1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р О Т О К О Л

На 15 юни 2016 година от 14. 45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред на днешното заседание е следния:
1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни
Предлагам ви да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По тази точка имаме трима гости:
Г-н Ивайло Московски - министър
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна
Искам да ви напомня последната алинея на чл.27 и тя е за времето за изказване. Времето за изложение на въпросът е до 2 минути, отговора на министъра е до 3 минути. Народният представител задал въпроса има право на реплика до 2 минути, а министъра на дуплика също до 2 минути. Ще помоля всички да се съобразяват с това време.
Първи ще зададат въпрос представителите на парламентарната група па ПП ГЕРБ. Кой ще зададе въпроса? От ПП ГЕРБ ще зададат въпросът си по-късно.
Ще дам право първи да зададат въпрос от парламентарната група на БСП Лява България. Кой ще зададе въпроса?
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, въпросът който искам да задам е следния. Преди десетина дни всички станахме свидетели на обир на две пощенски станции с немалка сума пари, които бяха откраднати. Впоследствие се разбра, че тези пари са застраховани и за пощата няма да има щета, няма да има щета и за българските пенсионери предполагам. Остава въпросът как е гарантирана сигурността на Български пощи ЕАД. Задавам въпросът в контекста на това, че преди няколко седмици както знаете имаше проблеми, скандали, поръчка за една охранителна фирма, обжалване. Изобщо да ни информирате как е приключила сагата с избор на изпълнител. Коя фирма в момента пази пощите? Приключила ли е обществената поръчка или пак е нещо временно до насрочване на конкурс и гарантирана ли е сигурността на Български пощи ЕАД от гледна точка на фирмата, която пази сградите, парите и всичко, каквото трябва да се охранява в това дружество. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Свиленски, както и Вие самият казахте, действително най-вече за българските граждани, по-специално за българските пенсионери няма да има проблем. Пенсиите са изплатени. Имаше единствено половин ден забавяне заради организационни въпроси, свързани с последствията от самия обир. Процедурата по инкасо дейността на пощите е аутсорсвана, тя се изпълнява от фирмата ВИП Секюрити. Спечелена е поръчката по надлежния ред, по Закона за обществените поръчки, като със сигурност Български пощи ЕАД доколкото се спазват така разпоредени критерии за съхранение на ценности, пратки и парични средства имат класификатор, на който те отговарят на първа степен. Така съм информиран, което означава съхранение на доста по-големи суми от тези, които бяха откраднати от трезора на пощата в Хасково. Аз не съм видял документ, така се тиражираше , че имало дадени някакви предписания, до момента такова нещо не съм видял. Не съществува, поне при мен не е стигнало. В пощата няма писмен документ, който да дава препоръки и предписания за допълнителни мерки за сигурност там където има възможност да се съхраняват. Считам, че към момента пощите отговарят на условията.
В годините назад подобен тип обири са правени от значително по-осигурени помещения, дори в трезори на банките, така че няма как да очакваме пощата да е по-сигурно място дори от една банка.
Колегите правят редица срещи по тази тема, съответно и с експерти. Така че ако може нещо действително да бъде превантивно подсигурено да не се позволява наистина такава щета ще бъде допълнително взето като мярка, но те към днешна дата си отговарят на класификатора, който им разрешава да съхраняват пак казвам, дори значително по-големи средства от тези, които бяха откраднати.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Реплика имате ли . Не.
Продължаваме нататък по реда. От ДПС не виждам представители. След това Реформаторския блок. Аз ще задам въпрос.
Уважаеми господин министър, бихте ли предоставили малко повече информация как вървят процедурите за концесията за летище София. Доколкото знам вече са пуснати документи на сайта и също така в медиите прекалено често се появяват публикации относно отдаването на концесия на летище Пловдив. Ако може да дадете малко повече информация в тази насока. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще започна отзад напред. За летище Пловдив постъпиха искания от фирми, закупили документи, с желание за удължаване на срока и ние взехме решение на комисия да се удължи срока с два или три месеца, отчитайки че все пак сме в летен период. Параметрите за летище Пловдив също може да ги видите. Документацията е публична и тя е на сайта на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Очакваме към летище Пловдив също засилен интерес. Там успяхме да приобщим към територията на летището едно бивше военно поделение, което дава възможност за развитие на индустриални дейности на голяма карго зона. Аз не знам дали имам право да казвам колко закупени документации имам. Г-жа Стоянова казва, че нямам право да огласявам такава информация. Просто мога да споделя, че има закупена документация, тъй като от закупилите документации е постъпило искане да бъде удължен срока. Може да считаме, че има реален интерес и да се надяваме да имаме успешна концесия.
Обявлението за летище София също е на сайта на министерството, може да го видите. Параметрите са такива, каквито съм ги обявявал много кратно. Има една специфика в тази концесия, голямо авансово плащане се предвижда в нея, мисля че беше 640 млн. лева. След това е предвидено 9.7 млн. лева годишни концесионни такси, които да влизат вече в сребърния фонд, тъй като авансовото плащане е предвидено да отиде на разположение на държавния бюджет. Минималните инвестиции са 306 млн. лева. Срокът за концесията е 35 години. Това са параметри, по които ще започнат да наддават кандидатите. Критериите за оценка са с по-голяма тежест на цената, т.е. този който предложи по-добри ценови параметри ще е с по-добра оферта. Не мога да коментирам също колко документации са закупени. Срокът, който сме обявили е 20 октомври т.г., като тук пак може да сме в хипотеза, че може да се появи желание от някои от кандидатите със съответната обосновка да се иска удължаване на срока.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Следва Патриотичния фронт. Заповядайте, господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, повод на въпросът ми е следния. По време на прием бях сигнализиран за един частен случай, свързан с подновяването на мрежата на мобилните оператори, въвеждането на така нареченото 4G . Това е сериозна инвестиция, която се очаква с подчертан интерес. Става дума за своеволна подмяна на съответното оборудване, допълнително монтиране на мачтите, изобщо всички елементи на незаконно строителство и аз затова съм пуснал съответния сигнал.
Интересува ме вие като министерство имате ли понятие за инвестиционните планове на тези оператори и упражнявате ли някакъв контрол на начина, по който те ги осъществяват.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Въпросът е доста специфичен и ако позволите колегата Борисов да отговори. Аз такива инвестиционни планове не съм виждал. Това е прекият отговор на въпроса. В министерството нямаме инвестиционни планове на министерството.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Веселинов, искам да припомня, че миналата седмица Министерският съвет прие на свое заседание Законопроектът за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който е в съответствие с директива на Европейския съюз. Основната идея на този законопроект след превръщането му в закон е улесняване на изграждането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Законопроектът беше разработен от междуведомствена работна група в нашето министерство в продължение на повече от една година. Имахме изключително тежки срещи с различни участници в този процес. Едни от най-важните разбира се бяха операторите. Други много важни участници бяха електроразпределителните дружества, защото философията на този законопроект е с цел улесняване и поевтиняване на бързото изграждане на електронни съобщителни мрежи и да се използва съществуващата физическа инфраструктура, каквато например е стълбовната мрежа на електроразпределителните дружества.
Казвам всичко това само за да подчертая важността на законопроекта от една страна. От друга страна фактът, че операторите най-общо казано, било телекомуникационните, било електроразпределителните и други оператори на физическа инфраструктура постигнаха възможния компромис. Те всички се обединиха около възможните практики, които трябва да бъдат следвани след влизането в сила на закона.
В този законопроект е предвидено изграждането на така наречената единна информационна точка в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято цел е да съхранява информация, включително и такава, за каквато Вие питате – инвестиционни намерения на операторите, която да бъде достъпна за заинтересованите лица, за да се избегне препокриване на инвестиционни намерения, да се избегнат инвестициите в еднотипна инфраструктура, от различни видове оператори, било то телекомуникационни или оператори на друга физическа инфраструктура. Така че в бъдеще това нещо ще бъде факт. Тази информация ще бъде достъпна през тази единна информационна точка, която министерството трябва да изгради. Както и господин Московски каза, към момента в нашето министерство не разполагаме с информация относно инвестиционни намерения на мобилните оператори. Честно казано, съмнявам се че и Комисията за регулиране на съобщенията разполага с такава информация, но в крайна сметка контролните функции са в сферата на отговорност на независимия регулатор Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря. Реплика.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Очевидно че това е една законова празнота, която трябва да бъде ликвидирана, тъй като това са инфраструктури които трябва да бъдат изградени, но второ е хубаво да се изграждат по правила са важни за държавата и които обезпечават правата на гражданите.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Съвсем скоро се надявам въпросният законопроект, който споменах да бъде представен на вашето внимание и максимално бързо да стане част от българското законодателство, защото това определено ще улесни изграждането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Следващият поред е ББЦ. Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е изпълнява ли се по план ремонтната програма за подвижния състав на БДЖ Пътнически превози и ще се реализира ли идеята за създаване на самостоятелно ремонтно дружество в структурата на Холдинг БДЖ, с цел да се повиши ефективността и качеството на ремонтната дейност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към настоящият момент план за инвестиция в подвижният състав в Български държавни железници се изпълнява с доста занижени показатели и то е обективно за последните няколко години, тъй като основния приоритет беше колкото е възможно повече да бъдат намалявани задълженията към кредиторите. Факт е, че през 2009 година те бяха 850 млн. лева, а към момента са около 450 млн. лева. Това разбира се е за сметка на неизвършване на съответните ремонти, за неизвършване на пълна инвестиционна програма каквато ни се иска. Имаме готовност към края на тази година да започне подготовка на процедура за нов подвижен състав. Относно извършването на ремонтите колегите подготвят доколкото знам обединение на депа и ще се концентрираме на по-малко депа на брой и съответно да могат да бъдат оборудвани с по-добра техника и по-висок клас механизация, за да могат съответно по-качествено да извършват тези ремонти.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Продължаваме по реда. От ПП АБВ господин Кадиев имате ли въпрос. Не.
От ПП Атака не виждам представител.
От страна на ПП ГЕРБ имате ли въпрос. Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, колеги народни представители, уважаеми гости, въпросът ми към вас, господин министър е относно един Закон за движение по пътищата, който в момента гледаме и тук го обсъждахме два или три пъти в доста по-широк формат с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерство на вътрешните работи, на Главна Прокуратура, главния прокурор беше тук, министрите на тези министерства. Тогава взехме едно решение, че е необходимо да се направят промени в Закона за движение по пътищата. Една част от тях, които се отнасят до административно наказателните разпоредби и по отношение на правилата за движение вече са внесени. Има работна група, след точка втора от днешното заседание, тя ще работи по този законопроект.
Има две тези, които не се споменават в законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, а именно това са обученията на водачите на моторни превозни средства и техническото състояние на самите автомобили.
По тези две теми стигнахме до изводът или да направим отделни законопроекти или да направим един общ, в който да бъдат посочени тези три отделни части.
В комисията след редица дискусии стигнахме до изводът, че след приемането на този законопроект ще предизвикаме една дискусия основно за обучението и периода след обучението на така наречените нови водачи.
Не виждам никой от страна на ИА Автомобилна администрация, но вие сте запознати в детайли с проблема.
Въпросът ми към Вас е има ли разработка от страна на министерството. Ние след съответната дискусия ще вземем решение и ще направим един законопроект или три различни законопроекта в тази насока.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Вълков, ние подкрепяме диверсифицирането на тези три отделни теми и считаме, че наистина е правилно. Дали да бъдат обединени в един закон или да бъдат разделени като три части на един закон не бих могъл аз да кажа кое е по-правилно. Юристите ще кажат кое е най-правилно.
Абсолютно подкрепяме да има разделяне. Считаме, че това са отделни теми, които трябва да имат нормативна база за тяхното регулиране. Ние ще участваме активно в структурирането на така разделените теми.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Въпроси имате ли. Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вторият въпрос, който ще задам е свързан с предстоящата концесия на летище София.
Въпросът ми към Вас е кога за последно е правен одит на това дружество – дали от Държавна финансова инспекция, дали от Вашият инспекторат. Проверявани ли са обществените поръчки и може ли да кажете в предстоящите месеци до концесията в какъв размер , или в размер не можете да ми кажете, информацията която я имам е от медиите разбира се. Предстоят големи разплащания при обявяване на големи обществени поръчки, които при предстоящата концесия считам, че не е нужно да бъдат обявявани, при това са договори за 3, 5 години, бъдещия концесионер може да реши друго.
Предстоят ли такива големи обществени поръчки, с цел източване на дружеството, казвам го директно, и ако не е правен такъв одит или такава ревизия на летище София възприемате ли идеята преди да го дадем на концесионера все пак да проверим какво се е случвало в това дружество и за какво са харчени парите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Въпросите са интересни и вероятно вълнуват и голяма част от обществото. Категорично съм разпоредил и се проверяват процедури, които ще преминат календарно м. април, м. май следващата година не се пускат, не са пускани и няма да се пускат. Единствено процедури, които са свързани с безопасност, сигурност, с ежемесечна поддръжка на съществуваща инфраструктура ще се пускат. Единствено това се прави на летище София. Инспекторатът на министерството прави тематични проверки и освен плановите си проверки, има и по отделни теми, вероятно няколко за предходната година, включително и за тази година. От АБФИ мисля, че миналата година са били на проверка в летището. Сега конкретно не мога да отговоря дали Сметната палата и другите органи за контрол са влизали, но категорично съм затова целево да се заложи една проверка преди приключване на концесионната процедура. Няма никакъв проблем. Съгласен съм да го възложим такава проверка, но трябва допълнително да ви дам информация дали е имало други проверки от Сметна палата или други контролни органи.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Реплика имате ли.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин министър за отговора. Виждам, че имате желание да се извършат такива проверки ако има нужда, казвате че в предходната година такива са извършени. Аз Ви предлагам , както знаете Народното събрание има възможност да направи 5 одита, да възложим такъв одит на Сметната палата, тъй като сега сме по средата на годината вече. Парламентът не се е възползвал досега, единствено за Центъра за градска мобилност, до лятото не виждам желание за някои други дружества, ако и колегите възприемат това, виждам съгласие от Ваша страна да предложим, даже и съвместно, одит на летище София на Сметната палата.
Един текущ въпрос в репликата, той е свързан с оставката на Вашият заместник министър. На кой заместник сте възложили този ресор докато назначите заместник министър, тъй като все пак той отговаряше за важен сектор.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Докато намерим човек, който да замести господин Гинев аз ще покрия ресора, така че се обръщайте към мен. Няма абсолютно никакъв проблем да се възложи одит на летище София.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ:
Заповядайте , господин Вълков за процедура.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Процедурата е по начинът на водене на заседанието, господин председател. Не може да се задават въпроси, като е преминава от една тема в друга, да се задават по 5 въпроси. Една политическа сила има право на един въпрос. Ако искат да разговарят министъра могат да направят среща, но ние не може тук да ставаме свидетели на 5 различни въпроси, плюс това някои от тях са недопустими по правилник.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Приемам забележката. Министерството даде отговор. Продължаваме с блиц контрола.
Аз ще задам още един въпрос от името на Реформаторския блок.
Уважаеми господин министър, преди няколко месеца заявихте, че се мисли в посока, свързана с Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за аутсорсване на някои от дейностите. До този момент министерството вече взело ли е решение за някаква конкретна дейност. По какъв начин мислите там да се подходи към ситуацията. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм разговарял с министър председателят , разговарял съм с Министерство на вътрешните работи на ниво заместник министър и сме взели решение контролната дейност от ИА Автомобилна администрация да се мести в посока МВР, дали към КАТ или Пътна полиция аз не мога да кажа, те ще го структурират. Пак казвам, аз не знам дали това за мен е глобално решение. Считам, че най-правилното нещо, което ще работи и може да се случи е да се направи пълен анализ на всички контролни органи, които имат функции по проверки на пътя, каквито и да са те. Не съм такава институция, която да може да прави анализ на хоризонтално ниво. Вицепремиерът ако се ангажира и прецени, че това е добра идея, да се направи анализ на всички контролни органи и този анализ всъщност да даде базата за вземане на едно решение как да се групират контролните функции, да се обособят един или може би два контролни органа на пътя. В момента те са шест или седем, като започнете от митниците, които имат контролни органи на пътя, включително скандалите на границата. Министерство на земеделието и горите има контролни функции на пътя , ние имаме контролни функции, КАТ имат контролни функции. Пътната агенция също има контролни функции, която е към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Вероятно НАП имат контролни функции с фискални мобилни групи. Предполагам, че и Комитетът по стандартизация има контролни функции на пътя. Първо всичко това според мен създава изключителен хаос в контрола на пътя като тема. Много от органите проверяват едно и също нещо, само че с различни цели. Ако кантарите на митницата мерят теглото от гледна точка на фискален ефект за държавата и за бюджета, кантарите на Пътната агенция мерят същото, само че мерят каква щета нанася претоварването на пътната настилка. Какво пречи това да го мери един контролен орган и всеки да си ползва данните за неговите нужди? Ние с КАТ в много отношения се дублираме. Разполагаме с един модел, който се казва Техническа полиция и работи в държави като Австрия, Германия, Холандия.
Ако се възприеме една такава стратегия бихме я подкрепили и бихме съдействали да се случи, защото считам че това е правилно. Първо ако има единен контролен орган на пътя, хората ще бъдат мотивирани по-добре, защото сега ако питате всеки един от контролните органи, които ги изброих ще кажат, че заплатите са доста ниски и се създава голям риск за корупционни практики. Ако се окрупнят тези контролни органи , надявам се че ще могат да бъдат мотивирани допълнително експертите и инспекторите, въобще хората които работят там. Да вземат едни добри заплати, съответно от тях да се изисква повече и да носят по-голяма отговорност и да има малко повече ред.
Пак се връщам на нашият въпрос за прехвърлянето на контролната дейност. Това е добре за Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като аз и към днешна дата считам, че тази дейност изкуствено навремето е била прехвърлена към министерството. Това се случило мисля през 1998 година. Абсолютно изкуствено се прехвърлят тези функции към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Сега колегите от Министерство на вътрешните работи как ще се справят не мога да кажа, но това политически сме го изговорили. Въпросът е да се намери най-работещият вариант за тези дейности, за да е най-добре и за държавата.
От там нататък, извън темата контролни функции , мерки са предприети. Документацията е готова, така че ние ще възложим процедура за изграждане на тези изпитни терминали. Те представляват своеобразни затворени стаи, в които да може да се провеждат изпитите без субективна намеса, с видео наблюдение , шумо и звукоизолирани.
Конкретно на въпросът, който зададохте какво имаме възможност да аутсорсваме. Почти всичко, което налага държавно администриране, дотолкова доколкото държавата ще запази някакъв контролен механизъм. Всякакъв вид документи като лицензи, разрешителни биха могли да се администрират от самия бранш, каквато е практиката в много европейски държави. От една страна така ще бъде най-справедливо, защото самият бранш дай добре ще се контролира, от друга страна ще изчезнат съмненията и упреците за корупционни практики в държавната администрация. Така стои въпросът с ТИР-карнетите. През последните години нямаме проблеми с тях.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Преминаваме към следващата парламентарна група, от Патриотичния фронт не виждам колеги. От ПП БДЦ заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Моят втори въпрос към господин министърът е на какъв етап са разговорите относно планираните инвестиции на катарската държава в инфраструктурни проекти в България. Има ли конкретни ангажименти, поети от двете държави за реализация на съвместни проекти.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към момента нямаме конкретни идентифицирани проекти с катарската държава за съвместно изпълнение. Техният министър на транспорта беше на посещение преди 2 месеца в България. Презентирали сме му целият пакет от възможности, каквито се предлагат от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения – потенциалните бъдещи концесии, речните пристанища, летища, транспортна инфраструктура, възможности за инвестиции в железници, пътища. Така че презентирано е всичко, което потенциално може да доведе до инвестиции от страна на катарския бизнес. Нямаме абсолютно нищо конкретно към момента.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Приключихме с кръгът от въпроси. Благодаря ви за присъствието.
Преминаваме към точка Разни.
Искам да напомня на всички, че днес се разбрахме да направим работната група за отложените текстове, така че очаквам и експертите да дойдат.
Също така сте получили от комисията поканата за 28 юни т.г., на която дата организираме кръгла маса, с участието на Къде Пали от Естония. Той е председател на групата по европейски въпроси във връзка с дигитално споделена икономика. Така че надявам се всички да можете да присъствате.
Десет минути почивка и продължаваме с работната група. Моля всички да вземем участие.

Закривам заседанието.

Край на заседанието: 16.00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Настимир Ананиев /