1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 502-01-91, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2015 г.

---

На 17 ноември 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 502-01-91, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2015 г.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните две точки:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 502-01-91, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2015 г.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
Моля който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 14; против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, на днешното заседание присъстват от Министерството на културата: г-н Боил Банов – заместник-министър, г-жа Весела Щерева – парламентарен секретар, господин Стоян Стоянов – главен секретар, г-жа Миглена Кацарова – главен юрисконсулт.
Добър ден на Министерството на културата!
От Министерството на финансите: господин Кирил Ананиев – заместник-министър; господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”; госпожа Росица Спасова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”.
И на Министерството на финансите добър ден!
Добър ден на проф. Стефан Данаилов, който ни оказва честта да участва в нашето заседание!
От Българската телеграфна агенция: господин Максим Минчев – генерален директор; господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор; госпожа Евелина Андреева – главен секретар; господин Данчо Антонов – директор; госпожа Пенка Момчилова.
От Съвета за електронни медии тук са Иво Атанасов – член на СЕМ; госпожа Анна Хаджиева – член на СЕМ; Спаска Янева – началник отдел „Финанси”.
Господин Лозанов се извинява, поради здравословни причини не може да участва лично в заседанието.
От Българската национална телевизия: Вяра Анкова – генерален директор; госпожа Десислава Преображенска - член на Управителния съвет; госпожа Маргарита Николова – финансов директор.
От Българското национално радио: господин Радослав Янкулов – генерален директор; господин Християн Стрижлев – член на Управителния съвет; госпожа Цветанка Станишева – финансов директор; и госпожа Светослава Кузмова – репортер в програма „Хоризонт”.
Добре дошил на всички!
Колеги, по законопроекта за държавния бюджет в Комисията са получени следните становища: на синдикалните организации към федерация „Култура” КНСБ и КТ „Подкрепа” в Националната библиотека; Национален съвет за кино; Държавна агенция „Архиви”; синдикатите на работещите в музеи и галерии към Независима синдикална федерация „Култура” и Национална федерация „Култура” към КТ „Подкрепа”; Международен съвет на музеите към ЮНЕСКО - ИКОМ; синдикатите на библиотечните служители към Независима синдикална федерация „Култура” и Федерация „Култура” към КТ „Подкрепа”.
Току-що ни беше представено и становище на Съвета за електронни медии, което е пред вас. С всички останали становища сте имали възможност да се запознаете, те са изпратени предварително по електронната поща.
За да подходим оперативно към днешния дневен ред, давам думата на господин Боил Банов, заместник-министър на културата, да представи бюджета на Министерството на културата. Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Карастоянова, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди да започна да ви предам един поздрав. Преди половин час се чух с министър Рашидов, който ви поздравява и моли да приемете неговите извинения, че не може да присъства тук. Повечето от вас знаят, че има сериозен здравословен проблем.
Извинете ме за това, че ще чета, но с оглед на важността на темата и на протокола предпочитам да бъда точен и обстоятелствен поне в представянето на бюджета.
Основните приоритети и параметри на проектобюджета в областта на културата за 2016 г. са следните. С предложение от Министерския съвет, проект на държавния бюджет за 2016 г. за функция „Култура” са предвидени 456 403 хил. лева, което е около 0,5 от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
По бюджета на Министерството на културата. През 2016 г. министерството ще осъществява дейността си в две политики: политика в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство, която ще се реализира чрез две програми, и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование, която ще се реализира чрез осем програми, както и от самостоятелната програма „Администрация”.
Основните приоритети, дефинирани от екипа на министерството, свързани с параметрите на бюджета за следващата година са:
Първо. В областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство предвиждаме да бъдат продължени усилията за извършване на археологически проучвания и консервация на значимите археологически обекти, консервационно-реставрационни дейности на движими и недвижими културни ценности, усъвършенстване на музейната мрежа. Предвиждаме от началото на 2016 г. държавните музеи и художествени галерии и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” да преминат към система на делегирани бюджети, което позволява и мотивира музеите да увеличават собствените приходи и по-ефективно да разпределят и разходват публичните средства. Субсидията от бюджета ще се определя на базата на основен разходен стандарт за издръжка на брой субсидирана численост и допълващ стандарт за управляваните от организациите закрити площи.
Финансирането чрез разходни стандарти е модел, който е доказан през годините като работещ при регионалните и общински музеи, художествени галерии и библиотеки. С прилагането му и при държавните културни институти се цели да се гарантира синхронизиране на националната културна политика в сектора, уеднаквяване на регулациите и създаване на по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на националното културно богатство.
Второ. Усъвършенстване модела на финансиране от държавни културни институти, осъществяващи дейността в областта на сценичните изкуства при запазване предимствата на делегираните бюджети, регламентирани в Закона за закрила и развитие на културата. От второто полугодие на 2015 г. се промениха действащите до тогава стандарти, като се утвърди показател, базиран на реалните приходи от билети и допълнителен компонент, диференциран според спецификата на отделни групи културни институти. Дейността на организациите в сектора през 2016 г. ще бъде подложена и на непрекъснат мониторинг.
Трето. Продължаване на усилията за увеличаване размера на субсидията за филмопроизводство с цел постепенно достигане на параметрите, регламентирани в Закона за филмовата индустрия.
Четвърто. Разширяване на модела на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, като приоритетите са успешно и прозрачно осъществяване на Програма БГ-08, финансирана по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, участие в програма за трансгранично сътрудничество Румъния-България със заглавие „Организация, управление и маркетинг на общото културно наследство между България и Румъния”. Участие в проект по оперативна програма „Добро управление”, подготовка и стартиране на обекти и дейности, финансирани по оперативна програма „Региони в растеж”.
Пето. Подпомагане създаването на висококачествени културни произведения, състезаващи се на конкурсен принцип. Подкрепа за провеждането на фестивали, изложби и други културни събития.
Шесто. Инвестиционна програма, включваща довършване на сградата на Национална галерия „Квадрат 500” с изпълнение на ремонт и реконструкция на крило юг, и довършване на започнатия през тази година ремонт и реконструкция на сградата, залата и оборудването в нея на Драматичен театър „Масалитинов”, гр. Пловдив, който пострада от пожар през 2013 г.
Разпределението на разходите в проекта за Министерството на културата за 2016 г., което ще представя в рамките на предвидените средства в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г., както следва.
Първо. Общите приходи, предвидени с проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са увеличени с 500 хил. лева, което ще осигури възможност на културните институти, прилагащи системата на делегиран бюджет, да извършват разход при преизпълнение на собствените си приходи.
Второ. Общият размер на разходите, предвидени с проекта, е 139 млн. 547, 500 хил. лева или спрямо утвърдения за 2015 г. бюджет има ръст от 12 млн. 853 хил. 900 лева. В рамките на тези средства са осигурени минималните условия за нормално съществуване на основните дейности, свързани с издръжката на училищата по изкуствата и култура, сценичните изкуства, филмовата индустрия, музеите и останалите държавни културни институти. Изменението на разходите през 2016 г. в сравнение с бюджета за 2015 г. е съобразено с разпределението, разработено от Министерството на финансите и е следното.
За увеличаване на единни разходни стандарти в образованието – 1 млн. 633 хил. 600 лева. Сектор образование е изведен като приоритет в Бюджет 2016. Предвижда се да се повиши качеството на образованието чрез подобряване на условията на обучение и заплащане на персонала. В увеличените стандарти е намерило отражение и увеличение на минималната работна заплата от 1 януари на 420 лева.
За увеличаване разходите за регулирана численост на персонала вследствие на увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари на 420 лева, Българската национална филмотека, национален фонд „Култура”, българските културни институти в чужбина, Дом на ветераните, музеите и художествените галерии и Националната библиотека със 166 хил. 700 лева.
За стартиране на новия начин на финансиране в националните музеи и художествени галерии и Националната библиотека, тоест преминаване към система на делегирани бюджети и определяне на субсидията на базата на основен разходен стандарт за издръжка на брой субсидирана численост плюс допълващ стандарт за управляване на закрити площи – 1 млн. лева.
За осигуряване финансирането чрез единни разходни стандарти на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, за да се запази нивото на финансиране през 2015 г. и предходните години – 10 млн. лева, от които 9 млн. 500 хил. лева са от субсидия и 500 хил. лева от собствени приходи.
За парични награди на основание Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията – 42 хил. лева за пет дейци на културата.
За привеждане размера на изплащания ежегодно членски внос в Световната организация за интелектуалната собственост в съответствие с промяната в курса на швейцарския франк към лева – 11,600 хил. лева.
Други дейности и институции в областта на културата. Предвидените за 2016 г. разходи за националните културни институции практически са на нивото на предходната година и са следните. Българската национална телевизия – 72 млн. 466 хил. лева, Българското национално радио – 44 млн. 135 хил. лева, Българската телеграфна агенция – 6 млн. 585 хил. лева.
Делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети. За текущите разходи на делегираните от държавата дейности, определени на базата на стандарти за издръжка, с проекта са предвидени общо 87 млн. 627 хил. 620 лева. От 2015 г. регионалните музеи и художествените галерии се финансират по основния стандарт за субсидирана бройка и с допълващ стандарт за управляване на закрити площи. От 2016 г. се въвежда допълнителен стандарт за закрити площи и за библиотеките с регионален характер.
За 2016 г. стандартите за финансиране на музеи и художествени галерии, библиотеки и читалища са завишени с 2%. Субсидираните бройки в читалищата са увеличени с 50 във връзка с новорегистрирани читалища и разкриване на нови дейности в съществуващите.
Министерството на културата предлага да се синхронизира стандартът при всички музеи, художествени галерии, библиотеки с регионален характер и размерът му през 2016 г. да стане 11 хил. 640 лева. Предлагаме също да бъде въведен и допълващ стандарт за управляваните от организациите открити площи. За това ще са необходими допълнителни средства в размер на общо 2 млн. 821,250 хил. лева.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Моля да предадете на министър Рашидов от всички нас, членовете на Комисията и в този разширен състав, който днес участва в заседанието, нашите най-сърдечни, най-топли пожелания за скорошно оздравяване и да му предадете, че го очакваме в Комисията и сред нас като човек, когото уважаваме и ценим.
Господин Ананиев, заповядайте, Вие ще вземете ли отношение по бюджета за култура и това, което беше отбелязано дотук?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! След като моят колега господин Банов разказа много подробно всичко онова, което е включено в бюджета, може би само за общините пропусна да каже няколко думи за ресурса, който е отделен, с една поправка искам да кажа, че цифрите, които каза за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, това е общият размер на разходите, а субсидиите, които са предвидени за тях, тоест по новия закон трансферите, които са предвидени за тях, са равни на размера на трансферите от 2015 г.
Това, което на мен ми се иска да кажа, все пак ние днес гледаме държавния бюджет, да кажа някои основни допускания и параметри на държавния бюджет за 2016 г. Той е разработен на базата на актуализираната средносрочна фискална рамка 2016 – 2018 г., на базата на ревизираната оценка за изпълнението на бюджета за 2015 г. и, разбира се, на есенната макроикономическа прогноза за развитието на нашата страна през следващата година.
Кои са основните макроикономически показатели, които са заложени в бюджета за 2016 г.?
На първо място, искам да посоча растежа от 2,1%, който предвиждаме през следващата година. все повече оценките на Европейската комисия и на Международния валутен фонд се доближават до нашите предвиждания, което означава, че макроикономическата прогноза по отношение на растежа се подкрепя и от нашите партньори от международните финансови институции. За 2017 г. се предвижда растежът да стигне 2,5% и в 2018 г. – 2,7%. Основен двигател на този растеж е вътрешното търсене както по отношение на частните инвестиции и потребление, така и по отношение на публичното потребление, потреблението на публичния сектор. Това увеличение на потреблението както в частния, така и в публичния сектор води до завишаване търсенето на работна ръка, респективно засилен темп – разбира се, не много висок, от 0,4% - с което предвиждаме през 2016 г. безработицата да възлезе на 9,1%, едно равнище, което много отдавна не се е случвало в нашата страна, и през 2017 и 2018 г. съответно да стане 8,5% и 8%.
Инфлацията, която предвиждаме за следващата година, е в размер на 0,5%, след дълъг периода на дефлация, разбира се, и през 2017 и 2018 г. съответно 1% и 1,9%.
Какви са фискалните цели, които преследваме през този период? Разбира се, за да започнем да говорим за 2016 г., би трябвало да кажем и няколко думи за 2015 г., тъй като в частта на Преходните и заключителни разпоредби на вас ви е представен проект за актуализация на бюджета за 2015 г. Знаете, че със закона, който приехте в края на миналата година, вие всъщност гласувахте един дефицит в размер на 3%, което по новия размер на брутния вътрешен продукт е 2,9%, тъй като той бележи нарастване още през 2015 г. През 2015 г. ние ви предлагаме с тази актуализация завишаване на приходите с около 1 млрд. и 300 млн. лева и на разходите с около 1 млрд.700 млн. лева. Веднага бих искал да кажа факторите, които оказват влияние върху това увеличение. За събираемостта мисля, че правителството многократно каза на българското общество, че основният фактор това е взетите мерки за намаляване на сивата икономика, борбата с престъпността и корупцията, съвместните действия между приходни администрации – Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите, както и съвместните действия с Главната прокуратура и съответните служби. Това е един много голям ръст на приходите и той би дал сериозно отражение в намаляване на дефицита, ако, разбира се, не бяхме в края на стария планов период 2007-2013 г. и не трябваше да направим всичко възможно, за да ускорим усвояването на европейските средства, за да не загубим европейски пари, а пък и да не загубим и наши пари, тъй като ние сме длъжни да завършим проектите, които сме започнали, с национален ресурс. Затова в 2015 г. ние хвърлихме всички усилия по отношение на усвояването на тези средства. От тези 1 млрд. и 700 милиона над 1 млрд. и 200 млн. лева са извънредни разходи за усвояването на европейските средства. Останалият ресурс, който до 1 млрд. и 700 хил. лева е свързан най-вече с някои реформи, които ние предвиждахме да се случат през 2015 г., но за съжаление те не се случиха в този вид, в който ние искахме.
Разбира се, времето, в което подготвихме бюджета за 2016 г., беше изключително малко, имахме амбицията да направим много сериозни крачки в посока на реформи в сектор „Отбрана и сигурност”. Мога да кажа пред вас, че там успехът е частичен, не е този, който ние очаквахме, и за това имаше и обективни обстоятелства. Имаме определени изисквания по линията на НАТО, по линията на сигурността и опазването границите на държавата от гледна точка на имигрантските процеси, някои европейски изисквания, тъй като местата за лишаване от свобода също са в рамките на сектор „Сигурност”, за съотношение между брой затворници и хора, които ги охраняват. Тоест в рамките на този период нямаше как да отчетем всички тези неща. Разбира се, нямаше как да оставим в края на годината хората без заплати и по този начин сме предвидили до края на годината да разплатим обезщетенията на тези, които са съкратени, и тези, които не можахме да ги съкратим. В 2016 г. ние не се отказваме от това наше желание, вие виждате, че се води политически диалог между тези системи от отбрана и сигурност и правителството и даже такива разговори се водят и тук, в парламента. Ние сме убедени, че има какво да се направи и че сме в правилната посока, но това ще го направим по-плавно, съобразявайки се с всички неща, които осигуряват нормалното функциониране на тези системи.
По този начин дефицитът, който бяхме предвидили от 3% или 2,9% на базата на новия брутен вътрешен продукт, ще достигне като възможен най-песимистичен вариант до 3,3% от брутния вътрешен продукт, като лично мое мнение, без да ангажирам колегите от Министерството на финансите, според мен ние ще бъдем под 3%, даже по-близко до 2,5%-2,7%. Но това ще го покаже единствено какво ще направят нашите управляващи органи по отношение усвояването в последните дни на годината.
Малко информация за фискалните параметри за 2016 г. Ние предвиждаме дефицитът за 2016 г. рязко да бъде намален в размер на 2% от брутния вътрешен продукт. Това се постига на базата на сериозна консолидация и на приходите, и на разходите – нещо, което е необходимо, тъй като през 2018 г. ние трябва да постигнем целите, които за заложени в Закона за публичните финанси, дефицитът да бъде не по-голям от 1%, с оглед в следващата средносрочна програма ние да отидем и да се върнем към добрите времена, когато бюджетът беше балансиран, най-малкото, широко балансиран.
Мога да кажа и с няколко думи колко е общият размер на приходите. Те са 33 млрд. 15 млн. и 700 хил. лева, което е 37,4%, а размерът на разходите е 34 млрд. 815 млн. и 700 хил. лева, което е 39,4%. Фискалният резерв в края на годината по традиция сме го записали 4,5 милиарда, това е минималният размер, който е определен по закон. По всяка вероятност ние ще бъдем над него, но пък не трябва да падаме под този размер.
Какъв е приносът на отделните фактори по отношение на нарастването на приходите? Най-голям, 0,9% е влиянието на увеличението на неданъчните приходи; 0,7% е нарастването на данъчните приходи; имаме и един отрицателен принос в размер на 0,1% от това, че през следващата година, като една от първите години за усвояване на приходите от Европейския съюз имаме по-слабо постъпление, съответно по-слаби разходи, които ще реализираме.
По отношение на разходите имаме 0,4% намаление на разходите за инвестиции, отново свързани с по-ниския размер на усвояване на капиталовите разходи. Със същия процент имаме намаление на непредвидените и неотложни разходи. И на последно място, имаме намаление на разходите за издръжка с 0,2%-процентни пункта, които са свързани с по-консервативния и консолидационен момент на изграждането структурата на държавния бюджет.
Оттук нататък бих могъл да ми говоря за всички разходни политики, които са заложени в бюджета, но мисля, че тази комисия най-вече се интересува от разходите за култура, медии. Моят колега Банов разказа доста подробно за това, което сме включили. Искам само да кажа, че ръстът за функция „Култура” спрямо Закона за бюджета е 28,2 милиона, което господин Банов не спомена, което е 6,6% от брутния вътрешен продукт, а пък на самото Министерството на културата ръстът е 12 млн. 800 хил. лева, което 10,1%. Подобни проценти има и в общините с новите неща, които сме предвидили да се случват там, най-вече въвеждането на стандартите за финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев. Използвам възможността да Ви поканя по-често да ни посещавате в Комисията по културата и медиите, за да не ни поставяте на изпитание един път в годината да следим в темпото, в което Вие представяте данните – икономически и финансови параметри – ние да следим със същата бързина, защото това е доста специфична материя. Разбира се, за всички колеги е било интересно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, по повод на Вашето изказване, с най-голямо удоволствие бих идвал винаги. За съжаление периодът беше изключително кратък, вие знаете броя на комисиите, има някои водещи комисии в областта на бюджет и финанси, икономическата, където задължително трябва да присъствам. Няма как да отида навсякъде, но мисля, че все пак днешното ми присъствие потвърждава уважението към вас и вашите колеги.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев, няма съмнение.
Колеги, преди дадем думата за изказване и да влезем в реалната дискусия по същество, да попитам дали госпожа Вяна Анкова, господин Минчев, господин Стрижлев, господин Иво Атанасов от СЕМ имат ли нещо към този момент, което да изложат, или след като чуем позициите на колегите народни представители от различните групи ще вземат отношение? Благодаря ви. В такъв случай, колеги, давам думата за изказвания по така предложения и представен от двамата заместник-министри – господин Банов и господин Ананиев, проект за бюджета.
Професор Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо Карастоянова, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствените организации! Признавам, че представеният проект за държавния бюджет на Република България 2016 г. разсея у мен и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата. Член 17, ал. 1 от проекта на закона за 2016 г. за политика във функция „Почивно дело, култура, религиозна дейност”, макар и с номинален ръст на консолидираната фискална програма, финансирането не се разпределя по начин, позволяващ развитие на обществените системи и не отговаря на очакванията на обществото. Проектът за бюджетни разходи, чл. 17, дори показва, че те намаляват в сравнение с предходните години с близо 6 милиона – от 586 млн. 400 хил. лева на 580 млн. 400 хил. лева.
По същество няма увеличаване на разходите, няма и опити да се предвиди увеличаване на заплатите на работещите в посочените системи. Въпреки разликите в абсолютните стойности на Бюджет 2016 г. с близо 13 милиона, това не надвишава 0,6% от държавния бюджет. Правителството не само не постави сектор „Култура” сред приоритетните си политики, но в посочените цели от него няма нито една дума, различна от текста в анализираната средносрочна бюджетна програма за 2015 г. – едно към едно!
Обещаните реформи на основание анализите на една пълноценна стратегия за развитие на българската култура и творческите индустрии така и не се състояха през 2015 г. Средствата, които според приетото предложение в § 32 от Преходните и заключителни разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта трябваше да се влеят в Национален фонд „Култура”, но те не бяха включени в Бюджет 2016 в размер на 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3. Въпреки че приходите от хазарта в държавния бюджет за 2015 г. са нараснали с 55%. Аз няма да коментирам каква е причината, но ако трябва, мога да отговоря.
За финансиране работата на сценичните и културни институти са предвидени 700 млн. лева, което е с 10 милиона повече от субсидията за 2015 г. и силно се надяваме, че това е съобразено и с анализ, направен след приемането на Постановление 192 на Министерския съвет от 23 юли 2015 г. – 23 юли 2015 г.! Обръщам внимание обаче, че тези 10 милиона всъщност бяха дадени с министерското постановление през 2015 г., всъщност през 2016 г. няма повишаване на рамката за разходите в тази дейност.
За финансиране дейността на Националния филмов център се предвиждат общо 14 млн. 500 хил. лева, от които 13 млн. и 500 хил. лева за филмопроизводство през бюджета за 2016 г. Като се има предвид, че повече от пет години се пренебрегва действието на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, това води до изоставане с близо 5 млн. и 500 хил. лева.
Представят се трансфери от централния бюджет за бюджета на Националната телевизия за 2016 г. в размер на 65 млн. 147 хил. лева, без промени спрямо субсидията да 2015 г. Същото се случва и на Националното радио – там пък са в размер на 42 млн. 112 хил. лева, без промени спрямо субсидията за 2015 г. Представя се трансфер от централния бюджет за бюджета на Българската телеграфна агенция за 2016 г. в размер н 4 млн. 385 хил. лева, без промени спрямо субсидията за 2015 г. А колегите от Съвета за електронни медии ще получат тази година в размер на 1 млн. 235 хил. лева, което е дори по-малко от бюджетната субсидия през 2015 г.
Изводът от посочените цифри е, че бюджетът не подпомага създаването на нови и разпространяването на висококачествени национални и регионални радио- и телевизионни програми съгласно издадените им програмни лицензии по Закона за радиото и телевизията.
Въпреки този кратък анализ искам да кажа, че групата на БСП-Лява България няма да подкрепи този бюджет и ще се въздържи при първо четене.
И сега, извинявайте, тук искам да задам един въпрос на моите колеги от Министерството на културата. Направих следната сметка. Защото прави впечатление това, че повечко парици има, ама нещо не мога да схвана. Приходи 23 милиона или повече от утвърдените за 2015 г. 22 млн. 500 хил. лева, но като се има предвид, че увеличението на субсидията за 2016 г., то рамката на приходите е почти същата. Но това намалява абсолютната стойност на разрешените разходи. И сега: разходи 139 млн. 547 500 хил. лева или повече от утвърдените за 2015 г. 126 млн. 693 хил. лева с 12 млн. 870 хил. лева. Според счетоводните закони това е резултат от разходи, значи 139 милиона минус приходи 23 равно на 116 млн. 547 хил. лева. Всъщност това е, което дава държавата. Или това означава, че предвидените трансфери ще са по-малко с 5 млн. лева, въпреки разрешението второстепенните разпоредители по бюджет да реализират повече приходи. Това означава, че колкото повече приходи носят, толкова по-малък ще е делът им от субсидията или от трансфера. Много моля да ме оборите, защото мен ме е страх да не се случи това, което се случи миналата година. Всъщност работим, а след това тези средства ги няма, защото ни е отрязан разходът. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Данаилов. Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: С най-голямото ми уважение, проф. Данаилов, но представяте една теза, която… Бюджетът се формира по същия начин, включително и докато Вие бяхте министър. Има една колосална разлика от времето оттогава и тя е, че има увеличение с 10% драстично на бюджета на Министерството на културата. Има едни 10 милиона, които всяка година всички, и преди нас, ги търсят като игла в копа сено с едни страшни молби и кандърми, перманентно не достигащи до системата на сценичните изкуства и имаше години като предходната, където те не можаха да се осигурят и оттам стана целият срив в системата на сценичните изкуства. Сега държавата категорично застава зад сценичните изкуства и след обстоен анализ на последните години в рамките на делегираните бюджети качва към бюджета на министерството тази сума. Това са видими неща. Не мога точно да разбера, винаги в бюджета има самоучастие и приходна част, не мога да разбера точно какво искате да оборите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не искам нищо да оборя, не искам да се случи така, както се случи миналата година - работиш, печелиш, приходите след това отиват някъде другаде.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Ананиев иска да внесе яснота. Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми проф. Данаилов, пред мен е проектобюджетът на Министерството на културата за 2016 г. и вътре трансферите между централния бюджет и Министерството на културата стоят по следния начин. В 2015 г. са 104 милиона (закръглям ги), 12 млн. и 300 хил. лева сме дали за новата политика, това, което е свързано със сценичните изкуства, и не само тук, вътре са, разбира се и училищата, увеличението на заплатите и единият милион, който е за новия стандарт, и субсидията или трансферът става 116,5 милиона, тоест 12 млн. и 300-400 хил. лева имаме ръст, нямаме намаление. Той е реален ръст, разбирате ли.
Това е едното.
И второто, това пък подкрепя и определената разходна част, която показва същото нарастване, с изключение на тези 500 хил. лева, за които вие споменахте. Те допринасят още малко в растежа на разходите. Така че има 10% ръст на разходите.
Понеже сигурно ще има много други въпроси, свързани с искане на допълнителни средства, трябва да ви кажа, че голямото предизвикателство в момента пред нашата страна е необходимостта да консолидираме разходите и да бъдат на такова равнище, което да води до намаляване на дефицита, който има в държавния бюджет. Вие виждате, от една страна, едни ни атакуват, че всяка година трупаме милиарди дългове, които нашите поколения ще плащат. И с този бюджет има 2% дефицит, който ще доведе до над милиард и 800 хил. лева дълг, който трябва отново да бъде платен. От другата страна пък ни казвате, ама вие не осигурявате за тази, за тази, за тази система това, това и това. Което означава, че ако ние осигурим всичките искания, които се поставят от всички министерства, ние трябва да отидем към някъде 4-5 милиарда дефицит само за тази година и това нещо после как ще се върне към балансираните стойности аз не зная. Затова един бюджет трябва да има своя философия, своя физиономия, свои приоритети и те са посочени в този бюджет за 2016 г. За 2017 г. ще бъдат може би други. За да може да решаваме последователно и постепенно най-наболелите проблеми, които имаме да решаваме. И всичко това, разбира се, трябва да мине и през сериозните усилия и реформи на съответните системи. Няма как да намаляваме размера на дълга, размера на дефицитите, ако тези системи, които ние сега финансираме, останат в същия си вид, без да има никаква промяна в тяхното функциониране.
От тази гледна точка моля все пак за разбиране и към нас, защото ние добре знаем какво трябва на съответните системи, но добре знаем какво ща се случи на тази държава, ако действително задоволим всички тези потребности на системите. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев. Професоре?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Така се случи в моя живот, че вече 15 години има един момент, в който си говорим на тази тема. И винаги има този проблем с държавния бюджет, с това, с трето, пето и горката култура винаги върви някъде във въздуха. Аз разбирам какъв е вашият хал, но кажете ми при кой кабинет, при кого е било по-друго. Едно и също чувам и се надявам, че повече няма да го слушам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За първи път, проф. Данаилов, ние осигуряваме стандартите за сценичните изкуства. Това е един сериозен сектор.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Но ще видим в края на следващата години дали е така. Защото аз съм убеден, че няма да е така. И пак ще има вой.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което беше заявено от Министерството на културата, е осигурено. Освен това започваме да осигуряваме, макар и на етапи, и стандарти в останалите дейности, които се финансират чрез бюджета на Министерството на културата. Такива има и в бюджетите на общините. Тоест ние структурно тръгваме, но ще ги приложим поетапно, тъй като изведнъж не можем да извадим ресурса за въвеждане на цялостните стандарти. Говоря за останалите, извън сценичните изкуства, където според нас е въведен стандарт сто процента.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще си позволя да Ви припомня едни по-стари години. Българската национална телевизия през 2008 г. – 75 милиона, Българското национално радио – 60 милиона. От 2009 г. като ги резнаха и не мърдат оттам. Виждате, 75 милиона, а сега говорим за 65 милиона.И това върви години наред. И ще продължи и занапред. А в същото време искаме да има програми, да има интерес, да има ниво – има такива изисквания към тях. Има нещо и не мога да разбера какво е.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Ако позволите, господин Ананиев, само да допълня в този ред на мисли и това, което изразява проф. Данаилов. Сигурна съм, че Вие се грижите за рамката на бюджета, за параметрите на фискалната картина от гледна точка на критерии, които са безусловно по-важни за вас. Но ние в нашата комисия по един естествен начин сме загрижени за парите за културата, за обществените медии, за Българската академия на науките. Защото за нас това означава грижа за най-светлите и най-талантливи умове на България. И когато Вие казвате, да, има някакво процентно увеличение, ние имаме висока степен на чувствителност, че ако това процентно увеличение е такова например в отбраната и същото в културата, то не са съизмерими величините. А на нас ни се иска да видим знак, че тези хора, които представляват най-голямото ни богатство – талантливите, умните, които могат да създадат основа за следващите поколения, по някакъв начин са изведени, ако щете, на един пиедестал и просто не участват в това общо разпределение, защото заслужават повече. И това е, което ни обединява тук, и това е всъщност, което е в основата на нашата загриженост. В никакъв случай не поставяме под съмнение, че техническият или механичен, математически сбор е този, който вие представяте, но всички ние бихме искали да видим друг израз на отношение, което, разбира се, минава и през бюджета. Защото за нас Българската национална телевизия е телевизията, Българското национално радио е радиото, Българската телеграфна агенция е телеграфната агенция или информационната агенция, които са полето на чистотата на информацията, онова, което, надявам се, не поставяме под съмнение. Както и в сферата на културата не поставяме под съмнение, че талантът има нужда от повече грижи, отколкото всеки друг вид труд.
Това е, което всъщност обединява всички колеги в желанието ни, в очакването да постигнем по-добри резултати в това, което вие представяте. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, това, което казахте, ме натъжи, че аз Ви представям някакви технически, математически или не знам какви цифри. Вие знаете ли, че зад всяка една цифра, по която ние работим и определяме, знаем какво се финансира, колко души, каква дейност, каква цел преследваме. Всичко това го изживяваме в този бюджетен период. Така че ако смятате, че ние сме някакви компютърджии, просто много, много се лъжем. Това е едното.
Второ, по отношение на Българската академия на науките има много неща, които трябва да се случат там, но по-важното е, че в рамките на новата програма, която е под ръководството на министъра на образованието и науката, има заделени за новия програмен период 500 млн. лева и там подготвяме няколко проекта, като основно сме се насочили към младите научни работници и тези, които в крайна сметка трябва да подсилят сектора и да внесат новите идеи в отделните институти към Българската академия на науките. Така че те ще разчитат на сериозни средства през новия планов период и работим с колегите от Министерството на образованието и науката много сериозно по този въпрос.
Що се отнася до Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, това, което се случи, проф. Данаилов, през 2008 г., не мога да отговарям за един период, в който не съм участвал. Намалението на парите стана, след като аз бях излязъл за четири години. Според мен запазването на равнището на трите национални медии е добра основа за структурни и функционални промени в тяхната дейност. Убеден съм в това и ще видим дали животът ще го покаже.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев. Надявам се, че по никакъв начин не е прозвучало някакво неуважение към работата Ви, просто различен прочит. Вие имате един определено финансов прочит към материята, а ние – духовен, по-скоро като хора, които подкрепят тази сфера. Така че, надявам се да приемете това като знак на уважение към вас и възможност да ви споделим какво всъщност ви тревожи, повече отколкото като някакъв друг тип коментар.
Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. За процедура. Аз искам да подканя нашите гости от Българското национално радио, от Българската национална телевизия и от Българската телеграфна агенция, нека те първи да кажат как виждат този бюджет и може ли нещо да се направи, за да можем ние да коментираме и оттам нататък да продължим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Кадиев, ние предложихме вече на колегите. Ако други колеги народни представители искат да вземат отношение? Заповядайте, госпожо Бояджиева, след това госпожа Анкова също дава знак.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, господа заместник-министри, уважаеми колеги народни представители и гости на заседанието на Комисията по културата и медиите! Първо искам да отбележа, че очакваме обсъждането на проекта на Закона за държавния бюджет за 2016 г. да се предхожда от един анализ на проблемите в сферата на културните институти. До нас достигна информация за писмо, подписано от господин министъра, до директорите на тези институти още през септември да започне изплащането на 60% от заплатите на заетите в тях на основата на действащата в началото на годината методика и натрупаните дефицити през тези месеци на годината.
Във връзка с това аз Ви моля да ни отговорите, първо, какъв е общият размер на натрупаните дефицити в сектор сценични изкуства към 31 октомври на настоящата година.
Второ, какъв е броят на участниците в творческите проекти? Тук имаме предвид режисьори, сценографи, хореографи, артист солисти, оркестранти, балетисти, диригенти, които досега на се получили дължимите им се възнаграждения и има ли Министерството на културата погасителна програма за разплащане в рамките на тази финансова година, за да не останат суми, които не са платени за следващата 2016 г. при този бюджет, който вие представяте днес пред нас в Комисията.
Известно е, че Министерството на културата от известно време не одобрява фактури за разплащане на държавните културни институти към фирми доставчици на различни дейности и услуги. Знаем, че по-голямата част от тях са регистрирани по ДДС и са изпълнили задълженията си към бюджета, без реално да са получили възнаграждение за извършеното от тях.
В този смисъл бихме искали да знаем какъв е общият размер на неразплатените услуги и доставки от културните институти и какво ще предприеме министерството за решаването на този въпрос.
Вие днес посочихте в представянето на проекта за бюджет за 2016 г., че са предвидени 3 млн. лева за провеждане на реформа във финансирането на музеите и галериите и преминаването им към делегирани бюджети. Това според нас е добра стъпка и би трябвало да се подкрепи. Вярваме, че това ще даде положителен ефект в тяхната работа.
В сферата на културата за общините се предвижда увеличение на средствата за допълващата субсидия за българските читалища с 4 млн. лева. Като имаме предвид обаче, че през 2015 г. предвидената допълваща субсидия не беше разпределена по проектен принцип, а изцяло беше прехвърлена за увеличаване на издръжката на субсидираните бройки в читалищата, тази ситуация може да бъде приветствана, но през 2015 г. бяха разкрити нови сто бройки. А сега вие съобщихте за 50 субсидирани бройки. И на фона на разкритите нови бройки в общините все по-чувствително това ни тревожи, че може да се стигне до продължаване на този процес на културните продукти от хората, които живеят в малките населени места и намаляване на възможностите за свободен достъп до култура в тях.
Министерството на културата в предложения проект е предложили завишаване на стандартите за издръжка на една субсидирана бройка в народните читалища – от 6940 на 7080. Като се има предвид обаче, че по стандарт тази сума се разпределя процентно – за заплати, за увеличаване на книжния фонд, за културни събития, за любителско изкуство, тревожен остава въпросът, че работата в тези български читалища, които са образци на неправителствени организации в България, е поставена под угроза за съжаление, особено в по-малките населени места, и оттам – още веднъж да подчертая – и възможността за развитието на културните потребности на хората в тези населени места и райони.
Още един проблем искам да поставя. Ние считаме, че трябва да се преустанови практиката за унифициране на реализирането на икономии на средства за сметка на съкращаването с 10% от наличния кадрови състав в структурата на бюджета на Министерството на културата. Ние обръщаме внимание, че става въпрос не само и не толкова за административни бройки, а за творчески състави, които произвеждат културни проекти. Намалението на щатните бройки механично с 10% според нас не е най-правилният подход и най-малко може да бъде наречено реформа. Ще припомня една реформа, която ние смятаме, че беше псевдореформа, преди три години, когато симфоничните оркестри бяха превърнати в симфониети. И фактически тогава се постигна една формална икономия на средства за заплати, но това категорично понижи качеството на работата в тези структури, както и възможността те да разширяват параметрите на своите творчески програми и афиши. Защото много от произведенията в класиката и съвременни музикални произведения са написани за оркестри с не по-малко 78 инструменти и няма как да бъдат изпълнявани от 33 творчески бройки.
На базата и на това, което каза преди малко уважаваният от всички нас проф. Стефан Данаилов, и това, което като отношение по работата на културните институти, на читалищата представям и аз пред Вас, още веднъж искам да изразя и своето мнение, че като член на парламентарната група на БСП-Лява България аз се присъединявам към становището на проф. Стефан Данаилов, ние не виждаме основание да подкрепим Бюджет 2016 в частта му за култура и ще се въздържа на първо четене, като, разбира се, си запазваме правото да направим и нашите конкретни предложения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря. Ще бъда максимално кратък. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, скъпи гости, дами и господа! Ще бъда наистина максимално кратък по две причини. Първата е, че при така предложения ни сценарий да се проведе заседанието след думите на господин Ананиев няма какво да добавим. В какъв смисъл? В смисъл, че бюджетът е готов и каквото и да направим, няма да може да го променим. Имайки опита от последните десет години, че цифрата никога не се е променяла, не виждам основание да бъда оптимист този път.
Разбира се, бюджетът, който е предложен на Българската телеграфна агенция, е недостатъчен, разбира се, че той е на нивото на 2008-2009 г., разбира се, отново няма да имаме средства за техническо осигуряване на нашата агенционна дейност, разбира се, няма да можем да мръднем заплатите на колегите, които не са били коригирани от 2011 г., разбира се, ще продължим да правим какви ли не еквилибристики, за да можем с този бюджет и при инфлационните процеси, и при вдигането на международните цени на информацията, да се вместим в него. Ще се справим.
Сигурно ще се справим и с бюджета наполовината. Но не е там работата. Работата е, че стъпвайки на последните ви думи, считам, че има една неяснота, която тор много точно сега да изясним. И тя е много важна в контекста на това, което се случва в последните три-четири дена във френската столица. Вие казвате, че бюджетът на Българското национално радио, на Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, който, оставайки същият, е добра база да се потърсят нови възможности за преструктуриране и извършване на какво ли не. Тоест ние ще отидем вече и зад санитарния минимум, ще се вкараме в този бюджет. Само че бюджетът на Българската телеграфна агенция, който е 4 млн. 385 хил. лева, практически се намалява с още 273 хил. лева. Намалява се, защото имаме писмо от Министерството на вътрешните работи от началото на октомври, че нашите три национални медии вече няма да бъдат охранявани от Министерството на вътрешните работи. Това ще се случи за първи път мисля че за последните сто години на Българската телеграфна агенция. Винаги по всякакви времена тя е била охранявана като обект от първостепенно значение. Нищо че това се отнася с пълна сила за телевизията и радиото. Казва се следното: поради предстоящите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които засягат бюджета, те засягат пряко бюджета на БТА, респективно на БНР и БНТ, ние трябва да извадим 273 хил. лева от бюджета, който Вие казахте, че остава същият както миналата година, и да го прехвърлим в Министерството на вътрешните работи. При това положение нашият бюджет се намалява с близо четвърт милион лева.
Всичко това става, уважаеми дами и господа, на фона на случващото се в Париж в събота и неделя. Нашите полицаи, които в момента ни охраняват, от вчера са с бронежилетки. Кажете ни какво ще направим ние, след като тези три медии са истинска мишена номер едно на всички възможни терористи? Ние чухме думите и на премиера, абсолютно правилни, и на Президента и на всички, че ще се охраняват учебни заведения, стадиони, посолства и т.н., защо се отнемат от нас тези средства – казах Ви, за пръв път може би в цялата стогодишна история – и точно в този момент!
Искам да Ви припомня, че всички, които в събота и в неделя стояхме пред телевизорите, за да видим какво се случва във Франция, както Вие казвате, зад цифрите ние не знаем колко труд и колко хора стоят, искам да Ви кажа, за цялата ваши информираност за всичко това, което се случва, стои трудът именно на тези хора. И ако говорим за информация, не мисля, че във Франция някой посяга на бюджета на „Франс прес”, напротив, той вече стигна 300 млн. лева, защото именно целият свят научи от „Франс прес” и от информационните агенции – любимата реплика, която чуваме по радио, по телевизия и по вестниците – за това, което се случва около нас и за голямата опасност, която е надвиснала над демокрацията въобще.
Ето защо аз апелирам, ако има някаква промяна в бюджета, то поне тази да не бъде осъществена. Защото не е сериозно телевизията, радиото или Българската телеграфна агенция да бъдат охранявани от частни фирми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Госпожо Анкова, заповядайте.
ВЯРА АНКОВА: Аз, ако трябва да говоря, трябва почти да повторя думите на Максим за това, че бюджетът на Българската национална телевизия е изключително недостатъчен и съм подготвила тук фактология, за да се види как е промяната, но няма да го направя сега.
Бих искала да поставя една тема, която поставям няколкократно тук, и това е за една дискусия за обществените медии. Аз съм преди всичко журналист преди да бъда генерален директор на Националната телевизия и разбирам, че сигурно има някакво неразбиране, да го кажа, и недоволство от обществените медии и смятам, че най-честно е между вас като представители на парламент, между нас като представители на обществените медии, и между неправителствените организации да се изговори мисията на тези обществени телевизии, финансирането на тези обществени медии, които наистина са крайно недофинанасирани, но не само защото не са направени структурни и функционални промени, защото Българската национална телевизия направи структурни промени само преди няколко години и съкрати близо 340 човека. Да, не сме шумели за това, защото смятам, че това са вътрешни неща и не сме пледирали какво сме направили. Но тъй като разговорът за това колко човека работят в Българската национална телевизия продължава, говоря в момента само за Българската национална телевизия, и защо Българската национална телевизия поддържа този персонал, пък вижте частните телевизии колко персонал поддържат, аз имам отговор на този въпрос, имам много отговори, които не знам дали са правилни или не, затова казвам, че те трябва да бъдат в една дискусия.
Абсолютно ясно съзнавам, че обществените медии не могат да направят сериозна структурна промяна, ако няма промени в закона, защото Закона за радиото и телевизията задължава обществените медии за много, много неща, които пречат на една много по-сериозна структурна промяна.
Последният човек съм, който ще каже, малко са парите от бюджета, защото ясно съзнавам каква е ситуацията в държавата. Но когато казваме, че ни трябват повече пари, това не означава само пари от бюджета като трансфер или като субсидия, това означава един начин българските обществени медии да имат шанса и възможността да могат да допълнят своя бюджет, защото в момента това не може да се случи. И не е сериозно, когато България има такъв шанс като Детската евровизия – няма въобще да се посвеня да кажа „Благодаря” на министър-председателя тук, защото ако не беше неговата подкрепа, такова голямо международно събитие нямаше да може да се проведе в България. Но това не трябва да се случва, това трябва да са разходи, които са предвидени в бюджета на Българската национална телевизия, това трябва да са разходи, които са оставени в резерв точно за такива големи събития, в които името на България ще влезе в цяла Европа, над 80 журналисти са акредитирани за това събитие, надявам се всички вие да присъствате и да видите за събитие от какъв мащаб става дума.
Ще се огранича дотук. Разходите, които Българската национална телевизия трябва да поеме, както Максим каза, за охраната също не искам да ги коментираме в този аспект. Въпреки че ние сме национални и стратегически обекти и има ред законови задължения, ние имаме структури към нас също към тези обекти, имаме други стратегически обекти, не можем да кажем с лека ръка, че махаме Министерството на вътрешните работи и взимаме частна фирма, защото лично аз, да Ви кажа честно, не бих го направила при положение на съществуващите в момента рискове в света. При нас тази сума възлиза на милион и половина лева, която трябва да се плати допълнително. Но пак казвам, това са едни детайлни разговори, които аз наистина сериозно се надявам да може да бъдат проведени на тази дискусия и от гледна точка и на мултиплексите и какво е тяхното развитие, и за сателитния канал. Защото това са решения на държавата, това не са решения на Българската национална телевизия. Но тези решения в момента са в бюджета на Българската национална телевизия. И когато държавата намалява този бюджет, смятам, че трябва да имаме един сериозен разговор кои от задълженията, които държавата е гласувала – в различните й правителства говоря, не конкретно в момента за този бюджет – но ние трябва да решим колко мултиплекса има страната ни, как се поемат тези разходи на гърба на обществените медии и на гърба на държавата, защото това е държавен бюджет, трябва ли това, което е във втората точка на дневния ви ред, в момента да се премахне такса „Радио и телевизия” и наистина ли по този начин се слага край на цялата дискусия за допълнително финансиране на обществените медии, да не лежат само на бюджета на държавата. Това трябва ли да се случи или просто трябва някаква промяна за фонд „Радио и телевизия” и дали наистина обществените медии няма пък да станат прекалено зависими от бюджета на държавата и до какво би довело това в определени ситуации, каквито бяха преди една година.
Затова много моля наистина тази дискусия, която, пак казвам, трябва да е между Вас като законотворци, ние като обществени медии, но и в присъствието, разбира се, на гражданския сектор, в която ние да можем да изработим мисията, тази мисия да бъде финансирана, да се определи в коя част е мисията на обществените медии, коя част може да се сметне за тип комерсиална политика на тези обществени медии, така че те да бъдат длъжни да могат да си допълнят парите от нея, дали трябва да остане все още 15 минути реклама на ден за обществените медии, при положение че е ясно, че държавата няма да отделя повече средства през годините и това периодично се намалява. Наистина от 78 милиона, колкото беше бюджетът на телевизията преди няколко години, с много малко намалени отговорности, с не толкова много канали. Може да ме попитате защо телевизията прави тези допълнителни канали – защото смятам, че бюджетът на държавата не трябва да отива в един мултиплекс, който е собственост на една частна фирма и де факто едни държавни пари отиват в една частна фирма, без телевизията да може да предостави съдържание и продукт на ниво. С този бюджет, който в момента се определя, смело мога да кажа, че ние можем да направим един достоен канал. Оттам нататък цялото развитие за мултиканалност и за мултиплатформеност на Българската национална телевизия, което е тема на разговор в Европа, не само в България, просто трябва да го забравим.
Поради тази причина, тъй като смятам, че нито едно ръководство няма правото да отнема на българския зрител това, което вече му е даденост, и такива структурни промени от рода на това закрийте, онова закрийте не може да бъде функция на ръководството на Националната телевизия, трябва да бъде тема на една сериозна дискусия, предлагам при първа възможност от Ваша страна да направим тази среща.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анкова. Аз поемам ангажимента още в началото на следващата парламентарна сесия да започнем с този разговор, защото той е смислен, той е навременен и той ще ни даде възможност във формата, който посочихме, между обществените медии, Комисията по културата и медиите, неправителствените, професионалните организации всъщност да преформулираме този модел на взаимоотношения и съответно да направим усилия да излезем с обща идея около мисията, целите и в крайна сметка резултатите, които искаме да постигнем.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бих искал да взема думата по повод на изказването на госпожа Вяра Анкова. Във връзка с това, което чух, аз искам да предложа това, което Вие казахте, мисля, че е редно всяко ръководство на една национална медия, каквато сте вие, ръководството, което всъщност управлява Българската национална телевизия, при избора на едно такова ръководство това ръководство излиза със своя концепция за управление, ръководство и перспектива на дадената медия, в случая на Националната телевизия. И това, което вие казвате – голяма част от моите колеги тук не са били участници в концепцията при Вашия избор, така че нещата са твърде динамични – и това, което Вие предлагате, аз заставам изцяло зад вашите думи. Защото от времето, когато вие сте била избрана на този пост, Вие сте представили вашата концепция за развитието на Българската национална телевизия с всичките подразделения. Когато Вие бяхте избрана, все още мултимедиите не функционираха и бяха в една перспектива. Нещата се променят и виждате, че те се променят главоломно.
Затова аз си позволих да взема думата сега и да се обърна към вас и всички колеги, че когато ние застанем и разглеждаме проблемите на Българската национална телевизия, трябва да бъде представена една съвременна концепция за развитието на телевизията, за да може вие като професионалисти (не зная кога е изборът на ново ръководство, мисля, че догодина), но считам, че една концепция, когато се изгражда тази концепция на това ръководство, тя трябва да има някаква перспектива. Както виждате, бюджетът винаги, до преди години, бих казал до преди две години, когато приемахме бюджет, той се приема за дадената година 2014. Ако на вас ви прави впечатление, тук Министерството на финансите промени изказа си и съответно вече говорим за параметри в 2018 г. Тоест правейки тази концепция – върху това исках да акцентирам – тя трябва да прави една визия за развитието на Българската национална телевизия.
Това, което вие застъпихте за кадровия състав, това се говори от отдавна. Да, вие направихте съкращение, но мисля, че с оптимизацията, с въвеждането на новите технологии в телевизията и с всички технически постижения нуждата от брой заети хора в дадена дирекция във вашето подчинено предприятие трябва да бъде оптимизирано. В този смисъл аз това искам да кажа, че когато няма концепция и затова после си запазвам правото да се изкажа за Българската телеграфна агенция, тъй като господин Максим Минчев многократно тук в тази комисия е посочил своята концепция, път, развитие и т.н. Имаме една визия и затова когато говорим за финанси, когато искаме пари в даден сектор, трябва да кажеш откъде трябва да се вземат. Това е задължителното, което казва Министерството на финансите. Когато искаш, трябва да кажеш откъде трябва да се вземат. И така се постъпва.
Довършвайки, това, което беше представено от нашия председател на Комисията, искам да направя такова предложение, когато вие сте готови с тази концепция, тъй като тя изисква време, ако я имате, тогава сядаме, викаме представителите на заинтересуваните структури.
Господин Данаилов, аз не ви прекъсвах и искам да ви кажа, че когато се прави промяна в бюджета, аз съм правил между първо и второ четене с 10 милиона, говоря конкретно за здравеопазване, когато ти посочиш точно откъде взимаш парите и когато те са точно показани, Министерството на финансите никога не са отказвали, аз мога да го кажа това.
Това беше моето изказване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявай, аз не исках да те прекъсвам. Става въпрос за следното. Представи си пет патриоти се кандидатират за директор на телевизията. Те правят концепция, която е свързана с финанси. Трябва ли да си правят концепция първо с Финансовото министерство и то да каже „да” или „не”? Защото аз мога да ти направя концепция да си оближеш пръстите и в края на краищата ти да получиш нула стотинки и нищо от тази концепция да не стане. Защото това се случва. От тази гледна точка се обадих, не за друго.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам реплика. Господин Данаилов, Вие сте абсолютно прав. Затова когато една концепция се представи от професионалисти, има комисия, която комисия всъщност отчита дали тази концепция е правена, както вие казвате, в розовите облаци или тази концепция съответства на реалните финансови възможности. Защото трябва да имаш работеща икономика. Винаги когато човек иска нещо, трябва да знае откъде ще го вземе. А да можем да вземем, трябва да има работеща икономика, за да можем да преразпределяме. Иначе какво ще преразпределяме?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов, уважаеми професоре, благодаря Ви, госпожо Анкова.
ВЯРА АНКОВА: Само една кратка реплика. Много благодаря наистина за подкрепата за една такава среща, за да дискутираме. Само да кажа, че всеки един генерален директор се избира с концепция. Проблемът е, че тази концепция е базирана на бюджета на телевизията, когато е правена. Тоест концепцията, с която аз съм избирана сега в последния мандат, е правена върху друг бюджет, не върху този, който е в момента. Така че с това „както си избран и каквито идеи си имал” – те са, бих казала, не само мои, а и на колегите в телевизията и базирани на една голяма концепция, която има Европейският съюз за радио и телевизия, която е до 2020. Проблемът е, че ти имаш едни виждания, казваш ги, горе-долу си си направил някакъв финансов план, въпреки че не го представяш по време на утвърждаването на концепцията, но в общи линии ти не можеш да нямаш финансов план, и в един момент, няколко месеца по-късно, се вижда, че този финансов план няма нищо общо с реалността. Затова този разговор би бил необходим, за да можем наистина да се реализират концепциите на всички бъдещи ръководства на Българската национална телевизия.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анкова. Съвсем накратко, господин Стрижлев и господин Атанасов. Наистина Ви призовавам да бъдете съвсем кратки и по същество.
ХРИСТИН СТРИЖЛЕВ: Абсолютно кратки! Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! От името на Българското национално радио аз се присъединявам към това, което госпожа Анкова предложи. Ние също сме съгласни да обсъдим всички параметри по отношение на обществените медии. Ще ви кажа само две цифри. През 2009 г. разходите на Българското национално радио е била близо 58 милиона, субсидията е била 52 милиона. Сега разходите в проекта за бюджета са 45 милиона, а трансферът от бюджета е 42 милиона. Тоест имаме едно сериозно намаление. Час/програма през същата тази 2009 г. е бил 539 лева, сега вече слизаме на 400 лева на час/програма. В същото време продължаваме да увеличаваме програмата. Тази година, знаете, изпълнихме решението на парламента и намалихме с 10% разходите за персонал, което ни костваше огромни проблеми и въпреки всичко успяхме да се справим. Нямаме никакви задължения, но ето сега получаваме изненадата – бюджет направен, одобрен и изведнъж получаваме писмо от Министерството на вътрешните работи, че трябва да отделим 500 хил. лева за охрана. Как да се справим? Нямаме никаква разлика в бюджета спрямо миналата година.
Тоест хубаво е, когато говорим за разходите, предварително да се взимат предвид предложенията, която правим, защото те са на базата на това, което ние работим ежедневно и което знаем като нужди и като потребности. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! В началото на краткото си участие тук ще отбележа само две числа: 1 млн. 200 хил. лева – това са приходите на Съвета за електронни медии за следващата година, 1 млн. 235 хил. лева – това са разходите. Акцентирам върху тези числа, защото те убедително оборват мита, че Съветът за електронни медии е увиснал на финансовия врат на държавата. Не, не виси! Само 35 хил. лева допълнително ни дава държавата спрямо това, което ние имаме като собствени приходи.
Тук в годините, в които аз бях председател на Медийната комисия идваше господин Владислав Горанов да защитава бюджета, сега министър на финансите, и той е много наясно, че в последните години Съветът за електронни медии винаги е бил на санитарния минимум. Но вече е необходима известна промяна. Аз ще спомена две-три числа, които предлагам между двете гласувания на бюджета да бъдат внесени от народни представители за обсъждане в пленарната зала, тъй като тези 35 хиляди, за които стана дума, извинете, но това в мащабите на държавата всъщност това е рестото, което всеки от нас оставя в таксито, в супермаркета и дори не в ресторант. И сигурно няма друга организация на бюджетно финансиране, която да спори за такава малка сума.
Още повече, че ние сме в състояние, за разлика от мнозина други, които искат да вземат по-голям дял от разходната част на бюджета, ние можем да увеличим и приходната част. Как? Адресатите на много актове, които нашите актосъставители правят за административни нарушения, не идват да ги подпишат с възражения или без, укриват се. Опитваме се да ги издирим чрез общината, общината също не може да ги открие и както е законът, като минат шест месеца, този акт за административно нарушение не може да се превърне в наказателно постановление и се отменя. По този начин държавната хазна губи приходи и съответно Съветът за електронни медии не може да увеличи приходите, които събира. Няколко пъти сме настоявали, това би могло да се промени. Както за КАТ стана някаква подобна промяна, не знам дали би могло с публикуването на акта за административно нарушение на нашия сайт, да се смята, че е връчен и оттук нататък да започне да тече процедурата за превръщането му в наказателно постановление. Това вие ще го решите. Но има резерви да се увеличат приходите. Това, разбира се, не може да стане в рамките на този бюджет.
Присъединявам се към думите на госпожа Анкова да направим една дискусия по-нататък за тези и други промени, които биха могли да променят ситуацията. Но сега общо недостигът на средства ни е в размер на 371 хил. лева за следващата година. Разходите за персонал в това число са 24 хил. лева, но аз не поставям ударението, защото някак си не е добър тон като че ли да се бориш за заплати. Въпреки че следващата година ще бъде променена Европейската директива за аудиовизуални и медийни услуги и представителите на 28 страни членки на Европейския съюз са се обединили около това, че е необходимо регулаторите да имат достатъчно финансиране, защото политиката на остеритет се отразява върху адекватното изпълнение на техните функции. Че е необходимо да бъдат финансово автономни да могат да правят бюджета си и че е необходимо да имат достатъчно пари за персонал, за да могат да привличат и задържат качествени кадри. В противен случай нивото на тяхната дейност пада. Това ще бъде прието на 27 ноември в Брюксел и ще бъде една основа за промяната на директивата.
Имаме нужда от 232 хил. лева допълнително разходи за издръжка. Какво включва това? Знаете, че от 2013 г. Съветът за електронни медии по силата на закона вече прави мониторинг на предизборната кампания. Тези пари не се предвиждат. Миналата година идвахме при господин Ананиев, отпуснахме една сума, справихме се с мониторинга. Добре е тези пари да се предвиждат като разход още като се прави бюджетът, а не на пожар в хода на бюджетната година да търсим откъде да компенсираме и как да покрием финансово тези допълнителни разходи.
Друго нещо. Във връзка с тази Директива за аудиовизуалните и медийни услуги, която се подготвя, наше задължение е да участваме в тези обсъждания. Тук не става дума за някакви луксозни командировки, в които, да си призная, като бях в парламента и на мен се е случвало да пътувам, тук става дума сутринта излиташ, вечерта се връщаш, да отидеш да заемеш позиция и да гласуваш. За такъв тип командировки става дума. Сега, откакто сме член на Европейския съюз, Съветът за електронни медии участва по-малко в международния живот, отколкото преди 2007 г., когато не бяхме членове на Европейския съюз.
Допълнително пари са необходими и за това, че, както някои депутати предлагат и този диспут върви, дали да има регулация и върху интернет базираните медии. Ако директивата догодина включи и такава регулация, ние ще трябва да променяме бюджетната рамка, защото това ще бъде свързано с допълнителен персонал, разходи и т.н.
Още нещо, България поема председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Заедно с Министерството на външните работи съгласувахме две международни конференции по важни теми, които ще се състоят в предстоящите шест месеца, но ние няма как да ги финансираме. Едната е 35 хил. лева, другата е 30 хил. лева.
За защитата по съдебни дела. Знаете, че почти всички медии, особено големите, обжалват в съда нашите наказателни постановления. Това е свързано с пътуване на експерти до различни райони на страната, с командировки, с хотели и т.н., за да може Съветът за електронни медии да бъде представляван по делата, които се водят при обжалванията на съответните наказателни постановления.
И само ще добавя накрая, 115 хил. лева за капиталови разходи. Ние сме четири институции в тази сграда. Сега започва едно саниране по Закона за енергийната ефективност, този закон няма как да го прескочим. Другите три институции – Агенцията за ядрено регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и Пристанищната инфраструктура, започват ремонта и съответно ние трябва да дадем това, което се полага за двата етажа, които ние държим в тази сграда. Или асансьорите, те са стари, знаете колко примери има вече. Другите три институции започват да направят смяна на тези два асансьора, ние няма как да не се включим в такива разходи. тоест имаме такъв тип капиталови разходи, които не можем да не извършим, при положение че другите три институции ги предприемат.
Тук няма да говоря от кога са колите, от кога са компютрите, знам, че това не е популярна тема. Но в един момент ние няма да можем да правим ефективно наблюдение на медиите, поради това че интегрираната ни система за мониторинг е от 2006 г., прекалено остаряла е, дава дефекти и ще бъдем в невъзможност да изпълняваме адекватно своите функции. Благодаря ви много за вниманието! Надявам се, че между двете гласувания на Законопроекта за държавния бюджет ще има народни представители, които да внесат тези предложения.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Подгответе предложенията, ще ги предоставим на вниманието на всички колеги, както правим във всеки един подобен случай.
Господин Ананиев, аз се обръщам към Вас, за да подкрепя това безпокойство, което изразиха господин Минчев, госпожа Анкова и господин Стрижлев относно средствата за охрана към Министерството на вътрешните работи, които дойдоха изненадващо. Позволете ми да не цитирам точно, тъй като не мога, миналата седмица в заседание на Народното събрание по сходен модел беше изразено несъгласие от страна на Народното събрание да заплаща към МВР охраната на сградата на Народното събрание. И по информацията, която аз имам, това решение е ревизирано. Без да мога да твърдя дали се отнася единствено за сградата на Народното събрание или просто е потърсена някаква гъвкава промяна на предварително взетото решение.
Ако имате нещо да обобщите от казаното дотук от колегите от обществените медии, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. От всички тези неща, които се казаха, остана действително един въпрос, свързан с охраната не само на тези медии, на редица други публични сгради. Лошото е, че Законът за изменение и допълнение на Закона за МВР беше приет, след като ние бяхме вече подготвили проекта на бюджет на държавата за следващата година. Тоест нямаше комуникация между двата закона.
И второто, което обаче е важно, че ние сме влезли вече при вас и ние нямаме законодателна инициатива. Всъщност ако нещо се случва, трябва да се случи тук в парламента. От тази гледна точка аз мога единствено да информирам министъра на финансите за проблема, но ние го знаем, защото при нас също тези писма, които отиват при колегите, идват и при нас. Ние сме събрали от почти всички тези институции, на които е изпратило писмо МВР, те са изпратили с копие до нас, защото става въпрос за пари.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господина Андреев. Ще направим необходимото да формулираме така предложенията и ако процедурата позволява, те да бъдат преразгледани. Ние съответно ще дадем знак на колегите си в залата, че имаме общо виждане в подкрепа на това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: И аз подкрепям госпожа Анкова за това, че е необходимо да се съберем всички страни, които сме свързани с желанието да направим нещо по-добро, по-стойностно, по-желано от българските зрители, слушатели и т.н. и това е добра форма да проведем един такъв дебат, в който с удоволствие бих участвал и аз. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Ананиев. Колеги, други изказвания има ли по точка първа, която разглежда предложенията за бюджета? Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От всички думи, които се изрекоха тук, включително от господин Ананиев, аз не чух нито една дума за бюджета на сектор „Културно наследство”. Нищо не се каза. От това би трябвало да се заключи, че управляващите, Комисията и опозицията смятат, че тези пари са напълно достатъчни и всичко е наред. Те са драстично недостатъчни, катастрофално недостатъчни по следната причина.
Първо, ако разрушим един завод, ако разрушим една икономическа структура, даже ако разрушим един творчески колектив, ние може да го създадем отново, може да построим отново и да направим всичко отново. Паметникът на културата след като се разруши, не може да бъде възстановен, реконструиран. Той вече не съществува и ако се построи отново, той няма да бъде паметник по всички европейски параметри. Този милион, за който спомена уважаваният от мен господин заместник-министър, е свързан с тази реформа, правилна от много години насам, да се изравни субсидирането на всички музеи, тоест да се приравнят към регионалните музеи националните музеи. Само че там първоначално по изчисления бяха нужни към седем милиона, след това станаха три, след три стана и един.
В Комисията е постъпило писмото на профсъюзите на сектор, в Комисията е постъпило писмото на Българския комитет на ИКОМОС – това е организацията за опазване на паметниците към ЮНЕСКО, и е добре известно за какво става дума. Министерството на културата, независимо на чие правителство е било, в близките пет-седем години предприе истинско настъпление срещу специалистите, които работят в тази сфера. На три пъти бяха извършени съкращения и то не на административния апарат, а на специалистите, които работят вътре в музеи, галерии, Национална библиотека и пр. и пр. Тези хора бяха съкратени. Аз си спомням при правителството на Орешарски имаше едно решение на Министерския съвет да се съкратят определен процент хора от администрацията в Министерството на културата, изрично казано, и след това се 90% от съкратените бяха фондовици – това са висшисти с образование, с квалификация за идентификация на паметници, с езици. И тези хора бяха съкратени и на моите въпроси към министъра ми бе отговорено с едно усукване.
Тези хора, за които става дума (тук малко се отклонявам) са между 3500 и 4000 души в цялата страна. Средната заплата е 440 лева. Липсва пълна мотивация за квалификация и тези, които си отиват, се подменят с нови, които нямат тази квалификация и просто се работи формално. Движимите паметници на културата, които са в музеи, галерии, Народна библиотека и т.н., трябва да се поддържат постоянно на ниво според европейски изисквания, които изобщо не се спазват у нас.
В този бюджет и в прогнозната рамка, която аз прочетох внимателно, в този сектор не е предвидено абсолютно нищо. У нас се говорят много високи приказки за културен туризъм, за изложби за такива неща и когато от тези музеи се извадят паметниците и се показват в чужбина, там отиват управляващи или опозиция, представители на властта изобщо, пъчат се пред тези паметници, все едно че са тяхна заслуга, а са оставили на просешка тояга хората, които работят в тази сфера. Средната учителска заплата е 700 лева, на тези хора заплатата е 440 лева.
Питам аз, десет години всяка година в тази комисия аз говоря тези думи. И от трибуната ги произнасям и за Българската академия на науките питам българите тъпи ли са, прости ли са, глупави ли са, че нямат нужда от високите материи и никой не обръща никакво внимание. Напротив, бюджетът на Академията специално пада. Аз по този въпрос ще се изкажа в парламент. Всички викат: да, професоре, прав сте и повече абсолютно нищо!
Тук Лъчезар Иванов каза, че когато обсъждаме бюджета и искаме увеличение на средствата в едно или друго перо, да кажем откъде да се вземат. Това е неправомерно като израз. Защо? Защото в рамките на бюджета парите ги разпределят управляващите. Аз не мога да се изправя срещу „Сценични изкуства”, срещу киното, театъра и пр., не мога да кажа: вземете оттук 3 милиона и ги сложете в културното наследство. Тези пари трябва да се намерят по други начини и тези начини са известни в Европа и по света. Но никой не се интересува. И това, което го говоря, го говоря вече десета година поред и не прави никакво впечатление, всичко си остава така както е. само че има една определена граница, една определена рамка, която не бива да бъде прехвърлена. Тази граница вече е преминала. Например националните музеи, както се финансираха досега, всяка година те имат приходи от билети, от продажба на брошури, на сувенири и пр. и колкото повече пари се вземат от тези пера, колкото повече приходи идват, толкова на следващата година субсидията се намалява. От което те губят мотивация изобщо да извършват тази дейност. На това пак никой не обръща внимание.
Мога още много да говоря. И ще ви кажа истини, на които никой от вас няма да опонира, защото няма как, това са очевадни неща. Не мога да гласувам такъв бюджет, няма как да си вдигна ръката и да кажа „да, това е правилно, това е вярно, това е положението”. Защото в другите държави има законодателства, които позволяват да се увеличават средствата по това перо, но в нашата държава тези неща не се прилагат. Няма интерес, няма стойности и т. н. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов. Да чуем и господин Петров преди да се ориентираме към приключване на дискусията.
РОСЕН ПЕТРОВ: Няма да ви отегчавам, ще бъда кратък. Господин Ананиев не трябва да се сърди, ние не го смятаме за компютърджия, едва ли по света има обичан финансов министър или заместник финансов министър, освен ако не е на Саудитска Арабия или на Катар, там ги обичат със сигурност. Казвате, че и там имат проблеми.
Иначе бих искал да обърна внимание на това, което каза госпожа Анкова. Аз също съм за такава дискусия. Малко е преувеличено да се смята, че в Българската национална телевизия работят прекалено много хора, тъй като към частните телевизии, в които съм имал честта да работя, работят прекалено много частни продуцентски фирми, които наемат хора и на временна заетост от проект до проект, така че горе-долу е илюзия да се смята, че една частна телевизия се прави от 200 човека, а една държавна – от хиляда, тъй като и частната телевизия привлича доста голям брой хора работещи. Трудно се създава продукт, който да е хем обществено значим, да учи децата на родолюбие, да изпълнява обществени функции, от друга страна в същото време да е комерсиален. Може би това е най-трудното нещо, което може да се направи в една телевизия. Аз и миналата година на бюджета за култура гласувах „въздържал се”, тъй като смятам, че въпреки че бюджетът е реалистичен, това не означава, че той трябва да удовлетворява членовете на Комисията по културата и медиите, тъй като ние винаги сме се изказвали за по-висок бюджет за нуждите на културата, тъй като членове на тази комисия сме склонни към леки фантазии. Така че ние може да си фантазираме. Аз се надявам бюджетът да е реалистичен, защото според някои е оптимистичен. Да не надхвърлим 3-те процента дефицит, тъй като тогава ще влезем в една доста интересна ситуация с Европейския съюз. Надявам се наистина ръстът да бъде толкова, колкото се прогнозира.
С това завършвам. Ще гласувам „въздържал се”.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. И тъй като ние сме културна комисия, работим по сценарии, няколко думи от господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Банов, уважаеми господин Ананиев, уважаеми гости! Аз разбирам всички колеги, разбирам също така и господин Ананиев, на когото сигурно му е много трудно да намери съответните средства и така да ги приложи в бюджета. Разбирам и господин Банов, който търси варианти в рамките на предишната година да се случат неща, които не се и случиха. Ще кажа веднага кои. Миналата година тръгнаха два кинофестивала, които бяха в една частна насоченост и те не успяха да се реализират и също така един държавен кинофестивал, който също не успя да бъде реализиран. За много голямо съжаление изпуснахме точно 100-годишнината от българското кино и 120 години от туризма. Това са две знакови дати, които ние изпуснахме. Имам уверението, че следващата година ще се състоят, но нали разбирате, че оттук нататък няма да бъде 100, а ще бъде 101 години, няма да бъде 120, а ще бъде 121. В същото време аз не разбрах, господин Ананиев, 12 милиона са дадени тази година допълнително. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: 12 млн. 800 хиляди.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Така. И следващата година вие предвиждате още 12 милиона, така ли да разбирам?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля да не влизаме в директен диалог. Завършете изказването си, господин Кадиев, и господин Ананиев ще може да ви поясни точно. Благодаря ви.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Исках да разбера дали следващата година се предвиждат допълнително още толкова средства.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще ви отговоря съвсем конкретно. В 2015 г. предоставихме допълнително 10 млн. лева по бюджета на Министерството на културата, за да може, първо, да поеме просрочията от миналата година и да осигурим ресурса, който е необходим за стандартите. За следващата година повторихме това движение, в смисъл, осигурихме тези 10 милиона, които бяха дадени допълнително през тази година, тъй като в тригодишната бюджетна прогноза ги нямаше тези пари. И когато сме правили първите баланси, тези пари ги е нямало. Тоест реално те са дадени допълнително през 2016 г. над тригодишната бюджетна рамка, за да може да продължи да действа механизмът.
ПЕТЪР КАДИЕВ: В такъв случай се е вдигнал и процентът фактически, който получава самият бюджет към култура. Така да разбирам, нали? Предишният процент, който беше отчислен от държавата за култура, беше 4,7. Така ли беше?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви да не влизаме в такава сложна страна на анализа.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Доколкото разбрах, вдигате с 10%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Знаете ли какъв дебат се води в момента в Европейската комисия. Мисля, че той приключи с доста тежка битка. Колко да бъде намален бюджетът на Европейския парламент. Битката се води между Европейската комисия и Европейския парламент и си стиснаха ръцете на едно ниво около 5-6% намаление на бюджета спрямо 2015 г. Ние все пак говорим за нещо съвсем различно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Кадиев, завършихте ли Вие или още сме в изказването?
ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз исках да уточня тази цифра, защото наистина ако 10%, това, което се е случило, и тези 10 милиона, които са дадени тази година, звучи оптимистично. Значи нещо се прави в сектор „Култура” и фактически моите адмирации. А оттук нататък естествено аз също подкрепям всички тези инициативи, които трябва да се случат и с Българската национална телевизия, и с Българското национално радио. Защото нали разбирате, без обществените медии ние няма да може да покажем на нашата общественост и на световната общественост. Ето сега предстои Детската евровизия, адмирации за това нещо. Има с какво да се похвалим, но знаете ли, бюджетът за култура никога няма да бъде достатъчен според мен, защото винаги културата е изоставала в своето си развитие като бюджет, като средства и сега трябва много бързо да се навакса. Въпросът е как това да се случи, като брутният вътрешен продукт е определен и отнякъде трябва да се вземат тези пари. Откъде ще бъдат? Това е нещо, което трябва да мислим и да решаваме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Господин Иванов, винаги сте проявявали толерантност, коалиционният Ви партньор даде знак да изкаже позиция и след това да завършим с Вашето изказване преди да отидем към гласуване. Благодаря Ви още един път.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, че ми давате известен авантаж преди колегите от ГЕРБ. Аз ще бъда кратък и ще кажа, че от „Реформаторския блок” ще подкрепим бюджета, защото той е възможният бюджет. Но ще го подкрепим под условие. Всеки един бюджет в голяма степен съдържа цифри. От птичи поглед сякаш тези цифри са по-добри за Министерството на културата, по отношение на обществените медии цифрите сякаш не търпят развитие. И това повдига въпросите най-вече за това как зад тези цифри всъщност хората, които ще реализират определена политика, ще работят. А всъщност в тази ситуация няма да е лесно.
Това, което аз подкрепям, е това, което каза госпожа Анкова, че в голяма степен ние трябва да започнем диалог за обществената функция на медиите, за начина, по който те да отговарят на обществените очаквания, за начина, по който те да се справят с малко по-ограничен ресурс, възможността те да се модернизират. По отношение на Министерството на културата за методиките, по които се финансират, примерно театри, сценични изкуства – мисля, че там също може да се води разговор. За тази възможност обществените медии също да имат потенциал и да им се отвори възможност те сами да си добавят допълнително средства. Смятам, че естеството на времето го изисква.
Така че, под тази черта, тоест под условието смятам, че на нас тук в Комисията ни предстои много работа и действително с вас трябва да се превърнем в едни партньори, които в рамките на този, да го наречем, реалистичен, възможен бюджет – не ми се ще да го сравнявам с пица, това са малко бакалски сравнения, но тя не бих казал, че е много постна, но така има леко и колбас, та ние трябва действително да проведем разговор и да можем в рамките на този бюджет да намерим най-правилното решение. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ананиев, уважаеми колеги! Ние от политическа партия ГЕРБ ще подкрепим бюджета. Аз бих искал да кажа само няколко думи. Бюджетът както за култура, така и за здравеопазване и спорт никога не е достатъчен и няма да бъде достатъчен, но бих искал да кажа, че това е функция на нашето общество и на нашата икономика, тъй като това, което ни се предоставя, действително, както каза преди мен колегата, е реалистичният бюджет на базата на това, което обществото е изработило. Тук не трябва да забравяме, че са правени бюджети и колеги от нас са присъствали на нереални бюджети. И бих искал да кажа също, че в този бюджет на културата аз виждам и дотук не бе споменато от никого, виждам финансирането и на политики, които политическа партия ГЕРБ започна и реформата в сферата на сценичните изкуства. Като казвам, че виждам във финансите това, това отнасям за театрите, защото вие добре знаете, че министър Рашидов започна една трудна реформа в театрите и тя беше изкривена през 2014 г., когато театрите започнаха да надписват броя на билетите и оттам всъщност не излезе и бюджетът, предполагам всички вие тук си спомняте добре.
Така че, аз виждам и известни политики в този бюджет, колкото и да е недостатъчен, но трябва да кажем, че на фона на това, което е било, той има увеличени. Така че тук съм съгласен с всички опоненти, но аз добре си спомням и как от Комисията по култура, гласувайки бюджета 2014 г., той не мина, тъй като никой от присъстващите както от опозиция, така и от управляващите не подкрепиха бюджета. Този бюджет е действително реален, балансира. Виждат се политики в него.
Единствено бих искал да кажа, аз взех отношение по обществените медии, но аз искам да кажа, че евентуално между първо и второ четене бих подкрепил промяната в посока увеличение за Българската телеграфна агенция, преди малко казах за това, тъй като господин Максим Минчев многократно тук пред нас показа развитието, показа това, за което преди малко ние коментирахме, показа на нас депутатите какви са необходимостите, какво е бъдещето и развитието на Българската телеграфна агенция. Така че аз ще видя и ще се опитаме действително да поработим, ако може действително да бъдат леко завишени параметрите на Българската телеграфна агенция.
С това завършвам, да не Ви отегчавам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми колеги, позволете ми също да изразя позицията на коалиция „Патриотичен фронт”, приемайки аргументите на вносителите и с разбирането, че това е възможното към този момент планиране. Но ми позволете преди гласуването като председател на тази комисия, господин Банов, господин Ананиев, да се обърна към Вашите министри и да Ви напомня, че ние започнахме работа преди една година с хоризонт 2018 г. И в този мандат заявихме, че ще работим заедно през 2018 г. бюджетът за култура да представлява 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Казахме, че това е обща цел, която ние ще отстояваме. И всъщност ако в този момент даваме своята подкрепа към Вашата работа, то е защото приемаме, че тази първа година е била най-трудната и това е било възможното финансово предложение. Но обръщам внимание, че за да стигнем тази цел през 2018 г., която заедно сме си поставили, Вашата задача за следващите три години изглежда по-трудна. Защото ние не бихме отстъпили от разбирането и от убедеността си, че българската култура заслужава този процент финансиране. И ако има нещо, с което ние като народни представители чрез някакъв тип допълнителна работа или законодателни инициативи можем да допринесем за това, дайте ни знак. Но всъщност всеки един от моите колеги в тази зала в началото на нашия мандат застана зад нашето общо разбиране, че това е правилният тип финансиране – 1% от брутния вътрешен продукт. С тази промяна, която сега е предмет на предложение на законопроекта за бюджет, стъпката не е съизмерима за всяка година. Което означава, че всъщност оттук нататък общата ни задача става по-трудна. И ако ние даваме своята подкрепа към вас в този момент, бихме очаквали да върнете тази подкрепа към нас в следващия бюджет. Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Колеги, моля който е „за”, да гласува.
За – 0, против – 0, въздържали се – 16.
Благодаря Ви.
Колеги, гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се 4.
Благодаря Ви.
Да благодарим на представителите на Министерството на финансите по първа точка от дневния ред. Имаме още една точка. Господин Ананиев, благодаря на Вас и на Вашия екип. Ще Ви очакваме по-често в Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: И ние благодарим. Успешна работа!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. Предлагам Ви да действаме малко по-оперативно. Давам думата на господин Банов да представи много накратко Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Прочели сме много внимателно мотивите, господин Банов, запознати сме с тях. Заповядайте.

Точка 2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 502-01-91, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2015 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Госпожо председател, позволете ми да дам думата на госпожа Кацарова, юрисконсулт към Министерството на културата, която накратко ще представи законопроекта.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Още по-кратко трябва да е, след като, господин Банов преупълномощавате някого да говори от Ваше име. Заповядайте.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Добър ден на всички! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се създаде във връзка със заповед на министъра на културата от 9 юни 2015 г. Инициирането на този законопроект е по повод § 18, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, който цели постигане на съответствие със Закона за радиото и телевизията.
В работната група взеха участие представители на обществените медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Съвета за електронни медии, Министерството на културата, Министерството на финансите, впоследствие се присъедини АБРО и представител на частна медия, който не взе активно участие.
С предложените изменения се цели най-вече постигане съответствие със Закона за публичните финанси. Тоест въвеждане на съответната терминология, която е заложил Законът за публичните финанси в 2013 г. и основното предложение е премахване на текстовете, свързани с фонд „Радио и телевизия”. Мотивите за това предложение са във връзка с няколкократно изразени становища от Министерството на финансите по прилагането на Закона за публичните финанси, а именно цели се засилване на фискална консолидация, като в тази връзка Законът за публичните финанси предвижда, че администрирането и управлението на средствата от бюджетните организации се осъществява чрез техните бюджети, а не чрез фондове.
Оттук следват измененията в съответните глави и раздели на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, има ли изказвания по тази точка и така внесеното предложение? Госпожо Анкова, заповядайте.
ВЯРА АНКАВОА: Само искам да уточня, че Българската национална телевизия не е взимала становище по финализирането на решението и това, което нашият представител в групата ни информира, е, че това е просто видоизменяне на фонда, а не неговото елиминиране, за което ние сме абсолютно против преди обществена дискусия за финансирането на обществените медии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Господин Атанасов, заповядайте и Вие.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Ние сме дали положително становище по проекта, но използвам възможността да изразя съжалението си, че се връщаме назад. Да, този фонд не заработи, тъй като в 1998 г., когато се приемаше Законът за радиото и телевизията, се реши радио- и телевизионната такса, която не е висока, да се плаща на база на притежаването на електромер. Което беше страшно нелепо! И тогава съм направил сигурно сто изказвания в залата и в Комисията, че не може така да заработи фондът. И той не заработи. Но сега се премахва и законово възможността да има такъв фонд. Досега всяка година в Преходните на Закона за държавния бюджет се казваше, че от следващата година ще започне да работи фондът, сега вече го закриваме със закон. И ми се струва, че това е крачка назад към независимостта на обществените медии, защото тогава ние бяхме в едни предприсъединителни дебати, идваха експерти от Брюксел, от къде ли не, и ни казваха, че е много важно да няма пряка финансова зависимост на обществените медии и регулатора от държавата чрез бюджета. Това е било факт и досега – субсидията. Но някак си живееше надеждата, че в един добър момент ще дойде едно правителство на мнозинство, по-смело, а такова не се намери от 1998 г. насам, което да въведе тази радио- телевизионна такса или да намери друг начин да се пълни фонд „Радио и телевизия”. Така че това е моето съжаление, което изказвам днес пред Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, господин Атанасов. Професоре, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да Ви кажа честно, аз се раздвоих тук. Това, което каза Иво, аз съм подкрепял, един от радетелите бях именно да се състои този фонд. Години наред се опитвахме. Защото ако си спомняте, и ние все още казваме, че това е обществена телевизия. На каква база обществена? На базата на това, че обществото си поема разходите за телевизията. Тя си е държавна телевизия. Разбира се, че има намеци и за политическо влияние и т.н., това е факт.
Първоначално аз смятах да подкрепя този законопроект, който е някакво финансово решение, но това, че отрязва въобще мисълта за някакъв начин за допълнително финансиране, а факт е, че каквото и да говорим Националната телевизия и Националното радио, имат смешни минутки за реклама, откъдето може да влизат някакви средства. При по-добри програми, ще има по-голям пазар, но сега по този начин ние им отрязваме напълно надеждите. Макар че това не действа. Ние викахме експерти от Гърция, в Гърция е така – плащаш за телевизия върху електромера. Електричарите, още като бяха държавни структури, се дърпаха жестоко. Това е – гражданинът, който има телевизор, плаща чрез сметката си за ток. И това не сработи.
Сега не знам какво да предложа. Дали пък да не опитаме да има някакво ответно предложение. Защото вкараме ли го това, край! Всякакво следващо решение ще бъде в противоречие на този закон, който сега одобряваме. Не знам, аз съм доста разколебан, макар че твърдо бях за подкрепата, тъй като виждам, че това не функционира. Но от друга страна пък съвсем да отрежем всичко? И то не е плод само на думите на госпожа Анкова. Казвам, че съм готов, отворен за предложения, които специалистите могат да предложат, и да се опитаме да реализираме Закона за публичните финанси. Всичко е за тези публични финанси, оттам идва цялата работа.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Аз, колеги, ще си позволя също да изразя позиция, че това са два различни аспекта. От една страна, ако един механизъм е бил замислен добре като философия, но инструментите или практиката, с която работи, не води до необходимите резултати, тогава въпросът е можем ли да намерим по-добри инструменти той да работи. И тогава въпросът е как да променим модела на работа. Другият аспект вече просто дефинитивно затваря една законова възможност и връщането към нея и търсенето на някакви възможности практически ни поставя в ситуацията един път със закон да закриваме нещо, след това пет месеца по-късно да го откриваме.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Процедура. Уважаема госпожо председател, моята процедура се състои в следното. Преди малко ние единодушно по предложение на госпожа Вяра Анкова и с вашето утвърждаване приехме да се проведе една дискусия. Аз искам да предложа на днешното заседание да отложим вземането на това решение след задълбочената, както преди малко се договорихме, дискусия. Пак казвам, обществеността също трябва да бъде информирана достатъчно добре. Така че едно прибързано решение сега ще ни дискредитира за в бъдеще за вземане на решения, които всъщност ще дадат перспектива и някаква допълнителна форма на финансиране на обществените медии. Дали ние ще увеличим времето за реклама и т.н., това нека да бъде следствие от проведената дискусия, разговорите тук, за да можем да вземем действително едно мъдро решение. Сега това ще бъде на крак, бързо. Имаме бюджети, решаваме в момента доста сериозен проблем.
Затова процедурното ми предложение към всички колеги е днес да не вземаме решение по тази точка от дневния ред, а да разгледаме това, след като направим дискусията за телевизията. Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По подобие на това, което докторът предложи, аз исках да задам въпрос. Тъй като това е свързано с едно европейско изискване, дали има някакви срокове за приемането му?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не е обвързано със срокове, така че можете да вземете това решение.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако не е обвързано със срокове, тогава да го отложим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Други изказвания има ли, колеги? Господин Петров, заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Това, което предлага господин Иванов, е наистина най-разумното нещо, тъй като знаете големия спор, хората го нарекоха навремето „данък телевизия”, знаете каква е нашата народопсихология. Сега винетките, да им кажем и плащайте телевизията… Идеята ми е наистина след едно сериозно обществено обсъждане да се види дали обществото иска да плаща своя дан, за да има обществена телевизия или не иска, дали тя да се финансира от държавата или да се намери друга форма. Така че изцяло съм съгласен с господин Иванов.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Виждам накъде водите и че ще се отложи, което, разбира се, е Ваше право. Но все пак държа да подчертая, че всички са имали представители и всички са казали „да”. Сега малко изпадаме в една ситуация – вършим една работа шест месеца в Министерството на културата, дават си становище телевизията, Съветът за електронни медии, всички казват „да, така е”, след което изведнъж сега се оказва, че не е така. Казвам го, защото просто е хубаво друг път като правим нещо, да се синхронизираме някак си, защото нямаме толкова време за губене.
И второ, искам да подчертая, че тези фондове отпадат в цяла Европа, това е европейска политика. Те са някакъв фискален анахронизъм и в този смисъл, разбира се, Вие може да вземете всяко друго решение, няма никакъв проблем. Но трябва да го знаете това.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо председател, направих процедурно предложение, моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, благодаря Ви. Просто дадох думата на господин Банов, за да поясни само на този етап на дискусията къде се намираме. Иначе с цялото ми уважение, господин Иванов, направихте конкретно процедурно предложение, което формулираме по следния начин. Вашето предложение е да отложим гласуването по внесения законопроект за радиото и телевизията по точка втора от дневния ред.
Колеги, моля който подкрепя предложението, внесено от господин Иванов, за отлагане на решение по точка втора, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
Моля ви само да не забравите, че следващото редовно заседание на Комисията е насрочено за четвъртък. Имаме законопроекти по Закона за културното наследство.
Благодаря Ви още един път за днес. Приятна работа и приятна почивка на всички!

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова