1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602 – 01- 21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602 – 91- 15, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо гласуване.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

---

На 11 май 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602 – 01- 21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602 – 91- 15, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо гласуване.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред на заседанието е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602 – 01- 21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г. - за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602 – 91- 15, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо гласуване.
3. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни
Предлагам ви да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне , обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602 – 01- 21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г. - за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерство на вътрешните работи
Г-жа Светлана Ценева – директор на дирекция Български документи за самоличност
Представители от Министерски съвет:
Г-н Антон Герунов – началник на политическия кабинет на вицепремиера Бъчварова в Министерски съвет
Г-н Божидар Божинов – съветник към кабинета на вицепремиера Бъчварова в Министерски съвет
Г-н Атанас Славов – съветник към кабинета на вицепремиера Бъчварова в Министерски съвет.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Заповядайте, господин Герунов.
Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди всичко бих искал да извиня ресорният заместник министър господин Красимир Ципов. В момента паралелно текат три заседания в комисиите на Народното събрание. Каза, че ще направи всичко възможно да се присъедини, включително за да защити законопроекта към комисията.
Предлагам въпреки това да се придвижим по точка първа, като го представя аз от името на вицепремиерът госпожа Румяна Бъчварова.
Преди всичко законът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи е неотменна интегрална част от цялостните усилия на правителството за електронна идентификация. Към момента имаме около 3 000 услуги, които се представят от администрацията на гражданите, от тях едва 300 са електронни. Огромният проблем при тези около 300 електронни услуги е, че те могат да бъдат много труднодостъпни от гражданите. Основният начин това да се случи към настоящия момент е чрез закупуване на квалифициран електронен подпис, който както струва средства на гражданите, така изисква нетривиална процедура за неговото прилагане.
Приетият днес в Пленарна зала Закон за електронната идентификация предвижда въвеждането на електронен идентификатор, който да позволи на гражданите по един лесен и удобен начин да се идентифицират пред държавната администрация за нуждите на предоставяне на административни услуги, така че в един по-пълен план и по-пълен мащаб да могат да се възползват от услугите на електронното правителство. В предложеният пред вас законопроект се създава правна възможност личните карти на българските граждани да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност, както и опционална възможност ако те имат желание в личните карти да бъде включен квалифициран електронен подпис.
Законопроектът разбира се е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация, която днес беше прието от Пленарна зала, както и отговаря на изискванията на националното европейско законодателство. Приложимият регламент в случая е (ЕС) № 910/ 2014 година. Регламент, който казва какви са изискванията за националният идентификатор и казва, че има четири нива на сигурност, които да могат да бъдат приложени към съответния документ.
Предложеният национален цифров идентификатор в Закона за електронната идентичност и на вашето внимание представения Закон за българските лични документи е идентификатор на ниво 4. Подобен идентификатор до този момент нямаме в държавата и той следва да бъде единствения уникален най-сигурен идентификатор, който българските граждани ще използват в своя Интеракт с електронното управление.
Законопроектът е много подчертано технологично неутрален, като се осигурява възможност подзаконовата нормативна уредба да бъде актуализирана в синхрон с последните технологични достижения, международни стандарти за информационна сигурност и не на последно място защитата на личните данни.
Въвеждат се разпоредби, които казват каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти.
Предвидено е заявяването на желание да се използва електронната идентификация според правото на изричния отказ, т.е. по подразбиране българските граждани получават електронен идентификатор в своята лична карта.
Предвидено е квалифицираният електронен подпис да може да бъде също така вграден по желание на гражданите ако те изявят изрично желание затова, както е и предвидена възможността от съображения за сигурност и във връзка с нуждите на Министерство на вътрешните работи по изричното желание на гражданите да бъдат вписани и биометрични данни.
Отчетена е необходимостта от осигуряването на допълнителни защити и повишаване на сигурността.
Уважаеми дами и господа народни представители законопроектът следва най-високите стандарти за информационна сигурност, които ще защитят както личните данни на гражданите, така и техните биометрични данни.
Това, което законопроектът не предполага е задължителна смяна на личните карти на българските граждани, като тази промяна ще стане поетапно, след неговото въвеждане.
По данни на Министерство на вътрешните работи всяка година поради изтичане на срока на валидност – изгубване на картите, навършване на 14 годишна възраст се издават около 600 000 нови лични карти. С това темпо около 600 000 нови лични карти ще бъдат подменени българските лични документи, докато се стигне до момента, в който всеки български гражданин ще има чип за електронна идентификация на своята лична карта, ако не е изявил желание това да не е така.
В общи линии при постигане на широкото разпространение на средството за сигурната електронна идентификация ще се постигне и унифициране на достъпа до електронни административни услуги.
Законът се предвижда да влезе в сила от 01 януари 2018 година, тогава когато Министерство на вътрешните работи ще има техническата възможност за издаване на лични документи с електронен носител.
Накратко през 2018 година ще бъде готова както инфраструктурата, така и надяваме се законовата и подзаконовата нормативна уредба, която да позволи масовото, но все пак ритмично въвеждане на сигурен, достъпен, удобен електронен идентификатор за българските граждани. Така че това е законът накратко и сме отворени за всякакви въпроси.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Герунов.
От Министерство на вътрешните работи нещо искате ли да добавите. Не.
Заповядайте колеги народни представители ако имате въпроси, мнения.
Заповядайте , господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от Министерски съвет, господин Герунов, споменахте че това е законопроектът, който днес мина през зала, той ли е.
Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ: Не, систематично е свързан с него.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Той е систематично свързан, но не правите ли промени в този законопроект, който днес мина през зала от Преходни и заключителни разпоредби на този законопроект, защото той не е обнародван. Ако не е обнародван, по какъв начин ще се случат промените след това. Само това ми е въпроса.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Преди да ви дам думата, искам да напомня, че господин Цветанов в реплика на господин Денчев обясни, че §6, който ние отхвърлихме от днешния закон, всъщност ще влезе в Закона за личните документи и това е точно тази добавка, която дотогава ще бъде обнародвана.
Ако искате да вземете думата господин Герунов, заповядайте.
Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ: Не.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имате ли други мнения. Не. Закривам дебата.
Поставям на гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602 – 01- 21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602 – 91- 15, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
Г-н Ивайло Московски – министър
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Михаил Захариев – главен секретар
Г-жа Ралица Пеева – началник на отдел Правен и икономическо регулиране
Г-жа Гергана Зафирова – старши експерт в отдел Правен и икономическо регулиране
Представители на Министерство на вътрешните работи:
Г-жа Ива Захариева – началник сектор в дирекция ЕС и международно сътрудничество
Г-н Атанас Атанасов – инспектор в отдел Гранични проверки в Главна дирекция Гранична полиция
Представители на Министерство на външните работи:
Г-н Момчил Панчев – специалист в дирекция Консулски отношения към МВнР
От Асоциацията на българските авиокомпании
Г-жа Валентина Лулева
Г-жа Яна Янева
Давам думата на вносителите да представят законопроекта. Заповядайте, кой ще го направи.
Г-Н МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин министър, господин заместник министър, дами и господа, накратко искам да ви представя мотивите във връзка със закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
По инициатива на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) беше създадена работна група, с участие на специалисти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи от Държавна агенция Национална сигурност и Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. Също така бяха привлечени и специалисти от Министерство на правосъдието и други експерти, за да се разработи едно много кратко изменение във връзка с прилагането на директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 година. Става дума за таксата, която се налага при нарушение, осъществено от авиокомпаниите за валидността на визата, която е поставена на паспорта. Ползваме опитът на Германия, които прилагат § 4 и § 1, буква „а” от директива 2001/51/ЕО, като определят максимална глоба в размер на 1 000 евро, предвид икономическото състояние в България. До този момент глобата е била в размер на 6 000 лева, но предвид икономическото състояние и възможностите на авиокомпаниите и немския опит беше взето решение от работната група и се предлага да се измени сумата от 6 000 лева на 2 000 лева.
Това е в общи линии изменението, което се предлага.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Някой иска ли от другите министерства да вземе думата или от Асоциацията на българските авиокомпании.
Заповядайте.
Г-Н ТЕОДОР ДЕЧЕВ: За протокола Теодор Дечев, директор Индустриални политики в Асоциацията на индустриалния капитал.
Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя по принцип и общо взето в детайли Законът за изменение на Закона за чужденците. Ние смятаме, че има два положителни момента. Първият това е редакцията, която е направена на ал. 1, т. 1 на чл. 20. Ние смятаме, че тя е значително по-адекватна от предишната редакция. Действително и сега възникват въпроси с тълкуването и изображението на снимката с цел установяване самоличността на притежателя, но при всяко положение новата редакция е за предпочитане пред предишната.
Също така ние смятаме за много разумно и напълно съответстващо на съществуващата икономическа ситуация промяната в чл. 51 сумата да се замени от 6 000 лева на 2 000 лева. Смятаме, че аргументите на работната група са напълно основателни и разумни. Рядко се случва, но това е един от законопроектите с добре формулирани мотиви. Обикновено когато разглеждаме някакви законопроекти в мотивите четем преразказ на законопроекта. Това е един случай, когато е добре мотивиран законопроекта, за което можем само да направим комплимент на вносителя.
В този смисъл Асоциацията на индустриалния капитал в България като национално представена работодателска организация, чиито член е и Асоциацията на българските авиокомпании подкрепя законопроекта.
Ние предлагаме на уважаемата комисия да го гласува без изменение. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз. Някой друг. Колеги народни представители заповядайте ако имате въпроси
Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател. Господин министър, господин заместник министър, аз не разбрах, ако може да уточните, тази санкция ще касае само авиопревозвачите, така ли е, не другите превозвачи – сухопътни, морски.
Г-Н МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Само авиопревозвачите.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Още нещо искам да попитам. Всички сме пътували и знаем каква е отговорността на авиокомпанията затова, че е пропуснат пътник, който е с нередовни документи. Авиокомпанията не го проверява. В същото време при другите видове транспорт това не е така.
Г-Н МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Аз ще ви обясня как става на практика при авиокомпаниите. Пътникът се чекира, което се извършва от агент, който по принцип е в някакви договорни отношения с авиопревозвача, тъй като авиопревозвачите не извършват чекирането. Това фактически са хендлинг агенти. В София има три такива – Летище София, Суис спорт и Голдеър Хендлинг. Трите компании имат право да обслужват пътници и ги обслужват на базата на договори с авиопревозвачите. Когато пътникът отиде на чекинг гишето и си подаде паспорта, ако става дума за превоз в Европейския съюз въпрос за визи няма. Когато се сверяват данните от личния документ с данните, които в пийнала са вкарани при купуването на билета и когато всичко съвпадне се чекира пътника и се пуска нататък. Когато става дума обаче за превоз към трети страни, когато има визов режим, чекиращият агент е задължен да гледа тези неща, които са по билета, също така и визата, дали има валидна виза. Когато това нещо обаче той не го направи, вече следва нарушението и пътника влиза в този параграф, по който се глобява авиокомпанията, но авиокомпанията естествено при добре сключен договор може да си вземе парите от чекинг агента, тъй като превозвачът е отговорен за превоза на пътника, а чекинг агента е само негов агент и при негово нарушение авиокомпанията си взема парите от чекинг агента. Затова този риск общо взето доста е намален, така че ако случайно се допусне поне глобата да не бъде толкова висока.
Г-ЖА ИВА ЗАХАРИЕВА: Ако може аз да допълня. За протокола Ива Захариева от Министерство на вътрешните работи.
Всъщност ние не въвеждаме ново правило. Ние работим и с дефинициите, които се използват в Закона за чужденците в Република България за превозвач, който включва сухопътни, въздушни и морски превозвачи в тези граници. Единственото, което правим е не да вменяваме ново задължение на превозвачите, а да облекчим тяхното положение, като намаляваме глобата, санкцията която се налага за неизпълнение на задължението и като облекчаваме тяхното задължение не изискваме да имат някакви професионални качества да могат да проверяват редовността на документите, което означава че те трябва да могат да проверят дали е фалшив документа, а ги ангажираме да проверяват единствено и само дотолкова дали е валиден документа, да проверят в документа „валиден до...” дали това е спазено и дали има явни зачертавания и дали снимката в документа отговаря на приносителя. Това не са някакви допълнителни и тежки задължения, напротив ние облекчаваме настоящото положение.
По отношение на Вашият въпрос относно практиките те са същите както и към момента.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг има ли въпроси. Не, не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602 – 91- 15, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Благодаря на гостите по тази точка.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гости по тази точка са:
Г-н Ивайло Московски - министър
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Искам да ви напомня правилата по чл.27. Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.
Моля всички да се съобразявате с това.
Първи кой ще зададе въпрос от групата на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, въпросът ми е свързан с разискванията, които имахме в началото на м. април по отношение на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Тогава господин министър Вие ми казахте, че се готвят промени по отношение на изпитния процес. Ако може да ни запознаете с това дали са готови тези промени и докъде сте стигнали. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ:
Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Вълков, набелязахме пакет от мерки основно в две направления.
Първото направление. Все още колегите в министерството извършват обобщен анализ по контролните дейности на няколко ведомства с идеята те да бъдат окрупнени в един или може би два контролни органа, които да се занимават с контрола на пътя. Предполагам, че в рамките на един месец ще приключат този анализ и ще го предоставим на Министерски съвет и на министър председателя политически да се вземе решение тези функции къде да бъдат вменени.
Мотивите за този анализ и това наше предложение са многократно заявявани. Ние считаме, че в контролните дейности корупционния натиск като процент риск върху служителите е много голям. Считаме, че нивото на възнаграждение особено в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е изключително ниско. Считаме, че до голяма степен проверките които се извършват са тип дублирани проверки, т.е. проверява се едно и също нещо, само че всеки го ползва с различни цели.
От тази гледна точка считаме, че ще бъде целесъобразно да бъдат окрупнени контролните функции на пътя.
По второто направление, по което взехме решение да приложим допълнителни мерки е начинът на провеждане на шофьорските изпити. Техническата спецификация вече е готова. Може би максимум до две седмици ще бъде готова, т.е. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно Изпълнителна агенция автомобилна администрация ще може да стартира процедура за възлагане и изпълнение на поръчка за създаване на така наречените изпитни терминали. Ние им казвахме кабинки, но правният термин е изпитни терминали. Те ще представляват, засега така сме решили, само на територията на офиси на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация в цялата страна на регионален принцип. Такива изпитни терминали да бъдат изградени, да бъде осигурено шумозаглушаване, звукоизолиране в тези терминали, да бъде оборудвано с видеонаблюдение с опция ще предлагаме на всеки кандидат да подпише декларация в случая че е съгласен да бъде излъчвано провеждането на неговия изпит и съответно да може в рамките да кажем на година най-късно те да бъдат изградени.
Мотивите са няколко. Първо казвам, че максимално ще бъдат концентрирани в офиси на ИА Автомобилна администрация, защото считаме, че практиката да се провеждат и да бъдат в помещения на автошколите би могла да бъде дискредитирана по някакъв начин. на нас ни предстоят тепърва няколко срещи с представителите на автошколите, тъй като ако приемем, че системата в ИА Автомобилна администрация на ниво изпитващи по някакъв начин е дискридитирана, не сме съгласни така формулираната теза от автошколите, че е само наша вината. Ако един човек е неграмотен и е стигнал до изпит и по някакъв начин е пробил системата, какво биха казали автошколите че този човек примерно месеци наред се е обучавал при тях и никой не е забелязал че е неграмотен. Това ни е единият мотив.
Вторият нн мотив е, че действително това би осигурило макар и радикално и крайно изключително категорично недопускане на субективен фактор и на манипулиране на изпитния процес.
Допълнителна тема е, и тук нямам решение все още, по техническа спецификация колегите са изчислили, че изграждането на тези изпитни терминали би струвало някакъв допълнителен бюджет. Може би сумата ще бъде около 80 000 – 850 000 лева, не знам още точно колко. Така че предстои да искаме актуализация на бюджетът на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация от Министерство на финансите. Надявам се да ни подкрепят. Такъв бюджет нямаме разчетен към момента.
Общо взето това са набелязаните мерки, които ще следваме в предстоящите няколко месеца.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин министър.
Реплика няма, преминаваме по реда.
Кой ще зададе от БСП Лява България въпрос? Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, моят въпрос е по отношение на приватизацията на БДЖ Товарни превози. Какво се случва, докъде стигна? Някъде бях чел, че до м. март ако няма движение, ще се развива дружеството. Моля да ни запознаете с това.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Търновалийски, точно така, прав сте. Малко корекция, аз помолих Агенцията за приватизация като краен срок края на м. април. Ние всъщност го прострочихме малко, но към края на м. април няма заявен абсолютно никакъв интерес за закупуване на БДЖ Товарни превози от какъвто и да е инвеститор, при което политическото решение, което бяхме взели за приватизация вероятно няма как да се осъществи. Утре съм поканил всички синдикати, заедно с ръководството на Холдинг БДЖ, заедно с ръководството на БДЖ Товарни превози на среща. Ще обсъдим ситуацията. Лично моето мнение, което ще предложа е компанията да започне преструктириране, с цел оздравяване.
Действително колкото по-дълго държим компанията ако мога така да се изразя „във въздуха”, без решение каква ще и е съдбата, толкова по-лошо за нея, защото те на практика не могат да сключват дългосрочни договори, споразумения, тъй като всеки един потенциален клиент на компанията иска някаква сигурност да има. ние очаквайки постоянно да стане приватизация лишаваме от възможността в компанията това да се случва, така че ако утре всички страни, които имат интерес от развитието на компанията, в случая и синдикати и ръководството на БДЖ стигнем до единна позиция, ще започне планирано. Ние имаме разработен някакъв план. Той включва в себе си и процес на оптимизация, но считам че ще намерим сечението и баланса между начина това да се случи.
Като цяло, да кажем сравнено с предната и по-предната година оперативната загубата на компанията намалява. Целта ни ще бъде тя да я сведем до минимум, дай боже ако можем да я изкараме на нула ще бъдем всички радостни.
Това предстои да се случи утре. Моето намерение е да предложа на синдикатите ръководството на БДЖ да започне с реализацията на плаз за преуструктуриране и оздравяване, доколкото можем разбира се. Имайте предвид, че на БДЖ Товарни превози нямаме възможност и право да предоставяме държавна помощ.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Реплика ще ползвате ли.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Репликата е свързана с футболният отбор, който е на БДЖ Товарни превози. Какво се случва с него и какви успехи постига?
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Излязла е някаква статия, която аз не съм чел и попитах ръководството на БДЖ за какво става въпрос. Преди един месец са ми пуснали един SMS: „Футболният отбор е към отделно юридическо лице Локомотив БДЖ. То не е част от БДЖ. В уставът на дружеството е посочено, че дейността се финансира само и единствено от членски внос на физическите лица членове и от дарения. Играчите в отбора са служители на БДЖ. Преди това е имало подобно сдружение, но си го присвоиха физическите лица членове на Управителния му съвет. Пращали са други отбори извън БДЖ по състезания. Сега не може да бъде присвоено защото Управителният съвет се определя от ръководството на БДЖ, което и да е то, сега или в бъдеще.
Целта навсякъде е да участват служителите на БДЖ, а не други отбори да представляват железниците”.
Това са ми написали в отговор на моя въпрос.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: По процедура господин Вълков, заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: По начинът на водене на заседанието, господин председател.
Смятам, че по този начин се изчерпа възможността за задаване на въпроси от парламентарната група на БСП, тъй като това смятам, че е втори въпрос.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: И аз съм съгласен с Вас. Продължаваме по реда. Мисля, че беше изчетен отговора на министъра.
Не виждам представители на ДПС.
От Реформаторският блок аз единствено ще попитам министъра тази среща, която казахте със синдикатите за утре свързана ли е с Колективния трудов договор, който трябва да се преподписва.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В БДЖ са подписани вече колективните трудови договори, единствено в НКЖИ не са, но предстои да се подпише такъв договор. Няма никаква драма.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
От Патриотичният фронт, господин Веселинов заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, доколкото ми е известно вследствие на блокадата по гръцката граница има едно чувствително насочване на железопътен трафик през България. Същевременно в неформални разговори с колеги, които в Гърция се занимават с транспорт, стана ясно, че на българска територия има участници, които пречат и забавят този трафик. Прави ли се нещо за подобряване състоянието на инфраструктурата, с оглед на това да бъде това трасе привлекателно за транспорт от страна на гръцките спедитори.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това, което знам и мога да отговоря е, че в началото на м. юни т.г. има смесено заседание на комитета на железниците и там ще се обсъдят всички тези въпроси между България и Гърция.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, реплика ще ползвате ли.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е може би конюктурно събитие, което позволява някакви допълнителни приходи НКЖИ да реализира. Може би е необходимо по-бързо да се действа, с оглед на това да не търсят нашите южни съседи някакви други алтернативни маршрути, за да могат достатъчно бързо да си транспортират товарите.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да, прав сте абсолютно. Каквото зависи от нас го правим като инициатива, но все пак трябва и от тяхна страна да има заявено съгласие и готовност за такъв разговор. Така са го обявили за началото на м. юни т.г.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Продължаваме с въпросите. От БДЦ няма представители. От АБВ заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос ще бъде свързан със Законът за пристанищните такси, който приехме наскоро, които трябваше да се случат. В момента доколкото знам все още няма такива. Кога може най-бързо да стане това?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Въпросът е много конкретен, помолих и колегата за съдействие за да мога да отговоря. Отговорът, който можем да дадем е, че е подготвен драфт вариантът, нанасят се окончателни корекции. Предполагам, че на следващото или по-следващото заседание на Министерски съвет ще се внесе за разглеждане.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имате ли реплика.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Не, нямам.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: От Атака нямаме представител.
Започваме с вторият кръг от въпроси. Парламентарната група на ГЕРБ ще зададе ли втори въпрос. Не.
От БСП Лява България вече се изказаха.
Заповядайте, господин Свиленски за процедура.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, ако ми дадете думата аз разбира се няма да задам втори въпрос, но не виждам смисълът, при положение че имаме един от министрите от кабинета, който е от най-редовните министри и идва на всички блиц контроли, има желание да отговаря, подготвен е, и вие технически го пазите. Защо го пазите не е ясно? Днес на блиц контрол вицепремиерите на Министерски съвет не дойдоха. Ако искате да няма парламентарна република казвайте, да си ходим. Господин министърът е тук, заместник министъра е тук, има представители на медиите, има някакви очаквания и сега с някакви процедурни хватки няма да задаваме въпроси. Добре, няма да задаваме въпроси. Не знам кой има полза от тази работа при положение че има време, някои от колегите нямат въпроси, друг път вие ще имате повече въпроси. Не виждам какво се постига с това нещо.
Ако ми дадете думата, ще задам втори въпрос по политика, на която господин Московски с удоволствие би отговорил.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, аз мисля че вашето поведение като все пак втора политическа сила е несериозен, като имам предвид втория ви въпрос. Ако вие се държите сериозно и ние ще се държим сериозно. Ако искате да задавате въпроси, свързани с политиките го направете., а не да задавате въпрос свързан с футболен клуб на БДЖ.
Заповядайте за втори въпрос, след като имате такова голямо желание.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, задавам Ви въпрос като част от правителството. Знам, че въпросът който ще Ви задам не е във Вашия сектор, но е свързан изцяло с транспорта и това е въвеждането на ТОЛ системата и е точно по политиката на правителството, няма да искам конкретни данни, конкретни цифри и конкретни факти.
Въпросът ми е следния. Тъй като обявената поръчка от Агенция Пътна инфраструктура противоречи на законодателството Вие готов ли сте и какво според Вас трябва да се направи, за да бъде тази поръчка спряна, за да може да бъде обявена поръчка, която да е с честни критерии. Да, знам че Вие не сте пряко ангажиран.
Моят въпрос към Вас е българското правителство ли реши 85 % от територията на България да бъде таксувана. Българското правителство ли реши кой вид система да бъде избрана или Министерство на регионалното развитие и благоустройството или Агенция Пътна инфраструктура. Къде се вземат решенията по този толкова важен за България сектор, който трябва да събира от тук нататък плащането, таксите, обслужването на международния превоз, защото каквото заложим сега, това ще бъде след години, ще го плащат всички българи, всички превозвачи и затова излязоха на протест тези автобусни превозвачи, които виждат какво ги очаква когато бъде въведена системата във вида, в който се предвижда? Въпросът ми е правителството има ли ясна позиция или това са действия на единици или на някакви държавни служители, които са си прокарали някакъв техен интерес. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имаме процедура. Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, извинявайте, но колегата Свиленски отново продължава с несериозното си отношение към нашата комисия. Не може да се задава въпрос на министър, който не е от неговия ресор. В чл. 27 пише какви въпроси могат да се задават и изключенията на тези въпроси.
Ако господин Свиленски желае да получи отговор на този въпрос би следвало да го зададе по съответния ред. Писмено или устно да получи отговор на въпросът, който го интересува. Защо трябва да пита господин Московски за неща, които не са от неговия ресор? Затова считам, че той си зададе вторият въпрос. Не бива да давате думата на господин министъра да отговаря, защото това не е в неговите прерогативи и да преминем нататък с въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви , господин Иванов. Все пак ако господин Московски иска да изрази становище му давам думата, за не остане с впечатление опозицията че го пазим, крием и т.н.
Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм с голямо уважение към всички членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Нееднократно сте подкрепяли политиките, които провеждаме, даже тук не сме се оцветявали партийно, за което ви благодаря. Доколкото мога разбира се ще отговоря на господин Свиленски.
В случаят би казал, че колегите от БСП също са коректни.
Това, което знам принципно решение на Министерски съвет за въвеждане на ТОЛ система има и то в никакъв случай не определя в детайли по какъв начин да бъде имплементирано.
Действително институциите, които се занимават с процедурата за изпълнение на такъв проект са Агенция Пътна инфраструктури, респективно Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това, за което съм информиран е, че те са определили някакъв обхват. Наистина не съм запознат дали това е в действителност 75 % от пътната мрежа на страната, но като принцип подкрепям въвеждането на ТОЛ системата. Многократно сме говорили затова, а то е защото единствено пътната мрежа на страната не генерира разходоориентирани такси, което нася щета на отделните други видове транспорт, тъй като те пък работят с разходоориентирани такси. На практика се получава, че държавата от една страна субсидира поддръжката и изграждането на пътна инфраструктура. От друга страна ниските такси, които се събират, особено говорим конкретно за транзита, който по доклад на Световната банка е повече от 50 %, пък привличат по-голям интерес да се превозват стоките не по железница или по кораби, а и основно по пътната мрежа. Това създава сериозен дисбаланс върху транспортния сектор. Така че по принцип аз го подкрепям и ще настоявам да се въведе ТОЛ системата. От там нататък всички теми, които касаят определени изключения като интересите на уникалните за България автобусни превозвачи, те биха могли да намерят отражение в някакъв механизъм, който да се приложи към тях. Частно да ви кажа интересувам се от това само като тема, нито влизам в детайли, нито съм се интересувал от вида и начина на процедурата, която колегите са стартирали. Така че там аз наистина не мога да ви отговоря. Това мога да кажа.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Свиленски, заповядайте за реплика.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин министър.
Наистина бяхте точен и коректен. Ние също подкрепяме и разбираме, че това е може би най-справедливият начин за заплащане на превоза по пътната инфраструктура. Пак ви казвам като министър ще Ви информирам, аз ще направя всичко възможно това да стане и през парламентарната трибуна, но Вие имате по-пряк достъп и до министър председателя. Действително системата е предвидена върху 85 % от мрежата, от 20 000 км попадат 17 000 км. Аз съм прочел поръчката, която е обявена и единственият критерии за оценка за класиране е най-ниска цена и дума не става експлоатация, поддръжка и други плащания. Моите притеснения, които ще бъдат след това притеснения на парламентарната група след като ги запозная са, че има опасност да спечели фирма, която да даде много ниска цена, а след това тази система да ни излезе златна. Затова Ви сезирам и Вас, предайте го където трябва. Ще се опитаме да го направим и през парламентарната трибуна, за да стане ясно за обществото и понеже срока за поръчката не е изтекъл, той е 31 май т. г. поради тази причина Ви моля ако можете да направите така, че тази поръчка да бъде спряна сега, а не след като бъде избран изпълнител и тогава държавата да търпи щети затова, че е анулирала спечелена поръчка. Благодаря ви още веднъж.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, нещо сериозно искам да Ви кажа. Вие имахте изказване по БНТ по отношение на ТОЛ таксите, след това проверих този въпрос и ми казаха, че първата година е за сметка на фирмата, която е направила системата. След това от държавно предприятие ще се извършват ремонтите по тази система. Това ми обясниха колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, нека когато получим повече информация за тази поръчка да я дискутираме.
Продължаваме с въпросите. Господин Веселинов, имате ли втори въпрос. Заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин председател, господин министър, може би като доразвитие на първият въпрос, който зададоха колегите от БСП за БДЖ Товарни превози искам да попитам следното. В някои електронни издания излязоха критични съобщения за предстоящо съкращение на хиляди служители в тази фирма. Има ли някакъв предварителен разчет за оздравителните мерки, които се предвиждат, тъй като мисля че е важно да има някаква стабилност на системата и да не се създава паника в нея.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря за въпроса.
Планът за преструктуриране, който колегите още по време на стратегията за БДЖ бяха разработили като алтернатива на това да няма приватизация включва всички мерки, които касаят оптимизиране на процесите в дружеството, освобождаване на неоперативни активи и разбира се съдържат в себе си вариант за оптимизация на персонала. Предварителни разчети има и към момента това, което колегите ще предложат, след като приключим утре заседанието и да решим по принцип какво ще се случва, ще продължат вече на ниво ръководство на БДЖ и синдикални организации да започнат разговори. Към настоящият момент около 3 500 човека работят в БДЖ Товарни превози. Става въпрос за оптимизиране на персонала в границите може би между 600 и 800 човека, като първо ще бъде направен анализ, за да може безпроблемно да се следва някаква логика за хората, които предстои да бъдат пенсионирани и след това разбира се ще се водят разговори със синдикатите и ръководството. При всички положения оперативният персонал ще бъде максимално запазен, плюс това не говорим и за шоково освобождаване на хора. Ще бъдат направени разчети и план в който това да се случи, но без това няма как да мине, трябва да има оптимизация на персонала. Това са предварителни разчети.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин министър.
Втори въпрос от господин Кадиев от АБВ. Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос ще бъде подобен на този, който зададохме в предишното заседание. Отново ще върна лентата назад. Тогава аз Ви попитах какво трябва да се направи, за да няма втора такава блокада, защото видях колко пъти бяхте там и какво унижение трябваше да понесете, за да помогнете на превозвачите. Не след дълго нашите превозвачи решиха да блокират границата и аз ще ви кажа защо. Защото това беше единственият начин първо да покажем, че ние не сме безпомощни и търсим начини за някаква регулация по този начин на протести. Излязоха от туристическият бранш, изкараха огромни цифри колко ние ще загубим и колко ще спечелим.
Аз ще задам този въпрос към министър Ангелкова, защото знам какво се случи там.
Какво се случи в крайна сметка? В крайна сметка се оказа, че българските туристи бяха в Гърция, а гърците ги нямаше в България и всъщност ако ние бяхме затворили границата румънските туристи щяха да бъдат в България, нямаше да бъдат в Гърция. Там също загубихме страшно много. Аз виждам, че гърците отново се подготвят, защото виждам че държавата е неуправляема, там не може да наложи някакъв контрол.
В тази връзка ви питам какво бихте предприели от тук нататък, защото аз си мисля, че като дойде зимата отново ще бъдем блокирани и отново ще трябва да ходите там и да се унижавате.
Това ми е въпросът и дано да има някакви по-конкретни мерки, защото в крайна сметка нашите превозвачи загубиха около 20 млн. лева, приблизително казвам. Колко ще загубят следващата година не знам.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Поводът за искане на българските превозвачи за блокада по Великден беше едно конкретно писмо, тъй като по време на блокадата и на кризата Европейската комисия оторизира със системата да се занимава и да отговаря комисарят по вътрешен пазар госпожа Бианковска. Всъщност около две седмици преди обявяването на намерението на превозвачите да блокират границата по Великден, официалният отговор от госпожа Бианковска беше качен на линк на сайта на един наш евродепутат, който пък ние оторизирахме да поддържа кореспонденция там. Това е господин Радев. Отговорът е от около 3 страници и общо взето гласи следното: оправяйте се с Гърция. Това си е проблем между България и Гърция. След това българските превозвачи възнегодуваха и взеха това решение.
Това, което конкретно като мярка ще продължим да правим е да настояваме, и ние го правим към момента, Европейската комисия да да изработи механизъм, инструментариум, с който да се намесва в подобен тип кризи по време на самите кризи. Такъв тип кризи са се създавали между Белгия и Холандия, между Франция и Испания, доколкото знам има случаи между Австрия и Италия. Всеки един от тези случаи са се разрешавали по някакъв начин от само себе си или след комуникация на съответните две държави. Процедури по възлагане на санкции, обезвъзмездяване на щети са започвали 3 или 4 месеца след това. Считаме, че това не е правилно и не е работещо и ще продължаваме да настояваме Европейската комисия да изработи механизъм, с който буквално дни след започване на тази криза да може да се намесва. По какъв начин могат те да си измислят режим или инструменти според мен те трябва да изработят такъв механизъм, защото в противен случай се изострят отношенията между двете държави. В случаят Гърция официално обявява: „Това са незаконни действия и въпреки това няма вкараме жандармерията да ги бие” и от там нататък нещата ескалират. Относно печалбите и загубите на туристическият бранш и на превозвачите, за превозвачите са ясни доказуеми фактите, даже загубите са около 25 млн. лева от тази блокада, за туристическия бранш не съм компетентен, не мога да смятам, но не виждам защо ако е затворена границата с Гърция туристическия бранш ще загуби, по-скоро ще спечели. Тук разсъждението за загуби от туристическият бранш по-точно идваше от туроператорите, тъй като те са поели ангажимент за резервации и когато не се осъществят тези резервации те вероятно ще трябва да връщат и някакви пари на хората , които са ги направили. Не съм компетентен по тема туризъм и не мога да разсъждавам по тази тема с данни и цифри.
Това, което е като конкретна мярка е че ще продължим да настояваме да има изработен механизъм от Европейската комисия в подобен тип кризи да се намесва по време на самата криза, да не се допуска тя да продължава месец, два.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте за реплика, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви господин министър за коректния отговор. Аз няма да спра да задавам този въпрос, докато не се вземе някакво отношение от страна на Европейската комисия в Брюксел и то най-вече правя го заради бранша и заради вас, защото видяхте в крайна сметка какво се случи тази година. Трябваше да ходите да се унижавате там пред гръцките фермери, което не е добре за нашия имидж.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Приключихме с дебатите по тази точка. Това беше последният въпрос. Благодаря на господин министъра и на заместник министъра за отделеното време.
Преминаваме към ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред – Разни.
Някой иска ли с нещо да се включи по тази точка, да зададе въпроси. Не виждам да има желаещи.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за участието.

Край на заседанието: 16.00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Настимир Ананиев /