1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

На 10 септември 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, днес е и първото заседание на нашата комисия от Четвъртата сесия на Четиридесет и третото Народно събрание. Желая успех на всички в работата! Господин министър, на Вас и на Вашия екип – също, в съвместната ни работа!
Съгласно обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения. Благодаря ви.
Който е „за”, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред на заседанието днес е приет.
По първа точка освен министъра на култура от Министерството на културата присъстват госпожа Бони Петрунова - заместник-министър, госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар, господин Стоян Стоянов – главен секретар, и господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”. Добър ден и добре дошли и на Вас!
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към министъра. Знаете, реда на задаване е съобразно големината на парламентарните групи. Но на мен ми се иска в тези първи минутки да дам знак, че на последното ни заседание поради липса на кворум в края на юли, господин министър, нямахме възможност да кажем няколко думи или всъщност Вие да ни кажете няколко думи, а пък по този начин да станем и ние съпричастни към една много хубава книга, която Вие всъщност сте подготвили и тя е едно своеобразно събирателно и много добре илюстрирано издание на работата, която се върши, на проектите, които са приключени, и предполагам, че ще ни бъде възможно в хода и на въпросите вие, когато прецените, че е подходящо, с няколко думи да ни направите съпричастни на свършената работа. Защото обикновено по-лесно се виждат проблемите и се изразяват критиките по-лесно, а по-рядко има време за оценка на доброто и на свършеното.
Заповядайте, господин министър. Нека да чуем първо Вас с няколко думи, след което ще започнем и с въпросите. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, разбира се, това го правя от предишния мандат, то обхваща и една година от новия мандат на министерството. Вижте, общо взето живеем във време на негативизъм и е хубаво хората, които работят и отдават време от живота си, хубаво е да се документират нещата, които са извършени, казвал съм, те са видими. И наистина за несвършеното човек трябва да получи упреци, но за свършеното също трябва да получи най-малкото едно уважение.
За мандат и една година министерството може спокойно да каже, че извърши доста неща, тъй като няма достойнството никой в тази държава наистина реално да каже за всяко министерство, няма значение дали в случая говорим за нашето, поне добро за извършеното. Защото всичко това са много усилия, много труд и много нерви, разбира се. Знаете, отговорностите се носят с много сериозно напрежение.
Да, разбира се, горд съм от това, което се случва, и разбира се от онова, което не се случва, като всеки нормален човек съм и огорчен малко. Това е хубаво към края на един мандат, няма значение кога е краят, понякога той е по-рано, понякога – по-късно, каквото господ е казал, по-важно е човек с достойнство и със самочувствие да се отчете пред колегите си. С пълното уважение Ви донесохме не за да се хваля с това, а за да Ви запозная във времето какво е направено. Къса е човешката памет, късо помни и единствено това остава, което да подкрепи паметта на човек все пак един ден да може да кажем: да, това и това успяхме, това не успяхме да направим. Сигурно ще има неща, които няма да успеем да направим. И преди е имало, и сега ще има и животът продължава. Но нека това да бъде един мост към хората, които ще дойдат след нас, и нека на тази база, ако се седне, нека и те да правят същото, защото всичко това трябва да бъде запазено, съхранено и да е видимо, както аз казвам много често.
Така че в това, което имате, е един мой човешки отчет към Вас с пълното уважение към Комисията, с която ние работим. Смятам сериозно и дълбоко, че работим сега прекрасно и това е Комисията, която е част от нас, не можем да бъдем отделно нещо. Така че така, дали едновременно и дали се отчета, приемете дори и да се похваля с нещо, което се е случило, и разбира се, да Ви осведомя за това, което сме направили. Така че относно тази книжка ще се допълва и към края на мандата всичко, каквото успеем, знаете, имаме програмата „Обекти”, които стартираха като Ларгото, Пловдивския театър, който от две-три години стоеше изгорял, слава богу, стартира, има работници вътре. Разбира се, археология имаме доста, „Плиска” ще завършим скоро, няма значение светената вода колко е светена, важното е, че това ще стане едно добро историческо място за поколенията, това е по-важно. И, разбира се, има неща, които тук не могат да влязат, защото всичко, каквото влиза тук, това са европейските средства, с които сме работили, но има и дейности, които на пръв поглед не са така видими, но това са много фестивали, които ние подкрепяме непрекъснато, това са много успешни реализации на българска култура по света, това са неща, които са свързани с юбилеи, с певци, с музика, с театър, с кино. Знаете, честваме сто години българско кино, цялата година е под това мото. И, разбира се, много, много други дейности, които са в движение.
Така че ще Ви се отчитаме. За нас е удоволствие да го правим пред Вас като един общ екип, като едно цяло тяло, така Ви възприемам. Смятам, че ние всичките сме за една обща кауза тук – да се питаме, да отговаряме, да си казваме правилните неща, кривите неща, да се жалваме. Но това сме екипът, където се решават всички тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към министъра и към неговия екип. Колегите от ГЕРБ имат ли въпроси към господин Рашидов? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз на практика нямам аз въпрос, но бях помолен от колегата проф. Станилов да задам въпроса. Той в по-предишното заседание имаше един въпрос към Вас: установени ли са вече виновни за това, че при двама министри не се обяви паметник на културата и би трябвало да има някой виновен само за това, че не е дадено за обнародван в „Държавен вестник”. Това беше неговият въпрос и ме помоли, тъй като той не е в страната, да го задам от негово име и чака отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: За какво точно става въпрос?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато бяхте министър в предишния мандат, и по времето на проф. Данаилов имаше взето решение за летище „Божурище” на Института по паметниците на културата, че това е паметник на културата. Да не се връщам в цялата история, защото аз всеки път питам. Този път изчаквам да видим дали ще се направи нещо, но проф. Станилов имаше един въпрос, за който ме помоли да Ви попитам, дали е установено, защото не може да има двама министри да решават, че това е паметник на културата – и не само министрите, това е цяла процедура, знаете, да имаше решение, че това е паметник на културата и накрая да не е паметник на културата и да няма виновен защо не е обявено в „Държавен вестник”. Аз мисля, че трябва да има виновни, трябва да има и наказани. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще дам възможност на ресорния заместник-министър да отговори на въпрос. Има движение, разбира се, за това. Колкото до виновни, аз мисля, че всички знаем кои са виновни, това не е тайна, за да може да го задаваме като въпрос. Тези, които получават ордени, сигурно имат някаква вина. Сигурно трябва да има причина и причинител това да е станало така.
Пак Ви уверявам, сега госпожа Петрунова ще Ви каже докъде е докарана цялата работа. Разбира се, летище „Божурище” и всеки паметник на културата е и наш проблем, аз не се отричам от думите си. Има движение по въпроса и ще стане, сигурен съм, че ще стане. Тя ще Ви докладва. Като чуя Божурище, толкова бели са направени, при моя мандат аз го бях направил със статут на значим паметник под особен надзор да бъде и да се опазва и съм налагал няколко пъти глоби, това е истина, и не съм допуснал въобще каквото и да е умуване относно паметника на културата. Но за съжаление, случило се е, няма какво да направя повече. Онова, което трябва да направим, е в скоро време пак статутът да се върне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз само ще припомня, че още от първия път, когато беше зададен този въпрос в Комисията, веднага подготвих за едно следващите прослушвания един подробен доклад с хронологията на събитията. Но за мен е по-важно, тъй като съм напълно съгласна тук с господин Велчев, не какво се е случвало във времето, то е написано точка по точка и аз тази статистика мога да я предам на проф. Станилов. По-важно е какво се случило в тази година, даже аз не съм напълнила тази година, защото започнах работа на 11 декември. Най-накрая цялата комисия, която беше по заповед на господин министъра и по заповед на арх. Джуркова, която е изпълняващ длъжността директор на НИНКН, завърши своята работа и аз имам доклада от тази работа. Няма да Ви го чета целия, но ще Ви дам по-важните неща от него.
Извършено е проучване на наличната архивна документация в Държавен военноисторически архив, Централен държавен архив, Авиомузей „Крумово”. Проучени са многобройни литературни източници, включително и книгата, която ни предоставихте, господин Велчев, за което благодарим, проведени са разговори с авиатори, служители във военното поделение, както и с експерти по летищно дело. Направен е оглед на място на голяма част от територията на обекта, както и на отделните единични обекти.
След задълбочен анализ и използване на системата от критерии съгласно Приложение № 3 на Наредба Н-12 от 21 ноември 2012 на министъра на културата е изработена заключителна оценка, въз основа на която предлагаме: обект „Летищен комплекс „Божурище” притежава необходимите качества да бъде предложен като групова исторически и урбанистична недвижима културна ценност, комплекс от новото време с категория „Национално значение”.
В тази връзка тук е аргументацията, която, ако ми позволите, ще Ви я дам неофициално, за да й направите една редакция, тъй като познавате някои неща по-добре от нас. Това е аргументацията за крайната констатация (ако желаете, разбира се).
Приложен е обхват на това, което предлагаме, и имаме точно три проблема, които също трябва да ви споделя.
Първото е, че на тази група (подписали са се пет експерта и директорът на НИНКН) е отказан достъп до някои от проучваните обекти. Нямаме отговор на молба за съдействие от общинската администрация като орган на властта. Вторият проблем – нямаме отговор на наши молби, разбирайте молби на НИНКН, до различни институции съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата Н-12 за осигуряване на картни и други материали, необходими за работата. Напомняме, че съгласно чл.25 и чл. 15, 16 и 17 от същата наредба предложенията за режим и опазване на групови недвижими културни ценности с потенциал за определяне на категория „Национално значение” се изготвят от междуведомствена комисия, назначена от министъра на културата, която трябва да разполага с този картен материал. Пак Ви казвам, въпреки това, което прочитам, предложението е направено.
Изпълнявайки задълженията на НИНКН и Министерството на културата като участници в процедурата по предоставяне на статут, изпратихме съгласно чл. 26, ал. 1 писма с уведомление на „Индустриален парк – София” АД като собственик на един от засегнатите обекти. На едното писмо нямаме отговор, а другото се върна заради недействителен адрес. Това създава опасност за цялата процедура, виждате къде се крие ключът отново да бъде провалена процедурата. Както и повторение на отмяната от съда на заповедта на министъра на културата.
Тоест много отдалеч и много предварително споменаваме какви са перипетиите пред крайния резултат, за да не се стига втори път до такъв прецедент. Ние сме амбицирани да го доведем докрай.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Две думи, ако ми разрешите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само да преведа това, което е в точки, алинеи, общо взето на художнически, по-простичък език. Работим, има пречки и то от страна на собствениците, тук няма какво да се лъжем, разбирате добре, че се крият, не отговарят и няколко пъти не допускат нашите експерти дотам. Но това няма никакво значение. Ще преведа какво предстои. Така е по закон, ще спазим закона, за да си го доведем докрай.
Предстои ни. Веднъж на два месеца се събира така наречената Специализирана комисия към Министерството на културата, която отговаря за паметниците на културата и археологията. Това става с моя заповед. И след утвърждаването на комисията ние ще си обявим и статута. Така че, господин Велчев, трудна, тромава е процедурата. Колкото по-лесно едно нещо се е нарушило, толкова по-трудно е да го възстановим, но работим и ще стигнем докрай. Ще Ви дам дума, в крайна сметка, ако зависи само от моя подпис, на сто процента споделям, че всеки български паметник трябва да си остане български паметник, аз ще го разпиша и ще си подам оставката, няма никакъв проблем. Но ще го доведем докрай.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Не разбрах това за оставката, но вижте, аз благодаря за всичко, което сте направили, защото вече десет години се пречи. Още веднъж Ви благодаря, мотивите мен не ме интересуват, защото ние ги дъвчем тези мотиви десет години, по-важно е това, което е като Ваше решение. Само че не разбрахте моя въпрос. Въпросът, отправен от проф. Станилов в по-предишното заседание беше, точно защото виждате Вие сега с какви трудности се борите и колко по-трудно е, аз говоря за това, което, господин министър, по ваше време беше направено също много – беше обявен за паметник на културата, всички тези процедури бяха минали и само защото някой от администрацията не е довършил заповедта Ви докрай, не е изпълнил Вашата заповед, не си е изпълнил задълженията, един пропуск, че не е обявено в „Държавен вестник” доведе до решението на съда, че не е паметник на културата. Аз питам, не може да няма виновни в цялото министерство, че някой не е изпълнил Вашата заповед, Вашата заповед от предишния път! И няма ли виновен? Не мога аз да определя кой е виновен, но тук беше юрисконсултка и аз все си мисля, че юрисконсултката на едно министерство е задължена да го обяви в „Държавен вестник”. След това тази жена беше изпратена да защитава министерството във Върховния административен съд, което е пълен абсурд!
Затова питам ще се разследва ли това нещо? Ние ще знаем ли има ли виновен? Защото в България това ни е проблемът – много неща стават и накрая никой не е виновен. Питам дали има виновен. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев, разбира се, Вие сте умен човек и сам знаете, от НИНКН човекът, който има вина да издаде един документ, Галя Стоянова, беше уволнена дисциплинарно и това е точно по този повод. Оттук нататък са юристите, но аз не мога да уволня юристите, защото крайните решения ги взима министърът. Те са подвластни на желанието на министъра и не би било честно един държавен служител, който е подчинен на волята на министъра, да бъде наказан, защото най-малко те имат вина, когато са получили заповед от министъра. Това е все едно аз да издам заповед и те да не я изпълнят.
Оттук нататък би трябвало да се намесят други органи, защото Министерството на културата не е репресивен орган или наказателен орган, а сме все пак една друга институция. Така че, взети се мерки, имаме уволнен човек точно по този казус и то дисциплинарно. Да, разбира се, разговаряли сме и с нашите юристи, защото сега искаме юридически всичко това да бъде в един изправен, добър вид. Това ще защити както нас, така и вас, така и всички, които сме ангажирани с този проблем, и по всички законови пътища, с още малко търпение, трябва да го изведем докрай. Но да вървим по алинеите и точките на закона, за да бъдем наистина и ние спокойни, че няма да правим такива нарушения, каквито е имало. Затова просто Ви отговарям: чиновника няма смисъл да го обвиняваме и да го наказваме. Експерти – да, министри и хора, които имат власт за взимане на такива решения, - да. Под някаква ирония Ви казах, да, получили са и ордени някои хора за такава услуга. Съда ние не можем да го упрекнем, знаете всички в България, не можем да коментираме решенията на българския съд.
Така че, взети са господин Велчев някакви мерки, но това е в рамките и в силата на Министерството на културата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колегите от БСП? Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, дами и господа! С приемането на Постановление № 192 на Министерския съвет от 23 юли т.г. за утвърждаване на нови единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, се прави опит да се промени към по-добро досегашната методика. Но отново сме свидетели за пренебрегване на действащия Закон за културното наследство. Аз ще си позволя да цитирам чл. 7, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, в който категорично е казано, че държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно но бюджета на Министерството на културата. Въпреки че не са отменени Постановление № 128 на Министерския съвет от 11 юли 1994 г., Постановление № 37 от 17 февруари 2012 г., както и наредбите за тяхното изпълнение, където изрично са записани държавните културни институти с национално значение, с Постановление № 192 от 2015 г. на Министерския съвет фактически в нарушение, според мен, на тях не се прави такова разграничение и не се отчита значението на тези институти за културната политика, която трябва да се прави чрез тях.
Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е как стои този въпрос и защо Народният театър „Иван Вазов”, другите институти за сценични изкуства с национално значение, в постановлението са изравнени и може би в някаква степен и пренебрегнати спрямо останалите в разрез с действащия Закон за закрила и развитие на културата. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин министър. Може бе и господин Стоянов, ако има нещо, ще допълни нещо.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Няколко общи думи, за да бъде още по-ясно това, което говорим, и за първи път ще си позволя да говоря такива неща. Разбира се, господин Стоянов тук точно за стандартите ще ви обясни. За да може да направим промяна в стандартите, има причина. И за да ме разберете по-правилно защо се стигна наистина да усъвършенстваме стандартите, аз ще тръгна по обратния ред. Аз винаги съм задавал и бих задал въпроса: защо е необходим театър на обществото? Защото самото общество има нужда да гледа театър. Това е така иначе няма смисъл да съществува изкуството като цяло. Ако аз нямам колекционери, купувачи, зрители, няма смисъл да правя изложби. Така е и с театъра. Театърът е едно прекрасно изкуство, той съществува, защото от него необходимост има зрителят, богът на българския театър.
Второ, откакто съм министър втори мандат, аз задавам – това за първи път ще го кажа – непрекъснато въпроси във всички държави на Европа и извън Европа на министрите на всички. Италия е 60 милионна, родината на операта, попитах министъра колко държавни театъра имат или сценични. 60-милионна Италия! Отговорът беше : нула! Попитах го след това колко опери има 60-милионна Италия, родината на операта. Отговорът беше: пет опери. Разбира се, питах колко са общо театрите: 110 в Италия. Как са разпределени тези театри: към 60 театъра са общински, останалите театри – частни. Единствено държавата поема обгрижването на оперите, на сградния фонд и на всичко, каквото касае като даденост към така наречените опери. Попитах го последния въпрос: как държавата участва във финансирането на тези институти. Казва: на проектен принцип. Държавата им дава едни пари, явяват се с проекти, печелят проекти и работят. Работят ли ви театрите? Работят прекрасно.
Реципрочно същия въпрос бях задал във Франция, в Австрия, където е родината на Моцарт, има две опери, в Залцбург и във Виена. Той ме попита: вие колко милиона държава сте? Шест милиона. Колко държавни театри имате? Петдесет. Колко опери имате? Седем. Колко филхармонии? Осем.
Сами си давате сметка, че това е тежко перо в държавата с един бюджет, защото ние не сме като някои ТСО-та – бъркаме в касата и плащаме хонорари колкото ни падне, нали? Ние сме бюджетна организация и плащаме толкова, колкото имаме, и възможност.
Разбира се, тук няма да крия, сутринта гледах по телевизията господин Стефан Данаилов, който като един много мъдър човек, каза няколко истини, много точни. Каза също, че много са ни театрите. В Полша, когато зададох въпроса преди десет дена на моята колежка и тя беше тук на гости, тя каза, да, имаме държавни четири. Какво имате четири? Филхармония една, една опера и два театъра в Краков и във Варшава. Останалото как е? Отново на проектен принцип.
Ще ви кажа какво беше преди, за да не се изненадвате, преди беше на бюджет. Кърджалийският театър колко бюджет иска? Един милион за тази година. Дайте им един милион. Търговище - 500 хиляди. Дайте им 500 хиляди. София – 2 милиона. Дайте им два милиона. Оттук нататък, по-малко представления. До август месец се изхарчваха парите. Като станах министър, тук имаме и документи и моите колеги са тук, 80% от парното и тока не бяха платени. Знаете, че сезоните са зимата, късна есен и ранна пролет и лятото три месеца вече не е сезонът на театър, излизат в почивка.
Така че нито един статут не е отнет на нито един театър. Но онова, което общо ще Ви кажа и сега господин Стоянов ще обясни стандартите, онова, което беше хубаво, е да изведем театрите от на калпак бюджет и повече не ме интересува до края на годината какво правят, ние решихме да ги направим активни. Те станаха активни. Независимо че аз продължавам да смятам, че трябва да казваме и други истини, защото досега мълчим, защото не искаме да засегнем по никой начин нито един човек от културата. Защото те пък са една малка частица от толкова големи неща, които има държавата, че е обидно тук да ги поставяме, не бих си позволил да поставя нито един мой колега, но ние трябва да търсим формулите на оптимизация.
Какво се случи? Решихме да изкараме стандартите и да ги направим върху закупен билет. Което е прекрасно, ако имаме добро съзнание. На всеки пет лева купен билет давахме 15 лева от държавата. На музикално-драматичните – по 40 и по 60 лева и на Софийската опера като голяма институция – 70 лев субсидия. Върху пет лев купен билет. Това, което направихме, е прекрасно. Плюс тези 15 лева, които получава на 5 лева билет и 5-те лева да останат в театъра, не както преди да отидат в централния бюджет приходите от билети. Помощите от общините отново да останат в театъра. Спорсорските пари – отново в театъра. И сега ще Ви кажа откровено, когато станах министър, беше 50 милиона бюджетът за театрите, миналата година беше 68 милиона, 18 милиона вдигнах аз като министър. А тази година взех още 5 милиона, а сега септември отново съм пуснал да искам още 5 милиона, защото аз като министър няма да оставя нито един български творец да си отиде вкъщи, без да получи своето възнаграждение. Не е честно, всички семейства храним.
Така че, трябва да си задаваме тези въпроси и да търсим отговорите там.
И ще ви дам още един пример: няма такъв лукс в света на 6 милиона държава на по 30 км една от друга да има три държавни театъра – Разград, Търговище и Шумен. На по 30 км! И тогава италианският министър ми каза: абе вие сте много богати хора!
Така че парите за театрите се вдигнаха много, независимо че е много тежка криза. И тази година, сега, след 20 дена, когато получа останалите 5 милиона, парите, които са вдигнати за българските театри, стават 28 милиона отгоре. Това го казвам с гордост. Да, разбира се, всеки ден съм седял пред вратата на финансовия министър като пале да го моля: дай още някой лев, дай още някой лев! Защото наистина за културата не стига, но културата не са само театрите, искам и това да го чуете. Не може само театрите да обсъждаме, защото имаме 106 второстепенни разпоредители. Както в една телевизия казах: Аз не съм управител на една сграда, където има пет ресторанта и две зали, управлявам една много тежка машина – 106 второстепенни разпоредители. Колкото и да е странно, с това НИНКН не може да се копне една магистрала, ако те не дадат становище. Блок не може да се построи, къща не може да се построи. Отговорностите са големи. Аз затова казвам, и важността на това министерство. Тук са и авторските ни права. Всеки ден хората плачат за някакви права. И от всичко това се измъчваме. А отникъде постъпления не идват.
Така че трябва много сериозно. Вижте, ще призная, предишния мандат, колкото да беше странно, намерих сили да обединя десет театъра. Когато си отидохме, два върнахме. Нямат публика отново. Преди малко казах, театър има, само защото трябва да има публика. Публиката има нужда от театри. Как да стане, кажете ми как да го направим?
И сега ще ви кажа последното. Да, разбира се, не може да отчетем 400 билета и в залата да има 60 човека! Нали се сещате какво ви казвам? Добре, ще ви го преведа и на български. Когато отидат пет баби да купят 50 билета за по 5 лева, когато тези 400 билета излизат 4000 лева, нали се сещате, че веднага като регистрираме 400 билета, вечерта той получава 40 хил. лева субсидия? Това ни принуди, уважаеми колеги, и особено тук ще бъда откровен, явно неадекватността на други колеги, са олабили дисциплината и това се получи. Аз разчитах за тип морал, то се получи тип разграден двор. Сигурно е така, като виждат хората, че няма стопанин сливата, обират си сливите и си правят ракия.
Сега мисля, че вървим и казах: една реформа не е готова, завършена работа. Театърът е жив организъм. Реформата е една концепция, една структура да изведем хората на пазара. Колкото повече работят, толкова повече да имат. Раздаваха се ДМС-та. Сега ще ви кажа, че Музикалният театър, който когато си тръгвах като министър, имаше 600 хил. лева остатъчна печалба пари. Когато отново се върнах след една година, те имаха 535 хил. лева недостиг. Нали се сещате, че не може да харчим повече, отколкото получаваме! Това се получи. И това не е само в този театър, има десетина театри, които нямат публика и са на дефицит и на минус. Нека тези неща да си ги казваме, иначе е лесно всички да искаме култура. Като колегата Антон Кутев навремето, орева орталъка, един билет не си купи за Силистра. Ами да ходят на театър. И това струва пари, това е професия, не е хоби. Извинявайте, така беше, върнахме Силистренския театър, отново нямаме публика. Разбере ме, как да получат пари по закон?
Ако трябва да караме по европейските стандарти, ако трябва да казваме истината, защото сигурно темата с театрите ще изникне, да, европейският театър е финансираният театър срещу проект. Това е театърът. Най-хубавият театър, уважаеми колеги, е приемната сцена. Най-красивият театър! Шекспир е измисли театъра да се движи от град на град, да са различни, кумирите да са на обществото. Приемната сцена какво прави? Ще ви го обясня и това. Един директор, един осветител, един озвучител, сцената да се запази, общините да си обгрижват сградите. Върти сутринта телефон и вика: „Ало, „Зад канала”? Тази седмица имате едно хубаво представление там „Охранители”. Викат му: „Не можем в понеделник, вторник, можем в петък.” Пише: „Петък – „Зад канала”. „Ало, Пловдив, имате едно хубаво представление”. „Можем в понеделник или вторник”. Пише: вторник. Тогава имате един хубав афиш от хубави театри, от големите театри, с добри актьори, един хубав афиш. А пък в събота и неделя, бабите и децата да отидат в неделя на куклените, детските театри. Да гледат „Хъкълбери Фин и Том Сойер”. Пък като дойде празникът на града, да дойде Русенската филхармония, пък да изсвири нещо.
Ние какво направихме? Едни седящи хора! Сега ще ви дам един пример, последен, да не се разговоря много-много за театър, че имам много да говоря. Не може 70% от представленията на Сатиричния театър да бъдат гостуващи театри! А какво прави тогава сточленният състав в Сатирата? Седят и чакат заплати. Не е честно към артистите – те кога ще се изявят, те кога в своя театър ще изпълняват роли. Да, разбирам в главната роля да дойде. Вижте, и в Америка е така. Ако може някой от Вас да ми преброи, аз направих опит, 30 имена от тези, които привличат публика, като Робърт Дениро, Ал Пачино, Мики Рур или Брат Пит, или Анджелина Джоли – 30. Това са хората, които носят печалбите. Така е и в България – има 15-ина артисти, заради които аз отивам да гледам, отивам Камен Донев да го гледам с удоволствие. Четири пъти щом му гледам „На учителя с любов”, значи умирам от кеф и умирам от смях. Теди Москов – обичам да го гледам. Да, обичам „Хъшове” да гледам на Морфов. Има представления, които ние обичаме. Но там има пет актьори, които ме карат да отида да ги гледам. Така е и в България. Избройте ми 15 големи български имена, които привличат публика. Да, покани за главна роля един гостуващ артист, двама, трима, но цели трупи да ти покриват на теб 15-те лева субсидия, да търсим средства за екипа ви, за отбора, който е вътре, от 60-70-80 човека!
Смятам, че тези въпроси са много по-важни да ги обсъдим, а за стандартите господин Стоянов ще ви каже. Има проблеми, които трябва да ги решим. Аз няма да позволя в българските театри урбулешки да се решават проблемите. Това са живи хора. Но бавно ние трябва да отидем към европейските стандарти, ако искаме да имаме елитни театри, сериозни театри. Да, голям театър да имаме, защото имаме и талантливи хора, много талантливи. Но това е един процес, който трябва да го изминем бавно. Тази промяна на стратегията, сега искаме и малко контрол на билетите. Разказах Ви, 60 човека – 400 билета, не е добре.
Ловешкият театър беше на ръба да убие „Бродуей” по посещаемост. Уплаших се за „Бродуей”.
Хора, трябва да решаваме много тежък проблем, останал ни е от соца. 50 театъра в 6-милионна държава!
Още нещо да Ви кажа. Театрите, интелигенцията, културата, изложбите, музиката, те имат едни и същи зрители. То има един капацитет. Този зрител е средната класа, така наречената българска средна класа, която за съжаление е единствена тя, която разчита на двете ръце и на малкото глава, е на Терминал 2. Намаляват нашите почитатели, на всички нас, и на мен включително. И тук остава Гърмен, квартал Кремиковци и във всички смесени региони доста квартали, в несмесените не остава средна класа. И положението става малко по-тъжно и в годините ще се утежнява. Затова трябва да седнем и аз смятам, че едно по едно, бавно трябва нашите театри да ги направим хубави, елитни, професионални. Така мисля, ако успея. Ако не успея, язък, театрите сами ще изиграят най-лошата роля за себе си, аз театър няма да играя. Но аз безкрайно обичам театрите, защото съм пораснал в театър. Моята майка е основала театър, нейни паметници седят пред театъра и нейното име носи театърът в Кърджали. Аз имам сантимент към театъра. Затова по-скоро да помислим как да излезем от трудната ситуация, защото то ще стане като болниците – колкото повече вдигаме парите на театрите, толкова няма да стигат. 28 милиона сме дали!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, Вие имате някаква вълшебна пръчица, с която докосвате сърцето на министъра и винаги прави впечатление, че неговите отговори към Вас са толкова дълбоко емоционални, че ние се чудим това за завиждане ли е, за някаква съпричастност ли е.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тя е добронамерена и аз много искам да ме разбере.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така е, но тук виждам една специална връзка, за която някои от колегите ревнуват малко, господин министър, затова вниманието да не бъде толкова очевидно за всички.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Няма страшно, човешки симпатии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: По-конкретно, господин Стоянов, моля Ви на въпроса.
СТОЯН СТОЯНОВ: Аз ще се опитам съвсем конкретно да отговоря на въпросите. Ще дам един пример, за да Ви уверя, че нито един от националните театри няма да бъде ощетен. От три принципа се ръководехме, когато правихме тези стандарти, все пак да има диференциация и нея я има, съобразно спецификата на изкуството. Второ, нито един поне културен институт при хипотеза, че запази зрителите на нивото на миналата година, да не получи по-малко от предходния модел. И трето, без което не може иначе финансовият министър нямаше да съгласува проекта, общите разходи поне като разчет да не надхвърлят много очакванията. А те вече ги надхвърлиха тази година с 5 милиона и очакваме с още пет.
Един конкретен пример, госпожо Бояджиева. Националният театър за опера и балет има годишно около 2 милиона приход. При стандарта, с който се чувстват ощетени, 4 лева, което е по-малко от другите опери, те ще получат 8 милиона тази година държавна субсидия, което е повече от миналата година. Ако бяхме определили на операта 6 лева за всеки лев приходи, както е на останалите опери, тогава те трябваше да очакват 12 милиона. Ако само един лев бяхме дали отгоре, например 7 лева, от 2 милиона очаквани собствени приходи, това прави 14 милиона. Това значи, че само Софийската опера, само един театър вместо 8 милиона, трябваше да получи 14 милиона, тоест 6 милиона отгоре. Министърът просто няма откъде да ги вземе тези пари. Дай боже, догодина, ако бюджетът не е 126 милиона, а 150 или 200, това може да се промени.
И последно, ако позволите, тъй като много се задава този въпрос, няма да правя анализ на правните норми, но в същия закон, в чл. 23 на Закона за развитие и защита на културата е казано, че се финансират по единни разходни стандарти. А те се финансират приоритетно и чрез капиталови разходи, и по проектен принцип, това не е единственото, което ще получат националните театри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Госпожо Бояджиева, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: За да не удължаваме времето, аз ще бъда изключително кратка. Благодаря за обстойния отговор, мисля, че наистина винаги си заслужава да говорим повече по тези проблеми, които касаят развитието на българския театър, които мисля, че вълнуват не само българските творци, но изключително много вълнуват хората в България, които обичат театъра.
Господин министър, Вие и друг път сте ни давали тези примери, за които говорихте днес и наистина този разговор вероятно трябва да продължи, защото е необходима реформа и наистина само чрез реформа може да се върви напред. Конкретният ми въпрос обаче беше специално точно за тези културни институти, които са с национално значение. И Ви дадох пример за Народния театър „Иван Вазов”, защото в досегашната методика той получаваше 27 лева. Господин Стоянов каза, че не само разбира се чрез билетите, а има и други допълнителни възможности, за да може да бъдат подкрепени нашите национални културни институти. Въпросът е обаче и мисля, че беше ясен, конкретен, че има противоречие между Закона за развитие и закрила на културата и постановлението. В този смисъл, ако наистина е такава логиката за финансиране, да има промяна и в закона, защото според мен и не само според мен в случая има известно несъответствие.
Не мисля, че трябва да отнемам повече време. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Колеги? От Реформаторския блок господин Иванов има думата за въпрос. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с въпроса за движимите археологични културни ценности. Каква е политиката на министерството по отношение на тяхното съхранение, на тяхното експониране. Конкретният повод да задам този въпрос е във връзка с питане от Регионалния исторически музей – Враца, по отношение на намерени 9145 броя движими археологически културни ценности около населеното място Камено поле, Романско. От едни преписки, които на мен са изпратени, те са свързани с питане от страна директора на Регионалния исторически музей – Враца, и по отношение на заповед на министър Рашидов от 2012 г., че когато такъв тип предмети, които притежават качеството на движими археологични културни ценности, се докаже, че те са намерени на съответното място, се предоставят на съответния регионален музей. В случая Регионалният исторически музей – Враца, на територията на който е извършено (в случая става въпрос за престъпление, тъй като тези движими предмети са намерени около Мездра в един човек, след което те са отнети и в момента са в Националния исторически музей). Та, на базата на този казус и на това, че Регионалният исторически музей – Враца, иска това културно съкровище да бъде там, в региона, където е намерено, защото така е заповедта, а мисля, че така е и редно. Знам, че там също така се намира и Рогозенското съкровище и едно друго съкровище.
От тази гледна точка, как виждате, първо, разрешаването на този казус, надявам се, че сте наясно. И второ, каква е политиката по отношение на тези намерени движими културни ценности, тоест политиката да се съсредоточават на едно място, може би да пътуват, така както беше, да речем, с „Лувъра” или по някакъв начин те действително да бъдат там, където са намерени, защото някак си най им приляга. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин министър, госпожо Петрунова, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз само ще вметна две думи, госпожа Петрунова е експерт, тя ще Ви отговори по-подробно. Вижте, доколкото аз съм дочувал за тези открития, процедурата е такава. Първо трябва да мине през следствието, то има един свой проучвателен период на всичко това. Дотогава се съхраняват и след като приключи, тогава се взима решение къде да бъдат. Разбира се, нищо не пречи да си отидат в музея, където е това място, но трябва да изчакаме тази процедура следователите и криминалистите да си свършат работата. Временно така ще бъде, докато не приключи разследването върху тези артефакти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Понеже започнахте въпроса с това как поначало се стопанисват движимите културни ценности, аз съвсем накратко, макар че в закона е описано доста подробно, ще кажа. Има два типа – едните, които се откриват при редовни археологически проучвания и обичайно те отиват към най-близкия музей. Там се завеждат, освен ако няма някакво друго споразумение между музеите. Единствено министърът на културата, независимо кой е той в момента, има право да събере от различните музеи колекции или отделни предмети, за да бъдат направени изложби с национално значение. Когато става въпрос за криминални деяния, при които са заловени културни ценности при опит да бъдат пренесени в страната или извън страната, тогава те стават веществено доказателство по време на процедурата и стоят в прокуратурата. Когато приключи това следствие, тогава прокуратурата прави писмено изложение до Министерството на културата с предложение да се определи къде да отидат тези ценности. И тогава се подхожда по това откъде произхождат, а не точно и винаги къде са намерени. Примерно сложна беше ситуацията с Рогозенското съкровище, там, ако си спомняте, са 165 съда, те са събирани почти от цялата територия на Балканите, тъй като са били дарове, носени на едно светилище, и са зарити в два отделни дяла. Но понеже са намерени на територията на Враца, им беше разрешено те да си направят една специална зала в музея, в която да показват това съкровище.
Що се касае за този конкретен случай, първо, те не са се обръщали към министерството, поне от началото на този мандат с молба или поне такова нещо не е стигнало до мен, но ако запитат конкретно, ще мога да направя по-подробна справка, тоест да проверя докъде е стигнало следствието и да отговоря къде ще отидат въпросните ценности.
Искам да Ви кажа, че не прилагаме сляпо закона, в смисъл, ако е в някое място, където музеят няма подходяща охранителна система, нали разбирате, че не е добре там да бъдат оставени културни ценности с изключителна стойност. Ако няма СОТ, ако няма охрана, по-добре е да бъдат, макар и временно, в един по-охраняван музей, да кажем, в най-близкия регионален.
Ако тези културни ценности в момента се намират в Националния исторически музей, това е защото там ни е основната експертна група по идентификация на тези ценности. Те работят в много тясна връзка с БОП. Тази сутрин бях там, защото са открили един нов бюст на император и отидох да я видя, бяха я донесли. Страхотно нещо, сигурно ще го видите по медиите. Та, може би това е причината, там е основната група експерти, които се занимават с идентификация на заловени такива движими паметници.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за отговора, той ме удовлетворява. Само да Ви кажа, че до господин Вежди Рашидов, министъра на културата, има внесена преписка от областния управител на Враца на 15 май 2015 г., даже мога да Ви дам номера, където целият този казус е описан, има снимки и т.н. и те очакват отговор. Най-вероятно липсата на отговор е това, което ги тревожи, затова Ви препоръчвам да дадете отговор, за да бъдат те наясно. Но има такава преписка.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Петров, Вие имате ли въпрос към министър Вежди Рашидов? Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Моят въпрос е свързан с това, че тази година се навършват сто години от започването на създаване на негативен образ на България в европейските страни. Знаете, включването ни в Първата световна война, във връзка с някои наши победи, английската и френската преса особено за дълго време е оставила впечатление, че сме хуни, диваци, варвари и други определения. Дори нашето правителство по времето на Стамболийски се е опитало да подкупи един френски вестник и е гласувало 600 хиляди златни франка подкуп, но не са успели. Както и да е.
Моят въпрос е, понеже „Епопея на тракийските царе” изигра според мен много позитивна роля за възприемането ни в света, тъй като в нашите глави ние смятаме, че България заема едно друго място в мислите на хората по света. По света ние не сме толкова известни със своята история, със своето културно наследство. Конкретният ми въпрос е каква ще е съдбата на тази експозиция и коя ще е следващата дестинация?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Господин министър, заповядайте, дойде звездният час.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря на господин Петров, защото аз днес наистина исках да Ви кажа няколко думи, тъй като знаете добре, че приключи изложбата в Лувъра. Бях се подготвил наистина да Ви запозная към края с по-приятна и весела част, макар че досега нямаше нищо неприятно.
Ще ми разрешите пет минути, защото въпросът е много хубав. Нека не сме като сутрешните блокове – само негативни новини – да кажем една добра и тя няма да влезе в медиите.
Колеги, мина една прекрасна изложба, случи се нещо хубаво с българската култура. Разбира се, аз се чувствам горд, че успях да направя това нещо, но аз смятам, че българската държава трябва да се чувства горда, защото тя вече е по-позната. Четохме много наши отрицания, питаха защо няма реклама. Всички метростанции в Париж бяха така (показва), следим всичко. Като започнем от френските списания, вестници, тук в тази жълта папка имам всичките вестници, плюс Канал 2, 3, 4 и 5, които излъчваха непрекъснато. Това е списание „Археоложи”, което изцяло е посветено на България, без да има една страница за нищо друго. Всичко това е: Тракия, нашите земи, Несебър, артефакти, „Мезек” е тук, Тракийската гробница. Това не може да не ни радва, че една държава ни обърна такова внимание.
Като вземем всички броеве на „Фигаро магазин” и като отворим страниците, ще видим, ето! Ако това не е радост и гордост, че в най-авторитетни десетмилионни тиражи, списания в най-луксозните им страници, по 10-15 страници е отделено на българската култура, на Тракия, не може да не се чувстваме горди. „Фигаро истоар” – това е Тракия долу. По десет луксозни страници, прекрасни за България и за тракийската култура. Това не може да не ме кара да се радвам. Не знам, може би се радваме по-малко хора, но бих искал повечето да се радват. Всичко това е нашата Тракия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Пише: „Най-хубавата изложба на 2015 г.”.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така е, всички списания френски, италиански… И последното списание, което аз преди десет дена купих случайно във Франция, ми направи впечатление това заглавие. Това е списание „Арт”: „Най-добрите експозиции на 2015 г. – тракийските съкровища в „Лувър”. Това ако не е радост и гордост! Ето ги страниците, ето го Севт Трети, ето ги златата.
Колеги, мина много добре. В момента Севт Трети е в музея „Ол гетим”, където от цял свят средновековната култура на планетата, много държави показват най-доброто в света от Средновековието.
Отново мога да ви кажа, това е „Гардиън”. Севт Трети е в центъра на изложбата. След Мона Лиза, аз казах, имаме още един шедьовър.
Какво имам като намерение? Аз благодаря за въпроса, защото повече едва ли ще говоря за това нещо. Само ще Ви кажа, че не видях българско списание. Тъжно ми стана. Нищо лошо не искам да кажа. За да мога да оправя някои мои колеги, медии, които искаме - не искаме, ние си ги обичаме и си ги уважаваме, поканих един ансамбъл, с който се договорихме, че ще ги командироваме. И за първи път ще чуете нещо, което ще Ви кажа. С какво захлупихме, успеха ни. Не както правеше България в годините, ако добре се вгледате, ние на българската култура в читалищата на околовръстните квартали на Европа, уредих да пеем в „Нотр Дам”. Всеки един хорист, така се договорихме с диригента, ми струваше командировка, самолетния билет, 40 минути пяха и то не къде да е, ангелогласно пяха, прекрасно, затова ги поканих, защото ги харесвам и ги обичам, автобус им платихме от летище до летище да ги разхожда. Три дена в Париж командировка, въпреки че една вечер само пяха, което е по 35 евро. Все пак сигурно е имало и някакъв хонорар. Така всеки хорист на нас ни струваше по 1500 евро, но си заслужаваше.
Какво казахте Вие, за негативния образ на България? Да, това се случи. И аз затова си позволявам днес наистина да ви се похваля, че мина добре. Имаме покани, колеги, разбира се, трябва да видим и какви средства имаме и всяка година трябва да правим програма. Канят ни в Лондон, „Бритиш музеум” отправи официална покана, Мароко ни канят, Хърватска ни канят, Турция ни кани, Австралия ни кани, Русия, Кремълският музей ни кани. Така че покани имаме.
Онова, което беше най-добро, че след като показахме какъв народ сме, Америка ни пое всички разноски да изпратим Севт Трети и още малко артефакти в „Пол Гети” в Америка. Сега вече започваме да разговаряме от позицията на гениите. Ние сме талантлив народ, имаме гениални произведения и вече може да се пазарим. Тази реклама ни беше много нужна – да влезем в световен музей. Успяхме. Да ни е честито! Дай боже, в бъдеще българската култура все да има добър пиедестал, който заслужава, да пеем в „Большой театър”, в Миланската скала. Ще се радвам да виждам все повече музика, песни, танци, но на най-добрите сцени, които има по света. Благодаря Ви за вниманието!
Животът продължава. Едно от важните неща, които аз искам да направя, ако съм министър, разбира се - казвам „ако”, защото човек не знае какво може да се случи, но мечтата ми е такава, тъй като всичко това е българско, всичко ценно, което е под земята, принадлежи първо на българската държава. Винаги правителство може да вземе решение най-представителното къде да го представи, това не е драма, важното е България. То принадлежи на всички българи. Но преди всичко, никой не го е правил, искам новият ми музей, когато дойде 2018 г. българското председателство, да събера, защото ние имаме изключително много неща, в Париж закарахме от 17 музея, във всеки град музеите имат шедьоври, да направя една голяма сборна изложба на Средновековието, от всички музеи на България да отберем най-красивото, най-хубавото и да подарим, както като дойде председателството, така и на целия ни български народ – на едно място да види колко богата държава е България. Това не е правено. Много ми се иска да осъществя този проект и сигурно ще го осъществя, за да може всички да сме малко по-горди, с повече самочувствие. И не толкова критични. Затова казвам, че като гледам медиите, сутринта нарочно седнах да броя, защото знам, че днес ще има блиц контрол, 14 теми имаше, от 14-те теми и 14-те бяха отрицание. Сутрин не бива да ставаме отровени от леглото, в стрес. Много искам в България да стават добри неща и те да се отразяват, хората да виждат, че се случват някои неща. Случват се. След два месеца Ви каня цялата комисия, дай боже, най-после Ларгото, на 15 ноември е крайният срок, да предадат Ларгото. Намерихме още 18 метра, бяхме с госпожа председателката да видим, страхотна римска мозайка. Ще продължат археологическите проучвания и наистина да видим един прекрасен музей в центъра на града на открито. Нека да се случват хубави неща. И прекрасно съкровище се намери, хубави монети, сребърни.
Колеги, много Ви благодаря за този въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Петров, Вие имате ли нещо да допълните?
РОСЕН ПЕТРОВ: Нямам какво да допълня, аз се радвам, че се случват и позитивни неща. Наистина са важни тези неща, тъй като и аз като патриотично настроен човек съм имал друга представа като отида в чужбина какво си мислят хората за България. Всъщност ние отсъстваме, така да се каже, хората не знаят, че сме били част от Римската империя, че в Силистра е роден Еци, който е победителят на хуните. Това е в нашите глави, а всъщност по света ние сме по-популярни с други неща – с тирове, пълни с бежанци и т.н. Така че е хубаво и се радвам, когато нещо позитивно все пак се случи. Това се отразява и на туризма, и на икономиката в крайна сметка.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Господин Кадиев, имате думата за въпрос, само ако е положителен. Така драматургично изграждаме действието и развитието – само положителен въпрос, иначе прекратявам заседанието.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз нямаше да задавам въпроси, защото съм много навътре в нещата, с това, което се случва в министерството. Само „Лувъра” просто стига за тази година. Само „Лувъра”! Не говорим за другите неща, които се случиха във всяка една сфера, където и да погледнете – кинофестивалите… Е, тук имам малки забележки, защото един кинофестивал, който трябваше да тръгне, „Плаващото кино”, не можахме да осъществим и знам защо – защото няма пари. А като няма пари, няма как да стане. Всичко това е разбираемо. Но ако се огледаме да видим колко неща допълнително се случиха, последното, на което бяхме заедно с госпожа Карастоянова в Неделино, в „Гласното пеене на неделинци”, това огромно богатство, което имаме като наследство, малко ли е – фолклорът. Бъкани сме с таланти, бъкани сме с културно-историческо наследство. Има с какво да се гордеем и аз трябва да Ви кажа, че нещото, което ще настоявам и няма да го оставя, докато поне съм в този парламент, е да вдигнем бюджета на министерството. Защото без пари няма как да се случат нещата. И ще помоля господин Рашидов, ако наистина трябват за догодина 200 милиона, ще искаме 200 милиона. И няма да отстъпим крачка назад. Защото нали разбирате, че от културата зависи всяко едно нещо. Катастрофите защо мислите че стават? – Защото няма култура на движението! И това рефлектира във всяка една сфера. Много мога да говоря, но искам просто да Ви спестя времето.
Искам само да пожелая много здраве и успехи на министерството и на министър Рашидов!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз само за момент, господин министър, ако ми позволите да допълня на колегата Кадиев изказването и всъщност то някак естествено прозвуча от него, имах предложение към края на днешния блиц контрол и покана от наша страна като комисия, в момента, в който с Вашия екип имате готовност, да направим едно работно заседание, което да се запознае с проекта за бюджет за следващата година, който имате намерение да представите, за да съберем сили, както се казва, да формираме консенсусно политическо мнозинство в подкрепа на необходими промени и то в увеличаване на този бюджет с оглед на това още преди той да бъде представен от министъра на финансите в пленарната зала за разглеждане, да сме се опитали в максимална степен да мобилизираме ресурс – и публичен, и политически за подкрепа на това увеличение, което Вашият екип намира за уместно и което ще сте готов да защитавате.
В този смисъл, ако това е възможно да се случи през октомври месец, в момента, в който сте готови, дайте ни знак. Това е тактическо-оперативна задача.
И още една покана от наша страна, пак в рамките на предстоящите месеци до края на годината, тогава когато имате готовност, бихме се радвали да ни запознаете и с общата концепция, която Вие като ръководител на екипа, който ще се занимава културната програма на председателството, това, което смятате да подготвите, да планирате, да представите, ще бъде добре да бъде представено и на вниманието на Комисията отново с цел, ако има необходимост от допълнителна подкрепа в реализацията на тези намерения, може би и някои добри идеи, които могат да дойдат, всъщност да знаем към какво работим с хоризонт 2018 г. Но бюджетът е първа задача и в момента, в който имате готовност, моля да ни дадете знак, за да планираме работно заседание изцяло в този по-ранен етап на формулиране на цифрите за догодина.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Към края сме, предполагам, госпожо председател. Първо, благодаря на господин Кадиев за добрите думи и добронамереност. Прави му чест, че не е злопаметен човек и прояви разбиране. Той беше при мен наистина за това „Плаващо кино” да говорим, много хубаво намерение, прекрасно е, но аз седнах и колегиално и приятелски му обясних. Тази година имаме сто години българско кино, това беше едно тежко перо. Разбира се, всички фестивали, знаете, Варна – „Любовта е лудост”, „Златна роза”, всичко това тече и не може да ги спрем, те са традиционни. От четири години насам пуснахме, ние имаме най-големите аниматори, от Доньо Донев през Борис Димовски, като вземем Тачо Дуков и т.н., Доньо Донев се изучава дори във ВИТИЗ в Америка. Ние сме народ в анимацията с големи успехи и традиции. Двадесет и пет години фестивалът на анимационния филм беше прекъснат, от три-четири години, слава богу, тази година започва пак, Анри Кулев движи това нещо.
Да, аз лично Ви обещавам догодина в плана ще го предвидим, много е хубав този проект и това намерение за плаващо кино и Ви давам дума пред всички колеги, едно че е много хубаво да го осъществим и да го направим, и второ, че имаме възможност от новия бюджет да го предвидим, да го планираме, защото не ни остават накрая пари. И ви благодаря още веднъж за разбирането, че разбрахте, за съжаление се прави с някакви средства.
Относно 200 милиона бюджет. Ние и сега поискахме толкова, това е нашето писмо, ние сме готови с бюджетната част. Разделили сме ги по пера, по дейности. Ще се радваме малко по-нагоре да отидем, защото има нужда. Разбира се, тук пак ви казвам, естествено се увеличи публиката дори в театрите. Като Ви казвам, че 28 милиона сме отгоре, това не е упрек, ние малко се качихме отгоре, но и публиката се качи отгоре. Все пак ние трябва да покриваме онова, което като дейност актьорите извършват, и тези пари, които им дължим, защото това са средства, които от декември трябва да им се издължат. И тук като Ви говорих миналия път, много Ви моля, не искам да нападам никого, не съм човек, който обича да говори негативно за предшествениците си, не е красиво, не го правя, не искам да го правя, но трябва да Ви кажа, че аз заварих министерството с 12 милиона дефицит, колеги. А това са големи пари за Министерството на културата. И наистина за тази година изпитваме и тя ни е най-тежката, докато влезем в един балансиран ритъм от догодина.
Така че като говорим за театрите, за артистите, аз знам, че има проблеми, но нямам кофата пари, как да им дам. И много ще имаме наистина нужда от Вашата подкрепа за по-голям бюджет. Дължим на тези хора поне парите, които с труда си те са спечелили. Друг е въпросът как да продължим реформата. Това имах предвид, че тази реформа все повече трябва да я усъвършенстваме, да върви към пазарния принцип. Може би най-доброто е финансиране чрез проекти, така правят всички европейски държави. И тези стандарти, но отново да Ви кажа, имаме голям съвет, никога не взимаме трима човека такова решение, това е Съюзът на артистите, директорите на театрите, известни артисти, това ни е съветът. И всички тези крачки ние ги правим заедно, не мислете, че се събуждаме с господин Стоянов и колегите и взимаме едно решение. Ние решихме по този начин да контролираме ситуацията. Всичко това, пак Ви казвам, театърът е жив организъм, ще вървим в движение, докато намерим една формула, която да работи. В никакъв случай не значи, че ще вземат по-малко пари, недейте да мислите. Както Ви казах господин Стоянов, при 2 милиона приходи на операта ще вземат 8 милиона. Така ще бъде Народният театър. Реципрочно. Лошото е тези, които нямат публика и не работят. Там вече е проблемът.
Благодаря ви! Да сте живи и здрави!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: И музеи има, освен театри.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има! Има реставрация, консервация, музеи, авторски права имаме, имаме кино, имаме театри, имаме фестивали – много неща има, колеги, и всички искат. Имаме книга, имаме фонд „Култура” и чакаме някакви пари да ни дадат от хазарта. Подучух, че тази година печалбата им е добра. Длъжници сме и на млади хора, и на по-новото поколение. Изобщо много неща имаме да правим и много дължим още. Но за съжаление възможностите са такива. Аз се уморих да говоря и на моите колеги – тежка криза е в цялата държава, не само културата. Но ние сме малко министерство, можем да качим нагоре, за да дишат хората по-спокойно. И става въпрос за живи хора, защото 70% от нашия бюджет са живи хора, артисти, кинаджии, музейни работници. Общо взето обслужваме хора, чието съществуване зависи от бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, искам да Ви помоля за още един въпрос само – от гостите в днешното за дават знак. Заповядайте, моля, представете се и слушаме въпроса ви.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, управител на Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права: Агенцията, председателствана от композитора Кирил Икономов, публично, на голям форум е обявявала, че министърът, при който е свършена най-много работа в последните 25 години, се казва Вежди Рашидов. Това се споделя не само от него и държа да бъде записано.
Що се отнася до мен като човек от гилдията, мога да кажа само едно – че в гладните години 1990-1992, вместо да продава себе си като свободен артист, защото държавата спря да бъде меценат на художниците, аз лично съм носила папки на Стоимен Стоилов, който имаше страхотна нужда от подкрепа, и Вежди Рашидов продаваше първо Стоимен Стоилов, който беше Кердеров лауреат. Така че отношението към Вас и като лице, и към свършеното в предишния мандат, и дори и в този мандат, който още не е приключил, е високо оценено. И не се огорчавайте от пресата, пресата си е преса.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само две думи за Стоимен Стоилов и ще Ви изслушам въпроса. Вие имате памет и аз малко вече съм настръхнал. Стоимен Стоилов е един от много големите български художници. Неговата съпруга се разболя от рак. Като всички художници, не достигаха пари за лечение във Виена. Аз Ви благодаря, че ми напомнихте. Тогава тръгнах да продаваме картини, да съберем пари да оперират любимата му съпруга. Тя беше наш приятел. Тя почина, милата. Много Ви благодаря за това, че се сещате, има памет някъде. Слушам ви въпроса, ако мога да ви бъда полезен.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Въпросът на агенцията е формулиран на последното общо събрание от членовете на ЕАЗИПА, която е с близо пет хиляди членове и е най-голямата творческа организация, поне в сектора музикално-сценични изкуства, тоест музика и танц. Затова аз ще го прочета, защото съм го извадила от протокола, той е кратък.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви само накратко да формулирате самия въпрос. Ако има някакъв писмен документ, вие може да го дадете на министъра. Благодаря ви.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Изчитам го: „От медиите стана известно, че в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (тоест става въпрос за политиката в музикално-сценичните изкуства, където 80 процента от правоносителите са на свободна практика и това, което получават като плащане за права и заплата и осигуровки и ресурса за създаване на нови творби) стана ясно, че организацията за колективно управление на права е депозирала през последните 12-13 години крупна сума, която за този период е нараснала двойно. Тези средства са дължими както на колегите, членуващи в „Профон”, така и на нашите членове в ЕАЗИПА, а по Закона за авторско право – и на всички нечленуващи в тези две организации, артист-изпълнители и продуценти. (Защото те се дължат само на хората със сродни права, а не на тези с авторски права.)
Въпросът: Министерството на културата какви мерки е предприело за уточняване размера на депозираните в Корпоративна търговска банка суми в нарушение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за авторско право и сродните му права? Каква е съдбата на тези средства? Санкционирани ли са виновните лица, накърнили правата на българските музиканти и ощетили общинските бюджети от непостъпили данъци, произтичащи от неизплатени суми за права?” Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, аз бих предложила извън отговора, който сега към този момент има готовност от екипа, може би, господин Дамянов, да дадете, и писмено може да се отговори, така че колегите да са информирани. Заповядайте в степента, в която има готовност в момента.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Действително частно сдружение или по-право, за колективно управление на права, което работи в частна полза „Профон”, е депозирало някаква сума – 8 или 10 милиона, ние не знаем точно, в Корпоративна банка. И действително парите са там. Доколкото знам, са получили някаква част, която е защитена по закон, останалите средства се очаква да се възстановят, след като се възстановят и авоарите на банката. Но това дали ще е случи или не, никой не може да каже.
А колкото до това министерството да наказва частни сдружения, няма такава практика и няма основание за такова нещо. Членовете на управителния съвет, членовете на общото събрание на сдружението са взели такова решение тези пари да бъдат депозирани там за по-високи лихви и оттам нататък държавата, специално Министерството на културата, не може да се меси в техните дела. Ние сме задавали въпроса, много дълго и сложно ни е отговаряно какво се е случило с парите, но фактът е този – парите са там и каква част от тях ще могат да се възстановят, никой не може да каже. Но ние не може да санкционираме частни сдружения, нямаме такива права.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Последен въпрос – заповядайте.
АНА БЛАГОВА, в. „Дневник”: понеже говорихме за културните ценности на държавата, за големия интерес към изложбата „Епопея на тракийските царе” и, разбира се, за това, че не достигат, както винаги, пари. На мен, доколкото ми е известно, изложбата в музея „Пол Гети” не е пряко свързана с България, тя е посветена на бронзовата скулптора от Античността из тези земи. Въпросът ми е дали получава държавата пари от това, че споделя своите културни ценности и дали се планира при следващо гостуване на „Епопея на тракийските Царе” да се получават пари?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, този въпрос ми го задавате от преди шест месеца и от шест месеца отговарям едно и също. Има няколко възможни понятия в договарянията между определени хора. Едното е единият да получава пари, другият вариант е заедно да получават пари, третият вариант е да правят бартер. Думата бартер е сложна дума, тя значи да има обмен. Тъй като страната, в която искахме да бъдем показани, понеже много се интересувате колко струва участието на България в „Лувъра”, струва 289 хил. лева, колкото струва парадът за Гергьовден за 40 минути пред „Света София”. А 250 хил. лева струва само лютеницата, която се раздаде пред „Лувъра”. Така че, ако това е остър въпрос, ние направихме бартер. Тук дойде едно от най-ценните съкровища на „Лувъра”, думата „бартер” дано да ме разбирате, и в Пловдив, и след това в София гостува Египет, оригинален. Но след като искате и за „Пол Гети” да Ви кажа, това не е българска изложба, там участват много държави с артефакти от Средновековието. Онова, което Ви казах, което е гордост, че центърът на тази изложба отново е нашият Севт Трети. Това е центърът, пиронът на изложбата. Де факто в Ла Скала ако пеят от 50 държави певци, солистът е наш. Както във Виенската опера госпожа Стоянова, българката, е солистката на Виенската опера. Да, тя не е българска опера.
Така че, за да ме разберете, това би обяснявам. Вие ме питате постоянно за това, така е! Толкова!
АНА БЛАГОВА: Не съм Ви задавала този въпрос, може би на друга колежка сте отговаряли.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: О, съжалявам! Това е, направихме бартер, тотално непознати, ние искахме да бъдем показани в най-големия световен музей, в Ла Скала за певците. Успяхме. Няма държава в света, която да е участвала със самостоятелна експозиция. Малка България успя с около 1600 артефакти. Всъщност две държави са участвали с малка сбирка, за да допълнят колекциите на „Лувъра” – това е Азъбайджан, когато откриват ислямска култура в зоната, имат под пирамидата под земята едно голямо пространство, което е за ислямска култура. Тогава Азърбайджан участва с 40 произведения. А когато откриват византийската част, Гърция, Атина, участват с 30 артефакти. Но самостоятелно участие на държава е единствено България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Искам да допълня нещо много важно. Вашият въпрос ми прозвуча като нещо, което прочетох в нета, че ние сме изнесли тракийски паметници, а не български. Няма да коментирам какво ниво стига България, след като коментира по този начин. Искам да уточня следното. Не само че получихме някакви пари, не много, по отношение изложбата в „Лувъра”, но по-важното е, че бяха реставрирани паметници, които с години не бяха пипани, за да могат да отидат на тази изложба. След което обаче, не знам дали знаете, всеки музей, който притежава, така да се каже, защото всичките са собственост на държавата, но те са и притежание на музеите, сключва индивидуални договори със съответната приемаща страна и се договаря за една сума. С тези пари, които получават музеите – дали ще е Варненският, дали ще е Пловдивският, дали в конкретния случай с Пол Гети, в никакъв случай не мога да кажа, че това е изложба на римската пластика. Отишла е българска находка, това е главата на Севт Трети и това е огромен престиж за България. Няма значение как се казва изложбата. А Националният археологически институт с музей е получил сума – знам каква е сумата, не знам дали е коректно да я съобщавам. Не знам дали сте информирани, че от бюджета на Българската академия на науките те не получават абсолютно нищо за самия музей като финансиране, освен парите за охрана. Всичко останало вътре – електричеството, поддържането на витрините, консервацията, реставрацията е благодарение на такива приходи. А пък да не говорим сега в Япония, където заминава част от Панагюрското съкровище и други находки от други музеи, също са с доста добри уговорени суми за съответните музеи. Защото това е целта и така трябва да бъде в бъдеще уредено. Тоест изнасяйки тези изложби, да се подкрепят, от една страна, музеите, които да могат съответно да се вдигнат на по-високо техническо ниво, естествено и естетическо, и след това да предлагат отново този продукт.
Ако питате дали държавата е получила някакъв милион, който е влязъл в бюджета, това няма как да се случи. По-добре по този начин да си поддържаме културата и институциите, които я опазват. А това се прави.
И тук искам да допълня нещо, което одеве не можах да кажа. Някак си изпадаме в оправдателен режим за това какво се е случило с „Лувъра”, защо се е случил „Лувъра”. Вие не можете да си представите какъв прожектор към България се оказа това нещо. Защото нямате идея колко много предложения за изложби, включително и от Словакия за Кирил и Методий, които не се бяха сещали отдавна за нас. Тоест това е като една реклама, която блясва, насочва вниманието и започват да търсят вече връзка с тази държава. Сега вече всичко им е интересно – и Средновековието им е интересно, за което въобще не искаха да говорят преди. Присетиха се и за Кирил и Методий, че има такива големи мисионери, които им дадоха азбуката, и за Късното Средновековие искат, искат съкровища от времето на Османската империя, които са намерени на нашите земи. Така че тези реклама беше изключително нужна на България. А парите не са най-важни, между другото.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако имате желание да пишете истината, истината е тази. Цялата изложба в „Лувъра” струваше 900 хил. евро. Навсякъде съм казвал, че освен журналистите, бедна са ни артистите, художниците, писателите, поетите. За съжаление е така. И съм ги молил за снизхождение. Правил съм го лично. Нямаше да се случи, щяхме само да се гледаме в огледалото и да се радваме какви сме европейци. Това щеше да се получи, нищо повече.
Така че нищо не струва, достатъчно ми стана обидно всичко това, което направих, но знам, че като има плод едно дърво, винаги има кой да го бие с тоягата. Вашата воля е с тоягата, моята воля е с плодовете.
АНА БЛАГОВА: Вършим си работата. Както и Вие.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вършете си я! Само че много е различна работата, която вършим, колежке.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, уважаеми колеги, трябва да бъдем коректни и да сложим една по-широка рамка изобщо на този разговор, защото той е смислен и стойностен заради нещо много важно. Ако стойността и разходът покрай цялото това усилие, цялата тази инициатива е 250 хил. лева или евро, ние трябва да сме готови да застанем открито и да кажем: два милиона и половина за догодина, пет милиона! Защото всъщност това е единственият път, единственият мост, който България може да мине към интелигентната, културната публика, аудитория посетители в България. Трите милиарда евро, които българският туризъм формира, идват от хора, които нямат такива потребности в голямата си част, това те евтин, масов продукт, който няма потенциал за развитие. Единственият потенциал за развитие за икономиката на страната, за вътрешността на страната всъщност е в туризма, а единственият двигател, който може да го изтегли към по-платежоспособна, към по-интелигентна, към по-културна аудитория, това е културата.
Така че ако трябва да сложим големия мащаб и да видим там къде се намираме, при 3 милиарда евро приходи, които имат потенциал на нарастване поне 50 процента, помислете си нормалната дело, бизнес, професионална логика означава минимум 1 процент за промоция, какъв трябва да бъде обемът на парите, с които да работим за промоция на българската култура. Това е, мисля, елементарен урок в първи курса икономика и финанси и за всеки, който има не само прагматичен, но и коректен поглед към тези процеси, е съвсем ясен отговорът.
Това беше едно заседание, в което имаше повече от блиц въпроси към министъра, беше стойностно и аз Ви благодаря за участието, на Вас и на Вашите колеги, господин министър!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Последно, госпожо председател, нека и на колежката, понеже тя пише редовно за култура, да й кажем, че я каним и нея, каним и цялата комисия на 18 септември откриваме археологически обект „Аква Калиде”, Минералните бани в Бургас. Успяхме да ги завършим благодарение на това, че министерството успя да намери спонсор за половин милиона лева и така успяхме да довършим този изключително хубав туристически обект. Това са прословутите минерални бани на Сюлейман Великолепни, който е идвал да се лекува тук. Но, разбира се, и много останала археология от Рим и Византия. Всичко това е експонирано, приключило и ще се радвам, ако всички отидем на откриването, да уважим и бургаския кмет. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, по втора точка от дневния ред имате ли някакви въпроси? Поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито.
Благодаря ви! Приятен следобед!

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова