Дискусия на тема „Промени в Закона за културното наследство”

---

На 24 март 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Дискусия на тема „Промени в Закона за културното наследство”.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Поканени са гостите, които имат желание да се включат в дискусията, поканени са, разбира се, вносителите на предложенията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от господин Красимир Велчев и група народни представители. Тук е и господин Боил Банов, заместник-министър на културата, с екип на министерството. Поканени са представители на Националното сдружение на общините, Кампанията „Чудесата на България”, представители на професионалните общности и всички организации, които са внесли становища по законопроекта.
С дискусията изпълняваме поетия от нас ангажимент да бъдат чути различните гледни точки и нашето желание е това да бъде един делови разговор, в която да се опитаме да постигнем максимална степен на сближаване, на консенсус по модела, по който ще бъдат осъществени определени промени. Общото, което всъщност можем да определим като поле на съгласие, е, че са необходими промени в частта, в която господин Красимир Велчев ги инициира. Има различни, не на всяка цена противопоставящи се, по-скоро допълващи се виждания за това как да стане. Надявам се, че днешната дискусия значително ще допринесе за модела, по който ще вървим напред в посока на развитие на промените.
По законопроекта са постъпили предложения от народни представители, по хронологичен ред ще ви ги представя: господин Вили Лилков и група народни представители; господин Настимир Ананиев и група народни представители; проф. Станислав Станилов; госпожа Дора Янкова и група народни представители; господин Иван Иванов и господин Валентин Павлов.
След първото гласуване на законопроекта в пленарната зала в Комисията постъпиха становища от: ИКОМОС; Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство; Асоциация на реставраторите в България; Сдружение САМРА; Национално сдружение на общините; Форум „Културно наследство”; Асоциация „Стари столици”; Сдружение „Български музеи”. Днес по електронната поща сме получили становище и от Камара на архитектите в България.
Всички материали са изпращани на електронната поща на колегите народни представители от Комисията и са публикувани на интернет страницата на Комисията.
Нека все пак да ви помоля при желание да вземете думата, да го направите съвсем свободно, да ми дадете знак, защото аз имам задачата на дипломат в рамките на този разговор да дам възможност всички позиции да бъдат чути и защитени, разбира се, по най-добрия начин и да ви помоля да се представяте за стенограмата, когато взимате думата.
Да започнем, разбира се, с инициатора на този професионален разговор и на този път за промени на моя колега господин Красимин Велчев, след което ще помоля и госпожа Янкова или господин Лилков, ако желаят, да вземат отношение по предложенията, които са направили.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите, госпожо Бозукова, радвам се да Ви видя! Гледайки интереса, който възбудихме с моите колеги по един много, много важен проблем, касае цялото общество, има пряко засегнати от този проблем, има и косвено, почти всички са косвено засегнати от един голям проблем – това са и общини, и жители на общините. Първо, благодаря ви, че всички сте тук и съм доволен и благодаря на колегите, които ме подкрепиха да внесем този законопроект, защото явно, както още при първото заседание, което направихме при първо четене на този законопроект, имаше и това становище. Благодаря на всички колеги от парламентарните групи, които внесоха своите предложения. Те в голямата си част са много полезни като предложения. Аз се надявам колегите от всички парламентарни групи, когато разглеждаме този въпрос, да не го политизираме, а да направим така, че да решим този проблем.
Четох всички становища – и на заинтересованите от едната страна, от другата страна, последно, както каза и председателката на Комисията, от Камарата на архитектите в България. Аз се радвам, че ще мога точно чрез вас и чрез медиите да запозная с това становище и членовете на тази камара, не само председателя, който го е изпратил, защото интересно ми е, че ние търсим точно чрез архитектите да се увеличи именно не само капацитета за решаване на тези въпроси, но и експертността.
В тази връзка аз съм се подготвил, много да ви прочета и много мнения, включително и на видни архитекти в България по повод това, което ние предлагаме, но смятам, че ще е по-добре – вие всички сте се запознали, аз няма смисъл да ви запознавам с това, което сме внесли като законопроект – по-скоро да мога, след като и другите се изкажат и кажат своето мнение, включително не само нашите депутати, но и гостите, с няколко думи хем да отговоря на това, което те ще поставят като въпроси или като виждания по отношение на този законопроект, а пък и да мога да обясня защо е толкова необходимо и належащо приемането на промени в този смисъл на закона.
Благодаря ви. Ще изчакам отправени към мен въпроси, след което ще взема думата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев. Заповядайте, уважаеми господин Лилков, ако Вие сега бихте искали да представите Вашето предложение, или в по-късен етап на дискусията. Бих предложила, за да не се придържаме към строгия ред на едно заседание и за да дадем възможност наистина да се чуят мненията, да се придържаме и към един по-кратък модел, да възприемем в рамките на три-четири минути на изказване, за да могат наистина да бъдат чути основните тези, основно по философията всеки може да се запознае подробно.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, госпожо Карастоянова. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз няма да се спирам конкретно член по член на предложенията, които сме направили, по-скоро ще поговоря за това каква е политическата гледна точка върху този сериозен проблем. Споделям напълно констатациите на колегите вносители на законопроекта за състоянието на системата на опазване на недвижимото културно наследство. Но категорично смятам, че направените предложения са политическа стъпка в грешната посока.
Предварително заявявам, че няма да политизирам в този смисъл разговора, както господин Велчев предложи, но опазването на културното наследство е изключително сериозна политика. В този смисъл ние би трябвало да вземем консенсусно най-вярното решение, за да постигнем в действителност тези промени в закона – наистина опазване на културното наследство.
Ще прочета няколко стъпки, политически, които аз смятам, че трябва да бъдат извървени, за да се модернизира и реформира системата на опазването на недвижимото културно наследство. Пак повтарям, че констатациите, че системата в момента не работи, че НИНКН е в много тежко състояние, че общините са много затруднени дори в извършването на своите обичайни дейности по опазване на културното наследство и редица други констатации, които всеки от нас е направил в множество дискусии, в които е участвал, аз напълно се съгласявам с тях.
Какво предлагаме? Първо, връщане на съгласувателните правомощия от Министерството на културата в НИНКН, с което ще се съкратят в голяма степен излишните бюрократични процедури в работата на НИНКН и ще се отделят административно-контролните от експертните функции. Тук само ще отбележа, че обикновено една преписка, която влиза в НИНКН, се последва от 14 стъпки, от които ние, вносителите, смятаме, че седем или осем стъпки са напълно излишни. В този смисъл е и нашето първо предложение.
Второ, правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство да се ограничат в рамките на Закона за културното наследство, да се засилят неговите контролни функции и надзорни санкции, тъй като понастоящем той осъществява едновременно и съгласувателна, и контролна дейност. Това е известно на всички хора, които работят в тази сфера.
Трето, повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, за да се създадат предвидените в Закона за културното наследство териториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места. Тук концептуално се различаваме с колегите вносители. Ние смятаме, че трябва да се възползваме от възможностите, които дава Законът за културното наследство за създаване на териториални звена на НИНКН, а не териториални звена от състава на общинските администрации. Мога да поясня после защо.
Четвърто, ясно и точно обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории недвижими културни ценности.
Пето, актуализация на Регистъра на недвижимите културни ценности, който решително е остарял и включва обекти, които не притежават качества на паметници на културата, от една страна, а също така не включва обекти, които притежават такива. Тук ще обърна внимание, че Регистърът на недвижимите културни ценности действително е остарял, нуждае се от актуализация. И нещо повече, той стане в електронен вид и да стане публично достъпен. Защото дори сега всеки експерт от териториално звена, ако трябва да се произнесе по дадена преписка, той трябва да посети НИНКН и да работи там на място, което ще затрудни неговата работа.
Шесто, дигитализация на Регистъра на недвижимите културни ценности и на Националния документален архив за осигуряване на публичен дистанционен достъп до тях. Това, което казах за регистъра, е напълно валидно и за Националния документален архив. Той публично не е достъпен, което означава и работата по него да се извършва само на място в НИНКН, независимо че ще създадем някакво териториално звено към общинската администрация.
Седмо, създаване на публично достъпна информационна система за режимите на опазване на движимите културни ценности. Този въпрос значително се подценява, защото това е много важен елемент от работата по опазване на културното наследство. Без режим на опазване нито един проект не може да бъде качествено оценен, защото ако аз като орган, който трябва да оценява допустима или не е дадена намеса в някакъв недвижим паметник на културата, аз трябва да имам рамката от правната система, в която да го направя. Липсата на такъв режим позволява всеки проект по някакъв начин да бъде оценяван и да се даде или положително, или отрицателно становище по него. И това е голямата слабост на цялата система. И това не може да се преодолее с направените предложения от вносителите.
Осмо, директорът на НИНКН да се назначава от министъра на културата след конкурс въз основа на представена концепция за развитие на системата за опазване на движимото културно наследство – нещо, което не се прави и ние затова предлагаме една допълнителна алинея втора, която да регламентира избора.
И последно, стриктно прилагане от страна на държавата и общините на процедурите, предвидени в Закона за културното наследство относно правата и задълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности.
Това са нашите предложения от името на вносителите. И тук само ще добавя последно и с това приключвам, категорично се противопоставяме на мълчаливото съгласие, защото според нас това е норма, която е вкарвана предишни години и в ЗУТ, и в Закона за културното наследство, след това сме се отказвали от нея, което говори за липса на последователност в това отношение. Смятам, че еднакво лесно е или да принудиш един чиновник услужливо да даде едно становище, или да го накараш да бездейства с цел да се получи мълчаливото съгласие. Така че тази мярка за борба с корупцията не я смятаме за адекватна.
Искам да напомня, ние с госпожа Дора Янкова сме си говорили, има една общинска формула, изведена от много кметове, за корупция. Корупцията е равна на монопол, плюс дискреционна власт, минус прозрачност. Ако махнем монопола, ако махнем дискрецията на служителите и увеличим прозрачността, ще намалим и корупцията. И това е философията на предложенията, които правим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков. Професор Станилов, само от уважение да повторя, че възприехме в един своеобразен план на дискусията да бъдат чути предложенията, които постъпиха по предложението на господин Велчев, и да можем да влезем в по-диалогичен тон. Така че, да чуем госпожа Дора Янкова и ако Вие бихте искали да вземете отношение, също да го направите след госпожа Янкова.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и всички присъстващи в залата! На няколко неща ще стъпя, може би доразвивайки тезите на проф. Лилков.
Първо, безспорно тук всички ни обединява грижата за паметниците, които са недвижимо културно наследство, които имат статут на такива. С уважение към господин Велчев като желание може би по-скоро да облекчи процедурата по тяхното опазване и съхраняване, имайки предвид възможния финансов ресурс.
Законопроектът на господин Велчев провокира може би един от основните въпроси – какъв е статутът в момента на Националния институт за недвижимото културно наследство, доколко той има не самочувствието, а ние сме го или изкривили, или изтощили като такъв да носи тази отговорност за паметниците на културата и паралелно с това искаме ли сега да им отнемем правомощия, още повече да ги изкривим и кой ще бъде в центъра на носенето на тази отговорност. Ето тук може би ще бъде – с уважение към председателя, че ни е поканил на дискусия по промените в Закона за културното наследство.
Третият акцент, който всички ние знаем, че процедирането в общините се извършва от главните архитекти и цялото движение, по което в нашата Комисия по регионално развитие действително споделих, че господин Велчев слага пръст в раната за този дълъг омагьосан кръг, който досега е разписал законодателят. Първо главният архитект гледа, заминава към София, НИНКН се произнасят, има консултанти и звено към министъра на културата – едно движение на едни папки в един омагьосан кръг и това безспорно това е един голям тревожен въпрос, към който ние трябва да намерим по-късите и по-преки пътища.
И още искам да споделя, че ние сме изключително солидарни, че влизаме във втория планов период – 2014-2020 г. и че не би трябвало по административни, процедурни пречки на когото и да е да възпрепятстваме да бъдат съхранени и показани паметниците на българската култура.
Аз разглеждам този въпрос по този начин, че ако господин Велчев, тъй като законопроектът е в дебат, явно няма да има желание той да бъде оттеглен, ние предлагаме в районите за планиране според финансовите възможности за следващата години министъра на финансите да отпусне финансов ресурс, там да има хора, които да отговарят на условията на чл. 187, които да бъдат една тройка, да бъдат обаче назначени към НИНКН, да носят отговорност по Закона за регионалното развитие на териториален принцип по районите за планиране на паметниците, да изказват мнение, но нашето желание не на база сегашното състояние и заклеймяване на Националния институт за недвижимо културно наследство ние да си уважаваме експертите и специалистите, да ги поставим в центъра. Политическите лица – Министерството на културата, общини, те минават, заминават, но ние трябва да запазим паметниците на българската култура, така както са ни завещани.
Ето това са нашите предложения в допълнение на това, което каза господин Лилков: по-къси административни процедури, по-ясна отговорност, кой носи отговорността и безспорно промяна и съхраняване на паметниците на българската култура. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. Професор Станилов, вие дали сега бихте искали да вземете думата или малко по-нататък в дискусията. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тъй като ме каните, ще кажа няколко бележки.
Първо, никога от самото му създаване НИНКН (тогава НИПК) не е носил отговорност. Никаква! Никога! Никога не е носил отговорност. И сега по закона той не носи отговорност. Решенията на НИНКН са безотговорни. Беше направен един опит да му се възложи отговорност, да бъде реформиран. Директор беше арх. Кандулкова, някои я познават, а заместник-министър беше Тодор Чобанов. Този опит беше провален от определени сили, в това нямайте никакво съмнение. Опитът на колегата Красимир Велчев е опит на човек, който сега влиза в системата, той можеше да има някакви слабости, то аз си мисля, че разделението на отговорностите между НИНКН и общините би било полезно поне като експеримент, защото за три-четири месеца ще се види дали това работи или не работи.
Аз бих запитал представителите на НИНКН, макар че те не са били в този НИНКН през целия период, не познавам хората тук, къде им е архивът. Тук се постави въпрос за архивиране. Техният архив от 1989-1990 г. досега беше разграбен, разпродаден, уникални на паметници на културата, на архитектурата от Третото българско царство бяха разрушени именно с предаването на цялата документация, която изчезна от архива, предаването й на собственици, които да могат да ги съборят, да си издействат разрешителни, да ги фалшифицират, да ги подменят и т.н. Извинявайте, че се вълнувам толкова и толкова говоря, но аз се занимавам с тази работа 50 години. Петдесет години съм сърбал попарата на тази система, създадена при комунизма. Един институт, единственият при комунизма, който работеше на стопанска сметка като в капитализма, където се изчисляваха хонорарите и парите, правеха печалба. При комунизма, не знам дали вие си представяте, в един паметник, когато го реставрираха до горе, изчисляваха печалбата, която трябва да получи институтът на базата на изразходваните материали – пясък, цимент, камък и т.н. Което е чудовищно и архитектите го знаят. Този вид дейност се оценява по други критерии.
Сега тук бъркотията е огромна и ако искаме нещо да направим, ако приемем този закон, с известни поправки разбира се, ние трябва да се опитаме да реформираме НИНКН. Как това ще стане, аз мога да реша след известни консултации и сега не мога да ви кажа нищо. Но дали министерството има такова желание, аз нямам никаква представа. Съмнявам се дали го има! Не може да съществува такава структура, която взима решения и след това – няма никой! Просто всичко изчезва. Тук виждам Евгени, който е депутат от Търново, къщата, която падна преди известно време, която е на 200 години и е уникален паметник, падна по една много проста причина – собственикът иска разрешение от НИНКН да ремонтира къщата. След две години всички срокове са преминали, той получава това разрешение и след два дена къщата пада. Това е класика, просто пример как работи тази структура! Не искам да кажа, че хората в нея са виновни, просто цялата система е деградирала и трябва да бъде променена. И може би по смисъла на това, което правеше господин Чобанов, той сега ще се изкаже и ще си каже мнението, но аз мисля, че това нещо повече не може да се търпи.
И накрая да кажа нещо и за това мълчаливо съгласие. Аз смятам, че поне за експеримент, пак ще повторя, това трябва да се въведе успоредно с изискване към чиновниците, които не спазват закона. Може би срокът за мълчаливото съгласие не може да бъде две седмици, той трябва да бъде пет месеца, примерно, за да проработи това нещо. Ако проработи и ако тръгне, ще усъвършенстваме това нещо по някакъв начин, но ние не можем да се върнем и да кажем: Дайте на НИНКН средства, дайте им възможност да се разширят, назначете нови хора, те ще заработят по новому, след като те не носят никаква отговорност. За да стане това нещо, трябва да има закон, да бъдат реформирани и да понесат някаква отговорност, да има следствие. Като бавиш три или четири години една преписка, трябва да носиш отговорност, че паметникът е паднал и ти нищо не си направил. А те не носят никаква отговорност! Някой да ми каже, че носят по някакъв начин отговорност! Никаква отговорност не носят.
Аз съм подписал този законопроект. Не с всичко съм съгласен, разбира се, ще си кажа мнението, когато започнем да го обсъждаме точка по точка, ще кажа и какви нови моменти може да има, но никога няма да се съглася, че НИНКН в този му вид с този подход, по този начин може да бъде рационална организация, от която да има полза. Тя е разпадната напълно. Срещу бившия директор на НИНКН колко дела имаше, които се водеха, за незаконни разрешения за събаряне на паметници, за преустройства и т.н. На това нещо или му слагаме край, или го оставяме така и да се разруши всичко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, уважаеми проф. Станилов. Ние ще разглеждаме конкретните предложения точка по точка и ще ги гласуваме в следващо заседание на Комисията по културата и медиите, а днешната дискусия има за цел да чуе позициите. Позицията на Министерството на културата за нас е изключително ценна също и се надявам, че след като чуят може би още няколко от участниците в дискусията, ще изразят и тяхното разбиране или може би предложение в тази посока.
Но аз бих искала да се обърна и към госпожа Славка Бозукова, за да кажа, че кампанията „Чудесата на България” е не само прекрасна медийна кампания на в. „Стандарт”, но е една изключително ценна платформа, в която полезност и възможност за участие имат всъщност всички тук участници в днешната дискусия. Кампанията „Чудесата на България” е не само силна патриотична кауза да запазим и да се гордеем с това, което имаме като наследство, но как културно-историческите, археологически дадености могат да бъдат превърнати в туристическа атракция чрез интелигентен маркетинг и реклама и да работят в полза на общините, на регионите. Защото този път от дадеността, която имаме и с което наследство всички ние се гордеем, до възможността от това културно наследство днес България да бъде национално, световно призната културно-историческа дестинация има дълъг и много интелигентен път.
Госпожо Бозукова, заповядайте.
СЛАВКА БОЗУКОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Карастоянова, господин Велчев, господин заместник-министър Банов, уважаеми дами и господа народни представители, кметове, заместник-кметове, господин Иванов, експерти! Приемам и Ви благодаря за това, че ме поканихте на днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Приемам това наистина като едно признание за работата на Кампанията „Чудесата на България” в рамките вече на шест години. И ще ми позволите да прескоча времето, което Вие казахте, три-четири минути, за да мога все пак да ви запозная с кампанията, не за да я натрапвам, а защото искам по някакъв начин с резултатите да ви докажа защо под експертно мнение бих си позволила и да коментирам промените в Закона за културното наследство.
Безспорно на Кампанията „Чудесата на България” вече шест години основният приоритет е запазване и съхранение на културно-историческото наследство и популяризиране на естественото продължение, изразяващо се в културно-исторически туризъм. Ние сме наистина горди за това, че имаме своя принос културно-историческото наследство да бъде наистина приоритет като държавна политика и в същото време да се превърна наистина в кауза на всеки българин. Това е една от малкото кампании, които наистина обединяват българите в днешното разделно време, в което живеем, и повдига българския дух и самочувствие, нещо, в което имаме огромен дефицит. Това, което е ценно за кампанията, е, че тя е в дискусионна форма и се радвам, че голяма част от хората, които присъстват днес в тази зала, са хора, които са участвали под различни форми в нашите дискусии.
Какви са резултатите? Въз основа на тези над 30 дискусии, които направихме в тези шест години и на една маса събрахме изпълнителната, законодателната, местната власт, археолозите, историците, туроператорите, въз основа на това ние успяхме, първо, да придвижим съвсем бързо актовете за собственост на много от чудесата на България, което даде възможност на кметовете да участват в европейските програми и да направят чудесата сега обновени, както всъщност всички вие ги виждате, отивате и откривате. На второ място, по отношение на опазване на културно-историческото наследство ние имаме своята дан по отношение на включването на новите обекти на България в ЮНЕСКО. Особено активна роля по отношение на включването в индикативната листа на Александровската гробница и на пещерата „Магурата”, както и за включването под закрилата на ЮНЕСКО на нематериалните ценности, а именно едното са чипровските килими, а другите са пернишката традиция „Сурва”.
Но всъщност големите резултати са по отношение действително на културно-историческия туризъм. И ще си позволя да ви кажа четири цифри. Благодарение на Кампанията „Чудесата на България”, в която всяка година участват над един милион българи, това, което стана чудо на България или туристическа атракция, наистина има впечатляващи резултати по отношение на приходи от туризъм. През 2013 г. със спечелването на първото място на Цари Мали град само за първите шест месеца от входни такси бяха получени над 300 хил. лева в община Самоков. Следващата година туристическа атракция номер едно, което беше „Трансмариска”, едно непознато за голяма част от българите в Тутракан, само в продължение на една година направи 30 процента увеличаване на приходите от туризъм в Тутракан. Да не говорим за миналата година, чудо номер едно, това, в което се превърна остров „Света Анастасия”, тук са заместник-кметицата на Бургас, която знае, че само за два месеца има с 50 процента увеличаване на приходите спрямо същия период на миналата година. Което всъщност е достатъчен аргумент, че Кампанията „Чудесата на България” трябва да се развива, но тя не може да се развива не ръка в ръка с държавната политика, с изпълнителната власт, и, разбира се, със законодателната власт. Затова и бих искала да направя своите коментари по тези промени, които са в момента предложени от уважаемия народен представител Красимир Велчев.
В рамките на дискусиите, които ние проведохме в Кампанията „Чудесата на България”, един от основните въпроси, който беше поставен, беше по отношение на тежката бюрократичност. Затова смятам, че това е основният аргумент, с който ние като кампания с две ръце бихме подкрепили една такава промяна. Защото с ръка на сърцето мога да кажа, че нямаме нито веднъж участие в дискусия на Института за опазване на паметниците на културата. Но непрекъснато проблемите, които се поставят от кметовете, от неправителствените организации, са именно свързани с тежката бюрократична процедура, тръгвайки от съгласувания между кметове, минавайки през министерството, минавайки през НИНКН и стигайки до този съвет към министъра и връщайки се обратно, се оказва, че голяма част от проблемите вече са безнадеждно остарели като решение.
По втория въпрос, който е по отношение на различните мнения. Да, сигурно има защо да има възражения по отношение на градовете с териториално разграничение, но това, което аз мога да кажа, е, че в рамките на кампанията наистина там са най-големите проблеми, може би заради голямата мащабност. Но така или иначе, това са проблеми, които ако не бъдат решени в скоро време, там наистина ще има едни, бих казала, доста фатални последици за бъдещето на културно-историческото наследство.
Разбира се, що се отнася вече за правомощията на новите общински комисии, аз в случая не съм съгласна с депутата Лилков за това, че те трябва да бъдат териториални звена на НИНКН, защото смятам, че по този начин отново бихме влезли в бюрократичната процедура, поне докато, господин Лилков, не бъде реформиран изцяло този институт, който е за паметниците на културата. А иначе смятам, че сте абсолютно прав по отношение на дигитализацията на архива и това е нещо, което ако не го направим в скоро време, наистина просто ще се отрази на поколения занапред.
И, разбира се, по въпроса за правомощията. Ние пуснахме дискусия във в. „Стандарт” и различните експерти си казаха своето мнение. Надделява, че посоката трябва да бъде естествено произнасянето на експерти в тези общински комисии само в частта за местно значение, а не за национално.
Позволете ми заедно с темата, която е за тази промяна в закона, в рамките просто буквално на една-две минути да изкажа нашите предложения за необходимостта от нови промени, които вие, законодателите, трябва да направите. Защото винаги вие, преждеговорившите, включително и уважаемия депутат Станилов, изтъкнахте рушащите се сгради. И аз искам да акцентирам върху това, че в последните два месеца заедно с движенето на поправките, за които сме се събрали днес в закона, всъщност кулминацията е наистина проблемът с рушащите се паметници на културата. И тук не говорим само за Тютюневия склад в Пловдив, ами ето, господин Чобанов е до мен и сигурно в много по-голяма конкретика би казал и за Къщата-музей „Яворов” в София, и за Моста на Колю Фичето край Бяла, и за Гърбавия мост, и за Видинската синагога. Затова може би е дошло крайно време наистина да се направи една национална програма за спасяване на паметниците символи на България, която, разбира се, трябва да бъде приета с консенсус. И това, което ние като Кампанията „Чудесата на България” бихме могли да ви предложим и сме направили като предложение и, госпожо Карастоянова, ще Ви дадем, е един списък на тези рушащи се сгради в страната, който изобщо не претендираме за изчерпателен, но смятаме, че би могъл да бъде база, върху която вие вече да дискутирате.
И говорейки за необходимостта от нови промени, не мога да не кажа, че всъщност действително има голяма необходимост от ново изменение на Закона за културното наследство, касаещо фонда, който е за културно наследство. Знам, че това е нещо, което също е много гореща тема, която подлежи на много голям обществен дебат, но така или иначе има предложение на Министерството на културата, което ние в наши дискусии сме дискутирали вече и получава подкрепата на голяма част от кметовете, защото именно приходите от този фонд „Културно наследство” биха могли да бъдат използвани както за реставрация, така и за подпомагане за рушащите се сгради, при положение че няма възможност за национално или общинско финансиране.
Разбира се, има и проект, който е на Министерството на туризма, имайки предвид, че приходите трябва да бъдат използвани за реклама на България по света, но аз лично смятам, че в този момент е приоритет първо опазването и възстановяването на културно-историческото наследство, а след това е изработването на вече с обществен консенсус на маркетинг по отношение на рекламирането на България в чужбина.
Извън това, бих искала да завърша с едно предложение отново към Вас, госпожо Карастоянова, като продължение на другата тема, косвено свързана с културно-историческото наследство, която започнахме миналата година, а именно става въпрос за безплатното обучение на децата по галерии, по музеи и по културни атракции. Миналата година направихме буквално три работни срещи, които бяха и с Министерството на културата, и с Министерството на образованието и науката. В интерес на справедливостта Министерството на културата е в много по-напреднала фаза, защото и музейните работници, и тези, които са в общините, вече си избраха кой ден, който е първи или втори четвъртък от месеца, в който безплатно децата ходят по музеите, галериите и туристическите атракции, но всъщност въпросът на ход е образованието, за да може това да влезе в учебната програма. Вън от съмнение е, че в момента с големия дебат на това какво трябва да попадне в учебната програма, а и всъщност всичко това, което ние виждаме като млади хора, които на Трети март отидоха и на „Шипка”, отидоха да видят и Самарското знаме и се покланят пред всичките реликви, може би наистина е добре да се съчетаят усилията на Комисията по културата и медиите заедно с госпожа Дамянова и Комисията по образование, за да може наистина да се направи така, че това да влезе в учебната програма, което съм сигурно, че ще засили интереса на учениците към историята и ще ги накара да се чувстват горди, че са българи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожа Бозукова. Благодаря Ви, че предоставихте на страниците на в. „Стандарт” през последния месец пространство, за да може да се изразят и да бъдат защитени позиции, свързани с конкретния повод за днешното предложение. Благодаря ви за това, което сте положили като усилие да направите в своеобразен списък за паметници на културата, за знакови сгради или обекти, които са заплашени от разрушение. Ще го предоставя на вниманието на всички мои колеги от Комисията по културата и медиите с възможни съвместни усилия да подкрепим някакъв модел и инициатива, който има цел да ги предпази от това да ги загубим.
Изразявам своята абсолютно подкрепа към идеята, която беше лансирана от Министерството на културата за създаване на специален фонд „Културно наследство”. Считам, че подобен механизъм за допълнително финансиране извън бюджетните средства е един много модерен, новаторски модел, но той би следвало да бъде подкрепен, защото културно-историческото наследство дава възможност за голяма група от съпътстващи индустрии да се развиват и всъщност брандирайки определени културно-исторически забележителности, пряко да печелят. И така както туристическата такса вече има своята добра практика и е елемент от фиска, така един фонд за културно-историческото наследство, целево насочен към съхраняване и развитие на културно-исторически забележителности, може да бъде един много полезен механизъм.
И да потвърдя ангажимента ни да потърсим възможност с госпожа Милена Дамянова, моя колега председател на Комисията по образование и наука, да подкрепим и развием предложението, свързано с възможността българските ученици и учители да посещават безплатно галерии и музеи, да изнесат част от уроците и образователната си програма там.
Всичко това е, бих казала, една много разумна и много полезна част от програмата ни за работа през тази година. Благодаря ви още един път! Вие ще останете наши партньори и съмишленици в този процес.
Колеги, след експозето и на госпожа Бозукова, която разшири по един много полезен начин за днешната дискусия темите, ако бихте желали да вземете отношение по предложенията, които са непосредственият повод, арх. Бакалов, заповядайте.
АРХ. ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Благодаря. Аз ще си позволя от името на колегите архитекти, членуващи в Съюза на архитектите в България, не съм чел на колегите от Архитектурната камара становището, но понеже стана въпрос за колегията като цяло, искам да кажа, че в Съюза на архитектите многократно са обсъждани тези въпроси, включително и кръгли маси са организирани, някои от вас, тук присъстващите, знаят и самите те са били участници.
Бих искал да дам някои конкретни предложения, понеже смисълът на тази дискусия смятам че е да може да намерим най-верния път в конкретиката. Просто искам да си спестя практиката, свързана с разрушаването на паметници, с това как примерно се взимат сгради паметници в атрактивни места, а после се стига до това те да се разрушат, тъй като формално законът не е прецизиран от тази гледна точка, и на тяхно място заради атрактивното местоположение да се изградят нови обекти. Междупрочем, в света има много практики, свързани с балансиране именно на интересите на собствениците на такива паметници – може и да не са частници, може да е община, може да е държава – и съответно частния бизнес, където могат да се хармонизират тези процеси. Мисля, че това е един от начините за набиране на средства. Но много важна е водещата роля на държавата да бъде ясно разписана, когато става въпрос за съхранение на архитектурното наследство. Не искам да коментирам колко е важен и за достойнството на нашата нация и за запазването на това наследство.
Направихме си труда да направим една справка на регистрираните експерти по чл. 165 от Закона за културното наследство. Съпоставяйки го с делението на Република България на планови райони по Закона за регионалното развитие, установихме следното нещо. Например в Северозападния район в Плевен има пет души специалисти, в Югозападен район в София е най-голямата бройка на специалисти, които са регистрирани. Говоря не само за архитекти, и за инженери, художници и специалисти по реставрация. За Северен Централен район във Велико Търново са 21 души. За Южен Централен район в Пловдив специално са 35. Във Варна са 19, Североизточен район и в Югоизточния район в Бургас са 8 експерти. Тоест, изхождайки реално от възможността да има такива специалисти по общини и подкрепяйки идеята да се стигне по-близо до проблемите на местната власт, изключвайки паметници от национално значение, за да се случи всичко това, наистина трябва да си дадем сметка къде има концентриране не само на паметници, а и на специалисти и експерти.
От тази гледна точка има логика при ясно дефиниране на едни такива структури за експертиза по места да може да се подкрепи експертното начало.
Ще ви прочета само предложенията накратко. Естествено всички сме заинтересувани процедурата да бъде облекчена, административното бреме също да се намали. Искаме наистина да се случи по най-добрия начин, но тръгвайки отзад напред от това, което съм записал, искам да кажа, че световната практика сочи, че когато се решава проблем със сгради паметници, има ясно разписани изисквания, указания в инструкции (нещо, което го няма у нас) какво точно трябва да съдържат за проектантите и специалистите, какви трябва да са конкретните мерки и т.н. Ясно разписани. И когато една документация се внесе при главния архитект, да речем, после отива в Министерството на културата, е ясно, че този проект просто отговаря и няма никаква логика и никакви основания ако този проект отговаря, да се бави процедурата. И в този смисъл подкрепяме идеята по този въпрос да не се бавят нещата, още повече, че преди малко говорихме, че се рушат пред очите ни сградите. Да не говоря, че някои се рушат съзнателно по причини, за които казах преди малко.
Нашите бележки. По чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в”, където пише, че статут на културна ценност могат да имат само съществуващи паметници и монументални структури, се изисква прецизиране на този текст. Тоест да се отнася за съществуващите паметници.
По чл. 17, ал. 1 и чл. 17а има известни непрецизирани текстове, които биха могли да се дообвържат с постановките на чл. 83, ал. 2. Сега не мога подробно да ви запозная с текстовете, имате ги, предполагам, пред вас, но тук става въпрос за думата „могат”. На няколко места присъства думата „могат”, което значи могат да могат, могат и да не могат. Считаме, че когато става въпрос за законова уредба, трябва да се прецизира това да не се стига дотам преценката да бъде висяща.
Приемаме да се създадат регионални специализирани звена, но при изясняване на техните правомощия и задачи, както и изясняване на параметрите на споразуменията между общините. Примерно, когато в една община, където на регионален принцип има такава група от експерти, примерно трима души, да може тези десетина, петнадесет, двадесет общини, които са в този планов регион, да могат да уточнят помежду си, включително и финансово как ще се действа, за да няма проблем от гледна точка на една добра експертиза.
Също така приемаме улесняването на процедурата за становища и съгласуване при по-ниските категории на недвижимите културни ценности, като отново считаме, че се налага допрецизиране и обвързване на текстовете в съответни членове на закона.
Четвърто и последно, подкрепяме идеята за създаване на електронен архив колкото е възможно в по-бърз порядък. И всичко, разбира се, за да няма бреме от гледна точка на бюрократичността.
И да се изяснят ясно какви са тези звена, как ще бъдат, дали към Министерството на културата. Защото това е списъкът на регионалните инспектори, които контролират. Те са точно по райони и те много често се сблъскват с непреодолими проблеми именно поради неяснота как да се намеси, да речем, съгласуван проект, обаче не се изпълнява, до каква степен може да има отклонение и т.н.
Не искам да изпадам в подробности, само искам да кажа, че Съюзът на архитектите, естествено заедно с Камарата сме готови винаги да оказваме съдействие на държавата в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми арх. Бакалов. Заповядайте, проф. Станилов, след това колегите, които биха искали да вземат думата, да ми дадат знак с вдигане на ръка и да се представят също за протокола. Колегата проф. Станилов, още един колега народен представител и заместник-кметът на София Тодор Чобанов засега са дали знак. След което ще продължим. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само да вметна нещо, понеже ще се размие това, което Вие, госпожо председател, казахте в предишното си слово. Ние не обсъждаме проблема за културния туризъм тук, но вие го хвърлихте на масата и това е много полезно и много добре. Законопроектът няма пряка връзка с културния туризъм, но има косвена връзка. Искам да напомня на Министерството на културата и на експертите тук, че през 2009 г. Министерският съвет прие Стратегически план за развитие на културния туризъм и този план е забравен и никой не го изпълнява. Този план беше разработен от чуждестранни специалисти с български консултанти. Това бяха експертите по културен туризъм на провинция Емилия Романе в Италия, където структурата на Министерството на културата по отношение на културния туризъм е съвсем различна. Ако ние уподобим тази структура, трябва да разделим Министерството на културата на министерство на туризма и културното наследство и агенция по изкуствата, понеже това са две съвършено различни дейности и между тях винаги има противоборство по отношение на финансирането. У мен стои един проектозакон, който съм показал на някои колеги и на някои експерти за финансиране на културното наследство по австрийския модел. Туристическата такса, за която ставаше дума, няма пряко отношение към културното наследство и засега ние не сме видели от нея много полза. В Австрия плюс туристическата такса взимат на влязъл чужденец, който ще престои повече от две седмици в Австрия, може би бяха три, не си спомням точно, взимат такса културно наследство от две евро. Нищо работа. Опитът ми обаче да се консултирам с колеги в министерствата и в Народното събрание, единственият, който откликна на този мой проект, беше министърът на финансите Владимир Горанов. Той каза, аз съм изцяло зад това, намери обаче група, която да го подпише и да го внесе. Оказа се, че такава група не може да се формира. Главните аргументи бяха, че хотелиерите ще са против. И ако ние водим опазването на културното наследство по интересите на хотелиерите, няма да стигнем до никъде.
Ако министерството не извади този Стратегически план, който е толкова дебел, с илюстрации, с теми, разработен най-подробно от хора, които разбират от тази работа, и след това сложен под масата и забравен, от нас пак нищо няма да се получи. Или трябва да разработваме нов, или трябва да работим по някакъв начин да има стратегия в цялата работа. Това нещо заедно, комбинирано със събиране на средства по този начин, би могло да даде някакви реални резултати. Иначе може да си говорим тук и да направим пет заседания, но полза от тази работа няма. Като няма план, като няма пари и хора, разбира се, които да го изпълнят, няма полза. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов. Имайте ме предвид в подкрепа на вашето предложение, ако търсите съюзници, както и открито винаги съм заявявала, че за следващия мандат ще бъда най-големият съюзник на идеята за създаване на Министерството на културата и туризма, защото това е наистина най-добрият работещ модел за България.
Заповядайте, колега, вие поискахте думата също.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми заместник-министър, госпожо Бозукова, заместник-кметове, експерти! Първо искам да кажа, че изказването ми ще бъде съвсем накратко. Вносителят господин Красимир Велчев каза, че се засягат пряко или косвено много интереси. Град Велико Търново е точно един такъв град, който пряко и косвено е засегнат от действието и бездействието на тази администрация. Какво имам предвид?
НИНКН така или иначе е централизирана структура и като такава архивът на всички недвижими културно-исторически ценности би трябвало да е при нея, докато движимите са децентрализирани. Аз си мисля, че по същия начин както движимите са децентрализирани в страната, по същия начин могат да бъдат децентрализирани и недвижимите културно-исторически ценност.
Другото, което проф. Станилов каза, че НИНКН съгласува, контролира и не носи отговорност. Една такава администрация аз си мисля, че действително става паразит. Не може ти да съгласуваш, да контролираш и да не носиш отговорност. Така че мисля си, че действително трябва да има териториални звена. Прав е проф. Станилов и аз си мисля, че трябва да се опрем на неговия 50-годишен опит и да се направи поне опит да има териториални звена.
И другото, което като съвносител с господин Велчев, това е мълчаливото съгласие. Защото аз си мисля, че по този начин действително мързеливата администрация ще се размърда малко, ще се съкратят сроковете и няма да бъдем свидетели на самосрутващи се сгради. Защото мога да ви кажа, че действително Старо Търново умира бавно и последователно и скоро сигурно туристите само ще гледат тараби и самосрутващи се сгради, което представлява в голяма част и сега Старо Търново. Даже мен ме е срам, онзи ден на 22-ри имахме празник на града и в литийното шествие всяка втора или трета сграда е просто в окаяно състояние. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми колега Стоев. Господин Чобанов, заповядайте. Господин Тодор Чобанов, заместник-кмет на София.
ТОДОР ЧОБАНОВ: В случая от името на Сдружението на общините. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, скъпи колеги! Темата, която ни събира, е изключително важна и без всякакво притеснение можем да кажем, много сложна, може би една от най-сложните теми за регулиране в правния мир. Защото по своята същност това е една тема, която сблъсква различни сили във всяко едно общество. От една страна, имаме частната собственост с всичките й права и задължения, един институт, който е формиран още в най-дълбока древност, от друга страна – имаме съвсем модерните европейски политики за опазване на наследството, международни конвенции и харти, които ни задължават да полагаме специални усилия за съхраняване на това, което нашите предци са ни оставили.
Местната власт в такова място, където има голяма концентрация на културни ценности, преди всичко трябва да търси и да работи за постигане на този баланс, трябва да работи за това нейните граждани, които имат такива обекти или ги ползват, да получават необходимото адекватно административно и специализирано обслужване, за да могат в рамките на това, което съществува като практика, да запазват, да съхраняват своите обекти.
Всички, които сме се събрали тук, искрено се надявам това да е така, вярваме, че системата има проблеми и те трябва да бъдат решавани. Надявам се, никой няма да каже, че всичко е прекрасно и нямаме за какво да говорим. Очевидно има за какво да говорим и сме изготвили едно много детайлно становище, което сме депозирали пред Комисията, с което ще ви запозная накратко. Разбира се, тук сред нас са и други представители на сдружението от големи градове, които ги касае промяната, от по-малки населени места като Копривщица, които също са парализирани от сега действащата система и не могат да осъществяват ефективна политика за опазване на наследството.
На първо място, искаме да кажем, че приветстваме откриването на този дебат. Крайно наложителен и важен, дебат, който няма как да не приключи с някакви законодателни решения, защото в крайна сметка ако просто се съберем да си кажем какви са проблемите и не вземем решения, които да се претворят от Народното събрание в закони, ние няма да постигнем нужния резултат. Очевидно е ясно, че сега действащата система има проблеми и консултирайки се помежду си, обсъждайки различните варианти, сме формулирали нашето становище.
Първо. Предлагаме промените, които се предвиждат, новите звена, които евентуално ще се създават, независимо дали ще имат принципал от държавата, областната администрация, общините, да се концентрират, когато са в страната, само за обекти, които не са от категорията световно значение и национално значение. Тоест смятаме, че местната власт преимуществено има ангажименти към категорията местно значение, към проблеми от кръга на местното значение и съвсем логично е тези високи категории и обекти от национално значение и световно значение да си останат изцяло във фокуса и грижата на Министерството на културата и националния институт.
Бих искал да подчертая, че всеки от вас, който се е занимавал системно с тази работа, знае, че огромният брой преписки, които вървят и затлачват ограничения капацитет на нашите системи, касае тенти, климатици, маси по улиците на тези градове – въобще една голяма част, може би от порядъка на половината преписки, са наистина банални въпроси, които дори не касаят инвестиционни намерения в дадения обект, касаят ползването на обекта. Най-логично е тези звена, които се занимават с този кръг проблеми, да са на място в тези центрове, шест да кажем, и тези звена да могат да дават, без да се ходи до София за ровене в архива, да дадат становище може или не може. Такива практики има по цял свят, няма нищо ново да открием, просто трябва внимателно да се регламентират тези местни звена какви проблеми ще решават.
Бих искал да подчертая също така, че ние държим на думичката „могат”, която трябва да се изпише в това, което сме предложили като нов текст за чл. 17, ал. 1. Защо могат да се създадат специализирани звена в плановите икономически региони съгласно Закона за регионалното развитие? Защото ние водихме разговори между шестте общини, които са засегнати от тези предложения, и смятаме, че някои от нас имат сто процента готовност да създават такива звена или да подпомогнат създаването на такива звена, които да бъдат част от други администрации, но за други градове това не е валидно. И за да не спрем процеса заради това, че, да кажем, на едно или две места няма все още създаден капацитет в местната администрация, смятаме, че изразът „могат” трябва да се запази, тъй като това позволява гъвкав подход и едно добро решение според това в каква ситуация се намираме.
За останалите общини от плановите региони това също трябва да става по специално споразумение, въпрос на взаимно съгласие и подписване на специален договор. Смятаме, че по този начин ние ще дадем една функционалност на тези звена и – държа да подчертая – след дълги консултации ние предлагаме и смятаме, че е добре тези звена да са на методическото ръководство на НИНКН. Смятаме, че тяхното обвързване с националния институт, от една страна, ще повиши неговия капацитет, който е крайно недостатъчен за справяне със задачите, пред които той е изправен, от друга страна, намирайки се на място, те ще могат с наше съдействие – тук апелирам към народното представителство да помогне със съответните текстове – ние сме готови да инвестираме в това всеки от тези центрове, звена, да копира за съответния регион, да дигитализира архивната документация в целостта, в която е запазена, защото аз съм абсолютно убеден, че това, което казва проф. Станилов, е вярно и има големи празноти. Но това, което е останало, да бъде дигитализирано изцяло и да се ползва на място в тези точки, за да може хората дори предварително да си правят справки по отношение на техните обекти, на техните зони, в които те се намират. По този начин ние наистина ще гарантираме една по-голяма прозрачност, както стана въпрос, по-голяма обективност при взимането на решения – подчертавам – решения, касаещи местни проблеми от по-нисък характер.
Категорично сме против мълчаливото съгласие и ще ви кажа защо. Мълчаливото съгласие е особен институт, който е приложим предимно по отношение на крайни административни актове. В случая крайният административен акт не е становището на Министерството на културата, крайният административен акт е разрешението за строеж, което се издава от главния архитект на населеното място. Това е един междинен административен акт, неговото отсъствие на практика елиминира въобще възможността да имаме нормално издаване на разрешение за строеж. Пред очите ни са пресните примери какво се случва, когато, да кажем, няма яснота по един казус. Приключва трагично. И смятаме, че мълчаливото съгласие (за съжаление имаме опит и този опит не е положителен) мълчаливото съгласие ще се използва за това да бъдат разрушавани обекти. И смятаме, че категорично това нещо трябва да отпадне от проекта за закон, като препоръчваме, действително има съмнения, те са съвсем аргументирани съмнения, съвсем основателни, има съмнения, че понякога забавянето на преписките се дължи на желанието да бъде подтикнат вносителят на преписката към едно или друго вредно за обществото поведение. За да се избегне този сценарий, принудата за изчакване, има други способи, чрез които може да се даде рамката, в която администрацията да е изготвила в срок съответните становища, като според мен това място е в административно-наказателните разпоредби на закона, където да се напише, че когато без основание преписките се бавят твърде дълго, тогава вече може да се налага сериозна, тежка административна санкция на съответните служители. Много лесно е да се дефинира какво означава „без основание”, позволявам си веднага да отговоря на този въпрос. Има случаи, когато се налага справка в архива, когато се налага проверка на документация, но когато се касае примерно за тента или климатик, аз не виждам какво би могло да забави една преписка, освен натиска върху инвеститора да премине към вредни за обществото модели на поведение.
В този смисъл смятам, че много лесно може да се реши този проблем, без да се стига до рискования институт на мълчаливото съгласие.
По отношение на други въпроси, които бяха поставени, също държа да изразя своята позиция. На теория идеята за връщане на съгласувателните функции изцяло в НИНКН е прекрасна, аз също бих се радвал да видим един много силен, работещ, голям, модерен европейски институт с филиали в цялата страна. Бих се радвал и даже още от утре ние бихме аплодирали появата на такава структура. Само че аз не съм убеден, че това, което ще се случи, ще бъде това, което очакват авторите на предложението. И ще ви дам веднага пример, няма нужда дори да вадим архивите, много от вас тук са живи свидетели на събитията, които текоха между 1999 г. и 2009 г. Аз ще ви дам само един-единствен пример, за да видим какво се случва, когато цялата власт е съсредоточена в един научен институт, защото НИНКН е научен институт, аз държа да подчертаем, че това е институт. През 1999 г. директорът на тази организация, бившия, разбира се, не визирам уважаваната от мен госпожа Джуркова, постанови разрушаването на Пловдивския форум. Паметник на културата тогава от национално значение, с огромен потенциал. Слава на бога, и днес си е там, намира се в Пловдив, благодарение на големите усилия, които дори Комисията по култура тогава (тук има свидетели) положи, за да бъде спрян този безумен акт на директора на НИНКН. Но това не е изолирано явление. Да речем, че аз разполагам с колекция от такива примери и няма нужда да губим времето на всички тук присъстващи, за да видим, че цялата власт в едно лице води до драматични изкривявания на добрите практики. До такива случки, когато - ние например в София също имаме такива случаи, без всякакви мотиви се сваля статутът на знакови къщи, включително къщата на Фингов същото лице разпореди да се премине към процедиране на книжа, които водят до нейното разрушаване. Ние сме го спрели като администрация, но това е пример как когато се създаде безконтролен административен режим в едно лице, овластено с цялата власт, резултатите обикновено са много неприятни.
Така че на теория Вашето предложение, господин Лилков, безкрайно уважавам Вашите идеи, е много добро, но на практика няма да произведе търсения от вас резултат.
По отношение на какво прави Инспекторатът за опазване на културно наследство, дали извършва едновременно съгласувателна и контролна дейност, ами вижте, най-добрата система в света за опазване на културното наследство е в Италия. Всички сме съгласни, тук мисля, че няма две мнения, тя е една от най-старите, най-добре развити. Именно там съществуват такива регионални звена във всяка провинция (защото Италия има по-различно деление, да ги наречем областите на Италия) и тези звена, наречени суперинтенденца (няма точен превод на български език), се занимават едновременно и със съгласувателни и с контролни функции и са децентрализирани, държа да кажа, те оперират на територията на своите области. Тоест ние не сме въвели и измислили нищо ново. Сега дали инспекторатът се справя със своите задачи, това е друга тема, но аз отговорно твърдя, че смесването на съгласувателни и контролни функции само по себе си не е драматичен проблем, стига да се върши добре и качествено работата от служители, които специализират в едното и в другото.
Също така бих подчертал, че апелираме към незабавно започване на пълна дигитализация на всичко, което се намира в архива на НИНКН. И ние, големите общини, сме готови да инвестираме собствен ресурс в това нещо. Аз отговорно заявявам от името вече на общината, която представлявам, отговорно заявявам, че Столична община е готова да инвестира в дигитализация на целия архив на НИНКН, който касае София. От утре! Стига да ни се разреши и да ни се даде тази възможност. Ние не държим да бъде при нас архивът, ние искаме просто да помогнем този архив да бъде публичен, достъпен, прозрачен и с едно кликване в интернет да може да се види за една или друга къща какви са нейните специфични правила и какви документи се съхраняват, за да се види нейната ценност и да не се налага администрациите да се чудят дали една къща има статут и какъв е той.
Така че по същество ние се надяваме тази дискусия да приключи се един взаимноприемлив вариант, при който буквално от следващите месеци да започне една сериозна работа за подобряване на капацитета на системата, за публичност на регистрите и дигитализация на архива на културното наследство. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чобанов. Уважаеми колеги и гости, може би тук е мястото, вземайки повод от последните думи на господин Чобанов, да отправя един апел към всички колеги вносители, не само на господин Велчев, но и на другите колеги, които са направили предложения, може би на следващо заседание на нашата комисия в съответствие с правилника ни ние да формираме една работна група, която има съвсем експертен и съвсем конкретен като задача характер, а именно да синхронизира модела за промяна, тъй като всички позиции, които бяха изразени дотук, съдържат ценни предложения. И би било загуба това цялото законодателно усилие, ако не бъдат възприети елементи от тези предложения. Разбира се, това е воля на колегите народни представители, но мисля, че ако запазим духа на консенсус в нашата комисия, който е възприет в Четиридесет и третото Народно събрание, подобно усилие и подобно още малко време си заслужава, за да бъде намерено един приемлив в много широка степен тип предложение. Така че правя това предложение към моите колеги и ако те възприемат това за правилен подход, ще го формализираме през следващо заседание на нашата комисия.
Заповядайте. Моля да се представите за протокола. И само да напомня любезно да се придържаме към възприетия регламент за кратки изказвания. Нека да бъдат в рамките на около три минути. Всички становища са публикувани. Благодаря ви.
СТЕФАН БЕЛИШКИ, Български национален комитет на ИКОМОС: Разбира се. Тъй като нашето становище беше доста пространно, аз няма да го повтарям, единствено ще ви припомня някои акценти, които са изключително важни в контекста на дискусията, която протича в момента.
ИКОМОС счита, че децентрализацията в управлението на културното наследство е безспорна необходима, но при ясна концепция за ролята на всяко управленско ниво и механизмите на взаимодействие между отделните звена и нива. Значимостта на националното ниво не бива да се пренебрегва. Това е установена практика навсякъде по света, гарантираща осъществяването на контрол и методическо ръководство по опазването на международно установените правни норми. Протичащата в страната практика поставя в рискова ситуация редица паметници и доказва несъстоятелността на подхода и пренебрегващия ролята на националното ниво. Тук само преди малко имаше няколко такива примера с разрушени сгради.
На общинско ниво в България се наблюдава разминаване между възложените по Закона за културното наследство компетенции и възможността за реализацията им. Проблемите на органите на местното самоуправление се задълбочават и от задължението им да осигуряват финансиране по дейностите на опазване на културното наследство. Много по-добре решение е, когато компетентният централен орган има постоянни регионални звена – това, което току-що каза и д-р Чобанов с идеята за регионални звена на НИНКН. Тези звена изпълняват функции, свързани с опазването на недвижимото културно наследство в региона.
Считаме, че е необходимо да се анализират възможностите за децентрализация на дейностите по управление на наследството, а не съсредоточаването им в една-единствена административна структура.
Основателна е констатацията за недостатъчния капацитет на НИНКН, но това изисква значителни постоянни усилия за увеличаването му. За съжаление предлаганите промени са по-скоро предпоставка за унищожаване на наличния експертен потенциал, а не за надграждане върху него.
ИКОМОС счита за рисково начинание с непредвидими последствия отсъствието на предварителен анализ на професионалния капацитет на служителите в общинските администрации, които ще бъдат натоварени с издаването на становища и инвестиционни проекти, свързани с културното наследство.
ИКОМОС не приема предлаганото в законопроекта въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие, защото няма защитна норма, съгласно която административният орган да има възможност да спре с мотивирана заповед, административен акт, издаден на принципа на мълчаливото съгласие, ако последният води до съществено нарушение на Закона за културното наследство.
В тази линия ние предлагаме широк обществен форум за изработване на национална визия и концепция, за стратегия за опазването на културното наследство. Спешно изграждане на съвременна и непрекъснато обновявана информационна база за състоянието на културните ценности. Тук стана вече дума за дигитализацията на регистъра на НИНКН. Функционален анализ на действащата нормативна база и идентифициране на необходимите промени в нея. Актуализация и синхронизиране на нормативните документи и инструментите и режимите за опазване на културното наследство.
Колеги, всичко това, което говорих досега, всъщност отразява един съществен проблем, около който гравитираме. Освен административните елементи на този проблем става въпрос всъщност за професионалната компетентност. Професионалната компетентност за съжаление не само в тези точки на закона, които се дебатират в момента, но и в редица други части са решени по начин, който застрашава културното наследство. И тук искам да кажа няколко думи по молба на колега, който е представител на Асоциация на реставраторите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви да се съобразим с времето. Благодаря Ви.
СТЕФАН БЕЛИШКИ: Приключвам. Просто колегата не беше допуснат в залата и ме помоли да представя няколко фотографии, които показват как се унищожават културни ценности именно заради липсата на компетентност. Това е нещо, което апелирам народните представители впоследствие да имат предвид. Ето вижте, в регистъра по чл. 165 на закона в момента се вписват лица, които нямат нищо общо с архитектура, с реставрация. Ето до какво води това. Ще ви бъде много интересно да го видите.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Нека само да направим тук един ясен коментар, че всички, които са пожелали и са се регистрирали навреме и са потвърдили в секретариата на Комисията своето желание или намерение да участват, са били допуснати. Просто има все пак режим на пропускане в Народното събрание, който трябва да уважаваме.
Аз отново апелирам и държа да дам знак, че мнението на Министерството на културата ще бъде много ценно, тогава както и както решат да го изразят. Също да кажа, че малко по-късно към нас се присъедини доц. Мартин Иванов, който е секретар по културата на Президента – още една позиция, която е ценна.
Господин Банов – заместник-министър на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Бозукова, уважаеми колеги! Не може Министерството на културата да се противопоставя на проект, който говори за децентрализация. Това е логиката на развитие на тази държава във всички нейни сектори, включително и в културата, така че резон в този разговор и така поставен въпрос има безкрайно много.
Разбира се, много неща в рамките на този така предложен законопроект трябва да бъдат прецизирани и изчистени, това е безспорно, но децентрализацията принципно е начинът, по който ние може да се развиваме. Няма как Министерството на културата да поддържа структури на по 500, на по 300, на по 200 км и да осъществява контрол върху тях. Това е нелогично и нецелесъобразно. Друг е въпросът за капацитета на хората по места, които ще работят, за контрола върху тях, за начина, по който това, което те изработват, ще се процедира след това отново и единствено в Министерството на културата, което така или иначе, чрез своите отдели и чрез института ще има вето върху всичко, което произтича от регионалните структури. И това е нещо, което няма как да бъде променено.
При всички положения основен разговор тук и основен акцент е дигитализацията. Ние потвърждаваме това. Аз много се радвам, очаквам утре заместник-кметът Чобанов да дойде с проект и с парите, за да му дадем веднага да дигитализира архива на София. Ние също утре ще реагираме и ще му го дадем, няма никакъв проблем за всеки, който помогне. Ако наистина Сдружението на общините съдейства за това, в момента директорът на НИНКН кандидатства по един проект „България-Румъния”, дано да успее да го дигитализира. Ако преди това обаче българските общини решат да помогнат и да дигитализират, ние ще го направим също мигновено.
Искам да поставя един основен акцент, понеже много неща се чуха и се казаха за института, включително от уважавания от мен проф. Станилов, който каза, 50 години се занимавам с това, но сега не мога да ви кажа точно как трябва да се реконструира институтът. Да, деликатно е това. И сто години да се занимаваш с тази материя, трудно се взимат решения, защото това е нашата ценност, това е нашето минало. И като говорим за бюрократични процедури, трябва да знаем, че ние опазваме наистина културното наследство на тази нация и то няма как да стане за два дни с две преписки. Това трябва да се разбере. Аз мисля, че регионалните звена, ако се стигне дотам и ако законодателят прецени да ги създаде, ще се сблъскат – и аз ще гледам малко отстрани с много голям интерес – ще се сблъскат с голяма част от проблемите, с които се сблъсква институтът. А те са в основата си – подчертавам – проекти, които са несъобразени с режимите на опазване. Това е ключът, който затормозява безкрайно работата на института. Това е ключът! Всякакви други разговори, тук заместник-кметът каза, една ли не за корупционни практики и т.н., са за мен несериозни. Ключът към проблема е в проекти, които се занимават единствено и изцяло с това как да подминат, как да заобиколят режимите за опазване. Това е стратегически проблем, уважаеми господин Велчев, ще видите, това ще бъде и проблемът на регионалните звена. Защото ние очакваме, че тяхната компетенция и тяхната нагласа също ще бъде да опазват, да дават възможност за по-бързо, за по-експедитивно придвижване на нещата, но те ще се срещнат със същия проблем. Проекти, които – ще ме извините, може би съм неточен – но над 80% се занимават с това как да подминат режимите за опазване. И това е основният стратегически проблем, който затормозява института, ще затормозява и звената.
Другото е, че голяма част, господин Велчев, абсолютно прав сте, и за мен е отвратително да гледам и в Банкя, и в София и където и да е в страната, полуразрушени къщи. Това е нехигиенично, ние живеем в 21-ви век. В същото време ние се сблъскваме ежедневно и може да се направи много ясен анализ, че огромен процент от тези къщи се взимат от инвеститори и се изоставят с цел разрушаване. Включително и се мародерстват с цел по-бързо разрушаване. Ще ви кажа най-простичкия начин: улуците се махат или запушват и стават непроходими, отварят се няколко керемиди горе на покрива и след една година се води комисия и се казва: ами виждате, това трябва да се разруши.
Аз с удоволствие апелирам и пак казвам, децентрализацията е изключително важно нещо, но ми е много интересно общините, които искат сега да създадат такива звена, много логично, много отговорно, колко наказателни постановления има за всички тези обекти, които са пред очите им, които са в отвратително състояние, някои от тях, на които ние знаем дори кои са им собствениците и как ги оставят, за да се разрушат или как съдействат за по-бързото разрушаване. Нека тези общини, господин Велчев, да кажат и за Вас ще бъде интересно, и за Вас, като правим нещо и аз знам Вашата нагласа наистина да се случват нещата, а не просто формално да си играем на промени в закони, но ще бъде интересен този анализ колко от тези големи български общини фактически колко наказателни постановления са издали. И тук ще бъде интересно как да им повярваме, че утре ще назначат трима инспектори и ще процедират свободно, ще поднасят на министъра на културата за подпис една ли не пред свършени факти, когато не е ясно колко постановления са издали за последните години. Тук е и заместник-кметът на Бургас, госпожа Ананиева, тя е много сериозен човек, предполагам, че веднага ще ни даде информация.
Това са само някои акценти. Аз пак казвам, Министерството на културата ще съдейства като резон и мисли по посока на това как да се случи дигитализацията, как да се случи и децентрализация, как да съкрати всички процедури по съгласуване, за които говорите, и в същото време ние сме длъжни да спазваме закона и с пълната отговорност да си опазваме паметниците и да не пропускаме нито един детайл. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър Банов. Тук може би е моментът да се обърна и към Вас във връзка със следното. Становището на Министерството на културата ние, разбира се, потърсихме и получихме тогава, когато беше на дневен ред предложението от моя колега господин Красимир Велчев, но тъй като в развитие на темата постъпиха широка група от предложения и становища, може би би било много полезно, ако Вие направите втора позиция към нас в процеса на работа, която фактически да направи една своеобразна ревизия, един анализ на тези предложения и да дадете вашето виждане как механизмът на промени да бъде резултат от най-добрите елементи от тези предложения. Благодаря Ви, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Госпожо председател, ние не можем да Ви откажем. Ще го направим максимално бързо.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Реплика – господин Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Аз съм абсолютно сигурен, че след още една дискусия целият разговор ще се сведе до две може би противоречиви мнения, по другото ще се съгласим – и за дигитализацията, и за режимите на опазване. Основно ще бъде мълчаливото съгласие и това на чие разпореждане да бъдат териториалните звена. Въпросът обаче е, че ние се опитваме да решим този проблем, казвайки така: там в НИНКН се е натрупала много корупция, там има лоши практики, там е разграбен архивът. Съгласен съм, проф. Станилов, с Вашите констатации. И мога да допълня и още нещо, което може би ще помня цял живот. В 2007 г., когато Общинският съвет по едно мое предложение взе решение да започне подготовка на програма за подготовка на историческия център на София за световно културно наследство, знаете ли кой беше единственият институт, който даде отрицателно становище, че историческият център на София няма качества на световно културно наследство? Беше НИНКН! След като ИКОМОС дадоха положително становище, след като Съюзът на архитектите, Стара София, БАН, НИНКН се противопоставиха. И знаете ли защо? Защото в София тогава се подготвяха три проекта в историческия център – хотел „Рила” да се издигне на повече 15 етажа, ако не се лъжа; гран-хотел „България” да се модернизира; и на мястото на Руското посолство да се построи някаква бизнес сграда. Всичко това обаче беше подготвено със съдействието и на Столична община.
Така че когато говорим, че имало някъде лоши, които пречат на опазването на културното наследство, а на другото място предполагаме, че са добрите, не е така. Защото общинската администрация в София даде редица примери за това как не може да се грижи за историческото ни наследство. Да припомним ли църквата „Света Троица”, която е погребана в основите на жилищен блок до Южния парк? Ами вижте бул. „Витоша”! Кой дава разрешение за цялостното изграждане, без съобразяване с режимите на опазване? Че всички къщи по бул. „Витоша” са част от ансамбъла недвижимо културно наследство, паметници на културата. Ама защото турците ни дадоха покрай метрото, както се казва на турски, бадява жълтите плочки, хайде ще го направим по този начин. Кой дава в момента разрешенията за тези найлонови бараки, които се изграждат по бул. „Витоша” на два метра и половина от сгради паметници на културата? Не е главният архитект лошия, лошия е Общинския съвет и управата, която дава тези разрешения.
Така че не делете хората и институциите на добри и на лоши. Нека да намерим най-добрия подход. А най-добрият подход е всеки да си носи своите отговорности. Общините не са доказали, че са най-добрите в това отношение. Нито веднъж не е приложена нормата, в която законът дава възможност собственик, който не се грижи, имотът му да се ипотекира и да се ремонтира и после да му се търси финансова отговорност. Нула случая в България! Пет години го има това в закона, а може би и повече.
За мен това ще бъде разковничето – търсим политически най-добрия начин да решим проблема и да не делим хората и институциите на добри и на лоши. Когато застане човекът, който иска да направи реформа и модернизация, той ще постигне целите, които му е поставил законът и съответно Министерството на културата и пр. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Лилков. Госпожо, заповядайте.
ДАФИНА БАРФОНЧОВСКА: Добър ден на всички! Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо председател! Аз съм с 37-годишен стаж в Националния институт за паметниците на културата и с близо тримесечен стаж като съветник на министър Мартин Иванов по време на правителството на господин Близнашки. Така че имам наблюдение и за работата на министерството, макар и в съвсем кратък срок.
Аз съм тук в качеството си на участник от форум „Културно наследство” и участник в една група експерти, които изготвихме предложение за изменение. Първо изготвихме едно становище още през юли миналата година при първото внасяне на законопроекта, след което изготвихме и конкретни предложения за изменение на конкретни членове в Закона за културното наследство.
Искам да кажа от името на форум „Културно наследство”, че пледираме за спиране на процедирането на закона и междувременно изготвяне на задълбочен анализ и оценка на състоянието на системата и риска и следствията от прилагането на това изменение. Законопроектът за изменение е изготвен – смея да твърдя – непрофесионално, без познаване на спецификите и съответните закони в тази област, защото не единствено Законът за културното наследство третира тази материя. Според нас законът е лобистки и цели в краткосрочен план да изготви една бърза писта за усвояване на задаващи се едни европейски средства. Липсва всякакъв анализ и оценка на риска в мотивите. Мотивите на този закон са несъстоятелни, като се твърди, че така ще се облекчи системата. Напротив, предложението фактически създава една тристепенна съгласувателна процедура, както стана ясно, тъй като звената в общините нямат възможност да ползват архив, да ползват регистър. Оказва се, че те също трябва първо да пътуват, за да проверят тези неща в архива, да се върнат, да изготвят становище и пак да внесат по съответния ред, който се запазва по закона. И всичко пак минава през министъра на културата, забележете!
Тук са господин Мартин Иванов, господин Банов вече си тръгна, но те прекрасно знаят, че аз пледирах още докато бях в тези три месеца в министерството, да се спре двустепенната процедура и пътуването на папки между института и министерството – веднъж натам, веднъж насам. Същевременно министърът на културата и НИНКН имат съвършено различни деловодства, които не съответстват едно на друго. Всеки си завежда преписките и се получава голяма каша и бъркотия и се получава забавяне на преписки. Елементарно беше преди да се внесе законът, да се провери документооборота и на единия, и на другия институт, да се види къде е тясното място.
Демонизира се един институт и бих казала даже съвсем, както напоследък се изразяват политиците, че се води една хибридна война срещу този институт. Цели се заобикаляне на експертизата, защото експертизата е неудобна както за бизнеса, така и за някои лобисти. Искам да кажа, че тази хибридна война се води от години с едно хронично недофинансиране на института, с едно целенасочено постепенно съкращаване на неговия щат, по един или друг начин изгонване на експерти и специалисти, с неправомерно уволнение на такива, които след това с дела задължават и нас като данъкоплатци да плащаме обезщетения за неправомерни съкращения. Институтът няма средства дори за командировки в момента, тук е директорът, може да потвърди това нещо. И едно успоредно с това медийно омаскаряване на този институт, като се хвърлят едни обвинения за корупция, недоказани. Това нещо трябва да се доказва в съда, както е по закон. Не може така да се говори и да се дават примери.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Само за времето ще Ви помоля! Благодаря.
ДАФИНА БАРФОНЧОВСКА: Още малко и приключвам. Нашето предложение в общи линии беше представено от господин Вили Лилков, но то се съдържа в четири основни стъпки: премахване на тази двустепенна система, която е силно усложнена и която пък с новото предложение се превръща в тристепенна; оздравяване на Националния институт с негови териториални звена по възможност, стига да има финансиране, досега това не е направено, макар че е залегнало в закона, а пък е задължение на държавата да поддържа такъв институт в добро състояние, комплектуван със съответните експерти и специалисти, тъй като държавата е подписала Европейската конвенция за културно наследство, с която се е задължила този институт да се грижи за паметниците на културата.
А относно цифровизацията, което също е наше предложение, както на регистъра така и на архива, това нещо още в закона от 2007-2008 г. беше залегнало в чл. 69, ал. 4 – да се изготви наредба как този електронен регистър и електронен архив да бъде изготвен. Тази наредба до ден-днешен не е изготвена. Забележете, законът сам не се изпълнява нито от министерството, нито от други ведомства. Ние сме предложили срока за приемане на наредба за изготвяне на електронен формат за регистър и за архив да е до 30 септември т.г., да се задължи министерството да изготви тази наредба.
И на последно място, категорично сме против мълчаливото съгласие, защото то е предпоставка за създаване на корупционни практики и законово бездействие на администрацията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, бих искала само да възразя против изразените във Вашето мнение квалификации и определения. Първо, бих искала да се въздържим от определения като „лобистки” на което и да е предложение, зад което с имената и с подписите си стоят колеги народни представители. И това се отнася до всички предложения, не само на първото предложение на господин Велчев.
ДАФИНА БАРФОНЧОВСКА: Извинете, може ли да кажа само…
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: След като Ви даде думата председателят на Комисията.
Защото такъв тип определения и такъв тип внушения най-малкото нарушават добрия тон на тази дискусия и на общото ни усилия да потърсим възможност за промени в една положителна посока.
Второ, бих искала да кажа, че от наша страна не сме си позволили да изразим каквото и да е неуважение, да не говорим за демонизиране на Националния институт. Така че ако правим всичко това, което се случва и днес, и работата, която се надявам да продължи съвместно, то е всъщност за да подобрим модела.
И в този смисъл бих искала тук да дам думата и на арх. Джуркова, изпълнителен директор на НИНКН, след което на кмета на Копривщица. Заповядайте.
АРХ. ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, участници в дискусията! Много неща се казаха по повод института, аз не мога да ви отговоря на въпроси, които са свързани с действията или бездействията на предишни директори, случвали се в предишни режими на управление. Аз мога обаче да ви уверя, че за две години проблемите със забавянето на преписките е редуциран до – може би няма да е силно да се изразя – 80 процента. Като забавянето на преписките е, защото там работят едни 45 човека, които, мога да ви уверя, че работят почти денонощно по някои случаи, за да може нито европейските програми да се забавят, нито да се забавят други преписки, свързани с общински намерения, и единственото, за което се следи, е само ценностите да бъдат опазвани. Това е! И ще апелирам всеки, който има информация за изнудване, за корупция и за всички тези дейности, които се движат из медиите, това се доказва. И се отстранява по съответния законов ред.
Много благодаря на общините в лицето на заместник-кмет Тодор Чобанов и в лицето до момента на варненския кмет, които са готови да помогнат за актуализацията на всички недвижими културни ценности в рамките на техните общини. Защото това е тежка работа, която общините наистина биха били много, изключително полезни и те дори имат правомощия в закона да го направят.
Когато се говори за облекчаване на административни процедури, те са последствие от много действия. Първото нещо, което трябва да направим и ние вече работим по него, е една държавна стратегия какво и как пазим и кое е ценно за държавата. И защо то е ценно. Аргументирана и достатъчно добре изработена, на базата на което се правят критерии за оценка, защото ви е ясно, че едни критерии, правени по времето на социалистическия режим, са различни от едни критерии, които се изработват по времето на съвсем друго общество и съвсем друг световен ред. Оттам нататък идва работата за изработването на режимите за опазване и след това общините ще могат без никакъв проблем да се грижат за всички ценности, които са на техните територии. Съгласна съм, да, че те трябва да носят отговорност, защото обществото, което обитава тази територия, най-добре знае и има принадлежност към нея. Но всички режими, стратегии и научната дейност трябва да бъде разработена до последната подробност, за да бъде улеснена цялата тази работа на общините.
С промяната в закона за съгласувателната процедура, да, възможно е да облекчи административната процедура до някаква степен, но както каза заместник-министър Банов, те ще се сблъскат точно с това, с което се сблъскваме ние.
И моля ви, къщата във Велико Терново. Съгласуван е проектът дори не в рамките на два месеца. Искането обаче е за демонтаж. Демонтаж значи събаряне и преизграждане на ново. Те си имат проект за реставрация, съгласуван по надлежния ред и то в много кратки срокове. Точно за къщата, която падна. Всичките тези случаи могат да бъдат проверени и аз го казвам отговорно, да видите къде е забавянето всъщност и защо става това забавяне. По никакъв начин не желая нито институтът желае да се намесва в дебати срещу хората, срещу управлението. Ние не сме отделна част от държавата, нашата цел, нашата задача, както и на Министерството на културата, е да съхраним националната ценност, културна, недвижима. Това ни е задачата. И ако общините имат желание да помогнат, чудесно! Още повече, те са включени в системата по опазване на недвижимото културно наследство, изобщо на наследството на държавата в няколко члена в закона. Дори техните правомощия в закона са преди правомощията на института.
Така че нямаме против да се облекчи процедурата, давайки се правомощия, дори ще бъдем много щастливи всичките проекти за реклами, климатици и каквито и да са такива дребни намеси, промяна на керемиди, не е нужно да минават с подпис на министъра наистина. С това сме съгласни абсолютно всички – че могат да се разделят по дейности и общините веднага да започнат да работят.
Мълчаливото съгласие няма да го коментирам, защото то просто е без коментар. Защото имаме достатъчно много примери как падат къщи за един ден. Да, имаме един такъв случай за мълчаливото съгласие, това е станало години преди аз да изпълняват длъжността директор, но с тази къща се борим все още, така наречената Картофена къща във Варна, точно по този начин съборена. Така че не смятам, че изобщо трябва да коментираме мълчаливото съгласие, а трябва да си насочим усилията в най-кратки срокове да си изработим стратегията, критериите, заедно с общините, аз изобщо не ги изключвам, нито институтът ги изключва, нито Министерството на културата, да изработим цялата тази стратегия и всички тези правила и оттам нататък административните процедури ще станат може би в рамките на 14 дена, в колкото се издава една виза. Но за да станат тези критерии, наистина трябва експертиза и институтът да си свърши това, за което е създаван. Защото той е културен научен институт. Плюс помощта естествено на всички научни организации, които биха били готови да помогнат.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, арх. Джуркова. Господин кмете, заповядайте.
ГЕНЧО ГЕРДАНОВ, кмет на община Копривщица: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и интересуващи се господа от настоящето и бъдещето на културното наследство на Република България! Копривщица е изключително малка община по население, но много голяма по история и по културно наследство. Има около 350-360 паметници с национално и местно значение, моля ви, от 1952 г. е обявена за град-музей, в 1971 г. е обявена за град архитектурен и исторически резерват, моля ви да актуализирате решението, което не е отменено, което е от 1971 г. с постановление на Министерския съвет, с което се помагаше на тези паметници. Община Копривщица и общинският бюджет са безсилни да ги поддържат. По този начин ще запазим и корените български, и традициите български.
И тук използвам възможността да дам думата, затова съм толкова бърз в изказването си, на директора на дирекция „Музеи” към община Копривщица госпожа Шипева. Благодаря ви.
ИСКРА ШИПЕВА: Ще кажа няколко думи и да бъдем чути. Наистина искам да заострим вниманието, господин Велчев, към това, че нека терминът „архитектурно-исторически резерват” бъде върнат отново в Закона за културното наследство, защото новият термин „групов паметник на културата”, ако някой може да ми каже най-правилната дефиниция или въобще някой да състави такава, бих го адмирирала.
Казвам защо. Ние нямаме нищо против създаването на тези териториални звена, но се питаме такива градчета като Копривщица, Жеравна, Котел, които имаме определен статут, които сме били град-музей, архитектурно-исторически резерват, които сме събрали стотици паметници, групови и единични, с изключително голяма културно-историческа ценност, къде ще попаднем при това териториално деление, тъй като самата Копривщица не е община с териториално деление. И след като благодарение на държавата, благодарение на НИНКН, благодарение на това че е съществувало това постановление за Копривщица до 1990 г., ние имаме претенции, че този град сме го опазили, с изключение на малки набези от страна на частните собственици, които не могат да се разберат по отношение на това кой е собственик и кой – не. Мисля, че ако се стигне дотам общинските съвети да решават дали даден инвеститор да влезе в Копривщица, нали разбирате, че един малък общински съвет, който казва, ето този човек ще даде работа и при наличието на безработица, ще се вдигне лесно ръка и така ще се направят сериозни поражения. И тук мога да кажа, че благодарение на голямата битка с Министерството на културата и най-вече след нашия вой години наред, благодарение на НИНКН Копривщица вече има охранителна зона. Това мисля че стана при проф. Данаилов.
Но все пак, госпожо директор на НИНКН, аз мога смело да кажа няколко неща. В годините сме работили добре с НИНКН до тогава, до когато имаше пряк инспектор да отговаря за Копривщица. Мога смело да кажа, че ваши архитекти, които за моя радост са вече уволнени или напуснаха, изнудваха жителите на Копривщица десетки пъти. Има много жалби по този въпрос.
Така че нека наистина да се помисли и да се акцентира за такива градчета като Копривщица, Жеравна, Котел и да се определи една териториална единица, която пряко ще отговаря за нас, за да не ги съсипем. Тоест да ни помогнете да ги досъхраним. Друг е проблемът, че ние ще внесем съвсем подготвено юридически тази стара наредба за Копривщица, този стар правилник и това постановление на Министерския съвет да бъдат актуализирани. Защото до 1990 г. държавата наистина даваше над половин милион лева и Копривщица е съхранена именно за това.
По отношение на архива искам да ви кажа следното. В 1953 г. и в 1971 г. има цялостно заснемане на Копривщица, цялата документация е в НИНКН. Трябва да ви кажем, че сега, когато тръгваме да правим консервация и реставрация, нищо няма – или е изгоряло в старата ви сграда, или е изчезнало. Затова нека да си ги приберем общините и да знаем какво правим. Тук съм съгласна с господин Чобанов, ние ще сме по-добри стопани. В крайна сметка, хубаво, архивът е при вас, той ви трябва за становища, оставете си копия или ние да приберем. Няма го! Разбирате ли? Копривщица е заснета, стотици хиляди лева, ако на две-три къщи плановете и оттам нататък нищо няма. А говорим за 388 паметника, даже тогава са били 417. Благодаря ви все пак за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: И аз Ви благодаря за мнението. Уважаеми колеги, тъй като ние трябва все пак да имаме някакъв обозрим край на този етап на тази дискусия, която не завършва и не изчерпва възможностите тя да продължи. Професор Гергова даден знак и мисля, че след това е редно, господин Велчев, в момента, в който желаете, да обобщите позициите, освен ако някой няма нещо съществено и различно да прибави. Защото, отново напомням, че всички позиции бяха изпратени и са на нашата страница. Мисля, че те бяха публикувани и в медиите в аванс, така че ви моля да се ориентираме към едно своеобразно приключване на този етап на дискусията. Заповядайте.
ПРОФ. ДИАНА ГЕРГОВА: Уважаема госпожо председател и народни представители! Бих искала да добавя към това, което споделяме всички, защото благодарение на публичността на този проблем се видя колко болен е той и как наистина се нуждае от решение. Доколкото ми е известно, когато се предлага една промяна в закон или цял закон, винаги се прави една оценка на въздействието. И може би големите протести на нашата колегия са свързани с това, защото ние знаем от нашата практика какви ще бъдат резултатите от приемането на това предложение в този вариант.
Бих искала да кажа, че това, което се случи в Пловдив и в Харманли, показа, че действително ние трябва да изместим тежестта в опазването на наследството от администрациите към специалистите. И както виждате, мисля, че това е тенденция, за която говориха няколко души. Трябва да има децентрализация, трябва да има тези регионални звена на Института за паметниците на културата, които някога съществуваха. Но аз искам да кажа, че арх. Бакалов извади един списък със специалисти, извинявайте, всяка област има своя регионален музей, в който има специалисти, археолози, историци, етнографи. Освен това към регионалните музеи, и както виждате, и към градските музеи са много голяма част от паметниците. Тоест тези хора знаят състоянието на паметниците. И бих искала също да кажа, че всяка страна има своята традиция в институциите на опазването. Българските музеи не само са надживели всички системи, но ние имахме една система, която беше от дирекции „Културно-историческо наследство”, в която всеки сегашен регионален музей би трябвало да има един или двама специалисти и да бъдат подсилени тези музеи, защото те биха покрили цялата проблематика, за разлика от тези шест звена, които ще бъдат на по-високо ниво. Само едно такова разпределяне, бих казала, на тежестта между функциите би помогнало това да се случи.
Бих искала да кажа само, че в Закона за културното наследство от 2009 г. в Преходните и Заключителни разпоредби в чл. 11 е казано: в тримесечен срок от влизането в сила на закона НИНКН представя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени недвижими паметници на културата. Седем години по-късно това не е направено. И аз мисля, че както и да обвиняваме Института за паметниците, първо трябва да кажа, че никой не носи отговорност, защото по закона всичко се подписва от министъра на културата, който изобщо не е компетентен в тази област. Тоест нито един от специалистите с подписа си не носи отговорност. И второто нещо, ние създадохме и колегата Станилов помни, ние като научен археологически институт създадохме информационна система „Археологическа карта на България” още преди промените и в началото на промените, когато трябваше да се възстановява собствеността върху земеделските земи, ние имахме целево финансиране от Министерския съвет и успяхме, ангажирайки не само Археологическия институт, цялата археологическа колегия в страната, да вкараме в една отворена информационна система всички паметници. Разбира се тя се обновява, но тази археологическа карта на България е предоставена на всички регионални музеи и те могат да я предоставят по отношение на археологическите паметници на всеки.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: За времето да Ви обърна внимание.
ПРОФ. ДИАНА ГЕРГОВА: Така че бих искала да кажа само още, че това е основното, което ще реши въпроса – от 2009 г. този въпрос с дигитализирането и правенето на публичен регистър, за което ние имаме даже системата, ще свърши работа.
И искам само да кажа, много от паметниците от местно значение в момента изобщо не са от местно значение. Това са уникални паметници, които 60-те, 70-те години по някаква логика са сложени от местно значение. Ние имаме прекрасни християнски базилики в Родопите. Извинете, не можем да боравим с категория „местно” като мотив на местните администрации да се дават правомощия. Това е.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Гергова. Последни две мнения преди обобщението на уважаемия колега господин Велчев. Заповядайте.
ЙОРДАНКА АНАНИЕВА, заместник-кмет на „Култура” на община Бургас: Добър ден! Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз искам да изкажа своето уважение към експертите, които работят в Националния институт. Ние с тях взаимодействаме прекрасно, благодаря за което, но искам да подчертая и това, че общините през всичките тези години доказаха, че са отговорни институции, отговорни по отношение на опазването на културното наследство. Не един и два проекта бяха реализирани от общините и това ги изкара от разруха, от забвение и от по-нататъшно неопазване. Затова аз наистина смятам, че не бива да имате опасения, че част от дейностите по опазването на паметниците на културата ще дойдат към общините и ще бъдат създадени такива звена. Общините имаме административен капацитет и специалисти, които могат да реализират тази дейност, която е записана в закона.
Аз от името на община Бургас казвам, че подкрепяме това становище да има такива дейности в общините.
Също така изразявам готовност да помогнем с дигитализирането на архивите, които се намират при вас, за да може наистина да облекчим и вашата, и нашата работа по отношение на придвижването по-бързо на преписките. По този начин според мен наистина ще има възможност вашите специалисти да се съсредоточат и върху важната научна работа, която е важна за всички в национален и в регионален план. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-кмет. Заповядайте и Вие.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА, форум „Културно наследство”: Благодаря Ви. Аз съм имала опит в работа с недвижимо културно наследство и във и извън Института за недвижимо културно наследство, бивш Институт за паметници на културата. Бих искала да подчертая в допълнение на казаното от арх. Барфончовска, че форум „Културно наследство” в своята широка експертиза всъщност подкрепя децентрализация на дейността, това е желана посока. Аз лично съм си мечтала за тази посока. Големият въпрос обаче е дали е готова системата за това, системата и на държавно, и на общинско ниво. Децентрализацията е опасна преди да имаме актуализация на регистъра, защото регистърът означава точни обекти на културното наследство с верни, актуални кадастрални данни, ясни граници, ясни елементи, граници на охранителни зони, предписания за опазване. Само при предварително наличие на тези данни за всички обекти можем да поставим стоп на всички нелегитимни практики, било то корупционни или несъзнателни, и всички деградивни практики.
Освен това дигитализацията на архива, да, това е сравнително бърза възможна реализация, но актуализацията на регистъра – това е една научноизследователска работа, която трябва да се планира за години и да се изпълни не само с възможностите на института, тоест това трябва да е целево държавно бюджетно осигурена дейност. Освен това до тези неща трябва да има на различни нива, но електронен достъп за всички, защото опазването на културното наследство трябва да бъде обект и на граждански надзор. Не е възможно това да се случи, ако няма електронен достъп до определени широко популярни нива и на регистъра, и на националния архив.
Децентрализацията има смисъл, само ако се децентрализира не само експертната дейност, има смисъл, ако се децентрализира и контролно-административната дейност, тоест да могат решенията да се взимат оперативно. Иначе изобщо не ускоряваме процесите, които всъщност тормозят системата.
Бих искала да обърна внимание на архива. Да, състоянието на архива е тежко, аз съм била и директор, знам какво е. Върху него течеше дъждовна вода, той се наводняваше в подземията на института. Той беше пренесен. При самото пренасяне също се губят архивни единици. Дигитализацията е крайно наложителна, но трябва да ви кажа, че нямаме гаранции, че общините ще се справят с този проблем. Защо? Защото дублиран архив имаше в окръжните дирекции „Културно-историческо наследство”, които след като бяха затворени, този архив беше предоставен на съответната голяма община, на чиято територия се намираше администрацията на окръжните дирекции. Къде е този архив сега? Могат ли общините да го изнесат този архив? Тоест те демонстрират не по-малка безстопанственост в това отношение.
По отношение на рушащите се сгради. В момента по закон задължението е на собственика. Собственикът е задължен по закон да се грижи за доброто състояние на паметника. Ако той не го прави, следващото задължение е на общината. общината трябва да предприеме за своя сметка необходимите действия, за да осигури опазването и след това по реда на държавните вземания да си ги вземе от собственика. За кой обект това е направено? Тоест и в тази посока общините не ни дават гаранция. Моите уважения, ние сме работили с община Бургас, аз знам тяхната грижа. Добрите лястовички са предвестник за пролет, но ние трябва да се подготвим да я посрещнем, защото иначе е опасно. Тази бърза жетва, за която са се подготвили вносителите на закона, всъщност да не ожъне плевели, защото не сме посели семето. Не знам дали си давате сметка, но всъщност нивата не е посята. И там са необходими спешните действия в промяна на закона. Може би съкращаване наистина на процедурата с връщане на контролни правомощия в института, което ще съкрати наполовина сроковете. Да, ще увеличи отговорността, но наистина тази отговорност трябва да се носи. Наистина териториални звена, за да могат да бъдат близо до хората, но териториални звена и на Министерството на културата, които да имат правомощията за санкциите на място. И тогава бихме усетили промяна. Разбира се, това не изключва една дългосрочна визия изобщо за създаване на нова визия в националната система за опазване на културното наследство, която да стъпи на едни европейски и световни принципи. Това е. Благодаря ви за думата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кандулкова. Уважаеми господин Велчев, заповядайте, имате думата за своеобразно обобщение на днешната дискусия.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря на всички участници. Наистина аз съм много доволен от проведената дискусия, защото се очертаха няколко неща или тенденции, които искам да посоча, за да може и ние в подготовката на този законопроект да помислим. Не изключвам възможността отново да се съберем, за да стигнем до най-правилните решения, след като вече ние пък обобщим нашите виждания. Аз искам, пак повтарям, този законопроект да бъде внесен консенсусно с възможно повече парламентарни групи и партии, които да участват в него, защото за мен е много важен.
Този въпрос има три основни аспекта. Първият естествено е опазването на културното наследство, много важен. Но искам да подчертая, че тук трябва да обърнем внимание и на един друг въпрос – опазване на подрастващото поколение, като казвам, това е и духовно, и физически. Този снимков материал, който съм представил, вие винаги може да дойдете и в нашата комисия да видите, защото тук аз го обобщих това нещо като проблем в обществото, включително и в комисията, на която съм председател, човешките права. Защото тук се нарушават и грубо човешките права. Само ще ви кажа, че в моето детство, не знам защо, но и сега е така, децата обичат да играят по строежите. Тук има сгради, които съм заснел, където пише отвън на вратата „Опасно за живота, не влизайте!” Как да опазим децата, те се катерят по влаковете и умират от токови удари. Тук утре ако загинат деца, не дай си боже, кой ще е виновен? Пак няма да има никой виновен. Това е пък въпросът за отговорността. Гледайки целия този материал, защото наех екип да отидат да снимат.
Говорихме и за културния туризъм. Аз също съм на мнението на председателката на нашата комисия. Мисля, че в близко бъдеще ще говоря и с нашето ръководство на партията, с премиера, че и аз виждам, че двете министерства – на туризма и на културата – трябва да бъдат обединени. В много държави и сега е така. Но гледам тези фотографии, снимки, материал и си викам, те ще привличат или ще отблъскват туристите.
Отговорността е най-важното нещо и не се сърдя. Госпожо председател, Вие направихте вече забележка, че това е лобистки закон. Да, лобистки е, аз го признавам, лобистки е, защото лобирам за всички избиратели, не само на ГЕРБ, за всички граждани лобирам. Ще ви покажа тук снимки, в които ще видите две сгради паметници – една до друга. Добре, но тук страда човекът, който е съвестен гражданин, който е направил и поддържа тази сграда. Какво е виновен той да гледа една сграда, която е свърталище на наркомани, тук има снимков материал. Всичко друго, но не и както в това писмо-становище, което получих от Камарата на архитектите. Аз не знам, ще дам публичност на това писмо, за да може членовете на тази камара да се запознаят с това нещо, защото то е в духа на защита на обществения интерес. На кой обществен интерес – не знам. Може би сега разбирам откъде идват думите на граждани, които са идвали, защото на мен просто не ми е дошло така на идея да си вкарвам законопроект, това е в резултат на много, много срещи с хора, аз съм давал примери и с мен и да ми казват, абе, казаха ми, че ако еди-кой си архитект ми направи проекта, няма да имам проблем и бързо ще бъде съгласуван. Точно ставаше дума за един климатик. Казва, господин Велчев, хиляда лева струва климатикът, на мен ми искат пет хиляди за проект, защото той трябва да се разплати. И тук говорим дали има корупция. Естествено схемата я знам много добре – не може да се докаже, защото този, който съгласува и който рекетира, е архитект. Не можеш да отидеш да му кажеш: защо взимаш десет хиляди евро за проект на ремонт? Ами естествено, че не може, защото връзката е с бушона. Ще изгори бушонът, но този, който също взима пари, без да прави нищо, е друг. Няма да влизам в подробности.
Дайте сега да не разглеждаме работата на НИНКН. Само ще ви кажа, добре, всички стигнахме единодушно до решение, че трябва да има електронен регистър. Само това да направим, да не направим никакъв закон, само това ще реши толкова много проблеми и се радвам, че покрай тези дискусии може би нещо ще се направи, така че хората да не бъдат тормозени. Защото ние сме част от това общество. Вижте какво се получава, този, който работи в ЕРП-тата, рекетира този, който работи във ВиК, той пък рекетира другите, които работят в другите институции и се рекетираме помежду си. И както казваше един френски бизнесмен, не казвам дипломат, той казва: вие не уважавате себе си, искате другите да ви уважават. Ние показваме с всичките си тези действия неуважение между нас, не може да очакваме защита от друга страна.
По отношение на електронния регистър, ето и колегата тук ми е показвал за какво става дума и защо аз смятам, че в никакъв случай положението в Пловдив, в Хасково или където и да било на друго място, не е другаде, а в хората, които се занимават с това нещо, защото се оказва, че правят запитване за една сграда дали е паметник на културата. И какво е интересно от сведението – че в 1975 г. е подадено писмо дали тази къща е паметник на културата и до днес няма отговор. Добре, аз ще ви кажа пък като човек от бизнеса какво може да става. Аз направих един паралел между този регистър и един друг момент, с досиетата. В какъв смисъл, колеги? Сигурен съм, че част от този архив не е унищожен, а е прибран. И какво може да се получи в момента? Идва един инвеститор, казвам, съвестен и казва: Искам тази сграда да я купя или да я направя мол или каквото и да било. И казва: Искам да видя дали тя е паметник на културата. Прави се запитване и му се казва: Не, не е паметник на културата, няма го в регистъра. Той го взима и в момента, в който започва да бута, появява се един господин и му казва: Ето виж тук един екземпляр (не е оригиналът), в който пише, че е паметник на културата. Ако искаш, дай 20 хиляди евро, аз ще ти дам оригинала, за да си го скъсаш.
Ето с това искам да се преборим всички заедно. Не да търсим вината кой къде е виновен. Госпожата знае, тя ме познава, десет години се борих за летище „Божурище”. Не искам да се връщам на тази тема. Никога не съм допускал, че от позицията и на председател на най-голямата, на управляващата парламентарна група не мога да спася една толкова мръсна, долна корупционна схема. Ще видите, че там нищо няма да бъде построено! Но се разруши! Както и да е.
Когато говорим за отговорността, не искам да досаждам, но много важно е за мълчаливото съгласие. Колеги, аз съм го казвал и друг път. Да, добре, опасно е, прецедент имало такъв преди много години, сграда се е срутила. Но това ми звучи като дайте да не се движим с коли, защото стават катастрофи. В какъв смисъл? Аз съм съгласен, говорим всеки ден и с проф. Станилов, дайте обаче, когато правим нещо такова – пак говоря за всички нас, и за нашите деца, и за близки, съседи и т.н., да имаме гаранция, че като измине този срок, ще има наказани. Говорим за отговорността. Защото вие казвате, че мълчаливото съгласие ще доведе до корупционни практики. Ние се стремим и нашето правителство полага всякакви усилия за електронно правителство точно по този параграф – да не може човек да бъде унижава. Аз съм минавал и живея в тази среда, унизително е когато отидеш за някакво разрешение и се молиш, и чакаш и той ти се усмихва и ти казва: Абе виж сега, моят подпис струва пари. Това е включително и за разрешение за включване на вода, ток, много са нещата.
Искаме да оправим всичко. Аз просто съм се захванал с едно нещо, за което хората непрекъснато ме питат какво правим, живеем в едно населено място, където, пак ви казвам, повечето от сградите са градска тоалетна и като влезете вътре, хората от екип, който отиде да снима казаха, съжалявайте, ама не можем да влезем. Питам примерно общината, те отговарят: паметник на културата е. Не искам сега да се впускам в методи, които аз съм стигнал до извода, че ще помогнат, включително и за това, че виждам ето тази сграда, тя е опасна, добре да се събори, ако трябва. Ако не може да се намерят собствениците, тази сграда с нарочен фонд към общините ще бъде съборена, ще бъде направена градинка, но в регистъра ще има паспорт, ще има параметри на тази сграда и ще се знае, че там нищо друго не може да бъде построено, освен да се възстанови същата сграда паметник на културата. Но тогава ние ще бъдем честни към тези съвестни граждани и към инвеститорите, които идват не да рушат, а нещо да направят. Тогава той ще влезе в регистъра и ще каже: да, ето тук е имало такава сграда, аз ще трябва да я възстановя. Но не да бъде пост фактум рекетиран.
Какво съм имал предвид с мълчаливото съгласие? Защото ако дадените звена, които отговарят, идеята беше да не са по-малко от трима човека, за да няма корупция. Но там тогава като се знае, че еди-кой си отговаря и му е дадена преписката на него и той я забави, ще се знае кой е виновен. Сега не се знае. Или от друга страна, да се каже, че санкцията за първо забавяне – да не е два месеца, да е четири или пет, както говорихме, не трябва да бъде повече от четири-пет, защото документите в България по други закони важат шест месеца и като завъртят в затворения кръг, точно изтичат шест месеца и той ти казва: да де, но тук ти е изтекъл шестмесечния срок. Отново оценка и се започва пак така. Нашият скиор Петър Попангелов три години прави три пъти оценка за 200 квадрата гора, която му беше дадена от общината като заслужил и помогнал за туризма и за ски спорта. Накрая човекът каза, не искам нищо, дойде ми до гуша. Те чакат декември месец и казват: дай сега други документи, защото тези са изтекли.
Това съм имал предвид. Трябва да се знае, че като се превиши срокът, се носи отговорност. Господин Чобанов го няма, но тук има други представители на Сдружението на общините, на мен ми се иска и в бъдеще в тази посока да се върви и всичките документи, които са – разрешителни или съгласувателни, и в местната администрация, и навсякъде да има санкции, които да се платят на човека, който е забавен. Защото ако ние искаме да се развива икономиката, да има инвеститори, ние трябва да ги защитим. И ще ги защитим не като ги разиграваме и им се подиграваме, ами когато те знаят, че ако им бъде нанесена щета, ще бъде понесена, но не от бюджета. Защото аз съм много против тези мерки, с които се наказва, но от бюджета на общината. Не, от фонд „Работна заплата” на определения отдел. Защото съм имал такъв случай в Министерството на транспорта и трябва да ви кажа, че един законопроект го направиха за 48 часа. Шест месеца го правиха и когато казах на господин Московски, че искам забавянето да бъде удържано от фонд „Работна заплата” на тези, които са определени да подготвят закона, за 48 часа го направиха.
И на последно място, искам да кажа, че решаването на този проблем, колеги, много искам да стане съвместно с института, с Министерството на културата и общините. Мисля, че това са хората, които могат да решат този проблем. Не казвам, че аз мога и с това, което съм подал, решавам проблема. Далеч, ама много съм далеч от тази идея. Аз съм човек на техниката, не съм толкова навътре в проблемите, но виждам проблемите в обществото и за хората от бизнеса, и за хората, които живеят. Какво са виновни, пак повтарям, хората, които са съвестни граждани и са принудени вече 25-30 години да живеят в тази обстановка, да гледат насреща какво става. Значи ние наказваме съвестните хора, не наказваме тези, които трябва. Ами дайте да направим така, да се накажат хората, които са виновни. Защото само ще ви кажа – може би и в други държави е така, но тъй като бях представител на швейцарска фирма – в Швейцария ако ти не си си окосил тревата, не я поддържаш, съседът ти те наказва, глобяват те и ти му плащаш всички неща по това, че ти си замърсил неговата градинка. А тук какво става? Като духне един вятър, елате и ще видите в Банкя какво става – найлонови пликчета, спринцовки и какво ли не в съседния двор. И човекът казва: дотук ми дойде вече, не мога да поддържам.
Това е. Благодаря ви още веднъж! Много можем да си говорим и съм съгласен, че трябва да говорим по тези въпроси. Дано стигнем до решение, което да не бъде само в полза на едната страна. Аз ви разбирам, вие си пазите професията, държите си, естествено цял живот сте работили в дадена сфера, боли ви, ако нещо не се прави както трябва, но мисля, че малко повече активност и да предложите вие как да го решим този проблем. В никакъв случай обаче не мога да се съглася, че децентрализацията не трябва да стане, защото аз тук срещам едно противоречие. Господин Лилков излезе, но аз съм му казвал, той спомена как се решават проблемите в една община с корупцията, когато има монопол, ами те хем казват, че трябва да се борим с корупцията, щем да остане монополът. Не може да остане монополът, трябва да го децентрализираме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев. Уважаеми колеги, уважаеми гости, сигурно има още мнения, които могат да бъдат изразени, но да проявим уважение към времето на всички, които участваха днес. На следващо заседание на Комисията ние ще възприемем един работен план, по който ще продължим. Мисля, че чест прави и на господин Велчев, който всъщност отвори тази тема, и на всички участници, които заявиха желание да бъдат съпричастни и да стигнем до решение, което е консенсусно.
Благодаря на всички за изразените позиции и за добрия тон. Пожелавам ви приятен следобед!

(Закрито в (6,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова