Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.

---

На 07 октомври 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 11,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Налице е необходимият кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното извънредно заседание е предвидена единствена точка:
Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 502-03-17, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
От Министерството на културата присъстват: г-жа Бони Петрунова - заместник -министър, и госпожа Весела Щерева - парламентарен секретар

Колеги, през 2012 г. 41-ото Народно събрание прие Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Държавните парични награди за особени заслуги са: пожизнени, периодични и еднократни. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги се изплащат чрез бюджетите на съответните министерства.
С Решение № 710 от 16 септември 2015 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на: оперетната певица Анелия Шуманова, актьора Васил Михайлов, археолога проф. Людмил Гетов, диригента и композитора Стоян Бабеков и народната певица Янка Рупкина.
Предложението за отпускане на държавните награди е за изключителни постижения и за цялостен принос в областта на културата.
Правим днешното заседание на тази комисия извънредно, тъй като считаме, че въпросът има изключително висока степен на чувствителност към обществото и за всички нас като лизки на сферата на културата, така че това е съвсем скромен начин според възможностите ни да изразим уважение към тези хора и това, което зависи от нас да го направим за да може формалната процедура да продължи.
Госпожо Петрунова, имате думата накратко с мотивите.
БОНИ ПЕТРУНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР: Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да Ви благодаря за това, че решихте да направите извънредното заседание, тъй като знаете, че зад сухите мотиви тук се крие един много морален жест към хора, които са си отдали живота за културата на България и сега по ред причини няма как да бъдат обезпечени техните старини. Затова без да повтарям аргументите за това предложение само накратко ще спомена някои от основните заслуги на предложените кандидати.
Анелия Шуманова, оперетна певица. Мисля, че много от Вас я познават. Освен, че има многобройни роли, които няма да изброявам, е единствената българка, удостоена със специален приз на Фондация „Роберт Шолц”. Има концертни участия и самостоятелни рецитали във Франция, Австрия, Испания, Италия, Русия, Белгия, Израел. Многократно е номинирана за музикант на годината. Носител е на сребърна и златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци. През 2009 г. е удостоена с високото държавно отличие орден „Кирил и Методий” огърлие за заслуги към развитието на културата.
Васил Михайлов – нужно ли е въобще да Ви говоря за какъв велик артист става въпрос.
Проф. д.и.н. Людмил Гетов. Това е един от най-знаковите археолози в България. Може би след Станчо Ваклинов това е археологът, който така да се каже „произведе” български археолози в Софийския университет. Дългогодишен ръководител на проучванията в тракийския град Кабиле до Ямбол. Професорът е доктор на науките от 1987 г., за съжаление с тоста влошено здравословно състояние.
Стоян Бабеков е диригент и композитор. Той създава камерен хор „Алилуя”. По данни на ЮНЕСКО е единственият в света сляп диригент, който дирижира и състави от зрящи изпълнители. Автор на много музикални творби. Негови произведения са печелили награди в България, Русия, Полша, Чехия, Колумбия, Германия, записани са за фонда на много радиа. Неговото творчество, безспорно е оставило ярка следа в развитието на българското певческо изкуство.
Янка Рупкина, която е една прекрасна народна певица, която беше на посещение при мен в Министерството и няма да Ви чета нейната биография, която Ви е добре известна и знаете какво е направила тя. Но ми каза „искам да пея, но просто възрастта не ми дава тези сили”.
Единственото, за което съжалявам е, че това са възможностите на държавата за момента, защото знаете, че нашите творци са в доста тъжно състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Колеги, имате ли изказвания по точката от дневния ред, която обсъждаме.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважеми колеги народни представители, ние от Парламентарната група на БСП – лява България категорично подкрепяме направеното предложение. Ще припомня, че нашата парламентарна група и в 41-ото Народно събрание ясно и категорчино заяви своята подкрепа за този закон. Също мисля, че комисията, която беше назначена със заповед на министър Рашидов, председателствана от Иван Попйорданов е изключително авторитетна и наистина ни предлага едно решение, което е безспорно. Без съмнение, имената, които днес се обсъждат, са на творци, които са показали своето личностно, професионално развитие. Без никакви според мен въпросителни у нас за това, което те наистина са допринесли за българската култура. И това според мен е един жест на българската държава, който беше време да се случи. Смятам, че този път, който се извървя, за да се стигне до наредбата, за да има днешното решение, беше сравнително дълъг, но важното е, че имаме резултат.
Аз, подкрепяйки решението на Комисията, си мисля, че е много голяма нашата отговорност като Комисия по културата в Народното събрание този лимит, който има българската държава в бюджета ни за 2015 г., доколкото ми е известно, 500 хил. лева, да се борим да се запази и евентуално и увеличи за следващата година. Защото това е важно, дължим не само нашето уважение, но и даването на този, макар и малък жест, към хората, които са работили изключително много и дали на българската култура и на българския народ. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Колеги, други изказвания? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Ние също подкрепяме, още повече това са хора, наистина дали много за българската култура. Съвсем заслужено е. Само искам да допълня това, че има и други българи, които са дали много в други сфери. За съжаление колегите на Министерството на културата от другите министерства не са толкова активни за съжаление. Може би трябва да се отдели повече внимание и на други български граждани, които също са дали безспорно много за имиджа на България не само в областта на културата, но и в други области. Надявам се, че ще си вземат бележка и ще имат предложения и други достойни българи да бъдат удостоени с тази чест, бих казал. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Заповядайте, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Петрунова! Разбира се, Движение за права и свободи без съмнение ще подкрепи предложения списък с имена, известни на всички български граждани. Техният принос е неоспорим. Въпросът ми към вас, обаче, е какъв е критерият, по който съответно се предлагат или одобряват имената, които биват предлагани и които получават такава възможност от държавата? Защото при нас постъпиха съответно сигнали за имена, които са били предложени от инициативни комитети, от различни агенции и сдружения, но не са били одобрени.
Конкретният ми въпрос, тъй като отново имах запитване към нас или молба ние да поставим този въпрос тук в тази комисия, е за господин Мустафа Чаушев, който също е безспорно име, човек, който има своя принос към българската култура, изкуство като цяло, певческо изкуство. Доколкото знам, той е един от малкото творци, които имат златна плоча към онзи момент или златен албум, така че печалбите на държавата от неговото творчество също не може да бъде подлагано под съмнение.
Разбира се, ние бихме искали този списък не само според възможностите на държавата, а и според техните заслуги да бъде малко по-дълъг. Ние бихме подкрепили такава инициатива. Нещо повече, това ще покаже, че по никакъв начин ние не даваме оценка за творчеството на творците – че едни са били по-успешни творци, а други не чак толкова. Тоест критерият трябва да бъде ясен и поставен на някаква принципна основа. Знаете, изкуството и то основно пък във вече новите му проявления, постмодернистични, са толкова относителни кое изкуство е по-добро, кое е не чак толкова може би интересно. Но общо взето, списъкът безспорно е представен коректно, нямаме съмнения в това. Ние ще го подкрепим без никакво колебание. Но този въпрос, който поставяме, смятам, че трябва да бъде обсъден тук, защото съмненията, броженията може би тепърва ще настъпят, включително и чрез медиите ще ни бъдат задавани тези въпроси и ние трябва да бъдем готови с отговор. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Хафъзов.
Госпожо Петрунова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: За съжаление нямаме информация за конкретния случая за Мустафа Чаушев. Аз мисля, че тук нито един човек не се съмнява за неговото значение. Мисля, че двата основни критерия, които са предопределили този списък, това е един път, възможността на сумата. И колкото и тъжно да Ви прозвучи това, това е здравословното състояние на тези хора, които са в този списък. Безспорно не само Мустафа Чаушев, а още творци са подали молби за подпомагане и знаете, че вината е в това, че тогавашната дирекция „Музика” не е водила или не е запазила архивите с техните пенсионни фондове, за да се стигне до едно сега не чак толкова добро, но състоянието, в което се намират всички останали българи, преживели социалистическия период.
Аз между другото искам да Ви кажа, че Министерството на културата никак не сме безразлични и не смятаме, че правим някакви чудеса с това предложение. Напротив, много сме разтревожени, иска ни се да помогнем на всички и сме мислили по този въпрос. Сега ви казвам едно мое лично мнение, нямах намерение въобще да го споделям, но ме провокира господин Хафъзов тук, може би трябва да се помисли за създаването и то именно от Комисията по културата, защото аз преди това съм била викана в предишни комисии по култура, нямам никакви лични основания да Ви правя комплименти, но наистина, как да кажа, един много симпатичен подбор е направен този път и това ми дава куража да Ви предложа да направите една инициатива за създаване на един фонд за събиране средства точно за тези творци. Но да се сложи една възрастова граница, не говоря за младите, в който фонд обаче да се събират средства от концертите на младите, активните творци. Те биха могли да си представят как биха се почувствали, ако са на мястото на тези, които целия живот са си дали за българската култура и накрая изведнъж се оказва, че няма документи, за да получат пенсии. Аз мисля, че това ще сработи и като слушам представителите на различните политически сили, това ще има добър отзвук в обществото. И в края на краищата това е една благородна кауза. Тоест към това, което държавата може да направи всяка година, предполагам, че следващата година пак ще го направим и ще включим и други творци, да се добавят и възможностите на този фонд. Мисля, че не е толкова невъзможно. Сега има хора, които изнасят концерти, правят изложби и в чужбина и някакви средства от тях могат да се заделят в този фонд.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Аз също ще си позволя в допълнение или в продължение на казаното от колегата Хафъзов да приема това, което Вие току-що макар и в общ план анонсирахте като възможност. Ще се постараем да подготвим едно работещо предложение с оглед на това, за да бъде разширен този списък, няма никакво съмнение, че всеки един от нас би искал да види повече имена и един по-силен израз на уважение и на подкрепа от всички нас към хората, които са го заслужили, които в крайна сметка са ни възпитали и са създали у нас това културно усещане за България, за света, което днес имаме. Но това е въпрос не само на бюджет на някаква обща сума, но и на механизъм, на инструменти, с които тези финансови възможности се създават. Така че просто ще съберем предложенията, които се съдържаха във въпросите и в отговорите в рамките на тази кратка дискусия, с опит или ще се постараем поне, ако е възможно, те да бъдат най-малкото обсъдени и представени преди Бюджет 2016.
Към настоящото предложение аз съм абсолютно сигурна, че има единна подкрепа, но все пак за други изказвания, колеги, имате ли знак? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Петрунова, уважаеми колеги! Изразявам мнението на колегите от Реформаторския блок, че наистина трябва да бъде подкрепено това предложение от Министерския съвет. Въпросът е обаче, че действително този казус повдига може би завесата за това, че трябва да водим разговор за някаква по-системна политика по отношение на подкрепа за творци, които действително в различните културни сектори имат значим принос за развитието на културата. Факт е, че тук и петимата предложени или номинирани културни дейци имат своя принос и ще подкрепя с желание тази помощ.
Въпросът е, че може би трябва да има два подхода или два възможни варианти, за да има малко по-системна политика в тази сфера. Разбира се, ние всички искаме културните дейци с принос, тогава когато напускат професионалното си поприще, всички да имат достатъчно добри пенсии или помощ, но знаем, че поне в близко бъдеще предвид състоянието на държавата трудно може да се служи. Но така или иначе, единият вариант е да има обществено обсъждане на базата на някакви критерии. Струва ми се обаче предвид ситуацията, която има чисто като нагласа в обществото, това може да създаде много негативи. Освен приносите на тези хора много често други техни колеги, които имат също претенции, биха извадили някакви негативи, което не е добре за имиджа, в крайна сметка за никого не би било добре, би било грозна картина.
Вторият вариант е действително самата гилдия да предлага, може би в различните сектори на културата, на базата на вътрешно обсъждане, което знаем, че в България също не е лесна работа, тогава когато трябва да проявяваме солидарност и да избираме най-заслужилия от нас. Но ми се струва действително, че може би нещо такова трябва да има.
Съгласен съм с това, което предлага заместник-министър Петрунова, че може би самата гилдия трябва да бъде насърчена тя да има принос, може би под формата на някакъв фонд, и тогава когато ти си въвлечен в подобен тип даване от себе си, тогава по-лесно можеш да избереш някого от себе си и да имаш някакъв принос. Така че аз мисля, че нашата комисия може да има подобна инициатива. Може би някакъв дебат, чисто медийно, и оттам да се тръгне към въвеждане на подобна практика. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди време аз влязох в един дебат с известния Стефан Данаилов, бившия председател на Комисията, как евентуално може да се случи така, че всички тези творци, които са си дали живота и времето и в момента трябва заслужено да си получават някакви пенсии, какъв ще бъде начинът. В случая предизвика ме най-много това, че господин Рашидов беше дал 500 лева от него, за да може да тръгне някаква книга. Така че аз отдавна това нещо го предложих, то мина мимоходом, но вече виждам и се радвам, че тук в нашата комисия вече има едно единомислие за създаването на един такъв фонд.
Аз имам едно такова предложение – в следващите заседания просто да намерим механизма заедно с министерството и да тръгнем към едни реални действия вече, защото времето тече, виждате част от тези, които бяха като творци, си отидоха вече. Просто времето тече, трябва малко повече да побързаме. Така че да не ги загубим тези хора, да не си отидат толкова обидени от този свят.
Така че напълно подкрепям предложението на заместник-министъра. В крайна сметка нека всички отново да се обединим и да пристъпим към някакви действия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Уважаеми колеги, други изказвания? Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз исках само да предложа да гласуваме по точката от дневния ред и да оставим след това дискусията по темата на това или на следващо заседание. Защото тя ще бъде по-продължителна и изисква доуточняване. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, докторе, разбирам, че имаме и процедурно предложение да прекратим изказванията, защото има един въпрос пред нас, по който ние можем само с дълбоко уважение да изразим своята съпричастност и подкрепа, едва ли да внесем нещо различно и съществено на този етап на тази процедура.
Колеги, да гласуваме проекта за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията № 502-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За 12, против и въздържали се – няма.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви, че се отзовахте в рамките на това извънредно заседание.
Само за една минутка ще задържа вашето внимание, защото за мен е удоволствие да Ви информирам, че уважаемият ни колега господин Красимир Велчев в качеството си на член на Делегацията на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в понеделник във Варна, където се проведе заседание на два от комитетите, беше избран с активното съдействие на българската делегация за председател на един от ключовите комитети по икономически въпроси, екология, регионално развитие, транспорт.
Поднасяме поздравленията си, господин Велчев, към Вас! (Ръкопляскания) Успешна работа на всички колеги! Приятен следобед!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: И аз Ви благодаря за гласуването, за изказванията и само ако ми позволите, едно изречение. Извън камерните тонове, в които се водят нашите заседания, ако се замислите, България прави доста за културата си. Въпреки всичко!


(Закрито в 12,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова