1. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права № 602-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
3. Разни (писмо от Музикаутор и БХРА вх. № ПГ-613-00-2 и писмо от Асоциацията на телевизионните продуценти вх. № ПГ-606-01-39).

---

На 7 април 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права № 602-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
3. Разни (писмо от Музикаутор и БХРА вх. № ПГ-613-00-2 и писмо от Асоциацията на телевизионните продуценти вх. № ПГ-606-01-39).

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Банов, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате ли предложения по предварително обявения дневен ред?
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Днес гости на нашето заседание са господин Банов – заместник-министър на културата, госпожа Весела Щерева - парламентарен секретар, господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, господин. Йордан Андонов от дирекция „Авторско право и сродните му права”. Тук са представителите и ръководствата на АБРО, на Съюза на българските журналисти, „Музикаутор”, „Филмаутор” БАККО, Асоциация на телевизионните продуценти, ТВ Клуб 2000, ПРОФОН, Фондация „Национален съвет за журналистическа етика”, ЕАЗИПА, Българска асоциация за информационни технологии, Акорд Мюзик ООД, Токсити груп, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, КНСБ, Движение „Експерти на гражданското общество”, Сдружение „Народно движение против корупцията и за иновативна икономика”.
Ако сме пропуснали някого, добре дошли на всички! Когато взимате думата, ще помоля и да се представяте.
Уважаеми колеги, материалите за днешното заседание са изпратени своевременно на електронната ви поща и са публикувани на интернет страницата на Комисията.

Точка първа. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: По точка първа сте получили проект за процедурни правила. Изготвянето и приемането на процедурните правила е необходимо във връзка с изтеклите мандати на госпожа Анна Хаджиева и господин Георги Лозанов като членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и съответно избора на нови членове.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 89, изборът на различни органи, които се избират от Народното събрание, трябва да бъде публичен и прозрачен и да се извършва чрез изслушване на съответните кандидати в съответната комисия по одобрени правила. Правилата съгласно чл. 89, ал. 7 от нашия правилник се изработват от Комисията. Комисията изготвя и предлага на Народното събрание проект за решение, който трябва да бъде гласуван и приет в пленарната зала.
Колеги, откривам разискванията по проекта за правила. Имате думата. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Правилата са доста сходни на правилата, с които сме избрали предишния състав на Съвета за електронни медии и така както са направени разпоредбите в него съответстват и в голяма степен на нашия правилник. Мисля си само, че в Раздел четвърти, там където казваме в т. 3: „Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението до две минути в пленарна зала”, във връзка с променения правилник на Народното събрание, в чл. 89, ал. 5, където се казва, че в доклада подробно се излагат мотивите и обясненията, смятам, че не е нужно в пленарна зала отново да преповтаряме дебата от тук. Тук е мястото за излагане и на биографиите, и на представяне на кандидат-членовете, и за дискутиране и дебатиране, а не да пренасяме отново дейността на Комисията в пленарна зала, пак казвам, в съответствие с изискванията на нашия правилник.
Това е нашето становище. Ние ще подкрепим тези правила. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова. Аз подкрепям Вашето предложение. По време на изслушването ние ще предаваме директно, ще има подробна стенограма, която ще бъде публикувана, изслушването ще бъде, разбира се, отворено за всички, които биха искали да бъдат включени в състава на участниците, на присъстващите по време на изслушването. Така че в този смисъл подкрепям предложението ви да отпадне точка 3. А в голяма степен това съответства и на процедурите, които като практика до този момент бяха възприети и проведени съответно като избор в Четиридесет и третото Народно събрание.
Колеги, други предложения по проекта за правила, който е пред вас? Виждам, че няма други предложения. Закривам разискванията по точка първа.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Соколова да отпадне точка 3 в Раздел четвърти, която би преповторила едно подробно изслушване, което ще бъде проведено в Комисията.
Който е за направеното от госпожа Ирена Соколова предложение, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Колеги, гласуваме цялостния проект за правилата, който е предложен на вашето внимание, с редакцията, която вече беше направена и гласувана.
Който подкрепя проекта за правила, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
С това по точка първа разискванията приключиха. Господин Байрактаров, Вие по точка втора ли имате някакво предложение?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Исках само да направя едно предложение, тъй като докато четях решението, в точка 2, буква „в” се изисква копие от диплома за завършено висше образование, което е много общо изискване за кандидат за Съвета за електронни медии. Какво висше образование? По селско стопанство, по аграрна икономика? Все пак това висше образование трябва да е според мен ограничено в правомощията, които ще бъдат упражнявани от тези членове на Съвета за електронни медии. Мисля, че е добре тук все пак да се заложи и признак критерий на завършено висше образование, което да бъде примерно юридическо, икономическо или българска филология.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров. Обратно предложение – госпожа Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин Байрактаров, това е съвсем основателно предложение, което правите, ако, разбира се, не погледнем буква „г”, която ни казва, че всъщност лицето трябва да има документи, които удостоверяват, че то има опит. И в момента госпожа Мария Стоянова е със специалност педагогика, господин Георги Лозанов е със специалност философия. Ние знаем за десетки случаи, в които завършеното висше образование или документът за магистратура съответства на едно образование, но дългогодишният професионален опит на кандидатите и на работещите е друго и те са натрупали необходимия експертен опит. Така че в този смисъл съм склонна да не се съглася с Вас, тъй като изискването за опит е категорично. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По този повод и аз искам да кажа, че в последните години робуваме на някакви документи и тапии. И никой не гледа човека, който е кандидат, какво е работил. За мен много по-важно е какъв опит има и къде е работил. Какво е учил – като погледна в последно време колко дипломи се купуват и се прехвърлят и за какво става дума, не е най-важното. Висшето образование е необходимо, но не е достатъчно условие, по-важно е какъв опит има и какво е работил през своя трудов стаж. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Като реплика искам да цитирам закона, чл. 25 от Закона за радиото и телевизията, където пише изрично: Членове на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области (и се изброяват): електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право. И така нататък. Така че, аз считам, че ние трябва да се придържаме изцяло към закона.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Аз мисля, че по този начин дадохме отговор на тази част, пояснихме какво изисква правилникът, който току-що беше приет, за процедурата, която ще следваме.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Само че моят отговор е следният, тъй като ние в момента разработваме правила и критерии, по които да бъдат допускани първо кандидатите за членове на СЕМ и това че се изисква някакъв опит, на първо място, считам, че един член на СЕМ първо трябва да притежава необходимата експертиза. А тази експертиза се доказва с диплом за завършено съответно висше образование. Защото по логиката, която чух преди малко, това означава, че в хирургичните отделения трябва да влизат хора, които… Момент, аз ви изслушах внимателно, все пак имам право на дуплика. Ваше право е вие да го приемете. Ние тези предложения ще ги направим и в пленарна зала. защото трябва да има наистина точни и ясни критерии какви хора могат да вземат участие в този Съвет за електронни медии и могат да участват за членове на този съвет.
От друга страна, аз мога да ви кажа, че много от точно тези примери в практиката показаха неефективната работа на Съвета за електронни медии до този момент. И това ви го казвам от журналистическия си дългогодишен опит. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Уважаеми колеги, преминаваме по точка втора от дневния ред. Давам думата на господин Боил Банов, за да представи законопроекта. Заповядайте, господин Банов.

Точка 2. Обсъждане на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права № 602-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Ще изложа кратки мотиви към законопроекта. С предлагания законопроект се въвеждат изискванията на приетата през 2014 г. Европейска директива за колективното управление на авторското право и сродните му права. Държавите членки на Европейския съюз са длъжни да отразят тази директива във вътрешното си законодателство най-късно до 10 април 2016 г. Въвеждат се правила и изисквания към субектите, извършващи колективно управление на авторски права с цел дейността им да бъде прозрачна, ефективна и в полза на правоносителите. Подробна регламентация на тази материя се съдържа и в момента в действащия Закон за авторско право и сродните му права, който предвижда, че колективно управление на авторски права у нас може да се извърши единствено от сдружение с нестопанска цел.
С предлагания проект съществуващите норми се привеждат в съответствие с директивата, а също така се въвеждат и необходимите нови разпоредби. Предвижда се колективно управление да може да се извършва от търговски дружества, които ще подлежат на регистрация при условия, сходни на тези, които се прилагат за организациите за колективно управление. По този начин при публично изпълнение на музика необходимите права ще може да се придобият чрез договор с организация за колективно управление или със съответното търговско дружество.
Текстът съдържа и разпоредби, засягащи териториалното лицензиране на права върху музикални произведения.
Проектът е разработен след широка обществена дискусия от работна група към Съвета за защита на интелектуалната собственост. В работната група участваха представители на правоносителите, на ползвателите, на съществуващите организации за колективно управление на права и на много други заинтересовани лица.
Това мога да кажа и само една благодарност към всички членове на работната група, които наистина работиха усърдно, дълго и много продуктивно. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър. Колеги, имате думата. Бих искала само да ви напомня, че това е първото гласуване на законопроекта, който обсъждаме само по принцип и в цялост.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички! Радвам се, че сте приели правилата за избор на член на Съвета за електронни медии. Господина Байрактаров, когато бях председател на Комисията по културата, за първи път се опитахме да направим някакво такова правило – да има ценз при подбора. Мисля, че това, което сега се предлага, донякъде дори е по-добро и ще свърши работа.
Уважаеми колеги, всички очаквахме Директива 2014/26 от Европейския съюз, за да може най-сетне да постигнем консенсус по редица въпроси, за които нямахме яснота в досега действащото законодателство. В закона много по-подробно и детайлно е регламентирана дейността на организациите за колективно управление на авторски и сродните на тях права, най-вече по отношение отчетността пред членовете им и прозрачността на операциите пред обществото. Създава се специален механизъм, уреждащ разширяването на достъпа до музикални произведения по дигитален път, допускане система на организациите за колективно управление на права, съкратено казано ОКУП, на нова категория субекти, назовани в законопроекта, независими дружества за управление на права – НДУП. Директивата установява правилата, по които следва да се осъществява колективното управление на авторските и сродните права на територията на Европейския съюз, които са задължителни за всички страни, но тя не урежда всичко в тази сфера и е оставила за националните законодателства няколко въпроса, а именно издаването на предварително разрешение на ОКУП-ите, които желаят да извършват такава дейност, и надзорния режим на тях от страна на съответната държава.
И тук възниква първият ми въпрос към вносителите – за отделен, подчертавам, отделен закон за колективно управление на авторското право и сродните му права. Съгласно Закона за нормативните актове в България, чл. 10, ал. 1, обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Според чл. 10, ал. 2, обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Кое тогава налага приемането на отделен закон за колективно управление на авторските права и сродните му права?
Според директивата националното законодателство на всяка държава членка може да надхвърли предписаното от нея в посока на по-високи стандарти на управление, финансова дисциплина и прозрачност, но само при съвместимост със съюзното право. Директивата обявява за допустимо с колективно управление на авторски и сходни на тях права да могат да се занимават и така наречените независими дружества за управление на права. За тях обаче важат не всички, а точно указана част от правилата на директивата. Съобразява ли се с всичко това предлаганият законопроект? Бих казал, частично – да, но в много моменти и то много важни – не. Причината според мен е главно в тенденцията за непрекъснато противодействие между ОКУП-ите и независимите дружества за управление на правата.
С тези бележки по принцип представителите на БСП-Лява България ще подкрепят по-нататъшната работа по законопроекта, но ще настояваме да се съобразим с нормативните изисквания на чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми проф. Данаилов. Уважаеми господин Банов, Вие сега бихте ли взели отношение или искате да изчакате и други въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще взема отношение, защото въпросът е важен. Благодаря Ви, проф. Данаилов. Основното, заради което много умувахме и ние в рамките на цялата работна група дали да отделяме в нов закон или да работим в рамките на стария, основният мотив е много прост и много категоричен. Директивата е толкова огромна и поставя толкова много точки, че тя, вместена в рамките на общия закон, просто щеше да го блокира и да го натовари по начин, който щеше да измести цялата му функция и съсредоточаването на гледната точка щеше просто да отиде изцяло в директивата. Тя е по-голяма, отколкото целият закон. Това наложи, за да може да се прецизират текстовете и да може да има яснота в сектора и да се знае какво правим реално с тази директива, това наложи правенето на нов закон. Нищо друго. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Професоре?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: И все пак аз не знам, след като има такова създадено законодателство, дали трябва да се прави нов закон. Да, голяма е директивата, но аз не мога да си представя, сега вие тръгвате с две папки, преценили сте това, но все пак ми се струва, че два отделни закона някак си идват вповече.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вижте, да Ви поправя. Законът е от сто члена, а директивата е от 60. Наистина несъразмерно много е. Пак казвам, вероятно би могло да се вкара и вътре, но щеше да предизвика много повече сложности и много повече неясноти, отколкото този вариант, в който има кристално ясно разграничение какво правим и всеки може видимо да го проследи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Колеги, други мнения? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Професор Данаилов засегна много важни въпроси, но по един дипломатичен начин. Аз понеже не съм дипломат, ще бъда малко по-директен.
Първо, уважаеми колеги, по този законопроект липсва един важен документ и той е оценка за въздействието. Как и по какъв начин ще се отрази, по какъв начин ще бъдат регулирани отношенията в тази област, свързани с авторските права и сродните такива. И оттам нататък тези, които са си направили труда да изчетат внимателно текста, ще видят, че, първо, има едно механично пренасяне на текстове от Директива 2014/26, а в други членове за съжаление и неточен превод от английски на български. Някой е объркал термина „услуги” с друг един термин, но това няма никакво значение. По-важното е друго.
В няколко от членовете директно се нарушава един от основните и важните принципи на всеки един закон, и това е принципът на равнопоставеност. Тоест бъдещите субекти, които ще имат възможността да ползват този закон, още от неговото създаване вече са в състояние на неравнопоставеност. Оттам следва нещо друго, много по-опасно, което ще засяга на първо място творците, тези, които са собственици на авторски права, всъщност да не могат да реализират своите авторски права в един свободен пазар на конкуренция, поради простата причина, че с чл. 8, ал. 7, ал. 4, чл. 40 (и да не ги изброявам нататък) чисто и просто се създава монопол. Което е опасно за развитието на творците, на културата и оттам нататък започваме да си задаваме въпроса всъщност този закон кого обслужва, важни текстове от директивата случайно, както винаги са пропуснати, задавам си въпроса „Защо?”, защо тези важни текстове, които касаят точно невъзможността да се създаде монопол, са пропуснати.
Така че, това е важен закон, има необходимост от такъв закон, но закон, който да регулира честно и почтено отношенията, да поставя субектите в условията на равнопоставеност и оттам нататък, който е по-находчивият, който е по-добрият, жив и здрав да е, да привлича творци, да им регулира отношенията, да им продава авторските права, да печелят. Но когато има монопол, нито творците ще бъдат доволни, нещо повече, оттам нататък всички останали по веригата – радиа, телевизии – ще изпаднат в състояние дори да не излъчват продукта на твореца поради простата причина, че монополистът ще им налага най-често непосилни условия, за да правят това нещо.
Няма да се спирам какво ще се случи в хотелите, от години са вдигнали ръце повечето хотелиери и ресторантьори. Така че вие сами се замислете трябва ли да отпаднат тези текстове, трябва ли да бъдат преработени, в каква посока, за да бъде законът наистина работещ и в крайна сметка всички субекти да имат стимул да го спазват. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров. Господин Банов, заповядайте Вие или може би някой от колегите Ви – също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Оценка за въздействие при европейска директива е нонсенс – първо, ще ме прощавате. Второ, досега имаше монопол, да Ви поправя, досега в действащото законодателство имаше пълен и тотален монопол. Тази директива и нейната философия въвежда нови играчи на пазара и се мъчи да разбие монопола. И ние сме работили изцяло по тези принципи, особено що касае публичното изпълнение. Там монополът е разбит тотално. Някакъв вид монопол е оставен съвсем съзнателно – тук пак ще напомня на всички уважаеми народни представители и колеги – тази работна група се състоеше от над 50 човека. Тя обхваща всички работещи в сектора. Поканени бяха всички възможни играчи, да го кажа така, тя е провела може би 20, а може би и повече заседания и тези заседания не са били формални по 15 минути или по половин час, те са били някои по четири и по пет часа.
За предаването и препредаването е съхранен някакъв монопол, това е така, и то е с оглед на средата, в която тук работим. Тя не може да бъде пренесена едно към едно към развитите европейски държави. Но цялата философия на законопроекта е в посока на разбиване на монопола, на отваряне възможността нови субекти да излизат на пазара, да защитават авторски права и вероятно това, за което говорите – пълното освобождаване, може би след като видим как работи законът, така направен, може би ще се случи в следващите няколко години и за препредаване, и за предаване. За момента всички в работната група, всеки, разбира се, със своите мнения и становища, се обединихме, че пълното освобождаване на пазара, що касае предаване и препредаване, по-скоро ще го взриви, ще го направи неконтролируем с оглед на нашите специфични обстоятелства, отколкото да се случи нещо позитивно. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Колеги, имате ли други въпроси или изказвания? Заповядайте, уважаеми господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз само бих искал да допълня, че ако вземем предвид един изпълнител певец, той може да защити много по-добре правата си с колективното управление на авторското право. Иначе ако сам тръгне да обикаля по дискотеки и хотели да види къде му се изпълнява песента, която, дай боже, да не е гръцка от Турция или турска от Гърция, а да е българска авторска. Така че този закон дава по-голяма възможност на отделния изпълнител да защити правата си, отколкото ако той сам тръгне да търси правата си. Практически той няма необходимия ресурс нито за юридически услуги, докато една по-голяма организация може да му защити правата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, уважаема госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в заседанието на Комисията! В предоставения ни законопроект се приема, че авторските и сродните им права могат да се управляват по два начина – индивидуално и колективно. При музикалните произведения това става предимно колективно, вече коментираните организации за колективно управление по правило са сдружения с нестопанска цел. Колективно управление на права има място там, където много на брой ползватели ежедневно се справят с правата на също така многобройни носители на такива права. За да се осъществи това обаче е необходимо една да действа организация за колективно управление за музиката, за авторските права и една – за сродните права. У нас за това сега са съответно Музикаутор и ПРОФОН. Ако ползвателят има договор с тях и се разплаща редовно, той е гарантиран срещу евентуални претенции от страна на носителите на права. А тъй като организациите за колективно управление отделните държави са свързани помежду си с мрежа от договори за взаимно представителство, гаранцията практически покрива евентуалните претенции от почти целия свят.
Какво обаче става с този монопол напоследък по света, включително и в Европа, с появата на независимите дружества за управление на права? Характерно за практикуващите този вид бизнес е, че предоставят необходимите права – авторски и сродни, и самата музика във вид, готов за гледане или слушане, заедно с необходимите за това технически средства. Тоест музиката бива вкарвана в помещенията на клиента дистанционно, по интернет. Възнаграждението за използване на правата става част от едно общо възнаграждение за оказана услуга и така то обикновено е с по-ниска стойност, отколкото ако правата се получават отделно чрез съответната организация за колективно управление на права. Младите и неизвестни автори достигат много по-лесно до публиката, но с по-ниско качество, тъй като обикновено се използват, за съжаление, и за фон в търговски обекти например. При радиата и телевизиите, където взискателността на публиката е по-висока, общо взето, тази практика, поне засега не е толкова широко разпространена.
На този фон трябва да реагира и авторското правно законодателство. Именно това се третира в разглежданата от нас днес директива, където в Съображение 16 се казва следното: „Носителите на права следва да бъдат свободни да поверят управлението на правата си на независими дружества за управление на права, които са търговските дружества, и се отличават от организациите за колективно управление по това, че не се притежават и контролират от правоносителите. Все пак, доколкото тези независими дружества извършват дейности като организации за колективно управление, те трябва да бъдат задължени да предоставят известна информация на правоносителите, които представляват, на ползвателите и съответно на организациите за колективно управление.
Всъщност казвам това, за да подчертая основната разлика между двата вида организации за управление на права и тя е в това, че първите са длъжни да разпределят всички суми, които получават, между правоимащите, като си удържат само това, което е необходимо за тяхната издръжка, а вторите изплащат това, което са обещали договорно на правоимащите, а останалото остава при тях като печалба. Такива търговски дружества реално вече действат у нас и е необходимо дейността им да бъде регламентирана и поставена в рамка, каквато подобна рамка дава и директивата и за вътрешния за страната ни закон.
Прави ли това законопроектът, който днес ние разглеждаме? Най-остро според нас стои въпросът около две законови положения, а именно, първо, какво ще стане с досегашния монопол на двете български организации за управление на права – Музикаутор и ПРОФОН, второ, редно ли е в бъдеще министъра на културата задължително да утвърждава тарифите, по които организациите за колективно управление на права и независимите дружества за права да отстъпват права на ползвателите. Независимо че говорим за музиката, начинът, по който ще бъдат решени тези два момента, ще определи до голяма степен как в бъдеще българското авторско право ще изпълни предназначението си в условията на един по-бързо и все по-бързо, мисля, променящ се свят. Директивата изрично изрежда и редица дейности, които според нея не съставляват колективно управление на права. Това са дейностите, които извършват продуцентите на филми и на звукозаписи, радио- и телевизионните организации, издателите на музика и печатни произведения. Това ясно цели да помогне за по-ясното очертаване какво точно означава колективно управление на права. В законопроекта пише, че дружество, което извършва някоя от тези дейности, не може да бъде регистрирано като независимо такова. При това списъкът е разширен съвсем произволно, като там са прибавени и всички ползватели на произведения. Нещо повече, ако бъде установено, че вече регистрирано независимо такова дружество е извършило някакво използване на произведение, независимо в коя област на изкуството, то следва да загуби своята регистрация. Освен че е в разрез с духа на директивата подобно законодателно решение има според нас има и дискриминационен характер.
Според законопроекта Министерството на културата ще получи право, буквално цитирам, да упражнява текущ контрол върху дейността на регистрираните организации за колективно управление и независимите дружества – това е чл. 56, ал. 2, т. 3, като конкретно ще контролира начина, по който се извършва от тях колективното управление на права.
В изпълнение на това си правомощие министерството може да поиска всякаква информация от всяка организация, свързана с тяхната дейност. И законопроектът по този начин овластява министъра на културата да дава задължителни предписания и на всеки ползвател, който не предоставя или предоставя недостатъчна информация за договорите си. Това е записано в чл. 57, ал. 4.
Считаме, че Министерството на културата не може да констатира всичко, което правят тези организации – и за колективно управление, и независимите дружества, а само доколкото това е законосъобразно. Още по-малко, да дава задължителни предписания на ползвателите. И според нас при неизпълнение на задълженията от страна на ползвател същият трябва да носи договорна отговорност, а не административна.
Благодаря ви. Принципно това, което каза уважаваният от всички нас проф. Данаилов, ние принципно подкрепяме законопроекта, но смятаме, работата по него трябва да продължи.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Бояджиева, само една кратка реплика, която е с препратка и към колегата Петров Всичко това, което казвате, е абсолютно точно така. Трябва обаче да се обърне внимание на ал. 6 в чл. 8, в който ще видите, че тези дружества по този закон трябва да разполагат с невероятен капацитет – да имат административен офис и -представете си! – компютър с лицензиран софтуер. Това, колега Петров, е невероятният капацитет, който трябва да имат тези дружества, за да защитават носителите на авторските права. Ако смятате, че с този капацитет – компютър в 21-ви век, който има всяко дете, и административен офис, който може да бъде и последната барака в район „Илинден”, здраве му кажете! Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Нека да се върнем към възможността господин Банов да отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз не съм сигурен дали на първо четене трябва да започнем да разглеждаме и да отговарям алинея по алинея и член по член. Аз ги приемам повече като принципни становища. Тук бих подчертал, че деликатен е въпросът, прави са уважаемите народни представители, много е деликатен въпросът как да разбиеш монопола и да поставиш много високи изисквания пред новите играчи, които откъде да ги постигнат? Нали монополът затова е монопол, защото е иззел всичко 15 години. Изведнъж пускаш нови играчи на пазара – ще ме извините за малко уличната терминология, но искам да съм ясен, няма смисъл да навлизаме в специфики – пускаш нови играчи на пазара, от тези играчи освен едно офисче някъде да наемат и да имат един компютър и с ума си, с качествата и със сърцето си да работят, за да защитят своите членове и своя професионален ангажимент, какво друго да поискаме от тях – да поискаме да наемат десететажна сграда на пл. „Славейков”, за да могат да вършат тази работа?
От друга страна, поставиха се въпроси за това защо Министерството на културата ще следи, ще изисква, ще одобрява тарифи и т.н. От една страна, да, трябва да им съдействаме и да ги пуснем да стартират с някакви нормални условия, за да се докажат на пазара и да бъдат конкурентоспособни, от друга страна, наистина ние не можем да си позволим да не контролираме дейността и да не искаме някаква отчетност, защото могат да бъдат завлечени, в буквален смисъл, български артисти дори с най-добри намерения.
Така че, търсен е балансът във всички тези неща. Това са нови неща за нашата държава, нашата държава по принцип много трудно се демонополизира във всички сектори. Разбира се, че ще възникват всякакви въпроси, разбира се, че могат да бъдат защитени всякакви становища, но тук е търсен балансът във всеки един момент.
И да подчертая нещо специално и за бъдещите дискусии. Организациите за колективно управление на авторски права защитават и правата на не членове, това е много ключово, когато коментираме каквото и да е нататък и когато говорим за равен старт и за пускане на пазара на много играчи и за разбиване на монопола. ОКУП-ите защитават и правата на не членове, това е много ключово. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Ако ми позволите, колеги, само една шеговита реплика и към господин Байрактаров, все пак да не забравяме, че и Стив Джобс и Марк Зукърбърг започнаха в по един гараж с един компютър и създадоха империи. Тоест интелектът може да отиде отвъд територията на определен административен офис или оборудване.
На първо четене сме, колеги. Уважаеми господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам само да потвърдя, че ние също подкрепяме законопроекта, естествено да напомня, че е на първо четене. Сега на практика ние гласуваме философията на закона. В подробности – уважение и към господин Байрактаров, и към колегите от БСП, ще видим предложенията, на второ четене ще обсъдим много повече подробности. Въпросът е, че ние също подкрепяме законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Уважаеми колеги, на първо четене сме. Оставам с впечатление, че има консенсус в подкрепа на философията на законопроекта. Давате ми знак, че искате думата, но аз съм сигурна, че имахте много дни и часове в експертния формат на работната група, има ли нещо особено важно, което не сте могли да представите по време на тази работа и което държите точно тук да се случи, просто да сме сигурни, че е ново. Не по определен член, а пак казвам, по философията на този законопроект. Заповядайте, кажете каквото имате, просто ако наистина е по същество и има нещо да добави много ценно на този етап на нашата дискусия.
ЯСЕН КОЗЕВ, председател на Музикаутор: Здравейте! Искам да кажа следното нещо. Наистина нищо ново не можем да кажем, добре сме се аргументирани и господин заместник-министър Банов общо взето много точно резюмира всичко, което се случи през последните няколко месеца – извършения труд, различните групи от интереси, които бяха събрани. Но всеки случай, за да може да продължава оттук нататък работата в ясно съзнание, искам да подчертая следното нещо. Творците, между които се числя и аз и много мои колеги, избраха свой представители, които да бъдат членове на тази работна група, с предварително уговорено по какъв начин искат да бъдат защитени техните интереси. Те са доволни от това.
Другото нещо, което искам да кажа, днес приключи световната конференция на СИЗАК, което е дружеството майка на всички авторски дружества в България. Това се случва за първи път и от моя гледна точка почти не разбирам как се е случило тук, но това, което казаха буквално в самия край преди час и половина-два като резюме на текущата тема, е, че в края на краищата – и с това подкрепям господин проф. Данаилов, че трябва да има ланс топ шоп иначе бизнесът е също в толкова неизгодно положение, колкото и дружествата.
За работата ви оттук нататък пожелавам успех и ще помагаме. И също така ви моля да бъдете без всякакво чувство за хумор критични към примерите, подобни на тези като този с компютъра. Защото само за сведение и приключвам, софтуерът на Музикаутор струва над 500 хил. лева и не се помещава в един компютър, а в сървърна база. И ако продължа с подробностите, ще ни стане лошо. Благодаря ви колеги.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Минутки за реклама, както се казва. Благодаря Ви, господин Козев.
Уважаеми колеги, аз предлагам да пристъпим към приключване на дискусията. Заповядайте, Вие имате ли да кажете нещо съществено? Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Казвам се Здравка Сиракова и съм управител на Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права. Но аз говоря не от името на тази част от музикантите, които не членуват в Музикаутор и ПРОФОН, а говоря от името на много наши колеги. По следната причина.
Законът, който ни се предлага сега, освен че противоречи на Закона за нормативните актове, противоречи първо на конституционно гарантирани права на българските правоносители като български граждани да могат да създават граждански организации и да работят в свой интерес. Допълнително защитени от Закона за авторско право, където желязно е записано, че правата са само на авторите и само те решават на кого възлагат това управление. Опитът да се извади частта управление от Закона за авторско право е несполучлив опит да се прикрие и маскира бетонирането на монополизма в България с този трети опит. Първият опит беше направен в 2011 г., някои от депутатите в тази комисия бяха тогава членове на тази комисия и си спомнят, че с месеци се обсъждаше този първи зловещ опит. Резултатът от него е, че 26 организации, като почнете от една от най-старите, на художниците, 3500 човека са само членовете на Съюза на българските художници и още поне 5000 не членуват по редица причини, свързани с днешното време, дизайнери, преводачи, по-голямата част от пишещите хора и целият сектор „Наука”, единствената организация в сектор „Наука”, която беше авторскоправна и работеше добре с Българската академия на науките и Съюза на учените, беше сдружението на покойната Жени Божилова „Нехудожествена литература България”. Практически 26 организации, което означава, основни жанрове в изкуството и целият сектор „Наука” са лишени от организация със статут за колективно управление на права, не присъства публичния регистър на Министерството на културата, не се кани и не участва в законодателната работа. Това че тук се докладва, че 50 човека е била комисията, никакво значение няма, защото изброените от мен организации, които са регистрирани в съда, които водят съдебни дела за пиратство, които решават и други професионални проблеми и с които ние поддържаме отношения, защото ние сме им говорители тук, тези организации в момента пишат петиции до Народното събрание.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Ще Ви помоля само да спазвате регламента за времето.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Съжалявам! Втората поправка от 2014 г. беше за да закрие, да лиши от статут единствената останала организация, конкурентна на съществуващите шест господстващи, поради това че са първи по време, организации за колективно управление на права, която влезе в сила на 8 март 2014 г. В резултат на което, въпреки съдебните дела ЕАЗИПА реално престана да осъществява основния си предмет на дейност от миналото лято – да събира плащания и да разпределя и изплаща плащания. Тоест нормалното развитие…
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Сиракова, наистина работата на която и да е отделна организация не е тема на дискусията.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Как да не е? Това е един закон, който просто няма място в Народното събрание.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Имате ли да кажете нещо съществено с едно изречение да добавите към философията? Ако това е вашето мнение, чухме го, благодаря Ви.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Искам да кажа само още нещо – че няма и мотиви. В мотивите липсват причини, цели, очаквани резултати и анализ на ситуацията. Анализът на ситуацията е следният: през септември месец зададох въпрос на министъра на културата какви санкции е наложило Министерството на културата на ПРОФОН за загубените 20 млн. лева, които се дължат на членовете на ПРОФОН, на членовете на ЕАЗИПА и на 25 хиляди български музиканти, които не членуват. Отговор досега няма! И наказани също!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Вашето становище е изпратено, всички колеги са се запознали с него.
Колеги, аз ви предлагам да преминем към обобщение на дискусията. За процедура – господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Има процедурни правила, които аз държа да се спазват в Комисията по културата и медиите, и в правилника на нашето Народно събрание. Така че, два пъти обявявате процедура за гласуване и два пъти прекратявате. Когато се обяви процедура по гласуване, тя трябва да бъде изпълнена докрай. Започне ли една процедура, тя трябва да бъде изпълнена докрай. Ако обичате, казахте, че днес сме на първо четене, разбрахме мненията на различните политически партии, чухме становището на министъра на културата, затова Ви моля да изпълните процедурата докрай.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Абсолютно сте прав, просто съм се опитала да бъда максимално открита и диалогична към всички, но това очевидно все пак в един момент трябва да има естествен завършек.
Колеги, закривам дискусията и преминаваме към гласуване на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права № 602-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
Колеги, моля който е „за”, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Ще помоля колегите от Министерството на културата да останат по точка трета – „Разни”, защото както обявихме в началото в дневния ред, получихме писма от Музикаутор, от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, както и от Асоциацията на телевизионните продуценти, които се отнасят до конкретни техни предложения, свързани с тяхната професионална работа, и текстове, които се намират в Закона за авторските права и сродните му права.
Ще ви помоля първо от Музиакаутор, защото така по поредността постъпваха писмата, да вземете отношение и съвсем накратко да представите вашето предложение. Изпратено е до всички колеги народни представители, затова наистина апелирам в рамките на около три минути да можете да ни представите идеята, която се съдържа в предложението, след което това да направи и господин Милошев от Асоциацията на телевизионните продуценти.
Заповядайте.
Точка 3. Разни (писмо от Музикаутор и БХРА вх. № ПГ-613-00-2 и писмо от Асоциацията на телевизионните продуценти вх. № ПГ-606-01-39).
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги! Както преди малко председателят на Музикаутор спомена, преди два часа технически приключи Европейският комитет на СИЗАК, който се проведе за първи път в България. Това е един изключително авторитетен форум, дотолкова доколкото бяха представени над сто дружества от целия свят, от над 40 държави, които касаят не само музиката, но и аудиовизията също така. Там направихме един национален доклад за това как се случват нещата в България и данните, които изнесохме, са, че приходите, които ползвателите на музика генерират за производителите на културен продукт в България, са около два пъти и половина по-ниски от средните за света и в пъти по-ниски спрямо всички съседни държави на България. Не говоря за Западна Европа, говоря за Централна и Източна Европа. Тази аномалия за държава членка на Европейския съюз не е приемлива. Тази аномалия има своята причина и това е недостатъчният капацитет на Министерството на културата да осъществяват контрол върху всички обекти, които съществуват в България, а по наша преценка те са сто хиляди.
Ние си даваме сметка, че Министерството на културата прави всичко възможно с неговите пет инспектора да покрие всички възможни обекти в България, но през последните години този доклад, който министерството изготви и внася в Народното събрание, показва, че министерството извършва средно около 500 проверки, около 350 приключват с административни актове и около 50 – с наказателни постановления. Това по никакъв начин не е стимул за недобросъвестните ползватели да сключват договори, защото всеки си дава сметка, че шансът да бъде извършена такава проверка спрямо него е минимална.
Това води до следните неща. Първо, създава се сив сектор, второ, се насърчава пиратството, трето, се формира едно особено чувство на безнаказаност, четвърто, страда цяла една индустрия – творческата. Тя е свързана и с технологичния сектор, тя е свързана и с туризма, както сме имали възможност да обсъждаме и с вас, госпожо председател, на предходна среща. По тази причина механизмът, който ние предлагаме, който е компромисен за България, е тази функция, която Министерството на културата осъществява по контрол за спазване на Закона за авторското право и сродните му права по отношение на публичното изпълнение на музика в хотели, ресторанти и кафенета, да бъде също така делегирана и на общинските инспекторати. Така или иначе, те два пъти годишно са задължени и проверяват за наличието на сертификати за пожарна безопасност, ХЕИ и т.н., седем-осем документа, няма абсолютно никаква пречка да се проверява формално и наличието на договор за уредени авторски права. Наличието на телевизор, наличието на радио или на уред, който способства за пускане на музика, е до голяма степен гаранция, че това място е обект, в който има публично изпълнение на музика.
По тази причина нашата молба е разбиране, обединявайки се с бизнеса, Българската хотелско-ресторантьорска организация е най-голямата браншова организация, с която ние договаряме тарифата на Музикаутор, за ПРОФОН това важи също. Това са хората, които са добросъвестни, това са хората, които плащат и които казват, ние не искаме да изглеждаме глупаво в очите на останалите като хора и бизнеси, които спазват закона, и другите да извличат конкурентно предимство от това обстоятелство, неплащайки. Затова ние се обединихме заедно с тях, заедно с ПРОФОН и застанахме на тази маса и помолихме този дебат да бъде проведен.
Разбира се, ние имаме международна подкрепа, не е трудно да генерираме, дотолкова доколкото ние ви представяме компромисен проект. В съседните ни държави тази дейност се извършва от частни институции, което за България към настоящия момент е неприемливо и ние затова не го коментираме. Но компромисният баланс, без какъвто и да е допълнителен разход за общините, без необходимостта от специално обучение, специални технически средства, тоест без необходимостта генерално от извършване на разходи може да се направи така, че парите за ползването на един продукт да постъпват в тези, които го произвеждат и тези, които го изпълняват, респективно за изпълнителите.
Това е философията, която предлагаме, и това е нещо, което моля да разгледате и да придвижите напред.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми господин Банов, аз бих искала само да допълня, че ние проведохме една работна среща преди време, когато ни беше дадена възможност да се запознаем с предложенията, които са подготвили от Музикаутор, от ПРОФОН и от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Изчакахме, тъй като бяхме наясно, че основната група от експерти в министерството са ангажирани със законопроекта, който беше представен на нашето внимание по точка втора от дневния ред, и ни се искаше в един диалогичен, по-скоро работен порядък сега, когато преценихме, че това е удобно, да бъде представено предложението на нашето внимание. В този предварителен делови разговор колегите народни представители в някаква степен възприеха, че може би това е един разумен подход, но тъй като ние нямаме процедура, която да е постъпила от вас по Закона за авторските права, това би могло да стане, разбира се, и като инициатива на народни представители, но в съответствие с нашата практика ние не бързаме и не правим това в нашата комисия, по-скоро търсим възможност в диалог с Министерството на културата да стигаме до предложения за промени, които са разумни за всички страни, които участват в процеса.
Така че, ако Вие бихте искали да вземете отношение, господин Банов, заповядайте, както и другите колеги. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз в лично качество… Не можах да разбера какво казвате, проф. Данаилов, прощавайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това предложение е общините да вършат тази дейност. Затова казвам, от отдел „Култура” на дадена община отива един патриот и върши тази работа. Става въпрос, че в същото време ние знаем какви са отношенията между ръководствата на общините и ресторантьорите и хотелиерите в даден град. Извинявайте, но това доказва животът ни, че тази структура ще бъде покрита от тези, които я инспектират. Аз не знам дали е логично това други да ви помагат в тази дейност. Това малко ме съмнява, затова направих такъв коментар.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Исках да кажа, че тук става дума и общинските да могат да проверяват. Досега, вие знаете, нашият капацитет е наистина от няколко човека. Ние нямаме хипотеза за над 500 проверки, те са свръх нашите възможности. Тук става дума, поне аз така както съм го разбрал във времето, в което сме коментирали, и общинските структури да могат да проверяват, а не само те, тоест ние да излезем от проверките. Става дума за една хипотеза изведнъж един голям капацитет от хора по места да може да бъде в помощ на дейността на Министерството на културата и в защита в крайна сметка на права.
В този смисъл аз принципно като частно лице подкрепям това, на мен това ми се струва логично. Пак казвам, професоре, без да се изземват функциите на Министерството на културата, но една хипотеза всъщност и по места общински служители да имат право на такива проверки, да подават информация, да подават сигнали и да реализират сериозен контрол.
Ние вероятно ще направим, но да мине и второто четене, на мен ми е много интересно как ще протече колективното управление, дай боже, всичко да мине добре, след второто четене ще създадем на принципа, на който бяхме досега, една много широка работна група, в която пак ще поканим всички, ще поканим и бизнес, ще поканим и Сдружението на общините, което е ключово, защото ние имаме едно становище от Сдружението на общините, което не така радостно приема една такава хипотеза да контролира. За разлика, да кажем, от София-град, които имат нагласа дори да започнат веднага такива проверки, Сдружението на общините като цяло не подема с радост една такава инициатива. В този смисъл ние трябва да се съберем на една маса всички и в един сериозен работен процес да видим какви възможности има. И не само по този член на закона, а и по доста други.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Банов. Аз Ви благодаря и за предложението, което току-що направихте, защото независимо че малко по-бавно се случват решенията или процесите, но пътят е по-сигурен, по-правилен и предполага устойчивост на решенията, за разлика от по-бързите процедури, които могат да изглеждат примамливи заради това, че са по-бързи, но създават дисбаланс в други отношения.
Една реплика от Вас, след което ще преминем и към предложението на господин Милошев. Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Просто пропуснах да добавя, че в тази подкрепа, която сме генерирали освен от бизнеса от международните организации, има и становище на Столична община, Комисията по култура и образование, в момента тя подкрепя това нещо и ние направихме пилотно обучение на инспекторите в Столична община. Има готовност, има разбиране, има капацитет едно такова нещо да се случи и чисто на пилотно ниво идва да демонстрира, че това няма да е допълнителна административна тежест за общините. Това исках да добавя. Благодаря Ви за възможността.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз. Уважаеми господин Милошев да Ви предложа и Вие в рамките на три минути да направите за всички нас съвсем накратко ясно Вашето предложение, което се отнася към работата на тази следваща експертна работна група. Заповядайте.
ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Уважаеми дами и господа, благодаря за предоставената възможност. От само себе си се налага усещането, че на полето на авторското право проблеми имаме – ресторантьорите, хотелиерите и ние, продуцентите. Видимо, че иначе ситуацията е спокойна, след като вече се подготвя и законът за колективно управление на авторското право.
По същество. Благодаря за предоставената възможност да дам становище по отношение на внесените от нас предложения за промени. Асоциацията на телевизионните продуценти внесе предложения за промени в Закона за авторското право и сродните му права по отношение регламентацията на дейността на телевизионните продуценти и адекватното хармонизиране на българското законодателство към европейското. Категорично смятаме, че има голямо разминаване на пазарната действителност и правната рамка на авторското право. В българското законодателство и по-конкретно в ЗАПСП липсва каквато и да е регламентация на дейността на телевизионните продуценти, която носи своята специфика и има много сериозно присъствие на пазара. От друга страна, това води до създаването на превратни практики в отношенията между телевизионните оператори и продуцентите.
Към днешна дата, след повече от двадесет години, дори бих казала повече от двадесет и пет години, фактическата дейност на нас, телевизионните продуценти е факт, финансовата ни зависимост от страна на телевизионните оператори като доминираща страна в отношенията, разбира се, но по-важното е, че използването на правата върху създаваните произведения е силно подвластно на телевизионните оператори. Това от своя страна води до невъзможност за нас, телевизионните продуценти, да получаваме справедливо възнаграждение от вторичното използване на произведенията. Не можем да лицензираме наши произведения за повторно излъчване или за ползване чрез интернет или мобилни платформи, независимо дали са наземни, цифрови, платени, безплатни или интернет базирани.
Друга неприемлива и непазарна практика е налагането от страна на телевизионните оператори чрез договорни клаузи на задължения за ексклузивна работа със съответните телевизионни продуценти.
Друг нюанс е липсата на регламентиране на позицията на изпълнителен продуцент, която на практика предопределя взаимоотношенията на пазара между създатели и дистрибутори на съдържание.
За да се вместя в рамките на тези три минутки, сега съвсем кратичко искам да кажа основните ни предложения в промените в закона, които могат да бъдат обобщени в пет съвсем кратички групи.
Първо, въвеждане на легална дефиниция на използваните понятия като телевизионен продуцент, изпълнителен продуцент и копродуцент и уреждане на отношенията, свързани с производството, използването и разпространението на телевизионните предавания, излъчвани в програмата на българските телевизионни оператори.
Второ, определяне на задължение за заплащане в полза на независимите телевизионни продуценти от страна на телевизионните оператори, на справедливо възнаграждение за всеки вид използване и за всички начини на разпространение на произведенията им. Във връзка с това се налага установяване на изрична забрана за договаряне на еднократно възнаграждение за отстъпване на правата за използваните произведения. Независимо от възнагражденията за използване на произведенията считаме за необходимо да се въведе задължение за заплащане от страна на телевизионните оператори на процент от всеки бруто приход, каквато практика съществува по отношение на другите носители на авторски и сродни права.
Трето, премахване на ограничението за прехвърляне на права за срок от десет години по отношение на аудиовизуалните произведения. Това е практика, която е останала само в България, не кореспондира на европейските практики и създава опасност някой от носителите на авторски или сродни права да спекулира с тази възможност. Това би могло да доведе до огромни загуби, разбира се, на продуцентите поради невъзможността за използване на произведението след въпросния период.
Четвърто, установяване на недействителност на съглашенията за ексклузивност между телевизионните оператори и независимите продуценти.
Пето, въвеждане на свободно използване на всякакви аудиовизуални произведения за целите на пародията, карикатурата или имитацията, без това да води до ограничителни режими или задължение за заплащане на възнаграждение.
Това е по същество най-общо представяне на нашите искания. Надявам се и вярвам, че нашите предложения за законодателни промени ще допринесат за нормалното или за по-нормалното функциониране на пазара, на създаване на аудиовизуални произведения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милошев. Заповядайте, уважаеми господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Без да мога да кажа, както преди малко, че подкрепям тези предложения, но пак казвам, ние ще направим веднага след второ четене една широка работна група, на която ще разгледаме всички, не само тези, всички възможности, ще съберем всички играчи на пазара, ще обсъждаме детайлно. Поели сме този път, ще се опитаме да въведем в авторското право ред навсякъде.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин Банов, Вие ако си спомняте, когато в един предходен момент имахме отново транспониране на директива в този закон, тогава поехме ангажимента, че и други идеи на колеги народни представители ще намерят място в него, но след работа на един експертен формат.
Заповядайте, професоре.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не те разбирам, господин Банов, какво искаше да кажеш – първо ще се гласува това на второ четене и след това ще правите ново? И в следващия друг парламент може би този проблем ще се решава. Не е ли редно това да върви по време на работата между първо и второ четене. Това обсъждане на част от тези предложения да стане по-рано.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Много са сериозни въпросите. Това са два отделни закона. Освен това работните групи, които ние създаваме, работят много експедитивно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявай, то не зависи от Вас и работните групи. Аз мога да седна и да го предложа всичко това между първо и второ четене и да го защитавам. Вие си работите по закона, предложенията идват от народните представители между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз никъде не съм казал, че Вие не можете да предложите или каквото решите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, става въпрос, че някак си се удължава времето. Защото поне първата част е много важна – за тези авторски права, които са табу в телевизиите. Първото, което те карат да подпишеш като творец, е, че ти нямаш авторски права. Което го няма в киното и в другите жанрове. За това става въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Това е много голям въпрос – дали ние първо през закона можем да го оправим. И понеже е дискусия дори между Вас и мен в момента, аз пак казвам, моят подход е следният. При такива ключови въпроси не отлагане за друг парламент, а съвсем експедитивно ние правим работни групи, които в рамките на два месеца, два месеца и половина излизат с готов законопроект. Моето предложение е това, аз така мога да съдействам: приключва този, веднага правим работна група, в рамките на два месеца с много заседания, на които аз лично присъствам и водя всяко едно, бедете сигурен, ние достигаме до някакъв консенсус, където се обединяваме всички, и внасяме и стартираме. Това е моят начин. Разбира се, вие имате законови начини като депутат да внесете между първо, второ, както прецените. Но аз, когато внасям нещо аз, искам да съм сигурен, че всички, които работят на този пазар, са балансирано доволни от това и виждат перспектива, а няма хора ощетени, които от едно или друго действие да кажат, ето, пак минаха през нас като бърз влак.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е много хубаво, аз също съм си го мечтаел като министър и съм се опитвал да го правя, но винаги има недоволни. Аз ти подписвам, че пак ще имаш недоволни, като заработи законът, въпреки досегашния консенсус, който усещам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вероятно, давам си сметка за това, но пак казвам: моят цел като представител на Министерството на културата е да се опитам да потърся максималния консенсус. И пак казвам, тук говорим за един експедитивен модел, а не за разливане във времето по никакъв начин. Аз не съм човек, който ще го разлива във времето.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, благодаря Ви, господин Банов.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред разкривам заседанието на Комисията по културата и медиите. Благодаря ви! Приятна работа следобед!


(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова