Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
28/09/2016
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии
и съобщения
П Р О Т О К О Л
На 28 септември 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Настимир Ананиев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, имаме кворум.
Отривам заседанието.
Дневният ред, който Ви предлагам:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. –първо гласуване.
2. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 602-01-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ЮНИ 2016 Г. –ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по тази точка са:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Валери Борисов – заместник-министър и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Представители на неправителствени организации: Димитър Карагегов – програмен мениджър на Българско либертарианско общество.
По принцип давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят Законопроекта от страна на вносителя.
Заповядайте, господин Калайджиев.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще се спра върху представянето на Законопроекта, тъй като, предполагам, Вие сте запознати в детайли с мотивите. За да не Ви отегчавам само ще отбележа, че в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се правят промени в няколко насоки.
Първото и най-основното е, че се предвижда предприемане на мерки за прилагане на Регламент № 165 на Европейския парламент. Този регламент е относно работата с контролните уреди за регистрация на данните за движението на автомобилите или така наречените „тахографи“.
Към настоящия момент за прилагане и изпълнение на този регламент и в съответствие с чл. 41 на същия, е необходимо въвеждането на санкции в Закона за автомобилните превози.
Също така със Закона се въвеждат ограничения по отношение на лицензиите, които може да получава едно и също лице. Предвидено е един и същи превозвач да може да притежава само два лиценза – един за превоз на пътници, и един за превоз на товари. Освен това със Закона се въвеждат изисквания за психологическа годност на водачите на превозни средства, които извършват превози за собствена сметка, тъй като до момента за тези водачи не се изискваше такова психологическо изследване, а те са напълно равностойни участници в движението. Тоест те също би следвало да притежават така наречената професия „водач“.
В Закона се отменят и основанията за отнемане на лиценз за обществен превоз на пътници и товари на превозвач, който не е представил в срок документ, удостоверяващ, че отговаря на изискванията за финансова стабилност. Има се предвид, че в рамките на валидността на лиценза всеки един превозвач ежегодно трябва да доказва такава финансова стабилност. Считаме, че с тази санкция – да му бъде отнет лицензът, когато не си представи в срок документа, че не отговаря на изискванията. Това по същество не е така, тъй като той може да отговаря, но заради това че не е спазен срокът, не бива да му се отнема лицензът.
Също така се създават задължения на кметовете на общините при започване процедура по възлагане на превозите по определени маршрутни разписания и по автобусни линии от областни и републикански транспортни схеми, да уведомяват писмено органа, утвърдил съответното разписание, като процедурата по възлагането може да стартира само за проверени и съгласувани от утвърдилия ги орган маршрутни разписания. А така също се въвеждат и други задължения на кметовете, касаещи провеждането на конкурсите, които в момента не фигурират в Закона за автомобилните превози и само по себе си това създава затруднения при възлагането на превозите и създава предпоставки за нелоялна конкуренция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
От неправителствената организация ще искате ли да вземете думата?
Димитър Карагегов – Българско либертарианско общество.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Ако след това желаете, в някакъв частен разговор да получите повече информация – с удоволствие.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имаше само въпрос. Може би с две думи да представите Вашата НПО, тъй като не ни е познато.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Представител съм на Българско либертарианско общество – организация, която защитава основните свободи на гражданите, правото на свободно сдружаване и свободен пазар. Ако това е достатъчно.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Тук съм от името на Българско либертарианско общество, за да изразя нашето опасение от внесения Законопроект, а именно в частта, която овластява служители на ДАИ да събират данни от трети лица. Нашето притеснение е, че това ще прерасне в комбинирани хайки между КАТ и ДАИ, които ще репресират гражданите, които споделят своето пътуване, своя автомобил, примерно от Пловдив до Бургас и така нататък.
Аз бях в едно студио заедно с господин Председателя преди няколко месеца, където той изрече едно обещание, че такова нещо няма да се случи. Тук съм, за да проследя дали той ще си спази думата. И най-вече да видя от Вас като законодатели, че това нещо ще бъде изрично разписано в Закона и ние ще сме спокойни като свободни граждани, че няма да получим 1500 лв. глоба за това, че споделяме нашия лек автомобил.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Срещу заплащане.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Да, да. Срещу заплащане.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Без диалог, моля Ви.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Нашето опасение е, че този Законопроект е лобистки в полза на автобусните превозвачи и не е случайно, че точно след срещата между автобусните превозвачи и министър Московски на 18 април тази година, веднага след като излезе от тази среща, министър Московски каза, че групите за споделено пътуване трябва да бъдат забранени. Изглежда му отне около два месеца, че няма как да спрете интернет и затова тръгна срещу самите граждани, които осъществяват тази услуга.
Нашата молба е Вие като законодател да направите нужното ние като граждани да сме спокойни, да се сдружаваме, така че да спестим някой лев от джоба си, да спасим вредни газови емисии в атмосферата ни и трафик по улиците.
Ако това нещо не се случи, нашата организация ще направи следното: Ще се постарае по всякакъв начин да защити свободите на гражданите да се сдружават и ще им предостави правна защита, така че тези 1500 лв. да не ги ударят в джоба. И ще помогне на 3 до 5 хиляди души, които използват тази услуга, да изразят своето законно легитимно право на протест.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, колеги народни представители, от Ваша страна ако има мнения, въпроси, становища.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Веднага имам въпрос към „Автомобилна администрация“. Вие чухте какво казаха представителите на сдружението, защото внесените текстове са съгласувани с Вас. Смятате ли, че по такъв начин ще бъдат прилагани текстовете? Защото това, което ни представихте като текстове, аз не чух изобщо да става дума за такива репресивни мерки. Затова искам да чуем представители на „Автомобилна администрация“, която ще е пряк контролен орган.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Калайджиев, да вземете отношение.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Благодаря Ви.
В случая ние не считаме, че има някаква репресия и някакви мерки. Просто това е необходимо тогава, когато се констатира извършване на някакво нарушение като доказателствен материал. В момента нашите контролни органи не могат това нещо да го осъществяват.
А що се касае до това, което господинът каза, в случая Законът за автомобилните превози ясно и точно регламентира превозите на товари, а също така и на пътници – че се извършват срещу заплащане. Ние тук не говорим, че тези мерки ще бъдат прилагани за тези, които ще извършват превози без заплащане. За това става въпрос.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние веднага се съсредоточихме върху части от Закона, които може би не са основните. Има и доста други, които са залегнали в Проектозакона, в промените. Нямах възможност кой знае колко да го прочета поне това, което разгледах в диагонал.
Не знам дали щях да взема думата, но бях провокиран от изказванията и на колегите, и на неправителствените организации.
Наистина проблемите в бранша са доста – и в превоза на пътници, и в превоза на товари. И ако говорим за либерален пазар, трябва да Ви уверя, че в България е най-най-либералният пазар по отношение на превозите от всички държави в Европейския съюз. Най-либералният пазар – вярвайте ми. Казвам Ви го от опит. Ако не вярвате, може да отворите, да прочетете как са регулирани пазарите в другите държави – членки на Европейския съюз.
България е единствената държава, в която нямаме ограничение на броя на лицензиите нито за превоз на товари, нито за превоз на пътници. Да не говорим за таксиметровите компании. Има държави, в които, за да вземеш лиценз за таксиметров превоз, трябва да чакаш някой да ти продаде лиценза за милиони или, не дай си Боже, да се откаже от дейността, да се спомине, или нещо от този род.
Навсякъде законодателят е предвидил мерки, с които по някакъв начин да защитава интересите на собствените си превозвачи. Знаете, че автобусният транспорт, специално превоза на пътници, в цял свят, специално в Европейския съюз, изпълнява до голяма степен и социална функция, на много места е дотиран и от държавата, и от общините. Няма как да съществува обществен превоз на пътници, особено до малките населени места, ако това не се дотира от държавата, съответно от общината или от местния бюджет на каквато и да било организация. Затова са тъй наречените „губещи линии“, които се дават в пакети. Затова и законодателят е предвидил и общински, и областни транспортни схеми да се разглеждат от общинския съвет, да се дават становища и така нататък.
Специално в моя избирателен район, където имаме 133 села към една община, от които села болшинството са с около или под 100 жители, за да осъществяваш дейността „превоз на пътници“ по някакъв начин, на всички е ясно, че пазарната логика там не работи. Няма как да осъществиш транспорт, когато пътниците са ти двама, трима, петима, ти да ги возиш всеки ден по график, същевременно да печелиш, да плащаш заплати, шофьори, амортизация, да купуваш нови превозни средства и така нататък.
И точно поради тази причина законодателят с тези промени защитава до някаква степен, по мое мнение, все още плахо, защото аз съм привърженик на по-острите мерки от опит, който съм виждал и в Германия, и в Чехия, и в Австрия, където законодателят е предвидил много по-големи санкции.
Аз зададох един въпрос и колегата от неправителствената организация, дали волно или неволно, ми отговори. Попитах платено ли е споделеното пътуване. Той каза: „Платено е“. Оттук насетне то вече не е споделено пътуване. Споделено пътуване означава, когато аз тръгна на работа или на море, господин Свиленски ми е познат, комшия или сме се запознали в социалните мрежи, тръгваме, делим си бензина и отиваме заедно на работа или отиваме заедно на море.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Това не е ли плащане?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не е плащане.
Когато колегата отговори, че това става срещу заплащане, отивате вече в друга категория, която е неясна. Дали е обществен превоз на пътници, дали е обществен превоз на багаж, дали е обществен превоз или таксиметров обществен превоз, много не е ясно. Шофьорът – дали е квалифициран, дали не е, дали превозното средство е минало технически преглед, кой носи отговорността, кой носи застраховката и така нататък? Да не говорим, че по данъчните закони, когато има вземане на пари, знаете, че отивате в съвсем друга графа – търговец, отчитане, печалби, данъци и така нататък.
И за съжаление в България идеята за така нареченото „споделено пътуване“ е изродена типично по български. Аз виждам какво става по автогарите. В момента седят няколко частни автомобила …
Господин Председател, много благодаря, можем да продължим, ако искате.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Съгласен съм, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имаме акредитация за журналист или какво?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Моля, не правете снимки в залата. Ще Ви помоля да изтриете снимката, тъй като…
ДИМИТЪР КАРАГЕТОВ: Извинявам се, исках просто да запомня името на човека, който говори.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Човекът е народен представител, можете да си го запишете.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Седнете и не нарушавайте реда, тъй като ще трябва да Ви помоля да напуснете, ако това се случи още веднъж.
Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да си продължа мисълта. Наблюдението, което имам, в момента оплакването е от страна на ДАИ, в случая от инспекторите и от превозвачи, и от самите хора. Много частни автомобили седят пред автогарите, за съжаление, те няма как да влязат вътре, сложили са едни малки табели, на които пишат – София, Варна или еди-къде си. Отива човек, той му предлага по-ниска цена отколкото е на автобуса, качва се за половината цена примерно качва трима-четирима човека до съседно село и така нататък, на по-ниска цена от тази, която е на автобуса. Това вече не е споделено пътуване поне според мен. Това вече си е осъществяването на обществен превоз на пътници. И законодателят в този Закон и в тази промяна е предвидил санкционирането точно на тези хора, които осъществяват обществен превоз на пътници, а не тези, които осъществяват споделено пътуване.
За това много моля да бъде записано и в протокола, че има много голяма разлика. Държа и неправителствените организации, и колегите, които са наясно със ситуацията и със Закона, да правим разлика и когато се правят коментари оттук насетне по медии къде е тънката граница между споделено пътуване и обществения превоз на пътници. Защото, когато имаме споделено пътуване, примера, който дадох в началото на своето изказване, е едно – там никой няма да го санкционира, никой няма да го търси и въобще не е предмет на действащия закон или на проверка от контролните органи. Тук говорим за хора, които осъществяват дейност обществен превоз на пътници без необходимите издадени документи, лицензи, отговорности и така нататък.
И когато говорим за превоз, не забравяйте, че основната задача или задължение на контролните органи е преди всичко сигурността на пътуващите. Всеки сам има право да избере кое би му било по-сигурно – превоза в неясен автомобил или превоза в автомобил, който притежава необходимите документи, лицензи и така нататък, шофьори преминали през пътен преглед, медицински, употреба на алкохол и така нататък.
Питам: какво би станало при, не дай си Боже, едно пътнотранспортно произшествие, защото до там стига „споделеното“ пътуване, че цели бусове чакат пред автогарите. Там вече не говорим за четири пътника, а говорим за седем, осем, десет и така нататък. Мисля, че примери и репортажи по медиите има много. Не дай си Боже, при такова пътнотранспортно произшествие кой носи вината? Шофьорът като шофьор по Закона за движение по пътищата. Кой носи вината и санкциите по Закона за автомобилните превози, при положение че този автомобил не попада в обхвата, няма предпътен медицински преглед, няма технически преглед по Закона, няма тестове за алкохол и така нататък?
Затова много моля още веднъж, с това ще завърша, да се прави разлика между контрола върху споделените пътувания, които вярвам, че никой няма против тях, включително и от страна на Министерството на транспорта, това е нормална практика в целия свят. Всички сме далеч от мисълта, че ще се борим против нещо, което е съвсем нормално и съществува.
Друг е въпросът, когато говорим за „нелоялни“ търговци, които използват вратички в закона и по някакъв начин се опитват с риск за себе си, за пътниците да осъществяват търговска дейност без необходимо издадените документи. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз, господин Михов.
Ще взема думата след Вас. След това колегата Иванов заяви участие.
Да, аз съм напълно съгласен с Вас – темата се преекспонира. Преди месец или два, когато беше актуална, трябваше да участвам в поне шест-седем телевизионни формата, да обяснявам точно тази разлика. Ние като законодател и самата Агенция, Министерството искаме да се борим с незаконната търговска дейност, която се извършва от нелегитимни и нелицензирани превозвачи, която се явява нелоялна конкуренция, а никой не иска да удря споделеното пътуване. За съжаление, заглавията в медиите бяха: „Забраняват споделеното пътуване“, което създаде целия този хаос.
На няколко пъти съм дискутирал в различни формати, че самите сайтове за споделено пътуване трябва да имат саморегулация. Аз влязох в един такъв, имаше автобус – 54-местен, който рекламираше „споделено пътуване“ и ще се съгласите с мен, че това е очевидна форма на нерегламентирана търговска дейност с цел печалба. Печалбата не е елемент на споделеното пътуване като такова.
Радвам се, че повечето мнения съвпадат. Исках да попитам господин Калайджиев, тъй като предложението, което сега ще Ви го изчета – т. 12, допълнение към чл. 91 казва: „Да изисква сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица“. Това е самото предложение в Законопроекта, който сте вкарали.
Въпросът е, че махам споделеното пътуване настрана. Изискването за сведения от свидетели – има специална уредба в НПК, която някак си се сблъсква според мен, тъй като всеки, който има свидетел, е защитен, има права, има някакви гаранции, които получава, когато е свидетел. Мисля, че самата формулировка не е доизмислена. И може би трябва юридически да се погледне как точно да бъде формулирано, защото някак си много отворено и общо е направено.
Аз имам някакви предложения, между четенията може и да съгласуваме нещо или да вкараме нещо, но самото записване се бие с няколко други уредби.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Параграф 20.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да, § 20 е това.
Кой взима свидетелски показания? Дали, ако се установи административно нарушение, за което говорим и за глобата от 1500 лв., дали в акта на това нарушение да не се запишат като свидетели хората, а след това органите да правят разпитване и да взимат свидетелски показания, да не се прави от самите инспектори, които тези права ги слагат в друга функция и се бият с други органи? Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Председател, съвсем кратичко ще си позволя да направя реплика към Вас, тъй като и в няколко други закона, свързани с превозите, най-вече Закона за движение по пътищата и други, подобен текст е записан със свидетели и присъстващи и така нататък, идеята е, когато контролните органи, представете си едно пътнотранспортно произшествие каквото и да било – леко, тежко, когато вината от превозвача и от водача е недоказана, в смисъл той не си признае, тогава законодателят по същия начин е предвидил свидетел да декларира с името и с подписа си това, което е видял, което изцяло е извън Наказателния кодекс – тук говорим за административни нарушения.
Знаете, че съвсем скоро вкарахме и промени в Закона за движение по пътищата, където със свидетел също могат да се удостоверят различни нарушения, тоест с подписа си декларира като свидетел. Тук по същия начин, разбирам колегите от Автомобилна администрация, да Ви дам простичък пример: ако се спре, както Вие казахте, 54-местен автобус, пълен с 54 човека, идеята е, че тези 54 човека, ако потвърдят, че са си заплатили по един или по два лева за това пътуване, това да натежи в полза, когато този акт бъде обжалван. Знаем какво се случва в общите случаи – досега нямаха право да се използват те като свидетели, въобще нямаха място в бланката, където да се подпише свидетел. Примерно спират превозвача на маршрутно такси, което спира по спирките и взема клиентите на градския транспорт, плащат му по 1 лв., не им издава никакъв документ. Спират го органите на ДАИ, той казва: те са ми приятели, аз ги возя, те нямат въобще място в бланката на наказателния документ, където да се подпишат като свидетели.
Идеята с тези промени е да има място в бланката, където Иван, Драган, Жоро Свиленски примерно като пътник да се подпише като свидетел и да каже: „Да, аз …
ДИМИТЪР ГОРОВ: Защо точно Свиленски?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Защото ми е пред очите. … „Да, аз се возих, платих 1 лв., не познавам водача, той дойде, взе ме от спирката, платих 1 лв. и удостоверявам с подписа си, че това наистина е така“. Това е идеята. Говорим за санкции, които са съвсем различни от Наказателния кодекс и така нататък. Това са административни санкции, които по спомен, мисля, че абсолютно същите ги заложихме в Закона за движение по пътищата, а той и досега ги имаше. Те се прилагат и досега не е имало никакъв проблем на злоупотреби или какво и да е било с тях. Аз лично съм ставал свидетел на различни нарушения и трябва да Ви уверя, че данните, които се записват като свидетел, не са някакви, които едва ли не да се разпространяват и да бъдат използвани по някакъв начин.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, аз имам един много кратък въпрос, който може би е насочен към Вас или към Вашите сътрудници: защо не виждаме тук хора от браншовите организации по автобусния или по тежкотоварния транспорт? Този Закон касае основно тях, а няма никой, което ме учудва?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Мисля, че трябва да са поканени. Поканени ли са?
РЕПЛИКА: Поканени са от Националното сдружение на общините.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не питам за Националното сдружение на общините, питам за асоциациите по транспорт, които са най-големите превозвачи в България. Те са няколко, всички ги познаваме и да не са тук, това ме учудва ужасно много. Не виждам защо да дискутираме, при положение че има една неправителствена организация – нямам нищо против тях, но това е едната страна.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз напълно подкрепям казаното от господин Иванов. Няма нито една организация от бранша в момента. Имаме само една неправителствена организация и тя изрази своето мнение и при това положение гледането на Законопроекта, се струва ми, че ако не са поканени, означава, че утре ще получим…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Толкова много бой, че…
ИВАН ВЪЛКОВ: Всички тези организации ще кажат, че не са поканени при разглеждането на този Законопроект. Трябва да знаем 100% какво правим, защото това е много важно нещо. Ние ще го гласуваме и ще стане, че сме го гласували независимо в чия полза е това нещо – не сме изслушали тяхното мнение. Искам всички колеги да си изкажат мнението тук, защото знаете какво означават тези организации.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Приемам забележката за поканата. Не знам защо не са поканени, но за мен лично повечето организации следят законопроектите и изпращат становища. От никоя от тези асоциации, поне в Комисията не е получено становище по този Законопроект. Обикновено те са доста дейни, когато става дума за нещо, което ги притеснява. Не виждам някакъв голям проблем, но предполагам, че ако имаха мнение, различно от това, което е предложено от Министерството и Министерския съвет, щяха да го изразят със свое становище.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Първо, по поставения въпрос от господин Иванов и господин Вълков, мисля, че когато Законопроектът е с вносител Министерският съвет, процедурата на съгласуване, вземане на становище и мнение би трябвало Министерският съвет да са я свършили. Ако е имало някакви противоречия, колегите от тези асоциации да са си пратили съответно към Министерството на транспорта и Автомобилна администрация забележките още преди да бъде внесено в Министерския съвет.
След като този Законопроект е гледан в Министерския съвет, приет е от Министерския съвет, това значи, че всички министри са го видели, прочели, съгласували с техните си асоциации, ако има някакъв голям скандал, супер голям скандал, тогава те сами щяха да дойдат, както каза и председателят на Комисията. Нямам нищо против, разбира се, ако решите да отложим заседанието, в смисъл разглеждането, ако толкова трябва да присъстват. Ако беше внесен от народни представители, има основание, тъй като ние го пишем бързо, внасяме го, няма време. В случая процедурата е по дългия път – от месец юни е внесен Законопроектът, така че, пак казвам, ако някой колега не го притеснява нещо много, да го разгледаме, ако не да го отложим.
По самия Законопроект – ние ще подкрепим така предложения от Министерския съвет Законопроект. Разбира се, между първо и второ гласуване ще направим някои предложения, касаещи издаването на лицензи – това да се извършва, примерно казано, от комисия, назначена от министъра, а не от определен чиновник. Имаме претенции към изискванията не само за управляващия транспортна дейност, а по-скоро и към собствениците на тези транспортни дружества, тоест те да отговарят горе-долу на същите изисквания с оглед чисто съдебно минало и така нататък. Това ще го направим между първо и второ гласуване. Сега просто го давам като заявка да се знае, че ще внесем…
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Стига да е в обхвата на Законопроекта.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще го преценяваме заедно след това. Казвам посоката, в която, тъй като става въпрос за издаването на разрешителни и на лицензии.
Имам въпрос, който колегите експерти го поставят непрекъснато. Мисля, че Министерството на транспорта пое ангажимент да уеднаквим термините чисто редакционно, тъй като в този Закон говорим за лиценз, а в Закона за пътните превози говорим за лицензии. Нека поне законите, които излизат от Министерството на транспорта, да се опитаме вече да работим с едни и същи термини, тъй като не е добре чисто литературно и нормативно в различните закони различни термини да се използват.
Що се отнася до споделеното пътуване съм напълно съгласен и с тримата колеги, които се изказаха. Трябва да се направи ясна разлика между споделено пътуване и нелегален превоз на пътници и товари и оттам нататък съвместно с Вашето сдружение да търсим начин за борба с тези незаконни превози, защото удряйки, тоест разрешавайки безконтролно споделено пътуваме стигаме дотам, че оставяме цели населени места без превоз. Колата или маршрутката стои на спирката между 5 и 6, когато има пътници, а в 8, 9 и 10 ч., когато някой действително има нужда да пътува, тази кола вече е няма там, защото един пътник го няма и автобуса, което е по-лошото.
От тази гледна точка трябва да се намери този текст, който така да направи, че действително споделено пътуване да е това, което каза господин Михов, ако тръгнем с него за Бургас, да си разделим бензина и да стигнем до Бургас… (Оживление.)
Една молба, разбира се, към представителя на неправителствената организация: нека да не наричаме държавните органи ДАИ и МВР – „хайки“. Това са органи, които трябва да защитават. Трябва да имаме необходимото уважение, както и Вие като неправителствена организация, така и ние. Ако те в дейността си се превръщат в такива, това вече е тема за съвсем друг разговор, но „хайка“ е група за дебнене, така че нека поне в тези комисии, в тези зали да не използваме такива термини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Други колеги?
Реплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да не вземам процедура, ще си позволя под формата на реплика да направя една процедура. Тъй като, господин Председател, в Закона за движение по пътищата – наистина безобразно бяха внесени предложения между първо и второ четене, които противоречаха 100% на обхвата на Законопроекта на първо четене. Ще Ви моля да не допускаме такива нарушения, а в членовете и параграфите, които са предмет на първото четене, там единствено и само там да приемате предложения между първо и второ четене. Не всеки кой къде се е сетил да променя нещо Закона ,да използва, че е отворен Законът след гласуването му на първо четене, да внася всякакви предложения, които противоречат на обхвата на първото четене. Правилникът на Народното събрание е ясен. Имаме членове и алинеи, които се променят. По тях могат да се внасят всякакви предложения. Всичко извън това, ще Ви моля да не допускате като председател да бъде гледано изобщо. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: И аз благодаря.
Някой друг?
Процедура – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не знам дали да го нарека процедура.
Говорих с няколко превозвача. Те казаха, че въобще не знаят, че този Закон се гледа и че никой не ги е информирал по никакъв начин. Ако за днешното заседание дневният ред е обявен вчера или онзи ден, може да не са го видели. По принцип е редно, господин Председател, от нашата Комисия да се канят такива браншови организации.
Искам да Ви кажа да внимаваме какво ще направим днес, да не стана така, че да се възбудят някакви страсти и след това да обясняваме, че не сме гледали закона на тъмно и така нататък. Това само искам да Ви кажа. Вие сте председател, ще си прецените как да процедирате оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заместник-министър Борисов поиска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само искам да Ви кажа през каква процедура е преминал Законопроектът преди да бъде предложен на Вашето внимание.
Стандартната процедура е следната. Когато е готов Законопроект, той се подлага на обществено обсъждане. Качва се на сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на сайта strategy.bg. Дава се минимум двуседмичен срок за всякакви мнения. В някои случаи паралелно с общественото обсъждане върви втори процес, наречен „междуведомствено обсъждане“, в рамките на който Законопроектът минава за съгласуване през всички министерства и заинтересовани администрации. В процеса на междуведомствено съгласуване ние получаваме становищата на администрациите, от една страна, от друга страна, получаваме становищата и на обществото, включително и на неправителствени организации. Тези становища се обобщават финално, някои се приемат, съответно намират място под формата на редакции в теста на Законопроекта и така оформеният финален вариант на Законопроекта се внася в Министерски съвет. Така че ако някой казва днес, че за пръв път чува за Законопроект от телефонно обаждане, аз съм изненадан. Тази процедура е много стриктна и ако тя не бъде спазена Вие няма да гледате Законопроект – категорично.
Още едно изречение, извинявайте, казвайки всичко това, искам да внеса яснота как формално и процедурно се разглежда законопроект, което не означава, че господин Иванов прави някакво екстравагантно предложение, напротив, колкото повече зрители има на заседанията, в които, включително и ние от администрацията участваме, толкова е по-добре за всички нас, защото ще избегнем всякакви неприятни обяснения, че нещо се прави на тъмно, на сенчесто, задкулисно, предкулисно и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги има ли?
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Имам заявени гласували „за“ от господин Ташков и от господин Веселинов.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка РАЗНИ.
Има ли предложения?
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Настимир АНАНИЕВ
Стенограф:
Н. Иванова
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии
и съобщения
П Р О Т О К О Л
На 28 септември 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Настимир Ананиев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, имаме кворум.
Отривам заседанието.
Дневният ред, който Ви предлагам:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. –първо гласуване.
2. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 602-01-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ЮНИ 2016 Г. –ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по тази точка са:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Валери Борисов – заместник-министър и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Представители на неправителствени организации: Димитър Карагегов – програмен мениджър на Българско либертарианско общество.
По принцип давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят Законопроекта от страна на вносителя.
Заповядайте, господин Калайджиев.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще се спра върху представянето на Законопроекта, тъй като, предполагам, Вие сте запознати в детайли с мотивите. За да не Ви отегчавам само ще отбележа, че в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се правят промени в няколко насоки.
Първото и най-основното е, че се предвижда предприемане на мерки за прилагане на Регламент № 165 на Европейския парламент. Този регламент е относно работата с контролните уреди за регистрация на данните за движението на автомобилите или така наречените „тахографи“.
Към настоящия момент за прилагане и изпълнение на този регламент и в съответствие с чл. 41 на същия, е необходимо въвеждането на санкции в Закона за автомобилните превози.
Също така със Закона се въвеждат ограничения по отношение на лицензиите, които може да получава едно и също лице. Предвидено е един и същи превозвач да може да притежава само два лиценза – един за превоз на пътници, и един за превоз на товари. Освен това със Закона се въвеждат изисквания за психологическа годност на водачите на превозни средства, които извършват превози за собствена сметка, тъй като до момента за тези водачи не се изискваше такова психологическо изследване, а те са напълно равностойни участници в движението. Тоест те също би следвало да притежават така наречената професия „водач“.
В Закона се отменят и основанията за отнемане на лиценз за обществен превоз на пътници и товари на превозвач, който не е представил в срок документ, удостоверяващ, че отговаря на изискванията за финансова стабилност. Има се предвид, че в рамките на валидността на лиценза всеки един превозвач ежегодно трябва да доказва такава финансова стабилност. Считаме, че с тази санкция – да му бъде отнет лицензът, когато не си представи в срок документа, че не отговаря на изискванията. Това по същество не е така, тъй като той може да отговаря, но заради това че не е спазен срокът, не бива да му се отнема лицензът.
Също така се създават задължения на кметовете на общините при започване процедура по възлагане на превозите по определени маршрутни разписания и по автобусни линии от областни и републикански транспортни схеми, да уведомяват писмено органа, утвърдил съответното разписание, като процедурата по възлагането може да стартира само за проверени и съгласувани от утвърдилия ги орган маршрутни разписания. А така също се въвеждат и други задължения на кметовете, касаещи провеждането на конкурсите, които в момента не фигурират в Закона за автомобилните превози и само по себе си това създава затруднения при възлагането на превозите и създава предпоставки за нелоялна конкуренция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
От неправителствената организация ще искате ли да вземете думата?
Димитър Карагегов – Българско либертарианско общество.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Ако след това желаете, в някакъв частен разговор да получите повече информация – с удоволствие.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имаше само въпрос. Може би с две думи да представите Вашата НПО, тъй като не ни е познато.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Представител съм на Българско либертарианско общество – организация, която защитава основните свободи на гражданите, правото на свободно сдружаване и свободен пазар. Ако това е достатъчно.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Тук съм от името на Българско либертарианско общество, за да изразя нашето опасение от внесения Законопроект, а именно в частта, която овластява служители на ДАИ да събират данни от трети лица. Нашето притеснение е, че това ще прерасне в комбинирани хайки между КАТ и ДАИ, които ще репресират гражданите, които споделят своето пътуване, своя автомобил, примерно от Пловдив до Бургас и така нататък.
Аз бях в едно студио заедно с господин Председателя преди няколко месеца, където той изрече едно обещание, че такова нещо няма да се случи. Тук съм, за да проследя дали той ще си спази думата. И най-вече да видя от Вас като законодатели, че това нещо ще бъде изрично разписано в Закона и ние ще сме спокойни като свободни граждани, че няма да получим 1500 лв. глоба за това, че споделяме нашия лек автомобил.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Срещу заплащане.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Да, да. Срещу заплащане.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Без диалог, моля Ви.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Нашето опасение е, че този Законопроект е лобистки в полза на автобусните превозвачи и не е случайно, че точно след срещата между автобусните превозвачи и министър Московски на 18 април тази година, веднага след като излезе от тази среща, министър Московски каза, че групите за споделено пътуване трябва да бъдат забранени. Изглежда му отне около два месеца, че няма как да спрете интернет и затова тръгна срещу самите граждани, които осъществяват тази услуга.
Нашата молба е Вие като законодател да направите нужното ние като граждани да сме спокойни, да се сдружаваме, така че да спестим някой лев от джоба си, да спасим вредни газови емисии в атмосферата ни и трафик по улиците.
Ако това нещо не се случи, нашата организация ще направи следното: Ще се постарае по всякакъв начин да защити свободите на гражданите да се сдружават и ще им предостави правна защита, така че тези 1500 лв. да не ги ударят в джоба. И ще помогне на 3 до 5 хиляди души, които използват тази услуга, да изразят своето законно легитимно право на протест.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, колеги народни представители, от Ваша страна ако има мнения, въпроси, становища.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Веднага имам въпрос към „Автомобилна администрация“. Вие чухте какво казаха представителите на сдружението, защото внесените текстове са съгласувани с Вас. Смятате ли, че по такъв начин ще бъдат прилагани текстовете? Защото това, което ни представихте като текстове, аз не чух изобщо да става дума за такива репресивни мерки. Затова искам да чуем представители на „Автомобилна администрация“, която ще е пряк контролен орган.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Калайджиев, да вземете отношение.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Благодаря Ви.
В случая ние не считаме, че има някаква репресия и някакви мерки. Просто това е необходимо тогава, когато се констатира извършване на някакво нарушение като доказателствен материал. В момента нашите контролни органи не могат това нещо да го осъществяват.
А що се касае до това, което господинът каза, в случая Законът за автомобилните превози ясно и точно регламентира превозите на товари, а също така и на пътници – че се извършват срещу заплащане. Ние тук не говорим, че тези мерки ще бъдат прилагани за тези, които ще извършват превози без заплащане. За това става въпрос.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние веднага се съсредоточихме върху части от Закона, които може би не са основните. Има и доста други, които са залегнали в Проектозакона, в промените. Нямах възможност кой знае колко да го прочета поне това, което разгледах в диагонал.
Не знам дали щях да взема думата, но бях провокиран от изказванията и на колегите, и на неправителствените организации.
Наистина проблемите в бранша са доста – и в превоза на пътници, и в превоза на товари. И ако говорим за либерален пазар, трябва да Ви уверя, че в България е най-най-либералният пазар по отношение на превозите от всички държави в Европейския съюз. Най-либералният пазар – вярвайте ми. Казвам Ви го от опит. Ако не вярвате, може да отворите, да прочетете как са регулирани пазарите в другите държави – членки на Европейския съюз.
България е единствената държава, в която нямаме ограничение на броя на лицензиите нито за превоз на товари, нито за превоз на пътници. Да не говорим за таксиметровите компании. Има държави, в които, за да вземеш лиценз за таксиметров превоз, трябва да чакаш някой да ти продаде лиценза за милиони или, не дай си Боже, да се откаже от дейността, да се спомине, или нещо от този род.
Навсякъде законодателят е предвидил мерки, с които по някакъв начин да защитава интересите на собствените си превозвачи. Знаете, че автобусният транспорт, специално превоза на пътници, в цял свят, специално в Европейския съюз, изпълнява до голяма степен и социална функция, на много места е дотиран и от държавата, и от общините. Няма как да съществува обществен превоз на пътници, особено до малките населени места, ако това не се дотира от държавата, съответно от общината или от местния бюджет на каквато и да било организация. Затова са тъй наречените „губещи линии“, които се дават в пакети. Затова и законодателят е предвидил и общински, и областни транспортни схеми да се разглеждат от общинския съвет, да се дават становища и така нататък.
Специално в моя избирателен район, където имаме 133 села към една община, от които села болшинството са с около или под 100 жители, за да осъществяваш дейността „превоз на пътници“ по някакъв начин, на всички е ясно, че пазарната логика там не работи. Няма как да осъществиш транспорт, когато пътниците са ти двама, трима, петима, ти да ги возиш всеки ден по график, същевременно да печелиш, да плащаш заплати, шофьори, амортизация, да купуваш нови превозни средства и така нататък.
И точно поради тази причина законодателят с тези промени защитава до някаква степен, по мое мнение, все още плахо, защото аз съм привърженик на по-острите мерки от опит, който съм виждал и в Германия, и в Чехия, и в Австрия, където законодателят е предвидил много по-големи санкции.
Аз зададох един въпрос и колегата от неправителствената организация, дали волно или неволно, ми отговори. Попитах платено ли е споделеното пътуване. Той каза: „Платено е“. Оттук насетне то вече не е споделено пътуване. Споделено пътуване означава, когато аз тръгна на работа или на море, господин Свиленски ми е познат, комшия или сме се запознали в социалните мрежи, тръгваме, делим си бензина и отиваме заедно на работа или отиваме заедно на море.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Това не е ли плащане?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не е плащане.
Когато колегата отговори, че това става срещу заплащане, отивате вече в друга категория, която е неясна. Дали е обществен превоз на пътници, дали е обществен превоз на багаж, дали е обществен превоз или таксиметров обществен превоз, много не е ясно. Шофьорът – дали е квалифициран, дали не е, дали превозното средство е минало технически преглед, кой носи отговорността, кой носи застраховката и така нататък? Да не говорим, че по данъчните закони, когато има вземане на пари, знаете, че отивате в съвсем друга графа – търговец, отчитане, печалби, данъци и така нататък.
И за съжаление в България идеята за така нареченото „споделено пътуване“ е изродена типично по български. Аз виждам какво става по автогарите. В момента седят няколко частни автомобила …
Господин Председател, много благодаря, можем да продължим, ако искате.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Съгласен съм, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имаме акредитация за журналист или какво?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Моля, не правете снимки в залата. Ще Ви помоля да изтриете снимката, тъй като…
ДИМИТЪР КАРАГЕТОВ: Извинявам се, исках просто да запомня името на човека, който говори.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Човекът е народен представител, можете да си го запишете.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Седнете и не нарушавайте реда, тъй като ще трябва да Ви помоля да напуснете, ако това се случи още веднъж.
Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да си продължа мисълта. Наблюдението, което имам, в момента оплакването е от страна на ДАИ, в случая от инспекторите и от превозвачи, и от самите хора. Много частни автомобили седят пред автогарите, за съжаление, те няма как да влязат вътре, сложили са едни малки табели, на които пишат – София, Варна или еди-къде си. Отива човек, той му предлага по-ниска цена отколкото е на автобуса, качва се за половината цена примерно качва трима-четирима човека до съседно село и така нататък, на по-ниска цена от тази, която е на автобуса. Това вече не е споделено пътуване поне според мен. Това вече си е осъществяването на обществен превоз на пътници. И законодателят в този Закон и в тази промяна е предвидил санкционирането точно на тези хора, които осъществяват обществен превоз на пътници, а не тези, които осъществяват споделено пътуване.
За това много моля да бъде записано и в протокола, че има много голяма разлика. Държа и неправителствените организации, и колегите, които са наясно със ситуацията и със Закона, да правим разлика и когато се правят коментари оттук насетне по медии къде е тънката граница между споделено пътуване и обществения превоз на пътници. Защото, когато имаме споделено пътуване, примера, който дадох в началото на своето изказване, е едно – там никой няма да го санкционира, никой няма да го търси и въобще не е предмет на действащия закон или на проверка от контролните органи. Тук говорим за хора, които осъществяват дейност обществен превоз на пътници без необходимите издадени документи, лицензи, отговорности и така нататък.
И когато говорим за превоз, не забравяйте, че основната задача или задължение на контролните органи е преди всичко сигурността на пътуващите. Всеки сам има право да избере кое би му било по-сигурно – превоза в неясен автомобил или превоза в автомобил, който притежава необходимите документи, лицензи и така нататък, шофьори преминали през пътен преглед, медицински, употреба на алкохол и така нататък.
Питам: какво би станало при, не дай си Боже, едно пътнотранспортно произшествие, защото до там стига „споделеното“ пътуване, че цели бусове чакат пред автогарите. Там вече не говорим за четири пътника, а говорим за седем, осем, десет и така нататък. Мисля, че примери и репортажи по медиите има много. Не дай си Боже, при такова пътнотранспортно произшествие кой носи вината? Шофьорът като шофьор по Закона за движение по пътищата. Кой носи вината и санкциите по Закона за автомобилните превози, при положение че този автомобил не попада в обхвата, няма предпътен медицински преглед, няма технически преглед по Закона, няма тестове за алкохол и така нататък?
Затова много моля още веднъж, с това ще завърша, да се прави разлика между контрола върху споделените пътувания, които вярвам, че никой няма против тях, включително и от страна на Министерството на транспорта, това е нормална практика в целия свят. Всички сме далеч от мисълта, че ще се борим против нещо, което е съвсем нормално и съществува.
Друг е въпросът, когато говорим за „нелоялни“ търговци, които използват вратички в закона и по някакъв начин се опитват с риск за себе си, за пътниците да осъществяват търговска дейност без необходимо издадените документи. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз, господин Михов.
Ще взема думата след Вас. След това колегата Иванов заяви участие.
Да, аз съм напълно съгласен с Вас – темата се преекспонира. Преди месец или два, когато беше актуална, трябваше да участвам в поне шест-седем телевизионни формата, да обяснявам точно тази разлика. Ние като законодател и самата Агенция, Министерството искаме да се борим с незаконната търговска дейност, която се извършва от нелегитимни и нелицензирани превозвачи, която се явява нелоялна конкуренция, а никой не иска да удря споделеното пътуване. За съжаление, заглавията в медиите бяха: „Забраняват споделеното пътуване“, което създаде целия този хаос.
На няколко пъти съм дискутирал в различни формати, че самите сайтове за споделено пътуване трябва да имат саморегулация. Аз влязох в един такъв, имаше автобус – 54-местен, който рекламираше „споделено пътуване“ и ще се съгласите с мен, че това е очевидна форма на нерегламентирана търговска дейност с цел печалба. Печалбата не е елемент на споделеното пътуване като такова.
Радвам се, че повечето мнения съвпадат. Исках да попитам господин Калайджиев, тъй като предложението, което сега ще Ви го изчета – т. 12, допълнение към чл. 91 казва: „Да изисква сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица“. Това е самото предложение в Законопроекта, който сте вкарали.
Въпросът е, че махам споделеното пътуване настрана. Изискването за сведения от свидетели – има специална уредба в НПК, която някак си се сблъсква според мен, тъй като всеки, който има свидетел, е защитен, има права, има някакви гаранции, които получава, когато е свидетел. Мисля, че самата формулировка не е доизмислена. И може би трябва юридически да се погледне как точно да бъде формулирано, защото някак си много отворено и общо е направено.
Аз имам някакви предложения, между четенията може и да съгласуваме нещо или да вкараме нещо, но самото записване се бие с няколко други уредби.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Параграф 20.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да, § 20 е това.
Кой взима свидетелски показания? Дали, ако се установи административно нарушение, за което говорим и за глобата от 1500 лв., дали в акта на това нарушение да не се запишат като свидетели хората, а след това органите да правят разпитване и да взимат свидетелски показания, да не се прави от самите инспектори, които тези права ги слагат в друга функция и се бият с други органи? Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Председател, съвсем кратичко ще си позволя да направя реплика към Вас, тъй като и в няколко други закона, свързани с превозите, най-вече Закона за движение по пътищата и други, подобен текст е записан със свидетели и присъстващи и така нататък, идеята е, когато контролните органи, представете си едно пътнотранспортно произшествие каквото и да било – леко, тежко, когато вината от превозвача и от водача е недоказана, в смисъл той не си признае, тогава законодателят по същия начин е предвидил свидетел да декларира с името и с подписа си това, което е видял, което изцяло е извън Наказателния кодекс – тук говорим за административни нарушения.
Знаете, че съвсем скоро вкарахме и промени в Закона за движение по пътищата, където със свидетел също могат да се удостоверят различни нарушения, тоест с подписа си декларира като свидетел. Тук по същия начин, разбирам колегите от Автомобилна администрация, да Ви дам простичък пример: ако се спре, както Вие казахте, 54-местен автобус, пълен с 54 човека, идеята е, че тези 54 човека, ако потвърдят, че са си заплатили по един или по два лева за това пътуване, това да натежи в полза, когато този акт бъде обжалван. Знаем какво се случва в общите случаи – досега нямаха право да се използват те като свидетели, въобще нямаха място в бланката, където да се подпише свидетел. Примерно спират превозвача на маршрутно такси, което спира по спирките и взема клиентите на градския транспорт, плащат му по 1 лв., не им издава никакъв документ. Спират го органите на ДАИ, той казва: те са ми приятели, аз ги возя, те нямат въобще място в бланката на наказателния документ, където да се подпишат като свидетели.
Идеята с тези промени е да има място в бланката, където Иван, Драган, Жоро Свиленски примерно като пътник да се подпише като свидетел и да каже: „Да, аз …
ДИМИТЪР ГОРОВ: Защо точно Свиленски?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Защото ми е пред очите. … „Да, аз се возих, платих 1 лв., не познавам водача, той дойде, взе ме от спирката, платих 1 лв. и удостоверявам с подписа си, че това наистина е така“. Това е идеята. Говорим за санкции, които са съвсем различни от Наказателния кодекс и така нататък. Това са административни санкции, които по спомен, мисля, че абсолютно същите ги заложихме в Закона за движение по пътищата, а той и досега ги имаше. Те се прилагат и досега не е имало никакъв проблем на злоупотреби или какво и да е било с тях. Аз лично съм ставал свидетел на различни нарушения и трябва да Ви уверя, че данните, които се записват като свидетел, не са някакви, които едва ли не да се разпространяват и да бъдат използвани по някакъв начин.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, аз имам един много кратък въпрос, който може би е насочен към Вас или към Вашите сътрудници: защо не виждаме тук хора от браншовите организации по автобусния или по тежкотоварния транспорт? Този Закон касае основно тях, а няма никой, което ме учудва?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Мисля, че трябва да са поканени. Поканени ли са?
РЕПЛИКА: Поканени са от Националното сдружение на общините.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не питам за Националното сдружение на общините, питам за асоциациите по транспорт, които са най-големите превозвачи в България. Те са няколко, всички ги познаваме и да не са тук, това ме учудва ужасно много. Не виждам защо да дискутираме, при положение че има една неправителствена организация – нямам нищо против тях, но това е едната страна.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз напълно подкрепям казаното от господин Иванов. Няма нито една организация от бранша в момента. Имаме само една неправителствена организация и тя изрази своето мнение и при това положение гледането на Законопроекта, се струва ми, че ако не са поканени, означава, че утре ще получим…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Толкова много бой, че…
ИВАН ВЪЛКОВ: Всички тези организации ще кажат, че не са поканени при разглеждането на този Законопроект. Трябва да знаем 100% какво правим, защото това е много важно нещо. Ние ще го гласуваме и ще стане, че сме го гласували независимо в чия полза е това нещо – не сме изслушали тяхното мнение. Искам всички колеги да си изкажат мнението тук, защото знаете какво означават тези организации.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Приемам забележката за поканата. Не знам защо не са поканени, но за мен лично повечето организации следят законопроектите и изпращат становища. От никоя от тези асоциации, поне в Комисията не е получено становище по този Законопроект. Обикновено те са доста дейни, когато става дума за нещо, което ги притеснява. Не виждам някакъв голям проблем, но предполагам, че ако имаха мнение, различно от това, което е предложено от Министерството и Министерския съвет, щяха да го изразят със свое становище.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Първо, по поставения въпрос от господин Иванов и господин Вълков, мисля, че когато Законопроектът е с вносител Министерският съвет, процедурата на съгласуване, вземане на становище и мнение би трябвало Министерският съвет да са я свършили. Ако е имало някакви противоречия, колегите от тези асоциации да са си пратили съответно към Министерството на транспорта и Автомобилна администрация забележките още преди да бъде внесено в Министерския съвет.
След като този Законопроект е гледан в Министерския съвет, приет е от Министерския съвет, това значи, че всички министри са го видели, прочели, съгласували с техните си асоциации, ако има някакъв голям скандал, супер голям скандал, тогава те сами щяха да дойдат, както каза и председателят на Комисията. Нямам нищо против, разбира се, ако решите да отложим заседанието, в смисъл разглеждането, ако толкова трябва да присъстват. Ако беше внесен от народни представители, има основание, тъй като ние го пишем бързо, внасяме го, няма време. В случая процедурата е по дългия път – от месец юни е внесен Законопроектът, така че, пак казвам, ако някой колега не го притеснява нещо много, да го разгледаме, ако не да го отложим.
По самия Законопроект – ние ще подкрепим така предложения от Министерския съвет Законопроект. Разбира се, между първо и второ гласуване ще направим някои предложения, касаещи издаването на лицензи – това да се извършва, примерно казано, от комисия, назначена от министъра, а не от определен чиновник. Имаме претенции към изискванията не само за управляващия транспортна дейност, а по-скоро и към собствениците на тези транспортни дружества, тоест те да отговарят горе-долу на същите изисквания с оглед чисто съдебно минало и така нататък. Това ще го направим между първо и второ гласуване. Сега просто го давам като заявка да се знае, че ще внесем…
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Стига да е в обхвата на Законопроекта.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще го преценяваме заедно след това. Казвам посоката, в която, тъй като става въпрос за издаването на разрешителни и на лицензии.
Имам въпрос, който колегите експерти го поставят непрекъснато. Мисля, че Министерството на транспорта пое ангажимент да уеднаквим термините чисто редакционно, тъй като в този Закон говорим за лиценз, а в Закона за пътните превози говорим за лицензии. Нека поне законите, които излизат от Министерството на транспорта, да се опитаме вече да работим с едни и същи термини, тъй като не е добре чисто литературно и нормативно в различните закони различни термини да се използват.
Що се отнася до споделеното пътуване съм напълно съгласен и с тримата колеги, които се изказаха. Трябва да се направи ясна разлика между споделено пътуване и нелегален превоз на пътници и товари и оттам нататък съвместно с Вашето сдружение да търсим начин за борба с тези незаконни превози, защото удряйки, тоест разрешавайки безконтролно споделено пътуваме стигаме дотам, че оставяме цели населени места без превоз. Колата или маршрутката стои на спирката между 5 и 6, когато има пътници, а в 8, 9 и 10 ч., когато някой действително има нужда да пътува, тази кола вече е няма там, защото един пътник го няма и автобуса, което е по-лошото.
От тази гледна точка трябва да се намери този текст, който така да направи, че действително споделено пътуване да е това, което каза господин Михов, ако тръгнем с него за Бургас, да си разделим бензина и да стигнем до Бургас… (Оживление.)
Една молба, разбира се, към представителя на неправителствената организация: нека да не наричаме държавните органи ДАИ и МВР – „хайки“. Това са органи, които трябва да защитават. Трябва да имаме необходимото уважение, както и Вие като неправителствена организация, така и ние. Ако те в дейността си се превръщат в такива, това вече е тема за съвсем друг разговор, но „хайка“ е група за дебнене, така че нека поне в тези комисии, в тези зали да не използваме такива термини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Други колеги?
Реплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да не вземам процедура, ще си позволя под формата на реплика да направя една процедура. Тъй като, господин Председател, в Закона за движение по пътищата – наистина безобразно бяха внесени предложения между първо и второ четене, които противоречаха 100% на обхвата на Законопроекта на първо четене. Ще Ви моля да не допускаме такива нарушения, а в членовете и параграфите, които са предмет на първото четене, там единствено и само там да приемате предложения между първо и второ четене. Не всеки кой къде се е сетил да променя нещо Закона ,да използва, че е отворен Законът след гласуването му на първо четене, да внася всякакви предложения, които противоречат на обхвата на първото четене. Правилникът на Народното събрание е ясен. Имаме членове и алинеи, които се променят. По тях могат да се внасят всякакви предложения. Всичко извън това, ще Ви моля да не допускате като председател да бъде гледано изобщо. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: И аз благодаря.
Някой друг?
Процедура – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не знам дали да го нарека процедура.
Говорих с няколко превозвача. Те казаха, че въобще не знаят, че този Закон се гледа и че никой не ги е информирал по никакъв начин. Ако за днешното заседание дневният ред е обявен вчера или онзи ден, може да не са го видели. По принцип е редно, господин Председател, от нашата Комисия да се канят такива браншови организации.
Искам да Ви кажа да внимаваме какво ще направим днес, да не стана така, че да се възбудят някакви страсти и след това да обясняваме, че не сме гледали закона на тъмно и така нататък. Това само искам да Ви кажа. Вие сте председател, ще си прецените как да процедирате оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заместник-министър Борисов поиска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само искам да Ви кажа през каква процедура е преминал Законопроектът преди да бъде предложен на Вашето внимание.
Стандартната процедура е следната. Когато е готов Законопроект, той се подлага на обществено обсъждане. Качва се на сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на сайта strategy.bg. Дава се минимум двуседмичен срок за всякакви мнения. В някои случаи паралелно с общественото обсъждане върви втори процес, наречен „междуведомствено обсъждане“, в рамките на който Законопроектът минава за съгласуване през всички министерства и заинтересовани администрации. В процеса на междуведомствено съгласуване ние получаваме становищата на администрациите, от една страна, от друга страна, получаваме становищата и на обществото, включително и на неправителствени организации. Тези становища се обобщават финално, някои се приемат, съответно намират място под формата на редакции в теста на Законопроекта и така оформеният финален вариант на Законопроекта се внася в Министерски съвет. Така че ако някой казва днес, че за пръв път чува за Законопроект от телефонно обаждане, аз съм изненадан. Тази процедура е много стриктна и ако тя не бъде спазена Вие няма да гледате Законопроект – категорично.
Още едно изречение, извинявайте, казвайки всичко това, искам да внеса яснота как формално и процедурно се разглежда законопроект, което не означава, че господин Иванов прави някакво екстравагантно предложение, напротив, колкото повече зрители има на заседанията, в които, включително и ние от администрацията участваме, толкова е по-добре за всички нас, защото ще избегнем всякакви неприятни обяснения, че нещо се прави на тъмно, на сенчесто, задкулисно, предкулисно и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги има ли?
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Имам заявени гласували „за“ от господин Ташков и от господин Веселинов.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка РАЗНИ.
Има ли предложения?
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Настимир АНАНИЕВ
Стенограф:
Н. Иванова
