1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Информация от г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно изпълнението на ОП Транспорт 2007 – 2013 година.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
4. Разни.

---

На 10 февруари 2016 година от 14. 30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Информация от г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно изпълнението на ОП Транспорт 2007 – 2013 година.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
4. Разни
Заседанието беше открито и ръководено от заместник председателят на комисията Иван Вълков.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Добър ден. Уважаеми народни представители, дами и господа, уважаеми гости, съгласно спуснатия дневен ред и съгласно Правилника за работа на Народното и събрание имаме необходимия кворум и можем да проведем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Ще ви прочета дневният ред, който е спуснат.
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Информация от г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно изпълнението на ОП Транспорт 2007 – 2013 година.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
4. Разни
Има ли някакви правени предложения по така представения дневен ред.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз имам един въпрос към Вас и съответно към експертите от комисията. Когато има жалби, сигнали и такъв вид документи отправени до комисията ние трябва ли да ги разглеждаме или те си остават на вниманието на председателя или някъде в деловодството на Парламента. Въпросът ми е принципен, защото в двегодишният ми опит в комисията ние досега не сме разглеждали такъв тип жалби и не сме вземали отношение. Въпросът ми е кой взема отношение по такъв вид сигнали ако не комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз мога да се изкажа от моя гледна точка. Практиката, която е била досега в комисията е била винаги когато жалбите са към цялата комисия, цялата комисия да бъде запознавана със съответния казус, да бъдат съответно пускани към ресорния министър, към съответната агенция или ведомство писмо, с което да бъде разгледан случая и да се разисква евентуално в комисията след като се вземе решение за този казус. По този начин се е разглеждала всяка една жалба, която е към комисията, освен ако жалбата не е персонално отправена към някой от членовете на комисията или съответно към някой от ръководството.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът ми е точно този, който Вие го развихте, когато е отправена до комисията и по която комисията трябва да се произнесе, защото изпадаме в неловки ситуации – по жалби и сигнали до комисията журналистите да търсят коментари от нас и ние да не знаем за какво става въпрос. Затова молбата ми към експертите е когато има такива жалби да бъдат включвани в дневния ред, когато има комисия и ако е възможно към точка Разни днес да разглеждаме съответните жалби, които са постъпили миналата година. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Господин Свиленски, какво искате да кажете че всяка една жалба трябва да е част от дневния ред на заседанието на комисията ли. Всяка една жалба да се разглежда в комисията мисля, че е невъзможно.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Както знаете в момента комисията няма председател и от м. декември досега това ни е първото заседание. Вероятно това е причината, за да се получи това. До този момент не е имало такъв проблем.
Имате ли други предложения относно дневния ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така предложения и изчетен дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преди това да ви представя само гостите по тази точка.
Г-н Ивайло Московски – министър
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-н Цветелин Цветанов – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Уважаеми колеги, мисля че не е нужно да изчитаме на какво основание правим изслушването съгласно чл. 27 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание. Всеки има право да зададе въпрос съответно към министъра. Започва се от най-голямата Парламентарна група и се върви в този ред. Имате ли въпроси към процедурата. Няма. Преминавам тогава към процедурата.
Първият въпрос е от Политическа партия ГЕРБ. Ще си позволя да го задам аз. Той е относно проблемът, който в момента е на границата ни с Гърция. Знаете, че цялата българска общественост в момента се интересува, най-вече превозвачите. Вие господин министър лично отидохте на границата. В тази насока имаше доста различни публикации в медиите. Ще Ви помоля накратко да запознаете членовете на комисията с това какви постъпки сте направили в тази насока за решаване на проблема. Благодаря. Заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, след проведени преговори вчера от късният следобед до вечерта се стигна до споразумение между българската и гръцката страна, при което първото и основно нещо, което трябваше да се случи е да бъде отворен Граничният Контролно пропусквателен пункт Кулата, като преминат всички превозни средства от двете страни на границата. Благодарение на бързата работа на всички институции по границата колоните приключиха към тази сутрин. Към момента е отворен КПП Кулата. Предвижда се един режим от 11.00 часа до 16.00 часа да бъде отворен, за да пропуска тежкотоварни автомобили. На КПП Илинден положението не е такова. Там преминават леки автомобили и бусове, тежкотоварните автомобили са блокирани.
Днес имахме готовност да водим преговори с областният председател на Драма. От гръцка страна той физически не можа да дойде на срещата, тъй като е бил блокиран от протестиращи. Ние имаме готовност при първа възможност да проведем там преговори. Ако е възможно да бъдат убедени гръцките фермери да има поне временно отваряне за преминаване на тежкотоварни автомобили. Тази ситуация с ескалиращо напрежение започна от преди една седмица, когато започна и този протест на гръцките фермери. Това се случва обикновено всяка година по това време. Нямам информация на какво се дължи това. Не знам всъщност какви са техните искания. Това, което ме информираха, когато отидох да говоря с тях предната седмица беше че искат субсидия и въпроси, свързани с данъците.
От страна на гръцките власти официално ни беше казано, че това е незаконен протест. Те нямат абсолютно никакъв контрол върху ситуацията и поради тази причина ние не можем да влезем в преговори с така наречените наши хронолози, съответно аз с министъра на транспорта и колегата Митов с министъра на външните работи. По-скоро влизаме в някакъв контакт, но от там отговорът е че това е извън техен контрол и не могат да повлияят върху поведението на фермерите. Паралелно с тези преговори, които проведохме на самата граница на място колегите от Петрич и Благоевград, областите и общините са осигурили неща от първа необходимост за водачите, които бяха на колоната. Съответно ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на външните работи по надлежният начин сме информирали Европейската комисия и комисарите които са ресорни по темата. Премиерът е разговарял два пъти с гръцкият министър председател, с госпожа Кристалина Георгиева. Надяваме се Европейската комисия да намери възможност да въздейства върху поведението на гръцките фермери и да задължи гръцката държава да изпълнява законите и правилата такива каквито са, тъй като това поведение на гръцките фермери нарушава и Договора за функциониране на Европейския съюз. Ще окажем пълно съдействие на всички превозвачи и представените от тях асоциации да си търсят правата, ако е необходимо в гръцките съдилища.
Днес излезе решение на Министерски съвет, с което упълномощава госпожа Кунева да внесе извънредна точка в Съвета по европейски въпроси и да докладва ситуацията с блокираните гранично пропусквателни пунктове. Според мен Европа би трябвало да я интересува този казус, тъй като това е европейски коридор, двустранен проблем между България и Гърция. От тази гледна точка би изглеждало странно, ако Европейската комисия не вземе отношение.
Към днешна дата е това. Надяваме се да се спази тази уговорка, която беше договорена, но паралелно с това да се намери начин на КПП Илинден да се разреши въпроса за тежкотоварните автомобили.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Аз нямам допълнителен въпрос. Аз също се надявам, че ще има ефект от внасянето на въпроса за разглеждане от Европейския парламент.
Има думата Господин Свиленски от БСП.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, въпросът който ще задам е от сферата на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и затова започнах с въпросът за постъпили жалби и сигнали.
Господин министър, на мен лично ми омръзна откакто съм народен представител да слушам за корупция, купени книжки, продадени изпити, заловени инспектори в ИА Автомобилна администрация. Това е непрекъсната тема във всички медии, във всички вестници и списания. Въпросът ми към Вас е конкретен. Има ли конкретни сигнали до Вас и до Дирекция Автомобилна администрация с конкретни сигнали. Дали са верни или не са верни, това не е моя работа да ги коментирам. Вие като министър сте информиран, ние като комисия сме информирани, т.е. колегите не са информирани, защото колегите не са запознати със случая. Следва втора жалба преди няколко дни. Отново има скандални случаи, отново купени книжки, отново заловени хора с подслушвателни устройства.
Какво се случва? Тези хора вече са с шофьорски книжки. ИА Автомобилна администрация не предприема действия за анулиране на изпитите, а напротив директора който пуска тези сигнали, дали става или не става това е друг въпрос, това Вие ще го прецените като министър. Уволнете го ако пречи този директор. От няколко дни е с отнет достъп до работното му място. Тук госпожа Стоянова ще каже като юрист това не е ли нарушение на трудовите права. На директора на Автомобилна администрация да му забраните да си отиде до кабинета. Сменен код, сменени ключалки. С каква заповед е забранен достъпът, преди този директор да е уволнен. Ако е корумпиран, ако има сигнали уволнете го, ще имате нашата пълна подкрепа. Пак казвам, ако е направил престъпление, ако е корумпиран излезте със заповед, уволнете го. Не може двама инспектори да са ви сезирали затова, че са хванали подслушвателни устройства и директора на Автомобилна администрация да не предприема никакви действия. Тези двама човека в момента са на пътя, с шофьорски книжки и са потенциални убийци на нашите деца, понеже те са взели шофьорска книжка. Тук е директорът на ИА Автомобилна администрация въпросът ми е към него. С оглед наближаване срокът за пререгистрация на таксиметровите автомобили да ни информира как върви прилагането на този документ за автомобилен превозвач, тъй като наближава времето и да не се окаже пак, че трябва да продължаваме срока. Това са въпросите, които имам към вас в първата част.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря. Господин министър имате думата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще се опитам да отговоря доколкото мога, защото са много въпросите. Ще помоля да се даде думата и на изпълнителният директор на ИА Автомобилна администрация за повече конкретика, защото в детайли не съм запознат с някои от въпросите.
Първо по темата с постъпили жалби към мен като ресорен министър. Държа да отбележа, че принципът тук няма никакво значение от кого и как са постъпили, стига да са адресирани правилно. Аз обръщам внимание категорично на всички жалби и сигнали, които постъпват. В конкретният случай вие визирате жалби от страна на директора на ДАИ София. Разпоредено е на Инспекторатът да направи проверка по тези жалби. В момента , в който Инспекторатът е готов с проверката ще ви информирам по всякакъв начин за резултата от тази проверка. Към момента се извършва такава.
Относно проведените изпити с хванати нарушения. Знам за случаят, знам и за отменени и анулирани такива. Нека изпълнителният директор на ИА Автомобилна администрация да отговори, тъй като в момента не разполагам с подробна информация. От министерството не се оказва натиск на никой, по никакъв начин. Доколкото знам промените за достъпът до работното място на господина са направени във връзка с неговия ограничен процент на инвалидност, тъй като се оказа, че за последните няколко месеца изведнъж от нормално работещ човек, става 65 % инвалиден. Предполагам, че колегите са направили някакви допълнителни устройства, които да му улеснят достъпа до работното място. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Цветанов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТЕЛИН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да допълня господин министър Московски. Откакто аз съм директор, работим безкомпромисно с купуването на така наречените свидетелства за управление или книжки, както казваме.
За 2015 година са анулирани /по памет, не мога да кажа точно цифрите, защото не съм подготвен/ около 260 изпита, на които 130 са установено преписвали кандидати, а останалите са за явяване на един кандидат вместо друг, за фалшиви свидетелства, свидетелства с невярно съдържание за образование, което на последващ етап бе установено от МВР с представяне на данни и са анулирани всички изпити.
Относно тази втора жалба. Тя дойде сутринта, разпоредена е проверка. Не се оказва вярно, че изпитите не са анулирани. Изпитите са анулирани. От двамата кандидати на единият кандидат е анулиран изпита, а за вторият кандидат към мен е дошъл доклад на комисията, която е разгледала изпита и че не е установено по време на изпита използването на това устройство и затова не е анулиран изпита. Има заловени около 10 случая на кандидати, оборудвани с такива устройства. Нямаме оборудване, с което да ги залавяме, залавяме ги визуално, когато се усъмним в поведението им при решаване на изпитния тест. Безкомпромисни сме в това отношение и не мога да приема такива обвинения.
Относно въпросът за таксиметровата дейност.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Извинете, че Ви прекъсвам, но ако по този начин отговаряме няма да ни стигне времето за първа точка. Аз мисля, че един въпрос е достатъчен , господин Свиленски. Съжалявам, че трябва да прекъсна господин Цветанов. Ако имате допълнителни въпроси в тази насока е добре.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз ще намеря подходящ начин да задам въпросът относно автомобилните превози.
Сега ще се върна на това, което ми отговориха господин министърът и господин Цветанов.
Господин министър, аз благодаря за отговора. Иронията, която използвате относно това трудоспособността на дадени хора в каква степен е и вие им улеснявате достъпа мисля, че не е подходяща нито за Вас като министър, нито за нас като комисия, тъй като каквито и да са документи за освидетелстване те са дадени от комисия, подписали са се хора. Пак ви казвам, ако имате съмнения за това нещо, има си съответния ред, няма нужда да сменяте ключалки и да сменяте кода на достъп, защото това не вярвам да прави по-достъпна сградата, напротив. Ако сложите ескалатор или някакви други неща, това е друг въпрос. Така че не го приемам това като отговор. Пак ви казвам, ако човекът ви пречи, уволнете го, но дирекцията да работи.
По отношение анулиране на изпитите. Според мен и двете книжки трябваше да бъдат анулирани, но това е ваше право и ваш ангажимент. Отговорите ще ги давате там, където трябва затова че не си вършите работата. Въпросът е господин министър да няма такива шофьори по улиците, защото тези шофьори убиват българските граждани, а евентуално и европейските граждани по пътищата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски
От Реформаторският блок, господин Караджов заповядайте.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, предполагате вече кой е въпросът, който ще ви задам. Използвам преди това отдалата ми се възможност да ви благодаря за конкретен трудов договор към мен.
Да се върна към съдържанието на въпроса. Железопътната линия Видин – Метковец, която е един малък участък от 70 км от цялостната отсечка Видин – София. Преди година все още говорехме за тази отсечка като за част от възможностите за финансиране от българска страна и евентуално търсене на средства от финансовият механизъм за Свързана Европа „Кънектинг Юръп Фасилити”. Наистина и аз бях изненадан да науча че НКЖИ няма да кандидатства за този проект и на първо място бих искал да задам въпроса защо е взето такова решение, ако е взето. Доколкото разполагам с данни, които не са пред мен, но по памет ще цитирам, Румъния, Гърция ще се възползват в много по-голяма степен от този финансов механизъм и който специално за България е някъде между 15 и 18 % съфинансиране, също по памет. Толкова ли не може да намери българската държава този малък процент средства, за да кандидатства и да спечели евентуално в конкуренция с всички останали страни от Европейския съюз, които кандидатстват по този механизъм. Средства, с които на практика да свържем не просто България с Европа в северно направление, но да въведем и едно икономическо раздвижване, свързване всъщност на най-западналият икономически демографски регион в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Караджов.
Господин министър, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Господин Караджов, всичко което казахте е вярно, с изключение на това, че всъщност ние не сме се отказали от проекта. Има изготвен идеен актуализиран проект за железопътния участък. Ние многократно сме говорили за този проблем. Основният проблем е, че не може да се осигури към момента финансиране за този проект. Първо цената за направление Видин – София има три варианта и трите варианта са в порядъка на 2 млрд. евро. Аз не мога да осигуря още 5 млрд. евро, няма нито фонд, нито инструмент през който да се заема. Ако някой може да го направи ще го поздравя и ще го адмирирам.
За участъкът Видин – Метковец бюджета е малко над 370 млн. евро. Осъзнавате, че сума близка до 800 млн. лева също е невъзможно да се намери. Що се касае до механизмът Кънектинг Юръп Фасилити, към момента разполагаме с 264 млн. евро, което е абсолютно недостатъчно, не кореспондира на тази сума. Съгласен съм, че има нужда да се инвестира и да се развива северозападният район, но вероятно тези проекти ще бъдат реализирани на някакъв по-късен етап, ако въобще бъдат реализирани с тези стойности. В интерес на истината ние във времето сме разговаряли с колегите от Национална компания Железопътна инфраструктура да се потърси вариант да се намали индикативната стойност на този проект. На практика излизайки от рамките, от критериите които изисква финансирането на този проект, примерно да постигне параметри за конкретна скорост 160 – 200 км/час и ред други неща слизаме надолу, т.е. питаме дали може да искаме скорост 120 км/час, да се намалят по трасето броя съоръжения, тунели и мостове, които ще се правят. Доколкото навремето ме бяха информирали колегите теоретично е възможно, само че проекта няма да изпълнява изискванията за разходи и ползи, за да бъде финансирано от някои от структурните фондове или по друг инструмент. Така че дори да го свалим, вървейки до голяма степен по старото трасе, да минем с някаква рехабилитация, проекта може да се свали някъде до 1 млрд. евро, което означава 2 млрд.лева и аз не знам от къде мога да ги осигуря.
Възможността за осигуряване на европейско финансиране. Тук трябва да се знаят две ключови неща. Първо Европейският съюз финансира проектите на конкурентен принцип, т.е. когато подаваме фишът с проектите, вътре между самите проекти се избират тези, които са с най-добри показатели, коефициенти на база разходи и ползи. В случаят проекта Видин – Метковец по направените предварителни анализи показва, че той е икономически доста нерентабилен поради намалените нива на железопътен пътнически и товарен трафик и като такъв много трудно би отговорил на изискванията за финансиране по някои от инструментите.
На база на предварителните оценки и предпроектните проучвания ще бъде много трудно да се осигурят от държавният бюджет тези средства. Разговарял съм и е немислимо към днешна дата да бъдат осигурени от държавния бюджет към Национална компания Железопътна инфраструктура средства за реализиране на този проект. Така че най-образно казано имаме голямо желание, подготвена е тази част от проектът за реализиране, но няма финансиране да го реализираме и в момента, в който по някакъв начин се осигури такова, с най-голямо удоволствие колегите ще започнат да го изпълняват.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Караджов.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз чух това, което казахте, но съм длъжен да изясня два момента. Вие казвате, че има останал резерв от 264 млн.евро, което означава че обемът и за България е изчерпан от други проекти и дефакто по начинът, по който обяснявате трябва ли да разбирам, че другите проекти ще кандидатстват с по-висок приоритет, отколкото тази дестинация.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще обясня каква логика следваме. Тъй като за последните над 10 години и в първият програмен период на Оперативна програма Транспорт се започна с направленията Свиленград – Пловдив, Септември и Бургас, Пловдив – Септември. Всъщност ние спираме до Септември с ресурсът, който сме имали през предприсъединителните фондове, включително и с държавен бюджет и Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013 година.
По направлението Септември към Елин Пелин, Елин Пелин – София и София – Драгоман използваме основната част от Оперативна програма Транспорт в новият програмен период и това, което не ни достига са тези средства между 400 000 и 6 млн. евро в Кънектинг Юръп Фасилити и 264 млн. евро този ресурс вече е заложен в проектите София – Волуяк и София – Елин Пелин. Това са двата проекта, които всъщност изчерпват сумата между 400 000 и 264 млн.евро, които са останали. Защо прилагаме тази логика? Според нас е по-нормално, по-логично нещо което е започнато да бъде завършено като цял коридор, отколкото ако спрем на Септември, предвидения ресурс го изразходим между Видин и Метковец и всъщност тук ще остане празно, недовършен коридор, а горе ще имаме частично пак недовършен коридор. Затова считаме, че трябва да довършим това, което сме започнали. Между другото тук също ще има недостиг на средства, но да кажем там може няма да е толкова голям и ще се опитаме да го осигурим през бюджета или с някакъв заем. Просто по тази логика работим и затова считаме, че по-добре да се довърши цялото южно направление. Няма смисъл да правим само Видин – Метковец, без да продължим надолу към София. Това с нищо не допринася дори за развитието на Северозападна България. Има друг проблем. От другата страна колегите в Румъния по моя информация, ако някой друг има друга информация, по никакъв начин не развиват направлението Калафат – Крайова, то дори не е електрифицирано. Така че тук подходът според мен от гледна точка на Европейската комисия трябва да бъде регионален, а не фокусиран върху отделните държави. Защото ако се приеме подход, който да осигури финансов инструмент за покриването на този коридор от страна на Румъния и България ще изглеждат по друг начин нещата и тогава ще има смисъл. А иначе представете си железница, която не е електрифицирана да върви по направление Крайова – Калафат, стига във Видин, в едно хубаво трасе до Метковец и после пак навлиза в старото. Няма много смисъл от това.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Веселинов, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Моето питане е във връзка със Стратегията за развитието на държавните железници и по-точно в частта за товарните превози. Въпросът ми е към министерството дали ще подлежи на приватизация дружеството или ще бъде развивано съобразно стратегията, с която бяхме запознати. Мисля, че този въпрос представлява интерес за работещите, за синдикатите и за обществеността. Бих искал да чуя мнението на министерството.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: На 27 и 28 януари т. г. още нямаше оценка на оценителите към Агенцията за приватизация, да остойностят цената на Товарни превози. Мисля, че към днешна дата е факт. Не съм информиран каква е оценката, трябва да попитам в Агенцията за приватизация. Имах разговор с Агенцията за приватизация и поставихме срок края на м. март, когато трябва да има сделка по приватизация. Ако няма сделка по приватизация се отказваме от това и ще реализираме вариантът на колегите от БДЖ за преструктурирането на Товарни превози. Повече не желаем да чакаме компанията да стои във въздуха и да не знаем какво да правим. Нито да преструктурираме и да работим по някакъв начин за нейното оздравяване, нито пък да чакаме Агенцията за приватизация да реализира такава сделка. Дали сме срок на Агенцията до м. март ако успее да реализира сделката за приватизация ОК, ако не ще си развиваме дружеството като държавно.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Сегашното положение ме притеснява, забавянето е доста голямо. И като уточняващ въпрос ще има ли актуализация на стратегията, която гледахме за БДЖ, нещо ново предвиждаме ли или ще се опитаме да реализираме варианта, който гледахме преди няколко срещи.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към момента няма нищо, което да налага актуализация, тъй като ние не знаем ако има приватизация, на каква стойност ще мине тази приватизация за Товарни превози. Ние паралелно вървим и по една процедура в Брюксел по ратификация на държавна помощ, не е добре точно в момента да сменяме каквато и да е стратегия и параметри вътре, тъй като вече в Брюксел разглеждат стратегията така, както сме я направили, за да ратифицират държавна помощ. Други параметри по Стратегията ще затруднят процесът и ще го удължат във времето.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Петров.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Моят въпрос към министъра е на какъв етап е отдаването на концесия на летище София. Има ли официално становище от Европейската комисия за средствата, които ще се получат от концесията да бъдат погасени задълженията на БДЖ.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз точно това обясних, че върви процедура по нотификацията на държавна помощ, което е всъщност и Вашият въпрос. Ако имаме такива средства хипотетично Х милиона лева от концесията, Брюксел да ни разреши да ги предоставим на БДЖ за покриване на задълженията. Процедурата се казва нотифициране на държавна помощ и ние в момента това правим. Не бива да се ангажираме с някакви крайни срокове, надявам се това да стане до няколко месеца. Процедурата за концесия на летище София в етап, в който всички анализи са готови имахме две жалби в кадастъра, отстранени са забележките. Разполагаме с кадастрална скица на имотите и в момента колегите от министерство правят опис на тези имоти. Предстои следващите дни да изпратя кадастралната скица, заедно с писмо до областния управител, за да бъдат те актувани като публична държавна собственост. В момента, в който това стане факт, т.е. ние вече ще имаме окончателно определен и териториалния обхват на концесията, сме готови да стартираме процедурата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Допълнителни въпроси нямате.
От страна на господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: . Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, въпросът който исках аз да задам господин Караджов го разви, така че мина направо към другия въпрос. Първо искам да Ви благодаря господин министър. Благодарение на Вас и на господин Караджов успяхме тази година да осъществим пътуващ кинофестивал, който касаеше три министерства. Благодарение на вас този фестивал се състоя и ние успяхме да влезем в честването на 100 години кино.
Моят въпрос се отнася до едни бели полета, които в момента съществуват в Смолянски регион. Белите полета, които не могат да жителите на Смолянски регион да хванат цифровата телевизия. Понеже този въпрос касае повече Комисията за регулиране на съобщенията, аз мисля че там рефлектират нещата. Аз не зная какъв ще бъде Вашият отговор, но в крайна сметка там са 1 000 жители, от тези 1000 жители близо 500 са пенсионери и социално слаби. Хора, които не могат да си позволят да плащат такси за телевизия от други оператори, където таксата е 15 лева и тези хора, на които пенсията им е 150 лева няма как да плащат тези пари.
Имаше една жалба от кмета на с. Ерма река. Предполагам, че тя е достигнала до Вас, но няма никакъв отговор и неговата молба беше отново да се види какво може да се направи, защото откакто съществува цифровизацията в региона падналите мощности, които съществуваха в този терен не могат да компенсират всъщност тези места, за да може да има покритие. Аз мисля, че ако дефакто бяха спазени същите мощности, както на предавателите в аналоговото разпространение, на мултиплекса, да се запазят абсолютно същите мощности на цифровия мултиплекс, нямаше да има никакъв проблем.
Просто може би натам трябва да се насочат усилията и предполагам, че Вие ще ми отговорите по-точно.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз не съм компетентен да отговоря точно на въпроса . Ще отправя този въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията. Вероятно става въпрос за този процент, който остана след цифровизацията и района не е покрит.
Аз доколкото знам има няколко такива места. Не съм в течение, но поемам ангажимент да отправя този въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията..
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин министър. Освен в тази част на Златоград, аз искам да ви кажа, че в с. Смилян и с. Горно Ардино имат същия проблем. Точка 6 от Закона за радио и телевизия трябва да се спазва. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
От страна на ПП Атака. Няма представител.
От нашата парламентарна група няма допълнителен въпрос.
Господин Свиленски, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин министър, още един интересен въпрос, по който държите отговор на обществото. Става въпрос за летище София. Подготвя се концесията, така или иначе то ще се дава на концесия. Само че когато давате нещо на концесия, защо ангажирате дружеството с други дългосрочни договори. Става въпрос за договорът за почистване. Въпросът ми към Вас е следния. Знам каква е сагата, от кое правителство е тръгнало, отменено, съдебно решение, но към днешна дата има сключен договор. Въпросът ми е преди да бъде сключен този договор изпълнителния директор на летище София консултира ли се, информира ли Ви, Вие знаете ли че ще бъде сключен този договор. Какво е становището на синдикатите на дружеството и по какъв начин са защитени правата на работещите там, като пак казвам няма да коментирам финансовите измерения и това ще увеличи разходите на летище София за извършването на тази дейност, а освен всичко останало според мен това не е коректно и към бъдещия концесионер, тъй като той може да реши да чисти сам летището и няма нужда външна фирма да го чисти.
Въпросът ми е конкретен. Вие знаехте ли преди да бъде подписан договорът, че ще бъде подписан такъв договор и какво е становището на синдикатите. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това, което казахте е така. Това е стара процедура, минала е през две нива на съдебна инстанция, има окончателно съдебно решение. За подписването на договорът не бях информиран. Разговарях с изпълнителният директор, неговото обяснение беше следното: така или иначе има съдебно решение и ако не го изпълня, аз нося съдебна отговорност.
Второ считам, че е в техните правомощия. Истината е, че имаме регулярни срещи и съм информиран по основните дейности на летище София. Тук става въпрос в момента за почистване, което не е основна дейност на летище София, не е наземно опериране или някоя от сериозните основни дейности. Става въпрос за дейността по почистване, където има изготвен икономически и финансов анализ. Твърди се от страна на жените, които няма да работят повече към летището, но им е предложено да отидат на работа във фирмата , която ще почиства, че ще се постигне финансова щета за летището, обаче финансовия анализ показва друго, а именно общо за четирите години финансовата изгода за сключване на този договор с външен изпълнител ще бъде около 500 000 лева за летище София. Аз няма сега да навлизам в някакви обяснения дали това е така или не е така. Аз бях поел ангажимент, тъй като имах официална среща със синдикатите по този въпрос да направим през одита на министерството конкретна проверка по този случай. Проверката на одита завърши. Там няма нарушение, което да позволява промяна на това решение. Допълнително освен това изискахме от АДФИ становище, по същият начин АДФИ отговори, че процедурата е абсолютно коректна и няма основание да бъде прекратявана или нещо такова. Така че от тази гледна точка сме изискали освен одит на министерството и АДФИ да се произнесе.
Относно целесъобразността на това може всеки да извади аргументи и да каже: „Добре е да се аутсорсва” или „Не е добре да се аутсорсва”. Практиката по останалите летища е, че не е основна дейност, свързана с наземно обслужване на авиокомпании и по-скоро се аутсорсват, разбира се може да се дебатира по темата. Това е което мога да кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз съм много притеснен от това, което казахте, че изпълнителният директор си е позволил да сключи договор, ангажиращ летището, без Вие да знаете. Аз ако бях министър, такъв директор досега щеше да бъде вече бивш. Не говоря колко други поводи имате от гледна точка управлението на летище София, но това беше повода да се разделите с него. Не мога да си представя, че някой ще сключи договор за милиони левове и аз като министър няма да съм в течение на тази ситуация. Резултатът от тази поръчка обаче е следния, господин министър. Разходите, или сумата която ще плаща летище София или ефекта за летище София да кажем, че няма да има щета, щетата обаче е за тези хора, които работят там, защото ако в момента в момента ако получават 1 000 лева и няма щета за летище София, след като бъдат назначени в тази частна фирма те ще получават 500 лева. Почистването ще бъде същото, но хората ще получават 500 лева, а останалите 500 лева ще ги получава този управител, собственикът на тази фирма. Така че щетата е голяма за хората, които работят там. Пак Ви казвам, притеснява ме отношението на Вашите подчинени. Ако има такива директори в други предприятия, няма какво да чакате, имате нашата пълна подкрепа, Вие сте министър и трябва за хора, които сключват договор без ваше знание да вземате съответните мерки. Благодаря ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Свиленски, прав сте в едно. На тази хора трябва да им се предостави някаква алтернатива и доколкото знам тя е направена.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на ДПС няма представител. От страна на Реформаторския блок също няма въпроси.
Заповядайте господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, следващият ми въпрос е свързан с един проблем, която стана явен за обществото на територията на област Монтана. Става дума за систематичните инциденти по жп линия 71 Монтана – Берковица. Вероятно колегите знаят, че след един инцидент при който беше блъсната възрастна жена, започнаха ежедневни бомбардировки на влаковете, последва спиране на разписания и извозване на пътниците с автобуси. Сега доколкото знам композициите минават с намалена скорост. Оказа се, че този проблем е доста широко разпространен в страната, има над 70 инцидента със счупени стъкла на влакове, вероятно стотици са такива, без да има материални щети, създадена е заплаха за такива. Общо взето това се случва в едни райони, където преобладава циганско население – в София, Сливен, Казанлък, Нова Загора и пр. като от репортажи по телевизията става ясно, че има много незаконни постройки.
Моят въпрос е в две посоки. Първата е какво предприехме като държава, за да защитим машинистите и съответно пътниците. Второ предприехме ли нещо, за да бъдат тези незаконни постройки извадени от сервитута на железния път.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: По наша информация въз основа на изследване на колегите от НКЖИ сградите, които са построени там са категорично незаконни. Движението се възстанови, тъй като преди това беше абсолютно спряно. Машинистите и персоналът на влака бяха в постоянен стрес, наложи се да се трансбордират пътници. Към днешна дата движението е възстановено, преминава се с намалена скорост, но този въпрос остава отворен. Обърнали сме се към органите на МВР, обърнали сме се към общината. По наша информация става въпрос за незаконни постройки. До голяма степен те не влизат в сервитута на железопътната инфраструктура. Дотук са нашите възможности, да сигнализираме че това е така и от тук нататък да продължаваме да си водим преговори с ромските организации, вероятно ще е добре и аз да се включа.
Г-Н МИЛЧО ЛАМБРЕВ: По отношение на случаят Монтана – Берковица.
Ние проведохме редица срещи с общината и тя пое ангажимент да изгради тротоар, който ще е довеждащата инфраструктура до пешеходната пътека, за да може тези наши съграждани да ползват възможността да преминават през железопътните линии на определените места, там където са регламентирани. Държа да подчертая, където са регламентирани, а не те където пожелаят. Както знаете същият проблем имахме и на Горна баня – Захарна фабрика. За ваша радост и на обществото никой не разбра, но ние преди Нова година съборихме над 30 постройки с помощта на жандармерията и с дебати, с дискусии с ромските мешерата и т.н.. Целта беше постигната и благодарение на това, получихме акт 16 за отсечката Горна баня – Захарна фабрика. За съжаление има и такива моменти в нашата работа, ние сме длъжни да се справяме. Пак казвам, проблемът Монтана – Берковица почти е решен, а на Горна баня – Захарна фабрика предстои да проектираме и изградим пасарелка, която да осигури нормалното преминаване на нашите съграждани от единия в други квартал. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз няма да задавам допълнителен въпрос. Много елементарно звучи това: „Водим преговори с ромските организации”, още повече с мешерета и други такива квази структури в ромската общност. Според мен законът трябва да си влезе в пълната сила. В тази връзка аз ще използвам случаят да отправя питане до министъра на вътрешните работи колко такива бомбардировки по влаковете са установени и колко са наказаните, но не можем да толерираме безнаказано подобно поведение. В Наказателният кодекс има специални клаузи за престъпления в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Кадиев, имате ли втори въпрос. Нямате.
С това изчерпахме възможностите за задаване на въпроси по точка първа.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Информация от г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно изпълнението на ОП Транспорт 2007 – 2013 година.
Гости по точка втора от дневния ред са освен тези, които бяха изброени по т.1 и
Г-жа Галина Василева – директор на дирекция Координация на програми и проекти в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-н Милчо Ламбрев – Генерален директор на ДП Национална компания Железопътна инфраструктура
Г-н Христо Алексиев – заместник генерален директор на ДП Национална компания Железопътна инфраструктура
Г.н Ангел Забуртов – Генерален директор на ДП Пристанищна инфраструктура
Г-н Милчо Цветков – Главен директор на ГД Гражданско въздухоплавателна администрация
Г-н Асен Антов – изпълнителен директор на Национална компания Стратегически инфраструктурни проекти
Господин министър, имате възможност да направите кратко изложение.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще ви информирам за програмният период 2007 – 2013 година. Доколкото знам сте се уточнили бенефициентите да си направят представяне на проектите за новия програмен период.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам изслушването да премине на два етапа. Първо по отношение на старата програма, нейното довършване и след това съответно в много кратък порядък да покажете своята готовност за новите проекти.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Дами и господа народни представители, по Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013 година са сключени 118 договора в размер на над 3 963 млн. лева, или почти 106 % от актуалният бюджет на програмата. До края на 2015 година на бенефициентите е изплатена безвъзмездно финансова помощ в размер на 3 245 млн. лева, което представлява 87 % от бюджета на програмата. В допълнение са извършени авансово плащания от държавния бюджет, както и плащания със средства на бенефициента. Към края на миналата година към Европейската комисия са ратифицирани над 3 260 млн. лева.
В началото на 2016 година управляващият орган започна процедура по подготовка на последните два междинни доклада по сертификация, които ще бъдат изпратени до Национален фонд през м. март и м. април 2016 година. След тяхната подготовка управляващият орган ще оформи крайната ситуация на сумата за сертифициране по програмата средства.
Прогнозите са до края на м. април 2016 година да бъдат верифицирани и сертифицирани разходи в порядъка на 95 – 98 % от общия бюджет на програмата.
През изминалата година бяха положени всички възможни усилия в посока съществено приключване на проектите в необходимото качество и инвестиране на целия бюджет на програмата, с цел да се преодолее натрупаното закъснение в изпълнението на рискови проекти. В началото на 2015 година управляващият орган на Оперативна програма Транспорт разработи план за действие за успешно приключване на проектите в рамките на програмния период.
Всички предложени промени в него доведоха до препрограмиране на двете оперативни програми и до промяна на решенията на Европейската комисия за одобрение на големите проекти. Остана предизвикателството да се осигурят средства за завършване на проектите след 2015 година в отдела, в който са одобрени от Европейската комисия. Обезпечаването ще се осъществи със средства от съответният бенефициент, като за Агенция Пътна инфраструктура това е заложено и в техния бюджет, а за Национална компания Железопътна инфраструктура е осигурен безлихвен заем от държавния бюджет. Рехабилитирани са и модернизирани над 500 км железопътни линии. По отношение на пътните проекти към момента 262 км нови магистрали, 59 км нови и рехабилитирани първи клас пътища.
Наблюдава се сериозен напредък по осигуряване на средства за осигуряване сигурността на пътищата. Имаме облекчаване на трафика, увеличаване на средната скорост, намаляване на времето за пътуване и намаляване на вредните газове. За да се почувстват по-осезаемо ефектите от инвестициите в железопътна инфраструктура на първо място е необходимо да приключат строителните дейности по следните направления и разбира се да започнем с подновяването на подвижния състав – настоящият програмен период продължаваме да инвестираме в оставащите отсечки , които допълват коридорите в железопътната инфраструктура, започнати в първия програмен период. Развитието на метрото значително улеснява ежедневието на жителите на столицата, с оглед на спестеното време и средства. През програмният период 2007 – 2013 година бяха изградени 21 км метролинии, 20 метростанция, като общо стойността на извършените дейности е над 640 млн. евро.
Оперативна програма Транспорт постигна реален принос по отношение на реализирането на заложените цели по Четвърта приоритетна ос за подобряване корабоплаването по морските и вътрешни водни пътища. В експлоатация са въведени драгови центрове за управление на морския и речния трафик във Варна, Бургас и Русе, които осигуряват наблюдението на цялата екватория на България с най-модерната информационна система в света.
Успешно е завършен и проектът Проектиране и внедряване на географска информационна система за управление на пристанищната инфраструктура. Проектите за създаване на информационна система в българската част на река Дунав Булрис и такава за управление на трафика по Черно море са завършени и въведени в експлоатация.
От постигнатото до момента може да се направи изводът, че реализираните проекти до голяма степен изпълняват заложените в Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013 година. Всеки един проект е важен за своят сектор, има реални резултати и се създават условия и благоприятна среда за развитие на бизнеса и икономиката по подобряването на качеството на човешкия живот.
Управляващият орган на Оперативна програма Транспорт ще продължи да осъществява мониторинг върху проектите по Оперативна програма Транспорт, които не са били окончателно приключили до 31.12.2015 година, като ще следи и подпомага тяхното изпълнение и успешно завършване.
Целта е всички те да бъдат пуснати в експлоатация най-късно до 31 март 2017 година.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, имате ли въпроси относно Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013 година. Не виждам вдигнати ръце. При това положение предлагам да преминем към следващият етап на изслушването относно Оперативната програма. Тя е за новият програмен период, като ще помоля да ни запознаете с приоритетите, които ще бъдат предложени за финансиране и съответно реализиране през новия програмен период и съответно бенефициентите, които са по тези приоритети.
Моля да представите пред комисията в много кратък план своята готовност, тъй като има такива, които имат опит, като НКЖИ, а има и такива които за първи път ще усвояват средства от европейските фондове.
Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: По изпълнението на програмен период 2014 – 2020 година можем да докладваме, че са открити всички процедури за директно предоставяне на безвъзмездна помощ от управляващият и сертифициращ орган към бенефициентите. В края на м. септември беше подписан първият договор за предоставяне безвъзмездна помощ с Национална компания Стратегически инфраструктурни проекти за изграждане на проект Автомагистрала Струма ЛОТ 3.1.3 с тунел Железница. Също така бяха подписани договори за предоставяне безвъзмездна финансова помощ за проект Разширяване на софийско метро линия 3, етап 1, участък бул. Владимир Вазов с лъч Централна градска част. В процес на оценка са предложенията на бенефициентите за финансиране на по-малки проекти. Пожелавам успех на всички тях и ако позволите, всеки един от тях може да вземе думата и да каже накратко какви са неговите проекти и готовността за изпълнение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Смятам, че това е най-удачният начин да поеме ангажимента и отговорността пред комисията каква е готовността му за следващия програмен период.
Заповядайте, госпожо Василева.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, министър Московски предложи основните бенефициенти на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура да направят кратко представяне за готовността и проектната готовност за новите проекти, които ще се финансират от програмата.
Съвсем накратко ще представя общият бюджет на новата Оперативна програма и съответно кои са бенефициентите. Общият бюджет е почти колкото на програмата и почти колкото на старата програма, с около 90 млн. евро е по-малък от бюджета по Програмата за първия програмен период. Съответно разпределението на финансовият ресурс, както е одобрена програмата, всъщност това беше и втората оперативна програма, одобрена от Европейската комисия в началото на м. декември 2014 година още. Разпределението на бюджетът е по равно – кохезионен фонд 673 млн. евро, по равно за развитие на пътна инфраструктура и за развитие на железопътна инфраструктура. Този бюджет е заедно с националното съфинансиране за метрото, което и министър Московски спомена, че вече има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ в рамките на около 350 млн. евро засега е подписан, остава още и за оставащия ресурс, който цялостно е около 410 млн. евро да бъде финансиран третия метродиаметър, частично, в по-голямата част 24 млн. евро за развитие на интермодалния терминал в град Русе и развитие на гарови комплекси и проекта, който продължава от първи програмен период е 68 млн. евро за Четвърта приоритетна ос, всъщност за която ще кандидатстват и по нея ще бъдат финансирани проекти на всички бенефициенти на Оперативната програма. Това е иновации в транспорта и услугите.
Това е общата рамка. Бенефициентите започнаха още в самото начало да се подготвят, особено за големите инвестиционни проекти, които вече са и факт от тях подписани договори, тъй като тяхната подготовка е много дълга, продължителна. Също така имаме вече апликационни форми одобрени, в процес на разглеждане и одобрение са още 15 апликационни форми, така че няма изоставане поне към този момент. Аз ще дам думата на основните бенефициенти Националната компания Железопътна инфраструктура по Първа приоритетна ос, Националната компания Стратегически инфраструктурни проекти по Втора приоритетна ос за Автомагистрала Струма и ако остане ресурс за други проекти, Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, новия ни бенефициент, както беше споменато, имаме два нови бенефициенти ГВА и Морска администрация, която е дирекция в министерството. Предлагам да започнем с господин Алексиев.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Алексиев.
Г-Н ХРИСТО АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин председател.
От гледна точка на железопътна инфраструктура основната цел специално на НКЖИ, както беше споменато преди това е разбира се да приключим направлението от Сърбия, през София, Пловдив до Бургас и съответно през турската граница. Това е наша основна цел. До този момент инвестициите от първият програмен период бяха насочени в това направление. Второ всички проучвания показват, че това е направлението, което има най-голяма перспектива. От трета гледна точка нещо хубаво което се случва е, че отсрещната страна участъка от София до Ниш, да кажем от българо сръбската граница до Ниш в момента се подготвя и ще влезе във фаза строителство, което с приключването на всички проекти, които сме планирали до 2020 година България ще има един така добре работещ коридор, който ще отговаря на всички изисквания за оперативна съвместимост със скорост до 160 км/час.
Всичко това като стратегия включва изпълнението на няколко проекта. При нас в момента голямото усложнение, което изпитваме е следното. В момента трябва да организираме този приоритетен коридор с два различни финансови източника. Вие знаете, че Козионният фонд беше разделен на две, като едната част минава през Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура, а другата част минава през така наречения механизъм за Свързана Европа. За съжаление макар че това е един фонд, изискванията на двете институции, които управляват това финансиране едната е така наречената Генерална дирекция Транспорт, другата е Генерална дирекция Регионална политика са съвсем различни, начина на одобрение на проекти е съвсем различен, както и начина на управление и отчитане на проектите. Ние поради този факт сме изправени пред една трудност да реализираме едно жп направление с няколко различни финансови източника, което води до доста сложни финансови и организационни технически въпроси. За момента се справяме с тази задача.
В тази връзка проектите, които предстои да реализираме, трябва да е ясно, че ще бъдат от различни източника, като по Оперативна програма и транспорта инфраструктура за финансиране са предвидени следните проекти. Първият е Пловдив – Бургас, фаза 2, който има за цел да приключи цялото направление от Пловдив до Бургас, защото стария проект Пловдив – Бургас явно започваше малко преди Стара Загора. С проектът Пловдив – Бургас, фаза 2 ние трябва да приключим горе долу направлението от Пловдив малко преди Стара Загора, това е до Михайлово. От там нататък да изградим системите за сигнализация и телекомуникации на цялата жп линия, която е над 260 км. Този проект в момента е с бюджет над 350 млн. евро. С него се постига изцяло приключване на направлението от Пловдив до Бургас и постигане на абсолютно пълна оперативност, съвместимост с най-високите европейски стандарти в железопътния транспорт. За да изпълним тази наша цел за развитие направлението от София до Бургас и до турската граница разбира се вие знаете, че ние започнахме строителството на жп линията от София до Пловдив. В старата Оперативна програма това беше проектът Септември – Пловдив. В следващият програмен период ние трябва да приключим направлението от София до Септември. Това за съжаление трябва да стане с два финансови източника, поради това че към момента ние нямаме финансиране за цялото направление от София до Пловдив само по Оперативна програма Транспорт. Бюджетът на този проект е над 700 млн. евро, защото в някои от участъците има много тежки съоръжения. Мога да ви кажа, че само тунелите са около 17 км.
Ние имаме пълни технически проекти. Възнамеряваме към средата на годината да обявим тръжните процедури за чисто строителство по този обект, като ще бъде финансиран този обект както с Оперативна програма Транспорт, така и с механизма Свързана Европа.
Другият проект, който трябва да реализираме, това е отсечката от София до Драгоман. Тя ще бъде финансирана изцяло по механизмът за Свързана Европа . Към момента приключва техническото проектиране и се надяваме към средата на годината да пуснем процедура за чисто строителство. Ние се отказахме от подходът Проектиране и строителство, мобилизирахме ресурс и към този момент успяхме да изготвим пълни технически проекти с пълно заснемане за всички обекти, които трябва да реализираме, което се надявам, че ще минимизира до голяма степен рисковете и проблемите, които имахме в предишния програмен период. Благодаря за вниманието. Ако има въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Антов, заповядайте.
Г-Н АСЕН АНТОВ: Накратко ще ви запозная с реализацията на основният проект в пътния сектор за следващия програмен период. Това е завършването на Автомагистрала Струма. Както е известно ЛОТ-ве 1, 2 и 4 бяха приключени в рамките на старият програмен период. Също така в рамките на старият програмен период извършихме и подготовката на ЛОТ 3, така че сега да стартираме реализацията. ЛОТ 3 с дължина 62 км, което е сравнимо като размер с дължината на останалите три участъка взети заедно. По тази причина проектът е разделен на четири отделни строителни договора. Това са по-конкретно ЛОТ 3.1. от Благоевград до Симитли. Това е железница с дължина 2 км, което се намира северно от с. Железница, намира се териториално в ЛОТ 3.1., но поради спецификата се обособява като отделен строителен договор. ЛОТ 3.2. това е участъкът от Симитли до Кресна. Той преминава през Кресненското дефиле. Последният, най-южният ЛОТ 3.3. от Кресна до Сандански. Ще ви запозная с напредъкът по всеки един от тези договори.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да ни запознаете с готовността на изпълнението и накратко ако има някакъв сериозен проблем.
Г-Н АСЕН АНТОВ: Съвсем накратко. ЛОТ 3.1. Договор за изпълнение на проектът беше подписан през м. декември миналата година. Изпълнителят е мобилизиран. Успоредно с това извършва отчуждителни дейности, които трябва да приключат до средата на годината. Към момента изглежда, че ще се справим с този график. Така че там няма проблемиq ЛОТ 3.3. Договор за строителство беше подписан през м. септември миналата година. Днес ситуацията е аналогична с ЛОТ 3.1. Там сме по-напред с отчуждителните процедури. Днес беше взето решение на Министерски съвет за отчуждаване на необходимите имоти. ЛОТ 3.2. Това е за Железница. В момента се провежда тръжна процедура, която би трябвало да приключи до средата на годината, така че да имаме подписан договор до края на тази и реализацията на проекта да започне през следващата година. ЛОТ 3.2. Това е най-проблематичният участък. Там първоначално се предвиждаше решение с 15 км тунел, успоредно на дефилето. През 2014 година констатирахме, че има редица проблеми с него и стартирахме разработването на резервен вариант с удвояване на съществуващия път през дефилето. Проектът беше приключен до края на 2015 година, през м. декември и в момента сме в процедура на оценка на въздействието на околната среда. Очакваме тя да завърши до около средата на годината, така че физическата реализация на ЛОТ 3.2. да може да започне в началото на 2017 година. Това е накратко.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Забуртов имате думата.
Г-Н АНГЕЛ ЗАБУРТОВ: По отношение на предният период имаме няколко проекта по Оперативна програма Транспорт. По приоритетна ос 4 Иновации в управление на услугите, внедряване на модернизация, инфраструктура и управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта. Тук работим по един проект и вече имаме голяма процедура за изпълнение Проектиране и изграждане на обща безжична комуникационна система на пристанище Варна и Бургас, така нареченият уай-фай мрежи на нашите две морски пристанища.
Другият проект, по който работим условно е надграждане на системата Ви Ти ЕМ Ес, изпълнение на така наречената Навигейшън система.. В напреднала фаза сме. Нямаме още одобрен проект, но сме готови. Работим и по проектът, който е за управление на отпадъци, основно в изпълнение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването на корабите. Проектът се казва модернизация и изграждане на съоръжения за приемане и третиране на отпадъци в българските пристанища.
Имаме и два проекта, които са по техническа помощ. Единият е количествена оценка на риска за подобряване ефективността на пристанищата в България. Там вече се работи, има избран изпълнител.
Друг проект, който е по техническа помощ Проектиране и внедряване на интегрирана информационна система за планиране и управление на ресурсите. Това са проектите, които работим по Оперативна програма. Ние имаме и три проекта, които са по Кънектинг Юръп Фасилити. Единият е Надграждане на речната информационна система и един проект, който с партньорство с всички държави, които са по поречието на река Дунав и един опит за Интермодален терминал, който е във Видин и който е в ранна фаза- опит за възраждане на този североизточен регион. Също в проектна готовност сме. Това са проектите по които работим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Забуртов.
Господин Цветков, заповядайте.
Г-Н МИЛЧО ЦВЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
ГВА работи по два проекта, които изцяло са финансирани от Оперативната програма и двата са свързани с европейското законодателство.
Първият е Качество на данните и аеронавигационната информация. Вторият проект е свързан с околната среда. Свързан е също така със замърсяването на въздуха на летищата. Двата проекта са свързани пряко с безопасността на полетите, имат пряка връзка, както и по отношение на повишаване на безопасността така и по отношение на околната среда не само по отношение на човека, така и по отношение на техниката. Както знаете има и птици, които застрашават безопасността на въздухоплаването. Имаме готовност и за двата проекта. Надявам се до края на този месец, най-късно в началото на следващият да обявим първата обществена поръчка за анализ, който е основополагащ за успеха на двата проекта. В рамките на 6 месеца се надявам да приключи анализа. Надявам се да приключим двата проекта не по-късно до 2017 година. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Цветков
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Сравнително малки са проектите на ИА Морска администрация. Аз мога да спомена кои са проектите на Изпълнителна агенция Морска администрация. Единият проект е Изграждане на интегрирана информационна система за управление и координиране на аварийни случаи в корабоплаването и другият проект е за подобряване на административния капацитет във връзка с изпълнение на участие в Оперативната програма и изпълнение на бъдещи проекти. Разбира се това, което споменаха колегите е за по-малки проекти, които независимо че са по-малки, те са изключително важни разбира се и по които работят. Те не са заковани, тяхното изпълнение зависи от наличният ресурс, от оставащия ресурс. Може да се подават и нови, допълнителни проекти, защото може да се обединяват и т.н. В програмата са разписани индикаторите, приоритетите, които трябва следваме, които би могло да се финансират, индикаторите които трябва да постигнем в края на програмата. Така че има възможност за малките проекти да се кандидатства на по-нататъшен етап. Ако имате въпроси ще ви отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към въпроси и съответно отговори от страна на бенефициентите.
Аз бих искал да поясня, че целта на изслушването е да се поемат ангажименти и да се покаже, че има някаква готовност и каква е тя към настоящия момент. Ние вече имаме практика от един минал период, в който имахме усвоени под 1 % за 2009 година и смятаме, че това не трябва да бъде допускано в този програмен период. Затова искаме пред комисията, това което направихте вие като бенефициенти да кажете каква е готовността и съответно да бъдат посочени сроковете за изпълнение по тези програми и те да бъдат стриктно спазвани. Там където има проблеми те да бъдат преодолявани своевременно.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам един кратък въпрос към колегата от Пътна инфраструктура. Тъй като под ЛОТ-те на Автомагистрала Струма 3.1,, 3.2, 3.3. и т.н досега ги имахме като индикативни стойности. Сега се разбира, че процедурите са без 3.4 реално, което е най-проблемният ЛОТ. Бихте ли ми информирали на база изградените процедури какъв е ресурсът, който е спестен на база индикативната стойност и реално изиграните процедури, тъй като знаем, че ресурса който бъде спестяван от министерството ще бъде насочен евентуално за други приоритетни обекти по Оперативна програма Транспорт.
Г-Н АСЕН АНТОВ: Към момента сключените договори са за ЛОТ 3.1., който е на стойност 139 млн. лева без ДДС, а за ЛОТ 3.3., който не на стойност 213 млн. лева без ДДС. Тези суми са много близки до индикативните стойности, така че за съжаление нямаме до момента сериозни спестявания. Очакваме и се надяваме в рамките на процедурата за тунел Железница цената да бъде под обявеният бюджет, доколкото в него се постарахме да включим наистина абсолютно всички рискове, които биха могли да се появят .
По отношение на ЛОТ 3.2. трябва да се има предвид, че той е наистина изключително сложен. Както казах проектът е готов, имаме оценка на стойността и тя е по-висока от това, което първоначално се надявахме. Първоначално се надявахме тя да бъде някъде от порядъка на 450 млн. лева. Пак казвам, това са най-ранните предварителни оценки, без да се отчита спецификата на проекта и при тази хипотеза щяха да останат някакви средства по приоритетната ос. За съжаление вече по оценките, по подробните количествени сметки се оказа, че цената ще бъде при всички положения над 600 млн. лева без ДДС, т.е. не можем да очакваме сериозни спестявания по приоритетната ос за съжаление.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Веселинов, Вие искахте да зададете въпрос.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: С последната информация от питането на господин Михов се сложи кръст на каквато и да е надежда, че в Северна България ще влязат някакви по-сериозни ресурси от Оперативната програма Транспорт. Всъщност ние няма да имаме, поправете ме ако греша, нито един километър железен път нито асфалтов път, които да се изградят с европейски средства, при положение че европейските средства трябва да намаляват разликата в развитието на регионите. Това говори за изключително неглижиране на една територия от България от гледна точка на инфраструктурата. Аз не мога да бъда удовлетворен по принцип от такъв подход.
Относно първата част на докладът ще има препоръки, които говорят за слабостите на администрациите, които управляват проектите, недостатъчно ефективно управление на строителните договори от страна на НКЖИ и АПИ, недостиг на средства както и липса на дългосрочно планиране по отношение на собствения превоз на НКЖИ, забавяне и недостатъчна подготвеност от страна на бенефициентите на проектите за финансиране с европейски средства за 2014 – 20120 година, основно от НКЖИ и АПИ. Аз не открих някаква реципрочна мярка, която да позволи да бъдат преодолени тези недостатъци. Вие може да споделите ако има такава мярка.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Госпожо Василева, имате думата.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, визирате материалът който е подготвен, за да се информирате предварително. Аз не мисля, че в докладът е трябвало да опишем само хвалебствени неща. Това не се отнася за слабостите, които сме ги регистрирали, те са дори в първия етап на програмата. Голяма част от тях са преодолени и доказателство затова са резултатите, завършените проекти, постиженията които също са описани и които господин Московски резюмира в първата част на доклада.
Прогнозата, която той посочи се базира на реални данни, на реалното изпълнение към края на 2015 година на разплатените средства и освен това всички разплатени средства, които ще бъдат верифицирани и съответно сертифицирани към края на м. април, средното достижение е 98 % сертифициран е на разходи и то усвояване на наличния бюджет от програмата, поне такава ми е прогнозата, дори с отразени финансови корекции, с отразени недопустими разходи. Мисля, че е абсолютно реалистична картината. Това означава, че с бенефициенти които не могат да управляват инвестиционни проекти и такива по техническа помощ не могат да се постигнат тези резултати. Както беше споменато, проектите са страшно много – 118 проекта финансира програмата, от които 20 са големи инвестиционни проекти с много голяма стойност. Наистина трябват страшно много хора на първо време от страна бенефициентите, големи екипи, с различни специалности, с голям капацитет за управление, координация и т.н. Затова е написано, че наистина не е идеално управлението, няма идеален капацитет, но това не е водещо.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук стана въпрос, че нещо ще се спести. Как стана така, че 15 километров тунел беше заменен с по-евтино изпълнение и пак същата усвояемост? Това се питаме всички ние от колегите.
Г-Н АСЕН АНТОВ: Искам да уточня, че при първоначалният вариант парите въобще нямаше да стигнат. Очакваната стойност за тунелът в Кресненско дефиле е над 800 млн. евро без ДДС, което с новия вариант е на стойност около 600 млн. лева, той естествено няма да каже евро без ДДС е значително по-ниска. Този проблем беше така да се каже заложен в програмата, но той произтича от предходни ангажименти на страната да приключи трасето на Автомагистрала Струма. Така че проблем имаше и той беше по-голям, отколкото е сега.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз в началото казах какви са бюджетите на програмата. Още в началото както каза господин Антов 673 млн. евро това е за проектите за развитие на пътна инфраструктура и наистина не стигаха и за Автомагистрала Струма. За ваша информация и първоначално при управление на програмата и сега и за железопътна инфраструктура, за тези двата проекта, които са в Оперативната програма не стигат парите. С последните инвестиционни стойности, които излязоха след проектирането още повече се увеличи недостига. Затова с Националната компания Железопътна инфраструктура заедно решихме една част да се финансира от Кънектинг Юръп Фасилити, за да се намали тежестта към програмата.
На всички трябва да е ясно, че парите които имаме по Оперативната програма няма да стигнат за завършване и на пътните и на железопътните проекти.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Предлагам да говорим с открити цифри, защото около 700 млн. лева или около 300 млн. лева не означава. Дайте да сметнем конкретно какви са стойностите, да сметнем колко е ЛОТ 3.1, ЛОТ 3.2 или ЛОТ 3.3., защото разберете, че за България и 10 млн. лева и 5 млн. лева, това е половин България, която чака и тръпне колко ще останат заради виадуктите на Автомагистрала Струма. Аз последното, което чух тук в тази зала беше: Автомагистрала Струма – 700 млн. лева , малките тунели с виадуктите – 350 млн.лева, това беше заявено и не ми казвайте над 600 млн. лева, те ще стигнат и 700 млн. лева Да говорим с някакви конкретни цифри. Дайте да видим каква ще бъде индификативната стойност за последния участък, тогава да търсим трети вариант още по-евтин.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще отговорите ли конкретно каква е индификативната стойност за трите ЛОТ-а.
Г-Н АСЕН АНТОВ: Ние сме направили много точни сметки. Резултатът е, че сме точно в рамките на бюджета. Внасяме известен елемент на условност, доколкото действително се отнася до сумите по несключените договори. Те подлежат на обществени поръчки, така че там естествено, че ще има някаква разлика спрямо прогнозираните, не очакваме тя да е много голяма. Имайте предвид, че с новото решение през Кресненското дефиле максимално сме се опитвали да поевтиним проекта. Това не е магистрала, не е с проектна стойност 120 км/час, а напротив премахнали сме аварийните ленти, намалили сме проектната скорост, използваме доколкото е възможно съществуващия път и т.н. В това решение наистина сме се опитали да постигнем абсолютно доколкото е възможно икономичност. Разберете, че това е изключително труден участък и изключително чувствителен в екологично отношение и т.н. Така че това е максимумът, който може да бъде постигнат към момента.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Приключихме с разглеждането на тази точка.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г. – второ гласуване.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като остават малко повече от 10 минути, предлагам да отложим точката за следващото заседание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Друго мнение колеги.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз предлагам да започнем разглеждането на законопроектът, ако е необходимо ще удължим времето.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Който е за отлагане разглеждането на закона, моля да гласува.
Гласували „за” –5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
Преминаваме към разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Има ли изказвания и предложения по наименованието на закона.
Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1.
Има предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Моля да си представите предложението, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
В този параграф предлагаме в чл. 1 освен регламентиране на дейността на железопътна инфраструктура в текста да бъде записано, че това се отнася и за железопътните предприятия и за регулаторните органи, тъй като това е един структурен закон, ако мога така да го нарека за железопътния транспорт и би било добре да бъдат посочени именно субектите, които касае този законопроект.
В ал.2 на същия член предлагаме да бъдат конкретизирани и целите, с които се създава този закон, тъй като е нормално всеки един закон, когато се създава да има поставени цели. Ние в ал.2 сме посочили точно целите, които предлагаме да бъдат записани.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
От страна на министерството и на изпълнителната агенция ще изкажете ли становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Ние подкрепяме текста на вносителя по този законопроект, като по отношение на предложението на народните представители Свиленски, Горов и Търновалийски изразяваме следното становище. По наша преценка предметът на закона следва да се описва изключително кратко, ясно и точно, което е направено в чл.1 от законопроекта на Министерския съвет.
В тази връзка предложението на Министерски съвет според нас от правно техническа гледна точка следва установената традиция на законодателството.
На второ място народните представители предлагат създаването на ал. 2 в закона, която посочва целите, а именно какво се цели с този закон. Моля да обърнете внимание, че действащият към момента Закон за железопътния транспорт е приет през 2000 година, което по наша преценка води до известни колебания относно приемането към този момент на целите, т.е. ако се приеме предложената ал. 2, това означава че към настоящия момент целта на закона не е да развива железопътния транспорт, оперативната съвместимост, безопасността и сигурността на транспорта, т.е. до този момент ние като че ли не сме имали грижа за тези дейности, а тези дейности възникват към настоящия момент, т. е. 16 години след приемането на Закона за железопътния транспорт.
На трето място предложението съдържа и някои неточности, като например регулаторните органи в железопътния транспорт. Регулаторният орган е само към момента, това е Изпълнителна агенция Железопътна администрация. Говори се за оперативна съвместимост с железниците на Европейския съюз. Европейският съюз няма железници. Оперативната съвместимост е с железопътната система в рамките на Европейския съюз.
На следващо законът е подчинен на това да урежда дейностите на железопътния транспорт и като следствие от това лицата, които ги изпълняват. Така че правилното е това, което към настоящият момент е записано в чл.1 от законопроекта.
В заключение становището на министерството е, че текстът на вносителя посочва изключително точно, ясно и изчерпателно предмета на отношенията, които цели да уреди Закона за железопътния транспорт.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Стоянова, аз искам да направя един коментар на Вашето изказване. Той е относно това, че трябва да бъде по-стегнат, по-компактен текстът на закона. Така като ги гледам и двата текста са 4 реда, даже нашето предложение е с две думи по-малко, така че от гледна точка на компактност мисля, че я постигаме с нашето предложение.
От гледна точка на това към кого е насочено, в чл.1 само железопътната инфраструктура, а законът урежда и дейността на железопътните предприятия, регулаторните органи, в случая агенцията. Така че не виждам какво ви притеснява това да приемете ал.1 така както я предлагаме ние. Относно другите неща, че законът е бил приет през 2000 година и ние едва ли не сега се сещаме, ние Конституцията променихме, всеки един закон може да бъде променян и допълван. Не чух аргументи против, чух че не трябва и защо сега се сещаме. Ако имате някои редакционни поправки, по отношение на това дали са железници или железопътна система, аз съм съгласен да приема вашите предложения, но не чух действително аргументи против тези цели и дали въобще трябва в закона да има цели. Защото аз твърдя, че в закон , какъвто и да е той, трябва да има поставени цели. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Относно целите на закона.
В Законът за нормативните актове, който урежда структурата и съдържанието на съответния закон изрично посочва какво съдържат мотивите към законопроекта. Установената добра практика е целите на един закон да се съдържат в мотивите към законопроекта. Разбира се не мога да отрека, че има закони, в които и целите също са посочени, но пак казвам, ако трябва да следваме стриктно Закона за нормативните актове, който посочва как се разполага един законопроект, целите са посочени в мотивите, които придружават законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Аз искам да взема отношение по изказването на госпожа Стоянова, че съгласно предложението на н.п. Георги Свиленски и група народни представители, с тяхното предложение фактически излиза така, че тепърва ще се либерализира железопътния транспорт. Знам, че това отдавна съществува, вече има 11 оператора. Затова мнението е, че трябва да остане предложението на вносителя в § 1.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кой текст имате предвид, госпожо Ганчева.
Г-ЖА КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Фактически излиза, че тези цели сега предстоят, че до момента не е работено за постигане на тези цели, а именно поддържане и рехабилитация, модернизация на железопътния транспорт, безопасно осигурен транспорт, оперативна съвместимост. Тези всички неща в синтезиран вид ги има в предложението на вносителя.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Няма ги в предложението, точно затова ги предлагаме, в закона няма целите. Госпожа Стоянова каза, че те са в мотивите, но мотивите са до момента, до който законопроекта влезе в Пленарна зала. След като влезе в Пленарна зала, мотивите приключват, остава това, което приемем.
Ние в мотивите може да напишем, че ще летим в Космоса, но не е ли записано в закона, мотивите остават тук в тази зала. Просто допълваме, и от там нататък правим по-пълен и по-точен закона.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други мнения има ли по темата. Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така направеното предложение от н.п. Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски, моля да гласува.
Гласували „за” - 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Който е съгласен да приемем предложението на вносителя по § 1, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Параграф 1 е приет.
Колеги, поради изтичане на времето трябва да удължим или да прекратим днешното заседание.
Тъй като не виждам предложения в тази насока, предлагам поради изтичане на времето, определено за заседание на комисията да прекратим днешното заседание.

Край на заседанието: 16. 30 часа


ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /