1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11. 2015 г. – за първо четене.
2. Разни.

---

На 23 март 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11. 2015 г. – за първо четене.
2. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Дневният ред на заседанието е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11. 2015 г. – за първо четене.
2. Разни.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание по т.1 са:
Г-жа Румяна Бъчварова – вицепремиер и министър на вътрешните работи
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Антон Герунов – началник на политическия кабинет на г-жа Румяна Бъчварова
Г-н Божидар Божанов – съветник на г-жа Румяна Бъчварова
Г-н Атанас Славов – съветник на г-жа Румяна Бъчварова
Давам думата на госпожа Бъчварова като вносител да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател. Като предварително се извинявам за времето, с което разполагам, ще ви представя същността на промените, които правим в Закона за електронното управление, философията която стои зад тях, за да може да имате представа за общата концепция, която ние следваме. Това е един законопроект, който мина през много обсъждания, през много дебати, през различни позиции. В крайна сметка позицията на правителството е вече обединена по този вариант, нямаме възражения по него и се надявам по тази причина и на това основание дебатът наистина да мине в конструктивен тон.
Констатирали сме, че за да реализираме електронното управление имаме нужда от качествено нова структура, която трябва да го осъществява. Досегашният модел в сега съществуващия закон беше децентрализиран и даваше възможност на отделните министерства и структури сами да провеждат политиката си за електронно управление. Този модел се оказа неефективен, защото се констатира, че в рамките на около десетина години средствата, които са похарчени са около 3 милиарда лева и в крайна сметка ние нямаме дори работеща основа, за да градим електронното управление от тук нататък.
Всяко едно от ведомствата е разработвало своите проекти, без те да бъдат координирани с останалите и дори там, където имаме добри варианти и добри проекти те се оказват изолирани и нямаме този синергичен ефект, който би трябвало да постигнем при една по-цялостна концепция. Мога да ви кажа, че по този начин и в други държави са се развивали процесите и това са в Съединените американски щати, във Великобритания. Лично имах възможност да проведа разговори и консултации по тази тема. Просто очевидно средата и бизнес средата и особеността на този сегмент така се е развивал, че е налагал този подход. В момента той се преосмисля и отделните държави също реорганизират политиката си, като централизират в едно звено тези функции, които ще дадат възможност да се осъществи по-добрата координация и да могат да работят информационните системи на държавите синхронизирано и доста по-ефективно.
Всъщност консултациите бяха проведени след като взехме това решение, което показва, че правилно сме идентифицирали този проблем и в нашата страна и за наша радост бързо сме го адресирали в предложението, което правим. Образно казано досега сме имали отделни части от общото тяло, но сме нямали главата, тази която интегрира идеите, създава стандартите, дава целостта на тези проекти.
Затова ние предлагаме с този закон да бъде създадена Държавна агенция Електронно управление, която да бъде към Министерски съвет и чиято основна функция и цел е да изгради базисната инфраструктура за електронното управление, да го направлява и да осъществява целият този контрол и координация, който е необходим за всяка една секторна политика.
В този момент имаме възможност и да финансираме тези процеси с европейски средства, защото и самият модел на финансиране следва модела на управление, отпускани са средства за отделните ведомства и наистина решението за тяхното изразходване се е вземало също в рамките на така ограниченото разбиране за необходимата електронизация. Това, което е необходимо да се случи е да се въведат общи стандарти за проектите, които ще се реализират, така че да се гарантира тяхната съвместимост и общия стандарт. Тези стандарти ще бъдат задавани от държавната агенция и хората, които работят там. По аналогия на записаното в изискванията за финансирането с европейски средства на тези проекти ще се следват общите стандарти.
С това смятаме, че много бързо ще може да се интегрират усилията и да се постави по нов начин работата и усилията от тук нататък в тази посока.
Понеже сме в един по-кратък интервал, в който имам възможност, ще оставя хората, които са с мен да ви отговорят на конкретните въпроси, по функции на отделните звена, но искам да кажа, че начинът по който сме конструирали тази структура е основно на принципа да не създаваме допълнителна администрация и да раздуваме щата, а просто събираме, оптимизираме щата на няколко дирекции от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което обединяваме две дирекции и Държавното предприятие ЕСМИС, които всъщност да участват в изграждането на този постамент на електронното управление, от който ние се нуждаем, за да можем веднъж вътрешно да електронизираме процесите в държавната администрация и втори път да осигурим необходимата база, основа за разработване и предоставяне на електронните услуги към гражданите. Без такава структура и без тези процеси те няма как да се случат, колкото и интересно и добре да се разработват в резултат на секторните политики.
Аз не знам дали това е повод за нещо, с което можем да се похвалим или е по-скоро някакъв минус към момента, но няма бюджетни средства, които ще бъдат ангажирани в този процес. На първият етап агенцията ще работи с бюджетът, който досега са имали двете дирекции и предприятието към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Кое е важно да се знае? Държавната агенция ще изпълнява нови функции за сметка на оптимизиране на досега съществуващите процеси, т.е. там ще се съберат знания и ресурси, които до този момент са изградени и те ще бъдат оптимизирани на едно място. Това е отговор на основната потребност за необходимостта от качествено нова структура.
Дейността на агенцията и държавното предприятие, един системен оператор ще бъде напълно прозрачна. Всички стъпки на процесът по предлагане и одобряване на проекти ще бъдат публични. Всички услуги в полза на администрацията също ще бъдат публични и тук е вторият аспект, който трябва да се отчита, оценявайки цялостната концепция. Той е, че на етапът на който се намиране, не можем да осъществим ефективна административна реформа, без тя да съдържа в себе си логиката на електронизацията и концепцията за електронно управление, така както няма ефективно да постигнем електронно управление, без да отчитаме потребностите на администрацията. Двата процеса са свързани и точно в работата и дейностите, които са разписани в новата агенция те ще бъдат координирани най-добре. Досега дори и това е било институционално, разграничено като отговорност и като политика, от една страна държавна администрация, от друга страна електронно управление.
В Програмата Добро управление, при нейната подготовка, тогава когато преди година и половина стъпи нашето правителство се наложи тези млади хора буквално за няколко седмици да пренапишат програмата, за да можем да получим средствата и там съгласуваността между административните промени и електронното управление беше едно от изискванията. По тази логика е разработвана самата програма и основните проекти, които ще бъдат реализирани.
Създаването на Държавна агенция Електронно управление и нейното функциониране ще спести 1.1 милиард лева годишно от оптимизиране и реорганизация на ресурсите. Електронната идентификация ще струва около 300 млн. лева. Това са едни сметки, които можем да ги прескочим в този момент, но основният принцип е, че икономиите които ще реализираме за сметка на по-голямата ефективност са като икономии от мащаба.
Споменах, че няма да има допълнителни щатни бройки. Предложените мерки, които са разписани по текста за държавна помощ не попадат. Предложената структура съответства и с европейското законодателство, действащият Закон за обществените поръчки и предстоящият, новият Закон за обществени поръчки. Не се дават особени права на търговското дружество и в този смисъл това не е държавна помощ. То ще работи по ин хаус процедури. Приходите от търговска дейност не могат да надвишават 20 % от общите приходи, а услугите които се извършвани от държавното предприятие в полза на администрациите не включват разработката на софтуер и доставката на хардуер. Това ще бъде едно звено за системна интеграция на държавната администрация.
Извън аргументите за по-добра координация, бих допълнила и тези за по-добра функционалност, с оглед на йерархизацията на тази нова структура, защото от позицията на една дирекция в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията тази дирекция и осъществяваните досега функции не могат да бъдат ефективен координатор на останалите министерства, защото са на по-ниско йерархично ниво. От по-ниско йерархично ниво трябва да се мине през министъра, който е на едно йерархично ниво с останалите министри и да му се зададат новите стандарти и изискванията за координация. Тогава, когато имаме държавна агенция, тя йерархично има функциите с всички министри на по-високо ниво да осъществява тази координация.
Един много съществен аргумент. Надяваме се, че това ще даде устойчивост на политиката за изграждане на електронно управление. Най-накрая ще има едно звено, което ще интегрира всички процеси и много бързо ще имаме ефект. От тук нататък, тогава когато се изгради хибридният облик, тогава когато се интегрират отделните регистри, за да могат да се предоставят и услугите, тогава когато имаме общи стандарти за предоставяне на услугите, тогава допълнителния, вторичния ефект на ускорение ще дойде първо много бързо, второ ще бъде доста по-силен.
Това са основните ни аргументи за тази концепция, която пак ще кажа, въпреки че ни отне доста време, за да я обсъдим, да я предложим вече работи в някои от големите държави. Очевидно на този етап от развитието на технологиите и реформите в администрацията това е един добър алгоритъм.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Имате ли въпроси към госпожа Бъчварова.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо вицепремиер, господин председател, тъй като имам работна група по Законът за публичните финанси, ще трябва изляза. Упълномощавам господин Свиленски да гласува вместо мен. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Тъй като госпожа Бъчварова трябва да участва в заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред заради вчерашните събития в Брюксел, някой има ли въпроси към нея, за да можем да я освободим, преди да дам думата на представителят на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Въпросът ми е свързан с това, което Вие споделихте. Казахте, че до момента са похарчени над 3 милиарда лева от различните администрации общински и държавни за въвеждане на така прословутото електронно управление. Въпросът ми е това, че предприемате нови действия за структуриране на електронното управление, значи ли че тези 3 милиарда лева са хвърлени на вятъра, т.е. това което е направено с тези пари до момента ще бъде ли използвано или започваме всичко отначало и казваме: „Каквото било, било”. Тази инфраструктура, ако мога така да я нарека, без да претендирам за точност, дали си кореспондира една с друга, общини с министерства, с агенции или изобщо всеки си е правил каквото си иска и сега, когато се опитвате да ги съберете на едно място се оказва, че не става нищо, в смисъл не могат да се събере тази инфраструктура, която е направена. Това ми е първият въпрос, дали тези 3 милиарда лева са хвърлени на вятъра или започваме наново и това което е направено, ще бъде използвано.
Вторият ми въпрос. Понеже казахте, че със създаването на новата агенция всички услуги ще бъдат прозрачни, ще бъдат публични, ще бъдат както трябва, значи ли че до момента не са били такива, тъй като това го изкарвате като един от аргументите, с които да ни убедите, че трябва да има такъв нов орган.
Третото нещо, което ми направи впечатление. Казахте, че със създаването на нов орган ще бъдат спестени 1. 1 милиарда на година от оптимизация. Въпросът ми е къде се харчат тези пари в момента, за да може когато направим агенцията да видим, че са спестени. Благодаря.
Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ще Ви отговоря за прозрачността. Няма да давам оценка затова как досега са били осъществявани процедурите, защото не искам да обобщавам или да генерализирам, при всички случаи едва ли може да се даде обща оценка за всички. Факт е обаче, че това което е направено не работи ефективно в момента и ако трябва да говорим за някаква такава представа, около 15 % всъщност може да се каже, че има някаква постигната ефективност .
Другият голям проблем е, че тези средства през последните 15 години са давани и както се казва там , където е успешно внедрявани и използвани тези средства системите са морално остарели. Мога да ви кажа и за МВР. Системите, които там са изградени и за съжаление в момента работят, са по DOS 2001 година и дори няма как да се поддържат.
Други големи системи, които са изграждани през 2005, 2006, 2007 година, за които милиони лева са похарчени, те пък не са довършени изобщо по никакъв начин.
Мисля, че г-н Божанов ще ви обясни най-добре какъв подход ще използваме, така че да се възползваме от това, което можем в момента, за да не започваме всичко отначало, т. е. да създадем условия, за да може да се използват някои от наличните вече постигнати и реализирани проекти.
За прозрачността може да кажем, че ще бъдат публикувани в отворен формат информацията, резултатите от отделните проекти. В този смисъл ще бъде осигурена и публичността.
На третият въпрос ще помоля колегите да Ви отговорят, защото този екип е вносител на един друг законопроект за оценка на въздействието. Това е един от първите законопроекти, които внесохме. Той вече е приет на първо четене и затова нашите законопроекти и предложения също вървят с такава оценка на въздействието по една методика, т. е. предлагаме преди да бъде приет закона, тук много подробно са разписани тези процедури.
Ако няма някакъв друг въпрос , аз се извинявам, но трябва да присъстват на заседанието на другата комисия.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви за присъствието и че представихте законопроектът, тъй като това се изисква по нашия правилник.
Давам думата на господин Валери Борисов да представи становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за законопроекта.
Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в началото ще започна само с едно изречение. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя законопроектът, внесен от Министерски съвет. Ние това нещо сме го обявили официално в нарочно писмо до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Ако ми позволите да взема повод от встъпителните думи на госпожа Бъчварова и от въпросите, които възникнаха, пък и така да направим плавен преход към колегите. Искам да уточня, че голяма част от инфраструктурата или от основата, както я нарече госпожа Бъчварова е изграждана през тези 15 години, за които стана дума и ние сме далеч от мисълта, че света започва от нас, задраскваме с лека ръка всичко, каквото е направено досега, изриваме системи и инфраструктура и с лека ръка ако приемем, че това е цифрата 3 милиарда лева, които са били похарчени отиват в канала и започваме с някакви нови средства.
Според мен няма човек в тази зала, който да си представя, че това нещо някой си го мисли, да не говорим че ще го направи. Категорично ще се надгражда, категорично ще се прави критичен анализ на това, което имаме към днешна дата. Вие чухте какво каза госпожа Бъчварова за системите в МВР. Аз мога да ви дам един друг пример. През 2005 година Националната агенция за приходите със средства от Световната банка закупи много сериозно количество оборудване за техният основен център, който се намира тук на бул. Дондуков. Някои от машините продължават да работят и днес и да обслужват системите на Националната агенция за приходите. Казвам това, защото преди 10 – 11 години аз бях от другата страна и имах щастието да си партнирам с Националната агенция за приходите, но категорично такива институции през годините са развивали както инфраструктурата си, ако говорим за хардуер, така върху тази инфраструктура са създавали много информационни системи и услуги, които всички ние ползваме. Така че с едно изречение няма да се задрасква всичко. Ще се направи критичен анализ какво може да се използва, какво все още има потенциал да се използва и надгражда.
Ключът към днешната тема е думата координация и ви го казвам от опит, защото по-голяма част от вас знаят, че и в предишният мандат, както и сега нося отговорност за сериозна част от нещата, свързани с електронното управление. Координацията е сериозно предизвикателство и ще ви дам един пример. Само на ниво централна администрация разгледайте министерствата. Във всяко едно министерство има деловодна система, документо-оборотна система. Аз твърдя, че тези документо- оборотни системи могат технически да обменят документи в електронен вид от края на 2012 година, ако не ме лъже паметта. В края на 2014 година, в началото на 2015 година събрах всички администрации, говоря за министерства заедно с производителите на тези документо-оборотни системи и още веднъж потвърдихме, че на техническо ниво няма никакъв проблем системите да обменят документи по електронен път.
Колегите от Съветът за административна реформа искат от нас справка и в момента получаваме информация затова колко електронни документа са излезли да речем от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията през деловодната система колко документа в електронен вид са получени в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това е едната справка
Другата справка е колко документа на хартия са излезли и колко са влезли. Трябва да ви кажа, че съотношението е 1 : 10. Пак повтарям, техническа възможност има Лично аз съм водил разговори с моите колеги заместник министри. Министър Московски е водил разговори с негови колеги.
Днес на 23 март не може да се похвалим, че министерствата у нас обменят документи по електронен път преобладаващо , така да се изразя, т.е. това да е предпочитания вариант за обмен на документи межда министерства. Ако разгледаме само този пример от гледна точка на това колко средства би спестил тоди електронен документооборот , част от сумата 1.1. милиарда лева на година ще излезе веднага на масата. Така че с този проект за изменение и допълнение на Закона за електронно управление категорично намерението е да се върви в преодоляване на тези предизвикателства, свързани с координацията между отделните администрации. Ако вкараме тук и общините, които няма да се уморя да повтарям, че са основен играч в процесът на електронното управление. Значи общините са по-важни отколкото са администрациите, защото над 80 % от административното обслужване на граждани и бизнеса става в общините. Като ги вкараме и тях, като погледнем какви средства са инвестирали общините в информационни системи, в портали които предоставят електронни услуги било то от собствен бюджет, било то по Оперативна програма Административен капацитет. В предишният програмен период, когато беше основният източник за финансиране отново ще се сблъскаме с проблема , наречен координация. В миналият мандат, мисля че беше през 2010 година, по молба на Оперативна програма Административен капацитет. Една фирма направи анализ на 50 – 60 общински проекта с гръмкото име „Проект, свързан с електронно управление в община Х ,Y,Z. Оказа се, че в по-голямата си част, над 50 % от случаите в отделни общини се правят едни и същи неща, наречени по различен начин. Сами може да си отговорите на въпросът за какво ефективно използване на ограничени финансови средства става дума. Това беше идентифицирано. За това в този законопроект е записано, че ще бъде създаден регистър на проектите. Такъв регистър в момента държавата няма. Тези 3 милиарда лева за 15 години, както госпожа Бъчварова спомена са някаква приблизителна оценка. Аз не бих се подписал под сумата 3 милиарда лев, защото те може да са 3 милиарда лева, може да са 2 милиарда лева. От къде можем да извадим информация затова какви средства през тези 15 години са изразходвани ., събрана на едно място. Такава информация липсва.
В законопроектът е предвидено създаването на регистър на проектите Говорим за прозрачност. Този регистър ще бъде публичен, така че обществото ще има поглед и по този начин ще контролира как се изразходват финансови средства.
Друго нещо, което също е много важно, за да се избегне примерът, който дадох с общините. Когато в агенцията се разглеждат проекти, говоря за проекти от различни институции, и стане ясно, че има препокриване на проекти, това нещо няма да бъде финансирано било по Оперативна програма Добро управление, билосъс средства от бюджет на съответната администрация. Това е с цел да се управляват по правилен начин ограничените финансови средства.
Проблемите са сериозни, но са преодолими. Аз съм убеден, че ако народните представители подкрепят тези предложения за промени и държавната агенция бъде структурирана по начина, по който е замислен, както и госпожа Бъчварова каза съвсем скоро можен за очакваме най-реални резултати и вече да спрем да се говорим за 3 милиарда лева като за някои хипотетични средства или по-скоро да спрем да си говорим за хипотетичния положителен ефект от 1 .1 милиарда лева на година, а съвсем ясно и категорично да кажем: „В резултат на този, този и този проект спестените финансови средства с равни на еди колко си и разбира се тези средства по преценка на правителството могат да бъдат насочени в други сфери, които така или иначе страдат от финансов недостиг.
Благодаря ви, ако има въпроси съм готов да отговарям.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Борисов.
Давам думата на народните представители, ако искате от екипът на госпожа Бъчварова да отговорите на въпросите, които господин Свиленски постави. Ако нещо не е станало ясно, да искате повече разяснения по първите три въпроса.
Г-Н АТАНАС СЛАВОВ: На въпросът на господин Свиленски за прозрачността на проектите бих искал да взема отношение.
В три текста на законопроектът, 7г, 7д и 7е са предвидени регистри, за два от които изрично пише, че са публични регистри. Единият регистър е за бюджетната прогноза на институциите, които ще разходват средства за различни електронни ресурси и електронно управление. Цялата тази информация е предвидено да е свободна и безплатна за всички заинтересовани лица, така че да се упражнява и граждански контрол.
Следващият регистър, който беше споменат от господин Борисов, регистъра на проектите и дейностите също е предвидено да е публичен и достъпа да е свободен, като се надяваме, че тези императивни разпоредби ще могат да отговорят все пак на обществените очаквания за публичност и прозрачност на проектите. От друга страна все пак съм длъжен да кажа, че доколкото е извършена оценка на въздействието, на първоначална оценка на въздействието на законопроекта, вярно че много трудно се събират конкретните данни затова какви са изразходваните средства, те са така да се каже аналогово състояние. Колегите са се постарали тези данни да са относително конкретни и да почиват на съвсем реални доказателства и извършени финансирани дейности. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Славов.
Други въпроси колеги, мнения.
Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ: Колеги, за да изчерпим въпросите да кажа две три думи за ползите. Госпожа Бъчварова сподели, че може би е добре с малко повече детайли да говорим за ползите, за да имате представи и вие какъв е мащабът на задачата, с която сме се захванали и какви са ползите, които бихме могли да извлечем от нея.
В настоящият момент в системата на държавната администрация са предоставени около 3 000 различни услуги. За 2015 година тези услуги са били предоставени 35 милиона пъти, т.е. имаме 35 милиона транзакции на административните услуги. Както се досещате, това изисква информация от някои от 8 000 информационни регистъра в страната, т.е. окрупняването на всички тези неща, реализирането на икономия от мащаба, оптимизацията на тези процеси и също така потенциала за намаляване на някои корупционни практики, които биха се намалили, ако гражданите имат по-малко директно взаимодействие с администрацията, генерира огромната част от ползите.
Ако ми позволите само няколко конкретни цифри да споделя.
Конкретно от електронната идентификация очакваме да спестим около 20 милиона човекочаса годишно за попълване на бланки, за чакане по опашки, за пътуване до други градове, т.е. спестяванията са не само за администрацията, не само за вътрешния бюджет на държавата, но и за гражданите. Имаме 10 милиона човекочаса, които ще бъдат спестени от попълване на дублирана информация.
Изграждането на електронна инфраструктура ще спести до 60 милиона лева от окрупняване на ресурсите, от икономии от мащаба, от това че вече няма да имаме 2 000 сървъра в държавната администрация, които да оперират в помещенията, които не са добре подготвени за тях които имат различни договори за поддръжка, които да харчат ток, които да бъдат много по-скъпи, когато са поотделно, отколкото когато са на куп.
Трето голямо нещо е премахването на удостоверителните режими – 22 милиона от транзакциите, за които ние говорихме е всъщност гражданина да взема един документ от една администрация и го носи на друга администрация.
Колеги , убеден съм, че всички вие, така и всички ние сме си вземали свидетелството за съдимост и при започване на работа го даваме от една администрация в друга администрация. Двадесет и два милиона такива транзакции се случват всяка година. Целта на електронното управление е да пренесе над 90 % от тях в дигиталната среда, т.е. администрацията която има желание да разбере нещо, което друга администрация знае, да го поиска по служебен път. Народното събрание да поиска по служебен път свидетелството за съдимост, с което да се премахнат всички тези услуги. От тук очакваме да се спестят допълнителни 360 милиона лева. Това са типът неща, които се спестяват. Както виждате ефектът не просто количествен от това, че ще бъдат реализирани директни икономии в бюджета, но ефекта е върху гражданите, ефекта е върху бизнеса и ефекта е върху средата, защото в крайна сметка електронното управление е една по-добре среда както за гражданите, така за бизнеса. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник министър, аз съм доволен от това, което чувам за този законопроект. Само ще цитирам нещо, което ми направи впечатление.
През 2016 година системите на Министерство на вътрешните работи работят на DOS. Това за мен означава много, защото аз съм бил в ИТ сектора, преди да стана депутат, така че голяма част от нещата, за които колегите говорят не само, че са възможни, въпреки че са много трудни, те са и крайно необходими на държавата.
Централизираната структура, която да обедини всички дейности по отношение на изграждането на ефективно електронно управление, според мен ще доведе до качествена промяна в страната, най-вече в администрацията, начина по който всеки един от нас взаимодейства с тази администрация. Това е практика, при която големите корпорации, голяма част от тях, може би не всички, я използват от години, повече от 5 – 10 години. Вътрешният аутсорсинг, споделените услуги, ин хаус възлагането са все неща, при които преките ползи от тях, в случая за държавната администрация, както чухме са 1.1 милиарда лева. Индиректните според мен ползи ще бъдат в размер поне 3 – 4 пъти над тази сума на една годишна база, тъй като това ще икономиса страшно много време, страшно много ресурси, страшно много предпоставки за грешки, повтаряне и правене на едно и също нещо по 5 – 6 пъти, но не е и това най-важното.
Обединените усилия и координираното разходване на ресурсите в тази среда, ще създадат един много важен сигнал към информационното общество в страната, тъй като това е може би най-бързо развиващия се сегмент в България, който се развива въпреки нас в Парламента, въпреки нас в институциите. Това нещо, което в момента се приема според мен е най-важното. Казваме на ИТ хората в България: „ОК има среда, държавата вече мисли по този начин, държавата вече ще работи по този начин. Ние ще развиваме този бизнес”. Защото тези две структури, които сега ще се учредят според мен държавната агенция и държавното предприятие те ще бъдат огромен потребител следващите години, една немалка част от продукцията, която в момента се развива в страната.
Тук съм си направил някои бележки, няма да повтарям. Имам някои критики. Първо липсват някои дефиниции в закона, но те са маловажни на фона на общата картина на духът на закона. Тези неща между първо и второ четене могат да бъдат изчистени съвсем спокойно.
Това, което за мен е важно, че този закон, тази реформа която предстои, създаването на ефективно електронно управление на държавата, създава и също така и качествена предпоставка за успешна административна реформа. Защото минаването наистина в дигиталният свят, цифровизирайки работата в администрацията, самата администрация ще се промени. Моделът на работа, начинът на работа, всичко това нещо ще бъде по коренно различен начин.
И не на последно място системната интеграция, това вече е към вас като коментар, не знам доколко сте се сблъсквали с подобно нещо. Аз също съм участвал в изграждането на системни интегратори за две големи международни корпорации и трябва да ви кажа, че ви очакват страшно много трудности. Това не е невъзможно, но това според мен е едно от най-смислените неща които са дефинирани в този закон и най-вече очаквайте огромния проблем с човешкия фактор. Това, което е най-трудно при едно подобно начинание, това са хората. Един човек да го откажеш от хартията и да го вкараш в дигиталната среда е много трудно. Несъвместими системи ще намерите начин да работят заедно, но с хората ще е най-трудно да се справите., надявам се да успеете.
Аз виждам потенциал в този закон. Пак казвам, за мен законът е много добър, въпреки някои дреболии, които трябва да бъдат изчистени и аз лично ще го подкрепя.
Аз адмирирам това начинание. Поздравявам екипът и на двете министерства, предполагам със съвместни усилия сте го разработвали. Продължавайте в същият дух, между първо и второ четене ще изчистим тези дреболии, за които споменах по-рано. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз също подкрепям законопроектът и ще гласувам за него. Имам един въпрос към представителите на вносителя. Стана въпрос за това държавната администрация да бъде държавна агенция. Не се ли получава едно разконцентриране в края на краищата на функциите на държавната администрация, част от нея остават в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Не е ли редно по-скоро към министерството да бъде създадена тази структура, било под формата на изпълнителна агенция или нещо друго. Това е питането.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Давам думата на господин Иван Вълков, който също има въпрос и заедно може да отговорите.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз също искам да изразя своето мнение по така предложеният законопроект, тъй като той е изключително важен . От порядъка може би на 10 – 12 години в нашата страна непрекъснато говорим за електронно управление. Ако трябва да бъдем честни, наистина вървим напред, но това става с едни много бавни крачки, много трудно и страшно неефективно. Използваме изключително много потенциал, много средства от различните министерства, но накрая като цяло ние имаме една бих казал слаба ефективност на цялата администрация, било то държавна или като цяло обществена.
Лично аз смятам, че при това положение, след като толкова трудно върви, наистина трябваше да се търси някакъв друг скок или някаква промяна, с която да дадем някакъв тласък на тази реформа и за това електронно управление и смятам, че идеята за създаване на този законопроект е много добра, въпроса е сега да може да бъде реализирана в максимално добра степен.
В тази връзка аз имам няколко въпроса.
Първият въпрос. Първоначално от това което чух, става дума основно за държавните учреждения, за министерствата, за агенциите, но не на последно място става дума и за общините, защото основния ресурс, който е съсредоточен и който трябва да влезе в това електронно управление без общините няма да има никакъв ефект. Вие го споменахте, но искам по-ясно и категорично да се каже, че сто процента влизат и процесите няма да вървят само в държавните учреждения, но те ще вървят навсякъде едновременно. Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос е свързан със създаването на държавната агенция, тъй като разбрахме, че в нея ще се влеят и електронния системен оператор и информационното обслужване доколкото разбрах като цяло. Има ли готовност в това отношение и ще може ли да се справи тази администрация, която в момента я има или ще бъде нужно назначаването на нова администрация. Това не е случаен въпрос, тъй като тази агенция ще има изключително много работа и не знам дали тя ще се справи само с капацитетът, който имат в момента електронния системен оператор и информационно обслужване.
Финансирането разбрахме, че първоначално ще бъде поето от програми от Европейският съюз. Бих искал да знам точно по кои програми ще бъде извършено финансирането, иначе като ефект очаквам изключително много да бъде намалено времето, което гражданите губят към настоящия момент за попълване на декларации и изобщо в административни услуги. Това е може би един от най-видимите и сериозни ефекти, които ще се постигнат с електронното управление. На второ място аз слагам документооборотът, който върви между всички държавни институции и общините. Оперативните ресурси на държавата, които се хвърлят в тази насока са много големи и целта според мен 1.1 милиарда лева за ефекта, която очакваме да бъде за по-кратък период от време, в рамките на две до три години. Очаквам да има сериозен ефект върху бизнесът, върху хората като цяло изобщо върху целия обществен живот. Това ще бъде може би една от най-сериозните политики, която ще можем да въведем в нашето общество в рамките на 21-ви век. Това наистина го приветствам, но трябва много внимателно да бъдат огледани текстовете между първо и второ четене, особено текстовете, които се отнасят по контрола, защото в тази агенция ще бъде съсредоточена изключително много информация и по отношение на защитата на тази информация също трябва да бъдат взети адекватни мерки, тъй като това може да доведе до един срив на системата в цялата страна, ако има пробив в тази насока. Това бяха въпросите към вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Кой ще отговори на въпросите?
Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ: Уважаеми колеги, преди всичко много ви благодаря за въпросите. Бих казал, че са изключително точни до един, така че ще ми позволите да отговоря на тези от тях, които отиват по-скоро по линия на Министерския съвет и след това да предам думата към заместник министър Валери Борисов, който да поговори малко повече за готовността на администрациите, за информационно обслужване, за Държавната агенция ЕСМИС, т.е. все неща, които той като експерт би могъл да каже много по-добре от мен.
Първият въпрос, който беше по-скоро структурен бих казал е дали е необходимо да бъде на ниво държавна агенция изведено електронното управление или е добре по-скоро да стои на ниво изпълнителна агенция, да кажем как в момента е в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В действителност аз ще взема пример от това, което Вие казахте, че огромните предизвикателства в електронното управление са не толкова технологиите, колкото хората и в действителност има много случаи, в които трябва да се арбитрира между различни администрации и ако тези администрации или системи са на ниво министерство е изключително трудно за един директор на изпълнителна агенция да може да арбитрира между двама министри.
В този смисъл Държавната агенция Административна структура, която е към министър председателя, тя е подчинена на министър председателя или е делегирана на даден заместник министър председател, така че именно от там може да стане арбитрирането, от там може да стане координацията. Така че изборът между държавна и изпълнителна агенция е по-скоро подчинен на тази логика.
Вторият въпрос, който отива по линия на философията на електронното управление е бих казал дали участват общините и отговорът е абсолютно. Общините са интегрирани и се очаква, че те ще се възползват от синергичните ресурси на електронното управление, макар че пилотните интеграции, пилотните миграции към частния облак ще бъдат несъмнено на министерства и ще бъдат несъмнено по линия на централната администрация, т.е. с изграждането на достатъчно голям капацитет с изграждането на достатъчно много дейта центрове, които реално да могат да поддържат и общините, те следва да се включат и да се възползват от това.
Третият въпрос беше по линия на ИА ЕСМИС и електронното управление. Тук ще оставя на заместник министър Борисов да отговори.
Четвъртият въпрос е по линия на финансирането. Огромната част от финансирането на инициативите по електронно управление идват по линия на Оперативна програма Добро управление. Вие знаете в момента тя се администрира, управляващият орган е в рамките на Министерски съвет. Това не е случайно, тъй като именно е там, за да може да позволи тази координация и този хоризонтален поглед върху политиките.
Идеята е управляващият орган на Доброто управление да бъде финансиращия инструмент. Министерският съвет да бъде политическия орган на вземането на решения за електронното управление, а Държавната агенция Електронно управление да бъде реално инструмента на изпълнение. Както виждате всички те са централизирани, така че да можем да осигурим че: а/ ще има координация; б/ ще се спестят ресурси и в/ наистина ще бъде поставено в равнище на национален приоритет, така че максимално да ускорим процеса.
Последният въпрос аз го отчетох по-скоро като коментар, че оценката за ползите е консервативна. Склонен съм да се съглася. Вероятно ползите ще надминат тези, които сме изчислили, но все пак бихме предпочели да бъдем консервативни, за да сме сигурни, че всичко което обещаем, реално ще можем да изпълним.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, две думи относно това общините да са част от този процес. Аз мисля, че в моите встъпителни думи споменах, че те са изключително важен участник в процесите, свързани с електронното управление, но хубаво е да ги разглеждаме като изпълнители, така да ги нарека, защото политиките в областта на електронното управление, стандартите на които трябва да отговарят информационните системи, се задават от изпълнителната власт, така както е било и досега. Изпълнителната власт в лицето на новата държавна агенция ще създава правила за работа между различни информационни системи. Тук искам да взема повод от Вашето последно притеснение господин Вълков, изразено на глас относно сигурността на данните в тези информационни системи. Говорейки за централизация на отговорностите за централизация на политиките, свързани с електронното управление в новата агенция, не бива да разбирате погрешно че вървим и към централизация на данните, които се съхраняват от различни информационни системи. Ще ви дам пример. Никой няма намерение данните, които са в МВР да отидат в новата агенция или данните, които се съхраняват в НАП да отиват в новата агенция и т.н. Така че относно сигурността на данните, да това е изключително важен въпрос, но той е предмет както и досега на отговорност на конкретната администрация, която събира тези данни, като първичен администратор на данни. Това е терминът по закон, пък агенцията се грижи затова информационните системи на ведомство Х да си общуват, да си обменят данни чрез информационните системи на ведомство Y по един ясно разписан модел, по ясно разписани правила. Никой няма намерение да прави някаква мегаструктура, в която да се съберат всички информационни системи и данни на държавата и това не е единственото място, където да седят данните и да са заключени с девет ключа, за да няма пробив.
Говорейки за административният капацитет абсолютно нескромно ще ви кажа и с доза гордост ще заявя, че административният капацитет на Дирекция Електронно управление в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е доказан. Това не го казвам аз, това го казват резултатите, които бяха постигнати в проектите, които през последните 4 – 5 години изпълнява дирекцията. Това го казват контролните органи, включително управляващият орган по Оперативна програма Административен капацитет, включително Сметна палата, включително и колегите от новата Оперативна програма Добро управление. Какво казват те? На фона на останалите централни администрации, административният капацитет в тази дирекция е най-добър. Съгласно концепцията, на чиято база се предлага този проект за изменение и допълнение на Закона за електронно управление, основата на новата държавна агенция е Дирекция Електронно управление и Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнителната агенция работят между 530 – 540 души в момента. В дирекцията по щат са 21 души. Така че сумарно говорим за около 560 човека, ако направим аритметичен сбор на двете числа.
Административният капацитет в Изпълнителна агенция ЕСМИС също е налице. Колегите работят от дълги години по интеграционни проекти, свързани с комуникационната инфраструктура на държавата. Само ще ви припомня, че преди 5 години държавата имаше 2 отделни оптични мрежи. Едната за нуждите на държавната администрация, казваше се Национална мрежа за държавната администрация, а другата беше оптична мрежа за нуждите на сигурността и отбраната на държавата. Тези колеги в ИА ЕСМИС извървяха трънливият път по интеграция на двете мрежи, успешна интеграция. Така че в този момент аз мога да кажа, че хората са достатъчно квалифицирани, за да могат да поемат тези отговорности, които ще им бъдат възложени след приемането на закона.
Що се отнася до държавното предприятие Единен системен оператор , ние тук си мислим, че основа за държавното предприятие е добре да бъде практически държавната компания Информационно обслужване АД. В Информационно обслужване АД работят 500 – 520 души в цялата държава. Фирмата има териториално покритие във всеки областен център. Има местна структура, която обслужва било областната администрация, било общинската администрация, но разбира се основният ресурс е съсредоточен в София. Ще ви дам малко информация в аванс, защото все още окончателният отчет не е приет. Последната финансова година на дружеството е най-добра по финансови показатели за последните 6 – 7 години. Защо го казвам това нещо? Само с една единствена цел. Тези финансови резултати показват, че една държавна структура може да се управлява не по-зле от която и да е частна компания, стига да има воля това нещо да се прави и стига да има разбирането, че няма значение дали е държавна или частна компания, в крайна сметка са важни резултатите от работата на тази компания. Само да припомня, че колегите от Информационно обслужване АД успяха да изнесат най-тежките избори в историята на България, последните местни избори, като по време на обработката бяха подложени на безпрецедентна кибер атака, но въпреки това, въпреки тяхната подготовка за такава кибер атака, те успяха да обработят резултатите от изборите в законовия срок и никой не оспори тази дейност, което показва още веднъж, че там работят истински професионалисти, на които можем да разчитаме и в новото им качество, ако Информационно обслужване АД бъде избрано да стане основата на новото държавно предприятие. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Два бързи въпроса, ще помоля за кратки отговори.
Това , което се предвижда в законът е, че 6 месеца ще има горе –долу за анализ, къде се намираме и какво се случва в администрацията със сега действащата система. Правилно ли съм разбрал и дали ще ви стигне това време да направите този анализ реално какво има налично.
Вторият ми въпрос е предвид това, че в сектора средната заплата е Н на брой пъти по-висока от тази на където и да било другаде в държавата, ще успеете ли да привлечете добри специалисти, предлагайки адекватно възнаграждение, защото качествен специалист за 1000 лева няма да дойде да работи.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Бързи отговори на бързите въпроси.
Относно 6-те месеца за анализ, ние сме готови , имам предвид Изпълнителна агенция ЕСМИС, като директен бенефициент по Оперативна програма Добро управление е готова с проект, предвиждащ одит на всички информационни системи в държавата. Така че краткият отговор е да, аз съм убеден че в този срок със средства от оперативната програма и с помощта на колегите от ИА ЕСМИС този анализ ще бъде направен.
Относно заплатите сте много прав, само че нека да разделим на две нещата. Едно е заплатите в администрацията. Говорейки за държавна агенция, си мислете за администрация. Така че заплатите в държавната агенция ще са такива, каквито са в администрацията. Говорейки си за държавното предприятие, което е еквивалента на една голяма ИТ компания на пазара, да стремежът е заплатите в това държавно предприятие, в резултат на дейността му, да бъдат близки до пазара, защото ако това не е факт, изтичането на ресурс ще бъде невъзвратимо.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Борисов.
Колеги, ако няма повече въпроси и мнения, предлагам да пристъпим към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11.2015 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря на екипът на госпожа Бъчварова, благодаря и на господин Борисов.
В точка Разни имате ли въпроси.
Господин Свиленски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложих вчера на председателя от името на тримата колеги във връзка с настъпилите проблеми и усложнения относно застраховките Гражданска отговорност и настъпилото напрежение в обществото по това как трябва да се плащат, кога трябва да се плащат, кой трябва да ги плаща тези застраховки, нашето предложение е да направим една дискусия, заседание на комисията, кръгла маса, каквото искате го наречете, на което да поканим представители на тези мотоклубове, да им се обясни какво е положението. Ако трябва да предложим някакви промени, тъй като това нещо мина между другото при обсъждането на Кодекса за застраховане. По този повод моето предложение е да свикаме такава дискусия.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, някой да вземе отношение.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, знаете че климатът се променя, много по-топло е времето в момента.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз знам какъв е проблемът и знам какво трябва да бъде. Проблемът е с хората на улицата, защото те не знаят какво трябва да правят. Затова нашето предложение е да направим дискусия, съвместно с тях да дискутираме и да им се обясни има ли проблем действително или няма. Може и да няма проблем. Може би трябва да им се обясни какво трябва да направят.
Става въпрос за гражданската отговорност на моторните превозни средства. Това са мотори, мотоциклети, ремаркета, ретро автомобилите.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да си плащат застраховката Гражданска отговорност.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това на мен не ми го обяснявайте, илезте и го обяснете на тези 10 000 мотористи, които на 13 април ще дойдат пред вашата централа да протестират.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, моля ви без диалог.
Аз ще ви кажа какво мисля по въпроса. Аз не мисля, че трябва да правим специални заседания по тази тема, но се нагърбвам заедно с господин Свиленски да поканим представители на тези хора в Народното събрание. Да ги изслушаме. Всъщност аз не знам дали ние сме компетентната комисия за техния проблем, защото става дума за застраховка Гражданска отговорност, но нека да ги поканим. Ако трябва ще поканим и колегите от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм. Да изслушаме тези хора и ако има някакъв проблем, да видим по какъв начин да го решим. Аз ще изкажа лично мнение, че за мотористите не виждам такъв проблем, но това което казахте например за ретро колите на мен ми звучи логично. Те се изкарват сигурно 5 пъти в годината за различни мероприятия. Наистина има някакво недоглеждане. Може да има и други категории такива автомобили и други моторни превозни средства. Така че нека с вас да го обсъдим и да видим колегите от другите комисии на какво мнение са, да ги поканим и да го обсъдим.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Преди два месеца приехме Кодексът за застраховането, сега ще го променяме. Не виждам смисъл в това.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Съгласен съм, господин Иванов. Не говорим за промяна, а говорим само за изслушване, да видим има ли проблем или ако няма такъв, просто да обърнем внимание на хората.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Искам да успокоя господин Иванов. Тук не говорим за промяна в Кодекса за застраховането. Защо да се обсъди в нашата комисия? Защото обществото не е запознато със структурата на комисиите в Народното събрание. Когато се говори за винетка, въпреки че е в Законът за пътищата, се отправят към нас. Когато се говори за гражданска отговорност – мотор, кола ретро, Комисия по транспорта, информационните технологии и съобщения Съгласен съм, че трябва съвместно може би с Комисията по икономическа политика и туризъм да направим тази дискусия, да видим какъв е проблема. Аз смятам, че няма голям казус. Въпросът е това нещо да стане ясно на хората, да знаят какво да правят, тъй като и в момента с променения Кодекс за застраховането ние не сме подменили отговорността им за плащане на гражданска отговорност, просто са въвели една служебна дерегистрация. Това нещо също не се знае.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Още някой за точка Разни. Няма.

Закривам заседанието.

Край на заседанието: 15.50 часа



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Настимир Ананиев /