Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
06/07/2016
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 06 юли 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Колегата Станислав Иванов е уведомил, че делегира гласът си на г-н Вълков и няма да може да присъства.
Дневният ред на заседанието е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Заповядайте господин Свиленски за процедура по дневния ред.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Миналата седмица на комисията беше включен в дневния ред Законът за електронните съобщения. Преди няколко седмици гледахме, включително и на удължени заседания Законът за движение по пътищата и промените. Да ни обясните какво налага това тези закони да не бъдат включвани в програмата, защото сроковете са изтекли, предложения не може да има. Според мен е хубаво да се гледат и да се отхвърля работата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за въпроса.
Относно Законът за движение по пътищата бяхме сигнализирани от Министерство на вътрешните работи, че подготвят предложения по конфликтните ни точки, вече са се обединили около конкретни текстове, по които да можем да се обединим. Имам предвид да минат по-гладко. Те имат конкретни предложения. Така че най-вероятно Законът за движение по пътищата ще влезе следващия път в дневния ред и затова не беше предложен за това заседание.
Законът за електронните съобщения както видяхте миналия път беше отложен с гласуване. Вие също гласувахте да бъде отложен. Аз не можах да разбера къде е проблемът, в момента проверявам да разбера защо беше отложен този закон. Аз не виждах някакви проблеми в него, но явно има някаква проблематика. В моментът, в който разбера каква е проблематиката и защо беше отложен, ще го включа отново в дневния ред.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За да не се чудите все пак от наша страна защо не сме подкрепили законът, тъй като останах с впечатление, че нашата неподкрепа ви държи в някакво неведение, първо ние сме Парламентарна група, която сме в опозиция и няма как да подкрепим този закон, който дава права на държавата да следи своите граждани. Така че ние ще гласуваме винаги против, както включването му в дневен ред, така и самото гласуване. Така че това да не ви е пречка за включване, просто така или иначе този закон ще трябва да си извърви парламентарния път. Ако имате някакви други проблеми в мнозинството си ги решавайте, но комисията трябва да работи. и да отхвърля законите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Вълков за процедура.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е по отношение на редът на точките, които са предложени за дневния ред. Тъй като тук е господин Московски, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлагам първа точка да е изслушването на министъра и след това да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Колкото касае дневният ред, господин председател, искам да ми дадете думата, тъй като има един казус, който считам, че е много важен за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Касае се за закон, който вече е обнародван. Считаме, че там има нещо не докрай изчистено, некоректно разписано и моля да ми дадете думата. Ако може с това да започна и след това разбира се да преминете към блиц контрола.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за отношението. Поставил съм като втора точка самото изслушване, защото така пише в нашият правилник, цитирам: „В последният до час и половина от заседанието па постоянните комисии всяка първа сряда ...” и т.н., но ако има желание от народните представители да променим самия ред, аз нямам абсолютно никакъв проблем и ще поставя на гласуване така направеното предложение. Редът е направен такъв, защото такава е практиката на комисиите и правилника.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Иван Вълков за размяна на точка втора да стане точка първа и обратното.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се .
Господин Московски, Вие искахте да вземете отношение по въпрос, който не е свързан с блиц контрола. Заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители , става въпрос за Законът за електронното управление. Ще се върна с хронология малко назад, за да стане ясно и после ще кажа къде е проблемът според нас и разбира се вие трябва да съдействате да бъде отстранен.
Когато се започна с концепция за електронно управление , екип на госпожа Бъчварова го разработваше. Концепцията включваше структурите, които са при нас Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи плюс дирекция Електронно управление в министерството, плюс частично от дирекция Съобщения, която в новата държавна агенция да бъде дирекция Електронни съобщения, плюс Информационно обслужване като дружество.
В процес на развитие от Министерски съвет излезе като пакет ЕСМИС плюс дирекция Електронно управление, което всъщност си влезе на първо четене при вас в Народното събрание. Между първо и второ четене е постъпило искане от господин Антони Тренчев, народен представител с група народни представители определен член да бъде изменен. Той касае не прехвърляне на тези структури към новата държавна агенция, а чрез ликвидация на изпълнителната агенция, което е било подкрепено от вас, но в това заседание, в този доклад изведнъж е отпаднало от текста, поне до момента никой не ми дава обяснение как е станало, думичката дирекция Електронно управление или по-точно преминаването на дирекция Електронно управление към новата държавна агенция. По този начин е минал на второ четене законът в зала.
Обяснявам какво ще коства на нас като министерство това нещо . Чрез този закон от една страна ни се отнемат функциите по електронно управление чисто оперативно и като политика. От друга страна тази дирекция, никой не знае как, поне до момента не ми се обяснява, как е изпаднала и тя остава при нас, т.е. тази дирекция реално управляваше, изпълняваше и към момента управлява и изпълнява реално проекти, свързани с електронното управление и аз в случая съм в двойно губеща позиция.
Ако тя стои в министерството, аз нямам право по този закон да извършвам дейности по електронно управление, т.е. ще наруша закона. Ако съответно пък тези проекти не ги довършим и не им гарантираме 5-годишна устойчивост, както е по регламент и директива ще понеса финансови корекции и проектите са за над 30 – 40 милиона от стария мандат, но те са приключващи в по-голямата си част, но там трябва да се гарантира 5- годишна устойчивост.
Аз ви моля да се направи някаква проверка и да се види точно по какъв начин как това е отпаднало без предложение на народен представител. Няма такова, изискахме стенограмите, прегледахме докладите. Не е имало предложение народен представител това да отпадне, което ни поставя в доста сериозна ситуация.
След първо четене влиза като § 52. Ние разговаряхме с господин Вълков, проверихме по стенограмата. На практика мога да изчета предложението на н.п. Антони Тренчев, за да станат нещата по-ясни.
Вносител Министерски съвет, § 52. „Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дирекция Електронно управление на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се преобразуват в Държавна агенция Електронно управление към Министерски съвет”. Това е минало на първо четене, вносител е Министерски съвет.
След това в заседание Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения влиза предложението на н.п. Антони Тренчев и група народни представители и се казва така:
„§ 52 се изменя.
Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива ...” , т.е. той тук предлага да не става прехвърляне, а да става ликвидация на агенцията „ ... Функциите в областта на електронното управление, осъществявани от Изпълнителната агенция ЕСМИС преминават към Държавна агенция Електронно управление.
2. Функциите на Дирекция Електронно управление на министерството преминават в държавната агенция към Министерски съвет”, т.е. всичко е коректно дотук.
След това в докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за второ четене се казва така:
„ § 52 се изменя така:
Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива. Функциите в областта на електронното управление, осъществявани от Изпълнителната агенция ЕСМИС преминават към държавната агенция.
2. Функциите на Дирекция Електронно управление на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията преминават в Държавната агенция Електронно управление”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов параграф 46”.
Този параграф се гласува от вас по-късно и в този § 46 изведнъж изчезва Дирекция Електронно управление.
Аз ще приема всяко нещо, което можете да ми обясните. В смисъл не знам тук дали е злонамерено или недобронамерено е станала грешка. Казвам само, че това създава огромен проблем пред министерството, така както вече закона е минал.
На практика пак ви обяснявам, ние сме в невъзможност по така приетия закон да изпълняваме функции по електронно управление, същевременно незнайно как отпадайки дирекцията от текста на закона тя остава при нас. Аз в нея имам проекти, на които трябва да им гарантирам устойчивост, иначе мога да получа и 100 процентова финансова корекция, което означава сигурно към 40 милиона, т.е. в едната хипотеза ще наруша закона ако продължа да изпълнявам функции по електронно управление, а по следващата хипотеза ще получа финансова корекция затова, че не съм гарантирал устойчивост на тези проекти.
Затова поисках думата да ви помоля, да ви призова ако има възможност, аз знам че нямате разследващи функции, да видим точно как е отпаднало това. Поне виждам, че няма народен представител тук, който да каже, че по негово предложение е направено изменението да отпадне, но все пак се надявам да намерим някакъв вариант да излезем от това състояние, защото съм притеснен.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще Ви дам думата, господин Свиленски, само да взема отношение.
Аз бях запознат днес със самият казус. Наредил съм да се направи проверка по какъв начин всъщност е станала цялата процедура, да видим къде има такъв пропуск. На първо четене, по това което разглеждахме с екипът на министъра и това, което аз видях, има такъв пропуск, който можем да го оправим със ЗИД, да добавим тази липсваща алинея, така че от тази гледна точка може да се оправи, няма да се отрази по някакъв начин, но просто трябва да се провери все пак от къде идва пропуска и по какъв начин се е случило, с което аз ще се заема да проверя.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, няма смисъл да си правите трудът да проверявате, то е ясно от къде идва проблема и ние затова няколко пъти в комисии, когато разглеждахме този закон и колегата Горов и аз и след това в зала ви казахме, че между първо и второ гласуване този закон трябва да бъде оттеглен, да се направи така, че да няма никакви проблеми и тогава да бъде внесен и изчистен.
Ясно е, че имаше проблеми в закона. Ясно е, че между първо и второ гласуване се предлагаха текстове, които не са нито от нас като депутати, нито от министерството, а от някаква работна група, с някакви експерти, които нямат нищо общо с управлението на държавата и отговорностите, които всеки от нас е натоварен като народен представител.
Поради тази причина и поради този хаос, в който се приемаше законът , това е отпаднало и понеже вероятно ние не сме толкова наблюдателни, пък и не знаем какво точно отпада е минало.
Това, което предлага господин Ананиев вероятно е вариант за решение, но за мен по-правилният вариант е този закон да се спре. Това е първият проблем, защото сте установили , че има този казус. Аз съм сигурен, че ще излязат и други проблеми при по-нататъшното прилагане на закона. Така че не виждам какво ще промени, ако два – три месеца, изключвайки м. август и м. септември със закон се спира изпълнение действието на закона, защото това е важен закон за държавата. Всички сме за електронното управление и няма смисъл да бързаме. Ето това е първата бомба, която върви. След време вероятно ще има друга. Така че моето предложение към колегите е обсъдете го в парламентарните групи, ако има вариант с решение на Народното събрание да спре действието на този закон. Аз разбирам, че може да решим този проблем, но ще изникне друг. Да се провери целият закон. Ние не сме го подкрепяли, така че вина в нас няма как да търсите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Нека да преминем към блиц контрола, тъй като все пак това е първа точка от дневния ред.
По тази точка от дневния ред гости са:
Г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна
Знаете правилата. Право на два актуални устни въпроса има право да зададе член на комисията от всяка парламентарна група, като се редуваме и считам, че това също е важно – времето за изложение на въпроси до 2 минути, отговора на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроси има право на реплика до 2 минути, а министъра на дуплика също до 2 минути.
Моля да се съобразявате с така прочетените правила и тези, които са гласувани от Народното събрание.
Давам думата от парламентарната група на ГЕРБ. Няма въпроси.
Преминаваме след това по ред. От парламентарната група на БСП Лява България. Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, господин заместник министър, колеги, на предния блиц контрол Вие господин министър заявихте, че нямате нищо против и дори ще бъде добре да бъде направен одит на летище София, предвид процедурата за концесия. В тази връзка моят въпрос е какво се случва или докъде е нотификацията във връзка със средствата, които евентуално ще бъдат прехвърлени от концесията към БДЖ, това е и целта. Какво се случва , ако може да кажете и самата концесия докъде са нещата, има ли обжалване и на какъв етап?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, господин Търновалийски , проверихме, миналата година сме имали проверка от АБФИ на летище София по цялостната дейност. Към 2015 година има доклад, има заключение, мога да ви го представя, има препоръки, има съответно и констатации, които не са от характер, който може да буди притеснения и някакви непоправими неща. Има някакви административни пропуски. Стандартна е процедурата. Няма никакъв проблем, който има желание към тази година да се назначи допълнителен одит.
Що се касае до концесията, имаше жалба към КЗК. По същество тя ще се гледа вече от новият екип на КЗК , най-вероятно когато започнат да имат редовни заседания. Иначе по спирането на концесията КЗК се произнесе в полза на нашата процедура, т.е. да не се спира. Изчакахме срокът, който вероятно можеше да бъде продължен и подаване жалбата към Административния съд. Такава не постъпи и на практика процедурата се рестартира при липса на жалба към Административния съд.
Що се касае до нотификацията на средствата имахме на последното посещение на комисар Вестагер, който отговаря за вътрешни пазари на Европейския съюз, където е темата с одобряването на държавната помощ. Това е успех на цялата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения между другото, тъй като за да се получи тази нотификация, тук под председателството и на господин Караджов на комисията. Знаете, че като цяло в комисията одобрихме стратегията, която всъщност е част от процесът по нотификация. За БДЖ ще бъде прецедент, защото няма към нея финансова обосновка. От Министерство на финансите не получихме такава, с аргумент че стратегията касае по-голям период от 3-годишната бюджетна рамка на Министерство на финансите и те отказаха да ни съгласуват финансово обосновката. Тя предвиждаше годишно по 40 милиона допълнително за инвестиции в БДЖ, но въпреки това всички въпроси, всички оперативни срещи, които изискваха комисията от нас, от БДЖ, от екипа на министерството, бяха проведени. В момента сме на финална фаза. Имаме потвърждение от комисар Вестангер, че през м. септември нотификацията ще бъде налице, одобрена. Там вече става въпрос и за сумата, която да се нотифицира. Самата комисия е на мнение, че по-добре е да се нотифицира дори по-голяма сума, за да има ресурс, да може да се направят съответно инвестиции в подвижен състав.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Реплика имате ли.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря за отговорът, ще чакаме през м. септември да има специално нотификация, но аз смятам, че Вие продължавате да поддържате това, че няма нищо лошо да бъде направен одит от Сметната плата, нищо че има на АДФИ. Това е предложение, надявам се че ще бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
По ред е ДПС. Не виждам техен представител.
Така че минаваме към Реформаторския блок. Имате ли въпрос, господин Караджов. Нямате, аз също нямам.
От Патриотичния фронт, заповядайте господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря , господин председател.
Уважаеми господин министър, през изминалата седмица стана публично обсъждане на едно писмо на синдикатите по отношение на концесията на летище София. В това писмо се казва, че ако то продължава да бъде държавно дружество, два пъти надвишава това, което е калкулирано в концесионните условия. Просто искам да направите някакъв коментар запознат ли сте с тази калкулация и имате ли коментар по нея.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще изкажа по-общо мнение.
Първо, няма да се съглася с тях като становище, че концесията е лоша дума и няма успешна концесия в България и дали е опорочена тази практика. Първо това не е вярно. Мога да дам пример с редица на брой концесии, които са успешни във времето, те осигуряват прихода на държавата, развиват съответната инфраструктура по подходящ начин. Това, че синдикатите не намират най-добрият начин за партньорство с частните компании си е техен проблем и предполагам, че изисква определена гъвкавост от тяхна страна. Не им се намесвам, това си е тяхна работа по какъв начин ще се позиционират на различни места, в различни предприятия, защото сами можете да констатирате и да забележите, че най-компактни и най-големи структури синдикатите имат в няколко останали държавни структури. Не ги виждам толкова активни и не ги виждам толкова на жизнено важни от икономическа и стратегическа гледна точка предприятия в държавата, които са частна собственост. Такива структури там не виждам. Така че вероятно самите те имат да работят върху себе си, за да бъдат достатъчно привлекателни и да имат такива структури в частни компании, не само в държавните предприятия.
Дясно правителство сме, считаме че това е дясна политика, успешна, държавата да се оттегли от управлението, забележете , не от смяната на собствеността, от управлението на подобен тип инфраструктура. Примерът за Европа и по света е , че вероятно едно или две летища има, които са останали държавни или частично, все още имат държавен дял в тях. Считаме, че това е правилното политическо решение.
Относно числата, които изнесоха синдикатите. Считам, че некоректно се тиражират в публичното пространство и аз мога да седна и да направя други цифри, които да бъдат в полза на съответната концесия. Ние сме разчитали на обективна оценка на професионален анализ на експерти, външни оценители , които са подготвили финансово икономически анализ за стартиране на тази процедура. Ако имат желание, аз лично съм завършил финанси, мога да седна с всеки един виден синдикалист и да разговаряме по тези теми с числа и цифри. Писмото не е пред мен, но знам че по принцип тиражираха стойността на концесията като такава, само че там методът на оценка включва едни индикатори, които на практика се включват в обема и стойността на концесията, но те по никакъв начин не могат да бъдат ползвани като оперативни активи, но трябва да навлезем много в детайли. Ще взема моите анализи и който има желание от синдикатите можем да седнем, да разговаряме и след това ще видим кой е по-прав.
Не считам, че са им коректни данните, които изнесоха, плюс това са целенасочени. Ако това, което казват беше вярно, нямаше да има проблеми да се прилага и в изминалите 30 години, не само за бъдещето. Не искам да навлизам в такъв дебат с тях, защото когато примерно Авиокомпания Балкан е дадена за 1 лев, спомням си, че не видях нито един протест от страна на синдикатите. Когато летищата варна и Бургас са давани на концесия, не видях нито един протест от синдикатите. Когато на БДЖ са натрупани 850 млн. лева не видях нито един протест от синдикатите. Какво да ви кажа? Така са си избрали да протестират. Плюс това те в летище София нямат нарушено нито едно тяхно право по КТД. Абсолютно Колективният трудов договор се спазва и ако те имат желание да протестират, че се нарушава КТД нека да протестират, но те срещу какво протестират, срещу едно политическо решение на държавата.
Аз мога да приема протест от страна на политически опонент, протест от страна на някаква икономически свързана група, която има интереси или нещо такова, но синдикатите да протестират за политическо решение на държавата, при положение, че с това решение пък ще намалим напрежението в железниците, не го разбирам, но щом са решили, така да бъде.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин министър.
За реплика, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не беше това контекстът на въпроса ми. По-скоро идеята беше да чуя дали е правен анализ дали при сегашният начин, по който функционира летището не би могло да се извършат инвестиции, които са необходими за поддържане на необходимата рентабилност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: За дуплика, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само едно допълнение ако може да направя.
По принцип тази сума, която излиза. Две – три конкретики да кажа, защо не считам, че е коректно. Това, което те казват и обявяват като окончателен приход е всъщност началната база, от където ще тръгнат офертите на кандидатите, т.е. ние сме в хипотезата че на тази сума да кажем, 1 млрд. 200 млн. лева от нея ще има наддаване, т.е. кандидатите ще предлагат повече и повече, защото процедурата е със състезателен характер. Ние не можем да кажем тя докъде ще стигне.
Второ. Това което те даваха като приход за следващите 35 години е, че потенциално може да бъде достигнат в размери, които сега не мога да ви цитирам, цифрите на са пред мен, т.е. самите анализи като обем на концесията, така изчислявано, но там се изчисляват хипотетично и потенциално всички възможни приходи, които могат да дойдат на това летище. Много голяма част вероятно от тези приходи ще струва много пари и много инвестиции, за да бъдат придобити, което си е вече въпрос на математика, на сметки на всеки един бъдещ концесионер. Той може да си прецени дали да прави примерно огромни инвестиции, които да му донесат някакви приходи, но ако се в хипотезата, че сега тези приходи може да ги има, но ще бъдат факт, ако се направят едни огромни инвестиции, като изграждане на нова писта или нещо такова, как да ги направи летището и кога да ги направи, като са ни блокирани един път 27 млн. лева, вероятно безвъзвратно загубени в КТБ. Втори път със съдебен изпълнителен лист са блокирани 52 млн. лева, от къде да ги вземе летището тези пари.
Този проблем, който го има с блокираните пари е от 2006 година и аз по никакъв начин нито искам да го обследвам, нито ме интересува, нито искам да хабя енергия и да се занимавам защо се е стигнало дотук.
Синдикатите примерно могат да бъдат много активни и да провокират да се направи разследване до 2006 година, защо се е стигнало летището да бъде на практика на арбитраж осъдено. Делото върви по екзекватурата, която е в България. Ако нещо може да се направи, за да отпадне този ангажимент по арбитража ще бъде добре, ако не просто тези пари трябва да се платят. Като ги плати летището от къде да извади пари да прави инвестиции. Това не е едностранно и не може да се хвърлят в пространството едни цифри и да се каже: „Тези са лоши, защото виждате ли тук може много повече да се направи, но те няма да го направят”.
Напротив, процедурата е максимално прозрачна, максимално отворена за професионални оператори и казах, че базата от която ще се тръгне да се наддава е много възможно да доближи това, което синдикатите извадиха като потенциален възможен общ приход за този период. Голяма част от този приход, който те казват може да се постигне наистина след огромни инвестиции. Примерно ако се стигне до ниво пътникопоток, който да изисква втора писта, тази инвестиция е от порядъка на 50 млн. лева. В момента летището не може да си позволи тази инвестиция, то няма и такъв пътникопоток , за да има нужда от втора писта, но просто го давам като пример кое може да доведе до повече приходи.
Готов съм да си водя дебат със синдикатите по тази тема. Ще пишем числа и ни е и те и ще видим кой е прав.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Преминаваме нататък. От БДЦ нямат въпрос. Не виждам представители на Атака.
От АБВ имате ли въпрос. Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Моят въпрос ще бъде аналогичен с останалите въпроси на колегите. Този път поставям въпрос за летище Пловдив. Докъде стигна концесията и как върви процедурата там.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: За летище Пловдив получихме писмо от потенциален кандидат, който поиска удължаване на процедурата с необходимите аргументи, причини поради които иска удължаване на процедурата. Съобразили сме се с това и сме удължили процедурата. Тук може би един месец допълнително даже сме дали, защото с колегата обсъждахме хипотезата, че през м. август приемаме, че месец за отпуски за европейските държави, дали сме удължение до 20 септември. По същият начин ще процедираме примерно и с летище София , ако има аргументирано искане за удължаване на периода , стандартно е. Нямам право повече да огласявам информация, защото на практика сме в процедура.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Реплика.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Давате някаква надежда, че в крайна сметка за туристическият сезон ще бъде решен въпроса, защото дефакто затова най-много ще бъде ползвано летището. Благодаря Ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Бих казал само по-обобщено, че към летищата има интерес, особено през последните една - две години се счита, че са добър тип проекти като инвестиция и като бизнес. Определено има интерес. За летище Пловдив подготвяхме процедура от предишния мандат, разбира се там беше специализирано за карго зона и за развитие. Не получихме нито едно предложение. Сега потвърждавам, че интерес има, не от един кандидат, а от няколко и се надявам наистина да имаме успешна процедура и там.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Завъртяхме един кръг въпроси. Връщаме се отново към парламентарната група на ГЕРБ. Нямат въпроси.
От страна на парламентарната група на БСП Лява България.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИРЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз ще направя само за 5 секунди коментар по темите, които направихте. Разбира се дебатът за концесиите ще продължи в Пленарна зала.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, не правете коментар, а задайте въпрос по същество.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря , няма да задавам въпрос. Аз съм бил достатъчно толерантен към министерството. Всички въпроси ги задавах тук, за да не губим време долу в зала. След като така правите, вече трета комисия поред, спираме да задаваме въпроси тук и с господин министъра ще се срещнем в Пленарна зала, а той ще ви се сърди на вас, а не на нас.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Все пак е интересно какъв Ви беше въпроса.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще го чуете на първия парламентарен контрол.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добре, отказвате се от въпрос.
Преминаваме нататък по реда. Не виждам в залата представители на ДПС. От Реформаторският блок няма въпроси. От Патриотичният фронт нямат въпрос. От АБС също нямат въпрос. Колегата Кадиев от АБВ няма въпрос.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм готов да отговарям на въпросите. Имаме някаква традиция повече да се информираме и на мен не ми пречи да отговарям на колегите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, искате ли да вземете отношение.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, аз наистина искам да благодаря на министъра, защото за пореден път ще кажа, че това е един от министрите, който посещава всички комисии, поради което и въпросите ни в зала са малко. Този път разбира се Вие не ми дадохте думата и аз както казах ще си задам въпроса в залата.
Благодаря на господин министъра за отношението му към комисията, а в бъдеще препоръката ми към Вас е действително в диалог тук да решаваме казусите. Има и медии, които също отразяват, за тях също е по-лесно, но това ще стане от м. септември нататък. Благодаря още веднъж на министъра и на Вас.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
Представители на вносителите
Г-жа Мариета Немска – директор на Дирекция Икономическа и социална политика към Министерски съвет
Г-жа Мариана Славкова – държавен експерт в същата дирекция
Г-н Георги Йончев – държавен експерт в същата дирекция
Г-н Николай Алексиев – експерт към кабинета на вицепремиера Дончев
Г-жа Таня Бузева – преподавател в СУ, участвала в изготвянето на закона
Г-н Николай Войнов – гост
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна
Вносител на законопроектът е заместник министър председателят по европейските фондове и икономическата политика. Затова давам думата на представителят на Министерски съвет , предполагам госпожа Немска , която ще ни представи законопроекта. Заповядайте.
Г-ЖА МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представеният на вашето внимание законопроект в изпълнение на ангажиментът на Република България да транспонира в своето законодателство директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия, която влезе в сила на 18 април 2016 година.
Законопроектът е разработен в съответствие с предварително приета от Междуведомствена група концепция за възможните решения за транспониране на директивата в нашето законодателство и след анализ на силните и слабите страни на Закона за концесиите, Закона за публично частното партньорство и секторните закони, уреждащи тази материя.
Само искам да споделя, че в тази междуведомствена работна група участваха широк кръг експерти от администрацията, от Националното сдружение на общините, от браншови работодателски организации. Беше представен на широко публично обсъждане, беше изпратен по електронен път до всеки кмет на община, като сме се съобразили с повечето бележки и предложения въз основа на общественото обсъждане.
Ако ми позволите да дам думата на госпожа Мариана Славкова, която е юристът на дирекцията да представи основните цели, основните моменти съвсем накратко.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
Г-ЖА МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, мотивите към законопроектът са достатъчно подробни, затова аз ще си позволя само да акцентирам на най-важните решения, които се предлагат със законопроекта.
Госпожа Немска каза, че една от основните задачи на законът е да транспонира изискванията на директивата за концесиите, дотолкова доколкото той третира материя, която понастоящем е решена с два закона. Действащите Закон за концесиите и Закон за публично частното партньорство и преурежда тези отношения по нов, съобразен с европейското законодателство начин. С него се предлага отмяна на тези два закона.
Три са основните вида концесии: концесия за строителство, за услуги и за ползване. В обхватът на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени като договори за публично частно партньорство със Закона за публично частното партньорство.
Законопроектът ще се прилага за всички концесии, независимо от това дали са под или над така наречения с него европейски праг, което понастоящем представлява сума от 5 000 225 лева, като по отношение на концесиите, които са под този праг, същите са определени в закона като концесии без трансграничен интерес. Такива са и концесиите за ползване, които са си традиционните концесии, при които се предоставя ползването на държавна и общинска собственост, без да се възлага строителство или услуги.
Специално внимание е отделено на финансово икономическите елементи , един от които е стойността на концесията, за който стана въпрос преди малко и на блиц контрола с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това представлява сумата от всички приходи за срока на концесията, които са прогнозирани, включително всички възможни подновявания, опции и т.н.
Изчисляването на тази стойност е важно, защото след това има значение за евентуални изменения на концесионния договор и ако промените надхвърлят 10 % от тази първоначално обявена стойност, те в някои случаи няма да бъдат възможни, а пък също така има един праг от 50 на сто в други хипотези, където ако се надхвърли този праг от 50 на сто от първоначално определената стойност на концесията, концесията също не може да се изменя, ще трябва да се прекрати и да се обяви нова процедура.
Оперативният риск е дефиниран , защото той е най-съществената отличителна черта на концесията. Това е рискът от излагане на колебанията на пазара, свързан с търсенето или с предлагането на строителството или на услугите и оперативния риск се счита за поет винаги, когато на концесионера не му е гарантирано, че ще възвърне направените инвестиции и разходи по експлоатацията на строителството или на услугите.
Всяка концесия трябва да се възлага за определен срок, като са създадени достатъчно гаранции, така че всяка концесия да може да се предостави за оптимален срок. На първо място концедентът трябва да изчисли максимален срок, който не може да превишава времето, което е необходимо за възвръщане на направените инвестиции с разумна печалба. В рамките на този максимален срок конкретният срок на концесията е определен като критерии за възлагане , т.е. като един от показателите, по които участниците ще правят предложение и не могат да надвишават максималния срок заради опасение, че законопроекта предлага въвеждане на вечни концесии. В резултат на общественото обсъждане се създадоха и допълнителни гаранции, като за държавните концесии винаги, когато концедентът е изчислил прогнозен максимален срок над 50 години ще бъде необходима санкция предварително съгласие, разрешение дадено от Народното събрание, аналогично за общинските концесии, като при тях в случаите когато срокът е над 25 години се изисква квалифицирано мнозинство от 23 от общия брой на общинските съветници.
Запазва се плащането от страна на концесионера към конзедента винаги, когато обектът на концесията е собственост на държавата или общината, но се доразвиват случаите, в които ще има обратни плащания, плащания от страна на концедента към концесионера. Винаги когато имаме така нареченият несамофинансиращ се проект, т.е. когато няма приходи от потребителите на услугите или ако има такива не е предвидено концесионера да ги получава, както и в случаите, когато се цели социално приемлива цена на услугата или пък цената се регулира с нормативен акт.
Въвеждат се две нови процедури, които всъщност представляват доразвиване на действащата единствено допустима открита процедура. Това са състезателен диалог и състезателна процедура за договаряне. Това са етапни процедури, които целят да се сключи концесионен договор при най-добри параметри, най-добро съотношение между цена и качество на предлаганите строителни услуги. Двете процедури в своя край завършват по правилата на откритата процедура.
Създават се предпоставки за извършване на по-качествен контрол, като се вменяват функции на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по извършване на контрол относно изпълнението на задълженията както на концесионера, така и на концедента. Запазва се понятието концедент, докато функциите на концедент се възлагат на министрите и на кметовете на общини, като се запазва изискването за най-важните решения, като откриването и прекратяването на процедурата, както и изменението и прекратяването на концесионните договори да бъдат предварително одобрявани от колективните органи, съответно Министерски съвет, Общински съвет.
Това са по-важните промени.
По отношение на секторните закони, които са във вашата област промените, които се предлагат в Законът за гражданското въздухоплаване , за железопътния транспорт и за морските пространства са само козметични, дотолкова доколкото се цели съобразяване с новата терминология. Иначе по същество промени в тези секторни закони не се предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви и аз.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията желаят ли представителите да вземат отношение.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
В рамките на междуведомственото съгласуване Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подкрепило законопроекта. В допълнение на това, което казаха колегите от Министерския съвет в законопроектът са извършени съответните промени в специалните закони, които промени също сме подкрепили. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, заповядайте за коментари, мнения.
Аз ще взема отношение по така предложеният закон. Имам няколко коментара.
По принцип като цяло мисля, че законът е добър. Въвежда едни ясни правила кога самият концесионер плаща концесионното възнаграждение, кога може да получи от държавата, но за съжаление има и няколко проблематични момента.
Първото, което аз виждам като проблематично това е придвижването на новият модел на процедури, това е чл.53, където се дава правото на договаряне между концендента и участниците. От една страна това изглежда възможно за едно гъвкаво договаряне, но от друга страна за мен повишава корупционния риск в момента, в който се остави концендета и участниците да договарят тези условия. За мен има проблематика в това предложение.
Също така имаме записана възможност, че ако частно лице е разработило условията за концесията, то има право да получи пари от държавата, даже и да не е избрано за концесионер. Това е по чл.56. За мен с това нещо може да бъде злоупотребено. Това значи, че ако някой знае, че ще бъде обявена някаква концесия, може да разработи веднага един план и да поиска да му бъде платено за този план, тъй като той е положил някакъв труд и очаква да бъде заплатен за този труд.
Друго проблемно място е определянето за максимален срок в законът изоставено. Всъщност тази концепция до момента е като максимален срок, като например това, което е строителство и услуги няма никакъв срок. Няма максимален срок на концесията, строителството и услугите.
Също така концесиите трябва да бъдат одобрени от представителният орган Народно събрание или общински съвет. Това е чл.34, но това дава възможност на администрацията всъщност да прави концесии, базирайки се на собствен критерии, при липса на добър контрол. Това може да даде предпоставки и за феодални концесионери, което сме го виждали даже и в момента. Аз не виждам защитният механизъм, който по някакъв начин се справя точно с този проблем.
Също така в момента законът предвижда уреждането на документите, които са достатъчно доказателство за определени факти, например досегашният закон предвиждаше годишният финансов отчет да доказва финансовото състояние. Вместо това в момента са въведени едни общи критерии, които могат доста субективно да дадат възможност за отстраняване от процедура, което може да доведе до административен произвол.
Също така има един нов критерии, който ми е много общ. Така наречената социална полза. Този нов критерии социална полза няма точни показатели, по които да може да се установи и всъщност той дава една доста размита дефиниция на това какво е социална полза. Няма например засегнато население, брой представители на застрашени групи, ползващи се от концесията и т.н. Просто един доста общ критерии.
При концесиите за минерални води например се премахват изискванията за точно определени документи, които се ползват от процедурата. Това е § 6, т.8 , което не мога да разбера защо се прави това нещо.
Притеснение буди и липсата на правила за запазване на документите при концесията за определен срок, с което може да се доказват нарушения. Досега такива правила имаше в частите от закона относно Националният концесионен регистър, но сега те са премахнати от него. Това е между чл.191 и чл.194.
Законът също така нарушава и правата на общините, като намалява процентът на концесионното възнаграждение, който общините могат да получат от държавата за концесия на държавни води на тяхна територия. Досега в законът се предвиждаше минимум 30 %, може и повече. Сега процентът е фиксиран на 30. Фактически той е ограничен до този процент. Също така остава фиксиран и делът на общините, печалбата от концесията върху културното наследство, който е 15 %.
Имам и още няколко неща. Ще ви ги изпратя просто като коментари, но като цяло това са някакви притеснителни елементи, но както казах този закон има много положителни страни, но има някои неща , които будят такива въпроси.
Ако може да вземете отношение. Заповядайте.
Г-жа МАРИАНА СЛАВКОВА: По отношение на договарянето между концедентът и участниците, договарянето се извършва от назначена от концедента комисия. Договарянето се извършва по предварително определен график, като комисията е длъжна да уведомява всеки един от участниците за резултатите, които са постигнати при воденето на преговорите с другите участници, без да дава информация кой конкретно участва и какви предложения е направил.
В крайна сметка когато комисията реши, че е постигнала най-добрите параметри при водене на договарянето, тя обявява договарянето за приключило, след което възниква правото на участниците да подадат писмена оферта по критерии, които са предварително обявени още с откриването на процедурата и се оценяват по методика, която също е предварително обявена. Така че след като се подадат тези оферти, нито комисията може да изисква, нито самите участници могат да предлагат каквато и да е било промяна по това, което са оперирали с офертата си. Така че това договаряне, което обичайно се възприема в общественото пространство, че събират се трима, говорят си, говорят си тайно и никой не знае какво си говорят и какво се предлага. Това е съвсем различна процедура, която е предложена със законопроекта и са създадени достатъчно гаранции, че няма да има каквито и да било скрити договорености и осигурената съответно публичност и прозрачност.
По отношение на възнаграждението. Става въпрос за случаите, когато някой икономически оператор направи предложение за определен проект да бъде възложен чрез концесия само в случаите, когато този проект е за строителство и когато предложението във всички случаи неговата инициатива трябва да включва прединвестиционно проучване. Ако прединвестиционното му проучване е било използвано от концедента при подготвителните дейности и е включено в документацията било то под формата на технически и функционални изисквания, само в този случаи, и то само ако не е бил определен за концесионер икономическия оператор има право на възнаграждение, защото в противен случай, за да може да стигне до това прединвестиционно проучване концедента би следвало да обяви обществена поръчка и конкурс за проект, които във всички случаи ще бъдат възмездни.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за отговора. Аз ще ви изпратя нещата, които казах, ще ви помоля да ги адресирате конкретно, да обърнете внимание на по-проблемните въпроси, които споменах. Надявам се между първо и второ четене да изчистим тази проблематика.
Колеги, още някой иска ли да вземе отношение. Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване законопроект № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10, против – 2, въздържали се – 1.
Приема се законопроекта на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
В точка Разни някой иска ли да вземе отношение. Не виждам.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за присъствието.
Край на заседанието: 15.45 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Настимир Ананиев /
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р О Т О К О Л
На 06 юли 2016 година от 14.45 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Настимир Ананиев.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.
***
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Колегата Станислав Иванов е уведомил, че делегира гласът си на г-н Вълков и няма да може да присъства.
Дневният ред на заседанието е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Заповядайте господин Свиленски за процедура по дневния ред.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Миналата седмица на комисията беше включен в дневния ред Законът за електронните съобщения. Преди няколко седмици гледахме, включително и на удължени заседания Законът за движение по пътищата и промените. Да ни обясните какво налага това тези закони да не бъдат включвани в програмата, защото сроковете са изтекли, предложения не може да има. Според мен е хубаво да се гледат и да се отхвърля работата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за въпроса.
Относно Законът за движение по пътищата бяхме сигнализирани от Министерство на вътрешните работи, че подготвят предложения по конфликтните ни точки, вече са се обединили около конкретни текстове, по които да можем да се обединим. Имам предвид да минат по-гладко. Те имат конкретни предложения. Така че най-вероятно Законът за движение по пътищата ще влезе следващия път в дневния ред и затова не беше предложен за това заседание.
Законът за електронните съобщения както видяхте миналия път беше отложен с гласуване. Вие също гласувахте да бъде отложен. Аз не можах да разбера къде е проблемът, в момента проверявам да разбера защо беше отложен този закон. Аз не виждах някакви проблеми в него, но явно има някаква проблематика. В моментът, в който разбера каква е проблематиката и защо беше отложен, ще го включа отново в дневния ред.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За да не се чудите все пак от наша страна защо не сме подкрепили законът, тъй като останах с впечатление, че нашата неподкрепа ви държи в някакво неведение, първо ние сме Парламентарна група, която сме в опозиция и няма как да подкрепим този закон, който дава права на държавата да следи своите граждани. Така че ние ще гласуваме винаги против, както включването му в дневен ред, така и самото гласуване. Така че това да не ви е пречка за включване, просто така или иначе този закон ще трябва да си извърви парламентарния път. Ако имате някакви други проблеми в мнозинството си ги решавайте, но комисията трябва да работи. и да отхвърля законите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Вълков за процедура.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е по отношение на редът на точките, които са предложени за дневния ред. Тъй като тук е господин Московски, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлагам първа точка да е изслушването на министъра и след това да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Колкото касае дневният ред, господин председател, искам да ми дадете думата, тъй като има един казус, който считам, че е много важен за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Касае се за закон, който вече е обнародван. Считаме, че там има нещо не докрай изчистено, некоректно разписано и моля да ми дадете думата. Ако може с това да започна и след това разбира се да преминете към блиц контрола.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за отношението. Поставил съм като втора точка самото изслушване, защото така пише в нашият правилник, цитирам: „В последният до час и половина от заседанието па постоянните комисии всяка първа сряда ...” и т.н., но ако има желание от народните представители да променим самия ред, аз нямам абсолютно никакъв проблем и ще поставя на гласуване така направеното предложение. Редът е направен такъв, защото такава е практиката на комисиите и правилника.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Иван Вълков за размяна на точка втора да стане точка първа и обратното.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се .
Господин Московски, Вие искахте да вземете отношение по въпрос, който не е свързан с блиц контрола. Заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители , става въпрос за Законът за електронното управление. Ще се върна с хронология малко назад, за да стане ясно и после ще кажа къде е проблемът според нас и разбира се вие трябва да съдействате да бъде отстранен.
Когато се започна с концепция за електронно управление , екип на госпожа Бъчварова го разработваше. Концепцията включваше структурите, които са при нас Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи плюс дирекция Електронно управление в министерството, плюс частично от дирекция Съобщения, която в новата държавна агенция да бъде дирекция Електронни съобщения, плюс Информационно обслужване като дружество.
В процес на развитие от Министерски съвет излезе като пакет ЕСМИС плюс дирекция Електронно управление, което всъщност си влезе на първо четене при вас в Народното събрание. Между първо и второ четене е постъпило искане от господин Антони Тренчев, народен представител с група народни представители определен член да бъде изменен. Той касае не прехвърляне на тези структури към новата държавна агенция, а чрез ликвидация на изпълнителната агенция, което е било подкрепено от вас, но в това заседание, в този доклад изведнъж е отпаднало от текста, поне до момента никой не ми дава обяснение как е станало, думичката дирекция Електронно управление или по-точно преминаването на дирекция Електронно управление към новата държавна агенция. По този начин е минал на второ четене законът в зала.
Обяснявам какво ще коства на нас като министерство това нещо . Чрез този закон от една страна ни се отнемат функциите по електронно управление чисто оперативно и като политика. От друга страна тази дирекция, никой не знае как, поне до момента не ми се обяснява, как е изпаднала и тя остава при нас, т.е. тази дирекция реално управляваше, изпълняваше и към момента управлява и изпълнява реално проекти, свързани с електронното управление и аз в случая съм в двойно губеща позиция.
Ако тя стои в министерството, аз нямам право по този закон да извършвам дейности по електронно управление, т.е. ще наруша закона. Ако съответно пък тези проекти не ги довършим и не им гарантираме 5-годишна устойчивост, както е по регламент и директива ще понеса финансови корекции и проектите са за над 30 – 40 милиона от стария мандат, но те са приключващи в по-голямата си част, но там трябва да се гарантира 5- годишна устойчивост.
Аз ви моля да се направи някаква проверка и да се види точно по какъв начин как това е отпаднало без предложение на народен представител. Няма такова, изискахме стенограмите, прегледахме докладите. Не е имало предложение народен представител това да отпадне, което ни поставя в доста сериозна ситуация.
След първо четене влиза като § 52. Ние разговаряхме с господин Вълков, проверихме по стенограмата. На практика мога да изчета предложението на н.п. Антони Тренчев, за да станат нещата по-ясни.
Вносител Министерски съвет, § 52. „Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дирекция Електронно управление на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се преобразуват в Държавна агенция Електронно управление към Министерски съвет”. Това е минало на първо четене, вносител е Министерски съвет.
След това в заседание Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения влиза предложението на н.п. Антони Тренчев и група народни представители и се казва така:
„§ 52 се изменя.
Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива ...” , т.е. той тук предлага да не става прехвърляне, а да става ликвидация на агенцията „ ... Функциите в областта на електронното управление, осъществявани от Изпълнителната агенция ЕСМИС преминават към Държавна агенция Електронно управление.
2. Функциите на Дирекция Електронно управление на министерството преминават в държавната агенция към Министерски съвет”, т.е. всичко е коректно дотук.
След това в докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за второ четене се казва така:
„ § 52 се изменя така:
Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива. Функциите в областта на електронното управление, осъществявани от Изпълнителната агенция ЕСМИС преминават към държавната агенция.
2. Функциите на Дирекция Електронно управление на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията преминават в Държавната агенция Електронно управление”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов параграф 46”.
Този параграф се гласува от вас по-късно и в този § 46 изведнъж изчезва Дирекция Електронно управление.
Аз ще приема всяко нещо, което можете да ми обясните. В смисъл не знам тук дали е злонамерено или недобронамерено е станала грешка. Казвам само, че това създава огромен проблем пред министерството, така както вече закона е минал.
На практика пак ви обяснявам, ние сме в невъзможност по така приетия закон да изпълняваме функции по електронно управление, същевременно незнайно как отпадайки дирекцията от текста на закона тя остава при нас. Аз в нея имам проекти, на които трябва да им гарантирам устойчивост, иначе мога да получа и 100 процентова финансова корекция, което означава сигурно към 40 милиона, т.е. в едната хипотеза ще наруша закона ако продължа да изпълнявам функции по електронно управление, а по следващата хипотеза ще получа финансова корекция затова, че не съм гарантирал устойчивост на тези проекти.
Затова поисках думата да ви помоля, да ви призова ако има възможност, аз знам че нямате разследващи функции, да видим точно как е отпаднало това. Поне виждам, че няма народен представител тук, който да каже, че по негово предложение е направено изменението да отпадне, но все пак се надявам да намерим някакъв вариант да излезем от това състояние, защото съм притеснен.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще Ви дам думата, господин Свиленски, само да взема отношение.
Аз бях запознат днес със самият казус. Наредил съм да се направи проверка по какъв начин всъщност е станала цялата процедура, да видим къде има такъв пропуск. На първо четене, по това което разглеждахме с екипът на министъра и това, което аз видях, има такъв пропуск, който можем да го оправим със ЗИД, да добавим тази липсваща алинея, така че от тази гледна точка може да се оправи, няма да се отрази по някакъв начин, но просто трябва да се провери все пак от къде идва пропуска и по какъв начин се е случило, с което аз ще се заема да проверя.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, няма смисъл да си правите трудът да проверявате, то е ясно от къде идва проблема и ние затова няколко пъти в комисии, когато разглеждахме този закон и колегата Горов и аз и след това в зала ви казахме, че между първо и второ гласуване този закон трябва да бъде оттеглен, да се направи така, че да няма никакви проблеми и тогава да бъде внесен и изчистен.
Ясно е, че имаше проблеми в закона. Ясно е, че между първо и второ гласуване се предлагаха текстове, които не са нито от нас като депутати, нито от министерството, а от някаква работна група, с някакви експерти, които нямат нищо общо с управлението на държавата и отговорностите, които всеки от нас е натоварен като народен представител.
Поради тази причина и поради този хаос, в който се приемаше законът , това е отпаднало и понеже вероятно ние не сме толкова наблюдателни, пък и не знаем какво точно отпада е минало.
Това, което предлага господин Ананиев вероятно е вариант за решение, но за мен по-правилният вариант е този закон да се спре. Това е първият проблем, защото сте установили , че има този казус. Аз съм сигурен, че ще излязат и други проблеми при по-нататъшното прилагане на закона. Така че не виждам какво ще промени, ако два – три месеца, изключвайки м. август и м. септември със закон се спира изпълнение действието на закона, защото това е важен закон за държавата. Всички сме за електронното управление и няма смисъл да бързаме. Ето това е първата бомба, която върви. След време вероятно ще има друга. Така че моето предложение към колегите е обсъдете го в парламентарните групи, ако има вариант с решение на Народното събрание да спре действието на този закон. Аз разбирам, че може да решим този проблем, но ще изникне друг. Да се провери целият закон. Ние не сме го подкрепяли, така че вина в нас няма как да търсите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Нека да преминем към блиц контрола, тъй като все пак това е първа точка от дневния ред.
По тази точка от дневния ред гости са:
Г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна
Знаете правилата. Право на два актуални устни въпроса има право да зададе член на комисията от всяка парламентарна група, като се редуваме и считам, че това също е важно – времето за изложение на въпроси до 2 минути, отговора на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроси има право на реплика до 2 минути, а министъра на дуплика също до 2 минути.
Моля да се съобразявате с така прочетените правила и тези, които са гласувани от Народното събрание.
Давам думата от парламентарната група на ГЕРБ. Няма въпроси.
Преминаваме след това по ред. От парламентарната група на БСП Лява България. Заповядайте, господин Търновалийски.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, господин заместник министър, колеги, на предния блиц контрол Вие господин министър заявихте, че нямате нищо против и дори ще бъде добре да бъде направен одит на летище София, предвид процедурата за концесия. В тази връзка моят въпрос е какво се случва или докъде е нотификацията във връзка със средствата, които евентуално ще бъдат прехвърлени от концесията към БДЖ, това е и целта. Какво се случва , ако може да кажете и самата концесия докъде са нещата, има ли обжалване и на какъв етап?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, господин Търновалийски , проверихме, миналата година сме имали проверка от АБФИ на летище София по цялостната дейност. Към 2015 година има доклад, има заключение, мога да ви го представя, има препоръки, има съответно и констатации, които не са от характер, който може да буди притеснения и някакви непоправими неща. Има някакви административни пропуски. Стандартна е процедурата. Няма никакъв проблем, който има желание към тази година да се назначи допълнителен одит.
Що се касае до концесията, имаше жалба към КЗК. По същество тя ще се гледа вече от новият екип на КЗК , най-вероятно когато започнат да имат редовни заседания. Иначе по спирането на концесията КЗК се произнесе в полза на нашата процедура, т.е. да не се спира. Изчакахме срокът, който вероятно можеше да бъде продължен и подаване жалбата към Административния съд. Такава не постъпи и на практика процедурата се рестартира при липса на жалба към Административния съд.
Що се касае до нотификацията на средствата имахме на последното посещение на комисар Вестагер, който отговаря за вътрешни пазари на Европейския съюз, където е темата с одобряването на държавната помощ. Това е успех на цялата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения между другото, тъй като за да се получи тази нотификация, тук под председателството и на господин Караджов на комисията. Знаете, че като цяло в комисията одобрихме стратегията, която всъщност е част от процесът по нотификация. За БДЖ ще бъде прецедент, защото няма към нея финансова обосновка. От Министерство на финансите не получихме такава, с аргумент че стратегията касае по-голям период от 3-годишната бюджетна рамка на Министерство на финансите и те отказаха да ни съгласуват финансово обосновката. Тя предвиждаше годишно по 40 милиона допълнително за инвестиции в БДЖ, но въпреки това всички въпроси, всички оперативни срещи, които изискваха комисията от нас, от БДЖ, от екипа на министерството, бяха проведени. В момента сме на финална фаза. Имаме потвърждение от комисар Вестангер, че през м. септември нотификацията ще бъде налице, одобрена. Там вече става въпрос и за сумата, която да се нотифицира. Самата комисия е на мнение, че по-добре е да се нотифицира дори по-голяма сума, за да има ресурс, да може да се направят съответно инвестиции в подвижен състав.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Реплика имате ли.
Г-Н ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря за отговорът, ще чакаме през м. септември да има специално нотификация, но аз смятам, че Вие продължавате да поддържате това, че няма нищо лошо да бъде направен одит от Сметната плата, нищо че има на АДФИ. Това е предложение, надявам се че ще бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
По ред е ДПС. Не виждам техен представител.
Така че минаваме към Реформаторския блок. Имате ли въпрос, господин Караджов. Нямате, аз също нямам.
От Патриотичния фронт, заповядайте господин Веселинов.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря , господин председател.
Уважаеми господин министър, през изминалата седмица стана публично обсъждане на едно писмо на синдикатите по отношение на концесията на летище София. В това писмо се казва, че ако то продължава да бъде държавно дружество, два пъти надвишава това, което е калкулирано в концесионните условия. Просто искам да направите някакъв коментар запознат ли сте с тази калкулация и имате ли коментар по нея.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще изкажа по-общо мнение.
Първо, няма да се съглася с тях като становище, че концесията е лоша дума и няма успешна концесия в България и дали е опорочена тази практика. Първо това не е вярно. Мога да дам пример с редица на брой концесии, които са успешни във времето, те осигуряват прихода на държавата, развиват съответната инфраструктура по подходящ начин. Това, че синдикатите не намират най-добрият начин за партньорство с частните компании си е техен проблем и предполагам, че изисква определена гъвкавост от тяхна страна. Не им се намесвам, това си е тяхна работа по какъв начин ще се позиционират на различни места, в различни предприятия, защото сами можете да констатирате и да забележите, че най-компактни и най-големи структури синдикатите имат в няколко останали държавни структури. Не ги виждам толкова активни и не ги виждам толкова на жизнено важни от икономическа и стратегическа гледна точка предприятия в държавата, които са частна собственост. Такива структури там не виждам. Така че вероятно самите те имат да работят върху себе си, за да бъдат достатъчно привлекателни и да имат такива структури в частни компании, не само в държавните предприятия.
Дясно правителство сме, считаме че това е дясна политика, успешна, държавата да се оттегли от управлението, забележете , не от смяната на собствеността, от управлението на подобен тип инфраструктура. Примерът за Европа и по света е , че вероятно едно или две летища има, които са останали държавни или частично, все още имат държавен дял в тях. Считаме, че това е правилното политическо решение.
Относно числата, които изнесоха синдикатите. Считам, че некоректно се тиражират в публичното пространство и аз мога да седна и да направя други цифри, които да бъдат в полза на съответната концесия. Ние сме разчитали на обективна оценка на професионален анализ на експерти, външни оценители , които са подготвили финансово икономически анализ за стартиране на тази процедура. Ако имат желание, аз лично съм завършил финанси, мога да седна с всеки един виден синдикалист и да разговаряме по тези теми с числа и цифри. Писмото не е пред мен, но знам че по принцип тиражираха стойността на концесията като такава, само че там методът на оценка включва едни индикатори, които на практика се включват в обема и стойността на концесията, но те по никакъв начин не могат да бъдат ползвани като оперативни активи, но трябва да навлезем много в детайли. Ще взема моите анализи и който има желание от синдикатите можем да седнем, да разговаряме и след това ще видим кой е по-прав.
Не считам, че са им коректни данните, които изнесоха, плюс това са целенасочени. Ако това, което казват беше вярно, нямаше да има проблеми да се прилага и в изминалите 30 години, не само за бъдещето. Не искам да навлизам в такъв дебат с тях, защото когато примерно Авиокомпания Балкан е дадена за 1 лев, спомням си, че не видях нито един протест от страна на синдикатите. Когато летищата варна и Бургас са давани на концесия, не видях нито един протест от синдикатите. Когато на БДЖ са натрупани 850 млн. лева не видях нито един протест от синдикатите. Какво да ви кажа? Така са си избрали да протестират. Плюс това те в летище София нямат нарушено нито едно тяхно право по КТД. Абсолютно Колективният трудов договор се спазва и ако те имат желание да протестират, че се нарушава КТД нека да протестират, но те срещу какво протестират, срещу едно политическо решение на държавата.
Аз мога да приема протест от страна на политически опонент, протест от страна на някаква икономически свързана група, която има интереси или нещо такова, но синдикатите да протестират за политическо решение на държавата, при положение, че с това решение пък ще намалим напрежението в железниците, не го разбирам, но щом са решили, така да бъде.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин министър.
За реплика, заповядайте.
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не беше това контекстът на въпроса ми. По-скоро идеята беше да чуя дали е правен анализ дали при сегашният начин, по който функционира летището не би могло да се извършат инвестиции, които са необходими за поддържане на необходимата рентабилност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: За дуплика, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само едно допълнение ако може да направя.
По принцип тази сума, която излиза. Две – три конкретики да кажа, защо не считам, че е коректно. Това, което те казват и обявяват като окончателен приход е всъщност началната база, от където ще тръгнат офертите на кандидатите, т.е. ние сме в хипотезата че на тази сума да кажем, 1 млрд. 200 млн. лева от нея ще има наддаване, т.е. кандидатите ще предлагат повече и повече, защото процедурата е със състезателен характер. Ние не можем да кажем тя докъде ще стигне.
Второ. Това което те даваха като приход за следващите 35 години е, че потенциално може да бъде достигнат в размери, които сега не мога да ви цитирам, цифрите на са пред мен, т.е. самите анализи като обем на концесията, така изчислявано, но там се изчисляват хипотетично и потенциално всички възможни приходи, които могат да дойдат на това летище. Много голяма част вероятно от тези приходи ще струва много пари и много инвестиции, за да бъдат придобити, което си е вече въпрос на математика, на сметки на всеки един бъдещ концесионер. Той може да си прецени дали да прави примерно огромни инвестиции, които да му донесат някакви приходи, но ако се в хипотезата, че сега тези приходи може да ги има, но ще бъдат факт, ако се направят едни огромни инвестиции, като изграждане на нова писта или нещо такова, как да ги направи летището и кога да ги направи, като са ни блокирани един път 27 млн. лева, вероятно безвъзвратно загубени в КТБ. Втори път със съдебен изпълнителен лист са блокирани 52 млн. лева, от къде да ги вземе летището тези пари.
Този проблем, който го има с блокираните пари е от 2006 година и аз по никакъв начин нито искам да го обследвам, нито ме интересува, нито искам да хабя енергия и да се занимавам защо се е стигнало дотук.
Синдикатите примерно могат да бъдат много активни и да провокират да се направи разследване до 2006 година, защо се е стигнало летището да бъде на практика на арбитраж осъдено. Делото върви по екзекватурата, която е в България. Ако нещо може да се направи, за да отпадне този ангажимент по арбитража ще бъде добре, ако не просто тези пари трябва да се платят. Като ги плати летището от къде да извади пари да прави инвестиции. Това не е едностранно и не може да се хвърлят в пространството едни цифри и да се каже: „Тези са лоши, защото виждате ли тук може много повече да се направи, но те няма да го направят”.
Напротив, процедурата е максимално прозрачна, максимално отворена за професионални оператори и казах, че базата от която ще се тръгне да се наддава е много възможно да доближи това, което синдикатите извадиха като потенциален възможен общ приход за този период. Голяма част от този приход, който те казват може да се постигне наистина след огромни инвестиции. Примерно ако се стигне до ниво пътникопоток, който да изисква втора писта, тази инвестиция е от порядъка на 50 млн. лева. В момента летището не може да си позволи тази инвестиция, то няма и такъв пътникопоток , за да има нужда от втора писта, но просто го давам като пример кое може да доведе до повече приходи.
Готов съм да си водя дебат със синдикатите по тази тема. Ще пишем числа и ни е и те и ще видим кой е прав.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Преминаваме нататък. От БДЦ нямат въпрос. Не виждам представители на Атака.
От АБВ имате ли въпрос. Заповядайте, господин Кадиев.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Моят въпрос ще бъде аналогичен с останалите въпроси на колегите. Този път поставям въпрос за летище Пловдив. Докъде стигна концесията и как върви процедурата там.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: За летище Пловдив получихме писмо от потенциален кандидат, който поиска удължаване на процедурата с необходимите аргументи, причини поради които иска удължаване на процедурата. Съобразили сме се с това и сме удължили процедурата. Тук може би един месец допълнително даже сме дали, защото с колегата обсъждахме хипотезата, че през м. август приемаме, че месец за отпуски за европейските държави, дали сме удължение до 20 септември. По същият начин ще процедираме примерно и с летище София , ако има аргументирано искане за удължаване на периода , стандартно е. Нямам право повече да огласявам информация, защото на практика сме в процедура.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Реплика.
Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ: Давате някаква надежда, че в крайна сметка за туристическият сезон ще бъде решен въпроса, защото дефакто затова най-много ще бъде ползвано летището. Благодаря Ви.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Бих казал само по-обобщено, че към летищата има интерес, особено през последните една - две години се счита, че са добър тип проекти като инвестиция и като бизнес. Определено има интерес. За летище Пловдив подготвяхме процедура от предишния мандат, разбира се там беше специализирано за карго зона и за развитие. Не получихме нито едно предложение. Сега потвърждавам, че интерес има, не от един кандидат, а от няколко и се надявам наистина да имаме успешна процедура и там.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Завъртяхме един кръг въпроси. Връщаме се отново към парламентарната група на ГЕРБ. Нямат въпроси.
От страна на парламентарната група на БСП Лява България.
Заповядайте, господин Свиленски.
Г-Н ГЕОРГИ СВИРЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз ще направя само за 5 секунди коментар по темите, които направихте. Разбира се дебатът за концесиите ще продължи в Пленарна зала.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, не правете коментар, а задайте въпрос по същество.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря , няма да задавам въпрос. Аз съм бил достатъчно толерантен към министерството. Всички въпроси ги задавах тук, за да не губим време долу в зала. След като така правите, вече трета комисия поред, спираме да задаваме въпроси тук и с господин министъра ще се срещнем в Пленарна зала, а той ще ви се сърди на вас, а не на нас.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Все пак е интересно какъв Ви беше въпроса.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще го чуете на първия парламентарен контрол.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добре, отказвате се от въпрос.
Преминаваме нататък по реда. Не виждам в залата представители на ДПС. От Реформаторският блок няма въпроси. От Патриотичният фронт нямат въпрос. От АБС също нямат въпрос. Колегата Кадиев от АБВ няма въпрос.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз съм готов да отговарям на въпросите. Имаме някаква традиция повече да се информираме и на мен не ми пречи да отговарям на колегите.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, искате ли да вземете отношение.
Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин председател, аз наистина искам да благодаря на министъра, защото за пореден път ще кажа, че това е един от министрите, който посещава всички комисии, поради което и въпросите ни в зала са малко. Този път разбира се Вие не ми дадохте думата и аз както казах ще си задам въпроса в залата.
Благодаря на господин министъра за отношението му към комисията, а в бъдеще препоръката ми към Вас е действително в диалог тук да решаваме казусите. Има и медии, които също отразяват, за тях също е по-лесно, но това ще стане от м. септември нататък. Благодаря още веднъж на министъра и на Вас.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на Закон за концесиите, № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
Представители на вносителите
Г-жа Мариета Немска – директор на Дирекция Икономическа и социална политика към Министерски съвет
Г-жа Мариана Славкова – държавен експерт в същата дирекция
Г-н Георги Йончев – държавен експерт в същата дирекция
Г-н Николай Алексиев – експерт към кабинета на вицепремиера Дончев
Г-жа Таня Бузева – преподавател в СУ, участвала в изготвянето на закона
Г-н Николай Войнов – гост
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция Правна
Вносител на законопроектът е заместник министър председателят по европейските фондове и икономическата политика. Затова давам думата на представителят на Министерски съвет , предполагам госпожа Немска , която ще ни представи законопроекта. Заповядайте.
Г-ЖА МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представеният на вашето внимание законопроект в изпълнение на ангажиментът на Република България да транспонира в своето законодателство директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия, която влезе в сила на 18 април 2016 година.
Законопроектът е разработен в съответствие с предварително приета от Междуведомствена група концепция за възможните решения за транспониране на директивата в нашето законодателство и след анализ на силните и слабите страни на Закона за концесиите, Закона за публично частното партньорство и секторните закони, уреждащи тази материя.
Само искам да споделя, че в тази междуведомствена работна група участваха широк кръг експерти от администрацията, от Националното сдружение на общините, от браншови работодателски организации. Беше представен на широко публично обсъждане, беше изпратен по електронен път до всеки кмет на община, като сме се съобразили с повечето бележки и предложения въз основа на общественото обсъждане.
Ако ми позволите да дам думата на госпожа Мариана Славкова, която е юристът на дирекцията да представи основните цели, основните моменти съвсем накратко.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
Г-ЖА МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, мотивите към законопроектът са достатъчно подробни, затова аз ще си позволя само да акцентирам на най-важните решения, които се предлагат със законопроекта.
Госпожа Немска каза, че една от основните задачи на законът е да транспонира изискванията на директивата за концесиите, дотолкова доколкото той третира материя, която понастоящем е решена с два закона. Действащите Закон за концесиите и Закон за публично частното партньорство и преурежда тези отношения по нов, съобразен с европейското законодателство начин. С него се предлага отмяна на тези два закона.
Три са основните вида концесии: концесия за строителство, за услуги и за ползване. В обхватът на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени като договори за публично частно партньорство със Закона за публично частното партньорство.
Законопроектът ще се прилага за всички концесии, независимо от това дали са под или над така наречения с него европейски праг, което понастоящем представлява сума от 5 000 225 лева, като по отношение на концесиите, които са под този праг, същите са определени в закона като концесии без трансграничен интерес. Такива са и концесиите за ползване, които са си традиционните концесии, при които се предоставя ползването на държавна и общинска собственост, без да се възлага строителство или услуги.
Специално внимание е отделено на финансово икономическите елементи , един от които е стойността на концесията, за който стана въпрос преди малко и на блиц контрола с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това представлява сумата от всички приходи за срока на концесията, които са прогнозирани, включително всички възможни подновявания, опции и т.н.
Изчисляването на тази стойност е важно, защото след това има значение за евентуални изменения на концесионния договор и ако промените надхвърлят 10 % от тази първоначално обявена стойност, те в някои случаи няма да бъдат възможни, а пък също така има един праг от 50 на сто в други хипотези, където ако се надхвърли този праг от 50 на сто от първоначално определената стойност на концесията, концесията също не може да се изменя, ще трябва да се прекрати и да се обяви нова процедура.
Оперативният риск е дефиниран , защото той е най-съществената отличителна черта на концесията. Това е рискът от излагане на колебанията на пазара, свързан с търсенето или с предлагането на строителството или на услугите и оперативния риск се счита за поет винаги, когато на концесионера не му е гарантирано, че ще възвърне направените инвестиции и разходи по експлоатацията на строителството или на услугите.
Всяка концесия трябва да се възлага за определен срок, като са създадени достатъчно гаранции, така че всяка концесия да може да се предостави за оптимален срок. На първо място концедентът трябва да изчисли максимален срок, който не може да превишава времето, което е необходимо за възвръщане на направените инвестиции с разумна печалба. В рамките на този максимален срок конкретният срок на концесията е определен като критерии за възлагане , т.е. като един от показателите, по които участниците ще правят предложение и не могат да надвишават максималния срок заради опасение, че законопроекта предлага въвеждане на вечни концесии. В резултат на общественото обсъждане се създадоха и допълнителни гаранции, като за държавните концесии винаги, когато концедентът е изчислил прогнозен максимален срок над 50 години ще бъде необходима санкция предварително съгласие, разрешение дадено от Народното събрание, аналогично за общинските концесии, като при тях в случаите когато срокът е над 25 години се изисква квалифицирано мнозинство от 23 от общия брой на общинските съветници.
Запазва се плащането от страна на концесионера към конзедента винаги, когато обектът на концесията е собственост на държавата или общината, но се доразвиват случаите, в които ще има обратни плащания, плащания от страна на концедента към концесионера. Винаги когато имаме така нареченият несамофинансиращ се проект, т.е. когато няма приходи от потребителите на услугите или ако има такива не е предвидено концесионера да ги получава, както и в случаите, когато се цели социално приемлива цена на услугата или пък цената се регулира с нормативен акт.
Въвеждат се две нови процедури, които всъщност представляват доразвиване на действащата единствено допустима открита процедура. Това са състезателен диалог и състезателна процедура за договаряне. Това са етапни процедури, които целят да се сключи концесионен договор при най-добри параметри, най-добро съотношение между цена и качество на предлаганите строителни услуги. Двете процедури в своя край завършват по правилата на откритата процедура.
Създават се предпоставки за извършване на по-качествен контрол, като се вменяват функции на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по извършване на контрол относно изпълнението на задълженията както на концесионера, така и на концедента. Запазва се понятието концедент, докато функциите на концедент се възлагат на министрите и на кметовете на общини, като се запазва изискването за най-важните решения, като откриването и прекратяването на процедурата, както и изменението и прекратяването на концесионните договори да бъдат предварително одобрявани от колективните органи, съответно Министерски съвет, Общински съвет.
Това са по-важните промени.
По отношение на секторните закони, които са във вашата област промените, които се предлагат в Законът за гражданското въздухоплаване , за железопътния транспорт и за морските пространства са само козметични, дотолкова доколкото се цели съобразяване с новата терминология. Иначе по същество промени в тези секторни закони не се предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви и аз.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията желаят ли представителите да вземат отношение.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
В рамките на междуведомственото съгласуване Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подкрепило законопроекта. В допълнение на това, което казаха колегите от Министерския съвет в законопроектът са извършени съответните промени в специалните закони, които промени също сме подкрепили. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, заповядайте за коментари, мнения.
Аз ще взема отношение по така предложеният закон. Имам няколко коментара.
По принцип като цяло мисля, че законът е добър. Въвежда едни ясни правила кога самият концесионер плаща концесионното възнаграждение, кога може да получи от държавата, но за съжаление има и няколко проблематични момента.
Първото, което аз виждам като проблематично това е придвижването на новият модел на процедури, това е чл.53, където се дава правото на договаряне между концендента и участниците. От една страна това изглежда възможно за едно гъвкаво договаряне, но от друга страна за мен повишава корупционния риск в момента, в който се остави концендета и участниците да договарят тези условия. За мен има проблематика в това предложение.
Също така имаме записана възможност, че ако частно лице е разработило условията за концесията, то има право да получи пари от държавата, даже и да не е избрано за концесионер. Това е по чл.56. За мен с това нещо може да бъде злоупотребено. Това значи, че ако някой знае, че ще бъде обявена някаква концесия, може да разработи веднага един план и да поиска да му бъде платено за този план, тъй като той е положил някакъв труд и очаква да бъде заплатен за този труд.
Друго проблемно място е определянето за максимален срок в законът изоставено. Всъщност тази концепция до момента е като максимален срок, като например това, което е строителство и услуги няма никакъв срок. Няма максимален срок на концесията, строителството и услугите.
Също така концесиите трябва да бъдат одобрени от представителният орган Народно събрание или общински съвет. Това е чл.34, но това дава възможност на администрацията всъщност да прави концесии, базирайки се на собствен критерии, при липса на добър контрол. Това може да даде предпоставки и за феодални концесионери, което сме го виждали даже и в момента. Аз не виждам защитният механизъм, който по някакъв начин се справя точно с този проблем.
Също така в момента законът предвижда уреждането на документите, които са достатъчно доказателство за определени факти, например досегашният закон предвиждаше годишният финансов отчет да доказва финансовото състояние. Вместо това в момента са въведени едни общи критерии, които могат доста субективно да дадат възможност за отстраняване от процедура, което може да доведе до административен произвол.
Също така има един нов критерии, който ми е много общ. Така наречената социална полза. Този нов критерии социална полза няма точни показатели, по които да може да се установи и всъщност той дава една доста размита дефиниция на това какво е социална полза. Няма например засегнато население, брой представители на застрашени групи, ползващи се от концесията и т.н. Просто един доста общ критерии.
При концесиите за минерални води например се премахват изискванията за точно определени документи, които се ползват от процедурата. Това е § 6, т.8 , което не мога да разбера защо се прави това нещо.
Притеснение буди и липсата на правила за запазване на документите при концесията за определен срок, с което може да се доказват нарушения. Досега такива правила имаше в частите от закона относно Националният концесионен регистър, но сега те са премахнати от него. Това е между чл.191 и чл.194.
Законът също така нарушава и правата на общините, като намалява процентът на концесионното възнаграждение, който общините могат да получат от държавата за концесия на държавни води на тяхна територия. Досега в законът се предвиждаше минимум 30 %, може и повече. Сега процентът е фиксиран на 30. Фактически той е ограничен до този процент. Също така остава фиксиран и делът на общините, печалбата от концесията върху културното наследство, който е 15 %.
Имам и още няколко неща. Ще ви ги изпратя просто като коментари, но като цяло това са някакви притеснителни елементи, но както казах този закон има много положителни страни, но има някои неща , които будят такива въпроси.
Ако може да вземете отношение. Заповядайте.
Г-жа МАРИАНА СЛАВКОВА: По отношение на договарянето между концедентът и участниците, договарянето се извършва от назначена от концедента комисия. Договарянето се извършва по предварително определен график, като комисията е длъжна да уведомява всеки един от участниците за резултатите, които са постигнати при воденето на преговорите с другите участници, без да дава информация кой конкретно участва и какви предложения е направил.
В крайна сметка когато комисията реши, че е постигнала най-добрите параметри при водене на договарянето, тя обявява договарянето за приключило, след което възниква правото на участниците да подадат писмена оферта по критерии, които са предварително обявени още с откриването на процедурата и се оценяват по методика, която също е предварително обявена. Така че след като се подадат тези оферти, нито комисията може да изисква, нито самите участници могат да предлагат каквато и да е било промяна по това, което са оперирали с офертата си. Така че това договаряне, което обичайно се възприема в общественото пространство, че събират се трима, говорят си, говорят си тайно и никой не знае какво си говорят и какво се предлага. Това е съвсем различна процедура, която е предложена със законопроекта и са създадени достатъчно гаранции, че няма да има каквито и да било скрити договорености и осигурената съответно публичност и прозрачност.
По отношение на възнаграждението. Става въпрос за случаите, когато някой икономически оператор направи предложение за определен проект да бъде възложен чрез концесия само в случаите, когато този проект е за строителство и когато предложението във всички случаи неговата инициатива трябва да включва прединвестиционно проучване. Ако прединвестиционното му проучване е било използвано от концедента при подготвителните дейности и е включено в документацията било то под формата на технически и функционални изисквания, само в този случаи, и то само ако не е бил определен за концесионер икономическия оператор има право на възнаграждение, защото в противен случай, за да може да стигне до това прединвестиционно проучване концедента би следвало да обяви обществена поръчка и конкурс за проект, които във всички случаи ще бъдат възмездни.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря за отговора. Аз ще ви изпратя нещата, които казах, ще ви помоля да ги адресирате конкретно, да обърнете внимание на по-проблемните въпроси, които споменах. Надявам се между първо и второ четене да изчистим тази проблематика.
Колеги, още някой иска ли да вземе отношение. Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване законопроект № 602–01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 10, против – 2, въздържали се – 1.
Приема се законопроекта на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
В точка Разни някой иска ли да вземе отношение. Не виждам.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за присъствието.
Край на заседанието: 15.45 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Настимир Ананиев /
