1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 653-19-15 от 2 юни 2016 г. – второ четене, продължение.
3. Разни.

---

`ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни
технологии и съобщения



П Р О Т О К О Л
№

На 26 октомври 2016 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 653-19-15 от 2 юни 2016 г. – второ четене, продължение.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията.

* * *

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Нека да започнем заседанието. Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред за днес е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 653-19-15 от 2 юни 2016 г. – за второ четене, продължение.
3. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.

Приемаме дневния ред и преминаваме към точка първа, която е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ № 654-01-112, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ИВАН ВЪЛКОВ И СТАНИСЛАВ ИВАНОВ на 7 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
Имаме представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: заместник министърът Валери Борисов, Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Аавтомобилна администрация“ и Светлана Чаушева – директор на дирекция „Административно-правно обслужване“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Представители на Националното сдружение на общините: Методи Аврамов – директор на дирекция в Центъра за градска мобилност.
Представители на браншови организации: Ивайло Константинов – член на Управителния съвет на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, Веселин Дошков – член на Управителния съвет на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, Симеон Милушев – главен секретар на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, Миролюб Столарски – Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт.
Това са гостите по тази точка. Давам думата на вносителите да представят Законопроекта.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията, които сме подготвили в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, са свързани и са продиктувани от тенденцията за постоянно повишаване случаите за нерегламентирана дейност. В тази посока сме направили две основни групи предложения: първата група предложения е свързана с повишаване размера на глобите, втората група е свързана с изменението за създаване правомощие на съответните общински съвети да определят размера на глобите при превоз на пътници, които пътуват без билет или други превозни документи в съответните населени места.
Предложенията сме направили вследствие направената открита среща с превозвачите в Народното събрание в началото на лятото и във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози от страна на Министерския съвет, който разгледахме преди две заседания в нашата Комисията и на която казах, че искаме да направим такива предложения с колегите, просто трябваше много бързо да внесем тези. Целта беше за да не вкарваме между първо и второ четене текстове, които не са внесени на първо четене в другия законопроект. Това е в общи линии Законопроектът. Той е кратък. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят тяхното становище по предложението.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има препоръки към внесените текстове за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози в следния смисъл. Ние не сме получили мотиви относно допълнението на Закона за местно самоуправление и местна администрация, които да съдържат причините налагащи приемането му – целите, които се преследват, финансовите средства, ако такива са необходими за прилагането на предлаганите промени и очакваните резултати.
Относно предлаганите промени по същество ние нямаме забележки, приемаме предложението, което народните представители правят, но държим на препоръката, която отправяме с оглед пълнота на законодателния пакет, да бъдат добавени мотиви така, както споменах преди малко. Това е нашият коментар. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Тъй като Националното сдружение на общините е страна в конкретния казус и има постъпило становище, искат ли да го представят, или да кажат своето становище?
Заповядайте.
МЕТОДИ АВРАМОВ: Здравейте – Методи Аврамов от Центъра за градска мобилност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Вие представлявате Националното сдружение, така ли е? Или Центърът за градска мобилност? (Шум и реплики.)
МЕТОДИ АВРАМОВ: И Националното сдружение, като вносители.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: И двете представлявате?
МЕТОДИ АВРАМОВ: Няма представител в момента на Сдружението. Бях излъчен от тяхно име. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Не, не. Имам предвид, ако сте излъчени официално тях да ги представлявате, няма проблем.
Въпросът е, че се представяте като представител на Центъра за градска мобилност, а ние каним представител на Националното сдружение за становище. Ако ги представлявате, заповядайте. Ако не ги представлявате, ще Ви дам думата по-късно, когато дам и на браншовите организации. Представлявате ли ги, или не ги представлявате? (Реплики.)
МЕТОДИ АВРАМОВ: Не знам как оформено юридически.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добре, ще Ви дам думата тогава малко по-късно, за да изкажете и Вашето мнение.
Давам думата на представителите на браншовите организации. Иска ли някой от тях да вземе отношение по предложения Законопроект?
Заповядайте. Само ще Ви помоля за протокола да си представите името и коя организация представлявате.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Представлявам Управителният съвет на Национално сдружение на автобусните превозвачи и Комитета по пътнически транспорт в КРИБ.
Искам да кажа, че Сдружението приветства подобен тип промени, с изключение на текста в чл. 101, т. 1, която според нас е трудно приложим, заради което имаме и своите мотиви, които ще изтъкнем след малко.
Приветстваме подобен род промени, но това, което ние предложихме, са доста по-драматични промени в Закона като цяло бих казал, включая много текстове – промени, които и официално внесохме в Комисията по транспорт, но не ги виждаме отразени в текстовете, които всъщност обсъждате в момента.
Имаме готовност да запознаем всички Ви с конкретните предложения, дори в съкратена версия – един пакет от текстове, които са пределният минимум, за да бъде отразена исканата корекция в духа на Закона. Това е нашето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг от браншовите организации? Не виждам.
Заповядайте, Вие от Центъра за градска мобилност да представите Вашето становище.
МЕТОДИ АВРАМОВ: Коментарът ни по-скоро е по същество на чл. 101, който се изменя: да не е „моторно превозно средство“, а да е само „превозно средство“, тъй като в София има и метро, и трамвай, и тролейбус (шум и реплики), както и „пътник в превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ“, не само „документ“. Защото документите за пътуване са превозни.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Имате ли някакъв друг коментар? Не.
Давам думата на колегите народни представители. Който има мнение, въпроси, становища – заповядайте.
Заповядайте, господин Михов. (Шум и реплики.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда много кратък. Хубаво е, когато се увеличават санкциите с цел дисциплиниране на нередовните превозвачи.
Тук имаме два проблема, които виждам като недостатък на Проектозакона. Обхващаме една част от участниците, а именно водачите на превозните средства, от една страна, и от друга страна – пътниците, които ползват услугата, но забравяме собственика, който трябва да е извадил лиценза и необходимите документи. И често, изпадаме в ситуация в която най-невиновните, ще отнесат най големите санкции и ще дам конкретен пример.
Представете си един автобус, който нерегламентирано пътува в една междуселска линия, да речем от една община до някое село или до друга община. Хванат за такова нарушение, ще бъде наказан с 2000 лв. шофьорът, ще бъдат наказани всички пътници вътре с по 30 лв., защото те няма как да имат билети, тъй като превозвачът няма лиценз и няма въз основа на какво да им издаде билет. Всъщност ако има 30 пътници, ще бъдат наказани с по 30 лв. Водачът, който е тръгнал да си изкарва хляба по някакъв начин, ще бъде наказан с 2000 лв., а собственикът на превозното средство – този, който е допуснал да се извърши такъв нерегламентиран транспорт, няма да бъде санкциониран.
Мисля, че в повечето случаи е по-важно да санкционираме тези собственици, които допускат по една или друга причина превозните им средства да пътуват без лиценз, защото там вече говорим за някаква организираност, не за спонтанност – някой чакал на стоянката, взел двама-трима или пет души, говорим за организираност, за някой, който си е позволил да вложи средства да закупи по-голямо превозно средство и може да е различен от водача. В случая обхващаме тези водачи, които съвпадат със собствениците, но представете си хипотеза, в която на един превозвач му е отнет лицензът поради друга причина – наказание или невъзможност да бъде доказана финансова стабилност; изтичане; неподновяване на лиценза, а той продължава да работи по нерегламентиран начин, обслужвайки дадени линии. Хващайки го органите на ДАИ ще санкционират водача и пътниците, а самият собственик ще остане несанкциониран.
Всъщност в Закона има предвидени глоби и за този собственик, това не можем да го отречем, но за жалост колегите с този Проектозакон увеличават наказанията само на водача и на пътниците. Мисля, че би трябвало, когато се увеличат санкциите за водача, респективно да се обхване и собственикът, за да могат всички страни да си понесат необходимите санкции. Би трябвало да има някаква пропорционалност и респективно, увеличавайки едните санкции, да бъдат увеличени респективно, а другите санкции, ако щете, със същия размер или със същия процент, които се увеличават тези – увеличаваме тук с 500, там да ги увеличим с 1000. По цял свят винаги санкциите за собственика са поне два пъти по-високи от тези, които са за водача. Вярвайте ми, в повечето случаи по-голямата вина е на собственика, отколкото на самия водач. Много често водачът е принуден било от икономически причини, било от социални причини или ред други неща, да изпълнява тази си дейност като водач, даже и осъзнавайки, че върши нарушение, но в повечето случаи наистина е по-малкият виновник от този, който е собственик и основен виновник. Пак казвам, с изключение на тези, в които имаме съвпадение при собственик и при водач.
И накрая, господин Председател, да уведомя Комисията, че аз лично няма да гласувам за Проектозакона, за да не бъда обвинен в конфликт на интереси. Просто няма да гласувам.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Иванов, искахте реплика. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Михов, под формата на реплика искам да изразя моето становище. Съгласен съм с Вас и с това, което казвате, но ще помоля от Автомобилна администрация да си дадат становището по предложенията, господин Михов. Според мен то е резонно. Наистина е правилно първо да се накажат собствениците и след това водачите. Ще помоля за Вашето становище, господин Калайджиев – ако можете да го представите. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Калайджиев.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Благодаря.
Ако се касае конкретно по примера, който беше даден, аз бих направил следния коментар. В Закона за автомобилните превози е казано, че тогава, когато се превозват пътници и така нататък, всичкото е под егидата на това, че те са регламентирани превози – тоест превозвачът по принцип има лиценз, има право да извършва тази дейност.
Що се касае до нерегламентираните превози, те вече излизат извън Закона дотолкова, доколкото ако се установи, че не е регламентиран превоз, то тогава е предвидена санкция. Това е тъй наречената „принудителна административна мярка“, която съответно е със санкция за конфискуване на превозното средство, временно спиране от движение за шест месеца и така нататък.
Що се касае до това дали трябва да има съразмерност, да, подкрепям едно такова виждане. Да, за съразмерност да.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Искате ли да продължите репликата си?
КАЛАЙДЖИЕВ: Не.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Изказване?
Дуплика имате ли?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не, аз съвсем кратко – изказах становище.
Съгласен съм с това, но понеже чл. 93, ал. 1 обхваща случаите, когато няма такъв. Нали говорим за нерегламениран, когато няма. Аз си спомням много добре санкциите, които сложихме и на превозвачите. По мое мнение би било редно, когато увеличаваме едните, да увеличим и другите. Най-малкото е справедливо. (Шум и реплики.)
И в самото изказване направих заключението, че има и санкции за превозвачите – ние съвсем скоро ги променяхме. Идеята беше, че трябва да има някаква съразмерност, когато се увеличават едните, да се увеличават и другите, изхождайки от принципа на виновност, по-скоро на самия превозвач, отколкото на самия водач.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: В края на краищата както Вие казахте той получава задачата си от превозвача, от собственика или от ръководителя.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Само като допълнение бих казал, че ако примерно водачът е на заплата 500 – 600 лв., слагайки му глоба 3000 лв. е едно, а собственикът, който би получил 3000 лв., слагайки му глоба 3000 лв.?! Трябва да има съразмерност между това кой какво получава и каква санкция.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Михов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги народни представители, уважаеми господа от Министерство на транспорта, господин Заместник-министър, гости! Аз първо се радвам, че господин Аврамов е тук, тъй като голяма част от проблемите, които засягат тази Ваша поправка, касае и Столична община. Ще се изкажа и по този член, тъй като не съм сигурен, но господин Аврамов да ме поправи ако бъркам: Центърът за градска мобилност и в момента не може да налага глоби, нали така? Вие, когато хванете нередовен пътник, издавате билет за нередовен пътник, а не глоба, тъй като Центърът за градска мобилност е търговско дружество. (Шум и реплики.) И в този ред на мисли тук така записано, че „пътник в моторно превозно средство за обществен транспорт, който пътува без билет или друг документ се наказва с глоба“ – текстът според мен не е правилен. Може би не трябва да се наказва с глоба, тъй като Центърът за градска мобилност и всички дружества в общината и по другите общини не могат да налагат глоби. Тоест това е неработещ текст.
По ал. 1 ние за междуселищните и междуградските слагаме някаква рамка на наказанието. В ал. 1 казваме „определен от общинския съвет“. Според мен тук също трябва да има някаква горна граница. Може да е 50 лв., може да е 250 лв., но не може да оставим на общинските съвети свободно да си налагат глобите. Ако не, въобще да го махнем, няма смисъл. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги!
Може да репликирате, господин Иванов, след като колегата завърши изказването си.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, в Закона за движение по пътищата за паркирането определихме „до 200 лв. по решение на общинския съвет“. Нали така е глобата? А за пътуване в градския транспорт – няма да има горна граница? Съгласен сте нали? Добре.
Забележката, която направи колегата – според мен трябва да бъде „който пътува с нередовен превозен документ“. Защото билет е останало от едно време като понятие. Какво значи без билет?! Ще влязат в едни спорове, в които няма въобще да могат да се защитят, ако някой тръгне да обжалва тези техни глоби, наложени в съда. Ще се вадят билети за кино, за театър, за каквото има и той ще бъде редовен, защото в Закона…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Еееее! Билети за кино и за театър!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Е какво е написано в Закона?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Свиленски, завършете изказването си.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като сме на първо четене и говорим по духа на Закона, аз ще подкрепя предложения от колегите Законопроект и се надявам между първо и второ четене, ако те не внесат някакви конкретни предложения в тези посоки, да ги направим ние, но така текстовете не са добре и трябва да бъдат поправени.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вие имате право да направите Вашите предложения, независимо дали ние ще направим предложение, или не.
По принцип съм съгласен с Вашето становище, че трябва да има таван на глобата, но останалото – „билет за баня, за театър, за кино“ и така нататък, не съм съгласен, защото превозният документ, с който се осъществяването пътуването в градовете, е билет. (Шум и реплики.) Билет е !
Законът не касае само София. Може би изхождате само от София, понеже сте бил общински съветник. Гледате само за София, но духът на Закона по принцип трябва да се разпространи в цялата страна. Поради тази причина ние сме записали „билети и други“. Но това е въпрос на дискусия. Благодаря за това, че ще подкрепите Законопроекта на първо четене и че ще направите промени между първо и второ четене.
Мисля, че Законопроектът е добър и следва да бъде подкрепен както от Вас, така и от всичките останали опозиционни сили. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика – заповядайте господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не може да наказвате човек за това, че пътува без билет или без друг документ. Какво значи това нещо? (Реплики на народния представител Станислав Иванов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, моля Ви!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Напишете „редовен превозен билет“. Това вече включва билет, карта, талон или каквото искате, но това е редовен билет. Аз съм се качил в автобус в Перник и трябва да имам билет за Перник. Не мога да извадя билета от София и да го покажа в Перник. (Реплики.) Да, редовен превозен документ. Това според мен е правилното понятие.
Ако покажа във Варна билет от София, ще бъда ли нередовен пътник? Ще бъда редовен, нали?
РЕПЛИКИ: Не!
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Колеги, благодаря. Мисля, че Вие изнесохте спора, който би трябвало да се проведе на второ четене. Както знаете на първо четене обсъждаме духа на самото предложение и общите положения. (Шум и реплики.)
Аз ще взема едно също блиц изказване по темата, но преди да започна имам едно питане към господин Калайджиев във връзка с глобите, които се предлагат по чл. 93. Имате ли представа миналата година колко имаме глобени по този член?
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Не, нямам готовност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Просто дали знаете?
Добре, няма проблем. Няма проблем да вдигаме глобите. Със сигурност това е един знак първо към индустрията, че не можем да толерираме незаконния търговски бизнес, или който се опитва да извършва търговски операции без да има нужния лиценз, или който се опитва да прави бизнес на черно, сива икономика и така нататък.
Със сигурност трябва да се борим с това, защото тези хора поставят в положение на нелоялна конкуренция всички останали, които са направили усилие, изпълнили са законовите изисквания, извадили са си лиценз, извършват търговската си дейност по регламентиран начин. От другата страна изскачат едни хора, които се опитват да извършват търговска дейност нерегламентирано, разбира се на по-евтина цена – просто тяхната услуга излиза по-евтина, защото не са спазили закона.
Така че подкрепям едно такова предложение, но ми беше интересно каква е бройката на тези, които например са заловени миналата година – дали имаме пет, десет, петнадесет? (Шум и реплики.)
Повече са, да.
Хубаво е все пак да имаме и някаква статистика, че по това престъпление има достатъчно хора, които се санкционират.
По второто предложение – по чл. 101, съм съгласен с господин Свиленски. Също мислех да предложа да има все пак някаква граница на самото нарушение. Темата е обществено значима, знаете, след като се вдигнаха глобите от 20 на 40 лв. в градския транспорт.
Разбира се, казвам за София, тъй като живея в София, използвам градския транспорт в София.
Би трябвало да сложим все пак някакво ограничение. Няма проблем Общинският съвет да се съобрази с нюансите, конюнктурата на самия град, на самата система, но все пак да спрем някакви безумия, които наистина могат да се случат, ако нямаме таван. Така че между четенията, бих предложил да сложим таван на ал. 1 от чл. 101 по предложението. Благодаря.
Заповядайте, господин Търновалийски, за изказване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател, господин Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Днес си говорим за духа на Закона. Виждаме колко промени има дотук този закон от 1999 г. до днес и правим сериозни промени с идеята да противодействаме на нерегламентираните превози и на нерегламентираните пътувания.
Не смятам, че единственият лост за справяне с този порок, с този проблем са само увеличения на санкциите за това. Една санкция от 1500 лв. на 2000 лв., от 3000 лв. на 4000 лв. не смятам, че ще реши този проблем.
Тук са превозвачите, браншовите организации, Министерството е тук – това ли е единственият лост, с който ние ще се преборим с тези нерегламентирани превози и с тези нерегламентирани пътувания? (Шум и реплики.) И ако не, защо не предлагаме всичко, което ще промени и ще направи Закона по-добър, работещ, а не след един месец да гледаме нови промени?
Въпросът ми е: има ли становище от браншовите организации, предлага ли се нещо от Министерството? Това ли е единственото, което ще реши проблемите?
И тук по отношение на административнонаказателните разпоредби в Закона за местното самоуправление сме записали – това ще го коментираме може би на второ четене – включително да определя процедурата по налагане на административните наказания. Процедурата е определена със Закона за административните нарушения и наказания.
Тук по-скоро трябва да се определят административнонаказващите органи. (Реплики.) Ако може от браншовите организации, от министерството да ми отговорят на този въпрос и ако има предложения, дайте да ги направим работещи.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Търновалийски, искам само да Ви обърна внимание, че самият Законопроект не се предлага от Министерския съвет и от Министерството, а от нашите колеги народните представители Вълков и Иванов.
Мисля, че от самото Министерство изказаха някои от съображения и предложения, които биха включили.
Пак ще им дам думата, разбира се, ако искат, и на браншовите организации, но предложенията са на народни представители, не на Министерския съвет.
Искате ли заместник-министър Борисов да вземете отношение?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Със сигурност контролът по прилагането на Закона за автомобилните превози се осъществява от колегите от „Автомобилна администрация“. (Реплики.) Не само от тях, но основно не само от тях. Основно от тях!
Процесите са много динамични в сферата на автомобилните превози. Ще Ви дам един пример отпреди четири години. Един кмет на община на 50 км от София ми се обади и тогава моята сфера на отговорност не включваше автомобилните превози. Човекът ми се обади много притеснен, защото леки автомобили отнемаха пътниците от превозвачите, които минаваха по линията София – Кюстендил, да кажем. Пет минути преди да спре автобусът по разписание, се нареждат три-четири коли: „Возим на цената на автобусния билет до София!“, качваха се и заминаваха. Това е позната история за всички Вас.
Обадиха ми се и с директора на „Автомобилна администрация“ по онова време, седнахме, проведохме един 15-минутен разговор, не повече. Обясних му какъв е проблемът. Човекът, разбира се, знаеше много добре, че такива неща се случват и ми каза така: „Аз ще изпратя колеги от софийското поделение на Изпълнителната агенция. След два дни започваме сериозна проверка и контрол.“
Отидоха и трябва да Ви кажа, че след тази акция съвместно с КАТ, защото колегите сами имат ограничени правомощия, съвместно с хората от КАТ направиха така, че в следващите три-четири-пет месеца този проблем отпадна.
Постепенно нещата тръгнаха да се връщат към старото положение. Това не го казвам като адвокат на колегите от „Автомобилна администрация“, но те все пак разполагат с ограничени ресурси. Като казвам, че това е процес, в който са включени и други институции, наистина е така. Това е един непрекъснат процес, в който администрацията или държавата в лицето на „Автомобилна администрация“ и на КАТ се борят с такива нерегламентирани превозвачи.
Хората, които седят от тази страна на масата, търпят ежедневни щети от такъв тип нерегламентирани превози и понеже обещах да съм кратък, а вече не съм такъв, бих казал, че има резон в това, което Вие казвате. Дали тези 500 лв. от 1500 до 2000 лв. са достатъчни и ще играят възпиращ ефект за предотвратяване на такива нарушения?! Ако от 1500 лв. ги направим 20 хил. лв. според мен няма да има кой знае каква разлика, защото когато се наложи санкция от 20 хил. лв., от там нататък се включват едни адвокати, които застават на страната на този, който е съгрешил и му е наложена 20 хил. лв. санкция, и в съда по всяка вероятност, ако съдът потвърди след две-три години, като мине през целия процес на обжалване въпросното административно наказание, едва тогава евентуално би платил въпросната санкция. Така че това е знак.
Увеличението с 500 лв. в т. 1 и с 1000 лв. в т. 2 е знак към индустрията, и то в тази част, в сивата й част, че виждате ли държавата осъзнава какви проблеми създават и им дава знак все пак да ограничат тази своя нерегламентирана дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
На гостите от браншовата организация искам да кажа, че сме на първо четене. Не искам да влизаме в този диалог, който по принцип е за второ четене, ще се съгласите, колеги, просто защото мисля, че общите положения, които бяха изложени са ясни, всеки може да направи предложения между първо и второ четене и на второ четене да си направим един дебат както си е редно.
Ще помоля и браншовите организации, ако имат някакви конкретни предложения и становища, да ги пратят. Народните представители веднага ще бъдат уведомени.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение, изказване, мнение?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Като един от съвносителите искам да първо да кажа, че приемам предложенията, които бяха направени от колегите Михов и Свиленски. И в двете насоки имаме възможност да подобрим текстовете, както бяха предложени от тях.
Точно какъв ще е крайният текст, смятам да го оставим между първо и второ четене. Мисля, че ще можем да направим едни по-добри текстове.
Искам само нещо да кажа на господин Търновалийски. Имаме писма, в които от страна на бранша има точно определени текстове, които те са предложили да влязат в Закона за автомобилните превози и в други закони, с които да ограничим сивия сектор в България. Ние поехме ангажиментите на срещата с тях.
Имаме Закон за автомобилните превози, приет на първо четене и тук поехме ангажимент някои от нещата, които не са внесени, ние да ги внесем допълнително. Това са допълнителните неща, които поехме като ангажимент към Закона за автомобилните превози.
Имат едно предложение, което е свързано с криминализирането на деянието и това е най-вероятно в § 343 на Наказателния кодекс. Поискани са допълнения от страна на превозвачите, но там се позовахме на това, че в крайна сметка ние не можем така самоцелно да променям законодателството в тази посока и сме направили запитване и до Правната комисия. Очакваме да получим отговор от тях.
Така или иначе вероятно ще има някакви промени в тази насока в Наказателния кодекс. Но, те могат да станат факт след като променим Закона за автомобилните превози по отношение на глобите и санкциите. Давам това просто като пояснение.
Иначе съм съгласен с колегите и съм готов между първо и второ четене да направя необходимите промени, за да направим текстовете по-работещи. Благодаря Ви.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вълков, може би имахте предвид, че не е редно да се променя Наказателният кодекс чрез „Преходни и заключителни разпоредби“ на съществуващ ЗИД на друг законопроект. За това съм съгласен. Също мисля, че не е редно да се променя Наказателният кодекс по такъв начин.
Ние ще направим необходимите промени. Ако е необходимо тези промени ще ги внесем. Те ще минат през първо и второ четене и тогава ще можем да ги гледаме на първо и второ четене, какъвто е нормалният вариант. Говоря за Наказателния кодекс – това е законопроект, който касае много сложна материя. Затова първо ще изчакаме становищата на водещата Комисия по правни въпроси и на останалите колеги и след това ще го внесем, ако стигнем до там, разбира се. Благодаря Ви.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 654-01-112, внесен от народния представител Иван Вълков и народния представител Станислав Иванов, на 7 октомври 2016 г.
Приема се единодушно – против и въздържали се няма.

Преминаваме към т. 2 от дневния ред, която е представена за обсъждане:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 653-19-15, от 2 юни 2016 г., второ четене, продължение.
Гости по тази точка са представители на Министерския съвет: Божидар Божанов – съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова.
От Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър; Илко Илиев – началник отдел „Криминална полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“; Кирил Милев – началник сектор „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; Георги Соколов – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Кристиян Тодоров – инспектор сектор „Издирване“ към отдел „Криминална полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
Представители на Министерството на транспорта и информационните технологии“: Валери Борисов – заместник-министър, Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения“; Жената Рогова – началник на отдел „Правна дейност в транспорта, съобщенията и електронното управление“ в дирекция „Правна“.
Представители на Комисия за регулиране на съобщенията: Никола Колев – заместник-председател, Константин Тилев – член, Цветелина Севлиевска – изпълняващ длъжността главен секретар, Неда Койчева – директор дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, Даниела Алексиева – държавен експерт в дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“.
Представители на операторите, които са ми подадени: Искра Кусева – Мтел, Емил Рангелов – Мтел, Ангелина Лякова – Теленор, Магдалена Георгиева – Теленор, Славена Павлова – БТК.
Преминаваме към Законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на закона за електронните съобщения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Имаме ли изказвания? Не.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
Предлагам да гласуваме заедно с § 2, където Комисията също подкрепя текста. Комисията подкрепя текста по вносител за § 2 и 3. Параграфи 1, 2 и 3.
Колеги, имате ли изказвания по параграфите? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 1, 2 и 3.
За – 10, против – 2, въздържали се няма.
Приема се предложението.
Преминаваме към § 4.
По § 4 вносителите Мартин Димитров и Петър Славов са в невъзможност да присъстват. Господин Славов е в чужбина на официално посещение, а господин Димитров е болен. Лично аз имайки предвид, че този параграф е доста дискутиран, предлагам този параграф да бъде отложен. Правя процедура за това нещо и ще го подложа на гласуване.
Някой има ли обратно становище? Не.
Подлагам на гласуване § 4 да бъде отложен.
Господин Енчев, също има предложение, той е тук. Благодарим му за това, разбира се. Мисля, че по този параграф е важно всички, които са направили предложения, да защитят своите тези, тъй като този параграф за мен е доста важен.
Предлагам моята процедура за отлагане на параграфа за гласуване.
За – 10, против – 2, въздържали се няма. (Шум и реплики.)
Приема се отлагане гласуването на параграфа.
Заповядайте, господин Енчев да изкажете Вашето становище. Все пак сте уважили Комисията.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател, уважаеми колеги и гости!
На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз внесох на 31 май следното предложение: в чл. 251б, ал. 2 да се създаде изречение второ, което гласи:
„Застрашените лица, които са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление, се уведомяват в срок от двадесет и четири часа за предприетите мерки от съответната държавна институция“.
Кои са мотивите за това мое предложение? Смятам, че с предлаганата промяна се гарантират човешките лица на застрашените от тежки престъпления личности, които според мен имат правото да бъдат информирани, за предприетите от държавни институции мерки предвидени в този Закон за електронните съобщения.
Ако Вие не приемате това мое предложение за тази поправка, според мен ще сложите знак на равенство между заплашеното и заплашващото лице, което пренебрегва правата на жертвата на евентуално престъпление. Давам Ви един елементарен пример: всеки един от нас може да стане жертва на такава заплаха. Много от депутатите са ставали жертва на телефонен терор и ако не съществува това допълнение, което предлагам, жертвата на евентуално престъпление се подслушва по съответния ред с електронни средства, нека го нарека – „застрашеното лице“, своевременно да е уведомено от съответната държавна институция. Тук има погазване първо на човешките права на жертвата.
Второ, упражнява се по негов адрес, без негово знание форма на държавна репресия. Затова смятам, че аргументацията ни е излишна в конкретния случай. Не можем да поставяме знак на равенство както казах, между застрашени и застрашаващи лица. Затова се надявам Вие да приемете това предложение, което както разбрах, ще се гласува следващия път.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Продължаваме по параграфите нататък. По принцип предлагам да гласуваме заедно параграфите 5, 6, 7, 8, 9 и 10. По вносител са 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Има ли изказвания по тези параграфи?
Да, заповядайте за § 10, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Не, дайте за следващия параграф.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добре, за следващия параграф.
Подлагам така представените параграфи за 5, 6, 7, 8, 9 и 10, ако няма други желаещи за изказване, на гласуване.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 11.
Изказване? Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложението ми е по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 в § 11, чл. 271, ал. 1 се изменя така: „(1) Предприятията предоставящи обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги не могат да отказват свързване към обществената електронно-съобщителна мрежа на крайни електронни съобщителни устройства, ако те са съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите“.
Смятам, че този текст е по-коректен от текста, който е по ал. 1 на вносител. Тъй като там се дава една забрана, кои от устройствата не могат да бъдат, или да не бъдат свързвани към съответната електронно-съобщителна мрежа и смятам, че това е по-коректният текст, като ще помоля от страна на Министерството на транспорта и от Правна дирекция да дадат своите становища.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
От Министерството на транспорта – заместник-министър Борисов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Подкрепяме направеното предложение от господин Вълков, тъй като неговата редакция е по-коректна и отразява правото на реакция на предприятията, предоставящи обществени и електронно-съобщителни мрежи и услуги, в случаите когато крайните устройства причиняват повреди на мрежата, създават радио смущения или пречат на нейното функциониране. Така че накратко подкрепяме тази редакция на текста – по-коректна е.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Други изказвания за § 11?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Вълков, предложението Вие формулирате като редакционно, но то според мен си е и смислово, защото в единия вариант се казва (реплики), че ние даваме възможност да откажат, а в другата казваме, че не могат, но може и да не откажат. (Реплики.)
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Изясни ли се, господин Свиленски, това, което питахте?
Добре, колеги има ли нещо друго? Ще Ви изчета тогава по какъв начин ще изглежда § 11 в така предложения вариант с допълнението, което беше направено от колегата Иван Вълков:
„§ 11. В чл. 271 се правят следните изменения:
1. ал. 1 и 2 се изменят така:
(1) предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги не могат да отказват свързване към обществената електронна съобщителна мрежа на крайни електронни съобщителни устройства, ако те съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите.
(2) Когато крайни електронни съобщителни устройства, които съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, причиняват повреди на електронната съобщителна мрежа, създават радиосмущения или пречат на функционирането на мрежата, или не се използват съгласно предназначението им, предприятията по ал. 1 имат право да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки.
Алинея 3 се отменя.
Алинея 4 се изменя така:
(4) В случаите по ал. 2 предприятията незабавно уведомяват Комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.“
Подлагам на гласуване така прочетения текст за § 11.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Единодушно е прието. (Реплики.)
За да спазим процедурата нека да подложим на гласуване и предложението на господин Вълков в частта му, която беше направена, за да бъде по-чисто, от правна гледна точка.
Подлагам на гласуване предложението по начина, по който беше изчетено от колегата Вълков.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Единодушно е подкрепено.
Предлагам параграфи 12, 13, 14 и 15 да се гласуват заедно.
Има ли изказвания по тези параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване заедно параграфи 12, 13, 14 и 15 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 16.
За § 16 имаме следният текст. (Реплики.)
А, Правна дирекция има становище. Заповядайте.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагаме в ал. 9 и 10 на чл. 331 да бъде конкретизирано предприятието, тъй като в целия Закон се говори за „предприятие, предоставящо обществени електронно-съобщителни мрежи и/или услуги“. Това е коректната формулировка.
И Регламентът да се добави след обнародването му: „наричан по-нататък Регламент ЕС № 231/2012“, тъй като се среща под същото наименование и на друго място в Законопроекта.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: От Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Нямаме възражения, приемаме предложението. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли изказвания по този параграф? Не.
Ще Ви прочета по какъв начин ще изглежда тогава § 16:
„В чл. 331 се създават алинеи 9 и 10:
(9) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което при поискване от Комисията не предоставя информация по чл. 16, § 4 от Регламент ЕС № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, наричан по-нататък, или предоставя невярна, непълна, неточна информация или не е в срока, определен с искането, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 50 хил. лв.
(10) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което при поискване от Комисията не предоставя информация по чл. 5, § 2 от Регламент ЕС № 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги на Регламент ЕС № 531/2012 наричан по-нататък, или предостави невярна, непълна, неточна информация, или не е в срок определен с искането се наказва с имуществена санкция в размер от 4000 лв. до 40 хил. лв.“
Така прочетения текст подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме и този параграф.
Приемаме към § 17.
Предлагам параграфи 17 и 18 да бъдат гласувани заедно.
Параграфи 17 и 18 – имаме ли изказвания? Не.
Подлагам на гласуване § 17 и 18, както са по вносител.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме параграфи 17 и 18.
Преминаваме към § 19.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Предложението ми е по чл. 80, ал. 4, т. 2.
В чл. 334, ал. 3 смятам, че по-точно ще бъде, ако текстът звучи така: „Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, се налага с имуществена санкция в двоен размер на наложената санкция за първото нарушение“, а не както е пусната в първоначалния вариант– „не по-малко от двойния размер на наложената санкция“.
Мисля, че санкцията трябва да е точна и ясна, а не даваме възможност без някакъв горен таван на някой да налага санкция. Това е моето предложение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Разбрах, благодаря.
Колеги, има ли други изказвания по § 19? Не виждам.
Първо, нека да подложа на гласуване предложението на колегата Вълков, по начина, по който беше направено.
Моля, който е „за“ предложението, нека да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
Имайте предвид, че приехме това предложение и § 19 придобива следния вид:
„Създава се чл. 334г:
„Чл. 334г (1) За нарушение на чл. 3 от Регламент ЕС № 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 200 хил. лв.;
(2) За нарушение на чл. 4 от Регламент ЕС № 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената санкция за първото нарушение.
Подлагам на гласуване така прочетения текст за § 19.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 20. Имаме ли изказвания за § 20?
Заповядайте господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! В т. 57 „Радиочестотен спектър обхваща радиовълни с честоти под 3 гигахерца“ се говори за честотен спектър и трябва да се определи в рамките от къде до къде, в кой спектър е – в късовълновия, метровълновия, ултракъси вълни – къде. Този спектър трябва да бъде по-точен, защото иначе може в съда да отпаднат доста неща.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имате ли конкретно предложение?
ПЕТЪР КАДИЕВ: Имам конкретно предложение – да влезе в рамките на честотния спектър до 3 гигахерца, а не под.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: От КРС ще може ли становище моля, да коментирате предложението на колегата и да дадете някаква редакция, която евентуално да отговаря на това, което се цели. Заповядайте.
Комисия за регулиране на съобщенията: Уважаеми госпожи и господа, определението е в съответствие с определението за радиочестотния спектър в Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения. Там, на предпоследната радиоконференция радиочестотният спектър вече е под 3 гигахерца или под 3000 мегахерца. Няма долна граница.
РЕПЛИКИ: Това значи, че може да бъде 1 гигахерц, така ли?
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: С една дума е съгласувано с европейската практика, която в момента е за този вид текстове.
Господин Кадиев, имате ли някакъв коментар? (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Господин Председател, с цялото ми уважение, разполагаме с текста на Регламента и така декларирано наистина не оставам с впечатление, че това е коректният запис, да. Тоест не съм убеден. И ако отлагахме нещо за другия път, защо да не изпратят и оригиналния текст на Регламента.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Караджов, направете процедура, ако искате, да отложим текста, аз нямам проблем. Не вярвам някой от КРС на стенограма официална да подведе Комисията. Но, ако направите такава процедура, ще я подложа на гласуване.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Тогава ще направя процедура за отлагане текста, защото наистина, когато се прави спектър, значи този спектър съществува от тази честота до тази. Това е спектър. Иначе самото наименование спектър не важи само от 3 до къде? Под 3, но до къде?
Това нещо няма да бъде издържано в съда и ще даде възможност винаги да се…
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Председател, тъй като имаме отложен текст в § 4 и вероятно 4а, ако бъде приет § 4, ще гледаме още един път Закона, няма да го завършим в днешния ден, аз смятам, че е разумно това, което предлага колегата Кадиев – да поискаме и съответно да получим становище от Комисия за регулиране на съобщенията по зададения въпрос.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Разбрах. Да, аз ще подложа все пак процедурата, която поиска господин Кадиев на гласуване, и, ако мине, ще очакваме от Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе и да даде информацията, която беше поискана.
Подлагам процедурата за отлагане на този параграф за следващия път.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Отлагаме § 20 също за следващия път.
Преминаваме към Допълнителните разпоредби. Параграф 21.
Мисля, че тук Правна дирекция имат коментар.
Заповядайте.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагаме във връзка със Закона за нормативните актове и правото на Европейския съюз § 21 да получи следната редакция:
„§ 21. Този Закон:
1. Предвижда мерки по прилагането на Регламента“ и текстът нататък да продължи както е.
И т. 2 да стане: „въвежда съответните изисквания на чл. 7 от Директивата“ и текстът нататък.
Тоест предвиждат се мерки по прилагането на Регламента и се въвеждат изискванията на Директивата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате ли изказвания по § 21? Не виждам.
Ще Ви прочета предложението на „Правна“ дирекция по какъв начин ще изглежда § 21.
„§ 21. Този Закон:
1. Предвижда мерки по прилагането на Регламент ЕС № 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент ЕС № 531/2012 относно роуминга в обществените мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза.
2. Въвежда изискванията на чл. 7 от Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО.“
Така изчетения текст предлагам на гласуване за § 21.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против и въздържали се –няма.
Приема се и този параграф.
Преминаваме към § 22 в Заключителната разпоредба. Има ли изказвания по този параграф? (Шум и реплики.)
Извинявайте, моя грешка – има внесено предложение от народния представител Иван Вълков за създаването на § 21а.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Направеното от мен предложение е за създаване на нов параграф, според който в Закона за радиото и телевизията чл. 116 да се отмени.
Какво представлява чл. 116? Предлаганият чл. 116, който трябва да бъде отменен според така направеното предложение, забранява на предприятие, на което е издадено решение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, както и за свързаните с него лица по смисъла на Търговския закон да бъдат радио- и телевизионни оператори.
Смятам, че това трябва да бъде отхвърлено, още повече че ние приехме в чл. 47а и чл. 48 тези текстове да отпаднат от Закона за електронните съобщения, което означава, че те трябва да отпаднат и в Закона за радиото и телевизията.
За тези, които не са запознати искам да кажа, че това е в изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз от 23 април 2015 г. по дело С-376/13, което ние сме длъжни да изпълним. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Мисля, че е предоставено и положително становище от Министерството на културата по тази тема.
Има ли други изказвания? Не, не виждам.
Подлагам на гласуване нов § 22, който гласи следното:
„В Закона за радиото и телевизията чл. 116и се отменя“.
Който е „за“, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Добре, нека първо да гласуваме самото предложение на господин Вълков и след това самия параграф по начина, по който ще изглежда. Едно и също е разбира се, но нека да спазим реда и от Правна дирекция да бъдат щастливи, разбира се.
Нека да гласуваме първо предложението на господин Вълков.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам и новия параграф 22, който създаваме:
„В Закона за радиото и телевизията чл. 116и се отменя“.
Подлагам на гласуване и този параграф.
Който е „за“ – моля да гласува. (Реплики.)
Става § 22.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се параграфът.
Заповядайте от Правна дирекция.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да обърна внимание на § 22. Предложените срокове от вносителите са изтекли, така че би следвало да отпадне, ако няма някаква друга корекция.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: С една дума предлагате този параграф да отпадне и да бъде отхвърлен.
Заповядайте от Министерството за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Коректна е забележката. Може би, ако запишем текст, че „този Закон влиза в сила от дата на обнародването му в „Държавен вестник“ решаваме... (Шум и реплики.) Тогава нямаме нищо против да отпадне параграфът.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Заместник-министър, тези срокове, когато е предлаган Законът, да не би да са свързани с нещо друго и за това да са конкретно писани – единият параграф от една дата, другият от друга дата. Да не направим някаква друга процедура? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Е, да де, ама нещото друго ни притиска от много дълго време. Всички знаете наказателното дело...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега ще ни пусне ли, като го приемем?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Тази вечер не, но като мине на второ четене в пленарна със сигурност ще ни олекне на всички нас като българи.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Тогава подлагам на гласуване предложение за отхвърляне на § 22.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
И с това завършваме този Законопроект.


Точка 3:
РАЗНИ
Има ли някой нещо по точка трета? Не виждам.
Закривам заседанието на Комисията.
Благодаря на всички за присъствието.

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Настимир Ананаиев