Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
19/11/2015
    1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
    2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от н.п. Красимир Велчев и група народни представители на 08.07.2015 г.
    3. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
    На 19 ноември 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

    Д н е в е н р е д:

    1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
    2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от н.п. Красимир Велчев и група народни представители на 08.07.2015 г.
    3. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.

    Списък на присъствалите се прилага към протокола.

    Заседанието бе открито в 15,15 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

    * * *


    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
    Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    За – 10, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред е приет.
    От Министерството на културата тук е госпожа Бони Петрунова – заместник-министър, очакваме Милда Паунова – директор на дирекция; Людмила Харизанова, Христо Ганчев. От Министерството на вътрешните работи – Ангел Папалезов, главен инспектор, началник сектор „Културно-исторически ценности”. От Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси – Росица Иванова, секретар, Ахамид Дупакбашан – държавен експерт. Тук днес е и проф. Божидар Димитров, и заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов; тук е господин Тенчо Попов от Съюза на колекционерите. Представители на други институции и организации очакваме да се присъединят към нашето заседание.

    По първа точка - Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2015 г., предлагам госпожа Бони Петрунова да направи кратко пояснение от страна на вносителя, след което ще обсъдим с колегите предложението. Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми членове на Комисията по културата и медиите, уважаеми гости, колеги! Предполагам, че повечето от вас са запознати със смисъла на този законопроект, тъй като той беше предварително обсъждан в специално назначена комисия от експерти, тъй като касае много специфична тематика, след което беше подложен и на обществено обсъждане. Вече мина в две комисии, където буквално нямаше нито едно възражение по текста.
    Можем да го разделим законопроекта най-общо в две големи части. Първата част на предлагания законопроект това е въвеждане на разпоредбите в Директива 2014/60 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. Тази директива касае връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, както и във всички точки и параграфи на предложените промени, са съобразени с измененията на Регламента на Европейския съюз № 1024/2012 г. По-нататък за по-кратко ще го наричаме Директива 2014/60.
    Предложените промени обхващат процедурата по връщане на всички движими културни ценности национално богатство, както и такива, които са част от обществени или други колекции, както и такива, които са регистрирани като собственост на различни вероизповедания. Това налага да се премахнат изискванията културните ценности да съответстват на определени прагове, свързани с тяхната старинност, което досега съществуваше, или с парична стойност, за да подлежат на връщане.
    Няма да ви изчитам всички подробности от мотивите, тъй като се надявам, че сте се запознали с тях, за да не губим време. Общо взето може да се каже, че всички предложени промени в тази част са в полза на българската държава, с изключение на един допуснат от страна на Министерството на културата и по-точно лично от мен, да кажем, не е обърнато по-специално внимание на чл. 132, ал. 3, в която не е определен срокът, за който са незаконно изнесени тези културни ценности. В тази хипотеза влизат съответно всички културни ценности, които са открити по време на войните, знаете, тогава нещата са били други, които са станали част от колекцията, да кажем, на Националния исторически музей, на други музеи в страната. И тъй като в чл. 8 на Директива 2014/60 на Европейския парламент е казано така, че за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, във всички случаи производството за връщане на може да се образува, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на предмета от територията на отправилата искане държава членка.
    Моята молба към всички вас е, първо, да ми простите тази техническа грешка и второ, в § 3 на чл. 132, ал. 3 да се въведе това ограничение съгласно европейската директива за тези 30 години, което няма да посегне на нашите колекции, това, което сме придобили и което е вече изключително узаконено. Като един допълнителен аргумент ще подчертая, че голяма част от предметите, които са постъпили по този начин в нашите държавни колекции, в края на краищата произхождат от български земи.
    Втората част на същия законопроект въвежда една нова класификация за групови недвижими културни ценности,която е изключително наложителна, във връзка с опитите ни да разширим българските културните ценности, които са част от листата на ЮНЕСКО. Когато се опитахме да въведем Тракийските могили от Долината на царете, там изникна прецедент, тъй като те не са разположени на една обща територия, между тях има частни земи, те са с по-особен статут, така че беше наложено да предложим едно обобщение под наименованието „Серийни обекти на недвижимо културно наследство”. На мен самата това „серийни” малко отначало не ми допадаше, по-добре звучи на английски, но тези серийни обекти най-добре обхващат характеристиката. Представете си една група могили, могили некропол, които са разделени от други земи, но които по тази формулировка ще могат да влязат в листата на ЮНЕСКО или да бъдат обект на европейски проекти и други такива кандидатствания. Най-общо тези серийни обекти на тези обекти на недвижимото културно наследство се състоят от два или повече обекта, независимо от тяхното местоположение и обединени от ясни културни, времеви, социални или функционални връзки. Това е определението, което предлагаме за промяна.
    В същия проект за промяна се предлагат промени, свързани с процедурите по деклариране и предоставяне статут на недвижимите културни ценности, свързани с възможността актовете за деклариране, отказа за деклариране, предоставянето на статут и промените в статута да бъдат издавани от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Тази промяна цели да облекчим тази много, много тежка процедура, която, вярвайте ми, в момента силно затруднява общини и областни управи да кандидатства по различните – а тази година те са многобройни – европейски програми, с които средства може да се помогне за подобряване състоянието на тези културни паметници.
    Последната част на този законопроект предвижда изменение в чл. 150, който променя изискванията за притежаване на максимална образователно-квалификационна степен за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за терен на археологическо проучване. Предлага се лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър по археология” или образователно-квалификационна степен „магистър по архиометрия” след придобита бакалавърска степен по археология да имат право да кандидатстват за получаване на разрешение.
    Малко по-подробно ще се спра на това предложение, тъй като то беше и доста атакувано, включително бяха правени внушения, че тук се забранява участието в археологически разкопки. Няма такова нещо, става въпрос само за ръководителите на археологически разкопки. Затягаме режима, тъй като дълго време не се обсъждал този въпрос и в тази специалност, особено когато за нея имаше пари в някои отделни случаи, успяха да влязат хора, които са завършили история с география, история с физическо възпитание. Освен това има един – вероятно ви е известно – доста голям дисбаланс между начина, по който се определя тази дисциплина в различните университети. Защото първоначалната ни идея беше да вземем една обща схема от университетите и по нея да уточним специалността, която да дава право на един човек да извършва археологически проучвания. Тъй като това е, повярвайте ми, изключително отговорна дейност и се изучават специфични специалности, като археометрия, нумизматика, епиграфика и т.н., да не ги изброявам всичките, които не се изучават в другите такива специалности.
    Разбира се, при промяната на този закон, тоест затягане на изискванията към тези, които ще кандидатстват, само ще напомня, че това е една междуведомствена теренна комисия, която определя кой има право да получи разрешителни и кой – не, правим едно допълнение в Допълнителните и Заключителни разпоредби, където даваме една малка вратичка, за да може заварените случаи, тоест имаме колеги с над 30 години трудов стаж в тази област, които са пред пенсия, да могат да докажат и да придобият тези права. И във връзка с това се създава и един регистър на археолозите, който ще се води от Министерството на културата, в който регистър точно и ясно да бъдат прегледани тези изисквания към археолозите, имащи право да извършват разкопки, и това вече да не бъде по-нататък проблем на държавата.
    Ако съм пропуснала нещо, съм готова за въпроси.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Петрунова.
    Колеги, да обърна внимание, в началото на изложението на госпожа Петрунова тя насочи вниманието ни към това, че е допусната тази неточност в § 8, чл. 132,ал. 3. Пред вас е предложеният текст как да бъде изменен. Ние ще внесем това предложение. Мисля, че той е обмислен и изцяло съответства на общата ни нагласа за подкрепа. Така че, ако имате изказвания общо по представения законопроект, моля, заповядайте.
    Професор Димитров дава знак. Заповядайте.
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ценностите от територии, които сега са други държави, не са само от действията на специалните разузнавателни групи, създадени към щаба на действаща армия по искане на колегата Богдан Филов. Много бежанци от тези територии – правилно заместник-министър Бони Петрунова каза – те са създадени в българска етническа общност в територии, които са откъснати от България чрез Ньойския договор или Букурещкия мирен договор по-рано, в 1913 г. Стотиците хиляди бежанци естествено в много случаи са си взели иконите, църковната утвар, по които има надписи, че произхождат оттам, и други ценности, които сега смятаме за културно-исторически ценности. С течение на времето те са ги предавали на музеи, в последните години, когато хората обедняха, масово ги продават на музеите. И в резултат всичко това носи белезите, някой път и надпис от кое село са, от кое градче, Беломорска, Одринска Тракия, Егейска Македония, Вардарска Македония, Западните покрайнини, Северна Добружда. И ако бяхме приели точката такава, каквато беше в резултат на груба грешка, но щяхме да я приемем, ако не я бяхме забелязали, трябва всичко това да го връщаме. Става дума вече не за 722, колкото са прибрали Богдан Филов и колегите му, а за хиляди паметници на културата. Така че нека да не правим тази грешка и да приемем текст, какъвто сега е предложен. Апелирам за това. Благодаря.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Колеги, други изказвания? Виждам, че и господин Чобанов дава знак. Заповядайте.
    ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, дошъл съм от името на Сдружението на общините по други текстове, но тук ще взема отношение, тъй като по стечение на обстоятелствата представлявам държавата в ЮНЕСКО по Конвенцията 19/70, която касае именно този въпрос и е важно да подчертаем, че Конвенцията, която е ратифицирана от всички държави от Европейския съюз, съвсем разбираемо, и от много други държави прокарва един важен принцип, че задължителното връщане тече след датата на влизане на Конвенцията в сила, тоест от 1971 г. и преди тази дата - Конвенцията ясно прокарва този принцип – връщането е по желание на държавите по взаимна договорка. Тоест подкрепям напълно предложението, което колегите правят, защото този срок, който се дава, отговаря на принципите на Конвенцията и на заложените в нея способи за връщане на незаконно изнесени, преместени и т.н. културни ценности. Това исках да кажа.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов. Господин Попов, заповядайте. Ние получихме и становище от Съюза на колекционерите, но неговият главен секретар е тук, заповядайте.
    ТЕНЧО ПОПОВ: Вземам повод от думите на проф. Димитров и на господин Чобанов. Нашето становище във връзка с казаното от госпожа Бони Петрунова, ние бяхме притеснени от това, че няма давностен срок, който се предвижда в тази директива. Радвам се, той беше предложен. От друга страна, според нас трябва да бъде изрично записана в закона и начална дата, от която могат да бъдат отправени претенциите към държавата по конвенцията на ЮНЕСКО – това, което каза господин Чобанов. България между прочем е присъединена и към Конвенцията на ЮНЕСКО от 1972 г. мисля, че е присъединяването, България обаче е член и на Хагската конвенция от 1954 г., която е за защита на културни ценности при въоръжени конфликти – нещо, което изключва, актуално в момента с оглед и събитията в Ирак, Сирия, Афганистан.
    За съжаление в тези промени в закона тези две конвенции, по които ние сме членове, не се имплементират по неразбираеми за нас причини. Тоест използваният механизъм за връщане на ценности по претенция на страна членка на Европейския съюз трябва да бъде приложим и по повод на тези две конвенции, като се заложи начален срок на претенции след датите на присъединяване на България към двете конвенции, а по повод на Европейския съюз 30-годишната давност, която самата директива предлага. Между другото, преди две седмици излезе проектът на немския Закон за защита на културните ценности, който също е направен по изискването на тази директива. Той е изключително систематизиран, отменя всички възможно законодателни решения, действащи дотогава в немското законодателство, и създава единен закон. В него има § 52 и § 53, в които изрично се имплементират задълженията на Германия по повод на Хагската конвенция и конвенцията от ЮНЕСКО, като има изрични текстове, че тези претенции важат от датата на присъединяването на Германия към тези конвенции.
    Ние сме притеснени с оглед на изказаните претенции от Константинополския патриарх, публично изказани тези дни, защото подобни претенции могат да се основават и на Хагската конвенция, и на конвенцията на ЮНЕСКО. И затова нашето предложение е действително народното представителство да сложи срок на давност и начални срокове, от които могат да бъдат отправени претенции, така както предвижда регламентът на ЮНЕСКО, като тези срокове могат да бъдат датите на присъединяване на България към тези конвенции.
    И още нещо. Понеже законопроектът предвижда връщане на културни ценности национално богатство. Дотолкова доколкото в действащия български закон единна дефиниция и критерий за определяне на категорията национално богатство липсват, това ще създава редица противоречия в прилагането на закона. Нашият призив е, понеже в европейското законодателство действително вече се появиха такива дефиниции – пак ще ви върна към немския закон, който слага три много важни критерии за това какво е национално богатство, единият от които е предметът не само да бъде регистриран в публичен регистър на националното богатство, но да отговаря на два важни критерия, единият от които е да бъде от идентифициращо значение за немската култура, за да бъде означен като национално богатство. И втори критерий – и неговото отсъствие от масата на немската култура да бъде от решаващо значение за идентичността на тази немска култура.
    Аз разбирам, че сега това не може да бъде направено в рамките между първо и второ четене. Използвам случая да ви уведомя, че ние ще се опитаме да направим предложения за едни бъдещи промени в Закона за културното наследство, които ще позволят този закон действително да работи и да работи в интерес на България.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
    Колеги, други изказвания? Заповядайте, професоре.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понеже аз не познавам германския закон, тъй като той сега е приет. Аз съм участвал в повечето комисии по изработване на закон за културното наследство, някои хора тук знаят. Искам да кажа, че формулирането на текстове, които се занимават с идентифицирането и свързването с националната идентичност, е много трудно. И това, което прочете господин Попов е много интересно, обаче то също има една много широка рамка – отваря врата във всяко едно отношение. Колкото и германците да се стараят, това не може да се направи перфектно и да се очертае. Но искам само да кажа, че би могло на базата на техния закон да се опитаме да го нагодим да стане към нашите условия. Защото един паметник например как ще го определиш дали има важно значение или има решаващо значение, или има много голямо значение? Това не може да се определи от един поглед, това е много широко понятие и материята, която касае паметници на културата, тоест културни ценности, е най-трудната законодателна материя. Тук такива блъсканици са били тези десет години, така че трябва много да е внимава. Наистина този въпрос стои и трябва да го решаваме, без да гледаме какви политически пристрастия има.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, ние имаме удобството, че разполагаме вече с текста на закона. Ще направим необходимото той да бъде преведен, ще го предоставим и на Министерството на културата, ние ще се запознаем и ако има разумни предложения и концептуални като архитектура на закона, които можем да използваме, тъй като има обща нагласа, че този закон ще бъде променян, просто да се възползваме от това, което вече е факт от гледна точка на труда, инвестиран в него.
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Само двадесет секунди. Несъвместими са нещата в Германия и в България. В Германия от най-древни времена до наши дни са живели само германци. И те могат да определят кой паметник е от решаващо значение за германската култура. Тук са живели траки, праисторически хора, които не ги знаем какви са, после траки, после гърци, после римляни, после византийци и чак най-накрая идваме ние, че по едно време се примесват и разни ислямци – турци и други подобни джихадисти. Така че ние не можем да определим един паметник, примерно излиза глава на Император Гордиан онзи ден излезе, донесоха я в музея, решаваща ли е за българската култура? Не е. За европейската – да. За европейското и световно културно наследство. Защото Рим е световна цивилизация. Така че да не се притесняваме толкова.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Петрунова, заповядайте преди да обобщим по тази точка.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Ако ми позволите, само едно изречение, защото започна да прилича на научен съвет. С всички, които се изказаха в посока, че трябва да се търси формулировка на понятието „национално богатство”, съм абсолютно съгласна. Ние сме си говорили за това, че законът искане пипане и в някои други неща. Наистина е много трудно, напълно съм съгласна с проф. Станилов и с проф. Димитров, но не е невъзможно. След като съумяхме да направим класификация на археологическите паметници, за да може да се кандидатства за тях кой е от национално значение, кой е от местно значение, иновативни технологии и т.н., мисля, че като се съберем – и аз поемам този ангажимент – да направим една група от експерти, които да поработят и то веднага в тази посока, за да не се получат конфликти точно когато започнат да се искат тези паметници след въвеждането на тази част на закона.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Други изказвания, колеги, по първа точка от дневния ред? Заповядайте, професоре.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Още нещо да кажа за тези формулировки по отношение на даването на разрешенията, може би трябва да се вмъкне един текст в Допълнителните разпоредби и да се каже, че в понятието „заварено положение” прилагаме следните категории. Защото на практика отпред стои този текст, той веднага улавя вниманието, а долу под него има още един текст и след това има „или” и се изброяват останалите допълнителни изисквания. Там може да стигнем до съдебни дела, ще има претенции – един получил два пъти открит лист има право веднага, защото се казва „или е получил преди…” И като му откаже Теренният съвет, той отива в съда и няма къде да ходиш. Аз лично, след 45 години практика в археологията, в момента съм най-възрастният професор в Археологическия институт и с най-голям стаж, нямам право по вашия закон да правя разкопки. Отнема ми се това право, защото съм завършил Висш педагогически институт. Аз ще го погледна за второ четене, може да се изчисти нещо.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Така или иначе, колеги, стана ясно, че към внесения законопроект имаме готовност да внесем допълнителните предложения, които касаят § 8 и чл. 132, ал. 3. Може да има още някои фини детайли, които да бъдат също предложени от нас в тази процедура.
    Разбирам, че други изказвания по първа точка няма. Закривам дискусията и преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство №502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.
    Моля, който е „за”, да гласува.
    За – 14, против и въздържали се – няма.
    Благодаря ви.
    Преминаваме към втора точка от дневния ред. Давам думата на господин Красимир Велчев да представи законопроекта. Становищата по законопроекта са на нашата уеб страница, изпратени са ви, така че господин Велчев направо по същество да представи законопроекта. Заповядайте, господин Велчев.

    Точка втора - Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители на 08.07.2015 г.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Бих искал да дадете думата на експертите, на специалистите, защото това е тема, която също е важна и трябва да се представи от хора, които са компетентни и знаят за проблемите.
    Настоящата формулировка на чл. 14, ал.1, т. 13, буква „б” от Закона за културното наследство разширява недопустимо приложното поле на закона по отношение на обекти, които нямат статут на културна ценност. Ограничава се компетентността на местните власти в разрез с основни принципи на местното самоуправление, разширява се отговорността на министъра на културата по отношение на зони и територии, които не попадат в кръга на неговата обща и конкретна отговорност. Предлаганата редакция решава тези проблеми.
    Няма да ги чета по-нататък, вие сте чели мотивите. Предлагам да дадете думата на експерти да вземат отношение, да кажат тяхното мнение.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Господин Чобанов, заповядайте.
    ТОДОР ЧОБАНОВ: От името на Сдружението на общините, сдружението изразява своята принципна подкрепа за тези предложения, които действително ни водят в добрата посока с една ясна философия на децентрализация. Сдружението категорично подчертава, че културата е една от сферите, в която България все още не е извършила сериозни действия за децентрализация, за овластяване на местните власти да взимат важни решения за съдбата на техните обекти, за развитие на културния туризъм. Разбира се, има нужда от някои редакции, но мога да заявя категорично, че за нас е необходимо, Сдружението настоява, във всеки един от така наречените фондови региони, които са шест, да има поне по една община, която да получи подобни права, за да може да облекчим гражданите и нас самите като местни власти в нашата ежедневна работа.
    Вариантът с градовете с териториално планиране също не е лош, но мнението на кметовете, с които водихме дълги консултации, е, че по-добрият вариант е в шестте региона.
    За да не бъдем голословни в нашето искане и настояване, ще дам само няколко примера за проблемите, които местната власт среща в работата по такива преписки. Подчертавам, с огромно уважение към колегите от Министерството на културата и техните структури, с огромен респект към тяхната експертна работа, но с една голяма загриженост за скоростта и качеството, с което се обработват преписките. За да няма обидени, няма да казвам имена на общини. Община Хикс в конкретен регион с голям туризъм, шест месеца чака приемателна комисия, 6 млн. лева европейски проект са застрашени на практика от загубване, защото някой не може да се организира по веригата и да им изпрати представители, за да си отчетат проекта и да извършат всички необходими административни действия. Голяма община в Северна България с много културно наследство, която съобщава за около 500 забавени преписки на граждани, от които има, разбира се, и преписки, които касаят важни зони за развитието на тази община.
    В този смисъл, без да навлизам в повече детайли, мисля, че разбирате за какъв вид проблеми става въпрос – европейски програми и проекти, ключови обекти за развитието на културния туризъм, смятам, че всички тези аргументи ясно ни водят към необходимостта от това общините да бъдат в по-голяма степен овластени да взимат решения, но в случая – подчертавам! – не вместо министъра, а да дават становища. Тоест нашето желание е тези шест центъра или колкото се създадат, да дават становища, които след това, разбира се, министърът да утвърждава. Смятам, че това е един баланс, който гарантира гласа на местната общност пред самия министър като орган на централната власт. Между другото, самият закон, както е разписан, точно по подобен начин разписва редица процедури, свързани например с тези сгради, които имат нужда от аварийни действия. Подобна смесена комисия вече е разписана, а в София тя функционира, имаме доста наложени глоби. Така че, убеден съм, един подобен подход в сътрудничество между местната и националната власт би решил много от тези проблеми, за които говорим.
    Ще завърша с това, смятаме, че ние до категория местно значение, тоест това са 95% от случаите може би, можем да даваме становища, разполагаме с капацитет. Големите областни центрове имат дирекции, в които работят множество експерти, даже много от тях са извадили и съответните разрешения от регистъра на Министерството на културата да се занимават с такива дейности, така че местната власт има капацитет да се занимава с голяма част от случаите. Много се надяваме това предложение да намери развитие и между четенията, разбира се, да ни поканите за някои корекции на предложените текстове. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов. Професор Димитров, Вие също сте тук в подкрепа на това предложение. Заповядайте да изразите и вашата позиция.
    БОЖИДАР ДИМИРТОВ: И то много горещо съм в подкрепа на предложението, дори се блазня, че участието ми в дискусията, която се разгърна преди няколко години и още продължава, е довело авторите на проекта (аз не съм автор на проекта) до тези идеи. Тоест, че съм повлиял по известен начин на тяхното мислене. Наистина това ако стане, ще улесни много работата по – да го наречем – реставрацията, възстановяване на паметниците на културното-историческо наследство, която сега недопустимо се забавя. И поради ограничения капацитет на оторизираната институция – НИНКН ли се казваше или НИПК – или поради това, че голяма част от работещите там хора (не ме е срам да го кажа) са деквалифицирани. Те по закон не можеха да се занимават с проекти, не са правили проекти от десетилетия и когато чуят „не работи работата”, само разглеждат чужди работи и естествено се деквалифицират.
    Господин Чобанов беше много мек – шест месеца било голямо забавяне. Господин Чобанов, аз знам случаи шест години в Търново за една къща. И тя се срути преди проектът й да бъде разгледан – не говоря дали щеше да бъде одобрен или не. Учудвам се, че хората в големите областни центрове не са знаели скритата корупционна тарифа, която и аз, и ти знаем, и всички, които присъстват тук. Тя е публична тайна – върви от 5000 до 20 000 евро. Надявам се, ако не спре корупцията в тази област, поне силно ще се ограничи, няма да я премахва, човек ще минава с една бутилка уиски и кутия бонбони. Ако работата се разхвърли, тя при всички случаи трябва да става по-бързо. Затова много горещо приемам проекта и ако имах възможност, щях да гласувам с две ръце за проекта.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров. Заповядайте, господин Велчев.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам само да допълня, защото и господин Чобанов, и проф. Димитров, уважаваните от мен специалисти, експерти, за мен много добри, искам да допълня само, че аз като народен представител, който се срещам ежедневно с наши избиратели, да допълня това, че има хора, както каза и господин Димитров, които чакат години наред. Вие чухте господин Чобанов за какви преписки става дума и то в общини за обекти, които не са на физически лица. А си представете всички останали граждани – иска да си смени дограмата или иска да си смени керемидите, или както имах случай в Габрово, църквата в центъра, която също е паметник на културата, отчето дойде лично да ме помоли, че десет месеца чака, за да си ремонтира покрива със същите керемиди, без да изменя нищо, защото стенописите вече се развалят. И никой не взима никакво отношение. Трябваше да занимавам и министър Рашидов с този въпрос да се помогне на тази църква. И въпреки помощта четири месеца след това се издаде разрешение да си ремонтираш покрива!
    Мисля, че ние не трябва да стоим бездушни, безучастни и на това нещо трябва да се сложи край. Затова и като вносител предлагам промяна за мълчаливо съгласие. Знам, че никой не е съгласен с това, но както каза господин Попов, не да преместим от едното място на другото от една група хора други да взимат пари. Дали ще е три месеца или повече, това между първо и второ четене трябва да го обсъдим. В подкрепа на това, което сме написали тук, ще ви кажа, че Реформаторският блок са внесли законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, в който изрично в § 15 те наблягат на това нещо. Чета в техните мотиви какво пише: „Една от важните промени в Кодекса е подробната уредба на института за мълчаливо съгласие. Това изменение улеснява законодателя при въвеждането на този институт в специалните закони и създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите случаи. Мълчаливото съгласие, инструмент, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията.” Не споменават за корупцията, но проф. Димитров го спомена, ние ако искаме наистина да се намали, защото с корупцията не можем да се преборим, никъде не са се преборили с корупция и с престъпност, но ако искаме да се вкара в някакви нормални граници, мисля, че това е верният път, по който вървим. И се радвам, че ние като вносители сме го направили дори преди Реформаторският блок да иска да промени Административно-процесуалния кодекс, което е в унисон с това, което говорим. Благодаря ви.
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ще ми разрешите ли, преди да изляза да изпуша една цигара, да ви кажа, че корупцията в Созопол, родния ми град, по време на комунизма и то към края дори, за построяване на балкон, където не е имало балкон, на стара къща, беше пет пушени паламуда.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Петрунова, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Предполагам, че членовете на Комисията са се запознали със становището на Министерството на културата, затова няма да го чета цялото. Ще обърна внимание само на две неща.
    Първо. Поздравявам господин Велчев и колегите, които са се подписали, за внесеното предложение, защото той сложи пръст в раната. За съжаление не всичко ще приключи с приемането на този закон, тъй като корените на злото са доста по-дълбоки. Там е създаден един административен Франкенщайн, който, повярвайте ми, трябва да бъде довършена тази процедура. Започната е от някои хирурзи, да ги наречем, на не е довършена тази процедура. И тогава наистина ще може да се приключи. Така че присъединявам се към мнението на останалите, че подкрепяме това да бъдат създадени такива структури към общините, те да работят в посока на това да се облекчи процедурата, да бъдат бързо издавани такива становища, които обаче отново – подкрепям господин Чобанов – трябва да бъдат подписвани на едно място. Защото каквото и да си говорим, цялото зло не е единствено и само в НИНКН. Има кметове, които са готови при разтваряне широко вратите на закона, моментално и автоматично да прескочат всички възбрани и там пък да изпаднем в една друга ситуация – да започнат да се нарушават паметници, да се създават прецеденти и т.н. Тоест ние трябва да обмислим всички възможности. Ето защо Министерството на културата и аз в лично качество не ми допада идеята за мълчаливото съгласие. Ще ви кажа един прецедент, който имаме вече по този повод. Този принцип е бил използван, когато се чака съгласието за терминала в Несебър. Там е поставен срок от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията към Министерството на културата за срок от три дни да се даде становище. Становището не е дадено, това не е от безотговорност, тъй като срокът за даване на такова становище е две седмици. След което проектът е приет, започнато е това нещо, в резултат на което – няма да ви разказвам цялата история, някои от вас може би я знаят – в момента Несебър отново е заплашен от изваждане от листата на ЮНЕСКО. И даже в момента ние за да можем да защитим това той все пак да остане като паметник на културата заради този терминал, сме принудени да платим едни пет хиляди евро за експерт от ЮНЕСКО, който идва да направи експертиза и препоръки, което ми е даже обидно, повярвайте ми, към българската държава как ние да се грижим за нашите паметници. А това е поради ненавременната реакция на един кмет, поради неизчакването на едно становище и поради избързването на един бизнесмен.
    Така че нека да сложим тази предохранителна мярка. Разбира се, не за да защитаваме корупцията, не за да защитаваме чиновническото безхаберие, а да сложим все пак една бариера пред недобросъвестни хора от другата страна. Това е моята препоръка.
    Аз пак мисля, че много смислени неща има в този законопроект, но искрената ми препоръка е между двете четения просто да се огледат някои текстове и ако е възможно да се изпипат детайлите на механизма на тези неща, което само ще помогне. Аз най-добре разбирам и господин Велчев, и проф. Божидар Димитров, защото в момента всичко това ми тежи на главата. Тези съгласувателни процедури са един кошмар, повярвайте ми! Аз нямам право да накажа никого от НИПК. Да забави дори шест месеца, нямам механизъм, с който да го накажа. Въпреки това опитваме да направим някои неща, но сега не е тази тема. Така че, това е нашето мнение.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Професор Станилов, заповядайте.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще се хвана за последните думи на заместник-министърката. Първо ще кажа, че един от „хирурзите”, който беше много мераклия да се справи с тази задача, го махната от министерството може би по тази причина, той седи отсреща на масата. Сегашният министър няма склонност да прави подобни реформи и да предлага каквото и да било за НИПК, не знам по какви причини. Питал съм го, нищо не ми е казал.
    Мисля, че този закон няма да задейства, без да се реформира НИПК/НИНКН или не се превърне в държавна агенция към Министерския съвет или към Министерството на културата, няма значение, за да може, както спомена Бони Петрунова, да може да носят някаква отговорност. Те сега са някакво свободно пространство. Но корените на злото са още в 60-те години, когато този институт беше създаден, единственият пазарен институт в социалистическа, комунистическа България, беше той. Те получаваха, те излизаха на пазара с предложения, конкурси, печелеха конкурса и след това изчисляваха печалби. На базата знаете ли на какво? На вложени строителни материали при консервация и реставрация на паметниците, което беше смешно. И това нещо продължи, никой не обърна внимание. Между другото, няколко души тук знаят, че те си унищожиха архива и това беше нарочно, той беше и разпродаден на иманяри. Те унищожиха огромната фототека. И никой за нищо не носи отговорност. Мисля, че е крайно време Министерството на културата, може би и с помощта на заместник-кмета по културата на София, да направят някаква смесена комисия, която да предложи преструктуриране на този институт и получаването му на друг статут. Това, което тук ще се приеме, няма да се приеме и т.н., много неща ще се поправят, просто без това няма да работи, а ще доведе до нови колизии, които ние няма да може да решим. Пак ще ви кажа, че тази материя е най-сложното нещо, с което аз съм се сблъсквал в Народното събрание, по-сложно е даже от знаменития Закон за академичното развитие.
    Аз ще поискам срок между първо и второ четене три седмици, за да можем нещо да направим с малки корекции в единия закон и с по-големи корекции в другия закон. Това е, което имам да кажа. Но без преструктуриране няма да стане и без тези неща внимателно да се изпипат, пак няма да стане. Защото принципът на мълчаливото съгласие тук е много късо. Аз съм подписал законопроекта на Красимир Велчев, той ме убеди да го подпиша и моят опит ми подсказа, че трябва да се направи нещо. Но двете седмици са много малко. Мисля, че Министерството на културата по-добре може да прецени срока и трябва да приемем това, което те ни предложат. Въпросът е, че накрая все пак министърът подписва. Тези хора, които ще внесат това, не носят отговорността, министърът ще носи отговорност. В текста срокът за мълчаливото съгласие изглежда, че е мълчаливо съгласие и хоп, веднага този започва да си ремонтира балкона, онзи маже, трети слага дограми. Не, не е така. Министърът подписва и тогава се преминава към изпълнение. Ако министърът не подпише, няма къде да ходят. Това е положението. Тоест ние прехвърляме отговорността на гърба на министъра, по-скоро на ресорния заместник-министър, който сигурно ще бъде оторизиран да подписва тези документи. Това е някаква стъпка напред.
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Нека да запишем и ресорния заместник-министър.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, както в онзи закон. Аз говоря какво би трябвало да се направи, иначе няма смисъл да го внасяме. Тук всички носим отговорност.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Реплика от госпожа Петрунова.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Принудена съм да реагирам, тъй като аз съм наясно, че на опозицията това й е работата – да ни рита по кокълчетата, за да вървим по-бързо. Но трябва да внеса някои ясноти. В никакъв случай няма бездействие по този въпрос, напротив, точно преди да стане ясно, че министърът е болен, беше възложил подготовка на план за промяна. Аз проведох много разговори по тази линия с много хора – д-р Чобанов може да потвърди – имам готов проект, не казвам, че той е съвършен в никакъв случай, но все пак някаква идея за промяна по отношение на НИНКН, така че това рано или късно щеше да се постави пред Комисията, особено като дойдем на контрол. Но просто се забавиха нещата.
    Аз съм съгласна тук с това, че това е наистина една първа, много добра стъпка и трябва в тази посока да се върви.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Госпожо Бояджиева, заповядайте.
    МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги народни представители, уважаеми гости! Без съмнение предложеният ни законопроект поставя на обсъждане един от много тежките въпроси по отношение на опазването на нашето културно наследство и вече бяха дадени достатъчно примери в негативен порядък за това какви забавяния, какви трудности е имало в тази посока. Прочитайки обаче подробно становищата, които са ни предложени – на Министерството на културата, на Националния институт за недвижимо културно наследство, на Националното сдружение на общините, на ИКОМОС, на форум „Културно наследство”, което е подписано от представителите на 41 нестопански организации, професионални, творчески съюзи, отделни експерти в сферата на културното наследство, мисля, че на този етап поне за нас, представителите на БСП-Лява България в Комисията по културата и медиите , остава безпокойството, че направените предложения наистина имат нужда от допълнително обсъждане и евентуално и доработване на идеите преди да влезе законопроектът за обсъждане в пленарната зала.
    Аз искам да обърна внимание на това, че в днешното заседание на Комисията ние вече разполагаме и със становището на Министерството на финансите по този законопроект и благодаря на нашия председател госпожа Карастоянова, че тя поиска това становище, тъй като според мен то беше много важно по този законопроект, защото в случая става дума за децентрализация на компетенции, които в много общини ще са свързани с наличието на подготвени кадри, а също така и с тяхното финансово обезпечаване, което надали е възможно. Разбира се, ние чухме тук сега и варианта, който господин Чобанов предлага, това да стане в една голяма община на територията на районите за планиране.
    По принцип ние подкрепяме стремежа за максималното рационализиране на пътя за съгласуване, регистрация, контрол и налагане, ако е необходимо, на санкции в изпълнение на Закона за културното наследство, но предложените изменения и допълнения имат елементи и на разминаване с основополагащия принцип в Конституцията за разделението на властите, щом министърът трябва да постави подпис под експертната заповед, създавана евентуално не от експертното становище на националния специализиран орган, а от назначени от различните кметове експертни комисии – това, което се коментира в чл. 17, създадената нова т. 3, което за нас е тревожно от гледна точка на квалификацията на тези хора и достатъчно компетентна информация, с която те биха могли да разполагат.
    В чл. 84, ал. 2 се предлага поставяне на знак за равенство при правата на експертите на Националния институт и общинските структури преди подписа на министъра, като се предлага прибавяне на текст „или на специализираните звена по чл. 17, ал. 1, т. 3”. Тук тревогата ни е от възможните прояви на местен лобизъм, зависимост понякога и на местните власти от временни настроения, от едни или други местни интереси за предлагане на едно или друго съображение при изготвянето на становището.
    Вече казах, че в това становище от Министерството на финансите се коментира въпросът за финансиране на тези евентуално бройки в общинските администрации, тоест тук също възниква въпросът за изграждането на тези общински специализирани звена от наличната и без това съкратена численост на общинската администрация и намаления бюджет за общините, в случая в нашето направление за култура. В този смисъл доколко има сигурност евентуално в реализирането на тези идея.
    Предложено ни е съгласно § 1, чл. 14, ал. 1, т. 13, министърът на културата да съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално декоративни структури и елементи на публични пространства в урбанизирани извънселищни територии със статут на културна ценност, както и тяхното премахване. Тук ние не виждаме как ще се съкрати този път на съгласуване, след като процедурата не може да бъде отменена пак по принципа на разделението на властите, особено когато става дума за недвижими културни ценности в случая с национално значение.
    И накрая, предложението в § 3, чл. 84, ал. 7 – липсата на писмено становище и в заверка в срок по ал. 1, да се счита за мълчаливо съгласие. Този въпрос вече беше коментиран в предишни изказвания. Според нас това води до възможност – извинете за силната дума, но не изключваме и случаи на самоуправство или умишлено забавяне на отговорите, което може да доведе до безвъзвратни загуби на паметници на културата от местно и национално значение. Ясно е, че в такава деликатна и изключително важна сфера ако нещо бъде нарушено или разрушено, няма възстановяване.
    Ние, смятаме, разбира се, тук става дума все пак за първо четене, но смятаме, че би било важно в по-нататъшното обсъждане по аналогия с чл. 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, текстът в § 3, чл. 84, ал. 7, евентуално да се синхронизира така: При липса на писмено становище и заверка в срока по ал. 1 да не се прилагат правилата на мълчаливото съгласие. Такъв текст има и в други български закони.
    Това са нашите съображения. Съжалявам, че другите двама наши колеги нямат възможност да участват в заседание. На този етап ние ще се въздържим от подкрепа на предложения законопроект на първо четене. Благодаря ви.
    КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли кратка реплика по изказването на колежката? Аз много Ви благодаря, рядко се среща опозицията да е загрижена за разходната част на бюджета и казвате, че най-важното становище е на Министерството на финансите. Днес говорих с министъра на финансите, явно тук има някаква умишлена заблуда според мен – не упреквам Вас, но и Вас са Ви заблудили – защото в § 2, чл. 17, ал. 1, точката, която създаваме, цитирам: Създават в общините с териториално деление специализирани звена от наличната численост на общинската администрация, които се състоят най-малко от три лица, отговарящи на изискванията. Значи изобщо нито товарим бюджета, нито ще има допълнителни разходи. Ние като вносители сме го предвидили и сме го съгласували. Искаме, ако може и д-р Чобанов да каже, защото той говори от името на общините, ние сме го съгласували с общините и относно компетентността, за която Вие говорите. Затова нека и д-р Чобанов да вземе отношение или проф. Димитров да каже, но не случайно сме го написали така. Тук няма никакви допълнителни разходи, има достатъчно капацитет в общините, достатъчно архитекти и не смятам, че там са най-добрите десет човека в България, които могат да взимат решение. И то, забележете, ние не случайно говорим тук само за паметници на културата от регионално значение, от местно значение. Но ако искате сега да ме убедите, че тези десет човека в НИНКН са много по-добре запознати с тези паметници, отколкото на места хора компетентни, с необходимия стаж.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: За реплика – госпожа Бояджиева.
    МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Велчев, аз в моето изказване нито съм надценила, нито подценила едно или друго становище. Посочих, че ние получихме становището на Министерството на финансите последно, то беше по искане на нашия председател. В този смисъл това е информация, която ние получаваме последна след всички други. Мисля, че са важни всички мнения при такъв законопроект. Но аз смятам, че този който е прочел и становището на Министерството на финансите, бих казал, то е твърде предпазливо. Така че, при оценката на такъв важен законопроект мисля, че в случая е важно да посочим не само от гледна точка, разбира се, на финансовите възможности, на наличната численост, на експертността на хората, които ще работят по вашето предложение. В случая исках да посоча, че не надценявам, напротив, смятам за много важни включително и становищата, за които казах – форум „Културно наследство”, ИКОМОС, и на държавните институции, които ни бяха предложени още в самото начало. Благодаря.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Иванов има думата.
    ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Петрунова, колеги, гости! Аз съм подписал този законопроект и съм го подписал най-вече изхождайки в случая от региона, който представлявам, това е Велико Търново. Там има 650 мисля обекта, които са паметници на културата, и това, което се случва, е, че забавянето на даването на разрешения, защото аз съм говорил и с местната власт, и с частни собственици на такива обекти, забавянето с идеята да се придържаме към, как да кажа, към оригинала, към това, което е автентично, всъщност води до това, че просто тези паметници на културата изчезват. Във Велико Търново има множество сгради, които в голяма степен са опасни за пешеходци, за автомобили и т.н. Тоест самият законопроект в голяма степен е, ако щете, и институцията на мълчаливото съгласие, са сякаш съгласие и такъв, да го наречем, спасителен вариант и инструмент, който казва: НИНКН всъщност не работи ефективно. И съм съгласен с тезата, че там действително трябва да се правят някакви реформи и те са необходими, но докато те се направят, ние трябва да предложим един малко по-ефективен инструмент за това целият този процес, образно казано, да се отпуши.
    Разбира се, децентрализацията, защото това е форма на децентрализация, крие своите рискове и те действително най-вероятно са казани от колегите – снижаване на експертиза, може би донякъде самоуправство, може би някакви финансови проблеми, но така или иначе, понякога просто трябва да се вземат такива решения, такива мерки, за да може цялата система да се отпуши. Най-вероятно между първо и второ четене ще бъдат направени предложения. Разбрах, че господин Чобанов е направил предложение за донякъде регионализация, навярно и други предложения, но като цяло от Реформаторския блок ще подкрепим, защото сега обсъждаме, как да кажа, по принцип законопроекта, неговата философия, предложението аз промяна. Защото действително отнякъде трябва системата да бъде, образно казано, подпряна, за да може по някакъв начин да се тръгне да се реформира тази институция. Благодаря.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Петрунова, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Напълно съм съгласна с всички мнения за това, което трябва да става с НИНКН. Знаете ли, то на мен ми прилича на една стара сграда, която никой не смее да побутне, може би на тази сграда с ягодите. Нито искат да направят конструкцията така че да не падне, нито смеят да разрешат да я ремонтираме. Но друго исках да кажа.
    Исках само да ви помоля за едно уточнение, според мен суперважно. Става въпрос за форум „Културно наследство”. И това уточнение не идва от това, че те защитават яростно Института за паметниците на културата, а идва по повод на това, че Министерството на културата обръща внимание на всички сигнали, които се изпращат до нас. Работим много добре с неправителствени организации, каним ги в различни формати, комисии и т.н. И когато получихме от тях няколко писма, аз лично им изпратих писмо, в което помолих все пак да ми дадат оригиналните подписи, защото става въпрос за Асоциация на българските археолози, получих коренно различно становище от Съюза на архитектите примерно, които се твърди, че са членове на този форум. И трябва да ви предупредя, че не получих такъв документ. Затова просто внимавайте при вземане под внимание, не знам колко души стоят зад този форум – дали са трима или тридесет и трима, но нямам официален документ, който да потвърждава участието на тези изтъкнати организации, сдружения и т.н., с които те твърдят, че комуникират.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Професоре, заповядайте вие, след което господин Чобанов.
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да, той ми отстъпи правото си. Просто искам да кажа по повод на това къде е експертността. Експертността е извън Националния институт за паметници на културата или както сега се нарича. Казвам ви го искрено и честно. По принцип на тях им е забранено – аз го казах, но може би не стана много ясно – по принцип, по закон на тях им е забранено да правят проекти. Проектите ги правят архитектите, които са навън. Там лицата, които стоят, не са дори десет, а шест-седем архитекти, не са правили проекти от 20-30 години. Правят ги големи архитекти, които са навън. И ще кажа няколко имена. Примерно във Велико Търново, понеже тук се обади депутат от Велико Търново, Пламен Цанев. Той е много добър, има десетки реализации. Професор Юли Фърков – има десетки реализации по цялата страна. И така нататък, и така нататък. Тези хора спокойно могат да влязат в тези комисии и да извършат това. Те при това живеят до паметниците, познават ги отлично, за разлика от хората в НИПК, които поради липса на средства – признавам, този институт буквално при поредните съкращения беше свит до невъзможност. Така че нека страхът ви от компетентността изчезне.
    Що се отнася до цитирания от вас ИКОМОС, това е неправителствена организация, това е частна организация. Ако погледнете какви хора, когато казват 700-800 експерти, погледнете ги какви са експертите. Експерт по това наследство е Гого Лозанов, той се е подписал, Лили Маринкова, писателят Недялко Йорданов. Те са велики хора може би в своята област, но защо са съставили те такива НПО, общо 53, които са влезли в ИКОМОС, не знам. Понякога и спекулират. Ето сега чувам за първи път, че много от организациите, които са влезли там, казват: ние не сме подписвали под такова нещо. И най-вероятно е така, като знам кой го управлява. Не искам да използвам лоши думи, хората почнаха да се смеят. Моля ви, наистина, бил съм във вашата партия, недейте сега заради едната опозиционност да гласувате „против”. Наистина ще отпушим, както каза Вашият колега от Търново, наистина ще отпушим системата. Във Велико Търново падна тази сграда, която шест години чака, нали? Частна сграда. Шест години, не шест месеца, шест години чака една най-обикновена къща. Ама в Янтра няма паламуди и няма как да ги подкупят.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Аз ви призовавам да вървим към заключение на тази дискусия, защото вносителят господин Велчев ще трябва да влезе и в Регионалната комисия да си защити законопроекта. И очевидно ние нямаме за цел това заседание да кажем всичко, което имаме намерение да кажем в предложенията между първо и второ четене.
    Госпожа Бояджиева и може би последни думи от господин Чобанов, ако има нещо съществено да добави.
    МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, няма да влизам в дискусия. С цялото ми уважение към проф. Димитров, искам да кажа, че аз мисля, че изложихме аргументи. Не става дума да гласуваме „против”, ние имаме определени резерви и притеснения и те бяха ясно казани. Смятам, че това че сме се запознали с всички мнения и становища, нито фаворизираме, нито пък подценяваме някои. В нашата комисия мисля, че сме се отнасяли винаги с уважение и към позициите на държавните институции, но и на творците и на неправителствените организации. Искам да ви кажа, че аз лично познавам арх. Пламен Цанев, с изключително уважение към неговия творчески потенциал, с това, което е направил за Велико Търново. Тук ставаше дума, когато коментираме, не за творците, а за експертите. Ставаше дума все пак за хора, които ще са в общинските администрации. Мисля, че е важно, когато водим този диалог, той да се базира на аргументи.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Чобанов.
    ТОДОР ЧОБАНОВ: Изключително синтезирано по повод коментарите за финансите и капацитета на общините, но преди да ги направя, искам да подчертая, че ние по същество запазваме философията на сегашната процедура, ако тръгнем по този път. Защо? Защото и сега една процедура върви в обвързана компетентност между държавата и общината. Последният административен акт, те юристите знаят, на такава преписка – разрешението за строеж, не съгласуването от министъра на културата. Тоест ние и де факто сме в ситуация на обвързана компетентност между националната и местната власт. Ние по същество не променяме тази ситуация, просто добавяме още една писта, по която да могат да се генерират тези междинни документи. Защото тези експертни становища са вид междинно съгласуване, междинен документ, който е важен за осъществяване на процедурата и достигане до нейния окончателен етап. И това е разрешението за строеж. Тук отново отговорността се носи винаги и изцяло от съответните местни власти.
    По отношение на въпроса за финансите, смея да опровергая това мнение, което се чува, защото в големите общини – тук говорим само за най-големите български общини: София, Пловдив, Бургас, Варна, това са общини (държа да бъдем коректни към фактите), с много по-големи специализирани администрации от НИНКН. Просто погледнете само нашето направление „Архитектура и градоустройство” са над сто човека. Там има няколко човека, които са вече в регистъра на регистъра на Министерството на културата по чл. 164, ал. 2. Тоест ние и експертно отговаряме на условията на закона, за да може да се изготвят такива становища. Големите общини в България разполагат и с финансовия, и с експертния капацитет до категория местно значение – държа да подчертая – да изработват такива становища. Нямаме никакви претенции да разбираме от национални въпроси като археология, опазване на големите археологически резервати – това си е стриктно задача на Министерството на културата и на института, който несъмнено трябва да се реформира, но това не означава, че той не може да бъде полезен и ефективен, ако попадне в един добър модел на работа.
    Така че ние поддържаме тази философия и смятам, че между четенията заедно можем да изработим най-добрия вариант за тези промени.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Закриваме тази дискусия. Колеги, само искам да ви обърна внимание, че тъй като гледаме законопроекта заедно с този на Министерския съвет, а той е по европейска директива и имаме срокове, заради които трябва да се работи по-бързо по тези предложения, мисля, че не може да си позволим три седмици срок между четенията. Затова ви моля по-бързичко да се направят предложенията, за да може да влезе в залата и ние да не сме причина за наказателни глоби по първия законопроект на Министерския съвет, ако не бъде приет навреме.
    Колеги, дискусията е закрита. Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 година.
    Колеги, моля който е „за”, да гласува.
    За – 12, против- няма, въздържали се – 3.
    Благодаря ви.
    Господин Велчев, благодаря на Вас и на подкрепящата група. Благодаря на госпожа Петрунова също и на екипа на Министерството на културата.
    Колеги, остана само да разгледаме точка трета от дневния ред – административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Тук ли е госпожа Росица Иванова. По принцип членовете на Комисията са се запознали с документа, със становищата, с мотивите. Призовавам Ви съвсем накратко да кажете няколко думи. Одобрен е в другите комисии, няма нужда от никакви специални обяснения.
    Заповядайте.

    Точка втора - Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
    РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина това е последната комисия, в която се разглежда този доклад. В текст, записан в Националната стратегия за интегриране на ромите на Република България 2012-2020 г. е отразено, че Министерският съвет одобрява административен доклад за изпълнение на мерките, които са включени към план за действие към тази стратегия, и Народното събрание ги гласува и приема.
    Искам само да уточня, че това, с което вие сте се запознали, е административен мониторингов доклад, няма никакъв политически оттенък, не мерим политики, не измерваме пари какви са дадени за интеграция и т.н.
    Пропуснах да кажа, че съм представител на структурата, която е определена за национална контактна точка за изпълнение по тази стратегия, тоест по-добре изяснено, това е звеното, което е в администрацията на Министерския съвет и свързва Европейската комисия с нашето правителство. С мен е госпожа Ахамид Тупакбашан, която е държавен експерт в Секретариата и е готова да отговори на вашите въпроси.
    И тъй като, още веднъж казвам, това е административен доклад, съответните институции са планирали мерките, които се съдържат в плана за действие, също така и отчитат същите тези мерки, с нас е и представител от Министерството на културата Силва Хачарян, която е един от основните, автори, бих могла да кажа, на частта „Култура”, която е включена в стратегията. Така че сме готови да отговорим на вашите въпроси. Благодаря.
    ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, изказвания по тази точка има ли? Не виждам. Благодаря ви.
    Колеги, предлагам да гласуваме Административния мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, № 5-02-00-32, внесен от Министерския съвет на 8 май 2015 г.
    Колеги, който е „за”, моля да гласува.
    За – 15, против – 1, въздържали се – няма.
    Благодаря ви за участието по точка трета в днешното заседание.
    Колеги, и на вас приятна работа! И довиждане.


    (Закрито в 16,30 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Полина Карастоянова
    Форма за търсене
    Ключова дума