1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

На 16 март 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Дневният ред за днес е следния:
1 Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни

Знаете, че блиц контролът поради отсъствие на министър Московски миналата седмица не успяхме да го проведем, така че ще бъде проведен днес.
Има ли предложения по дневния ред.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Вчера, Вие по-добре от мен знаете, беше изпратено съобщения за дневен ред на комисията, с две точки. Едната е обсъждане на Законът за местни данъци и такси и втора точка блиц контрола.
Впоследствие, по-късно през деня получихме съобщение за отмяна на първа точка и за заседание утре съвместно с Комисията за бюджет и финанси. Само че господин председател скандалът, който предстои да се развихри, въпреки спокойствието на хората, които са подписали този закон. Би било добре Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения отделно да си разгледа закона, да си кажем каквото имаме да си казваме тук, а утре Комисията по бюджет и финанси да се произнесат по другата част, бюджетната. Защото с изменение на Законът за местни данъци и такси ние пипаме няколко члена в Закона за автомобилните превози, т.е. правим коренна промяна на философията на закона, нещо което е първо недопустимо по този начин да се прави.
Второ е скандално от позиция на това ние като парламентаристи в рамките на 6 месеца какво правим и тогава ще задам въпросът и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на 6 месеца как може да имат три различни становища по един и същи казус, при един и същи министър, при един и същи заместник министър, при един и същи изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция Автомобилна администрация. Три различни становища.
Не ми се иска утре да стане една говорилня в Комисията по бюджет и финанси, други ден да мине това така в зала, то естествено няма да мине без бой и след това министър председателя отнякъде, от Брюксел или от някъде другаде, да каже: „Отменям този закон, давайте, връщайте каквото беше”.
Предложението ми е да обсъдим законопроектът като точка първа, тук са всички представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения, на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, юристи. Да видим това, което се предлага правилно ли е, така ли трябва да бъде. Ако трябва гласуването може да бъде утре, след заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Това ми е предложението. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, не знам какво толкова Вас ви притеснява, че ще гледат двете комисии този законопроект. Законопроектът е изключително важен, както сам споменахте и е хубаво да се гледа и от двете комисии, защото касае и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и бюджет и финанси, най-вече местната власт. Така че напълно нормално е да се гледа законопроектът от двете комисии, след като касае почти по еднакъв начин двете министерства.
Второ. Господин Свиленски, нормално е да има ново становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото ако не сте забелязали в сега внесеният законопроект се налагат много по-рестриктивни мерки към водачите и към таксиметровите компании относно тяхната обвързаност. Тъй като зададохте въпрос защо има различни становища, искам да Ви отговоря и на този въпрос.
Като един от съвносителите искам да изразя мнение и по този Ваш въпрос и ви казвам: много по-рестриктивни мерки има към водачите и към таксиметровите компании. Вече няма да могат да се измъкват, твърдейки че едните нямат нищо общо с другите или обратното и на база на това, че и двете комисии ще гледат законопроектите, тъй като касае и двете министерства, мисля че няма нищо лошо в това да се гледа утре от двете комисии като точка и всеки да си изкаже своето мнение. За какво трябва да се правят тези ваши внушения, не ми е ясно на мен. Благодаря.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В момента коментираме дневният ред и всеки един от нас може да се изкаже какво иска да се включи в дневния ред, а председателят след това ще подложи на гласуване направените предложения. Господин Иванов, аз не съм отрекъл утрешното заседание, просто предложих като точка първа да бъде обсъждане на законопроекта.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: По дневният ред има ли други предложения. Заповядайте , господин Караджов.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз смятам, че е недопустимо дневният ред да бъде променян извън 24-часовият срок, който е упоменат в правилника ни и насрочване на заседание и неговия дневен ред се формулират поне 24 часа по-рано. Да се формулира дневен ред днес, различен от този който беше обявен легитимно, за мен е тежко нарушение и дори не би трябвало негледането на точка първа, както беше обявено да е изрядно.
В този смисъл ще разширя процедурното си предложение именно по дневният ред, като ви кажа, че досега въпросът за облагане на такситата е бил гледан в тази комисия и не се е налагало съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси.
Друг е въпросът защо определени изисквания към водачите трябва да се решават в съвместно заседание, както господин Иванов каза с Комисията по бюджет и финанси. Не смятам, че това е истинската цел на така внесеният законопроект. Смятам, че въпросът е твърде сериозен, смятам че въпросът вече повдига в обществото едно брожение за лобизъм и ако тази комисия не отговори на този въпрос по сериозния начин, по който досега е отговаряла сама, ще бъде прецедент . Затова моето предложение е ако така или иначе днес няма готовност, защото не са поканени тези, които трябва да бъдат поканени, първо и основно да не се нарушава правилника.
Второ нашата комисия да си гледа тази точка сами, дори ако трябва да е другата сряда или в петък. Ако не е съвместно заседанието, може това извънредно заседание, и това е моето процедурно предложение, да бъде в същия час утре, отделно от бюджетната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Караджов. Имайки предвид, че тук не говорим за включване на нова точка, а за отпадане на такава или промяна за нейното провеждане, тъй като имаме дублаж, първо ни пуснаха един дневен ред, след това се чухме с госпожа Стоянова, с която обсъдихме, че това е може би най-добрият въпрос, защото те са водеща комисия, но много от предложенията вътре засягат и нас, аз мисля че съвместно заседание е добре да се направи. Ще подложа на гласуване предложението на господин Свиленски за включване в дневният ред на тази точка като точка първа. Вчера наистина изпратихме първоначалният вариант с тази точка, включена в дневния ред. Аз имам право да оттегля точката разбира се, но ще направя гласуването, за да няма някакви спекулации в тази насока.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Ако гласуваме и хипотетично приемем предложението на господин Свиленски, ние трябва да обсъждаме като първа точка този законопроект за изменение и допълнение на закона, а пък ние нямаме поканени лицата, които пряко са заинтересовани и при това положение ще гледаме един законопроект само с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и аз не виждам как ще стане това. Можем само да направим обсъждане. Господин Свиленски предложи евентуално гласуването да стане утре. Просто трябва да се обсъди какви са възможностите в тази насока.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Какво е предложението, господин Свиленски?
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предложението ми е да започнем разглеждането на точката. Не е казано, че когато една точка се гледа, трябва да завърши с гласуване. Да направим обсъждането с министъра, с представителите, с нас като народни представители и утре да продължим с Комисията по бюджет и финанси, които ще разсъждават от тяхна гледна точка с представителите на всички доведени клакьори, които ще бъдат от двата лагера да се защитават тезата. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ:
Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски като първа точка от дневния ред да влезе законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, както беше пуснат първоначално вчера.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против - 2, въздържали се – 5
Предложението не се приема.
Да гласуваме и дневният ред както е предложен.
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – 3, въздържали се – 1.
Дневният ред е приет.
Продължаваме по дневният ред. Първо да представя гостите на днешното заседание:
Г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Цветелин Цветанов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ще ви напомня регламента. Съгласно чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание право на по два актуални устни въпроси има член на комисията от всяка парламентарна група. Редът за задаване на актуалните устни въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи. Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Министърът отговаря веднага след задаването на въпроса в рамките на 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министъра – на дуплика, също до 2 минути.
Ще ви помоля да се съобразяваме с това време.
Давам думата на парламентарната група на ГЕРБ. Кой ще зададе първия въпрос?
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, колеги народни представители въпросът ми към Вас, господин министър, е свързан с Вашето посещение в Иран и водената от Вас делегация през миналата седмица. Да ни запознаете постигнати ли са някакви договорености, в каква насока са проведените разговори.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков, имах възможността през миналата седмица да водя българска делегация с представители от по-голямата част от министерствата, плюс няколко агенции и съответно бизнес делегация, представители от почти всички сектори на икономиката, туризма, селското стопанство, енергетиката.
Целта основно беше междуправителствена комисия, 18-та по ред, но за последните 7 години такава не е провеждана. Успяхме на практика под формата на 4 работни групи да се обхванат почти всички теми, които бяха предмет на предварителна подготовка съответно от двете държави. Както казах, бяха подписани протоколи за взаимодействие и сътрудничество между двете държави в области като селско стопанство, икономика, енергетика, транспорт, туризъм, околна среда и вече в зависимост от отделните сектори. За транспорта мога да кажа, че имаше представители на транспортните компании, по отделните сектори имаше представители във всеки един от транспортните сектори авиация, железопътен транспорт, автомобилен и автобусен транспорт, както и представители от Български пощи ЕАД.
Основно извън тези 4 работни групи, след което се подписа меморандум, имах среща с трима министри от тяхното правителство и първия вицепрезидент. Извън контекстът най-важната тема, която беше обсъждана тя е инициатива на иранската държава от миналата година. От моментът, в който имаше индикация, че санкциите за Иран падат, иранската държава започна последователни преговори с няколко държави, през които по тяхна инициатива искат да бъде създаден транспортен коридор, който е алтернатива на сега съществуващия към Европа. Срещите, които те правеха бяха през този период от няколко месеца от миналата година, съответно по това направление до България с държавите Азербайджан, Армения, Грузия, съответно през Черно море България. В техният проект за такъв транспортен коридор е и държавата Гърция. Така че те с всяка една държава поотделно разговарят. За България конкретно това, което ги интересуваше е дали имаме съответната адекватна инфраструктура на нашите пристанищни терминали, за превоз на стоки, както насипни, така и течни, така и в контейнери и след това разбира се възможността да бъдат транспортирани към Европа. Съответно допълнителната инфраструктура, която се намира по тези коридори, както и взаимоотношенията ни с останалите държави. Уговорихме се, че ще има такава работна група, като първа среща мисля че на 18 април т.г. беше фиксирана, на която ние ще изпратим представител от нашето министерство. Всяка една от другите държави са потвърдили участие в тази първа среща на работната група. Хубавото е , че иранската държава изразява готовност, включително и за инвестиции по изграждане на този транспортен коридор или ако е необходимо се закупуват плавателни съдове за Черно море. Разбира се ние подкрепяме всяка една инициатива, която може да доведе до някаква добавена стойност, касаеща българското географско положение и позицията на така пресичана от търговски коридори държава. За нас това би могло да бъде с добър ефект като държава и разбира се ние имаме желание и готовност да съдействаме в целия този процес. Отделно не мога да отговоря от страна на бизнесът, но доколкото разбрах има доста представители на бизнеса, които останаха доволни от това посещение, тъй като там на място даже заявиха готовност за отваряне на офиси и представителства в Иран. Остана една нерешена конкретна тема за такси, които се образуват в Иран за наши превозвачи, тъй като в Иран горивото за тежкотоварни превози е субсидирано от държавата. Остана този въпрос нерешен, да се търси баланс между двете държави, но сме си оставили 3 месеца срок, през който иранска делегация трябва да посети България и да бъде отстранен този проблем. Общо взето това бяха темите. По всички останали теми имаше представители на други министерства, от които бихте могли да се информирате допълнително кой в сектора какво е подписал като конкретни намерения и предложения.
Най-важната тема беше транспортният коридор, който се заяви още миналата година от страна на Иран.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Нямам реплика. Аз съм доволен от отговорът на господин министъра, по-важното е, че ще има и продължение на тези разговори, че има насрочена следваща среда и да се надявам, че ще има положителен завършек на цялата тази дейност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, въпрос кой ще зададе от парламентарната група на БСП Лява България.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, господин министър ще продължим да си говорим с Вас за летище София и прословутите чистачки. Защото на предишният блиц контрол, когато Ви попитах какво се случва с договора, ще Ви припомня какво ми отговорихте. Първо не сте бил запознат, че договорът е подписан. Второ, че изпълнителният директор е казал, че няма никаква възможност договорът да бъде прекратен. Само че няколко дни след това, може би 3 или 4 дни, премиерът след като разпореди, този договор вече беше прекратен. Въпросът ми към Вас е от моментът на сключването на договора, влизането на външната фирма да почиства летище София, до момента до който ще бъде развален този договор след изтичане на предизвестието, предполагам 1 месец, тези чистачки в порядъка на 100 – 120 човека работят на летище София и получават заплати, и получават всичко друго, освен заплатите.
В същото време летище София плаща и на външната фирма Въпросът ми е първо кой ще плати тези щети на летище София за плащането и на чистачките и на външната фирма.
Второ кой ще понесе отговорността за тези безумни действия.
Третият ми въпрос е фирмата, на която й е прекратен договорът към момента дали вече е завела дело срещу летище София затова, че се прекратява договор по абсолютно законна според изпълнителния директор и Върховния съд поръчка, т.е. дали тя вече е завела дело срещу летище София. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, това един въпрос ли е или са три.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът е един, просто исках да облекча министъра, иначе можех да го задам с едно изречение.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност кой е въпросът.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът, господин министър е кой ще понесе отговорността за нанесените щети от заплащането на заплатите на чистачките и заплащането на външната фирма.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тук отговорът ми е, че всеки доказано виновен ще понесе пълната отговорност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Има процедура.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател мисля, че по времето на блиц контролът могат да се задават само относно политиките на министерствата в съответните ресори, в които работят. Конкретни договори, суми и такива неща нямат право да се обсъждат. Затова може да се зададе писмен или устен въпрос по времето на нормалния парламентарен контрол. Не считам, че въпросът е допустим за обсъждане в момента. Благодаря ви.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, може ли да си задам въпросът в контекста на господин Иванов.
ПРЕДС. НАСТИМИР ИВАНОВ: Господин Свиленски, ще Ви прекъсна, тъй като Вие си зададохте вече въпроса, аз чух и отговора на министъра. Господин министър, ще искате ли да добавите още нещо.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще се опитам в контекстът на добрия тон информацията, с която разполагам да я предоставя на господин Свиленски. Темата се коментира и предишният път. Пак ще повторя каква ситуация като хронология преди предишното заседание имах в конкретния случай с договора за летище София.
Стартирана процедура, която се яви пред останалите, или аутсорсването на услугата Почистване на летище София. Това беше контрагент, външна компания, която да извършва тази дейност.
Като мотив и основание ръководството на летището е отразило няколко неща. Първо, че това не е основен вид дейност на летище София, примерно като наземно обслужване и аеронавигационно обслужване или пътнико поток или каквото и да е, а е съпътстваща дейност. Практиката по света е да бъде аутсорсвана като дейност на професионални компании, които се занимават с почистване. Това намерих в мотивите, когато е стартирано като инициатива. След това тя е минала през различни периоди и фази на обжалване, при което има решение на Върховният административен съд в полза на изпълнителя, в случая консорциум от няколко компании, които да извършват почистването. Като е бил подписан договорът, след това попитах защо не съм информиран преди подписването ми беше отговорено, че трябва да изпълнят съдебното решение, иначе подлежат на наказателна отговорност. Абсолютно прав е господин Свиленски, подписан договор в сила и ако за този един месец има виновни или се докаже, че има намеса на щета, прекия, конкретен отговор е че всеки виновен за нанесени каквито и да са имуществени или финансови щети на дружеството ще си понесе отговорността, каквато и да е.
Официално поканихме консорциумът, който извършва почистването и обяснихме, че предстои концесия на летище София, което ще стартира съвсем скоро, вероятно до седмици и този договор представлява един средно срочен ангажимент за летище София към тях, което би ги поставило в една по-странна ситуация, ако се осъществи концесията на летище София. Така че предложихме да се прекрати този договор и от тази гледна точка да си кандидатстват наново, ако има такава процедура за аутсорстване на дейността, след като бъде концесионирано летище София. Това е.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, реплика имате ли.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, господин председател.
Благодаря господин министър за отговорът, действително видяхте, че може да се отговаря, господин Иванов, въпреки че въпроса беше по политиките.
Аз действително благодаря за отговорът, господин министър. Вие сам казахте, че когато е бил поставен въпросът за прекратяването, е било казано, че има съдебно решение, което трябва да се изпълни, иначе подлежи на наказателна отговорност. В двата случая имаме направени нарушения. В единият случай имаме неизпълнение на съдебно решение, защото някой се е обадил и казал: „Прекратявайте, нас не ни интересуват съдебните решения”. Във вторият вариант ако не се беше случило това нещо пък тогава изпълнителният директор Ви е излъгал, когато Ви е казал, че няма начин да бъде прекратено. При положение, че е прекратено, и има начин да бъде прекратено, тогава не става въпрос за наказателна отговорност. Второто, което казахте, че предвид предстоящата концесия фирмата няма да може да си изпълнява договора и това ги е проагитирало те да се съгласят и да бъде прекратен договора, т.е. прословутото спиране на обществената поръчка от министър председателя не е било абсолютно никакво спестяване на пари на държавата, а просто изваждане на фирмата от неудобното положение, че летището ще бъде продадено и те няма да могат да си изпълняват договора. Спирането на тази поръчка това прави – обслужва интересите на фирмата, която е трябвало да почиства летище София
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: За да стане ясно пак хронологията от събития. В договорът да се връчи предизвестие на изпълнителя, такава клауза съществува, след като е бил подписан. Така че действително подписан договор имаше с изпълнителя. Има клауза в договора, съгласно която му се връчи предизвестие при необходимата мотивация, съответно проведохме разговор с компанията, която беше предмет на процедурата за почистване. Така че и самите те прецениха, че няма смисъл да продължават. Ние имаме няколко такива дългосрочни ангажименти към летище София, които сме спрели точно с този аргумент да изчакат да премине процедурата по концесия. Това е най-коректното отношение към такъв тип средносрочни и дългосрочни ангажименти, защото не е коректно след това да се влиза в режим на предоговаряне. Някакъв тип договор или инвестиция, която касае три – четири или повече години. Най-добре е когато си има гаранция за устойчивост да се реализират тези намерения.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Не виждам представител на Движението за права и свободи. Наред е Реформаторският блок, имате ли въпроси.
Господин Караджов, заповядайте.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Ананиев, аз бих искал в контекстът на това, което предстои да обсъждаме утре на съвместното заседание да се обърна към господин министъра с въпрос. За тези вече направо да си ги кажем 6 месеца как протече процесът на регистрация на таксиметровите превозвачи според сега действащия закон и ако може по някакъв начин и процентно да ни кажете колко е транша, колко са регистрирани и т.н.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря за въпроса. Той съдържа конкретика, само че имахме диалог да се подготви, да се даде тази справка. Имаме справката и впоследствие бихме могли да ви я дадем. Общо имаме брой превозвачи към днешна дата допълнително 103 регистрирани, с 46 нови автомобила. Общият брой на превозвачите към 8 март 2016 година е 3 588, сравнен с 1 септември 2015 година – 3 485.
Броят на автомобилите към 8 март т. г. е 23 203, към 1 септември 2015 година е 23 157.
За София мога да дам справка, че на практика два регистрирани превозвача има в повече за този период – 188 към м. март т.г., 186 са били към 1 септември 2015 година.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Преди да дам реплика на господин Караджов искам само да ви напомня чл. 27, ал. 1 от правилника, който казва изрично, че отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Да благодарим на министерството, че все пак ги предоставя. Ще помоля колегите да се съобразяват с въпросите.
Заповядайте господин Караджов за реплика.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Ананиев, уважаеми господин министър, не си спомням в последната година и нещо в тази комисия да е имало журиране на въпросите и съм неприятно изненадан, че се започва с такава политика. Не сме ограничавали досега въпросите към господин министъра и той не се е притеснявал да отговаря. В случая става дума за предварително договорена информация, както виждате министъра разполагаше с нея. Понеже от различни места идват тези опити за цензура, позволете ми , макар че това изобщо не е насочено към министъра, да ви кажа, че независимо точно как ще четете буквата на правилника.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Реплика ли правите към министъра или към мен.
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Много моля да не ме прекъсвате.
Господин министър, от прочетените цифри аз оставам с изводът, че има няколко броя едва ли не новорегистрирани. Как си обяснявате тази пасивност, това не е ли някаква скрита договорка всъщност между управляващите и едрите играчи в бранша? Така внесеният Закон за местните данъци и такси всъщност това прави, освобождава ги от това задължение по действащия закон. Какъв е вашият извод?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В ситуацията, в която изпаднахме преди 6 месеца, твърдя че допуснахме в министерството пропуск при така бързото съгласуване на направените предложения. Да ви кажа честно не притежавам такава голяма експертиза, която да каже дали единият или другият вариант е по-добър, но знам следното. Ако нещо функционира нормално, не виждам причина то да бъде драстично променяно. В случаят при положение, че са отворени опциите да съществува и единият вариант, т.е. да се работи от името на компания, която разбира се доколкото знам в сегашните предложения са заложени максимален брой, в голям обем са заложени варианти за проверки, контрол, рестрикции и т.н. и разбира се съществува и другата възможност. Всеки, който иска да работи в една компания и да го прави под формата на трудов договор , в крайна сметка това е принципът на демокрацията, да има право на избор.
Ако в отделните браншове съществуват тези опции, да има възможност един човек да бъде нает под формата на граждански договор или някаква друга форма, под формата на трудов договор, не виждам защо точно в този бранш трябва да го лишаваме от тази възможност. Скрита договорка със сигурност няма между превозвачи и между управляващи. Бих подкрепил всяко едно решение, стига да бъда убеден, че то е най-правилното.
В случая ние задължаваме един сектор да му се отнеме правото да се възползва от разписани законови постановки в Търговския закон и в други закони, като не виждам защо е необходимо точно спрямо този бранш. Това би могло да се приложи примерно и спрямо друг тип професия фризьорство, сладкари и т.н. Не знам защо точно върху таксиметровият бранш трябва да му се наложи рестрикция да бъде задължен да минават на трудов договор, ако закона предвиди да съществуват и двата механизма. Не намирам нищо по-правилно от това да ги има и двете опции. Който иска да работи и ние като контролен орган ще намерим начин как да контролираме и двата вида. Не намирам причина защо да не съществуват и двете възможности. Който не желае да работи от името на превозвач, да премине на трудов договор, ще си намери компания, която да го вземе на трудов договор на работа. Който не желае да си работи по другия начин, защо трябва да ограничаваме.
Това, което ви заявявам в момента е моето мнение, че не бива да бъдем рестриктивни спрямо една професия, един бранш и да ги задължаваме да не се възползват от законодателството, което позволява в други браншове да се упражнява професията и по граждански договор.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Следваща по ред парламентарната група на Патриотичния фронт. Господин Веселинов , заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, преди около два месеца българска правителствена делегация беше в Република Китай, където бяха представени голям брой инфраструктурни проекти, важни за териториалното развитие на страната ни, сред тях жп линиите Варна – Русе, Кулата – Видин и редица други. Има ли някакъв напредък по някой от тези проекти в ангажирането на китайски инвестиции за обновяването им.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Веселинов.
Имаме две писма за намерение, които ще ви ги предоставя след заседанието, касаещи транспортна инфраструктура. Допълнително в първото писмо са заявени намерения за участие в концесията на летищата София – Пловдив, изграждане на товарен хъп в районите на София, Пловдив и Горна Оряховица. Допълнително преди около месец идваха на база нашето посещение в Пекин вицепрезидентът с делегация на техния Комитет за планиране и развитие, което е ранг министър. Той си докладва директно на министър председателят в Китай. Те бяха на посещение на пристанищата Варна и Бургас, като им бяха предоставени същия пакет от документи, както на останалите китайски компании, които са проявявали интерес. Към монета това е, нямаме конкретна инвестиция.
Всъщност големият казус за навлизането на китайските инвестиции се намира в Министерство на финансите. Измина един период, в който те искаха държавни гаранции, сега вече не искат държавни гаранции, но винаги съществува един дебат, в който те казват: „Добре, но след като няма държавни гаранции и ако концесия е процедурата, дайте да видим след това концесионните такси, ако не е достатъчен трафика държавата да ги гарантира, като доплаща”. Всъщност докато не се намери универсален механизъм, касаещ китайските инвеститори не вярвам, че ще се реализира кой знае колко голям проект тук. Например целият заявен пакет от 10 милиарда долара или евро, 3 милиарда са ангажирани вече в проекти в Централна и Източна Европа, като един от тези проекти е жп линията Белград – Будапеща. В частта, която касае Унгария там направиха според мен скрита държавна гаранция. Унгарците продадоха държавен дълг на Китай на стойност около 500 милиона, при което след като китайците купуват държавен дълг, те ще получават и лихва върху това, което според мен е скрита форма на държавна гаранция. Така че трябва да се търсят някакви инструменти, които да са адаптирани за двете страни. В момента виждате, че Министерство на финансите има изключително достъп до евтин ресурс и се надявам да има гъвкавост и от китайска страна, защото в противен случай ще е трудно да влязат като инвеститори при сегашната ситуация.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: За реплика, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да разбираме ли, че Министерство на финансите няма готова концепция било за гаранция, било за някакъв механизъм, който да гарантира тези инвестиции, поне има ли някакъв процес, който да търси подобно решение там.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разговори постоянно се водят. Министерство на финансите е извън хипотезата, че въобще трябва да бъдат давани държавни пари гаранция за каквито и да са проекти, което в първата фаза означаваше китайски инвестиции да не влизат, защото те така работеха в самото начало. Впоследствие китайските компании си промениха подходът и вече сме склонни да разговаряме затова да няма държавни гаранции, само че в момента не виждам много активно да са се насочили към някой проект без държавни гаранции да го реализират.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Следващият поред, тъй като няма представители на парламентарната група на Атака е господин Кадиев. Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин министър.
Преди по-малко от месец завърши една стачка, която блокира изцяло нашите превозвачи в рамките на повече от един месец. Това нещо се случва вече в продължение на доста години. Ние видяхме Вашите усилия, които направихте час по-скоро да се отблокира българо гръцката граница. Нашите превозвачи претърпяха страшно много загуби и нашата икономика най-вече.
Преди да си тръгнат, гръцките фермери обявиха, че догодина отново ще са там много ясно, точно и категорично. Това показва, че тези хора няма да спрат да ни пречат на нас. Аз виждам, че пречат изцяло и само на България. Защо не се пренасочат към границите на Италия, Македония и др., а се насочват само към България.
Въпросът ми е каква ще бъде превантивната мярка на министерството това нещо повече да не се случва. Има ли някаква такава вероятност, защото крайно време е да прекратим по някакъв начин това незаконно действие. Всъщност абсолютно незаконно е между две европейски държави да се затваря границата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност това ни пречи да ги съдим, защото те официално заявяват , че е незаконно това действие. Съответно нещата опират до там, че трябва конкретно да се идентифицират причинителите на блокадата от гръцка страна и срещу тях се водят дела.
Аз искрено се надявам да не го оставяме това изцяло и чисто като проблем на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото той не е такъв. Ако ми се вмени това да е изцяло мой проблем да ви кажа честно не намирам възможност и сили изцяло сам да се справя с този казус. Той е системен от 2007 година, някоя година се пропуска и общо взето всяка година го правят това нещо.
Механизмът, който действа в Европа, тъй като наистина става въпрос за взаимоотношения между две държави, членки на Европейския съюз на практика не работи. Той е механизъм, който изисква да се нотифицира процедура по инфрийджмънт , наказателна процедура. Тя се задейства месеци след като събитието е минало. Има пример с една ягодова война между Франция и Испания. Аз имах среща с Карел Пенс и Чизаре Первепен от Европейската комисия. Това, което много внимателно си записаха в тефтерите е, че искаме да се създаде нов тип документи и нов тип действия, реакция на такива събития, където и да са в Европа и да може Европейската комисия да действа веднага, т.е. има ли такова събитие, да не се оставя то да се развие седмица, две, три или месец, а да може веднага Европейската комисия да се задейства така, че да осигури безпрепятствено трасе за преминаване. В случаят да работят алтернативни маршрути. Общо взето превозът на стоки от България до Гърция на практика е много малък. Гърция се ползва като транзитна държава, за да се стигне до южна Италия.
Действително надяваме се и на ниво гръцко правителство все пак да вземат мерки, защото най-лесно и бързо се решава, след като правителството признава, че това са незаконни действия, да реагира така, както се реагира срещу незаконни действия. Да си изкарат жандармерията и полицията да обезпечат едно трасе. Никой не им пречи да протестират на фермерите, те могат да си протестират цяла година, въпроса е да не блокират пътя. Това е възможно да се направи от гръцката държава, стига да имат воля.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Кадиев, реплика.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Аз най-малко в презумцията си намирам, че това нещо може да се вмени само към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, това е абсурдно, но значи ли че не трябва да шумим около този въпрос, защото сега ще мине една година и отново ще бъдем изправени пак пред същото препятствие. В крайна сметка най-големите усилия хвърлихте Вие. Апелът към Вашето министерство да влязат в контакт с всички заинтересовани, това е държавна политика. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Тъй като колегите от парламентарната група на ГЕРБ нямат въпроси, имате думата за втори въпрос.
Господин Търновалийски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател. Господин министър, преди известно време в медийното пространство разбрахме за една идея на правителството за вливане на компаниите за инфраструктурни стратегически проекти към Агенция Пътна инфраструктура.
Моят въпрос към Вас е ако имате информация какви са мотивите за това. Второ дали не считате за правилно, че тази компания трябва да бъде с принципал министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като това е основен бенефициент на Оперативна програма Транспорт.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз смятам, че има резон да бъде зададен такъв въпрос към мен, защото компанията за инфраструктурни проекти е изцяло бенефициент към Оперативна програма Транспорт, т.е. към нашето министерство.
Лично мнение не бих искал да изразявам в момента. Считам, че можеше да се направи малко по-разумно. Основните аргументи, които знам и са ми споделяни, включително и от министър Павлова, че дейностите се дублират на двете структури Пътната агенция е тази компания и поради тази причина се оптимизира дейността.
В интерес на истината в момента върви процедура, в която нашите колеги разговарят с Брюксел, за да видим да не се окаже това прехвърляне към Агенция Пътна инфраструктура, би могло да ощети усвояването или реализацията на проектите, които са пък под шапката на компанията.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не разбрах има ли изискване на Европейската комисия тези компании да бъдат задължително с принципал министъра на транспорта, информационните технологии на съобщенията или това е препоръчително.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Европейската комисия никога не е давала директни указания, просто в предния мандат считаха, и в цяла Европа е така, Агенция Пътна инфраструктура е към сектор Транспорт.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Господин Веселинов имате ли въпроси. Нямате.
Господин Кадиев също няма въпроси.
Благодаря на представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на господин министъра Ивайло Московски.
В точка Разни имате ли въпроси. Няма.
Закривам заседанието.

Край на заседанието: 15.50 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Настимир Ананиев /