Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
20/04/2016
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо четене.
2. Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
На 20 април 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо четене.
2. Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред на заседанието е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
Предлагам ви да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 година – за първо четене.
Гости по тази точка са представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
Г-жа Елеонора Добрева – главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска и въздухоплавателна администрация”.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Заповядайте, господин Гинев.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Настоящата спогодба ще замени съществуващата спогодба между правителството на Република България и правителството на Обединени арабски емирства за въздушни съобщения между съответните територии, сключена на 29 ноември 1989 година в град София.
С новата спогодба ще бъдат изпълнени част от ангажиментите на Република България, които произтичат от членството й в Европейския съюз за привеждане на двустранните договори в областта на въздухоплаването с правото на Европейския съюз.
Разпоредбите на новата двустранна спогодба между Република България и Обединени арабски емирства ще допълнят тези договорености със споразумението между европейската общност и Обединените арабски емирства относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги, в сила от 22 април 2013 година.
Ефектът от постигнатите договорености ще позволи разработването на съвместни продукти , по-добро обслужване за пътниците и клиентите, ще повиши ефективността и рентабилността на въздушните връзки.
Спогодбата съдържа и необходимите нормативно правни условия за трайна и взаимоизгодна експлоатация на редовните международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти за техническа безопасност, за сигурност и икономическа ефективност.
Спогодбата включва и комплекс от правни положения, предоставящи на превозвачите и по-големи възможности за достъп до пазари.
Прилагането им ще има и положителен ефект по отношение на намаляването на ограниченията по маршрутите, увеличаването на превозната мощност и честота, гъвкавостта при ценообразуването, общото намаление на експлоатационните разходи, възможности за коопериране между превозвачите на основата на пазарни споразумения и бизнес правила и трансграничното привличане на капитали и общо стимулиране на развитието на производствените, финансовите и туристическите сектори на икономиката.
Този комплекс от права ще съдейства за увеличаване броят на пътниците и товарите, за намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция, за подобряване обслужването на пътниците, за увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, за стимулиране на туристическия сектор и за разширяване на културните, политическите и научно образователните връзки между страните. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин заместник министър.
Давам думата на колегите народни представители ако искате да изразите мнение. Не виждам желаещи.
Приключваме тогава дебатът и преминаваме към гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 година – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тъй като по процедура имаме възможност на основание чл.77 , ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в случаите, в които не са постъпили за изменение и допълнение на законопроекта предложения, какъвто е настоящия случа, да преминем към второ гласуване.
Който е съгласен с тази процедура, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на второ четете на законопроектът, като ще прочета текста на законопроекта, а именно:
Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 25 януари 2016 година в гр. Дубай.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет от комисията на две четения.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
Гости по тази точка са:
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Г-жа Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване” на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Представители на Министерството на икономиката:
Г-жа Ирина Станева – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖЕВ: Със законопроектът се предвиждат мерки в националното законодателство по прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 г. С регламентът има за цел да се опрости досегашната правна рамка за намаляване на вредните емисии на превозните средства от категория Л. Конкретните мерки, които са предвидени в законът са осигуряване и прилагането на регламента, които са следните:
1. Определен е орган, който ще упълномощава техническите служби да извършват изпитания или оценка на съответствието на превозното средство с техническите изисквания. Регламентът изисква органът по одобряването на типа на превозните средства да прави оценка на техническите служби за съответствие с изискванията.
По тази причина със законопроектът е предвидено занапред тази оценка да се прави от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, предвид функциите на агенцията като орган по одобряване, а не от Изпълнителната агенция Българска служба за акредитация, както е в момента.
Втора мярка. В проектът на закона са разписани основните правила за извършването на оценка на тези технически служби, основание за отказ за издаване на удостоверения и определяне на техническите служби и основание за прекратяване на правата на тези служби.
Третата мярка. В проектът на закона се предвиждат промени, които са класификация на превозните средства за нуждите на одобряването на типа в Закона за движение по пътищата и би следвало да бъде допълнен с нови подкатегории и превозни средства от групата на превозни средства от категория Л.
Допълнително са предложени изменения в класификацията на превозните средства от категорията М, Н и О, с цел привеждането им в съответствие с Регламент (ЕС) № 678/2011 г.
Като четвърта мярка Комисията за защита на потребителите е определена за орган за надзор на пазара по регламента. Комисията и понастоящем е компетентен орган за надзор на пазара на превозните средства по всички останали категории.
С проектът на закона са предвидени видове проверки, които комисията следва да извършва при изпълнение на своите функции като компетентен орган за надзора на пазара, със съответните механизми и правомощия за извършване на ефективния контрол.
Петата мярка. В съответствие с член 76 от регламентът, с проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушенията на регламента, включително и делегирани актове и актове за изпълнение и издаване на издадените на основание на този регламент.
Втората група промени, които се предвиждат в законопроектът са свързани с държавния административен контрол върху дейността на лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на първо и второ психологическо изследване, съгласно чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за движение по пътищата.
В съществуващата към момента нормативна уредба водачите на превозни средства, с които се извършва превоз за собствена сметка не са включени в тези психологически изследвания, сега се предвижда те да бъдат включени, като са предвидени съответните процедури.
Втората по степен от тази група. В законопроектът се предлага да се допълнят и изменят административно наказателните разпоредби в Закона за движение по пътищата и по-конкретно в чл.178в. За да бъде контрола ефективен административно наказателните разпоредби и предвидените в тях санкции следва да са изчерпателни за всеки вид нарушения и в закона трябва да има съответните санкции.
Предложенията за измененията и допълненията в санкциите имат за цел да се ограничат фиктивните изследвания и да се подобри ефективността на контрола. Говорим за изследванията, които са свързани с психологическата годност.
Третата група изменения, които са предвидени в законът са свързани с премахване изискването за предоставяне на документи, удостоверяващи статусът на търговците и юридическите лица с нестопанска цел, съответно в Търговския регистър или в регистъра за юридически лица с нестопанска цел. Променя се също така срокът на разрешението за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, да може да се продължава за нови 5 години, а не да се издава ново разрешение. По този начин ще се постигне улесняване, както лицата извършващи обучение, така и на администрацията, тъй като в продължението на срока на разрешението няма да е необходимо да се представят съответните документи, които първоначално са издадени и удостоверяващи съответствието с изискванията, предвид че те вече веднъж са представени пред администрацията, т.е. ще се намали административната тежест. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Калайджиев.
Давам думата на представителите на Министерство на икономиката.
Г-ЖА ИРИНА СТАНЕВА: Добър ден. Министерство на икономиката няма възражения върху така постъпилият в Народното събрание законопроект. Ние изгладихме нашите противоречия още на ниво междуведомствено съгласуване, преди внасянето в Министерски съвет. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги народни представители, имате думата да изразите мнение по законопроекта. Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател. Въпросът ми е към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. На каква база са направени административно наказателните разпоредби, какво са следвали при залагането им и каква е тяхната големина. На какъв принцип са направени тези глоби.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Калайджиев.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Целта на тези мерки са основно възпиращи, като в стойностното изражение, ако правилно съм разбрал въпроса, е свързано дотолкова доколкото техния размер е определен на базата бих казал на тежестта при евентуално нарушение. Едно нарушение влече след себе си сериозни стойности, касаещи примерно техническата промяна, касаеща моторното превозно средство. Именно това са били основните критерии, на базата на които са правени и са заложени тези стойности.
Основното пак казвам е във връзка с възпирането от нарушения и превенция.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Вълков коментар или реплика.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Не съм доволен от отговорът, защото това са общи изрази. Примерно да вземем една глоба, която е свързана с така наречените гонки. Те минават през така нареченото тунинговане на автомобилите и част от тях получават пресертифициране от съответните органи и получават документи, че могат да бъдат използвани автомобилите. Не говоря за гонки, аз говоря като нормални технически средства и тези, които ги използват дали е съобразено това нещо и дали по някакъв начин е помислено по тази тема. Това е един сериозен проблем и голяма част от тези превозни средства получават точно от официалния орган сертификация. Те не могат да бъдат избегнати, но завишават мощността им понякога с 30 – 40 – 50 коня, след което на практика стават превозни средства от съвсем друг тип от този, който се представят. Затова исках да знам някаква конкретика има ли в тази насока и на каква база е направено това нещо, иначе напълно разбирам, че когато се слагат глобите те се ръководят от два принципа. Единият е възпиращия, другия е от превенцията, но дали имате нещо от гледна точка на практиката на изпълнителната агенция, защото все пак тя наблюдава този процес и има възможност във вземането на решения. Предполагам, че тези глоби са предложени от вашата институция, затова го зададох по този начин въпроса. Благодаря.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Ако правилно съм разбрал въпросът Ви е свързан с тези превозни средства, които са извън одобрения тип, защото обикновено, поне така аз мисля, когато се използват такива превозни средства, както Вие казахте за гонки и състезания нерегламентирани, те не влизат в обсега на тези действия, тъй като от тук специално санкциите са наложени, ако техническите служби, ако оценъчния доклад, т.е. документацията която е необходима за оценъчния доклад и за признаване на техническата служба там ако има някои нарушения и ако някоя от тези технически служби издадат съответно неправомерно типово одобрение.
Ако правилно съм разбрал въпросът Ви в закона не се предвиждат санкции за тези, които нерегламентирано правят тези подобрения на автомобилите и на превозните средства по-точно.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Някой друг иска ли да вземе думата.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-Н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция Правна
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Г-н Георги Сулев – началник отдел в дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване.
Представители на операторите:
Г-жа Искра Кусева – М Тел
Г-н Емил Рангелов – Виваком
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Давам думата на вносителите за представяне на проекта. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости, предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения произтича от приетият през 2015 година Регламент (ЕС) 2015/2120, който изменя правилата за роуминг в Европейския съюз и за първи път въвежда единни мерки относно гарантиране на достъпа до отворен интернет в съюза.
От 30 април 2016 година се създава единен режим, гарантиращ достъпът до отворен интернет и неговата неутралност, като целта е да се осигури именно тази неутралност на интернет.
Мрежовата неутралност осигурява на всеки потребител в държава членка на Европейския съюз достъп до цялото съдържание, което се предлага в интернет, без блокиране или ограничаване.
Важно е да се знае, че когато капацитетът на мрежата позволява, интернет доставчиците ще могат да предлагат услуги оптимизирани за определено съдържание, приложение или услуги, като например такива свързани с електронното здравеопазване.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения гарантира възможностите за премахване на надценките на дребно за регулирани роуминг услуги, каквито са гласовите повиквания, SMS съобщения, EMS и т.н.
От 30 април 2016 година таксите за роуминг на дребно, или това са националните цени и надценки, без включен ДДС, не могат да надвишават 19 евроцента за минута за изходящи гласови повиквания. Не могат да надвишават 1.14 евроцента за минута за входящи гласови повиквания, 6 евроцента за SMS и 20 евроцента за използван мегабайт интернет.
От 15 юни 2017 година българските потребители ще ползват заплащането за ползването на роуминг услугите по национални цени, независимо в коя страна членка на Европейския съюз се намират, без каквито и да било надценки. До 30 април 2016 година трябва да бъдат въведени санкционни разпоредби, които регулатора да прилага в случай на нарушения на изискванията на регламента. Освен това до края на м. август т.г. органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения ще издаде насоки към европейските регулатори за прилагане на новата регулаторна рамка за мрежова неутралност.
В проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са определени санкции за доставчици, за които се установи, че блокират, забавят, променят, ограничават, упражняват намеса, влошават качеството или дискриминират специфично съдържание, приложение или услуги.
Това е много важно, защото специално Западна Европа има много лоши практики в тази посока и това е само в услуга на потребителите в Европейския съюз.
В законопроектът са включени и други промени, които произтичат от наши ангажименти в рамките на Европейския съюз или са в резултат на натрупана регулаторна практика у нас, като например предвижда се да се премахнат ограниченията за българските радио и телевизионни оператори за участие в процеса на наземно цифрово телевизионно радио разпръскване.
Също така е предвидена и регулаторна намеса под формата на отнемане на разрешение при системно неплащане на такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, какъвто е радиочестотния спектър.
Предложени са изменения и допълнения, които имат за цел да синхронизират разпоредбите на Закона за електронните съобщения, отнасящи се до радиосъоръженията и изискванията към тях при пускането им на пазара и използването им, произтичащи от директива 2014/53/ЕС.
Предвидени са изменения в чл.271 на Законът за електронните съобщения, с което се дава възможност на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да отказват свързване към обществената електронна мрежа на крайни електронни устройства, ако те не съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите.
В тези случаи предприятията са длъжни незабавно да уведомят съответните контролни органи, каквито са Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Това са съвсем накратко промените в Закона за електронните съобщения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря господин заместник министър.
От Комисията за регулиране на съобщенията искате ли да вземете думата.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Добър ден. Неда Койчева, директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване.
Ние от страна на Комисията за регулиране на съобщенията подкрепяме проекта на вносителя напълно, тъй като той е съобразен със съответните европейски документи. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
От името на операторите искате ли да вземете отношение.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
По принцип ние подкрепяме също промените, те въвеждат санкции, така както е изискването по закона. Коментар имаме единствено по отношение размера на санкциите, които сме представили в рамките на общественото обсъждане. Считаме, че същите са прекомерни по размер, предвид нарушенията.
Моля също така да отчетете, че до момента Комисията за регулиране на съобщенията не е налагала санкции на никой от мобилните оператори за неизпълнение на роуминг регламента и една санкция в размер до 2 млн. лева е прекомерна по наше мнение. Също така се въвеждат санкции за непредоставяне на информация относно роуминг регламента в размер от 10 000 до 50 000 лева, при положение че общата санкционна разпоредба за непредоставяне на информация е до 2 500 лева, т.е. това е в пъти по-голям размер. Също така считам, че и към момента ние сме имали по регламент от 2012 година такова задължение и не е налице случай, в който някой оператор да не е съдействал на комисията, с оглед събиране на необходимите им данни за Европейската комисия, които изискват или за цели на самия регулатор, поради което считаме, че размерите са прекомерни.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Да отговорят на въпросите на операторите за размера на глобите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Госпожо Койчева, заповядайте.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви. Този въпрос се повдига многократно, независимо от това, че преди едно известно време по отношение на Регламент (ЕС) № 531/2012 г. липсваха доста дълго време санкции, вие добре знаете това. Благодарение на това, че санкциите и на сега действащият закон, както и години назад бяха в тези размери, може да кажем, че са имали възпираща функция. Тъй като регламентът е с такъв характер от гледна точка на защита на държавния и обществен интерес, че изисква една завишена защита при евентуално нарушение на задълженията по него. Той е с голяма степен на обществено въздействие. Ще дам пример. Наистина по отношение на непредоставянето на информация от страна на мобилните оператори, както е по законопроекта, санкцията е от 5 000 до 50 000 лева. Ще се съгласите, че за трите мобилни оператори плюс двамата потенциални други оператори, които имат десетки милиони печалба и обороти, не може да се счете, че този размер на минимума и максимума на санкциите е голям. Тъй като при определен размер на санкциите следва да се държи сметка ни за оборотите на предприятията. Това е един от критериите, които се вземат предвид при определяне размерите на санкциите.
При евентуално непредоставяне на информация на Комисията за регулиране на съобщенията се засягат доста съществени интереси, тъй като тогава няма да може и комисията да предаде тази информация на съответните европейски органи. Това е един пример. Друг пример. Когато не е информиран един потребител за това каква тарифа може да избере и т.н., това абсолютно директно се отразява на сметката, която той ще плати, а потенциалните засегнати от едно такова недобросъвестно поведение от страна на мобилните оператори засяга всички клиенти на мобилните оператори, те са милиони. Така че степента на общественият интерес е обоснована и считаме, че е правилно да са тези размери на санкциите, още повече, че те са в замерите, които действат и към момента. Трябва да се държи сметка и на това, че регламентът тук предвижда един по-нов подход за определяне на цените и това още веднъж обуславя да бъде държавата доста внимателна при определянето на тези санкции, защото и в самия регламент абсолютно категорично е подчертано, че санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи и държавите членки следва да определят такава система от санкции, приложими при нарушаването на регламента и са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане и затова считаме, че размерите са обосновани. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Имам един уточняващ въпрос. Защо санкцията е до 2 млн. лева, а не е примерно до 1 млн. лева или до 3 млн. лева?
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Това е с оглед на наложената законодателна практика досега, още повече когато се определя санкцията, тя се мотивира подробно защо е избран съответния размер и така наложената санкция подлежи на съдебен контрол. Това наистина не трябва да се забравя. Има съд, който преценява дали е извършено нарушение, каква е степента на обществена опасност и наложеното наказание дали съответства на извършеното нарушение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, някой друг.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да вземе отношение по този въпрос с размера на глобите, тъй като то е вносител на този законопроект, а това е един изключително важен момент, в който една глоба от 50 00 лева може да отиде до 2 млн. лева. Трябва да са ясни два момента. Първо принципът, на който се базира размера на глобата и второ ножицата, защото в другия случай имаме 5 000 лева до 50 000 лева. Просто трябва да са ясни тези моменти, защото те създават напрежение в системата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще вземете ли отношение, господин Борисов. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Вълков, само искам да припомня на народните представители, че и в сега действащият Закон за електронните съобщения е записано: „За нарушение на чл.3 от регламента е предвидена санкция в размер от 400 000 до 2 млн. лева”, т.е. това не е някаква нова екзотика, която се вкарва в предлаганите промени. Това е съществуващ текст, това са съществуващи размери на санкциите, това са практики. Подкрепям това, което каза госпожа Кусева от МТел, че слава богу досега в България нямаме случай на наложена санкция от 2 млн. лева, вероятно благодарение на възпиращия ефект, който имат тези високи нива на санкциите. Надявам се, вече го казвам като потребител на услугите на мобилните оператори да не им се налага такова нещо, той да плаща такива санкции, а това говори само че те си изпълняват добросъвестно ангажиментите като доставчик на съобщителни услуги. Няма някаква съществена драма, това че някой е преспал и му е хрумнало да наложи санкция в размер на 2 млн. лева целенасочено спрямо българските оператори, а напротив това е практиката от последните години в българското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз получих отговор на въпросът как се определя размера, но трябва да има някакъв принцип или някаква база, на която се определят санкциите. Разбирам, че санкцията е 2 млн. лева, но по същият начин може ли някой да каже каква ще е разликата, ако санкцията е например 3 млн. лева. Ето всички народни представители са тук и знаят, че винаги се получава дебат, когато има някаква ножица. Разбирам, че има някакъв възпиращ ефект, но все пак глобата трябва да е съразмерна.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Христов, заповядайте.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз само ще направя един бърз коментар, господин председател. Всеки път като стане въпрос за глоби и санкции водим едни и същи дебати. Ножицата колко е голяма, 5 – 10 пъти разлика между минимума и максимума и всеки път не стигаме до продуктивни решения какво да правим. Колегата Вълков беше много прав, че най-накрая трябва да се въведе критерии, по който ясно да определяме глобите и мисля, че може би трябва да фокусираме усилията поне законите, които гледаме в нашата комисия в близко бъдеще или в средносрочен план да направим едно разискване по този въпрос как точно да формулираме тези глоби, защото вече има и практики където са обвързани процент от оборота или някакъв друг критерии, по който да може да равнопоставим и малки и средни и големи компании и да имаме някакъв обективен поглед върху нещата, защото наистина от 50 000 лева до 2 млн. лева разликата е много голяма или от 400 000 лева да 2 млн. лева. Разликата е много голяма, създават се условия за сериозни подозрения как точно ще се налагат тези глоби. Не сме го обсъждали един път, предполагам че няма да е последният път, който го разискваме. Така че за да не губим време в момента по тази тема, защото пак ще стигнем до същата задънена улица като всеки път, нека да направим едно разискване в близко бъдеще как точно да ги формулираме тези неща, процент от оборота ли ще бъде, от печалбата ли ще бъде или по някакъв друг критерии. Давам просто предложение и не правя процедурно предложение в момента за изменение, да не губим сега време да се фокусираме върху тези неща, защото дали санкцията е 2 млн. лева или 3 млн. лева отговора ще е същия. Това е моето мнение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Христов.
Някой друг от народните представители.
Госпожо Кусева, Вие искахте да вземете някакво отношение. Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Понеже се реферира за предишната санкция от 400 000 лева до 2 млн. лева че има такава практика, искам да обърна внимание, че се отнасяше за случаи, в които не сме въвели въобще изискванията на роуминг регламента като възможност за алтернативен роуминг доставчик и т.н. В момента санкцията би могла да бъде наложена за всеки отделен случай, т.е. ако на един абонат има грешка в сметките или умишлено е направено. В България абонатите имат обикновено сметки от 10.00 лв до 15.00 лева и дори 50 000 лева е прекомерно за един единствен случай. Това в момента е предложението. В предишния случай санкцията беше в по-нисък размер. Само да уточня, както и госпожа Койчева посочи в предния регламент от 2012 година санкциите бяха въведени мисля през 2015 година. Тогава законът нямаше действащи санкции и всички оператори, независимо от това спазваха ангажиментите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” . 9, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроекта се приема.
Преминаваме към точка Разни.
Имаше молба от господин Иванов, който за съжаление не виждам.
Има ли някой друг предложения за точка Разни. Заповядайте , господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Предложението ми е свързано с предложението на господин Иванов. На кръглата маса, която проведохме предната седмица с превозвачите те имаха желание да направим среща като кръгла маса или дискусия в нашата комисия относно нарушенията при извършването на автомобилните превози на пътници. Такава среща е имало тази седмица в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ние спряхме разискванията, тъй като друга беше темата на кръглата маса. Много е сериозен въпросът със сивия сектор в тази насока. Това е проблем не само на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, това е проблем който засяга Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи, тъй като нито един превоз на пътници, който се извършва от нерегламентирани такива превозни средства до 9 души не може да бъде спрян и по някакъв начин да му бъде оказан контрол от ИА Автомобилна администрация. Знаем, че по закон тя има възможност да оказва контрол само на тези, които имат съответно такъв лиценз за автомобилен превозвач, а голямата част от този сив сектор се държи точно от този контингент, който тя не може да проверява и там вече отношение могат да вземат както органите на Министерство на финансите и от НАП, така и от Министерство на вътрешните работи.
Затова смятам една такава съвместна среща да се проведе, на която да има представители на тези министерства и изслушване съответно проблемите на бранша. Тази среща би била много полезна и там могат да се набележат основните мерки за решаването на тези проблеми. Лично аз съм присъствал на подобни акции във времето, които се осъществяват от органите на Икономическа полиция, на Министерство на вътрешните работи, както и от ИА Автомобилна администрация през летния сезон, когато има гастрольори таксита по морето и тези акции са изключително успешни. Смятам, че това може да е един добър начин на разискване на проблемите на сектора, говоря специално за автомобилните превози на пътници, тъй като това е един много сериозен проблем и сериозни загуби се отчитат от самия сектор.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Търновалийски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колеги, какво има да разискваме. Има контролни органи, които трябва да си вършат работата. Ние трябва ли да събираме ИА Автомобилна администрация, НАП, МВР, за да им кажем, че трябва да си свършат работата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Превозвачите в писмен вид са изявили желание за такава среща, на която искат да представят своите предложения. Едно от предложенията е, че искат да се криминализират една част от нарушенията. Те имат едни изследвания, които искат да бъдат показани на комисията и които ни дават един диапазон от 20 – 30 % загуби, които търпят от сивия сектор. Реално тези предложения се подават винаги на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но министерството и нашата комисия, това е моето мнение, не можем ефективно да ги решим, ако не чуем другите страни, които са по този казус.
Затова смятам, че една кръгла маса в тази насока би свършила такава полезна работа и предложението ми е да направим едно изслушване на бранша, заедно с представители на министерствата. Аз не виждам нищо притеснително в това да чуем какво иска браншът и да извикаме съответните органи, които могат да вземат отношение и да бъде решен въпроса.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, което го иска браншът и съответните министерства мислят, че е правилно, доколкото разбирам и вие го подкрепяте, ясно е че трябва да има законодателна инициатива. За какво ни е да събираме кръгла маса и да коментираме тези проблеми, ако искането е за криминализиране на тази извършена дейност, ще стане една говорилня. Изразявам моето лично мнение. Няма да има ефект от това, което ще направим, по-добре е да се съберат министерствата с бранша, да предложат нещо, което да дебатираме, иначе събирайки се да стане една огромна говорилня смятам че няма да има ефект.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Аз днес разговарях с министър Московски по тази тема и също мисля, че не е лошо да се направи такава кръгла маса, на която да се чуе мнението на всички, тъй като не мисля, че самата материя е черно бяла, има при това много сиви сектори в самата материя и трябва да се види, тъй като превозването с частни автомобили по мое лично мнение е много трудно да бъде хванато. По този начин може да се предприемат мерки върху които да работим срещу сивата икономика и срещу нерегламентирания превоз като цяло. Така че не пречи да направим такива постъпки
Идеята е тази кръгла маса да бъде след великденските празници, така че който иска да се присъедини, ще видим по какъв начин ще го организираме. Може да се присъедини, да участва, да даде идеи. Аз се надявам и от самата кръгла маса някакви законови инициативи да излязат.
Някой друг иска ли да се включи, не.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 15.30 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Настимир Ананиев/
2. Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
На 20 април 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо четене.
2. Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред на заседанието е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
4. Разни.
Предлагам ви да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 година – за първо четене.
Гости по тази точка са представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
Г-жа Елеонора Добрева – главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска и въздухоплавателна администрация”.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Заповядайте, господин Гинев.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Настоящата спогодба ще замени съществуващата спогодба между правителството на Република България и правителството на Обединени арабски емирства за въздушни съобщения между съответните територии, сключена на 29 ноември 1989 година в град София.
С новата спогодба ще бъдат изпълнени част от ангажиментите на Република България, които произтичат от членството й в Европейския съюз за привеждане на двустранните договори в областта на въздухоплаването с правото на Европейския съюз.
Разпоредбите на новата двустранна спогодба между Република България и Обединени арабски емирства ще допълнят тези договорености със споразумението между европейската общност и Обединените арабски емирства относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги, в сила от 22 април 2013 година.
Ефектът от постигнатите договорености ще позволи разработването на съвместни продукти , по-добро обслужване за пътниците и клиентите, ще повиши ефективността и рентабилността на въздушните връзки.
Спогодбата съдържа и необходимите нормативно правни условия за трайна и взаимоизгодна експлоатация на редовните международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти за техническа безопасност, за сигурност и икономическа ефективност.
Спогодбата включва и комплекс от правни положения, предоставящи на превозвачите и по-големи възможности за достъп до пазари.
Прилагането им ще има и положителен ефект по отношение на намаляването на ограниченията по маршрутите, увеличаването на превозната мощност и честота, гъвкавостта при ценообразуването, общото намаление на експлоатационните разходи, възможности за коопериране между превозвачите на основата на пазарни споразумения и бизнес правила и трансграничното привличане на капитали и общо стимулиране на развитието на производствените, финансовите и туристическите сектори на икономиката.
Този комплекс от права ще съдейства за увеличаване броят на пътниците и товарите, за намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция, за подобряване обслужването на пътниците, за увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, за стимулиране на туристическия сектор и за разширяване на културните, политическите и научно образователните връзки между страните. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин заместник министър.
Давам думата на колегите народни представители ако искате да изразите мнение. Не виждам желаещи.
Приключваме тогава дебатът и преминаваме към гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 година – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тъй като по процедура имаме възможност на основание чл.77 , ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в случаите, в които не са постъпили за изменение и допълнение на законопроекта предложения, какъвто е настоящия случа, да преминем към второ гласуване.
Който е съгласен с тази процедура, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на второ четете на законопроектът, като ще прочета текста на законопроекта, а именно:
Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 25 януари 2016 година в гр. Дубай.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет от комисията на две четения.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
Гости по тази точка са:
Г-н Антон Гинев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Г-жа Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване” на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Представители на Министерството на икономиката:
Г-жа Ирина Станева – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖЕВ: Със законопроектът се предвиждат мерки в националното законодателство по прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 г. С регламентът има за цел да се опрости досегашната правна рамка за намаляване на вредните емисии на превозните средства от категория Л. Конкретните мерки, които са предвидени в законът са осигуряване и прилагането на регламента, които са следните:
1. Определен е орган, който ще упълномощава техническите служби да извършват изпитания или оценка на съответствието на превозното средство с техническите изисквания. Регламентът изисква органът по одобряването на типа на превозните средства да прави оценка на техническите служби за съответствие с изискванията.
По тази причина със законопроектът е предвидено занапред тази оценка да се прави от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, предвид функциите на агенцията като орган по одобряване, а не от Изпълнителната агенция Българска служба за акредитация, както е в момента.
Втора мярка. В проектът на закона са разписани основните правила за извършването на оценка на тези технически служби, основание за отказ за издаване на удостоверения и определяне на техническите служби и основание за прекратяване на правата на тези служби.
Третата мярка. В проектът на закона се предвиждат промени, които са класификация на превозните средства за нуждите на одобряването на типа в Закона за движение по пътищата и би следвало да бъде допълнен с нови подкатегории и превозни средства от групата на превозни средства от категория Л.
Допълнително са предложени изменения в класификацията на превозните средства от категорията М, Н и О, с цел привеждането им в съответствие с Регламент (ЕС) № 678/2011 г.
Като четвърта мярка Комисията за защита на потребителите е определена за орган за надзор на пазара по регламента. Комисията и понастоящем е компетентен орган за надзор на пазара на превозните средства по всички останали категории.
С проектът на закона са предвидени видове проверки, които комисията следва да извършва при изпълнение на своите функции като компетентен орган за надзора на пазара, със съответните механизми и правомощия за извършване на ефективния контрол.
Петата мярка. В съответствие с член 76 от регламентът, с проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушенията на регламента, включително и делегирани актове и актове за изпълнение и издаване на издадените на основание на този регламент.
Втората група промени, които се предвиждат в законопроектът са свързани с държавния административен контрол върху дейността на лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на първо и второ психологическо изследване, съгласно чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за движение по пътищата.
В съществуващата към момента нормативна уредба водачите на превозни средства, с които се извършва превоз за собствена сметка не са включени в тези психологически изследвания, сега се предвижда те да бъдат включени, като са предвидени съответните процедури.
Втората по степен от тази група. В законопроектът се предлага да се допълнят и изменят административно наказателните разпоредби в Закона за движение по пътищата и по-конкретно в чл.178в. За да бъде контрола ефективен административно наказателните разпоредби и предвидените в тях санкции следва да са изчерпателни за всеки вид нарушения и в закона трябва да има съответните санкции.
Предложенията за измененията и допълненията в санкциите имат за цел да се ограничат фиктивните изследвания и да се подобри ефективността на контрола. Говорим за изследванията, които са свързани с психологическата годност.
Третата група изменения, които са предвидени в законът са свързани с премахване изискването за предоставяне на документи, удостоверяващи статусът на търговците и юридическите лица с нестопанска цел, съответно в Търговския регистър или в регистъра за юридически лица с нестопанска цел. Променя се също така срокът на разрешението за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, да може да се продължава за нови 5 години, а не да се издава ново разрешение. По този начин ще се постигне улесняване, както лицата извършващи обучение, така и на администрацията, тъй като в продължението на срока на разрешението няма да е необходимо да се представят съответните документи, които първоначално са издадени и удостоверяващи съответствието с изискванията, предвид че те вече веднъж са представени пред администрацията, т.е. ще се намали административната тежест. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Калайджиев.
Давам думата на представителите на Министерство на икономиката.
Г-ЖА ИРИНА СТАНЕВА: Добър ден. Министерство на икономиката няма възражения върху така постъпилият в Народното събрание законопроект. Ние изгладихме нашите противоречия още на ниво междуведомствено съгласуване, преди внасянето в Министерски съвет. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги народни представители, имате думата да изразите мнение по законопроекта. Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател. Въпросът ми е към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. На каква база са направени административно наказателните разпоредби, какво са следвали при залагането им и каква е тяхната големина. На какъв принцип са направени тези глоби.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Калайджиев.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Целта на тези мерки са основно възпиращи, като в стойностното изражение, ако правилно съм разбрал въпроса, е свързано дотолкова доколкото техния размер е определен на базата бих казал на тежестта при евентуално нарушение. Едно нарушение влече след себе си сериозни стойности, касаещи примерно техническата промяна, касаеща моторното превозно средство. Именно това са били основните критерии, на базата на които са правени и са заложени тези стойности.
Основното пак казвам е във връзка с възпирането от нарушения и превенция.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Вълков коментар или реплика.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Не съм доволен от отговорът, защото това са общи изрази. Примерно да вземем една глоба, която е свързана с така наречените гонки. Те минават през така нареченото тунинговане на автомобилите и част от тях получават пресертифициране от съответните органи и получават документи, че могат да бъдат използвани автомобилите. Не говоря за гонки, аз говоря като нормални технически средства и тези, които ги използват дали е съобразено това нещо и дали по някакъв начин е помислено по тази тема. Това е един сериозен проблем и голяма част от тези превозни средства получават точно от официалния орган сертификация. Те не могат да бъдат избегнати, но завишават мощността им понякога с 30 – 40 – 50 коня, след което на практика стават превозни средства от съвсем друг тип от този, който се представят. Затова исках да знам някаква конкретика има ли в тази насока и на каква база е направено това нещо, иначе напълно разбирам, че когато се слагат глобите те се ръководят от два принципа. Единият е възпиращия, другия е от превенцията, но дали имате нещо от гледна точка на практиката на изпълнителната агенция, защото все пак тя наблюдава този процес и има възможност във вземането на решения. Предполагам, че тези глоби са предложени от вашата институция, затова го зададох по този начин въпроса. Благодаря.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Ако правилно съм разбрал въпросът Ви е свързан с тези превозни средства, които са извън одобрения тип, защото обикновено, поне така аз мисля, когато се използват такива превозни средства, както Вие казахте за гонки и състезания нерегламентирани, те не влизат в обсега на тези действия, тъй като от тук специално санкциите са наложени, ако техническите служби, ако оценъчния доклад, т.е. документацията която е необходима за оценъчния доклад и за признаване на техническата служба там ако има някои нарушения и ако някоя от тези технически служби издадат съответно неправомерно типово одобрение.
Ако правилно съм разбрал въпросът Ви в закона не се предвиждат санкции за тези, които нерегламентирано правят тези подобрения на автомобилите и на превозните средства по-точно.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Някой друг иска ли да вземе думата.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. - за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-Н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция Правна
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване
Г-н Георги Сулев – началник отдел в дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване.
Представители на операторите:
Г-жа Искра Кусева – М Тел
Г-н Емил Рангелов – Виваком
Г-жа Магдалена Георгиева – Теленор
Давам думата на вносителите за представяне на проекта. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости, предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения произтича от приетият през 2015 година Регламент (ЕС) 2015/2120, който изменя правилата за роуминг в Европейския съюз и за първи път въвежда единни мерки относно гарантиране на достъпа до отворен интернет в съюза.
От 30 април 2016 година се създава единен режим, гарантиращ достъпът до отворен интернет и неговата неутралност, като целта е да се осигури именно тази неутралност на интернет.
Мрежовата неутралност осигурява на всеки потребител в държава членка на Европейския съюз достъп до цялото съдържание, което се предлага в интернет, без блокиране или ограничаване.
Важно е да се знае, че когато капацитетът на мрежата позволява, интернет доставчиците ще могат да предлагат услуги оптимизирани за определено съдържание, приложение или услуги, като например такива свързани с електронното здравеопазване.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения гарантира възможностите за премахване на надценките на дребно за регулирани роуминг услуги, каквито са гласовите повиквания, SMS съобщения, EMS и т.н.
От 30 април 2016 година таксите за роуминг на дребно, или това са националните цени и надценки, без включен ДДС, не могат да надвишават 19 евроцента за минута за изходящи гласови повиквания. Не могат да надвишават 1.14 евроцента за минута за входящи гласови повиквания, 6 евроцента за SMS и 20 евроцента за използван мегабайт интернет.
От 15 юни 2017 година българските потребители ще ползват заплащането за ползването на роуминг услугите по национални цени, независимо в коя страна членка на Европейския съюз се намират, без каквито и да било надценки. До 30 април 2016 година трябва да бъдат въведени санкционни разпоредби, които регулатора да прилага в случай на нарушения на изискванията на регламента. Освен това до края на м. август т.г. органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения ще издаде насоки към европейските регулатори за прилагане на новата регулаторна рамка за мрежова неутралност.
В проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са определени санкции за доставчици, за които се установи, че блокират, забавят, променят, ограничават, упражняват намеса, влошават качеството или дискриминират специфично съдържание, приложение или услуги.
Това е много важно, защото специално Западна Европа има много лоши практики в тази посока и това е само в услуга на потребителите в Европейския съюз.
В законопроектът са включени и други промени, които произтичат от наши ангажименти в рамките на Европейския съюз или са в резултат на натрупана регулаторна практика у нас, като например предвижда се да се премахнат ограниченията за българските радио и телевизионни оператори за участие в процеса на наземно цифрово телевизионно радио разпръскване.
Също така е предвидена и регулаторна намеса под формата на отнемане на разрешение при системно неплащане на такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, какъвто е радиочестотния спектър.
Предложени са изменения и допълнения, които имат за цел да синхронизират разпоредбите на Закона за електронните съобщения, отнасящи се до радиосъоръженията и изискванията към тях при пускането им на пазара и използването им, произтичащи от директива 2014/53/ЕС.
Предвидени са изменения в чл.271 на Законът за електронните съобщения, с което се дава възможност на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да отказват свързване към обществената електронна мрежа на крайни електронни устройства, ако те не съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите.
В тези случаи предприятията са длъжни незабавно да уведомят съответните контролни органи, каквито са Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Това са съвсем накратко промените в Закона за електронните съобщения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря господин заместник министър.
От Комисията за регулиране на съобщенията искате ли да вземете думата.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Добър ден. Неда Койчева, директор на дирекция Правно регулиране и общо правно обслужване.
Ние от страна на Комисията за регулиране на съобщенията подкрепяме проекта на вносителя напълно, тъй като той е съобразен със съответните европейски документи. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
От името на операторите искате ли да вземете отношение.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
По принцип ние подкрепяме също промените, те въвеждат санкции, така както е изискването по закона. Коментар имаме единствено по отношение размера на санкциите, които сме представили в рамките на общественото обсъждане. Считаме, че същите са прекомерни по размер, предвид нарушенията.
Моля също така да отчетете, че до момента Комисията за регулиране на съобщенията не е налагала санкции на никой от мобилните оператори за неизпълнение на роуминг регламента и една санкция в размер до 2 млн. лева е прекомерна по наше мнение. Също така се въвеждат санкции за непредоставяне на информация относно роуминг регламента в размер от 10 000 до 50 000 лева, при положение че общата санкционна разпоредба за непредоставяне на информация е до 2 500 лева, т.е. това е в пъти по-голям размер. Също така считам, че и към момента ние сме имали по регламент от 2012 година такова задължение и не е налице случай, в който някой оператор да не е съдействал на комисията, с оглед събиране на необходимите им данни за Европейската комисия, които изискват или за цели на самия регулатор, поради което считаме, че размерите са прекомерни.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Да отговорят на въпросите на операторите за размера на глобите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Госпожо Койчева, заповядайте.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви. Този въпрос се повдига многократно, независимо от това, че преди едно известно време по отношение на Регламент (ЕС) № 531/2012 г. липсваха доста дълго време санкции, вие добре знаете това. Благодарение на това, че санкциите и на сега действащият закон, както и години назад бяха в тези размери, може да кажем, че са имали възпираща функция. Тъй като регламентът е с такъв характер от гледна точка на защита на държавния и обществен интерес, че изисква една завишена защита при евентуално нарушение на задълженията по него. Той е с голяма степен на обществено въздействие. Ще дам пример. Наистина по отношение на непредоставянето на информация от страна на мобилните оператори, както е по законопроекта, санкцията е от 5 000 до 50 000 лева. Ще се съгласите, че за трите мобилни оператори плюс двамата потенциални други оператори, които имат десетки милиони печалба и обороти, не може да се счете, че този размер на минимума и максимума на санкциите е голям. Тъй като при определен размер на санкциите следва да се държи сметка ни за оборотите на предприятията. Това е един от критериите, които се вземат предвид при определяне размерите на санкциите.
При евентуално непредоставяне на информация на Комисията за регулиране на съобщенията се засягат доста съществени интереси, тъй като тогава няма да може и комисията да предаде тази информация на съответните европейски органи. Това е един пример. Друг пример. Когато не е информиран един потребител за това каква тарифа може да избере и т.н., това абсолютно директно се отразява на сметката, която той ще плати, а потенциалните засегнати от едно такова недобросъвестно поведение от страна на мобилните оператори засяга всички клиенти на мобилните оператори, те са милиони. Така че степента на общественият интерес е обоснована и считаме, че е правилно да са тези размери на санкциите, още повече, че те са в замерите, които действат и към момента. Трябва да се държи сметка и на това, че регламентът тук предвижда един по-нов подход за определяне на цените и това още веднъж обуславя да бъде държавата доста внимателна при определянето на тези санкции, защото и в самия регламент абсолютно категорично е подчертано, че санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи и държавите членки следва да определят такава система от санкции, приложими при нарушаването на регламента и са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане и затова считаме, че размерите са обосновани. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Имам един уточняващ въпрос. Защо санкцията е до 2 млн. лева, а не е примерно до 1 млн. лева или до 3 млн. лева?
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Това е с оглед на наложената законодателна практика досега, още повече когато се определя санкцията, тя се мотивира подробно защо е избран съответния размер и така наложената санкция подлежи на съдебен контрол. Това наистина не трябва да се забравя. Има съд, който преценява дали е извършено нарушение, каква е степента на обществена опасност и наложеното наказание дали съответства на извършеното нарушение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, някой друг.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да вземе отношение по този въпрос с размера на глобите, тъй като то е вносител на този законопроект, а това е един изключително важен момент, в който една глоба от 50 00 лева може да отиде до 2 млн. лева. Трябва да са ясни два момента. Първо принципът, на който се базира размера на глобата и второ ножицата, защото в другия случай имаме 5 000 лева до 50 000 лева. Просто трябва да са ясни тези моменти, защото те създават напрежение в системата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще вземете ли отношение, господин Борисов. Заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Вълков, само искам да припомня на народните представители, че и в сега действащият Закон за електронните съобщения е записано: „За нарушение на чл.3 от регламента е предвидена санкция в размер от 400 000 до 2 млн. лева”, т.е. това не е някаква нова екзотика, която се вкарва в предлаганите промени. Това е съществуващ текст, това са съществуващи размери на санкциите, това са практики. Подкрепям това, което каза госпожа Кусева от МТел, че слава богу досега в България нямаме случай на наложена санкция от 2 млн. лева, вероятно благодарение на възпиращия ефект, който имат тези високи нива на санкциите. Надявам се, вече го казвам като потребител на услугите на мобилните оператори да не им се налага такова нещо, той да плаща такива санкции, а това говори само че те си изпълняват добросъвестно ангажиментите като доставчик на съобщителни услуги. Няма някаква съществена драма, това че някой е преспал и му е хрумнало да наложи санкция в размер на 2 млн. лева целенасочено спрямо българските оператори, а напротив това е практиката от последните години в българското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз получих отговор на въпросът как се определя размера, но трябва да има някакъв принцип или някаква база, на която се определят санкциите. Разбирам, че санкцията е 2 млн. лева, но по същият начин може ли някой да каже каква ще е разликата, ако санкцията е например 3 млн. лева. Ето всички народни представители са тук и знаят, че винаги се получава дебат, когато има някаква ножица. Разбирам, че има някакъв възпиращ ефект, но все пак глобата трябва да е съразмерна.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Христов, заповядайте.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз само ще направя един бърз коментар, господин председател. Всеки път като стане въпрос за глоби и санкции водим едни и същи дебати. Ножицата колко е голяма, 5 – 10 пъти разлика между минимума и максимума и всеки път не стигаме до продуктивни решения какво да правим. Колегата Вълков беше много прав, че най-накрая трябва да се въведе критерии, по който ясно да определяме глобите и мисля, че може би трябва да фокусираме усилията поне законите, които гледаме в нашата комисия в близко бъдеще или в средносрочен план да направим едно разискване по този въпрос как точно да формулираме тези глоби, защото вече има и практики където са обвързани процент от оборота или някакъв друг критерии, по който да може да равнопоставим и малки и средни и големи компании и да имаме някакъв обективен поглед върху нещата, защото наистина от 50 000 лева до 2 млн. лева разликата е много голяма или от 400 000 лева да 2 млн. лева. Разликата е много голяма, създават се условия за сериозни подозрения как точно ще се налагат тези глоби. Не сме го обсъждали един път, предполагам че няма да е последният път, който го разискваме. Така че за да не губим време в момента по тази тема, защото пак ще стигнем до същата задънена улица като всеки път, нека да направим едно разискване в близко бъдеще как точно да ги формулираме тези неща, процент от оборота ли ще бъде, от печалбата ли ще бъде или по някакъв друг критерии. Давам просто предложение и не правя процедурно предложение в момента за изменение, да не губим сега време да се фокусираме върху тези неща, защото дали санкцията е 2 млн. лева или 3 млн. лева отговора ще е същия. Това е моето мнение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Христов.
Някой друг от народните представители.
Госпожо Кусева, Вие искахте да вземете някакво отношение. Заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Понеже се реферира за предишната санкция от 400 000 лева до 2 млн. лева че има такава практика, искам да обърна внимание, че се отнасяше за случаи, в които не сме въвели въобще изискванията на роуминг регламента като възможност за алтернативен роуминг доставчик и т.н. В момента санкцията би могла да бъде наложена за всеки отделен случай, т.е. ако на един абонат има грешка в сметките или умишлено е направено. В България абонатите имат обикновено сметки от 10.00 лв до 15.00 лева и дори 50 000 лева е прекомерно за един единствен случай. Това в момента е предложението. В предишния случай санкцията беше в по-нисък размер. Само да уточня, както и госпожа Койчева посочи в предния регламент от 2012 година санкциите бяха въведени мисля през 2015 година. Тогава законът нямаше действащи санкции и всички оператори, независимо от това спазваха ангажиментите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12.04.2016 г. – за първо четене.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” . 9, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроекта се приема.
Преминаваме към точка Разни.
Имаше молба от господин Иванов, който за съжаление не виждам.
Има ли някой друг предложения за точка Разни. Заповядайте , господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Предложението ми е свързано с предложението на господин Иванов. На кръглата маса, която проведохме предната седмица с превозвачите те имаха желание да направим среща като кръгла маса или дискусия в нашата комисия относно нарушенията при извършването на автомобилните превози на пътници. Такава среща е имало тази седмица в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ние спряхме разискванията, тъй като друга беше темата на кръглата маса. Много е сериозен въпросът със сивия сектор в тази насока. Това е проблем не само на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, това е проблем който засяга Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи, тъй като нито един превоз на пътници, който се извършва от нерегламентирани такива превозни средства до 9 души не може да бъде спрян и по някакъв начин да му бъде оказан контрол от ИА Автомобилна администрация. Знаем, че по закон тя има възможност да оказва контрол само на тези, които имат съответно такъв лиценз за автомобилен превозвач, а голямата част от този сив сектор се държи точно от този контингент, който тя не може да проверява и там вече отношение могат да вземат както органите на Министерство на финансите и от НАП, така и от Министерство на вътрешните работи.
Затова смятам една такава съвместна среща да се проведе, на която да има представители на тези министерства и изслушване съответно проблемите на бранша. Тази среща би била много полезна и там могат да се набележат основните мерки за решаването на тези проблеми. Лично аз съм присъствал на подобни акции във времето, които се осъществяват от органите на Икономическа полиция, на Министерство на вътрешните работи, както и от ИА Автомобилна администрация през летния сезон, когато има гастрольори таксита по морето и тези акции са изключително успешни. Смятам, че това може да е един добър начин на разискване на проблемите на сектора, говоря специално за автомобилните превози на пътници, тъй като това е един много сериозен проблем и сериозни загуби се отчитат от самия сектор.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Търновалийски, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колеги, какво има да разискваме. Има контролни органи, които трябва да си вършат работата. Ние трябва ли да събираме ИА Автомобилна администрация, НАП, МВР, за да им кажем, че трябва да си свършат работата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Превозвачите в писмен вид са изявили желание за такава среща, на която искат да представят своите предложения. Едно от предложенията е, че искат да се криминализират една част от нарушенията. Те имат едни изследвания, които искат да бъдат показани на комисията и които ни дават един диапазон от 20 – 30 % загуби, които търпят от сивия сектор. Реално тези предложения се подават винаги на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но министерството и нашата комисия, това е моето мнение, не можем ефективно да ги решим, ако не чуем другите страни, които са по този казус.
Затова смятам, че една кръгла маса в тази насока би свършила такава полезна работа и предложението ми е да направим едно изслушване на бранша, заедно с представители на министерствата. Аз не виждам нищо притеснително в това да чуем какво иска браншът и да извикаме съответните органи, които могат да вземат отношение и да бъде решен въпроса.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, което го иска браншът и съответните министерства мислят, че е правилно, доколкото разбирам и вие го подкрепяте, ясно е че трябва да има законодателна инициатива. За какво ни е да събираме кръгла маса и да коментираме тези проблеми, ако искането е за криминализиране на тази извършена дейност, ще стане една говорилня. Изразявам моето лично мнение. Няма да има ефект от това, което ще направим, по-добре е да се съберат министерствата с бранша, да предложат нещо, което да дебатираме, иначе събирайки се да стане една огромна говорилня смятам че няма да има ефект.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Аз днес разговарях с министър Московски по тази тема и също мисля, че не е лошо да се направи такава кръгла маса, на която да се чуе мнението на всички, тъй като не мисля, че самата материя е черно бяла, има при това много сиви сектори в самата материя и трябва да се види, тъй като превозването с частни автомобили по мое лично мнение е много трудно да бъде хванато. По този начин може да се предприемат мерки върху които да работим срещу сивата икономика и срещу нерегламентирания превоз като цяло. Така че не пречи да направим такива постъпки
Идеята е тази кръгла маса да бъде след великденските празници, така че който иска да се присъедини, ще видим по какъв начин ще го организираме. Може да се присъедини, да участва, да даде идеи. Аз се надявам и от самата кръгла маса някакви законови инициативи да излязат.
Някой друг иска ли да се включи, не.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 15.30 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Настимир Ананиев/
