Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, №502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14.10.2015 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5.10.2015 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 04 ноември 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, №502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14.10.2015 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5.10.2015 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при предварително обявен дневен ред както следва:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, №502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14.10.2015 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5.10.2015 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения. Няма.
Който е съгласен с така изброените точки в дневния ред , моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет с единодушие.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, №502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14.10.2015 г. - за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
Представители на Държавна агенция „Национална сигурност”
Г-жа Таня Каракаш – Директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”
Г-н Михаил Чилев – началник отдел в дирекция „Информационна сигурност”
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Станимир Лешев – началник отдел „Авиационна сигурност” в ГВА
Представители на Министерство на вътрешните работи:
Г-жа Мария Рангелова – началник сектор „Правно осигуряване” в дирекция „ЕС и международно сътрудничество”
Искам да информирам народните представители, че по двете точки ние не сме водеща комисия.
По тази точка Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения е водеща.
Давам думата на вносителите за представяне на законопроекта, като ви моля да не четете мотивите както обикновено става, а да ни представите вашето резюме по въпроса.
Г-ЖА ТАНЯ КАРАКАШ: Уважаеми народни представители, Таня Каракаш от ДАНС.
Накратко настоящият законопроект е изготвен с цел създаване на национална правна рамка за функциониране на национално звено за събиране и обработване на резервационни данни на пътниците като водещ проект.
През 2013 година стартира проект за създаване на такова национално звено, осъществено с подкрепата на Европейската комисия по специфична програма „Превенция и борба с престъпността”. Бенефициент е Държавна агенция Национална сигурност, където ще бъде ситуирано и националното звено.
Резервационните данни представляват непроверена информация, предоставяна от пътниците, събирана и съхранявана от авиопревозвачите, като включват, част от тях са и лични данни, за които в законопроекта са създадени допълнителни гаранции за правомерната им обработка и своевременно заличаване.
Следвали сме като цяло насоките, които проектът на директива на Европейският съюз е дал. В момента той е в ход, в процес на обсъждане е и се провеждат сериозни дискусии точно по линия на защита на личните данни, във връзка с обработка на резервационни данни на пътниците.
Приемането на директива на ниво Европейски съюз е основна стъпка сред мерките в пътната карта на координатора на Европейския съюз за борба с тероризма. Законопроектът точно определя целите, за които ще бъдат използвани получените и обработени резервационни данни, а именно борба с тероризма, както и с изрично изброени тежки престъпления. Направили сме референция към Наказателният кодекс, за да бъде максимално точно изяснена целта на използването на събраните данни, както и за целите на граничния контрол.
Със законопроектът е предвидено изменение в Закона за чужденците, като материята касаеща така наречените предварителни данни, АПИ данните, ще бъде уреден именно в този закон, вместо досегашната уредба в Закона за чужденците, за да бъде концентрирана на едно място цялата материя, която касае данни за пътниците и ползването им от националните компетентни органи.
Трябва да подчертаем, че Европейският съюз е подписал към момента споразумения за обмен на резервационни данни на пътниците със Съединените щати, Канада и Австралия. Нашата страна също е подписала такова споразумение. Както знаем наскоро беше приет Законът за ратификацията на споразумение между правителството на България и на Съединените щати за обмен на информация за пътниците.
Потребители на резервационните данни ще бъдат строго определени категории държавни органи от страна на Министерство на вътрешните работи. Това са Главна дирекция Борба с организираната престъпност, Главна дирекция Гранична полиция, Главна дирекция Национална полиция, Дирекция Международно оперативно сътрудничество, Агенция Митници при Министерство на финансите, Националния контакт терористичен център, който беше създаден с Постановление на Министерски съвет през 2014 година, както и структури на Държавна агенция Национална сигурност, съответните специализирани териториални дирекции и не на последно място органите на досъдебното производство и съда във връзка с осъществявания и разследвания на видовете престъпления, които са посочени в началото на законопроекта.
Създадени са гаранции за правилното съхраняване на събраните данни и защита на получените лични данни, като е предвиден максимален срок за съхранение 5 години за PNR данните, като частта от тях, която съставлява лични данни се деперсонализира в 3-месечен срок от получаването им. Това ще се извършва от националното звено. Достъп до пълните неперсонализирани данни ще бъде допускан само при определени хипотези по закон, така че да се гарантира правомерното им използване.
Предвиден е и контрол от страна на Комисията за защита на личните данни по отношение на защитата на правата на физическите лица във връзка с обработката и използването на данните. Съответно в административно наказателни разпоредби са предвидени санкции при непредоставяне, несвоевременно предоставяне и т. н., различни хипотези от страна на въздушните превозвачи на исканите данни.
Накратко казано целта на законът е подсилване на обмяна на информация във връзка с борбата с тежката трансгранична престъпност и борбата с тероризма като основен приоритет на Европейския съюз и на целия съвременен свят. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Имате ли нещо да добавите представителите на Министерство на вътрешните работи и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Няма.
Уважаеми народни представители, имате думата за становища, въпроси и мнения.
Господин Горов, заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз знам че не сме водеща комисия по този законопроект и не знам дали някой би се противопоставил за повече мерки за предотвратяване на терористични и други действия в световен мащаб, още повече в условията на кризата, която в момента се развива с ислямска държава и в Сирия, но въпреки това имам един въпрос.
Беше ли елемент от разговорите и изобщо воден ли е някакъв разговор по отношение на визовият режим между България и Съединените щати като елемент от някакъв такъв тип взаимоотношения между двете държави или продължаваме да бъдем в ситуацията на полувасална държава, която в общи линии изпълняваме, слушаме каквото кажат началниците и подписваме каквото трябва и чакаме когато те решат за визите.
Това ми е въпроса.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря , господин Горов, въпреки че въпроса Ви изцяло напуска терена на обсъжданата тема, ще допуснем кратък отговор, ако има кой да отговори.
Г-ЖА МАРИЯ РАНГЕЛОВА: Министерство на вътрешните работи. Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, в рамките на преговорите по споразумението между България и САЩ за обмен на информация за пътниците, те са водени след мандат от Министерски съвет на ниво ДАНС и визови въпроси не са коментирани. Важното е, че Европейската комисия още през 2014 година много остро поставя въпроса при всички двустранни диалози със Съединените щати, защото не само България, знаем Румъния, Полша също са в ситуация да бъдат в неравностойно положение по отношение на останалите държави членки на Европейския съюз и тъй като има възможност за предприемане на съответни реципрочни мерки Европейската комисия много сериозно е поставила въпроса за изравняване на статута на всички държави в контекста разбира се на една реципрочност като равностойни партньори. Лошото обаче е, че сега в предизборна ситуация в Съединените щати и във връзка с проблемите с ислямска държава, там често се чуват гласове да не се преразглежда действащата рамка на програмата за безвизова либерализация, докато международната обстановка не го позволява. Така че на практика ситуацията с България е аналогична със ситуацията на още държави членки на Европейския съюз и към момента разчитаме, че Европейската комисия е достатъчно заинтересована и има достатъчно механизми, за да поставя този въпрос във всяка подходяща ситуация.
Информацията, с която ние разполагаме, предоставена от Министерство на външните работи е, че на ниво Посолство на България в Съединените щати при всички двустранни дипломатически контакти този въпрос винаги стои на дневен ред.
Това е което бих могла да поднеса като информация към момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Частично съм удовлетворен от отговора.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Има ли други мнения и въпроси от страна на народните представители.
Ако няма предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, №502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14.10.2015 г. - за първо гласуване.
Който е съгласен с така внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
С това приключваме дебатите по първа точка от дневния ред.
Благодаря на представителите на ДАНС и на Министерство на вътрешните работи.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5.10.2015 г. – за първо гласуване.
По тази точка представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Жанет Робова – началник отдел в Дирекция Правна
От страна на вицепремиерът Румяна Бъчварова са поканени нейни съветници, които в момента не присъстват.
В този смисъл от името на вносителят Министерски съвет давам думата на г-н Валери Борисов. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда кратък и в рамките на 5 минути да ви запозная със законопроекта, започвайки с една кратка ретроспекция.
Електронната ратификация като част от електронното управление стои пред Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 2011 година. Тогава благодарение на Оперативна програма Административен капацитет започнахме пилотен проект за електронна идентификация, който приключи по мои спомени през м. май 2013 година. Успешно приключи проекта. В рамките на проекта беше създаден регистър за електронна идентификация. Пет хиляди пилотни носителя смарт карти със записан електронен идентификатор бяха раздадени безплатно на представители на различни слоеве от българското общество, включващи студенти, преподаватели, лекари, журналисти и представители на администрацията.
Към онзи момент нещата бяха чудесни, с уточнението че липсваше нормативна база, на която да се опрем, за да започне сериозна работа с електронния идентификатор.
През м. декември м. г. министър Московски издаде заповед за сформиране на съвместна работна група с основна задача изготвяне на законопроект за електронната идентификация, тъй като през лятото на 2014 година Европейската комисия и Европейския парламент приеха директива 910/2014 за електронната идентификация, електронните подписи и още няколко теми.
Комисията работи много активно. В нейният състав влизаха представители на централна администрация, представители на неправителствени организации, на Комисия за защита на личните данни и като резултат от работата на комисията беше изготвен законопроекта, който е на вашето внимание.
С две думи какво предвижда законопроекта. Ще бъде изграден специален регистър в Министерство на вътрешните работи, който ще съдържа електронните идентификатори на българските граждани и на постоянно пребиваващите чужденци у нас.
Електронните идентификатори се формират на база трите имена на лицето – на български и на английски език, ЕГН или ЛНЧ, съответно за български граждани или за постоянно пребиваващи у нас. Цялата тази информация ще бъде обработена по подходящ начин така, че след като бъде издаден електронния идентификатор по обратен път от него да не може да бъде извлечена информация ла лицето в явен вид – да могат да се извадят трите имена, ЕГН и други данни.
Друго нещо, което е важно да бъде отбелязано е, че проектозаконът е технологично неутрален. Какво значи това? Това означава, че в законът не е записано на какъв технически носител ще бъде записан въпросния електронен идентификатор. Има възможност това да бъде смарт карта с чип, включително банкова карта, включително ако Министерство на вътрешните работи започне да издава лични карти с чип, възможно е това да бъде друг носител тип флашка със SIM карта на нея, аналогията е със сега разпространяваните електронни подписи и не на последно място като носител на електронния идентификатор може да се използват смартфони, с които повечето от нас разполагаме.
Единственото условия към носителят е той да отговаря на строго определени технически изисквания, които да гарантират съответното ниво на сигурност. Телефоните, които са в джобовете на повечето от нас отговарят на тези изисквания.
Защо го направихме така? Защото ние не може да предвидим каква ще бъде динамиката в развитието на технологиите през следващите 2, 3, 5, 10 години и ако днес с един проект на закон фиксираме какъв би бил носителят, това означава да срещаме сериозни трудности при прилагането на закона в бъдеще.
Две думи от организационна гледна точка. Електронните идентификатори се издават от Министерство на вътрешните работи. Както казах в Министерство на вътрешните работи се намира регистърът, съдържащ електронните идентификатори на гражданите. Другото характерно е, че в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава център на така наречения администратор на данни. Този център ще стане входна точка за всички организации, не уточнявам дали администрации, компании или банки, които искат да ползват електронния идентификатор като средство за достъп до техните системи, а този център от своя страна ще прави част от проверките, които са предвидени по закон и ще се обръща към регистъра на Министерство на вътрешните работи.
Друго важно нещо, което трябва да бъде отбелязано е, че банките например могат да направят свой собствен център за администриране на електронната идентичност и за техните цели, т. е. в закона не е фиксиран един единствен център, а всеки който прецени че има сили и отговаря на строги изисквания, които ще бъдат разписани в нарочна наредба на Министерския съвет, може да направи такова нещо и да стане администратор на данни.
Министерство на вътрешните работи е контролният орган, който ще проверява дали съответните организации отговарят на подчертавам още веднъж строгите изисквания.
Накрая искам да завърша с уверението, че проекта на закон транспонира изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейската комисия и на Европейския парламент и по този начин българското законодателство отговаря на европейските изисквания.
Благодаря ви. Ако имате въпроси готов съм да отговаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър.
Тъй като няма други представители от страна на вносителят, моля уважаемите народни представители за ваши въпроси, мнения или становища.
В момента пристигнаха съветниците на министър Бъчварова
Г-жа Калина Константинова
Г-н Божидар Божанов
Г-жа Калина Чернева
Вие ще добавите ли нещо след представянето на заместник министър Борисов по внесения законопроект.
Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ: Не, няма какво да допълним.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Имат думата народните представители.
Мисля, че представянето беше достатъчно изчерпателно, всички ние сме се запознали със закона, не просто министерството дълго време е чакало появата на този закон, а и като цяло има нужда от електронна идентификация на всеки един гражданин на България от много години. Така че лично аз приветствам закона и лично аз бих го подкрепил както тук в комисията, така и в зала.
Ако има други становища.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, аз също и колегите от нашата група ще подкрепим законопроекта. Ние също смятаме, че това е един изключително полезен законопроект и даже сме на мнение, че той доста закъсня. Трябваше досега да бъде приет. Единствено ще следим текстовете, които се отнасят до самата сигурност на тази идентификация, тъй като това е основен проблем, по който смятаме че трябва да се работи и по който има опасения от страна на народните представители и на всякакви организации. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Ананиев, заповядайте.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър, уважаеми колеги, аз искам да попитам има ли всъщност идея този идентификатор да се обедини с документите за самоличност и всъщност да стане нещо като естонския модел, който е комбинация между документ за самоличност и електронен идентификатор.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, има такава идея. С колегите от Министерство на вътрешните работи сме обсъждали назад във времето този въпрос и доколкото зная, те предвиждат възможността в новите документи за самоличност, в новите лични карти да има наличието на чип и този електронен идентификатор да бъде записан върху този чип.
Още веднъж искам да повторя, че законът е така направен, че да не фиксира примерно само личната карта с чип като носител на удостоверението за електронна идентичност, ами и други технически средства да позволяват това. Вие може да имате повече от едно удостоверение за електронна идентичност в зависимост от устройството, на което е записан вашия идентификатор.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: По отношение на сигурността може би трябва да добавите за 5-степенната защита.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: По отношение на сигурността искам да ви уверя, уважаеми народни представители, че системите които предвиждаме да бъдат изградени за целите на електронната идентификация ще отговарят на най-високите индустриални нива на сигурност. Така че данните, които те съхраняват и ги обработват да бъдат надеждно защитени.
Това е краткият ми коментар относно сигурността. Трябва да бъдем спокойни всички ние, които ще ползваме електронната идентификация, че нашите данни са надеждно защитени.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други мнения и становища. Няма.
В този случай пристъпваме към гласуване по точка втора от дневния ред.
Който е съгласен със законопроекта за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5.10.2015 г., моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет
Благодаря на колегите от екипът на вицепремиера Бъчварова, както и на колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА – Разни.
Имате ли колеги предложения по тази точка.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам предложение. Във връзка с настъпването на зимният период в нашата комисия обикновено изслушваме изпълнителният директор на Агенция Пътна инфраструктура или председателя на борда относно готовността за зимния период. Обикновено има и представител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тъй като този месец навлизаме в зимният период аз предлагам да ги поканим и да ги изслушаме каква е тяхната готовност.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Понеже този разговор господин Вълков го води предварително с мен, аз съм сондирал становище с министър Павлова и те имат готовност ако нашата комисия вземе такова решение на следващото ни заседание да се явят и да отговорят на въпроси от страна на комисията по отношение подготовката за зимни условия на системата пътища.
Подлагам на гласуване формално направеното предложение на господин Вълков.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Същото така да ви информирам, че е внесен Законът за бюджета и е разпределен на всички комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Нашата комисия е съпътстваща, но общо взето е от основните комисии в Народното събрание и се очаква поне по-сериозно разглеждане на частта от бюджетът, която засяга секторите, към които е насочена и самата комисия. Затова си позволих да поканя представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които работят по този бюджет в 11.00 часа във вторник и ви каня, който от вас проявява интерес на тази среща, за да им зададем въпроси по Закона за бюджета. Законът за бюджета е много обемист. Той се намира в кабинета и който желае може да прочете онази част, която го интересува. С цел да предотвратим такова четене, ще може да зададем въпроси на експертите, които се занимават с бюджета от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да можем да видим в трите сектора на министерството – транспорт, информационни технологии и съобщения какви са били исканията, какво е отразено от Министерство на финансите в бюджета, има ли проблеми , при които евентуалното невключване на някои пера в разходната част биха породили за тези сектори затруднения. Затова ви каня, стига да имате време и желание заповядайте.
Ако е по-удобно заседанието да се проведе в 15.00 часа, съгласувайте този час на провеждането му с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения и информирайте по е-мейл участниците.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Край на заседанието: 15.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Гроздан Караджов/