1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо четене.

2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р О Т О К О Л


На 11 ноември 2015 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо четене.

2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Гроздан Караджов.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, позволете ми преди началото на днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да ви представя току що избраният член на комисията господин Георги Търновалийски. Добре дошли и ви желаем ползотворна работа.
Пристъпвам веднага към предварително обявения дневен ред . В него са включени:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо четене.

2. Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3. Разни.
Има ли процедурни предложения към така изчетения дневен ред.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз за пореден път ще поставя въпросът с изслушването на министъра на финансите по повод състоянието на железопътния транспорт и изобщо въпросите, които сме разглеждали нееднократно в тази комисия и за които министър Московски и министерството като отговори и като причина за неслучването са посочвали Министерство на финансите. Спомняме си и комисията, в която той бойкотира да участва и не дойде, а се криеше някъде долу по кабинетите. След това на две или три комисии отново поставих въпроса, взехме уж едно решение за следващата комисия и това вече е трета комисия, в която министър Горанов се крие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Така че предложението, което правя е в рамките на днешната комисия да направите всичко възможно и да го извикате, да му разпоредите да се яви в комисията по транспорт като парламентарна комисия в парламентарна държава.
Това е по този въпрос, а по въпросът да бюджета Вие казахте, че е предвиден в сряда да се гледа, т. е. вие на днешното заседание искате и да го разгледаме, и да го гласуваме.
Другото ми процедурно предложение е да започнем дискусията, тъй като все пак това е сериозен материал, а самото гласуване и ако има някои доуточняващи неща на следващото заседание на комисията да ги направим. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Свиленски, благодаря за Вашите предложения. По отношение на министъра на финансите ще кажа, че не съм го поканил, тъй като графикът и другите решения, които взе тази комисия, а именно да поканим госпожа Лиляна Павлова и да имаме нормален блиц контрол общо взето изчерпват възможността да стане в едно и също заседание.
Просто молбата ми е да изчакате за следващото заседание.
Съжалявам, но нямам тази власт и ви отказвам с правомощията си на председател, но го имам предвид и за някое от следващите заседания ще подновя поканата си към министъра на финансите.
Други процедурни предложения имате ли.
Аз имам две процедурни предложения. Като точка първа от дневният ред да разгледаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 554-01-173, внесен от Станислав Стоянов Иванов, Менда Кирилова Стоянова и Атанас Иванов Ташков, предвид че ще бъде гледан на утрешното пленарно заседание на първо четене.
Второ предлагам преди задаването на актуални въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения господин Ивайло Московски да изслушаме и министър Лиляна Павлова по въпросите за подготовката за зимния сезон на пътищата.
Имате ли други предложения. Заповядайте, господин Михов
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам само едно допълнение към Вашето предложение.
Предлагам разглеждането на Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да влезе като първа точка от дневния ред.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, сигурно съм пропуснал, потвърждавам че предложените ми е да влезе като първа точка-
Ако няма други предложения да преминем към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По така приетият дневен ред поставям на обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, №554-01-173, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 16.11.2015 г. - за първо гласуване.
Моля от страна на вносителите.
Заповядайте , господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
С предлаганите промени в законът за местните данъци и такси се въвежда един нов алтернативен данък, с който се облага дейността по извършване на таксиметровия превоз на пътници. Подчертавам, това е данък който обуславя в себе си няколко данъка, които досега се вземаха. Вече няма да бъдат такива данъци, а ще бъдат с този данък. Това е от една страна.
От друга страна с този данък се дава възможност затова да се събират предварително сумите. Сумите са от 400 до 1000 лева. Общинският съвет всъщност ще взема решение какви точно ще бъдат сумите, но тези суми са достатъчно гъвкави, в зависимост от това какви са населените места, които касаят тези данъци.
Също така считаме, че с въвеждането на този нов алтернативен данък ще се предотврати възможността да се пререгистрират фирми и т.н. Порочни практики, на които бяхме свидетели досега няма да може да съществуват, защото пак казвам, че данъка ще се плаща предварително и всички лица, които са заинтересовани ще могат след като платят данъка ще могат да работят на пазара съвсем нормално и да няма недоразумения и прикриване на данъци, на каквито случаи бяхме свидетели. Най-общо това е целта на законопроекта.
В законопроектът променяме и Закона за автомобилните превози защото до момента направените промени от колегите бяха правилни, досега това което беше предложено е така, но със Законът за местните данъци и такси, с което променяме именно алтернативния данък и което предлагаме, няма да може да се изпълняват тези разпоредби, така както са записани в момента, защото ще се натоварят много фирмите, ще плащат ДДС, ще започне отново практиката да се прикриват данъци. Затова, за да не се случи това нещо предлагаме да се върне старото положение, да могат лицата да работят от името на чуждите фирми и същевременно да въведем алтернативния данък, който да покрие това недоразумение с укриването на данъците. Това е в общи линии, готов съм да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Друг от страна на вносителите. Няма да вземете отношение.
В такъв случай думата ще имат гости, които са от страна неправителствени организации, от страна на бранша.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз после ще имам възможността ако ми позволите да направя своето изказване. Искам само едно уточнение към вносителите да направя, тъй като явно всичко е станало много набързо. Да не говорим затова, че не е редно чрез Преходни и заключителни разпоредби да се променя друг основен закон, но хубаво е да се чете. В сега действащият Закон за автомобилните превози е записано, че общините издават удостоверения за таксиметрова дейност за срок от 3 години, което означава, че има превозвачи, които са си платили за 3 години напред удостоверението за таксиметров - за автомобилните превози е записано, че общините издават удостоверения за таксиметрова дейност за срок от 3 години, което означава, че има превозвачи, които са си платили за 3 години напред удостоверението за таксиметров превоз към общините. С приемането на този закон, който в момента е предложен от вносителите в каква ситуация изпадат от една страна общините, от друга страна превозвачите. Да бъде уточнено, преди да се задават въпросите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предлагам да работим по редът, който е вписан в правилата на тази комисия, а правилата предвиждат, че първо думата вземат гостите и представителите на бранша. След като това стане, след като ние като народни представители сме изслушали мнението и на вносителите, и на бранша, тогава вече можем да пристъпим към собствени мнения и въпроси.
Г-Н ДИМИТЪР ГОРОВ: Процедурният ми въпрос е следния, аз го зададох и в Комисията по бюджет и финанси. Досега практиката е била винаги въпроси, касаещи местните данъци и такси да бъдат съпътствани със становище на Националното сдружение на общините в Република България. В Комисията по бюджет и финанси такова становище не ни беше представено, беше ни казано че такова становище няма и че не е искане от комисията. Това значили, че такова няма и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, изобщо търсено ли е становището на Националното сдружение на общините в Република България по този законопроект.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Отговарям Ви по процедура. Законопроектът беше представен в петък и нямах никаква идея, че той ще влезе в програмата тази седмица, нито че ще бъде гледан в Комисията по бюджет и финанси тази седмица. Подписал съм писмата, които са изпратени на министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за становище, но както може да си представите физическо време едва ли е имало дори да пристигнат до тях, а така също и да ни върнат становище. Затова се извинявам, че не разполагаме със становища. Ние не сме водеща комисия и не изпращаме писма за становище до Националното сдружение на общините в Република България. Обикновено това са документи, които водещата комисия изисква. Благодаря ви.
Имате думата за изказвания.
Г-Н МАРИАН КИРОВ: Добър ден. Казвам се Мариан Киров, таксиметров шофьор, таксиметров превозвач, собственик на таксиметрова фирма.
С това ново предложение пак тръгваме към сивия сектор, това искам да ви кажа. Колегата много хубаво го е направил и казал, но няма нищо вярно. Ние с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме предлагали много пъти различни неща, но някои не искат да ни чуят.
Ако искате да направите така, че да събирате парите, направете да са си превозвачи и данъчно задължени, за да вземате тези пари, които ви трябват, а не да се спирате между 400 и 1000 лева годишен данък допълнително, защото с много данъци ни натоварихте. Когато таксиметровите фирми са с повече коли, те трябва да влязат по ДДС. Защо всички бягат от това ДДС? Има много големи фирми с по 2 000 коли и мисля, че от там идва проблема. Средно от един автомобил трябва да влизат в хазната 200 лева ДДС. Защо вие бягате от 200 лева ДДС на месец , а се предлага 400 лева патентен данък? Нямаме нищо напротив, вкарайте и патентен данък, но по регламентът, който е в момента, а не някакъв допълнителен данък. Общинско разрешително, данък МПС, много данъци станаха. Аз плащам и данък ДДС, ще ме освободите ли от този данък. Ако ме освободите, съм съгласен и ще направя манифестация лично заради вас. Съгласен съм, ако ме освободите от ДДС ще плащам патент по 1000 лева. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Много Ви благодаря че спазихте регламента, който е 2 минути и за Вашето изказване.
Други изказвания. Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ РЯПОВ: Казвам се Георги Ряпов, председател на Националната асоциация за защита на превозвачите град Пловдив и град Смолян.
Уважаеми господа, първо искам да поздравя господин Цветомир Михов за първото му предложение, за начина по който той беше дал предложение да се направи закона. Сега това, което се прави е един цирк. Не може един закон, внесен преди месец и 10 дни сега да го променяме, за да можем да подпомогнем някакви интереси. Какво се получава на практика? Вие искате да внесем един данък, който не се знае конкретно до края на годината дали ще бъде такъв? Знаете какво е при нас. Колите се развалят, спират, от време на време се налага човек да излезе в болнични. Ако аз изляза в болнични, както ми се наложи миналата година 2 месеца, този данък фактически няма кой да ми го върне. Аз знам какво означава да си вземеш обратно пари от общината, особено в нашата Пловдивска община, това е пълен абсурд. Подлъгахме хората, както господин Михов беше предложил в законът, отидоха, изкараха удостоверение за професионална компетентност, дадоха по 200 лева. Ние сега се подиграваме с тях и казваме: „Хайде, наново”. Докога ще е така. Този данък, който го измислихте просто подпомага превозвачите, но не тези истински превозвачи, какъвто е е Мариан Киров, всичко е регистрирано при него, таксиметровите апарати са на Киров и т.н. Аз не мога да разбера, господата от ГЕРБ са на власт и предишния мандат. Защо тогава не тръгнаха да търсят данъците от такситата, но наистина да ги потърсят чрез НАП? По този начин щяха да влязат много данъци в хазната и нямаше да има тези проблеми. Вчера участвахме в едно предаване по телевизията с господин Ташков. Господин Ташков, искам да Ви кажа, че вие сте се срещнали само с представители на превозвачите, а ние сме тук таксиметрови водачи, които сме дошли от Пловдив, за да ви кажем че това което го правите е нереално. Аз ще ви кажа веднага следното. Ако данъкът е 1000 лева за Пловдив, това означава че аз трябва да имам 830 лева чести заплата на месец, това е абсурдно. Мога да ви изкарам веднага пътните книжки, за да видите какво е написано на тях. В момента работата е паднала страшно много. Аз трябва да изкарам тези 830 лева на месец, при всички данъци, а да не ви говоря за момчетата, които карат коли под наем. Те дават по 600 лева на месец наем, дават по 150 лева, 750 лева дотук, сега като им вдигнем цената на винетката и като им направим заплатата 420 лева, нали разбирате че тези хора просто са фалирали. Говорил съм с тях, миналия ден обикалях целия ден града. Това са най-големите фирми, с най-много водачи. Момчетата казват: „Ние се чудим какво да правим”. Сега като им кажем: „Дайте в началото на годината 500, 600 или 700 лева данък или 1000 лева” това е просто гавра. Как ще ги дам предварително тези пари, като аз утре мога да умра даже? Извинявайте, но ние повечето сме на възраст, аз лично съм на 62 години. Кой ми гарантира, че аз като платя този данък утре няма да ми се счупи колата или нещо друго да стане? Вие много добре знаете, че един такъв данък се дължи дори и от децата. Да обременявам внуците ли с данъци. Извинявайте много, но върнете положението, дайте да го направим реално.
Ние предложихме отдавна всеки таксиметров водач ако не може друго или превозвача прави фирма както трябва, или таксиметровия водач си взема апаратчето, регистрира си го на свое име и си дължи данъците в общината. Тогава не може да отиде да направи нова фирма. Този начин на вземане на патент е нереален, предварително да плащаме за нещо, което не сме изкарали. Ще сложите ли такса автобус, ще сложите ли такса влак, такса самолет. Дайте да бъдем реални. Това е една дискриминация спрямо нас и не за първи път този закон се прави по този начин, така че ние да сме дискриминирани. Извинявайте, но излиза че ние сме най-големите престъпници в България, защото както чух не можело да се събират данъците от нас. Ние не сме виновни, че една администрация не може да си събере данъците. Дори още когато господин Михов даде първото предложение аз, а така също и Димчо Иванов от Варна и най-големите синдикати от София го подкрепихме. Така че ще ви бъда много благодарен, ако не се правят такива закони в интерес на някой монопол.
Накрая искам да кажа, че когато едно такси си плати патента и си внесе осигуровките за какво му е превозвача.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания по темата от страна на гостите.
Г-Н РУМЕН КРУМОВ: Румен Крумов, Национален съюз на превозвачите.
Без да репликирам колегата Ряпов, ние сме приятели надявам се все още или поне аз няма за какво да воювам с него, ще си позволя да коментирам това, което беше вчера като аргумент по отношение на работата на Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че достатъчно време се неглижираха нещата по отношение на тази професия и заетите в тази професия кой какво плаща. Скъсаната връзка, в която държавата и различните администрации, имащи отношение по събирането на приходите не могат да се справят с установяването на лицата за собствена сметка, така наречените самоосигуряващи се по никакъв повод не можехме да подкрепим в предното предложение, в което закона казваше въобще да бъдат извадени от списъка на извършващи дейността. Господин Ряпов, аз не знам защо не взехте отношение, когато се разискваше предната промяна в закона На практика тази промяна премахваше от пазара водач за собствена сметка и ако трябваше да замълчим, вие в момента спазвайки закона можехте да бъдете вече само единствено не водач за собствена сметка, а работещ някъде на трудов договор при някой превозвач или абсолютно самостоятелно, сам за себе си, с личния ви автомобил да се лицензирате, да се регистрирате по подобие на всички останали превозвачи. Така че позволете ми с Вашето негодувание и с коментара на предходната промяна в закона да не се съглася. Познаваме се с теб когато бях управител на таксиметрова фирма, в която фирма в далечната 1996 година шофьорите бяха работници на трудов договор.
С приемането на Законът за автомобилните превози от 1998 година и цялото законодателство подоходно на физически лица и корпоративното, без да сме се консултирали с някои велик финансов специалист общата картина беше, че да се случи това, което предполага набора от тези закони и касаещи тази професия основно ще разчита на кого, именно на вас господа , водачите за собствена сметка, нито да бъдете работници на трудов договор и да ви задължавам да сте с униформа и с каквото и да било и да идвате от 9.00 часа до 19.00 часа на работа, автомобила ви с който ще работите да е само мой и да стои в гаража и вие да идвате на работа с градския транспорт. Другият вариант е абсолютно самостоятелно вие се регистрирате като превозвач и закона заработи. Не знам дали знаете когато коментирате пред тази господа моментната ситуация на картината на пазара и кой е собственика на превозното средство, т.е. автомобила. Знаете ли, господин Ряпов. Деветдесет процента от основните средства в този пазар са собственост на водачите за собствена сметка. От 26 000 автомобила, както искате ги сметнете, над 23 000 са собственост на водачите за собствена сметка. За София абсолютно по същият начин стоят нещата.
Без да съм специалист, юрист и т.н. достатъчно време в тази професия съм се ангажирал и като таксиметров шофьор, и като управител на компания, и като собственик, за да са ми ясни нещата, че предложената промяна и приета в закон от 6 октомври т.г. не кореспондира с това, което е на пазара. Основните средства са собственост на една категория, която поправката в закона изхвърля. Казва: „Няма да има водач за собствена сметка от името на лицензиран превозвач”. Какви могат да бъдат те? Те могат да бъдат само служители в типичните трудово правни отношения по Кодекса на труда и абсолютно самостоятелни участници на пазара, но като отидат да се лицензират. Аз така и не разбрах, коментирахме с господин Московски, уточнихме позиции преди две седмици, но с вашите мотиви на вносители от тогава, че с това щял да се подобри контрола, позволете ми да не се съглася. Кое е по-лесно за контролния орган да контролира 1000 фирми превозвачи или 26 000 по броя на автомобилите. Това е едното от нещата.
Второто е по организацията и правата на потребителя. Ако ги направим тези 26 000 поотделно потребители утре като е недоволен от услугата на кого ще се обади по телефона, след като го е возил ЕТ Пешо, на телефона на ЕТ Пешо. Какво ще получи от там като отговор?
Господа, опитвам се да поставя на вашето внимание следното. Направихте една промяна, като не намерихте за удачно присъстващите тук да ги поканите когато я подготвяхте, за да дискутираме. Сега ни каните, но по-добре скъсайте вашето предложение и го хвърлете.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
За Ваше сведение искам да кажа, че имаше представители включително и от вашето сдружение.
Моля за ред в залата, господин Крумов не влизайте в диалог помежду си с господин Ряпов.
Господин Павел Христов има думата за процедура.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин председател, ако не можем да се справим с предложението в залата, ако трябва да направим прекъсване, защото това не може да е нормално заседание, един през друг говорят, канят се, заплашват се. Не мисля, че това е правилният ред, по който да протече това обсъждане.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Абсолютно сте прав.
Заповядайте, госпожо Петкова.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Людмила Петкова, директор на дирекция Данъчна политики на Министерство на финансите.
Аз не се изказвам като вносител, а по-скоро искам да уточня някои основни въпроси по предложението, защото виждам че неправилно се разбира законопроектът, естествено бих могла и по-късно да се изкажа.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, благодаря Ви, по-късно ще Ви дам думата за изказване.
Г-Н СПАС АТАНАСОВ: Спас Атанасов, Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи.
Уважаеми дами и господа, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи беше направила едно становище, когато се разглеждаше предишният законопроект на господин Михов и господин Вълков и това становище е било раздадено на всички от комисията.
За съжаление вие не сте се съобразили с това становище. В него аз казах какво точно ще стан и стана това, което бяхме казали ние в нашето становище. Вие сте се съобразили с подкрепата на господин Ряпов и на господин Димчо Иванов от Варна. Господин Димчо Иванов като прави протести във Варна идват 4 таксита. Това ли трябва да е подкрепата на вашият закон.
Другото, което искам да кажа. Тук господата казаха, че не са питани водачите, не са питани превозвачите. Ние отидохме при господин министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията заедно с Националния съюз на превозвачите, Съюз такси и всички големи превозвачи в София, в списъка на които има над 6 000 таксита и им обяснихме каква е ситуацията.
Ситуацията е следната. Превозвачите няма да вземат водачите на трудов договор защото както обясни господин Крумов 90 и повече процента от водачите са собственици на автомобилите. Няма как да стане водачът да прибира целия оборот, той да е собственик на автомобила и превозвача да го вземе на трудов договор.
Другият вариант. Дори и това да стане, да ни принудите да ги вземем на трудов договор за София е необходима повече от 1 година да си префисксализират апаратите и да минат през сервизите и техническата служба за проверка. Ако стигнем до другият вариант, когато всеки водач си става сам превозвач, в София в момента могат да станат 50 човека на месец. Аз говорих с шефът на ДАИ в София, той каза: „Добре, ние ще се погрижим и ще осигурим по 100 човека на месец”. Разделете 7000 таксита, по 100 човека на месец, това са 5.8 години. Как си представяте 5.8 години някои шофьори да не работят?
Затова ние направихме една работна група по препоръка на господин Московски, събрахме се в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и стигнахме до извода, че най-правилното нещо е да се въведе патентен данък от което държавата ще събира някаква сериозна сума, тъй като в момента сумата, която събира държавата от таксиметровите апарати като данък доход или корпоративен данък много силно клони към нулата, а с патентен данък ще се събират някъде около 10 млн. лева. Така че преценете кое правилното за водачите и за превозвачите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за становището.
Г-Н ГАВРАИЛ ГЕРАСИМОВ: София, експерт транспортна дейност. В момента съм представител на Авто-94. Също така съм представител и на Профсъюз Борба на таксиметровите водачи от София, които са наши членове.
Много е ясно, че в браншът няма глупаци и от двете страни и това трябва да се подчертае дебело, нито превозвачите, нито водачите. В началото на 2000 година беше вкарана една лобистка поправка, която вкара бранша в задънена улица, а именно водачи от името на лицензиран превозвач. Не мога да си представя как аз бих могъл да рисувам от името на Пикасо и да продавам картини с неговата стойност още повече не мога да си представя как мога аз да съм един водач, който от името на лицензирания превозвач искам да се оплача от превозвача си., т.е. аз нито съм на трудов договор и Кодекса на труда да ме защитава, нито мога да членувам в синдикална организация, защото аз не съм неин работник и не мога в тази синдикална организация да членувам. Следователно това е едно много неправилно захождане, което е отишло в неправилна посока и ние сега ако продължим, отново ще заложим бомбата, която ще цъка в в основите на бранша и в един момент пак ще избухне и тогава ще ни кажат: „Вие се събрахте и не го решихте”. Знам, че водачите са вложили известни нерви, известни средства, за да съберат тези картели, аз ги наричам картели на таксиметровите водачи, които в момента функционират и които са уеднаквени. Това са фирми, фискирализирали водачите, или на някои от водачите, които в момента съществуват като еднакви картели. Примерно в София има няколко такива. Това също е неправилно.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания.
Г-Н КИРИЛ РИЗОВ: Добър ден на всички представители. Кирил Ризов, председател на Съюз Такси.
Уважаеми дами и господа аз ще започна с това, че за първи път виждам нещо пред очите ми, пред вашите очи и за поздравявам депутатите. За кратко време преди изборите и след тях коригираме една обстановка и за първи път я превеждаме там и на място, където трябва да бъде, по начина по който трябва да бъде, за да сложим край на всичко онова, което е от сивия сектор да се решат всички тези неглижирани проблеми в бранша. Поздравявам ви.
Аз ви призовавам сега и в Пленарна зала да гласувате всички тези промени да станат, защото това е пътя. Държавата, общините и бранша, всички да се чувстваме добре. Като започнем от данъците, да отиват там където трябва, от хората от които зависи и стигнем до текущи проблеми на бранша. Когато говорим за бранша, имаме предвид понякога като превозвач, автомобил водач. За един таксиметров автомобил всички знаем, но забравяме че общо взето разходите вървят по 30 направления, две от които са данъци и осигуровки. Общо взето медиите, тук присъстващите пък и ние в бранша си позволяваме да го забравяме това нещо и от тази гледна точка неглижиране проблемите. Ето от тази гледна точка нещата идват от там, където трябва, да се плащат от този, който трябва. Кой е този, който трябва да плаща? Това е данъчно задълженото лице, което трябва да плаща в общината. Според мен малко се поизбърза предният път. Ние пред цялото време очаквахме амблок да се внесат данъчните Считаме, че това което се случва в момента е правилно, прави ви чест. Аз ще спра дотук, защото е излишно повече да говоря. С колегите от Варна, Бургас и други градове можем да спорим по различни въпроси, но това което в момента е предложено е добро за всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСД. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказващи се. Заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ ИГНАТОВ: Добър ден, дами и господа. Казвам се Емил Игнатов и съм управител на Радио СВ Такси в София. Една от фирмите, които колегата нарече картели или нещо подобно. Господин Крумов е бил управител на тази фирма преди мен, аз съм след него, горе долу около 16 – 17 години съм вече управител. Може би 15 години съм работил като таксиметров водач с жълт автомобил, колегите отсреща ме познават. От 15 години съм управител. Допреди 6 години, когато имаше възможност и лица, и водачи от името на лицензиран превозвач за мен това беше най-правилният начин на работа. Браншът след 1990 година започна да работи по този начин. След като 95 % от браншът работи по този начин, значи това е правилното нещо. Не може двама депутати, и аз го заявявам заедно с господин Крумов и господин Спас Атанасов да дадат предложение и да не се извика бранша да се обсъди и да се приеме закон. Абсолютно не съм съгласен със законът, приет на 06.10.2015 година. Когато имаше и лица и водачи всеки един можеше да избере или като водач ООД или АД ще отиде да работи от името на търговската марка, т.е. на превозвача, на известната марка, където ще има работа. Като облепиш автомобилът си с известна марка, това значи че ще имаш работа. Тогава има и възможност и той сам да си стане превозвач и да си назначава, да си закупува автомобили, да си назначава хората на трудов договор, да им плаща осигуровки и т.н. Тогава я имаше тази възможност. Не, дайте да прецакаме големите, картелите, така наречените ОК Супер Транс и т.н., да не ги изброявам за София кои са. Аз не виждам проблем от името на лицензиран превозвач да работи като ООД, ЕОД или водач. Ако не желае, да си стане превозвач и да се развива. Търговските марки, така наречените големи превозвачи сме заложили достатъчно средства като JPS системи, като диспечерски центрове, като контрол върху водачите, които доброволно са дошли да работят за своя сметка от името на лицензиран превозвач. Ето срещу мен стоят колеги от времето, когато и аз съм бил водач. Те обаче не искат. След като идваш при превозвач СВ Такси подписваш франчайз договор, в който изрично е упоменато какви са твоите задължения. След като не искаш да работиш към тази търговска марка, стани превозвач, закона ти позволява. Сега се опитвате да дадете права на тях, а да ни лишите нас.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказващи се.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Людмила Петкова, директор на Дирекция Данъчна политика към Министерство на финансите.
Бих искала да внеса определени разяснения по отношение на новият данък, който е предложен и това което действаше до 2009 година като патентен данък. Разликата е, че патентният данък се прилагаше за дружества с оборот до 50 000 лева. Всички дружества, които имаха оборот над 5 000 лева съответно се облагаха по реда на закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
По начинът, по който е предложен данъка това е алтернативен данък. Това не е нов данък, а всъщност това е данък, който замества облагането с корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. Това, което съществуваше като дискриминация между малкия и големия бизнес, в момента такава дискриминация няма, тъй като независимо каква е големината на фирмата, данъка който се предвижда, се предвижда да се плаща на автомобил в определен размер, който е гласуван с решение на Общинския съвет.
Второ. По принцип такъв данък се прилага, когато по принцип други контролни мерки не са подходящи за определен бранш.
Имаше изказване от превозвачите по отношение на приходната администрация за фискални устройства, не може ли по друг начин да се контролира бранша. Знаете, че в Наредба Н18 всички продажби се отчитат с фискални устройства, които са с дистанционна връзка с Национална агенция за приходите.
Фискалните устройства на таксиметровите автомобили са извън обхватът на наредбата първо защото технически няма възможност. Втората основна причина е, че апаратите са по-стари и изобщо за да може да се установи такава дистанционна връзка съответно трябва да се направят инвестиции в нови апарати, което би довело до допълнителна административна тежест и разходи за бизнеса. Действително с така предложеният данък се намира един баланс, който е между защита интересите на фиска и съответно защита интересите на бизнеса.
Накратко бих искала да завърша, тъй като вчера се коментираше на Комисията по бюджет и финанси какви са платените данъци корпоративен и данъци доходи на физически лица ще кажа само, че платените ЗДДФЛ за 2014 година от таксиметров превоз са 27 000 лева. По отношение на Законът за корпоративното подоходно облагане не мога да ви кажа окончателна цифра, тъй като аз имам общата сума, но няма да бъде коректно, тъй като в тази сума платени данъци се включва не само таксиметров превоз на пътници и други дейности. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз.
Сега думата имат народните представители.
Господин Свиленски изяви желание за изказване.
Г-Н ГЕОРГИ СВИРЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз ще задам няколко въпроса към вносителите, ще направя коментар на това, което казаха и превозвачите и изобщо моето мнение по въпросите.
Първият въпрос, на който обаче наистина държа да ми отговори някои от двамата вносители това е кой ви написа, уважаеми колеги този закон, кой ви даде закона да го внесете на 06 ноември. Няма страшно да го кажете . Кой ви написа закона? Този закон, уважаеми колеги е един чисто лобистки закон. Започвам да казвам защо. Защото през Законът за местни данъци и такси вие се опитвате да правите големи, радикални промени в Закона за автомобилните превози.
Аз ще се съглася с всичко, което каза госпожа Петкова, с всички които говорят за патентния данък, дали е алтернативен или не, дали се събира или не се събира, това в случая няма значение. Нека данъчната част на таксиметровият бранш да разгледаме в отделен дебат, а сега да кажем дали ние искаме, дали трябва, дали е полезно за обществото, за таксиметровия бранш, за големите фирми да има този вид превоз, заложен в закона таксиметров превозвач или упълномощено от него лице, да работи за негова сметка или как точно е записано там. Нека първо да се спрем върху това нещо, защото колеги питам аз кой друг бранш, коя друга професия, кой друг бизнес има такова нещо. В шивашка фабрика може ли всяка шивачка да си вземе машината и да работи за нейна сметка. В стругарски цех може ли стругарът да си вземе струга и да работи за негова сметка. Питам, ако така трябва, дайте да разширим законодателството, да кажем че всеки си плаща патент на шевна машина и си шие и си прави каквото си иска.
В този бранш ние трябва да сложим някакъв ред. Аз поздравявам колегите Вълков и Михов за предишния законопроект, много смела поправка, въобще не е минала много бързо. Разглеждането продължи 4 месеца, беше внесена на 4 юни и гласувана на 4 октомври. Ако някой е имал претенции, ако някой е усетил проблеми със закона комисията на Парламента работи постоянно, никой не е казал нищо.
Изведнъж след изборите, за 3 дни Закон за местни данъци и такси и да променяме нещо в другия закон.
Господин Ризов, извинявайте че се обръщам лично към Вас, но Вие на онова заседание, когато променяхме закона тук само на колене не падахте пред двамата колеги да ги поздравите за тази промяна. Само на колене не паднахте, „Благодаря ви, браво”, а сега казвате че пък това било добре. Аз не мога да разбера позициите си как ги формирате.
Госпожа Петкова каза, че от таксиметрова дейност са внесени 27 000 лева. Къде се колеги големи превозвачи? Къде са тези големи превозвачи с по 2 000 – 3000 лева? Питам колко данъци са внесени от таксиметрова дейност. Аз се извинявам, ако с така цитираната сума съм заблудил някой, но така беше представена. Вероятно има и други суми, които са плащани като данък от таксиметрова дейност.
Всички бяхте свидетели как беше направен опит това нещо да мине днес в зала и трябваше вече да е гласувано и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да не се произнесе по закон, който е основен за тази комисия – Закона за автомобилните превози.
Колеги, вие сте членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Не може по този начин комисията, в която вие сте членове да я саботирате. Утре през Законът за околната среда ще прекарате някое друго предложение, ако ние не гледаме какво става.
Въпросът който трябва да решим е промяната в чл.12 и чл.24. Дискусията е там сега. След като решим кой има право да извършва таксиметрова дейност, от там нататък ще бъде облагано дали с касови апарати, дали на ден, дали на километър, дали на пътник или на каквото и да е, специалистите от Министерство на финансите ще кажат кое е най-доброто.
Аз съм абсолютно притеснен затова дали общините ще имат възможност от 01 януари да започнат да обслужват този данък. Събираемостта на патентен данък, госпожо Петкова, доколкото имах информация от предишното битие на общински съветник, беше между 6 и 10 %. Сега дано да се е повишила, но събираемостта там е много ниска. Така че не знам дали това е най-подходящия данък, но това е тема на друга дискусия. Затова моля колегите сега да се съсредоточим върху дискусията кой има право да извършва таксиметровата дейност – превозвач или лица и ако стигнем, че всеки може да я извършва, аз предлагам, и към министър Московски въобще да кажем, че таксиметрова дейност в България може да извършва всеки, който има шофьорска книжка. Плаща 400 лева и няма да има нужда от превозвач. За какво трябва да се регистрира при вас, когато без да сте ми видели очите, без да ме знаете дали съм психически и физически здрав, вземам колата от дадения превозвач и започвам да работя за моя сметка от негово име. Няма как да стане това нещо и е крайно време тази дискусия да започне. Може законът, който е приет и трябва да влезе в сила да го отложим с 2 месеца, за да имат възможност колегите да влязат в този нов закон през тези 2 или 3 месеца, но не може да отменяме закон, който не е влязъл в сила.
Ние утре няма да може да приемем нито един закон. Никой няма да ни повярва за което и да е начинание. Знаете как беше с касовите апарати в автобусния транспорт. През два месеца променяме, накрая като ни свърши времето, започваме със задна дата да променяме. Нека да има стабилно законодателство, да не се променя в рамките поне на 1 месец ако може, за да могат тези всички хора да работят и тези, които ползват такситата да знаят по кой закон се работи в тази държава. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз вземам думата, тъй като с господин Вълков сме вносители на сега действащият закон, доколкото той още не е влязъл в сила. Може би ще е най-бързо променения закон.
Аз също бих желал да разделя своето изказване на две части.
Едното е свързано чисто с данъчните промени, другото е свързано със Закона за автомобилните превози.
Мисля, че най-малкото не е редно и колегите много добре го знаят, но явно са мислили че ще бъдат незабелязани. С промяната на данъчен закон да се променя основен закон, а именно Закона за автомобилните превози. Това е основният закон, който регулира всякакъв вид превози, включително и таксиметровите превози. Не е редно в 12 без 5 часа в Преходни и заключителни разпоредби там някъде с 2 реда да се връща предложение, за което ние сме се борили толкова време. Когато внесохме с колегата промените, които все още не са факт, тъй като от 20 ноември ще влязат в сила, имах честта и възможността да гостувам в едно предаване на сутрешен блок на национална телевизия. Журналистите ме попитаха защо вече 15 години това никой не е имал смелостта да го направи. Аз бях честен с тях и им отговорих, че таксиметровият бранш в лицето на големите превозвачи, които спокойно мога да кажа , че се опитват да упражняват картел върху пазара и монопол имат достатъчно силно лоби в Парламента и затова 15 години не се променя нищо в бранша. Ако това бъде прието, аз ще отида в същата тази телевизия и ще кажа на журналистите, че това лоби или този картел се е проявил за пореден път и е свършил своята работа. Начините, по които те го правят си ги знаят те. Аз не искам да им се меся и не искам да гадая. Всички сме интелигентни хора и мисля, че сме наясно как стават тези неща. Какво се получава? Две, три или четири големи фирми най-вече от София се опитват да диктуват целия пазар. Ние искаме мнението на превозвачите. Някой искал ли е мнението на шофьорите, някой искал ли е мнението на водачите, на които тези така наречени превозвачи плащат 100 лева на общините, за разрешителното на тях им вземат 300 лева. Купуват коли на 20 000 лева от лизингодателят, на тях им ги лизинговат за 30 000 лева, които им удържат за гуми , за масла за сервизи, за такси, за радиостанции и т.н. Затова скачат до небесата, уважаеми дами и господа. Защото всички тези привилегии ще им отпаднат. Защото това са чисти пари всеки месец – за лицензии, за такси, такса лиценз, данък лиценз, данък радиостанция, такса износване на гуми, с 3 % се износвали като е навъртял повече километража. Чудеса и после кой носи отговорността, бедния човек, който едвам свързва двата края в таксито.
Понеже един господин призова, че щели да бъдат на улицата, аз бих му отговорил, че ще призова всички таксиметрови водачи и всички потребители на услугата да излязат на улицата. Това ли мислите, че е начинът в една демокрация да се решават нещата на улицата и силните на деня да дърпат, защото плашим с протести.
Господин председател, ако не вземете някакви мерки, аз ще предложа прекъсване на дискусията. Явно някой се чувства засегнат от това, което говоря, то си е за негова сметка.
Само ще ви дам един пример. В областен град, в който има превозвач със 100 автомобила, корпоративният данък който е внесен за една година е 200 лева за 100 автомобила. Сега какво ще направим. Аз също съм за патентът, но този патент респективно, както лиценза, както таксата към общината, както всички други такси ще бъдат пренасочени към водачите. Те ще кажат :” Вие си платете патента, вие си платете данъка, вие си платете гумите”. Ние не правим нищо, ние не облагаме таксиметровите превозвачи, носителите на лиценза. От къде накъде аз съм имал връзките или контактите и съм извадил 200 лиценза и казвам: „Който иска да стане таксиметров водач ще дойде при мен, ще ми плати 300 лева”, а не 100 колкото взема общината, за да бъде превозвач. Защо, това е ограничение на нормалната конкуренция. Аз не го приемам по никакъв начин и пак казвам, това е промяна, която от 15 години никой не е посмял или осмелил да я направи.
Другото, по което започнах в началото. По сега действащият закон лицензиите се вадят със срок от 3 години от общината, което означава че голяма част от водачите, защото пак водачите са ги платили, да не мислите, че превозвачите са ги платили, превозвача не е платил и стотинка, той плаща на общината 100 лева, на хората им удържат 300 лева. Това е доказано, документирано. На всичкото от горе ние не им дават документ за разход затова нещо, не им дават нито за лизинга, нито за радиостанцията, нито за нищо. Тези хора, които са си платили 300 лева и лицензът им важи до 2018 година какво ще направим с тях. Догодина ще им кажем: „ Пито, платено, имали сте 300 лева платили сте”. Сега давайте, наново ще плащате. За тези две години след 2016 година общините ще връщат пари ли, хората ще пият една студена вода. Така че много ви моля, не се поддавайте на натискът на две, три големи фирми. Всички знаем за какво става въпрос, но никой от тук не смее да каже истината. Аз и Станислав, всички знаем кой с кого е говорил. Защо никой от големите превозвачи не дойде при мен или не дойде при Вълков? Защото знаят, че няма да им мине номера. Защото там, където пробиват със заплахи и с други методи, само те си знаят какви са, не минава.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Не влизайте в диалог, ако обичате.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, явно на някой не му издържат нервите, но през целият ден говорим за големите – ние представителите на големите, ние представителите на най-големите, ние представителите на най-многото. Все пак ние сме се събрали да защитаваме интересите на мнозинството, на гражданите на държавата, а не на големите, на по-големите или на още по-големите.
Колеги, уверявам ви, че тук няма никаква политика. Ако някой търси политика в този закон или в моите думи е грешка.
Аз ще призова наистина да бъде отхвърлен този закон с една единствена цел, че наистина крайно време е да се сложи някакъв ред в бранша и да се защитават интересите не само на големите, а да се защитават интересите и на потребителите, и на водачите, и на шофьорите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Петър Кадиев има думата.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда много кратък. Виждам, че в залата има противоречиви мнения и моето предложение е просто да се отложи гледането на този закон, докато не се реши изцяло с браншовиците и с превозвачите и да се намери оптималния вариант, така че да бъде работещ този закон. Трябва да се намери решение, в този вид не може да мине.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания от страна на народните представители.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, това което се случва с патентният данък не дава възможност да се работи по схемата, която е предложена и още не е влязла в сила. Няма начин да работят и двете неща. В момента ако приемем данъкът който се предлага, трябва да се направи така, че да се върне старото положение. Защото иначе всички трябва да минат на трудови договори. Минавайки на трудови договори, те отиват по ДДС и т.н. отиваме към една тежка схема.
Какво ще се случи? Да, те ще се регистрират вероятно по ДДС. ОК, може би това ще се случи, но най-вероятно няма да се случи, защото в момента таксиметровите шофьори се самоосигуряват. Те самоосигурявайки се, нямат никакви трудови договори. Няма как да ги синхронизираме двете неща, няма как да бъдат и така, и така, разбирате ли. Не казвам, че това е било грешно преди. Преди това може да е било правилно, но в момента ако въвеждаме ДДС, трябва да се прекрати това нещо и да се върне към старата практика. Няма начин тези всички хора да се назначат на трудов договор, колите са около 30 000. Това няма как да стане, ако вие кажете, че ще ги назначите
Какво ще се случи? Ще започнат пак да се прелицензират едни фирми и ще се случват нещата такива каквито се случваха преди. Кой го иска това? Никой. Внесеният данък за миналата година бил 27 000 лева. Това ли искаме. Ако го искаме това, ОК, но мисля че не го искаме това. Искаме точно обратното. Да се въведат данъци, които да се плащат от всички. Плаща се предварително и точка по въпроса. Какъв е проблема тук? Няма проблем.
Пак казвам, ако искаме да въртим кухи фирми и да се случват нещата както досега и да се плаща 30000 данъци добре, ако не вървим към новото и отмяна на това, което се е случило. Няма нищо лошо в това , което се случва в момента Какъв е проблема пак питам? Това, че ще работи от лицензирана фирма в някаква друга. Нека работи в която иска. Не виждам какъв е проблемът тук
В момента какво се случваше. Когато някой пътник се оплаче, се реагира веднага, подава се сигнала на голямата фирма и се наказва виновното лице, а сега как ще установите в 30 000 фирми какво се случва и т.н. Разберете, че не е правилна логиката от тук, господин Михов. Пак казвам, ако искаме да променим законът, ще го променим, ако не искаме да го променяме няма да го променяме, но мисля че е редно да започнем да събираме данъците на държавата, а не да се крият данъци. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте господин Михов за реплика.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Моят въпрос ще бъде много кратък. Беше казано, че има над 27 000 таксита. Автобусите са към 12 000. Аз предлагам всички шофьори на автобуси да станат самонаети лица, да нямат трудови договори към фирмите, които имат лицензи, шофьорите да си купуват автобусите, да си карат и чиста работа. Моята следваща поправка ще бъде внесена в унисон с това, което казвате че контрола ще бъде по-сигурен. Следващата поправка, която ще внеса е всички шофьори на автобуси да могат да бъдат самоосигуряващи се лица и да работят за своя сметка от името на превозвача. Най-отговорно го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Михов.
За реплика, господин Свиленски.
Благодаря, господин председател.
Аз зададох един въпрос към господин Иванов. Кой ви написа закона и искам да ми отговорите на този въпрос? Иван, Стоян, превозвач, асоциация. Всеки може да го напише. Народният представител има право на всякакви консултанти. Въпросът ми е този закон кой го написа.
Второто нещо, което искам да кажа под формата на реплика. Казахте 20 000 – 30 000 превозвачи кой ще ги контролира, така било по-удобно. В България има стотици хиляди търговски обекти. Да ги направим всички в Метро и в Билла и да работят от името на Метро за собствена сметка. Как всяко едно магазинче може да бъде контролирано, да се гледат обороти, хората да бъдат назначени на работа, а таксиметровия превоз е някаква извънземна дейност, там трябва да работиш към 5 фирми, иначе не става.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВЛИЙСКИ: очаквах, че ще има отговор на няколко пъти зададеният въпрос.
Господин председател, уважаеми гости, колеги, Явно няма да получа отговор на въпросът кой? Явно няма да получа отговор на въпроса кой. За мен става ясно, че проблема не е в Закона за Автомобилните превози. Явно проблемът е фискален и той е в невъзможността от една страна държавата чрез своята администрация да осъществява контрол на тази дейност и да си събира данъците. Основно проблемът е в данъка Добавена стойност. Явно няма желание от превозвачите да плащат Данък Добавена стойност. Така че господин Иванов с предложените промени вие не защитавате фиска в никакъв случай, а напротив, по този начин се прикриват едни приходи, които трябва да влизат в хазната от Данък Добавена стойност. Да, тази възможност се дава и то е ясно и затова се прави тази промяна. Така че явно това е отговорът на въпроса кой, то е ясно кой го е написал и кой има интерес от това, но ние като народни представители, като хора които трябва да защитаваме на първо място интереса на държавата и в случая на фиска, смятам че не трябва да допускаме това да се случва и да бъде ощетен бюджета.
По отношение на това, което каза госпожа Петкова смятам, че е недопустимо представител на Министерство на финансите, когато дойде тук неподготвен да казва част от информацията. Не може да се обяви каква сума са внесли физическите лица, а за другото видите ли не знаем. Когато не знаеш, не казваш нищо. Така че това беше опит да се подведе аудиторията, че видите ли едните плащат, а другите не плащат.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски. Други изказвания от страна на народните представители.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, осъзнавам че нарушавам правилника, но все пак мисля, че темата е много важна. Имам един въпрос към вносителите и мисля, че господин Ташков ще ви отговори.
В сега действащият закон присъстваше наименованието водач. В момента в помените е посочено лице. Господин Ташков, какво наложи тази кардинална промяна. Водач донякъде го приемахме, а вече е лице. Водачът поне отговаря на някакви изисквания, трябва да има професионална компетентност, стаж, категория, да е на трудов договор и т.н., докато лице може да е всякакъв, той може да няма и книжка даже. Лице, едно лице може да бъде от името и за сметка на превозвач. Вие освен че връщате старото положение, но пишете и лице. Бихте ли ми отговорили какво сте имали предвид, когато сте написали не водач както беше, а лице. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Заповядайте, господин Ташков.
Г-Н АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Михов, ние с Вас днес цял ден си го подхвърляме този въпрос, но Вие измествате на няколко пъти фокуса. Ние основното което правим е промяна в Закона за местните данъци и такси. Вие цял ден говорите за Преходните и заключителните разпоредби. Ние ще вземем предвид Вашето мнение и може да направим някои корекции там, но основното тук е Закона за местните данъци и такси. Този закон променяме.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря , господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа, аз няма да навлизам толкова много в същината на въпросът, който обсъждаме, защото има явно две страни тази история и тъй като гледам нито една от страните не е склонна на отстъпки. Честно казано оставам с впечатление, че това което сме произвели преди месец и нещо може би не е най-доброто решение. Със сигурност обаче не оставам с впечатление, че днес променяме нещата към по-добро. Тук чухме много становища за лицензи, патенти, ДДС, данъци, невъзможни връзки с НАП и т.н. Честно казано в 21-ви век аз не знам защо не можем да ги вържем с НАП, но това е друга. Със сигурност ако този въпрос бъде приет сега, след месец може би ще сме в същото положение. Някой друг пак ще си вкара нещо, може и на мен да ми дойде вдъхновението аз да си вкарам нещо, което няма нищо общо с темата, която обсъждаме и този закон преди да влезе в сила нещо ще го сменим 3 пъти и ще забием шамар на бранша, извинявам се за израза., защото тук се бият малки или големи превозвачи, лица, транспортни и други състояния на сектора, което според мен не е работещо. Приемайки това сега няма да стане работещо, очевидно това което сме приели преди месец също няма да го направи по-работещо. Според мен трябва да се примирим с някакво положение и да търсим решение, което ще работи и ще доведе до резултат. Истината е, че секторът трябва да стане доста по-бял, отколкото е в момента и мисля, че това трябва да ни е целта. Не мисля, че ще го постигнем обаче днес, гласувайки това нещо, нито че сме го постигнали преди месец, поправка която ще влезе след няколко месеца.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Христов. Повече желаещи за изказвания не виждам да има.
Аз ще направя лично изказване и донякъде като председател на комисията. За мен е неприятна изненада, че с някаква необяснима бързина се внесе този текст, който изцяло е от компетенцията на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и по този начин виждам, че постигнахме един безспорен резултат негативен и това е, че настроихме бранша в някакви подгрупи едни срещу други. Не е това целта нито на Народното събрание, нито на постоянните комисии. Донякъде се извинявам на браншът, че ги поставихме в тази ситуация днес да се самоизясняваме тук вътре на територията на Народното събрание.
От друга страна и в най-тежката криза такъв тип разговори играят целебна сила, т.е. имат целебна сила и играят много важна роля да се намери правилното решение.
Аз ще се въздържа да подкрепя този закон поради тази причина, че той се опита да заобиколи комисията и това е един много лош знак към нас. Аз бих искал като председател на комисията да дам обратен, равен по величина и обратен знак към вносителите и тук в директен разговор го казвам аз не бих постъпил така, бих събрал бранша, бих предизвикал дискусията, но не бих се опитвал по този начин да го инсталирам в правния мир. Иска ме се като резултат от днешната комисия да направим една работна група, която да включва представителите на браншовите организации, включително и на синдикални организации от бранша на таксиметровите превози и отново да преминем по текстовете, които бяха внесени и които предстои да влязат в сила , както и по сегашните текстове и то в максимална бързина, ако е възможно в рамките на една седмица или десетина дни., за да сме наясно какво правим, преди да е изтекъл срокът до 20 ноември.
Извън това и по правилата на тази комисия съм длъжен да подложа на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, №554-01-173, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 16.11.2015 г. - за първо гласуване.
Който е съгласен с така внесеният законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 6, въздържали се – 8.
Законопроектът не е приет на заседание на комисията, с което дневният ред по точка първа от днес е изчерпан.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 година електронната идентификация, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. – за първо гласуване.
По тази точка от дневният ред ни гостуват представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – и.д.началник на кабинета на министъра
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Иван Марков – главен секретар
Г-н Иван Иванов – директор на дирекция Финанси
Г-жа Галина Василева – директор на дирекция Координация на програми и проекти
Г-жа Диана Благоева – началник отдел в дирекция Финанси
Г-н Милчо Ламбрев – генерален директор на ДП НКЖИ
Г-н Ангел Забуртов – генерален директор на ДП Пристанищна инфраструктура
Г-н Валери Василев – главен директор на ДП Транспортно строителство и възстановяване
Г-н Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на Български пощи ЕАД
Г-н Велик Занчев – председател на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД
Г-н Владимир Владимиров – изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД
Г-н Димитър Костадинов –управител на БДЖ Пътнически превози ЕООД
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-жа Андреана Атанасова – член на КРС
Доц. д-р Ирина Романска – член на КРС
Г-н Константин Тилев – член на КРС
Г-жа Цветелина Севлиевска – и.д. Главен секретар на КРС
Г-жа Искра Симеонова – директор на дирекция Финансово и административно обслужване
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Представители на Министерство на финансите
Г-жа Весела Данева – директор на дирекция Държавни помощи и реален сектор
Г-жа Мануела Милошева – директор на дирекция Национален фонд
Г-жа Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция Държавни разходи
Г-н Румен Тушев – държавен експерт в дирекция Държавни помощи и реален сектор
Г-н Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция Национален фонд
Представители на синдикатите
КНСБ
Г-жа Екатерина Йорданова
Петър Бунев
Симеон Симеонов
КТ Подкрепа
Марио Нинов
Димитър Димитров
Пристъпваме към дискусия.
Давам думата на министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията г-н Ивайло Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, документът по който предстои да направя кратко експозе е разработен въз основа на решение № 62 На Министерски съвет от 30 януари 2015 година за откриване на бюджетната процедура за 2016 година. Съобразен е с основните допускания и параметри, посочени в решение № 267 на Министерски съвет от 23 април 2015 година.
Концепцията на проектът се изгражда върху следните задължителни правила:
Одобрените от Министерски съвет тавани на разходите, които са рамка за разработване на проектобюджетите за периода 2016 – 2018 година.
Средства от фондове на Европейският съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояване на държавни инвестиционни заеми, включително и за заеми с краен бенефициент търговски дружества, като се планират по централния бюджет.
По отношение на политиката на доходите средствата за заплати са запазени на нивото за 2015 година.
Увеличението на обемът на разходите за персонал е свързано с поемането на ангажименти по нови дейности и най-вече по европейски директиви, които са ни вменени допълнително от 01 януари 2016 година.
Здравноосигурителната вноска се запазва в размер на 8 %.
По отношение на идеологията на изготвянето на бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2016 година поставяме акцент върху следното:
На първо място програмната структура за 2016 година е запазена, като е формирана от 5 политики и 2 програми, а именно: политика в областта на транспорта; политика в областта на съобщенията, електронното управление и информационните технологии и програми за: Програма за развитие и поддържане на транспортната инфраструктура; Програма за организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност ; Програма за развитие и поддържане на електронната и съобщителната инфраструктура на държавното управление; Програма за развитие на съобщенията, електронното управление и информационните технологии и Програма за административно обслужване на медицинска и психологическа експертиза.
По отношение на конкретните параметри за приходната и разходната част на бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2016 година може да се отбележи следното:
По отношение на приходите.
Предвидени собствени приходи по бюджетът на министерството за 2016 година, които се администрират от Централното управление и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити са в размер на 55.6 млн. лева. Голяма част от тях, около 42 % се генерират от държавни такси, събрани по тарифа № 5. Съществен дял имат и събрани глоби , около 12 %.
Значителен елемент в приходната част са приходите от концесии, като очакванията са общият им обем да бъде почти 45 % от общо предвидените приходи.
По отношение на общите разходи на министерството за 2016 година възлизат на 255 211 020 лева, като по основните направления се разпределят както следва:
За персонал 32 769. 2 лева
За текуща издръжка 212 802.8 лева
За капиталови разходи 9 638.2 лева
Субсидии, компенсации и капиталови трансфери за държавните предприятия и търговските дружества към министерството са включени към следните дружества:
В предложената бюджетна рамка от Министерството на финансите са планирани средства за Български държавни железници в размер на 227 млн. лева, разпределени както следва:
Капиталов трансфер в размер на 30 млн. лева, основно за доставка на подвижния състав
Субсидия за пътнически превози 175 млн. лева
Компенсация за някои категории пътници 22 млн. лева
Декларираните очаквания на Български държавни железници по отношение на отделните посочени по-горе компоненти имат известна разлика от дефинираната от Министерство на финансите рамка, а именно капиталовия трансфер. Това е свързано между другото със стратегията, която дълго време обсъждахме и в комисията. Желанието по тази стратегия е необходимостта, за да бъде одобрена нотификация от Брюксел за държавна помощ е да има такава стратегия. Тя е предвидила допълнителни 30 млн. лева за закупуване на подвижен състав, така че тук при капиталов трансфер желанието на Български държавни железници, подкрепено от министерството в размер на 63 млн. лева.
Субсидия за пътнически превози 176 млн. лева. Тук е само 1 млн. лева разликата и компенсацията е същата 22 млн. лева. Всъщност разликата е единствено в капиталовият трансфер, където желаехме и очаквахме да получим от минималният пакет по стратегията допълнителни 30 млн. лева, не се е получило.
При Национална компания Железопътна инфраструктура. Осигурени са 240 млн. лева, разпределени по направления.
Капиталов трансфер размер на 105 млн. лева, основно за модернизация, рехабилитация, ремонт и строителство на съоръжения по железопътната инфраструктура и контактната мрежа.
Субсидия 135 млн. лева за текущо поддържане и експлоатация.
Осигурената субсидия в основната си част кореспондира на очакванията на Национална компания Железопътна инфраструктура с едно изключение. От тази субсидия годишно 35 млн. лева ще бъдат възстановявани към Министерство на финансите заради безлихвеният заем, който то отпусна , за да подпомогне довършването на проектите по Оперативна програма Транспорт в частта си съфинансиране на Национална компания Железопътна инфраструктура, което на практика ще намали този капиталов трансфер от 105 млн. лева и до известна степен ще затрудни поддръжката и модернизацията на инфраструктурата ни. Ние ще положим максимални усилия да се справим с обемът, който притежаваме като разпределение.
При Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура в съответствие на приложената от Министерство на финансите рамка е определен капиталов трансфер в размер на 13 млн. лева за рехабилитация и модернизация на пристанищна инфраструктура, терминали и съоръжения.
През 2016 година има малка разлика от това, което са заявили колегите от Пристанищна инфраструктура в определената им рамка, тя е в размер на около 5 млн. лева. Надявам се колегите да успеят да се справят с това, което им е разпределено.
Автомобилен транспорт. Предвидена е обща субсидия в размер на 52.3 млн. лева, разпределена както следва:
Субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и гранични райони в размер на 14.5 млн. лева и компенсация за безплатни и по намалени цени пътувания на граждани в страната в размер на 37.8 млн. лева.
Предложението на нашето министерство към финансите беше общата рамка вместо 52.3 да бъде 56 млн. лева. Субсидията е с половин милион лева повече, която сме поискали. Компенсацията е с почти 4 млн. лева повече от това, което сме поискали.
При Български пощи ЕАД в бюджетната рамка за 2016 година се предвиждат компенсации за Български пощи ЕАД в размер на 12.5 млн. лева. Тук има една специфика. Знаете, че има ситуация в Български пощи ЕАД, която предвижда да бъдат възстановени на практика към НОИ средства, които се счита че са надвишавали разумната печалба на Български пощи ЕАД в последните години. Така че от изчислените от независимият регулатор средства за компенсация, които доближават почти 20 млн. лева ще бъдат приспадани до размерът на средствата, които е необходимо да бъдат върнати над границата на разумната печалба на Български пощи ЕАД . така че пощите ще бъдат с компенсация за 2016 година в размер на 12.5 млн. лева
В заключение бих искал да уверя, че така с предоставеният финансов ръководство и всички служители ще положим максимални усилия да се изпълнят в пълен обем планираните цели и поставените задачи за 2016 година. Разбираме, че има определени места в нашият сектор които можем да приемем , че са недофинансирани, но пък от друга страна считаме, че има и ресурс в системата, който би могъл да генерира допълнителни приходи, за да не утежняваме държавния бюджет.
Считам, че ще успеем да се справим с така планираният бюджет на министерството за 2016 година. С компесаторните механизми, които така или иначе сме стартирали в сектора, които биха осигурили някакви допълнителни приходи на системата по дейността, основно на концесиите и на някои дейности, които може да бъдат приложени на друг тип публично частно партньорство да бъдат аутсорствани, което да осигури приходи в системата аз се надявам да се справим и да бъде балансиран сектора за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ще добавя само, че като гости по тази точка са и представители на синдикатите.
От страна на КНСБ е г-жа Екатерина Йорданова, г-н Петър Бунев и г-н Симеон Симеонов.
От страна на КТ Подкрепа г-н Марио Нинов и г-н Димитър Димитров.
Тук искам да попитам от страна на вносителите има ли някой, който също иска да направи изказване.
Имат думата представителите на Комисията за регулиране на съобщенията ,които имат собствен проект за бюджет.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Позволете ми в няколко минутки да щрихирам състоянието и проблемите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Аз се извинявам, че не беше раздадено навреме предложението на Комисията за регулиране на съобщенията за бюджета за 2016 година, но все пак в разумен срок беше получено от вас и вие сте се запознали с него.
Това, което мога да кажа е, че предложението на Министерства на финансите за приходната част на бюджета в размер на 60 млн. лева е надвишено, тъй като таксите по действащите в момента разрешения по двата закона, по които Комисията за регулиране на съобщенията получава такси и тарифи през последните две години бяха намалявани и те са в размер на около 42 млн. лева, а всички допълнителни приходи могат да бъдат реализирани единствено при продажба на спектър. Знаете както е състоянието на спектъра. Там се очакват някои процеси , но никой не може да каже кога ще се случат те.
По отношение на разходната част на бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 година.
В проектът, представен от Министерство на финансите в разходите за текуща издръжка не са взети предвид предстоящи нови дейности и ангажименти на КРС към един подготвен проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Там има вероятно има някакви функции на КРС, които още не са докрай изяснени, но не са и ресурсно обезпечени може би поради тази причина, но все пак проектозаконът е свързан с въвеждането на изискванията на директива на Европейския съюз и ще влезе в сила от 01 януари 2016 година, т.е. време няма и разходите по тази дейност по някакъв начин трябва да бъдат предвидени, отразени и да съществуват.
Нормативите по качеството на универсалната пощенска услуга и ефективността на обслужване, това е задължение на Комисията за регулиране на съобщенията, са 200 000 лева годишно и за тази година ние не успяхме да го направим, да сключим този договор. Ние на всяка цена догодина трябва да сключим двата договора, което означава 400 000 лева недостиг.
Няма да говоря за недостигът за поддръжка, за остарелият сграден фонд, 12 сгради, ремонт не е правено доста години. Там имаме противопожарни мерки, такси и т.н.
Един друг важен проблем, който искам да поставя на вашето внимание и който ние не знаем как трябва да бъде решен. Това е закупеният софтуер за една много важна дейност. Мониторинговата дейност на КРС се извършва с един специален софтуер Аргос, който струва над 1 млн. евро. Ние отлагаме закупуването на този софтуер, но в крайна сметка това не може да продължава до безкрай.
Тук влизат и международните ангажименти на комисията. През годината ние ще бъдем домакини на три срещи в София, за които са необходими около 150 000 лева.
Последен абзац. За работната заплата само да ви кажа, че нивото на доходите на персонала се намира на ниво 2009 година, а в секторът в който ние работим Далекосъобщения средната заплата е 2 000 лева. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на представители на синдикатите или на други неправителствени организации, които са тук ако имат да кажат нещо по бюджета.
Заповядайте, господин Бунев.
Г-Н ПЕТЪР БУНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми представители на законодателната и изпълнителната власт. Може би и ние трябваше да изкажем нашето становище. Имали сме и много други срещи. Имахме тайната надежда , че след миналогодишните орязвания, не искам да се връщам към това, знаете че имаше недоволство и от хората. Тук имаше едно единомислие. Цялата комисия, всички представители мислеха в една посока, че трябва Български държавни железници по някакъв начин да бъдат оздравени и да се случи нещо добро.
За съжаление доброто трябваше да се случи през бюджета, а за съжаление не го виждаме като отражение. В бюджетът няма заложен и един лев повече, да не говорим за капиталов трансфер. В случаят си позволявам не, че заплатите са високи, не че не са замразени от 2009 година, но ако говорим за капиталовия трансфер, който трябваше да бъде в едната и в другата компания е на същите нива.
Господин министър Московски каза, че ще се търсят някакви вътрешни резерви на министерството, но това не е решение. Отрасълът ще трябва и за следващата година да остане в една такава ситуация, в която услугата няма да бъде добра, положеният труд ще бъде повече, защото с тази техника, с която се работи просто е неизбежно и на практика не може да получим по-голяма ефективност. Няма да получим ефективност заради това, че се работи със старите локомотиви, те са много енергоемки, те ще изискват повече разходи за ремонта, за нафта и за ток. Поне хубавото нещо е, че ще запазим като обем това което го имаме на този етап.
Обръщам се към вас, ако намерите някаква възможност и може да излезете с такова предложение от страна на комисията пред Бюджетната комисия и когато се гласува в зала, да се търсят пари, говоря за капиталови трансфери към Национална компания Железопътна инфраструктура и към БДЖ. Защото това самофинансиране ни пада на гърба и когато седнем да преговаряме за някой лев, винаги опира до това че средствата все не стигат. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Бунев.
Всъщност това правим в момента, говорим точно за бюджетът на БДЖ в частност, но и на целия сектор.
Други изказвания от страна на неправителствените организации.
Заповядайте, представете се.
Г-Н МАРИО НИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, казвам се Марио Нинов, федерация на транспортните работници към КТ Подкрепа.
Господин Бунев каза за основните опасения на нас, като представители на работниците и служителите в компаниите, че запазването на финансовите показатели в сравнение с предишни години единствено и само говори едно, че няма да има развитие на сектора.
Похвално е, че е предвидено закупуване на нов подвижен състав. Това може би се чува за първи път и това наистина е похвално. Имам един въпрос. Предвидено ли е в разходите, като е пресмятано в бюджета и субсидията на двете компании изпълнението на колективните трудови договори за следващата година и предвидени ли са разходите за Транспортна болница Пловдив и нейното развитие, увеличаване на дейността. Като гледам цифрите, те са същите като миналата година. Това са двата въпроса, ако може да ми отговорите.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за становището, а така също и за въпроса ви. Ще получите подобаващ отговор на въпроса.
Има ли други желаещи.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Добър ден.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще си позволя да кажа две изречения по отношение на предишната точка, но не по същество, а по отношение на това как беше проведен дебата и да направя моя извод, че този дебат показа картината на социалния диалог в автомобилен транспорт.
Вие взехте едно решение за създаване на работна група. Аз не зная какви работни групи са необходими, след като в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има ситуиран подотраслов Съвет за социално сътрудничество и там тези въпроси би трябвало да бъдат разгледани преди те да дойдат да бъдат разглеждани тук на тази маса. С това ще приключа.
Аз не съм представител нито на големите, нито на малките компании, аз съм представител на редовите хора, на работещите в транспорта в България. Председател съм на Съюза на транспортните синдикати в България, една представителна организация. Ще кажа само, че предишният дебат показа и още нещо. Показа колко работодателски организации има. Аз тук чух имена на сдружения и организации, каквито не съм чувала в последните няколко години, а още повече не съм ги срещнала през м. юли и м. август в Министерство на труда и социалната политика, когато договаряме минималните осигурителни прагове и би трябвало там да ги срещнем. Възползвам се да кажа тези няколко думи, защото смятам че това е изключително важно, защото диалогът дава възможности да не бъдем заплашвани и да не бъдат унижавани народните представители с поведение, което видяхме по-рано в тази зала, защото за мен е обидно когато реда не се спазва. Това е сградата, която е изпратила най-добрите да ни представляват, цвета на нацията се намира в тази зала и аз не мога да търпя такова поведение.
Сега по отношение на бюджетът ще кажа следното. Ние от Съюзът на транспортните синдикати в България сме направили нашия анализ и сме внесли писмени предложения до министъра на финансите. Разбира се нашите претенции ще намерят отражение в общият документ, който подготвя Конфедерацията на независимите синдикати в България и тук ще кажа, че за нас, за транспорта са необходими допълнителни средства за Национална компания Железопътна инфраструктура по отношение на това, че трябва да се съфинансират проектите с които ние кандидатстваме. За да усвоим средствата, е необходимо ние солидарно да участваме и това е ангажимент, който трябва да бъде поет от нас.
Също така бих искала да обърна внимание, че има едни средства, който се дължат на Транспортно строителство и възстановяване, една компания която е държавно предприятие, на което има делегирани от държавата публични дейности и тези публични дейности вече две поредни години не се осигуряват.
Затова ще помоля вас народните представители да обърнете внимание, да намерите възможностите и да осигурим плавната и безпроблемна работа на това предприятие, което в най-големите затруднения, в които е изпадала държавата ни е предприятието, което се е обърнало и е участвало в най-сериозните проблеми. Ще напомня само последните наводнения преди година и половина и мисля, че не е необходимо да аргументирам повече тази наша позиция, това наше настояване.
Ние чухме много неща за таксиметровите превозвачи, но ние години наред не даваме дължимото на нашите превозвачи, които се занимават с градски, вътрешноградски и междуградски транспорт. Защото ние също се нуждаем от едни допълнителни средства, за да ги компенсираме за публичната услуга, която те извършват по отношение на ангажимента си към държавата, в изпълнение на Директива 1370/2007, а именно качествена и достъпна обществена услуга. Те не са отказали изпълнението на тази услуга, но те не са достатъчно добре оценени и не са компенсирани затова, че предоставят на гражданите тези услуги. Това се отнася и за Пътнически превози на БДЖ. Така че аз смятам, че ние от Съюзът на транспортните синдикати в България и останалите колеги няма как да се съгласим, че транспорта на страната през този бюджет изглежда така, както на нас би ни се искало да го видим.
Благодаря за вниманието и се надявам, че ако имате желание ще разгледате и нашите писмени позиции. Аз вярвам, че все още имаме възможности да преосмислим необходимостта за определени средства в бюджета и разбира се ние както винаги досега професионално аргументирано и писмено ще внесем нашите коментари. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви и аз за ценните процедурни съвети, които ни дадохте, както и сега за становището и наистина побързайте с представянето им, ние разполагаме с времето до другата сряда.
Мисля, че други странични мнения от страна на гостите нямаме повече, така че ще дам думата на народните представители за мнения и становища.
Преди това едно процедурно предложение да ви направя, а именно да удължим времето на днешното заседание до изчерпване на дневния ред.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С пълно единодушие от 16 гласа, регистрирани на днешното заседание приемаме предложението и продължаваме напред. Имате думата , уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа гости, аз малко ще разнообразя темата, която е обичайна за комисията, а именно влакове, таксита и пощи. Въпросът ми е свързан с бюджетът в частта, касаеща политиките в областта на електронното управление и информационните технологии. Това, което е записано като визия, цели стратегии и приоритети звучи прекрасно и съм убеден, че екипът на министерството знае как да ги постигне, само че имам леко притеснение по отношение на финансирането, защото според мен тези цели и проекти почти се изпълняват в ситуацията на оперативната действителност в която хората ще трябва да го правят без необходимите средства и ресурси затова.
Въпросът ми е обезпечени ли са средствата, най-вече в частта касаеща предстоящата електронна идентификация и всички дейности, произтичащи от приемането на нов закон след няколко седмици.
Вторият въпрос, който за мен е важен, това е Автомагистрала Хемус, тъй като никъде в бюджета не видях да присъства като перо, конкретно ЛОТ 1 и ЛОТ 2, за тях са необходими близо 700 млн. лева и това, което знам, поправете ме ако греша моля, само за авансови плащания през 2016 година са необходими приблизително 10 % от тази сума. Това не включва парите, необходими за отчуждителните процедури.
Въпросът ми е къде в бюджетът можем да видим тези разходи разписани и ако ги няма да направим така, че да ги има, защото това за мен е една много важна тема, която трябва да върви напред.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря ви, господин Христов.
Заповядайте сега за отговор, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще започна отзад напред и ако е възможно да дам думата и на колеги по темата за електронното управление г-н Валери Борисов като ресорен заместник министър да вземе отношение.
Аз ще кажа за Автомагистрала Хемус. Тя и към днешна дата е част от оперативна програма Транспорт, макар и като втори проект в приоритетна ос пътна инфраструктура.
Първият проект, който към днешна дата уплътнява целият бюджет на приоритетната ос е ЛОТ 3 на магистрала Струма. Това обаче е така, защото все още текат дебати какъв ще е начинът на изпълнение на дефилето като строителен подход и на база това решение ще стане ясно в Оперативна програма Транспорт какви средства ще има за Автомагистрала Хемус. Тя и към днешна дата, пак подчертавам, е част от Оперативна програма Транспорт. В зависимост от технологията на изпълнение на Кресненското дефиле на Автомагистрала Струма. Каква част от бюджетът, предвиден за Автомагистрала Струма ще бъде спестен, за да може директно да се използва за Автомагистрала Хемус. От там нататък дали има предвидени пари за Автомагистрала Хемус не мога да кажа, тъй като Автомагистрала Хемус се изпълнява от Национална компания за инфраструктурни проекти. Те трябва да дадат по-конкретен отговор дали има предвидени от бюджетна гледна точка средства.
Ние имаме готовност и в момента, когато стане ясно, минат всички търгове за Автомагистрала Струма, включително и най-скъпата част, дефилето където по принцип беше предвидено да се преминава тунелно. В момента се водят дебати в комисията. Ако се одобри вариант, който не изисква такъв ресурс и останат средства от Автомагистрала Струма, ще се прехвърлят към следващият проект в списъка Автомагистрала Хемус.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин министър.
Господин заместник министър, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги и гости, не мога да си позволя да ви изненадам приятно и да кажа, че парите предвидени за информационни технологии, електронно управление и съобщения са достатъчно на фона на целия бюджет и на всичко това, което господин Московски сподели.
Ще ви отговоря на конкретният въпрос за електронната идентификация, но преди това вземам повод от това, което колегите от Комисията за регулиране на съобщенията казаха във връзка с един чисто нов проект на Закон за електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, който ще ви бъде представен на вниманието на комисията до края на тази година. Както дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, която е предвидена по този проект е недофинансирана, така от края на миналата седмица дейността на Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи, която предвидена да бъде единна информационна точка по този проект на закон също е недофинансирана и ако имаме възможност господин председател и ние да се включим, имам предвид министерството, в този 13-дневен срок, който давате, вероятно ще получите някакво предложение от нас, свързано с тази нова дейност във връзка с европейска директива на Изпълнителна агенция ЕСМИС.
На Вашият конкретен въпрос, свързан с електронната идентификация. За щастие този основен законопроект е предвиден в основната си част да бъде финансиран през Оперативна програма Добро управление като водещ в процесите, свързани с електронната идентификация е МВР. Когато става дума за идентификация държавата, няма значение каква е, МВР са водещи, а ние говоря Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията сме партньори на МВР по този конкретен проект и както се казва за поставянето на едно добро начало на процесите, свързани с електронната идентификация у нас има предвидени средства по Оперативна програма Добро управление. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Заповядайте, господин Христов за реплика.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря много за откровените отговори . Аз нямах и очакване, че действителността е по-розова от това което е записано, просто исках да се уверя. Честно казано аз съм удовлетворен от частта за електронната идентификация и от това , което ми отговаряте съм доволен, защото нещата наистина ще се случат там по-бързо.
Ще се върна на частта за Автомагистрала Хемус, защото аз съм избран от Варна и това ми е основната болка, ако трябва да го кажа най-откровено. Смятате ли, че има възможност да намерим подходящото място в бюджетът и да го разпишем конкретно, тъй като пак казвам това, което аз знам към момента е че минимум 70 млн. лева са необходими, за да започне през 2016 година някаква дейност по ЛОТ 1 и ЛОТ 2. Смятате ли, че има такава възможност в бюджетът някъде конкретно да вмъкнем именно думите Автомагистрала Хемус, защото според мен това е изключително важен сигнал, дори само фигурирайки формално някъде.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Веселинов, заповядайте.
Аз част от проблемите, които исках да поставя се поставиха и от синдикатите, но не се чуха техните отговори. Затова бих искал да попитам за бюджетите на НКЖИ и на БДЖ. Предвидени ли са увеличенията на заплатите, свързани с колективните им трудови договори, ще се вместят ли в сега действащите субсидии, имат ли възможност да си осигурят. Както знаем с ръста на индивидуалната работна заплата има и определени ангажименти по КТД. Моята информация примерно за НКЖИ е, че ще има необходимост от някаква допълнителна субсидия, за да бъдат изрядни в това отношение.
Стратегията за БДЖ беше другото, за което смятах да питам. То също беше поставено като въпрос. Четохме разбира се за определени уговорки с финансовото министерство за концесията, че финансирането може да стане през приходите от концесията. това по някакъв начин ще се официализира ли, дали това е нещо на което може да се разчита при структурирането на сектора. Аз мисля, че това е изключително важен въпрос, на който би било редно да получа отговор в комисията.
Връщайки се на Пътнически превози и тази субсидия, на този капиталов трансфер за нови състави, искам да попитам какво се случва с изплащането на заема, в смисъл той от тези пари ли ще бъде или това е нещо, което допълнително ще се получи, а пък заема към облигационерите ще има някакъв друг източник на финансиране. Това също на мен не ми е ясно.
Ще поставя както и вчера на работната група за ТСВ въпросът следва ли да бъде разписан в бюджета и има ли ангажимент от Министерство на финансите дори на по-късен етап това нещо да присъства като някаква сума и като каква. Това е накратко което исках да попитам.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вероятно частично ще отговоря на някои от нещата, а за другата част ще получите отговор от представителите на Министерство на финансите. Аз в експозето, което направих по рамката на бюджета казах, че трябва да търсим вътрешен ресурс в системата. Това, което ще се опитаме да направим, като паралелно трябва да се вършат няколко неща и съответно става въпрос и за процедури, които ще отнемат време. Такава идея имаме наистина. Първо търсихме възможност вътре в системата да намерим такъв обем ресурс, който да покрие общо взето задълженията на железниците. Тъй като пак подчертавам тези дългове са натрупани без да са държавно гарантирани заемите, което по никакъв начин не задължава бюджета да помага, да ги обслужва и т.н. няма причина да бъдат натоварвани всички данъкоплатци, колкото и да ни се иска през бюджета тези дългове на железниците да бъдат покривани през бюджета. Така че при разговори с министъра на финансите, с колеги стигнахме до вариантът, в който да търсим вътрешен ресурс на системата. Ясно е, че железницата не притежава такъв. Обследвахме вариантите и решихме при възможност, тъй като в ход бяха подготвителните предконцесионни анализи за летище София при една малко по-специфична процедура да се опитаме да изработим и да предложим като подход, а именно летище София да бъде предложено на концесия за 35 години, като 35 годишните концесионни такси бъдат платени накуп авансово преди подписване на такъв договор. Специфична е тази процедура, тя има и предимства и недостатъци, но това е единствения начин, по който можем да осигурим вътрешни за системата средства, които да покрият дълговете на железниците. В момента все още сме в подготвителна фаза, вероятно до месец – два ще има възможност да стартираме такава процедура. По този начин се надяваме да се решат нещата, но паралелно с това какво трябва да се случи. Тъй като под черта има предвиден такъв приход, за да бъде изписан и като разход, паралелно с това трябва да работим и с Европейската комисия. Тя да разреши да бъдат предоставени теоретично такъв обем от средства на Български държавни железници, за да могат респективно пък те да се разплатят с кредиторите си. Тук е тънкият момент, че ние сме разговаряли вече с Брюксел и от там имаме потвърждение, че няма да има проблеми с одобрението на държавна помощ, стига обаче да ги убедим, че тази компания ще бъде устойчива и ще има поне средносрочен план. Ние именно затова разработихме стратегията, с която вие бяхте запознати и с част от процеса на нейното създаване и затова е необходимо тази стратегия да бъде съгласувана. Тя разбира се съдържа в себе си от една страна мерки за преструктуриране, в голяма част оптимизация на разходите от друга страна има инвестиционна част, която предвиждаше тези допълнителни 30 млн. лева на година. Не се случи, но ние се надяваме да имаме успешна процедура за отдаване на летище София на концесия и приходите от там да бъдат използвани в сектор Железници.
Това е частта, в която мога аз да отговоря.
Г-Н МИЛЧО ЛАМБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, както знаете ние нямаме право да излизаме от 3-годишната бюджетна рамка, която ни определя Министерство на финансите. За 2013, 2 014 и 2015 година бюджетът е такъв – 135 млн. лева е субсидията, 115 млн. лева беше капиталовия трансфер, след корекцията стана на 105 млн. лева и в продължение на 3 години това са нашите параметри, в които се придържаме.
Другият въпрос е, че за тези години оптимизацията на персонала в НКЖИ върви с добри темпове. Благодарение на това нещо успяхме в КТД да стигнем до консенсус със синдикатите и заплатите бяха повишени на 3 пъти, съответно с 2 %, 3% и после още с 2 % за последните две години. В очакване сме на нов Колективен трудов договор, на който ние вече няма с какво да откликнем, тъй като ресурсът който ни го дава държавата е в размер на 135 млн. лева, а необходимите средства за фонд Работна заплата и съпътстващите дейности, които са около него са 157 млн.лева. Тези допълнителни средства, които ние сме вложили това са пари от собствени приходи и от възможни други средства, които ние сме предали към субсидията. Трудно ни е, опитваме се, направили сме една равносметка, че ако има възможност бюджетът да ни помогне с около 11.5 млн. лева за 2016 година в субсидията, ние ще можем да откликнем и на исканията на синдикатите, които съответно след завишаването от 01 януари на минималната работна заплата тя автоматически става задължително завишаване и на нашите минимални работни заплати в компанията, ние можем да влезем на преговори за новия Колективен трудов договор, иначе ще бъде много трудно и не мога да гарантирам кога ще стигнем до консенсус. Благодаря ви.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ: Господин председател, господин министър, господа депутати, сумата която ще натовари бюджетът на Пътнически превози в резултат на увеличение на минималната работна заплата ще бъде в рамките на 5 млн. лева, която не е включена в разчетите за субсидия за БДЖ Пътнически превози, имайки предвид че през м. август се внася предложението и разчетите, които са за субсидията в Министерство на финансите.
При възможност от страна на бюджетът бихме пожелали да ако има възможност да се получи тази сума, ако не ще търсим вътрешни ресурси с увеличение на собствени приходи и оптимизация.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Веселинов, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не чух отговорът дали е необходимо да настояваме да има такъв запис в бюджета или ще бъде разписано по някакъв друг начин като ангажимент на държавата за тези 1.5 - 2 млн. лева годишно, които са държавната задача за ТСВ.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако ми позволите един коментар по това да направя по повод ТСВ и ССВ. На практика преди 3 години се направи една процедура, която ги извади от статута на държавно предприятие, но те не станаха търговско предприятие. Всъщност сега в момента и към днешна дата са във въздуха общо взето. Ние на няколко пъти писахме писма до Министерство на финансите да им се върне статута на държавно предприятие, но не получихме отговор. Това разбира се не е и упрек сега, защото те може да имат своите аргументи, но те физически в момента няма как да осигурят средства на ТСВ и на ССВ в рамките на закона, тъй като предприятията не са със статут на държавно предприятие към днешна дата. Аз твърдя, че има полза от тях като държавни предприятия. Безспорно те са се доказали, дано да няма още бедствия, но общо взето в тежка инфраструктура като железопътна и не само , имаше огромни свлачища, наводнения. Единствено ТСВ бяха способни да се справят с необходимата механизация, техника. В противен случай не знам как ще се възстановява тази инфраструктура. Това също касае и Съобщително строителство и възстановяване.
Ако се тръгне в тази посока, първо трябва да им се възстанови статутът на държавни предприятия и тогава финансите ще имат законово основание да им осигурят средствата за публични разходи, които са им вменени. Към днешна дата те дори да искат не могат да им преведат нито една стотинка. Не са със статут на държавно предприятие.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
Господин Настимир Ананиев има думата.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз се извинявам, но вчера не съм присъствал на работната група, тъй като бях командировка в чужбина. Тук в таблицата, която имам за БДЖ Пътнически превози се предвидено едно увеличение от 35 млн. лева, увеличението е от 140 млн. лева на 175 млн. лева за следващата година.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако си спомняте в началото на мандатът имаше спор за едни 40 млн. лева дали да бъдат отразени в субсидията и затова тук сумата е 140 млн. лева иначе по принцип е с 40 млн. лева повече, тази сума беше дадена в отделно перо и после се премина към субсидия.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Защо за следващият бюджет продължава да е там?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Няма завишаване на сумата, просто е дадена вътре в бюджета като отделно перо.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Тук също така има увеличаване на издръжката от 20 млн. лева на 25 млн. лева.
Г-Н ИВАН МАРКОВ: Имате предвид увеличаване издръжката на министерството.
Процедурата е следната. Средствата за Националният надзорен орган се даваха допълнително, извън бюджета. Тази година влязоха в бюджета, те са около 2 400 000 лева. От тази година имаме нови дейности, които са свързани с търсене и спасяване, също така и допълнителни приходи и се получава увеличението от 5 млн. лева.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имам и два въпроса към Комисията за регулиране на съобщенията.
В тяхната таблица, която са ми дали се получават някакви фрапиращи разлики. За капиталови разходи се вдига 2 пъти почти сумата от 713 000 лева на 1 651 000 лева. На какво се дължи това.
Също така КРС са заложили за издръжка 2 млн. лева. До м. септември са изхарчени 966 000 лева, още 1 млн. лева ли ще изхарчите следващите 3 месеца. Това е видно от отчетът, който сте дали.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Аз ще помоля г-жа Искра Симеонова да отговори, тъй като тя е директор на дирекция Финанси.
Г-ЖА ИСКРА СИМЕОНОВА: Завишението на капиталовите разходи е във връзка със закупуване на един програмен продукт, който обслужва мониторинговата дейност на комисията. Продуктът, с който работим е от 2003 година. Получили сме писмо, с което производителят немската фирма Роде и шварц ни информира, че спира поддръжката на този продукт. Освен това той работи и в операционна среда Windous Х5, също излязла от употреба. Така че ние сме притиснати да подменим продукта. От 2003 година работим с него. Той струва около 1 млн. евро и е предвидено в рамките на 2 години да бъде подменен.
По отношение на текущата поддръжка. Това са по закон одити, които извършваме и които сме започнали през м. юни т.г., тъй като трябва да вземем отчетите на съответните предприятия и те предстоят да приключат към края на годината и да бъдат разплатени тогава.
Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви. Само един последен коментар във връзка с това, което се спомена за концесията за летище София. На мен ми е малко странно, че самото летище става заложник всъщност на БДЖ през тези 35 години концесия, тъй като ако се подпише такава концесия и се плати напред, ако не сме доволни от концесионера какво правим. Така че по принцип като концепция ми е малко странна. Може и да е работещ модела, но ми се струва, че самото летище и държавата стават заложник за сметка на БДЖ в тази комбинация, която е измислена. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Абсолютно разсъждавате и ако имахме от някакъв друг актив , който да е свързан пряко със железниците, без да ощетяваме въздушен, воден или някакъв друг транспорт, да нарушаваме принципа на другите сектори, вярвайте ми че бихме го направили. Няма друго нещо в секторът, освен РВД и летището, от където мога да взема ресурс. От РВД няма никакъв механизъм, по който да осигуря такъв ресурс и ми остава летище София. Тук са колегите от железниците и ще ви кажат, че в момента описват сграден фонд на БДЖ облигационерите. Ако не реагирам по някакъв начин, утре няма да има железница. Разбира се че и това е решение, просто аз няма да го взема сам. Аз мога да го изпълня, ако ми вмените такова решение да изпълня. В крайна сметка вероятно няма и да съм министър ако стигна дотам, така че нямам от друго място ресурс, от където да осигуря тези средства. Вариантът бюджета да плати тези дългове на БДЖ, вярвайте ми е немислим. Не знам дали вие ще сте съгласни от вашите данъци да се платят дългове на железниците, натрупани в годините. Не виждам чак такава драма летището да става заложник, тъй като разбира се процедурата ще бъде максимално прозрачна, критериите които ще се заложат ще изискват задължително на световно ниво оператор да оперира летището. Тук имате право, аз казах че този подход си има и предимства и недостатъци. Разбира се, че за един бъдещ концесионер това представлява известен риск, изискващ 35-годишните концесионни вноски да бъдат платени авансово, но в крайна сметка никой инвеститор с мащабите за опериране на летище София не идва с идеята да не изпълнява заложените критерии по концесионния договор, за да му бъде прекратен концесионния договор. Респективно от гледна точка на държавата нито една държавна институция няма интерес по някакви други причини, освен чисто икономически договорни принципи да тормози някакви инвеститори, образно казано, за да им прекратява каквито и да е договори. Тук би могъл да се намери баланс . Съгласен съм да приема и предложения, каквито ми дадете, стига да са разумни и логични.
Аз няма от къде от друго място от сектора да намеря ресурс, за да погася дълговете на БДЖ , и то пак казвам , няма да стане толкова лесно и механично. Ние трябва да минем през процедура през Брюксел, която да ни разреши тази държавна помощ и тогава да могат железниците да пристъпят към погасяване задълженията си. В противен случай можем да експериментираме с нервите на кредиторите и да видим докъде може да опрат нещата. Рискът е утре да се събудим и да няма железница.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, действително това е от което се опасяваме най-много.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Павлова, уважаеми колеги, аз ще взема отношение по това, с което министъра сега завърши, след което ще с върна назад по другите теми.
Относно концесията на летище София и превръщането му действително на заложник на БДЖ, но това дали ще се случи .
Господин министър, позволете ми да Ви поправя и се надявам това да не е умишлено от Ваша страна. Вие казвате, че бюджетът не е длъжен да поема задълженията на БДЖ, гражданите на България не са длъжни, но средствата от концесия не са средства на сектора. Съгласно Законът за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система Сребърния фонд тези пари са на всички български граждани и абсолютно едно и също е дали ще ги вземете от бюджета или ще ги вземете от Сребърния фонд, даже вземайки ги от Сребърния фонд е доста по-жестоко спрямо пенсионната система. Между другото правителството, в което Вие преди участвахте веднъж го направи със здравната система, сега вероятно искате да го направите и с пенсионната. Тук ясно е записано, че приходи от концесия, отчетени по републиканския бюджет се отчитат по републиканския бюджет и влизат в този Сребърен фонд. Още повече няма какво да ги заблуждаваме колегите от БДЖ, така или иначе когато се случи концесията , преди 2017 година, м. май, тези пари няма как да отидат нито в бюджета, нито при тях. Така че притесненията, че БДЖ ще спре са основателни. Да кажем, че догодина м. май, м. юни или м. юли се случи концесията и вземете 600 млн. лева, в което се съмнявам, по същия този закон тези пари влизат в следващия бюджет. Няма как да ги използвате веднага, трябва да правим някаква друга промяна вероятно на закона. Така че следващите две години колеги от БДЖ не виждам от къде ще вземете не 6 млн. лева, а 6 стотинки.
При заложеният един и същ бюджет от миналата година, може би трябва да си говорим и отново да се събираме, вие пак да тръгвате да спирате влакове. Този филм да го играем още веднъж.
Господин Московски, много Ви уважавам като специалист, но не мога да разбера мазохизма на това правителство. Винаги идвате на власт с голяма победа и искате хората да ви изгонят с камъни. Не го правете, то не бяха полицаи, военни, сега таксиметрови шофьори се подготвят. Български държавни железници ще скочат.
Опитахме се, дадохме гръб на тази идея да съживим БДЖ. Една година нищо не направихме. Направихте някаква стратегия, влезе някакво обсъждане и този човек, който трябва да ни отговори, се крие вече два месеца. Не знам какво го е страх толкова от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Моите уважения към представителите на Министерство на финансите, но да дойде тук господин Горанов и да каже: „Ей хора, не искам да има железници, не ме занимавайте, няма да плащам дълговете на железницата”. Да им кажем да спират, стига са се мъчили, всеки ден катастрофи, всеки ден произшествия, всеки ден нещо се случва и ние пред нас, пред очите ни виждаме как този сектор умира.
Концесията на летище София. Вие правите анализи, но не знам кой ви каза, че сумата е 600 млн. лева. Как я изчислихте, след като анализите не са завършили? Няма нещо сметнато черно на бяло, решили сме че сумата е 600 млн. лева. Те може да са 700 млн. лева, може да са 500 млн. лева. Просто така си говорим, няма как да се случи в близките две години.
Към Министерство на финансите е въпросът ми е към тези господа от НКЖИ ,ТСВ и ССВ платихте ли задълженията. Министърът каза, че те не са държавни предприятия и вие не трябва да им плащате. Като не са държавни предприятия защо ги карате да вършат държавна работа. Защо те две години си изпълняват ангажиментът като държавни предприятия, а вие две години не искате да им плащате? Те да не са паднали от някъде, да си работят без пари. Аз не знам коя е тази държава или коя е тази фирма, където някой ще работи и няма да му се плаща или там целта е същата, само че те са по-жилави и по-здрави и издържат някоя и друга година.
Дайте да подредим нещата. Ако не иска да идва министърът на финансите, да изпрати някой който може да поеме отговорност от негова страна, да каже: „С БДЖ правим това и това, с НКЖИ правим това и това, ТСВ ги съкращаваме, ССВ ги приватизираме, защото имаме там някой си , който трябва да го приватизира” и да знаем в тази държава какво се случва, иначе всяка година представяме едни цифри, говорим си. Утре ще мине през залата, управляващите „за”, опозицията „против”, хората стоят и се чудят какво става в сектора. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви за този въпрос, господин Свиленски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Свиленски, Вие абсолютно сте прав и ние осъзнаваме и аз не случайно казах, че това е специфична процедура, която по принцип вероятно тя не се е правела и вероятно няма и да се прави в друг случай, затова казвам, че тя е специфична. Относно използването на приходите от летище София за погасяване дълг в железниците искам да кажа, че дълговете в железниците са направени само по време на вашите мандати и са заложени 600 млн. лева под черта в бюджета, защото толкова са дълговете на железниците. Аз не мога да прогнозирам колко са приходите от една такава концесия, може да са повече, може да са по-малко, нямам представа но на нас ни трябва 600 млн. лева, за да погасим дълговете на железниците. Така че не сте прав, че 2017 година ще се сключват, те са заложени под черта в бюджета като приход, за да могат да бъдат изписани същата година и като разход. Така че ще положим всички усилия, но иначе сте прав, при такъв тип процедура тук е деликатната тема, че примерно ако ние оползотворим този ресурс, вярвайте ми, ако не бяха дълговете на железниците такива, и аз нямаше да си позволя да правя такава процедура, защото тя на практика лишава следващи правителства, каквито и да са те, от възможността бъдещи поколения да използват тези приходи. Не ми е приятно, не искам така да го правя, но няма друг начин.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми господин министър, разбира се няма да коментирам кой , кога, какво е вземал, всеки един министър и преди Вас, и след Вас, включително и Вие работите с добри намерения за железниците и никой не си закарал нито вагоните, нито локомотивите в къщи. Те са останали за държавата и обществото да ги ползва.
Молбата ми е просто да не разчитаме на това, че ще вземем 600 млн. лева и да бъдете малко по-категоричен тези пари да бъдат осигурени от бюджета, защото през м. август чухме, че има 2 млрд. лева излишък. Нека тези 600 млн. лева ако дойдат добре дошли, тогава ще сядаме и ще мислим какво да правим, може и самолети да купуваме , и влакове, и каквото решите, но сега да гарантираме на БДЖ съществуването по начин, който го заслужават.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Понеже нямам повече записани желаещи за изказване, пристъпваме към гласуване по тази точка.
Който е съгласен с предложения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 година, № 502-01-86, внесен на 30.10.2015 година, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 3, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред – Изслушване на информация от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция Пътища за посрещане на зимния сезон, с което всъщност Ви давам и думата. Заповядайте.
Г-ЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съвсем накратко ще представя пред вас обобщеният доклад, който съгласно заповед на министър председателя ние имахме ангажимент до вчера да изпратим до министър председателя и до вицепремиера и министър на вътрешните работи относно проверките, които ни бяха възложени и относно ангажиментите и задълженията на Агенция Пътища по подготовката за зимно поддържане на пътищата , както и по координацията на действията на АПИ, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и органите на МВР.
В рамките на компетенциите на министерството и на Пътната агенция вече има издадени всички необходими заповеди за денонощен режим и мобилизация при зимни условия. Издадена е заповед за започване на зимния сезон и зимна готовност от 01 ноември, проведени са и регионални заседания за готовността, както и координационните заседания на съвместния щаб между ведомствата, които отговорят. Агенция Пътища чрез областните пътни управления и регионалните срещи направи анализ и на готовността по райони, която бих определила като добра.
Това което имаме като специфичен, малко по-различен елемент тази година е , че тази година приключват всички оперативни програми по стария програмен период, всички големи строителства на пътни проекти, железопътни проекти и общински проекти. Това е причината определен процент от техниката и механизацията, която се преобородува и използва за зимно поддържане все още да не е налична, тъй като тя все още е по обектите, които трябва да бъдат завършени. Времето е хубаво и това е добър шанс проектите да бъдат завършени навреме от една страна. Това ни дава възможност всъщност да приемем декларациите, които ние изискахме и получихме в писмен вид от всяка една от тези фирми, че техниката, която трябва да имат до 100 %, за да допълнят капацитета с техника, която се изисква по техните договори и която е по обекти, съгласно декларацията, ние сме проверили, тя е на обектите. При прогноза на времето, която ще изисква пълна мобилизация на техниката, тъй като сега разполагаме с над 60 % от необходимата техника по райони, при необходимост и лоши атмосферни условия те могат да я преоборудват от 24 часа до 72 часа. Така че това е причината да приемем тези декларации.
Разбира се за високите планински райони и проходите на републиката нямаме този компромис. Там изискуемата техника е осигурена и налична.
По отношение на наличностите на сол, пясък, калциев хлорид и други химични материали мога да кажа, че тази година тя е по-добра от очакваното и е по-добра от предишни години. Това разбира се дължи на фактът, че миналата година беше сравнително добър сезона и имат запаси от миналата година, така че не е толкова трудно да ги осигурят до изискуемите количества.
Знаете, правим карти включително за онагледяване за техника, за готовност. Мисля, че тази година общо взето картата показва, че ние имаме над 60 % от наличната сол, което е много добре за началото на сезона, 58 % ни е наличния пясък, което също е добре, само в някои райони като например Хасково , Плевен и Перник все още не са доставени. Вие знаете , че забранихме използването на пясък за първокласните пътища и магистралите, така че там използваме само химически материали, там те са над 60 % ,отговарят на нормативите, така че мога да кажа, че общо взето имаме готовност.
Използвам случаят да кажа, че имаме подписан договор още от миналата година с Българска академия на науките, 300 контролни пункта следят времето и получаваме актуална прогноза за времето в момента и предстоящата до няколко часа. Така въведохме и изискването, което продължава да важи и за тази година за предварителната мобилизация при такава прогноза на машините по опорните пунктове, те са 2 500 на брой за цялата страна, има ги качени и на картата, за да знаят гражданите. За тази година имаме въведени 300 специализирани броячи, отделно към тях имаме пилотно въведени 6 автоматични станции наши, собствени за метрологични прогнози, за да тестваме системата и да бъде максимално интерактивни и нововативни. Въведохме информационната система ЛИМА, която през целият сезон ще дава информация дали има затворени пътища поради почистване, дали се чисти и разбира се ще разчитаме и на обратната връзка от граждани , превозвачи и пътуващи ако има снегорини с вдигнато гребло и не чистят или ако има затруднения по съответен път да ги получаваме също и така ще имаме актуална информация на сайта. Информационният център работи на 24 часа и предоставя информация, имаме връзка разбира се и с телефон 112. От телефон 112 пък разчитат на сигналите от нас които идват по линия на ЛИМА при катастрофа, защото все още служба 112 не може да приема текстови файлове, така че нашите оператори от ситуационния център осъществяват и тази връзка при необходимост.
Това е най-общо, така че сме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения и въпроси.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз разбирам че вие се подготвяте за зимният сезон, вземате всички мерки, но най-важното е в такава ситуация освен вашата подготовка и координацията между институциите, защото като завали първия сняг важното е да се спрат камионите и МВР и КАТ да си свършат и тяхната работа. Така че молбата ми е и в тази посока ако може да кажете дали се работи и каква е координацията.
Един страничен въпрос. Когато пускаме новите магистрали Струма и Марица има ли пътен одит на безопасността. Направен ли е такъв одит. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ще започна с вторият въпрос. Наистина при пускането на магистралите още на проектно ниво се прави пътен одит на пътната безопасност на проектно ниво. След пускането на магистралата се прави така наречената инспекция на пътна безопасност и по този начин се инспектира дали всички изисквания, които са били заложени в проекта са спазени. Такива одити за всички инфраструктурни проекти по Оперативна програма Транспорт са правени. Преди пускането в действие се прави този одит дали са спазени изискванията на проекта. Точно и поради тази причина на Автомагистрала Марица и в двата ЛОТ е заложено допълнително поставяне на еластични огради, тъй като проекта се оказа стар. Това предписание влезе в последствие и беше търгуван вече обекта и точно за да бъдат спазени всички изисквания на директивата беше направена и допълнителна поръчка за поставяне на еластични огради, които да направят магистралата безопасна в най-общата част.
По отношение на първият въпрос наистина координацията между съответните институции е направена. Бяха направени междуведомствени срещи и има съответни протоколи с ясни ангажименти на всяка една от институциите при съответния зимен период, при съответните планове, които са разписани кой какви ангажименти има, включително и това което вие споменахте за спирането на камионите при първия сняг и при неблагоприятни условия, тогава когато трябва техниката да навлезе и да почиства пътното платно са определени съответни пунктове, където камионите да бъдат в изчакване. Точно там ще бъдат и разположени екипи както на пътна полиция, така и на държавната администрация ДАИ, които да спират товарните автомобили, тъй като за съжаление в последно време самите пътни полицаи се оказват недостатъчни, за да се справят сами с тази ситуация.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Други въпроси от страна на народните представители.
Господин Веселинов, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз имам един въпрос към господин Лазаров.
Знам че по принцип във всяка една агенция има един бюлетин, който се публикува и който дава кои са затворените пътища и пр. Съществува ли виждане за някаква по-цялостна възможност за уведомяване на гражданите за всеки един участък какво е нивото на поддържане, какво е изискването на пътуващите към него, което да прави по-лесна подготовката на водачите при зимни условия за определени маршрути.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Наистина в сайта на АПИ пускаме този бюлетин, където даваме затворените участъци, там където се налага ползването на вериги, изискването за зимни губи, без ремаркета, ограничителни режими за съответните МПС и товарни превозни средства.
През тази година пуснахме едно мобилно приложение, за което и министър Павлова преди малко спомена, в което наистина за всички автомобилни платформи, говоря като интерфейс, за операционни системи Андреоид, Уйндоус. Това приложение е разработено с тях. Беше направено така, че всеки който желае може да изтегли това приложение безплатно. Беше проведена една по-широка разяснителна кампания от наша страна, за да може точно тези предимства на това приложение да се разяснят по-детайлно, като там съответно дори ако има инциденти, при които по ред обстоятелство има паднало заснежаване, заледяване, необработено от поддържащата фирма този инцидент да бъде веднага сигнализиран от съответния потребител и всички останали потребители научават затова нещо, разбира се научава и администрацията, за да може фирмата да отиде веднага, да бъде санкционирана и т.н. Вече механизмите са много в тази посока, но така или иначе да се реагира веднага, за да може да бъде отстранен този инцидент. Това не е само по отношение на зимната подготовка, то е свързано и с транспортни произшествия, с паднали камъни, дървета, други препятствия по пътя и т.н. Такава беше идеята на това мобилно приложение. Тъй като смарт телефоните навлизат доста всеобхватно и масово и нашата идея беше по този начин да бъде масово обобщена тази информация и представена на хората. Благодаря ви.
Други въпроси към министър Павлова или към господин Лазаров.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Нямаме въпроси.
Благодаря Ви за изчерпателната информация, госпожо Павлова.
С това закривам дискусията по точка трета.
Преминаваме към ЧЕТВЪРТА ТОЧКА от дневния ред: Актуални въпроси към г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От страна на ПП ГЕРБ имате ли въпроси към министър Московски.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Аз ще бъда съвсем кратка и съответно ще моля за кратък отговор.
За концесията на летище Горна Оряховица. Знам че има вече депозирана оферта. Можете ли да се ангажирате с евентуален срок кога може да се случи избора на концесионер. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към днешна дата съм информиран, че има закупена документация за процедурата за концесия на летище Горна Оряховица. Срокът на работата на комисията е два месеца. Повече нищо не знам, защото нямам и право да се намесвам в работата на комисията. Срокът е два месеца, надявам се да спазят този срок и няма причини или основания да бъде променян.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
От БСП Лява България имате думата. Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът ми е във връзка с така предложеният бюджет за Български пощи ЕАД за следващата година, но искам една гаранция първо че Български пощи ЕАД няма да бъдат приватизирани. Предвижда ли се закриване на пощенски клонове някъде из страната вследствие на бюджета или на друго виждане на ръководството. Дали можем да бъде спокойни в следващата една година за бъдещето на Български пощи ЕАД.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще дам думата и на господин Дънешки. Няма нито едно предвидено такова действие в политиката на министерството за следващата година, нито приватизация, нито закриване на пощенски станции.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, аз смятам че можем да бъдем спокойни за дейността на Български пощи ЕАД. Бюджетът е предвидил една компенсация, която ще постъпи догодина в дружеството. Естествено ръководството предприема всички действия за подобряване резултатите и те вече са факт. Разбира се тук излязоха в медиите коментари, че резултатът бил три пъти по-лош от миналата година. Резултатът е по-добър за разлика от 9-месечието на миналата година поради фактът, че сделката която е отразена годишно към резултата е еднократен акт от продажбата на имот, чиято продажба стартира в предишен мандат и всъщност беше осчетоводена миналата година. Така че в това отношение резултатите са по-добри. Разбира се има и други неща, които могат да се желаят. Ръководството предприема мерки, естествено имаме и подкрепата на министерството.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Само едно изречение в подкрепа на това, което каза министър Московски и Деян Дънешки. Последователно през последните три години ние разглеждаме Български пощи ЕАД като естествената входна точка за гражданите към услугите, които предоставя администрацията, независимо дали е общинска или държавна администрация. По този повод Български пощи ЕАД са залегнали като бенефициент по Оперативна програма Добро управление, за да им дадем възможност те да се превърнат наистина във входна точка и гражданите, които така или иначе живеят на територията на страната и се обслужват от широката мрежа от офиси, над 2 900 пощенски станции има в страната, те да бъдат обслужвани по един удобен за тях начин. Така че това е само още един щрих в подкрепа на дейността на дружеството във вида, в който е в момента.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Да попитам как стоят нещата с претенциите относно изплащането на пенсиите от частните предприятия, които искат да ви изземат тази функция. Знам, че е имало някакво дело, някакъв иск. Ако сте наясно да ни информирате. Благодаря.
Г-Н ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Това, което мога да добавя по темата с апетитите на частни дружества да дават пенсии в България е, че на 22 октомври т.г. Европейският съд постанови решение, в което решение всъщност даде насоки на Върховния административен съд, който през идната година е взел отношение по казуса разбира се в полза на Български пощи и към момента допълнително ние водим разговори с комисията, които са неформални. Разглеждаме различни сценарии разбира се, като един от възможните сценарий е този който в началото на заседанието министър Московски спомена за евентуално връщане на някаква компенсация във връзка с данък на пенсиите. Тази тема в момента не е финализирана, ние ще направим всичко възможно тази сума да бъде минимизирана или евентуално да не бъде връщана. Така или иначе има различни варианти. Засега ситуацията е в ръцете на местният съд, Върховен административен съд в България, 5-членен състав ще гледа жалбата за пореден път. Разбира се това решение ще даде насока на един или друг сценарии. Благодаря.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки.
Други въпроси. Ние нямаме въпроси от страна на Реформаторския блок.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Преди около година, когато стартира работата на правителството вие представихте Оперативна програма Транспорт за следващия период. Тогава аз направих изказване и мисля, че под 5 % бяха средствата предвидени за Северна България, които са финансово обвързани. Сега приемайки този бюджет отново виждаме, че тенденцията не е променена, всъщност тогава вие казахте, че основно през бюджета и през привлечени средства ще компенсираме развитието на инфраструктурата на железниците и пътищата в Северна България.
Бих искал да поставя един принципен въпрос. Правят ли се някакви усилия в тази посока, за да се изправи това задълбочаващо се регионално различие между севера и юга.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Абсолютно основателно задавате този въпрос. Повярвайте ми, че искаме да направим всичко възможно да балансираме развитието на транспортната мрежа и в Северна България. Не разполагаме с такъв ресурс за съжаление, а пък няма начин как да не завършим проектите, които се правят и минават по коридорите на Южна България.
На първо място като основен приоритет просто трябва да бъдат довършени тези коридори. След седмица предстои пътуване до Китай. Подготвяме с колежката Павлова транспортна инфраструктура, която ще бъде презентирана там. Надяваме се да се намери начин и желание от страна на китайски инвеститори има. там има сериозен спор по това дали държавата да даде държавни гаранции за такъв тип инвестиции и ако намерим механизъм, по който да се споразумеем с китайски инвеститори, ние сме в готовност да предложим пакет с транспортна инфраструктура, касаеща железопътна инфраструктура, пристанищна инфраструктура, пътна инфраструктура, която изцяло касае Северна България. Иначе на ниво проектиране имаме доста проекти, които се планират за Северна България, интермодален терминал Русе, интермодален терминал Видин, железопътната отсечка Мездра – Горна Оряховица на идейна фаза. Предстои техническо проектиране. Предстои да започне изграждането на магистрала Хемус, макар и поетапно. Просто трябват няколко години да се навакса със започване на проектите и разбира се още няколко години, за да бъдат изпълнени. Абсолютно основателно задавате този въпрос. В момента правим всичко възможно по силите си, за да има готовност поне в момента, в който се отдели ресурс да има готови проекти, които да се изграждат.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За някои конкретни проекти, за които вероятно ще се търси публично частно партньорство вероятно ще се търси финансиране в Китай.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ние имаме предварително проведени срещи с някои големи китайски компании. Идеята, която ще презентираме и се надяваме да намери интерес от страна на инвеститорите, това би могло да се пакетира в едно – направлението Русе – Варна железопътна инфраструктура с терминали съответно на пристанище Варна и на пристанище Русе, което представлява смислен проект. Според мен той не е на коридор, той е на прилежаща тенти мрежа, т.е. него приоритетно не можем да го финансираме по Оперативна програма. Така че от тази гледна точка е подходящ за външни инвеститори. От друга гледна точка така пакетиран с терминали на Варна, Русе и жп линията , тя има готов проект на практика, това за мен би могло да представлява сериозен интерес и респективно той си има смисъл, от морско пристанище железница до дунавско пристанище и от там направление към Европа.
Това е единият от проектите, който подготвяме да предоставим за такъв тип инвеститори. Интермодалните терминали за които казах на Русе и на Видин. По направление железопътна инфраструктура в момента се подготвя отсечката Видин – Метковец. Иска ми се да се случи нещо там, но той е изключително скъп проект. Там дори и на чужди инвеститори няма как да им излезе сметката. Скъп е много проектът и аз самият не мога да отговоря в момента, дори след като го проектираме как ще го реализираме.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Моят въпрос е също много кратък. На какъв етап е проектирането на терминала във Варна.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ние имахме междинен доклад. Това , което ми казаха колегите е че до края на годината ще бъде приключен терминала като проект и след това вече ще търсим вариант как да бъде реализиран. Вариантите са няколко, като първият вариант е да поканим инвеститор на принципа на концесията да се построи и оперира след това.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Въпросът ми е свързан с винетните такси. Хубаво беше и госпожа Павлова да е тук Да кажете все пак с колко трябва да поскъпнат винетките, тъй като чувам цена от 97, 120, 150 лева. Днес в медиите излезе, че това е някакъв ултиматум на Световната банка за 150 лева. Явно е, че парите за поддържане на пътната инфраструктура не стигат, но все пак да чуем и вашето виждане относно въвеждането съответно на тази прословута ТОЛ система.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз смятам, че въпросът не е коректно отнесен към министъра по отношение на винетните такси. Този въпрос трябваше да го зададете към министър Павлова..
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Бих искал да чуя какъв вид ТОЛ система се въвежда, в какви срокове. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: С голямо уважение към Вас, господин Свиленски, но що се касае до транспортната политика ще взема отношение. Каквото ми е известно, ще го кажа. Няма ултиматум, поставен от Световната банка, не е възможно да бъде поставен такъв. Има доклад направен от Световната банка, чиято изработка на доклада финансирахме през Оперативна програма Транспорт. Аз лично не съм го чел доклада. Не знам дали е излязъл в официална форма. Имал съм общо взето наблюдение по драфтове на този доклад. Той действително предлага три концепции. Първо разбира се съществува анализ, от който става категорично ясно, че поддръжката и въобще ремонтите на пътната инфраструктура в България са категорично недофинансирани и този механизъм с това ниво на винетна система не може да осигури това финансиране, за да бъде поддържана тази пътна инфраструктура.
Предлагат се три модела, единият от който е рязко, драстично повишаване на винетките и оставане в този формат на винетна система.
Вторият модел, към който предполагам, че колегите ще бъдат ориентирани, е диференциран модел, т.е. до 3 тона и половина леки автомобили плюс микробуси и други превозни средства да останат на винетна система, а над 3.5 тона да се приложат механизмите на ТОЛ системата. Аз считам разбира се, че това е най-справедливият начин на заплащане на тези, които ползват пътната инфраструктура, на изминато разстояние да се заплаща, отчитайки всички вреди, които нанася автомобилния транспорт, в случая екологични, трафик, предпоставки за ПТП и т.н. Нямам представа на какво ниво се предвижда да бъдат тези ТОЛ такси, но ние сме направили един доста интересен анализ и то е хубаво между другото да не се спекулира с тази тема сред обществото и хората, тъй като в крайна сметка когато се потребява един вид публична услуга, това има някаква цена. Румъния е на подобен принцип като нас. Общо взето по направлението до Западна Европа ние сме го изчислявали, особено за транзитния трафик. В България ако приемем, че към днешна дата транзитното преминаване струва на еквивалентно 400 км, защото горе долу транзитното преминаване в България е около 400 км да се заплащат 10 евро дневна винетка, което съпоставено с всички държави, до Германия сме го изчислявали, примерно в Сърбия на еквивалентно 400 км същия този камион би трябвало да заплати 70 евро, в Унгария 84 евро, в Словакия 101 евро, в Австрия 115 евро, до Хановер Германия сме го смятали 95 евро. Сами разбирате, че почти навсякъде е по-висока такса за транзитно преминаване на тежкотоварни превозни средства. Аз не виждам причина нашата държава да финансира транзитно преминаване, основно турски, ирански и някакъв друг трафик.
Въвеждането на ТОЛ система, заедно с винетна система в комбинация би могло до голяма степен да реши недостига на средства в Агенция Пътища. Доколкото съм запознат докладът на Световната банка казва, че с натрупване в годините на годишна база приходите биха могли да бъдат в посока близо 1 млрд. лева, така че не намирам причина тук да има съпротива. Разбира се все пак трябва да се видят тези коректни анализи за завишаване стойността на винетката, но не е състоятелно да се твърди, че се „дере кожа” или нещо такова. Просто не функционира на друго място, освен в България и Румъния такъв тип система, която не е променяна близо 10 години а през това време виждате, че излизат нови трасета, които се изграждат по оперативните програми и те трябва по някакъв начин да бъдат поддържани
Разбира се съществува още една голяма тема като дебат. На фонът на 10 евро дневна винетка за тежкотоварни автомобили, ако се постави на алтернативата преминаване с железница, но нашите инфраструктурните такси за железниците са на средно европейско ниво. Не сме най-скъпи нито най-евтини, просто сме средно за Европа като таксуване в железницата. На практика толкова евтиното преминаване с тежкотоварни автомобили през България отнема дори минималната възможност на железниците да привлече товари и пътници, тъй като сравнена с автомобилния транспорт, железницата излиза няколко пъти по-скъпа, което е трудно, във всички останали държави е точно обратното. Поне за товарите железницата е предпочитания транспорт. Така че една такава политика би балансирала до голяма степен взаимоотношенията в сектора като цяло.
От тази гледна точка подкрепям първата стъпка, която е направена. Просто необходимо е да се измине целият път, да не бъде само еднократно механично повишаване на винетната такса, трябва да се помоли целия този пакет аз мисля, че все още не е взето решение и аз се надявам колегите да изберат този модел, който е диференциран модел, т. е до 3.5 тона да е на винетна система и над 3. 5 тона да е на ТОЛ система. Сега вече самото ниво на таксите е отделен дебат, но предполагам, че то ще почива на базата на анализи, свързани с трафико потоци и натоварване на мрежата.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви.
С това завършва и предпоследната точка от дневния ред.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни.
Давам думата на г-н Искрен Веселинов.
Аз за втори път поставям въпросът за ТСВ и ССВ и сега стана ясно, че съществува голяма пречка изобщо да се уреди дейността на тези две предприятия.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако трябва да ни помогнете, то трябва да ни съдействате финансите да ни приемат писмото, с което искаме на ТСВ и ССВ да им се върне статутът на държавни предприятия. Ние се обръщаме към тях да отпускане на средства, но те отговарят че тези предприятия не са в статут на държавни предприятия.
Аз съм сигурен, че колегите от финансите са убедени, че на тези компании наистина функциите им са да поддържат жизнено важна критична инфраструктура. Тук не става въпрос за някакви огромни суми. Може би е добре да разговаряте по тези въпроси и с други колеги от Парламента. Аз съм видял с очите си как тези компании възстановяват унищожено инфраструктурно бедствие, не виждам кой друг би се справил.
ПРЕДС. ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: За съжаление наистина се сещаме за тези компании, когато стане наистина страшно.
С изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Благодаря ви.

Край на заседанието: 17.40 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Гроздан Караджов /