1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27. 07. 2015 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р О Т О К О Л

На 16 септември 2015 година от 16. 45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27. 07. 2015 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
4. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господи министър, уважаеми гости, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, като ще ви прочета дневният ред, който беше предварително обявен.
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27.07.2015 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
4. Разни.
Има ли процедурни предложения.
Ако няма от ваша страна, аз бих искал да предложа точка втора и трета да станат съответно точка първа и втора, доколкото нашият правилник предвижда, че така нареченият блиц контрол, който е от чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може да се състои само във втората част, т. е. час и половина преди края на заседанието и ще помоля министъра за търпение, тъй като двете точки са доворно кратки.
Предстои да гласуваме това процедурно предложение.
Който е съгласен с направеното от мен процедурно предложение за разместване на точките от дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 7, против – няма , въздържали се – няма.
Приема се с всички гласове от присъстващите.
В такъв случай преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27.07.2015 г. – за първо четене.
Гости по тази точка са министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски, заместник министъра господин Антон Гинев и госпожа Красимира Стоянова директор на дирекция Правна.
В този ред бих искал да знам кой от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще направи представянето на законопроекта.
Госпожо Стоянова, имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Основно предлаганите изменения и допълнения в законът са свързанис поети ангажименти към Европейската комисия във връзка с получени в края на 2014 и началото на 2015 година искания за информация в рамките на запитвания. Както ви е известно това е първоначалната, досъдебната фаза преди да стартира наказателна процедура срещу Република България.
В тази връзка предприемаме много навременни мерки, за да избегнем наказателната процедура.
Накратко по-важните текстове в законът са концентриранни в административно - наказателните разпоредби, а именно създават се текстове, които предвиждат налагане на имуществена санкция на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си да предостави право на обезщетение или съответна помощ на пътниците, в случаите на отказан достъп до борда на самолета, при отмяна или закъснение на полет.
Предвидени са санкции, когато въздушен превозвач не изпълнява задълженията си да информира пътниците за техните права, не отговори на жалби на пътниците или не отговори в посочения срок на запитвания, отправени към него.
В същото ниво са измененията, които са в чл. 143б от законът, а именно гарантиране изпълнението на задълженията на Република България за спазване на правилата за прозрачност при ценообразуването на самолетните билети.
Предлага се въвеждане на санкции на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си да информира за крайната цена, с включените в нея тарифи и такси, както и санкции за въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си да предоставя тази информация без дискриманация по отношение на националност или място на пребиваване на потребителят на съответната услуга.
Цялата тази група от изменения, както посочих в началото е в съответствие с регламент 261 (ЕО) /2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда или отмяна или голямо закъснение на полети.
Наред с това се предлага да бъде включен и текст за определянето на орган, който е отговорен за прилагането на регламент 216 (ЕО) /2008 и 965 (ЕС)/2012, като съгласно възприетата вече традиция Гражданска въздухоплавателна администрация е органът, който ще бъде компетентен и по този регламент.
Още едно изменение. Със създаването на нова ал.5 в чл.16б се цели да бъдат уредени в националното законодателство контролни и регулаторни функции на ГВА и по регламент 261 (ЕО) /2004.
С предложеното изменение в чл.19 ал.4 се съобразяват и препоръките на Европейската агенция за авиационна безопасност за възможността за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на всяка държава членка на следните въздухоплавателни средства, а именно такива които притежават европейски типов сертификат или сертификати по смисъла на регламент 216 (ЕО)/2008.
Това са накратко измененията и допълненията, които предлагаме с настоящият законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Много Ви благодаря за стегнатото и изчерпателно обяснение, което дадохте, госпожо Стоянова.
Поднасям извинението на господин Марков видях в последствие, но в материалите Вашето име е изпуснато, за което се извинявам още веднъж, ще бъде включено в протокола. Добре дошли. Главният секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Сега давам думата на народните представители да изразите своето мнение и становище по законопроектът, с който сте се запознали.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз ще подкрепя така предложените ни промени, тъй като това са едни стандартни промени, свързани с европейският регламент и смятам, че всички народни представители ще го направят, като между първо и второ четене ще е желателно от Гражваднската въздухоплавателна администрация да имаме представители, тъй като всеки един текст подробно ще бъде гледан и ще желаем да знаем тяхното становище и съответно тяхното потвърждение. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Вълков, може би трябваше да кажете, че нашата парламентарна група ще подкрепи така внесения законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, мнения и становища.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, колеги, аз имам един въпрос само. Той може би е за второ гласуване. Става дума за §5, чл. 71, където се казва кога може да се възстанови сумата – при заболяване, установено от лечебно заведение. Искам да попитам не е ли редно все пак да се конкретизира с какъв документ да бъде установено това нещо, защото това отваря страшно много вратата на установяване на заболяването и предполагам ще постави и авиокомпанията и гражданите в ситуации, в които да има спорове и откази абсолютно нерегламентирани.
Според мен ми трябвало това нещо да бъде изписано по-точно – епикриза, болничен и т.н., защото така записано с една бележка от джипито всеки един пътник може да се откаже от билета, който е закупил.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Искам да кажа накратко, че ние сме възприели текстът на регламента, разбира се ще преценим между първо и второ четене дали можем да конкретизираме текста, като целта е все пак да не бъдат ограничавани правата на пътниците, такава е и целта на регламента. Ще обсъдим това предложение.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега аз говоря от мое име, не от името на парламентарната група – ще подкрепя предложения законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Настина това предложение е резонно, което може вносителят да възприеме за прецизиране на текста.
Други предложения и становища имате ли.
Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз мисля, че законопроектът е много добре направен и е в унисон със съвременните изисквания. Ние също ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Кадиер.
Други изказвания има ли.
Ако няма други изказвания колеги предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-63, внесен от Министерски съвет на 27.07.2015 г. – за първо четене.
Който е съгласен с така представеният законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
Гости по тази точка би трябвало да бъдат представители на Министерство на вътрешните работи.
В момента няма представители на министерството и предлагам да я отложим. Както знаете има изрично разпореждане както в правилникът на Народното събрание, така и на председателя на Парламента да не се гледат проекти за нормативни актове без представител на вносителя.
До края на заседанието ако не се появи министърът на вътрешните работи или негов заместник ще отложим гледането на тази точка.
Преминаваме към ТРЕТА ТОЧКА от дневния ред:
Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно чл. 27 от Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание право на два актуални устни въпроса има всеки член на комисията от всяка парламентарна група, като първоначално ще се зададе по един въпрос от всяка парламентарна група и след това по още един.
Моля представител на парламентарната група на ГЕРБ да зададе първия въпрос.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е свързан с дофинансирането по Оперативна програма Транспорт по проекти от железопътната инфраструктура, тъй като през целия период на програмата от 2007 – 2014 година хронично имаше недостиг на средства по тези проекти, които са свързани с железопътната инфраструктура, а след 3 месеца ще имаме завършване на оперативната програма.
Въпросът ми към Вас е дали са осигурени средства по тази оперативна програма и ако не, по какъв начин ще бъдат осигурени.
Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Вълков, уважаеми колеги, благодаря за въпроса. Той е изключително навременен, тъй като тази тема изисква решение сравнително бързо. Тъй като обаче сме на финала на програмния пеиод за Оперативна програма Транспорт малко историческа хронология ще ви дам за този казус.
От самото започване на изпълнение на проектите беше известно на всички, че има финансов недостиг. Национална компания Железопътна инфраструктура малко се различава от начинът на финансиране, което получават останалите бенефициенти, в случая Метрото и Пътната агенция, тъй като в Софийското метро и Агенция Пътна инфраструктура като бенефициенти по Оперативна програма Транспорт разпределението на финансиране е 80 % европейски средства в зависимост от това дали е кохизионен фонд или фонд за регионално развитие и 20 % национално съфинансиране.
В Национална компания Железопътна инфраструктура това не е така, защото по време на подготовка на проекта и на апликационната форма за проекта, тъй като самата Национална компания Железопътна инфраструктура получава инфраструктурни такси от операторите по железопътната мрежа, а в Пътната агенция таксите от винетки не влизат в Пътната агенция, влизат директно в бюджета се създава така нареченото понятие приходогенериращи проекти . Заради това съфинансирането към Национална компания Железопътна инфраструктура никога не е било 20 %, разпределение 80 % към 20 %, а винаги е било в зависимост разбира се от таксите. За инфраструктурни такси примерно 62 % към 38 %, 64 % към 36 % или 65 % към 35 %.
Фиксираните 20 %, които са съфинансирани от държавата и разликата до тези 38, 36 или 35 % не са осигурени още от самото начало на стартиране на проектите и това беше известно на абсолютно всички. Тъй като до момента вече са изчерпани всички средства, които са в основното финансиране от кохизионен фонд на националното съфинансиране, те се оказват фактически във финансов недостиг именно с тези суми, които представляват този недостиг. За голямо съжаление трябва да кажа, че и към днешната дата нямаме решение на въпроса.
Два или три пъти се опитвахме да подготвим проект за решение на Министерски съвет, в което да се предоставят пези средства от бюджета. За съжаление има отрицателен отговор към момента и общо взето колегите работят в момента по темата вземане на кредит от Национална компания Железопътна инфраструктура. Сумите, които са изчислени че трябват тази година за завършване на проектите са от порядъка ако не се лъжа около 150 млн. лева. Към момента колегите работят по подготовката на този кредит, но сами разбирате, че той ще изисква известно време. През следващата седмица ще внесем предложение в Министерски съвет. Държавата поне да осигури безлихвен заем на Националната компания, за да не се спира изпълнението на проектите, докато разбира се получавайки кредит те ще възстановят тези средства. Искам да подчертая, че тук говорим за изпълнение на проекти по публична държавна инфраструктура, тя не е частна държавна, тя е публична държавна и не съм сигурен дали задължаването с кредит на Национална компания Железопътна инфраструктура за попълването на този недостиг е най-правилното решение. Изказвам разбира се лично мнение. В крайна сметка такава е ситуацията и ние не сметнахме разбиране, че държавата от гледна точка на бюджета ще предприеме някакви по-активни действия, така че се съобразяваме с тази ситуация. Благодаря.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви за отговорът, господин министър. Ние в общи линии сме запознати с това, което се прави, но трябваше да го чуем от вас и аз смятам, че в най-кратки срокове наистина трябва да се вземат мерки за решаването на този въпрос, още повече, че той е бил отлаган 7 – 8 години и сега вече няма накъде да мърдаме, още повече че подобен въпрос стои и със следващите програми по „Кънектинг Юръп Фасилити”. Знаем, че вече имаме два проекта, които са одобрени. Там също ще ни е необходимо да имаме някакво съфинансиране и ще е необходимо дофинансиране, така че този въпрос трябва наистина да бъде решен. Още повече, че доколкото знам Български държавни железници имат сериозни задължения към националната компания и ако те се бяха издължили, може би щеше да бъде покрита по-голямата част от тази сума. Така че сме в един затворен кръг. Това може би зависи и от Стратегията, която разглеждахме преди няколко месеца тук. Така че в най-кратки срокове трябва да се инициира някаква среща с Министерство на финансите, защото смятам че те са основен движещ фактор, от който може да бъде намерено решение на въпроса.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите господин председател. Така е както казвате, господин Вълков. Правени са опити, частично се решава тази тема, но тя изисква много време, а и покриването на задълженията от страна на държавният оператор Български държавни железници към Национална компания Железопътна инфраструктура е в размер на около 100 млн. лева. опитваме се да го намалим. Там работи една схема, която е „дълг срещу собственост”, частично имоти които са освободени от тежест преминават към процедура за прехвърляне към Националната компяния Железопътна инфраструктура, но сами разбирате, че активите са ликвидни, но изискват време да бъдат реализирани. Дейността на Национална компания Железопътна инфраструктура не е да продава имоти. Тази схема се прилага единствено от гледна точка на това да избегнем завеждането на дела между двете компании. Ако попитате Български държавни железници защо са натрупали такива такси, ще ви отговорят, че са недофинансирани през субсидията и ще се въртим в омагьосан кръг. Факт е, че ги има, те са трупани в годините много, в този обем са и за да не водят дела двете дружества се започна с това прехвърляне на някакви активи. В случая са имоти, които са освободени от тежест, но общо взето това не решава въпроса. Тази дейност не е специфична и за двете дружества и не би трябвало на това да се разчита. Всъщност ако не бъде осигурено това недофинансиране, рискът е сериозен, тъй като проектите на практика ще останат без финансово обезпечение и там пък ще започнат обратни процеси, т.е. компаниите на които няма да можем да им изплащаме сертификатите ще започнат дела срещу Национална компания Железопътна инфраструктура, респективно върху държавата. Едното е, че ще се спрат проектите, няма да бъдат завършени следващата година. Второ ще има дела, най-вероятно със санкции срещу нас. Така че търсим начин. Ние предложихме на Министерство на финансите два или три проекта за постановление. Това е третият проект на постановление за вземане на решение от Министерски съвет, в който финансите да ни окажат подкрепа или респективно поне да ни кажат кой е правилният начин, по който да осигурим това финансиране. Ние за съжаление нямаме много добро разбиране и на практика отиваме към вариант кредит, но това пък изисква време.
По темата за Кънектинг Юръп Фасилити – Свързана Европа. Тя също е много важна. Първо хубаво е да се каже, че е успех, че са ни одобрени първите два проекта, първите за България по тази програма. Те касаят пак железопътна инфраструктура. Това означава, че са добре подготвени проектите и добре аргументирани.
За голямо съжаление към днешна дата не съществува в държавата ни нито един документ - от финансите или от който и да е отговорен за съфинансирането, в случая са Министерство на финансите, който да гарантира съфинансиране. Ние сме говорили с вицепремиерът Дончев, който е отговорен да еврофондовете. Той казва, че не трябва да губим нито един шанс, който ни се предоставя, за да подадем апликационни форми с проекти по който и да е от финансовите инструменти. Сами разбирате, че това е изключително голям труд на големи екипи от експерти и ако тези проекти висят във въздуха, без да бъде осигурено съфинансиране е безмислено да се прави. Към днешна дата няма нито един документ. Аз искрено се надявам, че през м.октомври като влезе бюджетът, защото реално на практика тези средства ще са необходими за следващата година, те ще бъдат предвидени в него. Ако не бъдат предвидени в бюджетът, трябва да забравим за тази програма Свързана Европа. Няма ли съфинансирането в бюджетът отразено за следващата година, На практика тези проекти е нямало никакъв смисъл да ги създаваме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър за изчерпателния отговор.
Следващите по ред са от парламентарната група БСП Лява България.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с двете държавни пред приятия ТСВ и ССВ. Разбира се не го политизирам въпросът, тъй като през всички тези години отношението на държавата към тези предприятия е било едно и също. Затова поставям въпросът пред Вас, тъй като и през 2014 и 2015 година държавата не сключва договор с тези предприятия, но те продължават да си изпълняват ангажиментите, които имат по държавната поръчка. Какво е финансовото им състояние в момента, какви задължения има държавата към тях и ако след като кажете какви са размерите, как виждате вие изход от ситуацията на две, според мен структуроопределящи предприятия в сектора. Благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите, господин председател. Господин Свиленски, аз пак ще направя кратка историческа хронология.
Ние всъщност тази тема я обсъждаме за втори път и аз я докладвам като министър в тази комисия. На практика всички сте наясно, че държавата и Министерство на финансите отказаха въобще да заложат в бюджета си средствата, необходими за изпълнение на публичните им задачи . Предприятията са едни от тези, които при бедствия, при наводнения, при всички тежки природни събития, които се случват в държавата са едни от първите, които реагират и ако медиите основно даваха как се спасяват пътищата от свлачища и т.н. не се посочи какво се прави по железниците. Там положението не беше никак розово. Там основно Транспортно строителство и възстановяване свърши работа. Те са едни от първите предприятия, които се включват в такива възстановителни работи. Аз считам, че в държавата е много важно те да запазят тази си способност. Имат разписани по закон публични задачи, които трябва да изпълняват. Втора година поред в бюджетът не се залагат тези средства и те имаха до преди два месеца затруднения с даването дори на заплатите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин министър, бихте ли припомнили разписаните задачи само за изчерпателност на тази аудитория. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Те трябва да стопанисват, съхраняват и поддържат специализирана техника, която е на доста голяма стойност – над 50 – 60 млн. лева. Именно тази техника е предвидена да бъде използвана от държавата в по-екстремни ситуации като бедствия, наводнения, конфликти, война и т.н. Те изпълняват и към днешна дата тези задачи, на всичко отгоре ползват специализирана техника при всички тези бедствия, които се случиха в държавата. Втора година те от бюджетът не получават средствата, необходими за тази дейност.
Обмисляхме някакви варианти, при които да има възможност от следващата година от Фондът за бедствия и аварии да им се възлагат, защото те така или иначе ги изпълняват тези неща, но нито знам какви средства по този начин биха могли да влязат в дружествата, не касае това и нас като ведомство, а и аз не мога да взема такова решение. Това дори е като обща компенсация иначе общата сума, която не е разплатена към дружеството, дори не е предвидена през 2015 година мисля, че беше 5 млн. лева за ТСВ и за ССВ е по-малка сумата – някъде около 1.5 млн. лева. Аз за втори път ви докладвам за тази ситуация, господин Свиленски, тя не е променена. Единственото , което може да е променено от тогава е ако сме ги използвали пак тези предприятия някъде да спасяват свлачища или да възстановяват някаква инфраструктура, като затова пак не им е платено, разбира се.
Това е тема, която според мен трябва да бъде сериозно дебатирана в проектът на бюджета, който ще се гледа през м.октомври. Лично ние като министерство продължаваме да настояваме, безброй много писма сме отправяли до Министерство на финансите, но нямаме положителен отговор.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин министър.
Вие действително за втори път отговаряте и съжалявам, че трябва да отнесете това, което ще кажа, въпреки че не сте Вие виновен за това, но все пак Вие сте представител на държавата, защото говорите „държавата, държавата”, но държавата сме ние и вие. Ако Министерство на финансите се чувства държава в държавата и само решава извън Парламента, извън парламентарните комисии на кой за какво да дава пари, аз колеги ви предлагам на следващото заседание да извикаме този министър на финансите и да видим как ще работим с това министерство, защото веднъж имаме проблем с железопътната стратегия пак поради причина Министерство на финансите, сега отново Министерство на финансите оказва някакво въздействие върху това на кое дружество да се отпускат средства или да не се отпускат такива, при положение че те са държавни дружества, изпълняващи държавна поръчка. Чухте всички колко важни и жизнено необходими за държавата са тези дружества и някакви експерти, без да ги подценявам или самият министър имат съвсем друго становище. Аз отговорът го приемам, но не мога да приема това, че трябва да стоим и да чакаме нещо да се случи.
Предлагам на колегите в комисията, ако сте съгласни разбира се, да се обединим около едно такова решение, с което да извикаме министъра на финансите да докладва по въпроса и да му възложим час по-скоро да си изпълни ангажиментите към тези две дружества и вече ако това не изпълнява ще има други парламентарни прийоми, които могат да бъда приложени срещу който и да е министър, независимо от чие представителство е. Така че молбата ми, господин председател е да подложите това мое предложение на гласуване.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин министър, имате ли нещо да кажете.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само искам да кажа, че сме опитали абсолютно всякакви варианти, с които да им осигурим съществуването. Нямаме ресурси в собственият си бюджет, пак повтарям преди два месеца те положиха големи усилия да раздадат заплатите. Самият борд на дружествата на експертно ниво са посещавали Министерство на финансите, ни също имаме многобройна кореспонденция с тях, провели сме многобройни срещи. В крайна сметка ние имаме нормален контакт с министъра на финансите, почти на всяко заседание на Министерски съвет го подсещам, че тази тема трябва да намери решение. Аз съм убеден, че тези дружества са необходими на държавата, за да се използват точно по това предназначение, но ако ги оставим така да потъват по-добре е да не са държавни.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Свиленски, че подложа Вашето предложение на гласуване в края на тази процедура.
Ще продължим със следващата поред парламентарна група ДПС, от която всъщност няма нито един представител.
От страна на Реформаторският блок аз имам една сериозна болка и първия въпрос ще си позволя да го задам аз от нашата група и мисля, че това нещо ще бъде споделено от всички членове на комисията.
Вие сте свидетел, че тази комисия даде много от себе си, за изработването на един текст на Стратегията за оздравяване на БДЖ. Това всъщност беше един план за оздравяване на БДЖ и стретгия за целия сектор. Естествено секторът е важен за нас, но състоянието на БДЖ с нищо не се е променило от м.април, когато си спомням, че ние посветихме два дни в работа за тази стратегия и макар и уникално за всички комисии, постигнахме пълно съгласие. Аз не мога да разбера каква е съдбата на тази стратегия и така да се каже мина през най-трудната фаза, за да постигнем едно уникално съгласие помежду си, къде в коридорите на властта потъна тази стратегия. Това според мен е изключително важно за съдбата на БДЖ.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Съжалявам, че така се получава. Общо взето всички ваши въпроси реферират косвено или пряко към колегите от Министерство на финансите. Стратегията след като беше одобрена от вас каквото имаше като технически параметри се коригира от колегите от БДЖ и се внесе за съгласуване. Към днешна дата нямаме положително становище от Министерство на финансите. Аз имам информация, че на експертно ниво колегите от БДЖ имат постигнато доста добро партньорство с колеги от Министерство на финансите, но така или иначе не получаваме съгласуване на тази стратегия. Обяснението, което получаваме е, че те не могат да излязат извън рамките на 3-годишната бюджетна прогноза, което ни вкарва отново в омагьосан кръг. Физически дори да притежаваме ресурс, който можем да го предоставим на БДЖ, нямаме право тъй като нямаме нотификация от Брюксел за одобряване на държавна помощ. Брюксел обаче за да ни даде тази нотификация иска от нас тази стратегия да бъде средносрочна, която да гарантира устойчиво развитие на железниците и са прави с този аргумент. Ако днес дадем няколкостотин милиона лева на железниците каква е гаранцията, че утре няма да фалират и парите на данъкоплатците ще заминат на хаос. От тази гледна точка имат основание и именно затова ние направихме средносрочна стратегия, работи се по нея дълго време. Това е 7-годишна – 10-годишна стратегия, като нашата идея беше да мине през Министерски съвет и да бъде одобрена от Парламента. Получихме силно позитивен сигнал от всички вас в тази комисия, тъй като единодушно я подкрепихте, но сме вече в този омагьосан кръг. Финансите казват: „Без значение какви цифри от тази стратегия ще ви одобрим, не може да излезем от 3-годишната бюджетна рамка”, макар че аз не съм виждал документ, който да им забранява. Респективно в Брюксел чакат от нас тази средносрочна стратегия, гарантираща устойчивост на железниците, за да могат да ни ратифицират помощ и ако ние теоретично някъде намерим средства да ги предоставим. В момента ние всъщност нямаме решение докато не ни се съгласува тази стратегия от Министерство на финансите, а и няма как да отидем със стратегия Брюксел без да е съгласувана с Министерство на финансите. Общо взето сме в безизходица и ако си осигурим по някакъв начин ресурси, ние не можем да ги предоставим на БДЖ и ако ги предоставим ще бъдем санкционирани и няма никакъв смисъл.Така стои въпросът със стратегията, докато не се съгласува с Министерство на финансите ние не можем да направим повече крачка напред в позитивна посока.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин министър, благодаря Ви за отговора. Извинявам се предварително, аз досега не съм бил остър в изказванията си, но сега ще ми се наложи да кажа по-остри думи.
Аз наистина не знам как се случва този съгласувателен процес в изпълнителната власт, знам че всяко от министерствата би трябвало да даде своето становище по какъвто и да е акт. Доколкото разбирам от вас не се дава нито отрицателен, нито положителен отговор от страна на финансите. Всъщност разбирам, че е даден отрицателен отговор, а не може ли с този отрицателен отговор на Министерство на финансите да се влезе в Министерски съвет, което би трябвало да е политическия орган. По този начин излиза, че секторът се управлява от две места. От опит знаем, че управлението от две места води до хаос. Тук уточняващият ми въпрос към вас е този: Възможно ли е Вие като министър да придвижите тази стратегия с всички рискове, които крие този негативен отговор на Министерството на финансите напред, защото в тази комисия има сериозно недовоство от това, че стратегията се изгуби някъде. Надявам се да ме разбирате, че не може нещо, което е минало през тази комисия , със съответното решение да се загуби някъде в изпълнителната власт. Разбирате, че става дума за разделение на властите и става дума за уважение между тези две власти.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, без одобрена финансова обосновка не може да мине в Министерски съвет.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, това дава отговор на въпроса.
Няма представител от групата на Патриотичен фронт.
От Български демократичен център.
Господин Петров, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, според данни на Националният статистически институт през последните години се наблюдава спад с 1 милион на пътуващите с БДЖ, като основната причина затова са множеството ремонти по железопътната инфраструктура, което води до увеличаване на времепътуването.
В тази връзка моят въпрос към Вас е в заложените срокове ли ще бъдат завършени ремонтите, има ли проблемни участъци при които ще се наложи удължаване на срока за изпълнението им.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Петров.
Всъщност Вашият въпрос частично покрива и тези, на които преди малко отговарях.
Където има започнати ремонти се движат в срок. Има известно забавяне по проектите, които изпълняваме по Оперативна програма Транспорт и аз преди малко обясних, че ако не се осигури този недостиг във финансирането, има риск не само допълнително да се забавят, има риск въобще да спрат проектите.
Забавянето и отливът на пътници ако е поради извършването на тези дейности е временно. Убеден съм, че след завършването на тези проекти по предоставяне на по-добра услуга, по-високи скорости, ако паралелно се случат и другите добри неща като стратегията, съм убеден, че ще има обратно доста голям поток от пътуващи..
Конкретният ми отговор е където има планирани ремонти и са планирани през капиталов трансфер, там няма забавяне. Има забавяния по големите проекти. Те не са фатални, колкото сме заварили, те вървят и сега забавянията, но потенциално съществува риск ако не се осигури това финансиране не само да се забавят, но въобще да спрат.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за изчерпателният отговор.
Аз подкрепям колегата Свиленски, че нещата са свързани пак с Министерство на финансите и би трябвало този министър да присъства на една от следващите срещи на комисията.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Сега да чуем представител на парламентарната група на АБВ.
Господин Кадиев, заповядайте, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, първият ми въпрос ще бъде има ли в момента заложени някакви средства за ремонт на пътя между Пловдив и Асеновград, който в момента не е в добро състояние и кога може да се случи това.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз мога да отговоря, че за нито един от финансовите фондове и инструменти, които управляваме нямама заложени такива средства. Предполагам, че се касае за път клас 1-ви, което в ресора на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция Пътна инфраструктура, същото се отнася и за път 2-ри клас. Това не е ангажимент на нашето министерство.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Кадиев, въпросът е в ресора на министъра на регионалното развитие и благоустройството, затова ако искате да зададете друг въпрос вместо този.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: В момента виждаме, че се извършват много ремонти по магистралите. Какво се предвижда за опазване на тези пътища и предвиждат ли се ТОЛ такси? Виждате, че големите товарни камиони за една година съсипват тези магистрали.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ние сме държавата, през която поне доказано транзитният трафик минава през България и таксите са най-евтини в цяла Европа. Лично мое мнение е, че това е пълно безумие.
Същите товарни превозни средства, влизайки в Сърбия, в Унгария, в Словакия, в Хърватска нямат нищо против да плащат по 70 - 80 евро такси за преминаване. През България преминават за 10 лева. Това не е моя политика, политика е на колегите от Агенция Пътна инфраструктура и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но това е част от голямата тема защо сме си съсипали железниците, като се концентрирам върху транзитния трафик, плащат по 400 лева и година. Един влак плаща инфраструктури такси за всеки километър, който изминава. Това дебалансиране на политиката спрямо пътния и железопътния траспорт е политика повече от 20 години и ако имаме воля и тази на комисията могат да се променят много неща. На зададеният въпрос. Да, предвиждат се средства, ние сме планирали през Оперативна програма Транспорт. Бенефициентът ни, който е отговорен за обследването на възможността за въвеждане на ТОЛ система, това е компанията за инфраструктурно строителство. Световната банка работи по тази тема. Все още не съм виждал междинен доклад от тях, надявам се скоро да има. Предвиждането е през 2018 година да започне въвеждането поетапно на товарните превозни средства, аз категорично не приемам това. Сега в петък и събота във Варна ще имаме среща със Световната банка, ще си кажем мнението, но това нито върши някаква работа, нито ще помогне нещо.
До 2018 година има три години, след 3 години новите пътища ще сме ги направили на нищо, защото Агенция Пътна инфраструктура събира от винетки около 60 млн.лева на година, като дава за поддръжка, ремонт и за всичко останало над 500 млн.лева и ако тази голяма ножица не се свие малко, нещата няма да се променят. Всъщност вътре са средствата, с които трябва да се инвестират железниците, само че ние инвестираме ужасно много пари - през Оперативна програма Транспорт 1 млрд.лева за магистрали, отделно през бюджета 500 – 600 млн. лева за поддръжка и ремонт. Да не каже някой, че тормозя транзитните превозвачи, но поне транзитният трафик да ги накарат да си плащат. Този камион минава през България за 10 лева такса и не е недоволен, че в Сърбия ще си плати цели 80 евро. Ние сме пуснали транзитният тежкотоварен трафик, който най-много унищожава пътя, създава най-много предпоставки за пътно транспортни произшествия, прави трафик, прави коловози на пътя, пуснали сме го да минава безплатно през държавата, като той няма нищо против да си плаща. Така че веднага трябва да се въведе тази ТОЛ система, но не е моя политика, колегите да се занимават с това.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви господин министър за отговора. Аз не случайно го зададох този въпрос, защото през 2018 година ще бъде вече много късно, отново ще трябва да правим магистрали, отново ще бъдем данъкоплатци. Не знам господин Караджов какво трябва да направим ние, за да тръгне по-бързо тази процедура.
Аз мисля, че трябва нещо да се направи, защото в крайна сметка всичко това е пак на гърба на народа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ние много ъти сме беседвали тук в комисията, че има едно нелегално субсидиране особено на транзитния товарен трафик и че това е за сметка на данъкоплатеца. Какво може да направим? Наистина може би на едно от следващите заседания да се занимаем и с въпросът за ТОЛ-таксите, но той не е към нашата комисия. Този въпрос така или иначе виси във въздуха дълго време, поне ние да се заемем. Тук сме доказали, че като се захванем с нещо го придвижваме. С това отговарям и към Вас че нямам нищо напротив да се ангажираме с този въпрос.
Започваме отново с парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е свързан с едно дело срещу държавата, което е заведено от две дружества във връзка с нерегламентирана държавна помощ, както те са завели делото срещу раздаването на пенсии единствено и само от Български пощи.
Въпросът ми към Вас е какво е Вашето становище и на какъв етап се намират процедурите към настоящият момент. Какво е принципното становище на министерството?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Вълков, най- точен отговор на този въпрос най-вероятно да отговорят съответните лица. Аз ще кажа какво аз съм информиран. Може би е редно и колегите от НОИ да бъдат тук, тъй като те са основен възложител на тази услуга – раздаване на пенсии. Така както казвате и Вие има подадена жалба от две частни компании, които искат да заведат дело срещу държавата защото НОИ е предоставил възможността раздаването на пенсии да се извършва от Български пощи, респективно частните оператори не са допуснати до тази дейност. Лично моето мнение е, че това е правилно, още повече че ако трябва да се извършва услугата стандартно, на територията на цялата страна не знам да има частен оператор с 3 000 точки. Тези, които са подали жалба са оператори със 100 – 200 точки по населените места и ако тяхната цел е да получат раздаването на пенсиите в градовете, а пощите да остане да раздават по селата, вероятно ще срещнат сериозна съпротива от страна на държавата. С това пояснение искам да кажа, че не познавам, не съм чувал и не съм виждал да има частен оператор, който да може да покрие изискванията за цялата територия на страната, но както и да е образувана е такава проверка. Колегите от пощите съвместно с НОИ разработват механизъм, който да удовлетвори съответно въпросите на комисията. Паралелно с това мисля, че Прайс уотър хаус заедно с Гранд Уортън, които са текущите одитори на пощите подготвят и одитен анализ, който да даде отговор на Европейската комисия за приемливо ниво на печалбата от раздаването на пенсиите, т. е. от този вид услуга, от този вид дейност. Ще ви информирам допълнително като приключат тези дейности. Ние всъщност миналата седмица сме изпратили вече материалите на комисията и чакаме отговор от тяхна стна дали ще приемат това, което сме им дали. Личното си мнение изказвам, разбира се че не трябва да се създават ограничения за частните оператори, но това е една тема, за която последното нещо може да се каже, че е пазарна – раздаването на пенсиите. Това е социална тема и ако започнем да си правим експерименти с нея не мога да нося отговорност за последствията.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Аз съм напълно удовлетворен от отговорът и от Вашето лично становище. То съвпада с мнението на повечето членове, да не кажа на всички членове на комисията, тъй като няма друг оператор, който да може да покрие цялата страна, освен Български пощи.
Български пощи извършва универсалната пощенска услуга и всички знаем, че тя е на загуба от тази универсална пощенска услуга, още повече че това е доказано и от независимия регулатор, от КРС и в продължение вече на 3 години, след като беше либерализиран нашия пощенски пазар. Това показа необходимостта от дофинансиране дейността на Български пощи, а и като най-голям оператор те са единствените, които могат да поемат тази услуга, така че съм удовлетворен и от това, което е постигнато към момента и това, което се прави за изясняване на случая за ликвидиране на проблема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Следващата поред е групата на БСП Лява България.
Заповядайте, господин Горов.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с една дейност, която преди време не беше в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но беше прехвърлена при вас. Става въпрос за управлението на Авиоотряд 28. В медиите излезе информация, че отрядът има задължение към летища, към администрации, неплатени сметки и т. н. Защо го задавам този въпрос? Притеснението ми е свързано със сигурността на министър председателя. Представям си неприятната ситуация, при която отивайки в Европа на летище, където авиоотрядът има задължения, самолета бива арестуван за задължения и в задълженията и ареста попада и министър председателя. Това ще е изключително неприятно за България и от тази гледна точка каква е ситуацията около авиоотряда, наистина ли държавата има задължения и има ли такава опасност.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие сте прав наистина, индикирани сме от две държави че биха могли да ни задържат самолетите заради неплатени сметки, но ако това се случи касае самолетите, а не министър председателя, плюс това не ги ползва само той. За 2015 година липсата в бюджетът на авиотряда се равнява на 2 233 000 лева към момента. Тази липса се генерира от следните данни: към 10 септември общият обем на неразплатени задължения към доставчиците във валута и лева е в размер на 1 369 000 лева. Плащанията по ремонтът на фалкома не са направени към Швейцария. Ремонт на въртолет Аугуста, тези плащания не са направени, не знам къде е извършен този ремонт. Към края на годината всъщност прледстоят плащания за дължими застраховки, сезонни технически регламентирани работи. Записани са необходимите средства за 2016 – 2018 година, но не са одобрени . За 2016 година - 7 822 000 лева, за 2017 година – 3 382 000 лева и за 2018 година - 4 337 000 лева. Дали сме тези данни за три години, за да спазим изискването на Министерство на финансите за 3-годишната бюджетна прогноза. Разбира се с правителлственият авиоотряд не бива да се прави шега. Ако се вземе политическо решение този авиоотряд да го има, по-добре е да го поддържаме, за да се гарантира задължителна безопасност. Ако го ползваме без да плащаме, ще имаме проблеми. Факт е, че имаме две писма в които се казва, че самолетите теоретично могат да бъдат задържани в тези държави, към които ние не сме се издължили. Съответно ние сме се обърнали към Министерство на финансите и те ни казват да ползваме средства от нашия бюджет, но ние нямаме такива пари.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Шеговитият тон, с който зададох въпросът е извън контекста на самата сериозност. Аз напълно съм съгласен с вас, че ако имаме такъв авиоотряд в България, той трябва да бъде поддържан в някаква нормална функционалност. При тази ситуация изниква въпросът в края на краищата като е ползван самолетът, защо не се плаща, като са правени ремонти, защо не се плаща и ако въпросът опира пак към Министерство на финансите и ако това е актуално, говорим за неплащания към днешна дата, а до края на годината има още няколко месеца, това означава ли, че Авиоотряд 28 ще натрупа още задължения и към края на годината в този самолет може да бъде задържан и в още държави. Наясно съм, че не пътува само министър председателят, ясно ви е защо по този начин зададох въпроса, но ако пак опира до Министерство на финансите, аз вече ще се замисля наистина не е ли по-добре на блиц контрол да идва и министъра на финансите.
Пак казвам, че ако авиотрядът трябва да функционира, той трябва да функционира в някаква нормална ситуация. Тук не става въпрос за излишни емоции и политическо надбягване, става въпрос за сигурността на някакви хора, независимо кои са те.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз само искам да добавя, че извън това, което е заложено в бюджетът на авиоотряда, допълнителни разходи единствено биха могли да се появят, ако се наложи авариен ремонт, но това никой не може да го предвиди и да го планира.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
От парламентарната група на ДПС няма никой, така че ще задам аз още един въпрос от името на групата на Реформаторския блок. Това е една информация, която имах и която съм споделял с колеги в комисията, че от ресорната ни дирекция в Европейската комисия получих сигнал, че не се изпълняват ангажиментите на България основно по поддръжката на река Дунав и то в частта драгиране на опасни участъци. Става дума само за участъка на България. Все пак говорейки с техният представител се стигна до една малко срамна сцена, в която той ни предложи да разреши България румънската страна да поддържа българския участък, което за мен беше сериозно падение и се почувствах доста сериозно засрамен.
Кой трябва да поддържа реката, наистина ли не се поддържа? Това са въпросите , все в една и съща посока. Кога ще получи разрешение този въпрос?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, всъщност г-н Чезаре Бернабе и г-н Карл Пейс. Да, от известно време действително има сериозно напрежение по тази тем, включително и аз бях в Брюксел. Оторизираната агенция за поддържане корабоплаването по река Дунав е Агенция за поддържане и проучване на река Дунав град Русе. Тя действително е към нас. Към момента се включва и се подготвя апликационна форма за закупуване на драгажна техника по Оперативна програма Транспорт, което се надяваме да се случи от следващата година и да стартира този проект.За голямо съжаление това, което вие ни питате в момента се случва за втора година, т.е. втора година България и респективно ресорната агенция не извършва такива дейности по създаване условия за нормално корабоплаване. Господин Гинев току що ме информира, че всъщност ние вече сме дали разрешение на румънската страна да драгира в нашия участък, тъй като подлежи на сериозни санкции от страна на Брюксел по тази тема. Ние сме подготвили и справка и за да се извършват всички тези дейности те трябва да бъдат финансово обезпечени. Като не са обезпечени как да ги извършваме, нямаме възможност. Агенцията разполага с много стара техника. Ако приемем, че догодина успее да закупи нова техника, но всичко това е свързано със средства, бюджетът им на практика е почти нулев и нямат възможност да осъществяват тези дейности , за да извършват нормално корабоплаване. За голямо съжаление румънската страна си е осигурила такива средства и на практика ние когато не го правим съвместно с тях затрудняваме и тяхната дейност. Те не случайно и затова ни помолиха да навлязат в нашите участъци и да извършват драгирането. Да , действително не е приятно, ние се червим, защото няма държава по поречието на река Дунав, която дори в екзистенц минимума да не си изпълнява тези задължения, но не разполагаме с никакви средства, за да го правим.
В момента добре е, че този въпрос се подлага на дискусия, тъй като след един месец ще се обсъжда бюджетът. Всички тези въпроси, които ни задавате ние разбира се ще ги предвидим като искане в проектобюджетът, но е хубаво и в Пленарна зала да се обсъдят, ако се постигне съгласие сред народните представители. От страни погледнато хората не се интересуват дали се драгира по река Дунав или не, обаче Европа е много заинтересована, защото става въпрос за плавателната част на реката и ние си имаме задължения там
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за откровенният отговор, който обаче е крайно незадоволителен, защото демонстрира някаква неспособност на българската страна да извършва дейности, които са нейно задължение по линия на европейското сътрудничество.
Следващи в поредицата са изцказвания са парламентарната група на Патриотичен фронт, няма никой.
Парламентарна група на Български демократичен център.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, моят втори въпрос е на какъв етап е концесионния анализ на летище София и предвижда ли се стартиране на процедури за концесии до края на 2015 година на други инфраструктурни обекти в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Какъв е интереса към тях? Какви приходи очаква министъра и къде се очаква да постъпят приходите от тях?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към момента са в процедура по изготвяне на анализи летище София, летище Горна Оряховица е в процедура на закупуване на документация, летище Пловдив. Ние сме го обсъждали това неколкократно в комисия. Всъщност летище София наблюдаваме с най-голям интерес какво ще се случи, тъй като разчитаме на успешна бъдеща концесия на летище София именно с идеята да успеем да предоставим тези средства на железницата, част от това което говорихме преди малко. Имаме уговорка и с министър председателят, надявам се и министъра на финансите да си спази това, тъй като приходите от концесията влизат директно в държавния бюджет, те да бъдат предоставени на сектор Транспорт. Ние се надяваме те да бъдат в такива обеми, че да погасят задълженията на железниците и да гарантираме устойчивост на железопътния сектор. Това ни е единственият начин от където можем да намерим ресурс, за да погасим тези задължения.
Основното ни зискването от бъдещият концесионер ще бъде цена. Разбира се ще има критерии, които да гарантират социалните ангажименти и инвестиции на летище София. В основните разговори, които сме имали с Министерство на финансите те отказват да рефинансират задълженията в БДЖ, макар че би могло в момента много ефтини ресурси да се намерят, да се рефинансират текущите задължения, тъй като ние плащаме голям обем наказателни лихви, но за да се направи това ще се изисква държавна гаранция, което финансите отказват да направят. При това положение аз трябваше да търся ресурс вътре в системата. Единственият ресурс, който можем да имаме това е летище София. Той би могъл да генерира от концесията такива обеми, които да ни позволят да покрием всички задължения или поне в по-голяма степен задълженията на железниците и към това сме подходили като стратегия.
Анализите за летище Пловдив ще бъдат готови след месец или два месеца. Искрено се надявам да има сриозни инвеститори.
По отношение на пристанищата нищо не мога да ви кажа, защото нямам справка пред себе си, но се подготвят документи примерно за Русе Изток и Запад, терминалите за концесия са в подготвителна фаза, Зимовник се подготвя за концесия, интермодален терминатор също се подготвя за концесия. Общо взето концентрирали сме сериозни усилия в дирекция Концесии и може би до няколко месеца вече ще стартират и процедурите.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин министър за изчерпателния отговор. Аз мисля, че колкото по-бързо постъпят тези приходи, ще се стабилизират ремонтите по инфраструктурата и ще се подобри състоянието на БДЖ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви.
От парламентарната група на АБВ си тръгнаха, от Атака няма никой, така че с това приключва цикълът от въпроси и отговори по тази точка.
Искам да ви благодаря господин министър за откровенният разговор.
В края на тази точка съм длъжен да поставя и на гласуване предложението на господин Свиленски, което аз лично ще подкрепя, защото поне досега в тази комисия сме показвали, че държим на сектора и бихме искали да помогнем за решаването на проблемите, които има в него. Аз се солидаризирам с предложението на господин Свиленски и апелирам ако може всички единодушно да го подкрепим.
Който е съгласен на следващото заседание да поканим министъра на финансите господин Владислав Горанов, за да даде информация по предварително изпратените му теми, които ще бъдат извадени от стенограмата на днешното заседание, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
Благодаря Ви, господин министър, чувствайте се поканен за участие в следващото заседание, би било добре в обща среща, лице в лице, да засегнем тези въпроси с искреното желание да отпушим тези проблеми в сектора. Така че от сега се чувствайте поканен.
Благодарим Ви много за този откровен разговор.
Преминаваме към разглеждане на ТРЕТА ТОЧКА от дневния ред
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
Гости по тази точка са представители на Министерство на вътрешните работи
Г- н Красимир Ципов – заместник министър
Г-н Иван Александров – главен юрисконсулт в дирекция Международно сътрудничество
Заповядайте, господин заместник министър да представите законопроекта.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Целта на Споразумението, което е предмет на ратификационният закон е създаване на постоянна правна рамка за идентифициране на конкретни лица, участващи в международни пътувания, които е възможно да представляват риск за другата страна. По този начин смятаме, че ще се увеличат възможностите за превенция, разкриване и разследване на наказателно преследваният тероризъм и други тежки престъпления.
По силата на Споразумението Департаментът по вътрешна сигурност на Съединените американски щати безвъзмездно ще предостави специализиран аналитичен софтуер за нуждите на Националното звено за резервационни данни на пътниците, което се изгражда в Държавна агенция Национална сигурност по проект, съфинансиран по специфичната програма Превенция и борба с престъпността на Европейската комисия. Крайният срок за завършване на проектът е 31 май 2016 година.
В контекстът на актуалната международна обстановка, когато действията на терористичните групировки, особено на Ислямска държава генерират критично ниво на заплаха за глобалната сигурност, засилването на възможностите за международно оперативно сътрудничество, особено за обмен на информация, имат решаващо значение.
Информацията за пътниците, което е предмет на Споразумението включва данни, получени от резервационните данни на пътниците и предварителна информация за пътниците. Събраните данни могат да се обработват единствено за целите на предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на тероризъм и на други тежки престъпления.
Проектът на европейска директива за резервационни данни на пътниците, във вариант съдържащ предложенията на Европейския парламент е одобрен от Комисията по граждански права и свободи на Европейския парламент на 15 юли 2015 година.
България е сред държавите, които настояват за бързото приемане на директивата за европейските резервационни данни на пътниците.
Понастоящем в българското законодателство не е предвидена уредба за събирането, предаването и обработката на резервационни данни, като междуведомствена експертна група е подготвила проект за законодателното им уреждане, който предстои да бъде разгледан от Министерския съвет.
Информацията, която се обменя по силата на това Споразумение се обработва в съответствие с ратифицираното споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, подписано в София на 10 октомври 2012 година и Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за обмен на информация за целево наблюдение на тероризма, подписано във Вашингтон на 19 март 2014 година.
Компетентните органи по прилагане на Споразумението са Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция Национална сигурност за българската страна и служба Митници и гранична охрана към Департамента по вътрешна сигурност на САЩ за американската страна.
Разходите, свързани с изпълнението на Споразумението ще се осигуряват по одобрените бюджети на МВР за съответната година.
В случай, че във връзка със Споразумението се наложи заплащане на публични държавни вземания като мита, данъци и други подобни, те се поемат от българската страна, което е основание за ратификация, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Изпълнението на международният договор е свързано и с прилагането на закона, поради което на основание чл.85, ал.1, т.7 от Конституцията на Република България се предлага неговото влизане в сила да бъде обвързано с ратификация от Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Горов.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Безспорно трябва да се търсят варианти за борба с тероризмът с Ислямска държава на всички нива, но аз доколкото знам Европейският съюз и Европейската комисия принципно одобряват такъв тип договорености. Има един спор дали това да бъде една обща рамка, която да бъде подписана от Европейската комисия и Съединените американски щати или това да бъдат локални договорки между отделните страни членки на Европейския съюз и Съединените американски щати.
Лично аз смятам, че ако трябва да сме коректен член на Европейският съюз би трябвало да отстояваме позицията, че трябва да има рамкото споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щатии при това положение аз смятам, че ние не би трябвало да тръгваме към ратифициране на това Споразумение и да има една обща ратификация за Европейския съюз, която да бъде елемент после и в законодателството, което да влиза за ратифициране в България.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Заповядайте, господин Ципов.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Горов, да така е, в момента трябва да бъде одобрена директивата за европейските PNR данни, което ще даде възможност да стартират такива преговори на ниво Европейски съюз и САЩ, но вече има няколко такива сключени споразумения. Със сигурност мога да твърдя, че Великобритания отдавна е сключила такова споразумение със Съединените американски щати, което позволява в настоящият момент тази материя да бъде уредена на ниво международен договор и съответно този международен договор да бъде представен на вниманието на Народното събрание за ратифициране, защото така изисква българската Конституция. Не може да прогнозираме в какъв период ще завършат преговорите на ниво Европейски съюз – Съединените американски щати.
Преговорите по този международен договор за започнали от края на 2012 година и бе подписан в началото на тази година по време на посещението на вицепремиера и министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова в САЩ.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Господин Горов.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз не искам да влизам в диалог и в спор, но Великобритания винаги е била малко по-специфичен член на Европейския съюз и отношението между Великобритания и Съединените американски щати винаги са били в една степен по-добри отколкото с останалите членки на Европейския съюз, това е поне видимата част на айсберга.
Ето от тази гледна точка не виждам основателната причина да бързаме, преди да има такова споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати. Ние да бързаме „пред вятъра” едва ли ще променим кой знае колко драстично борбата с тероризма, по-добре е да изчакаме едно общо споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Други мнения от страна на народните представители.
Ако няма, аз също ще изразя становище, че Реформаторският блок ще подкрепи този законопроект, тази ратификация предвид мотивите , които изслушахме тук и допълнителната информация, която беше дадена от страна на господин заместник министъра.
Смятаме, че това е едно полезно споразумение.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците, № 502-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г. , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 2, въздържали се – няма.
С това гласуване е приет от комисията този законопроект.
Преминаваме към точка Разни.
Имате ли мнения, становища, въпроси. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


Край на заседанието: 18.10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Гроздан Караджов/