1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен на 31 октомври 2016 г. от Министерския съвет.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения


П Р О Т О К О Л

На 15 ноември 2016 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен на 31 октомври 2016 г. от Министерския съвет.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Настимир Ананиев.

* * *

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добър ден на всички!
Имаме кворум. Откривам заседанието със следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен на 31 октомври 2016 г. от Министерския съвет.
2. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Единствено господин Христов ме е уведомил, че дава гласа си на господин Вълков.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приет е дневният ред.
Колеги, преди да преминем към първа точка, искам да Ви уведомя за изготвянето на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г. Това само за информация на народните представители.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., № 602-01-64, ВНЕСЕН НА 31 ОКТОМВРИ 2016 Г. ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости по точка първа са:
представители на Министерството на финансите: Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, Румен Тушев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите; Весела Петрова – началник отдел „Сертификация и финансово управление на Кохезионния фонд“ в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите;
представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Ивайло Московски – министър, Валери Борисов – заместник-министър, Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна“, изпълняващ длъжността Началник на кабинета, Иван Марков – главен секретар, Диана Благоева – началник отдел „Бюджет“, Галина Василева – директор „Координация на програми и проекти“, Нели Бенева – държавен експерт в дирекция „Координация на програми и проекти“, Владимир Владимиров – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, Димитър Костадинов – управител на БДЖ „Пътнически превози“, Милчо Ламбрев – генерален директор на НКЖИ, Христо Алексиев – заместник-генерален директор на НКЖИ, Ангел Забуртов – генерален директор на ДППИ, Деян Дънешки – главен изпълнителен директор „Български пощи“ ЕАД, Анна Желева – директор дирекция „Финанси и икономика“ „Български пощи“ ЕАД, Валери Василев – главен директор Държавно предприятие ТСВ, Ивайло Тодоров – главен директор Държавно предприятие ССВ.
Представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Очаквахме министър Лиляна Павлова, но не я виждам. Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията: Никола Колев – заместник-председател, Константин Тилев – член на КРС, Искра Симеонова – директор дирекция „Финансово и административно обслужване“, Неда Койчева – директор дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, Детелина Кръстева – директор дирекция „Пазарно регулиране“, Цветелина Севлиевска – изпълняваща длъжността главен секретар.
Представители на Държавна агенция „Електронно управление“: Александър Йоловски – заместник-директор.
Синдикати: Петър Бунев – КНСБ, Екатерина Йорданова – КНСБ, Ваня Руменова Григорова – КТ „Подкрепа“, Марио Цонков Нинов – Федерация на транспортните работници „Подкрепа“, Димитър Димитров –от същата организация, и Пламен Дончев – от Федерация „Съобщения“ към „Подкрепа“.
Давам думата на представителите на Министерството...
Процедура – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Съвсем накратко. Направи ми впечатление, че почти всички директори и председатели на управителни съвети на държавни структури са тук. Единствено на Комисията за регулиране на съобщенията господин Божков не го чух сред споменатите. Така че докато стигнем до него да обсъждаме бюджета на КРС, ще Ви помоля да го поканите спешничко да се яви в Народното събрание, тъй като имам въпроси към него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Господин Михов, аз реагирах по същия начин, тъй като последните няколко пъти е много трудно да се комуникира с господин Божков. Той беше канен няколко пъти на Комисия. За съжаление, всеки път е в чужбина. В момента е също в чужбина, което аз лично го приемам малко като неуважение и към Комисията, и към дейността на Народното събрание. Знаете, като независим орган имаме прекалено малко права да можем да въздействаме по някакъв начин, но самото поведение и държание е неприемливо за мен. И отсъствието му днес също, но той е в чужбина. Проверих, тъй като, както Вас, мисля, че е редно да присъства точно на тази Комисия. И не само на тази. Той липсваше и при приемането на отчетите на КРС. За съжаление, това са обстоятелствата. Трябва да се съобразим с Вас, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин Председател!
Много изчерпателно няма смисъл и да го коментираме. Затова ще помоля, не го знам докога е в чужбина, аз ще се постарая да направя обстоен анализ на командировъчните на господин Божков и ще го поканим на извънредно заседание да обсъдим точно тези командировъчни и други разходи, свързани с КРС, с оглед приемането на бюджета между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на представителите от Министерството на финансите. Кой ще ни представи бюджета от Финансите?
РЕПЛИКА: Министърът.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Министърът го няма, но има представител.
Заповядайте.
ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА: Държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Имам удоволствието да Ви представя макроикономическите показатели и допусканията, при които е разработен Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
Основните приоритети на Бюджет 2017 са: подобряване качеството на образованието, подобряване функционирането на системата на здравеопазването, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на брутния вътрешен продукт през 2017 г. са да достигне 2,5% и да се запази на относително стабилни нива от 2,7% през 2018 и 2019 г., като вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа – както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе през 2017 г. на 92 млрд. 395 млн. лв., като прогнозата за 2016 г. е 88 млрд. 874 млн. лв. Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1,5%, а в периода 2018 – 2019 г. да се ускори до ниво от 1,6 и 1,8%.
В настоящата прогноза се запазват целите за дефицита по консолидираната фискална програма за 2017 г. в размер на 1,4% от брутния вътрешен продукт. Планираният дефицит по консолидираната фискална програма за 2018 и 2019 г. е съответно на нива от 1% за 2018 г. и 0,5% от брутния вътрешен продукт за 2019 г. А дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0,7% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на провежданата данъчна политика през периода, тя е насочена към повишаване бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, като се следва политика за запазване ниските нива на данъчното облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци, като се очаква положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите. Основните промени в данъчната политика включват поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времеви график за достигане на минималните нива за облагане.
По отношение на социалната и здравноосигурителната политика през 2017 г. се предвижда запазване на размерите в съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и здравно осигуряване, като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2017 г. възлизат на 35 млрд. 439,6 млн. лв., при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г.
Разходите по консолидираната фискална програма са в размер на 36 млрд. 769,6 млн. лв., като общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от брутния вътрешен продукт за 2017 г. са 39,8%. Като за периода 2017 – 2019 г. се предвижда намаление до 38,2% от брутния вътрешен продукт.
Минималният размер на фискалния резерв към края на 2017 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2016 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Това са накратко макроикономическите показатели. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да Ви запозная с основните акценти в Проекта за бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за предстоящата 2017 г. Документът е разработен в изпълнение на Решение № 56 на Министерския съвет от 28 януари 2016 г. за откриване на бюджетната процедура за 2017 г. и е съобразен с основните допускания и параметри, посочени в Проекта за актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г.
Концепцията на Проекта се изгражда върху следните задължителни правила. Одобрените от Министерския съвет тавани на разходите са рамка за разработване на проектобюджетите за периода 2017 – 2019 г. средства от еврофондовете на Европейския съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на държавни инвестиционни заеми, включително и за заеми с краен бенефициент търговски дружества, които се планират по централния бюджет. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, на данък обществено осигуряване с по един процентен пункт, увеличава се размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв., като този размер се запазва за 2018 и 2019 г., здравноосигурителната вноска запазва своя размер от 8%.
По отношение на идеологията на изготвянето на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2017 г. поставяме акцент върху следното.
На първо място, със Закона за електронно управление през 2016 г. се създаде Държавна агенция „Електронно управление“, като в състава й влизат закритата Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“, които бяха второстепенен разпоредител с бюджета към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и дирекция „Електронно управление“ от централната администрация на Министерството.
Във връзка с това програмната структура за 2017 г. е променена, като е формирана от две политики и шест програми, а именно: политика в областта на транспорта и политика в областта на съобщенията и информационните технологии. Изброявам шестте програми: Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура; Организация и управление на транспорта; Осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност; Търсене и спасяване във водния и въздушен транспорт; Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт; Развитие на съобщенията и информационните технологии; Административно обслужване на медицинска и психологическа експертиза.
По отношение на конкретните параметри на приходната и разходната част на бюджета на Министерството за 2017 г. може да се отбележи следното. Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството за 2017 г., които се администрират от централното управление и второстепенните разпоредители с бюджет, са в размер на 53,4 млн. лв. Голяма част от тях, около 42%, се генерират предимно от държавни такси, събрани по тарифа 5. Съществен дял имат и събрани глоби – около 10%.
Друг елемент на приходната част са приходите от концесии, като очакванията са общият им обем да бъде около 25 млн. лв., тоест около 46% от общо предвидените приходи.
В разходната част общите разходи по бюджета на Министерството възлизат на 270 млн. 668 хил. 600 лв., като по основни направления се разпределят както следва: за персонал – 27 млн. 330 хил. 200 лв., за текуща издръжка – 233 млн. 867 хил. лв., а за капиталови разходи – 9 млн. 471 хил. 400 лв.
Субсидии и компенсации за капиталови трансфери за държавните предприятия и търговските дружества са както следва. В програмния формат на бюджета на Министерството за 2017 г. са включени следните предоставени субсидии и капиталови трансфери. За БДЖ „Пътнически превози“ в предложената рамка са планирани средства в размер на 227 млн. лв., разпределени както следва: капиталов трансфер в размер на 35 млн. лв., субсидия за „Пътнически превози“ – 175 млн. лв., и компенсация за някои категории пътници – 17 млн. лв. Декларираните от Български държавни железници искания по направен от тях анализ по отношение на отделните посочени по-горе компоненти имат малка разлика от дефинираната от Министерството на финансите рамка. Единствено в частта „Субсидия за пътнически превози“ анализите на БДЖ показват, че там е необходима сума от 180 милиона, което е с около 10 милиона разлика с така предвидената в рамката на бюджета.
За Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са осигурени 240 млн. лв., разпределени по направления както следва: капиталов трансфер в размер на 105 милиона, основно за ремонт, модернизация и строителство на съоръжения по железопътната инфраструктура, и субсидия от 135 млн. лв. за текущо поддържане и експлоатация. Исканията след направените анализи на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за субсидия са в размер на 160 млн. лв. С разлика от 25 милиона е тук заявеното със съществуващата рамка. Осигуреният капиталов размер съвпада с очакванията на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Като трябва да се има предвид, че недофинансирането заради така наречения „funding gap“, или финансов недостиг, което беше осигурено от Министерството на финансите, е под формата на заем, то не е безвъзмездно, така че всяка година от Национална компания „Железопътна инфраструктура“, мисля, че беше в рамките на около 30 милиона – 35 милиона ме коригира колегата, ще бъдат удържани до изплащането на този заем.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – предвиден е капиталов трансфер в размер на 11 млн. лв., основно за рехабилитация и модернизация на пристанищните терминали през 2017 г. Очакванията след анализ на „Пристанищна инфраструктура“ са били за около 16,8 млн. лв., което прави около 5 милиона разлика с формата на бюджета, така както е предвиден.
„Автомобилен транспорт“ – предвидени са 52,3 млн. лв. субсидия, разпределена по следния начин. Субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населените планински и гранични райони в размер на 14,5 млн. лв. Компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания на граждани в страната в размер на 37,8 млн. лв. Малка е разликата от предложението, което сме направили в бюджета. Ние сме предложили 56 милиона да е рамката, одобрена е 52,3 млн. лв. Тук искам да кажа, че в системата на „Автомобилна администрация“ успяхме да намерим механизъм, при който да направим вътрешно преразпределение и към бюджета на „Автомобилна администрация“ с основна цел мотивация на служителите и повишаване на възнагражденията им, тъй като те са от контролните органи в държавата с най-ниски заплати, успяхме да осигурим, мисля, че бяха 600 хил. лв. за 2017 г.
„Български пощи“ – в рамката на 2017 г . се предвижда компенсация за „Български пощи“ в размер на 38 млн. лв. Увеличението на средствата за 2017 г. е свързано основно с осигуряване на допълнителни средства в размер на 24,6 млн. лв. за докомпенсиране на дружеството за извършваната от него универсална пощенска услуга за 2011 – 2014 г., и 13,4 млн. лв. за компенсиране на услугата за 2015 г. Не е съществена разликата – около 6 милиона са спрямо анализите, които дружеството е предоставило като искания.
„Холдинг БДЖ“ – по първоначалния Проект на бюджет за 2017 г. необходимите средства са 560 млн. лв. Във връзка с извършената нотификация – това касае основно заемите, които има Холдингът да погасява пред Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ, имах възможност и на предното заседание на Комисията в блицконтрол да отговоря, че окончателно сумата, която Европейската комисия одобрява като държавна помощ към настоящия момент, е в размер на 602 млн. лв., като идеята е следната. Голямата част от сумата да бъде използвана за погасяване на задълженията на „Холдинг БДЖ“. Разликата, която ще остане, да може да се използва за инвестиции за нов подвижен състав. Тази процедура при нас е в приключила фаза. Предполагам, че колегите от Европейската комисия буквално до броени дни или може би до седмица, най-късно две, ще върнат отговор, разрешавайки на нашата държава, нотифицирайки на нашата държава такава възможност. Хубаво е да се отбележи, че за първи път България ще получи от Европейската комисия, а и въобще от членството ни в Европейския съюз ще има възможността да се възползва от такъв огромен размер държавна помощ за „Български държавни железници“, а именно, повтарям, сумата е 602 млн. лв.
Имаме друга тема, която не е намерила място в бюджета, но според мен е решим проблемът. Става въпрос за проблем, на който в годините не сме успявали да обърнем сериозно внимание – това именно е поддържане на плавателната част по река Дунав. Във връзка с предстоящите решения на Смесената българо-румънска комисия в началото на месец ноември 2017 г. ще бъде необходимо сключване на договор за извършване на драгажни дейности по река Дунав, плавателната част, което изцяло е национален ангажимент, тъй като става въпрос за плавателната част в българските участъци на река Дунав. В тази връзка изразяваме необходимостта и потребността от средства за извършване на тези дейности, особено в критичните точки на база хидрометеорологичните очаквания за 2017 г. Те са изчислени в размер на около 4 млн. лв. Считам, че това е решим въпрос. Не е предвиден, липсва в рамката, но мисля, че в процеса на текущата година ще се намери вариант, който да удовлетвори и тези очаквания.
В заключение бих казал, че рамката на така предложения бюджет би дала гаранция за устойчиво развитие на сектор „Транспорт“. Разбира се, много прецизно и внимателно трябва да се планират и извършват разходите по отделните пера. Вярвам в екипа на Министерството и съм убеден, че всички колеги ще положат максимални усилия, за да реализират заложените цели. Те не са партийно оцветени, повярвайте ми, и ако има разум и мъдрост, няма да има никакво значение кой управлява Министерството. Говоря от чисто партийна гледна точка. Обективно ако се взимат решенията, бихме могли да гарантираме, всички ние като политици, устойчиво развитие на този сектор. Аз вярвам, че това е възможно и в рамката на този бюджет – в рамката на Бюджет 2017 г. Така че в крайна сметка наистина по-важното е не точно какъв е бюджетът, а как се изпълнява. Пожелавам успех на тези, които ще го изпълняват! За разумните неща могат да разчитат на подкрепа и от наша страна. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Не виждам представители на Министерството на регионалното развитие, които искаха да вземат отношение. Затова давам думата на представителите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Заповядайте, господин Колев.
НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никола Колев – заместник-председател на КРС.
Ще бъда максимално кратък, за да спестим време. Бюджетът на КРС за 2017 г. – в параметрите са заложени 60 млн. лв. Прогнозата на КРС е за 44 млн. 450 хил. лв.
Тук мога да съобщя една добра новина за изпълнението на бюджета за 2016 г. Вие имате информация за изпълнението на бюджета до края на месец октомври, мисля, че Ви е раздадено, което е с 22 хиляди над бюджета, който е заложен, а вчера са се получили още 8 милиона, така че ние до днес имаме изпълнение 90 млн. лв. приходна част.
Структурата на приходите в КРС са от еднократни такси за допълнително представен индивидуален определен ограничен ресурс и приходи от наказателни постановления и лихви. Допълнителни приходи бихме могли да реализираме, ако успеем да предоставим свободен спектър, какъвто има в обхват 800 мегахерца. В момента провеждаме обществено обсъждане и вероятно за догодина ще имаме готовност за това действие.
Искам да обърна вниманието Ви върху високия процент събираемост на приходите. Те са над 95% събираемост, което, мисля, че е добро постижение в рамките на цялата държава.
Текущите разходи – няма от какво да се оплачем. Тук има една разлика в минус от 74 хил. лв., но тя се компенсира от друг вид приходи. Капиталовите разходи са 1 млн. 660 хил. лв. и съвпада с предложението на КРС, тъй като трябва да обновим един софтуер за радиомониторинг на Аrgus, който е много, много скъп, но без него няма как да функционира наблюдението.
Един проблем искам да откроя, който е всъщност потенциален проблем. В Проекта на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който е приет на първо четене от Народното събрание, са предвидени няколко нови функции на КРС, които обаче трябва да бъдат ресурсно обезпечени. Те засега не са и това би могло да създаде някакъв проблем. Така че с това ще приключа представянето на бюджета.
Ако имате някакви въпроси, на Ваше разположение сме аз и няколко експерти от Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на представителите на Държавна агенция „Електронно управление“ да ни запознаят с тяхното становище.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОЛОВСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Александър Йоловски – заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“.
Позволете ми най-напред да поднеса от името на председателя на Държавната агенция господин Росен Желязков неговото извинение, че не може да присъства днес на заседанието на Комисията. Той е възпрепятстван, затова ще говоря от негово име.
Програмният бюджет на Държавна агенция „Електронно управление“ е фокусиран в една бюджетна програма. Предвидено е в рамките на 2017 г. разходите на Агенцията да бъдат в размер на 19 млн. 996 хил. 900 лв. Източникът на тези разходи е само един, и той е субсидия от държавния бюджет, не са предвидени собствени приходи. Така структурираният и предложен бюджет ще обезпечи стартирането на новата структура. Само да вметна, Устройственият правилник на Агенцията влиза в сила от 1 декември тази година. Ще се обезпечи плавният преход на всички изпълнявани до момента функции, както и новите функции, които са възложени на председателя на Агенцията с изменението на Закона за електронното управление.
В рамките на следващата година ще стартират изцяло нови процеси по бюджетен контрол в областта на електронното управление, което се очаква да доведе до реализирането на значителни икономии на разходи в процеса на реализиране на електронното управление, както и ще бъдат засилени функциите по управление на проекти и дейности, свързани с въвеждане на електронното управление, така че да не се получава дублиране на дейности и функции.
Значително предизвикателство пред Агенцията е обезпечаването на Центъра за електронна идентификация, който трябва да заработи, както и поемането на неговите функции.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Да, по-късно след като народните представители, ако някой има питане към Вас, ще Ви дадем думата да отговорите.
Давам думата на представителите на Синдикатите, с молба по един от организация, ако имат желание. Имат ли желание?
Заповядайте.
ПЕТЪР БУНЕВ: Председател на Синдиката на железничарите в България. Благодаря Ви за възможността да кажа нашето становище като Синдикати.
Уважаеми господин Председател, депутати, министри и гости на Комисията! Имали сме и други срещи, които сме провеждали тук. За съжаление, видяхме, че и в този бюджет има нотификация, но аз не видях обезпечение на тези средства, което на практика няма да реши въпроса с БДЖ. Нотификациите не са средства.
И вторият проблем, който виждам, това е Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Субсидията няма да достигне за осигуряване заплатите на служителите в НКЖИ. Това са двата проблема, които поставям пред Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Бунев.
Някой от другите организации?
Заповядайте.
МАРИО НИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие сте получили становището на КТ „Подкрепа“ по отношение на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Редно е наистина да благодарим на експертите, с които три месеца работихме и в Министерството на финансите, и в Министерството на транспорта, както и на всички народни представители. Първоначалната ни позиция по отношение на цифрите, доста от нещата са взети предвид, което каза и министърът – тази голяма сума, която е по вътрешни трансфери, да, и за увеличението на заплатите на тези хора там, за Транспортна болница – Пловдив, виждаме, че има желание и за БДЖ. Жалкото е, че няма обезпечение на парите.
Но най-големият проблем за нас, който не е решен, е субсидията на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Проблемът там е, че наистина Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще разполага с по-малко средства през 2017 г., отколкото през 2016 г., заради парите, които трябва да връща по взетия заем към капиталовия трансфер, които са подсигурени. На практика необходимите пари, които са за заплати на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, са към 177 милиона. Приходите от инфраструктурни такси са 40, плюс субсидията от 135 просто не могат да стигнат за заплати, и сме на прага на това догодина през август месец да има социално напрежение заради това, че компания, управляваща активи за милиарди, не може да си плати заплатите на работниците. Затова заострям Вашето внимание точно на този проблем. Надявам се и той да бъде отразен, както останалите неща, по които успяхме взаимно да намерим решение в Проекта за бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Има ли други?
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Председател на Съюза на транспортните синдикати в България – КНСБ.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, дами и господа! Позицията на Съюза на транспортните синдикати беше представена по време на разглеждането на бюджета и по време на заседанието на Комисията по финанси. Нашето становище, за съжаление, и тази година не се различава изключително много от становището ни през миналата година. То е част и намира израз в анексите, които са част от позицията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, с която Вие разполагате.
Няма да повтарям това, което казаха колегите преди мен. Ние работим заедно и няма да повтарям нашите съвместни позиции, които изразяват отношението ни по бюджета – нещата, които касаят НКЖИ и БДЖ. Там нашите виждания съвпадат. Аз просто ще се възползвам от възможността да допълня, че в позицията и в исканията на СТСБ към този бюджет ние имаме и претенции по отношение на допълнителни средства от централния бюджет за транспортно строителство и възстановяване, за покриване на разходи, свързани с изпълнение на възложени публични задачи.
В нашата позиция също сме застъпили отново нашето виждане за необходимост от предоставяне на допълнителни средства за Многопрофилна транспортна болница. Също така ние виждаме необходимост от увеличаване на размера за компенсиране на издадени карти за безплатни пътувания по обществения градски транспорт за лица съгласно Наредба № 2 от 2006 г.
И последното специфично искане на Съюза на транспортните синдикати по отношение на държавния бюджет е свързано с увеличаване на разходи за Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Нашите искания са подробно разписани и са част от позицията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, с която Вие сте запознати.
Бих искала и коректно в днешното заседание да изкажа моето задоволство и нашата, на Съюза на транспортните синдикати в България, подкрепа и, разбира се, признание за получената нотификация от страна на Европейската комисия за държавна помощ по отношение на БДЖ.
Също така обаче ще споделя това, което чухте вече и от господин Бунев. Ние, за съжаление, не виждаме рефлекс в бюджета, не виждаме тези 602 милиона, за които говорихме, като числа в бюджета.
Надявам се, че ще се използват всички възможности на настоящия бюджет, че когато преоцените и преосмислите позициите и възможностите на този бюджет, нашите искания, справедливи искания, могат да намерят по-достойно място във финалния документ, който ще предложите за гласуване от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Мисля, че това бяха всички представители на Синдикатите.
Заповядайте, народните представители за мнения, становища, въпроси.
Кой иска думата?
Ако никой не иска думата, да закрием дебатите тогава.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Ще ги закрием дебатите след 24 часа, спокойно.
Първо, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, позволете ми да Ви поздравя с избора на новия български президент. Надявам се от резултатите от изборите всеки един от нас да си е извлякъл правилната поука, защото всеки един от нас има какво да разчете в тези резултати, и в бъдеще да работим така, че българските граждани да оценяват това, което правим. Благодаря Ви. Дотук беше.
Господин Председател, не ме поглеждайте така строго.
Второто нещо, което искам да кажа, е да благодаря на господин Московски в качеството му на министър за отношението към нашата Комисия, тъй като той беше един от най-редовните министри, който участваше в работата на Комисията – както на парламентарен блицконтрол, така и винаги когато е имало нужда. Аз като опозиционен депутат благодаря и се надявам в бъдеще всеки министър по този начин да подхожда към работата на Комисията.
Тук е пък мястото да отправя и моите критики, не знам как да го нарека, към министъра на финансите, който за пореден път неглижира Комисията по транспорт. Моите уважения към колежката, която е изпратил от Министерството на финансите, но проблемът, за който сме се събрали всички ние тук днес, всички директори на държавни предприятия, синдикати, касаят именно министъра на финансите. Ние това сме си го говорили цяла година. Всичките тези проблеми, които поставяме, господин Московски и Министерството на транспорта ги възприемат, но министърът на финансите казва „не“. Тоест ние каквото и да си говорим тук, докато този министър на финансите не освободи поста, който заема, надявам се утре това да се случи, бъдеще и някакво развитие на сектора няма да се случи.
По предложения бюджет. Разбира се, ние няма да го подкрепим.
Искам, господин Министър, само да кажа – не разбрах, честно, за нотификацията получена ли е, или я чакаме? (Реплика на министър Ивайло Московски.) Чакаме я, разбрах.
Въпреки всичко ще настоявам тези 600 милиона да бъдат заложени в бюджета, защото първото нещо, което ще помолим новото служебно правителство да направи, е да спре концесията на летище София. С цената на всички нормативни и правни аргументи, които има, така че да не се разчита на тези пари. Те да бъдат заложени от излишъка, от контрабандата, от ловенето на престъпници, от всичко каквото министър-председателят досега твърдеше, че има пари. Тези пари да бъдат заложени отсега в бюджета, за да могат организациите и държавните предприятия да работят спокойно.
Подкрепяме напълно предложенията на двете синдикални организации, които са направени преди съставянето на бюджета, които ще бъдат предложени между първо и второ четене, защото считаме, че те са абсолютно справедливи, че те отговарят на нуждите на предприятията, и те са хората, които са най-пряко свързани с работата на тези дружества.
Също, тъй като видях господин Василев от ТСВ. Господин Министър, за пореден път знам, че пак не зависи от Вас, пак зависи от този министър на финансите, които не иска, който го е страх да дойде в тази Комисия, не знам защо, да бъдат разплатени парите на ТСВ, тъй като тези средства са жизнено необходими за тях.
За БДЖ казах – 600 милиона, не разчитайте на концесията, търсим ги в бюджета някъде другаде. С нашите колеги, представители в Бюджетна комисия, ще предложим вариант.
Друг голям проблем, който си го дискутираме две години – безопасността по пътищата. Говорим, променяме Закона. Вероятно няма да бъде променен Законът, но поне, уважаеми колеги, предлагам в бюджета на МВР, където има заложени 679 милиона „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, от това число да бъдат отделени 20 милиона за борба с произшествията по пътищата. Да бъдат целево насочени, за да могат тези средства да бъдат използвани. Надявам се всеки един от нас ще го приеме, тъй като това е част от работата на Министерството на вътрешните работи. Колкото и министър Бъчварова да се опитва да бяга от тази нейна отговорност, за съжаление, до утре 14,00 ч. тя е отговорникът за безопасността на движението.
По отношение на Държавна агенция „Електронно управление“, КРС и Пощите засега нямаме конкретни предложения. Ще разгледаме още веднъж допълнително техните бюджети.
Още веднъж, господин Министър, благодаря Ви за работата. Очакваме Ви в Комисията по транспорт като наш колега, вероятно от другата седмица, и да продължим да работим така в същия... Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Преди да продължим разискванията, искам да дам думата на министъра на регионалното развитие госпожа Лиляна Павлова да представи частта, която ги засяга в бюджета.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Добър ден, уважаеми господин Ананиев, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за поканата. Съжалявам, че не можах да дойда в началото на заседанието, но бях на ресорната Комисия по регионална политика да представям бюджета на Министерството.
Съвсем накратко, няма да изпадам в подробности. Бюджетът на Министерството на регионалното развитие като част от общия бюджет предвижда едно, бих казала, балансирано финансиране на всички политики, за които Министерството отговаря от гледна точка не само на пътната инфраструктура, но от гледна точка и на програмата за саниране, програмите за общините, оперативните програми „Региони в растеж“, трансгранично сътрудничество, политиките по устройствено планиране, кадастър, водна реформа и строителство на язовири. Аз няма да се спирам на тях. Ще говоря само по отношение на частта, касаеща пътната инфраструктура. Това, което мога да кажа – ако погледнем рамката на бюджета на Министерството за тази година, тя е по-различна от миналата година по отношение и на приходите, и на разходите.
По отношение на приходите, предполагам виждате, имаме сериозно увеличение в приходната част на бюджета на Министерството. Увеличението е с 85 млн. лв., които 85 млн. лв. идват като увеличение на бюджета за сметка на реализираните още сега, още през 2016 г., увеличени приходи от винетки в резултат на увеличената цена на винетките. Спрямо това увеличение, толкова е и заложено съответно вече в самия бюджет на Министерството, и респективно на Пътната агенция, всички приходи от винетки да отидат именно за реализацията на инвестициите по пътно поддържане – ремонт и поддържане на пътищата. Това увеличение от 85 милиона, което виждаме в приходите, всъщност е 84 милиона, най-общо казано, за сметка именно на приходите от винетки, и 1 милион е за сметка на увеличението на приходите от дейността на Агенцията по кадастъра, тъй като беше създаден единният орган и съответно имаме там също предвидено увеличение.
По отношение на разходите. Разходите са планирани за сметка на приходите. Както казах, всички приходи от винетки да отидат именно за пътища, така както повелява и Законът.
Нов момент, нов елемент в Закона – нещо, което нямаме вече, за съжаление, от 2017 г., е Програмата за транзитни пътища, финансирана с държавен инвестиционен заем по линия на Европейската инвестиционна банка. Той приключва сега, в 2016 г., така че декември месец са и окончателните плащания по всички проекти, които бяха реализирани. Това е другата разлика в бюджета на Министерството и на Пътната агенция за следващата година – че няма предвидени вече средства нито по линия на Европейската инвестиционна банка, нито по линия на съфинансирането на такъв тип проекти.
От 2017 г. нататък всъщност финансирането развитието на пътната инфраструктура ще се базира на два източника – приходите от винетки, както споменах, от една страна, и европейското финансиране, което идва по линия на три направления. Едното е Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, с което довършваме изграждането, и има достатъчно предвиден финансов ресурс за довършването на вече започналите два лота от автомагистрала „Струма“ – лот 3.1 и 3.3 съответно в участъка от Благоевград до Сандански, и за стартирането и изграждането на участъка през Кресненското дефиле и съответното съфинансиране – това е предвидено. Втората категория това са пътищата по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“. Общият бюджет е 380 милиона. Вече са сключени договорите за 15 лота. Процедурите за избор на изпълнители също приключиха. Обезпечен е финансов – и европейски, и национално съфинансиране, ресурс през 2017 г. тези проекти да бъдат успешно реализирани. Ще започнат първите 15 лота и могат да започнат в строителния сезон на 2017 г. без проблем тяхната реализация, така че те са осигурени. Тук имаме сериозен обем от инвестиции в тези 15 проекта, които ще започнат още другата година.
Това, което няма да видите предвидено в Бюджет 2017, за съжаление, казвам, но обстоятелствата са такива – имахме първоначално желание, намерение и планове в Бюджет 2017 да предвидим и приходи от тол такси, не само от винетки. Предвид провежданата до момента политика за промяна на системата, за по-справедлива система и разделянето на това системата да продължи да бъде за винетни стикери – електронни винетки за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварния трафик. За съжаление, повече от шест месеца процедурата за избор на изпълнител – този, който трябваше да внедри тази система, е блокирана от жалби.
Използвам случая да Ви уведомя, че има две нови жалби от вчерашния ден. Поради тази причина отново процедурата, въпреки че срокът за подаване на документи беше в другиден, от вчера тя отново е блокирана от жалби, така че кога и как ще се развие тази процедура не мога да кажа. Следващото правителство ще прецени ще има ли, или не приемственост в тази политика и как тя ще продължи. Затова няма предвидени приходи от тази система.
Това е най-общо. Разбира се, мога да отговоря на детайлни и конкретни въпроси по темата. Мисля, че е достатъчно.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги народни представители, изказвания? Не виждам.
Прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен на 31 октомври 2016 г. от Министерския съвет.
При мен са заявени господин Гроздан Караджов – глас „за“, и госпожа Александрова – глас „против“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

По точка втора:
РАЗНИ.
Не виждам.
Благодаря на всички за присъствието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Настимир Ананиев