1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов – министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Разни.

---

На 25 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов – министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум и откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, дневният ред е обявен предварително. Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Колеги, по точка първа от дневния ред наши гости са министър Вежди Рашидов, заместник-министър госпожа Бони Петрунова, заместник-министър господин Боил Банов, госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар, господин Стоян Стоянов, главен секретар. Добре дошли на заседанието на Комисията! Тук е и госпожа Паунова, директор на „Правна дирекция”.
Колеги, имате думата за въпроси към министъра. Напомням съвсем накратко, блиц контролът предполага по големината низходящ ред на парламентарните групи първите въпроси, след това втори въпроси. Въпросите се излагат в рамките на две минути, отговорите могат да бъдат малко по-дълги, по политики, защото не е предмет на този контрол да се отговаря в абсолютна конкретика.
По големината на парламентарните групи първият въпрос е от господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаема госпожо и господин заместник-министри. Сигурно се досещате за въпроса, нищо ново няма да кажа, по малко по-друг начин обаче ще представя нещата. Тук съм донесъл една книга „Сто години българска авиация”. Искам да прочета само два текста, моля за вашето внимание.
„На 20 октомври 1915 г. (това значи преди сто години) се открива първото аеропланно училище за подготовка на пилоти в Божурище с временно изпълняващ длъжността Симеон Петров. Пак той е първостроител на Божурище на аеропланната работилница и военно-въздушната база Божурище.”
Защо казвам това? Защото следващият текст е, че идва Ньойският договор и същият този велик българин, първият български летец, герой от три войни е пенсиониран. Ще кажа за хората, които не са запознати, той е пенсиониран, защото по Ньойския договор е било решено това летище да бъде закрито, България да няма право на авиация и на летище и летището да бъде направено на ниви. Три години българската общественост се бори с Великите сили, успява да върне летището и отново то да стане военна база, учебен център и т.н.
В тази книга има много велики българи, като Списаревски, тук – обърнете внимание! – са имената на много, много хора, които са си дали живота за Божурище. Аз ще Ви я подаря, въпреки че е адресирана до мен и до моя баща (Бог да го прости!) и да минем на въпроса.
В Закона за културното наследство чл. 58 и чл. 59 касаят обявяването на паметници на културата. Директорът на института или министърът може да издаде заповед, но директорът на института обикновено пише мотивирано предложение на база факти за културни ценности. Като казвам факти, искам да подчертая, че два екипа на предишни министерства на двама министри, имало е специализирани екипи, които са казали, че това е паметник на културата. От друга страна, в сайта на Народното събрание има доклад на Временната комисия, където недвусмислено се казва, че това е безспорен паметник на културата.
Моят въпрос към вас, господин министър, е какво прави директорът на този Институт за недвижимо културно наследство? Защото в чл. 58, ал. 3, ще я зачета, се казва: „Ако се установи, че недвижимата културна ценност не е паметник на културата, директорът на института изготвя мотивирано писмо, че това не е културна ценност.” Осем месеца нито се предприема някакво действие да се обяви, нито съм прочел някъде в сайта на вашето министерство, че има мотивирано писмо, че това не е културна ценност. Това значи, че законът от Народното събрание, от уважаемите народни представители е направен добре, но някой не го спазва.
За хората, които не са запознати добре със закона, ще зачета чл. 8, ал. 1, където пише, че опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация и т.н.
Не мога да си обясня бездействието на министерството. Един интелектуалец, известен актьор, Сашо Дойнов онзи ден по една от телевизиите каза, че ще иска разформироване на министерството и вече си задавам откровено въпроса дали не е прав.
Затова то не е и като въпрос, свеждам го до знание на всички, за да знаем в какво състояние се намира един казус, който, вие, господин министър, знаете много добре. Ако може да ми отговорите защо хората, които покрай тази временна комисия бяха уволнени от министерството, включително и от този институт и политически беше поставен човек за директор, сега виждам, че осем месеца нищо не прави. Вие ще предприемете ли някакви действия? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, Ви господин Велчев.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз само едно допълнение да направя. Господин Велчев, ако Сашо Дойнов е премиер, аз съм готов, не се съмнявайте! Един актьор, на когото най-главната роля му е черешката на тортата, много ви моля, тук става въпрос за сериозни неща. Имаме проблеми с големи български актьори, трябва да решаваме проблемите. Щом е казал, закрийте го министерството! Само да ви напомня, че цялата култура се дотира и единственият донор е българската държава. Ще се питам откъде ще получат заплати. Това вече малко минава границата на обидата.
А колкото до експертния отговор на въпроса, да, ще дадем някакъв експертен отговор. Има причина да не мога да пусна процедура и аз ще я кажа. Но нека госпожа Петрунова да отговори на въпроса. Надявам се, че не сме дошли да се обиждаме. Не ми давайте примери, защото вече съм поуморен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е в българските медии, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, знам, ако утре и Денди ми дадете за пример, извинявайте, аз повече няма за какво да бъда министър. Съжалявам!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Смятате ли, че въпросът, който поставям, не е сериозен? Защото Вие казвате „ние се занимаваме със сериозни въпроси”. Десет години се занимаваме!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев, нека дадем възможност на госпожа Петрунова.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Нека не се обиждаме, нещата са по-сериозни, културата е със 106 първостепенни разпоредители. И никак не е лесно, не е само театър културата, не забравяйте.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Благодаря Ви. Аз ще започна с това, с което завърших миналия път: единственото, което няма да приемем, това е бездействието. И затова този път ви направих една справка по години какво се е случило с летище „Божурище”, въпреки че аз знаех какво се е случило. Цялата сага започва от 2007 г. Тогава летище „Божурище” е собственост, която е продадена с договор за замяна, сключен по реда на Закона за държавната собственост, на „Индустриален парк – София”. По време на правителството на НДСВ и ДПС на последното заседание се решава да бъдат заменени 1 млн. 450 хиляди към държавен терен и сгради на летище „Божурище”, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София. И летището е дадено на италианския концерн „Индустриален парк”. Сделката е спряна временно поради разследване на прокуратурата, но приключва в 2007 г. от следващото правителство на БСП, ДПС и НДСВ. През 2008 г. на заседание на съвета към министъра, министърът на културата обсъжда отворено писмо на инициативен комитет, който представлява българската авиационна общност, с искане за обявяване на летището за паметник на културата от национално значение и с протокол № 1 от 30 януари 2008 г. този съвет взима следното решение: препоръчва на министъра на културата летище „Божурище” да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строги фиксирани граници и охранителна зона.
В 2010 г. Министерството на културата иска от директора на НИНКН (Института за паметниците на културата, както ви е известен) в десетдневен срок да изготви и внесе в Министерството на културата предварителна оценка и предложение за издаване на декларационен акт за летище „Божурище”. Предложението на НИНКН за деклариране е прието от заседание на този съвет, което става на 10 май 2010 г.
Със заповед от 5 юли 2010 г. министъра на културата декларира историческия летищен комплекс „Божурище” в землището на с. Гурмазово с предварителна класификация „Групова урбанистична историческа недвижима културна ценност, комплекс с предварителна категория от национално значение” и са определени временни режими за опазване.
Ще ви спестя целия териториален обхват, всички точки. С това, което ви изчетох, искам да докажа, че това е ангажираност към тази проблематика.
Тук обаче идва един сериозен проблем, че в 2011 г. е заведено административно дело и е отменен административният акт на министъра, тъй като той не е узаконен с публикуване в „Държавен вестник”. Тоест на практика се оказва, че никога не е влязло в сила това узаконяване на мястото Божурище като историческа и архитектурна културна ценност.
Ще прескоча няколко години, тъй като има две съдебни дела, за които ако искате колегата юрист ще ви даде повече информация. През 2012 г. обаче има един сигнал за започнати строителни дейности на летището. Веднага реагира министерството, посетен е обектът, съставен е констативен протокол и е забранено всякакво пипане на сгради. Питайте ме дали са се съобразили с това нещо!
В 2013 г. идва първият сигнал от вас, господин Велчев. Прави се протокол и се установява собствеността на имота, че собственик е „Индустриален парк София”. Цитира се заповедта на министъра за деклариране на летищния комплекс и се установява, че няма строителни намеси. Тук се явява обаче едно много интересно предложение, което е поискано от италианската страна, подписано от директора на НИНКН, и то е от 2014 г., което е предложение за отказ за деклариране. Чета ви съществената част: „Във връзка с направените нови проучвания на място по наличната проектна документация в община Божурище, НИНКН счита, че обект „Летищен комплекс „Божурище” няма характеристики на недвижима културна ценност, групова, историческа, урбанистична във връзка с нормативните изисквания на деклариране и предоставен статут съгласно Наредба № 12 от 21 ноември 2012 г.”
След започване на работата на сегашното ръководство на Министерството на културата, което знаете, че е шест месеца, са направени две писма от Вежди Рашидов до директора на НИНКН, с които се изисква ново становище и преразглеждане на това становище, което току-що ви прочетох. Най-накрая получихме отговор, слава богу, с което е формирана работна група, която ще допълни тази задължителна информация и аз предполагам, че това ще завърши с обявяване отново на летището, този път обаче ще го докараме до „Държавен вестник”.
Това е, което мога да Ви отговоря по въпроса.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Господин Велчев, Вие имате ли нещо да добавите към това, което чухте?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. След това, което казвате, че ще се случи, аз просто нямам никакви въпроси към Вас и се извинявам, ако съм обидил някого преди това. Просто се надявам, че ще се случи. Но да има някакви срокове все пак. Затова попитах точно за този институт.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев, трябва да спазваме законовите порядки. Знаете, че ако не ги спазваме, ние сме уязвими. Разбира се, че го правим и гледаме да спазваме всички законови положения в цялата тази история.
Тук ще Ви кажа и допълнително. Аз много исках инвеститорите да дойдат, да седнат на една маса с нас, за да може да направим една добра дискусия, тъй като този имот преди да е обявен за паметник на културата навремето е бил продаден. Това е така. За което не бива да носим никаква вина ние. Чест прави, че министър Данаилов го е обявил за паметник на културата и четири години аз не си позволих нито един паметник на културата да си смени статута. Това е така. Не го казвам за друго, реакцията ми беше, че недейте привежда неудачни примери, и без туй сме преуморени, имаме много проблеми. И миналия път заплашихте заместник-министърката ми, недейте със заплахи да караме. Нека да си говорим, нека да водим диалог. Аз също се извинявам, че съм реагирал остро, просто няма как със заплахи да става работата, защото тя е опряла дотам, че една заплаха е достатъчна да изберем свободата като Санчо Панса.
Това, което искам да Ви кажа. В момента имаме сигнал, че те отиват на арбитраж. Това не ни притеснява. Но онова, при министерско постановление 10% съкращение, когато ние сме рязали живо месо и там атмосферата не е никак удобна и аз не искам да наруша по никакъв начин силово като министър отгоре надолу, за да бъда уязвим. Ако трябва да се качвам на черешата, това е друг въпрос, но ако трябва да спазвам правилата, спазвам ги. Да, пуснали сме го, два пъти съм се разпоредил да се пусне процедура. Арбитражът, разбира се, ще осъди България. След това по закон, както моята юристка казва, то се стоварва върху министъра. Добре, и това чак толкова не ме плаши, ако това касае български паметник на културата. Моето становище знаете добре. За мен всеки паметник на културата е свещено нещо и аз никога не съм си позволявал да получавам Малтийски орган, както вие казвате. Би било хубаво, но не ми дават.
Вчера бяха малко по-строг, защото знаех, че този въпрос, колкото пъти дойде тук, той ще бъде първият въпрос. Не сме се отказали да го правим. И едва днес, след като бях малко по-остричък вчера, дойде един отговор от тях, че се работи по процеса и в най-скоро време аз искам на бюрото си наистина, без натиск, решение на НИНКН. Така че, надявам се, че ще вземем това решение, за което всички сме обединени. На предишните заседания видях, че около това нещо сте обедини всички, тук няма две мнения и аз не бих искал да не е така. Но дайте ни малко време, молим ви просто за време, за да спазим процедурата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Велчев, Вие имате ли да добавите още нещо в тази част?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да. Така и не ми стана ясно, господин министър, кой беше виновен за това, че просто са пропуснали да се обяви в „Държавен вестник”? В нашата държава проблемът е, че се правят някакви такива неща и накрая няма виновен. Не е ли Правният отдел виновен за това, че не е обявено в „Държавен вестник”? Защото една държава да изгуби паметник на културата, защото някой си в министерството не го е обявил в „Държавен вестник”! Аз мисля, че трябва все пак да има виновен, а не само да си задаваме въпроса „Кой?”.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, напомням все пак, че блиц контролът е за общи политики, общи въпроси. Ние с този казус ще се занимаваме, има абсолютно яснота във всички нас, че ще търсим решение. Така че всички детайли могат да бъдат предоставени и на вниманието на господин Велчев, и на членовете на Комисията. Благодаря Ви.
Следващият въпрос е на БСП. Тук са проф. Данаилов и госпожа Бояджиева. Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо председател, искам да кажа, че по политики е много общо. Тези контакти с господин министъра мисля, че ще бъдат по-полезни, ако се задават конкретните въпроси. Защото единственият въпрос за политика е какво става със стратегията, която сто пъти говорим. Това все пак не е парламентарната зала, в която министър-председателят трябва да говори по политиките.
Господин министър, господин Банов, напоследък зачестиха едни писма от различните структури на сценичните изкуства, имам предвид „Барок”, профсъюзите. Днес наблюдавах една дискусия в Националната телевизия, доста сериозна. После ще коментирам какво ми е впечатлението. Но наистина тревожните изявления на ръководители на културни институти, имам предвид театри, музиканти, танцьори, че реформата във финансирането не сработва и е необходимо да се преразгледа, като сочат тревожно, че има опасност да се стигне до закриване на много институти.
Въпросът ми е какви са мерките, които взима министерството, за да потуши тревогата по този въпрос?
И се връщам към това, което днес чух. Аз не знам какво е впечатлението Ви, господин Банов, но грешката Ви беше, че се достигна там да решавате какво ще се прави, за да се спасява – пред телевизията след зададен въпрос от водещите. Това е една сериозна тема, проблемът е ясен. За мен е един-единствен проблемът – че не достига финансирането и ниските средства, които получава министерството, недостига в тази сфера.
Аз ще чуя Вашия отговор, но бих Ви посъветвал наистина да избързате с тази среща, която изискват уважаемите колеги директори на различни театри. С пълното съзнание, че всеки ще има своето мнение, но нещо трябва да се направи, тъй като вълненията са много големи и трябва да видите какво още направите. Така че, кажете какво смятате по този въпрос и кога смятате да го решавате.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Данаилов. Господин Банов, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Боил Банов ще отговори, вече работим по този въпрос от седмици. Има смущение, никой не го крие и то е налице. Да, разбира се, трябва да се намери решение на въпроса. Когато правихме така наречената реформа, тя не е реформа, а по-скоро променихме начина на заплащане. Всичко това го направихме публично, съвместно, с широко обсъждане и дискусии с АБРО, със Съюза на артистите, директорите на театри. И всички тръгнахме наистина да наречем нещо реформа и пет години мисля, че всички бяхме доволни.
Аз само кратко ще ви отговоря. Опитахме се да стегнем малко дисциплината, да вкараме някакви правила, знаете, вече обединихме към десетина театър, от които два театъра се върнаха – това е в Смоля и в Силистра. Няма лошо в това, но за съжаление, когато направихме една снимка, отново се вижда, че имаме театри, които не са в добро състояние. И това е истина. И вече трябва да си казваме тези неща.
И другото, което аз открито ще ви кажа, че след като ние не бяхме на власт, просто харченето е било малко повече, отколкото има пари, ако мога така да го кажа. Мога да ви уверя, че в предишния мандат парите за българските сценични изкуства и театри бяха качени с 18 милиона. Разбира се, тук няма да крием, че към 200 лева средно се повишиха и заплатите, с 35%. Нека да не си затваряме очите, че се раздаваха и ДМС-та. Сутринта чух от устата на директор на театър, който говореше дълго за така наречените „мечки”, изразът не е мой. Но от петте милиона нагоре доста хонорари са се раздавали.
С една дума, искам да кажа, че в това време за година и половина явно никой не е държал сметка на това нещо, вместо да направим електронните отчитания, за да нормализираме театрите, никой от нас не желае да закрива театри. И не бива! Този принцип при нас – няма театър, няма проблеми – не работи. Разбира се, опасенията са реални и само ще завърша, за да може господин Банов по-експертно да отговори, той е по-експертно вътре в нашата заедно с господин Стоянов, и наистина от десетина-петнадесет дни много усилено работим по това и ще ви го кажем.
Така че реалните проблеми понякога нека да погледнем. Ние министерството не поставяме постановки, има директори, те са мениджъри и те трябва да могат да ръководят своите звена. Нашата работа като министерството е да си задаваме често въпроса: как се изразходват държавните пари. И не случайно преди малко пуснах и приказката, че вярно, културата ни трябва да се дотира, но и господин Данаилов много добре знаете Италия като държава, аз скоро бях при италианския министър на културата и му зададох въпроса колко държавни театри имат в 60-милионна Италия. Извинявам се, няма да ви хареса, но отговора ще ви кажа, той ми отговори: нула. Каза ми, че преди четири години е закрита дирекция „Театър” и аз го попитах как държавата финансира театрите в Италия. Той ми каза: на проектен принцип, кандидатстват за проекти.
Разбира се, при нас това трябва да става, ако става, плавно. Аз не смятам, не е моята концепция и моето мислете така да стане, но моето мислене е, че ако се върнем на калпак да плащаме, както беше преди, мога да ви кажа, че 85% от театрите нямаха платено парно и ток. Това е анализ, който ние правим много сериозно.
Няколко пъти казах и ще продължа да държа на това – реформа не се прави, за да се чувстват творците притеснени, некомфортно и недобре. Аз съм за това българските творци като работят, да имат и защо да не са като Ал Пачино много богати. Да, те се трудят, те са талантливи хора. Но много е важно да намерим – казал съм, че правенето на реформа или променянето на системата на заплащане, разбира се, е една костна система. Аз благодаря на Коко Азарян, че ми даде кураж, аз един художник, да тръгна да го правя това нещо. Но театърът е жив организъм. Ето сега например за една година, когато е изпуснат контролът, мога да ви кажа откровено, получихме за една година и половина с 12,5 милиона дефицит министерството и това не е тайна, документите излязоха. Търсим начин за балансиране, но отново сме започнали много активно да работим с националните съвети, които сме изградили, с колегите и да, разбира се, тази костна система, където има пропукване, трябва да търсим начин да я стабилизираме. Като жив организъм търсим начини и се надявам, че до сряда другата седмица ще имаме вече основание да успокоим колегите. Но нека господин Боил Банов да каже по-експертно в каква посока работим, колко варианти има и всичко това ще го обсъдим, разбира се, с колегите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Данаилов! Първо искам да ви уверя, че всички решения, с изключение на личния си живот, ги взимам много осъзнато и нищо не мога да взема като решение в ефир, зад ефир или пред ефир. Аз съм и шахматист, освен че съм режисьор, моят начин на мислене е аналитичен и бъдете сигурен, че всичките ми решения са плод на анализ и на дълбока мисъл.
Искам да напомня, съжалявам ако Ви отегча, това, което сте гледали сутринта, но основните три причини и параметри, довели до това състояние българските културни сценични институти.
Първо, вдигане на методиката преди една година – ще повторя това, което казах – вероятно с някакви популистки цели, защото няма никакви икономически съображения за това, вдигане на методиката за финансиране на стандартите за финансиране на сценичните институти.
Второ, даване възможност на шестмесечие да бъдат изтеглени за някои институти целогодишните им бюджети. Това е реален факт и това води в момента до огромното сътресение в системата и до чуденето какво да правим със структури с огромна история и важни за запазване на българщината въобще.
Това са два факта, за които аз нямам обяснение, но които са основата на всичко това, което се случва.
Третото нещо, реалното състояние на фалит на държавата, в което тя беше изпаднала миналата година. И това, което се направи при последното правителство – актуализацията, за съжаление за сценични изкуства се дадоха 4 милиона, а трябваха 7, за да се покрие това, което те изработват в м. декември. Това ни принуди на мярка да подадем за декември само 27,5% от това, което те реално изработват, за да можем да спазим закона и да спазим параметрите.
Тези три обстоятелства доведоха до наистина тежко положение нашите театри, опери, филхармонии, симфониети. Оттук насетне вие казвате какво можем да направим. Ние можем, първо, да спазваме закона, второ, с голяма грижа и тези наши разговори и мисли какво да предприемем, те са вече шест месеца, те не са от вчера, от днес и от оня ден, проиграли сме стотици варианти в министерството, включително във формални и неформални срещи с колеги от гилдиите, с колеги от профсъюзите. При всички положения е ясно, че докато има дълг, то си е дълг, на държавата към сценичните институти 3 милиона от миналата година, ще бъде много трудно. Тоест това е първото нещо, което по някакъв начин трябва да бъде решено. Оттам насетне тези институти, които са на минус половин милион, минус 700 хиляди, няколко института и т.н ., там няма законов начин това да бъде заличено. За съжаление, който е допуснал това да се случи и е дал възможност, сега просто може би ще гледа отнякъде и ще слуша предавания и какво? Нищо! Ще кажа като господин Велчев, че в тази страна има такива феномени на хора, които допускат да се случват някакви неща, които вредят после години и десетилетия и какво от това?
Така че аз затова казах и сутринта по телевизията, и пак казвам, това е обмислено решение, ние сме готови да предприемем и драстични промени в модела н финансиране, въпреки че – това го повтарям навсякъде – основата е в тези три неща, които изброих, там е разковничето, там е взривът на модела. Но за съжаление те докараха една лавина на недоволство, на притеснение, а пък творците когато са притеснени, е най-страшно, защото те не могат да се обърнат към себе си, не могат да дадат максималното от себе си и стават едни блокаж и потъва цялата система. Затова, пак казвам, ние сме в перманентни срещи с всякакви организации, с единични хора, с директори. Сега идвам от заседание три часа и половина пак със Съвета за театър, в който има много и директори на театри, и личности, и от свободен театър, от алтернативен. Не можем да минем без помощ от държавата. Аз много ще държа, ще направя всичко възможно, както и министър Рашидов и целият ни екип, тази помощ да бъде устойчива. Ако стигнем, дай боже, до някакво споразумение, някакъв устойчив модел, който да даде гаранции, че не може да има в тази система перманентни течове, надявам се, че ще има устойчива помощ на държавата, която аз разбирам само и единствено по следния начин: като качване към бюджета на Министерството на културата за следващата година. Тези ПМС-та, с които всяка година българските театри и опери са поставени на колене и искания юли месец за едни пари, декември – додайте още едни пари, ама ще ги има ли, няма ли да ги има. Ако искаме наистина да направим продължение на тази реформа и реално нещо за българските театри и опери, те трябва да се качат устойчиво към бюджета, за да можем да прогнозираме, за да можем да им дадем някаква сигурност. Иначе ще бъде непрекъснато в хватката, като змия удушвач, която като свие, колкото повече мърдаш, даже по-зле става. Благодаря, не искам да губя повече време.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря господин Банов, благодаря господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само един пример ще дам, защото наистина въпросът е много сериозен, проф. Данаилов. Вижте, колеги, не е въпрос на оправдание, тръгнаха нещата интересно и добре. Ще ви дам само един пример. Музикалният театър в 2014 г., когато си тръгвахме, бяха на 600 хил. лева печалба, остатъчни пари. Сега когато се върнахме, са на 600 хил. лева минус. Случило се е нещо, което дебалансира и дестабилизира в момента системата. Преди малко казах, не е позиция „махай, режи!” и няма проблем. Това не е правилно не е почтено и не бих си го позволил за нищо на света, докато съм министър. Търсим решение, работим всеки ден, имаме заседание при министъра на финансите, вчера пак екипът ни седнаха да поработят по въпроса. Затова ви казах, тази сряда да се надяваме, че ще успокоим гилдията и редно е да успокоим гилдията. Иначе, отново ви казвам, винаги когато идваме тук на заседание, аз много откровено ви казвам: господа депутати, всички знаете, малък е бюджетът на това министерство. И ще бъде докрай откровен, когато почнахме да правим тези промени, финансовият министър ни казваше: пари срещу реформа. Добре, имахме смелостта, седнахме и решихме да променим вместо да се плаща на калпак, хората като работят повече, да могат да получават и повече. Това е нормално и е логично така да бъде. За съжаление смелостта ни стигна да направим някаква промяна и реформа, но пари срещу реформа не дойдоха. Вместо три представления на месец, които имаше като направихме анализ, когато дойдохме, сега вече има по 27-28 представления в театрите. Нека не се изненадваме, че като плащаме върху зрител, зрителят се върна. Говори се за отлив, сигурно има малко-много, но това е едно плаващо нещо. По принцип обаче върнахме любопитството и зрителя в залата и в момента имаме нужда, като имаме и зрители. Защото няма нужда от театъра, ако зрителят не желае да гледа театър. Нали затова има театър! Аз ако нямам колекционери и зрители, за какво трябва да се занимавам със скулптора. Ако от третата изложба не ми купят две работи, аз не мога да си платя бронза. Така е и с театрите. Никой да не си прави илюзии, че тези хора нямат нужда от подкрепа.
Така че това, което каза господин Банов, ние да искаме следващия бюджет да имаме бюджет, който да ни гарантира една устойчивост. Иначе ще продължаваме да притесняваме колегите си и ние не се чувстваме много комфортно от техните притеснения.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професор Данаилов, към този въпрос имате ли да добавите нещо?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам колегите. Зададох въпроса малко по-различно – дали имате готовност евентуално за смяна на тази система на финансиране, ако се наложи. Дали след зрителя да върви билета и това да определя или някаква друга система. Така беше поставен и днес въпросът, затова го задавам. Много добре съзнавам какво се случи преди една година – от една глупост на министерството, че решиха, че някой ще направи корекция на бюджета и ще получат десет милиона, с които висяха от самото начало. Моето становище беше единствено да се повиши с 5 лева билетът на националния институт Народен театър „Иван Вазов”, а не да се повишава с един лев, два лева, чисто популистки, да не кажели колегите друго нещо и да увиснат така. И тук имаше много скандали по този въпрос.
Но понеже върви лавинообразно, аз затова задавам въпроса. И колкото по-рано може да застанете на една позиция, да се преборите с една позиция, ще е по-добре. А напълно осъзнавам, че и в миналия бюджет тук колегите защитавахме, че този бюджет е нисък за Министерството на културата, за съжаление, не стига. Благодаря за отговора. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, заповядайте да добавите към отговора на въпроса на проф. Данаилов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря за почтения коментар за това, което миналата година е станало. Аз затова си позволих да кажа, че всичко, което говоря, при мен е устойчив процес. Да, имаме нагласа, желание и потенциал, ако се наложи, да сменим и системата кардинално.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Проф. Данаилов, аз само да добавя, че нямаме никакви различия с Вас. Всякакви въпроси могат да бъдат поставени, само исках да уточня, че не винаги могат да бъдат представени детайлни цифри.
Господин Иванов, заповядайте, Ваш ред е.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаеми господин Банов, уважаема госпожо председател, колеги! Аз ще се съглася с господин Данаилов, че ако спазваме правилника буква по буква и трябва да задаваме въпроси, свързани с политики на Министерството на културата, трябва да питаме или за стратегията, или може би за законопроектите, които ние сме обсъждали, че евентуално в пакет трябва да мислим как да внасяме, какви са техните ползи, финансови аспекти, които ние трябва да обсъдим.
Ще се опитам да използвам нещо като специален подход. Ще кажа няколко частни случаи, на базата на което ще попитам каква политика има Министерството на културата. До мен достигнаха няколко сигнала, те са от Държавната опера в Пловдив, Драматично-музикалния театър във Велико Търново, донякъде Държавната филхармония. Става въпрос за нарушаване на финансовата дисциплина чрез така наречените субсидии за нулевите билети. Това са билети без цена, които се прилагат тогава когато има слаба посещаемост. Общо взето ако един зрител си купи билет за 12 лева, му се дава още един билет, който е с нула лева и след това се отчитат два билета, срещу които се получава субсидия. Това е частният случай или повод, на базата на който искам да попитам какво прави министерството, има ли политика за това да се опитва да се справя и да открива финансовите злоупотреби, които се правят със субсидиите и с този начин на разбираем опит за допълнително доплащане и финансиране на различните културни институти, но всъщност се нарушава финансовата дисциплина и това е пар екселанс злоупотреба. Какви инструменти прилагате, за да откривате тези злоупотреби и като цяло каква е вашата политика? Защото действително „пари срещу реформи”, но ако продължава по този начин да се източва бюджетът на Министерството на културата и не се реформират точно тези зловредни начини, какви пари срещу реформа? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин министър, господин Банов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Въпрос, който ние го знаем отдавна. Още когато сменихме методиката, няма да кажа името на театъра от уважение, все пак вътре има прекрасни актьори, хора, но ние хванахме системата, по която става това. Тя е ясна, тя не е тайна за никого. Имаше случай, когато хванахме как четири бабички купуват за две-три хиляди лева 30-50 билета, регистрират се посетители, върху което получават 15 лева субсидия. Давате си сметка, че за билети, купени за две-три хиляди лева, 30 хил. лева става субсидията.
Тук ще ви кажа със задоволство, че знаейки всички тези трикове и неща, които се случват, разбира се, те се случват на всички нива в живота, така че и ние не правим изключение никъде, успяхме да говорим с директора на театъра, разговаряхме, че трябва малко да се стабилизираме, да има дисциплина и положихме максимален контрол върху тази дейност и тя в един момент заработи по-приятно. Истина е това, ние бяхме много щастливи, когато знаехме, че на всеки три месеца се дават ДМС-та в Театъра на армията, в Народния театър, че се вдигат по малко заплатите, защото това е целта. Ако мислим, че на българския творец това му е хобито и той трябва да бъде задушен на всяка цена, не е логика, далеч сме от това.
За съжаление, не е красиво, не си позволявам да плюя министри, това е все едно да говориш против институцията ни, белята е станала миналата година от безконтролност.
Първо, трябва да решим въпроса, това са живи хора, давате си сметка, че миналия ден дискутирахме един тежък въпрос – дали се купуват американски самолети за 4-5 милиарда в тежка финансова криза, ние тук говорим за едни пари, които касаят живота и бита на живи хора. Не мога аз да не бъда остър, аз ще се боря иначе не виждам защо трябва да седя, когато в моята гилдия хората нямат пари за заплати. Това е недопустимо, моят морал няма как да го позволи. Разбира се, ние трябва да вкараме електронното отчитане и много сериозна част да дисциплинираме. При съкращение от 10% ние няма да направим инспекторат. Аз онзи ден на едно място казах, че ако продължаваме още да съкращаваме, май ще има за цяла България един инспектор. Разбира се, това касае и авторски права, има проблеми с Инспектората, нямаме големи бройки, нямаме тази възможност да го правим. Но има лостове, с които ще търсим пак. Нашите колеги са интелигентни хора, когато с тях човешки се говори, сядаме, е, с малки пропуквания, това е малкият дерт, но голямата част са хора интелигентни, разбрани хора, можем да влезем в диалог. Има няколко лоста, с които можем да дисциплинираме нещата. Засега най-важният проблем обаче стои. Другият месец нито един български артист не трябва да си отиде без заплата. Нито един български артист! Аз това няма да го понеса!
Пак Ви казвам, ще го направим, ще търсим, говорили сме, но най-важното е, ако трябва, пак сме казали, ще променяме цялата система ако се налага, единствено с цел, че българските творци трябва да се чувстват по-спокойно, мотивирани да работят и да имат свой нормален живот. Имаме варианти, тази сряда очаквам добър хабер и ще седнем всички заедно при широко обсъждане и публично обсъждане ще търсим форми и начини как да си оправим работата, как да я подобрим и как да я стабилизираме.
Има проблеми. Това, което питате, е точно така. Ще Ви кажа честно, просто тук-таме малко се е източвала работата. Да не стане като болниците – колкото наливаш, толкова не стигат. Надявам се, че няма да го допуснем, колегиумът е много сериозен, но в момента имаме нужда наистина да си качим бюджета. Защото същият този проблем догодина ще ни се появи отново. Ние всяка година към второто полугодие играем едно унизително седене пред вратите на Министерството на финансите, за да се молим да закърпим годината. И това се знае, не знам защо не вземем едно решение да сложим на масата толкова колкото се полага.
Последно, най-ниският бюджет в света (не знам в Зимбабве и Никарагуа как е) е на българската култура. Прощавайте! И аз винаги ще държа на това нещо, винаги ще държа по една проста причина – ще си зомбираме децата, ако ние не им даваме духовна храна и не ги припокриваме с духовен хляб. Ще потънем в жълто, ние сме и потънали и ще си живеем в нещо жълто и утре ще питате някой студент, който не знае името на Иван Вазов, това ще се случи. Затова към културата винаги съм искал, малко трябва да е приоритет. Ние не искаме много, ние не сме от тези мега министерства с по 400 милиона, на нас ни трябват едни нормални човешки пари да ги разпределяме, за да може системата и хората ни да бъдат малко по-спокойни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Иванов, вие имате ли нещо доуточняващо към тази част от въпроса?
ИВАН ИВАНОВ: Аз очаквах малко по-конкретен отговор, но си давам сметка, че точно в този формат няма как. Така че най-вероятно ще конкретизирам питанията си чрез формата на парламентарния контрол. Но действително, за да се напълни, образно казано, кацата на културата с пари, все пак трябва да се запълнят и пробойните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Начинът, по който работим, основно е планови проверки и по сигнал. Като сигналът разбира се, много ясно искам да кажа тук, по законите на тази страна не може да е анонимен. Тоест анонимните сигнали и да са много интересни за нас, ние не може да им обърнем внимание. В този смисъл имаме сигнал за Пловдивската опера, там е направена проверка, открити са над 2000 нулеви билети, ние няма какво да крием, те са сторнирани, предложен е директорът за административно наказание. За Филхармонията тече в момента проверка, тя е по много поводи и е всеобхватна. Ще бъдат всички запознати с резултатите от нея открито и ясно. За Велико Търново нямаме намерени такива нулеви билети. Казвам Ви конкретно, за да не останете с усещане, че някого прикриваме. Нулеви билети в немалък брой имаме открити в Сатиричния театър, където също са сторнирани и където също предстои административно наказание. Това е. Няма никакъв проблем да отговаряме за всеки един институт, стига да е приключила проверката, защото всичко друга е все пак в сферата на предположенията. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в рамките на възможността аз да поставя въпрос всъщност ще се обърна към господин министъра и неговия екип с едно предложение, с една молба, която предавам от среща, която проведохме по време на годишно събитие на Синдиката на българските учители. В разговори с техния председател госпожа Янка Такева коментирахме възможността Министерството на културата, ние да имаме едно активно взаимодействие и да намерим възможности в следните два аспекта.
Първо, за българските ученици, нашите деца да има механизъм, който да насърчава, да даде възможност – нека не го наричаме безплатно – но на едно посещение в българските музеи, галерии, посещения на археологически забележителности и артефакти, което да бъде в една по-облекчена среда, така че чисто финансовият въпрос да не седи толкова остро.
И вторият аспект касае българския учител и неговото достойнство в тази му роля да разкаже, да представи на децата българската култура и историческото наследство, а именно да спестим това неудобство, това наистина недопустимо като практика в момента състояние на нещата, а именно децата да събират пари, за да платят билета на учителя, който ги води в съответната галерия или музей.
Имало е в предишни правителства едно споразумение между Синдиката на българските учители и Министерството на културата, което е давало възможност когато учителите водят група от ученици, за да им покажат българската култура и историческо наследство, входът на учителя да не се заплаща, да има някакъв безплатен пропуск. Не казвам, че това е единствената възможност, само поставям на вниманието и на колегите, и на ръководството на министерството възможността да намерим решение, така че това да бъде един знак на уважение към работата на учителите, знак на отношение и към децата, към учениците. В продължение на онова, което Вие, господин министър, преди малко казахте, че децата имат нужда от духовна храна, от духовен хляб, за да не потънем в жълто. Няма как да им го дадем, освен ако те не го видят, не го пипнат и не го съпреживеят посредством техните учители.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това, което трябва да Ви кажа, е, че това е обсъждано. Даже скоро в Панагюрище, когато говорихме за маршрутите на културните паметници и стоте чудеса на България, този проблем също беше поставен. Това не е само че го задавате като въпрос, а това е задължително да се случи. Всички тези неща, свързани с учениците, с децата и с техните учители, ние няма да откриваме топлата вода, всички големи музеи са решили този въпрос по един удачен начин. Абсолютно е неправилно децата да събират пари да купят на учителката си билет. Един билет струва толкова, тя ако иска, ще си купи, но не е редно, когато ги води.
Разбира се, не винаги учителите могат да разкажат една картина, във всички музеи е направено нещо, което ние ще направим и в нашия музей, тъй като той е открит от преди 20 дена, вече има 36 хиляди посетители. Което е радостно, разбира се, на хората явно е любопитно, тръгнаха да го посещават. Но по-важно е това, което казвате. Сега в момента умуваме да изградим една система.
Първо трябва с министър Танев да седнем, вече съм говорил с него, да подпишем едно споразумение посещенията не само на музеи, култивирането на децата не касае само музеи, но и театри, и кино, и археология, и музеи, всичко това, за да могат нашите деца да имат навика да се допрат до изкуството. Ще подпишем едно споразумение това да стане част от учебната програма. То е било някога така и отново трябва да върнем, това е едно добро нещо, което е било, не знам защо във времето е изчезнало.
Второ, ще вземем едно решение и сме разговаряли вече с директорите на музеите, когато е във времето на учебен процес, това да бъде спогодба с министерството, което ще уредим между двете страни с договори и споразумения. Във ваканциите билетите изцяло да бъдат безплатни. Който отива с родител, родителят ще си вземе билет, но детето да има възможността да влезе.
Другото, което е хубаво, че подготвяме млади изкуствоведи, когато влязат група деца, пред една картина, както съм го виждал и във Франция, и в Лондон, да се хвърлят едни възглавнички, да се загради мястото, да седнат дечицата и подготвени изкуствоведи да обясняват картината както се разказва приказка. Аз съм гледал как гледат тези деца с часове. Начинът, по който се поднася една картина, и обяснението, трябва да се поднесе като приемлива форма за децата.
Така че тук нямаме разминаване, госпожа Такева е права, може да бъде спокойна. Това, което говорим за безплатните билети, мисля, че още другата седмица може да се случи. Трябва много скоро да направим споразумение с Министерството на образованието и това, разбира се, трябва да касае всички сфери на изкуството, не само музеите, не само археологията. Хубаво е да има периоди, когато децата да отидат на театър, да общуват, да се качат на сцената. Но и самият театър трябва да се разчупи, да стане жив контактът между децата и самите актьори. Много е хубаво, те го помнят дълго това. Както аз помня как се докоснах до Глен Клос примерно. Но това е друга държава, да не Ви давам пример. Само ще Ви разкажа, защото и господин Данаилов може би ще ни помогне, наистина театрите като заработят добре. В антракта правеха нещо прекрасно. Всички артисти в мюзикъла, както са облечени (гледах „Сънсет булевард” на „Бродуей”), в антракта излязоха с едни дървени табли, с едни презрамки, между хората – един от актьорите продаваше плакатчета, друг продаваше брошури, трети продаваше моливи със „Сънсет булевард”. И всичко това се събираше не за да помогне на театъра, а с благотворителна цел. Но онова, което е запомнящо се, че можеш да вземеш автограф, можеш да пипнеш големия актьор. Имаме прекрасни актьори, защо да не стане една традиция и това да влезе в нашите сцени, защото наистина мисля, че това ще бъде полезно. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Ако ми позволите, само да допълня. Трябва да кажа нещо, което е много важно, че европейската практика е в музеите да има един безплатен ден месечно. В България това е един безплатен ден седмично. С цялото ми уважение към преподавателите, те могат да бъдат посъветвани да използват този безплатен ден, обикновено е четвъртък.
Второ, в повечето музеи има взети лични такива решения, че когато се води с учебна цел групата, не се взима билет на учителя. Просто знам, че е такава практиката, защото съм работила с много музеи.
Това което обаче искам да кажа и за мен е много важно, разбира се, че министерството е супер добронамерено към такива инициативи, но по-скоро очаквам да чуя от преподавателите идеи за оползотворяването на това посещение в музеите с цел възпитание по отношение на културното наследство. Само така ще подготвим стратегията. И вече това да е обвързано с безплатния билет. Защото вижте до какво довеждат някои добри намерения, както чухме преди малко. Музеите не са в по-добро състояние, те просто нямат пари, които да откраднат.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, Ви господин министър, госпожо заместник-министър. Аз ще се ангажирам да инициирам тази среща със Синдиката на българските учители, с вас и с моите колеги от Комисията. Защото въпросът, който Вие поставихте, със сигурност е основателен. И съответно да изпратим и писмо към министър Танев с апел да взаимодейства максимално в посока на реализация на това предложение.
Господин министър, бяхме оставили най-хубавото за накрая, но тъй като естествено му дойде времето може би тук в рамките и на вашия отговор, позволете ми да поднеса поздравленията на всички мои колеги за откриването на „Квадрат 500” – един прекрасен проект, гордост за всички нас и чест Ви прави, че успяхте да го финализирате по този начин.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Петров, заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Моят въпрос е свързан с началото на годината, когато се говореше, че Министерството на културата ще се дофинансира от отчисления от хазартната дейност. Тук дори беше председателят на Съюза на артистите и каза: ако искате да има изкуство, играйте хазарт! Аз подобен бум на хазартни игри в нашето публично пространство не съм виждал от години. Както се казва, между две убийства и два етнически сблъсъка винаги можеш да си купиш един билет за лотарията. Такива отчисления реално ще постъпят ли в културата? Интересно ми е при такава бурна хазартна дейност дали нещо ще отиде за културата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За щастие имахме разбиране, когато аз предложих като депутат да отидат 10% във фонд „Култура”, много е важно, но по закон се очаква във второто полугодие. Чакаме наистина това да се случи и това ще бъде много сериозно перо. Минал е законът, има го, сега чакаме да се изпълни законът.
Разбира се, няма да крия, че аз няколко пъти и в предишния мандат опитах да направим някаква лотария, която да е арт лотария, защото наистина имаме нужда да се подпомагаме, имаме няколко фонда, касаят млади деца, техни проекти, техни желания да бъдат финансирани, за да може да се изявят. Не се случи. На два пъти имахме на 24 май от тотото да ни отчислят едни пари, те не бяха много големи средства. Но в момента имам една идея, която дай боже, да се случи, да направим арт лото. Да видим дали ще сработи. Ако сработи, ще бъде една добра форма, защо да не се направи? Всичко, което може да бъде полезно и да носи нещо, аз смятам, че е хубаво да го опитаме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин министър. Господин Петров, Вие имате ли да добавите нещо?
РОСЕН ПЕТРОВ: Надявам се тези постъпления да дойдат.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, Вие имате ли въпрос към господин министъра?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колегата Красимир Велчев постави един проблем, в който имаше няколко въпроси и той съдържаше моя въпрос, който аз няма да задам. Но ще го формулирам, за да го задам на следващото такова заседание и той е следният. Министърът, респективно Правният отдел да отговори кой е спрял умишлено или неумишлено документацията за „Държавен вестник” за обявяване на летище „Божурище” за паметник на културата. Тъй като там е заровено кучето и всички тези скандали, които последваха, аз съм ходил при министър-председател да се разправям по този въпрос, всички тези скандали произтичат оттам. В края на краищата една от големите слабости на нашето общество е, че обикновено подобни нарушения, престъпления и т.н. не се идентифицират, не се оличностяват. Тук е възможно според мен, тъй като с това министерство аз работя близо 45 години, тук е възможно да се посочи: ето този човек беше. Защо го е направил, той трябва да даде обяснение. Иначе е безсмислено да се занимаваме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Господин министър?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не сме подготвени, трябва да извадим документацията и да видим кога се е случило и как се е случило. Във всеки случай от седем месеца аз не съм спирал нищо да се обнародва. Ще го проверим и благодаря, че сега се задава въпросът, за да сме подготвени следващия път да Ви дадем адекватен и нормален отговор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз бях подготвил други въпроси, но това стълкновение от медиите, което беше пред вратата, ме накара да Ви задам друг въпрос, господин министър. Каква е политиката в момента на министерството около това какво медиите разпространяват в сферата на културата? Какво забелязах? Един кинофестивал, който наскоро се състоя в Стара Загора, на световно ниво, предполагам, че тук 90% от хората не знаят за този фестивал, макар че беше представен в Комисията. Фестивалът мина, 14 държави участваха в него, мина много грандиозно, много помпозно, както се прави един фестивал. И той вече четвърта година създава една традиция – говорим за „Златната липа”. Оттук нататък ще бъдат осъществявани и други кинофестивали, с които ние се гордеем в България, но специално този фестивал просто беше неглижиран и го нямаше никъде в медиите. Аз поне не видях едно отражение някъде в някоя национална медия. Не говоря за частните медии, които гонят съвсем друг интерес, говоря за обществените медии, защо тях ги нямаше? Каква ще бъде политиката на министерството, искаме да представяме доброто, искаме да представяме това, което се прави.
Направихте доста неща относно „Лувъра”, относно „Квадрат 500”, който се откри, а виждаме по какъв начин се отразяват нещата – по негативния начин. Не сме ли ние хората, които трябва да обединим усилия да се показват нещата реално както са. Защото това е труд на хора, това е култура. В крайна сметка защо трябва да бъдат представяни по този начин? И каква трябва да бъде политиката на министерството относно всяко едно такова мероприятие? Ето наскоро предстои „Трансфигурейшън”, един етно джаз фестивал, който ще се състои в Сатовча, и аз съм сигурен, че и този фестивал няма да се отрази, макар че там ще бъдат Теодосий Спасов и неговата група и още от пет държави представители. Аз мисля, че това е много голям проблем, който ние трябва да разискваме и трябва да търсим пътища и начини за популяризацията наистина на тази култура. Защото това е всъщност нещото, което трябва да се направи, за да има популяризация. Ако няма популяризация на доброто, което се прави, какво правим?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Господин министър, заповядайте с коментар или отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мисля, че този въпрос е въпрос към всеки български гражданин и към всички институти, включително и българския парламент. И може би първо въпросът трябва да бъде зададен към Съвета за електронни медии, тъй като Министерството на културата само е едно звено, което е потърпевшо. Вие казвате за този фестивал, но знаете много добре, днес не ви нося, за да не ви се хваля, но имам такава папка с всички френски медии и вчерашният брой на „Археоложи” списанието от първата до последната корица е само за България, една страница няма за нищо друго. Което мен ме радва, разбира се. Но да сте видели тук списание, което да отрази един път успеха – не моя успех, на българската държава – за моя успех като се махна като министър, ще си направя изложбите където трябва и където трябва да се отразят. Но това беше много висока летва, все едно български певец да пее в Миланската скала. Няма по-високо, оттам нататък е господ. Това беше един успех за българската държава, вие видяхте с какво се замени, да не го казвам.
Ще Ви отговоря по друг начин: този въпрос и аз бих го задал, не знам на кого.
Вчера седнах умишлено да изгледам един сутрешен блок. Темите бяха 14: убийства, цигански скандали, крадене, скандал, създаден скандал, отрицание на всичко и накрая Денди прочете нещо за лошия дрескот на българските политици. Колеги, кажете какво да направим. Доброто не се чува. Колко пъти чухте от 20 години името на един Владимир Димитров-Майстора по която и да е медия? Аз не съм чул. Това е патриарх на българската живопис. Това е един голям проблем, много голям проблем. Онова, което децата виждат, аз вече не го гледам. Да, основателен е въпросът нищо ли добро не се случва в нашата родина. Това е въпросът. Да, случват се много добри неща. Прекрасен музей, един от големите в Европа. Има картини още за два музея, въпреки че някой беше казал, какво ще сложим в музея. Може ли да си ти държава с 1300 години култура и история, да лежат четири цивилизации върху теб и някой да пита какво ще сложим вътре. Ами не стига и това място. „Рикс Музей” има 29 хиляди квадратни метра, нашият е 26. Да, аз не подозирах, че в мазетата е имало и други шедьоври, на много талантливи българи. Нищо не се чува. За съжаление не се чува. Да, стана един музей, нека да стои след нас, ние ще умрем, музеите ще си останат, църквите ще си останат. Храмовете и музеите ще се помнят, защото в музея седи паметта на нацията, не седят едни картинки само, паметта на българската нация. Държава от най-голямата иконописна школа на света до един Кристо, до най-съвременното и ние днес да нямаме една добра дума за това! Да, имаме вече официални покани от осем държави – от „Бритиш музеум” да покажем българската култура; от Московския Кремълски музей имаме писмени покани; Норвегия ги иска. Вдигнахме летвата, че ние вече преговаряме с тях къде да отиде. Мароко ги искат; Хърватска – иска; Турция – иска; от Австралия дойдоха да я поискат. Какво по-хубаво от това! Ами след Мона Лиза със Севт Трети е облепен всичкият Париж и всички медии в Европа пишат за това чудо Севт Трети, след Мона Лиза следващият голям световен шедьовър. Днес всички знаят! В Пловдив какво се отрази? Докарахме от „Лувъра” Египет. Минава при хубав успех, интелигентните хора минават. Египетското изкуство ми дойде на крака, тук е. Ще го докараме един месец и в София, нека и софиянци да се докоснат. Ами тук в този музей от „Лувъра” дойде най-хубавото съкровище на „Лувъра” – „Боско реале”. Направихме един бартер – те показаха нас, вдигнаха ни летвата, направиха ни известни, ние пък показваме „Лувърът ни гостува”.
Аз също задавам въпроса. Благодаря за въпроса. Докато не се промени или Законът за медиите, аз не виждам как ще кажем доброто нещо, което се случва в тази страна, в тази страна се случват страхотно положителни, добри неща. Като че ли се води една битка срещу българските политици. Аз бях много голям критик на политиката преди да вляза като министър и сега разбрах, че 50% не съм бил прав, не е било честно да съм само опозиционер и да плюя наляво, надясно. Вътре има качествени хора, вътре има и некачествени хора. Но има и добро, не може доброто да го няма.
Съжалявам, това е тежък въпрос и, кълна ви се, не ми е приятно да се явявам по медиите. Оттук нататък каквото свърша – в Пловдив трябва да ремонтираме театър, господин Данаилов беше направил прекрасен ремонт, станал пожар, изгорял целият театър. Намерихме четири милиона, три години стои в сажди. Ларгото две години стои в найлони, сега работят 200 човека. Дай боже, да стане, центърът на нашия град е, не е въпрос до мен, до този или онзи. Да, намерихме формула, съдебните решения излязоха, КЗК излезе, ето заработи. Защо е седяло две години, не знам. Аз лично не съм враг на моята държава. Все се опитвам нещичко да се случи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Кадиев, Вие сигурно сте доволен.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Естествено че съм много доволен. Закона за радиото и телевизията трябва да се обърне така, че тези медии не са призвани да предават само негативното. Тези медии трябва да възпитават. Аз искам да приветствам тук, виждам само един журналист, което чест му прави в крайна сметка.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имаме възможност за още един кръг въпроси.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз имам!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, при цялото ми уважение към Вас, ще помоля колегите от ГЕРБ да дадат джентълменска възможност да зададете въпроса си.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Аз само исках да кажа, че вторият въпрос, който бях подготвила, беше във връзка с заложените критерии в методиката, но след въпроса, който Вие зададохте, проф. Данаилов, отговора на моя въпрос го чух от господин Банов. Така че просто си губи смисълът отново да повтарям пак едно и също. И давам възможност да си зададете въпроса.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, и на ГЕРБ времето е Ваше, и на Патриотичния фронт е Ваше, всичкото време за въпроси е Ваше. Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, до мен достигна информация, че Министерството на туризма се готви да свика междуведомствена работна среща на тема „Възможности за въвеждане на стимули за производство на чуждестранни филми в България”. Целта на тази среща е създаването на проект на нормативен документ за преференциални облекчения на чуждестранни филмови инвеститори, които снимат на територията на България. Известен ли Ви е този факт и какво е Вашето становище?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мисля, че щом колегите преговарят с госпожа Ангелкова, хубаво е госпожа Ангелкова да даде по-ясният отговор. Разбира се, моето становище е всичко, каквото е полезно за българската култура, е положително. Ако стигне до мен, бих подкрепил всичко, което е положително.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Получено ли е при Вас това писмо?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото там има едни много интересни мотиви. За какъв положителен икономически ефект и висока възвръщаемост върху туристическата индустрия говори в писмото си до Министерството на културата заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева?
Искам само да напомня, че това е един документ, който няколко пъти се опитва да мине в парламента за финансови преференции на тези, които снимат на територията на България. И двата пъти беше спрян – и в предишния парламент, когато мнозинството беше на ГЕРБ. Аз не знам какво ще решат и какъв законопроект ще предложат, но спорът е, че българските продуценти, които инвестират свои средства, не ползват такава преференция. Тук не става въпрос за тези, които получават държавната дотация, говоря за тези, които със свои средства набират и извършват тази дейност.
Това ме смущава, защото пък и голяма част от тези филми, които гледам, не показват чак толкова красотите на България, имайки предвид, че повечето са военни и някакви такива. Но много странно е, че от това министерство тръгва тази идея. Затова Ви питам дали при Вас е получено това писмо.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Данаилов, нямаме такова писмо. Даже аз лично го чувам за първи път от Вас, не сме обсъждали. Сигурно основателно питате, защото Министерството на туризма…
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, защото аз го имам писмото, което е смущаващо и вече има становища на гилдиите. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Проф. Данаилов, ако желаете, бихме могли, тъй като предполагам, че това и за останалите колеги в Комисията е важен въпрос, можем да поканим и министъра на туризма, и заместник-министри. Както прецените.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, не е необходимо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз само искам да декларирам, че при всички положения, във всякаква позиция, когато станат официални нещата, ще защитим българските кинематографисти и българското производство, българската кинематография. Това ще направим категорично! Можете да бъдете сигурни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, други въпроси имате ли? Заповядайте, професоре.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Какво стана, колко пари заделихте за паметниците на културата? Няма само да нападаме заместник-министърката, може да каже някоя хубава цифра. Защото вчера във вестника видях много малка сумичка.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За паметници на културата се отделиха малко пари. Разбира се, тази зима имахме едни аварийни ремонти, които пуснахме – за Старосел, което беше много важно и аварийно, и Александровската гробница. Имаме половин милион лева, пуснати за Божидар Димитров и за господин Вагалински. Ставаше въпрос да се започне работа по Плиска. Хубавото е, че бях до Азербайджан, откъдето докарахме три милиона лева дарение за „Трапезица” от фондация „Гейдар Алиев”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Всъщност държавната субсидия за разкопките е 500 хиляди, нито стотинка повече. Виждате при тези финансови проблеми аз съм малко като бедното дете на министерството, не мога да се вредя въобще да поискам пари. Но пък имам голяма надежда, че когато дойде моментът да одобряваме този фонд, за който работя, който съм споделила тук и с госпожа Карастоянова, и с други хора от парламента, тъй като това не е искане на пари, това е начин както европейците си добавят средства, за да решим един път завинаги начина на финансиране на проучване и на опазване на недвижимото културно наследство. Искам по 1 евро на пакет, не искам нищо толкова тежко.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, вие нещо да добавите? Професоре, Вие друг въпрос имате ли?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Това е отличен резултат, постигнат в рамките на заседанието.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако сте доволни и ако ни освободите от заседанието, ще отидем да поработим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Още малко търпение, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Нямам нищо против, има диалог в тази комисия, аз ви благодаря за този диалог. Добре е, ако се работи така.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Велчев има думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз само да допълня, защото ставаше дума за емоционално състояние, надявам се министърът да разбере моето състояние, което е от десет години. Извинявам се, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Между приятели се приема всичко.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Това, господин Велчев, се превърна в една емоционална традиция в нашите заседания. Вие започвате малко пламенно с министъра, след което полека-лека нещата се поуспокояват и идват към естествен завършек.
Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще Ви опровергая, отново ще вдигна емоциите на господин Рашидов, какво да се прави. Ще задам един такъв въпрос, който също е много наболял и той във времето не е решаван. Говоря за музея на Яворов. Знам цялата сага около тази къща, знам, че сумати време беше взета от частна фирма, която беше решила да направи едно заведение. Добре че една друга частна фирма взе къщата и беше решила да я възстанови. Обаче в крайна сметка последната продажба, която се случи преди една седмица, отива точно в едно търговско лице, не виждам как ще се справите, господин министър. Знам, че това е много голяма болка, защото в крайна сметка става въпрос за един паметник на културата, става въпрос за дома на Яворов, става въпрос за един музей, който трябва да съхраним по някакъв начин.
Не знам каква ще Ви бъде реакцията и как ще процедира министерството оттук нататък, но трябва да положим всички усилия домът да се запази, да се реставрира, да се възстанови, за да може да остане като наистина един паметник на културата и децата като го посещават, да могат да се докоснат наистина до шедьоврите на Яворов. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз ще Ви отговоря. Тези къщи-музеи на видни наши автори са 11 към Министерството на културата. При част от тях проблемът е затова че са предадени на наследниците, те са частна собственост. Това, което не е правено до началото на този мандат, може би е правено в някакви предишни мандати, но не са налагани глоби, когато не се изпълняват препоръките за къщите. Имаме индивидуална политика по отношение на всяка къща. Така например миналата седмица бяха при мен един инициативен комитет, защото на Смирненски къщата също е в много тежко състояние. Всъщност в най-добро състояние е къщата на Иван Вазов.
Музеят на Яворов е най-тежкият проблем, защото собствениците не могат да се разберат помежду си на кого да я дават, кой да я стопанисва. И това, което министерството може да направи, това е да наложи глоби, актове. Имаме разговори вече със Столична община и това ще направим, за да ги принудим. Защото аз минавам всеки ден, отивайки на работа и прибирайки се от работа, покрай тази къща и тя наистина е в окаяно състояние. Така че не трябва да допуснем това нещо, но там зависи от собствениците.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Като във всяка държава и в нашата държава по Конституция е неприкосновена частната собственост и в това е драмата. Министерството дава статут, но няма права върху частната собственост. По закон. И ако години наред тази къща седи и това е една може би лоша стратегия, чакат да падне, за да се вдигне една стъклена голяма сграда, това би било трагично и тъжно. Благодаря на статута, че е национален паметник, те още не смеят да правят каквото и да е върху него. Доколкото имаме информация, някакви масони я бяха взели, имаха там своите мероприятия, ритуали, каквото и да е – тяхна работа. Идентичен е случаят със „Захарна фабрика”, но там успяха да я съборят. Плащаха на по-бедни братя всякакви, за да изнасят тухла по тухла. Също е със статут паметник на културата, но когато изравнят със земята, знаете добре, че гръцките собственици ще построят нещо там.
Онова, което е хубаво, е, че всичко, което е държавна собственост, примерно като къщата на Иван Вазов, беше малко поразпукана, окапана, ремонтираме я със съдействието на кметицата на София и тези дни ремонтът приключва, реновирана е, вече е хубава, в центъра на София. Ще ви поканя да отидем заедно да открием ремонта на тази къща и, дето се казва, да уважим Вазов.
Драмата с частните собствености е голяма, просто нямаме какво да направим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, други въпроси към министъра имате ли?
ПЕТЪР КАДИЕВ: Не. Аз само ще добавя, че щом има такъв механизъм, дори и да е минимален като лост глобата, дайте да се налагат тези глоби. В крайна сметка поне ще влязат някакви пари.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Прав сте, разбира се, но глобите не са големи. Имаме правото Инспекторатът да установи и да отиде да глоби. Но по закон глобите са от нула до 30 хил. лева. Давам Ви само един пример. Имахме случай, играхме го, като облепиха в Пловдив с тапети църквата. Законът казва: оттук дотук ти е глобата. По скалата. Частните инвеститори и 30 хил. лева да ги глобиш, той джобни пари има. Може би трябва да се промени нещо в законодателството, може би да ги принуждаваме с по-строги санкции. Не знам как трябва да стане, трябва да го кажете вие, хората, които ковете законите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин министър, в рамките на заседанието още няколко минутки да Ви помоля да отговорите на въпрос, който е поставен в писмо-обръщение и към ръководството на Народното събрание, и към Комисията от Националното училище за танцово изкуство. Предполагам, че Вие сте запознат.
Заповядайте, госпожо.
МАРИЯ РУСАНОВА: Нашият въпрос е във връзка с предстоящия конкурс. Нашият проблем, за разлика от всичко, което чухме дотук и ни беше много интересно, е лесно разрешим. От друга страна, впечатленията, които се избистрят пред един редови гражданин на Република България, е, че проблемите се задълбочават, когато не се решават своевременно.
В тази връзка по графика на министерството за провеждане на конкурсите 30 юни е крайният срок за приключване на конкурса. Днес е 25 юни, а даже няма и оповестена дата за провеждане на конкурса, нито пък имената на тези, които са допуснати до втори кръг. Това е единият въпрос – коя ще е датата.
И заедно с това да напомня за въпрос, зададен на предишно изслушване, ще потвърдите ли съгласието си да присъстват представители на нашето училище като гаранция за прозрачността на конкурса?
Ще Ви кажа защо питам. Защото сме малка страна, слуховете са много.
В същото време до този конкурс се стигна заради протест. Протестът е следствие на грубото отношение на настоящия директор все още към голяма част от преподавателите в училище, преподаватели, които са легенди на българския балет, на българския национален танц. Нашето училище подготвя професионални танцови изпълнители. Професионалният танцьор е много ценен. Защо? Първо, той е красивото лице на България.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви само да се ограничим с въпроса, наистина няма нужда от това. Мисля, че министърът разбра въпроса точно.
МАРИЯ РУСАНОВА: Само да завърша. Второ, ние искаме просто да работим в нормална атмосфера на работа. Въпросът е кога ще се проведе конкурсът и ще присъстват ли представители на нашето училище, официално потвърдено?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, тук трябва да кажем пред колегите едно нещо. Проблемът в танцовото училище дойде вътре от вашия колектив, защото между директорката и един преподавател се създава междуличностен конфликт. Това го знаете.
МАРИЯ РУСАНОВА: Извинете, че Ви прекъсвам, не е така.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Изслушайте ме, аз Ви изслушах. Изкарахте децата, по Конституцията това е наказуемо, не може да се ползват децата за политически цели. Българските училища могат единствено по закон само да дават качествено образование на нашите деца, те не са оръжие в ръцете на този и онзи учител. Ако сега ми задавате този въпрос, аз тогава трябваше, ако бях лош човек, да издам дисциплинарна заповед и за двамата. Не може да използва нито един учител децата като средство. Недопустимо е! Нали е така, нали няма проблем в това, че това е междуличностен конфликт, не е конфликт между мен и училището?
МАРИЯ РУСАНОВА: Не сте информиран правилно, господин Рашидов, не е така!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Е как е? Учителят по народни танци в скандали с директорката.
МАРИЯ РУСАНОВА: Няма такова нещо! Подписката е от 70% от работещите в училището. Въпросният преподавател работи повече от 25 години в училището, веднъж не е създал никакъв конфликт с никого. А госпожицата за няколко години създаде…
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За какво беше конфликтът, за какво стачкуваха децата отвън, питам Ви?
МАРИЯ РУСАНОВА: Не бяха деца, бяха абитуриентите, навършили 18 години. Когато има революционна ситуация, се губи контролът.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да не спорим. Бяха ли децата отвън? Бяха! Протестираха ли срещу директорката? Протестираха. Аз ако бях принципен човек, трябваше да елиминирам и двамата. Не може междуличностни конфликти да стават пречка за образователната система – първо!
МАРИЯ РУСАНОВА: Не деца, млади хора.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви, не репликирайте министъра, изслушайте с уважение позицията на министерството.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Второ. Вие предлагате общо взето да можете да диктувате какво трябва да се случва в една институция, която е единствена оторизирана по закон да взема решения. Вашите трудови договори е да давате образование. Вие сега ми искате едва ли не да определите кой ще е директор. Ами по закон не е така! Няма как да стане.
МАРИЯ РУСАНОВА: Надяваме се да имаме директор, който да нормализира обстановката.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Отново Ви правя забележка да не влизате в реплики с министъра. Не водим диалог, а слушаме отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Отговарям Ви на въпроса, че по закон не може улицата да диктува. Има комисия, тези дни ще се определи дата кога ще се проведе конкурсът, той ще стане автоматично прозрачен, след като го обявим в сайта и ще го обявим, ще обявим кандидатите, ще обявим комисията, която ще бъде и ако има някакви възражения, след това ще правим проверки. Но това е законовият начин. Не мога да ви събера всички училища учителите да казват кой иска им бъде директор. Няма как да стане, законът не го позволява, разберете, не аз. Ако трябва да бъда откровен, аз вече няма за кога да уча, остарях. Лично мен би трябвало да не ме интересува, но лично мен ме интересува спазвам ли правилата и законите на тази държава. Това е законът, ще го приемете така, иначе не го разбирам. Как така учителите ще се съберете, ами отворете си трудовите си договори! Имах такъв разговор с НГДЕК, отворете си да видите за какво сте си подписали трудовите договори – да давате добро, висококвалифицирано, качествено образование на нашите деца. И им давайте, не ги използвайте за лични цели, не е правилно, не е честно спрямо децата! Сега искате да дойдете и да кажете кого искате за директор. Ами не сте оторизирани, нося единствено аз цялата отговорност на тази система. И аз винаги като взимам решения, се потя понякога, колежке, Вие това не го разбирате, отговорностите са страхотно големи. Както Данаилов като си тръгваше ми каза едно: дойдох здрав, заминах с шепа хапчета. Вече и аз съм с високо кръвно.
МАРИЯ РУСАНОВА: И ние така, господин Рашидов, и ние така!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не мога да превърна министерството в художествена самодейност!
МАРИЯ РУСАНОВА: Разчитаме и се надяваме на Вас да ни изберете действително най-подходящият директор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За да завърша. Нищо лично. За мен е важно както Филхармонията, както и в Музикалния театър, както и във всяко българско училище, защото преди малко Ви казах, най-важно са децата, да получат добро образование.
МАРИЯ РУСАНОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За мен всеки директор, който отиде и бъде добър мениджър, мотивира състав, мотивира колегите си, мотивира децата, няма по-прекрасно. И това искаме. Ще бъде прозрачен конкурсът, аз лично държа на това всеки конкурс да бъде прозрачен. Кълна Ви се, нито един мой близък не съм назначил никъде! Нито един! Да, искам хората да са спокойни. Вашето училище трябва да се успокои. Там стана прецедент. Имаме друго училище, Художествената гимназия, няма да крия, там имаме идентичен проблем между две учителки, които не може да се понасят. Извинявайте, не може да го направим национален проблем, моля Ви! Затова и там ще подредим нещата, децата да са спокойни, вие да сте спокойни, важно е учителите също да са спокойни. И не бива да допускате повече децата да ги използвате като оръжие. Не бива! Просто беше грозно, господин Данаилов също знае за случая и всички знаем.
МАРИЯ РУСАНОВА: Разбира се, но това е единственият директор, при когото това се случи!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Искам още един път да Ви обърна внимание, че не сте на лична среща с министъра, това е заседание на Комисията, моля уважавайте реда, който все пак всички ние уважаваме и мисля, че и Вие би трябвало да се придържате към това.
Господин министър, благодаря на Вас и на Вашия екип за участието в днешното заседание.
Колеги, по точка „Разни” имате ли въпроси, които да поставим? Ако няма, на всички приятна работа! Благодаря ви още един път!
ПЕТЪР ПЕТКОВ, политическа партия „Глас народен”: Аз имах въпрос!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Изобщо не съм видяла, че давате знак за думата.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Имам въпрос и към Комисията!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тук сме, няма проблем, не се притеснявайте, по-спокойно, ако може. Ние винаги сме тук.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Аз не се притеснявам. Имам въпрос и към Комисията и ще се радвам, ако Комисията най-накрая ми обърне внимание! Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Мога ли да Ви помоля за малко търпение. Комисията все още е тук в лицето на колегите, които имат възможност да останат още в заседанието.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Не го усещам по този начин.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Няма как да го усещате по-сърдечно от това да сме тук и да Ви чуем въпроса, да Ви отговорим, ако имаме възможност. Заповядайте, поставете въпроса. Господин министърът и господин Банов все още са тук и може да отговорят, ако има нещо в компетенциите на Министерството на културата. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Уважаема Комисия, уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Ще задам въпроса първо към министъра.
В днешна статия в една онлайн медия Вие казвате: „Нека помислим дали да не излезем и с инициатива, като за начало бъде предложена препоръчителна квота за излъчване на българска музика.”
Господин Рашидов, вече няколко месеца идвам на комисия и обсъждаме въпроса за задължителна квота. Обезпокоява ме фактът, че говорим за препоръчителна квота, обезпокоява ме фактът, че вече няколко месеца имам уверение от министерството, че трябва да се предприемат някакви стъпки, които са много лесни за предприемане. Същото уверение получаваме и от Комисията. Но вече няколко месеца нищо не се случва.
Въпросът ми е склонно ли е, държи ли все още министерството и специално Вие, господин министър, да организирате среща между министерството, Българската национална телевизия, Българското национално радио и всички заинтересовани страни и да се пристъпи наистина към действия за въвеждане на минимална задължителна квота за българска музика. Словакия го направиха миналия месец. Аз съм малко озадачен, слушам в тази комисия за всичко друго, не и за българска музика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, ще ми позволите ли, тъй като аз пък слушам този въпрос достатъчно много пъти на нашите заседания, мисля, че в тази комисия се говори за всички изкуства и музиката по никакъв начин не е подценена. Да кажа също, че всички предложения, свързани със Закона за радиото и телевизията и със Закона за авторските права ние сме ги подготвили, обобщени са. Тези срещи бяха проведени, както добре знаете, под различна форма, имаше и публични прояви, имаше и срещи в рамките на заседания на Комисията, имахме и работни срещи. Към настоящия момент и в Министерството на културата вече работи съответната работна група по Закона за радиото и телевизията, нашите предложения, обобщени от нашата комисия, са предоставени на вниманието. Предстои да започне работа и по Закона за авторското право.
Така че всичко, което Вие днес поставяте на дневен ред, както и в предишни заседания, всъщност е в процес на работа. Но още един път трябва да кажа, това е бавен процес. И още един път трябва да Ви уверя, че за да има той някакъв сериозен резултат, трябва да постигне широк консенсус. В противен случай, каквото и да е усилие от гледна точка на това да се харесаме на някого, за така наречените 15 минути слава, няма да бъде устойчиво. И аз мисля, че никой, най-малкото българските творци имат нужда от отношение, което е конюнктурно, популистко или такова, което не гарантира тяхното място в обществените медии.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз само няколко думи. Явно че този въпрос вълнува хората. Разбира се, той вълнува и нас. Само че трябва да осведомя колегата, както Вие ме изпреварихте, казахте, има работна група вече. След последната среща, когато се видяхме, аз Ви дадох дума, работната група работи, в момента сме на етап съгласуване с Българското национално радио и Българската национална телевизия. Няма как, по закон трябва да направим всички съгласувания и дори тази тема сме я обсъждали вчера на много широк форум в Министерството на културата, с „Музикаутор” и много музиканти. Да не казвам имена – Митко Щерев, Васил Найденов, бяха много. Надявам се, че ги смятате за музиканти.
Така че се работи, колега, няма нужда да се задава този въпрос, той иска малко време. Моята позиция и позицията на колегите не виждам да е обратна – да няма българска музика, а да има квоти за българска музика. Вчера говорихме и това. Да, в момента става въпрос за поправки в закона, а закон се кове малко бавно. Ще изчакаме, но ще стане. Прав сте, в Словакия е станало, работим по въпроса, не сме го изоставили.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да Ви кажа за механизма на работната група. Ние сме поискали становища на радиото, на телевизията, на Съвета за електронни медии, на всички участници в групата точно по този въпрос. При получаване на становищата – аз съм Ви дал дума и на Вас – ще се съберем и с Вас, и с други хора, за да обсъдим тези становища. Защото трябва да видим черно на бяло тяхната позицията по проблема. Ако всичко е нормално и всички сме убедени, ако не – влизаме в етап на обсъждане, където Вие ще бъдете перманентен гост. И не само Вие, много хора, които този въпрос ги вълнува. Тоест тук няма никакъв елемент на игнориране на някакви групи.
Това, което чакаме в момента, е поставено като въпрос. Другата седмица може би ще получим становищата и вече конституираме един по-широк състав, за да можем да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Въпрос към Комисията. Вие заявихте, че има такива работни групи, че те си вършат работата и т.н. Обявихте идванията ми тук като популистки. Само да Ви заявя, че преди да стана член на политическа партия „Глас народен” над 15 години съм един от хората, които са оказали съществено влияние за развитието на българската рап музика и се занимавам с музика много преди да се занимавам с политика.
Задавам тези въпроси към Вас, тъй като на едно от последните заседания тук беше казано, че българска музика е музика, която се изпълнява само на български, което е некоректно и за мен създава впечатление, че може би тази комисия не е наясно за това, което прави. Вие непрекъснато говорите за създаване на работни групи, но аз искам да Ви уверя, че съм в непрекъснат контакт с абсолютно всички хора, включително „Музикаутор” и „Профон” и абсолютно никой не знае за създаването на такива работни групи. Въпросът ми тогава е, ако има такива работни групи, кои са експертите, които участват в тях?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Да уточним първо. Популистко е всяко решение, което не е устойчиво. Конюнктурно е всяко едно решение, което обслужва определени интереси в рамките на кратко време, след което бива променяно. Това е общо определение и по никакъв начин не се отнася до казаното от Вас.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Тук говорим за българската музика, искам да ви напомня!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Нека да довърша. Второ, позицията, която е изразена за определен тип дефиниция за българска музика, може Вие да имате различно виждане и това е въпрос на експертна дискусия и не е място на определение дали Комисията го вижда така или не го вижда. Всеки от моите колеги членове на Комисията може да има различно виждане, включително и Вие имате право на свое различно виждане по тази дефиниция. Нейното място на формулиране е в експертния състав на Комисията.
По отношение на работните групи. Все пак позволете да отбележа, че институциите работят с едни документи, които следват определен тип процедура и естествен начин на работа. Има програма за управление на правителството, има програма за работа на Народното събрание, има програма за работа на Министерството на културата. В съответствие с тези документи дойде и естественият етап на време, в което са създадени работните групи. Те са факт в Министерството на културата. Това че Вие в някакъв смисъл или Ваш колега не е информиран, не означава, че не се изпълняват поети ангажименти, просто е въпрос на време и на процедура, с която всички ние се съобразяваме, защото това е въпрос на институционален начин на работа. Разбирам, че определени въпроси, които са по-скоро емоционални, които са въпрос на кауза, всички ние бихме искали да бъдат решени веднага. И всички ние в тази зала бихме искали днес да можем да излезем с решение. Но то не е възможно. То е много желано, но просто не е възможно.
Предвид факта, че Вие имате отлична комуникация и със заместник-министър Боил Банов, виждате се с министъра всеки месец на блиц контрола, добре дошъл сте на всяко заседание на нашата комисия, не мога да си представя, че можете да се чувствате по какъвто и да е начин изолиран или неинформиран от процеса. Каквито и предложения да имате, заповядайте, изпратете ги, ще бъдат част от материалите, които ще предоставим на работните групи. Господин Банов вече Ви каза, в момента, в който се получат всички становища от институциите, които имат компетенции да решават тези въпроси, те ще бъдат публикувани.
Това е, което мога да кажа.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Много изчерпателен отговор, само че аз не разбрах какво искате да ми кажете. Въпросът ми беше кои са експертите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Съжалявам, господине, ако не сте разбрали какво искам да Ви кажа, това е друга тема.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Кои са експертите? Защото аз мога да Ви кажа, че съм един от хората, които са изключително дейни и в „Музикаутор”, и в „Профон” и там никой не знае за това.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Нямам нищо против, всички предложения моля да формализирате към Комисията и към Министерството на културата. Това е, което можем да направим.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Има ли въобще такива комисии? Кажете ми просто експертите, за да се успокоя, че се работи, за да знам, че се работи. Кажете ми експертите в тези комисии и ще се успокоя. И повече няма да идвам, обещавам ви!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Може би бъркате, че работните групи са в Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Извинявайте, обаче ако аз знаех, че ще ме питате, щях да Ви донеса списъка. Елате сега в министерството или на мейл ще Ви пусна експертните групи и те са направени точно с „Профон” и с „Музикаутор”. Ако във Вашия контакт с тях има някакви затруднения, не е тук времето и мястото да го обсъждаме.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Струва ми се, че нищо не се прави.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, чакайте, да не профанизираме нещо, което е важно. Това, което казвате, е важно. Това споделям и аз. Експертна работна група се прави от страните, от които зависи да се случи нещо, което искаме всички. За съжаление аз нямам късмет да бъда от някаква политическа партия, защото никой не ме приема.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Ние ще Ви приемем в „Глас народен”.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, че страни в тази група, да Ви го обясня, аз не се заяждам, с уважение към Вас подхождам, защото това, което поставяте, споделям и аз, без значение дали ме харесвате или не съм ви симпатичен. Аз съм леко загубен патриот. Да, смятам, че трябва да има проценти, квота българска музика, защото сме България, защото я харесвам, защото я обичам тази музика. Моята майка е певица с 300 записа в Радио София. Днес има паметник в центъра на гр. Кърджали и театърът носи името й. Това Ви говори, че аз обичам музиката нали?
Експертните комисии са, разбира се, от юристи и страните, от които зависи да се случи този закон. Това са хора от радиото, другия път ако питате, ще дойда подготвен да Ви кажа кои са, хора от телевизията, хора от Съвета за електронни медии, хора от Министерството на културата – страните, които трябва да направят наистина този документ и поправки в закона, които ние трябва да вкараме за обсъждане както тук, така и в големия парламент.
След като те подготвят един пакет, ние ще седнем всички да направи едно обществено обсъждане, всички да видим дали сме щастливи заедно, дали се консолидираме. И ще работим върху този законопроект, докато всички са стиковани, че сме доволни и щастливи.
Целта каква ни е? Квоти на българска музика. Ясно и точно! И не вярвам нито един човек тук да е антибългарин и да не го желае. Така че, бъдете спокоен, не е въпрос да си говорим остро, въпросът е да свършим някаква работа. Работи се.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Бавно се работи.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ами не мога да променя администрацията на държавата и законовите порядки. Законът казва: ще го съгласувате със СЕМ, ще го съгласувате с Българското национално радио (съгласуваме го), ще го съгласувате с Българската национална телевизия (съгласуваме го), сядат юристи и специалисти, правят пакет от предложения. С тези предложения се събираме всички, които сме заинтересовани, вчера бяха една камара музиканти и „Музикаутор”, сядаме и го обсъждаме. Прозрачно! Ако това не ни прави щастливи, защо трябва да вкарваме един закон? Не го разбирам.
Разказвам Ви го подробно. Ще седнем, всички ще вземем отношение, всеки ще си каже каквото мисли и няма нищо порочно в това, ще го обсъдим заедно. И накрая като се съгласим и се обединим около нещо, което ни устройва всички, ще го внесем в Комисията по културата и медиите и ще помолим Комисията по културата и медиите да вземе решение да го внесе в парламента. Между първо и второ четене каквото има да оправим допълнително и да мине. Всички сме „за”, не сме против.
Бъдете сигурен, всичко ще бъде точно и прозрачно. Другия път ако питате, ще дойдем със списъка. Повечето са юристи от съответните области.
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Аз ще бъда тук на всяка комисия и ще продължавам да ви притеснявам, докато не се задвижи този въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, вижте как обърнахте нещата за минути на 180 градуса. Само преди мъничко имаше знак, че повече няма да дойде колегата, сега Вие го обърнахте, той ще бъде на всяка комисия.
Публична е информацията за състава на комисията, имаше такъв въпрос към министъра на парламентарния контрол миналия петък и той изчете и от парламентарната трибуна въпросните експерти, които са членове на комисията. Така че няма абсолютно нищо, което да е оставено неясно или некомуникирано.
Благодаря Ви, господин министър, благодаря Ви, господин Банов!
Уважаеми колеги, на всички приятна работа! Поради изчерпване на дневния ред, заседанието е закрито.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова