските оператори, които ще предоставят услуги, свързани със сайтовете за електронна търговия. Знаете, това е също така модерен подход. Реализираните приходи от куриерски услуги в значителна степен определят развитието на пощенския пазар. Както виждате в основните дейности, които разгледахме на пощенския пазар имаме ръст и то по някой път в двуцифрени числа – 19 %, което е също за пощенския пазар и аз се надявам, че ние овладяваме тренда от преодоляване на икономическата криза и това са първи признаци в този аспект.
Това е което имахме да кажем в областта на пощенските услуги. Ако имате въпроси, констатации сме готови да ви отговорим.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Божков.
Преди да дам думата на останалите колеги, някой друг от членовете на комисията или заместник председателят на комисията иска ли нещо да допълни.
В такъв случай давам думата за становища на представителите от неправителствения сектор. Няма желаещи.
В такъв случай давам думата на народните представители за въпроси към Комисията за регулиране на съобщенията и за становища.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми дами и господа, гости, народни представители, аз лично съм удовлетворен от така направеният доклад, както и от това, което беше изнесено. Ще се спра върху няколко основни неща, първото от които е основните тенденции, които се запазват в сегашния пощенски пазар, а именно спадът на търсенето на пощенските услуги и нарастването на потреблението на колетните пратки, което вече е ясно в 4-годишния либерализиран пазар, който беше оформен в нашата страна. Той получи някаква по-сериозна устойчивост, което е добре от следващите две неща, които смятам да коментирам, а именно продължаващата тенденция на увеличаване на броя на операторите, което смятам че е добре за нашия пазар, тъй като това ще доведе до една по-голяма конкурентноспособност на средата и това ще докара фактически истинската конкуренция на този пазар. Наблюдаваме и увеличение на пощенския пазар, който както казахме е нараснал с близо 16 %. Тук също имаме една значителна устойчивост. Разделението на универсалната и неуниверсалната пощенска услуга също бележи стабилни граници.
Това, което нас ни интересува повече в комисията като народни представители все пак е участието на българските пощи на този пазар, основно с тяхното участие в неуниверсалната пощенска услуга, което също така вече е стабилно през последните 4 години и то е около 4 %, ако не се лъжа от доклада, който ни беше предоставен.
Това което ме интересува, тъй като в момента използвам възможността, че тук при нас е и господин Дънешки от Български пощи ЕАД, да ни кажете развитието на Български пощи ЕАД как го вижда ръководството на Български пощи ЕАД в контекста на този доклад в основните тенденции на развитието на пазара и в това освен устойчивото състояние, в което се намират пощите какви са вашите виждания за едно по-сериозно развитие. Вече не говорим за стабилизирането на пощите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Първоначално може би ще дам думата на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз нямам какво да добавя. Смятам, че господин Вълков коректно отрази и даде оценка и на доклада и на тенденциите.
По отношение на Български пощи ЕАД. Аз смятам, че Български пощи ЕАД стоят стабилно на пазара. Надявам се, че няма толкова често да се сменят изпълнителните директори, защото винаги когато има един здрав административен капацитет, тогава има и една устойчивост на резултатите.
По отношение на пазарният дял в неуниверсалните пощенски услуги. Регулаторът не се бърка в бизнес планът съответно на Български пощи ЕАД, така че аз не мога да взема отношение. Единствено мога да потвърдя казаното от господин Вълков, тъй като действително този пазарен дял е в рамките на 2.8 – 3.6 %. Той в последните няколко години е един и същ. Смятам, че по-добре е да изслушаме изпълнителния директор по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Очакваме господин Борисов и господин Дънешки да вземат отношение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък, след което ще дам възможност на господин Дънешки да отговори на въпросите на господин Вълков.
Аз също се запознах много внимателно с годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, който отразява действителността на пазара на пощенските услуги такъв какъвто е. Само искам да припомня, че Български пощи ЕАД и другите пощенски оператори, с гордост можем да кажем че първите четири години оперират на либерализиран пазар, с уговорката че Български пощи ЕАД не бяха подготвени за тази либерализация. Това доведе в началото на този 4 годишен период до съществени трудности в дейността на Български пощи ЕАД. Имаше напрежение, но цифрите, които колегите от Комисията за регулиране на съобщенията представят в годишният си доклад показват, че дори и такава тежка структура, каквато са Български пощи ЕАД са успели да се адаптират към даденостите на свободния пазар и въпреки намалението в пазарния дял при предоставяне на традиционните пощенски услуги в други нетрадиционни за тях сфери те бележат ръст, което на мен ми говори, че екипа който стои начело на Български пощи ЕАД, между другото той беше същия в началния период на либерализирания пазар е успял да напипа верния тон и да се адаптира бързо към динамиката на пазара.
Друг коментар, който бих искал да направя и да обърна вашето внимание е върху фактът, че фокуса се измества, това и господин Вълков го спомена между другото, от традиционните пощенски услуги към повишения брой примерно на колетни пратки, което от своя страна е свързано с все по-масовото използване на възможностите, които дава електронната търговия в днешно време.
Вярвам, че господин Дънешки ще спомене пред вас конкретни проекти, които Български пощи ЕАД изпълнява, за да отговори на изискванията на тази електронна търговия и лично моята увереност е, че догодина живот и здраве Български пощи ЕАД ще могат да покажат още едни по-добри резултати в посока отвоюване обратно на пазарен дял, който днес така или иначе те са загубили в една или друга сфера.
Това е моят кратък коментар. Господин Дънешки, заповядайте.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Благодаря, господин Борисов.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми господин председател, дами и господа, това което аз мога да добавя от казаното от господин Борисов е следното. Ние внимателно прочетохме докладът на Комисията за регулиране на съобщенията, приемаме констатациите. Тенденциите на пазара са явно отразени, т.е. това забелязваме и ние, естествено и констатациите, които са направени. Ние работим в посока съответно нещата, които влияят негативно да бъдат компенсирани. Това което мога да кажа е, че след приемането на секторната политика през м. февруари т. г. в дружеството активно се изготвя дългосрочна стратегия със съответно набелязани мерки и такива, че дружеството да може да отговори на очакванията на пазара.
Разбира се тенденциите, които наблюдаваме в пощенският сектор и на последната среща в Берн на Съветът по пощенска експлоатация, се оказва, че основното развитие което пощенските оператори виждат като голям запас е електронната търговия. Български пощи ЕАД, съвместно с Юпи пост Юръп участва в два проекта. Единият проект е Икон про и другият е Интерконект. Това са проекти, които целят изграждането на единна платформа между операторите на различни държави за обмен и свързани с нарастващите нужди на потребителите да пазаруват онлайн и да пращат в различни точки на земята продуктите, които са си харесали.
Като цяло другата сфера, в която работим е обновяване на информационното обезпечение на дружеството. Разработихме от началото на годината електронен пенсионен картон, което дава възможност клиентите, които получават пенсии да бъдат по-бързо и по-коректно обслужвани, т.е. те могат да получават пенсията си във всяка пощенска станция след предварителна заявка, докато преди беше свързано с наличен хартиен картон, който искаше пренос, въобще имаше затруднения. Сега в момента обслужването е подобрено сравнително, за едно по-кратко време хората получават своите пенсии.
Допълнително са внедрени два стандарта ИСО 27000 1, ИСО 18000 и едно за здравословни и безопасни условия на труд. Няколко проекта, които бяха спрени по тях е възобновена работата. Един от проектите е свързан с Оперативна програма Човешки ресурси. Проектът Интерконект, който беше спрян през миналата година продължава да работи. В момента се работи усилено по него, за което казах преди малко.
Допълнително е въведена нова софтуерна система за управление на персонала. От началото на м. януари тя функционира, което също след определен момент ще доведе до редукция на административен капацитет, което ще позволи съответно да бъдат намалени и разходите по обслужването на тези дейности. Внедряваме нов софтуер за управление на автомобилния парк.
Български пощи ЕАД разполагат със сериозен автомобилен парк и ресурсът, който хабим по неговото обслужване също ще оптимизираме посредством това ново приложение. Водим преговори с Агенция Митници оторизиране на Български пощи като косвен представител, за по-бързо обработване и освобождаване на международните пратки. Както е видно от докладът при нас има нарастване на входящите и изходящи пратки за чужбина с 40 % и съответно 22 %.
Допълнително в момента разглеждаме вариант да обособим сортировъчна логистична мрежа в Български пощи ЕАД като отделен разходен център и да изработваме система за разчитане между отделните звена, което имаме съответни очаквания също да доведе до оптимизация и по-висока ефективност.
Преговаряме с два от най-големите вендори за внедряване на система за управление на ресурсите, така наречените РП системи, което обхваща бизнес процесите, отчетността, управлението и контрола. Скоро имахме визита от единият от доставчиците. Сега ще правим друга. Така че се надявам съвсем скоро да концентрираме усилията в няколко главни информационни системи и да минимизираме работещите към момента близо 70 такива, наследени в годините. Разбира се имаме подобрение в обслужването през тази година на събирането на местни данъци и такси. През тази година Български пощи ЕАД успя да сключи почти два пъти повече договори с общините за инкасо на местни данъци и такси. Обслужваме над 140 общини, при заварени 62. Това дава възможност естествено населението във всяка пощенска станция да може да си плаща данъците, да не ходи да се реди на опашки в данъчните служби. Това всъщност повишава ефективността на събираемостта на тези пари и съответно те да бъдат акумулирани в съответните хазни на общините.
Общо взето като цяло това са някои от мерките, които в момента ние сме набелязали и по които работим, с цел разбира се да бъдем достатъчно конкурентни. Разработваме също така нова система, която ще обедини всички информационни ресурси, които използваме за управление на паричните преводи. Както стана ясно от докладът, тук губим дял и анализирайки резултатите ние сме взели мерки и от началото на тази година наблюдаваме дори увеличаване на приходите, касаещи електронните преводи основно, почти 67 % имаме нарастване за 2015 година в използване на тази услуга при нас. Допълнително отговаряйки на очакванията на пазара за нарастващите нужди от куриерски услуги. Там разбира се ние имаме сериозно изоставане. Работим усилено в тази посока. За труктурното звено Булпост в момента разработваме нова система за бонусиране на служителите и съответно разчитане между Български пощи ЕАД и съответно звеното, тъй като ресурса който частично се ползва от това звено е ресурса на Български пощи ЕАД. От този месец пуснахме услуга SMS известяван, за съжаление при нас отсъстваше, при другите конкуренти я нямаше, което е удобство за нашите клиенти.
Общо взето това са част от нещата. Имаме спечелени обществени поръчки за над 15 млн. лева през тази година.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Заповядайте господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм удовлетворен от отговорът, който ми беше даден. Искам само да спомена, че изключително важно е развитието на българските пощи от икономическа и от социална гледна точка това е един от най-големите работодатели в страната.
Бих желал обаче комисията да бъде запозната с дългосрочната стратегия, след като бъде готова. Това, което сме коментирали винаги е да има една по-сериозна търговска насоченост в Български пощи ЕАД, което смятам че е спазено като принцип, тъй като вече сме свидетели, че имаме едно устойчиво участие в пазара на българските пощенски услуги и смятам, че наистина може да очакваме през следващите години при правилно развитие да подобрят своите позиции.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда много кратък. имам два въпроса към Комисията за регулиране на съобщенията и един към Български пощи ЕАД.
Когато се либерализира пазарът и приехме тази либерализация имаше известен проблем, който доколкото съм запознат съществува и в момента относно обхватът и достъпността на универсалната пощенска услуга. Още тогава имахме притеснения, че могат да останат населени места, хора, райони, които да нямат достъп до универсалната пощенска услуга, имайки предвид издръжката на пощенските пунктове, които бяха по различни райони и преструктурирането и на Български пощи ЕАД и навлизането на пазара на частните компании след либерализацията на пазара.
Това е един въпрос. Вторият въпрос е как в доклада е отчетено или по-скоро в коя графа, когато говорим за неуниверсалната пощенска услуга, а за преноса на пратки, така наречения наложен платеж, когато се заплаща стойността на стоката, а не стойността на услугата като такава. Това в графа Парични преводи ли се отчита или пак се натоварва процентът като оборот на пощенските пратки, защото на мен ми се иска да знам и да си направя разлика това дали влиза в общия оборот или се води при вас като статистика, като друг вид услуга, която има съвсем различни измерения. Защото знаете, че по закон това би трябвало да е съвсем друга услуга, която трябва да се третира по съвсем различен начин.
Последният въпрос, който имам към Български пощи ЕАД. Знаете, че тогава дискутирахме когато либерализирахме пазара. Имаше в законът една не лоша търговска практика, което все още не е изчистено докрай. Знаете, че цените на Български пощи ЕАД са публично известни, те се контролират от Комисията за регулиране на съобщенията, което пречеше на Български пощи ЕАД съвсем конкретно да играят на свободния пазар, имайки предвид, че всички други участници знаят какви са цените и процентът, който могат да предложат за отстъпка.
Съществува ли все още този проблем или по някакъв начин с времето е изчистен и може да играете като пълноправни участници във всяка една процедура или все още го има тази спирачка. Защото съгласете се, че когато всички други участници са запознати с цените и процентът отстъпка, която можете да дадете, общо взето изпадате в ситуация на неконкурентноспособност. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Заповядате, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря за въпросите на господин Михов.
По отношение на либерализирането на пазара аз мисля, че България стои добре и в частност Български пощи ЕАД в изпълнението на тези показатели, тъй като в България имаме около 2 800 пощенски станции, които дават едно добро обслужване на всички кътчета така да се каже от нашата родина. Освен това по едни от най-добрите показатели ние правим редовна проверка на оператора, по отношение на доставката, тъй като вие знаете, че те са задължени 5 дни в седмицата да доставят съответната услуга. Така че ние в този аспект нямаме забележки и мисля, че Български пощи ЕАД изпълняват този критерии добре.
На следващият въпрос за наложеният платеж. Те се калкулират към приходите от пратки, така че и тук няма проблем и всичко това излиза в нашият годишен отчет. Господин Дънешки също ще вземе отношение по този въпрос, но ние контролираме цените на дребно, а не на едно.
Второ. Законът за обществените поръчки дава възможност на Български пощи да участват с цени, които са различни от регулираните цени. Така че в този аспект аз мисля, че те вече са конкуренти на всички останали участници на този пазар. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Михов. Реплика по първия въпрос.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако правилно съм разбрал, Вие наблегнахте на универсалната пощенска услуга, визирайки Български пощи ЕАД, но все пак нали има и други оператори на пазара, които имат такъв лиценз и затова попитах за достъпността. Знаете, че при получаването на лиценз едно от изискванията е точно за достъпността. Мен ме интересува дали се упражнява контрол върху това как те упражняват достъпността върху своите услуги.
Съобразно отговорът на втория ми въпрос аз доколкото разбрах стойността на наложения платеж вие го калкулирате като оборот, калкулиран от пощенски пратки, с което мисля че се изкривяват показателите, не се получава може би коректна информация на обема, който операторите на пазара осъществяват, защото едно е да заплатиш стоката, която си купил, друго е да заплатиш стойността на услугата като транспортна пощенска пратка.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Напълно сте прав, но тъй като няма това задължение за операторите да си разделят куриерите по каква дейност да го изпратят, ние също нямаме законно основание да го изискваме. Ако направите някакво специфично изискване и го вкараме в Закона за пощенските услуги, ние и това ще го наблюдаваме, но към днешна дата нещата стоят така.
По отношение на останалите оператори, които изпълняват част от обхватът на универсалната пощенска услуга, докато е само един оператор, който е задължен, все пак конкуренцията ги стимулира те също да развиват тяхната куриерска мрежа и те също да бъдат конкуренти на основния оператор. Друг е въпросът, че трябва да си признаем и те затова не искат да изпълняват това задължение, особено в страните от Централна и Източна Европа, тъй като изпълнявайки универсалната пощенска услуга това води до определени тежести. В този аспект останалите оператори, които на изпълняват това задължение те се концентрират в дейности и в градове, където има по-голям ефект и от обхвата, и от мащаба и т.н., да не влизаме в подробности.
Смятам, че пазарът към днешна дата е достатъчно конкурентен, с достатъчно участници и в интерес на истината в отделни сегменти имаме доста добри участници и от частния сектор, с изключение на Български пощи ЕАД. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Михов, имате право на дуплика.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че първият отговор не беше съвсем коректен. Не ангажирам никого с моето мнение, но в законът ясно е записано, че когато вие платите стойността на услугата, то вие я заплащате срещу една фактура. Стойността на стоката, която закупувате на друга фактура, разделението го има и те са длъжни да го разделят, защото едното е паричен превод. Вие парите, които плащате за стоката, която сте купили с наложен платеж фирмата ги превежда на трето лице, тя не остава при тях. Има малък процент, който може би вземат като стойност на превода и може би те трябва да влязат в графата Парични преводи. Вие имате анализ на паричните преводи, колегите от КРС го потвърждават. Имате графа Парични преводи и може би трябва да се наслагат в оборотът на паричните преводи, а ние в графата Обем на приходи от пощенските услуги. Само това искам да кажа като уточнение, в законът е ясно разграничено, защото се издават два различни документа. Едното визира стойността на пощенската услуга, другото визира стоката която вие закупувате, защото знаете че напоследък търговията се развива все повече и мисля, че и вие като регулатор в крак с тенденциите би трябвало да обърнете по-сериозно внимание на това, не случайно ви попитах. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Към Български пощи ЕАД се обръщаме по въпросите на господин Михов. Заповядайте, господин Дънешки.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа по отношение изпълнението на лицензията на Български пощи ЕАД, която имаме като оператор със задължение да изпълняваме универсална услуга, това което можем да кажем е, че Български пощи ЕАД носят поща съгласно лицензията във всички населени места през цялата година, това са над 5 200 населени места. Услугата наложен платеж се разглежда като допълнителна услуга за страната, тя е неуниверсална и всъщност и приходът от нея се разгледа в различно перо за разлика от днешния превод, който си е допълнително перо.
По отношение на обществените поръчки, в които участваме, преди малко когато говорих за мерките, които сме предприели. Да в момента при този недостатък в Законът за обществените поръчки продължаваме да участваме с пазарни цени. Естествено разработваме гъвкава политика, така че да можем да сме конкурентни и поради тази причина от началото на годината както преди малко споменах има около 15 млн. от спечелени търгове, което за нас е добре.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, господин Божков, уважаеми колеги, аз имам три въпроса към Български пощи ЕАД и един към Комисията за регулиране на съобщенията.
Въпросът ми към Български пощи ЕАД е следният. Тъй като казахте, че искате да развивате Булпост, т. е. куриерската дейност и инвестирате в капацитета, интересува ме колко нови клона са открити в последната една година и какви са ви плановете в бъдеще за разкриване на такива клонове.
Вторият ми въпрос е свързан със следното. Тъй като казахте, че сте спечелили много договори с общини за заплащане на местни данъци и такси, до колко часа е работното време на гишетата, които събират тези местни данъци и такси и всички други разплащания, защото преди няколко месеца имахме информация, че сте сменили работното време от това което е било – до 19.00 часа, до 17.00 часа и няма как гишето даже и да го правите, работейки до 17.00 часа да извършва тази дейност, тъй като хората са на работа през това време.
Третият ми въпрос не е свързан с докладът, но ще използвам възможността че сте тук да го задам. Министър Московски каза, че виновникът за забавянето на поръчката за охрана на пощите, прословутата обществена поръчка е по вина на вашия предшественик и за най-голямо съжаление в парламентарен контрол господин Московски също така заяви, че вие сте го назначил за директор в Български пощи ЕАД и то на заплата, може би по-висока от Вашата. Питам аз това ли е благодарността за човек, който е виновен според министъра, не според мен за забавянето на поръчката и какви действия смятате да предприемете срещу него, тъй като не виждам нормално обяснение, че човек който е виновен, човек който е сменен като изпълнителен директор вие след това да го назначите на позиция, по-висока като заплащане, даже и от тази на заместник министъра, който стои до Вас.
Въпросът ми към Комисията за регулиране на съобщенията какво е вашето мнение, дали има нелоялна конкуренция в сектора и ако има такава вие контролирате ли, трябва ли нещо да се направи, тъй като ако има такава нелоялна конкуренция, това разбира се е за сметка на Български пощи ЕАД и ако трябва някакви действия да се предприемат и от нас като законодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Дънешки.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа. Аз искам да започна отзад напред с отговорите, ако е възможно, тъй като тази тема беше гореща дълго време. Това, което мога да кажа само във връзка с коментарите, които господин Свиленски направи, че моят коментар по отношение на забавянето на процедурата по всичките ми изяви преди време, както и по мои спомени, коментарът на господин Московски беше, че поръчката е забавена от предишно ръководство, там не е цитирано име. Така че ако трябва да разгледаме нещата в хронология една такава поръчка е трябвало да стартира 6 месеца преди обявяването й, т. е. в края на м. септември. Да, към настоящият момент ръководител на Български пощи ЕАД е бил господин Дочев, но всички знаем, че една такава поръчка не може да бъде подготвена за един месец, така че подготовката е трябвало да бъде направена е много по-рано и да стартира да кажем през м. март 2014 година, когато ръководството е било различно.
Това което мога да добавя е, че за съжаление аз не си нося писмата, които предишният път когато бях тук в комисията носех със себе си. В тези писма от Правна дирекция са насочени към господин Петков, който е управлявал към настоящия момент, в които писма е напомнено, че тази процедура трябва да стартира във връзка с тези срокове.
Да, разбира се господин Дочев е трябвало също да работи в посока обезпечаване на тази важна задача за дружеството, за да не се изпада в ситуация, в която за кратко време да се правят сложни неща, но за съжаление такава е ситуацията. Да, господин Дочев беше назначен в звеното Българска филателия и нумизматика, заплатата му е била каквито са стандартните заплати на Български пощи ЕАД. Тя не е по-висока от моята, не знам заплатите в министерството какви са, за да направя сравнение. Към настоящият момент господин Дочев е в болнични, така че неговият казус стои на дневен ред и ще бъде решен съобразно насоките, които са дадени от вашите коментари и питането в пленарна зала.
Не искам да изпадна в ролята на адвокат, но това е хронологията на събитията и нещата е трябвало да се случат много по-рано, за съжаление не са се случили. Господин Дочев за участието в този процес ще си понесе съответните последствия.
Другият въпрос по отношение на работното време. Това беше въпрос, който беше цитиран отново на предишното ми идване тук. Да, ние заварихме кореспонденция, свързана с намаляване на работното време, след което естествено до директорите в регионалните управления е написано писмо, в което е упоменато по тяхна преценка те да управляват работното време, в зависимост съответно натоварването на офисите и посещението на клиентите. Сами разбираме, че ако от 17.00 до 20.00 часа в пощата влиза един човек, няма нужда да стои служител, който да очаква той да бъде обслужен. Така че ние си имаме анализ за съответният поток на хора в нашите пощенски станции и съобразно този поток и времевите диапазони, в които той нараства и намалява, регулираме и работното време. Така че по отношение на работното време то не е намалено, а напротив съобразено е с клиентопотока и нуждите на нашите клиенти.
По отношение на звеното Булпост това, което мога да кажа е, че миналата година са обновени 9 нови офиса. Принципно услугата е достъпна във всички почти 3 000 пощенски станции на Български пощи ЕАД, като собствени офиси звеното има в 9 региона в страната. Естествено предвижда се нарастване на тези офиси, като основният ефект на появяване на тези офиси е максимално услугата да бъде разпознаване, без да се губи синергията между специализираното звено и Български пощи ЕАД.
Надявам се да съм отговорил на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
За реплика господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Дънешки, това което казахте и по двата въпроса за съжаление не ме задоволява. Ще започна и аз с кадровите въпроси. Първо министър Московски тук, в тази зала, а и след това в Парламентарна зала много ясно заяви, тъй като моят въпрос беше защо Вие не сте подготвил поръчката, и той ясно каза, че шест месеца е срока и че човекът, който е трябвало да подготви поръчката е изпълнителния директор, назначен от министър Ангелкова и този човек, назначен от министър Ангелкова се казва господин Дочев и недейте въобще да се опитвате да прехвърляте отговорността върху по-предишен изпълнителен директор, затова че е трябвало това да стане през м. март 2014 година. Това просто е спекулация, която аз поне, тъй като съм запознат със случая, няма да позволя да се говори в което и да е пространство. Договорът, подготовката на документите е трябвало да започне още м. октомври – м. ноември. Господин Дочев е назначен м. август. Господин Дочев излиза в болнични в денят, в който аз задавам въпроса в Парламента. Нали ви е ясно колко е болен и така както е болен обикаля по заведения из София, засичан няколко пъти. Ако искате и тази справка ще ви дам. Просто проверете си хората, които излизат в болнични по какъв повод са излезли в болнични, защото ако Вас се опитват да Ви заблуждават, а Вие да вярвате в това нещо, значи Вие сте едва ли не съучастник с него. Извинявайте за думата, обаче не може директорът така да оправдава всичко с това, че е излязъл в болнични. Как се разболява директор, когато народния представител пита, министъра отговаря и той след обяд е болен, мен това не ми е ясно. Това по отношение на господин Дочев, повече няма да ви занимавам с него.
По отношение на пунктовете и на работното време. Когато дадете вие правота на директорът на пощенският клон да си определи работното време, когато две съседни фирми, събирайки такси отидат и си поговорят с този, който получава може би 400 или 500 лева заплата, считате ли че той ще прецени, че работното време е подходящо до 19.00 часа, когато най-големият поток е между 17.00 и 19.00 часа. Тази отговорност вие трябва да я направите, затова това дружество има Съвет на директорите, има мениджмънт, който трябва да прецени къде трябва и къде не трябва да се промени работното време, но това аз няма да го говоря, ако няма спад в тази дейност и ако вие си извадите сметките колко пари са събирани миналата година от тази дейност и колко с намаленото работно време, веднага ще стане ясно за какво става въпрос, колко милиона лева по-малко са влезли от тази дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Борисов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ще взема отношение по един от въпросите, за работното време специално и ще си позволя да направя едно допълнение към това, което каза господин Дънешки.
Инициативата за намаляване на работното време в пощенските клонове идва от синдикатите. Аз съм виждал с очите си писмо, подписано от ръководителят на Синдикалната федерация на съобщенията , в което той предлага много настоятелно това нещо да се случи и причината е точно тази, която господин Дънешки обясни. В пощенският клон между 17.00 и 19.00 часа влизат двама, трима или пет човека, а в същото време пощенските служители, които са на работното си място между 17.00 и 19.00 часа и са синдикални членове се оплакват затова, че седят и нямат работа. Човекът, който беше подписал това писмо в началото на тази година, м. януари г-н Бочев седеше в моят кабинет по моя покана, в присъствието на ръководството на Български пощи ЕАД – изпълнителен директор, заместник изпълнителен директор, за да обясни на човешки език едни писания, които всички ние помним. Между другото поводът беше въпросната процедура за охрана. Пред мен и пред 5-6 човека още, защото такъв беше съставът на групата по време на срещата, той каза че няма никакви проблеми с това ръководство на пощите, с това ръководство на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и т.н.
Аз съвсем човешки го попитах този човек. Ако има някакви проблеми нима не знае телефоните на мен или на министър Московски, за да говорим, той да изложи съвсем човешки притесненията като представител на синдикатите и да търсим общи проблеми. Два часа среща, по време на които той не спираше да повтаря че няма проблеми. Една седмица по-късно излезе в медиите и каза, че това са най-големите бандити, в смисъл ръководството на пощите са най-големите бандити, как тази процедура прословута за охраната била супер измама, как 50 млн. лева щели да завлекат Български пощи и т.н.
Аз нямам доверие в този човек, който веднъж пише писмо до Български пощи ЕАД и казва: „Моля ви се намалете работното време, защото влизат двама души“. Те, демократична структура, казват на регионалния директор: „Вие си познавате бизнеса, вие преценете“. Искрено се надявам, че хората по места не са такива, каквито вие говорите, че човек от определена фирма ще отиде и ще му каже: „Ето ти 100 лева, затваряй клона“. Със сигурност не вземат 400 – 500 лева, заплатите са по-високи. Ако някой ви заблуждава, че вземат 400 – 500 лева, може да вземат толкова за половин работен ден, но със сигурност не вземат 400 – 500 лева за пълен работен ден. Този човек, който предлага на ръководството на Български пощи ЕАД да се намали работното време, след това пред мен и още 5 – 6 човека твърди кат „тия предишните“ – цитирам „тия предишните не свършиха нищо, ние всички знаем защо“ – край на цитата. Една седмица след това излиза и казва: „Вие сте най-големите бандити“.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Реплика от господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, аз за господин Бочев няма да говоря, тъй като не ми е и работа. Последният човек съм, който ще казва дали поръчката е правилна, дали има щета за пощата или няма. Говорим за принципа как трябва да се сключват договори за такива поръчки, че те трябва да бъдат подготвени достатъчно рано, да се яви който трябва и да спечели който е най-добрият. Мисълта ми е, че не ме интересува нито едната фирма, нито другата коя е. Фактът, че имаме сключен договор в ситуация на неизбежност поради небрежността на предишен изпълнителен директор. Това вие и аз, а мисля че и министър Московски сме го констатирали.
Относно работното време. Аз съм свидетел как се работи в пощенският клон в кв. Дианабад, който е до вашето управление, как в 17.15 часа хората искат да си платят, служителката е там, тя стои на гишето и казва: „В 16.30 часа системата ми е изключена. Аз не мога да ви поема плащанията, защото този вид услуга работи до 16.30 часа“. Продава карти, събира марки и т.н., но не може да работи по системата, защото в 16.30 часа системата е изключена централно, което означава, че на нея така или иначе й се плаща затова че стои там, но просто не върши тази дейност по събиране на суми и срещу нея е гишето на Изи Пей събира сметки, а дали в някое населено място влизат 5 или 6 човека, то там няма сигурно клон на Български пощи ЕАД и Изи Пей няма конкуренция, говоря за София.. Господин Дънешки сигурно знае кои са работещите клонове в тази насока.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Дънешки, заповядайте.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Искам да дам малко пояснения. По отношение на договорът за охрана, за който говорим. Искам да кажа,че един такъв договор, подготовката на такава процедура отнема не един месец, а много месеци и не мога да приема аргументът, че е виновен един единствен човек, напротив, виновни са хората, участващи в този процес през цялата 2014 година, защото тази процедура би трябвало да започне през м. март. Ненапразно през м. юни директор Правна дирекция пише писмо до изпълнителният директор и до дирекция Сигурност като напомня, че трябва тази процедура да стартира и да приключи в рамките на годината, тъй като в случай че не приключи ще има глоби за ръководството.
Това е по отношение на времето. Аз не приемам вариантът, че единствено господин Дочев е виновен, не искам да го защитавам. Да, в момента по нареждане на министър Московски се проверява неговият болничен и ако действително той е здрав, но е излязъл в болнични, ще си понесе съответните отговорности .
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз ще дам думата на господин Вълков за процедура. Този разговор стана прекалено персонален..
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Имам процедура да преминем към гласуване на предложеният ни доклад от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Преминаваме към гласуване по същество.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да гласуваме доклада.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишен доклад на комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.“
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували „за“ – 15, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Прекратявам дебатите по точка втора.
Преминаваме към точка трета – Разни.
Да използваме присъствието на заместник министъра и на пълният състав на Комисията за регулиране на съобщенията, за да отправим някои въпроси към тях.
Моля , ако имаме въпроси .
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, благодаря.
Стана ясно, че Годишният доклад на Комисията за регулиране съобщенията за 2014 г. в областта на електронните съобщения, днес излезе информация от Европейската комисия, че има окончателно решение, че през 2017 година роумингът пада. Аз лично чух едно интервю на комисаря, който отговаря за комуникациите, че ще се въведе механизъм за контролиране на мобилните оператори. Да не би в този период до въвеждането на отпадането на роуминга да не би по някакъв начин да се повишат цените , с цел компенсиране на отпадането на роуминга.
Предполагам в момента няма да сте подготвени да ми отговорите, тъй като информацията е от днес. Моля за следващото заседание да ни дадете информация как българският регулатор ще постъпи, съгласно това разпореждане на Европейската комисия. Явно е, че притеснението при тях го има, затова ще има и такъв мониторинг на мобилните оператори, да не компенсират по някакъв друг начин, било с предварителни договори, по-дългосрочни с фиксирани цени, които да компенсират отпадането на роуминга.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз и сега мога да отговоря на въпросът на господин Михов. Да, вече има споразумение, което е факт, между Съвета на Европа, Европейската комисия и Европейския парламент и общо взето са се договорили през м. юни 2017 година да отпадне, но дотогава си действат сегашните норми. Даже през 2016 година може би ще се помисли за някакъв компесаторен метод, но той ще бъде от гледна точка на потребителите, но това още не е уточнено, тъй като знаете, че върви един дебат за приемането на единния европейски пазар и пр.
В този аспект може би ще се помисли за вариант за компенсиране на всеки един потребител когато е в чужбина да ползва определено времетраене на разговорите, определен процент на SMS и на пренос на данни, но няма да бъдат повишавани цените по никакъв начин. Те не могат да бъдат различни от тези прагове, които ние сме наложили и които действат и сега.
Решението е взето, това за нас е крайна дата и роумингът ще отпадне. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз помолих да ни информирате на следващото заседание, защото възникват редица въпроси. Примерно какво би станало, ако един абонат е подписал 2-годишен договор през м. януари 2017 година или през м. януари 2017 година, който е със срок две години и операторите казват: „Вие имате договор, той не може да бъде прекратен“. От тази гледна точка аз ясно чух комисарят, който заяви че ще има мониторинг върху всички мобилни оператори да не използват всякакви прийоми, вратички, с цел предварително компенсиране на своите неспечелени или загуба на приходи, които ще имат след отпадането на роуминга.
Вие предвиждате ли такъв мониторинг на мобилните оператори. Ако трябва това законодателно да се промени по някакъв начин, въз основа на ограничение на дългосрочните договори и т. н., да не бъдат вписвани в дългосрочните договори тези тарифи, защото пак казвам изобретателността явно е голяма при всички мобилни оператори, щом самата Европейска комисия декларира, че ще има мониторинг върху мобилните оператори.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз също смятам, че на следващата би могло да разширим обхватът на доклада евентуално за следващата сряда и по този начин да поговорим и за отпадането на роуминга.
Има ли други предложения по точка Разни, уважаеми колеги. Няма.
Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.

Край на заседанието: 16.00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/