1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерски съвет на 12 август 2016 г.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии
и съобщения




П Р О Т О К О Л

На 14 септември 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерски съвет на 12 август 2016 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Настимир Ананиев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието.
Дневният ред, който ви е предложен, включва:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерски съвет на 12 август 2016 г.
3. Разни.
Подлагам на гласуване така изчетения дневен ред.
Моля, който е за, да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 31 юни 2016 г. за първо гласуване.
Гости по тази точка са представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения – заместник-министърът Валери Борисов и Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“, представители на неправителствения сектор: Ясен Гуев от „Теленор“, Георги Андреев от „Теленор“, Галя Маринова и Жанет Захариева от БАККО, Савин Ковачев от БАККО, Петя Станимирова Колчева от ЕВН България, Стефан Симеонов – старши експерт „Регулация“ в Енергопро, Емил Рангелов – началник на отдел „Регулация“ в Мтел, Анета Иванова от СЕК, Валентин Георгиев от ТВ Клуб 2000 и Бойко Харлов от ТВ Клуб 2000.
Давам думата на вносителите на Законопроекта, а именно представителите на Министерството на транспорта и съобщенията да ни запознаят със самия Законопроект.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът, който е представен на Вашето внимание, въвежда изискванията на Директива 2014 на Европейския съюз и на Европейския парламент относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Целта на директивата, респективно на Законопроекта, който е представен на Вашето внимание, е ускорено изграждане на електронни съобщителни мрежи при намалени разходи за тази цел, което като резултат очакваме да доведе до по-ниски цени за крайните потребители.
Предлаганите законодателни мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростните електронни съобщителни мрежи за събиране на актуална и адекватна база данни за съществуващите и планирани мрежи и за улесняване на процедурите за разполагане на тези мрежи и по-добра координация в процеса на строителство и в процеса на ремонт на подобни съоръжения.
В Законопроекта са предвидени редица мерки в посока насърчаване на съвместното използване на инфраструктурата на различни мрежови оператори, като формулирането на тези мерки беше резултат от обсъждане на всеки един детайл в отношенията между различните оператори – от една страна, операторите на електронни съобщителни мрежи, от друга страна, операторите на други линейни мрежи. Това даде възможност за намиране на взаимно полезни приемливи решения на проблемите, които могат да възникнат при съвместното разполагане на мрежи.
Изключително важен момент в Законопроекта, който е предложен на Вашето внимание, е междусекторната координация, тъй като сме свидетели в ежедневната си практика как при липса на подобна координация се разрушават най-вече електронни съобщителни мрежи, изградени от нашите оператори при различни видове строителни или ремонтни дейности, поради липса на съгласуваност.
Първото условие за успешна междусекторна координация е всички участници в тези процеси да разполагат с актуална и адекватна информация. За тази цел Законопроектът предвижда изграждането на така наречената единна информационна точка, в която ще се събира минимална, но актуална информация относно съществуващите мрежи на различните оператори относно намеренията им. Тоест, когато някой реши да инвестира в даден район във високоскоростна електронно-съобщителна мрежа, може да се обърне към единната информационна точка, да получи информация от нея за това какви мрежи и какви оператори действат на територията на съответния регион и оттам нататък да формулира по-ефективно своето намерение.
Друг важен момент в Законопроекта е предоставянето на достъп до съществуваща физическа инфраструктура и съвместното й ползване, като в Глава четвърта от Законопроекта съществуващите правила, които са действащи, според Закона за електронните съобщения, са надградени и обобщени със задължителните изисквания на въвежданата Директива 2014, както вече споменах. В съответствие с нея при обосновано искане мрежовите оператори предоставят достъп до и съвместно ползване на физическата си инфраструктура с цел разполагането на електронни съобщителни мрежи. Това става с писмен договор при предварително оповестени прозрачни и пропорционални общи условия. Мрежовият оператор има задължение да публикува на достъпно място условията, при които би предоставил достъп за съвместно ползване.
Почти изцяло са запазени действащите и в момента правила на Закона за електронните съобщения за предоставяне на правото на преминаване, за специално ползване по смисъла на закона за пътищата, ползването на публични имоти и инфраструктура, физическия достъп до инфраструктурата и имотите, в които са разположени мрежите. Засегната е отговорността за вреди от разполагането, преместването на мрежите и сервитутите.
За целите на координирането на дейностите по разполагане и поддържане на мрежите в една физическа инфраструктура, собственикът на тази инфраструктура по своя инициатива или при подадено писмено искане от друг оператор подава в единната информационна точка информация за планираните строителни дейности, за обхвата им, за началната дата, коя физическа инфраструктура засягат, както и информация за контакт с него. Това дава възможност на другите оператори в същия район, да договорят със собственика на инфраструктурата споразумение за координиране на дейностите и така да съвместят усилията си.
Подобрени и уточнени са съществуващите облекчения, свързани с разполагането на линейни електронни съобщителни мрежи, като това разполагане става по реда на този Законопроект. Предвидени са и правила, които създават рамката на отношенията между мрежовите оператори при разполагане на мрежата в инфраструктурата на друг оператор.
Създаден е подробен ред за премахване на електронните съобщителни мрежи, които са разположени в нарушение на законовите изисквания, или без сключен договор в чужда инфраструктура. В нови сгради и в сгради, в които предстои извършването на основен ремонт, ще бъде задължително изграждането на физическа инфраструктура, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи.
Орган за решаване на споровете по този Законопроект е Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е компетентна да се произнесе по спорове относно предоставяне достъп до и съвместно използване, включително условията и цените за достъп за разполагане на мрежи за координиране на дейности и за предоставяне на информация и т.н. Ако спорът е свързан с физическата инфраструктура, изградена за нуждите на други мрежи, Комисия за регулиране на съобщенията приема решение в съответствие със становището на компетентния орган, отговарящ за дейността на съответното дружество. При решаване на споровете, по искане на засегнат оператор КРС дава задължителни указания. Процедурата завършва с мотивирано решение на КРС в сроковете, установи в директивата за координиране на дейности, предоставяне на информация и огледи са двумесечни, а в останалите случаи са 4-месечни.
Контролът по този Законопроект се осъществява според обхвата на съответните разпоредби, или от министъра на транспорта и информационните технологии, или от КРС, или от кмета на съответната община.
В Административно-наказателните разпоредби са предвидени ефективни и възпиращи санкции при нарушение на Закона, които са напълно съобразени със съществуващите санкции за същите или аналогични нарушения по Закона за електронните съобщения.
И накрая – в Допълнителните разпоредби са включени легалните определения на понятията, които се използват в Законопроекта, които се придържат към терминологията на въвежданата Директива.
В преходните и заключителни разпоредби са уредени заварените правоотношения, свързани със съвместното разполагане на мрежи, като са дадени срокове за уреждането на отношенията на засегнатите мрежови оператори. Предвидени са промени, свързани с уредбата на електронните съобщителни мрежи, включително терминологични в редица закони като Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за управление на етажната собственост.
Предвижда се актовете по прилагането на този Закон да бъдат приети в 6-месечен срок след неговото публикуване в „Държавен вестник“.
Благодаря Ви, готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Първо искам да дам думата на представителите на неправителствения сектор, преди да дам думата на колегите народни представители за становища, въпроси и изказвания.
Единствено искам да сложим един малък регламент – до 3 минути, и да се представяте който иска да взема отношение.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Галя Маринова – председател на Управителния съвет на БАККО.
БАККО е асоциация на кабелните комуникационни операторите. В нея членуват над 80 предприятия с различен мащаб, като най-големите от тях са националните оператори Виваком, Мтел, Близу, Булсатком. Имаме регионални оператори, както и малки селски оператори. Това е едно въведение, което следва да покаже, че ние защитаваме един балансиран интерес на операторите на електронно-съобщителни мрежи.
Позицията ни, която сме изпратили и до Вашата комисия, е, че ние подкрепяме Законопроекта. Смятаме, че той, първо, наистина отразява директивата, въвежда нейните основни цели. На второ място, подобрява инвестиционния климат в нашия сектор – нещо, което ще ни даде възможност да развием по показатели, свързано с тази услуга.
Тоест това, което искам да кажа, е, че ние всички знаем, че България е на едно от първите места по скорост в предлагане на интернет услугите, но може би много малко хора знаят, че тя е на предпоследно място в Европейския съюз по отношение на свързаност или проникване. Тоест в малките отдалечени населени места гражданите не могат да ползват тези услуги с този капацитет, както в големите населени места. И това е едно от много важните придобивки и много важно значение за самия Закон.
Разбира се той е важен за нашия бизнес, защото ще ни позволи да развиваме мрежите си, да развиваме услугите си, но той е много важен, както вече казахме – има важно обществено значение, свързано и с предстоящото електронно управление и ползването на електронни услуги в много по-пълна степен, отколкото е досега. Всичко това знаем, че е един от приоритетите както на българското правителство, така и на българския парламент.
Този Закон, разбира се, не обхваща и не решава всички проблеми, които има в сектора. Той е длъжник по отношение на някои основни дейности, но ние всички смятаме, че той представлява една много добра основа, върху която могат да се развиват по-нататък предложенията ни, свързани с услугите и развитието на електронно-съобщителните мрежи и електронно-съобщителните предприятия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Маринова.
Някой друг?
Заповядайте, господин Гуев.
ЯСЕН ГУЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа, казвам се Ясен Гуев и съм главен директор „Корпоративна политика“ на „Теленор България“.
Ще бъда много кратък.
От гледна точка на изпълняване на европейските изисквания това е изключително важен закон с оглед на повишаване ефективността при изграждане на мрежи и най-вече в две елементарни неща. Едното е достъпът до съществуващата инфраструктура на други ютилити компании и бърз и прозрачен начин за изграждане на мрежи през нея. И другото е нещо, което до голяма степен, според мен все още неурегулирано добре, това е влизането специално на фиксирани мрежи в съществуващи сгради.
Темата обаче, по която аз искам да отделя повече време, е мобилните мрежи, понеже ние сме мобилен оператор. Целта на Директивата е изграждането, целият процес по узаконяване при вкарването в единната точка до излизане на документацията да бъде четири месеца. Ние през последните няколко години сме един от най-големите инвеститори. Ние сменихме изцяло мрежата си. Тоест, минали сме през целия процес, който включва доста държавни институции и в огромната си част това са общините, Център по хигиена, както и ДНСК.
Мисля, че навсякъде срещахме доста сериозна подкрепа, което позволи съкращаване на сроковете по минаване на административните процедури, но и с огромното съдействие на всички институции ние никога не сме успели да свалим този срок до сегашните четири месеца. В някои добри случаи сме успявали да го свалим до 6 месеца.
Този закон при всичките му добри страни има лошата страна, че различава процедурите по отношение на фиксирани и мобилни мрежи, всъщност процесът по узаконяване на мобилни мрежи остава по абсолютно същия начин и се реферира към Закона за устройство на територията. Тоест, ако в рамките на обсъждането в Народното събрание това не се промени, опасността Директивата да не бъде изпълнена е абсолютно реална, тъй като четирите месеца просто няма да се постигнат и това е въпрос на множеството процедури, които има в момента.
Може би ще прозвучи странно от представител на бизнеса, но за нас цената на административните процедури е много по-малко важна от скоростта. Тоест, ние бихме били склонни да платим такси, които са бърза процедура, ако имаше такива, за да се случи процесът по-бързо в която и да е институция, защото това, към което вървим в бъдеще, сигурно четете от време на време за мрежите от пето поколение, това са мрежи, в които ще има изискване за много голям брой антени. В момента антената е нещо толкова голямо. Това нещо по сегашното законодателство е строеж, независимо къде е. към всяка базова станция ще експлодират около 20-25 такива антени, особено в градска среда, за да се постигне по-висока скорост. И тогава броят на процедурите ще бъде огромен.
Ние по никакъв начин не настояваме за по-малък контрол. Напротив. Мислим, че контролът в момента е добър. И ако някой смята, че трябва да има повече контрол, ние сме абсолютно за това.
АЗ бях на среща през май в Европейската комисия по тази тема. И там неофициалната позиция беше, че всяка страна има право да урежда начина, по който работи както си иска, но крайната цел е да се постигне бързина и ефективност. И това бихме искали да видим и ние.
Мерси много.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Някой друг? – Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Добър ден, госпожи и господа народни представители! Жанет Захариева съм от „Виваком“. Ние сме член на БАККО.
Съвсем накратичко само ще кажа, че и аз председателствам работната група по законодателство в Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори. Съвсем накратко искам да кажа, че работихме с колегите от Министерството на транспорта и съобщенията и останалите браншови организации много усърдно в рамките на повече от година по този Законопроект, който е определящ за развитието на сектора оттук нататък. Но не само на сектора, а изобщо на цифровата икономика, тъй като мрежите на телекомуникационните предприятия се очаква да бъдат основа за развитие оттук нататък на умни градове, умен транспорт и всичко останало.
Предполагам, че е стигнало до вас съобщението днес на Европейската комисия, с което излезе новия телекомуникационен пакет и новата правна рамка, която в следващите две години ще бъде приета. Основният акцент в нея това е интернет свързаността.
Законът, който днес е на Вашето внимание за приемане на първо четене, е само една от мерките, които Европейската комисия приема, така че да може в 2020 г. всеки гражданин да има 100-мегабитов интернет поне като възможна свързаност. Това, в което ние имаме да наваксваме, са малките и рядко отдалечени райони. В този смисъл разчитаме много, че Законопроектът ще сложи добра основа за развитието както на фиксирани, така и на мобилни мрежи, и за възможността те да бъдат обновявани бързо и ефективно с оглед много динамичното развитие на технологиите. Европейската комисия, наред с телеком рамката днес прие и така наречения 5G екшън план, тоест за развитие на мобилни мрежи от ново поколение от 5G, при положение че в България ние сме в етап на въвеждане на 4G мрежи, като планът е това да бъде направено до 2012 г., пак с редица мерки ,свързани с освобождаване на спектър, с развитие на технологии, с публично-частни партньорства с общините.
Ще се радваме много във взаимен контакт с Вас да направим в крайна сметка един Законопроект, който наистина да даде възможност за много бързо, гъвкаво и ефективно развитие на мрежата с оглед на тяхната важност.
И още нещо да отбележа последно, че базовият интернет, съгласно това комюнике на Европейската комисия, става комунална услуга, универсална услуга. Тоест, той се приема със същия статут, както тока, водата, отоплението и останалите услуги от комунално значение.
Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Някой друг? – Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Аз съм представител на ЕВН – Електроразпределителното дружество. Искам да изразя становището на нашия сектор и най-вече на ЕВН по Законопроекта.
Много благодаря за дадената ни възможност и за факта, че работихме наистина като екип, въпреки че представляваме равнопосочни, даже противоречиви интереси с представителите на телекомуникационния бизнес и успяхме. Смятам да дадем своето становище, своите предложения за изготвяне на Законопроекта.
В тази връзка ние считаме, че Законопроектът е балансиран,представлява изключително важна стъпка напред за уреждане на отношенията между кабелните оператори, кабелно-комуникационните дружества, от една страна, и ЕРП-тата, от друга страна.
В тази връзка искам само да наблегна на някои доста важни за нас въпроси по Законопроекта.
На първо място, разбира се, е режимът на ценообразуването за ползване на нашата услуга – осигуряване на достъп до нашите мрежи. Надяваме се, че компонентите, които ще бъдат вкарани в цената и във формулата за определяне на цената, ще дадат равна възможност и равнопоставеност на всички собственици на мрежи и на инфраструктура, върху които ще се надграждат мрежите на телекомуникационните оператори.
В тази връзка ние държим и се надяваме, че ще ни бъде дадена възможност да участваме при изготвянето на наредбите по този Законопроект.
На второ място, искам да отбележа, че този Законопроект предвижда създаването на единна информационна точка, което е от изключително голямо значение за прозрачността на процедурите, за създаването на информация в какво състояние се намират мрежите към момента. Съответно за тяхното ефективно ползване от страна на всички заинтересовани лица.
Още веднъж искам да подчертая нашата загриженост, че към момента съществуващата информация е в различен формат. Тя е доста остаряла като формат и собствениците на инфраструктура не могат да бъдат задължавани и натоварвани с допълнителни разходи, които не са свързани с тяхната пряка дейност, а нашата дейност е по електропреносна мрежа, да влагат значителни инвестиции в изготвянето и създаването на информация в различен или подходящ за ползване формат.
Надяваме се, че Министерството на транспорта и информационните технологии ще съумее да създаде достатъчно добра експертиза в качеството си на арбитър на държавен орган, който ще решава спорове, възникнали във връзка с достъпа до съществуващата инфраструктура от страна на телекомуникационните оператори, тъй като ще трябва значителна експертиза по отношение на функционирането на специалните мрежи, тоест на самите електроразпределителни мрежи.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Някой друг? – Не виждам.
Продължаваме нататък. Давам думата на колегите народни представители за становища, за изказвания.
Ще взема едно бързо отношение.
Аз проведох една среща с представителите на неправителствения сектор и на търговските дружества и ми направи много добро впечатление, че е постигнат доста добър баланс, че са се обединили около работещи решения в името на това всички да могат да предлагат една по-конкурентна услуга и да могат да се конкурират в самия пазар, а не в техническата част. На мен това наистина ми направи много добро впечатление от тази среща.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди всичко чисто процедурно искам да направя предложение за работата на Комисията за в бъдеще, тъй като ние имаме такава практика, но смятам, че трябва да я променим.
Член 6, а. 7 от Правилника на Комисията казва, че представители на граждански, синдикални, съсловни, браншови и т.н. организации могат да заявят желанието, да бъдат поканени, да присъстват и съответно да представят становище.
В случая фирмите, които осъществяват тези услуги, не са неправителствени, браншови, синдикални и прочее организации. Те са водени от конкретни свои търговски интереси, които не е лошо да ни информират за тях и да дават становище, но не смятам, че трябва толкова време да им отделим на едно заседание. Още повече, че те имат асоциация, която се изказа като неправителствена организация. В този дух мисля, че леко тенденциозни бяха изказванията им.
Аз споделям духа на Закона, който е предложен, че трябва да се прави разлика между физическата инфраструктура, да има диференциация на мобилните услуги спрямо другите услуги, просто защото този тип съоръжения са съвсем различни. Става дума за конструкции, които са било на покриви на сгради, било някъде другаде, които действително са по-високоотговорни, отколкото едно кабелно трасе, което е закопано в тротоара. Има някакви конструктивни изисквания, там се сменят оборудвания, слагат се нови клетки, които естествено променят натоварвания, променят излъчвания и е абсолютно резонно те да вървят по Закона за устройство на територията, както в момента предлага Министерството.
Това ми е изказването. Подкрепям Закона в настоящия му вид и аз лично ще препоръчам на нашата група да го подкрепи.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Веселинов, само да уточня, защото в началото казахте процедура. Правите ли някаква или само като изказване?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Процедурата е занапред да не даваме толкова широко, плюс това нямаме заложена в правилника подобна възможност, да даваме на търговски дружества…
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имах предвид трябва ли да подлагаме нещо на гласуване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Разбрах.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, чухме становището на бизнеса, на браншовите организации, разбрахме с удоволствие, че сте се срещнали с тях, допълнителни разговор сте направили, само че тук имам едно становище на Националното сдружение на общините. Общините ги няма. Вие с общините, доколкото разбирам, не сте се срещали.
Ако може вносителите по това становище, сигурно го имате, и по тези предложения да кажат няколко думи, защото смятам, че е важно. Аз смятам, че ние ще подкрепим една част от исканията и предложенията на общините и на този етап, съобразно това какво ще ни бъде отговорено, ще се въздържим от подкрепа на Закона.
Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Само да уточня, че са поканени представители на Националното сдружение. Не знам защо са преценили да не присъстват.
Също така срещата ми, която беше с браншовите организации, беше по тяхна инициатива. Така че и самото Сдружение на общините по тяхна инициатива можеха също да се видят с мен или с други колеги от Комисията и да изразят становище.
Заповядайте, господин Борисов. Ще вземете ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Разбира се.
Благодаря, господин председател.
Преди да отговоря на конкретния въпрос на господин Търновалийски, искам да Ви дам малко работна информация за това как стигнахме до текста на Законопроекта, който днес обсъждаме.
Както вече чухте, работата на работната група продължи повече от една година, за да стигнем до днешния ден. Преди една година, когато лично аз като председател на работната група вече си мислех, че Законопроектът е готов, че всички заинтересовани страни са изказали своето мнение и че сме постигнали един добър текст, готов за внасяне в Министерския съвет, в един момент настъпи остър спор между телеком операторите и електроразпределителните дружества и работата по Законопроекта беше блокирана.
Стигна се дотам, че по неведоми пътища в съседната сграда на „Дондуков“ бяха изпращани едни снимки от Букурещ с едни снопове комуникационни кабели, които висят по улиците, само че никой не каза на премиера тогава, че тези снимки са от преди 10-12 години и тази картина в Букурещ далеч вече не е такава. Както и да е.
В този остър спор между телеком операторите и електроразпределителните дружества ние изпаднахме в патова ситуация. От една страна, трябва да въвеждаме европейска директива и затова комисията ни следи. От друга страна, българският бизнес, единият, който е пряко засегнат от Законопроекта, а именно телеком операторите, и се очаква по-бързо да разгръщат мрежите си, подкрепят нещата, от друга страна, колегите от електроразпределителните дружества също имах своите аргументи.
В крайна сметка представителите на двата бранша, най-общо казано – телеком операторите и електроразпределителните дружества изпратиха общо писмо до министър-председател, до председател на Народното събрание, включително до Комисията, в което излагаха недостатъците към онзи момент на Законопроекта.
Благодаря им още веднъж съвсем искрено, и няма да спра да го правя, за това, че проявиха желание, за това, че проявиха готовност да седнат на една маса в отсъствието на държавата. Поканих ги, казах им, че могат да разчитат на нашето гостоприемство. И в рамките на един месец, по време на коледните и новогодишните празници, тези две антагонистични групи стигнаха до компромиси, до взаимно приемливи компромиси и за двете страни. Написаха втори документ до същите адресати – министър-председател, председател на Народното събрание, така, така, така, в който ясно заявиха общата си позиция и подкрепа за този Законопроект.
Разказвам Ви всичко това само с една-единствена цел – за да илюстрирам факта, че този Законопроект е постигнал възможните компромис към днешна дата. Далеч съм от мисълта, че е идеален. И телеком операторите са недоволни, и ЕРП-тата са недоволни, което на мен ми дава спокойствието, че е постигнат баланс. Разбира се на основата на този Законопроект винаги може да се надгражда, но нека започнем отнякъде.
Относно Вашия въпрос, господин Търновалийски, миналата седмица бяхме в Комисията по местно самоуправление в Народното събрание по същата тема и там госпожа Дора Янкова изрази много ясно позицията на БСП лява България, защитавайки становището на Националното сдружение на общините в България.
Искам само да Ви информирам, че в работната група, която написа Законопроекта, имаше трима души, представители на Националното сдружение. Всички те се подписаха под финалния текст на Законопроекта, без нито една дума особено мнение или нещо подобно. Надявам се, че те са предали правилно духа на работа в работната група. Никой не ги е притискал да приемат Законопроекта такъв, какъвто е. И това ме кара да си мисля, че от тяхна гледна точка, говоря от експертна гледна точка, Законопроектът е добър, включително и за Националното сдружение на общините, като представител на общините в България.
В тяхното становище, което Вие споменахте, основният препъни камък е за това, че общините искат да се плащат някакви такси при преминаване на трасета през общинска собственост. Само да кажа, че в сега действащия Закон за електронните съобщения това нещо е уредено и преминаването става безплатно.
Както имах възможност да кажа в своето изложение, ние сме взели готови текстове от Закона за електронните съобщения, един от които е този, и сме го сложили в настоящия Законопроект, защото смятаме, че по този начин Законопроектът става по-пълен Мястото на този текст е тук. Тоест, ние не въвеждаме нови разпоредби, това не е нещо ново за общините у нас.
Връщайки се към основната цел на Директивата и на Закона, а именно ускореното изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи при по-ниски цени, аз мятам, че ако натоварим операторите, които възнамеряват да изграждат такива високоскоростни електронни съобщителни мрежи с допълнителни такси, това неминуемо ще се отрази на крайната цена за потребителите и ние бихме се отдалечили от целта, за която вече говорих.
Казвайки всичко това ще повторя това, което казах в Комисията по местно самоуправление миналата седмица. Ние не затваряме категорично вратата, не казвам, че няма да се видим още веднъж с колегите от Националното сдружение на общините в България и че няма да ги убедим в нашата правота. Напротив, диалогът с Националното сдружение на общините и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, бих казал, че е много добър и съм уверен, че в крайна сметка ние ще успеем да ги убедим, че не залагайки нови изисквания с този Законопроект, приемайки го във вида, в който е представен на Вашето внимание, ние ще постигнем тази цел, за която вече говорих няколко пъти.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Господин Търновалийски, реплика искате ли? – Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да.
Благодаря за това, което казахте, но въпреки това смятам, че има основание в това, което са написали Сдружението на общините, ние също ще се срещнем с тях, за да уточним по техните мотиви и ще си направим съответните предложения.
На този етап няма да подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта. Започвам с това, че за ускореното изграждане на електронно-съобщителните мрежи говорим вече 7-8 години. Както казахте Вие, може би Ви е отнело една година, аз мисля, че повече от година Ви е отнело създаването на тези текстове, в крайна сметка аз много се радвам, че с този Законопроект се полага основата на качествено ново развитие на самия сектор. Това ще ни даде възможност, първо да транспонираме Европейската директива, което е изключително важно от гледна точка на Законодателството на Европейския съюз, и от друга гледна точка, ще ни даде възможност да се увеличи ползването и на електронните услуги, и това, което се подготвя като електронно управление в нашата страна.
В крайна сметка, за да бъде осъществено то, трябва да стига до всеки гражданин в нашата страна, а това може да стане само по начина, по който е предложено.
Това, че има различия по отношение на реализацията е съвсем нормално и аз смятам, че и електроразпределителните дружества, и кабелните оператори, а и самото сдружение на общините към настоящия момент са намерили достатъчно общи неща с тези текстове, които са подадени. Това обаче не означава, че всички текстове са крайни текстове. Както правилно подчерта и господин Борисов, и трите страни имат направени предложения, които са за промяна. Аз смятам, че някои от тях могат да бъдат направени. Задължително ще ги прочета, защото те ще бъдат подадени от страна на народни представители. Нашата парламентарна група след направените разговори, ще обърне внимание на следните неща. Има определени разминавания на Законопроекта, които смятаме да подадем между първо и второ четене на разглеждане. С основните режими на Закона за енергетиката и подкзаконовите актове по него, вменяване на сериозни задължения на ЕРП, както и на лицензионните им задължения, смятаме, че режимът, който е по отношение предоставяне на информацията на единна точка също заслужава да бъде преразгледан, защото в крайна сметка едно от преимуществата, които искаме да направим с този Закон, е да има по-лек бюрократичен режим. А там мисля, че изискванията, които се полагат, не са малко и затова си заслужава да се преразгледат.
Отделно смятаме, че са ангажирани множество органи в този процес, както казахте. Това са търговските субекти, включително и КРС, местната власт. Становището, което има от страна на Националното сдружение на общините в България и направените предложения заслужават внимание и ще бъдат поставени на дискусия след оглеждане на текстовете.
Смятаме, че има и други разпоредби, които могат да бъдат прегледани и между първо и второ четене – променени. Като цяло обаче Законопроектът и неговият дух напълно подкрепяме и ще гласуваме „за“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Цената на услугата, която ще се формира след този Законопроект, ще зависи от това доколко ще могат да бъдат запазени и съхранени в момента тези действащи закони. Говорим най-напред за общините. Наистина това е правилното нещо, което трябва да се направи и трябва да си остане безплатното право на преминаване, което в момента дават общините. По-големият проблем обаче опира в ЕРП-тата, защото там знаем за един стълб каква цена се образува.
Аз съм имал много случаи, в които мои колеги са давали информация, че те не могат да изградят съответната мрежа, защото ако трябва да се минат десет стълба до един абонат и тези десет стълба са в рамките на осем лева, каква цена ще се образува, за да бъде дадена на този човек, за да си плаща съответната такса. Сещате се, че там вече нещата стоят малко по-различно.
Ето защо моят апел е този Закон, ако постигне тази цел – да се намалят и тези цени, мисля, че тогава общата цена ще падне и ще има ефект от този Законопроект.
Искам да кажа, че това, което е направено, наистина е добро. Ние също ще подкрепим този Законопроект, защото той дава една по-различна форма и съдържание като Законопроект за създаване на по-ниски цени. Но пак казвам – там трябва да се наблегне в тази част. Защото колкото по-ниски цени ние даваме, толкова по-високоскоростен интернет ще имаме и толкова по-доволни ще бъдат клиентите. И най-вече задоволяване на онези места, където в момента няма възможност, защото знаем, че има и такива места, които още не са доизградени и няма достъп до интернет.
Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги? – Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г. на първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред –ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ДИРЕКТОРА НА ИНСТИТУТА ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРИЯ КЪШЕВА, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, НОВИ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ И РАСТИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ПУШЕНЕ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА БОЖИДАР ЛУКАРСКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ ЦИГАРИ И КОНТЕЙНЕРИТЕ ЗА МНОГОКРАТНО ПЪЛНЕНЕ, № 602-02-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 12 АВГУСТ 2016 Г.
Гости по тази точка са представители на Министерството на икономиката: Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“, дирекция „Външноикономическа политика“ и Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми“, дирекция „Външноикономическа политика“.
Давам думата на вносителите да представят самата ратификация и Законопроекта.
Заповядайте.
НИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия въвежда изискване производителите, вносителите и лицата, които въвеждат тютюневи изделия от територията на други държави – членки на Европейския съюз, в Република България, да представят на Института по тютюна и тютюневите изделия широк кръг данни относно самите изделия, техните съставки, токсикологични данни, данни за емисиите, за обема на продажбите и много друга подробна информация.
Подобна информация се предоставя и на Министерството на икономиката, по отношение обаче на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.
Директива 2014/40 изисква тази информация да се предостави по електронен път, да се съхранява в електронен вид и държавите членки следва да осигуряват достъп до нея на Европейската комисия и на другите държави членки за целите на изпълнението на директивата.
За да съхраняват информацията, за която вече споменах, държавите членки имат възможност да използват предлаганите от Европейската комисия услуги по съхранение на данните, като за целта всеки от определените на национално ниво контролни органи следва да сключи споразумение за нивото на обслужване с Европейската комисия. Споразумението определя сроковете и условията за ползване на услугата по съхранение на данни. Ролите и отговорностите на Комисията и на държавите, в случая Република България, във връзка с функционирането и използването на базата на Комисията за съхранение на данните, а също така и защитата на данните. За предоставянето на услугата Европейската комисия не следва да изисква заплащане, освен в случай на съществена промяна на обстоятелствата, като например ако се наложи твърде много да се увеличи ресурса по съхранението на данните.
Споразуменията са със срок на действие пет години, като след изтичане на този срок, те се продължават автоматично, освен ако някоя от страните по споразумението не пожелае то да бъде прекратено, като за целта трябва да има едногодишно предизвестие.
Споразуменията предвиждат и съдебно уреждане на евентуални спорове между страните, поради което е необходимо те да бъдат ратифицирани със закон от Народното събрание.
С Решение № 363 от 2016 г. на Министерския съвет, бе одобрено сключването и временното прилагане на споразуменията за нивото на обслужване между Европейската комисия, от една страна, и Република България, от друга страна, по отношение на тютюневите и свързаните с тях изделия. Със същото решение Министерският съвет упълномощи министъра на икономиката да подпише споразумение с Европейската комисия за нивото на обслужване за съхранение на данни по отношение на електронните цигари и контейнерите за еднократно пълнене, а директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия да подпише споразумението по отношение на тютюневите изделия, новите тютюневи изделия, растителни изделия за пушене.
Предвид изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия и Република България за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия, растителни изделия за пушене, както и за съхранение на данни за електронните цигари и контейнери за многократно пълнене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, заповядайте за мнения, становища.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми позволите да задам два въпроса.
Понеже не присъствах на цялостното Ви изложение, може да сте го споменали, за какъв период от време става дума за съхранение на данните? Имате ли такова задължение?
И как ще бъдат задължени частните предприятия и дружества, защото вероятно става дума и за такива? Има ли такива текстове, с които това нещо е регламентирано?
НИНА ХРИСТОВА: Как ще бъдат задължени частните предприятия да предоставят данните ли?
ИВАН ВЪЛКОВ: Да. Как ще стане това задължение? По какъв начин се регламентира със закона?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
НИНА ХРИСТОВА: По първия въпрос относно продължителността на действие на споразумението, първоначалният срок, за който се сключва споразумението, е петгодишен. По време на този петгодишен период то може да бъде прекратено само в случай, че Комисията пожелае да й се заплащат такси, за да предоставя услугата. Ако тя реши, че е необходимо да се плащат такива такси, държавите членки могат да се откажат от ползването на нейните услуги и съответно да си разработят сами цялата система за съхранение на данни.
След изтичането на първоначалния петгодишен период споразумението може да бъде прекратено и по други причини, освен евентуално въвеждане на такси с едногодишно предизвестие.
Това е, което мога да кажа по първия въпрос.
Как ще бъдат задължени? Съгласно Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, задължението е за производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната тютюневи изделия, електронни цигари, контейнери за многократно пълнене, нови тютюневи изделия. И те са задължени, съгласно Закона, да предоставят тази информация.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Реплика? – Няма.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин председател, съгласно нашия Правилник – чл. 31, когато вносител е Министерският съвет, Законопроектът се представя от член на Министерския съвет или на заместник-министър. Нямам нищо против дамите, напротив. Надявам се, че това не е отношение към Комисията и към Народното събрание.
Искам да попитам защо няма заместник-министър, който да представи Законопроекта.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще Ви отговоря.
Всъщност ние, както знаете, не сме водеща Комисия и в момента на Икономическа комисия се разглежда абсолютно същата ратификация, където единственият заместник-министър, тъй като министърът и вторият заместник-министър са в чужбина, присъства, за да го представи на водещата комисия.
Аз зададох същия въпрос, както и Вас, преди заседанието на Комисията, но счетох, че ако има въпроси експертите ще могат да ни дадат малко по-задълбочена информация.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз Ви благодаря.
Друг път това можете да го казвате в началото на заседанието на Комисията, за да е ясно и да не задаваме такива въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Някой от другите колеги? – Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерски съвет на 12 август 2016 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – РАЗНИ.
Колеги, има ли някой да каже нещо? – Не виждам.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Настимир АНАНИЕВ

Стенограф:
Н. Иванова