1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-52, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, №402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
4. Разни.

---

На 22 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-52, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, №402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, преди да гласуваме дневния ред бих искала да ви информирам във връзка с предложението на госпожа Салиха Емин на днешното заседание да поканим генералния директор на Българското национално радио, за да чуем аргументите му за спирането на средновълновите предаватели в Благоевград, Саламаново, Търговище, Самуил, Дулово и Кърджали. В отговор на писмото, което аз изпратих до господин Радослав Янкулов, той ни информира, че е готов да бъде изслушан пред Комисията след 27 януари, тъй като дотогава изпълнява стриктно официална програма, свързана с тържествата по повод 80-годишнината на Българското национално радио, и практически, включително и днес, и утре, е в такъв протоколен график. Ще го планираме за това време.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-52, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декларация 2014 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, №402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
4. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения. Предлагам да гласуваме така представения ви дневен ред.
Моля, който е „за”, да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред на заседанието е приет.
Преди да преминем към обсъждането, моля да ви информирам, че текстовете на законопроектите и становищата по тях са ви изпратени на електронната ви поща, на хартиен носител в кутиите на всички колеги народни представители. Становищата, които получаваме в Комисията, се качват и на нейния сайт в рубриката „Документи”
Съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Народното събрание законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание, се обсъждат едновременно от Народното събрание и се гласуват поотделно.
Бих искала също да припомня, че във връзка и с Вътрешните правила, които приехме в нашата Комисия, вносителите по законопроектите ги представят в рамките на десет минути, след което всички народни представители и гости имат възможност да се изказват в рамките на три минути. Призовавам за спазване на така приетите от нашата Комисия правила.
По точка първа и точка втора от дневния ред Министерството на образованието и науката ще бъде представено от госпожа Ваня Кастрева, заместник-министър, и госпожа Ралица Кирилова, парламентарен секретар, а Министерството на културата – от господин Румен Джуров, държавен експерт в дирекция „Съвременно изкуство и художествено образование”.
Сега по поредността на точките давам думата на вносителя на Законопроект за предучилищното и училищното образование народния представител госпожа Красимира Анастасова, за да представи проекта. Заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз съм и член на Комисията по културата и медиите, така че от името на вносителите ще представя законопроекта.
Настоящият законопроект е разработен след задълбочено проучване и детайлни анализи на действащата нормативна уредба, на добрите европейски и световни образователни практики. Сега действащият Закон за народната просвета е приет през 1991 г. и оттогава е изменян и допълван повече от 20 пъти. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво. Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание, има принципната подкрепа на организации като УНИЦЕФ, Български хелзинкски комитет, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, родители, учители. В този смисъл това е законопроект на професионалната общност, на родителите и зад него стои трудът на всеки един от тях.
Законопроектът бе обсъждан повече от две години по време на Четиридесет и първото Народно събрание. В него са отчетени над три хиляди писмени предложения, постъпили в Министерството на образованието и науката, а в работните групи по писането на закона са взела участие над 400 колеги, в това число представители на българската наука, ръководители на катедри и звена във факултетите по всички педагогически специалности.
Проектозаконът предлага решения на болните за българското образование проблеми, в това число ранното отпадане от училище, и на ниската функционална грамотност, необходимостта от превенция, липсата на подкрепата за деца, родителите и учителите, липсата на свобода, монополът и централизацията.
В предложения проект на закон образованието ясно и категорично е дефинирано като национален приоритет. За разлика от действащия закон проектът е по-дискриптивен и се старае да обхване всичко значимо в образованието. Той предвижда създаването на по-ясна и работеща нормативна уредба с приемането на държавни образователни стандарти. Фокусът ясно и категорично е поставен върху личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор. Отделя се сериозно внимание на индивидуалния подход и индивидуалното развитие на всяко дете и всеки ученик. Гарантираме, че не децата ще се нагаждат към средата, а образователната среда ще се съобразява с многобройните потребности на децата. Създават се условия за интегрирани политики с други публични сектори за целите на образованието и личностното развитие на децата и учениците, първи стъпки към децентрализацията на образователната система и прилагане на междусекторните политики на общинско ниво.
Важен момент, който отсъства от досегашния модел на образование, е националната квалификационна рамка и обвързването й с компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и в училището.
Качествено нов процес в образованието ни е регламентирането на приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование, процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете и на всеки ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици.
Провежда се политика на запазване и засилване ролята на държавата във финансиране на предучилищното образование, осигуряват се много възможности за избор на родителите. Така се извеждат като основополагащи образователните приоритети на предучилищната възраст за преодоляване разликата в уменията, за цялостното развитие на всяко дете.
Едно от основните предимства на Законопроекта за предучилищното и училищното образование е, че се предвижда активното участие на родителите. За първи път в историята на българското образование те се приемат като участници в образователния процес. Чрез обществения съвет, който предвиждаме, те ще участват в различни инициативи и дейности в детската градина и училището, ще правят предложения за развитие на детската градина и училището, ще участват в дейности по оценяване на образователната среда на детската градина, ще участват в управлението.
Предложеният законопроект предвижда въвеждането на нова образователна структура в системата на училищното образование с цел яснота и подреденост, като се има предвид основна образователна степен с два етапа - начален и прогимназиален, и средна степен също с два етапа – първи гимназиален етап и втори гимназиален етап. Двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата, възможност за смяна на избора, предуниверситетска подготовка, тясно профилирано и професионално образование в последните две години. Създава се нов вид училище, обединено от първи до десети клас, като по този начин учениците от малките населени места или тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение, ще имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родните си места. Също така тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка, като учениците ще могат да придобият квалификация по част от професия за професиите от първа степен на професионална квалификация и придобиване на професионална квалификация. Дава се възможност професионалните гимназии и професионалните училища по модела на германската дуална система да осъществяват професионално обучение във втори гимназиален етап и по пътя на обучението чрез работа. Дуалното обучение.
Въвежда се статут на училище с национално значение и се дава възможност за развитие на иновативни училища.
В зависимост от желанието на родителите и възможностите на училището поетапно се въвежда целодневна организация на учебния ден и от пети до седми клас като инструмент за превенция на отпадането от училище, идентифициране, развитие на таланта за осигуряване на специализирана помощ при подготовката им и максимално оползотворяване на свободното им време.
Проектът също така осигурява автономия на училищата да разработват учебни планове, учебни програми за разширение и допълнителна подготовка, както и да разпределят учебната програма в рамките на съответния етап в зависимост от потребностите на учениците.
С предложения законопроект за първи път се уреждат обществените отношения, свързани с възможностите за валидиране на компетентности в неформалното обучение и формалното учене като част от широко разбирания образователен процес.
Със законопроекта се въвежда нов елемент в образователния процес в подкрепа за личностното развитие, което е неразривно свързано с обучението, възпитанието и социализацията на децата и учениците. Подкрепата за личностно развитие е представена на две нива – на ниво на обща подкрепа и ниво на допълнителна подкрепа, като нивото на общата подкрепа се отнася до всички деца и ученици, а нивото на допълнителна подкрепа е надграждащо и отразява потребностите на децата и учениците, които са специфични и искат допълнителен ресурс в средата, за да се отговори на тях.
Нова стъпка в образователната политика е екипната работа по случай на дете или ученик. Тя е насочена към индивидуализиране на обучението, подкрепата и цялостната грижа на детето или ученика в периода му на обучение толкова дълго, колкото е необходимо.
С цел развитие и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижата за децата и учениците се създават центрове за подкрепа на личностното развитие. Една част от тях обхващат сега съществуващите обслужващи звена и ресурсни центрове в системата, друга част се предвижда да бъдат преобразувани институции, като помощните училища.
Ключов акцент в законопроекта е отварянето на детската градина и училището, превръщането им в ключова институция на общността.
С цел създаване на условия за ефективно взаимодействие и за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и училище се създава обществен съвет. Във всяко училище с участието на представители на педагогическия съвет, на обществения съвет, на настоятелството и на ученическото самоуправление се създава и приема етичен кодекс на училищната общност.„
Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение.
Законопроектът предлага съвременни подходи за управление на дисциплината, основани на подкрепа, мотивиране и превенция.
Предложеният проект има за цел да приведе нормативната ни уредба в по-пълно съответствие с изискването за повишаване квалификацията на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като въвежда задължителна квалификация в рамките на 48 часа за периода на атестиране, атестация също така на четири години като процес на оценяване съответствието на квалификацията и дейността на педагогическите специалисти и на директорите с професионалния им профил, резултатите на учениците, както и със стратегията за развитие на детската градина и училището. Кариерно израстване освен на учителите и на останалите педагогически специалисти – психолози, логопеди, директори.
С цел привличане на младите хора към учителската професия да се регламентира практическата подготовка на студенти, които се обучават за придобиване на професионална квалификация учител чрез въвеждането на статута стажант-учител, ще помогнем на новите учители да се приспособят към професията и да не я напускат преждевременно.
По отношение подобряване на качеството на образованието и организационното развитие на съответната образователна институция в предложения законопроект за първи път се урежда изискване за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини, външно оценяване на качеството на предлаганото образование, което ще се извършва от национален инспекторат по образованието.
По отношение на финансирането законопроектът трайно урежда действащия модел на финансиране, в основата на който е децентрализацията на финансирането до ниво училище, регламентира финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните училища и в частните детски градини, като по този начин ще се разшири достъпът до образование от една страна и ще се повиши конкуренцията между образователните институции – от друга. В този смисъл законопроектът отразява схващането, че за държавата децата и учениците не са частни и държавни, а деца и ученици на България. Регламентира се и предоставянето на средства за поощряване на качеството на образование. Това ще са целеви средства за училища със слаби резултати и не целеви за училища с високи. Запазва се действащата система на делегираните бюджети за училищата, като на законово ниво се въвеждат разпоредби за прозрачност и отчетност на училищните бюджети и на разпределението на средствата в системата.
И сега ще акцентирам върху текстовете, които касаят нашата Комисия.
Запазва се съществуването на училища по културата и училища по изкуствата, както следва. Училища по културата от първи до дванадесети или от осми до дванадесети клас включително; училища по изкуствата от първи до дванадесети или от пети до дванадесети, или от осми до дванадесети клас включително. Запазват своя характер на държавни училища, финансирани от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата. Училищата по изкуствата и училищата по културата се откриват, преобразуват, променят и закриват при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата. Извеждаме ги като специализирани училища, осъществяващи специализирана подготовка в областта на културата и на изкуствата. За обучението им министърът на образованието утвърждава типов учебен план, въз основа на който всяко училище разработва училищен учебен план. Учебните програми по специализираните учебни предмети се утвърждават от министъра на културата. Държавният план-прием и в двата вида училища се утвърждава от министъра на културата при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата. Досега за училищата по културата е обща наредба на двамата министри.
Приемът на ученици може да се осъществява след проверка на способностите и се организира при условия и по ред, определяни с наредба на министъра на културата и в двата вида училища. Досега за училищата по изкуствата е обща наредба на двамата министри, а за училищата по културата е на министъра на културата. Наредбата определя и условията и реда за преместване на ученици в тези училища.
Трудовите договори с директорите на училищата по изкуствата и културата се сключват и прекратяват от министъра на културата.
В заключение, проектозаконът за предучилищно образование и училищно образование е в отговор на динамичните промени в обществените отношения през последните години, на бурното навлизане на информационните и комуникационни технологии в човешкия живот, предизвикателство пред традиционните образователни модели, пред традиционните форми на общуване. Необходима е гаранция за ускоряване на процесите на административна реформа и на децентрализация на държавното управление чрез прехвърляне правомощия и ресурси от централната власт към местното самоуправление. А гаранция за това е приемането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова, за мотивите които изложихте.
По законопроекта за народната просвета давам думата на госпожа Мариана Бояджиева да представи мотивите. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на заседанието! Позволете ми да започна с това, че целта на законопроекта, който ние предлагаме, е да гарантира еднакво ниво на масово образование в страната, да гарантира равен достъп до образование на всички деца в България, да гарантира качествено образование във всички училища, ниво на грамотност на завършващите всеки етап на образование, включително и функционална грамотност, която е от изключително важно значение за бъдещото успешно развитие на всички завършващи училище.
Даваме си сметка, че промените в образованието, дори и много належащи, не бива да се налагат без диалог и широка обществена подкрепа, защото ние днес обсъждаме законопроекти, които фактически ще променят действащия Закон за народната просвета от 1991 г., в който има над двадесет поправки и заради това изслушването на повече мнения беше важно в периода на подготовката и внасянето на законопроектите. Ние проведохме редица срещи с учители, с родители, с регионалните инспекторати, с представители на местната власт, на неправителствените организации, със социалните партньори. Целта беше да се чуят експертите и хората, които пряко ще изпълняват закона.
През пролетта на 2014 г. беше проведено обществено допитване чрез онлайн анкета, в която участваха близо девет хиляди души. Като резултат от срещите и допитването се очертаха някои основни моменти, които са част и от нашия законопроект.
Ще представя накратко основните от тях, тъй като аз също мисля, че достатъчно навреме бяха предоставени и двата законопроекта заедно с мотивите към тях.
На първо място, финансираното с публични средства образование да е съобразено с интересите на своите потребители. Нормативите за издръжка на един ученик и средствата за постоянни разходи на училищата да се диференцират в зависимост от вида и спецификата на обучението, географските и демографски характеристики на регионите и качеството на образователната услуга. В нашия законопроект ние не предвиждаме осигуряване на държавно финансиране за частните училища поради факта, че държавата е осигурила достъп до образование в държавните и общински училища чрез развиване на училищната мрежа в страната, включително и чрез въвеждане на защитени и средищни училища и безплатен транспорт на учениците до 16-годишна възраст във всички области. Изборът на родителите за обучение в частно училище или частна детска градина е извън осигурените равни условия и стремеж към по-благоприятни платени условия. В този смисъл правата на частната форма на собственост няма как да породят задължения за другата собственост – държавната. Традициите в българското образование са свързани с това образованието винаги да е обществено и солидарно дело. Богатите българи още през миналия век са дарявали за просвещение и не са имали очаквания за държавни помощи. Освен това искам да припомня, че осигуряването на безплатни учебници, учебни помагала и други учебно-методически подкрепи за учениците и учителите в частните училища и досега има практика да се запазят.
На второ място, инспектирането на образователната система да е свързано със създаването на единна система за оценяване на ученици, учители, директори и училищна среда.
Трето. Нова образователна структура, създаваща условия за по-високи образователни резултати и учебни програми с интегрирано съдържание, за да гарантираме мобилност на образователния продукт и надграждане с все по-динамично съдържание в най-важните предметни области, а именно: начален етап – първи-четвърти клас, прогимназиален – пети-седми клас, гимназиален - осми-дванадесети клас.
Проектът на закон предвижда средното образование до дванадесети клас да е задължително с две възможности след десети клас, а именно задължително професионално образование или задължителна подготовка за висше училище – университет. Във връзка с това се предвижда в нашия законопроект задължителната общообразователна подготовка в основната образователна степен на образование да е еднаква за всички видове училища, а гимназиалната образователна степен на образование да включва профилирани и професионални гимназии.
Предвижда се също да се осигурят условия и перспективи на талантливите ученици и да се определят специализирани училища за подготовка на специалисти в областите на изкуствата, културата, математиката и спорта.
Училищата за деца със специални образователни потребности, както са известни в публичното пространство, помощните училища, включително и училищата за деца със сензорни увреждания, следва да разширят необходимата подкрепа в тях, като се осигури комплексно обслужване на ученици от предучилищна група, от първи до дванадесети клас, с осигуряване на висок финансов стандарт и ефективни механизми за интеграцията им, както и в другите общообразователни училища.
Четвърто. Въвеждането на един учебник е нещо, което отличава и което също е характерно за нашия законопроект. Ние разглеждаме като необходимо условие за ефективно реализиране на националните общообразователни програми. Утвърждаването на един учебник е без алтернатива от гледна точка на ефективността на системата. Това е безусловен начин да се избягнат корупционните практики за сметка на качеството на обучението, както и независимо от това къде е учило детето, да има равен достъп до образование и възможност за личностно развитие.
Проектът на закон предвижда в началната степен на образование да се повтаря четвърти клас. Това е следващата отлика и различие от представения преди малко законопроект, защото ние смятаме, ако ученикът не е показал необходимите знания и умения, той няма как да продължи достатъчно добре и активно в пети клас. Досегашният опит показва, че изискването да не се повтаря клас води до отчитане на добри резултати за броя на отпадналите от образователната ни система, но не води до качество. Учениците, които преминават в пети клас със слаба оценка, не са достатъчно подготвени и заради неовладени знания и умения и впоследствие отпадат от системата.
На следващо място, ние предлагаме въвеждане на дуалното обучение за учение и работа в реална производствена среда и подобряване качеството на професионалното образование и осигуряване на условия за по-ефективна връзка с бизнеса. Обучението чрез работа ще се организира от гимназията въз основа на партньорство между един или няколко работодатели в единадесети и дванадесети клас за ученици, които са навършили 16 години. Много от учениците напускат образователната система или не могат да се реализират без достатъчна подготовка за икономиката, основана на знание. Значителна част от тях не продължават образованието си на по-високо ниво, а онези, които остават в системата, не придобиват необходимите умения и компетенции и не отговарят на изискванията на работодателите. Наблюдава се трайна тенденция към увеличаване на неграмотността, в това число и на функционалната неграмотност, за която вече стана дума.
Следващ поред важен момент в нашия законопроект е създаването на ефективна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри, обвързана с конкретни резултати от работата им и заплащането на труда им. Освен това ние предлагаме и въвеждане на длъжността стажант-учител за лица, които нямат педагогическа правоспособност или са в процес на придобиването й.
Регламентираме нова формула за разпределение на средствата по делегираните бюджети. Стандартите включват средства от държавния бюджет за текуща издръжка за едно дете и за един ученик със съответната държавна дейност, в това число средства за възнаграждение на персонала. Стандартите за делегираните от държавата дейности се диференцират в зависимост от вида и спецификата на обучението, професионалното направление, обективни географски и демографски характеристики на общината, оказващи влияние върху достъпа до образование.
И макар и на последно място, но не по важност, задължителната продължаваща квалификация на педагогическите специалисти в нашия законопроект трябва да се осъществява от национален институт за продължаваща квалификация на педагогическите кадри, който е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката. Националният институт за продължаваща квалификация на педагогическите кадри ще изпълнява националната политика в областта на продължаващата квалификация, ще анализира потребностите на системата на народната просвета от квалификация на кадрите. И, разбира се, ще има регистър на преминалите обучение.
Очакваните резултати от нашия законопроект са всички деца да имат равен достъп до качествено образование, да се увеличи обхватът на децата в училище и се намали броят на учениците, които не завършват средно образование, да се сведе до минимум броят на отпадащите от образователната система, да се засили подготовката на учениците по отношение на придобиване на функционална грамотност, да се засили ролята на професионалното ориентиране и професионалното обучение с цел системата да спре да произвежда безработни, а кадри, нужни на пазара, да се повишава квалификацията на учителите и се създават благоприятни условия за привличане на млади учители. Да се преодолява неравномерното заплащане на учители от различните региони на страната, да се оптимизира заплащането на учителите в зависимост от качеството на техния труд и постигнатите резултати.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз е направен, законопроектът е изготвен след проучване и анализ на нормативната практика, разбира се, и съобразен с добрите практики в европейски страни, на които ние също се опираме.
Благодаря за вниманието, с което изслушахте нашето предложение за Законопроект за народната просвета.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Добър ден и на госпожа Кастрева – заместник-министър на образованието. Заповядайте да представите становището на министерството по така представените ни законопроекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За нас, екипа на Министерството на образованието и науката, е от изключителна важност това, че още в началото на своя мандат вие декларирахте своето желание, че е крайно необходимо системата на средното образование като нормативна уредба да бъде осъвременена и да отговори на обществените потребности от нейна промяна.
Още в началото трябва да заявя, че Министерството на образованието и науката припознава много текстове в двата закона, които се препокриват и които в крайна сметка говорят за деклариран интерес и от страна на вносителите на Законопроекта за предучилищното и училищното образование и Законопроекта за народната просвета. Екипът на Министерството на образованието и науката изключително добре познава в детайли по-добре Законопроекта за предучилищното и училищното образование, че, разбира се, в един малко по-различен вид този, който в момента е внесен, е актуализиран, редактиран в някаква степен, но той беше внесен и в Четиридесет и първото Народно събрание чрез законодателната инициатива на Министерския съвет.
В този смисъл, запознавайки се добре и с двата закона, екипът на Министерството на образованието и науката подкрепя Законопроекта за предучилищното и училищното образование и не подкрепя Законопроекта за народната просвета със следните аргументи.
Законопроектът за предучилищното и училищното образование в по-голяма степен отговаря на обществените интереси и потребности за промяна в нормативната уредба, дава по-голяма гъвкавост и е един по-съвременен и модерен обществен договор за развитие на образованието. Това се изразява с декларирането на образованието като национален приоритет. С извеждане интереса на учениците и на децата в центъра на образователната система, с по-голямата подреденост на образователната система и структуриране на уредбата, с гарантиране интереса на учениците чрез четириетапната степенна система в сферата на средното образование, с проведената идея за училищна автономия, която намира израз в много аспекти и в много изражения през учебни планове, учебни програми и която гарантира защита на интересите на децата и спецификата на всяка образователна институция. Чрез усъвършенстване системата на финансиране, не само финансиране, но и финансиране на базата на контрол и на базата на отчитане качеството на средното образование. За първи път в този законопроект се прокарва идеята за институцията на обществения съвет като една важна институция, гарантираща граждански контрол при разходването на публичните средства.
Затова и с тези аргументи ние смятаме, че в интереса на цялото общество е чрез постигането на един наистина граждански, обществен консенсус да бъде приета една модерна, гъвкава нова норма в средното образование чрез, надявам се, новия Закона за предучилищно и училищно образование. Вие ще бъдете четвъртият екип на Народното събрание, който ще гледа крайно необходимия закон и се надявам, че със съдействието на цялото общество и най-вече разчитайки и на нашата експертиза, ще съумеем всички заедно да направим модерен, гъвкав закон, който да има перспектива в развитието на нашето общество поне десетилетия напред. За всички нас около тази маса е важно, че образованието наистина е национален приоритет, който гарантира националната ни идентичност, който гарантира националната сигурност, който гарантира просперитета на нашата държава.
Можете да разчитате изцяло като народни представители на предложенията, които екипът е готов да даде на народните представители, за да може за следващото четене и разглеждане да се усъвършенстват нормативните текстове. И отново казвам, наистина да се поздрави с един нов, крайно нужен Закон за предучилищното и училищното образование. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева.
Сега давам думата на господин Румен Джуров, за да представи становищата и на Министерството на културата по внесените законопроекти. Заповядайте.
РУМЕН ДЖУРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз ще се постарая в рамките на регламента до три минути да изложа становището на ръководството на Министерството на културата.
Основното, което е най-значимо може би в този момент, е позицията на министерството за необходимостта от един нов закон и ние одобряваме именно тази дейност на сегашното Народно събрание още в началото на годината да започне работа по усъвършенстването на закона. В писмен вариант е дадено становището на Министерството на културата, аз няма да се спирам на конкретните текстове, в които са отбелязани някои технически пропуски. Мисля, че те ще бъдат избягнати в процеса на обсъждането на конкретните текстове.
Бих изразил лична благодарност на госпожа Анастасова за краткото изложение, което тя направи за училищата по изкуствата и по културата. Тази информация беше много добре систематизирана – в какво е спецификата на тези училища по изкуствата и културата, какво се очаква от тях. Смятам, че в този законопроект се отразяват всички виждания и обсъждания, които бяха направени в предшестващи периода. И аз, и други колеги сме участвали в обсъжданията на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Ние там бяхме направили още в работен вариант и в самото на Министерството на образованието и науката предложения, които намираме тук в закона. Радваме се, че основните наши виждания и намерения за развитието на този тип училища са намерили място в законопроекта.
От тази гледна точка мисля, че също трябва да благодарим на вносителите на законопроектите, че специално се обръща внимание действително на потребността от този вид училища по изкуствата и по културата и то на отделен ред, в който да има възможност да се отразява тази специфика и в начина на организация на учебния процес, съответно и в учебната документация, учебни планове, учебни програми. Надяваме се, че тази специфика ще намери основно място в държавните образователни изисквания, така наречените стандарти. Много е важно наред с рамковите учебни планове, които ще се правят, ние действително да разчитаме, че за тези стандарти за този тип подготовка в тези училища ще бъде наистина много силно изразена тази специфика на нашите училища по изкуствата и културата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, господин Джуров.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз бих искал да задам един въпрос към господин Джуров. Националната гимназия за древни езици и култура към Вас ли е?
РУМЕН ДЖУРОВ: Да.
РОСЕН ПЕТРОВ: Това е теснопартиен въпрос, понеже съм я завършил.
Другият ми въпрос е към госпожа Анастасова – каква е логиката с държавни пари да се плаща на частно училище, като знаем, че в частните училища са доста високи и по принцип там заможни хора водят децата си?
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Таксата не се отпуска на училището, тя ходи с детето.
РОСЕН ПЕТРОВ: Каква е логиката на това държавата да плаща?
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Логиката е тази, че таксата и делегираният бюджет, който се отпуска от държавата, се отпуска за детето, а не за училището. При спазване, разбира се, на всички стандарти, които са съобразно изискванията на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата и на всички институции. То е подобно на частните болници, с тази разлика, че допълнителните благоприятни екстри, които се дават, се заплащат от родителите.
РОСЕН ПЕТРОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! Всъщност финансирането става по принцип в четири стълба. Когато говорим за финансиране на частните училища, се има предвид финансиране само по един от тези стълбове в нашия законопроект и то е за дейности. И това на практика ще означава, че ще намалеят таксите в частните училища и ще се засили контролът от страна на министерството, визирам държавата, разбира се, при спазването на държавните образователни стандарти там. Още нещо, ние изпълняваме изисквания и решения на Комисията за защита от дискриминация. Има три дела, които всъщност препоръчват категорично това, защото децата в тези училища се явяват с нарушени права спрямо децата в масовите училища. Едно частно училище, когато се осигурява с единен разходен стандарт от държавата, не цялостно, казвам, само за дейност в него, ще създаде възможност и за конкуренция между училищата, и за по-широк достъп. Така че не имущественото състояние на родителите е важно, а конкуренцията и качеството на образованието, към което се стремим с нашия законопроект.
РОСЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви. В такъв случай бих искал да кажа, че и нашите експерти по образование, и нашият представител в Комисията по образование ми препоръчаха да подкрепим законопроекта на госпожа Дамянова, на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров и госпожо Маринова. Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Искам само да уточня, че вносителите сме една голяма част от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, като водеща е госпожа Дамянова.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, колеги. Други изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да взема отношение по последния коментиран въпрос за финансирането на частните училища в България. Ние изложихме много подробно в Комисията по образование нашите аргументи защо не сме съгласни с такъв подход и защо в нашия законопроект това не се предвижда. Базирахме се и на европейската практика. Защото в момента в страните членки на Европейския съюз, разбира се, че ще финансират отделни стълбове, за което говори госпожа Маринова, но във всички тези страни обикновено делът за образование, който се отделя, е много по-голям, отколкото е в България. Ще припомня, че за миналата година - 2014 г. – ние имахме средства за образование в размер на 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт, тази година имаме малко повече от 3,6 и това ни поставя в задната част на таблицата за страните в Европа. Мисля, че тези средства, с които разполагаме в момента в страната ни, и чрез законодателната уредба трябва да бъдат насочени към държавните и общински училища, защото те са тези, които действително имат необходимост от средства. Ние знаем, че в частните училища все пак отиват деца, които са на родители, които разполагат с материални средства и те наистина избират частното образование, водени от съображение евентуално за по-високо ниво и по-качествено образование, за по-добри условия, което, разбира се, е тяхно право като граждани на нашата страна. Но като законотворци и като все пак, които имат отношение към развитието на образователната система като цяло, мисля, че дадохме примери в това отношение как държавата и досега подпомага частното образование чрез предоставянето на учебници, методическото ръководство, подпомагане на талантливи ученици. Така че нашите съображения са точно такива. Ако трябва да дадем примери, примерно Швеция в момента изцяло финансира частното образование, но България мисля, че има твърдо много още да работи, за да може да повиши процента на финансиране въобще като дял от брутния вътрешен продукт в образованието. Може би това ще се случи след години, но на този етап нашата обществена отговорност е според нас за финансиране на държавните и общински училища.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожа Бояджиева. Госпожа Маринова дава знак за реплика вероятно. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да, под формата на реплика. Уважаема госпожо Бояджиева, да, вярно, в Комисията по образование Вие наистина изтъкнахте аргументи, които ние проверихме междувременно. Но преди да говоря по тях само да отбележа, че финансирането на частните училища в законопроект на ГЕРБ е предвидено да започне от 2018 г., което на практика ще даде време на системата и за увеличение на процента от брутния вътрешен продукт. Това – от една страна.
От друга страна, господин Жаблянов цитира едно изследване на Европейската образователна мрежа ЕВРИДИКА. Ние си направихме труда, за да го видим, то не касае въобще финансирането на частните училища, то касае училищата и не държавните, а тези, които са създадени от неправителствени организации. И всъщност единственото посочване на размера на държавното финансиране за частните училища се намира в (наименование на английски), и то се отнася до промяна в размера на финансиране в Чехия, където е увеличено с 6%, Малта – с 15,25%, и Португалия, където се очаквало намаление на база това изследване. И Вие добре казахте, че в Швеция издръжката от държавата е на сто процента, Финландия, Холандия също така, но аз ще ви посоча държави като Унгария, където е 80%, Чехия – 70%, Полша – 65%, Словакия – 60%, тоест ние вървим към един модерен закон, един модерен свят и равни права на децата, защото те трябва да имат равни шансове за образование и бъдеще. Това е нашата презумпция. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова. Колега Жаблянов, добър ден в Комисията по културата и медиите! Мотивите към законопроекта, който сте внесли, бяха представени подробно от госпожа Бояджиева. Ако желаете да добавите нещо, тъй като дискусията сред колегите народни представители не е приключила.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Колеги, други изказвания? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз се извинявам, госпожо председател. Благодаря за уточнението, аз се базирах наистина на данни, защото искам да ви кажа за страните – не говорим за Швеция, Холандия, Финландия, но за страните, за които госпожа Маринова даде пример, всички те имат част от брутния вътрешен продукт над 4% за образование. Тенденцията не е точно такава в България, живот и здраве да се случи до 2018 г., но мисля, че ако проследим последните години, може би е добре да стигнем над 4% и тогава да се вземат решения за финансирането.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз от името на групата на Реформаторския блок като цяло приветствам двата законопроекта и благодаря на госпожа Анастасова и госпожа Бояджиева за това, че доста аргументирано изложиха своите тези за начина, по който трябва да се организира предучилищното и училищното образование, защото действително закон за училищното и предучилищното образование е нужен, понеже инвестицията в образованието е, първо, изключително важна инвестиция и на второ място, това е инвестиция, която е с дългосрочен ефект. От тази гледна точка ние действително много добре трябва да премислим как работи сега образователната система, какви са, да го наречем, нейните кривици и как трябва да ги изправим. От тази гледна точка ние смятаме, че Законът за предучилищното и училищното образование, внесен от колегите от ГЕРБ, в най-голяма степен отговаря на нашите очаквания в няколко аспекта.
Първият аспект е свързан с това, че ние адмирираме възможността общността от гледна точка на родителската общност и от гледна точка на териториалната общност да участва много по-активно в управлението на училището. От тази гледна точка създаването на обществени съвети и възможността родителите да влияят по начина, по който се управлява училището, и взема решение за програмите, е нещо изключително важно. От друга страна, създаването (всъщност то ги има в много училища) на настоятелствата, чиято функция се засилва, също е в подкрепа на този аргумент за тази възможност училищата действително в по-голяма степен да се децентрализират. Защото сега като цяло проблемът на системата е свръхцентрализацията и свръхрегулацията и въпреки че финансовата децентрализация дава възможност на директорите през делегираните бюджети да вземат някакви по-автономни решения, но там, разбира се, има други проблеми и те са свързани с това, че като цяло пада качеството и парите, които следват ученика, водят до някои, бих казал, порочни практики.
Това, което също на нас в този закон ни се струва удачно, това е създаването на центровете за личностна подкрепа, защото е всеизвестен фактът, че образованието не е само обучение в смисъл на съдържание – математика, история и т.н., а е преди всичко отношение. От тази гледна точка е важна функцията на учителя като социализиращ авторитет и тази възможност той да получава по-добро кариерно развитие, от друга страна, през центровете за личностно развитие да се обръща внимание на начина, по който той работи с трудни деца, проблемни деца и т.н., са все аспекти, които действително биха направили училищата много по-гъвкави, много по-ориентирани действително към личността на ученика, отколкото към фокуса, към предмета, към учебното съдържание и т.н.
Като цяло ни се струва, че структурата, която предлага този закон, е много по-адекватна и на, бих казал, пазарните нужди. Защото всеизвестен е фактът, че сега голяма част от така наречените професионални гимназии, бившите техникуми и т.н., не произвеждат кадри, които да имат отношение към пазара на труда или поне нямат пряко отношение към пазарните нужди и много често те произвеждат безработни. От друга страна, начинът, по който сега гимназиите произвеждат кадри, води до това, че много често те отказват да влизат на пазара на труда, ставайки студенти. И аз казвам, че много често висшите училища всъщност в голямата си степен са форма на скрита безработица. От тази гледна точка възможността, доколкото се запознах със закона, в десети клас да се излиза професионално, да се получава образование и да може да се започва работа, е една добра тенденция.
Така че на нас ни се струва, че законът дава една добра рамка, възможност за по-голяма децентрализация, автономност, гъвкавост и се надяваме, че с нашата подкрепа и след това с подкрепа в пленарна зала, той действително ще бъде една устойчива възможност да инвестираме в бъдещето на нацията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Колеги, има ли други народни представители, които биха искали да вземат думата? Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз няма да губя много времето на всички вас, искам само да направя една поправка. Съгласно становището на Министерството на културата и във връзка с чл. 307, ал. 2, думата „откриват” да се добави „преобразуват и закриват”. Аз добавям „преобразуват или закриват”, защото „и закриват” означава, че трябва да го преобразува и закрие. Това е всъщност една редакционна поправка, която искам да дам.
На мен лично законопроектът на Дамянова и на групата от ГЕРБ повече ми допада, защото е по-пълен и дава по-пълна представа и по-реална представа нещо в образованието да се случи да се върви напред и нагоре. Така че ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Други колеги народни представители? Заповядайте.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Съвсем накратко, колеги, от името на политическа партия Движение за права и свободи. Ние подкрепяме обсъждането на двата законопроекта, задълбочените дебати, които са направени преди това в общественото пространство, сред колегиите, сред хората, които имат отношение към тях. Считаме, че образованието е основен стълб в изграждането на едно общество от гледна точка на създаването на ценностна система в обществото, тъй като липсата на такава ценностна система е от гледна точка на европейски стандарти за развитие на обществото за мен е проблем, както и за Движението за права и свободи.
Сега конкретно по отношение на двата законопроекта, колеги. Философията на госпожа Дамянова може би е по-близка по отношение и като професионално изграден закон, но имаме определени възражения от гледна точка на ценностната система на Движението за права и свободи в частта по отношение на майчиния език. По-скоро за нас това е принципен въпрос. Ние не поддържаме тезата майчиният език да има форма на факултативно евентуално изучаване. Движението за права и свободи разглежда изучаването на майчиния език като задължителна форма на изучаване – не да може, а трябва да бъде изучаван майчиният език. В този смисъл не подкрепяме философията на закона в тази му част.
Освен това имам възражения по отношение на оценяване на изхода след средното образование, тоест след матурите. Няма може би изграден такъв механизъм, който да задава строга норма да бъде ясно. Тоест субективният механизъм при оценяване на изхода позволява една работа да бъде оценена доста в широки граници.
Това са двете сериозни възражения от страна на Движението за права и свободи и ние ще се въздържим най-вероятно по отношение на законопроекта на госпожа Дамянова и ще гласуваме против с оглед на философията на законопроекта на господин Жаблянов.
Това е в кратко резюме нашето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, колега. Уважаеми колеги, други народни представители биха ли искали да вземат отношение или затворихме кръга от аспекти, които могат да бъдат предмет на дискусията? От гостите, които са в залата – заповядайте, госпожа. Ще ви помоля само да се представите.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, управител на Европейска агенция за изпълнителски, продуцентски и авторски права: Тъй като ние сме правили многократно подобни предложения на форуми преди да стигне законопроект дотук, няма да ви губя времето, ще ви прочета само два абзаца и ако юристите преценявате, че е прекалено късно да се прави добавка към вече приключена работа по един закон, ще направя едно предложение към новото ръководство на Министерството на културата за компенсаторни мерки за решаване на този проблем.
От всички системи, които имат отношение към подрастващите и младите хора, се изисква да предприемат мерки за създаване на медийно грамотни граждани с възможности да преработват информацията, да вникват и съпоставят явни и скрити послания, да се противопоставят на ежедневното манипулиране. Основното право на всеки гражданин да получава информация отдавна се разглежда в единство с това да му се осигури възможност от ранна възраст правилно да я разчитат. И това задължение от поне 15 години, произтичащо от няколко акта на европейското право, е стигнало дотам, че има от поне десетина години учебни помагала в по-голямата част от европейските държави, включително и в новоприетите. След като медийното образование е инструмент на демокрацията, осигуряващ възможност за развитие на обществото от нов клас, с възможност да формира жизнена позиция и да носи отговорност за нея, то трябва да намери законодателно отражение в системата от нормативни документи у нас. И нямам предвид само закона за предучилищното, училищното образование или въобще нормативните документи в системата на образованието, а имам предвид и нормативните документи в културата. Защото няма да кажа нищо ново, ако кажа, че тъй като медийното образование е трети основен фактор във формиране на възпитателната среда, то всички имаме задължението да обърнем внимание на факта, доказан от много социологически изследвания, съдържащи с в това число и данни от мониторинговите доклади на Съвета за електронни медии, намиращи се на неговия сайт, че децата вече прекарват пред екраните повече време, отколкото в училище. Следователно качеството, което върви по екраните, не е работа само на собствениците на радио- и телевизионните програми. За това пък има друга серия от нормативни документи.
Приключвам. Ако е късно да се помисли за вкарване на някакво допълнение в този закон, моята препоръка към новото ръководство на Министерството на културата е следната. Съветът за защита на интелектуалната собственост, в който членуват четири или пет заместник-министри от различни ведомства, които имат отношение към управлението на интелектуалната собственост и авторските и сродни права, не членува, въпреки че правим от поне пет-шест години предложения, представител на Министерството на образованието и науката и представител на Българската академия на науките. Използвам повода да предложа това да бъде направено, за да може тогава с някакви съвместни мерки и програми в извънучебно време и чрез културните институти ние да започнем да работим най-накрая по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Други изказвания? Заповядайте, моля да се представите.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА, експерт по изкуство и култура от форум „Граждански контрол”: Похвално е, че влиза един важен закон – законът за народната просвета, и се надяваме, че както иска нашата общественост, да има широта при изграждане на образователната система у нас и този закон ще даде тази основа. Какво имам предвид?
Нашите деца от малки е хубаво да бъдат зареждани с едно качествено образование, което да се развива след това заедно с тяхната възраст с обогатяване на все повече и повече знания. Важно в този момент, което трябва да влезе в този закон, е синхронът, стиковката между образователната система в училищата и образователната система в университетите. Практиката налага абсурдни ситуации. Да речем, по история децата в училищата учат, че България е създадена в 681 г. Професор Георги Бакалов, лека му пръст, наложи в нашето висше образование и в световната наука чрез науката интердисциплинарно българознание 165 г. като начална година на нашата държава. Това го няма в учебниците, това го изучават нашите студенти. Това е единият момент.
И вторият момент, както споменах, от 2000 г. вече като световна наука се налага интердисциплинарното българознание – нещо много важно. Има академия за интердисциплинарно българознание в световен мащаб. Моля експертите да обърнат внимание кое е важно. Защото знаем, че и в сферата на медицината, и металургията е тръгнала от нашите древни българи, и в много други сфери експертите могат да проучат въпроса и да знаят от какъв етап на образование нашите деца трябва да се запознаят с тази модерна и съвременна наука. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да обърна внимание само върху един аспект от нашия законопроект, който считам, че има отношение към системата на училищата по културата, тъй като смятам, че това е акцентът в тази комисия. Иначе няма съмнение, че един закон за народната просвета засяга цялата социална, държавна, управленска и институционална дейност в момента.
Що се отнася до училищата по културата има един акцент, който е важен и това е въпросът за извънучилищното образование и подготовка и тази система, тъй като училищата по културата приемат ученици от една възраст, в която те вече са демонстрирали по някакъв начин своите заложби, качества, наклонности към един или друг вид изкуство. И за съжаление в проекта на колегите от ГЕРБ това, което в момента съществува като утвърдила се през последните двадесет години система за извънучилищна подготовка, не е намерило своето място. Защото, струва ми се, най-важното за училищата по културата е възможността държавата чрез системата на образование в един начален етап, образно казано, да даде възможност да даде възможност на децата с таланти да ги демонстрират, защото те са тези, които трябва да отидат в училищата по културата. А това, струва ми се, в единия от проектите е под съмнение. И затова искам да изтъкна специално пред тази комисия това достойнство на нашия законопроект. Ние считаме, че тази система на извънучилищна подготовка е изключително важна и че тя е част от общата система на народната просвета. Затова, предполагам, и моите колеги (въпреки че не присъствах) са подчертали, че за нас философията и разликата в двата законопроекта е следната. Ние акцентираме върху необходимостта от запазване на системата на народната просвета като система. Защото в днешното българско общество отсъствието на държавата, децентрализацията и общественото начало, които иначе са чудесна основа за един допълнителен импулс в образованието, не могат да бъдат центърът на управление на средното образование в България.
Ние настояваме върху това да се запази водещата роля на държавата, на Министерството на образованието и науката, от него да не се отделя инспекторатът като отделна институция, както е предвидено в закона на колегите от ГЕРБ, което на практика ще доведе до едно двувластие в системата на средното образование, и настояваме да се запазят институциите на извънучилищното образование като част от системата на народната просвета. За съжаление – може би това се отнася в най-голяма степен до тези училища – талантливите деца на България и талантът не се определя от материалния статут на семейството. Ясно е, че богатите хора искат децата им да бъдат и най-талантливи, и най-умни, и най-прогресивни, но природата има друга функция и друго разбиране.
В нашия законопроект предлагаме, образно казано, максимално широко отваряне на системата към всички български деца, без разлика на материалните възможности на семействата. Законът, предложен от ГЕРБ, не е модерен, той е контрамодерен, той връща българското общество в класовото разслоение и ни закопава в една обстановка, в която държавните пари трябва да отидат при богатите, за да компенсира някакво измислено неравенство. Съжалявам за израза.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Жаблянов, благодаря Ви. Държа да подчертая, че в тази комисия цари дух на толерантност, консенсус и се стараем да не политизираме нашите дискусии по модела от пленарната зала.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие наричате политизиране това, че държавните пари отиват при богатите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Жаблянов, ако обичате да се придържате към добрия тон. Мисля, че Вие завършихте Вашето изказване, благодаря Ви. Имахте възможност да изразите мнението си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да Ви кажа, че не съм нарушил добри тон. Това че някой е изразил позиция, не значи, че е нарушил добрия тон. А добрият тон, в който всички са съгласни около нещо, което няма никакво съдържание, не води до никъде.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Жаблянов, благодаря Ви още един път за изказването. Надявам се, колегите от Комисията по културата и медиите нямат нужда да бъдат поучавани или възпитавани.
Колеги, имате ли други въпроси и изказвания по законопроектите, които разгледахме? Не виждам.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-52, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
За – 10, против – 1, въздържали се – 2.
Благодаря, колеги.
Поставям на гласуване Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
За – 1, против – 9, въздържал се – 1.
Благодаря, колеги. Да благодарим на участниците по точки първа и втора от дневния ред.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, №402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
В Комисията по културата и медиите са постъпили становища от 13 институции и организации, за които сте информирани.
Добър ден на заместник-министъра на културата господин Боил Банов и на господин Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”.
Преди да дам думата на господин Банов за представяне на законопроекта бих искала да ви напомня, че целта на този законопроект е да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 20/12/28 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. Директивата трябваше да бъде въведена до 29 октомври 2014 г. Текстът на законопроекта е аналогичен на внесения от Министерския съвет в Четиридесет и второто Народно събрание през м. май 2014 г., но не е разгледан от Комисията по културата и медиите и в пленарна зала по време на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание.
Позволете ми да ви припомня и текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно че при първо гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост, както и текста, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Тоест предложенията, които ще се направят от народни представители след първо гласуване на законопроекта в пленарната зала, не трябва да противоречат на философията и концепцията на разглеждания сега законопроект.
Господин Банов, имате думата. Заповядайте, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще си позволя да не чета, а с няколко думи ще разкажа за какво иде реч. Говорим за един термин „осиротели авторски права” – това касае следните ситуации: много библиотеки, филмотеки, училища осъвременяват своите фондове и архиви, дигитализират ги и съответно се мъчат да ги направят с по-лесен обществен достъп. При извършване на тези дейности излизат произведения, на които или не може да бъде открит авторът, или най-малкото не може да бъде открит адресът му. Тази директива се занимава точно с тези случаи, прави един строго определен ред под надзора на министъра на културата за едни издирвателни процедури, така щото ако се докаже, че наистина авторът е неизвестен и не може да бъде открит, да се даде възможност да се влезе в тази терминология „осиротели авторски права”, „осиротели произведения” и да се даде възможност те да получат наистина обществен достъп.
Това е с две думи смисълът на тази директива, тя е крайно необходима, Вие сама казахте, че ние сме застрашени от една сериозна глоба и вече сме в процедура на такова наказание и се надявам и благодаря за съдействието, че общо взето, бързо се действа и влезе в Комисия законопроектът. Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-заместник министър. Бих искала само да информирам колегите, че същият текст, който днес е предмет на нашето разглеждане, вчера е бил одобрен единодушно от колегите ни в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания по така изложените от господин Банов мотиви по законопроекта. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на културата! Вече стана ясно, че сме в процес на забавяне. Аз ще припомня, че миналата година Комисията по културата и медиите прие в свое заседание единодушно предложеното транспониране, но заради прекратяване на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание не се стигна до разглеждане в зала, което вече беше подчертано от нашия председател.
Ние като представители на парламентарната група на БСП-Лява България подкрепяме предложения законопроект, тъй като ние наистина сме в една ситуация, в която България е допуснала да не спази срока и при сега стартиралата процедура за нарушение от Договора за функциониране на Европейския съюз, фактически ни поставя в доста неблагоприятна и неудобна ситуация.
Вече бяха изразени от господин заместник-министъра основните мотиви защо се налага да приемем този законопроект. Аз обаче искам да прибавя още нещо, че в процеса, когато бяха внесени текстовете по транспонирането на европейската директива за осиротелите произведения, още веднъж се отвори възможност на организациите за колективно управление на авторските права и сродните права да предложат други изменения, допълнения - ние разполагаме вече с тези текстове, по които в предишни времена не стигнахме до консенсус. Имаше обсъждания, но не можа да се приеме общо решение.
Смятам, че предложенията са толкова много, че те биха могли да бъдат спокойно предмет на нов законопроект за изменение и допълнение. В този смисъл, доколкото ми е известно вече, е пристигнала в Министерството на културата още една директива № 2014/26 на Европейския съюз, която касае точно проблемите, свързани с правата на организациите за колективно управление на авторските и сродните права, чийто срок изтича на 10 април. Моето предложение е да обмисли Комисията по културата и медиите създаването на една работна група, защото този подход мисля че беше полезен в работата на предишното Народно събрание, която да се запознае с всички предложения, обстойно да ги обсъди и да предложи решения до Комисията по културата и медиите за тяхното въвеждане заедно с транспонирането и на новата директива.
Аз подкрепям предложения законопроект и предлагам да помислим и за всички онези предложения, които са до нас, и за новата директива, с оглед да не допуснем изоставане, което може да доведе до санкциониране на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Колеги, други изказвания, становища? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че не само е очевиден, но е очеваден фактът, че ние трябва да подкрепим този законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право, най-вече защото знаем, че е започнала такава наказателна процедура предвид забавянето на това одобрение.
Преди всичко искам да кажа, че самият законопроект, бих казал, че е доста всеобхватен. Това, което като философия на мен ми харесва, е, че той създава възможност за достъп до култура. Аз смятам, че дефицит на нашето общество всъщност е възможността за това гражданите да бъдат не само информирани, а да имат възможност за достъп до култура, включително и чрез различни съвременни способи, методи, свързани с дигитални средства, комуникации и т.н. Смятам обаче, че между първо и второ четене самият законопроект трябва да бъде доста широко обсъден, да бъдат въвлечени най-различни заинтересовани страни, за да може в крайна сметка ние да търсим баланс конкретно между авторите и производителите на културни индустрии, от една страна, и от друга страна – ползвателите, в това число кабелни оператори, телеком, интернет доставчици и т.н., защото знаем, че в сегашното състояние много често там възникват доста големи противоречия, губи се време и т.н. Тъй че това е моята препоръка – да има широко обществено обсъждане.
От друга страна, също така трябва да имаме предвид при обсъждането на закона тази промяна на бизнес модела за достъп до култура, където много често авторското съдържание в последно време се разглежда не толкова като продукт, колкото като услуга. Това също трябва да го имаме предвид от гледна точка на промяна като цяло на бизнес модела.
Тъй че аз смятам, че действително ние трябва да подкрепим този закон, но трябва да имаме предвид между първо и второ четене тези бележки, които направих. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Колеги, други изказвания? Госпожо Церовска, заповядайте.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Ние също ще подкрепим законопроекта не само за да спазим европейската директива, но за да подкрепим правото на авторство и най-вече за да може през училища, през филмотеки, през библиотеки национално значимите произведения да бъдат защитени и да бъдат широко разпространени в нашата страна.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Ние също ще подкрепим този закон, за да не влизаме в наказателна процедура. Аз мисля, че той е много нужен. И тук съм съгласен с господин Иванов, че трябва да има обсъждане. Ето пред мен е писмо от Асоциацията на телевизионните продуценти, които са намерили член, който има обратно действие, назад във времето за изплащане на авторски прави, което е доста рисковано в правото да се въвеждат такива закони. Те цитират чл. 71, ал. 5, тоест наистина по-широкото обсъждане в максимално кратък срок мисля, че е задължително. Иначе го подкрепяме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, колега.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Уважаеми колеги, Движението за права и свободи ще подкрепи така внесения законопроект с оглед на това, че за първи път може би се задава в общественото пространство някаква критериална база по отношение на така наречени осиротели произведения, създава се възможност за намиране на… Тъй като този проблем докато съществува в обществото, не малка част от хората на изкуството не винаги намират куража в себе си да създадат дадения продукт, да го представят като продукт. Този закон решава този проблем. Още повече, урежда авторските права и той е, така, аплодирам, както виждам, от доста присъдружни организации – „Музикаутор” и други. Заради това ние го подкрепяме. Мисля, че има терен за развитие, тъй като в гражданските организации, които имат интерес по отношение на авторското право, създадени и определени и други критериални бази по отношение на авторското право, с които нашата комисия може да се запознае, евентуално впоследствие да предложи изменение и по отношение на закона.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, колега. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз отново ще бъда много кратък. Мисля, че макар че законът е закъснял, той е едно допълнение. Ние имаме може би един от най-добрите закони за авторско право в европейската общност и мисля, че с това допълнение към този закон ние вече ще влезем абсолютно в европейските норми и директиви. Така че максимално бързо това нещо трябва да се случи. И аз искам да направя едно предложение да дадем в рамките на един разумен срок да се разгледа от една комисия, която можем тук да предложим, и всички допълнения и изменения, защото те са страшно много, като гледах, почти всички асоциации са дали своите предложения, максимално бързо, за да не влезем в една такава процедура, че да имаме наказателни санкции от страна на Европа.
Така че предлагам в рамките до един месец ние това нещо да го решим като въпрос. Също ще подкрепя естествено този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Господин Банов, предполагам, че Вие може да допълните нещо към мненията, които чухте, но все пак ми се иска да направим едно разграничение в нашите стъпки, а именно, от една страна, на нашето внимание е текстът, по който няма забележки и очевидно той е въпрос, който има характер на спешен за приемане и за неговото присъствие в нашата нормативна уредба. От друга страна, се чуват изключително ценни мнения, позиции, предложения за обществена дискусия, за включване на организации представителни изобщо, които имат съображения и предложения към Закона за авторското право, и аз мисля, че ние не бива да смесваме двете процедури, а именно да бързаме с обществена дискусия и да бързаме с някакви други промени, е общо взето вероятно да допуснем отново някакъв компромис.
Така че, призовавам ви ние да си свършим работата по внесения от Министерския съвет законопроект, той да бъде факт и да не подлагаме на риск нашите ангажименти, а всички въпроси, които наистина имат друг характер, касаят уреждане – понякога и технологично, но не само, и концептуално - в закона, да бъдат наистина внимателно огледани, след което ние да излезем с един нов законопроект за изменение и допълнение на закона, който да има различно качество.
Други колеги народни представители има ли, които биха искали да вземат отношение?
Аз бих искала да дам знак, че днес гост на нашата комисия е проф. Георги Саракинов, който е корифеят на българската правна наука в областта на интелектуалната собственост и да го помоля да ни обогати със своето мнение, защото мисля, че то ще бъде ценно както за колегите, така и за гостите. Заповядайте, професоре.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Вие ме представихте достатъчно. Тук е един тесен въпрос и много ясно очертан. Известно е какво е дигитализация, няма нужда аз да я казвам, и се забелязва отдавна, че извън европейски богати държави дигитализират това, което съдържат техните библиотеки и архиви, без да се смущават от законите за авторското право, които и в техните държави ги има. В Европа респектът към закона по принцип е по-висок и тук се стесняват държавниците в европейските страни да вършат това и това се сочи като един от елементите, че Европа изостава. За да се преодолее това, Европейският парламент преди две години е приел тази директива, с която освобождава местните органи в европейските държави, там, където е безнадеждно, не може да се намери авторът или изобщо не се знае кой е авторът, а то много такива не само до книги и романи, има статии, особено важно статии по разни бюлетини, списания, не винаги пише, а и да пише, какво значи Иван Василев преди петдесет години написал нещо – кой е той, къде е. Много такива проблеми има, които просто пред формалните пречки трябва да се отстранят. Това очевидно е наложило тази директива, щяхме да я приемем още преди една година, аз съм участвал в написването й. Причините се знаят, парламентът точно тогава бе разпуснат.
Така че аз мисля тук съвсем спокойно и без никакво колебание може да бъде гласувано и то колкото се може по-скоро. А това че има предложения най-различни други, добре е, но тяхното разглеждане би отнело една година най-малко. В какво положение глупаво ще изпадне Република България, ако не приема нещо, което всъщност е лесно за приемане, то няма нищо спорно тук. Има дребни предложения – надлежно ли ще е търсенето, или щателно, въпрос на дума, или старателно. Такива са, те лесно се отстраняват. Какво ще правим работни групи, сложни процедури? Езиковите въпроси могат лесно да се отстранят, а други проблеми аз не виждам тук.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Ще търсим ние от Комисията Вашите съвети в работата, която ни предстои.
Други изказвания и предложения по точката, която разглеждаме? Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ, изпълнителен директор на „Музикаутор”: Всъщност творците се оказаха да кажат няколко неща вчера, не знам дали ги чухте. Опитваме се да го направим от година и половина. Професор Саракинов, както го представихте, каза, че няма други генерални неща, само че липсват елементарни срокове в едни процедури, които той самият е разписвал, и не е коректно да се каже, че една такава процедура би могла да работи, защото ние сме адресирали множество искания до стоящия тук близо до мен вляво господин Дамянов да се придвижи такава процедура и липсата на срок всъщност поставя министъра на културата в невъзможността да вземе решение. Поставянето на един срок е нещо елементарно, то не предполага особена дискусия, свикване на групи и нещо специфично, което би натоварило приемането на закона.
От друга страна, госпожа Бояджиева допусна една неточност преди малко, като ви каза, че директивата, която предстои да се транспонира в закона, ще се случи през април месец. Да, април месец, но 2016 г. Много е важно това нещо да се каже. Това са четиридесет текста, които ще бъдат предложени на вашето внимание, ще ви ангажират доста активно и ако вие отложите приемането на още три-четири предложения за този период, аз със сигурност ще кажа, че за мен това няма да е комфортно и лично ще се постарая общественото внимание да бъде насочено върху това, че се игнорира, пак казвам, решаването на едни семпли въпроси. За мен е важно да има реформа в тази сфера, защото много дълго време ние чакаме – затова са и толкова много предложенията.
Ще помоля от гледна точка на авторите нашия председател господин Ясен Козев да каже две думи, защото е важно да се чуе и тази гледна точка.
ЯСЕН КОЗЕВ: Благодаря. Здравейте всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията! Аз ще бъда даже по-кратък, казвайки че е много добре да бъдем в синхрон със западноевропейското законодателство, касаещо Закона за авторското и сродните му права, и, разбира се, да се съобразяваме със сроковете, които ни поставят. Но и не само, защото в такъв случай ще се превърнем в един орган, който решава само когато му е поставен срок и му е указано точно какво. И в контекст на промените, които културната гилдия поиска, които са същите, които се разглеждат от две години на тази така наречена кръгла маса, не са нови и изненадващи – респект към авторитета на господин Саракинов, но не смятам, че липсва ресурс или пък е нужен срок от така наречения едногодишен, за да може да бъдат решени тези въпроси. Промените, които те биха внесли, ще бъдат крайно позитивни и за културата изобщо. Като казваме „Музикаутор”, не означава само автори, тук в случая има обединяване на повече гилдии, на повече интереси. И, разбира се, това съвсем директно касае икономиката. Достатъчно се изговори в последните няколко дена по този въпрос.
Като резюме, моля да вземете под внимание следното. Да не се превръщаме в орган, който решава нещо само когато е крайно нужно, когато е поставен срок и над него виси заплаха от санкция. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Виждам, че дава знак и господин Меликов. Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Здравейте, благодаря ви много. Мехти Меликов, изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори АБРО. Ние оповестихме нашето становище в подкрепа на законопроекта в обхвата, в който е предложен. Подчертахме, че внасянето на този законопроект е естествен завършек на един процес на съгласуване в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост към Министерството на културата с участието на цялата авторско-правна общност. Министерството на културата – позволете ми да изразя и благодарност – се старае да внася законопроекти при предварително постигнато ниво на съгласуваност сред заинтересованите организации. В този смисъл считаме за порочни практиките на натиск върху народните представители в съкратени срокове и с една риторика, която е, разбира се, много достъпна, донякъде, бих казал, популистка да приемат на бърза ръка текстове, по които не е постигнато ниво на съгласуваност и да ги вкарват непосредствено на вашето внимание, поставяйки ви като заложници на собствената си кауза.
Предвид вчерашния концерт, който беше обявен като събитие, което не е протест, то беше съпроводено с публична риторика на някои от лицата на музикалната общност, специално на „Музикаутор” в Българската национална телевизия в „Денят започва с култура”, видяхме Васил Гюров и Калин Вельов, които изразиха плановете на музикалната индустрия и на организаторите на този своеобразен концерт-протест, в частност казаха, че в периода, в който се обсъжда законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права за осиротелите произведения (тоест в момента) да се приложи натиск от страна на културните среди за приемане и на предложенията на „Музикаутор” и други полезни за творците изменения. Бяха призовани културните дейци да действат активно, като се планира натиск върху Министерството на културата и Народното събрание. Смятаме това за изключително порочно, предвид факта, че защитата на правата на една гилдия се отразява на правата и възможностите на друга гилдия и всички заедно сме в една авторско-правна лодка на културните и творческите индустрии и се опитваме да работим, съобразявайки взаимния си интерес. В тази връзка има сериозно и активно сътрудничество в рамките на Министерството на културата, в тематичните работни групи при подготовка на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права съответните предложения, независимо от кого са направени, да срещнат всички заинтересовани страни, за да сме сигурни, че тези предложения са балансирани, пропорционални е не фаворизират едни правоносители за сметка на други или за сметка на ползвателите, което би било особено опасно. Говорейки за икономиката, точно радио- и телевизионните оператори, при това търговските дружества са гръбнакът на една такава икономика и те трябва да имат възможност да съществуват в балансирана и пазарна среда. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Колеги, аз бих искала само да кажа, че дори и тази кратка дискусия показва, че този въпрос не бива да се решава бързо и едва ли решението е лесно. Така че, моля наистина да си припомним това, което в началото на днешното заседание цитирах от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно, че предложения, която противоречат или излизат извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат, не се гласуват. Ние имаме текст, който е много конкретен, много ясен, има много точна цел на неговото внасяне в този момент и разглеждане от Комисията. Държа да подчертая, че на събитието, което беше организирано вчера пред Народното събрание, ние от Комисията по културата и медиите бяхме, уважихме го, по този начин дадохме ясен знак, че въпросите, които се поставят, предложенията, които се подготвят, са важни за нас, ние ги чуваме, имаме разбирането за необходимостта да бъдат разгледани. Но държа също да подчертая, че ще следваме нормалния ред на работа в Народното събрание, в Комисията и съответните процедури, така че работата на народните представители и позициите, които те заемат, и съответното гласуване да бъде в съответствие и в проекция на това, което е поставено на вниманието им и да не се смесват въпроси, които от гледна точка на технологичен характер или на концептуален характер могат да бъдат в различно време разглеждани.
Колеги народни представители, има ли мнения? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря за предоставената ми възможност втори път да кажа нещо, което е наистина изключително важно. Според мен като Комисия по културата и медиите ние сега наистина трябва да направим всичко възможно да влезе в дневния ред (разбира се след гласуване), защото е важно. Това забавяне мисля, че няма да донесе нищо добро. И в този смисъл аз също разграничих в моето изказване, че има предложения, че има нова директива и трябва да продължим да работим. Но сега това, че не успяхме в края на Четиридесет и второто Народно събрание, аз лично съм правила предложения в зала да влезе в дневния ред, но това не се случи, мисля, че не бива да пропускаме още време. Според мен този законопроект е ясен и можем да се обединим и той да влезе за обсъждане в Народното събрание.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Наистина бих искала да се ориентираме към приключваме на дискусия. Надявам се коректно и кратко да добавите към това, което вече имахте възможност да изложите. Заповядайте.
ЯСЕН КОЗЕВ: Ние ще си разделим краткото време на две. Малко агресивно ще прозвучи, но за сметка на това ще е съвсем кратко. Това, което господин Мехти Меликов каза, за мен си е чиста спекула. Ще ви припомня защо. Преди две години на тази маса конкретно тези предложения, за които говорим и концерта, бяха приети и от АБРО, включително и от БАККО. Имаше други членове, като примерно чл. 21, където имаше спорове действително. Те обаче не присъстват в тези предложения днес, пак повтарям.
И другото нещо, което ще завърша с въпрос. Вие казахте, не трябва бързо да се решава, но аз не зная според Вас какво означава бързо.
И още веднъж се извинявам, нека не звучи агресивно това, но нас ни боли. И сметките го показват.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, благодаря ви. Нека да кажа съвсем ясно, че това, което в момента се случва, в крайна сметка е началото на една обществена дискусия. Предполагам, всички сте убедени, че тази обществена дискусия трябва да се проведе в една атмосфера, в която всички участници да бъдат подготвени и да бъдат с нагласата, че участват в нея с цел да стигнат до решение. Това не означава в този момент ние да използваме каквито и да са квалификации и аз наистина вярвам, че в Комисията по културата и медиите в Четиридесет и трето Народно събрание няма да работим под натиск, няма да бъдем агресивни един към друг, ще търсим работещи решения в дух на взаимно уважение. Това е моето потвърждение и към Вас. Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Това, което искам да посоча, е, че е изключително трудно да се постигне съгласувано решение с една асоциация, която защитава интересите на телевизионни и радиооператори за материя, която касае концерти, за материя, която касае публично изпълнение на музика в заведения, в ресторанти, в хотели. И ако ние искаме да постигнем по една такава материя съгласуваност с една такава асоциация, ами изисквайте тяхното мнение по въпроси, свързани с енергетиката, те могат да се изкажат и по въпроси, свързани с образованието. Няма да продължавам, просто ви насочвам мисълта в каква посока, по какъв начин са се развивали нещата и защо се налага да действаме по този начин. Това не е притискане, това не е натиск, това е форма и начин да покажем колко е наболял един въпрос и как търсим конструктивно решение за него. Не искаме да бъде неглижиран.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Аз ще се обърна към заместник-министър Банов с един апел и с предложение, тъй като за да стигнем до работещи решения това трябва да стане, разбира се, в партньорство с Министерството на културата. Господин Банов, Вие, предполагам, бихте могли да изразите мнение и, надявам се, готовност да започнем работа по тази проблематика, която беше предмет на дискусията, която до този момент се случи. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, аз не мога да не се съглася с това, че след като е започнала процедура по наказание, всяко едно забавяне по приемането на тази директива и една хипотеза да бъде наказана държавата с една много солидна глоба, би било изключително неприятно. В същото време съм длъжен да изразя своята подкрепа, както и на Министерството на културата по повод другите искания, касаещи промени в закона. Те са много ясни, много категорични и в известна степен Министерството на културата вече работи по тях.
Разбирам колегите – позволявам си да кажа колегите, защото и аз съм режисьор и така ги чувствам – разбирам колегите, това, което мога аз да препоръчам на всички с оглед на това нещата да се случат и в същото време да бъде спазен добрият тон, предлагам наистина да се премине към приемане на директивата и да се премине към директни действия – формални и неформални – по посока на обсъждания с оглед на вкарване на останалите предложения. Това като процедура – извинете ме – не съм много запознат, но според мен не е много невъзможно. Както приемем тази директива бързо и спешно, така след това веднага да го отворим пак, за да вкараме нов законопроект. Министерството на културата, пак подчертавам, категорично стои зад тези точки и клаузи за промени в закона. Те са много ясни. Разбира се, че ще бъдат обект на обсъждане, разбира се, че всички страни трябва да си кажат мненията, но ние сме убедени, че трябва да вървим към промяна в закона.
Моля моите колеги и приятели да се съобразят с това, че едното не бива да се смесва с другото, защото ако ние закъснеем и минем в някакви дебати, ще бъде отвратително да понесем такава глоба. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Предлагам наистина да преминем към приключване. Има ли нещо съществено, което бихте добавили към дискусията? Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Ние от авторско-правния сектор влизаме в положение и на новото ръководство на Министерството на културата, и на членовете на Комисията, особено на новите народни представители в нея, които в предишното или в по-предишното не са участвали. Разбирам, че виси глоба над Република България предвид на това, че кой знае защо в културата, въпреки че срокът, който имаме, е 24 месеца да подготвим промените, ние започваме работа винаги, когато е изтекла поне една година. Пожелавам на всички това повече да не ни се случва. И въпреки че срокът е изтекъл, имам да казвам нещо съществено. Така или иначе, вие ще го гласувате, вие носите отговорност. Ние точно след като го приемете, ще искаме корекция. И ще кажа защо. Тъй като вие не сте длъжни, особено по-голямата част, да ми вярвате като на експерт, аз съм се приготвила и ще цитира проф. д-р Виолета Цакова, научен секретар на УНСС и втори човек в Центъра за интелектуална собственост на УНСС, който при предишното правителство на ГЕРБ спаси правителството с една аргументирана разработка, защо, първо, то е подписало така наречената скандална АКТА, пък после се отказало от подписа си.
Искам да кажа следното. Това, което четем днес като текст, благодарение на Народната библиотека, Библиотечната асоциация и т.н., колеги, те са направили някакви терминологични уточнения, които са много важни обаче в правоприлагането и за да не затрудняваме съдебната система. Но имайте предвид, че това, което твърди проф. Саракинов, няма нищо общо с истината и трябва да се помисли за ограничаване на правата за свободно ползване, защото, първо, в цяла Западна Европа частните вузове, отдавна дигитализирани библиотеки ползват, но библиотечните карти, с които студентите от Оксфорт ползват библиотеката на Кеймбридж, се плащат от техните университети и тяхната такса. И парите отиват при правоносителите. Тоест авторите на научни произведения. И нашите автори на научни произведения изобщо не подозират какво им се готви с този закон, защото той не е съгласуван с Българската академия на науките и не е съгласуван вероятно с Министерството на образованието и науката. Те ще бъдат ощетени. В 2003 г., когато работната група, която правеше промените, се ръководеше пак от проф. Саракинов мисля, от 15 възможни случая за свободно използване на произведения – законът влезе в сила на 1 януари 2003 г., Европейският съюз беше задължил всички европейски държави членки (ние не бяхме още) да въведат едно-единствено право за задължително безплатно ползване от всички потребители и институции.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, наистина нека се придържаме към времето.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Всички останали 14 не бяха задължителни. В България те се въведоха всички, без изключение, поради което правата се поделиха между потребители и автори. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги народни представители, има ли други изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, №402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
Колеги, моля който е „за”, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Да благодарим на заместник-министър Банов и неговия колега от Министерството на културата.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред – Разни.
Уважаеми колеги, бих искал да ви информирам в точка „Разни”, че в Комисията са получени писма, които, разбира се, са ви изпратени по електронната поща от „Мрежа за свободно слово” и фондация „Медийна демокрация”, Асоциация на европейските журналисти в България и отворено писмо на Български медиен съюз, с които вие, предполагам, сте се запознали, както и предложение от господин Кин Стоянов, което сте получили от него на служебната поща.
Бих искала също да ви информирам за приятно събитие, което предстои – официалното откриване на Двадесет и четвъртият международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” е на 30 януари 2015 г. от 18 ч. пред Двореца на културата, гр. Перник.
По точка „Разни”, колеги, има ли други изказвания или мнения? Няма.
Благодаря ви. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията. Желая ви приятен следобед!

(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова