Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
12/02/2015
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015г.
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
На 12 февруари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015г.
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Получили сте дневния ред по електронната поща.
Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Подлагам на гласуване дневния ред. Моля, който е „За“ да гласува – 15, „Против“- 0, „Въздържал се“ – 0.
Дневният ред на днешното заседание е приет!
* * *
По точка първа от Министерството на културата присъстват: господин Петър Миладинов, държавен експерт в отдел „Международна дейност”, и госпожа Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Нематериално културно наследство”- Добър ден!
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Людмила Василева, началник отдел в дирекция „Съобщения” – Добър ден!
Колеги, съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз Министерският съвет приема Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 2015 г. Тази годишна програма се разглежда ежегодно. По Годишната програма ние трябва да вземем отношение по точките, които касаят културата и аудиовизията.
Сега давам думата на господин Миладинов, за да представи Годишната програма. Накратко, господин Миладинов, защото колегите ми са запознати предварително.
Точка 1:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.), № 502-00-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29.01.2015 Г.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви представя Годишната програма в частта култура. Както госпожа председателят каза, имате основния текст. Това, което искам само да допълня, е, че Годишната програма е изработена на база на приоритетите в програмата на Европейската комисия, както и на председателствата, които са в момента. Искам да кажа също така, че Работният план за култура 2015 -2018 г., по който ние започваме сега да работим, напълно отговаря на приоритетите на Република България в областта на културата и аудиовизията. Освен това също да допълня, че ние ще продължим нашата работа по секторната програма „Творческа Европа”, която е за култура и медии, както и по програмата „Европа за гражданите”. Ще търсим, разбира се, и други възможности за финансиране на културата в други секторни програми, които са свързани с други политики на Европейския съюз. Благодаря ви.
Госпожо Бонева накратко ще представи и аудиовизуалния елемент.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В частта аудиовизуални въпроси, както сте забелязали, няма конкретно досие, което да бъде разглеждано по време на двете предстоящи председателства, но 2015 г. е знакова за Директивата за аудиовизуални медийни услуги, защото точно през тази година ще започне едно преразглеждане, предстои вторият доклад от Директивата и затова Министерството на културата отбеляза като основен елемент за Годишната програма именно това преразглеждане.
При преразглеждането Комисията предвижда консултации с всички заинтересовани страни, които да откроят съответно въпросите, които са дискусионни относно прилагането на Директивата. Това е и причината да посочим през 2015 г. като задача за Годишната програма именно прегледа на Директивата.
Другите хоризонтални въпроси, свързани с медиите, които продължават да текат при всички председателства, това са медийната грамотност в цифрова среда, медийният плурализъм и свободата на медиите и защита на децата в онлайн среда продължават да бъдат актуални и през 2015 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Миладинова.
Госпожо Василева, вие имате ли да добавите нещо към това кратко експозе? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Здравейте на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в областта на телекомуникациите има две законодателни предложения. Едното предложение е за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни и съобщителни услуги за изграждане на континентална мрежа. Това предложение е много оспорвано и след дълго обсъждане беше редуцирано до две теми: роуминг на цената на националните мобилни услуги и мрежова неутралност.
В този случай премахването на надценката за международни роуминг повиквания е приоритет на Европейския парламент. Мнозинството държави членки, включително и нашата страна, подкрепят по принцип целта, но се опасяват, че премахването на надценката за роуминг ще доведе до повишаване на националните цени, където би могло да се скрие този разход, който се иска да бъде премахнат. Засега се постигна съгласие да се въведе малка квота на услуги в роуминг на цената на националните услуги, след което операторите да могат да налагат надценка, не по-голяма от тавана на цените на едро, определени с действащия Регламент за роуминга.
По отношение на мрежовата неутралност се постигна съгласие в Регламента да залегнат само основните принципи. Все още се обсъждат предложения за конкретни законодателни разпоредби.
Второто законодателно предложение е за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор. Работата по това предложение започна още в началото на 2013 г. в рамките на Ирландското председателство, като в представения н юнския съвет през 2013 г. доклад за напредъка са посочени основните въпроси, повдигнати от някои делегации – използването на стандартите, обхвата, правното основание, както и разходите и ползите от прилагането на предложението.
На заседанието на Съвета от 6 юни 2014 г. беше отбелязан текущият статус на досието и възможността за предприемане на по-активна работа след приемането на съответния европейски стандарт в края на февруари 2014 г.
Преди края на мандата си Европейският парламент прие позиция на първо четене още през февруари 2014 г. По време на Италианското председателство досието бе обсъдено в работната група през м. октомври 2014 г. Въз основа на коментарите на държавите членки Председателството предложи изменен текст, който предлага компромисни решения относно обхвата на Директивата, изискванията за достъпност на уебсайтовете, презумпция за съответствие и стандарти, мониторинг и докладване, делегиране правомощия на Европейската комисия, срокове за транспониране и преглед на резултатите от прилагането на Директивата.
Предложените компромисни решения на главните дискусионни елементи на проекта на Директивата са в положителна насока. Разширяването на обхвата на Директивата така, че да включва сайтовете на всички обществени органи с цялото им съдържание, от една страна, ще позволи по-пълно да се постигнат целите на директивата, но от друга страна – ще изисква повече средства и по-дълги срокове за реалното им изпълнение. Необходимо е да се търси баланс между желанията и възможностите, така че да не се отлага прекалено дълго достъпът на хората с увреждания поне до най-необходимата информация и услуги, предоставяни от уебсайтовете на органите от обществения сектор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Василева.
Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси, ако имате по така представените кратки експозета. Не виждам желаещи.
Позволете ми, колеги, на основание чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в кръга на компетентност на нашата комисия в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции.
Първо, пакет за цифровия единен пазар. Пакетът предвижда да включва наред с други законодателни предложения актуализирането на правилата за авторското право.
И второ предложение, преглед в средата на периода на Стратегията „Европа 2020”. Това не е законодателна инициатива, свързана с подобряване и актуализиране на Стратегията, но е важно ние да имаме отношение към динамиката на развитие на този процес.
Други предложения има ли, колеги? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам по-скоро въпрос, свързан в плана в частта култура и това е свързано с твърдението, че ние трябва с особено внимание да следим приложението на Работния план за култура 2015 -2018 г., защото това съвпада с председателството на България. Този работен план доколко е развит, доколко България има заявени интереси вътре, как е включена вътре? Може ли малко по-подробно да разясните за този план?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Миладинов.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Да, разбира се, планът беше приет в края на миналата година. Както споменах в началото, в него има четири приоритета. Единият е достъпна и приобщаваща култура, вторият приоритет е културно наследство, третият приоритет е културни и творчески сектори като източник на иновации и четвъртият приоритет е насърчаване на културното многообразие, културата във външните отношения на Европейския съюз и мобилността.
Общо взето всички тези теми са важни за нас и са част от националната ни политика. Ако имате желание да разгледате по-подробно съдържанието на плана, той е публикуван на страницата на Министерството на културата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Само един доуточняващ въпрос. Някакви законодателни инициативи нужни ли са в тази посока? Нещо предвиждате ли?
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Както знаете, в областта на културата Европейският съюз има ограничени компетенции и не се предвиждат, поне на европейско ниво, такива инициативи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, други предложения или въпроси? Няма.
Ако няма други предложения, моля да гласуваме Годишната програма с така направените предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За -15, против и въздържали се – няма.
Благодаря на колегите от Министерството на културата и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Приятна работа ви желая!
Колеги, преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ НА ПРОЕКТ НА БАН „ВЪЗГЛЕДИ ЗА ОСНОВНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ” В ЧАСТТА, КАСАЕЩА КУЛТУРАТА, ДУХОВНОСТТА И МЕДИЙНАТА СРЕДА.
Мисля, че тази втора точка е интересна за всички нас поради една изключително важна причина, най-малкото че нашата комисия, след като създаде според мен повод за благородна завист у всички колеги с атмосферата на толерантност и конструктивност, в която работим, сега работим за надграждане на интелектуалния капацитет. Именно заради това поканихме днес тук акад. Воденичаров. Благодаря Ви, че приехте поканата да представите идеите, тезите на Българската академия на науките. Надявам се, че и конкретните предложения, които ще отправите към Комисията, ще бъдат полезни за нас и в хоризонта на 2015 г., но и на 2018 г., в който ние работим. Позволете ми да кажа, че дефицитът на хоризонти в политическата и обществената работа е нещо, с което трябва да се справим всички заедно. Ще бъде безценно.
Заповядайте, акад. Воденичаров, за нас е чест!
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Благодаря за поканата. Вие сте първата комисия, която кани Академията да каже малко повече върху тази книжка и се радвам, че вие предварително сте видели това, което ще искам да беседваме.
Първо, искам да ви кажа, че Академията на науките още от нейните създатели, а и в момента, има три мисии. Първата е национален изследователски център, след това е център на духовността на България и в момента се стараем да бъдем експертният център на държавата. Българската държава през последните няколко десетилетия загуби един независим нелобистки център за експертност и явно, че Българската академия на науките ще трябва да изпълни и този дълг към обществото.
Защо седнахме да работим върху тези възгледи? Намираме се на едно красиво, но неспокойно място в София до Народното събрание и точно преди година и нещо, когато бяха големите вълнения, когато вълните на омразата заливаха столицата, помислихме си, че енергията на нацията да се влага в едни такива недобри отношения трябва да бъде пренасочена към нещо друго. Ние сме може би единствената държава в Европейския съюз, която не е дискутирала и няма поставени цели за следващите 25-30 години. Аз се извинявам, ще дам пак няколко примера за някои други държави, може би вие вече ги знаете добре. Например Южна Корея преди 30 години е била по-бедна и от много африкански държави, две трети от територията са гори и скали. И са тръгнали от нулата, но са седнали и са си поставили какви да бъдат целите. Сега знаете каква е Южна Корея. Освен това тя иска след десет години да бъде осмата или деветата държава по брутен вътрешен продукт. Не искам да говоря за Сингапур, не искам да говоря и за други държави.
Седнахме и си помислихме какво трябва да се направи в България. Да се направи първо една дискусия, да се чуят различни мнения, повече хора да станат съпричастни към това обсъждане и да се чувстват автори, за да вложат след това усилията си за реализация. Предложили сме този материал на всички парламентарно представени групи и на ръководството на Народното събрание. Вече една от групите проведе такова обсъждане в Пловдив. Имаме обещание от ръководството на Народното събрание, че в скоро време част от тези неща ще бъдат обсъждани. Наистина България ще има полза, ако това Народно събрание направи един такъв документ, който всички следващи, които ще понесат тегобата да управляват тази държава, ще знаят кои са целите.
Според нас нашият проблем е, че ние не надграждаме. Ние всичко започваме отначало, а хората, които са успешни, са тези, които надграждат. Нека да помагаме на тези, които ще управляват държавата оттук нататък, да надграждат. Защото сега в момента съм във вашата комисия, която е може би единствената комисия в това Народно събрание, на която още в името са посочени областите култура и медии. Това наистина според мен е много важна комисия и вие сте поели една голяма отговорност, защото въпросът с духовността в България се нуждае от укрепване и възвръщане на това, което е било.
Аз ще си позволя да ви прочета, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз през 2006 г. са приели Референтна рамка за ключовите компетентности, необходими за удовлетворител на личността и социална реализация на индивида в бъдещото общество. Определени са няколко групи умения, знания, способности и общи компетентности, които гражданинът на бъдещото общество трябва да притежава. Между тях са: комуникация на родния език, математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки, усет за инициативност и предприемачество и не на последно място, усет за културата и начина на изявяване. Това нещо е много важно, не само защото е в документ на Европейския съюз, но е важно за всички нас.
За да се усвои тази ключова компетентност, основна роля ще изиграе образователният процес, който ще създаде хората на бъдещото общество. Ние си мислим, че е крайно време да бъде разработена една национална културно-образователна програма. В нашите училища ученици и след това във висшите училища студенти нямат възможности да се запознаят с музикалната култура, драматичните изкуства и още много други съпътстващи тях. Аз не знам сега дали в училищата имат достатъчно часове по пеене, по рисуване, по драматично изкуство и т.н., но явно че е хубаво да помислите за създаване на една такава национална културно-образователна програма. На децата някак си не им даваме възможност да се запознаят с това, което съществува.
Академик Антон Дончев има една мисъл, която е вътре в книжката, че всъщност културата са очилата, през които човек гледа и опознава света. И ако тези очила са замътени, явно че той не може да разбере това, което го обкръжава.
Аз искам да започна с няколко виждания на колеги от Академията, които работят в тази област. Аз съм машинен инженер и затова ще се опитам да изразя мнението на колегите, които са специалисти в тази област.
Първото належащо нещо е бързо създаване на нов закон за българските читалища. Тази прекрасна традиция за българските читалища някак си ние сме я изоставили и всички сме свидетели какво се случва с тези читалища. Не само в големите градове, и в по-малките градове, и в селата читалищата играя изключителна роля. Държавата стана мащеха за тях. Трябва да се помисли и за финансирането в тези читалища не на глава, а на тези, които са успешните.
Нещо, което много пречи в тази област, е, че трябва да бъде променен Законът за меценатството и дарителството. Трябва да се разреши на еднолични търговци и частни лица да ползват известни привилегии, може би данъчни, при дарения и спонсорства в областта на културата. Всички вие знаете, че в развитите страни тези меценати са освободени от данъци, това им се приспада като разходи. Има в България много хора, аз познавам успешни индустриалци, не искам да употребявам имената им, които дават пари за книги, за читалища, за културни събития, за паметници. Ще имате проблеми с Министерството на финансите, но все пак вие сте духовният потенциал на това Народно събрание, мисля, че ще успеете да го направите.
Друго нещо, върху което е хубаво да помислите, е да бъде създаден Национален културен фонд „Развитие”, който да бъде създаден на основата на частни дарения и да помогнете част по-скоро да се направи един действащ закон за публично-частно партньорство. Предишното Народно събрание на първо четене спря този закон, който наистина беше неефективен. Без един такъв закон за публично-частно партньорство, първо, не може да се помага на културата, второ, не може да се помогне и на науката и образованието. Аз например в момента в Академията ще бъда осъден, ако седна да направя някакви връзки с някой индустриалец или някой производител с отдаване на помещения или със съвместни проекти. А ако се създаде един такъв културен фонд „Развитие”, всички национално значими проекти в областта на културата, пътуванията в чужбина на изложби, на галерии, грижи за културно наследство, ще се намери един добър начин за решаване. Явно че бюджетът за нищо не стига, пък и го харчим неразумно, защото продължаваме да даваме на глава, а не даваме пари за определена цел и след това да потърсите резултатите, тези пари, дето сте ги дали, свършили ли са работа.
Според моите колеги Законът за закрила и развитие на културата изобилства с общи формулировки, с много думи, които не водят до конкретни действия. Дали са ми да прочета няколко неща, които може би ще вземете предвид.
В Глава първа, Общи положения, чл. 2 да се прибави към текста „Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитие на културата за срок от десет години, задължителна за изпълнение, независимо от смяната на правителствата.” На всички ви е ясно, че честата смяна на правителства непрекъснато променя настроенията в това направление.
В чл. 17, ал. 1. Органите и организациите за закрила на културата.
Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от министъра на културата. Затова тяхната дейност трябва да е в съответствие с Националната стратегия за развитие на културата и със съществуващите двустранни международни спогодби.
За финансовото подпомагане на културата се смята този фонд, за който говорихме. Някои си мислят, че евентуално трябва да се мисли за 1% от продадените билети от чуждестранни филми да бъде насочен към този фонд и процент от постъпленията от рекламите в електронните медии. Защото се има предвид, че много от рекламите се излъчват по време на предаване на произведения на изкуството и всъщност те са които привличат зрителите и рекламите се вмъкват вътре между тях, за да могат да се покажат.
Колегите виждат и проблем със Закона за филмовата индустрия. Чували са се гласове за пълната му отмяна и те молят за едно специално заседание на вашата комисия, на което да се обмислят някои промени, за да се избягнат неприемливи последици, затормозяващи филмовия процес в момента в България.
Колегите от Академията смятат, че има нужда от промени в Закона за културното наследство в частта за археологията във връзка с всички тези големи национални обекти, които в момента се реализират, като пътища, газопроводи и разни други, тук има и ваш член от Института по археология, който е патил от тази работа. Въобще всички задължения по Закона за обществените поръчки, когато става дума за спасител на археологични теренни проучвания, изключително пречат и затормозяват тази работа. Някой път се достига, поради темповете, които са дадени за реализиране на проекти, до унищожаване на археологични ценности. И само настойчивостта на археолозите е тази, която успява да спаси нещо или с молбата да се удължи още малко срокът за изследване, но археологическата дейност да е свързана със Закона за обществените поръчки, за това, че ние нямаме частни археологични сдружения, а всичките са държавни – или са в Академията на науките, или са в някои от университетите, или в Националния исторически музей, просто това е един нонсенс.
Има много примери, които не искам да ви прочитам и да ви затормозявам, но Агенцията за обществените поръчки използва заплахи, че ще има санкции от европейски одити, но не са известни документи в този дух. Никога досега български изпълнители не са глобявани за археология, докато има такива случаи в някои други източни страни, в които са осъдени хора за тази работа. Даже и Министерството на вътрешните работи е против провеждането на търговете за археологически изследвания.
Има и още едно голямо недоразумение. Учените археолози откриват чудеса по нашата земя. С много усилия и с късмет – защото нищо не става без късмет. След това, което е открито, се предава на общинските власти, които стават пълноправни стопани и които имат една-единствена грижа да печатат билети и да раздават билети. Никой не поема отговорността за съхранението и за разширяване на археологическите изследвания, защото това е много малка част от това, което е намерено. Трябва да се намери някакъв механизъм хората, които са участвали в откритието, по някакъв начин да бъдат въвлечени в стопанисването на това място. Не искам да изброявам много случаи, в които местните власти изобщо след това не ги допускат и им създават редица трудности за продължаване на археологическите изследвания. Както тук в една от главите, в която казваме, че искаме туризмът да стане индустрия и освен спа туризма въпросът с историческия туризъм е едно изключително перо.
Вчера имах една случайна среща с Негово Величество, който се беше прибрал от едно посещение в Камбоджа, където е бил Световният конгрес по туризъм и той е водил една от сесиите. Той каза, че някъде около 50 и няколко процента от държавния приход в Камбоджа идва от организиран туризъм. Приказвахме си, че ако всъщност културният туризъм в България намери държавната подкрепа, няма да бъдем като една южна съседка, където отиват на една гола поляна и казват: тук преди две хиляди години е била тази къща. Тези къщи са тук, те са видими на много места и с много малко усилия и Плиска може да бъде възстановена, и това, което сега в момента се намери по лота в „Струма”, това неолитно селище от преди осем-девет хиляди години, което е най-голямото в Европа, което изобщо показва, че от тези земи е тръгнала цивилизацията. Ами хората ще се избият да дойдат тук! Хубаво е малко законодателно да се направи опит тези работи да се подредят.
Много са проблемите, свързани с печатните издания. От отдавна издатели и автори си мисля, че ако се намали по някакъв начин ДДС за печатните издания даже с 5%, това ще освежи възможността за развитие и на печатни медии, и книги. И тази неравнопоставеност между печатни и електронни медии по отношение на обществените поръчки не е добре направена. Беше даже показано, че в този регламент в Брюксел, поправката се казва „Берлускони”, защото се твърди, че е приета с личния лобизъм на италианския премиер по неговото време заради неговите телевизии.
Повече няма да ви обременявам, но искам да ви кажа, че Българската академия на науките е на ваше разположени. С всичко, с което вие смятате, че можем да бъдем полезни, ние сме длъжни да дадем нашето мнение и да се надяваме, че то ще ви бъде полезно. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми акад. Воденичаров. Вие зададохте амбициозна програма на Комисията по културата и медиите дори в това първо наше съвместно заседание. От името на моите колеги изразявам готовност да получим конкретни предложения на вашите екипи по законите или промените в определени закони, които визирахте, и ви уверявам, че ще потърсим максимално широк консенсус в подкрепа на това те да бъдат внесени като законодателна инициатива. Защото нас всички ни обединява разбирането, че и духовното развитие, и културата, и медиите предполагат един по-широк консенсус и в никакъв случай не бива да бъдат жертва на определен конюнктурен партиен интерес, независимо от политическия формат, който в даден момент представлява в една или друга степен мнозинството.
Благодаря Ви още един път!
Колеги, имате думата за въпроси към акад. Воденичаров. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да задавам въпроси към академика, тъй като съм, както се казва, негов кадър, тук има конфликт на интереси. Искам да кажа на Комисията, вероятно госпожа председателката знае, че скоро при нас ще постъпи законопроектът за изменение на Закона за културното наследство, който се разработва вече пета-шеста година от три правителства и най-сетне са стигнали до някакъв резултат, който ще ни представят тук.
Въпросите, които повдига акад. Воденичаров, имат отговори, разбира се, те могат да се дадат веднага. Аз няма да се разпростирам надълго и нашироко, но например нещо, което е важно за Комисията, което е наш ресор, поддръжката и устройството на откритите недвижими паметници на културата, което е възложено на общините по закон, те се контролират от Инспектората на Министерството на културата. В закона има и санкции към кметове и други отговорни личности, в общи линии. Само че това не се реализира. Инспекторатът се занимава само да контролира археолозите дали не нарушават методиката, което не е тяхна работа, но никъде, никога не са проверявали как в общините се стопанисват тези паметници. Другите държави имат голям опит в това отношение, аз мога да посоча за пример Република Турция, където примерно по крайбрежието за тези паметници, които даже не са мюсюлмански паметници, а са християнски, за тези паметници е възложено на съответните хотелиери и почивните комплекси, свързани с туризма, правителството им дава лиценз да построят хотел, но казва: там има едни останки от византийски манастир, който ти ще поддържаш, ще плащаш за проучване и ще отговаряш за него. Затова голяма част от тези паметници в Средиземноморското крайбрежие на Турция с в много добро състояние. Тоест иска се целенасочена политика, която да възложи на съответните органи и свързани хора, които имат полза от това. За това се изисква политическа воля и промени в законодателството.
Аз съм десета година депутат, винаги съм се опитвал да предлагам да се подобряват нещата в това отношение, само че не винаги се намира разбиране, особено в първия мандат на правителството на Тройната коалиция беше отчайващо положението, защото тогава председател на Комисията беше госпожа Чилова, която нямаше и хабер от това. И тогава се сътвориха големите глупости. След това при първото правителство на ГЕРБ докато заместник-министър на културата беше Тодор Чобанов, бяха нанесени много добри поправки върху закона, но това не беше довършено. Има и още неща, които трябва да се направят и аз ще призова Комисията, когато обсъждаме закона, да мислим не политически, както каза госпожа председателката, а да мислим реално. Да си представим, когато приемем тази поправка, как тя ще работи. Това не може да се постигне в Народното събрание. В българското законодателство има два изключително тежки закона, които не срещат разбиране – това е Законът за академичното развитие и Закона за културното наследство. Когато се внесат, аз ще се опитам конкретно да обясня на колегите в Комисията, аз съм 45 години в тази сфера, тръгнал съм от екскурзовод в Преславския музей, и съм преживял всичко подробно.
Завършвайки, за да не ви досаждам, ще ви кажа следното нещо. Не знам дали на Комисията е известно и не знам доколко членовете на Комисията и гостите, които са тук, знаят какво се върши в момента в Министерството на културата. На министъра на културата е възложено да извърши 10-процентни административни съкращения, съкращения в администрацията. Той съкращава четирима души и в момента мете музеите – кръстоносен поход! В уникалния Музей на земята и хората, в Югоизточна Европа няма такъв, искат да съкратят 28 уредници, пазители на фондове и т.н. В Националния исторически музей – десет души. На другите музеи в страната, които са директно подчинени, им е възложено да съкратят тоест главните уредници, уредниците, фондовиците, научните групи, главни асистенти, доценти и пр. От тях да се съкратят, вместо да съкращават администрацията. И аз ще задам на министъра такъв въпрос, макар че боледувам тежки и може би ще бъде в отпуск, но трябва да намеря пролука, ще задам на министъра конкретно такъв въпрос: На какво се дължи кръстоносният поход срещу музеите?
Господин председателят на Българската академия на науките спомена, че трябва да има Закон за читалищата. От читалищата също се иска да съкращават. Искам да ви кажа, че в Закона за читалищата има едно толкова куцо положение, че просто нямам думи да го изразя. Колко пъти съм имал сблъсъци с кметовете! Скоро ми беше сблъсъкът с председателя на организацията на кметовете, пазарджишкия кмет, който в с. Мало Конаре, много голямо село в Пазарджишко, има четири-пет хиляди жители, по закон държавната субсидия за читалището се превежда на общината, общината я превежда на читалищата. Господин кметът си позволява половина година на читалището в Мало Конаре, понеже не избрали за председател на читалището този, който той им поръчал, той си позволява да не им превежда средствата. И нищо не можеш да направиш! Водим дела в съда, те се точат, той не превежда средствата, хората стоят без заплати, без поддръжка. Просто нямам думи! Всичкото това нещо би могло да се поправи в законодателството и читалищата да не зависят от тези кметове. Както например в момента регионалните исторически музеи са директно подчинени към Министерството на културата и нещата вървят много по-добре, отколкото с читалищата. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз бих искала все пак да напомня, че ние следващата седмица очакваме министъра на културата и неговия екип в Комисията. Ще предвидим заседание, което ще проведем съвместно и с Националното сдружение на общините в България, така че въпросите, които поставяте, ще бъдат насочени. Но призовавам да се върнем все пак към тази част от дискусията, която касае отношенията ни с Българската академия на науките.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една дума. Аз наблюдавам този министър от миналия мандат. И имаше период, когато моята политическа сила поддържаше и ГЕРБ и още тогава съм отправял такива критики. Той не води политиката на ГЕРБ в това отношение – казвам го отговорно – той си води някаква собствена негова политика. Той си измисля някакви неща, прокарва си ги, провежда си ги, никой нищо не може да му каже. И винаги е бил такъв. Така че този път би трябвало да имаме сили и възможности да го спрем.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, благодаря ви. Нека бъдем коректни и в отсъствието на министъра да не правим някакви заключения и квалификации. Още повече, аз вярвам, че има достатъчно широк кръг и от творческа, и от публична подкрепа за неговата работа. Но, разбира се, винаги има възможности да се търсят и допълнителни идеи и предложения за поправки. Както се казва, втория път винаги се осланяме освен на желанието, и на опита, което е безценно.
Колеги, към акад. Воденичаров имате ли други въпроси, предложения, идеи? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Първо, аз мисля, че ние тук не сме дорасли до нивото на господин Воденичаров, за да схванем това, което ни казва. Той говори за доктрина за десет години напред, аз съм убеден, че след няколко години тук може би ще стоят и част от сегашните народни представители, някои може и да ги няма, надявам се, но винаги властта ще си кара по нейния път. Тоест докато нашето политическо управление не осъзнае, че духовността и културата са наистина важна и неизменна част от възпитанието на нацията, на народа – както искате го схващайте – ние винаги сме обречени на провал. Преди пълния хладилник може да се появи един умен човек, не е ясно кое точно е важно – да е пълен хладилникът или да има една културна и възпитана нация.
Иначе за господин Вежди Рашидов, аз мога да твърдя, че той ми е много добър приятел и аз го ценя много като творец. Но и аз имам писмо, предполагам всички имате писма, той иска да закрие 15% от наличния състав на Националния литературен музей. Тук влизат и Иван Вазов, и Пенчо и Петко Славейкови, и Яворов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Което за мен е необяснимо. В тези музеи няма да остане никой. А културата освен творби, скулптори и художници включва и това да опазим библиотеките, мястото, където хората да четат книги. Защото не е лошо да четат книги. Наскоро един мой съпартиец ме обиди за това, че съм интелектуалец. Аз не съм интелектуалец, но чета книги, на мен ми е интересно все още да чета книги. Фактически това поставя музеите пред закриване. Това е моето мнение.
Иначе съм изцяло съгласен с господин Воденичаров, но тепърва има да се ражда политическа класа, която да може да направи нещо за десет години напред. Това е моето скромно мнение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Петров. Вие формулирахте една много и много приятна истина – аз чета книги. Това мисля, че във визията за работа на всеки народен представител изглежда разумно, но не се чува често.
Колеги? Виждам, че д-р Калев дава знак. Той е сътрудник на Комисията по културата и медиите в Четиридесет и третото Народно събрание. Ще ни бъде приятно да чуем и неговата позиция. Заповядайте.
КИРИЛ КАЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи акад. Воденичаров! Като извънщатен сътрудник имах възможност да се запозная с документа, който представяте, с тази невероятна програма. Желая ви от сърце вашият глас да бъде чут. Вие споделихте, за съжаление гласът на учените не се чува толкова много добре в тази шумотевица от какви ли не злободневни теми, но програмата и вашия експертен център, вие споделихте, че третата мисия на Българската академия на науките е да бъде експертен център за развитие, духовното развитие, първата част мисля, на вашата програма. Аз бих искал да дам едно предложение, с което може би тя би могла да се обогати. Ние в България говорим много за духовно развитие, но съществена част от духовното развитие според мен е и така нареченото лично организационно развитие. Между другото, сега подготвям своята презентация за един голям международен форум на организацията, в която членувам, там има над 25 хиляди души, които се занимават със световно развитие, и потърсих литературни източници, за да видя какво е състоянието на организационното развитие. Това е всичко свързано с личното и корпоративно, а и не само, институционално развитие. Източниците са чужди за съжаление, ние нямаме български данни, които дават точно отражение на това къде се намираме организационно. Няма да се спирам подробно, но тези, до които достигнах и прочетох – от Харвард и други крупни институции, казват за съжаление, че ние сме на много незавидно ниво по отношение на организационното развитие. Това е всичко, което е свързано с ефективната организация на предприятието, на организацията, публичните организации и т.н.
С други думи, аз много бих се радвал, ако към духовното развитие във вашия тинк-танк, ако мога така да кажа, или в хората, които мислите по тези неща, по някакъв начин да включите и тази тема за организационното развитие на по-широк план в България. Тъй като завършването на един или друг университет не означава абсолютно нищо. Организационното развитие на хората започва от момента, в който започнат да работят, и продължава до последния им ден. Познавам добре традициите на Българската академия на науките в това отношение и много бих се радвал, ако тематизирате вие от вашата трибуна тази така важна тема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, д-р Калев. Виждам, че и колегата ми господин Кадиев дава знак. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Малко ми е трудно да говоря след академици и професори тук, искам само нещо да кажа – че аз не виждам човек тук в тази зала, който да не е загрижен за културата. Така че, убеден съм и съм оптимист, че тази наша комисия ще свърши много повече работа от предишните, които са били, като знам потенциала на колегите.
Духовност. Казано е: здрав дух, здраво тяло. Първо трябва да се започне оттам. Лошото е това, господин академикът го каза много точно, ние не надграждаме. Не само че не надграждаме, ние рушим. Това, което имахме, ние го разрушихме и сега ще трябва наново да започнем да правим нещо, което го имахме. Аз съм свързан с киното и трябва да ви кажа с една голяма болка, че ние нямаме кино в момента. Всички ние се радваме в момента на филмите, които бяха правени в онова социалистическо време, и се гордеем с това. Който и филм в момента да погледнете от онова време, вие ще видите, че е абсолютно класически направен филм. И ако някой каже, че в момента ние нямаме актьори, нямаме сценаристи, нямаме режисьори, аз ще кажа: Не вярно! Имаме! Всичко имаме! Какво нямаме? Може би ще започна от това, което каза и академикът: ами нямаме стратегия за развитието на киното. Тази стратегия, която фактически предишните правителства не успяха да направят. Сега е моментът ние да седнем и да направим това нещо заедно с Академията. Защото ако Академията не ни даде основата, структурата, подложката, ние няма как да го направим.
Много ми е болно за това, че все още читалищата нямат истински закон, който да подпомага читалищата. Благодарение на това, че българският дух не е угаснал, читалищата съществуват. В Смолян, откъдето идвам аз, мога да се гордея с това, че ние запазихме нашите читалища. Мога да се гордея с това, че когато се ликвидира детско-юношеският ансамбъл, благодарение на това, че има едно читалище „Христо Ботев”, което пое всички тези деца. Нали разбирате какво щяхме да загубим? Щяхме да загубим една цяла традиция на родопския фолклор, откъдето тръгва всичко, цялото начало. Така че час по-скоро ние трябва да обърнем внимание и аз съм убеден, че колегите тук ще ме подкрепят, за един нов закон за читалищата. Може би трябва да започнем от това. Вярно, всичко се прави с пари, но ето отново академикът ни дава ключа от палатката, както се казва, той ни дава формулата – публично-частното партньорство. Ами това е разковничето. Подайте ни хапката, дайте ни формулата и ние ще гласуваме. Аз съм убеден, че всички ще направят това. Защото оттук нататък това нещо трябва да се случи. Законът за меценатството – крайно време е наистина да изработим един закон за меценатството, който да заработи. Вярно, ще намерим отпор от Министерството на финансите, но нали затова се борим. Виждате ли, преди няма и три месеца гласувахме 380 милиона отново на Здравната каса. Не съм против това нещо, но не можем да гласуваме 6 милиона, които да вдигнат нашето кино. Разбирате ли разликата в нещата? А едното не може без другото, трябва да има и здраво тяло, и здрав дух.
Аз съм убеден, че всички колеги тук ще ме подкрепят, наистина да поискаме повече финанси за културата. Защото това е пътят. Държавата трябва да отделя и да има някакво внимание към културата, защото опростачването на една нация ни води до това. И аз съм убеден, че моите колеги са на същото мнение. Благодаря Ви, господин академик, че сте сред нас, благодаря, че направихте тази ретроспекция. Аз тук си записах поне 15 неща, които трябва веднага да се случат. И благодаря за това, че Вие ще бъдете сред нас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря на акад. Воденичаров за фокусираната презентация и това, че ни дадохте възможност малко да се ориентираме в множеството задачи, които ни предстоят.
Аз действително смятам, че културата и образованието са изключително важни, защото те са националния код на нацията и в голяма степен пресъздават, изграждат чувството за идентичност на една нация. И от тази гледна точка действително нашата комисия има много отговорна задача. Съгласен съм, че една такава хронична слабост, която, бих казал, ние политиците имаме, е, че мислим много краткосрочно, мислим от мандат за мандат, а не мислим стратегически и от гледна точка на това как нацията ще изглежда в едно обозримо бъдеще.
От тази гледна точка една десетгодишна стратегия би била средносрочен план, около който в сферата на културата ние би трябвало да се обединим и да полагаме системни усилия, за да може действително културата, която е много голям шанс за България, пак казвам, заедно с образованието, заедно с природните дадености, ние някак си да имаме чувство за идентичност и да извличаме някакъв капитал за тази нация. Аз знам, че в Министерството на културата се работи по един тригодишен план, който обаче все още не е завършен в контекста на десетгодишен план. Много ми се иска и се надявам другата седмица, когато господин министърът ще е тук, действително да изискаме, да го насърчим, да го настояваме да помислим за такава десетгодишна стратегическа рамка в различни подсектори, свързани с културата, които вие много добре изброихте – и читалищата като едни общностни центрове, които навремето, през Възраждането са формирали националната идентичност, сега в някаква степен те трябва да я спасяват, и театри, и културни индустрии, цифровизация на библиотеки, защото съм съгласен, че да четеш книга е различно от това да четеш в тези малки екрани и преживяването е различно. Но така или иначе, всички тези опорни точки, свързани с развитието на културата, да ги разгледаме в контекста на един десетгодишен план. И ако успеем това да свършим ние като комисия, най-вероятно министерството ще трябва да внесе тази стратегия през Министерския съвет, ние тук да я разгледаме, защо не и да я подкрепим в Народното събрание, да застанем всички зад нея и това действително да бъде една рамка, около която да се обединим и която да ни помогне. Да, икономическа криза, политическа криза и т.н., но истински кризата е духовна. Аз съм съгласен с това. И благодаря за това, че ни фокусирахте и се надявам действително да бъдем на нивото на идеите, които вие ни дадохте. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Иванов. Още една позиция, преди да отидем към едно обобщение на дискусията – доц. Румен Драганов е тук, също наш сътрудник към Комисията по културата и медиите, с когото и вече със силното влизане днес на проф. Станилов, ние формираме съюзниците, да кажа, в най-добрия смисъл, лобито на културно-историческия туризъм в нашата комисия. Внасям този различен поглед в разговора, защото вярвам, че България, държавата, институциите всъщност трябва да осмислят главната си роля, а именно на собственик на най-голямото богатство – културно-историческото и природното. Ние често на професионален език в туризма, когато с господин Драганов сме имали възможност да разговаряме, казваме, че всъщност туризмът, хотелите, ресторантите – това е хардуерът на индустрията, това е просто една инфраструктурна даденост. Софтуерът или голямото богатство, голямата атракция е в културата и в историята, в археологията. И това е, което представлява безценния капитал на държавата, който трябва да бъде управляван по един добросъвестен като собственик начин и да бъде експониран през медиите отново по този добросъвестен начин.
Заповядайте, доц. Драганов, удоволствие е за нас.
РУМЕН ДРАГАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми членове на Комисията, уважаеми акад. Воденичаров! Благодаря за тази покана. Аз съм тук, просто за да ви помоля, когато говорим за култура, да вмъкваме по някакъв начин и думичката „туризъм”, тъй като вие създадохте Министерство на туризма, а Министерството на туризма има задачата да направи регистър на туристическите атракции публична собственост и съответното тяхното управление. В туристическите атракции публична собственост влизат абсолютно всички елементи, които бяха споменати на днешната среща, касаещи културата. За нас в туризма читалищата са така наречените конгресни центрове. В Европа няма читалища, но те казват „конгресен център”. Същото е и в Съединените щати. На нас са ни необходими тези зали, на нас са ни необходими тези пространства, за да може да се развива така нареченият събитиен туризъм – това са семинари, срещи, форуми, дискусии, панели, всичко, което е от инструментариума на туризма. На нас ни трябват туристическите атракции, за да можем да направим и така наречения нов прочит на туризма, който някои наричат постмодерен културен туризъм, тъй като върху всички археологически атракции, оживени с изкуството на видеоарта, пърформансите, спектаклите, музиката, изкуството на говора, изкуството на танца. Ние имаме вече доста примери и в Търново, и на много други места. Смятам, че тези туристически атракции и тези археологически и архитектурни забележителности могат да имат нов облик.
От тази гледна точка бих искал Комисията по културата и медиите да покани министъра на туризма госпожа Ангелкова точно в тази част – регистър на туристическите атракции публична собственост и тяхното управление, определяне на туристическите зони, туристическите места и туристическите точки, които са част именно от този богат културен и природен ареал, който България има. Но бих искал да се обърна и към акад. Воденичаров, ние вече имахме с него една голяма среща в Българската академия на науките – среща на туризма с Българската академия на науките, и тогава помолихме към Академията на науките да има секция „Туризъм”. Вече има. Ще имате пълната подкрепа в секция „Туризъм”, за да използваме тази част на науката, аз също съм говорил с представители на УНСС, на Софийския университет, на много други университети. Имате пълната подкрепа, за да може да разработим тази част както в концептуалната част по отношение на регистъра на туристическите атракции, така и в частта анализ и оценки, тъй като и там имаме огромен пропуск да кажем какви са приходите или какви трябва да бъдат приходите от тази синергия между култура и туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, доц. Драганов. Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо към тази част от дискусията? Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само няколко изречения, те са във връзка с предизвикателството, което акад. Воденичаров хвърля към нас, казвайки, че ние винаги започваме от нула и не надграждаме. А във връзка с предишното изказване ще кажа следното. В Министерството на културата има ей такава дебела програма за развитие на културния туризъм, разработена от специалисти, изпратени от правителството на провинция „Емилия-Романия” в Италия. Аз бях един от петимата консултанти на този проект, повечето не са между живите, останали сме само двама. Това беше направено в първите две години от правителството на ГЕРБ, когато заместник-министър беше Тодор Чобанов, който сега е заместник-кмет по културата. Този проект беше разработен с локуси, туристическите маршрути бяха направени поотделно. Например имаше отделен маршрут „Религиозен туризъм”, който е много популярен в Европа и който в България много върви, само че никой не му обръща внимание. Бяха разделени на зони и бяха направени туристическите маршрути. Всичко това е с цветни карти, с подробни указания, с описания на паметниците, на музеите, какви им са възможностите, къде какво се прави и пр. и пр. Това нещо, след като Чобанов беше сменен и изгонен от там, беше сложено под масата и никой не говори за това изключително постижение. Това наистина беше нещо много добро. Нека да се извади сега от прашасалия шкаф, да се запознае Комисията с това нещо, да се запознаят и специалистите и всички, които имат интерес към това, и да кажат продължаваме ли да го изпълняваме, правим ли го или не го правим. Иначе е безсмислено. Там и пари бяха дадени от правителството на „Емилия-Романия”, разбира се, на нас не ни струваше нищо, италианците бяха толкова добронамерени. Аз малко разбирам италиански, тогава се разправях с тях постоянно и те се удивиха, че ние имаме нещо, което не го развиваме. Когато им казах, че културният пласт на пл. „Света Неделя” е девет метра, те се хванаха за главите и казаха: тук нищо не е направено. Ето сега в момента ръководството на Столична община вече го прави.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Акад. Воденичаров, в обобщение на това, което чухте досега?
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Първо искам да ви кажа съвсем неофициално, да стои човек тук между вас е много приятно. Аз съм убеден, че този екип, дето сте се събрали, ще свършите хубава работа. Желая ви успех!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Акад. Воденичаров, за нас беше чест. Благодаря ви, че отделихте от времето, от мислите, от енергията на Академията на науките и я споделихте с нас. Надявам се, че ще работим заедно и като партньори, и като приятели в мандата на Четиридесет и третото Народно събрание.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Следващия път елате на заседание в Академията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви! Очакваме вашата покана.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз я направих.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, с това приключихме разговора, който беше за всички нас, надявам се, много полезен, по точка втора от днешния дневен ред.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имате ли, колеги, нещо в точка „Разни”, което да поставите? Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Нещо, което ми прави впечатление напоследък в медиите и което неправомерно се развива, това са рекламите. В момента имаме много лоши реклами, реклами дори които, как да кажа, вече престъпват закона. И аз няма да се учудя, ако някой от законодателството предизвика… Мога да дам веднага един пример с една реклама, която е извън закона – това е рекламиране как можеш да откраднеш едни обувки на жена си и да ги продадеш. Тя пък краде рогата на мъжа си също да ги продаде. И това нещо върви по всяко време. Децата гледат, учат се. Нарочно не искам да споменавам в момента коя е тази реклама, вие сами ще се сетите. Но има поне още две-три такива реклами, които съм набелязал, и аз мисля, че трябва да сезираме Съвета за електронни медии и да видим какво правим. Защото в крайна сметка аз мисля, че ние сме в дълг към обществото. Правят се антиреклами и най-вече реклами, които са в противовес със закона.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Кадиев. Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Само ще им вдигнем продажбите. Съзнателно се търси скандалът, Съветът за електронни медии ги подема. Помните случая с Мишо Шамара – този велик певец, „Бяло, зелено, червено” колко песни продаде. Това е ситуацията, телевизията е комерс.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Все пак нека да кажем, че господин Кадиев изразява позиция, в която очевидно има загриженост и аз бих предложила, господин Кадиев, с едно писмо, което ние ще изпратим, колегите от екипа в Комисията ще ми дадат допълнително основание освен към Съвета за електронни медии имаме ли основание да се обърнем за мнение и в друга посока. Така че да го направим на този етап чисто делово, професионално. А ако вече намерим допълнителни причини да търсим експониране на нашата позиция публично, ще го направим, но е възможно и съображенията на господин Росен Петров да бъдат също достатъчно сериозни, за да се съобразим.
Друго по точка „Разни”, колеги? Благодаря ви много. Желая ви приятен следобед!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
На 12 февруари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015г.
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Получили сте дневния ред по електронната поща.
Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
2. Представяне от акад. Стефан Воденичаров на проект на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” в частта, касаеща културата, духовността и медийната среда.
3. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Подлагам на гласуване дневния ред. Моля, който е „За“ да гласува – 15, „Против“- 0, „Въздържал се“ – 0.
Дневният ред на днешното заседание е приет!
* * *
По точка първа от Министерството на културата присъстват: господин Петър Миладинов, държавен експерт в отдел „Международна дейност”, и госпожа Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Нематериално културно наследство”- Добър ден!
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Людмила Василева, началник отдел в дирекция „Съобщения” – Добър ден!
Колеги, съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз Министерският съвет приема Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 2015 г. Тази годишна програма се разглежда ежегодно. По Годишната програма ние трябва да вземем отношение по точките, които касаят културата и аудиовизията.
Сега давам думата на господин Миладинов, за да представи Годишната програма. Накратко, господин Миладинов, защото колегите ми са запознати предварително.
Точка 1:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.), № 502-00-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29.01.2015 Г.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви представя Годишната програма в частта култура. Както госпожа председателят каза, имате основния текст. Това, което искам само да допълня, е, че Годишната програма е изработена на база на приоритетите в програмата на Европейската комисия, както и на председателствата, които са в момента. Искам да кажа също така, че Работният план за култура 2015 -2018 г., по който ние започваме сега да работим, напълно отговаря на приоритетите на Република България в областта на културата и аудиовизията. Освен това също да допълня, че ние ще продължим нашата работа по секторната програма „Творческа Европа”, която е за култура и медии, както и по програмата „Европа за гражданите”. Ще търсим, разбира се, и други възможности за финансиране на културата в други секторни програми, които са свързани с други политики на Европейския съюз. Благодаря ви.
Госпожо Бонева накратко ще представи и аудиовизуалния елемент.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В частта аудиовизуални въпроси, както сте забелязали, няма конкретно досие, което да бъде разглеждано по време на двете предстоящи председателства, но 2015 г. е знакова за Директивата за аудиовизуални медийни услуги, защото точно през тази година ще започне едно преразглеждане, предстои вторият доклад от Директивата и затова Министерството на културата отбеляза като основен елемент за Годишната програма именно това преразглеждане.
При преразглеждането Комисията предвижда консултации с всички заинтересовани страни, които да откроят съответно въпросите, които са дискусионни относно прилагането на Директивата. Това е и причината да посочим през 2015 г. като задача за Годишната програма именно прегледа на Директивата.
Другите хоризонтални въпроси, свързани с медиите, които продължават да текат при всички председателства, това са медийната грамотност в цифрова среда, медийният плурализъм и свободата на медиите и защита на децата в онлайн среда продължават да бъдат актуални и през 2015 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Миладинова.
Госпожо Василева, вие имате ли да добавите нещо към това кратко експозе? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Здравейте на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в областта на телекомуникациите има две законодателни предложения. Едното предложение е за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни и съобщителни услуги за изграждане на континентална мрежа. Това предложение е много оспорвано и след дълго обсъждане беше редуцирано до две теми: роуминг на цената на националните мобилни услуги и мрежова неутралност.
В този случай премахването на надценката за международни роуминг повиквания е приоритет на Европейския парламент. Мнозинството държави членки, включително и нашата страна, подкрепят по принцип целта, но се опасяват, че премахването на надценката за роуминг ще доведе до повишаване на националните цени, където би могло да се скрие този разход, който се иска да бъде премахнат. Засега се постигна съгласие да се въведе малка квота на услуги в роуминг на цената на националните услуги, след което операторите да могат да налагат надценка, не по-голяма от тавана на цените на едро, определени с действащия Регламент за роуминга.
По отношение на мрежовата неутралност се постигна съгласие в Регламента да залегнат само основните принципи. Все още се обсъждат предложения за конкретни законодателни разпоредби.
Второто законодателно предложение е за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор. Работата по това предложение започна още в началото на 2013 г. в рамките на Ирландското председателство, като в представения н юнския съвет през 2013 г. доклад за напредъка са посочени основните въпроси, повдигнати от някои делегации – използването на стандартите, обхвата, правното основание, както и разходите и ползите от прилагането на предложението.
На заседанието на Съвета от 6 юни 2014 г. беше отбелязан текущият статус на досието и възможността за предприемане на по-активна работа след приемането на съответния европейски стандарт в края на февруари 2014 г.
Преди края на мандата си Европейският парламент прие позиция на първо четене още през февруари 2014 г. По време на Италианското председателство досието бе обсъдено в работната група през м. октомври 2014 г. Въз основа на коментарите на държавите членки Председателството предложи изменен текст, който предлага компромисни решения относно обхвата на Директивата, изискванията за достъпност на уебсайтовете, презумпция за съответствие и стандарти, мониторинг и докладване, делегиране правомощия на Европейската комисия, срокове за транспониране и преглед на резултатите от прилагането на Директивата.
Предложените компромисни решения на главните дискусионни елементи на проекта на Директивата са в положителна насока. Разширяването на обхвата на Директивата така, че да включва сайтовете на всички обществени органи с цялото им съдържание, от една страна, ще позволи по-пълно да се постигнат целите на директивата, но от друга страна – ще изисква повече средства и по-дълги срокове за реалното им изпълнение. Необходимо е да се търси баланс между желанията и възможностите, така че да не се отлага прекалено дълго достъпът на хората с увреждания поне до най-необходимата информация и услуги, предоставяни от уебсайтовете на органите от обществения сектор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Василева.
Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси, ако имате по така представените кратки експозета. Не виждам желаещи.
Позволете ми, колеги, на основание чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в кръга на компетентност на нашата комисия в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции.
Първо, пакет за цифровия единен пазар. Пакетът предвижда да включва наред с други законодателни предложения актуализирането на правилата за авторското право.
И второ предложение, преглед в средата на периода на Стратегията „Европа 2020”. Това не е законодателна инициатива, свързана с подобряване и актуализиране на Стратегията, но е важно ние да имаме отношение към динамиката на развитие на този процес.
Други предложения има ли, колеги? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам по-скоро въпрос, свързан в плана в частта култура и това е свързано с твърдението, че ние трябва с особено внимание да следим приложението на Работния план за култура 2015 -2018 г., защото това съвпада с председателството на България. Този работен план доколко е развит, доколко България има заявени интереси вътре, как е включена вътре? Може ли малко по-подробно да разясните за този план?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Миладинов.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Да, разбира се, планът беше приет в края на миналата година. Както споменах в началото, в него има четири приоритета. Единият е достъпна и приобщаваща култура, вторият приоритет е културно наследство, третият приоритет е културни и творчески сектори като източник на иновации и четвъртият приоритет е насърчаване на културното многообразие, културата във външните отношения на Европейския съюз и мобилността.
Общо взето всички тези теми са важни за нас и са част от националната ни политика. Ако имате желание да разгледате по-подробно съдържанието на плана, той е публикуван на страницата на Министерството на културата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Само един доуточняващ въпрос. Някакви законодателни инициативи нужни ли са в тази посока? Нещо предвиждате ли?
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Както знаете, в областта на културата Европейският съюз има ограничени компетенции и не се предвиждат, поне на европейско ниво, такива инициативи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, други предложения или въпроси? Няма.
Ако няма други предложения, моля да гласуваме Годишната програма с така направените предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За -15, против и въздържали се – няма.
Благодаря на колегите от Министерството на културата и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Приятна работа ви желая!
Колеги, преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ НА ПРОЕКТ НА БАН „ВЪЗГЛЕДИ ЗА ОСНОВНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ” В ЧАСТТА, КАСАЕЩА КУЛТУРАТА, ДУХОВНОСТТА И МЕДИЙНАТА СРЕДА.
Мисля, че тази втора точка е интересна за всички нас поради една изключително важна причина, най-малкото че нашата комисия, след като създаде според мен повод за благородна завист у всички колеги с атмосферата на толерантност и конструктивност, в която работим, сега работим за надграждане на интелектуалния капацитет. Именно заради това поканихме днес тук акад. Воденичаров. Благодаря Ви, че приехте поканата да представите идеите, тезите на Българската академия на науките. Надявам се, че и конкретните предложения, които ще отправите към Комисията, ще бъдат полезни за нас и в хоризонта на 2015 г., но и на 2018 г., в който ние работим. Позволете ми да кажа, че дефицитът на хоризонти в политическата и обществената работа е нещо, с което трябва да се справим всички заедно. Ще бъде безценно.
Заповядайте, акад. Воденичаров, за нас е чест!
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Благодаря за поканата. Вие сте първата комисия, която кани Академията да каже малко повече върху тази книжка и се радвам, че вие предварително сте видели това, което ще искам да беседваме.
Първо, искам да ви кажа, че Академията на науките още от нейните създатели, а и в момента, има три мисии. Първата е национален изследователски център, след това е център на духовността на България и в момента се стараем да бъдем експертният център на държавата. Българската държава през последните няколко десетилетия загуби един независим нелобистки център за експертност и явно, че Българската академия на науките ще трябва да изпълни и този дълг към обществото.
Защо седнахме да работим върху тези възгледи? Намираме се на едно красиво, но неспокойно място в София до Народното събрание и точно преди година и нещо, когато бяха големите вълнения, когато вълните на омразата заливаха столицата, помислихме си, че енергията на нацията да се влага в едни такива недобри отношения трябва да бъде пренасочена към нещо друго. Ние сме може би единствената държава в Европейския съюз, която не е дискутирала и няма поставени цели за следващите 25-30 години. Аз се извинявам, ще дам пак няколко примера за някои други държави, може би вие вече ги знаете добре. Например Южна Корея преди 30 години е била по-бедна и от много африкански държави, две трети от територията са гори и скали. И са тръгнали от нулата, но са седнали и са си поставили какви да бъдат целите. Сега знаете каква е Южна Корея. Освен това тя иска след десет години да бъде осмата или деветата държава по брутен вътрешен продукт. Не искам да говоря за Сингапур, не искам да говоря и за други държави.
Седнахме и си помислихме какво трябва да се направи в България. Да се направи първо една дискусия, да се чуят различни мнения, повече хора да станат съпричастни към това обсъждане и да се чувстват автори, за да вложат след това усилията си за реализация. Предложили сме този материал на всички парламентарно представени групи и на ръководството на Народното събрание. Вече една от групите проведе такова обсъждане в Пловдив. Имаме обещание от ръководството на Народното събрание, че в скоро време част от тези неща ще бъдат обсъждани. Наистина България ще има полза, ако това Народно събрание направи един такъв документ, който всички следващи, които ще понесат тегобата да управляват тази държава, ще знаят кои са целите.
Според нас нашият проблем е, че ние не надграждаме. Ние всичко започваме отначало, а хората, които са успешни, са тези, които надграждат. Нека да помагаме на тези, които ще управляват държавата оттук нататък, да надграждат. Защото сега в момента съм във вашата комисия, която е може би единствената комисия в това Народно събрание, на която още в името са посочени областите култура и медии. Това наистина според мен е много важна комисия и вие сте поели една голяма отговорност, защото въпросът с духовността в България се нуждае от укрепване и възвръщане на това, което е било.
Аз ще си позволя да ви прочета, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз през 2006 г. са приели Референтна рамка за ключовите компетентности, необходими за удовлетворител на личността и социална реализация на индивида в бъдещото общество. Определени са няколко групи умения, знания, способности и общи компетентности, които гражданинът на бъдещото общество трябва да притежава. Между тях са: комуникация на родния език, математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки, усет за инициативност и предприемачество и не на последно място, усет за културата и начина на изявяване. Това нещо е много важно, не само защото е в документ на Европейския съюз, но е важно за всички нас.
За да се усвои тази ключова компетентност, основна роля ще изиграе образователният процес, който ще създаде хората на бъдещото общество. Ние си мислим, че е крайно време да бъде разработена една национална културно-образователна програма. В нашите училища ученици и след това във висшите училища студенти нямат възможности да се запознаят с музикалната култура, драматичните изкуства и още много други съпътстващи тях. Аз не знам сега дали в училищата имат достатъчно часове по пеене, по рисуване, по драматично изкуство и т.н., но явно че е хубаво да помислите за създаване на една такава национална културно-образователна програма. На децата някак си не им даваме възможност да се запознаят с това, което съществува.
Академик Антон Дончев има една мисъл, която е вътре в книжката, че всъщност културата са очилата, през които човек гледа и опознава света. И ако тези очила са замътени, явно че той не може да разбере това, което го обкръжава.
Аз искам да започна с няколко виждания на колеги от Академията, които работят в тази област. Аз съм машинен инженер и затова ще се опитам да изразя мнението на колегите, които са специалисти в тази област.
Първото належащо нещо е бързо създаване на нов закон за българските читалища. Тази прекрасна традиция за българските читалища някак си ние сме я изоставили и всички сме свидетели какво се случва с тези читалища. Не само в големите градове, и в по-малките градове, и в селата читалищата играя изключителна роля. Държавата стана мащеха за тях. Трябва да се помисли и за финансирането в тези читалища не на глава, а на тези, които са успешните.
Нещо, което много пречи в тази област, е, че трябва да бъде променен Законът за меценатството и дарителството. Трябва да се разреши на еднолични търговци и частни лица да ползват известни привилегии, може би данъчни, при дарения и спонсорства в областта на културата. Всички вие знаете, че в развитите страни тези меценати са освободени от данъци, това им се приспада като разходи. Има в България много хора, аз познавам успешни индустриалци, не искам да употребявам имената им, които дават пари за книги, за читалища, за културни събития, за паметници. Ще имате проблеми с Министерството на финансите, но все пак вие сте духовният потенциал на това Народно събрание, мисля, че ще успеете да го направите.
Друго нещо, върху което е хубаво да помислите, е да бъде създаден Национален културен фонд „Развитие”, който да бъде създаден на основата на частни дарения и да помогнете част по-скоро да се направи един действащ закон за публично-частно партньорство. Предишното Народно събрание на първо четене спря този закон, който наистина беше неефективен. Без един такъв закон за публично-частно партньорство, първо, не може да се помага на културата, второ, не може да се помогне и на науката и образованието. Аз например в момента в Академията ще бъда осъден, ако седна да направя някакви връзки с някой индустриалец или някой производител с отдаване на помещения или със съвместни проекти. А ако се създаде един такъв културен фонд „Развитие”, всички национално значими проекти в областта на културата, пътуванията в чужбина на изложби, на галерии, грижи за културно наследство, ще се намери един добър начин за решаване. Явно че бюджетът за нищо не стига, пък и го харчим неразумно, защото продължаваме да даваме на глава, а не даваме пари за определена цел и след това да потърсите резултатите, тези пари, дето сте ги дали, свършили ли са работа.
Според моите колеги Законът за закрила и развитие на културата изобилства с общи формулировки, с много думи, които не водят до конкретни действия. Дали са ми да прочета няколко неща, които може би ще вземете предвид.
В Глава първа, Общи положения, чл. 2 да се прибави към текста „Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитие на културата за срок от десет години, задължителна за изпълнение, независимо от смяната на правителствата.” На всички ви е ясно, че честата смяна на правителства непрекъснато променя настроенията в това направление.
В чл. 17, ал. 1. Органите и организациите за закрила на културата.
Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от министъра на културата. Затова тяхната дейност трябва да е в съответствие с Националната стратегия за развитие на културата и със съществуващите двустранни международни спогодби.
За финансовото подпомагане на културата се смята този фонд, за който говорихме. Някои си мислят, че евентуално трябва да се мисли за 1% от продадените билети от чуждестранни филми да бъде насочен към този фонд и процент от постъпленията от рекламите в електронните медии. Защото се има предвид, че много от рекламите се излъчват по време на предаване на произведения на изкуството и всъщност те са които привличат зрителите и рекламите се вмъкват вътре между тях, за да могат да се покажат.
Колегите виждат и проблем със Закона за филмовата индустрия. Чували са се гласове за пълната му отмяна и те молят за едно специално заседание на вашата комисия, на което да се обмислят някои промени, за да се избягнат неприемливи последици, затормозяващи филмовия процес в момента в България.
Колегите от Академията смятат, че има нужда от промени в Закона за културното наследство в частта за археологията във връзка с всички тези големи национални обекти, които в момента се реализират, като пътища, газопроводи и разни други, тук има и ваш член от Института по археология, който е патил от тази работа. Въобще всички задължения по Закона за обществените поръчки, когато става дума за спасител на археологични теренни проучвания, изключително пречат и затормозяват тази работа. Някой път се достига, поради темповете, които са дадени за реализиране на проекти, до унищожаване на археологични ценности. И само настойчивостта на археолозите е тази, която успява да спаси нещо или с молбата да се удължи още малко срокът за изследване, но археологическата дейност да е свързана със Закона за обществените поръчки, за това, че ние нямаме частни археологични сдружения, а всичките са държавни – или са в Академията на науките, или са в някои от университетите, или в Националния исторически музей, просто това е един нонсенс.
Има много примери, които не искам да ви прочитам и да ви затормозявам, но Агенцията за обществените поръчки използва заплахи, че ще има санкции от европейски одити, но не са известни документи в този дух. Никога досега български изпълнители не са глобявани за археология, докато има такива случаи в някои други източни страни, в които са осъдени хора за тази работа. Даже и Министерството на вътрешните работи е против провеждането на търговете за археологически изследвания.
Има и още едно голямо недоразумение. Учените археолози откриват чудеса по нашата земя. С много усилия и с късмет – защото нищо не става без късмет. След това, което е открито, се предава на общинските власти, които стават пълноправни стопани и които имат една-единствена грижа да печатат билети и да раздават билети. Никой не поема отговорността за съхранението и за разширяване на археологическите изследвания, защото това е много малка част от това, което е намерено. Трябва да се намери някакъв механизъм хората, които са участвали в откритието, по някакъв начин да бъдат въвлечени в стопанисването на това място. Не искам да изброявам много случаи, в които местните власти изобщо след това не ги допускат и им създават редица трудности за продължаване на археологическите изследвания. Както тук в една от главите, в която казваме, че искаме туризмът да стане индустрия и освен спа туризма въпросът с историческия туризъм е едно изключително перо.
Вчера имах една случайна среща с Негово Величество, който се беше прибрал от едно посещение в Камбоджа, където е бил Световният конгрес по туризъм и той е водил една от сесиите. Той каза, че някъде около 50 и няколко процента от държавния приход в Камбоджа идва от организиран туризъм. Приказвахме си, че ако всъщност културният туризъм в България намери държавната подкрепа, няма да бъдем като една южна съседка, където отиват на една гола поляна и казват: тук преди две хиляди години е била тази къща. Тези къщи са тук, те са видими на много места и с много малко усилия и Плиска може да бъде възстановена, и това, което сега в момента се намери по лота в „Струма”, това неолитно селище от преди осем-девет хиляди години, което е най-голямото в Европа, което изобщо показва, че от тези земи е тръгнала цивилизацията. Ами хората ще се избият да дойдат тук! Хубаво е малко законодателно да се направи опит тези работи да се подредят.
Много са проблемите, свързани с печатните издания. От отдавна издатели и автори си мисля, че ако се намали по някакъв начин ДДС за печатните издания даже с 5%, това ще освежи възможността за развитие и на печатни медии, и книги. И тази неравнопоставеност между печатни и електронни медии по отношение на обществените поръчки не е добре направена. Беше даже показано, че в този регламент в Брюксел, поправката се казва „Берлускони”, защото се твърди, че е приета с личния лобизъм на италианския премиер по неговото време заради неговите телевизии.
Повече няма да ви обременявам, но искам да ви кажа, че Българската академия на науките е на ваше разположени. С всичко, с което вие смятате, че можем да бъдем полезни, ние сме длъжни да дадем нашето мнение и да се надяваме, че то ще ви бъде полезно. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми акад. Воденичаров. Вие зададохте амбициозна програма на Комисията по културата и медиите дори в това първо наше съвместно заседание. От името на моите колеги изразявам готовност да получим конкретни предложения на вашите екипи по законите или промените в определени закони, които визирахте, и ви уверявам, че ще потърсим максимално широк консенсус в подкрепа на това те да бъдат внесени като законодателна инициатива. Защото нас всички ни обединява разбирането, че и духовното развитие, и културата, и медиите предполагат един по-широк консенсус и в никакъв случай не бива да бъдат жертва на определен конюнктурен партиен интерес, независимо от политическия формат, който в даден момент представлява в една или друга степен мнозинството.
Благодаря Ви още един път!
Колеги, имате думата за въпроси към акад. Воденичаров. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да задавам въпроси към академика, тъй като съм, както се казва, негов кадър, тук има конфликт на интереси. Искам да кажа на Комисията, вероятно госпожа председателката знае, че скоро при нас ще постъпи законопроектът за изменение на Закона за културното наследство, който се разработва вече пета-шеста година от три правителства и най-сетне са стигнали до някакъв резултат, който ще ни представят тук.
Въпросите, които повдига акад. Воденичаров, имат отговори, разбира се, те могат да се дадат веднага. Аз няма да се разпростирам надълго и нашироко, но например нещо, което е важно за Комисията, което е наш ресор, поддръжката и устройството на откритите недвижими паметници на културата, което е възложено на общините по закон, те се контролират от Инспектората на Министерството на културата. В закона има и санкции към кметове и други отговорни личности, в общи линии. Само че това не се реализира. Инспекторатът се занимава само да контролира археолозите дали не нарушават методиката, което не е тяхна работа, но никъде, никога не са проверявали как в общините се стопанисват тези паметници. Другите държави имат голям опит в това отношение, аз мога да посоча за пример Република Турция, където примерно по крайбрежието за тези паметници, които даже не са мюсюлмански паметници, а са християнски, за тези паметници е възложено на съответните хотелиери и почивните комплекси, свързани с туризма, правителството им дава лиценз да построят хотел, но казва: там има едни останки от византийски манастир, който ти ще поддържаш, ще плащаш за проучване и ще отговаряш за него. Затова голяма част от тези паметници в Средиземноморското крайбрежие на Турция с в много добро състояние. Тоест иска се целенасочена политика, която да възложи на съответните органи и свързани хора, които имат полза от това. За това се изисква политическа воля и промени в законодателството.
Аз съм десета година депутат, винаги съм се опитвал да предлагам да се подобряват нещата в това отношение, само че не винаги се намира разбиране, особено в първия мандат на правителството на Тройната коалиция беше отчайващо положението, защото тогава председател на Комисията беше госпожа Чилова, която нямаше и хабер от това. И тогава се сътвориха големите глупости. След това при първото правителство на ГЕРБ докато заместник-министър на културата беше Тодор Чобанов, бяха нанесени много добри поправки върху закона, но това не беше довършено. Има и още неща, които трябва да се направят и аз ще призова Комисията, когато обсъждаме закона, да мислим не политически, както каза госпожа председателката, а да мислим реално. Да си представим, когато приемем тази поправка, как тя ще работи. Това не може да се постигне в Народното събрание. В българското законодателство има два изключително тежки закона, които не срещат разбиране – това е Законът за академичното развитие и Закона за културното наследство. Когато се внесат, аз ще се опитам конкретно да обясня на колегите в Комисията, аз съм 45 години в тази сфера, тръгнал съм от екскурзовод в Преславския музей, и съм преживял всичко подробно.
Завършвайки, за да не ви досаждам, ще ви кажа следното нещо. Не знам дали на Комисията е известно и не знам доколко членовете на Комисията и гостите, които са тук, знаят какво се върши в момента в Министерството на културата. На министъра на културата е възложено да извърши 10-процентни административни съкращения, съкращения в администрацията. Той съкращава четирима души и в момента мете музеите – кръстоносен поход! В уникалния Музей на земята и хората, в Югоизточна Европа няма такъв, искат да съкратят 28 уредници, пазители на фондове и т.н. В Националния исторически музей – десет души. На другите музеи в страната, които са директно подчинени, им е възложено да съкратят тоест главните уредници, уредниците, фондовиците, научните групи, главни асистенти, доценти и пр. От тях да се съкратят, вместо да съкращават администрацията. И аз ще задам на министъра такъв въпрос, макар че боледувам тежки и може би ще бъде в отпуск, но трябва да намеря пролука, ще задам на министъра конкретно такъв въпрос: На какво се дължи кръстоносният поход срещу музеите?
Господин председателят на Българската академия на науките спомена, че трябва да има Закон за читалищата. От читалищата също се иска да съкращават. Искам да ви кажа, че в Закона за читалищата има едно толкова куцо положение, че просто нямам думи да го изразя. Колко пъти съм имал сблъсъци с кметовете! Скоро ми беше сблъсъкът с председателя на организацията на кметовете, пазарджишкия кмет, който в с. Мало Конаре, много голямо село в Пазарджишко, има четири-пет хиляди жители, по закон държавната субсидия за читалището се превежда на общината, общината я превежда на читалищата. Господин кметът си позволява половина година на читалището в Мало Конаре, понеже не избрали за председател на читалището този, който той им поръчал, той си позволява да не им превежда средствата. И нищо не можеш да направиш! Водим дела в съда, те се точат, той не превежда средствата, хората стоят без заплати, без поддръжка. Просто нямам думи! Всичкото това нещо би могло да се поправи в законодателството и читалищата да не зависят от тези кметове. Както например в момента регионалните исторически музеи са директно подчинени към Министерството на културата и нещата вървят много по-добре, отколкото с читалищата. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз бих искала все пак да напомня, че ние следващата седмица очакваме министъра на културата и неговия екип в Комисията. Ще предвидим заседание, което ще проведем съвместно и с Националното сдружение на общините в България, така че въпросите, които поставяте, ще бъдат насочени. Но призовавам да се върнем все пак към тази част от дискусията, която касае отношенията ни с Българската академия на науките.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една дума. Аз наблюдавам този министър от миналия мандат. И имаше период, когато моята политическа сила поддържаше и ГЕРБ и още тогава съм отправял такива критики. Той не води политиката на ГЕРБ в това отношение – казвам го отговорно – той си води някаква собствена негова политика. Той си измисля някакви неща, прокарва си ги, провежда си ги, никой нищо не може да му каже. И винаги е бил такъв. Така че този път би трябвало да имаме сили и възможности да го спрем.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, благодаря ви. Нека бъдем коректни и в отсъствието на министъра да не правим някакви заключения и квалификации. Още повече, аз вярвам, че има достатъчно широк кръг и от творческа, и от публична подкрепа за неговата работа. Но, разбира се, винаги има възможности да се търсят и допълнителни идеи и предложения за поправки. Както се казва, втория път винаги се осланяме освен на желанието, и на опита, което е безценно.
Колеги, към акад. Воденичаров имате ли други въпроси, предложения, идеи? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Първо, аз мисля, че ние тук не сме дорасли до нивото на господин Воденичаров, за да схванем това, което ни казва. Той говори за доктрина за десет години напред, аз съм убеден, че след няколко години тук може би ще стоят и част от сегашните народни представители, някои може и да ги няма, надявам се, но винаги властта ще си кара по нейния път. Тоест докато нашето политическо управление не осъзнае, че духовността и културата са наистина важна и неизменна част от възпитанието на нацията, на народа – както искате го схващайте – ние винаги сме обречени на провал. Преди пълния хладилник може да се появи един умен човек, не е ясно кое точно е важно – да е пълен хладилникът или да има една културна и възпитана нация.
Иначе за господин Вежди Рашидов, аз мога да твърдя, че той ми е много добър приятел и аз го ценя много като творец. Но и аз имам писмо, предполагам всички имате писма, той иска да закрие 15% от наличния състав на Националния литературен музей. Тук влизат и Иван Вазов, и Пенчо и Петко Славейкови, и Яворов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Което за мен е необяснимо. В тези музеи няма да остане никой. А културата освен творби, скулптори и художници включва и това да опазим библиотеките, мястото, където хората да четат книги. Защото не е лошо да четат книги. Наскоро един мой съпартиец ме обиди за това, че съм интелектуалец. Аз не съм интелектуалец, но чета книги, на мен ми е интересно все още да чета книги. Фактически това поставя музеите пред закриване. Това е моето мнение.
Иначе съм изцяло съгласен с господин Воденичаров, но тепърва има да се ражда политическа класа, която да може да направи нещо за десет години напред. Това е моето скромно мнение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Петров. Вие формулирахте една много и много приятна истина – аз чета книги. Това мисля, че във визията за работа на всеки народен представител изглежда разумно, но не се чува често.
Колеги? Виждам, че д-р Калев дава знак. Той е сътрудник на Комисията по културата и медиите в Четиридесет и третото Народно събрание. Ще ни бъде приятно да чуем и неговата позиция. Заповядайте.
КИРИЛ КАЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи акад. Воденичаров! Като извънщатен сътрудник имах възможност да се запозная с документа, който представяте, с тази невероятна програма. Желая ви от сърце вашият глас да бъде чут. Вие споделихте, за съжаление гласът на учените не се чува толкова много добре в тази шумотевица от какви ли не злободневни теми, но програмата и вашия експертен център, вие споделихте, че третата мисия на Българската академия на науките е да бъде експертен център за развитие, духовното развитие, първата част мисля, на вашата програма. Аз бих искал да дам едно предложение, с което може би тя би могла да се обогати. Ние в България говорим много за духовно развитие, но съществена част от духовното развитие според мен е и така нареченото лично организационно развитие. Между другото, сега подготвям своята презентация за един голям международен форум на организацията, в която членувам, там има над 25 хиляди души, които се занимават със световно развитие, и потърсих литературни източници, за да видя какво е състоянието на организационното развитие. Това е всичко свързано с личното и корпоративно, а и не само, институционално развитие. Източниците са чужди за съжаление, ние нямаме български данни, които дават точно отражение на това къде се намираме организационно. Няма да се спирам подробно, но тези, до които достигнах и прочетох – от Харвард и други крупни институции, казват за съжаление, че ние сме на много незавидно ниво по отношение на организационното развитие. Това е всичко, което е свързано с ефективната организация на предприятието, на организацията, публичните организации и т.н.
С други думи, аз много бих се радвал, ако към духовното развитие във вашия тинк-танк, ако мога така да кажа, или в хората, които мислите по тези неща, по някакъв начин да включите и тази тема за организационното развитие на по-широк план в България. Тъй като завършването на един или друг университет не означава абсолютно нищо. Организационното развитие на хората започва от момента, в който започнат да работят, и продължава до последния им ден. Познавам добре традициите на Българската академия на науките в това отношение и много бих се радвал, ако тематизирате вие от вашата трибуна тази така важна тема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, д-р Калев. Виждам, че и колегата ми господин Кадиев дава знак. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Малко ми е трудно да говоря след академици и професори тук, искам само нещо да кажа – че аз не виждам човек тук в тази зала, който да не е загрижен за културата. Така че, убеден съм и съм оптимист, че тази наша комисия ще свърши много повече работа от предишните, които са били, като знам потенциала на колегите.
Духовност. Казано е: здрав дух, здраво тяло. Първо трябва да се започне оттам. Лошото е това, господин академикът го каза много точно, ние не надграждаме. Не само че не надграждаме, ние рушим. Това, което имахме, ние го разрушихме и сега ще трябва наново да започнем да правим нещо, което го имахме. Аз съм свързан с киното и трябва да ви кажа с една голяма болка, че ние нямаме кино в момента. Всички ние се радваме в момента на филмите, които бяха правени в онова социалистическо време, и се гордеем с това. Който и филм в момента да погледнете от онова време, вие ще видите, че е абсолютно класически направен филм. И ако някой каже, че в момента ние нямаме актьори, нямаме сценаристи, нямаме режисьори, аз ще кажа: Не вярно! Имаме! Всичко имаме! Какво нямаме? Може би ще започна от това, което каза и академикът: ами нямаме стратегия за развитието на киното. Тази стратегия, която фактически предишните правителства не успяха да направят. Сега е моментът ние да седнем и да направим това нещо заедно с Академията. Защото ако Академията не ни даде основата, структурата, подложката, ние няма как да го направим.
Много ми е болно за това, че все още читалищата нямат истински закон, който да подпомага читалищата. Благодарение на това, че българският дух не е угаснал, читалищата съществуват. В Смолян, откъдето идвам аз, мога да се гордея с това, че ние запазихме нашите читалища. Мога да се гордея с това, че когато се ликвидира детско-юношеският ансамбъл, благодарение на това, че има едно читалище „Христо Ботев”, което пое всички тези деца. Нали разбирате какво щяхме да загубим? Щяхме да загубим една цяла традиция на родопския фолклор, откъдето тръгва всичко, цялото начало. Така че час по-скоро ние трябва да обърнем внимание и аз съм убеден, че колегите тук ще ме подкрепят, за един нов закон за читалищата. Може би трябва да започнем от това. Вярно, всичко се прави с пари, но ето отново академикът ни дава ключа от палатката, както се казва, той ни дава формулата – публично-частното партньорство. Ами това е разковничето. Подайте ни хапката, дайте ни формулата и ние ще гласуваме. Аз съм убеден, че всички ще направят това. Защото оттук нататък това нещо трябва да се случи. Законът за меценатството – крайно време е наистина да изработим един закон за меценатството, който да заработи. Вярно, ще намерим отпор от Министерството на финансите, но нали затова се борим. Виждате ли, преди няма и три месеца гласувахме 380 милиона отново на Здравната каса. Не съм против това нещо, но не можем да гласуваме 6 милиона, които да вдигнат нашето кино. Разбирате ли разликата в нещата? А едното не може без другото, трябва да има и здраво тяло, и здрав дух.
Аз съм убеден, че всички колеги тук ще ме подкрепят, наистина да поискаме повече финанси за културата. Защото това е пътят. Държавата трябва да отделя и да има някакво внимание към културата, защото опростачването на една нация ни води до това. И аз съм убеден, че моите колеги са на същото мнение. Благодаря Ви, господин академик, че сте сред нас, благодаря, че направихте тази ретроспекция. Аз тук си записах поне 15 неща, които трябва веднага да се случат. И благодаря за това, че Вие ще бъдете сред нас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря на акад. Воденичаров за фокусираната презентация и това, че ни дадохте възможност малко да се ориентираме в множеството задачи, които ни предстоят.
Аз действително смятам, че културата и образованието са изключително важни, защото те са националния код на нацията и в голяма степен пресъздават, изграждат чувството за идентичност на една нация. И от тази гледна точка действително нашата комисия има много отговорна задача. Съгласен съм, че една такава хронична слабост, която, бих казал, ние политиците имаме, е, че мислим много краткосрочно, мислим от мандат за мандат, а не мислим стратегически и от гледна точка на това как нацията ще изглежда в едно обозримо бъдеще.
От тази гледна точка една десетгодишна стратегия би била средносрочен план, около който в сферата на културата ние би трябвало да се обединим и да полагаме системни усилия, за да може действително културата, която е много голям шанс за България, пак казвам, заедно с образованието, заедно с природните дадености, ние някак си да имаме чувство за идентичност и да извличаме някакъв капитал за тази нация. Аз знам, че в Министерството на културата се работи по един тригодишен план, който обаче все още не е завършен в контекста на десетгодишен план. Много ми се иска и се надявам другата седмица, когато господин министърът ще е тук, действително да изискаме, да го насърчим, да го настояваме да помислим за такава десетгодишна стратегическа рамка в различни подсектори, свързани с културата, които вие много добре изброихте – и читалищата като едни общностни центрове, които навремето, през Възраждането са формирали националната идентичност, сега в някаква степен те трябва да я спасяват, и театри, и културни индустрии, цифровизация на библиотеки, защото съм съгласен, че да четеш книга е различно от това да четеш в тези малки екрани и преживяването е различно. Но така или иначе, всички тези опорни точки, свързани с развитието на културата, да ги разгледаме в контекста на един десетгодишен план. И ако успеем това да свършим ние като комисия, най-вероятно министерството ще трябва да внесе тази стратегия през Министерския съвет, ние тук да я разгледаме, защо не и да я подкрепим в Народното събрание, да застанем всички зад нея и това действително да бъде една рамка, около която да се обединим и която да ни помогне. Да, икономическа криза, политическа криза и т.н., но истински кризата е духовна. Аз съм съгласен с това. И благодаря за това, че ни фокусирахте и се надявам действително да бъдем на нивото на идеите, които вие ни дадохте. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Иванов. Още една позиция, преди да отидем към едно обобщение на дискусията – доц. Румен Драганов е тук, също наш сътрудник към Комисията по културата и медиите, с когото и вече със силното влизане днес на проф. Станилов, ние формираме съюзниците, да кажа, в най-добрия смисъл, лобито на културно-историческия туризъм в нашата комисия. Внасям този различен поглед в разговора, защото вярвам, че България, държавата, институциите всъщност трябва да осмислят главната си роля, а именно на собственик на най-голямото богатство – културно-историческото и природното. Ние често на професионален език в туризма, когато с господин Драганов сме имали възможност да разговаряме, казваме, че всъщност туризмът, хотелите, ресторантите – това е хардуерът на индустрията, това е просто една инфраструктурна даденост. Софтуерът или голямото богатство, голямата атракция е в културата и в историята, в археологията. И това е, което представлява безценния капитал на държавата, който трябва да бъде управляван по един добросъвестен като собственик начин и да бъде експониран през медиите отново по този добросъвестен начин.
Заповядайте, доц. Драганов, удоволствие е за нас.
РУМЕН ДРАГАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми членове на Комисията, уважаеми акад. Воденичаров! Благодаря за тази покана. Аз съм тук, просто за да ви помоля, когато говорим за култура, да вмъкваме по някакъв начин и думичката „туризъм”, тъй като вие създадохте Министерство на туризма, а Министерството на туризма има задачата да направи регистър на туристическите атракции публична собственост и съответното тяхното управление. В туристическите атракции публична собственост влизат абсолютно всички елементи, които бяха споменати на днешната среща, касаещи културата. За нас в туризма читалищата са така наречените конгресни центрове. В Европа няма читалища, но те казват „конгресен център”. Същото е и в Съединените щати. На нас са ни необходими тези зали, на нас са ни необходими тези пространства, за да може да се развива така нареченият събитиен туризъм – това са семинари, срещи, форуми, дискусии, панели, всичко, което е от инструментариума на туризма. На нас ни трябват туристическите атракции, за да можем да направим и така наречения нов прочит на туризма, който някои наричат постмодерен културен туризъм, тъй като върху всички археологически атракции, оживени с изкуството на видеоарта, пърформансите, спектаклите, музиката, изкуството на говора, изкуството на танца. Ние имаме вече доста примери и в Търново, и на много други места. Смятам, че тези туристически атракции и тези археологически и архитектурни забележителности могат да имат нов облик.
От тази гледна точка бих искал Комисията по културата и медиите да покани министъра на туризма госпожа Ангелкова точно в тази част – регистър на туристическите атракции публична собственост и тяхното управление, определяне на туристическите зони, туристическите места и туристическите точки, които са част именно от този богат културен и природен ареал, който България има. Но бих искал да се обърна и към акад. Воденичаров, ние вече имахме с него една голяма среща в Българската академия на науките – среща на туризма с Българската академия на науките, и тогава помолихме към Академията на науките да има секция „Туризъм”. Вече има. Ще имате пълната подкрепа в секция „Туризъм”, за да използваме тази част на науката, аз също съм говорил с представители на УНСС, на Софийския университет, на много други университети. Имате пълната подкрепа, за да може да разработим тази част както в концептуалната част по отношение на регистъра на туристическите атракции, така и в частта анализ и оценки, тъй като и там имаме огромен пропуск да кажем какви са приходите или какви трябва да бъдат приходите от тази синергия между култура и туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, доц. Драганов. Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо към тази част от дискусията? Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само няколко изречения, те са във връзка с предизвикателството, което акад. Воденичаров хвърля към нас, казвайки, че ние винаги започваме от нула и не надграждаме. А във връзка с предишното изказване ще кажа следното. В Министерството на културата има ей такава дебела програма за развитие на културния туризъм, разработена от специалисти, изпратени от правителството на провинция „Емилия-Романия” в Италия. Аз бях един от петимата консултанти на този проект, повечето не са между живите, останали сме само двама. Това беше направено в първите две години от правителството на ГЕРБ, когато заместник-министър беше Тодор Чобанов, който сега е заместник-кмет по културата. Този проект беше разработен с локуси, туристическите маршрути бяха направени поотделно. Например имаше отделен маршрут „Религиозен туризъм”, който е много популярен в Европа и който в България много върви, само че никой не му обръща внимание. Бяха разделени на зони и бяха направени туристическите маршрути. Всичко това е с цветни карти, с подробни указания, с описания на паметниците, на музеите, какви им са възможностите, къде какво се прави и пр. и пр. Това нещо, след като Чобанов беше сменен и изгонен от там, беше сложено под масата и никой не говори за това изключително постижение. Това наистина беше нещо много добро. Нека да се извади сега от прашасалия шкаф, да се запознае Комисията с това нещо, да се запознаят и специалистите и всички, които имат интерес към това, и да кажат продължаваме ли да го изпълняваме, правим ли го или не го правим. Иначе е безсмислено. Там и пари бяха дадени от правителството на „Емилия-Романия”, разбира се, на нас не ни струваше нищо, италианците бяха толкова добронамерени. Аз малко разбирам италиански, тогава се разправях с тях постоянно и те се удивиха, че ние имаме нещо, което не го развиваме. Когато им казах, че културният пласт на пл. „Света Неделя” е девет метра, те се хванаха за главите и казаха: тук нищо не е направено. Ето сега в момента ръководството на Столична община вече го прави.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Акад. Воденичаров, в обобщение на това, което чухте досега?
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Първо искам да ви кажа съвсем неофициално, да стои човек тук между вас е много приятно. Аз съм убеден, че този екип, дето сте се събрали, ще свършите хубава работа. Желая ви успех!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Акад. Воденичаров, за нас беше чест. Благодаря ви, че отделихте от времето, от мислите, от енергията на Академията на науките и я споделихте с нас. Надявам се, че ще работим заедно и като партньори, и като приятели в мандата на Четиридесет и третото Народно събрание.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Следващия път елате на заседание в Академията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви! Очакваме вашата покана.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз я направих.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, с това приключихме разговора, който беше за всички нас, надявам се, много полезен, по точка втора от днешния дневен ред.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имате ли, колеги, нещо в точка „Разни”, което да поставите? Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Нещо, което ми прави впечатление напоследък в медиите и което неправомерно се развива, това са рекламите. В момента имаме много лоши реклами, реклами дори които, как да кажа, вече престъпват закона. И аз няма да се учудя, ако някой от законодателството предизвика… Мога да дам веднага един пример с една реклама, която е извън закона – това е рекламиране как можеш да откраднеш едни обувки на жена си и да ги продадеш. Тя пък краде рогата на мъжа си също да ги продаде. И това нещо върви по всяко време. Децата гледат, учат се. Нарочно не искам да споменавам в момента коя е тази реклама, вие сами ще се сетите. Но има поне още две-три такива реклами, които съм набелязал, и аз мисля, че трябва да сезираме Съвета за електронни медии и да видим какво правим. Защото в крайна сметка аз мисля, че ние сме в дълг към обществото. Правят се антиреклами и най-вече реклами, които са в противовес със закона.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Кадиев. Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Само ще им вдигнем продажбите. Съзнателно се търси скандалът, Съветът за електронни медии ги подема. Помните случая с Мишо Шамара – този велик певец, „Бяло, зелено, червено” колко песни продаде. Това е ситуацията, телевизията е комерс.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Все пак нека да кажем, че господин Кадиев изразява позиция, в която очевидно има загриженост и аз бих предложила, господин Кадиев, с едно писмо, което ние ще изпратим, колегите от екипа в Комисията ще ми дадат допълнително основание освен към Съвета за електронни медии имаме ли основание да се обърнем за мнение и в друга посока. Така че да го направим на този етап чисто делово, професионално. А ако вече намерим допълнителни причини да търсим експониране на нашата позиция публично, ще го направим, но е възможно и съображенията на господин Росен Петров да бъдат също достатъчно сериозни, за да се съобразим.
Друго по точка „Разни”, колеги? Благодаря ви много. Желая ви приятен следобед!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
