1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен на 17 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен на 15 ноември от Министерския съвет – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ





П Р О Т О К О Л



На 7 декември, сряда, 2016 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен на 17 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен на 15 ноември от Министерския съвет – първо гласуване.

Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията господин Настимир Ананиев.

* * *

ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието – има необходимия кворум.
Дневният ред Ви е раздаден:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния подпис, № 602-01-78, внесен на 17 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен на 15 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
3. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред – господин Христов ме уведоми, че делегира гласа си на господин Вълков.
За – 9, против и въздържа ли се – няма.
Приет е дневният ред.

Преминаваме към точка първа.
Гости са:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник министър.
От Държавна агенция „Електронно управление“ – Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“; Светлогор Киров – представител на Държавна агенция „Електронно управление“ и господин Веселин Божков от Комисията за регулиране на съобщенията.
Давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ни представят Законопроекта.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
От 1 юли 2017 г. е в сила изменение на Закона за електронно управление, съгласно който правомощията, свързани с електронния документ и електронния подпис, преминаха към новосъздадената Държавна агенция „Електронно управление“. Има и решение на Министерския съвет, съгласно което Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните документи и електронния подпис, ще бъде представен от председателя на Държавната агенция.
Господин Желязков е тук. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Борисов.
Давам думата на представителя на Държавната агенция „Електронно управление“.
Заповядайте, господин Желязков.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа! Както господин Борисов спомена, направи интродукция в началото, съгласно решение на Министерския съвет за приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис в т. 3 е решено от страна на вносителя – Министерския съвет, в качеството ми на председател на Държавната агенция „Електронно управление“ да представя Законопроекта.
Законопроектът е разработен от експертите в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради което съм си позволил да поканя господин Светлогор Киров – експерт в Министерството, понастоящем експерт в Държавната агенция, който пряко има отношение към изработването на конкретните текстове в Законопроекта.
Ако имате конкретни въпроси, бих помолил да реферирате към него или чрез мен към него, както прецените.
Накратко ще представя Законопроекта, както е указано в решението. Със същия се предлагат изменения и допълнения на Закона за електронни документи и електронния подпис, целящи привеждане на националната нормативна уредба, свързана с предоставянето на електронни удостоверителни услуги в съответствие с европейското законодателство и по-специално с Регламент 910/2014, който, считано от 1 юли тази година, е в сила.
Предложената уредба е подчинена на концепцията за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставянето на електронни удостоверителни услуги в съответствие с принципите, записани в преамбюла на Регламент 910.
С оглед прякото приложение на Регламент 910 е предвидено отмяна на разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис, отнасящи се до елементи, които са изрично уредени в акта на Европейския съюз и имат пряко приложение.
За постигане на систематичност на законовата уредба, където е преценено за удачно използване техниката на препращане към пряко приложимо правило от Регламента например по отношение на понятийния апарат – що е електронен документ, удостоверителност, доставчик на удостоверителни услуги и други. Предвидена е и промяна в заглавието на изменяния Закон с оглед разширяване обхвата на приложното поле на акта.
Действащият Закон за електронния документ и електронния подпис съдържа уредба единствено по отношение на електронните подписи, докато с предвидените изменения се създават правила относно по-голям набор от електронни удостоверителни услуги. В тази връзка се предлага актът да е със заглавие „Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“.
Със Законопроекта е предвидено структуриране на нормативните правила относно електронния документ и електронните удостоверителни услуги в следните основни направления: електронно изявление, електронен документ, електронни удостоверителни услуги, акредитация на органи за оценяване на съответствието – има се предвид дейността на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги с приложимите изисквания на европейско и национално ниво.
Основните изменения и допълнения, които се предвиждат, се съдържат в частите на Закона за електронния документ и електронния подпис относно предоставянето на електронни удостоверителни услуги, в това число изисквания към доставчиците на удостоверителни услуги, сертифициране на устройства, надзор и акредитирането на органите за оценяването на съответствието.
В § 13 от Законопроекта относно измененията на чл. 21 от действащия закон са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността им, както и допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани и удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламента – в тази връзка с обработване, съхранение на информация за потребители, водене на регистър на удостоверенията и други.
По отношение на устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати в чл. 30 от Регламента е предвидено същите да подлежат на сертифициране с оглед гарантиране на съответствието им с изискванията на Регламента – техническа изправност, установена с приложение към акта. Сертифицирането се извършва от лица, определени от държавите членки.
В предложената редакция на Законопроекта – в чл. 17 от Закона, е посочен националният орган – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, която ще определя сертифициращите организации. В съответствие с изискванията на чл. 30, § 2 от Регламент 910 в предложената редакция на чл. 17 от Закона е установено задължението за Агенцията да уведомява Европейската комисия в следните направления: лицата, на които е разрешено да извършват дейност по оценяване на съответствието за създаване на квалифицирани електронни подписи и устройства за създаване на квалифицирани електронни печати, на второ място, сертифицираните в съответствие с Регламента устройства.
На следващо място, в чл. 17 от Регламента, са установени правила във връзка с осъществяване на надзор върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги. В тази връзка в редакцията на чл. 32, предложена с § 21 от Законопроекта, изрично е посочено, че Комисията за регулиране на съобщенията е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент 910, включително с правомощията предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги.
В допълнение е предложена нова редакция. На Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е възложена и дейността по създаване, поддържане и публикува национални доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги съгласно Регламент 910.
Установени са изисквания за одитиране на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги от органи за оценяване на съответствието. Тези органи следва да бъдат акредитирани в съответствие с Регламента за определяне на изискванията за акредитация, надзор на пазара, връзка с предлагането на пазара на продукти, като целта на акредитацията е да се удостовери, че съответно лице е компетентно да извършва оценяване на съответствието на доставчик на квалифицирани и удостоверителни услуги и на предоставените от този доставчик квалифицирани удостоверителни услуги.
В тази връзка със Законопроекта е предвидено, че акредитацията се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, която съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието е национален орган по акредитация на Република България.
Какви са очакваните резултати? С предложените изменения се осигурява пълно съответствие на националната уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на електронни удостоверителни услуги, с европейската правна рамка в областта и по-специално с цитирания Регламент 910.
Законопроектът включва необходимите мерки с оглед прилагането на Регламента, в това число в него са определени компетентните национални органи, съществуващи оправомощени органи, по силата на изрично национално законодателство.
С приемането на предложения Законопроект ще се изпълнят поставените цели във връзка с развитието на вътрешния пазар, а именно увеличаване на ефективността на обществените и частните онлайн услуги чрез създаване на надеждно взаимодействие по електронен път между граждани, предприятия, публични органи и повишаване на доверието на тези субекти в електронните транзакции.
В заключение една от целите, които са наложили и изменението на регулацията на европейско ниво, са записани в преамбюла на Регламент 910 от 23 юли 2014 г., като искам да акцентирам върху тях: целта на Регламента е да се повиши доверието в електронните транзакции на вътрешния пазар, като се предостави обща основа на надеждно взаимодействие по електронен път между граждани, предприятия и публични органи, което е транслирано и към измененията на закона.
Още през 2010 г. в съобщение на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ е констатирано, че разпокъсаността на цифровия пазар, липсата на оперативна съвместимост и растящата киберпрестъпност са основните пречки пред навлизането на цифровата икономика в един благоприятен цикъл на развитие.
През 2011 г. в заключение от 4 февруари Европейският съвет приканва Комисията да съдейства за изграждането на цифров единен пазар до 2015 г., да ускори напредъка в областта на цифровата икономика и да насърчи цялостната интеграция на цифровия единен пазар. В заключенията си от 27 май 2011 г. Съветът приканва Комисията да допринесе към цифровия единен пазар чрез създаване на подходящи условия за взаимно трансгранично признаване на ключови фактори, като електронна идентификация, електронни документи, електронни подписи и услуги по електронно доставяне и за оперативно съвместими услуги на електронното управление в целия Европейски съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Комисията за регулиране на съобщенията приема без забележки направените предложения за изменение.
Ако имате въпроси към нас, заповядайте. Аз също съм поканил двама експерти от Правна дирекция, така че сме на Ваше разположение.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Откривам дебата.
Колеги народни представители, откривам дебата.
Заповядайте с въпроси, становища, мнения.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, материята е много специфична. Не знам дали някой тук разбира това, което беше обяснено.
Първо, ако може на по-разбираем език да ни обясните промените, какво касае това.
Второ, искам да Ви попитам: има ли срок за транспониране на изискванията на този Регламент? В някаква процедура ли сме, или просто това е подготвено от министерството и се влиза по процедура за разглеждане? Има ли срок, който ни притиска и ни притеснява? Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Кой ще отговори?
Заповядайте, господин Желязков.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще помоля господин Киров да каже няколко думи по поставените въпроси. Наистина материята е доста специфична и технологична. Измененията се налагат, разбира се, от Регламента.
Да, има срокове. За съжаление, ситуацията не дава или поне аз не съм уверен дали самият Закон може да бъде факт и на второ четене. Така или иначе до 1 юли 2017 г. има ангажименти, които ще засегнат не само изправността на държавата по отношение на имплементирането и прилагането директно на правилата и задълженията, заложени в Регламента, но ще създадат определена пречка и за доставчиците на електронни удостоверителни услуги с оглед необходимостта от провеждането на одит на тяхната сертификация, акредитация, което е и ангажимент на Комисията за регулиране на съобщенията за съответните списъци, които трябва да бъдат изложени.
Комисията ни приканва с конкретни въпроси, от чиито отговори, разбира се, ще се съди за нашата готовност.
Ще помоля господин Киров на разбираем език да каже каква е тематиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Действително този Регламент е факт и всички държави трябва да го транспонират. Но има една уговорка – ние не правим лицензирането и сертифицирането, ние правим само надзора – това са нашите задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Ще вземете ли отношение, господин Киров?
Заповядайте.
СВЕТЛОГОР КИРОВ: Благодаря за предоставената възможност.
В момента леко изоставаме, тъй като Регламентът вече наистина има пряко приложение от 1 юли 2016 г. и някои от разпоредбите на сегашния Закон за електронен документ и електронен подпис, както и наредбите към него, противоречат на Регламента, на някои от разпоредбите на регламента, така че наистина както каза г-н Божков, колкото е възможно по-скоро е добре да бъде приет този закон, за да нямаме тази правна несигурност.
По отношение на малко по-разбираемия език. Цялата тази тема, можем да работим с две понятия: едното е доверие, другото е сигурност.
Цялата идея около този Регламент и отмяната на директивата, която досега е важала в Европейския съюз е по отношение на това, че е имало пробиви в доставчиците на удостоверителни услуги, което също довежда до това, че няма доверие към техните услуги. Така че цялата схема, която се прави с този Регламент, с това да има национални органи по акредитация, които да акредитират организации, които са точно по специфичната роля, да сертифицират по определените стандарти доставчиците на удостоверителни услуги, да им правят одитите и на базата на тези доклади надзорният орган в държавата какъвто е КРС при нас да им дава квалифицирания статут, цялата тази схема всъщност ни дава тази сигурност и съответно пък доверието в гражданите да ползват услугите, които се предоставят от тези доставчици.
Другото, което налага Регламентът, е, че досега се говореше само за електронен подпис, а сега се разширява обхватът на тези доверителни услуги, включително електронен печат, електронния времеви печат, услугите за електронна препоръчана поща, както са посочени в Регламента. И което Европейската комисия казва, че това го определя Регламентът, но всъщност могат да бъдат доразвити още други видове доверителни услуги, които да бъдат използвани на национално ниво.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Господин Търновалийски, отговори ли това на въпроса Ви? Да.
Колеги, някой друг?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, като представител на групата на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепя Законопроекта, както и моите колеги.
Имам само един въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията: дали са готови да изпълняват Законопроекта? Имат ли такава подготовка в тази насока, тъй като това, което се е изисквало досега като надзорен орган от Комисията за регулиране на съобщенията, се извършва промяна в Регламента. Комисията трябва да провери дали доставчикът и предлаганите от него услуги отговарят на изискванията на Регламента. Има ли такава готовност Комисията? Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Надявам се, че за тези години Комисията изгради капацитет и фактически това, което Вие ще ни вмените като задължение с изменението на Закона, ние ще се постараем да го посрещнем. В този аспект дори няма да искаме допълнителни бройки и така нататък. Разбира се, че ще се изисква текуща квалификация и преквалификация, но се надявам, че ще се справим с това нещо.
Нека малко да разведрим атмосферата, но тази година председателството на Европейския регулатор по пощенски услуги беше под егидата на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние получихме официално писмо от Европейската комисия за изградения капацитет и че това беше най-доброто председателство за последните десет години. Надявам се, че няма да Ви посрамим. Нищо друго не мога да кажа. Времето ще покаже. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Колеги, някой друг?
Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми заместник-министър, уважаеми колеги! Ние също ще подкрепим Законопроекта, защото, мисля, че дори е закъснял. Колкото повече електронни услуги се предлагат в публичното пространство, толкова по-добре за всички.
Това е нещо, което трябва да се случи, за да можем наистина да имаме успехи в развитието на този вид на дейност.
Смущава ме каква е степента на сигурност на всичките тези неща? Задавал съм и друг път този въпрос и ми беше отговорено, че това е най-високата степен за сигурност. Мисля, че няма смисъл да задавам същия въпрос.
По-важното е ще успеем ли в рамките на този парламент да придвижим този Закон? Това за мен е може би най-важното нещо, защото оттук нататък, виждате, часовникът цъка и не се знае кога ще има следващ парламент. За мен поне е неизвестно още. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Още някой? Не виждам.
Ще кажа няколко думи. Ще подкрепя, разбира се, Закона.
Господин Желязков, към Вас са думите. Има много големи очаквания към Вашата Агенция лично от мен и не само от мен, тъй като към електронното правителство и електронното управление до момента работата, която е свършена, е спорна, бих казал. В момента Вие имате възможност всъщност да направите всичко в посока, каквато трябва да бъде.
Преди около два месеца бях в Естония и съм много впечатлен как се случват нещата там. Надявам се след някоя и друга година и ние да можем да се похвалим поне с половината неща, които те са направили. Много неща зависят от Вашата Агенция.
От наша гледна точка, като народни представители, каквото трябва поне аз винаги съм насреща – законодателство, и така нататък, за да може да приведем всичко поне от правна гледна точка, а вече от техническа и от инфраструктура и така нататък – това вече при Вас ще седи. Благодаря.
Колеги, други? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен на 17 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
За – 12, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, № 602-01-75, внесен на 11 ноември 2016 г. от Министерския съвет – първо гласуване.
Гости по точка втора са:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник-министър; Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
От Министерството на труда и социалната политика: Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
Колеги, част от текстовете в така предложения Законопроект регулират трудови и осигурителни отношения. В този случай според изискванията на чл. 76, ал. 3 от ПОДНС е постъпило становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което Вие всички имате.
Давам думата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ни запознаят.
Заповядайте господин Борисов.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Основната цел на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване е да бъдат въведени в нашето законодателство част от изискванията на Директива 2014/112 СЕ от 19 декември 2014 г. за прилагане на европейското Споразумение относно определени аспекти за организация на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт.
Предлага се създаването на специални правила относно максималната и средната продължителност на работното време за определени и референтни периоди, за минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка и за разпределението на ползването на почивките през деня на членовете на корабните екипажи и на обслужващия персонал на корабите, плаващи под български флаг по вътрешните водни пътища; въвеждат се законови определения за понятия като „обслужващ персонал“ и „сезонна работа“.
Пълното въвеждане на изискванията на Директивата предстои да бъде извършено с приемане на необходимите изменения и допълнения в наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
С одобрения Законопроект се предлага промяна в действащи текстове на Кодекса за търговското корабоплаване, така че те да бъдат съобразени в пълна степен с актуалните в момента редакции на актове на вторичното право на Европейския съюз и актове на Международното право, по които България е страна, сред които е регионалното Споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, три директиви: 2009/18, 2009/16 и 2008/106 на Европейския парламент и на Съвета, както и приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г.
Законопроектът съдържа текстове, свързани с актове на вторичното право на Съюза, чиито изисквания предстои да бъдат въведени в нашето законодателство с подзаконови актове по прилагане на Кодекса на търговското корабоплаване или за чието изпълнение е необходимо въвеждането на мерки на законодателно ниво. Преди всичко става дума за Директива 2014/90 на Европейския парламент и на Съвета относно морското оборудване и за отмяна на Директива 9698, както и на Регламент 1257/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно рециклиране на кораби и за изменение на Регламент 1013/2006 и Директива 2009/16.
На ниво закон се въвеждат специфични изисквания по отношение на професионалното образование и обучение и на висшето образование по морски и речни специалности, засягащи: съдържанието на учебните планове и програми; минималния брой часове по различни учебни предмети и модули; материално-техническата база за провеждане на обучението, в това число и на практическата подготовка и преподавателите по специални дисциплини. Тези изисквания произтичат от Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., от други актове на международното право, по които България е страна и от действащи актове на вторичното право на Европейския съюз.
В заключение със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване се предлага облекчаване на формата на сделките за прехвърляне на правото на собственост върху серийно произведен плавателен съд за спорт, туризъм и развлечение от производителя или негов дистрибутор на първия приобретател, като същите се извършват във формата на писмен договор, придружен от декларация на прехвърлителя относно обстоятелството, че до момента на сключване на сделката конкретният кораб не е бил вписан в корабен регистър.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Имате ли нещо да добавите, госпожо Тодорова.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както и Вие казахте, този Законопроект беше обсъден и в Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество и след това подкрепен.
Директивата за прилагане на европейското Споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт налага тези изисквания да станат и част от българското законодателство. С предложения Законопроект тези изисквания се въвеждат в българското законодателство. Регламентирани са общи правила, които се отнасят за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения към членовете на екипажа на морски кораб и за членовете на екипажа на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, и за обслужващия персонал, както Вие подчертахте. Регламентирани са и други правила, обособени в една нова разпоредба. Това са специфични правила, които са различни и поради това са обособени по този начин.
Нямам друго да добавя. Изцяло в съответствие с разпоредбата на Директивата са предложените изменения и допълнения.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Господин Петров, искате ли да добавите нещо?
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! С няколко изречения ще кажа малко по-общо, за да не се натрупват толкова много специфични директиви и конвенции, всъщност Кодекса на търговското корабоплаване, ние сме обречени, както се казва, през всеки шест месеца да го променяме. В този Кодекс при нас всъщност е вкарано цялото международно законодателство, което така или иначе произтича от Международната морска организация. Там структурата на работа е на всеки шест месеца влизат разпоредби по така наречения „принцип на мълчаливо съгласие“ и ние след всеки шест месеца трябва да ги въвеждаме.
Същевременно това са и директивите, свързани с морското корабоплаване, Конвенцията на Международната организация на труда, която е морската трудова конвенция – тя всъщност не е същата като това, което въвеждаме сега за речно корабоплаване.
Законопроектът изглежда сложен и тежък, но всъщност той преповтаря текстове, които ние няма как да не въведем, защото те произтичат от международни договори, които България е ратифицирала. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
Давам думата на народните представители за мнения, въпроси.
Има ли някой?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Все пак ще помоля, това също е, като гледам, специфична материя. И тримата, когато представяхте, казахте „специфични правила, нови норми, директиви.
Кажете с две думи, утре, когато някой отвън ни попита какво сме приели, в крайна сметка реално до какво ще доведе това нещо и защо го правим? Казахте защо го правим, но поне да знаем какво приемаме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Прочетете мотивите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами, ако искате Вие да ми отговорите. Мотивите са написани по същия начин. Затова поставям въпроса. По принцип, когато се представят законите в Комисията, да бъдат на малко по-разбираем език. Благодаря.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Кой иска да вземе отношение?
Господин Петров, заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: По отношение на частта, касаеща трудови правоотношения. Разделяме работното време на моряците, които са на морски кораби, тоест по морета и океани, от тези, които са речно корабоплаване – река Дунав и европейските реки, тъй като времето за почивка и продължителността на рейса не е едно и също. Морската конвенция установява едни норми, Споразумението, което е прието на европейско ниво, установява други. Това е по отношение на трудовото законодателство.
Въвеждаме и две различни категории, които ги няма в морското корабоплаване – така нареченият „обслужващ персонал“ и сезонността на работа. Те произтичат от спецификата на реката. Това е по отношение на тези норми.
По отношение на някои от другите директиви – на законово ниво трябва да се даде възможност за задържане на кораби, несъответстващи на правилата за безопасност – нещо което произтича от Директивата за пристанищния контрол, който всяка държава установява.
Другото изменение, което въвеждаме, е по отношение на облекчаване на процеса на регистрация на първоначално придобитите. Като говорим за плавателни средства – кораби, по нашия кодекс, но всъщност става въпрос за лодките скутери и яхти, които се продават серийно производство, тоест като стока. Досегашният режим беше като при големите кораби – нотариално заверени сделки за доставка, за покупка, а всъщност те се купуват от дилъра, както се купуват леките автомобили примерно и ние следваме елемента, както при покупка на нов лек автомобил. Това е накратко.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Това отговори ли на въпроса Ви, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Абсолютно. Благодаря за отговора, тъй като действително получихме вече по-пълна яснота върху това какво приемаме. Надявам се и на господин Иванов да му е бил интересен отговорът на колегата.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен на 15 ноември 2016 г. от Министерския съвет за първо гласуване.
Аз гласувам с два гласа – господин Веселинов ми делигира гласа си.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приет е единодушно.
Благодаря на гостите за присъствието.
Точка трета: Разни.
Искам да Ви кажа. Обсъждахме да направим изнесено заседание с Министерството във връзка с проектите. За съжаление, по това време министърът не е много наличен и търсим подходяща дата. Исках да Ви информирам.
Някой друг има ли нещо по точка Разни?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам едно предложение. Тъй като до края на законодателната работа на Народното събрание, вероятно ще е месец януари, имаме закони, които вече са гледани на първо четене, минали са сроковете, за които народните представители могат да правят предложения. Тези закони не са много, три или четири са. Днес също приехме два закона.
Предложението ми е в следващото заседание да вкараме готовите за гледане закони в Комисията, за да имаме готовност да приемем каквото можем в този период. Имам предвид Закона за автомобилните превози – общ законопроект, Закона за движение по пътищата, който е с наказателна процедура и е приет също на първо четене, Закона за електронносъобщителните мрежи и физическата инфраструктура, който е в работна група. Когато е готова работната група, също може да бъде гледан.
Това са реално законите, които могат да минат. Някои от тях, които имат готовност и минат през Комисията – за месец януари. Този месец вече не виждам такава възможност.
ПРЕДС. НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Съгласен съм с колегата Вълков. Надявам се да можем да отметнем тези закони. Единствено ме притесняват съобщителните мрежи, тъй като там имаме забавяне. Надявам се с другите два, също така трябва да мине и блиц на министъра – знаете как е по правилник, така ще видим каквото можем да свършим следващата седмица. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Настимир Ананиев