1.Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2.Разни.

---

На 5 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно обявения дневен ред, предвидени са следните точки:
Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членове на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
И втора точка – Разни.
Колеги, имате ли други предложения към така подготвения дневен ред? Няма предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, преди да започнем ми позволете да поздравя госпожа Красимира Анастасова с нейното избиране за заместник-председател на нашата комисия, да изкажа цялото ни сърдечно отношение и подкрепа. Надявам се, че ще работим и в това Ви качество много ползотворно заедно. Не губим господин Добрев, той просто остава член на нашата Комисия, но ще се посвети по-активно на здравеопазването.
Днес от Министерството на културата наши гости са: господин Вежди Рашидов - министър, господин Боил Банов – заместник-министър, госпожа Таня Андреева - парламентарен секретар, господин Стоян Стоянов – главен секретар, и госпожа арх. Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.
Уважаеми колеги, да припомня, блиц контролът предполага по големината на групите по низходящ ред ротация на първите въпроси, които имате възможност да развиете в рамките на две минути и съответно министър Рашидов и неговите колеги от екипа да отговарят по най-убедителния възможен начин, като, разбира се, ние тук проявяваме известна артистичност и разширяваме понякога въпросите и отговорите в разговор, който считам, че е ползотворен и за двете страни.
Първият въпрос е на колегите от ГЕРБ. Господин Велчев, аз си позволих от Ваше име да дам анонс, че ще започваме с първи въпрос в нашата комисия, посветен на процедурата, свързана с летище „Божурище”, докато не получим този отговор, който ще ни постави в различни вече отношения от предишни парламенти. Така че, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Изчаквам сега да донесат едни снимки, тъй като предишния път от служител от министерството бяха дали някакви снимки, че всичко е наред – снимали паметниците, всичко си е там. След малко ще донесат едни снимки, които говорят съвсем друго, да ги предам на министъра и ако има нещо задвижено, те ще ми кажат. Предполагам, че няма всеки път да започвам с въпроса какво става с летището, защото ще омръзна на хората. Ако има нещо, те ще ми кажат. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. В такъв случай за втори въпрос от ГЕРБ да изчакаме да направим необходимата ротация.
От БСП-Лява България? Добре, на следващия кръг.
Заповядайте, колеги от Движението за права и свободи.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Моят въпрос е бихте ли споделили с Комисията и нашите гости какъв е методът, каква е методиката при избора на заглавия на книги, които съответно се закупуват за читалища и библиотечни нужди в страната? Не говоря за самата процедура на закупуване – дали тя е тръжна или по друг начин, но как се избират заглавията и по какъв начин съответно се селектират многото заглавия, многото книги, които са на книжния пазар, съответно какви са приоритетите при избора на заглавия и книги, как се предоставят те на читалищата и на библиотеките в страната за ползване от страна на населението? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Хафъзов. Господин министър, заповядайте. Ако има нужда от нещо по-конкретно, може и някои от колегите Ви да допълнят.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Първо с няколко думи да се извиня, ако миналия път беше по-широко, госпожо председател, но смятам, че сме Комисия за култура и разговорът може да бъде по-приятен, ако малко го освободим. Но щом желаете по-стегнато категорично, ще го правим.
Имаме дирекция, имаме и комисия, която е определена. Тя е оторизирана като комисия да определя кои заглавия, кои книги да се купуват. По-подробно заместник-министърът ще ви обясни, защото той отговаря за това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: То това е общо взето – има компетентна комисия, която, разбира се, има своите критерии, ако искате, можем да ви ги предоставим писмено, за да не запознаваме сега всички. Това става ясно, с ясни цели. Имаме искания, които идват от библиотеки, базираме на тях, търсим и някакъв регионален принцип на равнопоставеност. Общо взето това е една прозрачна процедура. Ще ви предоставим всички материали за начина, по който това се случва, и критериите.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Само един доуточняващ въпрос: тоест не е универсален методът за цялата страна и цялата библиотечна мрежа, а съответно има подход по региони, по населени места?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Разбира се. То е част от критериите. В крайна сметка целта е да се набавят книги там, където има недостиг. Комисията гледа всеки случай конкретно – някъде има богат фонд, но има нужда още да се инвестира. Политиката не е само по ширина да се покрива. Но това се разглежда компетентно, случай по случай, общо взето по един демократичен, нормален принцип.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Ще получа в писмен вид критериите. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да, поемам ангажимент.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако разрешите, само с две думи да допълня. Да, доколкото и аз знам, има си оторизирана комисия. Основното, което обаче е изборът и търсенето – това са книгите, които излизат в съответната година, пазарът, търсенето, когато една книга се пропагандира, че е много добра, че е бестселър или че е книга на годината, това също влиза в избора, за да могат хората да имат бърз допир до онова, което тече в публичното пространство като интересно и като добро. Но се прави документирано. Ще ви предоставим всичко.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър, благодаря Ви, господин Банов.
Колегите от Реформаторския блок имат възможност да зададат въпросите. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги! Аз по-скоро искам да насоча вниманието ви към проблем, който в последните дни е актуален. Доколкото чух, Вие идвате от събитие, което има отношение към този проблем. Става въпрос за Националната гимназия за древни езици и култура и проблемите, свързани с настаняването, всъщност намирането на дом на училището. Защото знаете, че в последните години сякаш самото училище се е превърнало в едно – да не казвам пътуващо племе, но хора, които постоянно си търсят мястото, в което всъщност да развиват един качествен учебен процес.
Аз няма да скрия, че имах среща с част от родителите и с част от учителския екип, които бяха настроени доста негативно по отношение на преместването им сега на ул. „Баба”. Знам също така, че по европейски проект 2 млн. и 200 хил. лева са получени. Целева група всъщност е НГДК и ако те не бъдат настанени там, има опасност средствата да бъдат орязани, тоест да не бъдат реимбурсирани по проекта. От друга страна обаче, явно не е потърсено мнението на родителите и на учителите за това те да бъдат включени като целева група в този проект и това явно поражда в момента голямо напрежение. Мисля, че е крайно време да се реши окончателно този проблем. Струва ми се обаче, че настаняването там на това училище е от гледна точка на това, че сега доколко е справедливо да казваме, това е елитно училище, но някак си традицията на НГДК е и битува в общественото съзнание разбирането, че това е училище, които се намира в центъра на града. Знам, че в последните години, след като е върнато в центъра, доста се е вдигнал балът за прием. Тоест това училище неразривно е свързано с част от културния елит.
Как виждате решаването на този проблем? Ще отстоявате ли тезата, че то трябва да бъде настанено там и всъщност аргументът е само евентуално загубата на тези финансови средства или имате по-дългосрочна визия за решаването на проблема? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Въпросът предполага отговорът да е малко по-дълъг.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, колкото време е необходимо.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз съм сигурен, че тези дни може и при другите партии да минат да търсят помощ, но каква е историята. НГДК си е била НГДК там от 20 години. Ако толкова се чудим къде трябва да се върнат децата, те се връщат в училището, в които са били. Но малко предисловие, за да разберете. Наистина има един шум, за съжаление винаги тези, които са по-шумни, малката част, винаги са медийно представени, а по-голямата част – не толкова медийно представени. Шумът какъв е? Когато аз бях министър, направихме проекти, кандидатствахме по европрограми и спечелихме средства за шест училища. Разбира се, ремонтите на тези училища стават с решение и съгласие на ръководствата на училищата. Когато дойде служебното правителство на база спечелен проект, дотогава никой не е вдигал шум нали, всички си бяха на „Баба”, подписват договор за ремонт на училищата, не само за НГДК. НГДК е едно от тези шест училища. Разбира се, ремонтът започва и се осъществява по времето, когато министър е министър Стоянович, съфинансира се и се изпълнява. Ние сме и комисия, и правителство от четири месеца. Възниква проблемът, група учители, понеже им е в центъра, понеже това е НГДК, понеже това е елитно училище и понеже оттам ще излиза всеки втори Айнщайн като учен и започва един голям шум. Няколко пъти помолих родителите да погледнат какви са конституционните права на едни родители. Техните са: да искат качествено образование и обучение. Да се надяваме, че долу на 13-о училище качеството не се е вдигнало от това, че е на Женския пазар, а от това, че същите преподаватели са преподавали добре.
След като аз станах министър отново, втори мандат, трябваше да взема правилното решение. Правилното решение по закон е: за да не загубим тези 2 млн. и 200 хил. лева и тъй като Европейският съюз изисква изразходването на европейски пари да става по предназначение и пет години уседналост. Такъв е законът. Иначе Европа не ни признава тези 2 млн. лева.
Другото нещо, което аз не крия пред медиите, е, че ако аз не взема правилното решение по закон и не спазя закона за изразходване на бюджетни или каквито и да е средства, попадам под ударите на закона – между пет и десет години затвор. Нямам избор да не спазвам закона, нито пък ми се ходи в затвора, много съм възрастен за там вече.
Оттук нататък започват обаче претенциите – къде основателни, къде – не. Никой не е против българските деца да се учат. Онова, което сме имали желание, е те да учат в добри условия, ремонтирани, защото във всички училища, имаме 24 на брой в Министерството на културата, предстои да бъдат направени проекти, защото материалната база и условията не са добри. Да не говорим, че над 4-5 хиляди училища в българската държава, като в Хасковско, Кърджалийско, Шуменско, Разградско, Плевенско, Пловдивско, където и да вземете, ако ги сравним, там децата учат в много по-тежки условия. Всички се сещате, че искам да ви кажа: да, държавата ни не е богата, не можем да се справим с всички училища.
Училището е ремонтирано, училището е в много добро състояние. След всеки ремонт, и къща да си построя, нещо ще протече, ще го поправим, има гаранционен срок. Да, това са малките бели, които винаги един сезон ти ги подсказва. Това е естествено, това е в рамките на най-нормалното. Разбира се, че бих искал децата да са в центъра. Кой не иска? Няма лошо в това, ние не сме против нашите деца. Но това е материалната база, с която разполагаме. Когато започнахме ремонта на музея, аз лично помолих госпожа Фъндъкова да ни предостави една училищна база, не за НГДК, а за алианса, който се помещава на Квадрат 500, където е Националният музей. За съжаление мандатът свърши бързо, ние не можахме да започнем третия етап, това те едно малко парче, където беше ресторантът „Планета”, Абрашев беше подписал един тежък договор за десет години и трябваше да плащаме неустойки, затова го отложихме за последен етап да го довършваме. Така че, 13-о училище е взето за алианса. Тъй като алиансът остана още там, решихме докато тече ремонтът, под това условие и така е записано, докато тече ремонтът, децата да имат къде да учат. В момента 13-о училище е в много неприветлив вид – няма никакъв проблем хората да отидат да го видят. Аз разбирам претенциите, че искаме центъра.
Какво предлагаме ние? Тъй като този алианс е едно училище по-различно и по-специално, децата учат латински, древни езици, култура, да, разбира се, то е по-специализирано, ние не можем нищо друго да направим, освен да помолим и аз вече съм помолил госпожа Фъндъкова да ни предостави 13-о училище. Ние ще пуснем прием от пети клас за НГДК, да започне да се разширява и да оставим 13-о училище като един филиал към това училище, докато минат тези срокове, за които говорим, за да оправдаем и парите. Защото аз не мога да си представя как България при толкова беден народ ще си позволи ей така да изхвърлим 2 милиона и то не за друго, за ремонт на училище. Това се опитваме да говорим с родителите. Те, разбира се, като всички хора, които имат една цел, циклят в една посока, наблюдавам ги по телевизията.
Три проверки са направени за прословутия азбест. Направени са всички одити, сигурно има тук-таме нещо да се докърпи, ако се е отворило след ремонта, или е протекло малко. Да, всичко това ще се оправи. Както нямаше при одита никакъв азбест, така се предизвика шум, че там има азбест. Аз благодаря на министър Москов за много бързата реакция. За мен беше важно, разбира се, едно-единствено нещо – че ако там има опасни материали, по-голяма цена от живота и здравето на децата и на учителите, защото не става въпрос само за деца, там работят по цял ден едни преподаватели, това е основното и няма по-ценно нещо от това, аз щях да бъда министърът, който щеше тотално да издаде заповед, ако ще да коства каквото и да е. Но три пъти е установено, че няма азбест. Днес последно излязоха резултатите. Разбира се, подхвърлен азбест има на двора. Изчистихме го вчера със специализирана фирма, която се занимава с тези неща. Сутринта дойде РЗИ и има протокол, че вече го няма това нещо. Което е радващо и от утре децата да не губят повече време и да вървят да си влязат в класните стаи, парното работи и да си учат.
Това е горе-долу около тази драма. Тя е предизвикана драма. Ние малко трябва да се съобразим дали държавата ни е богата и с каква материална база разполагаме. Колкото и да си играем с азбести в училищата, аз утре ако бодна в 13-о училище, ще ви изкарам азбест колкото пожелаете. Защото строителството до 1987 г. основно се правеше, като се ползваха етернитови тръби и платна. Ако бръкнем във всички училища в България, бъдете сигурни, че трябва да затваряме всички училища. Ако бръкнем в детските градини, строени до 1987 г., ако бръкнем в болниците, колеги, ние като отговорна държава и хора трябва да видим докъде е допустимо да си позволяваме тези неща. И ако всяко измерване не пречи на децата, не пречи на тяхното здраве, не може така да си играем. Правим три, четири проверки.
Така че в това отношение мисля, че преиграванията бяха много, телевизионните говорения много. За мен е по-важно, че подобряваме материалната база. Осем училища сме подобрили в предишния мандат, шест само минаха по последния проект, където е НГДК. Нямам нищо против във времето НГДК да слезе, но какво предлагаме? По новата програма 2015 – 2020 г. да седнем с родителите, с настоятелството, с училищното ръководство да изградим един нов проект, да изкараме едни пари да ремонтираме 13-о училище, то е в центъра на София и за две-три години бавно да останат по-големите класове, които имат допир до музеи, както те казват (въпреки че не видях опашка пред музеите, ама то е като Ботаническата градина в Балчик, която била за студентите, а от девет години студент не е стъпил там), но това е говоренето.
Разбира се, това е по-мъдрото – бавно, спокойно. И да не загубим европейски пари. Бавно да свалим децата в центъра, ако имаме тази възможност. Да го ремонтираме, да е едно уютно, приятно, добро място, а от „Баба” аз имам какво да направя. Колеги, имам 24 училища по изкуствата. С тези красиви училища отвън, с този огромен парк такова модерно общежитие ще направя за децата, които идват, защото ние имаме много дечица и от провинцията, от цяла България. Така че ние имаме необходимост от сграден фонд.
Като разказвам всичко това, аз апелирам да бъдем малко по-разумни и малко по-разбиращи за какво става въпрос. Защото иначе демокрацията е толкова голяма, че освен знанията, които имат по закон да искат родителите, всеки е свободен да си отпише от едно място детето, ако му е далече, да го запише в частни алианси, има частни училища, държавни училища, едните са в центъра. Но не е аргумент това, че е малко по-далечко от центъра. Не е аргумент! Единственият аргумент, който е хубав и е логичен, е да има добро образование. Министерството на културата има и Италиански лицей, също не е в центъра, но наплив на кандидати има много. Важното е, че нашите учители са добри, способни и дават добро образование на децата.
Тази сутрин малко ме втрещи по телевизиите една реакция против бройки циганчета или други етноси. Това говорене вече мина всякакви граници. Вижте, националните училища са за всички български граждани. Не може така да се говори, това е недопустимо. И аз много ви моля и вие като разговаряте с хората, които негодуват, тези неща не трябва да се допускат. Всеки, който издържи конкурса и е български гражданин, е добре дошъл и в НГДК, и в Италианския лицей. И ако иска в Кърджали да учи, ако иска в Джебел да учи – където му е хубаво. Свещено право на родителите е да избират местата където да се изучават техните деца.
Това е горе-долу за НГДК. Защото много обръгна с много думи, колеги, затова дълго ви разказах за НГДК, колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, господин министър. Ще ползвате ли дуплика, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: По-скоро само да кажа, че в общи линии съм удовлетворен от отговора. Виждам, че имате стратегическа визия как да има един преход, за да може в крайна сметка да се удовлетворят желанията на поне тази част от родителите, които искат училището да е по-близо до различни културни обекти, Софийския университет и т.н. И по-скоро един коментар като поука. Според мен когато подобни проекти се реализират, не се ли вземе мнението на преките бенефициенти, в случая родители, по-скоро учители основно, днес ще бъде азбест, утре ще бъде светлина, след това ще бъде шум и в крайна сметка те ще търсят под вола теле, за да може да постигнат своя интерес. И това си е в рамките на нормалното да има гражданско участие. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще Ви отговоря само на втория въпрос, тъй като зададохте още един въпрос. Взето е решение на училищното ръководство. Законът не задължава родителят да определя ремонтите, така е по закон, те единствено трябва да гледат да няма нередности, децата им да не бъдат малтретирани, образованието да е добро. Оттам нататък, разбира се, като настоятелство те си имат своите ангажименти. Училищното ръководство се е подписало, че желаят да има ремонт. Аз затова го казвам, разбирам, че и това, което чувате, Ви притеснява, но това е неточното говорене. Точното говорене е това: училищното ръководство си е дало съгласието да има ремонт на НГДК. След което ние сме намерили форма къде да ги настаним на учат. При министър Владимир Пенев е подписан договор да се изпълни този проект и при господин Стоянович е разплатен обектът и свършен ремонтът. Минали са всички одити, минал е акт 16, въпреки че по телевизията се говори, че няма акт 16. Всичко е минало. Ако има някакви притеснения, единственото, което може да направи Министерството на културата, е да сезира прокуратурата да види, ако родителите са недоволни, дали там са вложено достатъчно средства или недостатъчно, когато всички проверки и одити казват, че ремонтът е добър. Аз не се съмнявам, че те са точни и прави, но ако има някакви съмнения, това е вече работа на прокуратурата, не е на мен като министър.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Велчев, заповядайте за Вашия въпрос, тъй като виждам, че имате готовност.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, гости! Уважаеми господин Вежди Рашидов, искам първо да започна с това, че знам колко много направихте за това светилище – казвам го така, защото това е люлката на авиацията, знам, че преди Вас и проф. Данаилов направи много. Нося тези снимки, за да Ви ги дам да ги дадете на вашите служители, защото те Ви предадоха. Те предадоха и Вас, предадоха и проф. Данаилов за жълти стотинки. Затова ме боли. И в предишната наша среща ни представиха едни снимки, аз сега ще ви покажа други снимки, за да видите какво представлява летище „Божурище”. Всичко е разкопано, пистата е разкопана, съборени са хангарите. И да се казва, спокойно, нищо не се строи! Ето снимките, това е истината! Много Ви моля, намерете виновниците и ги накажете най-строго, защото по-лошо от това да съсипеш паметта на нацията аз не виждам. Не знам за какво би работила Комисията и за какво би се застъпвала, ако за точно такива неща ние не изискваме строго отношение и наказание. Непрекъснато повтарям Вашите думи, които казахте в парламента: не всичко е кюфтета и кебапчета. За съжаление във Вашето министерство работят хора, за които явно кюфтетата и кебапчетата са над всичко.
Затова Ви давам тези снимки, да вземете отношение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Господин министър, надявам се, че Вие ще намерите все пак някаква възможност министерството през процедура или през следваща стъпка да потърси не само отговорност от виновниците, но и да намерим възможност за някакъв тип развитие на ситуацията, независимо от неприятния резултат, който имаме към този момент
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако разрешите, госпожо председател, да се включа. Вижте, този проблем го знаем отдавна. Аз знам и болката на господин Велчев, но тя не бива да бъде само негова болка, защото тук говорим за един национален паметник на културата, който трябва да бъде болка на целия български народ. Когато аз бях министър имаше много напъни да се стигне до мен от италианска страна, от техни представители тук. Но аз бях категоричен, че летище „Божурище” е първото българско летище, нека не забравяме и за първия български пилот в историята. То си има своето значение и никога през моя мандат не съм допускал на паметник на културата да се махне статут или да се случи нещо. За съжаление, споделям на сто процента реакцията на господин Велчев и той знае добре, не аз съм министърът, който е получил „Малтийски орден”. Да, тази услуга е направена, да, сигурно който командва надолу и хората изпълняват, защото чиновниците са хора, които се подчиняват на началника, който е отгоре. Това е така, смятайки че те са професионални чиновници докрай и на тях да не им се сърдим, това се е случило, такава е разпоредбата и те са изпълнили поставените задачи.
Онова, което ще повторя, да, господин Велчев, аз съм също да върнем статута, при мен имаше под особен надзор едно опазване, охраняване. Не знам кого ще накараме да възстанови хангарите. Да, така е, хангарите са съборени, въпреки че казват друго. Това е така. Но го приемаме като отговорна наша задача, защото самите ние трябва да опазваме културните паметници. Ясно е, че Вашата болка е Ваша болка, но тя трябва да бъде и национална болка. Започнали сме да работим в тази посока. Може би Уляна ще допълни нещо.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Националният институт за недвижимо културно наследство да извърши заключителна оценка, такъв е регламентът в Закона за културното наследство, тъй като до настоящия момент е направена само предварителна такава на културната и историческата стойност на обекта. Това нещо засега не е направено. Бяхме им изпратили писмо, надяваме се в скоро време да извършат такава оценка, която се представя пред експертен съвет към министъра на културата и след това министърът на културата, ако прецени, одобрява протокола и предоставя или отнема статут на съответния обект. Това е с две думи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев, Вие имате ли да добавите нещо?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: В реда на коалиция „Патриотичен фронт”, господин министър, ще си позволя вместо въпрос да изразя една позиция в подкрепа по повод на казуса, който възникна около НГДК, да отбележа, че и според нас имаше доста преднамереност в начина, по който беше развит и интерпретиран този въпрос, да се присъединя към мнението Ви, че за децата и за качеството на тяхното обучение е важна базата, преподавателите, атмосферата, в която те учат, не локацията и това изглеждаше доста фалшиво, бих казала, в начина, по който беше представено като ключов аргумент. И да изразим задоволство също от решението, което представи в последните няколко дни. В този смисъл е важно, когато възникват въпроси, те да могат да бъдат решавани, поема се управленска и оперативна отговорност и въпросите се решават. В противен случай пред камерите и пред микрофоните нещата изглеждат понякога наистина нездравословни, бих казала дори, а не само неконструктивни.
Това е от мен. Колега Росен Петров, заповядайте за Вашия въпрос.
РОСЕН ПЕТРОВ: Ще взема повод от господин Иванов, понеже аз съм възпитаник на тази гимназия. Влязох в нея през 1984 година. Напливът в нея се дължеше на това, че тя беше създадена от госпожа Людмила Живкова и въпреки това ние учехме в 12-о средно основно училище „Ленин” в една сграда заедно, в едни малки стаички. Мога да кажа, че въпреки че в училището беше пълно с величия от ЦК на БКП, в моя клас беше внучката на другаря Живков, на неговата сестра, въпреки това училището беше свободно. Преподавала ми е Вергилия Димова, която е дъщеря на Вергил Димов, министър на вътрешните работи преди Девети септември. Но мисля, че наистина за качеството на едно училище не е важно къде е. Защото на мен пък центърът ми беше далеч, аз бях от страничен квартал. Основното нещо, което винаги е искала и Гергина Тончева, старата директорка, и ние – да имаме собствена сграда. Сега я имаме, аз не виждам какъв е проблемът. Казвам ви, тогава в класическата гимназия за едно място при момичетата кандидатстваха 16 момичета, при момчетата – 8 човека за едно място. Тоест латински се учи добре и в „Люлин”, и в центъра. По времето на Людмила Живкова ние сме били средно училище към Софийския университет – който го завърши, влиза без изпит. След това тази привилегия е махната.
Подкрепям министър Вежди Рашидов, че не е важно къде учиш, важно е кой те учи и как учиш. Това е! Повече въпроси няма и да има.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Кадиев, заповядайте Вие за вашия въпрос.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това няма да е толкова въпрос, по-скоро мнение. Първо, искам да Ви благодаря за промяната на статута на Родопския драматичен театър. Благодарение на Вашето съдействие това нещо се случи, но тази сутрин получих едно запитване от директора Крум Филипов и от Румен Бечев, че там нещата са спрени от финансовия министър. Имате ли някаква представа какво се случва и защо се случва това нещо? Това ми е въпросът, господин министър.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сигурно сте прав, защото чакаме от финансовия министър финансова обосновка. В момента, в който се внесе, ще реагираме веднага, няма други причини, ще го внесем в Министерския съвет.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Да разбирам ли, че няма да има пречка относно това действие?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Няма причини да има пречки, ние не сме си променили позицията. В момента, в който има обосновка на финансовия министър, ние веднага ще го внесем в Министерския съвет. Хубаво е, че ни казвате, ще проверим защо се забавя. Веднага ще го направим.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви много, господин министър. Радвам се, че имате позицията и влиянието да се случи това нещо за Родопския драматичен театър, защото то е много важно нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Колеги, за втори въпрос от ГЕРБ имате ли готовност? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Колеги, гости, уважаеми господин Рашидов! Моят въпрос към Вас е свързан по принцип с Регистъра на недвижимото културно наследство. Въпросът ми е, когато в този регистър има сгради, които през годините са почти срутени, рухнали, каква е процедурата, когато те не подлежат на реставрация? Говорим примерно за една жилищна сграда, която реално от четири стени е останала само с една основна и по принцип застрашава живота на хората, които живеят в околността или минаващи по улицата. Какво се случва с този тип сгради, които са включени в регистъра? Колко често се актуализира този регистър и какви са критериите, по които паметниците на културата продължават да бъдат записани в него?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, Вие или някой от колегите Ви има готовност? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колегите ще отговорят, аз искам да вметна само две думи. Вижте, колеги, ние трябва да направим много ясна разлика, когато говорим, много често бъркаме статут със собственост. Това че един паметник на културата има статут на национален паметник или от регионално значение, не задължава министерството да прави повече от това, че е дало статут. Защото основно е длъжник собственикът. Знаете колко дискусии водим за къщата на Яворов. Тя е частна собственост, купена от едни хора и ние сме обявили къщата за паметник на културата. Това е като летище „Божурище”, където през главите ни не може да се направи нищо друго, освен да е това, за което е обявено. За съжаление къщата е обявена, тя си е паметник на културата и тя нищо друго не може да бъде, освен да се реновира в този вид, в който е била. Лошото е, че ние като държавна институция не можем да финансираме с държавни пари частна собственост. Така че ние предписания пишем, но оттам нататък за съжаление той е в ръцете на собственика. Има общинска собственост, частна собственост, офшорна собственост – всякакви собствености има. Онова, което е в рамките на държавата и е задължение на министерството, това са собственостите на самото министъра на културата.
За регистъра ще каже колежката Малеева.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Регистърът се води в Националния институт за недвижимо културно наследство. По закон е така, цялата информация е при тях. Те са много малко хора, тоест много трудно биха могли да актуализират 39760 недвижими културни ценности, много трудно биха могли планово да обикалят и да актуализират списъци или да отписват, вписват, да предлагат на министъра за отписване на сгради или други обекти. Общо взето това е в правомощието на общините да съдействат, те имат право да проучват такива сгради, да предлагат на Националния институт за недвижимо културно наследство актуализация, сключват се договори евентуално с общините. Пак ви казвам, техният състав е осем човека, които могат да се занимават с тази дейност.
Както каза и министърът, задължение на собствениците и по Закона за устройство на територията, и по Закона за културното наследство е да поддържат имотите си. Министерството на културата подпомага в рамките на един изключително скромен бюджет кандидатстващите. Има си правила и критерии, по които се оценяват кандидатстващи физически и юридически лица, в смисъл, под физически разбирам най-вече Светия Синод (говоря най-вече за църкви), след това комисия ги гледа и се опитва да разпредели колкото се може справедливо този бюджет от 500 хил. лева, който е отпуснат за цяла България за подобни кандидатури.
Предписва се възстановяване на сгради, които са изключително ценни, в случаите, когато има документация, за да бъдат те възстановени. Защото за съжаление за много от сградите няма такава документация и когато е съборена някъде в провинция, някъде на по-отдалечено място, дори не се знае, че тя е изчезнала, това се установява случайно или по сигнал и понякога не е възможно да бъде възстановена.
Иначе всички недвижими културни ценности могат да бъдат всякаква собственост, с изключение на археологическите, които са публична държавна собственост. Там държавата прави каквото може, общините също финансират, доколкото могат. Там проблемът е с разкопките, че в един момент се провеждат археологически проучвания, но после няма пари за консервация и реставрация на тези разкопани останки.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Малеева. Имате ли реплика към отговора?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА: Идеята беше по-скоро към господин Рашидов, който каза за къщата на Яворов. Тук става въпрос за една сграда, която по принцип е със статут на културен паметник, поради това че тя е била първата двуетажна сграда в региона. Към днешна дата тази сграда няма как да бъде възстановена, тя е останала просто една стена, която всеки момент е пред разпадане. Това ми беше въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Всеки такъв случай се подава в Института за паметниците на културата и за опазването им. Имайте предвид, че имаме много случаи, където има нарочно от собствениците демонтиране на части от паметника, за да се изведе той от статута на паметник и там примерно да се построи 10 или 12-етажна сграда. Функцията на института и на министерството е да опазва паметниците на културата, а не да дава картбланш те да се превръщат в паметници на съвременната архитектура. В този смисъл всеки отделен случай, разбира се, аз не познавам Вашия, но затова е създаден институтът, затова там има много строг контрол и Ви гарантирам, че Министерството на културата изключително строго контролира и института. Специално за сваляне на статути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вижте, не случайно Ви казах, че когато собствеността на е на държавата в лицето на министерството, тогава проблемът е труден. И второ, собственика можем да задължим чрез наказание, чрез глоба – каквото законът ни повелява, ние не можем да излезем извън закона. Да, той има статут, но ние нищо повече оттам нататък не можем да направим. И аз затова искам само да Ви отговоря: опазването значи даването на статут и обществото трябва да наблюдава, че той не може да бъде променен като паметник на културата.
Ще Ви дам по-добър пример. Знаете Захарна фабрика. Самата стара фабрика е една изключително приятна архитектура. Навремето аз даже исках да направя едно арт градче за млади хора – със студия, с всичко. Собственикът е един грък. Захарна фабрика има статут на паметник на културата, но той точно това прави – поощрява тези наши приятели с конете и каруците да минават, да напълнят със стари тухли и ги отнасят. Това го устройва. Много хора правят това – да рухне, за да може да построи нещо. Но ние нямаме правата да ги пазим денонощно, защото няма как да стане това нещо. Имаме три национални обекта – това е „Бузлуджа”, Националният музей и Национално-историческият музей, които са национални музеи, които по закон трябва да се охраняват от Министерството на вътрешните работи. Останалото е доста трудна работа и основателно сте обезпокоени. Така се руши държавата лека-полека. Така в Хасково махнаха най-хубавия хамам, който имаше уникална архитектура; в Пловдив направиха малко бели. И се мъчим да си опазваме културното наследство, но за съжаление, толкова.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Госпожо Бояджиева, Вие имате ли готовност за въпроса? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, моят първи въпрос е във връзка с допълващата субсидия за читалищата и библиотеките. Какво е виждането на министерството, кога и в какви размери ще бъде тя за 2015 г.?
И понеже днес имам съвпадение на комисиите като час, вторият ми въпрос е свързан с обявеното като ангажимент на Министерството на културата намерение за дигитализация на недвижимото и движимото културно наследство на България. Конкретният ми въпрос е свързан със съдбата на „Орфей видео” ЕООД, единственото държавно предприятие, което примерно в сферата на филмопроизводството би могло да свърши тази важна работа по отношение на дигитализацията. Имаше съобщения за включване за приватизация, след това имахме информация за ангажимент на министерството да бъде извадено от този списък. Какво е в момента състоянието на нещата по отношение на „Орфей видео” и какво точно се предвижда да се случи? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз само ще започна, ако разрешите, госпожо председател, и екипът ми ще поеме думата в части, където по-точно може да отговори.
Да започна отзад напред. Още при министър Дянков излезе един списък за приватизация на студио „Време” и студио „Орфей”. Студио „Орфей” има една база много специфична и много добра база, със студиа, всичко си има. Тази база ние не искаме да я загубим, защото при една приватизация ако някой трябва да закупи цялата тази материална част, тя трябва да отиде или в „Бояна”, или да се разпродаде на безценица. Ние една такава база ако позволим да се продаде, значи правим голяма грешка, особено ако имаме бъдещи проекти.
И тук искам да се аргументирам защо и студио „Орфей”, и студио „Време” ние държим да си ги запазим. Имаме единадесет декара до Софийския затвор, старите военни студия. Това е на Министерството на културата. Аз имам една мечта, ако господ ми е дал да бъде още малко министър, и дай боже, за последно, имам една мечта. Ние от години сме длъжници на младите хора, на тези, които завършват Консерваторията, ВИТИЗ, художествените академии, всички тези висши специализирани учебни заведения, хора, които се занимават с творчество. Ние гоним професионалистите, не сме им дали шанс да видим техния талант и да им дадем възможност да се реализират.
В момента чакаме Програма 2015-2020 и аз много съм се запалил по тази програма да направя един проект наистина да направят един арт център, каквито има по Европа много, за млади деца. Да свалим и студио „Орфей”, нискобюджетни филми, дипломни работи, поезия, всичко може. Да стане една работеща машина. Да могат младите хора да идват вечерите, да правят концерти, да направим амфитеатър, има сграден фонд, кинозалички, да си направят премиерите. Изобщо там да кипне един млад, хубав човешки живот. Едни арт инсталации, залички, галерии, каквото е необходимо. Това е една хубава мечта, навсякъде го има, ние още не можем да отделим едни средства това да го направим.
Така че за нас е много важно да запазим цялата тази техника – връщам се на „Орфей” и на „Време”. Тя ще ни бъде много нужна тази техника. Иначе, уверявам Ви, ще ги изкарат на пазара, там има разпокъсани десетина-двадесет декара земя, едните вече са купени, другите на парчета, а тук имаме комасирано място, което е цяло място, единадесет декара и е едно прекрасно място. Така че с моите колеги да се обединим всички и наистина ако с това дадем и на младите хора един шанс, мисля, че ще сме направили нещо добро за държавата.
По другия въпрос ще отговори господин Стоянов.
СТОЯН СТОЯНОВ: Госпожо председател, до 2009 г. имаше практика в постановлението за изпълнение на държавния бюджет се записваше конкретна сума за целеви субсидии за читалищата за дейности и малки ремонти. След това за съжаление тази практика отпадна, включваха се в така наречения централен бюджет. Тази година една от първите стъпки, които направи министърът, попитахме финансовия министър каква сума е предвидена за читалищата. Отговорът беше, вероятно ситуацията е била такава, че в хода и съобразно изпълнението на държавния бюджет след второто тримесечие ще ни уведомят каква ще бъде сумата. Министерството има готовност да обяви сесия, но след като знаем сумата.
А за „Орфей” ако позволите да допълня отговора на господин министъра, подготвен е законопроект за филмова студия „Орфей”, агенция „Музика” и филмова студия „Време” за включването им в така наречения забранителен списък. През 2013 г. за съжаление тези три дружества бяха извадени от забранителния списък и Агенцията за приватизация беше започнала процедура. Идеята на министъра е да ги включим отново в забранителния списък и това ще стане до 15 дни като получим междуведомствено съгласуване.
За дигитализацията. Има един целеви проект, госпожа Малеева по-подробно знае, по ОПАК за около 400 хил. лева, с който се предвижда да се подготви софтуерен продукт за подпомагане и унифициране регистрите на музеите. За съжаление, „Орфей” (не знам дали господин Донев е тук) са участвали, но министерството не може да финансира директно най-малко свои структури. Всяка организация, включително и търговските дружества към министъра на културата, могат да участват по общия ред. Ако правилно разбрах въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ: Може ли?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Много Ви моля, нека все пак да се придържаме към реда. Госпожа Бояджиева има правото на реплика. След като завършим с колегите народни представители, и гостите могат да се включат в дискусията. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Разбирам, че след края на второто тримесечие ще има яснота. Моят въпрос беше от гледна точка на това все пак да имаме яснота кога ще се случи. Видимо сумата все още не е ясно, но от гледна точка на време, за да могат хората все пак да се справят, защото това е сериозна работа за тях – да участват с проекти. За тях е важно, за да може по този начин до края на годината да успеят да използват по предназначение средствата, които ще бъдат предвидени.
Аз благодаря за отговора по втория въпрос, че вече има подготвен законопроект, защото това е важно, защото доброто намерение не е достатъчно, без да има необходимата процедура, за да бъдат извадени от списъка за приватизация. И може би освен идеята, която министър Рашидов представи, която е по-скоро перспективна, въпросът ми беше свързан и с възможността все пак като единствено държавно предприятие в тази сфера да бъде активен участник в задачата по дигитализацията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Колегите от ДПС ще поставят ли втори въпрос към министъра? Заповядайте.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Вторият въпрос, господин министър, произхожда от една тема, която започна на предното заседание, където граждански организации Ви занимаваха с идеята да се направи държавна протекционистка политика по отношение на излъчването, капацитета на излъчването съответно на български песни в съответния национален ефир – радио, телевизия и т.н. Има ли конкретна идея в самото министерство по какъв начин това ще стане, има ли визия по отношение на конкретни параметри, оперативно действие във връзка с изграждането на нормативна уредба, която впоследствие да я разгледаме на заседание на Комисията по културата и медиите и да подложим на гласуване в пленарна зала? Мисля, че това беше една добра идея и трябва да се търси вариантът как да стане това с оглед, разбира се, и на другото обстоятелство, че в едно свободно общество пазарните механизми са основен регулативен фактор, но би трябвало да има и някаква държавна теза, която ние да отстояваме, тоест да имаме някаква протекционистка политика по отношение на отстояване на определени културни ценности и собствена визия за развитието им в това пространство.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Банов ще обясни по-обстойно. Вижте, въпросът е добър и интересен. Аз този въпрос го приемам, защото също съм обезпокоен, разбира се, това ще стане, предполагам, чрез промяна в законодателната уредба, особено там, където касае авторски права, защото го включвам там. Няма да скрия от Вас, че аз съм един от хората, които негодуват, когато кажат, че ще гледаме тази вечер „Гласът на България”, по скоро да го кръстят „Войс оф Америка”, една българска песен да няма. Аз, дето мога да изпея някоя турска, пък да не мога да чуя българска, все пак децата са ми християни. Така че, много ще се радвам това нещо да влезе в някакъв ред и порядък, защото миналия път тук имаше млади хора, това стои като Дамоклев меч.
Тук колегата ще Ви обясни как стои въпросът, защото това е въпрос на радиото и на телевизията и, разбира се, Съветът за електронни медии много сериозно трябва да поеме и тази топка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, предстои създаване на работни групи в най-скоро време, тъй като Законът за радиото и телевизията мисля, че октомври месец трябва да се отваря заради транспониране на една директива. Ще създадем в най-скоро време работни групи. Разбира се, ще представим пред вас проекта за едно такова нещо.
Има доста случаи, почти навсякъде в Европа има такава практика, различни са процентите, ние трябва да преценим в крайна сметка заедно кое е оптималното за нашите условия, за нашата държава. Много е важно в тази дискусия нашето мнение, че трябва да работим изцяло по посока на обществените медии, обществените радио и телевизии, а не частните, защото там вече се набъркваме в едни други закони. Не можем да принудим хората, ние може да имаме желание, можем да правим всякакви пиар акции, може да изказваме нашето поощрение, но не можем да принудим хората да пускат каквато и да е музика. Говорим за обществените радио и телевизия, а процента ще го определим съвместно. В различните страни е различен – има 10% символично, има 20%, тук трябва да се види и да не влезем в европейско законодателство, да не се забъркаме там в конкуренция със свободния европейски пазар.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Аз бих искала само да добавя към Вашия въпрос, колега, че ние като Комисия по културата и медиите сме възложили едно проучване, което ще ни даде приблизително същата като характер и съдържание информация за практиките в други европейски страни, как те подхождат, как уреждат този въпрос. Веднага щом изследването е готово, ще представя на вниманието на всички колеги от Комисията резултатите. Водят се разговори и с колеги народни представители, които по една или друга причина се чувстват изкушени да внесат такъв ЗИД на законите, било то за радио и телевизия или за авторските права, защото изглежда наистина привлекателна идеята да се окажеш вносителя на това, което очакване имат популярни български певци, актьори, въобще имена от небосклона на българските творци. Но от друга страна, всяко прибързване ще бъде по-скоро неуместно, затова би било добре съвместно с Министерството на културата в една синхронизирана програма по отношение на законодателните инициативи да изработим нещата заедно, така че всъщност те да имат устойчивост. Защото добре знаем от практиката на комисиите и в предишното Народно събрание, че много често законопроектите за изменение и допълнение имат спекулативна, чисто политическа цел като акция и не водят до трайни и работещи решения в посока на това, което ние се опитваме да постигнем.
Колегата Кадиев ми даде знак, че има готовност за втори въпрос, който е и последен от този кръг.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще задам един въпрос, мисля, че няма да получа отговор, но все пак ще го задам. През 2005 г. в Смолян тръгна първият етно джаз фестивал в България. Говоря за етно, значи преплитане на фолклорните мотиви в джаза. Явно не можа да намери необходимите средства този проект и в крайна сметка този проект в момента се осъществява от едно частно лице, което се казва Кирил Асенов. И целият фестивал се качи на връх Перелик. В което няма нищо лошо, много хубаво, само че достъпът до това място е много труден. Аз просто питам, доколкото разбрах, самият проект вече е купен от Кирил Асенов. Имате ли някаква представа? Може ли нещо да се промени? Знаете ли за него? Защото в крайна сметка ощетени са гражданите на Смолян, няма как да го чуят и няма как да го гледат, защото е много трудно качването на самия Перелик, дотам няма път. Наистина е много хубаво под звездите да се прави един такъв фестивал, разбирам го Кирчо Асенов, но в крайна сметка той е в много ограничен кръг хора.
Питането ми е това: може ли да обърнем нещата така, че да бъдат в полза на гражданите?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Бяхте прав, че почти няма да получите отговор, защото е труден въпросът, разбира се. Ние нямаме такава регулаторна възможност да караме частните фестивали как да ги регулираме, как да ги контролираме или как да им даваме и най-малкото съвети, особено ако не са ни поискани. Така че в една пазарна икономика той си има политика, решава си сам проблемите и наистина нямаме лостове, по които да въздействаме върху това нещо. Не знам какво да Ви отговоря.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви все пак.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Господин министър, двама колеги ми дават знак, че са бързали, за да се върнат преди края на нашето заседание. За господин Добрев, който е много всеотдаен член на Комисията, ще направим специално изключение, за да постави въпрос, който го интересува. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо председател. За мен това е началото на заседанието, така че съм ентусиазиран.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Банов! Искам конкретно да Ви попитам готови ли са корекциите, актуализацията в методиката за финансиране на театрите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да, те действат вече.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Господин Иванов, заповядайте Вие сте с последния въпрос от този блиц контрол.
ИВАН ИВАНОВ: Моят въпрос, който искам да задам, е свързан с региона, от който съм избран. Това е един исторически натоварен регион, става въпрос за Велико Търново. Госпожа Бояджиева също е оттам и мисля, че въпросът касае донякъде и нейните избиратели.
Става въпрос за хълма „Трапезица”. Знаем, че той е средновековна крепост, в момента, доколкото знам, бяха отпуснати към 3 млн. лева тя да се възстанови и по някакъв начин заедно с „Царевец” и „Света гора” да се образува един ансамбъл, който да може чисто туристически да създава по-голям интерес.
Въпросът ми е как върви там реконструкцията, защото знам, че има проблеми, свързани с наличие на свлачища и утежняване на проекта. На второ място, има един фоникуляр, на който беше направено едно пробно пускане и мисля, че в момента все още не работи. Как го виждате това? И едно друго притеснение, което битува в част от обществеността, е, че по начина, по който беше възстановен „Царевец”, моето мнение е, че той малко беше възстановен по типа на Дисниленд. Не знам доколко исторически е достоверно това. Дали по същия начин не е по-добре, макар че вече има проект, да се търси по-голямо консервиране на „Трапезица” и търсене на исторически археологически артефакти, отколкото действително да се построи по начин, по който по-скоро да е атракция, което е важно. Тоест доколко ще бъде възстановен „Трапезица” по начина, по който действително да отговаря исторически и да бъде достоверно? Докога планирате да приключи реконструкцията там?
И в крайна сметка общото мнение е, че тези два обекта, ако кандидатстват пред ЮНЕСКО и те бъдат одобрени, това би вдигнало много повече техния имидж, интерес и има ли такава опция и възможно ли е това? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само да Ви напомня, защото и на мен ми е и болка, и радост „Трапезица” и „Царевец”. Бях много млад, когато с проф. Теофан Сотиров трябваше на трите амвона да правя едни камъни да надпишем доста имена, но тогава Пенчо Кубадински беше в комисията. Аз бях забравил за малко, че съм турчин, той вика, абе нямате ли българи, та ще ми правят църквите турци. Събрах си партакешите и гипса и се прибрах.
Казахте бутафорно. Аз съм малко против, защото навремето, каквото и да говорим, имаше едни много сериозни експертни държавни комисии. Парите не контролираха нещата, парите бяха необходимост, но експертите казваха дали едно нещо има художествена стойност или няма художествена стойност. Хубаво е за всички тези неща наистина професионалисти, хора с отношение и са в занаята, те да взимат правилното отношение. Аз смятам, че малко бутафория ще допринесе много за туризма. Иначе ще си останем с по три реда камъни долу в земята и всяка зима долу третия ред ще го консервираме и реставрираме. В „Сексагинта приста” като отидох, питам ги по колко пари всяка година дават за археология. Казаха, по 2 милиона на година за археология. Питах ги от колко години е така. От 15 години. И колко реда направихте? Ами на третия сме, защото като дойде зимата, не стигат парите и започваме наново реставрация и консервация. Аз разбирам, че това е един постоянен доход и е много добре да сме на третия ред, но ако в България преди няколко години започнахме археология и започнахме да възстановяваме паметниците на културата, направихте такава стратегия, че то трябва да приключи по някакъв начин, поне едно нещо трябва да се завърши. Иначе цял живот не може да си точим едни пари и те отиват като пясък през сито.
Връщаме се на това. Ако помните с европейски средства беше пред рухване старата църква от 15 век. Там имаше една тежка операция, трябваше да свалим всички стари стенописи, две прекрасни дами, вече не им помня имената, едни много симпатични дами свалиха стенописите, реставрираха, възстановихме църквата, беше преди падане и днес Арбанаси има една прекрасна църква с върнати стенописи и всичко. Това е много хубаво. Аз смятам, че и „Царевец” си има своя чар, особено вечер като светне. Е, има история по възстановяването, не е драма да се възстанови нещо, по-скоро то трябва да е така направено, че да ти носи от естетизацията и да ти помага на града и на туризма. Направихме една кула пак европейски средства на „Трапезица”, за която питате. Аз кандидатствах да направим въжена линия долу от старата гара, за да могат хората да се качват, защото там наистина е много стръмно, трябва да се прави обиколка отзад. И това го изпълнихме с европейски пари. Колкото до свлачището, това е неприятно, но и кметът да поеме своите задължения. Това вече е общинско. Това, което аз като министъра на културата съм правил проекти и съм участвал, то е направено. Разбира се, трябва да се консервират и свлачищата и мъничко бутафория – аз ви го казвам като художник, защото познавам света, хората искат все нещо и да видят, не три камъка долу на земята. Истинската археология е докъдето го откриеш, но винаги в света правят така – надграждането отбелязват примерно с една цветна тухла от истинските основи и нагоре се надгражда. Това нищо не пречи да отречем визуално старото, автентичното, истинското – има го и във Франция, аз скоро ходих сега да гледам гроба на Леонардо да Винчи и отидох в три замъка, които са били паднали. Но много тарикатски французите са отбелязали старите камъни, докъдето са старите, истинските, автентични и в същата конструкция и архитектура е позавършено нещо и то започва друга гледка да получаваш отдалече. А отблизо може да разчетеш и старото, и новото. Но това е възстановка, нищо ново не се прави.
Така че в България имаме много основи, но хубаво е лекичко да ги надграждаме, за да могат хората като идват, с нещо да ги закачим. Това е, ще има някакви пари за „Трапезица”, обещал ги е премиерът. Разбира се, няма да крия, ще ви зарадвам, вчера бях на официалната част на срещата с господин президента на Азербайджан Алиев и от лаф на лаф стигнахме, те са финансирали в Рим катакомбите, вчера ги водихме да видят некропола в „Света София” и поеха един ангажимент точно да разширим, да завършим „Трапезица”. Така че и Азербайджан малко с парите от газта като ни помогнат, Търново може да стане един от най-хубавите градове за туризъм и за посещения. Той си е и сега много хубав, аз го харесвам този град, много е хубав. Е, харесвам и други, но стара, хубава столица на България, все пак град с много история.
Така че това е което, сега ще подготвим. Аз скоро пътувам за Азербайджан и ако подпишем с госпожа Алиева „Трапезица” те да ни финансират, ние сме свършили работата. Да стане една кукла Търново. Знаете сега Карталов как прави звук и светлина вечер, тези опери, светва целия „Царевец” отдолу, красота! Много е хубаво. Така че ще направим и „Трапезица” също.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря ви, колеги, за участието в заседанието по първа точка и блиц контрола към министъра.
Аз, господин министър, ще си позволя към Вас и към вашия екип да направя едно предложение, надявам се Вие да го приемете като добра възможност. За всички нас ще бъде и приятно, и полезно да бъдем част от събитията, които предстоят, към които Министерството на културата има предварително поети ангажименти, предварително са част от програмата за годината, предполагам има един календар за събитията, поне по-важните, които са свързани с определени дати или пък откриване на изложби или въобще това, което Вие сте възприели като вече фиксирана част от програмата за работа, ще очакваме в Комисията да получим тази информация, за да могат моите колеги народни представители съобразно и ангажиментите, които имат свързани с политическа работа или другите комисии, в които участват, да планират времето си, така че да можем да бъдем част от тези събития. И с участието си, с присъствието си, с този знак да покажем още един път, че работим съвместно, имаме взаимодействие, имаме един добър синхрон в работата.
Това, от една страна, се отнася до събитията, които предстоят. От друга страна, по повод на работните групи, за които господин Банов спомена, можем да направим нещо като един своеобразен работен план за някои законопроекти, които са предмет на работа в Министерството на културата от гледна точка на това, което е свързано или е било вече представено в общата управленска програма, която неотдавна беше лансиране. В този смисъл може някой от колегите ми да прояви конкретен личен интерес за участие в такава работна група, да има възможност да го съобрази с другите си ангажименти. Беше споменат и Законът за меценатството, за който имаме ангажимент за работа, Закона за авторските права, по-късно през годината Закона за културното наследство.
Неотдавна, позволете ми тук да благодаря на Вашия екип, проведохме една работна среща с представители на синдикатите на музеите, галериите в Министерството на културата. Моето участие в тази среща беше като много ясен знак за ангажимента на Комисията към това да участваме в търсене на решенията, които са всъщност в компетенциите на Министерството на културата, но да не проявяваме характерната за предишни години дистанцираност. Защото всъщност ясно е, че проблемите са при вас и ако ние проявяваме желание и мотивация да участваме в решението им, това ще ги направи по-лесни за решаване.
Така че бих искала, ако имаме възможност за следващото заседание да имаме една такава предварителна информация. Колегите могат да бъдат много полезни, голяма част от тях вече са втори, трети мандат членове на тази комисия, всички имаме желание да работим заедно, да го направим по един начин, по който да бъде чест за Министерството на културата и за нас като комисия. Благодаря Ви още един път! Желая ви приятна работа! Вратата на Комисията е отворена всеки един момент за Министерството на културата, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, и аз да Ви благодаря на свой ред. За да бъда по-откровен към Вас, ще ви кажа, че в предишния мандат за четири години аз присъствах само един път, а сега забелязвате, че два пъти вече съм тук. Разбира се, казвайки под формата на шега. Разбира се, нашата врата също е отворена, особено за Комисията по културата и медиите, това е част от нашите задължения, ние сме един екип, имаме да правим общи неща.
Колкото до хубави представления, до хубави събития, няма да ви лишим от покана, ще се радвам да дойдете. Дори тези дни, понеже каквото открия, малко минава тихо и все викат, за сто дни този какво направи, и аз този път съм решил нищо да не разказвам, ще оставя историята да се оправя с това. Да, разбира се, в първите сто дни открихме първото филмотечно кино на България, много е хубаво. Тези дни искам да ви поканя, понеже говорихме заедно да присъстваме на събития, довършваме гробищния парк на българските творци. Там са от Хайтов до Валери Петров, най-големите имена на България, много известни. Когато погребвах мой приятел, беше кал, едни храсталаци и едно занемарено място. Сега ще видите едно красиво място, където наистина заслужава да почива духът на тези велики българи. Защото ние българите трябва да дадем пример как да си уважаваме и мъртъвците. Там не седят само месата, където гният, там седят знаците на родословието. Тази дума „род” я ползваме често, но тя идва от думата „родословие”, „родина” особено когато повтаряме. Там са знаците на големите ни имена и там направихме едно място, където и нощем човек да може да отиде да се поклони. Аз ще ви поканя всички и ви каня отсега, след две седмици може би ще го направим, да занесем по една малка китка, да се поклоним пред паметта и на Хайтов, и на Катя Паскалева, и на Генко Генков, и на Виктор Пасков, и на Христо Калчев, и на Валери Петров, и на Коста Цонев, и на Тодор Колев. Мога да изброявам имена, но аз смятам, че това са хора, които са оставили трайни белези в националната ни култура, хора, които са били винаги за пример и подражание и не бива паметта им да изчезне и нашата памет да не забрави тези велики хора, след като починат. Ще бъде чест за мен всички заедно да сложим по една китка и да се поклоним пред паметта на тези хора. Това е едно наистина много добро място. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Уважаеми колеги от Министерството на културата, благодаря ви за участието в днешния блиц контрол.
Колеги, ние ще продължим по точка „Разни” след минутка само. Нека да дадем възможност на министър Рашидов и неговия екип да тръгнат.

Точка втора: РАЗНИ.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, има ли нещо, което в тази точка бихте искали да поставите в рамките на днешното заседание? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Става въпрос за този закон, който ние ратифицирахме, Закона за авторското право. Знам, че тогава беше спешно, много бързо трябваше да го ратифицираме, понеже можеше да има наказателна клауза и т.н. Въпросът обаче е, че там се преплитат доста интереси и предстои дебат, както и да се актуализира от гледна точка на уреждане на авторски права и т.н. Ние имахме един разговор за това, че най-вероятно ще го отворим отново, за да започне дебат по тази тема. Предвиждате ли това да се случи и кога?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги, има повече от един възможни подходи, които да изберем в тази посока. първият подход се отнася единствено и само до Закона за авторското право като такъв и до възможните оптимизиращи текстове, такива каквито вие самият в миналия чисто процедурен кръг, който тук се случи във връзка с транспонирането на текстове, тогава Вие се въздържахте, оценихме го като коректност, за да не отворим възможна лавина от предложения, които да завалят в тази посока. Тоест това е едната възможност, която да бъде предмет, ако колегите от Комисията възприемат, на някакво съвместно усилие. Защото предполагам, че за такъв тип закони, в които има принципно очакване, необходимост от известни корекции, от известно оптимизиране, няма нужда да търсим някаква еднопосочност на внасяне на определен тип законопроекти за изменение и допълнение от една или друга политическа формация, бихме могли дори да потърсим по-широк тип подкрепа около тези текстове.
Това се отнася до Закона за авторските права. Но ако говорим за другата посока или другия подход, който има общо и с въпроса, поставен от колегата Ебатин, и миналия път, когато дискутирахме, българската музика в обществените медии, Закона за радиото и телевизията и тогава някаква свързаност със Закона за авторските права, това предполага друг подход. Тоест ако не възразявате, аз бих предложила да помислим да направим една серия от разговори до следващото заседание на Комисията и на следващото заседание ние сами за себе си да формулираме подхода, по който ще изберем да тръгнем, за да не го отлагаме пък безкрайно дълго предвид на технологичния процес, който се изисква. Ако има някаква готовност, предложение на законопроект, който вече е изработен и може да бъде представен на вниманието ни, това е един вариант. Ако няма такъв, ние бихме могли да се обединим около някои предложения и да го подпишем с един консенсус и да започне той чисто технологично да се движи.
Аз не бих искала да наложа избор на определен подход, по-скоро бих предложила да го обсъдим помежду ни и за следващото заседание да формулираме някакво общо решение как да процедираме. Защото очевидно от страна на Министерството на културата към този момент има готовност да се работи в работна група по Закона за меценатството и има готовност за работна група, както и господин Банов потвърди, по отношение на Закона за радиото и телевизията, за мястото на българската музика в обществените медии. Но той не спомена Закона за авторското право в този момент, а го спомена към октомври месец, когато ще бъде необходимо да транспонираме някакви текстове. Ако пък е добър вариант, бихме могли да направим една работна среща преди следващото ни заседание или пък с господин Банов да направим един кратък разговор по този въпрос. Така че цялото технологично законодателно решение, което ще вземем, все пак да бъде от гледна точка на това, което ни предстои, синхронизирано и с Министерството на културата.
Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Ако трябва един закон, който сме разглеждали съвсем наскоро, отново да бъде отворен, това ще бъде най-лошият критерий за нашата работа и начин на мислене. Това е абсолютно безумие! Пред нас си трябва да си признаем, че ние не сме работили или сме били съвършено заблудени. Сигурно във всеки закон, и в току-що приетия, има неща за доизглаждане, ще има мотиви за промени, за актуализация, но аз бих се съгласил с Вашата теза този закон заедно с другите два закона, по които предстои да се работи в Министерството на културата като работни групи, евентуално да започне и да се обмислят корекции в Закона за авторското право, да се привлекат творчески съюзи и заинтересовани, да има достатъчно време до есента да се огледат много неща и едва тогава ние да се включим. А другото би било невероятен парадокс, аз не смея да си го помисля! Защо го затворихме тогава този закон? Защо го приехме толкова набързо? Освен това имаше дискусия в присъствието на много други творчески организации.
Предлагам ви наистина другия път да обмислим този въпрос. Следващата първа седмица на месеца можем да го обсъдим с ръководството на Министерството на културата, то не е толкова спешно да се решава още другата седмица. Но ако има конкретни предложения от страна на други заинтересовани творчески организации, да предложим на министерството още една работна група или съчетана работна група, да заработи по този законопроект, да се огледа отвсякъде и когато се приеме, да знаем, че следващите три, пет години той няма да се наложи да бъде отварян. Извинявайте за репликата ми!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Иванов, ако ми позволите, да допълня нещо, което ми се струва също важен елемент от контекста на разговора, който водим, а именно факта, че в Министерството на културата и към министъра работи Съвет за интелектуалната собственост. И всъщност този съвет е мястото, където са представените творческите съюзи, гилдиите, за които д-р Добрев в момента спомена. В този смисъл, ако ние тръгнем по линията да правим паралелно изграждане на някакви формати, много е вероятно да не постигнем кой знае какъв удовлетворяващ резултат. Затова ми позволете да предложи, разбира се, ще чуем и госпожа Бояджиева, на следващото заседание на Комисията да направим само с господин Боил Банов в точка „Разни” или в точка от дневния ред едно синхронизиране, един своеобразен работен график за законодателните инициативи и форматите, които ги готвят. Защото очевидно, ако има Съвет за интелектуална собственост към министъра на културата, ако Министерството на културата, както беше изразено в момента, има ангажимент да разглежда Закона за авторското право, ако всички ние имаме своеобразно потвърден публичен ангажимент да търсим решение в посока на това българската музика да има свое запазено място в Закона за радиото и телевизията със съответни промени, но в исканията на организациите, които направиха към нас тези предложения доста публично при това, има и очакване за промени в Закона за авторското право, тоест очевидно става дума за няколко посоки. А пък нека да не забравяме, че вие имахте предложения, които се отнасяха до едно изпипване, до един финес в начина, по който се интерпретират, превеждат или формулират определени текстове тогава, когато всъщност беше за кратко разглеждан.
Така че очевидно има група от въпроси, които трябва да намерят според мен едно технологично решение, за да не влезем в подобна спирала – и господин Добрев тук е прав – да се окажем в една година с два или три законопроекти за изменение и допълнение на един същи закон, което би било най-малкото неуместно, да не говорим, че може би и непродуктивно.
Но да чуем и госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Всъщност сега се навърши една година от приемането на закона и аз смятам, че ако погледнем назад във времето, ще видим, че неговата подготовка беше предшествана от много сериозна работа – работна група, много предложения. Разбира се, останаха и предложения, по които беше трудно да се намери консенсус. Част от тези предложения бяха възобновени сега във връзка с транспонирането на европейската директива.
Аз смятам, че беше абсолютно правилно приемането в този момент и съгласието на Комисията и след това в залата на Народното събрание от народните представители, защото всъщност наказателната процедура беше започнала да тече още от октомври 2014 г. И в този смисъл аз си позволих и тук в Комисията, и при обсъждането в пленарната зала да кажа, че ако има предложения, а вероятно има, които са депозирани, да ги разгледа една работна група от експерти, така както е постъпено и в предишни години, но това да не забавя приемането на закона, което ние направихме преди около месец.
В този смисъл аз предполагам, че това, което беше казано от името на министерството, следващата европейска директива е за октомври. И целта, която мисля, че е важна и за Комисията, е наистина да бъде свършена работа и този път да не се закъснява. Може би в контекста на тази подготовка да бъдат гледани тези предложения, но организирано и с помощта на експерти, без може би да внасяме наистина толкова бързо и с все още неяснота какво може да се случи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо председател, аз по-скоро припомним ангажимент, който поехте. И повдигам въпроса и разбирам, че и колегите го повдигат, свързан с това как работим и как работи Комисията. Тази комисия все пак не работи толкова интензивно по законопроекти или по ЗИД-ове, така както работят много други комисии, но ние трябва да стиковаме мнение за това как работим. Единият вариант е всеки по процедура през внасяне в Деловодството на Народното събрание, внасяне на някакъв ЗИД със съответните подписи, което се разглежда тук, което е единият вариант, за който вие казахте, който най-вероятно няма да е много консенсусен. Вторият вариант, който вие предлагате, действително ако ние приемем, че имаме засега три приоритетни законопроекта – за меценатството, за радио и телевизия и за авторското право, и за културното наследство, да приемем, че създаваме в някаква степен ад хок работни групи, които заедно с министерството обсъждат вероятни промени и т.н. И тогава когато имаме известен консенсус, съответно се внася съответният ЗИД по така наречения канален ред.
Аз съм склонен да приема, разбира се, втория вариант, но някак си това трябва да е дебат вътре в нашата комисия и ние да вземем такова решение. Разбира се, това не отменя възможността всеки народен представител съобразно собствените си виждания да се опитва да прокарва свои идеи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Ако ми позволите да обобщя, за следващото заседание ще очакваме господин Боил Банов да направи в резюме едно представяне съответно като работен оперативен план за ангажимент по отношение на законодателни инициативи, които те ще ни представят. Ще изискаме да видим и формата на работните групи, за да сме наясно кой участва в тях и да не се опитваме най-малкото да дублираме този тип ангажименти. След като се запознаем с този работен план, наше право като комисия е да преценим дали той е достатъчно наситен, дали във времето е разположен така както предполагаме че е подходящо с оглед на нашата работа, и в случай че видим някаква необходимост от законодателни инициативи на колеги народни представители, които да се случат по-рано от това, което Министерството на културата планира, ние сме в правото си всеки един от нас и в някакъв тип обединена подкрепа към даден ЗИД да го направим.
Така че предлагам следващата седмица да се обединим около един своеобразен график за тази работа, след като чуем предложението на Министерството на културата. От друга страна, ако пък е удовлетворителен планът, който те ни предлагат, ще бъде резонно които колеги от Комисията проявяват интерес или съответно експерти към нашата комисия, експерти към отделните политически формации, които имат отношение към тази проблематика, да бъдат включени в работните групи. Това също мисля, че е доста добър подход. Пак казвам, с цел това да не създаваме паралелни ангажименти и паралелни процеси, а да ги синхронизираме. И от технологична гледна точка, а пък и от политическа това е по-правилно, най-вече е правилно от гледна точка на интереса на творческите гилдии, към които всъщност цялото това усилие е насочено.
С това, ако изглежда приемливо, да приключи днешното заседание. За следващата седмица ще изискаме тази информация да бъде представена.
Благодаря ви! Приятен следобед и до утре!

(Закрито в 16,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова